НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
26. ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще ви кажа кои са: като дипломат - Григор Начевич, за външна обхода - Константин Стоилов, за смелост - Стефан Стамболов, за честност - Петко
Каравелов
.
26. ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК Учителят казва: „В моите изследвания, намерил съм четирима българи, които ако бъдат слети в едно, ще образуват един държавник.
Ще ви кажа кои са: като дипломат - Григор Начевич, за външна обхода - Константин Стоилов, за смелост - Стефан Стамболов, за честност - Петко
Каравелов
.
Ако ги съедините в едно ще образувате един истински държавник. Учителят даде идеалният образ на Новия държавник. През тези години що държавни мъже се смениха, чет нямат. Нито един от тях не можа да се доближи поне за малко до едно от тези четири качества, които посочи Учителят. Колко време още трябва да чака този народ?
към текста >>
2.
147. ИСТИНСКИЯТ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Петко
Каравелов
- за честност." Добре, че България остана да съществува като държава до ден днешен.
„Според Моите изследвания имаше само четирима души български управници, качествата на които, ако се слеят в едно ще образуват един ИСТИНСКИ ДЪРЖАВНИК. " Да ви кажа кои са тия като образци: 1. Григор Начевич, като дипломат. 2. Константин Стоилов - за външна обхода. 3. Стефан Стамболов - за смелост. 4.
Петко
Каравелов
- за честност." Добре, че България остана да съществува като държава до ден днешен.
Това българите дължат на Учителя. Те днес не го осъзнават и затова не могат да го оценят. Но ще дойде това време, когато ще им се отворят очите и ще видят светлината, която иде от Словото на Учителя. Тогава ще прогледнат. А дотогава ще се чака.
към текста >>
3.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Венелин" и в квартала между „Венелин", „Любен
Каравелов
", „Гурко" и „Евлоги Георгиев" само аз не бях член в единната организация и разбира се, работа не ми даваха, трябваше да имам бележка от Отечествения фронт.
Аз по едно време, дали при идването на тази комунистическа власт, или преди това, бях прочел в една беседа следното нещо: Учителят казва: „Някои наши приятели от провинцията и тука, от София, ме питат - в коя партия, Учителю, да влезем? На едни им казвам - в която искате, а на други им казвам - нали сте в Божествената партия? " Като прочетох това за Божествената партия, аз разбира се реших за себе си - в никаква партия и в никаква политическа организация няма да влезна. И от 1944 -1948 г. в квартала, където живеех на ул.
„Венелин" и в квартала между „Венелин", „Любен
Каравелов
", „Гурко" и „Евлоги Георгиев" само аз не бях член в единната организация и разбира се, работа не ми даваха, трябваше да имам бележка от Отечествения фронт.
Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало!
към текста >>
" И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен
Каравелов
" и вървя по посока на „Граф Игнатиев".
Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало!
" И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен
Каравелов
" и вървя по посока на „Граф Игнатиев".
На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре".
към текста >>
На „Паренсов" и „Любен
Каравелов
" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев.
А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев".
На „Паренсов" и „Любен
Каравелов
" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев.
Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре". „Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи".
към текста >>
„Любен
Каравелов
" и завивам по ул.
„Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо. През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул.
„Любен
Каравелов
" и завивам по ул.
„Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях. А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония. Тито - така и така." „Аз само на въпроса отговорих, нищо повече" „Ама аз, каза, постъпих нередно." „Нищо, това е Ваша работа". „Но сега времената са такива, да разчиташ на мен за какъвто случай и да ти се случи, обаждай се на мен." Рекох: „Няма да има нужда вече." „Но ако се случи, викай". И тогава майка ми казва - ще отидем при Калайджиев - за гарант.
към текста >>
„Паренсов" и „Любен
Каравелов
"?
Аз съм, рече, стар изборджия." „Хайде сега, който е съгласен да бъде приет? " 95% от хората вдигнаха ръце. А той, ядосан, от бюрото: „Бюрото реши въпреки всичко да не бъде приет." И аз ставам: „Много съм ви благодарен и признателен, довиждане". И така не бях приет. И аз сега се питам, кой прати капитана да ме посрещне на ул.
„Паренсов" и „Любен
Каравелов
"?
Моята партия - Божествена. Личният състав на моята партия го прати него, за да стане така и аз да не отида на лагер. Е, трябваше да платя за това. Години наред не ми даваха работа и аз преминах много оскъдно. Но моята Божествена партия ме крепеше отвътре и ми даваше сила.
към текста >>
4.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Досега в миналото България е имала само четирима дипломата: Начевич, Стоилов, Стамболов и
Каравелов
.
Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България. В България трябва четирима души дипломати да направят един дипломат, който да има всички необходими качества на дипломата.
Досега в миналото България е имала само четирима дипломата: Начевич, Стоилов, Стамболов и
Каравелов
.
Тези четиримата по отделно са имали известни качества, но събрани заедно образуват един дипломат в пълната смисъл на думата с всички необходими качества“. Отговор на въпрос: И днес ги има такива дипломати, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век.
към текста >>
Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и
Каравелов
), но трябва да ги потърсят и да ги намерят.
Да ги потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век. Нашите дипломати досега водиха дребнава политика. Вслушват се в съветите ми, но малко късно.
Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и
Каравелов
), но трябва да ги потърсят и да ги намерят.
Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода. Те няма да додат сами. Отговор на въпрос: Нито един народ не може да освободи другия. Свободата Бог я дава. Даровитият и при най-лошите условия ще се прояви и развие.
към текста >>
5.
6. Трите рождени сестри
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
„Аз учех Лора
Каравелова
.
Приела я учителката. И накрая на годината, какво мислите, Паша идва и размахва свидетелството, че шест е получила. И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“. Предаваше химия.
„Аз учех Лора
Каравелова
.
Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители. На министъра Радославов брата, той беше историк мисля. И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе.
към текста >>
6.
1. Най-добрият хиромант
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
„Любен
Каравелов
“.
Известен е като Тодор-гледача от с. Крепост, Димитровградско. Почина през 1986 г. Още в Хасково родителите ми знаеха за Учителя и Учението Му. Майка ми идва на няколко пъти до София и като дошла един път със сестра ми Мария постъпват в склада за тютюн на ул.
„Любен
Каравелов
“.
По-късно дойдохме цялото семейство да живеем на Изгрева. Това беше през 1935 г. Ние живеехме под наем, нямахме собствена къща. Отидохме да живеем в къщичката на Веса и Колю Йорданови. Аз съм била 12-годишна тогава, но помня как се преселихме от Хасково.
към текста >>
7.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
„Любен
Каравелов
" 35, блок „Здравец" ап.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Бележка на редактора Вергилий Кръстев: След излизането от печат на книжката „Изново", издание на „Сила и живот", Бургас -1992 г. от Милка Кралева с ISBN 954-8146-02-9 се установи, че това е началото на нова промяна Словото на Учителя Дънов от Разрушителна Сила на Черната Ложа намерила свои проводници. Написах писмо на Георги Петков от гр. Габрово, ул.
„Любен
Каравелов
" 35, блок „Здравец" ап.
8, изпратено препоръчано, което публикуваме, за да се знае целия етап на Отклонението от определени лица напълно съзнателно. Днес към 15 екипа въвеждат Словото на Учителя по неговия оригинал. Всеки един екип има по 3-4 сътрудници, т.е. към 60 човека виждат зачертаванията, унищожаването, и подменянето на Словото на Учителя Дънов. За справка виж „Изгревът", т.
към текста >>
8.
VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
„Любен
Каравелов
" № 35, ап.
По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми. Освен това тя има голяма заплата 2-3 пъти по-голяма от останалите учители понеже работи в един затънтен край по едно министерско постановление с по-голямо заплащане. Събира тя парите. И понеже не може да ги занесе предава една сума над 2000 лв. /а това са 20 лекарски заплати/ на Георги Петков от Габрово, живущ на ул.
„Любен
Каравелов
" № 35, ап.
8, за да ги занесе от нейно име на Лалка. Той ги занася, но ги пише на свое име. Тогава Лалка започва да му дава четвъртото копие, за съхранение, защото той внася много пари. Така той с чужди пари и с лъжа си купува доверието на Лалка. Но Павлина научава, че Лалка раздава отпечатаните годишнини и понеже е давала пари, то отива при нея да вземе полагаемото си.
към текста >>
9.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
" - „А, казва, от четири деня не съм ял." Някъде на „Любен
Каравелов
" беше това.
Те се преструват." Боже, тая фашистка, гледай колко не вярва на бедните хора. Но нека тя затвори, аз ще отида да видя. И така стана. Тя затвори портата и аз отивам. „Какво ви е, казвам, какво ви е?
" - „А, казва, от четири деня не съм ял." Някъде на „Любен
Каравелов
" беше това.
А оттам, от отсрещната страна се задава един. Казвам: „Трябва да му помогнем на тоя - а то е уговорена работа с тях. - Трябва да му помогнем, вижте той припада, викам, сигурно не е ял четири дена." - „Да му помогнем", казва той, уж безразлично. И аз казвам: „Елате тогава." Повдигам го, хващам го под ръка и там имаше една млекарница македонска и го завеждам там. Казвам: „Той не е ял." От леля ми знаех, от Братството, от Учителя, че човек, който не е ял много дни, дай му най-напред топла водичка, пък после топло мляко.
към текста >>
10.
1. ПЪТ В ЖИВОТА
,
Преслав Кършовски
,
ТОМ 13
Известно е, че дядо му е бил секретар на БРЦК с председател Любен
Каравелов
, въстаник в четата на Панайот Хитов и другар на знаменосеца й Левски.
Непреклонната му борба датира от 1400 година и продължава до 1420 г. Водил е дружина и е отбранявал селищата от Радовския проход до Железните врата над Сливен. Загинал е в лют неравен бой край село Стара река. Оставил е син Стойно, от когото се е продължил родът. Преслав Кършовски - внук на Иван поп Христо Кършовски е син на Борис Иванов Кършовски.
Известно е, че дядо му е бил секретар на БРЦК с председател Любен
Каравелов
, въстаник в четата на Панайот Хитов и другар на знаменосеца й Левски.
