Търсене в текстове за 'Каравелов'

Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр.

Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение!
към текста >>

В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат.

В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат.
Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора. Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат. ''Един брат запита:'' – Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България? - Има, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят в хамбарите, както сеячът търси житото в хамбарите, за да го посее. И като ги потърсят, ще ги намерят.
към текста >>

След общата молитвена акция дойде борбата за църковна независимост, а после дойдоха и революционерите: Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, Караджата, Хаджията, Петко Войвода и много други.

След общата молитвена акция дойде борбата за църковна независимост, а после дойдоха и революционерите: Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, Караджата, Хаджията, Петко Войвода и много други.
Този Антиминс се пази и до днес в музея във Варна. В тази голяма молитвена акция е станал само един провал. Патриархът в Цариград Григорий, който е бил привлечен в Делото, споделил това със своя протосингел, който го предал на турците. Патриархът бил посечен пред олтаря на църквата. Провалът е спрял до тук, защото никой не е знаел кои други участват в молитвите. След общата молитвена акция дойде борбата за църковна независимост, а после дойдоха и революционерите: Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, Караджата, Хаджията, Петко Войвода и много други. Народът беше вече подготвен, той живееше с идеята за освобождението. Така за борбата имаше вече почва.
към текста >>

Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев

Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев
„Княз и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г. – „Отдавна, много отдавна“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №81941 г. – „Вечното в нашата литература“ (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев Иван Вазов Захарий Стоянов, Михалаки Георгиев Константин Величков, Стоян Михайловски, Алеко Константинов Пенчо Славейков, Т. Г. Влайков
към текста >>

“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“.

“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“.
И пак ще го загризе. И пак ще поеме нанякъде - вече женен, вече с деца - този път при корените си в Устово. Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...? “ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах? “ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“. Къде си ти, мое коренче, посадено в чернозема на Вселената? Къде си, устовска пръст моя? И там нищо! Няма връщане назад, напуснатото, като си го изоставил, то вече го няма за тебе, там е мястото, но напуснатото го няма, зачеркнал си го от съществувание с преместването си. И пак във Варна. Ей го е и синът му.
към текста >>