Търсене в текстове за 'Кафяв'

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях.
184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Преди няколко години заболях от простуда. Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях. След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него. Какво бе това лекарство и до днес не ми е известно, разказва брат Ж. Т. Винаги има едно око, което наблюдава и една ръка, която помага.
към текста >>

12. 11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа.
В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис. После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа. Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде. Такива разни неприятни ми сведения. После си купих виола аз и професор Сугарев ме занимаваше с виола, но като бях завършила. Понеже обичах много. А с професор Сугарев имахме братски оркестър и Асен Арнаудов го доведе и свиреше виола, а пък аз до него свирех втората цигулка.
към текста >>

13. 16 - 7. ДЖУДЖЕТАТА И ПЕЧАТЪТ НА ЗМИЯТА

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Ж.Т.: Пак сме на градината на бригада, обаче виждам една голяма тропическа змия, кафяво-черна, ходи от човек на човек и на лявата му страна слага печат.
Викам му: Брат Борис с какви деца отива той? - Ами те, казва, като тези. И аз като се събудих стана ми ясно какво означава това нещо, този ми сън. Имам още един след заминаването на брат Георги Куртев. В.К.: Разкажи го. Ж.Т.: Пак сме на градината на бригада, обаче виждам една голяма тропическа змия, кафяво-черна, ходи от човек на човек и на лявата му страна слага печат. Аз съм застанал на чешмата, където готвят на високото за празниците. Стоя там на високото и се обръщам и викам: Абе братя, защо ние даваме условия на тази змия да бъда тук между нас? Един от тях се изправи и каза така: Какво от това, че била между нас, като не ни напакостява? В тоя момент аз се обръщам и му казвам: От градината, от шосето, като вземеш тая низина, народ има, дето край няма. Най-напред се виждат хората и по-нататък глави, глави и се заличават хората.
към текста >>

14. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Магдалина Стефанова Григорова

Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави.
Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището. Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави. Духовете от първа категория гледат нагоре, от втора - пред себе си, от трета - малко по-нагоре към светлината, а от четвъртата - с поглед право в светлината, идуща от горе! Всички коленичили са непрестанно на молитва към Бога. Св. Дух благослови всички присъствующи в чистилището и си отива. - С какво въображение може да се създаде това, което медиумът няма такива убеждения? В тъмния сеанс Д. 3.
към текста >>

15. 16. ИЗНЕНАДА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Очите му бяха тъмни, до черни, когато очите на Учителя бяха кафяви.
На път съм вече и вървейки си мисля: Ако мисълта ми наистина е Божествена, Учителят ще ме приеме; ако не е Божествена и подтикът ми не е прав, ще се върна без да съжалявам, поне съм направила опит. Скоро стигнах на „Опълченска", въодушевена от мисълта, която ме раздвижи. Посрещна ме хазяйката на дома и доста строго ми отговори: „Ти знаеш, че Учителят не приема и няма да те приеме." - „Така е, зная това, но ида по сериозна работа." - „Ще видим, почакай малко." Останах на двора да чакам. След малко хазайката слезе: „Влез да кажеш защо си дошла." Влязох в приемната стаичка на Учителя и докато се готвех да го поздравя и целуна ръка, изведнъж се спрях пред Учителя, който беше прав и уплашена, и аз не знам защо, не посмях да подам ръка, нито да проговоря нещо. Гледам лицето, което стои пред мене, но като че не е Учителят. Очите му бяха тъмни, до черни, когато очите на Учителя бяха кафяви. Погледът му строг, малко остър, когато погледът на Учителя е мек, особено благ. Дори лицето му ми се видя малко по- дълго. Пред мен стои уж Учителят, а и не е той. И аз стоя права, но не мога да кажа дума. Стоя стресната, особено уплашена.
към текста >>

16. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

ТОМ 13

Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто.
Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря. Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега подпишете се! " Бог е великодушен и с радост се съгласява да си сложите подписа под Неговата творба. По отношение на цветовете. Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто. Учителят отива при нея и й казва: „Този цвят не е здравословен." След два дни Наталия взема заплата и направо в магазина. Първото палто, което си харесала, било тъмно синьо, хубав, чист юпитеров цвят. Купува го и отива веднага на Изгрева. Учителят като я видял, усмихнал се и казал: „О-хо, Наталия с ново палто." Бил доволен, че изпълнила съвета Му. Друг път се разговаряхме с нея за белите коси.
към текста >>

17. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи.
Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си. А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра - непоколебима. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче. Отговори към втория въпросник: 10. Напълно достатъчно за позиране. 11.
към текста >>

18. 60. КРАЯТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов.
Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мене се породи смътна тревога, че Учителят изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах, дали няма поне един готов кожух. Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя. Разбира се останах. След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох по обратния път. По това време в Орешака ходех с велосипед от Габрово, където също имах много сериозни връзки с производителите. Тревогата за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово. Оттам, без да губя време още същия ден вечерта тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя.
към текста >>

19. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XVII

д-р Вергилий Кръстев

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Елена Казанлъклиева най-вдясно, с кафява жилетка - плетена.
Елена Казънлаклиева с дъщеря си Снимка № 75: Елена Казанлъклиева на Рила с Учителя, на Седемте рилски езера, 12. VIII. 1939 г. Първи ред отляво надясно: 1. Мария генерал Стоянова с пепитена рокля. 2. Д-р Давидова - с бяла коса и жилетка с българска бродерия. 3. Елена Казанлъклиева най-вдясно, с кафява жилетка - плетена. Втори ред отляво надясно: 1. Георги Тахчиев от Ямбол. 2. ... 3. ... 4. Стоянка Илиева. 5.
към текста >>

20. 2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 17.XII.1928 г.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Спряхме се на два от тях - кафяв и сив, по 800 и 1000 лв. метъра.
" - Добре, аз не знаех, че това ще мога да направя. Тръгваме тогава с Аня [2] на другия ден за готови дрехи. Обиколихме целия пазар - нийде не харесахме подходяща. Пак тръгнахме за платове по същите магазини, по които аз бях ходила вече. Гледахме, разбира се, най-хубавите платове, които съществуват в София. Спряхме се на два от тях - кафяв и сив, по 800 и 1000 лв. метъра. Отиваме да извикаме нашия шивач, и той да ги види. Дойде, произнесе се и той, че са хубави. По-опечен бил тоя за 1000 лв. Искаме парче - пак не дава. Отивам на Изгрев и вече разправям на Учителя наизуст какво съм направила, че няма готови палта като за Него, че платовете такива и такива, че „душа-плат" няма, но има най-скъпи и то най-хубави.
към текста >>

Кой знае какъв беше този час, веднага взе ножиците и ми даде две парченца мострички - от кафявия и от сивия - и двата по 1000 лв.
По-опечен бил тоя за 1000 лв. Искаме парче - пак не дава. Отивам на Изгрев и вече разправям на Учителя наизуст какво съм направила, че няма готови палта като за Него, че платовете такива и такива, че „душа-плат" няма, но има най-скъпи и то най-хубави. „Добре - казва Той, - кой ви хареса най-много? " - „Сивият." - „Хубаво, вземете от него." Отивам на другия ден, гледам го, но все ми се иска мостра, да не взема само по мой вкус. Кой знае какъв беше този час, веднага взе ножиците и ми даде две парченца мострички - от кафявия и от сивия - и двата по 1000 лв. Това беше миналата сряда. Взимам мостричките и тръгвам за Изгрев. Занасям ги на Учителя. Той имаше работа в стаята си и веднага влезе в салона. Там ги пипа, разглежда, докато се установи на сивия плат, която мостричка и на тебе пращам.
към текста >>