Участник в легията на Раковски в Белград и дългогодишен емигрант в Румъния в средата на хъшовете. Преслав Кършовски е роден в София на 7 април 1905 г. Склонност към рисуване е проявил още през детските си години. Баща му, Борис Иванов Кършовски - банков чиновник, е основател и секретар на Работническата партия в Своге. Преслав Кършовски остава верен на политическото наследство на революционния си род.
към текста >>
11.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Г-жа Мара Дучевич, „Люб,
Каравелов
" 19, Русе 59. Люб.
Коюмджиев, „Княз Михаил" 7, Русе 56. Дончо Стоев, агроном, „Стеф. Караджа" 16, Русе 57. Вас. Маринов, „Стеф. Караджа" 7, Русе 58.
Г-жа Мара Дучевич, „Люб,
Каравелов
" 19, Русе 59. Люб.
Божков, „П. Берон" 24, Русе 60. Ел. Пенчева, „Хаджи Димитър" 16, Русе 61. Светослав А. Беев, „Търговска" 18, Русе 62. Ник.
към текста >>
12.
10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
И го записва ученик в Педагогическото училище в Свищов, което завършва в Кюстендил при директор стария революционер и другар на
Каравелов
и Ботев, Стоян Заимов.
Баща ми е роден в Копривщица - люлка на легендарното Априлско въстание, столица на десетдневната република на Бенковски и Каблешков, трагично удавена в реки от кръв и пожарища. Син на многочелядно семейство, на поборника Душко Бойдашек, търгувал като гурбетчия в Русия и Анадола. Помагал баща ми на дядо Душко в Тулча и Одеса, но като поотрасъл, решили да продължи учението си в България. Къде да учи и какво? И старият поборник, участник в Априлското въстание, решава: синът му трябва да стане учен човек, да придобие мъдрост и знания, да учи простите на книга.
И го записва ученик в Педагогическото училище в Свищов, което завършва в Кюстендил при директор стария революционер и другар на
Каравелов
и Ботев, Стоян Заимов.
Тук Гаврил Душков се среща с Петър Дънов, опознават се отблизо, стават другари. Онова, което баща ми е разказвал при различни случаи, аз ще се постарая да го сумирам накратко: - Дънов беше по-голям от мене - обясняваше баща ми - с една-две години. Беше в по-горен клас: аз - в четвърти, а той - в шести. Имахме възможност да живеем заедно, да се срещаме и беседваме. Това ставаше често на двора, в коридорите, а понякога и на срещи и събрания, каквито организирахме ние, учениците.
към текста >>
13.
24. ПРИНОС КЪМ ПОЛОВИНВЕКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
,
,
ТОМ 20
4) Госпожа
Каравелова
в един спомен, напечатан в «Църковен вестник», изнася една светла страница от живота на Христовия представител Симеон, който посетил «чумисаната» им къща през време на Стамболовия режим, когато съпругът Пбил затворен.
24. ПРИНОС КЪМ ПОЛОВИНВЕКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г., стр.
4) Госпожа
Каравелова
в един спомен, напечатан в «Църковен вестник», изнася една светла страница от живота на Христовия представител Симеон, който посетил «чумисаната» им къща през време на Стамболовия режим, когато съпругът Пбил затворен.
Добре е направил владиката, че е посетил нещастната съпруга. Това е човешки дълг, стига той да не е продиктуван от партийни връзки. Симеон, както е известно, бе гонен зарад своя «русофизъм» и вероятно той е посетил жената, която е имала нещастието да даде жертва своя съпруг за политически вярвания. Госпожа Каравелова вижда не само внушителната фигура на преп. Си-меона, но и неговата блага усмивка.
към текста >>
Госпожа
Каравелова
вижда не само внушителната фигура на преп.
1924 г., стр. 4) Госпожа Каравелова в един спомен, напечатан в «Църковен вестник», изнася една светла страница от живота на Христовия представител Симеон, който посетил «чумисаната» им къща през време на Стамболовия режим, когато съпругът Пбил затворен. Добре е направил владиката, че е посетил нещастната съпруга. Това е човешки дълг, стига той да не е продиктуван от партийни връзки. Симеон, както е известно, бе гонен зарад своя «русофизъм» и вероятно той е посетил жената, която е имала нещастието да даде жертва своя съпруг за политически вярвания.
Госпожа
Каравелова
вижда не само внушителната фигура на преп.
Си-меона, но и неговата блага усмивка. Когато върви, ще речеш, че е буболечица; като че ли богомил от X век се е вселил в него. За неговата половинвековна дейност, на чисто духовна почва, не политическа, г-жа Каравелова нищо не знае. Този човек е «стълб и утвърждение» на българската православна църква. Той закрепи монархизма в управата на църквата; той крепи гръцкото езическо владение и не дава да се внесат реформи в култа, ако не догмите; той крепи суеверието; той отлъчи покойния прор.
към текста >>
За неговата половинвековна дейност, на чисто духовна почва, не политическа, г-жа
Каравелова
нищо не знае.
Това е човешки дълг, стига той да не е продиктуван от партийни връзки. Симеон, както е известно, бе гонен зарад своя «русофизъм» и вероятно той е посетил жената, която е имала нещастието да даде жертва своя съпруг за политически вярвания. Госпожа Каравелова вижда не само внушителната фигура на преп. Си-меона, но и неговата блага усмивка. Когато върви, ще речеш, че е буболечица; като че ли богомил от X век се е вселил в него.
За неговата половинвековна дейност, на чисто духовна почва, не политическа, г-жа
Каравелова
нищо не знае.
Този човек е «стълб и утвърждение» на българската православна църква. Той закрепи монархизма в управата на църквата; той крепи гръцкото езическо владение и не дава да се внесат реформи в култа, ако не догмите; той крепи суеверието; той отлъчи покойния прор. Сменов, защото искаше премахването на суеверието в църковния живот; той отлъчи четири други църковни настоятели в 0. Пазар, защото давали салон на църковното настоятелство за вечеринки и утра, защото това било противно на каноните; той настояваше да се пъдят «еретици» учители; той със своя език против Екзарха едва не внесе разкол в църквата; той се опълчи против в. «Братство», който ратуваше за събор; той прокле църковния събор; той работи най-вече против свещ.
към текста >>
14.
26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 20
Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и
Каравелова
в 1880 г.
17 и 18, стр. 5). Ние мислехме, че мостовете между клерикалите и първия министър в България са здрави и трайни, а всъщност излиза, че там негде в глъбините има рязко противоречие и че всичко онова, което се върши, е лицемерие. Ето защо днешният архимандрит, утрешен епископ, а по-нататъшен митрополит и член на Синода, кани българските попове и владици да се молят за Цанкова, щото той да стане пълен клерикал, да се подчини напълно и безрезервно на разни фанатици калугери, за да потече мед и масло в нашата страна. Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България?
Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и
Каравелова
в 1880 г.
и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове. Сега пък очите им са опрени на първия министър. Единственото спасение на религията и църквата е да се освободи от опеката на държавата.
към текста >>
15.
(42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,
,
,
ТОМ 20
Когато миналата година се срещахме, тя приличаше в движения и израз на
Каравелова268
.
- Но това е женско, да се вика и карате и двама така. - Но другояче не може - казвам. Но колко безболезнено се разделих [с] Ганев, защото вече много мирише и той беше си разбрал това. Говорихме за Иванов и проекта на Невенка за даровити деца.267 Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината.
Когато миналата година се срещахме, тя приличаше в движения и израз на
Каравелова268
.
Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново - в новата си къща. Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България.
към текста >>
16.
(67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това
,
,
ТОМ 20
Мадам
Каравелова462
, като й бях на имен ден, ме залови за него и започна да ми говори.
Кьосето е проиграло всичките си карти и сега, когато мисли, че Ви държи, то е в ръцете Ви и нека си реши съдбата само. Ако слуша и поеме ръката на мира и работа с Багрянов - добре, ако не - да си върви вкъщи - никаква друга легация. - О, разбира се - каза царят, - след тая оставка... Дойде Генчев и доложи, че се е срещнал с Недев и му е предал заповед как да се държи и слуша тука, после ходил в радиото да види позива и заговори, че изборите ще имат насилия, че Недев си бил турил и бабалъка си даже. - Ама, казват, Ваше Величество, че Вие сте казали. - Ах, не е вярно, Лулчев.
Мадам
Каравелова462
, като й бях на имен ден, ме залови за него и започна да ми говори.
Може да й е бил някога любовник, та искаше да го прекара. Казах й: «Мадам, то не е моя работа! » - А тя е казала, че Вие сте казали: «Много добре, нека се избере.» - Ами, казал съм! Нищо подобно. Тя сигурно си го е имала Грозданчо някога и сега е решила да му се отплати в стари спомени - и той разправи какво му е говорил Ажелето (Стоянович463), как тя искала да го съблазни и не успяла... и къде са правили тия работи - на стълбата на Каравеловата библиотека... Говорихме докъде 9 и 40 минути, като се взе решение да се види Кьосето след пладне.
към текста >>
Тя сигурно си го е имала Грозданчо някога и сега е решила да му се отплати в стари спомени - и той разправи какво му е говорил Ажелето (Стоянович463), как тя искала да го съблазни и не успяла... и къде са правили тия работи - на стълбата на
Каравеловата
библиотека... Говорихме докъде 9 и 40 минути, като се взе решение да се види Кьосето след пладне.
Мадам Каравелова462, като й бях на имен ден, ме залови за него и започна да ми говори. Може да й е бил някога любовник, та искаше да го прекара. Казах й: «Мадам, то не е моя работа! » - А тя е казала, че Вие сте казали: «Много добре, нека се избере.» - Ами, казал съм! Нищо подобно.
Тя сигурно си го е имала Грозданчо някога и сега е решила да му се отплати в стари спомени - и той разправи какво му е говорил Ажелето (Стоянович463), как тя искала да го съблазни и не успяла... и къде са правили тия работи - на стълбата на
Каравеловата
библиотека... Говорихме докъде 9 и 40 минути, като се взе решение да се види Кьосето след пладне.
- Гамите му ще спаднат много, като разбере, че сте взели командата от ръцете му - казвам, - и ще го атакувате здраво. След това ще имате 5-6 дена за уреждане. Смело, защото работите се развиват добре. Тоя път, поради това, че имахме друга работа и се навърташе Кирил, не можахме да приказваме за царицата. Във всеки случай, той остана окуражен, защото видя сгодното си положение, което Кьосето с тая необмислена оставка му даде в ръцете.
