Търсене в текстове за 'Каруца'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ¢ даде зоб и пак тръгне.
Няма да ядеш от дървото на безлюбието! Безлюбието ражда всички противоречия в Живота, а Любовта ражда хармония в Живота. Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ¢ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ¢ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може. Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца.
към текста >>

Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца.
Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ¢ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ¢ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може. Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца. Но щом се качи полковият на колата, конете не тръгваха. Слиза полковият, конете тръгнат. Това се случи три-четири пъти и накрая той се отказа: „Вие вървете, аз ще тръгна пеш.“ Може би в този полковник имаше отрицателни чувства и конете не го обичаха. Та и за себе си употребете евангелското правило. Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота.
към текста >>

2. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея.
Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи.
към текста >>

Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена.
Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега?
към текста >>

3. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака?
Поставям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено -това не е моето състояние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава. Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята радост. А като взема скръбта му, ще я трансформирам. Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака? Хайде да вървим! “ След половин час удари такъв дъжд, че по пътя водата беше висока половин метър. Чак тогава той каза: „Ако знаех, нивга не щях да тръгна.“ Веднъж дойде при мен един хиромант, който обикаляше България. Аз не обичам да говоря на хората какво виждам, но този път направих изключение.
към текста >>

4. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога?
Тези, които не могат да се изправят никъде, пращат ги на Земята. Една сестра каза: „Усещам, че нещо лошо и неприятно приближава към мен, влиза в мен и ставам лоша. Като излезе, добивам хубаво разположение.“ Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният, да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи, Божественият дух да дойде. Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум.
към текста >>

Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш.
Като излезе, добивам хубаво разположение.“ Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният, да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи, Божественият дух да дойде. Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. Човек може да се намери в голямо изпитание.
към текста >>

Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества.
В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният, да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи, Божественият дух да дойде. Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. Човек може да се намери в голямо изпитание. Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат. И ти се питаш онова, което имаше къде е отишло; къде отидоха твоята радост, мир и хубаво разположение.
към текста >>

Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум.
Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният, да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи, Божественият дух да дойде. Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. Човек може да се намери в голямо изпитание. Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат. И ти се питаш онова, което имаше къде е отишло; къде отидоха твоята радост, мир и хубаво разположение. Не знаем да запазим това, което имаме.
към текста >>

5. 99) Работите на сърцето остават свободни - Боян Боев (1883 – 1963)

Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне.
Няма да ядеш от дървото на безлюбието! Безлюбието ражда всички противоречия в Живота, а Любовта ражда хармония в Живота. Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ѝ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може. Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца.
към текста >>

Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца.
Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ѝ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може. Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца. Но щом се качи полковият на колата, конете не тръгваха. Слиза полковият, конете тръгнат. Това се случи три-четири пъти и накрая той се отказа: „Вие вървете, аз ще тръгна пеш.“ Може би в този полковник имаше отрицателни чувства и конете не го обичаха. Та и за себе си употребете евангелското правило. Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота.
към текста >>

6. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото.
Един момък ми разправи, че сънувал как иде към него един черен човек с файтон. Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил. Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни.
към текста >>

7. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Никой не може да дигне с каруца снега, обаче като го напече Слънцето, за 10 дни ще се разтопи.
Новото учение е приложение на Любовта в живота. Христос казва: „Идете известете на Моите ученици да учат хората на това Учение на Любовта.“ Знание без Любов никога не може да се приложи. Ако ли пък нямаш познание, тогава какво ли ще приложи Любовта? Питат се как ли ще се уреди светът. Чудни са хората! Никой не може да дигне с каруца снега, обаче като го напече Слънцето, за 10 дни ще се разтопи. Любовта твори и ще създаде новия свят, а тогава всичко ще се преобрази. Добрият човек е разтоварен, а лошият – натоварен. Добрият човек нека се погрижи да разтовари лошия, за да стане и той добър. Добрите хора трябва да станат силни, а лошите – слаби. Това ще дойде само по закона на Любовта.
към текста >>

8. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов".
Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага. Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град. Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов". Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
към текста >>

9. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Снега никой не може да го вдигне с каруца, но като дойде Слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи.
Няма нещо невъзможно. Да не се смущава човек, че не разбира някои неща. Не е необходимо да разбира всичко. Казват, как ще се уреди светът? Чудни са хората! Снега никой не може да го вдигне с каруца, но като дойде Слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, ученикът трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи. Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи.
към текста >>

10. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи...
Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие. Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората.
към текста >>

11. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”.
Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага. Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град. Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”. Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
към текста >>

12. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото.
Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още! " Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво.
към текста >>

13. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той пътувал с каруца.
По този път, по който вървите, нищо няма да остане от София. Вие престъпвате Божиите закони и ще видите, че аз не говоря от себе си. И ако говоря вярно, вие ще понесете последствията. За българите иде нещо страшно." А сега с България ще стане това, което е станало с един поп. Той пътувал с каруца. Конете се подплашили, каруцата се обърнала и попът паднал върху една къртичина. И понеже къртичината е мека, не се повредил. Наблизо имало един камък. Ако главата му бе паднала върху камъка, щеше да загине, това ще стане и с България. Тя ще мине през изпитания, но ще падне, като попа, върху къртичината и ще мине леко.
към текста >>

Конете се подплашили, каруцата се обърнала и попът паднал върху една къртичина.
Вие престъпвате Божиите закони и ще видите, че аз не говоря от себе си. И ако говоря вярно, вие ще понесете последствията. За българите иде нещо страшно." А сега с България ще стане това, което е станало с един поп. Той пътувал с каруца. Конете се подплашили, каруцата се обърнала и попът паднал върху една къртичина. И понеже къртичината е мека, не се повредил. Наблизо имало един камък. Ако главата му бе паднала върху камъка, щеше да загине, това ще стане и с България. Тя ще мине през изпитания, но ще падне, като попа, върху къртичината и ще мине леко. За България предстоеше голяма катастрофа.
към текста >>

14. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Снега никой не може да го вдигне с каруца.
И Христос казва: „Идете известете моите ученици да учат хората на любовта.“ Знание без любов никога не може да се приложи. А пък ако няма знание, тогава любовта какво ще приложи? Казват: „Как ще се уреди светът? “ Чудни са хората. Снега никой не може да го вдигне с каруца. А като дойде слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Любовта ще създаде новия свят и всичко тогава ще се преобрази. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото разните народи изпълняват разни длъжности в света. Всеки народ има своя мисия в света. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото.
към текста >>

15. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, в каруцата ще дадеш място на някой друг човек и така постепенно възпитаваш причинното тяло.
Радвай се на учеността на другите като на твоя ученост. Радвай се на способностите на другите като на твои способности. Има закони: Радвате ли се на чуждите блага и вие ще ги придобиете. Когато у тебе е развито причинното тяло, ти, като седиш на стол, отстъпи го. И даже излез вън, за да го жертвуваш за другия. Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, в каруцата ще дадеш място на някой друг човек и така постепенно възпитаваш причинното тяло. Това е един хубав начин за развиване. Щом се развие твоето причинно тяло, то висшите същества ще дойдат да му помагат. Това е колективна работа. Щом не живееш за себе си, а за другите, тези висши същества ще ти помогнат. Причинното тяло разполага с нови сили.
към текста >>

16. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел.
Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед.
към текста >>

Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа.
Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед. Аз се спрях и само за миг можах да си дам отчет, че цялата работа свърших по високия идеал, и защо ли така Учителя ме гледа, къде ли имам грешка? Знаех добре, че Той не обича при братски работи да се направи и най-малкия пропуск или да има някаква лична изгода.
към текста >>

17. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И така, същия ден минавам покрай дюкяна на един продавач на плодове, гледам там се беше спряла каруца с дини.
В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше бързо да се пресметне действие между големи числа. Учителя веднага даде техния резултат. Аз, който следвах математика, пък и и другите от класа бяхме изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада, Той каза: "До мене има един математик, който пресметна и даде резултата! " Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никой. И така, същия ден минавам покрай дюкяна на един продавач на плодове, гледам там се беше спряла каруца с дини. Най-отгоре зърнах една красиво оформена диня, приветливо да ми се усмихва. Пак погледнах - върху динята същата усмивка. Купих я и се прибрах вкъщи. Срязах я беше великолепно узряла. Резен по резен я изядох цялата.
към текста >>

18. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марин и работехме с конете и каруцата.
През 1926 г. съборът стана в София - разказва Петър Ст. Камбуров. - Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях.
към текста >>

каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели.
Камбуров. - Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: „Не, ти няма да дойдеш с нас!
към текста >>

19. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

имот, коне, каруца и започнах работа.
Аз го извадих и реших да продължа. Но за втори път някаква сила го измъкна от ръката ми, завъртя го във въздуха и отново го забоде в масата. Случи се още веднъж и чак на четвъртия път аз успях да напиша писмото. През пролетта тате продаде всичко, аз отидох и взех парите -100 000 лева. Купих имот, коне, каруца и започнах работа. Но през 1925 г, комуната се разпадна. Учителят сам я разтури. Нас ни изпрати в Казанлък, а другите се пръснаха на различни места. Чак тогава разбрах грешката си и се сетих за предупреждението
към текста >>

20. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава?
Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава? Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите. С объркани нишки не се тъче, с гнили дървета здрав мост не става, къща без основа не се гради. Коя е основата? Коя е основата на един дом? Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто!
към текста >>

Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и животинското не може да бъде оставено да ръководи човека.
Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за себе си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички. Когато един човек прави едно добро, всички добри същес- тва в света и слънцето са заедно с него. Слънцето грее на всички - и на зли, и на добри, но на злите омекотява злото, а добрите подхранва и засилва. Лошото в света го има, защото мислим и вярваме в него. В човека винаги има и нещо егоистично, животинско. Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и животинското не може да бъде оставено да ръководи човека. То е по-низше и се явява като зло, защото иска своето само. Ако престанем да мислим за злото, то може би няма да престане да съществува, както и едно блато няма да пресъхне, ако излезнем от него. Но достатъчно е да излезнем, за да бъдем по-добре, отколкото сме били в негова- та тиня, смрад и локви. А излезли веднъж - всякога може да подадем ръка на други, които искат да сторят това. Човек, който върши зло, който мрази - и него мразят, и него дебнат, да му сторят същото.
към текста >>

21. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава.
Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята. Свърших работата и сега правете с мене, каквото искате." Началниците се споглеждат, съветват се, усмихват се и разрешават отпуск на двамата — Георги и Боян Боев. Дават им даже и своя файтон да ги закара на гарата, да потеглят с влака за София.
към текста >>

22. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

След няколко дена Неделчо Попов извиква Иван Иваницов-Каруцаря, който натоварва книгите на каруцата и ги закарва на Изгрева.
Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството, на страната на Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на „Завета на цветните лъчи" разбира, че милицията ще му направи обиск, и веднага се обръща към свой колега — голям комунист, и го моли да остави при него известни секретни документи, отпечатани в неговия отдел. Колегата му приема книгите и на другия ден, когато милицията идва да прави обиск на Неделчо, не намира нищо подозрително. След няколко дена Неделчо Попов извиква Иван Иваницов-Каруцаря, който натоварва книгите на каруцата и ги закарва на Изгрева. Неговият красив и всеотдаен живот за Братството завършва на 23 април 1952 г.
към текста >>

23. 4. МАТЕРИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Това, което хората наричат спънки и несгоди, са малките камъчета, които помагат на каруцата им да изкачи стръмния път.
МАТЕРИЯТА Силата на божественото се изпитва при най-твърдите условия. Нима ще изпитаме твърдостта на диаманта върху мек предмет? За силния няма твърди условия, защото той е по-силен от тях. Героите минават през изпитанията, както слонът през мрежите на паяците. Това, което хората наричат спънки и несгоди, са малките камъчета, които помагат на каруцата им да изкачи стръмния път. Без тях колелата й не биха имали опора. Препятствията са километражните камъни по нашия път да видим докъде сме стигнали в развитието си. Земният свят е така построен, че в него всичко се подлага на проверка. В тази лаборатория небето прави най-щателните си проби. В материалния свят на твърдите устойчиви форми всичко е нагледно обучение.
към текста >>

24. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Късно, преди полунощ, се качихме на една каруца, пълна със сено.
Той стана причина да прокарат електричество в него. На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево, при Учителя. Във Вършец, чрез съдействието на вуйчо ми, който беше близък на министъра на горите, ни разрешиха да пътуваме с една тяхна кола за София. Минахме през Петрохан, сред чудна, приказна природа и пристигнахме в Княжево късно вечерта, малко преди полицейския час. Нямаше превозни коли за Владая. Късно, преди полунощ, се качихме на една каруца, пълна със сено. Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево. Легнала върху сеното, съзерцавах звездите и си представях предстоящата среща с Учителя. Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на селото.
към текста >>

Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево.
На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево, при Учителя. Във Вършец, чрез съдействието на вуйчо ми, който беше близък на министъра на горите, ни разрешиха да пътуваме с една тяхна кола за София. Минахме през Петрохан, сред чудна, приказна природа и пристигнахме в Княжево късно вечерта, малко преди полицейския час. Нямаше превозни коли за Владая. Късно, преди полунощ, се качихме на една каруца, пълна със сено. Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево. Легнала върху сеното, съзерцавах звездите и си представях предстоящата среща с Учителя. Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата.
към текста >>

Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево.
Минахме през Петрохан, сред чудна, приказна природа и пристигнахме в Княжево късно вечерта, малко преди полицейския час. Нямаше превозни коли за Владая. Късно, преди полунощ, се качихме на една каруца, пълна със сено. Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево. Легнала върху сеното, съзерцавах звездите и си представях предстоящата среща с Учителя. Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата. Брат Христо легна до една купа сено. Тревата беше свежа, небето осеяно с безброй звезди.
към текста >>

25. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

От дете мечтаеше за хубави коне и каруца.
Той искаше на всяка цена да има волчетата: – Давам ти 500 000 лева! Евтим каза: – Не ги продавам. Но едно мъничко колебание се роди в него. От дете мечтаеше за хубави коне и каруца. Мярна се в ума му мисълта, че най-хубавите коне струват 200 000 лева, ще останат и пари… – Давам ти 600 000 лева за волчетата – казва търговецът. Сделката стана. Търговецът откара волчетата при баща си на село. Помръкна щастливият дом.
към текста >>

26. Късмет - Крум Въжаров (1908- 1991)

С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално.
Така той спечелил една четвърт от милиона. За това Учителят казва в беседа: „Тук, на Изгрева, имало няколко кандидати и от няколко години те чакат да им се падне милионът. Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81] С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално. Също така купил място в София, в района на „Дианабад“. По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена. [81] Учителят. Старата и новата команда, общ окултен клас, 12 май 1943. Ръкопис.
към текста >>

27. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан.
С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар.
към текста >>

28. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан.
Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево.
към текста >>

29. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

В този случай д-р Фарашев беше каруцата, която ме доведе до вас, а аз не дойдох сам.
И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли? Благодаря ви за цветето, което ми дадохте. В този случай д-р Фарашев беше каруцата, която ме доведе до вас, а аз не дойдох сам. Така ние понякога от онзи свят дохождаме тук. А вие благодарете на тия съобщения, които съществуват помежду тия два свята. Така на тебе ще препоръчам едно правило: Всичко изпитвай, доброто дръж и прави! Аз поздравявам и другия си приятел Михаил. Ний с него се познаваме, и аз се радвам, че той е вземал тази първа стъпка. Няма съмнение, че когато човек пътува в един правилен път, все ще дигне дим и прах, но този прах ще бъде само две педи около него.
към текста >>

30. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред.
И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума.
към текста >>

С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе.
Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

31. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца.
- Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала. - Спокойна, кажи го царствена жена. От стара коза яре; улегнала работа. - По бащина линия сме рода на Стефан Караджа, тъй че баща ми Ангел идва отгоре, от север и се заселва. На дядо по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули. И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца. Мама сред тях - двегодишна. А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй. И като дошли, имало само пет татарски къщи в село останали. Тати овдовял и петдесетгодишен се взели, защото тати имал три деца. На майка ми също бил втори брак - и тя с три деца.
към текста >>

