Търсене в текстове за 'Кадия'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

Но те приличат на тоя кадия, гдето Учителят превежда примера, като се пенсионирал, искало му се отново да ръководи.
И как е ставало никой не може да каже. Но е ставало. Значи има начин, да се проучи и да се види, че наистина тука у нас в България нямаме нужда от никакви Братски съвети. Не, трябвало, защото трябвало някой да ръководи. А сега всичките тия ръководители са имали желание да бъдат някакви ръководители в държавата и понеже там не стават за никакви ръководители и никой не ги е търсил и никой не ги иска да ръководят нещо, те намериха начин сега, когато нещата тръгнаха и политическите събития са по друг път, те да се реализират в Братството като някакви ръководители. Но те приличат на тоя кадия, гдето Учителят превежда примера, като се пенсионирал, искало му се отново да ръководи. И как ръководел? Като отишъл в джамията и казал на богомолците, които идват, а те имали задължението, според мохамеданското учение най-напред да си измият ръцете от някоя делва с вода, защото чешми тогава нямало и тогава да влязат умити и чисти в джамията. И когато някой от богомолците посегне към някоя делва, този кадия му викал, не от тая делва, а то тая, от другата. То няма значение от коя делва ще си вземеш да си измиеш ръцете, но той задоволявал нуждата си от управление и управлявал. Ето такова е управлението на нашите Братски съвети сега, които съществуват.
към текста >>

И когато някой от богомолците посегне към някоя делва, този кадия му викал, не от тая делва, а то тая, от другата.
Не, трябвало, защото трябвало някой да ръководи. А сега всичките тия ръководители са имали желание да бъдат някакви ръководители в държавата и понеже там не стават за никакви ръководители и никой не ги е търсил и никой не ги иска да ръководят нещо, те намериха начин сега, когато нещата тръгнаха и политическите събития са по друг път, те да се реализират в Братството като някакви ръководители. Но те приличат на тоя кадия, гдето Учителят превежда примера, като се пенсионирал, искало му се отново да ръководи. И как ръководел? Като отишъл в джамията и казал на богомолците, които идват, а те имали задължението, според мохамеданското учение най-напред да си измият ръцете от някоя делва с вода, защото чешми тогава нямало и тогава да влязат умити и чисти в джамията. И когато някой от богомолците посегне към някоя делва, този кадия му викал, не от тая делва, а то тая, от другата. То няма значение от коя делва ще си вземеш да си измиеш ръцете, но той задоволявал нуждата си от управление и управлявал. Ето такова е управлението на нашите Братски съвети сега, които съществуват. Такива си и самите участници в тия Братски съвети. Те управляват нещо, което няма нужда от управление и аз да си кажа правото, ако те осъзнаят как нищо не правят, не знам до какво заключение ще дойдат за себе си. Не искам нищо лошо да казвам за тях, но те просто правят една пакост от гледна точка на Учението и правят неприятности на Учителя, защото те Му пречат по тоя начин.
към текста >>

2. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Отново бива наклеветен от гъркоманите пред турските власти, че бунтува населението срещу султана и тамошният кадия го осъдил да бъде заровен в тор.
Завръща се в родния си край Устово на 16 години. Става учител и започва да обучава децата на старославянско четмо. Това му спечелва врагове в лицето на гърците и гъркоманите. Така те го прогонват от Устово и той учителствува една година в с. Горно Райково, близо до родното му място. Отново бива наклеветен от гъркоманите пред турските власти, че бунтува населението срещу султана и тамошният кадия го осъдил да бъде заровен в тор. Майка му се чудела как да го спаси и накрая отишла при брата си за помощ - Юргаки Забилев. Той по това време е бил дошъл в Устово по работа във връзка със своя занаят - бакърджийството. Този занаят тогава, та чак до 1944 год., бил силно развит, защото отбакър (мед) се правели котли, тави за готвене, тигани, едни котли били за вода, а в други се готвело. Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин. Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове.
към текста >>

3. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски. 26.
Що е важно За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост. Чистият и святият човек на никого зло не прави. 25. Каквото посееш „Каквото посееш, това и ще жънеш." Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на злия човек добро, а на добрия зло. В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски. 26. Права мисъл в живота (из „Да им дам живот", стр. 36) Който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта му не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: „Аз живея добре." - Това е твоя работа.
към текста >>

4. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе.
към текста >>

Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря.
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи.
към текста >>

5. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е.
Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия. Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия! Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е. съдията е решил да ограби България. Това фатално решение на Русия става окончателно явно, когато тя предлага спорните въпроси да се решат в общо съвещание на четирите министри- председатели, нещо което говори и на глухите за изнудителния характер на тази Conference a quatre. Българският президент Гешев си дава оставката за да излезе начело д-р Данев - най-довереното лице на Русия. Трябва да се обърне работата сега на молба. Как можеш иначе да се бориш с грамадната империя, която има послушни три въоръжени и окопани армии, амунициите на които идат открито от Русия и минават под носа на поставената на тясно България.
към текста >>

6. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда?
- Като не можаха да склонят по дипломатически ред България доброволно да даде Македония, когато Данев ще бъде в Петербург и войската отпусната, да се нападне България всеки път при измислен повод? Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора? Или всичко това е било капан?. .. О, страшна мисъл! 15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра? Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия! Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия? 16. Ако Русия е искала искрено да съди по договора и ако сърби и гърци биле съгласни на това, защо не се удовлетвори справедливото искане на България за кондоминиум на завладените места?
към текста >>

7. 1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.