към текста >>
17.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят даровити деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268.
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269.
към текста >>
Русе, съпруга на Петко
Каравелов
.
и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр.
Русе, съпруга на Петко
Каравелов
.
Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне.
към текста >>
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г. 1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462.
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир.
към текста >>
Съпруга на Петко
Каравелов
, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе.
Съпруга на Петко
Каравелов
, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
към текста >>
Още навремето Любен
Каравелов
е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство.
На 30 ноември 1923 г. е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619.
Още навремето Любен
Каравелов
е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство.
А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия. Кое от двете е по-опасно? Проверете историческите събития, и ще се убедите, че и двете се допълват, защото са свързани помежду си. 620. Българските войски на 19 април 1941 г.
към текста >>
18.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят даровити деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268.
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269.
към текста >>
Русе, съпруга на Петко
Каравелов
.
и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр.
Русе, съпруга на Петко
Каравелов
.
Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне.
към текста >>
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г. 1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462.
Екатерина
Каравелова
- родена през 1860 г.
в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир.
към текста >>
Съпруга на Петко
Каравелов
, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе.
Съпруга на Петко
Каравелов
, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
към текста >>
Още навремето Любен
Каравелов
е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство.
На 30 ноември 1923 г. е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619.
Още навремето Любен
Каравелов
е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство.
А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия. Кое от двете е по-опасно? Проверете историческите събития, и ще се убедите, че и двете се допълват, защото са свързани помежду си. 620. Българските войски на 19 април 1941 г.
към текста >>
19.
52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев,
Каравелова
, Григор Василев и много други в чужбина.
са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията. „Демократически сговор” от 3 май т. г. под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина. Тръбяха преди, че българската пара се пръска немилостиво по командировки из чужбина.
Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев,
Каравелова
, Григор Василев и много други в чужбина.
Вий, господа управници, от Марс ли вземате пари - та платихте командировките? Или имате два метра за мерене. * Преди плачеха за нас, пострадалите, кога Стамболийски с две тенекии газ разрешаваше инвалидния въпрос. Сега разрушиха онова, що ни направиха „предателите на България”. Тия предатели между многото грижи имаха и тази, че ни отпуснаха кредит за строеж на жилища. Сега.
към текста >>
20.
64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Каравелов
, Тотю и П.
Героите, титаните плачат от мъка неведнъж, като гледат и слушат туй, що става с тези около тях. Един отличен българин е Димитър Пенев - Митко Шопчето. Този добър брат, който е известен между своите другари под името Митко Шопчето, е на 61 - годишна възраст. Неговите теглила, неговите дела и подвизи са известни на мнозина. Едва още юноша, той се запознава с Ботева, Левски, а преди тях - с Л.
Каравелов
, Тотю и П.
Хитов - войводи. Буйна и неспокойна натура, той постъпва в чета след чета и се бие не само за нашата свобода, но и за босняшката, сръбската, па дори и в Африка. Неведнъж е бил затворен из занданите и неведнъж животът му е бил на конец. Той е същото това Митко Шопчето, което сполучи да изведе от Цариградските зандани по канала другарите си и от явна смърт да ги избави. След като даде и кърви, и младост, и неведнъж турските куршуми му дупчеха кожата, този буен българин, след като видя свободна България, се установил в София да живее на ул.
към текста >>
21.
7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)
,
,
ТОМ 21
Каравелов
, Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, П.
1 ÷ 2) Андро Лулчев Днес родната ни земя я измъчват свои и чужди; а народът ни преживява тежки дни, върви към робство. Политическа криза, финансова, стопанска, духовна, морална криза, репарационни задължения - грижи за тях са обхванали душата на българина, а той, в неволята си унил, навел глава, гледа индиферентно как бавно, но сигурно губи почвата под краката си - свободата. Всички, които познават нашата история добре, знаят, че България и друг път е преживявала тежки дни, изпадала в кризи и безпътица, но винаги са се намирали идеалисти, които с достатъчно вяра в себе си и в доброто са изнисали нови идеали, посочвали нови пътища и са повеждали народа ни - нови хора, с нови идеали, с нови методи, по нови пътища са го спасявали. Всяко време извиква и свои водачи, тъй както всяка работа си иска и своя майстор. Робските тежки години извикаха големите ратници на свободата: Отец Паисий, Раковски, Л.
Каравелов
, Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, П.
Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването, подигравките, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат. След освобождението ни, в онези размирни времена, когато довчерйшният роб получи свобода, която едва знаеше да изживява, Бурмов - човек на времето, състави първия кабинет - консервативен. След него митрополит Климент напусна паството си и състави втория кабинет, пак със същите идеи. Едни след други се редяха тежките дни за новата ни държава и едни след други излизаха водачите на народа ни, които, отначало сами често осмивани, подигравани, вървяха смело напред и успяваха да наложат новото. На 26 май 1880 г.
към текста >>
Каравелов
се разделят.
На 26 май 1880 г. Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали - либерализма. 14 февруарий 1884 г. - двамата идейни приятели Др. Цанков и П.
Каравелов
се разделят.
В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П. Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма. Доктор В. Радославов с Тончев се отделят.
към текста >>
Каравелов
застава начело на управлението като апостол на демократизма.
- двамата идейни приятели Др. Цанков и П. Каравелов се разделят. В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П.
Каравелов
застава начело на управлението като апостол на демократизма.
Доктор В. Радославов с Тончев се отделят. Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия. В тежки дни заработничеството, учителството и народа ни, в 1897 година нашият политикообществен живот извика няколко идеалисти учители, които в дъжд, кал, сняг, гонени, подигравани, обикаляха села и градове, зовяха народа ни по нови пътища, бълнуващи нови надежди и методи. Тази шепа идеалисти, извикани от времето и историята, бяха първите апостоли на социализма.
към текста >>
Каравелов
и става апостол на Радикализма.
Няколко селски учители, гонени, подигравани, арестувани, обикаляха села и градове и зовяха изоставеното, измъчвано селячество към организирване. Тези учители станаха първи апостоли на Народовластието в България. През 1903 година настъпиха дни тежки за Родната земя. Тогава Н. Цанов се отцепва от своя довчерашен другар и учител П.
Каравелов
и става апостол на Радикализма.
Същата година и социалистите се разцепват на тесни, широки, неутрални. Всяко време си носеше свои идеали, пътища и водачи. Петстотингодишното робство извика големите Ратници на свободата: Отец Паисий, Левски, Ботев, а те - свободата. Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма. А сега - християнизма.
към текста >>
Каравелов
, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст.
Ратниците на свободата, сме извикани от времето и историята да творим нова България по нови пътища и методи. При изострените страсти на нашите българи, които, партизани даже на една и съща партия, движение - Македонската В. Р. организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа. Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания. Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л.
Каравелов
, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст.
Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов. Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема.
към текста >>
Каравелов
, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов.
организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа. Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания. Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П.
Каравелов
, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов.
Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма.
към текста >>
22.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Петко
Каравелов
- нихилистът, не беше ли преследван, затварян, подигравай за неговото ново учение?
Тя си има свои утописти, завеяни, „опасни люде”, носители на новото. Отец Паисий не беше ли утопист, подиграван, че искаше своя народ из нов път да поведе... Разкалугереният 23-годишен Левски не беше ли утопист, завеян, защото не призна държавата на Султана, не призна законите им, заптиетата им, каймаканите, срина ги в душата си и издигна в нея нова държава с нов строй? Въпреки преследванията, подигравките, този смахнат разкалугерен дякон, който имаше смелостта да се бори срещу вековния Султан - идеалите му се осъществиха. Този утопист - младеж, защото днес до 30 години ги смятат младежи още, увисна на бесилка край София, но върху неговите незнайни кости, и на стотици други „хаймани”, „чапкъни”, израсте нова България с нов строй и наш Цар... Не бяха ли чапкъни, хаймани Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. за тези, що бяха доволни от агите и сити в душите?...
Петко
Каравелов
- нихилистът, не беше ли преследван, затварян, подигравай за неговото ново учение?
От неговите „седмочисленици” не изникна ли днешната Демократическа партия? Благоев, Я. Сакъзов и други не бяха ли подигравани, наричани „утописти”, сугурни за своето утопично учение? А днес? Пекарев, Забунов, Драгиев не бяха ли наричани „опасни люде”, побъркани, и че за техните нови побъркани и разбъркани идеи място няма, и че всички сме били селяни, защото на всички корените били излезли от село; но асе пак място за селска партия нямало?
към текста >>
23.
67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Каравелов
, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст.
Консервативният дух и „агаля-агаля” да се отнасяме към всичко, е тежко наследство от турците. „Покорна главичка, остра сабя я не сече.” „Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали. В живота всичко живо расте - еволюира. Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л.
Каравелов
, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст.
Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани. С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов живот. Новото, посято сред народа от 24-годишния разкалугерен дякон Левски бавно никна в душите на младите, буйните българи. Докато чорбаджиите викаха на агите „евет ефенди”, много скоро се чу гласът на младите: „Не щеме ни богатство, Нещеме ни пари- Искаме свобода, Човешки правдини.” Агите и чорбаджиите се бориха да запазят старото, а младите - да го сринат, да създадат нова България, за която те мечтаеха; за повече свобода, правди, ред, мир и обич. Новото бавно пробиваше път.
към текста >>
24.
2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Каравелова
; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б.
Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ. Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ. Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.” Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички. Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и животът, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д. Драгиев, юбилейният сборник на г-жа Ек. П.
Каравелова
; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б.
3. Н. съюз”; литературният юбилеен сборник на в. „Народни права” и др, В тях ние четем, че някога, преди години, са работили като нас и други идеалисти, като са били също гонени, осмивани, като и ний сега. Техните организационни вестници са били спирани както нашия, дори и след 2, 3 и 5-я им редовен конгрес. И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива.
към текста >>
Нейните водители: Петко
Каравелов
и Петко Р.
„Народни Права”, из речта на д-р В. Радославов, стр. 1): Считах за първо условие, щото политическите организации в България да имат свои печатни органи. Поради това още през 1883 г., когато окончателно се установих, първо като държавен чиновник, а сетне като адвокат в София, се завзех да уредя, на свой риск, нов либерален вестник „Съзнание”, с разрешението на тогавашния министър- председател и министър на вътрешните работи генерал майор Соболев и със задължение пред началството, че във вестника няма да се говори нищо за българската конституция - задължение, нарушено не след дълго време. Тогава либералната партия в България нямаше свой орган, защото после държавния преврат (1881 г.) на княз Александра и на руските офицери-комисари, тая партия беше дезорганизирана.
