НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с
каруца
.
Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с
каруца
.
От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
към текста >>
2.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Случи се така, че натоварил багажа си на една
каруца
, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво.
Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
Случи се така, че натоварил багажа си на една
каруца
, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво.
Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". И стана точно така. После името му вече не се чу. Нито името му се чу, нито пък той се видя.
към текста >>
3.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава отиде един от нашите приятели с
каруца
- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение.
Веднъж внесена, хартията трябваше да се отпечата и изнесе. Точно така направихме. Неделчо Попов я изнесе от тази печатница и премести цялото издание в неговата печатница, като бе казал на своите хора, че това са църковни песни. Но после в неговата печатница беше направил ремонт - трябваше да се боядисва и всичко трябваше да се премести в друго помещение. Затова тя не можа да се подвърже там.
Тогава отиде един от нашите приятели с
каруца
- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение.
Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
към текста >>
4.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една
каруца
с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли.
Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница. Беше заявил, че това са песни на Синода и понеже бяха с религиозен текст, те не можеха да различат дали това е така. При печатането беше паднал един стих и печатарят го беше залепил не както трябва и затова излезе от печат погрешно. Там отпечатаха колите и очаквахме там да ги подвържат. Но по редовен график печатницата трябваше да се ремонтира и боядисва и спряха всякаква дейност.
Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една
каруца
с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли.
Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван. Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя. Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя.
към текста >>
5.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с
каруцата
.
Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница.
Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с
каруцата
.
После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука.
към текста >>
6.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с
каруцата
хайде на воденицата.
А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен.
Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с
каруцата
хайде на воденицата.
Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
към текста >>
7.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Жечо ни натовари на
каруцата
и ни закара до Карнобат.
Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем.
Жечо ни натовари на
каруцата
и ни закара до Карнобат.
Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно.
към текста >>
Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с
каруцата
до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака.
За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше.
Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с
каруцата
до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака.
Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло.
към текста >>
8.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Селянинът пита
каруцаря
: „За къде отиваш?
Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки. Ти остави тояжката си при горните пътеки. Като се измиеш на чешмата, излез пак горе и вземи дясната пътека". Докато разговарят още, задава се талига празна.
Селянинът пита
каруцаря
: „За къде отиваш?
" „Отивам за ябълки и круши по селата! " „Може ли да вземеш в колата и това момче? " „Може, да се качва". Качва се брат Тодорчо, прощава се с добрия селянин и тръгват. А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села.
към текста >>
9.
32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време се задава една
каруца
по пътя, настига ги и
каруцарят
ги поканва да се качат и те се качват.
32. малките случаи на едно пророчество Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат.
По едно време се задава една
каруца
по пътя, настига ги и
каруцарят
ги поканва да се качат и те се качват.
Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя.
към текста >>
Минават покрай едно ханче и Учителят казва на
каруцаря
: „Да почакаме тук да премине този облак." Но
каруцарят
е буен, самонадеян, бърза.
32. малките случаи на едно пророчество Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват.
Минават покрай едно ханче и Учителят казва на
каруцаря
: „Да почакаме тук да премине този облак." Но
каруцарят
е буен, самонадеян, бърза.
„Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват.
към текста >>
Каруцарят
Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?
„Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват.
Каруцарят
Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?
" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро.
към текста >>
10.
36. ЖЕГЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сядат в една кола и
каруцарят
с камшика подгонва конете бързо.
36. жеглото В едно провинциално градче Учителят и един брат бързат за гарата.
Сядат в една кола и
каруцарят
с камшика подгонва конете бързо.
След малко Учителят казва: „Спри! Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата." Каруцарят се връща и намира жеглото на пътя. Пита после Учителя: „Кой ти каза, че е паднала клечката и къде е? " „Господ ми каза! " Ако не бяха спрели колата щеше да се разпадне на предницата и задницата, защото жеглото се поставя именно там, за да свързва двете части на колата.
към текста >>
Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата."
Каруцарят
се връща и намира жеглото на пътя.
36. жеглото В едно провинциално градче Учителят и един брат бързат за гарата. Сядат в една кола и каруцарят с камшика подгонва конете бързо. След малко Учителят казва: „Спри!
Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата."
Каруцарят
се връща и намира жеглото на пътя.
Пита после Учителя: „Кой ти каза, че е паднала клечката и къде е? " „Господ ми каза! " Ако не бяха спрели колата щеше да се разпадне на предницата и задницата, защото жеглото се поставя именно там, за да свързва двете части на колата. Днес хората забравиха какво означаваше каруцата за българина. Тя беше всичко за него, беше подвижния му дом.
към текста >>
Днес хората забравиха какво означаваше
каруцата
за българина.
След малко Учителят казва: „Спри! Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата." Каруцарят се връща и намира жеглото на пътя. Пита после Учителя: „Кой ти каза, че е паднала клечката и къде е? " „Господ ми каза! " Ако не бяха спрели колата щеше да се разпадне на предницата и задницата, защото жеглото се поставя именно там, за да свързва двете части на колата.
Днес хората забравиха какво означаваше
каруцата
за българина.
Тя беше всичко за него, беше подвижния му дом.
към текста >>
11.
06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз съм впрегнат в
каруца
, в която всички сте се качили, тази
каруца
тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място.
6. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ? Ето какви думи брат Пеню Киров отправил към бургаските братя: „Вие ме омъчнихте много. Защо?
Аз съм впрегнат в
каруца
, в която всички сте се качили, тази
каруца
тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място.
А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
към текста >>
А някой от вас като е слязъл от
каруцата
, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа
каруцата
назад.
6. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ? Ето какви думи брат Пеню Киров отправил към бургаските братя: „Вие ме омъчнихте много. Защо? Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място.
А някой от вас като е слязъл от
каруцата
, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа
каруцата
назад.
Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа.
към текста >>
12.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една
каруца
пристига на ул.
Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд. Все неща неразрешими. Ако му отрежат крака - беда. Ако не го отрежат още по-голяма беда - ще умре.
Не зная как и по какъв начин той научава за Учителя и с една
каруца
пристига на ул.
„Опълченска" 66.Ако е познавал преди това Учителя не би така пострадал, нали всички ученици се върнаха здрави и читави от фронта! Тях ги запазиха молитвите, които четяха непрекъснато по Негово указание. Този селянин бе седнал на една от пейките в градината и чакаше среща с Учителя. Аз бях седнал на същата пейка и чаках по друга работа Учителя. Селянинът сподели патилата си с Учителя и му показа крака и патериците.
към текста >>
13.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска
каруца
и донесъл някакви продукти за кухнята.
Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран.
Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска
каруца
и донесъл някакви продукти за кухнята.
Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под каруцата и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат. Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща.
към текста >>
Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под
каруцата
и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат.
На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран. Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за кухнята.
Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под
каруцата
и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат.
Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща. Може ли такава една хубава жена да се оставя да се лута по двора?
към текста >>
14.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с
каруцата
го докара на Изгрева.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха.
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с
каруцата
го докара на Изгрева.
Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
към текста >>
Хвани си и за
каруцата
".
Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни!
Хвани си и за
каруцата
".
Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: „Защо питате мен, питайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: „Аз от пари не разбирам.
към текста >>
15.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Книгата беше докарана на Изгрева с една
каруца
и ние я поднесохме на приятелите.
След това дадохме на други да я подвържат. Пазехме всичко в голяма тайна. Никой не знаеше нито от Братството, нито някой отвън. Ако знаеха щяха да я спрат. Тя беше издадена на луксозна хартия и беше богато илюстрована.
Книгата беше докарана на Изгрева с една
каруца
и ние я поднесохме на приятелите.
Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години.
към текста >>
16.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние ги купувахме и с конска
каруца
ги закарвахме на Изгрева.
Той беше във връзка с всички издателства и случайно веднъж някой му подметна като идея, че можем да използваме оставащата хартия от ежедневната преса, където се печатаха вестниците. Там голями роли автоматически подаваха широки ленти хартия на печатарската машина. Като остане ро-лата малка тя не може да се тегли и хартията се скъсва и обикновено оставаше по 10 кг хартия на рола. Тогава ролите се развиваха и се употребяваха за какви ли не нужди. Ние се насочихме към тях, а |е ги продаваха евтино на килограм.
Ние ги купувахме и с конска
каруца
ги закарвахме на Изгрева.
Обзаведохме в една барачка на Изгрева развиването на тези роли и нагъвахме хартията на формат какъвто ни трябва. Купихме печатарски нож, за да се реже. Турихме в бараката три-четири сестри и започваха да разгъват ролите и нагъват хартията. Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева.
към текста >>
17.
3.12. На бодлива крава Господ рога не дава
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на
каруца
.
Те бяха три стенографки - сестра Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева и разбира се, Боян Боев. При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого.
Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на
каруца
.
Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>
18.
5.27. Лечение за Славата Божия
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А от Мещица е близко до Перник и оттам ще си пътувам често до София." Сутринта натоварвам багажа на
каруца
.
„Леле, леле, не ни оставяй! Такъв Божи помощник си намерихме! " Казвам: „Помолете се за мене! Аз имам братя, сестри, майка, баща. Тук е далече за мене.
А от Мещица е близко до Перник и оттам ще си пътувам често до София." Сутринта натоварвам багажа на
каруца
.
Селяните ми сложиха един сандък и в него сложиха орехи, ябълки и круши. Волската кола тръгна, а селянките и учениците вървят от двете страни на колата, чак до Брезник. Вървят и плачат. А това са цели 18 километра. Това оздравяване бе за тях чудо.
към текста >>
19.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
После намериха
каруца
, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята.
Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева.
После намериха
каруца
, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята.
Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше. Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти.
към текста >>
20.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с
каруца
, след това пеша.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София.
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с
каруца
, след това пеша.
Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет.
към текста >>
21.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с
каруца
, след това пеша.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София.
Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с
каруца
, след това пеша.
Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет.
към текста >>
22.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
И тогава Бог ще съизволи и ще нареди на своите служители, които управляват Доброто и онези, които управляват Злото да стегнат юздите на Доброто или да отпуснат юздите на Злото та да могат човешките коне да прекарат човешката
каруца
по онзи друм, по който се движи човека.
Откри ми се, че всеки трябва да свърши работата си там, където е сложен. Всеки човек си имаше определено място в Школата и всяко място тук се заемаше от човек, който бе поставен да извърши Божията Воля. Но каква беше тази воля ние обикновените ученици не я знаехме и не можехме да я знаем. Ето тук идва онзи закон „Не моята воля, но Твоята Воля Господи". Ето това е една от най-големите тайни, чрез които човек придобива просвещение, ето защо човек трябва да се моли на небето, молитвата му да стигне там, за да се приеме и тогава съгласно Волята Божия той ще получи разрешение на своят проблем.