Борис Николов

Но случи се един път, когато той беше прескочил в Румъния, идва русенския кадия да посети селото като пътува така с една охрана, няколко души арнаути албанци.
И хаджи Досю реши да му даде дъщеря си. Той е богат човек. И действително Мартин се съгласи. Тя хубавица голяма, прочута хубавица. Ожени се, опопиха го и той почна да служи служба в черква поп Мартин. Но случи се един път, когато той беше прескочил в Румъния, идва русенския кадия да посети селото като пътува така с една охрана, няколко души арнаути албанци. Като идват отива да се види с попа, новия поп, обаче попа го няма. Ама попадията толкова му харесва, щото хубавица тя. И той нарежда на своите арнаути да откраднат попадията и да му я закарат в Русчук, и си отива. Поп Мартин в това време са имали момиченце малко -Рада. Добре, арнаутите нападат попадията в къщи, искат да я дигнат, става битка, попадията изважда един нож от един от арнаутите и го забива в сърцето си.
към текста >>

Тогава той взема 5-6 души от своите хора, отива в Русчук, навлиза в дома на кадията.
Добре, арнаутите нападат попадията в къщи, искат да я дигнат, става битка, попадията изважда един нож от един от арнаутите и го забива в сърцето си. Не се дава попадията. Свършено, и арнаутите избягват, отиват си в Русчук. Как ще му я дадат? След няколко дни се връща поп Мартин в къщи. Ужас! Тогава той взема 5-6 души от своите хора, отива в Русчук, навлиза в дома на кадията. Ама кадията в туй време го няма, той бил някъде на гости в друг град. Поп Мартин избива всичките арнаути в дома на кадията, запалва дома и като взема най-хубавите коне на кадията. Пък той бил голям мераклия на коне и най-хубавите коне русенски, и поп Мартин вдига конете и бяга. Ударил към Балкана и така пътува, пътува, пътува, и бягат. Разбира се поп Мартин достига в Балкана, достига до Етъра, селото.
към текста >>

Ама кадията в туй време го няма, той бил някъде на гости в друг град.
Не се дава попадията. Свършено, и арнаутите избягват, отиват си в Русчук. Как ще му я дадат? След няколко дни се връща поп Мартин в къщи. Ужас! Тогава той взема 5-6 души от своите хора, отива в Русчук, навлиза в дома на кадията. Ама кадията в туй време го няма, той бил някъде на гости в друг град. Поп Мартин избива всичките арнаути в дома на кадията, запалва дома и като взема най-хубавите коне на кадията. Пък той бил голям мераклия на коне и най-хубавите коне русенски, и поп Мартин вдига конете и бяга. Ударил към Балкана и така пътува, пътува, пътува, и бягат. Разбира се поп Мартин достига в Балкана, достига до Етъра, селото. Тука той има приятели, които го приемат и го прикриват.
към текста >>

Поп Мартин избива всичките арнаути в дома на кадията, запалва дома и като взема най-хубавите коне на кадията.
Свършено, и арнаутите избягват, отиват си в Русчук. Как ще му я дадат? След няколко дни се връща поп Мартин в къщи. Ужас! Тогава той взема 5-6 души от своите хора, отива в Русчук, навлиза в дома на кадията. Ама кадията в туй време го няма, той бил някъде на гости в друг град. Поп Мартин избива всичките арнаути в дома на кадията, запалва дома и като взема най-хубавите коне на кадията. Пък той бил голям мераклия на коне и най-хубавите коне русенски, и поп Мартин вдига конете и бяга. Ударил към Балкана и така пътува, пътува, пътува, и бягат. Разбира се поп Мартин достига в Балкана, достига до Етъра, селото. Тука той има приятели, които го приемат и го прикриват. И той не може да остане в селото, защото все ще се намери някой да го издаде.
към текста >>

Взема им дрехите, облича трима души от своите юнаци и им дава писмо до русенския кадия.
Разбира се поп Мартин достига в Балкана, достига до Етъра, селото. Тука той има приятели, които го приемат и го прикриват. И той не може да остане в селото, защото все ще се намери някой да го издаде. И тогава поп Мартин избягва в Балкана. Кат минава малко време той хваща трима души заптии, трима заптии хваща, убиват ги в прохода горе в Балкана. Взема им дрехите, облича трима души от своите юнаци и им дава писмо до русенския кадия. В писмото пловдивския кадия кани русенския кадия да му дойде на гости. И тримата заптии отиват в Русчук. Е-е-е, русенския кадия е поласкан от туй, че пловдивския кадия е по-голям и го кани на гости, и стяга се той с една каляска! Каляска - те са двуколи файтончета, хубави. Сяда той в една каляска, два хубави бели коня, взема от най-хубавите коне, които е имал и с охрана така няколко души арнаути и тези тримата заптиите, които са дошли, те са на поп Мартин, и тръгват те за Пловдив.
към текста >>