Нейните водители: Петко
Каравелов
и Петко Р.
Славейков бяха изгонени от София и живееха в град Пловдив, столицата на тогавашната Източна Румелия, а Драган Цанков беше интерниран в град Враца и прогласен за умопобъркан от консерваторите. Същият, лудият Д. Цанков в 1883 г. стана министър-председател на 8-то министерство, (бел. а.)
към текста >>
25.
26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*
,
,
ТОМ 21
Каравелов
на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма.
против Драган Цанков, когато той вдигна новите идеи и поведе в защита на народните права борба с Княз Батенберг и хората на старото. Когато думите им не помогнаха, тогава те го интернираха във Враца, сред зима и, за срам на цял народ, те го провъзгласиха и официално за умопобъркан! А трябваше само 2 години да се изминат, и новите идеи, носени от „умопобъркания” Драган Цанков, да залеят народа ни и той, „лудият”, да стане в 1883 година министър-председател в България! „Афиф работа, глупави хора, утописти, демагози и пр., и пр.” - се провикваха, пишеха хората на старото, когато нови хора носеха новите идеи, посочваха нови пътища. Разгърнете в библиотеката вестниците и прочетете какво пишеха хората на старото, когато П.
Каравелов
на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма.
В 1897 година, в тежки дни за учителството и работниците, се появиха първите апостоли на социализма. Спомнете си как бяха те приети от старите. Те - хората на старото, дори и държавата насочиха тогава против тях! Но въпреки всичко, делото им се увенча с успех. „Афиф работа, глупава селяшка работа” - се провикваха хората на старото, когато в 1889 година кръстосваха няколко селски учители, носеха нови идеи, посочваха нови пътища, апелираха за сгрупирване около новото знаме на народовластието.
към текста >>
Да, афиф работа е нашият път, Ний се радваме, че ни се поставя същата вярна диагноза, както нявга я поставяха на Исуса Христа, Галилей, Лютер, Отец Паисий, „чапкънина” Левски, хаирсъзина Ботев, умопобъркания Драган Цанков, нихилиста Петко
Каравелов
, „простаците” Д.
” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!... Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а? ”** „Афиф работа, извеяни” - се провикват сега хората на старото, когато чуват новите идеи, носени от нас, ратниците на свободата.
Да, афиф работа е нашият път, Ний се радваме, че ни се поставя същата вярна диагноза, както нявга я поставяха на Исуса Христа, Галилей, Лютер, Отец Паисий, „чапкънина” Левски, хаирсъзина Ботев, умопобъркания Драган Цанков, нихилиста Петко
Каравелов
, „простаците” Д.
Драгиев, Юрдан Пекарев, Забунов, щурите Янко Сакъзов, Д. Благоев, Н. Цанов и хиляди хора на новото, чиито идеи живеят днес в милиони сърца. Да, както нявга тях гонихте, подигравахте, „предпочетохте”, когато ви говориха за нови идеи, нови пътища, така и за нас днес „предричате”, но въпреки всичко техните „афиф работи” станаха трайни дела и успяха. Така и ний ще успеем.
към текста >>
26.
29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Каравелов
, Левски, професор фитке, Григорий Петров и други, които бърза власт не искаха, но вдигнаха, обединиха народа си, донесоха му повече правда, просвета, мир, обич, нов строй, нова държава... Нашата родина не щеше ли да бъде рай, балканска Швейцария, ако вървяхме по пътя не на ибрикчиите, а по пътя на първите ратници на свободата?
Къде сме сега? Защо сме достигнали до просешка тояга? И брат да коли брата как турчин не го е клал? Това са следствия от стария път-път, по който ни водиха и водят някогашните чорбаджии и боляри, но има нов път, по който работиха първите Ратници на свободата в нас и в чужбина: С. Раковски, Л.
Каравелов
, Левски, професор фитке, Григорий Петров и други, които бърза власт не искаха, но вдигнаха, обединиха народа си, донесоха му повече правда, просвета, мир, обич, нов строй, нова държава... Нашата родина не щеше ли да бъде рай, балканска Швейцария, ако вървяхме по пътя не на ибрикчиите, а по пътя на първите ратници на свободата?
Не теглим ли ние от това желание за бърза власт, наследство от турско робство? Не сме ли завоювана страна днес от свои и чужди? Нямаме ли ново робство, нови вериги? Нямаме ли безбройни кризи и хиляди братски могили не стърчат ли днес из родни балкани и поляни на изчезнали безследно наши братя?... Стига, стига по стари пътища!
към текста >>
Каравелов
, Левски, които бърза власт не искаха, за власт не се бориха, властта не дириха, облагите от властта не желаеха, цървулите на агите не разхождаха, ибрика му не носиха, жените си, децата си не подлагаха на агите, не се гърчеха, братята си не предаваха, а се бориха за повече правда, ред, мир, обич, за нова България... Новото време иска нови пътища, нови хора, нови реформи.
Тези нова хора се обединяват все около новото, чисто знаме на Ратниците на свободата, вървят по нов път и градят камък по камък нова България. Те знаят, че някога 11 дрипави, боси, голи рибари завладяха идейно Римската империя, а няколко първи ратници на свободата донесоха ни просветата и свободата. Днес новите ратници на свободата не са няколко, а стотици, хиляди пръснати из България, които вече си подават ръце, за да градят нова утрешна България. Те казват: Стига роби в свободна България! Станете истински ратници на свободата, верни наследници на Раковски, Л.
Каравелов
, Левски, които бърза власт не искаха, за власт не се бориха, властта не дириха, облагите от властта не желаеха, цървулите на агите не разхождаха, ибрика му не носиха, жените си, децата си не подлагаха на агите, не се гърчеха, братята си не предаваха, а се бориха за повече правда, ред, мир, обич, за нова България... Новото време иска нови пътища, нови хора, нови реформи.
Стига страх от агите. Стига робска душа, робско иго. Вий сами сте аги - господари - властници на собствената си съдба и родина, щом блага творите, в мир, обич, братство, правда и истината живейте. Стига, стига ибрикчии, чибукът на агите - властниците! Елате с общи сили да съградим нова България на свободните волни борци - Ратници на свободата за повече правда, мир, обич, братство.
към текста >>
27.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Наблизо, там на ъгъла на ул.„Любен
Каравелов
”, живееше тогава и госпожа Султана Рачо Петровица2(Султана е съпруга на генерал Рачо Петров, военен министър: 1887 ÷ 1897 г.,министър-председател: 1901 ÷ 1906 г.
Мой съсед тогава беше Георги Бакалов 1(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459). (ние живеехме тогава на ул. Венелин № 21), на когото бях и сътрудник на списанието му „Борба” (като офицер), за което бях и уволняван от министър Томов и после възстановен отново от Стамболийски, по който повод се и бях сближил със Стамболийски и някои други от хората му. Същият Бакалов, поради претърсванията, които му правеха, беше дал някои руски книги да ги крием в дома (аз бях женен за дъщеря на бивш генерал и в нас не претърсваха тогава).
Наблизо, там на ъгъла на ул.„Любен
Каравелов
”, живееше тогава и госпожа Султана Рачо Петровица2(Султана е съпруга на генерал Рачо Петров, военен министър: 1887 ÷ 1897 г.,министър-председател: 1901 ÷ 1906 г.
Султана е придворна дама на Фердинанд и негова любовница..) Времето тогава бе неспокойно - имаше остри политически преследвания. При едно посещение, в което аз като пострадал от този нов режим изглежда съм говорил по-смело и убедително, госпожата ме запита защо не напиша едно заявление да искам аудиенция от царя и да му кажа всичко това, което съм говорил на нея. Казах й, че нито съм мислил затова, но ако можех, и нему бих го казал в очите, тъй както го казах и на нея. Тя ме посъветва да говоря и с генерал Стоянови, които живеят тоже наблизо (ул. „Патриарх Евтимий”), които тя нарече, че са близки на двореца и може да ме ориентират, а колкото до заявлението за аудиенция, тя изяви готовност да го изпрати до канцеларията на двореца.
към текста >>
28.
IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
[По въпрос № 14:] (...) През лятото 1943 г, също чрез г-жа
Каравелова
, поиска да ме види другият Лулчев - депутатът Андро Лулчев, когото познавах още като инвалид и тогава краен левичар в Инвалидния дом тук.
Поговорила съм с него, смятам го за умен човек, с познания по социални въпроси, философия, с доста леви убеждения, Абстрахирвам неговото последование на Дънов, в което, както всички подобни сектанти, той е едностранчив. Досега смятах, че Царят се е срещал с него, понеже е умен и имайки доста големи връзки с най-различни слоеве и тенденции, особено по-прогресивните у нас, е можел да осведомява Царя за неща, които не са идвали до него по “канален” път. При това е бил винаги прям с Царя и, според самия Цар, дори понякога и груб в критиките си по управлението на страната. Въпреки че някои срещи са станали в мойта къща, никога не съм говорила или разпитвала брат си по тези разговори. Помолих го, понеже чух от съмахленци, че у мен се събират дъновисти, срещите му с Лулчев да не стават вече у мен, но не помня кога е било това.
[По въпрос № 14:] (...) През лятото 1943 г, също чрез г-жа
Каравелова
, поиска да ме види другият Лулчев - депутатът Андро Лулчев, когото познавах още като инвалид и тогава краен левичар в Инвалидния дом тук.
Обадих на Царя за това и той ми каза да съм го видяла. Нямах по това време компаньонка вкъщи и затова не исках да приемам мъж вкъщи, та помолих генерал Стоянови да мога там да го видя. Винаги е бил малко екзалтиран поради нараняването му. Говори ми, за да предам на Царя негови впечатления от едно пътуване в Македония и Беломорието. Оплаква се от лошото държане на властите там, скъпотията, храните, кражбите, лошия апарат, изобщо, поставен, особено в Македония.
към текста >>
29.
I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
«Любен
Каравелов
» 35, бл.
