Търсене в текстове за 'Кафяв'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно.
Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични. В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др.
към текста >>

2. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна.
Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща.
към текста >>

3. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна.
Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща.
към текста >>

4. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов.
В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах дали няма поне един готов кожух. "Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие.
към текста >>

5. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки.
Археологът Дж. Амасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Известно е, че платината се топи при 1 730° и е необходима сложна технология за обработването й. По други места са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с много тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки. Известно е, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръв от тези мумии се оказва, че такава изобщо не се среща у народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1955 година, перуански летци случайно забелязали някакви огромни фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра.
към текста >>

6. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Косата им обикновено е руса, по-рядко - кафява, красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата; при по-интелигентните натури понякога оредява.
ВУЛКАНОВ ТИП Черепът на Вулкановите (слънчеви) типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина. Лицето им е овално и красиво. Косата им обикновено е руса, по-рядко - кафява, красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата; при по-интелигентните натури понякога оредява. Челото е голямо, великолепно, с подчертан интелектуален израз, изпъкнало, със слаби бръчки, които показват липса на преумора, нервност и мъчителни усилия; изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява. Чело с дълбоки бразди показва човек, който иска, настоява и постига нещата с усилия, а при Вулкановите типове, искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение, което говори за самоовладяване. Тяхното е най-хубавото от всички чела. Долу завършва с почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и изразяват контролирана енергия, когато човек е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени (но не кръгли), украсени с хубави ресни.
към текста >>

7. Работа със скъпоценните камъни - Влад Пашов (1902- 1974)

Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен.
В науката може би те имат други имена, защото тук не се срещат диамант, рубин, ахат и др. В астрологията те са свързани с дванадесетте зодиакални знаци както следва: Овен – 22 март до 22 април – аметист; Телец – 22 април до 22 май – ахат; Близнаци – 22 май до 22 юни – берил; Рак – 22 юни до 22 юли – изумруд; Лъв – 22 юли до 22 август – рубин; Дева – 22 август до 22 септември – яспис; Везни – 22 септември до 22 октомври – диамант, брилянт; Скорпион – 22 октомври до 22 ноември – топаз; Стрелец – 22 ноември до 22 декември – курбункул – тъмночервен гранат; Козирог – 22 декември до 22 януари – оникс, халкидон; Водолей – 22 януари до 22 февруари – сапфир; Риби – 22 февруари до 22 март – хрисолит. Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система.
Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

8. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Проницателен и силен поглед; цвят на очите - сив или син и рядко тъмнокафяв.
Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг или леко заоблен. Челото им е голямо или повече или по- малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит обективен ум. Дебели вежди; голямо и добре оформено ухо. Проницателен и силен поглед; цвят на очите - сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане. Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и стигат до грубост.
към текста >>

9. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Голямо хубаво чело, дълъг, оформен прав нос, у някои типове заострен на върха, красиви вежди; открити и ясни очи, със светлосин цвят, понякога и с тъмнокафяв.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент Въздухът е горещ и влажен. Този тип има средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. От този тип са най-красивите хора. Голямо хубаво чело, дълъг, оформен прав нос, у някои типове заострен на върха, красиви вежди; открити и ясни очи, със светлосин цвят, понякога и с тъмнокафяв. Устата е усмихната, брадата - добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е гънка и розова. Гърдите са широки и мускулната система е добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично.
към текста >>

Косата е руса или кестенява, а някой път по-тъмнокафява или дори черна.
Този тип има средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. От този тип са най-красивите хора. Голямо хубаво чело, дълъг, оформен прав нос, у някои типове заострен на върха, красиви вежди; открити и ясни очи, със светлосин цвят, понякога и с тъмнокафяв. Устата е усмихната, брадата - добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е гънка и розова. Гърдите са широки и мускулната система е добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е силно, пълно и свободно. Тялото им е плътно и горещо.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче.
След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено. Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но в къщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя. Имах го като талисман. Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне?!
към текста >>

11. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

Главите им – нормални, косите – кафяво-червеникави, телата им – леко загорели от слънцето.
Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън. В момента, в който свърши беседата, приключи и церемонията на небето по следния начин: двамата великани вдигнаха един грамаден ключ и го завъртяха, така картината изчезна. Аз си свалих погледа надолу към клековете и видях, че в тях стоят около 50-60 голи до кръста мъже, но на разстояние един от друг, стоят и слушат беседата с голямо внимание. Успях да ги огледам, бяха само мъже с коси до ушите, като че ли така са подстригани. Главите им – нормални, косите – кафяво-червеникави, телата им – леко загорели от слънцето. Една минута ги гледах, но мръднах неволно крака си и те ме видяха и разбраха, че ги гледам, в този момент изведнъж се скриха в клековете, като че ли потънаха в тях или в пропастта надолу. Беседата свърши, казахме молитвата „Отче наш“ и продължих да гледам, но повече не се появиха. Седнах на един камък и изчаках да слязат всички, за да сляза и аз. Всички бяха толкова възбудени, всеки шепнеше на другия до него какво е видял, но чувах повечето да казват: „Да, Учителя беше при нас! “ Аз извадих скицника от торбата и започнах да скицирам това, което така ясно наблюдавах.
към текста >>

12. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци.
Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ.
към текста >>

13. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци.
В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение.
към текста >>

14. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра.
към текста >>

15. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява.
Преди да пристъпим към значението, което дават Аспектите, ще изложим най-характерното както в образа и чертите на самия човек, така също и в същността, в неговата вътрешна природа, което всяка една от Планетите и Луната дават чрез своите влияния. Според формата и обема на главата различаваме два типа хора: дългоглави или както още ги наричат ДОЛИХОЦЕфАЛИ; такъв тип имаме, когато Планетите, които създават и оформят мозъчните центрове на чувствената (емоционалната) и умствена природа, преобладават. Вторият тип са широкоглави - БРАХИЦЕФАЛИ; при тях планетните течения са създали и оформили предимно мозъчните центрове, тласкащи към активност и творчество. Черепът на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина. Лицето им е овално, с чист и красив рисунък. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата, а при по- интелектуалните натури понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз. То е издуто както напречно, така и надлъжно - отгоре надолу. Има слаби, спокойни бръчки, които показват липса на умора, нервност и мъчителни усилия. Изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява.
към текста >>

16. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход. В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти. При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура.
към текста >>

17. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Косата е руса или светлокафява, красива и накъдрена.
Най-после висшият тип е човек на науката и изкуството, добър оратор. Дванадесетте типа се именуват съобразно имената на дванадесетте Планети. Планетният тип на Вулкан, наричан Слънчев, Аполонов, и ние така ще го наричаме, защото според изчисленията Вулкан може да се отклони от Слънцето най-много на 5-6 градуса, а от Астрологията е прието, че всяка Планета, която има отклонение от Слънцето до десет градуса, е в съвпад с него. Този именно тип (Вулканов Слънчев - Аполонов) има среден ръст, гладко неокосмено пропорционално тяло. Лицето има чист и красив овал. Косата е руса или светлокафява, красива и накъдрена. Челото е средно високо, заоблено, красиво, изразяващо интелигентност. Очите са големи, отворени, малко влажни, украсени с хубави ресници. Те гледат прямо, чисто, без закана и принуда, но не слабо. Погледът е магнетичен, мек. Ирисът е оцветен предимно в син или светлокафяв цвят.
към текста >>

Ирисът е оцветен предимно в син или светлокафяв цвят.
Косата е руса или светлокафява, красива и накъдрена. Челото е средно високо, заоблено, красиво, изразяващо интелигентност. Очите са големи, отворени, малко влажни, украсени с хубави ресници. Те гледат прямо, чисто, без закана и принуда, но не слабо. Погледът е магнетичен, мек. Ирисът е оцветен предимно в син или светлокафяв цвят. Изразът на очите е сериозен, но приятен. Веждите са почти хоризонтални или пък описват лека крива с доста гъсти косми. Тези вежди изразяват енергия дори в спокойно състояние, без да има нужда да се навъсват. Носът е прав или леко заорлен, но не е заострен. Устата е хубава, средно голяма.
към текста >>

18. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите са големи, отворени, влажни, по цвят сини или светлокафяви.
Главата е сравнително голяма, заоблена. Косата в горната част на главата е обикновено окапала, поради това, че са „артрици". Останалата коса, отстрани над и около ушите, е мека и къдрава. Челото е голямо, даващо израз на интелигентност, и е слабо набръчкано с тънки черти. Веждите са извити дъгообразно, обилно окосмени, спокойни, без да показват особена енергия. Очите са големи, отворени, влажни, по цвят сини или светлокафяви. При висшите типове са искрени, честни, с бащински полъх от тях. При елементарните типове очите изразяват желанието да използуват, да те подхлъзнат и измамят на едро. Носът е едър,заоблен и месест на края. При интелигентните типове е с нормална и красива дебелина и с широко отворени ноздри. При примитивните тази месестост на носа е груба, зачервена и с малки ноздри.
към текста >>