И тогава Бог ще съизволи и ще нареди на своите служители, които управляват Доброто и онези, които управляват Злото да стегнат юздите на Доброто или да отпуснат юздите на Злото та да могат човешките коне да прекарат човешката
каруца
по онзи друм, по който се движи човека.
Ето там е разрешението на въпроса. Та бях тогава много млада и гоненията започнаха от всички страни и виждах как ме гонеха с ожесточение, с животинско настървение и това ожесточение измъчваше и самите ми гонители. А когато те се освобождаваха по някакъв начин от това ожесточение към мен виждах ги как стоят като омърлушени, като изпразнени черупки, някой беше им изпил всички жизнени сили, защото чрез тези сили те осъществяваха гонението. Тогава разбрах какво означава „по-добре да си гонен". Изтърпях много, но моето място бе за предпочитане.
към текста >>
23.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска
каруца
?
Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение.
Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска
каруца
?
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света".
към текста >>
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на
каруцата
, за да може след това това колело да се задвижи и
каруцата
да се движи.
Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца?
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на
каруцата
, за да може след това това колело да се задвижи и
каруцата
да се движи.
Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна.
към текста >>
И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи
каруцата
.
И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи
каруцата
.
Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя.
към текста >>
Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната
каруца
и ми каза: „Пускам те в света".
Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата.
Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната
каруца
и ми каза: „Пускам те в света".
И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие".
към текста >>
Аз бях едно от колелата на
каруцата
, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя.
Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям.
Аз бях едно от колелата на
каруцата
, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя.
Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели".
към текста >>
24.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
От гарата взел една
каруца
и тиквите били закарани на Изгрева.
И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи. И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви. И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева.
От гарата взел една
каруца
и тиквите били закарани на Изгрева.
Разтоварва ги в кухнята, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя. Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това? " „Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята.
към текста >>
25.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
После тя си мислела, че ако дъщеря й се ожени то мъжът й ще я оседлае и от луда кобила ще я направи на работен кон дето тегли
каруца
.
По едно време Учителят спира погледа си върху сестра Куна и казва: „Има една сестра, която е тръгнала подир един луд кон и смята, че на този кон трябва да му се сложи юзда и да му се намери ездач, който да оседлае този луд кон. Я се намери юзда за този кон, я не се намери. Я се намери ездач, който да обуздае този луд кон, я не се намери. А аз казвам тази сестра да гледа да не я завлече този луд кон та да я завлече от нагорнището по надолнището в реката и да я удави". Сестра Куна разбира какво иска да каже Учителя, защото тя мислела, че накрая ако тази нейна дъщеря се срещне с Учителя може би неговото Слово и неговият съвет ще укроти дъщеря й и така ще й се сложи юзда.
После тя си мислела, че ако дъщеря й се ожени то мъжът й ще я оседлае и от луда кобила ще я направи на работен кон дето тегли
каруца
.
Така сестрата си мислела, когато е завеждала дъщеря си на Изгрева. След тези думи тя отива при Учителя и му казва: „Учителю, чух какво казахте за мене. Сега ще заведа дъщеря си у дома и ще я оставя свободна". Учителят я изслушал и казал: „Не само свободна, но ще й намериш нещо да работи". Това бил съветът на Учителя, тя се върнала, повече не се занимавала с нея, а от време-на време й намирала някаква работа.
към текста >>
Обяздил я, турил я в
каруца
, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ.
След тези думи тя отива при Учителя и му казва: „Учителю, чух какво казахте за мене. Сега ще заведа дъщеря си у дома и ще я оставя свободна". Учителят я изслушал и казал: „Не само свободна, но ще й намериш нещо да работи". Това бил съветът на Учителя, тя се върнала, повече не се занимавала с нея, а от време-на време й намирала някаква работа. Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне.
Обяздил я, турил я в
каруца
, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ.
Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи.
към текста >>
26.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
Всички се изпо-разболяха и накрая Жечо ги бе натоварил в една
каруца
и ги докара захвърлени в
каруцата
, натовари ги на влака и те пристигнаха болни и умиращи в Търново на събора.
Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева.
Всички се изпо-разболяха и накрая Жечо ги бе натоварил в една
каруца
и ги докара захвърлени в
каруцата
, натовари ги на влака и те пристигнаха болни и умиращи в Търново на събора.
А това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от: \ • 1. Константин Константинов. 2. Георги Радев. 3.
към текста >>
27.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с
каруца
- 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с
каруца
- 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол.
Най-често пътувах през гара Раднево. Когато пътувах от село за гарата аз си вземах каруца от нашето село. Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент.
към текста >>
Когато пътувах от село за гарата аз си вземах
каруца
от нашето село.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с каруца - 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол. Най-често пътувах през гара Раднево.
Когато пътувах от село за гарата аз си вземах
каруца
от нашето село.
Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент. Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда пътуването добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда. Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука.
към текста >>
Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря
каруца
и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора.
Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент. Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда пътуването добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда. Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука. Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево.
Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря
каруца
и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора.
И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си". Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря каруца. Те ме посрещнаха с думите: „Има една жена от Каменна река, женена в Меричлери, която отива с дъщеря си на гости при брата си. Намерихме каруца и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала срещата и споразумението. След 1-2 часа тръгнахме.
към текста >>
Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря
каруца
.
Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука. Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си".
Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря
каруца
.
Те ме посрещнаха с думите: „Има една жена от Каменна река, женена в Меричлери, която отива с дъщеря си на гости при брата си. Намерихме каруца и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала срещата и споразумението. След 1-2 часа тръгнахме. Разговаряхме по пътя, опознахме се. Аз не я познавах от по-рано.
към текста >>
Намерихме
каруца
и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала срещата и споразумението.
Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си". Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря каруца. Те ме посрещнаха с думите: „Има една жена от Каменна река, женена в Меричлери, която отива с дъщеря си на гости при брата си.
Намерихме
каруца
и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала срещата и споразумението.
След 1-2 часа тръгнахме. Разговаряхме по пътя, опознахме се. Аз не я познавах от по-рано. Излезе много духовна жена - евангелистка. От дума на дума ми разказа, че нямала никакво намерение да ходи в Каменна река.
към текста >>
28.
49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
,
,
ТОМ 6
Каруца
не може да изгази до гарата.
Само тук-там се издига синкав дим нагоре. Ни път, ни пътечка. Всичко е заличил дълбокият сняг. Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма.
Каруца
не може да изгази до гарата.
Тука не си служат със шейни. Всичко, което знаех опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него, пиша, че не искам пък да оставя децата си без учител, а не мога и да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Пиша на тетрадка-чернова.
към текста >>
29.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
Веднага дадох заповед да впрегнат
каруцата
и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат.
" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках.
Веднага дадох заповед да впрегнат
каруцата
и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат.
Викам му: „Здравей, какво правите тука във Варна? " „Учителят е тук", ми вика той. „Затова нещо ме кара да дойда." „Довечера в брат Калудов Учителят ще държи беседа". Каза ми той и адреса. След това отидох и се настаних във Военния клуб.
към текста >>
30.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Един съботен ден кръчмарят впрегна
каруцата
си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като събота беше пазарен ден в Нова Загора.
И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задължението ми.
Един съботен ден кръчмарят впрегна
каруцата
си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като събота беше пазарен ден в Нова Загора.
Пътят до Нова Загора е около 20 километра. През време на пътуването какви ли не тревожни мисли ми минаваха: „Ами ако тати откаже да ми плати задължението? Ако като повечето бащи ме изругае, изгони и ме изпрати да отида там, дето съм ял и пил и да си плащам дълговете сам? " Щях да бъда осъден на провал. Сега всичко зависеше от тати.
към текста >>
Каруцата
спря край печатницата.
" Щях да бъда осъден на провал. Сега всичко зависеше от тати. Ако той се съгласи да ми изплати задължението, аз съм готов веднъж завинаги да се откажа от този начин на живот и окончателно да приема Учението на Учителя, което въпреки че познавах, се бях отклонил в продължение на три години и три месеца. Наближихме града. Аз бях смутен.
Каруцата
спря край печатницата.
Ето ни пред тати, който работеше на машината. Събрах всички си кураж и казах на тати за какво водя този човек - че му дължа 300 лева. Тати веднага слезе от машината, ръкува се с кръчмаря и с мене и весело рече: „Е, триста лева - дребна работа! ", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи.
към текста >>
31.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Имахме си собствен кон и
каруца
, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме
каруцата
за чифт, брат ми Марин потегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих'парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с. Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.
Имахме си собствен кон и
каруца
, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме
каруцата
за чифт, брат ми Марин потегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
към текста >>
32.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
24.
КАРУЦАР
ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ На края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията.
24.
КАРУЦАР
ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ На края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията.
Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси. Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в Захарната фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук.
към текста >>
Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш
каруцата
и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София.
Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново.
Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш
каруцата
и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София.
Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари". Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
към текста >>
Там ще работиш с
каруцата
и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари".
Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново. Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София.
Там ще работиш с
каруцата
и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари".
Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон.
към текста >>
Наложи се да приспособя
каруцата
от чифт на тек - за един кон.
Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари". Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Наложи се да приспособя
каруцата
от чифт на тек - за един кон.
За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе?
към текста >>
Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди
каруцари
.
Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли.
Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди
каруцари
.
Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна.
към текста >>
Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен
каруцар
: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв
каруцар
си ти, бе?
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари.
Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен
каруцар
: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв
каруцар
си ти, бе?
" Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите.
към текста >>
" Живеех на квартира у Бертоли и работех с
каруцата
си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия.
За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе?
" Живеех на квартира у Бертоли и работех с
каруцата
си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия.
Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми.
към текста >>
Един ден, като товарехме с един друг
каруцар
- Георги, стъпил на моята
каруца
така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи.
А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева.
Един ден, като товарехме с един друг
каруцар
- Георги, стъпил на моята
каруца
така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи.
Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова.
към текста >>
Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия
каруцар
да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли.
В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка!
Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия
каруцар
да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли.
Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе.
към текста >>
Георги беше як
каруцар
.
Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби -1000 килограма.
Георги беше як
каруцар
.
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма.
към текста >>
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от
каруцата
в склада на работилницата.
Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар.
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от
каруцата
в склада на работилницата.
Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа.
към текста >>
Обърнах пак
каруцата
за чифт и започнах работа.
Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга.
Обърнах пак
каруцата
за чифт и започнах работа.
Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше!
към текста >>
" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като
каруцар
в София.
Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи сега колко изкара в София?
" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като
каруцар
в София.
Учителят усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят". Учителят каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешение на задачата, струва повече от обикновени пари.
към текста >>
33.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
А вие двамата с Марин ще отидете в София с
каруцата
.
Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителят". Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителят да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при Учителя. Отидохме. Учителят каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък.