Всичко, което ти пиша, подле- жи на проверка и аз мога да ти го докажа, понеже виждам, че в твоето писмо изразяваш известно недоверие към мене. Сестрата, където се съхраняваха куфарите, си замина, но нейният син със семейството си е жив и здрав и той може да потвърди фактите. Той има лека кола и именно той, с неговата лична кола, докара «беседите» (или по-скоро - куфарите) в Габрово, и след това той ги върна на брат Борис. Той симпатизира на Братството и свърши добра работа. (Той е брат на Маргарита, която сега живее в Париж и която може би познаваш.) Ето и неговия адрес (той ми е съсед): 5300, Габрово, ул.
«Любен
Каравелов
» 35, бл.
«Здравец», ап. 10, Енчо Енчев. Можеш да му пишеш или да се срещнеш с него и да уточниш фактите, и да спрат нелепите и непотвърдени обвинения към мене. Аз мисля, че ние сме сериозни хора и не бива да говорим чути-недочути неща. Аз още веднъж ясно и опре- делено ти казвам, че негативите (или снимките) на В.
към текста >>
30.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен
Каравелов
, Георги Раковски, братя Д.
Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език. Паисий, със своята история (1762 г.) поставя началото на Възраждането по нашите земи. Това е едно дълбоко всеобхватно народно движение, което възстановява българското самосъзнание. За нейното разгръщане принос имат Софроний Врачански ("Неделник"), Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски (начетен духовник, дипломат, смел борец) превръща борбата за църковна свобода в национално-политическа борба. Защитата на българския език, българската книга, българския род, българското име е борба за българско православие, борба за свободна България.
Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен
Каравелов
, Георги Раковски, братя Д.
и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К. Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност. Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците".
към текста >>
31.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
Каравелов
едно време писа във в.
Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените . . Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа въобще" (Виж "Демократичен преглед", кн. V, 1908, с. 499). Хората от евангелските среди в страна са били и са измежду най-порядъчните и благонадеждни граждани. Държавникът П.
Каравелов
едно време писа във в.
"Пряпорец", че католици и други смущавали министерството с искане права и помощи от държава, а протестантите са живеели без да причиняват някое главоболие или да предявят някоя претенция за някакви облаги от държавата. С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива църква и за народното добруване. п-р Д. Н. Фурнаджиев
към текста >>
32.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с
Каравелова
и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов.
Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите. (Заб. Ст.
Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с
Каравелова
и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов.
Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
към текста >>
33.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Стоилов, Петко
Каравелов
, Д.
Всичките митрополити присъствуваха като представители ех officio на Учредителното събрание. По-видните представители на това събрание бяха Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Тодор Икономов, които бяха взели и живо участие в борбата и решението на черковния въпрос. С тях се познавах още от Цариград, когато бях студент в Роберт Колеж. По-младите, които заедно с гореспоменатите вземаха също живо участие в разискванията на Учредителното събрание, бяха д-р К.
Стоилов, Петко
Каравелов
, Д.
Греков и Стефан Стамболов; с последните трима се запознах тогава. След конституирането на бюрото, по предложение, прие се единодушно да се изпрати от председателя на събранието благодарствена телеграма до редакцията на в. Daily News в Лондон за неговата заслуга с обнародването най- напред пълен отчет за ужасните кланета в Батак и Перущица. След една седмица се получиха в бюрото няколко екземпляра от броя на Daily News с уводна статия, в която редакцията изказваше своята благодарност за изпратената от председателя на събранието телеграма и пожелаваше благотворна дейност на събранието. Не зная защо - понеже имаше и други, които знаеха английски - владиците поканиха мене да им преведа уводната статия на Daily News и след туй всички се обърнаха любезно към мене, благодариха ми и ми заявиха, че те нямат нищо против такива образовани евангелски проповедници като мене... Задачата на Учредителното събрание беше да изработи конституция за българското княжество.
към текста >>
Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко
Каравелов
и Стефан Стамболов.
Марко Балабанов се постара и той да обясни значението на думата прозелитизъм, но и от неговото обяснение нищо не се разбра. Целият този доклад биде отхвърлен с голямо болшинство от Учредителното събрание, което избра друга комисия да изработи нов проект, който биде приет от същото събрание. Това е Търновската Конституция, която в последствие, претърпя малки изменения. По това време се разделиха народните представители на Учредителното събрание на две партии - Консервативна и Либерална. В първата влизаха владиците и следните по-видни и способни представители, които застанаха начело на тази партия, а именно: Марко Балабанов, Константин Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начевич и Димитър Греков.
Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко
Каравелов
и Стефан Стамболов.
Последните успяха да привлекат на своя страна болшинството представители от Учредителното събрание. Като преводач на г-на Грант, кореспондент на в. "Таймс", аз присъствувах всеки ден на заседанията на събранието и следях разискванията. Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали". Ето какво се казва за избирането на първия български княз: "На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг.
към текста >>
Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с
Каравелова
и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали".
В първата влизаха владиците и следните по-видни и способни представители, които застанаха начело на тази партия, а именно: Марко Балабанов, Константин Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начевич и Димитър Греков. Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов. Последните успяха да привлекат на своя страна болшинството представители от Учредителното събрание. Като преводач на г-на Грант, кореспондент на в. "Таймс", аз присъствувах всеки ден на заседанията на събранието и следях разискванията.
Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с
Каравелова
и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали".
Ето какво се казва за избирането на първия български княз: "На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг. При влизането си в старата българска столица, той биде тържествено и славно посрещнат от голямо множество граждани и селяни. Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак.
към текста >>
Ето какво намираме и за Петко
Каравелова
: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители.
При влизането си в старата българска столица, той биде тържествено и славно посрещнат от голямо множество граждани и селяни. Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак. При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция".
Ето какво намираме и за Петко
Каравелова
: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители.
Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти.
към текста >>
Една вечер посетихме на квартирата му Петко
Каравелова
.
Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак. При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция". Ето какво намираме и за Петко Каравелова: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители.
Една вечер посетихме на квартирата му Петко
Каравелова
.
На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти. След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той.
към текста >>
Каравелов
ни прие много любезно.
Простолюдието взе това за лош признак. При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция". Ето какво намираме и за Петко Каравелова: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители. Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill.
Каравелов
ни прие много любезно.
Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти. След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той. - Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил? " - "Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски".
към текста >>
Каравелов
с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти.
Ето какво намираме и за Петко Каравелова: "През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители. Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор.
Каравелов
с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти.
След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той. - Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил? " - "Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски". Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим. "На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка - главната улица в Търново - г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: "Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата "Св.
към текста >>
След малко се обърна
Каравелов
към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той.
Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти.
След малко се обърна
Каравелов
към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той.
- Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил? " - "Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски". Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим. "На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка - главната улица в Търново - г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: "Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата "Св. Никола", заповядайте и Вие на този митинг".
към текста >>
34.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков,
Каравелов
, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст.
Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в. "Мир", "Пряпорец", "Знаме", "Напредък", "Зорница", "Ратник", "Подвиг", "Летопис", "Литературен свят", "Младежки вестител", "Женски свят", "Всемирна летопис" и др.
Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков,
Каравелов
, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст.
Михайловски и Величков, и 3) Лекции върху майчинството, които е държала на следващите в училището на г-ца Кларк за учителки в детските градини. При наличността на това дело на г-жа Доганова, тъй всестранно, бихме се запитали: имала ли е време за почивка, за развлечение, за закрепване на своето тъй крехко здраве? Не, тя всякога бе заета в работа да раздава себе си за другите. А от половин година замисляше и планираше идната година да замине със своя съпруг за Англия, гдето да работи на свои средства между църквите и обществото, в защита правата на онеправдана България. А тя бе наистина най-подготвената жена българка, която би изпълнила достойно тази мисия - защото тя имаше всички качества, които биха й отворили вратите навсякъде, като на една от малкото жени в света с велико предназначение.
към текста >>
35.
4.3.2. Федерация на Балканските държави
,
,
ТОМ 24
Още първите наши революционни дейци и известни патриоти, като
Каравелов
, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха.
А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация. А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население. Идеята за Балканска Федерация не е нова.
Още първите наши революционни дейци и известни патриоти, като
Каравелов
, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха.
И днес тя има у нас и в другите балкански народи, множество почитатели. Но тя е политически и в практическия живот без тяжест, защото носителите й не са организирани. А. И наистина, струва си да се занимаем с този въпрос. Защото по своята важност, той заслужава да бъде политически идеал на всеки от нас: трябвало би да бъде вписан в програмата на всяка наша партия - ей, да бъде в ума, душата и програмата на всеки държавник в София, Белград, Загреб, Тирана, Атина и Букурещ. 1. Защото Балканската Федерация ще ни даде и осигури голяма държавна мощ, тъй нужна за всеки от балканските народи.
към текста >>
36.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с
Каравелова
викаше „който е против него е и против мене".
Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си.
Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с
Каравелова
викаше „който е против него е и против мене".
Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт. Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на отговорния пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на отговорността на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен.
към текста >>
Състави се един цанковистско-
каравелов
кабинет, за да излъжат първите вторите и oo с „истинско народовластие" - народът сам да си поеме своите съдбини - се наложи до 1908 год., когато Александър Малинов изигра „блока", за да се натрапи сам на държавното кормило.
Е, трябваше ли „омразният" цар да остави пак народняци да си направят изборите само защото имат болшинство? Че нима, въпреки всички протести, народняците нямаше пак да дойдат с болшинство? В 1901 година Рачо Петров беше натоварен да произведе свободни не партийни избори. Но какъв беше резултатът? Трябваше да се образува коалиция, но нравите не позволяваха това.
Състави се един цанковистско-
каравелов
кабинет, за да излъжат първите вторите и oo с „истинско народовластие" - народът сам да си поеме своите съдбини - се наложи до 1908 год., когато Александър Малинов изигра „блока", за да се натрапи сам на държавното кормило.
Направи се по-сериозен опит на коалицията вече в 1911 год. и то предвид предстоящата война с Турция. И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система. Когато даже сега, 1914 год., ние не сме узрели напълно политически, трябваше ли в конституционното право на царя в миналите години да виждаме „личен режим"? „Личен режим" беше то за опозиционната партия, но винаги „конституционно право" за властвующата.
към текста >>
37.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
Ботев, Любен
Каравелов
, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други?
Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр.
Ботев, Любен
Каравелов
, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други?
Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров.
към текста >>
38.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
Л: Тя е родена 1886 г, завършила е гимназия в Стара Загора, след това е била в София две години в пансиона на
Каравелова
.
