Търсене в текстове за 'Кадия'

Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът.
към текста >>

Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи:

— Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе.
към текста >>

Это семья Джамиля и Галины Рзаевых с их дочкой Таней и семья Левицких Аркадия и Ани с их сыновьями Эдиком и Борисом.

И вот через несколько минут из детских палаток выходят норвежцы. Глаза у них на мокром место, у детей тоже. Мы тоже попрощались с нашими новыми друзьями и через некоторое время все мы тихонъко плакали, помахивая рукой вслед уходящим... И в следующем 1988 году мы тоже с грустью расставались уже с другими, близкими нам по духу людьми. Летом 1988 года в лагере бате Крума появились еще две семьи - последователи учения. Это семья Джамиля и Галины Рзаевых с их дочкой Таней и семья Левицких Аркадия и Ани с их сыновьями Эдиком и Борисом. Образовалась достаточно большая, уже подростковая интернациональная группа, где девочки влюблялись, а мальчики соперничали и пытались казаться взрослыми. Но главное, несмотря на некоторую напряженность, которая возникала между подростками, всем им было хорошо друг с другом и интересно. Наши дети и тогда и сейчас вспоминают время, проведенное в лагере бате Крума, как одно из самнх счастливых. Еще очень многое можно рассказать о бате Круме, об интернациональном братском лагере, которнй был его детищем, о его бессменных помощниках, о людях, которым посчастливилось там быть и о многом другом... Но что-то говорит мне, что пора поставите точку. В заключение хочу только принести свои извинения за возможные неточности - ведь прошло уже столько лет... А главное, хочу поблагодарить всех тех, с кем судьба свела меня и мою семью в этом красивейшем и священном месте под Мусалой: Марию Митовску, Павла Желязкова, Жоро из Габрово, Иоанну Стратеву, Петра Ганева, Инну Дойнову, Павлинку Даскалову, Славку и Любомир Няголовнх, Николь, Данизл, Асена и многих других, кто там был и кого я не вспомнила.
към текста >>

Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха.

Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин. Със закона. С дипломацията. Винаги така бяха получавали каквото искат. И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим.
към текста >>