А вие двамата с Марин ще отидете в София с
каруцата
.
Там ще работите през лятото". Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.
към текста >>
34.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Използвахме конете и
каруцата
за разни превози и доставки по време на събора.
Отидохме и ние с Марин. При срещата с Учителя, той ни запита как прекарахме с конете. Разказахме му подробно всички перипетии, през които минахме: за наводнението, за работата и заемите при Бертоли и пр. Учителят, докато аз говорех, казваше: „Отлично, отлично, отлично изпълнена задача! " Значи също както миналата година, целта не е да се спечелят пари, а да се печелят опитности.
Използвахме конете и
каруцата
за разни превози и доставки по време на събора.
към текста >>
35.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
(Към N 24) А за съборите можеш да научиш от другите, защото ние тогава бяхме като обоз с
каруцата
- вземаме, даваме, тичаме, тичаме, тичаме.
Добре, че не я изтървах, да се счупи, да направи по-голяма беля, да се запали всичко. Аз останах като вкаменен. И както бях в помещението, като в гроб и като че целия свят бе отгоре ми. Та и туй преживях още там'на Колибата. Този спомен остана като едно посвещение за мене.
(Към N 24) А за съборите можеш да научиш от другите, защото ние тогава бяхме като обоз с
каруцата
- вземаме, даваме, тичаме, тичаме, тичаме.
Сутрин отиваме на работа и вечер се връщаме уморени. Слушал съм как горе Учителят свиреше и трябва да знаеш, че никога не съм слушал такава музика както Учителят свири, като че музиката идва от Невидимия свят. А пък когато излязоха окултните песни, то беше нещо величествено. Тогава съм ги слушал с възхищение. А пък има много мелодии, които Учителят не ги е дал, дето ги е свирил горе.
към текста >>
(В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с
каруцата
за Сливен.
Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора.
(В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с
каруцата
за Сливен.
Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци.
към текста >>
Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил
каруцата
си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен.
( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани.
Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил
каруцата
си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен.
Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие.
към текста >>
По едно време една
каруца
закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен.
А сега ще кажа нещо за вуйчо Иван Кота ров след като беше станал вече бял брат. Отиваме с него с две каруци за пясък. А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора. А пък отсреща духа един западен вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете.
По едно време една
каруца
закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен.
Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба! " Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин!
към текста >>
36.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Два пъти е ходил с
каруца
на Рилския манастир да прекарва стока за монасите.
С тези пари тя купила малката къщичка, където живяла доста години след това и която аз помня много добре. Татко като младеж е бил чирак при много лоша жена. Идва издържал, защото ако напусне няма да му се плати и после ще носи име, че е чирак, който напуска чорбаджията си, а това означава, че никой няма да го вземе после на работа. Хората много са държали на тези неща. Издържал е с мъка.
Два пъти е ходил с
каруца
на Рилския манастир да прекарва стока за монасите.
Впечатлили го много стенописите, иконите и цялата Рилска обител. После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа.
към текста >>
37.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
И той с конската си
каруца
ги закара горе на Изгрева.
Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: „Един от вас ще спечели на лотария! " Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазаря на Римската стена и от един селянин му закупих цялата кола с дини за събора.
И той с конската си
каруца
ги закара горе на Изгрева.
Всички ядоха, облизваха се и си припомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева.
към текста >>
38.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
КАРУЦАТА
С ДИНИ Родена съм на 2 ноември 1920 година в с.
Записал Вергилий Кръстев СТАНКА ИВАНОВА ТОТЕВА 1.
КАРУЦАТА
С ДИНИ Родена съм на 2 ноември 1920 година в с.
Цар Асен, Поповско. Баща ми се наричаше Иван Петров Иваницов, а майка ми Неда Недева Иваницова. Баща ми е роден на 8 май 1897 г. ст. ст. в с.
към текста >>
За тая цел той закупил една
каруца
дини.
Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето. Така прекарал той нощите през цялото време. Кученцето пазело неговият дом. Всичко каквото преживял на събора много му харесало. Но нали трябвало да си изкара прехраната?
За тая цел той закупил една
каруца
дини.
Претеглял всяка диня и на нея написвал цената й. Сложил една паничка до дините и отишъл да работи - пренасял багаж на хората, за което те му заплащали колкото намерят за добре. Той не определял цена. И така като се върнел вечер намирал дините продадени, паничката пълна с пари и кученцето пазело през цялото време.
към текста >>
39.
2. КОНЧЕТО МИЦКА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Отделно той пренасяше товари на хората с
каруцата
и кончето.
2. КОНЧЕТО МИЦКА През 1929 г. баща ми реши и се пресели в София с цялото ни семейство. Той вземаше отново да обработва някои ниви от селяните от с. Слатина, а ние с мама му помагахме.
Отделно той пренасяше товари на хората с
каруцата
и кончето.
Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка?
към текста >>
И когато натовари
каруцата
с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе.
Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея. Тя за всичко ще ти се отплати". Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем.
И когато натовари
каруцата
с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе.
Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво. Накрая баща ми реши да остави каруцарлъка. Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си.
към текста >>
Накрая баща ми реши да остави
каруцарлъка
.
Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем. И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе. Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво.
Накрая баща ми реши да остави
каруцарлъка
.
Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си. Учителят го запитал: „Имаш ли предвид някаква друга работа? " - „Нямам", отговорил баща ми. Все пак татко ми реши да се раздели с тази кобила и отиде да я продава. Понеже кончето й било много красиво имало много купувачи.
към текста >>
40.
5. РУПИТЕ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Като ни видяха заедно с Минко, започнаха да злословят по наш адрес и казваха: „Как можа Иван
каруцаря
да пусне дъщеря си с Минко да ходи сама на екскурзия!
Ние го бяхме поканили да ни стане кум, но той беше отказал. Нищо от това не загубихме, разбира се. Това бяха негови съображения. И така ние се завърнахме на Изгрева. През цялото време ние сме се движили пеш.
Като ни видяха заедно с Минко, започнаха да злословят по наш адрес и казваха: „Как можа Иван
каруцаря
да пусне дъщеря си с Минко да ходи сама на екскурзия!
" Ние мълчахме и нищо не казвахме, защото за нас това нямаше значение. Ние бяхме вече женени. Искам да спомена един случай, който преживях след като бях сключила брака си с Минко и се бяхме върнали на Рила. Татко ми пак беше отишъл за провизии. Ние двамата с Минко бяхме в палатката.
към текста >>
41.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една
каруца
и тръгнали по дирите ни.
Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме.
В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една
каруца
и тръгнали по дирите ни.
Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си.
към текста >>
42.
БЕЛЕЖКИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Един от тези беше Иван
каруцаря
.
БЕЛЕЖКИ През време на школата на Изгрева прииждаха при Учителя различни хора с различно образование и различни професии. Онова, което беше в света и долу в град София го имаше и на Изгрева, то беше умален образ на света с всички плюсове и минуси.
Един от тези беше Иван
каруцаря
.
Наричаха го така, защото по професия беше каруцар, имаше кон и каруца и с тях изкарваше хляба на семейството си. През 1990 г. се свързах с дъщеря му Станка Иванова Тотева, която ми разказа онова, което ще прочетете като опитности на Иван каруцаря. Те бяха записани на магнетофонна лента и след това прехвърлени на хартия. От разказа научаваме, че той се връща от Русия и вместо да бъде богат с припечелените пари, остава бедняк.
към текста >>
Наричаха го така, защото по професия беше
каруцар
, имаше кон и
каруца
и с тях изкарваше хляба на семейството си.
БЕЛЕЖКИ През време на школата на Изгрева прииждаха при Учителя различни хора с различно образование и различни професии. Онова, което беше в света и долу в град София го имаше и на Изгрева, то беше умален образ на света с всички плюсове и минуси. Един от тези беше Иван каруцаря.
Наричаха го така, защото по професия беше
каруцар
, имаше кон и
каруца
и с тях изкарваше хляба на семейството си.
През 1990 г. се свързах с дъщеря му Станка Иванова Тотева, която ми разказа онова, което ще прочетете като опитности на Иван каруцаря. Те бяха записани на магнетофонна лента и след това прехвърлени на хартия. От разказа научаваме, че той се връща от Русия и вместо да бъде богат с припечелените пари, остава бедняк. Човек, който трябва да се запознае с Учението на Учителя, не му се дава от Небето да живее на кредит получен от чуждо място, т. е.
към текста >>
се свързах с дъщеря му Станка Иванова Тотева, която ми разказа онова, което ще прочетете като опитности на Иван
каруцаря
.
БЕЛЕЖКИ През време на школата на Изгрева прииждаха при Учителя различни хора с различно образование и различни професии. Онова, което беше в света и долу в град София го имаше и на Изгрева, то беше умален образ на света с всички плюсове и минуси. Един от тези беше Иван каруцаря. Наричаха го така, защото по професия беше каруцар, имаше кон и каруца и с тях изкарваше хляба на семейството си. През 1990 г.
се свързах с дъщеря му Станка Иванова Тотева, която ми разказа онова, което ще прочетете като опитности на Иван
каруцаря
.
Те бяха записани на магнетофонна лента и след това прехвърлени на хартия. От разказа научаваме, че той се връща от Русия и вместо да бъде богат с припечелените пари, остава бедняк. Човек, който трябва да се запознае с Учението на Учителя, не му се дава от Небето да живее на кредит получен от чуждо място, т. е. от Русия, а трябва сам в България да се справи с противоречията. Това е предметно обучение за човешкия дух.
към текста >>
Така Иван
каруцаря
решава да напусне
каруцарството
си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа.
Ако не е така, то той няма да възприеме помощта отгоре, а ще смята, че се дава като подарък и няма да види намесата на невидимата спасителна ръка. Срещата му с Ватев е среща, която не е случайна, нему му е определено да направи връзка с Учителя и тази връзка трябва да се осъществи чрез някого и този някой е Ватев. Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят.
Така Иван
каруцаря
решава да напусне
каруцарството
си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа.
Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много.
към текста >>
43.
3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
И аз искам да се свържа с него, да му кажа, че аз тръгвам с една
каруца
, която там намерих към Симитли нататък, ама те окупирали военните и не дават телефоните да се бутат и добре, че един се смили и казва: „Абе дайте, тя с годеника си иска да говори.
Качи се там на един балкон и казва: „Ние с гърците ще живеем дружно" и предава Беломорието и те почнаха да ни блъскат. „Хайде, казват, отивайте си! " Да ни бутат и да ни блъскат, отивайте си. И моят бъдещ мъж пък беше си взел отпуска за венчаване. Той иначе можеше да остане там повече.
И аз искам да се свържа с него, да му кажа, че аз тръгвам с една
каруца
, която там намерих към Симитли нататък, ама те окупирали военните и не дават телефоните да се бутат и добре, че един се смили и казва: „Абе дайте, тя с годеника си иска да говори.