19. Урановият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите им са тъмносини или кафяви.
УРАНОВИЯТ ТИП Урановите типове са обикновено със среден ръст, снажни, много енергични, с недебели мускули, без тлъстини. Косите им са тъмни, къдрави, но не на едри вълни от снопчета коси, а като че ли всеки косъм си е поотделно къдрав (бухнала коса). Лицето е с ясно изразени и сигурни форми. Челото е високо, малко набръчкано, интелигентно, от него лъха някаква свобода на мисълта - без предразсъдъци и ограничения. Веждите са гъсти, на цвят тъмни или черни, широки, почти хоризонтални, изразяващи енергичност и готовност да разкъсат всякакви ограничения. Очите им са тъмносини или кафяви. Те са големи, блестящи, с остър, ясен, сигурен поглед. Носът е голям, добре оформен, силен, с добри размери, носните отвори са големи, стените на носа са тънки. Устата е голяма, красиво оформена, което говори, че всяко обещание е изпълнено. Брадата е ясно изразена, от нея лъха енергия и решителност.Ръцете и пръстите са кокалести, с добре развити възли между втората и третата фаланга, а също и между третата и самата длан. Урановите типове са интелектуални, схватливи, бързо разбират всяка работа и поставената им задача.
към текста >>

20. 5. Един урок по смятане - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

кафява, синя и черна.
. . двадесет. Така, значи има 20 кутийки с боички. Сега нека видим какви цветове бои има във всяка кутийка. Тази каква е — червена, а таз — жълта, зелена. . . кафява, синя и черна. — Стефчо и Райчо, разтворете всички кутийки и сложете капачетата под кутийките. Наредете ги на тази масичка. Дежурните ревностно изпълниха поръчаното. — Така, чудесно, деца, виждате ли всички — да. — Донче, вземи една кутийка и ни кажи какви боички има.
към текста >>

— Тази е червена, синя, жълта, кафява, черна и зелена.
— Така, чудесно, деца, виждате ли всички — да. — Донче, вземи една кутийка и ни кажи какви боички има. '— Едно, две, три. . . — Не, първо изброи цветовете и после ги . преброи. — Тази е червена, синя, жълта, кафява, черна и зелена. Едно, две, три, четири, пет, шест — всичките боички са тук. — Така, браво, Донче, седни си. Можеш ли, Веске, и ти да преброиш боичките от другата кутийка ? — Едно, две, три, четири, пет, шест. — Така.
към текста >>

21. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Кафяви и жълти — обадиха се някои.
— Да, през есента зрее гроздето, през есента зреят ябълките, крушите, сливите — и тъй, почнахме да изреждаме всички плодове и зеленчуци. Поде се разговор, кое Къде зрее и кое кога се бере. Така се създаде интерес около есента, което беше и моята крайна цел. Предстоеше ни да се спрем поотделно на отлитащите птички, на падащите листенца и на зимните приготовления. — Какви стават листенцата през есента, деца — продължих аз. — Кафяви и жълти — обадиха се някои. — И падат на земята — допълниха други. " — Да, дечица, вие всичките виждате есенните листенца всеки ден, как хвърчат из въздуха. През междучасието ще отидем всички в училищната градина, за да си набереме от падналите листа. — И да си украсим стаята — прекъсна ме Лилия. Моята мисъл не беше точно тази, но и това не беше казано лошо.
към текста >>

22. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ.
Не искашъ ли да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“. Казахъ, митарътъ има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка — каквото предприеме, съ успѣхъ го свършва. На възрастъ е между 40 45 години. Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като у човѣкъ, който краде, взема, но и дава: „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да направя добро, та дано Господъ да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ Бога, и предъ човѣцитѣ, и предъ себе си. Нѣма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този добъръ Господъ ще го изведе на видѣло.
към текста >>

23. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение.
към текста >>

24. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Очите също са светли - сини или кафяви.
Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя.
Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм. Голямо чело, кичур коса, самоуверено паднал встрани. Но не е надут, не е важен - той си е какъвто си е - голям мъж - и сърцето ти се свива пред него, но не защото ти се надува - просто си е Голям! Очите му гледат право в теб, нито изпитателно, нито строго, нито плахо, нито играят - гледа, за да види, и вижда всичко, и ще знае какво да направи.
към текста >>

26. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати.
От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова! Кравите се блъскат, а Жорж чевръсто подскача на една и на друга страна, за да не го стъпчат с тежките копита. Пръчицата като палка на диригент се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга. Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати. В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко.
към текста >>

0.21412587165833