21. 11. Високият идеал

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Благи кафяви очи с дълбок проницателен поглед гледат спокойно изпод прошарените вежди.
Отричайки себе си, ще срещнеш своето Аз. Само тогава ще разбереш тайната на тайните: истинската поезия, истинската музика, истинския живот; и ще станеш едно с космическата любов. От любовта се ражда животът, от мъдростта - светлината, от истината - свободата. Така говори мъдрецът, революционерът, Учителят на новия живот Дънов, когото старите консерватори мразят, а неговите ученици обожават. София, 20.VI.1925 Мара Белчева (Предговор към изданието на италиански на беседата „Високият идеал ") Превод от италиански: Стефка Антонова Карангова ПРЕДГОВОР (превод от есперанто) На пръв поглед Учителят Дънов изглежда възрастен, с прошарена, почти бяла коса, която се слива с белоснежната му брада. Благи кафяви очи с дълбок проницателен поглед гледат спокойно изпод прошарените вежди. Челото му е израз на Неговата мисъл. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Човек би казал, че този одухотворен образ някога е послужил като модел за бронзовия Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най- отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото.
към текста >>

22. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Благи кафяви очи, които издават дълбокия вътрешен живот, светят изпод буйни пъстри вежди.
12. Учителят Дънов и Неговото учение[1] На пръв поглед Учителят Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават дълбокия вътрешен живот, светят изпод буйни пъстри вежди. Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излян онзи бронзов Омир, скътан там във флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато говори Той, старецът изчезва - и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт. Едва няколко минути откак е заговорил, и вече се носиш - отвъд пространство и време - в най-светлите сфери на душата си.
към текста >>

23. 9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Времето и грижите бяха сякаш дълбоко сломили неговата съпруга - сестра Мария Стоянова Това беше все същото кръгло, хубаво лице на известната придворна дама, същите красиви, будни, кротки кафяви очи.
Ореховият бюфет с резби по крилата издаваше добрия вкус и възможностите на генералското семейство през друго време. От всяка вещ тук лъхаше добър вкус, който новото време и ограничените възможности сякаш не докосваха. Тук беше свита епохата на Фердинанда от най-доброто време на монархията у нас. Осемдесет и втората година беше набръчкала дълбоко лицето на генерала, беше попрегърбила неговата някога висока и стройна фигура. Съзнанието му беше съвършено ясно, беше напълно ориентиран както в миналото, така и в настоящето. Времето и грижите бяха сякаш дълбоко сломили неговата съпруга - сестра Мария Стоянова Това беше все същото кръгло, хубаво лице на известната придворна дама, същите красиви, будни, кротки кафяви очи. Сега около роговицата се надвесваха кръговете на помътняването, на вътрешните ъгли на очите лесно блясваха сълзите. Седемдесетте и шест години и прекараните тревоги бяха засегнали нейния слух. Трябваше да се вика, за да може да чува. - Когато бащата на моята другарка закупи мястото, на което се намира сегашната ни къща, всичкото това беше бостани. Имаше една малка къща, която трябваше да развалим, за да построим нашия сегашен дом.
към текста >>

24. 59. Надежда Конова. 59.2. Бараката на Надежда Конова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Някога хубавата, прясно кафяво оцветена дървена къщичка изглеждаше подновена, макар и разрязана като че с някакъв нож през средата на покрива.
59.2. Бараката на Надежда Конова Сестра Конова почистваше с някакви кърпи отворите на комина си. Някога хубавата, прясно кафяво оцветена дървена къщичка изглеждаше подновена, макар и разрязана като че с някакъв нож през средата на покрива. Цялата къщичка приличаше на театрален декор, поставен върху подиума на сцената. Пред къщичката й, на височината на подиума, се чупеха недоизкараните основи на новата постройка, разперила алчни обятия да прегърне и изяде малката дървена къщичка на сестра Конова. Точно на източната страна беше иззидана основата на просторна тераса от дялани камъни. Дебелите тухлени стени, иззидани на височина малко повече от един метър, бяха нагизнали във влагата на есенния дъжд. Колко отдавна не бях се срещал със сестра Конова!
към текста >>

25. 65. Любомир Лулчев

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Висок, прегърбен, плешив, с голямо чело, с големи кафяви очи, той носеше мънички очила за късогледство, против които най-усърдно се бореше - но без успех!
Благодарение на очевидните способности, той бива изпратен от Царя да следва авиация в Англия и е един от първите хора у нас, които се занимават с авиационно дело. През време на един полет претърпял авария, която му причинява сериозни повреди в коремните органи. Преведен обратно в България, той продължава службата си, като достига до чин подполковник. Запознал се с Учителя през 1920 година, той става един от преданите Негови ученици. Той не липсва нито на една от Неговите неделни и школни беседи, като сяда винаги на точно определено място, в салона, точно срещу катедрата на Учителя, до прозорците. Висок, прегърбен, плешив, с голямо чело, с големи кафяви очи, той носеше мънички очила за късогледство, против които най-усърдно се бореше - но без успех! Когато ги нямаше, той затваряше очите, примижаваше и бърчеше кожата на носа си. Лулчев носеше чисти, спретнати дрехи, без връзка, като искаше да се сравни с обичайните скромни, полуспортни дрехи на учениците на Учителя. Лулчев се отличаваше с бистър, схватлив ум, много остър и много критичен. Той имаше мнение по всеки въпрос. Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това.
към текста >>

26. 3. Усмивката на Рила

Полето отдавна е превърнато в изгоряла, жълто-кафява пустиня.
Дърветата не ограничават погледа и просторът се разгъва пред очите с всичкото си величие: стотици километри дълбочина, хиляди метри височина, купчини замъглена зеленина - далечни девствени борови гори - и синьо, като измито мънисто, небе всред надиплени бели тантели. Чувствуваш някакво смущение и не знаеш откъде идва: няма никой около тебе и раницата ти не е станала нито грам по-лека. Обръщаш се и търсиш да проумееш: какво е тук особеното, което приковава, като със силата на странен магнит, твоето внимание? И едва разбираш: огнените погледи на огромни цветове, нацъфтели между тучната зеленина, те гледат като живи от всяко кътче на просторната ливада. Там долу, отгдето идваш, жежкото лято е вече прегорило зеленината и отдавна вече цветята не смеят да те погледнат. Полето отдавна е превърнато в изгоряла, жълто-кафява пустиня. И само няколко часа подем нагоре: просторна ливада, тучна зеленина, засмени цветя. Ти сядаш на удобен камък край пътеката, опираш гръб о раницата и с пълни гърди поемаш сладкото опиянение, което се носи около тебе. Ти чувствуваш как олекналата ти глава не мисли нищо, как успокоеното сърце прехвърля през пръсти една цъфнала като засмяно планинско цвете радост, каквато ти отдавна не си преживявал.
към текста >>

27. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар.
По общо признание, типът „Везни” е един от най-красивите. Стройно, изящно изваяно тяло, с хармонични форми. Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви.
към текста >>

28. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят”.
„Скорпион - характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос”. „Стрелец - характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят”. „Козирог - характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада”. „Водолей - характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго”. „Риби - характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променчив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен.
към текста >>

29. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв.
Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг и леко заорлен. Челото им е голямо и повече или по-малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит и обективен ум. Вежди дебели; ухо голямо и добре оформено. Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане. Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост.
към текста >>

Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв.
Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането. ТИПЪТ НА ВЪЗДУХА - САНГВИНИЧНИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ Въздухът е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а понякой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично.
към текста >>

Косата е руса или кестенява, а понякой път по-тъмнокафява или дори черна.
Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а понякой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо.
към текста >>

30. 13. САТУРН

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата.
Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват. Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество. Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека. Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата. Оттук и поговорката: „Почернял човекът от мъка”. Върху тялото, здравето и волята Сатурн влияе чрез храната, която съдържа негови преобладаващи елементи, затова тялото и волята на човека са толкова по-изсушени, отровени, разслабени и разстроени, колкото повече Сатурнови горчиви храни или тютюн, хашиш, морфин и други такива упойки приема човек. Колкото повече и по-силни са дисхармоничните съчетания на Сатурн с другите светила, толкова по-голямо е влиянието на земята върху човека и толкова по-малко човек се ползва от благословенията на Любовта, Мъдростта и Истината. По количеството и силата на дисхармониите, които има Сатурн, съдим за количеството, силата и трайността на тъмнината в умствения, духовния и физическия живот на човека, а също за количеството, силата и трайността на големите и разнородни изкушения и съблазни, на които човек ще бъде подложен. Сатурн е най-големият изкусител.
към текста >>

Люде с преобладаващо Сатурново влияние предпочитат дрехи и обстановка с черен или тъмнокафяв и тъмнозелен цвят.
Следователно, когато човек има работа с такива, които са родени при светлина, може да купува и продава на тях с доверие, а когато има работа с родени при тъмнина, трябва всякога винаги да си плаща и сам да си избира стоката”. Когато Слънцето е под хоризонта в момента на раждането, а Сатурн е над хоризонта, то според близостта на Сатурн към зенита ще бъде и силата на преобладаващото Сатурново влияние върху човешкия живот. Най-силно, най-мъчително и най-злочесто е дисхармоничното Сатурново влияние, когато Сатурн е най-близко до зенита и има силни дисхармонични съчетания с другите светила. По-слабо и по-малко пакостно е Сатурновото влияние върху човешкия живот, когато Сатурн се намира под хоризонта в момента на раждането. Върху умствения и духовния живот на човека Сатурн упражнява своето влияние главно чрез черния цвят. Люде с преобладаващо Сатурново влияние предпочитат дрехи и обстановка с черен или тъмнокафяв и тъмнозелен цвят. Колкото повече човек се свързва с тези цветове, толкова по-силно влияние упражнява Сатурн върху неговите мисли и чувства. Колкото повече човек е носител, изразител и служител на лъжата и насилието с мисли, желания, слова и дела, толкова по-силно е дисхармоничното влияние на Сатурн върху него, тъй като Сатурн е създателят на лъжата и насилието. Сатурн учи човека чрез страдания, лишения и ограничения да разбира своята сила и немощ, да разбира сенките от реалността и лъжата. Само люде, които са изпитали върху себе си добрите и лошите Сатурнови влияния, които са преминали през всички видове ограничения и лишения, които са разбрали качествата и свойствата на тъмнината, само такива люде могат да бъдат готови кандидати да проучват световете на светлината, управлявани от Слънцето.
към текста >>

31. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Очите му - ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен.
Нека това, което духът ти ни продиктувала кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сиреч човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина”, да използуваме думите на мъдреца, създателя на „Песен на песните”. Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му - ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе устройството на главата му. Той бе долихокефал - дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото - конкретният ум - у него бе извънредно развита.
към текста >>

32. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки.
Археологьт Дж. А. Уасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1780 градуса и е необходима сложна технология за обработването й. А другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити, съдове, покрити с тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живущи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръвта на тези мумии, се оказва, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1965 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни различни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери.
към текста >>

33. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява.
Преди да пристъпим към значението, което дават аспектите, ще изнесем първо характерното, както в образи и черти на самия човек, така също и съдържанието на човека - неговата вътрешна природа, което всяка една от планетите и Луната дават със своите влияния. По формата и обема на главата, различаваме два типа хора: дългоглави или както още ги наричат „долихоцефали”, такъв тип имаме, когато планетите, които създават и оформят мозъчните центрове, управляващи чувствената - емоционалната природа и умствената, преобладават. И широкоглави - брахицефали, когато планетните течения са създали и оформили предимно мозъчните центрове, тласкащи към активност и творчество. Черепът на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и широчина. Лицето им е овално в чист и красив тип. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накьдрена на едри вьлни и добре покрива главата. При по-интелектуалните натури, понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз. То е издуто, както напречно, така и надлъжно - отгоре надолу, има слаби спокойни бръчки, които показват - липса на преумора, нервност и мъчителни усилия. Изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява.
към текста >>

34. I. Въведение

A. Астролозите на Изгрева

Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7.
Телец - Дава пълно, ниско и набито тяло, къс и силен врат, яки плещи, големи кестенови очи, черни къдрави коси, пълни устни, голяма уста, валчеста глава, къси и дебели ръце и крака. 3. Близнаци - Дава високо, подвижно и стройно тяло. Дьлги ръце и нозе, големи тънки устни, прав, заострен накрая нос, суха права черна коса, широки рамена и тънка снага. 4. Рак - Дава по-скоро нисък ръст, пълно лимфатично тяло, блед цвят, кръгло лице, широко полегнало чело, тъмно-кестенява коса, големи влажни очи, пълни гърди, къси пухкави ръце и крака. 5. Лъв - Високи, широкоплещести, красиви, мъжествени на вид, със свежо лице, сиви или сини очи, руса или светлокестенява коса, права и смела стойка. 6. Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7. Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8. Скорпион - Ниско набито крепко тяло, широки пълни гърди, мургав или медно-жълт цвят, черни къдрави коси, силни и донякьде огънати крака. Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10.
към текста >>

Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето.
Близнаци - Дава високо, подвижно и стройно тяло. Дьлги ръце и нозе, големи тънки устни, прав, заострен накрая нос, суха права черна коса, широки рамена и тънка снага. 4. Рак - Дава по-скоро нисък ръст, пълно лимфатично тяло, блед цвят, кръгло лице, широко полегнало чело, тъмно-кестенява коса, големи влажни очи, пълни гърди, къси пухкави ръце и крака. 5. Лъв - Високи, широкоплещести, красиви, мъжествени на вид, със свежо лице, сиви или сини очи, руса или светлокестенява коса, права и смела стойка. 6. Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7. Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8. Скорпион - Ниско набито крепко тяло, широки пълни гърди, мургав или медно-жълт цвят, черни къдрави коси, силни и донякьде огънати крака. Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11.
към текста >>

Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10.
Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7. Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8. Скорпион - Ниско набито крепко тяло, широки пълни гърди, мургав или медно-жълт цвят, черни къдрави коси, силни и донякьде огънати крака. Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11. Водолей - Дава най-красивите типове, освен Везни. Висока фигура, добре оформена и развита, свеж цвят, сини очи, руса коса, прави черти, добре оформена брада и хубаво, ясно чело, саксонски тип пребладава. 12. Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака. Нисък ръст са: Телец, Рак, Козирог и Риби.
към текста >>

Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака.
Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11. Водолей - Дава най-красивите типове, освен Везни. Висока фигура, добре оформена и развита, свеж цвят, сини очи, руса коса, прави черти, добре оформена брада и хубаво, ясно чело, саксонски тип пребладава. 12. Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака. Нисък ръст са: Телец, Рак, Козирог и Риби. Висок ръст са: Близнаци, Лъв, Стрелец и Водолей. Среден ръст на: Овен, Дева, Везни и Скорпион. Планетата, която във време на раждането е асцендентна, променя външния вид, като удря свои печат върху типа. Господари или владетели на зодиакалните знакове: 1.
към текста >>

Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди.
Луна Тя дава приятни обноски и блага реч. Хората под нейно влияние са меки натури, които се лесно приспособяват и са крайно променчиви. Обичат промените, романтизма и приключенията. Склонни са към изследване и пътешествия. Луната има връзка с жлезите и лимфатичната система и болестите, които тя поражда, са в тая система. Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено високо и широко, полегнало назад. Слънцето преставлява човешката индивидуалност, а Луната - личността. Луната символизира в човека възприемателното, пасивното. 4. Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към бездействие и денгубство, както и любов към удоволствието.
към текста >>

Те са едри, снажни, пълни хора, с голями сини или кафяви очи, дъговидни вежди, високи чела, овални лица, богата кестенова коса, когато не са плешиви.
При добро влияние на Марс човек е великодушен, обича правдата и закриля слабите. 6. Юпитер Дава весел нрав, оптимизъм, добродушие, щедрост, богат и плодотворен ум. Юпитер прави човека щастлив в предприятията му, като му дава успех, а често и богатство. У когото тая планета е силна в хороскопа, той никога не пропада. Има връзка с артериите и с болестите, причинени от преяждане, затлъстяване, и пълнокръвие. Те са едри, снажни, пълни хора, с голями сини или кафяви очи, дъговидни вежди, високи чела, овални лица, богата кестенова коса, когато не са плешиви. Те са добродушни. Те са създадени да председателствуват. Те обичат охолния живот при лошо влияние, хубаво хапване и пийване, обича да покровителства. 7 Сатурн Дава разсъдлив, трезвен и уравновесен ум, постоянство, търпение и издържливост. Склонност към рутината и приетите навици, към методичност.
към текста >>

35. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ

A. Астролозите на Изгрева

Устата е голяма, косата е кафява, очите сини, лицето пълно, с бледа кожа.
ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ Влад Иванов Пашов* е роден на 11.ІX.1902 г. 23h52` в град Панагюрище. На Асцендента му изгрява психичният знак Рак. Той дава малко грубо тяло, по-голямо и с по-къси слаби крайници. Лицето е най-широко между ушите. Устата е голяма, косата е кафява, очите сини, лицето пълно, с бледа кожа. Както се знае, знакът Рак дава най-слаба жизненост на организма. Походката му е малко клатушкаща се. Привързан е към дома си и уюта в него. Има тих и мек характер, сдържан, лесно се приспособява към условията и с него човек може лесно да се погажда и не е злопаметен - гневът му е краткотраен. Макар и да няма голяма физическа сила, той смело прокламира и защищава убежденията си.
към текста >>

36. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

На поляната, която се виждаше добре отдолу и по която бяха прибягали сърните, се появиха две кафяви и една черна мечка.
1967 г. отивахме на големия Купен за Великден - Петър, майка ми Стефка, сестра ми Величка, Еленка Симеонова, Донка Радева и аз. Понеже давахме хляб на Бистришките кучета, няколко от тях ни придружаваха в планината до малкия Купен. Като стигнахме подножието на баира, кучетата подушиха две сърни и с лай ги подгониха. Като тичаха след сърните, изведнъж изскимтяха, спряха да лаят и побягнаха назад към нас. На поляната, която се виждаше добре отдолу и по която бяха прибягали сърните, се появиха две кафяви и една черна мечка. Уплашените кучета се спряха чак при нас и престанаха да лаят. Продължихме пътя си нагоре и минахме по споменатата поляна, но от мечките нямаше и следа. Няколко пъти през лятото ние прекарвахме с палатка на големия Купен. При едно такова летуване през деня заваля проливен дъжд и по върха потекоха цели реки от вода, сякаш някои великан ги изливаше с кофи по планината. Имахме и друг лагер под голямата поляна на Купена в гората до извор.
към текста >>

37. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Виждал сьм го със сини, кафяви и тъмни очи.
По характер Везните го правят благ, мек и отстъпчив. Има хубави ръце и крака, за които се грижи добре. Каквато и дреха да облечеше, му лягаше добре на тялото му и му придаваше красота и изящество. Носеше предимно дрехи с бял цвят и такива с гълъбов. * Учителят често променяше очите си. Виждал сьм го със сини, кафяви и тъмни очи. Слънцето в X дом е най-добрият показател за успех в живота. Ще има предразположението на най-издигнатите личност в обществото, работата му ще бъде придружена с голямо доверие и отговорност (пред Небето и Бога). Ще бъде много ценен от средата, в която работи и вътрешно познат от някои издигнати индивиди. Той оправдава винаги доверието, което му е гласувало небето и това на хората. Слънцето в психичния знак Рак, домът на Луната и душата, Знакът Рак е вратата на живота за земята.
към текста >>

На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек.
Увеличават известността му в обществото и правят отношенията му приятни и леки. Изпълнен с любов, той навсякъде си създава приятели и умее да ги запазва. В X дом двете планети (в съвпад и паралел) и съвпад МС (Медиум Цели) дават отворено и високо организирано свръхсъзнание, подплатено от продуктивно въображение, с които роденият може еднакво лесно да борави и в този, и онзи свят. Учителят казва в Словото: „Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото небе. На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си.” Често Учителят изпълняваше това Слово. (Слънце съвпад Меркурий). Облагоприятства паметта и интелекта. Много благоприятно е, че Меркурий предхожда Слънцето - изгрява преди него на хоризонта. Меркурий, секретарят на боговете, е лампата на Духа на родения, следвана от окото на Бога - Слънцето.
към текста >>

38. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Моите сътрудници реагираха, понеже Учителят Дънов има кафяви очи.
Прочетох го. Хареса ми. Разбрах, че трябва да напиша бележки към него. Разбрах, че трябва да приложа някои изказвания на Учителя за себе си. Ето Светозар бе написал, че Учителят е имал сини очи. Моите сътрудници реагираха, понеже Учителят Дънов има кафяви очи. Обърнах внимание на Светозар. Той ги поправи на сиви. След няколко дни го питах по телефона защо е тази грешка - ту сини, ту сиви, А той ми каза: „Ами Учителят често си е променял цвета на очите. Аз лично сьм го виждал със сини очи! " И тогава изведнъж пред мен изникна Мария Тодорова, която лично ми е казвала, че около 10 пьти Учителят е разговарял с нея с цвета на очите си в син цвят.
към текста >>