Две думи ще проговори, голяма работа". И аз му казах: „Евден, аз съм намерила една каруца с ученици и родители тука и с тях ще пътувам към Симитли, към стара България. Ще се срещнем в стара България". Значи среща си бяхме дали в неговото село. Щото то най-така близко идва.
към текста >>
И аз му казах: „Евден, аз съм намерила една
каруца
с ученици и родители тука и с тях ще пътувам към Симитли, към стара България.
" Да ни бутат и да ни блъскат, отивайте си. И моят бъдещ мъж пък беше си взел отпуска за венчаване. Той иначе можеше да остане там повече. И аз искам да се свържа с него, да му кажа, че аз тръгвам с една каруца, която там намерих към Симитли нататък, ама те окупирали военните и не дават телефоните да се бутат и добре, че един се смили и казва: „Абе дайте, тя с годеника си иска да говори. Две думи ще проговори, голяма работа".
И аз му казах: „Евден, аз съм намерила една
каруца
с ученици и родители тука и с тях ще пътувам към Симитли, към стара България.
Ще се срещнем в стара България". Значи среща си бяхме дали в неговото село. Щото то най-така близко идва. Русе е далече, нали? Добре, ама още в Симитли пристигнахме през нощта, а пък ако знаете колко е тежко хората да си напущат къщите и да вървят с колите си и добитъка, с покъщнина, кервани, кервани вървят към стара България.
към текста >>
44.
ПЕНКА КРАЕВА
,
,
ТОМ 6
Дойде си в отпуска, отишъл с
каруца
да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с
каруцата
.
Брат ми Петър Константинов Краев, снаха ми Савка Владимирова Краева. Освен този брат имах и по-голям брат Илия. Той беше първото дете на моите родители. Загина някак трагично. Беше войник в пионерни дружини по поставяне на телеграфни жици и постове.
Дойде си в отпуска, отишъл с
каруца
да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с
каруцата
.
Но нещо се хвърля на гърба му. Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен. Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят. Така той се разболява от дифтерит и умира в Русе много мъчително. След завършване на прогимназията дойде брат ми Петър и му отвориха бакалски магазин.
към текста >>
45.
4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Излизам и виждам нашия
каруцар
от село Славейково, който е на кооперацията
каруцар
и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
И тъкмо мъжът ми дойде и ми съобщи, че от Братството, които са се организирали изведнъж се разколебали. Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен).
Излизам и виждам нашия
каруцар
от село Славейково, който е на кооперацията
каруцар
и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях.
към текста >>
Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на
каруцата
и изпратих ги на мама.
И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен). Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково. Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми".
Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на
каруцата
и изпратих ги на мама.
И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях. Уших си едни терлици с тройни табани и така тръгнах. Отиваме в Стара Загора, събраха се от там и тръгнахме вече. Ами от Ямбол колко души?
към текста >>
46.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Пазарен ден баща ми изнасяше стоката с
каруца
и там продаваше.
Намерил една малка къща в добруджанския квартал, която купил на изплащане. Та аз съм се родила в къщата на свако и майка ми видяла голям зор докато се преместят в другата къща. Отивала с мен на ръце да мие там и чисти докато се пренесат. Отначало имало две стаи свободни, в които се настанили. В едната стая имаше 2 - 3 рафта, които помня и на тях бе наредена стока.
Пазарен ден баща ми изнасяше стоката с
каруца
и там продаваше.
По едно време в Братството имаше едно семейство Гулабчеви, което се беше приютило там. Те бяха учители. Бяха уволнени поради това, че бяха комунисти. Прикриха се за известно време. Пантелей Гулабчев беше родом от Лерин - Македония.
към текста >>
Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с
каруца
пълна със стока.
В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока.
Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с
каруца
пълна със стока.
Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир. Там бякме гости на дядо Желю и баба Иванка, родителите на майка ми. Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново.
към текста >>
47.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-
каруцаря
, с която бяхме връстници.
А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-
каруцаря
, с която бяхме връстници.
Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири.
към текста >>
48.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Имаше и
каруца
.
Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете.
Имаше и
каруца
.
С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка.
към текста >>
Като карал
каруцата
си конете се били подплашили от нещо.
Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка. Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев.
Като карал
каруцата
си конете се били подплашили от нещо.
Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага. По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул. „Видин", в която се събирахме, там се правеха молитви, четяха се беседи, правеха вечери.
към текста >>
Той слязъл от
каруцата
, но станало така, че
каруцата
минала през тялото му и той починал веднага.
Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка. Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев. Като карал каруцата си конете се били подплашили от нещо.
Той слязъл от
каруцата
, но станало така, че
каруцата
минала през тялото му и той починал веднага.
По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул. „Видин", в която се събирахме, там се правеха молитви, четяха се беседи, правеха вечери. Спомням си как отивахме у брат Ватев на вечеря в голямата светла стая, седяхме в кръг на земята, а пред нас постлани бели покривки и на тях поставени разни плодове и други неща за ядене.
към текста >>
49.
3. ГРОБАРИТЕ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
3. ГРОБАРИТЕ Когато Иван Явашев беше премазан от
каруцата
си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица.
3. ГРОБАРИТЕ Когато Иван Явашев беше премазан от
каруцата
си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица.
Понеже баща ми почина на лозето, т. е. на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за гробище). Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г.
към текста >>
50.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в
каруцата
и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича.
Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си.
Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в
каруцата
и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича.
Така възпитавал владиката. Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с успех и им посочил също къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>
51.
18. Гуляйджийство
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с
каруца
, впрегната с два буйни коня.
Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата. Напиваше се и често бе пиян. Голям тормоз бе за всички.
Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с
каруца
, впрегната с два буйни коня.
Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: „Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не гуляйджийства". Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания.
към текста >>
52.
2. Екскурзия през 1928 г. до 7-те езера
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Г.Д.: Багажът носеше го нашия брат, който живееше на Изгрева - Иван-
каруцаря
.
И за колко дена стигахте? Г.Д.: Ами сутрин рано и вечер късно стигахме до Самоков и оттам нагоре. В.К.: Цял ден пеша. Това е много голяма теготия. Ами багажа?
Г.Д.: Багажът носеше го нашия брат, който живееше на Изгрева - Иван-
каруцаря
.
Той имаше каруца и ни караше багажа. В.К.: Значи София-Самоков пеша за един ден! Г.Д.: Аз съм ходил с Борис, Мария, Димитрий, Жорж Радев, Мичето Златева. Все пеш ходехме. В.К.: Така. Продължаваме.
към текста >>
Той имаше
каруца
и ни караше багажа.
Г.Д.: Ами сутрин рано и вечер късно стигахме до Самоков и оттам нагоре. В.К.: Цял ден пеша. Това е много голяма теготия. Ами багажа? Г.Д.: Багажът носеше го нашия брат, който живееше на Изгрева - Иван-каруцаря.
Той имаше
каруца
и ни караше багажа.
В.К.: Значи София-Самоков пеша за един ден! Г.Д.: Аз съм ходил с Борис, Мария, Димитрий, Жорж Радев, Мичето Златева. Все пеш ходехме. В.К.: Така. Продължаваме. Това е 1929 г.
към текста >>
53.
22. Бялата панделка
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Ние те пускаме да си заминеш, но когато ни потрябваше ще те потърсим и ще ти снемем букаите, за да ни теглиш
каруцата
.
Това означава, че човек връзва заминалия, за да може като замине в Невидимия свят да му служи отново и да не избяга. Така на времето на конете българите са слагали букаи. Това са едни халки, които се втикват една в друга и се връзват за първите крака на коня. Той може да пристъпва с малки крачки, но не може да бяга надалеч. Подобна символика има и във връзване с панделка нозете на умрелия.
Ние те пускаме да си заминеш, но когато ни потрябваше ще те потърсим и ще ти снемем букаите, за да ни теглиш
каруцата
.
А ние с тази каруца трябва да си вършим нашата работа. Приятелите по това време са смутени, едни плачат, други реват, трети зяпат, четвърти свирят, но никой не се сеща за тази панделка. Накрая влиза сестра Тодора, тя вижда панделката, отива при краката, измъква панделката, отвързва краката, а те стоят мирно. Обръща се към останалите и ги пита: „А бре, вие с ума ли сте, та да връзвате краката на Учителя? Вие Него ли вързахте с тази панделка или себе си вързахте?
към текста >>
А ние с тази
каруца
трябва да си вършим нашата работа.
Така на времето на конете българите са слагали букаи. Това са едни халки, които се втикват една в друга и се връзват за първите крака на коня. Той може да пристъпва с малки крачки, но не може да бяга надалеч. Подобна символика има и във връзване с панделка нозете на умрелия. Ние те пускаме да си заминеш, но когато ни потрябваше ще те потърсим и ще ти снемем букаите, за да ни теглиш каруцата.
А ние с тази
каруца
трябва да си вършим нашата работа.
Приятелите по това време са смутени, едни плачат, други реват, трети зяпат, четвърти свирят, но никой не се сеща за тази панделка. Накрая влиза сестра Тодора, тя вижда панделката, отива при краката, измъква панделката, отвързва краката, а те стоят мирно. Обръща се към останалите и ги пита: „А бре, вие с ума ли сте, та да връзвате краката на Учителя? Вие Него ли вързахте с тази панделка или себе си вързахте? Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят!
към текста >>
54.
2. Нерадостно детство
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той обикаляше с
каруцата
си селата, поставяше сергия и продаваше.
Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“. Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват. Имаше един човек, казвахме му бачо Стоил, приматарин-амбулантен търговец. Той продаваше платове, пестил, на който викахме габровски шоколад, сладкиши и др.
Той обикаляше с
каруцата
си селата, поставяше сергия и продаваше.
Като отидем при бати Стоил, той ще ни даде по една кутия локум, ще ни даде бонбони и др. На другите деца не даваше. Ние отивахме при мама и й казвахме това нещо. Ние нали не разбираме, а той пращал сватове, мама да му стане жена. Обаче нищо не стана.
към текста >>
55.
11. Барака за дом
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Брат Иван-
каруцаря
имаше барака там и живееше със семейството си.
Там мама може да ми даде пари. Нали искам да си направя барака, но аз нямам място. Дали ще мога да си направя барака или не. Учителят помисли за момент и ми посочи мястото където сега е къщата на Никола Мирчев. Там имаше голямо свободно място.
Брат Иван-
каруцаря
имаше барака там и живееше със семейството си.
Но нали съм „Ганчо“, похвалих се на някои братя и сестри, че Учителят ми е разрешил да си построя барака еди къде си и така тоя проект впоследствие не се осъществи. Попречиха ми. Сили земни и братски, че и небесни ми попречиха. Аз си тръгнах на село. От там отидох в едно село Еркеч за преглед.