А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй.
От стара коза яре; улегнала работа. - По бащина линия сме рода на Стефан Караджа, тъй че баща ми Ангел идва отгоре, от север и се заселва. На дядо по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули. И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца. Мама сред тях - двегодишна. А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй. И като дошли, имало само пет татарски къщи в село останали. Тати овдовял и петдесетгодишен се взели, защото тати имал три деца. На майка ми също бил втори брак - и тя с три деца. И като се взели, още две деца имали; да се сродят - разбираш ли? Че осем деца.
към текста >>

32. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата.
И назад към ароматите на Персия: „Вагх о Бахар“. И розовата градина: „Гюлестан“. „Ануари Сухаили“. Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й. Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя.
към текста >>

33. Съдържание - Георги Христов

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4.
към текста >>

34. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8.
в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата. Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов. Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим. Трябва да се изучават вашите недоразумения в братството, отгде произлизат. Сега трябва по-дълбоко да разсъждаваме за интелигентността на хората. Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8. Ако е по-нисша култура - не му давайте гемовете. Такъв не го пращай на нивата, т.е. като му дадеш пари, не ги връща. Върши, има и други наклонности. Братята Отгоре като дойдат, ще кажат пропуска.
към текста >>

35. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4.
към текста >>

36. Георги Томалевски - Георги Христов

Каруцата на Жечо е без пружини, пътят е каменист, а кобилите винаги бягаха в неравен тръст.
Тя е изпотявана и изсъхвала толкова пъти, че можеше да стои права, ако я поставиш на земята. Приличаше на бойна ризница. И за тази дрипа дори ми стана мило. Лети влакът по релсите стремително, гладко. Колко е различно това возене от онова, с което свикнахме в село. Каруцата на Жечо е без пружини, пътят е каменист, а кобилите винаги бягаха в неравен тръст. Над земята пада мрак. Най-после става тъмно. Ние се люлеем уморени на дървените пейки във вагона, често заспиваме и се пробуждаме, усещаме гарите по блесналите светлини и после пак потъваме в полудрямка и в унасящия ритъм на колелата. Най-после стигаме Стара Загора. Неприятно нощно слизане.
към текста >>

37. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Отидохме с Жечо в една далечна местност и на- копахме глина, която докарахме с каруцата.
Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре, че по това време узряха джанките и от тях варяхме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и на- копахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука.
към текста >>

Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде, да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>

Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат.
Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно.
към текста >>

Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака.
За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най- често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителя бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот.“ Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло.
към текста >>

38. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров - Георги Христов

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
към текста >>

39. Непослушание към Учителя - Георги Христов

Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и, като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин по-тегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
Обичаше ме, както и останалите си деца, и като получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с. Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна. Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и, като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин по-тегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
към текста >>

40. На работа в София като каруцар - Георги Христов

На работа в София като каруцар В края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията.
На работа в София като каруцар В края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси. Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в Захарната фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук.
към текста >>

Учителя ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София.
Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари.“ Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари“. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
към текста >>

Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари.“ Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари“.
Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари.“ Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари“. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон.
към текста >>

Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон.
Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари.“ Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари“. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе?
към текста >>

Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари.
Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе? “ Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна.
към текста >>

Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе?
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе? “ Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите.
към текста >>

“ Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия.
За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе? “ Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми.
към текста >>

Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи.
Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева. Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи. Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова.
към текста >>

Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли.
Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби - 1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе.
към текста >>

Георги беше як каруцар.
Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби - 1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма.
към текста >>

Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата.
Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби - 1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа.
към текста >>

Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа.
Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт.
към текста >>

“ Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.
Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство“. Всички ме поздравиха с „добре дошъл“. Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи сега колко изкара в София? “ Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!“ Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят“. Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешение на задачата, струва повече от обикновени пари. ___________________________________ 155 Аръш (тур.) - теглич на кола, каруца.
към текста >>

___________________________________ 155 Аръш (тур.) - теглич на кола, каруца.
Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи сега колко изкара в София? “ Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!“ Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят“. Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешение на задачата, струва повече от обикновени пари. ___________________________________ 155 Аръш (тур.) - теглич на кола, каруца.
към текста >>

41. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата.
Наистина Учителя одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителя“. Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при Учителя. Отидохме. Учителя каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото“. Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.
към текста >>

А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха.
Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“. „Нищо, каза Учителя - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем! 1935 година.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28807997703552