” Галилей много пъти ми е разказвал, че Учителят е бил веднъж със сини очи, понякога със сиви очи, трети път с кафяви очи.
Много красива работа. А аз я заварих като баба на 70 години. Но очите и бяха теменуженсьсини. Аз се заглеждах често в тях. А тя ми правеше бележка: „Няма да се вторачваш в цвета на очите ми! ” Галилей много пъти ми е разказвал, че Учителят е бил веднъж със сини очи, понякога със сиви очи, трети път с кафяви очи. В зависимост от състоянията, които ги има в него. А когато се е карал, са били с черен цвят. Казах на Светозар: „Моля те, сложи една звездичка и постави под линия тези обяснения, защото се изпада в противоречие.” Аз също отначало сметнах, че е печатна грешка. Но после в съзнанието ми излезе цялата истина за различните цветове, които се виждаха в очите на Учителя Дънов. А иначе е имал кафяви очи.
към текста >>

А иначе е имал кафяви очи.
” Галилей много пъти ми е разказвал, че Учителят е бил веднъж със сини очи, понякога със сиви очи, трети път с кафяви очи. В зависимост от състоянията, които ги има в него. А когато се е карал, са били с черен цвят. Казах на Светозар: „Моля те, сложи една звездичка и постави под линия тези обяснения, защото се изпада в противоречие.” Аз също отначало сметнах, че е печатна грешка. Но после в съзнанието ми излезе цялата истина за различните цветове, които се виждаха в очите на Учителя Дънов. А иначе е имал кафяви очи. Това е положението за цвета на очите наУчителя Дънов. Интересно е, нали? В беседите си Той много добре го обяснява за смяната на цветовете на очите си. Ще го намерите. 53. И накрая Учителят Дънов поема в себе си състоянията на българите, трансформира ги, трябва да ги преработи и да ги изхвърли навън.
към текста >>

39. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

При това аз бях и много лошо облечен - с едно кафяво палто за 300 лв.
Когато стигнахме до вратата на Зоологическата градина, която беше затворена за публиката, той натисна звънеца и му отвориха тутакси. Влязохме и завихме наляво и влязохме в една къща, където любезно ни посрещна един стар човек, който говореше немски и развалено български. (Цялата тая случка аз почти дословно съм описал в романа си „Благословение”, издаден в 1940 г.) Едва-що бяхме влезли в хола, и телефонът позвъни. Той отговори нещо и след десетина минути чу се шум на един автомобил и немецът изтича до вратата, отвори ги и каза: „Негово Величество царят”. Това аз най-малко очаквах, защото бях останал с впечатление, че ще давам заявление за аудиенция, че ще има дата и разрешение и пр., а сега се намерих най-неочаквано лице в лице с царя. При това аз бях и много лошо облечен - с едно кафяво палто за 300 лв. и костюм за също толкова от най-евтините, и с гумени обуща... Тогава още не бяха ми отпуснали пенсия, поради липса на някои документи, самият аз не бях на никаква работа, защото бях малко болнав от раната, която бях придобил още през войната 1915 ÷ 18 г. Царят бързо се ръкува с немеца и започнаха да си говорят нещо, а в това време генералът ми отвори вратата на близката стая, където ми посочи да вляза. Влязох и дойде и той и започнахме да чакаме. Генералът беше се съблякъл, а аз си бях с палтото и така си останах при всичкия послешен разговор. Царят беше се съблякъл вън и като влезе в стаята, генералът му се поклони дълбоко.
към текста >>

40. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Животът на Лунните жители е под кората на Луната, където Слънцето не се вижда и светлината е сива, кафява, както при облачно време на Земята.
Собственикът ни каза: „Вземете си каквото искате, без да го плащате, защото утре всичко ще ми вземат, понеже изтича срокът на полицата ми. Падежът й е на сутринта.” Попитах го колко има да плаща. Отговори ми: 10 хиляди долара. Бръкнах в десния си джоб, извадих пачка със 100-доларови банкноти и му я подадох: „Платете си борча и останете да работите в магазина си.” Двамата с Новаков излязохме от магазина, изпратени от широко отворените очи на собственика. 160. На посещения в невидимия и видимия светове Посещавал съм Хималаите и други непознати, много високи планини, Луната, Венера и други планети. Животът на Лунните жители е под кората на Луната, където Слънцето не се вижда и светлината е сива, кафява, както при облачно време на Земята. На Луната има много дълбоки циркуси до 1000 и повече метра, в които лунните жители кондензират слънчева енергия и я използват. Посетих град с двуетажни къщи и големи тераси отпред, насадени с красиви цветя. Понеже Луната няма атмосфера и от нея много хубаво се наблюдава красивото звездно небе, вероятно жителите бяха отишли над кората за наблюдения. Имаше двама пазачи, които ме видяха и извикаха: „Кой те пусна да дойдеш тук? ” И ме подгониха.
към текста >>

41. A.Паневритмия от Беинса Дуно I. Учителят за значението и изпълнението на Паневритмията

ТОМ 22

Светлината там е по- кафява, както в облачно време е на Земята.
Построена е върху ъгъла, образуван между човека и небето от 45 , откъдето идват Божествените и духовните сили към Земята. Това е пътят, по който всички разумни същества ни посещават и благославят. Когато започнем да играем Паневритмията, ние трябва да насочваме съответно ръцете си в посока 45 , като същевременно и погледът ни трябва да бъде насочен под този градус. Ако човек се концентрира и отправи погледа си под ъгъл 45° , той може да види духовния свят, който е много красив. Аз съм го виждал. Светлината там е по- кафява, както в облачно време е на Земята. Има много къщи с разтворени прозорци и врати и много плодни дървета, пълни с плодове. Понеже там няма крадци и разбойници, къщите са широко отворени и достъпни за всеки, който иска да ги посети. Те са на доста голямо разстояние една от друга.
към текста >>

42. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Има красива румена кожа и големи очи, които менят цвета си от сини - обикновено сутрин, кафяви на обед и черни вечерта.
В направения за случай хороскоп за точното време на вселяването на Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Това езотерично значи, че го правят цар на земята и слънчевата система. Това е третото раждане на Учителя: първото във физическия свят, второто - в Божествения и третото - в духовния свят. Лъв на Асцендента изразява една царственост в движението на Учителя - той е цар - баща на душите. Развива широки гърди, масивни рамена, силни мишци и голяма глава, която контрастира на нежната долна част на тялото му. Има красива румена кожа и големи очи, които менят цвета си от сини - обикновено сутрин, кафяви на обед и черни вечерта. Погледът му изразява веселие, смях и постоянно доволство от всичко и всеки. Лъвът управлява сърцето и Учителят притежава голямо любящо сърце, което щедро раздава времето си, средствата и знанията си на нуждаещите се. Той е дете на слънцето и на цялата вселена - обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа. Обича светлината и истината, на които е носител. Духът на Истината Беинса Дуно хваща всички шмекерии на хората около него и с няколко думи само цели право в целта и осуетява лошите им намерения.
към текста >>

43. IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова

Светозар Няголов

ТОМ 23

Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова Светозар Няголов Елена Симеонова Стоянова има на Асцендента зодиакалния знак Дева. Родената има среден ръст. Горната част на главата й е много по-развита от долната, като малката брада показва липса на воля, а големият мозък говори за голям интелект, което е отличително качество на хората с Дева на Асцендента. Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви. Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се походка. На млади години родената е много бърза и активна. Учи с лекота и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия. Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво.
към текста >>

44. 21. УЧИТЕЛЯТ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?