към текста >>
Качи се на
каруцата
и криво-ляво пристигнахме в Айтос.
спестени пари. Мама ги беше спестила по времето когато завърших трети клас през 1928 г. По същото време и свако ми Слави трябваше да пътува за София. Брат Куртев му беше съобщил, че ще строи къщичка на Изгрева. Свако не се чувстваше добре със здравето, но не се отказа от пътуването.
Качи се на
каруцата
и криво-ляво пристигнахме в Айтос.
Брат Куртев му даде пари за материал за строежа. Отидохме в София. Там свако накупува цимент, дъски и други работи - всичко каквото беше необходимо и в последния момент преди да започнем строежа свако отиде да каже на Учителя, че ще строим къща за брат Куртев. Добре, но по едно време свако се връща и ми вика: „Гради, Учителят не разрешава да строим на брат Куртев къща“. А когато свако запитал, какво да правим материала, Учителят отговорил: „Колкото пари си дал за материала братството ще ги върне и ще вземе материалите“.
към текста >>
56.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Невяна Неделчева стояла през деня при Лулчев, а вечер отивала да спи на тавана на къщичката на Иван-
каруцаря
.
Учителят ми каза, като отидем на Рила най- напред да поправя кухнята, а после да направим магазина и т.н. Натоварихме един камион. Отдолу сложихме капаци метър на метър,- които брат Неделчо Попов беше вземал от печатницата, а отгоре провизии. За работна група дойде брат Лулчев със своята свита (Упанишадата). Свитата на Лулчев се състоеше от Йордан Андреев (адютант), Веселина Йорданова (адютантка), Колю Йорданов, Тодор Маринчевски, Невяна Неделчева, Тодор (гледача), Колю (келифареца), Лазар Опев.
Невяна Неделчева стояла през деня при Лулчев, а вечер отивала да спи на тавана на къщичката на Иван-
каруцаря
.
В случая на Рила бяха дошли някои от тях. Качихме се всички на камиона и тръгнахме. До Говедарци беше добре, но по-нататък понеже времето беше много кишаво, кално, преди да почне боровата гора шофьора изви камиона на поляната и каза, че по-нататък не може да отива. И наистина беше много кално, камиона се плъзга. Всички слязоха от камиона, останах само аз горе и чакам сега работната група да дойде да свалим багажа, нали?
към текста >>
57.
33. Духовно подвизаване на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Оттам отидохме при клозетите в траповете, където беше брат Иван-
каруцаря
.
Идва брат Иванов Манол и се развика: „Какво ще правите? “ Аз му казах, че Учителят е наредил да поправим клозетите. Той се обърна и се провикна: „Ако на Учителя Му трябват клозети, да си ги направи на братското място. Тука забранявам да правите! “ И аз казах на брат Николай, че няма какво да се караме, да се бием, да си вървим.
Оттам отидохме при клозетите в траповете, където беше брат Иван-
каруцаря
.
Започнахме там да поправяме. Поработихме, но стана обед ли какво беше, върнахме се и като искахме пак да продължим работата си, изведнъж се появи брат Колю Келифареца. Той живееше наблизо там, а беше много своенравен и като започна да вика, та работата идва до бой. Не можем да се разберем. Чудим се какво да правим.
към текста >>
По едно време се обърнах към брат Иван-
каруцаря
, а брат Лулчев в това време седи от страна и наблюдава без да взема някакво участие.
Започнахме там да поправяме. Поработихме, но стана обед ли какво беше, върнахме се и като искахме пак да продължим работата си, изведнъж се появи брат Колю Келифареца. Той живееше наблизо там, а беше много своенравен и като започна да вика, та работата идва до бой. Не можем да се разберем. Чудим се какво да правим.
По едно време се обърнах към брат Иван-
каруцаря
, а брат Лулчев в това време седи от страна и наблюдава без да взема някакво участие.
Тогава се обърнах към брат Николай и му казах, да си вземаме багажа и да си вървим. „Тук“, викам, „зад гърба на Колю Келифареца има друга сила...“ Така че и от там се прибрахме. И не си спомням вече, дали беше тогава или по-късно, но казах на Учителя: „Учителю, така и така се случи“. Учителят каза: „Добре“ и нищо повече. Така клозетите останаха непоправени и разнебитени.
към текста >>
58.
34. Евакуацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В Поморие ни дадоха една
каруца
, с която отидохме до с.
“ Та оттам се разделихме. Отидохме в Бургас. Там седяхме един ден мисля у брат Петър Кулиш. Там ни беше седалището, у съдържателя на вегетарианския ресторант. Сестра Пенка ни прие така и на другия ден се качихме на влака за Поморие.
В Поморие ни дадоха една
каруца
, с която отидохме до с.
Даутлий, сега Каблешково. Оттам отидохме на село, моето родно село Габерово, сега Гьоргенкьой. Там отседнахме у леля Комня, а сестра Йорданка и сестра Стефанка отидоха у вуйчо Янкови. Там прекараха няколко дни и след това сестра Стефанка понеже беше телефонистка отиде в с. Бата при брат Димитър Вергиев и брат Владимир и там я наредиха в пощата да работи като чиновничка.
към текста >>
59.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
После най-важното беше една
каруца
с двама войника бояджии, а идат в Любимец да купят вар, да вземат няколко дъски от склад, с които да закърпим клозета и после да го варосаме.
Ще вземат кирки, лопати и ще започнат да копаят. Второ: Ще искам да се извикат няколко души, които познавам от кои роти са и т.н. да се извикат разни майстори, дърводелци, зидари и т.н. Ще трябва да изпратим някои от тях да отсекат дървета, с които да направим скеле върху, което да сложим клозетите. Дърводелците трябва да намерят и отсекат подходящи дървета.
После най-важното беше една
каруца
с двама войника бояджии, а идат в Любимец да купят вар, да вземат няколко дъски от склад, с които да закърпим клозета и после да го варосаме.
Всичко това поручика си го записа, от кои роти да вика войниците и т.н. През това време аз пък си направих колчета, вземах, опънах канап, извиках един фелдфебел ли беше или офицер и той да си каже мнението. Аз бях избрал място, но все пак, добре е и друг да види къде и как ще се прави всичко. Като забих колчетата изкопахме един трап към седем и половина метра дълбок, защото целият клозет беше към осем метра дълъг на два метра ширина. Като дойдоха войниците отначало започнаха да се сърдят.
към текста >>
60.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с
каруцата
по него.
Викам си, някой може да ме прицели и ще ме убие като нищо и си отминавам. Така ги изядоха орлите и гарваните. Един ден дойде там един подофицер да донесе някакъв багаж и да вземе нещо. Багаж за към Куманово. Добре, но излязохме по едно време на шосето от Чифте хан.
Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с
каруцата
по него.
Аз карам каруцата, а той седнал до мене. По едно време гледаме два самолета идват от към Скопие над шосето. Това беше сутринта около девет часа. Ние мислим, че са български, защото надписите бяха български, те се виждаха. Ние си говорехме както вървеше каруцата.
към текста >>
Аз карам
каруцата
, а той седнал до мене.
Така ги изядоха орлите и гарваните. Един ден дойде там един подофицер да донесе някакъв багаж и да вземе нещо. Багаж за към Куманово. Добре, но излязохме по едно време на шосето от Чифте хан. Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с каруцата по него.
Аз карам
каруцата
, а той седнал до мене.
По едно време гледаме два самолета идват от към Скопие над шосето. Това беше сутринта около девет часа. Ние мислим, че са български, защото надписите бяха български, те се виждаха. Ние си говорехме както вървеше каруцата. Самолетите отидоха до някъде.
към текста >>
Ние си говорехме както вървеше
каруцата
.
Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с каруцата по него. Аз карам каруцата, а той седнал до мене. По едно време гледаме два самолета идват от към Скопие над шосето. Това беше сутринта около девет часа. Ние мислим, че са български, защото надписите бяха български, те се виждаха.
Ние си говорехме както вървеше
каруцата
.
Самолетите отидоха до някъде. Навярно разузнаваха и се върнаха. Назад нямаше войски. Като се връщат летят ниско един след друг на разстояние. По едно време като започна картечен огън и малки бомби.
към текста >>
И още първия самолет като мина засегна моя другар на
каруцата
, който беше арменец и се наричаше Тороз.
Навярно разузнаваха и се върнаха. Назад нямаше войски. Като се връщат летят ниско един след друг на разстояние. По едно време като започна картечен огън и малки бомби. Имаше тук-таме войници и коне и те стрелят.
И още първия самолет като мина засегна моя другар на
каруцата
, който беше арменец и се наричаше Тороз.
Един куршум го засегна в рамото и той се търколи и падна на земята. Аз слязох веднага, откачих палдъмите на конете и гледам идва втория самолет. И за всички може би е лъжа, но за мен истина, турих каската и започнах да чета 91.Псалом. Колко пъти съм го започвал и докъде съм стигал не знам, обаче като мина самолета, пред очите ми от куршумите светлината изглеждаше като че ме нападат оси или пчели. В това време хвърляха и бомби.
към текста >>
Той имаше
каруца
: „Ела да ми пренесеш багажа!
Няма да усетим как ще ни утепат и ще ни вземат склада, ами като видят, че е отворено, аз съм по-спокоен“. После много от войниците си оставяха при мене часовници, златни пръстени и т.н. Когато са на фронта с тях може да стане нещо, а при мене беше по-сигурно. Оставяха и адресите си. Като се прибрах в склада, казвам на хазаина.
Той имаше
каруца
: „Ела да ми пренесеш багажа!
“ Вземахме и една войнишка каруца, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан. А там пристигат тия, които идват от далечен път вечер. Почиват си и на другия ден тръгват. Пристигнахме значи там, стоварихме багажа, покрих го с брезента на палатката и в това време гледам да мине някой камион. Аз си направих сметка, че като почнат да вдигат полка след като получат заповед за връщане в България, то ще бъде претоварено навсякъде и няма да има кой да ме прибере.
към текста >>
“ Вземахме и една войнишка
каруца
, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан.
После много от войниците си оставяха при мене часовници, златни пръстени и т.н. Когато са на фронта с тях може да стане нещо, а при мене беше по-сигурно. Оставяха и адресите си. Като се прибрах в склада, казвам на хазаина. Той имаше каруца: „Ела да ми пренесеш багажа!
“ Вземахме и една войнишка
каруца
, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан.
А там пристигат тия, които идват от далечен път вечер. Почиват си и на другия ден тръгват. Пристигнахме значи там, стоварихме багажа, покрих го с брезента на палатката и в това време гледам да мине някой камион. Аз си направих сметка, че като почнат да вдигат полка след като получат заповед за връщане в България, то ще бъде претоварено навсякъде и няма да има кой да ме прибере. И тъй пристигна един празен камион, спрях го.