Л: Брата на майка ми, да. В: Сега за Минчо Сотиров вече е ясно. Л: Аз за него не знам нищо. Ний не бяхме много. В: Вашата майка.
Л: Тя е родена 1886 г, завършила е гимназия в Стара Загора, след това е била в София две години в пансиона на
Каравелова
.
В: Жената на Каравелов. Л: На Каравелов, тя точно е имала пансион някакъв и тя две години е била там и там завършва нали някакво образование, точно до Народния театър, точно знам къде е била къщата на Каравелови. Тя е била там и в това време, веднага, докато завършва още 18 годишна се омъжва за моят баща. В: Тя къде се среща с него? Л: Те се срещат в Асеновград - Станимъка е било.
към текста >>
В: Жената на
Каравелов
.
В: Сега за Минчо Сотиров вече е ясно. Л: Аз за него не знам нищо. Ний не бяхме много. В: Вашата майка. Л: Тя е родена 1886 г, завършила е гимназия в Стара Загора, след това е била в София две години в пансиона на Каравелова.
В: Жената на
Каравелов
.
Л: На Каравелов, тя точно е имала пансион някакъв и тя две години е била там и там завършва нали някакво образование, точно до Народния театър, точно знам къде е била къщата на Каравелови. Тя е била там и в това време, веднага, докато завършва още 18 годишна се омъжва за моят баща. В: Тя къде се среща с него? Л: Те се срещат в Асеновград - Станимъка е било. Там е бил вуйчо ми военен, вуйчо Стефан Сотиров, нали и майка ми отива там при него и там се срещат.
към текста >>
Л: На
Каравелов
, тя точно е имала пансион някакъв и тя две години е била там и там завършва нали някакво образование, точно до Народния театър, точно знам къде е била къщата на
Каравелови
.
Л: Аз за него не знам нищо. Ний не бяхме много. В: Вашата майка. Л: Тя е родена 1886 г, завършила е гимназия в Стара Загора, след това е била в София две години в пансиона на Каравелова. В: Жената на Каравелов.
Л: На
Каравелов
, тя точно е имала пансион някакъв и тя две години е била там и там завършва нали някакво образование, точно до Народния театър, точно знам къде е била къщата на
Каравелови
.
Тя е била там и в това време, веднага, докато завършва още 18 годишна се омъжва за моят баща. В: Тя къде се среща с него? Л: Те се срещат в Асеновград - Станимъка е било. Там е бил вуйчо ми военен, вуйчо Стефан Сотиров, нали и майка ми отива там при него и там се срещат. Баща ми е бил офицер, там среща се с него и се омъжва за него.
към текста >>
39.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен
Каравелов
: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
- Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени... Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител. Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя.
Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен
Каравелов
: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид. Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
към текста >>
40.
7. Балканската федерация и Славчо Трънски
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Тази тема трябва да се разгледа исторически, като се проследят българо-сръбските връзки по време на I българско царство, по време на II българско царство, падането на България под турско робство, Възраждането и идеята за Балканска федерация от Георги Раковски, Любен
Каравелов
, Христо Ботев и Васил Левски.
Как е оживял - той си знае! А бе го разказвал на мнозина, но вече няма кой да го разкаже. И това поколение вярваше, че само Балканска федерация ще разреши проблемите между българи и сърби. 7.2. По-късно имах възможността да се запозная и по-подробно с тази федерация. Но тази тема ще бъде развита в подходяща глава и сложена към отдела на войните, които води българския народ за своето оцеляване като народ и нация. 7.3.
Тази тема трябва да се разгледа исторически, като се проследят българо-сръбските връзки по време на I българско царство, по време на II българско царство, падането на България под турско робство, Възраждането и идеята за Балканска федерация от Георги Раковски, Любен
Каравелов
, Христо Ботев и Васил Левски.
После да се разгледа от 1878 г. до 1900 г„ от 1900-1922 г„ от 1922-1944 г„ от 1945-1990 г. и от 1990-2005 г. Това са етапи, но винаги те са свързани помежду си и не с една невидима нишка, а две видими нишки, които преминават като въжета през всичките тези периоди. Едното въже е от страна на сърбите, и то е лъжата от тяхна страна към българите, за да ги използуват за своите политически цели.
към текста >>
41.
326. Идеалистите сами ще се оттеглят разочаровани
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
И продължи - и Левски, и Ботев, и Раковски, и
Каравелов
, и когото искаш още от революционерите да вземеш от пионерите на освобождението на България от турското робство, всички мислеха като тебе, че като се свали турската власт и като се вземе властта от българите, всичко ще тръгне добре.
- Но Вие господин Христов, трябва да знаете, че това са все буржоазни правителства, все оръдия на капитала. Аз имам предвид едно пролетарско правителство, когато няма да има частна собственост, всичко ще бъде държавно, на целия народ. Тогава тези алчни апетити няма да се подхранват. Аз Ви говоря господин Христов, какво ще бъде след революцията. - Добре, добре - казваше Христов добродушно и снизходително, както много рядко.
И продължи - и Левски, и Ботев, и Раковски, и
Каравелов
, и когото искаш още от революционерите да вземеш от пионерите на освобождението на България от турското робство, всички мислеха като тебе, че като се свали турската власт и като се вземе властта от българите, всичко ще тръгне добре.
Така ли стана? Я ми кажи, кой от тези революционери влезе в управлението? - Вие пак пропущате нещо много важно - ядосано започна Андрей -това са също буржоазни правителства! Никой от революционерите не влезе в тези правителства по единствената причина, че те бяха избити! - Кои останаха живи?
към текста >>
42.
198. Никола Антов и процесът срещу Братството, 1958 г.
,
,
ТОМ 34
„Любен
Каравелов
”, то много далече, къде!
Моля ти се, слез веднага, преди да отиде в съда, да му кажеш да бъде снизходителен към брат ми.” Пък аз не смея да му кажа, че аз нямам даже стотинка да се кача на, тогава нямаше трамвай, а имаше автобус. Стотинка нямах в джоба си. Ний много тежки години минахме с брат Христо. И как да му кажа, срам ме е да му кажа. Ако тръгна пеша от Изгрева, а брат ми живее на ул.
„Любен
Каравелов
”, то много далече, къде!
Дойде ми на ума: чакай, ще ида при брат Боян, да поискам да ми даде няколко стотинки, да мога да сляза. Влизам вътре при него и казвам: „Брат Боян, няколко стотинки да ми дадеш, защото дойде Тената, тъй, тъй.” Той ми даде. „Ще Ви ги върна викам, до довечера.” И бързам, отивам, звъня. Снахата Златка ми отвори и тъкмо Ангелинчето, по-малкото момиченце на брат ми (по-голямата е Марчето), тъкмо му връзва обувките, защото ако той се обува и се връзва, тя пищи, иска тя да го обуй, тя да му върже. Това го забавя малко.
към текста >>
43.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
(Известия из България) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188.
(Известия из България) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291. 6.12.10.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 5, 6. (Български известия).
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292. 6.14.2.
към текста >>
(Български известия) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Защо турското правителство държи д-р Миркович? - В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 9, 26 август 1872, с. 68, 69.
(Български известия) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. 6.15.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
(Български известия) 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович. - В: Незави- симост (Букурещ). Г. 4, бр. 20, 2 март 1874, с.162.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 436-439. 6.16.4.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Изпратени на заточение в Диарбекир. - В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 41, 27 юли 1874, с. 333. (Български известия).
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575. 6.16.7.
към текста >>
44.
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
В събраните материали някои събития се повтарят, но предадени през съзнанието и философията на авторите - Иван Селимински, Тодор Икономов, Драган Цанков, Иларион Макариополски, Христо Ботев, Любен
Каравелов
, Петко Р.
Събраните документи бяха сортирани и пакетирани по обичайния за него начин. Преглеждането и вникването в съдържанието им отне значително време. Защо? В процеса на издирване д-р Кръстев е събирал разнообразни по вид документи (ръкописни, печатни, снимки), които постепенно са се натрупвали и значителното им количество в последващото им разпределяне и сортиране е затруднило работата му. В по-голямата си част те са подготвени за печат, но поради огромния обем от информация се е получило известно разминаване от първоначалния замисъл, за мястото им в съответния том за живота и дейността на възрожденския просветител, лечител и революционер д-р Георги Миркович. Установяването на този факт имаше за последствие преразглеждане на структурата на изданието замислено от д-р Кръстев.
В събраните материали някои събития се повтарят, но предадени през съзнанието и философията на авторите - Иван Селимински, Тодор Икономов, Драган Цанков, Иларион Макариополски, Христо Ботев, Любен
Каравелов
, Петко Р.
Славейков, Георги Раковски, Найден Геров, Христо Стамболски, Симеон Табаков, Стефан Кидиков-баща и син, Пандели Кисимов, Светослав Миларов, Минчо Кънчев, Владимир Дякович, Българския патриарх Кирил, Николай Генчев, родственици и др. Именно тази панорама обогатява представата ни за случващото се в този исторически период. Архивните и печатните документи в този том обхващат периода от рождението на Г. Миркович до 1875 година и незавидното му положение на заточеник. Този е първия етап от живота на Доктора, който предопределя по-нанатъшните му житейски и творчески изяви.
към текста >>
45.
1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.
,
,
ТОМ 35
В Букурещ
Каравелов
и Ботев многократно, в седемнадесет дописки и бележки, пишат протести и с топли чувства за „мъченика Миркович”.
Там, при нечовешки условия, чезне в продължение на пет години, в неизвестност и без присъда. Посещава го младият му съгражданин Добри Минков, учащ се в Роберт колеж. А по едно време в същия затвор е бил и Петко Славейков. В началото на юли 1874 г., след пет години Цариградски затвор, Миркович и още двама от Ломско-Берковския заговор, получават официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с. г. са заточени в Диарбекир, а след три месеца са откарани, като опасни бунтовници, на 110 км по-навътре в Анадола в гр. Мардин.
В Букурещ
Каравелов
и Ботев многократно, в седемнадесет дописки и бележки, пишат протести и с топли чувства за „мъченика Миркович”.