Милка Периклиева

ТОМ 23

От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче.
След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме както обикновено. Когато обядът завърши, Учителят се качи в стаята Си, а всички се разпръснаха по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма някой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но вкъщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от счупената чиния на Учителя. Имах го като талисман. Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне!
към текста >>

45. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От другата страна на Учителя е жена му Гина, с костюма от жекет, който е комбиниран с кафяво приложение и се вижда като една ивица отляво надясно.
Снимка № 66. Методи Марков на Рила, 12 август 1939 г. на лагера на Седемте рилски езера. Учителят Дънов е пред палатките, пред него е поставена масичка с поднос и чаша с чай. Над него е Методи Марков със сакото и бялата блуза. От другата страна на Учителя е жена му Гина, с костюма от жекет, който е комбиниран с кафяво приложение и се вижда като една ивица отляво надясно. Отпред са Мария Генерал Стоянова, вдясно д-р Давидова, Елена Казанлъклиева. По средата са французойките - еврейки Сабхай и Корден, със сакото. Вдясно горе виждаме образите на Стефан Белев, Методи Шивачев, Боян Боев, София Попова, Цанка Екимова. Снимка № 67. До Учителя Дънов е Методи Марков, а пред тях е Димитър Звездински на лагера, Рила ,1939 г.
към текста >>

46. 6.4. Дъновото движение в България

Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи.
Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум. Скромно облекло, добре скроено и от добър материал без жилетка, без яка, под връхната му дреха една проста златна верижка с диаманти тук-таме. Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си. По някой път той също пее. Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи. засенчени от гъсти вежди. Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих. Една обща молитва, през която той и всички присъствуващи стават. След това всички сядат и той започва да говори тихо, но ясно. Докато говори той става, напуща малката си платформа, изправя се пред слушателите си и говори на верните в първата редица, но се чува ясно от всички.
към текста >>

47. 28. Провиненията на ученичките и наказанията им

Кафява амбалажна лента с тежко лепило бе проклетата ролка.
Изглежда, че е имало цяла мрежа от слухтари, който тайно са записвали имената ни. Никога не ги открихме кои са. За този случай мис Пери носеше една пръстена паница с газ, в която бяха киснали тиквени семки през целия ден, като повикваше провинената, слагаше в устата й с лъжичка семки с газ. Последната нямаше право да ги плюе, а ги ядеше в присъствието на съдия-изпълнителя. Понякога семките с газ отстъпваха пред ролката с лепенки. Кафява амбалажна лента с тежко лепило бе проклетата ролка. Мис Пери откъсваше парче от ролката, колкото да ти залепи устата от ухо до ухо. Така залепена ти трябваше да спиш и да стоиш през другия ден, докато те извика да те разлепи. Разлепянето бе страшно болезнено. Но най- ужасното наказание бяха плакатите и качулката. Виновната беше извикана пред целия персонал и й се окачваше на гърдите плакат, който обявяваше провинението й.
към текста >>

48. 46. Проповедник в Америка

Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки.
46. Проповедник в Америка Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър в неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора, ме харесаха и се заинтересуваха от мен. "Какво интересно българско момиче" - казваха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. "Разкажи ни нещо за България". И аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: "Недей ме пита", "Стоян мами думаше", "Луковитски моми" и др. стари български песни пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да се прочуеш! Не слизах от вестниците. В Америка има пътуващи проповедници, които организират съживителни събрания в разни места, като там, където няма голяма църква, опъват огромна шатра и държат събранията си в нея.
към текста >>

49. 54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто

Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка!
Той трепереше от студ и молеше минувачите с ябълка в ръка. И това в най-богатия град в света! Бях изумена. Мисис Рийвз ме заведе в един евтин магазин и ми купи зимно палто - първото ми цветно палто в живота - ново, хубаво. В пансиона бях носила старо, тъмносиньо униформено палто, което мис Блякбърн ми бе подарила при пристигането ми. Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка! Колко радостна се почувствах! И като си помисля, че и днес старата мисис Рийвз живее в Калифорния и дори ми писа, а аз още не съм й се отплатила за добрините, ме става тежко на сърцето. Дано сторя това, докато тя е още на земята. А мога ли да изброя хората, които са ми сторили добрини в живота - те са толкова много! Друго не мога да направя, освен да върша това, което са вършили за мен през целия ми живот.
към текста >>

50. 231. Бомбардировките над София

Той носеше кафяв кожен каскет при тези излизания и изглеждаше много сериозен и съсредоточен.
При друг случай, бомбата, която се взривила върху едно жилище, свалила една жена от силната детонация и въздушна струя на земята от горния етаж. Пада друга бомба, която вдига жената отново на горния етаж невредима. Големи чудеса разправяха братята за чудното провидение в живота на хората. Когато засвиреха сирените в града, ехото им стигаше до нас и минута след това над главите ни от западната посока прелитаха огромните орляци американски самолети, устремени към София. Учителят винаги излизаше навън и тръгваше по шосето към София в такива случаи, като често гледаше нагоре. Той носеше кафяв кожен каскет при тези излизания и изглеждаше много сериозен и съсредоточен. Вечер ни казваше: "Ще дойде време да хвърлят плодове - портокали, ябълки, всякакви блага, вместо тези яйца".
към текста >>

51. 247. Преживях заковаването на Христа на кръста

В извора се сипеха ситни кафяви камъчета и пръст.
247. Преживях заковаването на Христа на кръста Разпети петък. Учителят извика Владо да направи нови улейчета в скалата на "Изворчето на здравето", за да се събира повече вода. (Забележка: "Изворът на здравето" е в съседство с двора на Темелко. Така е наречен от Учителя, понеже водата му е лековита.) Владо взе чук и длето и заудря твърдата скала. В извора се сипеха ситни кафяви камъчета и пръст. Учителят стоеше изправен до него и следеше работата. Изведнъж ударите сякаш започнаха да се забиват в сърцето ми. Навеждах се над извора и вадех падналата пръст, като я отнасях встрани. Изведнъж порой сълзи рукнаха от очите ми и нещо ме задуши с непоносима сила - улеите над извора образуваха кръст. Преживях заковаването на Христа върху кръста с ужасна сила, но ударите продължаваха.
към текста >>

52. Б. Коментар на снимките от албума на Весела Несторова (Магнетофонен запис)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Весела: Той ходеше с кафяв каскет.
В.К.: Аз изобщо не бях обърнал внимание на тази снимка. Изобщо, щяхме да я пропуснем. Весела: Да. Учителят в Мърчаево на разходка по шосето. В.К.: Да. Весела: Той ходеше с кафяв каскет. В.К.: Да, ясно. Как щяхме да ги пропуснем. Весела: Не, тези другите ги имаше. В.К.: Не, тези ги няма.
към текста >>

53. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Косите Му - светло кафяви, прошарени със сребърни жици.
Цаньовата майка ме покани на Молитвено събрание във д-р Иванова. Събраха се много жени от всякаква възраст и социално положение. Помежду си, наричат се „сестра” и „брат”. Внезапно дойде и Той. Колко е строен, изящен; не можеш да говориш за възрастта Му. Косите Му - светло кафяви, прошарени със сребърни жици. Има и няколко братя - струва ми се Гълъбов и някои още учители от тукашните гимназии. Направихме обща молитва. Произнасят наизуст „Добрата молитва” - много съдържателна -цяло евангелие. Тя е от Него. Така казва една сестра, която е до мене.
към текста >>

54. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ето бозави и кафяви потури с бели ризи, червени и сини пояси, и пъстри салтамарки.
Сестра Янакиева, с. Пипелова, Иларионова - завили огромни руси кокове. Някои спуснали разплетени буйните си кестеняви и черни коси, завързани на темето със светла лентичка. Сотирка от Варна, с разкошна нимба от вълнисти руси коси на бледото си личице и сини, теменужени очи. А пък колко селяни и селянки! Ето бозави и кафяви потури с бели ризи, червени и сини пояси, и пъстри салтамарки. Селяни от северна и южна България, селяни от „Влашко” с дълги ризи, извадени до над коленете, говорят меко, с чужд акцент, ако и да са само от Видинско. Действующи и запасни офицери, търговци от Търново и разни градове, лекари, ветеринари, работници, ученици и ученички, студенти и студентки... Сотирка ме повежда по дървените стълби на една постройка с открита веранда към всичката тази гледка. Оставям вързопа и сядам - гледам, гледам, гледам. Захласната стоя тук цяла вечност. Дълъг път, страшен път, корабокрушенка - сега тук съм на спасителен бряг.
към текста >>

55. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Красота, не селска красота - фини черти, топли кафяви очи, изящен нос и уста.
Зад нас пълни гюмове мляко. Два харни коня летят. Нищо не ме пита, нищо не говорим. Като да знае - мълчи и той. Поглеждам го с крайчеца на окото. Красота, не селска красота - фини черти, топли кафяви очи, изящен нос и уста. Като че ли познат, а селяк с бели беневреци, бяла риза и синьо дорамче с гайтани. За пръв път го виждам, а види ми се тъй познат и близък. Душата ми е още горе - благоуханната майка земя, която ме посрещна с мъничко светло фенерче, хвъркато фенерче и ми подари бяло цвете. До английската легация го моля да спре. Благодаря сърдечно на този изящен селянин с благородното лице.
към текста >>

От масата се раздигат натурените вещи, топче кафяв вълнен плат е разгънат и децата са доведени.
- Мога и да шия, продължавам аз тихо и самоуверено. Очите им светват. - Имаме за шиене, но ке сакаш пари, а ние... - Не, не сакам, отвръщам по македонски, защото сърцето ми заподскача от радост. Младата обяснява, че са бежанци от Солун, че общината още лани им отпуснала плат на децата за палтенца, но така си и седи, защото нямат пари за шивач. Не зная как бих се чувствувала да влезна в царски дворец, но сега като престъпих прага на тази отворена къща за мен, стори ми се истинско щастие. От масата се раздигат натурените вещи, топче кафяв вълнен плат е разгънат и децата са доведени. Едното момиче е в IV отделение, другото във второ. Донасят ножици, а сантиметър си имам. Вдигнах ножицата и сантиметъра и ги целунах, сякаш икони... Запеях. И все тъй кроя, тропосвам, меря, шия и все пея. С тънко сапунче очертавам това що ми трябва.
към текста >>

56. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура.
6 АВГУСТ [1924 г.] Пак дойде. Какъв ти немец - чистокръвен италианец, само тъй рус, изгорял от слънцето. Очите му дяволити. Обича да се шегува. С учудване се гледаме - като че ли сме били и пребили стари приятели и сега наново се срещаме. Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура. И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева. Тя пише чудесни стихове. Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си. Тя ми подари коприната и аз си я уших. Изглеждам цяла студентка така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра.
към текста >>

И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева.
Какъв ти немец - чистокръвен италианец, само тъй рус, изгорял от слънцето. Очите му дяволити. Обича да се шегува. С учудване се гледаме - като че ли сме били и пребили стари приятели и сега наново се срещаме. Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура. И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева. Тя пише чудесни стихове. Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си. Тя ми подари коприната и аз си я уших. Изглеждам цяла студентка така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра. 9 АВГУСТ [1924 г.] Учителю, Учителю!
към текста >>

Нека да разправя как се сдобих безплатно с тази нова, здрава етажерка, боядисана ясно кафяво и тази блестяща масичка.
Милото скъпо лице. Милата сладка топлина на свежата му буза! Косите му руси, и къдрави - нито един косъм. Какъв ти италианец, че той е повече северняк, що ли. Нищо италианско, освен езика му, но ние се разговаряме по немски език. Нека да разправя как се сдобих безплатно с тази нова, здрава етажерка, боядисана ясно кафяво и тази блестяща масичка. Назначени сме дежурни по чистота на Школата - брат Бертоли, брат Чолпанов, брат Дойнов и аз. Да, всички в шест часа, сборен пункт - салона. Криво съм разбрала; вместо вечерта, аз пристигам с кофите рано сутринта. Няма ги братята още, нека да почна от края. Времето бяга, но тях наистина ги няма, сякаш се надумали.
към текста >>

57. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.
Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет. Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове. Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.
към текста >>

58. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец. Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо. Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец. Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата... Какви прекрасни цветя!
към текста >>

59. 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети. Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро.
към текста >>

Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети. Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека... Новият път е тъй хубав!
към текста >>

Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят.
Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети. Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека... Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им! Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници. Те всички отиват на Ел-Шедар.
към текста >>

60. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там.
Слънцето си играе с леките вълни от разтопения сапфир, сякаш ги целува една по една. Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”. Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа. Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там. Сякаш пазят тишина, всред тази дивна планинска тишина. Срещу „Близнака” има сняг. Също и „Махабур” - Бъбрека. Но „Сърцето” е цяло вковано в лед. Някога, Учителят го подари мен.
към текста >>

61. 2.1.55. РЕЧНИК

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката.
дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. Хак - заплата; изяждам хака - ощетявам Цитронов - лимоново жълт цвят Чумбер (чембер) - забрадка Avec plaisir (фр.) - с удоволствие Bienvenue, bienvenue, chersfreres et soeursde la France (фр.)-Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция Caesar (лат.) - цезар, цар, владетел cher soeurs et cher freres (фр.) - милите сестри и милите братя D’Arc, Jeanne (фр.) -д’Арк, Жана Encore (фр.) - още Erste Prima (нем.) - първият голям expressionniste (фр.) - експресионист Feuerwerk (нем.) - фойерверк Goetheanum (нем.) - Гьотеанум (Главната сграда в школата на Р. Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs. Haskell (англ.) - госпожа Хаскел О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie (фр.) - O, има много вода, моля О, топ MaTtre! Mon Maitre! (фр.) - О, мой Учителю!
към текста >>

62. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Разгръщам кафявия вълнен шаяк, меря.
” И старата благородна жена, сресана на път й съобщава радостната вест, че Бог им праща помощ, се сетил за них. Снахата ме повежда. Вътре - бедно, чисто - дъските бели - подновени от търкане с прости черджички. На сред стаята маса. Платът е пред мене. Разгръщам кафявия вълнен шаяк, меря. Двете момичета - ситно сплетени косици около челото - не могат място да си намерят от радост, че ще облекат нова топла дрешка. Тя оставя ножиците и излиза. Неволно се навеждам над плата и го целувам, също и ножицата. Песен сега - ще изпълня задачата си, и почвам си тиха песенчица. Меря, кроя, тропосвам, пробвам.
към текста >>