към текста >>
61.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Минаха няколко дена, вземах една
каруца
и отидохме с мама до Айтос.
37. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА ОТ ТОЗИ СВЯТ И тъй отидох на село. Там свако ми Слави Тодоров и леля ми Комня ми казват: „Гради, ти беше на фронта, сега постой малко тука, да си починеш малко, уморен си, няма какво да бързаш“. „Добре“, но аз като видях Учителя в такова състояние, никога не помня в живота си, да съм имал такава психическа раница, толкова тежка. Правя що правя и все мисля за Учителя.
Минаха няколко дена, вземах една
каруца
и отидохме с мама до Айтос.
Обадих се на брат Георги Куртев. Той нагласи нещо за Учителя, да Му занеса. Някаква бяла халва. Аз заминах с мама за София и като пристигнах на Изгрева първата ми работа беше да ида при Учителя, обаче при Него беше дежурен брат Борис и още някой. Брат Борис не ме пусна да влезна при Учителя.
към текста >>
62.
41. Никому ненужен
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В това време, тя имаше един братовчед, който имаше
каруца
, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана.
Отидох и я намерих в с. Бресово и й казвам: „Хайде да те водя във Варна“. Защото от Варна ще отида в Силистра да работя. По него време работех в Силистра. Тя се съгласи.
В това време, тя имаше един братовчед, който имаше
каруца
, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана.
Мислел, че аз няма да му платя за каруцата. Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н.
към текста >>
Мислел, че аз няма да му платя за
каруцата
.
Бресово и й казвам: „Хайде да те водя във Варна“. Защото от Варна ще отида в Силистра да работя. По него време работех в Силистра. Тя се съгласи. В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана.
Мислел, че аз няма да му платя за
каруцата
.
Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват.
към текста >>
63.
45. Време за равносметка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Брат Иван-
каруцаря
докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш.
А точно срещу мен имаше една стая на пловдивчани. Там живееха Митко Сотиров, в съседство Гита Стратева и там имаше една стая недовършена и той я взема под наем. Понеже аз работех тогава при него той ми каза: „Гради, вземи направи стаята“. Нали ще ми плати човека за нея. Почнах аз първо мазилката, после трябваше да правя дюшемето, но нали под дюшемето трябва да се сложи сгурия.
Брат Иван-
каруцаря
докара 3-4 коли сгурия обаче времето се случи едно такова, че валеше през ден, през два така и брат Бертоли вика:“ Като видиш, че ще вали дъжд сгурията ако е вън ще я внасяш, като не вали ще я изнасяш и ще си бележиш.
Аз ще ти плащам за това нещо“. В това време аз помощник нямах. Брат ми ми беше помощник, да не ходи да лентяйствува тук-таме, за което му плащах надница. И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията. Добре, но стана така, имаше една сестра Йорданка, която работеше в града.
към текста >>
64.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Идват войници, арестуват го, слагат го на една
каруца
и го пращат на един остров.
Отива, идват войниците, обаче той ги кара да емигрират, те се разплакват. Един казал, че неговата любима ще става майка и той трябва да се прибере в България. Другият казал, че баща му бил купил един чифт волове и той ще ги обучи да орат на нивата и ред други такива селски подробности. Никой не решава да емигрира. Сложил ризата си на пушката, седнал на един камък, което било знак, че се предава.
Идват войници, арестуват го, слагат го на една
каруца
и го пращат на един остров.
Той бил чувал, че всяка нощ избиват по няколко души българи, а на другите дават работа. Така ги устройват. Обаче българите ги убиват. Чичо ми казва: „Аз, за да се спася и да съм жив сега върху себе си аз имам физическо убийство“. И аз си обясних това, както ми разказваше един белогвардеец Коста Гнатюк - лютиер на цигулки.
към текста >>
65.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Иван
Каруцаря
с
каруца
докарваше.
Ама нали ти казвам, аз работим, не съм постоянно тука, вечер съм изморен и така гледам да почивам и чак вечер пък съм дочул нещо, ама не е като постоянно да си около Него. В.: Да, а пък трябва да работиш, трябват пари! Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така? Т.: Е и доста продукти докараха от София.
Иван
Каруцаря
с
каруца
докарваше.
В.: Той докарва хляб, брашно. Т.: Брашно - не. )6\яб - не. Продукти докарваха. Брашно имаме, жито и фурна.
към текста >>
Имаше един
каруцар
, казваше се Иван.
В.: На оджака, слагате и готвите. И то много народ, то много ядене, то много готвене. И от къде получавате продукти? Т.: От София. Идваха, стичаше се, всеки носеше.
Имаше един
каруцар
, казваше се Иван.
Той докарваше. Той и хлеб е докарвал също и продукти. В.: А кой плащаше това? Т.: А хлеб тука бабата меси. Фурна имахме.
към текста >>
66.
9. Обсебване
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Съобщиха ни веднага и ние с брат ми Горан впрегнахме
каруцата
и отидохме, че я взехме.
започнах редовно да посещавам събранията. Нашето цяло семейство беше включено в Братството. През 1924 г. моята по-малка сестра Анка, която е родена непосредствено след мене, пожела да я заведе баща ми в Бургас да кара курсове за шивачка. След 2-3 месеца един ден както си била в клас тя нещо изпищяла и от този момент някакъв дух я обсебил и тя вече не бе на себе си.
Съобщиха ни веднага и ние с брат ми Горан впрегнахме
каруцата
и отидохме, че я взехме.
Тя от къщи и от двора навън не излизаше. Но така тя беше се прикрепила към мене, че аз където мръднех и тя все по мене вървеше. Това почна да ме затормозява много и аз един ден както си седяхме двама при огнището, като не знаех още методите на Учителя реших да си послужа с една формула от Христа, която бях чел от Евангелието. Обърнах се към нея и рекох: „В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея! “ А сестра ми се кокори към мене, отвори уста и с мъжки глас произнесе: „В тебе ли искаш да дойда?
към текста >>
67.
10. Заровеният един талант
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Да кажа за Иван-
каруцаря
.
Та човек трябва да е доволен. А пък ако работиш, ти се свързваш с ангелския свят. Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни. Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят. Там зависи какви дела имаш, какви ти са постъпките.
Да кажа за Иван-
каруцаря
.
Много добър човек беше, много хубав, пълничък, сериозен, работлив. Той умря от зъб, от пломба, някаква инфекция се получи. Учителят казва, че някои неща могат да се предотвратят, но не всички. Може много добри дела да имаш, но едно нещо да сгрешиш и пак да не ти бъде простено. Четох го.
към текста >>
68.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
“ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска
каруца
, значи близо е!
Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора! И това ще стане! Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. Дишайте любов!
“ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска
каруца
, значи близо е!
Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура! “ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките! В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек! Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота!
към текста >>
69.
48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС
,
,
ТОМ 8
на един
каруцар
.
" Огънят беше загаснал. "Попитай, тя е вътре." Влязох вътре в параклиса с бял костюм с черни очила. "Ти си дошъл с вяра." "Ами кога ще играеш? " "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш? " "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв.
на един
каруцар
.
Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба. И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа.
към текста >>
70.
57. ОТХОДНОТО МЯСТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
А чак долу при Иван
Каруцаря
бяха клозетите, в едни ями имаше тогава там, те не бяха още запълнени и там ги бяха сложили.
Само за това. В.К.: Ами къде ви бяха отходните места? Е.А.: Ау-у, първите години беше най-мъчното нещо брат. Водата и отходните места. Ние живеехме ако знаете на поляната.
А чак долу при Иван
Каруцаря
бяха клозетите, в едни ями имаше тогава там, те не бяха още запълнени и там ги бяха сложили.
И на Учителя клозета беше там. И Той ходеше там. Но това беше направо цяло изтезание. Сега от желание за хигиена, за чистота беше направено, но все пак зиме, я си представете, или някога човек да има разслабен стомах. В.К.: На колко метра беше?
към текста >>
71.
142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Първите години беше долу при Иван
каруцаря
, а после Му направиха до нашата барака срещу Зодиака - чешмата.
И много трудно беше. Затуй исках да го оставим клозета отворен, че като идват приятелите да има едно място, където да си услужват, особено пък, че аз ще го чистя". И наистина цели две години го чистих. Та така Учителят се усмихна, не, щото аз Му казах: „Носила съм вода от Танушев Учителю за да го почистя, ама не ми е било тежко, както това, когато нямаше къде да си услужи човек". В.К.: А къде Учителя използваше отходно място?
Е.А.: Първите години беше долу при Иван
каруцаря
, а после Му направиха до нашата барака срещу Зодиака - чешмата.
Там имаше едно малко нещо и то се поддържаше съвсем чисто и т.н. никой не си служеше с него. То беше с дъски направено. Какво да кажа сега тук повече от това. Навремето първите години още, когато бяхме заедно студентки със Савка, тя по едно време учеше в стаята на Учителя, ходеше да учи.
към текста >>
72.
166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И този брат при когото отиде беше Иван -
каруцаря
.
Но него пък го изгони съквартиранта му, не го написа той на своето си име, а го написа на името на друг. И той после каза, че е негово. Той се съблазни. В.К.: Ясно, и накрая? Е.А.: И накрая Лулчев го изгони и той си отиде в бараката дето беше на Невена.
И този брат при когото отиде беше Иван -
каруцаря
.
Той ми каза: „Еленке, аз заради тебе дадох мястото". Защото ние с Иван каруцаря имахме така добри, човечни отношения. Аз нищо не казах, защото се почувствах виновна. По този начин съм попречила на човека. Това е една друга история, която няма да я разказвам.
към текста >>
Защото ние с Иван
каруцаря
имахме така добри, човечни отношения.
Той се съблазни. В.К.: Ясно, и накрая? Е.А.: И накрая Лулчев го изгони и той си отиде в бараката дето беше на Невена. И този брат при когото отиде беше Иван - каруцаря. Той ми каза: „Еленке, аз заради тебе дадох мястото".
Защото ние с Иван
каруцаря
имахме така добри, човечни отношения.
Аз нищо не казах, защото се почувствах виновна. По този начин съм попречила на човека. Това е една друга история, която няма да я разказвам. В.К.: Когато правеха сградата на Ловния парк, премина оградата точно през изворчето на Диана Бад. Е.А.: Да, да.
към текста >>
73.
11.В началото на нашата дружба
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в
каруцата
на Учителя.
Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи. Всеки беше свободен да се прояви както разбира. Не зная случай Учителя да е ограничил някого.
А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в
каруцата
на Учителя.
Това за мене остана неразбрано. Учителят беше за Божията Любов, Мъдрост и Истина - тези три основни принципа в Битието. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, Истината дава свобода. Когато човек има Любов, знание и свобода, той може да живее разумно. Любомир е искал да си служи със сили, които не са били в хармония с тези принципи, защото свободата, която дава Истината не му е била достатъчна.