Името и делото му не слизат от колоните на вестниците „Свобода”, „Независимост” и „Знаме”. Но несломим остава духът му и в затънтените анадолски краища. Там е оценен като човек и лекар, отдаващ лекарските познания за лекуване на населението. Все тогава е заточен и по-големият му брат Русчо, с двадесет негови съграждани, в гр. Боло, а преди това оставя костите си в Анадола зет му - свещеник Атанас Гаджалов.
към текста >>
46.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
[1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен
Каравелов
въпреки негативното си отношение към униатството.
Но в последния, прощалния брой, изпълнен с лична отговорност, Цанков се отчита пред народа за политическите резултати от своя вестник. [1.] С чувство на удовлетворение са пропити думите му, че чрез униатското движение е популяризирал българското име, българските национални искания в Западна Европа, че нашироко пред външния свят е пропагандирал за съществуване на пет милиона българи. [2.] Друг актив на вестника му, който с основание го въодушевява, е смелата борба, която водеше срещу денационализаторските планове на Цариградската патриаршия. „Фанариотското духовенство, което беше присвоило нашите епархии..., намира са сега добре опознато: или ще умре гладно в България, или ще иде да проси хляб от ония, които ще му продават свещеническия характер... - пише Цанков. - Таквози е следствието от нашата преданост за нашето любезно отечество, следствие, което ще ни утешава сякоги и тогази биля, когато не ще можем веке да му правим услуги.” Но неговият орган по значение в същност далеч надминава отбелязаното от Цанков в прощалните му слова с читателите.
[1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен
Каравелов
въпреки негативното си отношение към униатството.
[2.] С широкия си поглед дори върху цялостния възрожденски периодичен печат той изтъква големия принос на Цанковия вестник за формирането на българското национал но съзнание. „България” ... -подчертава Каравелов - първа (курс. а., М. К.) поставила народът по пътя на самосъзнанието.” [3.] Съвременниците, които нападат Цанков, опасявайки се от разцепване на народното единство - понеже през този период се формира българската нация - са опровергани от обществено-историческата практика. Многовековната принадлежност на българите към православието предопределя до голяма степен последвалия крах на униатството като религиозно движение.
към текста >>
„България” ... -подчертава
Каравелов
- първа (курс.
[2.] Друг актив на вестника му, който с основание го въодушевява, е смелата борба, която водеше срещу денационализаторските планове на Цариградската патриаршия. „Фанариотското духовенство, което беше присвоило нашите епархии..., намира са сега добре опознато: или ще умре гладно в България, или ще иде да проси хляб от ония, които ще му продават свещеническия характер... - пише Цанков. - Таквози е следствието от нашата преданост за нашето любезно отечество, следствие, което ще ни утешава сякоги и тогази биля, когато не ще можем веке да му правим услуги.” Но неговият орган по значение в същност далеч надминава отбелязаното от Цанков в прощалните му слова с читателите. [1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен Каравелов въпреки негативното си отношение към униатството. [2.] С широкия си поглед дори върху цялостния възрожденски периодичен печат той изтъква големия принос на Цанковия вестник за формирането на българското национал но съзнание.
„България” ... -подчертава
Каравелов
- първа (курс.
а., М. К.) поставила народът по пътя на самосъзнанието.” [3.] Съвременниците, които нападат Цанков, опасявайки се от разцепване на народното единство - понеже през този период се формира българската нация - са опровергани от обществено-историческата практика. Многовековната принадлежност на българите към православието предопределя до голяма степен последвалия крах на униатството като религиозно движение. За Цанков обаче унията не е стъпка от верско естество, а политика и следва да бъде преценявана като такава. Някои автори, които поставят акцента върху религиозната страна на униатството, въпреки че изтъкват яркото родолюбив на Цанков, се дезориентират в сложните перипетии на политическия му ход.
към текста >>
[5.] След издаването на фермана за учредяване на екзархията, преосмисляйки големия принос на Цанков за тази голяма придобивка, обединила българските земи в една етническа цялост, Любен
Каравелов
през 1872 г.
Цанков съумява са използува генералното сблъскване между православието, католицизма, антагонизмите и заинтересова-ността на европейските сили” в интерес на българската борба. [4.] Именно затова Цанковата тактика е използувана и по-късно. Възприета като средство за активизиране на руската дипломация, униатската заплаха се прилага за решаване на български църковно-национални проблеми през 1874 г. и непосредствени след освобождението отново с успех. С международния и вътрешнополитическия аспект на своята дейност в църковно-националната борба - а това е униатското движение - Цанков, след като с времето отшумяват произволно отправените му обвинения, получава дълбокото признание на народа.
[5.] След издаването на фермана за учредяване на екзархията, преосмисляйки големия принос на Цанков за тази голяма придобивка, обединила българските земи в една етническа цялост, Любен
Каравелов
през 1872 г.
ще го причисли към най-ярките личности в усилията на българите за обособяването и утвърждаването им като нация, за създаване на самостоятелна църква: „...днес ние можем вече да поблагодарим от името на всичкия български народ о Илариона Макариополски, о Панарета, Драган Цанкова... - пише той. - Всичките тия личности ще се запишат със златни слова в страниците на българската черковна история.” Не остана чужд на народното виждане въпреки предубедената критика на съвременниците, на заинтересованите политици впоследствие и основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев, който му дава висока оценка като един от най-видните дейци на църковния въпрос. __________________________________ 131) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Емануел д’Алзон / Emmanuel d’AIzon/ (1810-1880) - основател на конгрегацията на Успенците, 1850 г.
към текста >>
47.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния
,
,
ТОМ 35
Пътешества много из Европа, изпратен от
Каравелов
, за да установи връзки с революционните среди - с Бакунин, Херцен, Мацини.
Раковски и през този период е в интензивна кореспонденция с него. В Цариград (1864-1868) е търговски чиновник, издател, публицист. В Букурещ и Гюргево е издател, публицист, настоятел, изявен политически деец. От 1868 г. е в Букурещ, където се присъединява към средата на „младите”.
Пътешества много из Европа, изпратен от
Каравелов
, за да установи връзки с революционните среди - с Бакунин, Херцен, Мацини.
През 1867 г. е в Белград във Втората българска легия.
към текста >>
48.
3.8.2. Турски държавници и общественици.
,
,
ТОМ 35
Каравелов
и Ив. Касабов.
се заселва в Букурещ, като привидно служи на турското тайно разузнаване. Дадените му от турското правителство средства използува за подпомагане на дейците от ТБЦК. През 1868 г. е изпратен от тях в Европа, където се среща с Херцен, Бакунин и Мацини. Поддържа връзки с Левски, Л.
Каравелов
и Ив. Касабов.
След Освобождението на България от турско робство заема административни длъжности.
към текста >>
49.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
След всичко това той продължил да изпълнява куриерската си служба главно при
Каравелов
.
Когато султанът видял „опасните” документи, дворцовата полиция се спуснала да залови тайнствения куриер. Попаднала по следите му, тя отива да го дири на парахода. За да не бъде заловен, Сариев скочил във водата и цели 24 часа стоял свит до котвените вериги. За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е. като гълъб се вмъкнал в двореца.
След всичко това той продължил да изпълнява куриерската си служба главно при
Каравелов
.
Пренасял в. „Свобода” и „Дунавска зора”, предавал и приемал писма за Браила и Цариград. При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав Сапунов, по-късно известен като Светослав Миларов. Двамата приятели излизат на брега, но турската полиция ги залавя и отвежда в затвора. Скоро Миларов бил освободен, а Гълъб войвода задържан, защото в него намерили броеве от в.
към текста >>
„Свобода” на
Каравелов
, писма и фотографически картички с ликовете на нашите войводи Ст.
Пренасял в. „Свобода” и „Дунавска зора”, предавал и приемал писма за Браила и Цариград. При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав Сапунов, по-късно известен като Светослав Миларов. Двамата приятели излизат на брега, но турската полиция ги залавя и отвежда в затвора. Скоро Миларов бил освободен, а Гълъб войвода задържан, защото в него намерили броеве от в.
„Свобода” на
Каравелов
, писма и фотографически картички с ликовете на нашите войводи Ст.
Караджата, X. Димитър, Раковски и др. Подхвърлен на „дървен инстиндак” - разпит с бой, той признал, че е същият, който поднесъл мемоара. За тази постъпка той бил осъден на смърт чрез обесване, обаче като френски поданик и по намясата на френския консул наказанието му било заменено с доживотен затвор. Пет години той стоял в Цариградската метерхана без да види каквато и надежда за спасение.
към текста >>
Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен
Каравелов
.
Известно време бил и глашатай на пощенския раздавач. В затвора на Диарбекирската крепост той се срещнал със Стоян Заимов и изказал болката си и причината на залавянето му. Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха. Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба.
Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен
Каравелов
.
Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент. След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г.
към текста >>
Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на
Каравелова
като пътник студент.
В затвора на Диарбекирската крепост той се срещнал със Стоян Заимов и изказал болката си и причината на залавянето му. Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха. Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов.
Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на
Каравелова
като пътник студент.
След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр.
към текста >>
След неколкодневно гостуване у
Каравелова
той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията.
Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха. Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов. Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент.
След неколкодневно гостуване у
Каравелова
той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията.
Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г.
към текста >>
Възмутен,
Каравелов
го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали.
Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов. Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент. След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията.
Възмутен,
Каравелов
го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали.
Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г. Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от Каравелов383: „Цариград, 1 - Декемврия.
към текста >>
Историята около тази злополучна мисия на Миларова
Каравелов
разкрива във в.
Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов. Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент. След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали.
Историята около тази злополучна мисия на Миларова
Каравелов
разкрива във в.
„Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г. Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от Каравелов383: „Цариград, 1 - Декемврия. От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини.
към текста >>
Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от
Каравелов383
: „Цариград, 1 - Декемврия.
Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г.
Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от
Каравелов383
: „Цариград, 1 - Декемврия.
От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини. Да захвана от интригите. Случи ми са да са поразговора с един мой приятел, който са беше срещнал тия дни с X. Арнаудова, и тоя български измет са оплакал на моят приятел, че „Свобода” го нападала твърде строго. „Каравелов, рекъл Арнаудов ма напада във вестникът си и нарича ма предател и душепродавец... Аз търпа неговите нападения само за това, защото из Каравеловите уста говори не Каравелов, а некой си мои ближни личности” (?)... „Когато „Свобода” каза, че много хорица биле изгинале от мене, то защо ги тя не наименува, за да вида и аз кои са тие!