63. 1. Търново

Когато си спомняме за Търново, виждаме меката заобленост на Трапезица и Царевец, Янтра и нейните жълто - кафяви води и зад този изглед - Събора на едно място, което носеше името лозе, далеч от града, през месец август - усещаш топлата жар на лятото и красотата на звездните нощи.
Една велика идея получаваше своята пълна реализация -беше радост да присъствуваш на събор, да слушаш Учителя, да се срещаш с много хора и да се потопиш в една рядко хубава и задушевна атмосфера. Търново беше синоним на висок планински връх - светлините му предаваха необикновена красота, а водата на реката особена прелест. Всичко е вълнуващо просто и тъкмо за това незабравимо. Когато и да се върнем на тези години, ние се срещаме със светлината на този град, където прозвуча мощно Словото на Учителя - за първи път тук Учителят разкри новата идея за “Колективното съзнание”, тук прозвуча “Новото човечество”; “Мировата любов и Космичната обич”. Тук Той очерта пътя на духовното развитие - “Трите основи на живота”. Когато си спомняме за Търново, виждаме меката заобленост на Трапезица и Царевец, Янтра и нейните жълто - кафяви води и зад този изглед - Събора на едно място, което носеше името лозе, далеч от града, през месец август - усещаш топлата жар на лятото и красотата на звездните нощи. Бяхме двадесетгодишни, когато за пръв и последен път присъствувахме на събор в Търново. За пръв път тръгваш на север с група приятели, едва имаш пари да си купиш билет и не знаеш, как ще се върнеш. Презбалканската железница, криволичеща през много тунели ти прави впечатление, ала съзнанието, че отиваш в Търново на събор обхваща всичко - за нищо друго не мислиш. Не се питаме как ще прозвучи на днешната младост нашия възторг, нашия устрем и нашите идеали. Дали бяхме изтъкани от друга материя -не мислим и не се питаме - необикновени хора ли бяхме ние - младежите от това поколение?
към текста >>

64. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Водната маса беше жълто кафява, какво се бе случило горе в планината не можахме да разберем, струваше ни се, че всичката вода от навалелия дъжд се събра в тази непокорна и разгневена река.
Пороят лизна само последните колелета на колата и когато нашите коли като заковани спряха на брега на ревящото чудовище, колата на Учителя беше вече далеч и не се виждаше. Всичко това се случи за по-малко от миг, изумително бързо се разигра драмата пред очите ни. Разписанието беше отмерено с точност и беше определено колата да мине безопасно - ала другото разписание целеше друго, но, както винаги при такива случаи, ония, които стоят зад кулисите мъничко бъркат, или избързват, или закъсняват с по-малко от секунда и онова, което са целели, не успява. Движението на колата не бе спряно и водната маса не успя да уязви колата и пътниците. Надолу водите продължаваха да бучат и беснеят. Водната маса беше жълто кафява, какво се бе случило горе в планината не можахме да разберем, струваше ни се, че всичката вода от навалелия дъжд се събра в тази непокорна и разгневена река. Когато ние застанахме на отсамния бряг, шофьорът спря машината и ние всички слязохме от колата Радвахме се, както само ние можехме да се радваме. Там се спряхме, преминаването беше невъзможно. Трябваше да се чака да се изцеди водата, или да заобиколим Сапарево и минем по други пътища. Чакахме дълго и пристигането ни в София се забави с часове. Събитието изживяно за един миг, не остана в съзнанието за дълго - животът дефилираше пред нас и толкова неща се случваха всеки ден - то бе закотвено някъде дълбоко, за да ни говори много един ден.
към текста >>

65. 19. Гласът на Незнайното

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Янтра, която мъкне кафявите си води и Търново старинния град с историческите паметници й правят силно впечатление.
Предпоследния събор в Търново. Тя отива на събор. Скоро разбира грешката си. Той я посреща на гарата. Отвежда я вън от града с файтон, където лежи братското лозе, градината и оная постройка, която се нарича колиба. Янтра, която мъкне кафявите си води и Търново старинния град с историческите паметници й правят силно впечатление. Всичко това тя вижда за първи път. Всичко, което вижда я смайва. Неподозираща е хубостта, която усеща да се излива от цялата обстановка. Покъртена е до дън душа. Късно разбира, че това първо посещение на събор е като поклонение.
към текста >>

66. 5. Приемната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

На една от стените, единствената свободна, имаше една голяма повече дълга, отколкото широка картина, изобразяваща в кафяво релефа на Хималаите.
И докато целият свят се бореше отчаяно за лична жилищна площ, Той нямаше нищо и се задоволяваше да споделя всичко с другите - да бъде гост и в салона, и в горницата и в тая стая, наречена приемна, където влизаха и излизаха толкова хора. Спирайки се на нея, нямаме желание да я опишем подробно, няколко контури са достатъчни, за да ни дадат представа за нея. Сега ние просто искаме да отидем там, да пристъпим тоя праг, както много пъти сме го правили, и да преживеем един от многото часове в задушевна беседа, да разкажем за нея, и за мястото, което тя заемаше в живото на Братството. Тепърва Братството тъкмо тук щеше да пристъпва, за да влезе в личен контакт с Него и вече нямаше да има човек, който да не стигне до този праг, както някога на Опълченска 66 и да не чака да бъде приет. Каква голяма история между четири стени и четири очи в тая скромна стая, където имаше една голяма библиотека, едно писалище, една маса с няколко стола. На една от стените, единствената свободна, имаше една голяма повече дълга, отколкото широка картина, изобразяваща в кафяво релефа на Хималаите. Нищо друго. Срещите ставаха там - водеха се разговори, беседваше се и най-вече всеки разтоварваше сърдечния си товар, изнасяше противоречията и трудните проблеми на личния си живот. Учител и ученик идваха в контакт, за да продължава работата на школата. Един живот неудържимо кипеше в тая приемна, всеки ден, всеки час, освен съботния ден, когато Учителя не приемаше никого. Приемната се превръщаше на учебна зала и нека да нямаше катедра и чин, ученикът пряко и нагледно възприемаше необходимите напътствия, съвети, уроци.
към текста >>

67. 9. Под сянката на лешниците

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре.
Ето това искахме да разкажем, към тази красота е бил насочен устрема ни, този приказен и разкошен лещак, застанал като страж над целия Изгрев. Оттам ние минавахме, минавахме почти всеки ден, защото беше път. Сега за кой ли път ще минем с мислите си, с чувствата си, с душата си... И ще се помъчим, вярвайте, целия ще го нанесем на тия листи, да бихме могли от него да направим художествено табло, да би могло да се улови някак си с четка, с перо... Този къс от Изгрева, тая неразделна част на големия живот, където най-съществената контура, незабравимата, бихме казали, излъчваше топлота, мекота, красота. Една свежест и една необяснима грижа се излъчваше от тия лешникови дървета, осезаеми и живи, нека да твърдят естествениците, каквото си искат за тия представители на другите царства. Ние не знаем, кой се е погрижил да донесе тия насаждения и дали те били поръчани и посадени по точно указание на тая южна част, за да стоят като жив пояс и страж и ограждат двора, за да го наситят с покой, тишина и мека сянка. Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре. Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено. През горещите лета те стояха там като завеси и пазеха сянка. Под разшумелите се клони, отрупани с широки листа, стигащи до главите ни, те приличаха на ветрила, които ни разхлаждаха. В тази рамка най-често виждахме Учителя, седнал на средната маса да взима всекидневния обяд; тук беше лятната трапезария. Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук зелено и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу.
към текста >>

68. 12. Последните записки на Буча Бехар