към текста >>
74.
IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Е.А.: А тоалетната беше, най-напред далече, както е Неговата къща долу при Иван-
каруцаря
, дето я държи.
Един беше казал: „И аз, ако живея в такава къща ще бъда учител". Това не е ли съблазън? Дори повече. Той е глупак, който го е казал. В.К.: А тоалетната, каква беше тя?
Е.А.: А тоалетната беше, най-напред далече, както е Неговата къща долу при Иван-
каруцаря
, дето я държи.
А после направиха до бараката, там дето близо до чешмата. Ама пак външна. Ама нищо бе. Той до края се миеше на легенче, бе брат. Никакви елементарни условия нямаше.
към текста >>
75.
01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА Преди много години брат Георги Куртев сънувал сън, че теглил една
каруца
из един голям баир нагоре.
53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА Преди много години брат Георги Куртев сънувал сън, че теглил една
каруца
из един голям баир нагоре.
Тегли той напред, а отзад бай Станчо Барабана и Яни Кавръков му помагат, тикат колата отзад. И когато билото било много близко, те и двамата изоставили колата и целият товар останал на брат Куртев, той да тегли колата. Тогава той ги помолил да не изоставят колата, защото билото е много близо, но те не го послушали. Отказали се. А той, въпреки че останал сам, не се отказал, а продължил да тегли товара с удвоени усилия.
към текста >>
76.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Човекът с
каруцата
стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща.
Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева? " - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне? " - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят. Дали чайника и той заминал.
Човекът с
каруцата
стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща.
Той се чудел с какво е отишъл Учителят, никаква кола не го била задминала, да го стигне и да го задмине. Пък ето този човек, който му дал чайника, той го посреща. В случая Учителят им създава една задача да мислят. Този случай е от поредицата на Илия Чернев с изчезване и появата на Учителя. „Поискал доказателство".
към текста >>
77.
08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Нито
каруца
, нито се чува звън, нито кола, нито се вижда нещо и в тъмното приближава към него, а пък безгласно и той, стражарът се слисва, уплашва се.
Щото трябва да мине цялата улица „Скобелев", после цялата „Патриарх Евтимий" и по „Граф Игнатиев" нанагоре, много дълъг път и да отиде два пъти му се вижда много и затова натоварил багажа повечко и тръгва, и решава да го занесе на един път. Натоварва се и влиза под тази подвижна кула и тръгва, нощно време върви посред улицата, няма никакви превозни средства, да не пречат на него и той да не им пречи. Като наближава вече поста, дето се разделя пътят при Семинарията за Изгрева, там имаше пост. Сега няма май полицейски пост. Имаше навремето стражар да пази и той, стражарът, в тъмното вижда, че нещо се приближава, ама не може да разбере какво е това.
Нито
каруца
, нито се чува звън, нито кола, нито се вижда нещо и в тъмното приближава към него, а пък безгласно и той, стражарът се слисва, уплашва се.
Вика: „Кой е там? " А някой там отговаря в тъмнината: „Свой! " - „Абе, гражданино, кой си, как се казваш? " - „Цеко от далеко." - „От где си? " - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето.
към текста >>
78.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Идва от Загоре с конче и
каруца
, а кончето слабо, даже малко куца.
Някой през прозорец там глава подава. Тулово е близо. Вече влакът спира. Всеки от купето багажа прибира. Там ги чака Райчо, с любов гореща, с очи насълзени пред таз мила среща.
Идва от Загоре с конче и
каруца
, а кончето слабо, даже малко куца.
-Давайте багажа! - Райчо разпорежда. Към Мъглиж веднага кончето повежда. Умора ги мъчи. Всички мълчаливи.
към текста >>
79.
09-04. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Всички си подават документите за проверка, а аз, който бях
каруцар
, след като потърсих документите, се оказа, че ги няма, че съм ги забравил на масата у дома.
4. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ През есента на 1959 година няколко души, мъже и жени, членове на ТКЗС от селото ни, решихме да отидем в Свиленград на събор. Всички знаем, че тук е гранична зона и че всеки трябва да носи съответните документи. Документите ми бяха готови и ги сложих на масата, за да ми бъдат пред очите, за да не ги забравя. В уречения час всички се събрахме на мястото, качихме се в каруците и тръгнахме всички радостни и весели. Като наближихме Свиленград, една патрулна двойка ни спира за проверка на документите.
Всички си подават документите за проверка, а аз, който бях
каруцар
, след като потърсих документите, се оказа, че ги няма, че съм ги забравил на масата у дома.
Наближаваше вече моя ред за проверка. Мисълта ми почна да работи интензивно. Спомних си, че скоро бях чел в беседите следната мисъл: „Когато се намерите в трудно положение, когато злото ви преследва, призовете Бога и кажете: Господи, само ти можеш да ми помогнеш в този момент." Аз се хванах за тази мисъл като спасителна и реших да направя опит, за да проверя думите на Учителя, ето защо аз в същия миг рекох в себе си: „Господи, нека да стана невидим за войника" и силно се концентрирах с поглед във войника, а той като че не смееше да ме погледне. Той провери всички освен мен и каза: „Карайте! Свободни сте." Мен нито ме погледна, нито ми поиска документи.
към текста >>
80.
09 - 06. ЧУТАТА МОЛИТВА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Понеже нивата ни беше далеч, отидохме с
каруцата
.
6. ЧУТАТА МОЛИТВА През лятото на 1936 година мъжът ми и аз отидохме на нивата да женим.
Понеже нивата ни беше далеч, отидохме с
каруцата
.
Стигнахме на нивата, разпрегнахме коня и го завързахме да пасе край нивата със синджира, който току- що бяхме купили. Като знаехме, че конят е вързан, почнахме работа спокойни, че поне за коня няма да се грижим. След известно време конят свободно се разхождаше из цялата нива. Явно бе, че той се бе отвързал. Затичахме се аз и мъжът ми, хванахме коня, но след като потърсихме синджира и не го намерихме, зачудихме се как може да го няма.
към текста >>
81.
09 - 106. ОТПЛАТА С ОГЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тя догонила
каруцата
, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си.
Колата тръгна по пътя към с. Просеник. Между пътниците била и сестра Еленка, изпълнена с радост, че и тя ще отиде на събор. Но радостта и била за кратко. Идва мъжът и. който не я пускал, затова й казал: „Ти отиваш, но като се върнеш, мъртви да ни намериш." Тези думи огорчили сърцето на сестра Еленка.
Тя догонила
каруцата
, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си.
Заминали приятелите за Търново. Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и преживяли там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни. Отива сестра Еленка да ги види, да сподели радостта им. Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво. Разправили й те най- после и за Учителя какво бил казал при откриване на събора: „Тази година който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Чула сестра Еленка тия думи и ги казала на мъжа си.
към текста >>
82.
09 - 142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По пътя пред него препускала
каруца
с няколко души в нея, един от които полицай.
142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ Един ден брат Теню отивал в родното си село, село Калчево.
По пътя пред него препускала
каруца
с няколко души в нея, един от които полицай.
Видял той, че от каруцата паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне. Каруцата бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо. Тичал той подир каруцата и им викал, но те не го чували. Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели.
към текста >>
Видял той, че от
каруцата
паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне.
142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ Един ден брат Теню отивал в родното си село, село Калчево. По пътя пред него препускала каруца с няколко души в нея, един от които полицай.
Видял той, че от
каруцата
паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне.
Каруцата бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо. Тичал той подир каруцата и им викал, но те не го чували. Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели. „Туй портмоне падна от каруцата, вземете го.
към текста >>
Каруцата
бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо.
142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ Един ден брат Теню отивал в родното си село, село Калчево. По пътя пред него препускала каруца с няколко души в нея, един от които полицай. Видял той, че от каруцата паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне.
Каруцата
бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо.
Тичал той подир каруцата и им викал, но те не го чували. Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели. „Туй портмоне падна от каруцата, вземете го. Какво има в него, не знам.
към текста >>
Тичал той подир
каруцата
и им викал, но те не го чували.
142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ Един ден брат Теню отивал в родното си село, село Калчево. По пътя пред него препускала каруца с няколко души в нея, един от които полицай. Видял той, че от каруцата паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне. Каруцата бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо.
Тичал той подир
каруцата
и им викал, но те не го чували.
Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели. „Туй портмоне падна от каруцата, вземете го. Какво има в него, не знам. Бързам да ви го дам." И го подал.
към текста >>
„Туй портмоне падна от
каруцата
, вземете го.
Видял той, че от каруцата паднало нещо и като се доближил, видял кожено портмоне. Каруцата бягала със силен тръст и макар че била наблизо, от силното хлопане по шосето не го чули, въпреки че били още близо. Тичал той подир каруцата и им викал, но те не го чували. Тичал доста, докато го видят и чуят. Най-после го чули и спрели.
„Туй портмоне падна от
каруцата
, вземете го.
Какво има в него, не знам. Бързам да ви го дам." И го подал. Полицаят поел портмонето, отворил го и казал: „Къде са парите? " - „Аз не зная дали е имало пари и колко", казал братът. „Взех го от земята и както го взех, така ви го давам!
към текста >>
Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир
каруцата
, за да им дава намереното портмоне.
Събличай се и лягай по корем на пода. Легнал брата на пода и отправил искрен зов към Учителя за помощ. Голиат замахнал с бича, но видял, че нечия ръка хванала ръката му. В същия момент потекло струя от искри от бича. Изплашил се Голиат и казал на брата сърдито: „Ставай, обличай се и си отивай." По този начин брат Теню бил изгонен от участъка.
Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир
каруцата
, за да им дава намереното портмоне.
Неговата честност го зъдължавала. По тоя начин той придобил една изключителна опитност, един бисер, който краси челото му.
към текста >>
83.
09 - 155. СТОТЕ ЗЕЛКИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Закарали ги с една
каруца
у дома си и посреднощ стават и с чували ги пренасят в двора на бедната жена, без някой да ги види, връщат се и си лягат да спят.
Две от тези жени били наши сестри. Споделили те вечерта коя какво казала, а също и онова, което бедната вдовица казала. Двамата братя бръкнали в кесиите си. Събрали пари за сто зелки и отиват да ги купят. Купили ги.
Закарали ги с една
каруца
у дома си и посреднощ стават и с чували ги пренасят в двора на бедната жена, без някой да ги види, връщат се и си лягат да спят.
Станала сутринта бедната жена, гледа и не вярва на очите си. Зелки в двора. Сто зелки й се усмихват. Сто зелки, ни повече, ни по-малко, си казала тя, доволна и радостна, ча Бог бе чул молбата й. „Елате бе, съседи.
към текста >>
84.