към текста >>
„
Каравелов
, рекъл Арнаудов ма напада във вестникът си и нарича ма предател и душепродавец... Аз търпа неговите нападения само за това, защото из
Каравеловите
уста говори не
Каравелов
, а некой си мои ближни личности” (?)... „Когато „Свобода” каза, че много хорица биле изгинале от мене, то защо ги тя не наименува, за да вида и аз кои са тие!
Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от Каравелов383: „Цариград, 1 - Декемврия. От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини. Да захвана от интригите. Случи ми са да са поразговора с един мой приятел, който са беше срещнал тия дни с X. Арнаудова, и тоя български измет са оплакал на моят приятел, че „Свобода” го нападала твърде строго.
„
Каравелов
, рекъл Арнаудов ма напада във вестникът си и нарича ма предател и душепродавец... Аз търпа неговите нападения само за това, защото из
Каравеловите
уста говори не
Каравелов
, а некой си мои ближни личности” (?)... „Когато „Свобода” каза, че много хорица биле изгинале от мене, то защо ги тя не наименува, за да вида и аз кои са тие!
”384 Истина, че Арнаудов, който е предал до днес много невинни хора, не може да помни имената на синките; а освен това неговата совест е до такава степен ниска и подла, щото тя твърде често убива и паметта му. Ето защо „Свобода” би требвал да води точни сметки за Арнаудовите големи и важни дела, защото той е историческо лице и голям патриотин; но вие гледате на неговите работи само отгоре и не откривате сичкото негово було; а когато е така, то и аз не съм в състояние да опиша синките негови пакости. За Арнаудова предателството и лъжата са две природни нужди, както е природна храната за човекът, следователно ние би трябвало да са зачудиме само тогава когато Арнаудов би ни попитал: „Какво благородно дяло съм аз направил на светът? А? Кажете ми де?
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван и в:
Каравелов
, Любен.
S. В. Букурещ: в Нар. книгопеч., 1866. 25 с. 383) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван и в:
Каравелов
, Любен.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 256-259. 384) Потърпи малко, любезни приятелю, почакай малко, - сичко ще да бъде!
към текста >>
р. - [
Каравелов
.] 385) Когато Сапунов дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха Сапунова като добър патриотин и умен човек.
писател, 1989, с. 256-259. 384) Потърпи малко, любезни приятелю, почакай малко, - сичко ще да бъде! Стига само ти да кажеш хайде, и ние сме готови да та удовлетвориме. Гнуснави измете! Имаш още уста да говориш!
р. - [
Каравелов
.] 385) Когато Сапунов дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха Сапунова като добър патриотин и умен човек.
После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: „Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения. Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”.
към текста >>
- [
Каравелов
.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни.
да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова. За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно. Нашите читатели вече знаят продължението на тая комедия. Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения.
- [
Каравелов
.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни.
Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р. - [Каравелов.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р. - [Каравелов.]
към текста >>
- [
Каравелов
.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р.
За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно. Нашите читатели вече знаят продължението на тая комедия. Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения. - [Каравелов.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни. Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р.
- [
Каравелов
.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р.
- [Каравелов.]
към текста >>
- [
Каравелов
.]
Нашите читатели вече знаят продължението на тая комедия. Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения. - [Каравелов.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни. Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р. - [Каравелов.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р.
- [
Каравелов
.]
към текста >>
50.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
Каравелов
в „Независимост”, г.
Пашата арестувал внезапно Мирковича и му заловил „тайните книжа”. Предателската роля на този митрополит ние видяхме тук и в главата за Ангел Обретенов. За нея в спомените си д-р Миркович пише: „Трябваше, следователно, общата наша деятелност да бъде под един и същ режим, именно да продължава да повдига подобни бунтове всяка година. Подобно нещо готвехме за 1869 г., когато бяхме предадени от живущия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство”. Предателството на Доротея се потвърждава и от Ботйова, който казва: „...Дорча ефенди, който ги е издал”.
Каравелов
в „Независимост”, г.
IV, 1874, бр. 41, в дописка от Русе допълва: „Дорчо ще да дойде след някой ден в Русчук, за да се разговаря с валията за твърде важни дела. Мирковича и Васила испроводиха вече на заточение, следователно Дорчо ефенди трябва да се рекомендува на турците втори път. Ние сме твърдо уверени, че Дорчо ще дойде в Русчук да изгори изново някоя къща.” („Предателската роля на Дорча Ефенди потвърждава и П. Ив. Берковски в „Из възпоминанията ми”, Лом, 1882 г., с. 68-77).
към текста >>
За това изпращане ни съобщава
Каравеловата
„Независимост”, г.
През Одрин бил откаран в Цариград, където го затварят в полоза на цариградската метархана. Какво е бил този „полоз” ни каза Ст. Гидиков, биограф на Миркович: „Полозът е тъмна, тясна гола дупка, дето затворникът стои в тъмнина без постелка и завивка, на голата земя и не се вижда с никого, освен с надзорника, който му донася сух хляб и паница вода, веднаж в денонощие”. Прекарал в тази дупка „цели три месеца” Миркович бил сложен в общите „кауши396”. В тях той живее пет години, след което време е откаран в Диар-Бекир.
За това изпращане ни съобщава
Каравеловата
„Независимост”, г.
IV, 1874, бр. 41 от 27 юли, с. 333: „.. .Преди две недели (към средата на август - Ст. К.) са изпроводени в Диар-Бекир д-р Г. Миркович, родом из Сливен, Брайко, родом из Копривщица и Георги Мангов и Васил, родом из Плевен.
към текста >>
51.
5.5.6.4. Бележки.
,
,
ТОМ 35
Каравелов
, В.
660, 677, 680-682. Според запазени непълни списъци на нашите заточеници, както и от данни в спомени на диарбекирски заточеници става ясно, че в Диарбекир и в близките няколко града за четвърт век - от Видинското въстание (1850) до Освободителната война (1878) - са били заточени стотици български борци, част от които починали там; други се завърнали след излежаване на присъдата; най-голямата част били освободени в 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор, между които е бил и поп Минчо. Заточени имало и от акции, станали през първата половина на XIX в. За облекчаване съдбата на заточениците са се застъпвали мнозина, между които Л.
Каравелов
, В.
Левски, Хр. Ботев, а след Априлското въстание и американският дипломат Юджин Сайлър (Скайлер; 1840-1890), секретар на посолството в Цариград по време на въстанието, изпратен през юли-август 1876 г. като член на Международната комисия да обиколи пострадалите български земи; пътувал задно с преводача си - българина П. Димитров, и с журналиста Макгахан. Ахмед Мидхат паша (1822-1884), турски държавник, известен като реформатор; един от основателите на младотурската партия; валия на Дунавския вилает (1864-1867); председател на Държавния съвет (1868); велик везир (1872, 1876-1877); автор на конституцията от 1876 г.; отявлен англофил и русофоб; бил за безкомпромисна разправа с българското националнореволюционно движение; обвинен в убийството на Абдул Азис, турски султан от 1861 до 1876 г.; бил заточен и убит.
към текста >>
52.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
(Известия из България) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188.
(Известия из България) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291. 6.12.10.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 5, 6. (Български известия).
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292. 6.14.2.
към текста >>
(Български известия) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Защо турското правителство държи д-р Миркович? - В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 9, 26 август 1872, с. 68, 69.
(Български известия) Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. 6.15.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
(Български известия) 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович. - В: Незави- симост (Букурещ). Г. 4, бр. 20, 2 март 1874, с.162.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 436-439. 6.16.4.
към текста >>
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Изпратени на заточение в Диарбекир. - В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 41, 27 юли 1874, с. 333. (Български известия).
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575. 6.16.7.
към текста >>
53.
6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления.
,
,
ТОМ 35
Редактор Любен Стойчев
Каравелов
.
Вестник политически и книжевни (Букурещ). Г. 1, бр. 1 (7 ноември 1869) - г. 4, бр. 52 (12 октомври 1874).
Редактор Любен Стойчев
Каравелов
.
Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адрес: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания.
към текста >>
54.
6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград.
,
,
ТОМ 35
рубрика: Известия из България Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.12.4. ОКОВАНИЯТ Д-Р МИРКОВИЧ ПО ПЪТЯ ЗА ЦАРИГРАД В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188.
рубрика: Известия из България Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533. Известяват ни из Русчук, че д-р Миркович, Васил и други някой си българин из Плевен преди няколко деня били изпратени в Цариград по сухо.
към текста >>
55.
6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.
,
,
ТОМ 35
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.12.9. ПРЕДАТЕЛЯТ АРНАУДОВ И „ПРИЯТЕЛЯТ“ АЗИС ПАША ВИДИНСКИ. Уводна статия В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291. Букурещ, 9 юния [1870 г.] Работите на турското правителство в последньото време са се заплели повече, отколкото тия бяха заплетени досега.
към текста >>
56.
6.14. Публикации: 1872 година. 6.14.1. Миркович и до днес лежи без присъда.
,
,
ТОМ 35
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.14. ПУБЛИКАЦИИ: 1872 година 6.14.1. МИРКОВИЧ И ДО ДНЕС БЕЗ ПРИСЪДА „Знаете ли, че по наш Никола, е захванал да ми омръзва и св. Никола“ В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 6.
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292. Цариград, 27 юни Знаете ли, че по наш Никола е захванал да ми омръзва и свети Никола.
към текста >>
57.
6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?
,
,
ТОМ 35
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.14.2. ЗАЩО ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДЪРЖИ ДОКТОР МИРКОВИЧ? В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 9, 26 август 1872, с. 68, 69.
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. Из Цариград являват, че г.
към текста >>
58.
6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.16.3. ЗАЩО НЕ Е ОПРАВДАН Д-Р МИРКОВИЧ В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 20, 2 март 1874, с. 162-163.
Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 436-439. Цариград, 18 февруария В екзархията произхождат големи препирни.
към текста >>
59.
6.16.6. Изпратени на заточение в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
6.16.6. ИЗПРАТЕНИ НА ЗАТОЧЕНИЕ В ДИАРБЕКИР В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 41, 27 юли 1874, с. 333.
рубрика: Български известия Също и в:
Каравелов
, Любен Стойчев.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575. - В същия вестник [„Напредък”] являват, че преди две недели са изпроводени в Деари-Бекири Др.
към текста >>
НАГОРЕ