09 - 221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Заведоха ме с
каруца
там.
Това бе първото. Второ: Полагаха ме във вана с гореща вода при 37 градуса, в която да стоя около петнадесет минути, придружено с обтриване на коремната област. Още след втората баня ми дойде сън, даже задрямах във ваната. Това лечение с вана продължи около 15-20 дни. Братството устрои излет до Ташли-тепе, заедно с Учителя.
Заведоха ме с
каруца
там.
След това здравето ми бързо взе да се възстановява и аз вече можех да ходя с помощта на бастун и почнах работа. Аз оздравях по методите на Учителя и под негово ръководство, като лечението бе провеждано от нашия любим брат д-р Иван Жеков Разказал: Петър Терзистоев на 1 януари 1966 година. Гр. Варна.
към текста >>
85.
12 - 4. БРАТСКАТА НИВА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Рано заранта, тъкмо ще се съмва, от Тополица един брат, Георги Касаиванов, тръгнал със своята
каруца
за оране.
В.К.: Това е насън. Надка: Насън. И минават няколко дни, тати е там вече. Еди-кой си оре нивата. Той нощува там.
Рано заранта, тъкмо ще се съмва, от Тополица един брат, Георги Касаиванов, тръгнал със своята
каруца
за оране.
Той първи влиза в градината, в мястото. Но тати, като седял тъй, той все ставал рано, и чува, че се свири „Благославяй, душе моя, Господа". Той много я пееше и хубаво с уста свиреше. Чува баща ми в тишината и казваше: „Никога няма да забравя този момент. Зарадва се душата ми, че идват вече приятели." Дойде той, още другите не.
към текста >>
86.
12 - 27. ПРИЯТЕЛИТЕ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка: Ами ние него ден случайно отиваме с една
каруца
и кон, нямаше рейсове, с тази, една сестра и с дядо Иван, върви, внучката му и аз.
Надка: Ами нищо. Той беше добър работник, В.К.: Сега вие. Тук виждам една снимка, нали, с тези приятели, които са се събрали. Вие контактувахте ли често? Какви срещи правехте помежду си?
Надка: Ами ние него ден случайно отиваме с една
каруца
и кон, нямаше рейсове, с тази, една сестра и с дядо Иван, върви, внучката му и аз.
Отиваме, дядо им отива на баните да се изкъпе и тъй случайно срещнахме сестра Енчева, Наско, Николай, Атанас Николов, дето е есперантистът, Митко, негов приятел. И викат: „Елате при нас, елате." И там в гората седнахме и хранихме се, и решихме да направим снимки. И си направихме. В ,К.: Това към коя година е? Надка: Ами не мога да си спомня.
към текста >>
87.
12 - 37. БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Няма
каруца
, няма кон.
Гюргенкьои и т.н., по шест часа път. Той знае от Айтос до кое село колко псалми бяха. В.К.: Пеша. Надка: Пеш, тогава нямаше тези превозни средства. В.К.: Кон няма, пеша.
Няма
каруца
, няма кон.
Надка: Пеша, той беше подвижен, енергичен, прекрасен брат. И когато си замина, баща ми дойде, той си ходеше и беше по цели нощи при него и на заранта дойде, просто се просълзи и каза: „Господ ми отне дясната ръка." Много ентусиазиран, много предан, до себеотрицание,
към текста >>
88.
16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Бях назначен за
каруцар
- да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението.
Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване. Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия.
Бях назначен за
каруцар
- да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението.
Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха. Така че Бог ни запази да се върнем живо и здраво в дома си.
към текста >>
Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в
каруцата
имах един чувал ябълки и круши.
Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия. Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението.
Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в
каруцата
имах един чувал ябълки и круши.
Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха. Така че Бог ни запази да се върнем живо и здраво в дома си. Животът на земята е борба и изпитания.
към текста >>
89.
21 - 00. ПЪРВАТА СРЕЩА НА РУСКА - ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Еленка Стоянова Чиликова.
,
ТОМ 10
През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на
каруцаря
да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало.
През лятото на 1932 година една учителка на има Йовка, от София, дошла с влака до Елхово и оттам пеша до нашето село Малко Шарково. Когато спряла преди селото, на моста при местността Чал-Баба, се измила и си сресала дългата коса. Наоколо овчарчетата помислили, че е самодива и се разбягали. Тя казала: „Деца, елате, аз съм учителка, имам книжки, ще ви разкажа и приказки." Децата се приближили, тя им разказала за Учителя, дала им книжки и те останали много доволни. Отишла в градината на дядо Илия и казала: „Изпраща ме Учителят да дойда у вас на гости." С дядо отишли в къщи, гостувала няколко дена хранела се само с плодове и когато си тръгнала, поръчала на дядо, без снаха си Руска да не идва на Изгрева.
През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на
каруцаря
да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало.
Било е през 1932 година. Пристигнали на Изгрева, все едно че била в Рая, крила като че ли й поникнали. Помни, че брат Симеонов свирил, Учителят държал беседа, помни стенографките, Боян Боев. Срещнала се и с Учителя, но какво е говорила, не помня. На Йовка, учителката, казал да не се жени, но тя не послушала, оженила се и си заминала.
към текста >>
90.
22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една
каруца
вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража.
окултен кръжок. Бях още ученик. Събирахме се в дома на Ради Дюлгеров, а често и у трите сестри, учителките Донка, Ташка и Мара, които по-късно се преселиха в София и заедно със съпруга на Мара, Трифонов, останаха предани ученици на Учителя до края на живота си. Бях назначен взводен командир и фелдфебел. При мене беше бивш квартирант на нашия брат Петко Епитропов, който заради някакви разногласия с него имаше отрицателно отношение към всички последователи на Учителя.
Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една
каруца
вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража.
Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета.
към текста >>
91.
23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Той прилича на
каруца
/неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/.
Той изсвири нещо на цигулка и след това говори много. Запомнил съм някои от неговите думи: „Човек трябва да пази здравето си. Когато стомахът се разстрои, главата страда. Когато две противоположни мисли се явят в главата тя заболява и се отразява на стомаха. Човек е сложно същество.
Той прилича на
каруца
/неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/.
Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти.
към текста >>
92.
27 - 4. ЛОШОТО КУЧЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.
,
ТОМ 10
4. ЛОШОТО КУЧЕ Катя имаше
каруца
, водеше ме винаги с кабриолет.
4. ЛОШОТО КУЧЕ Катя имаше
каруца
, водеше ме винаги с кабриолет.
Товареше нас, децата и багажите над рафтата, обикаляхме. Братята Иван и Илия от Ямбол отиват на Бакаджиците. Този случай аз не съм била там. Тогава беше монашески манастир още. Бил е.
към текста >>
93.
IV.18 август, сряда
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
„Аз не искам списанието ми да бъде повече товар на вас и ще ви освободя от него." Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и г-жа Казакова си заминаха и след това добави: - Още преди 6 години в едно видение се показваше България като
каруца
, в която са впрегнати 6 бели коня.
Бъчваров: - Г-жа Казакова каза, че се явила на три места, като определи само две места. Де е третото място, дето се явила? Отговор: - Третото място, дето се явих, е именно тук. Т. Бъчваров: - А докторът няма ли да каже нещо за списанието? - Докторът обеща да работи за списанието, има си свой план, който ще съобщи отпосле.
„Аз не искам списанието ми да бъде повече товар на вас и ще ви освободя от него." Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и г-жа Казакова си заминаха и след това добави: - Още преди 6 години в едно видение се показваше България като
каруца
, в която са впрегнати 6 бели коня.
От това се разбира, че няма да има война. Но после се казваше, че България, ако се отклони от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които, ако само се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политическите работи.
към текста >>
94.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и
каруцата
на коня.
Умът, това е хранилище на човешкия дух. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар.
Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и
каруцата
на коня.
Да, така е. Така е със закона в Небето. Всичките същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим.
към текста >>
Ако, например, конят не иска тази
каруца
, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му.
Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар. Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и каруцата на коня. Да, така е. Така е със закона в Небето. Всичките същества са такива, каквито ги направи Небето.
Ако, например, конят не иска тази
каруца
, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му.
Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим. Само Господ изменя тия условия и когато Той ги изменява, нам е лесно, защото когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, а особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отнеми ми хомота." Но понеже то, като животно, добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние да видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения спрямо Бога не са такива, както е конят спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
към текста >>
95.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато
каруцата
стане огнена.
Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят. Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства.
Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато
каруцата
стане огнена.
И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите. Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал. Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.) Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи: - Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената?
към текста >>
96.
IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим
каруца
, с която да си служите.
Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре.
Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим
каруца
, с която да си служите.
Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр.
към текста >>
97.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една
каруца
.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА Послание към Ефесяните, 4 гл.
Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една
каруца
.
Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много, дигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете гърненцето с катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелетата, за да няма скърцане. Скърцането, това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже от катраник.[1] Това послание ще го проучите в свръзка с притчите.
към текста >>
98.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
Във време на пътя не смущавайте, казва се,
каруцаря
.
Първо на Земята ще те съдят, сетне - в астралния свят, за твоите пожелания, сетне - в умственото поле, и там, и най-сетне - в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно.
Във време на пътя не смущавайте, казва се,
каруцаря
.
Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото братство, трябва да пожертвуваш живота си за другиго.
към текста >>
Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на
каруцата
му.
Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря.
Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на
каруцата
му.
Сега не изпъждаме никого. Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото братство, трябва да пожертвуваш живота си за другиго. Това е законът на братството.
към текста >>
99.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
Но представете си съвременния кон, впрегнат в една
каруца
, и пак по същия начин иска да рита.
Въобще, цялото съвременно човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита - това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове, да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня, да рита. Това е едно средство да се брани.
Но представете си съвременния кон, впрегнат в една
каруца
, и пак по същия начин иска да рита.
Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си.
към текста >>
Тази
каруца
той ще я прекатури, ако рита.
И не е нещо лошо това от страна на коня, да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца, и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо?
Тази
каруца
той ще я прекатури, ако рита.
Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ.
към текста >>
100.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
На половин километър тя видяла биволи, скочила от
каруцата
и хукнала да бяга.
Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи.
На половин километър тя видяла биволи, скочила от
каруцата
и хукнала да бяга.
Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол.
към текста >>
Где е по-безопасно: на
каруцата
или като бяга?
Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга.
Где е по-безопасно: на
каруцата
или като бяга?
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето.
към текста >>
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на
каруцата
по-лесно може да се спаси.
Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга?
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на
каруцата
по-лесно може да се спаси.
Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх.
към текста >>
Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш
каруцата
.
Предполагаш, като че целият свят е станал лош. Някой път си недоволен, не искаш да срещнеш никого. Искаш да бягаш в гората. Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател.
Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш
каруцата
.
Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда.
към текста >>
НАГОРЕ