В писмото пловдивския кадия кани русенския кадия да му дойде на гости.
Тука той има приятели, които го приемат и го прикриват. И той не може да остане в селото, защото все ще се намери някой да го издаде. И тогава поп Мартин избягва в Балкана. Кат минава малко време той хваща трима души заптии, трима заптии хваща, убиват ги в прохода горе в Балкана. Взема им дрехите, облича трима души от своите юнаци и им дава писмо до русенския кадия. В писмото пловдивския кадия кани русенския кадия да му дойде на гости. И тримата заптии отиват в Русчук. Е-е-е, русенския кадия е поласкан от туй, че пловдивския кадия е по-голям и го кани на гости, и стяга се той с една каляска! Каляска - те са двуколи файтончета, хубави. Сяда той в една каляска, два хубави бели коня, взема от най-хубавите коне, които е имал и с охрана така няколко души арнаути и тези тримата заптиите, които са дошли, те са на поп Мартин, и тръгват те за Пловдив. Тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка с каляската, минават през Габрово.
към текста >>

Е-е-е, русенския кадия е поласкан от туй, че пловдивския кадия е по-голям и го кани на гости, и стяга се той с една каляска!
И тогава поп Мартин избягва в Балкана. Кат минава малко време той хваща трима души заптии, трима заптии хваща, убиват ги в прохода горе в Балкана. Взема им дрехите, облича трима души от своите юнаци и им дава писмо до русенския кадия. В писмото пловдивския кадия кани русенския кадия да му дойде на гости. И тримата заптии отиват в Русчук. Е-е-е, русенския кадия е поласкан от туй, че пловдивския кадия е по-голям и го кани на гости, и стяга се той с една каляска! Каляска - те са двуколи файтончета, хубави. Сяда той в една каляска, два хубави бели коня, взема от най-хубавите коне, които е имал и с охрана така няколко души арнаути и тези тримата заптиите, които са дошли, те са на поп Мартин, и тръгват те за Пловдив. Тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка с каляската, минават през Габрово. Като минават през Габрово, да излизат от Габрово, там е ковачницата на Рачо Ковача. Рачо Ковача е ковач, ама много як.
към текста >>

Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето.
Сяда той в една каляска, два хубави бели коня, взема от най-хубавите коне, които е имал и с охрана така няколко души арнаути и тези тримата заптиите, които са дошли, те са на поп Мартин, и тръгват те за Пловдив. Тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка с каляската, минават през Габрово. Като минават през Габрово, да излизат от Габрово, там е ковачницата на Рачо Ковача. Рачо Ковача е ковач, ама много як. Той е от хайдутите. Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето. Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра.
към текста >>

Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига.
Тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка с каляската, минават през Габрово. Като минават през Габрово, да излизат от Габрово, там е ковачницата на Рачо Ковача. Рачо Ковача е ковач, ама много як. Той е от хайдутите. Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето. Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин.
към текста >>

Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията.
Като минават през Габрово, да излизат от Габрово, там е ковачницата на Рачо Ковача. Рачо Ковача е ковач, ама много як. Той е от хайдутите. Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето. Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност!
към текста >>

И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай.
Рачо Ковача е ковач, ама много як. Той е от хайдутите. Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето. Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност! „Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу.
към текста >>

И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин.
Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност! „Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу. От кадията не е останало нищо. След това поп Мартин започва да обира хазната от северните провинции на Султана. Хазната пътува така: на един кон голям един тъпан.
към текста >>

„Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу.
И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност! „Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу. От кадията не е останало нищо. След това поп Мартин започва да обира хазната от северните провинции на Султана. Хазната пътува така: на един кон голям един тъпан. Зад тъпана тъпанар с чукове такива дървени бие и хазната натоварена /хазната тогаз е била злато, сребро, бакър/ - това, няма книжни пари, не е имало тогава, и хазната пътува. Охрана от десетина души арнаути, албанци - яки, силни хора и хазната пътува.
към текста >>

От кадията не е останало нищо.
Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност! „Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу. От кадията не е останало нищо. След това поп Мартин започва да обира хазната от северните провинции на Султана. Хазната пътува така: на един кон голям един тъпан. Зад тъпана тъпанар с чукове такива дървени бие и хазната натоварена /хазната тогаз е била злато, сребро, бакър/ - това, няма книжни пари, не е имало тогава, и хазната пътува. Охрана от десетина души арнаути, албанци - яки, силни хора и хазната пътува. Докато наближат някое селища тъпана бие силно и вика с голям глас тъпанаря: „Ей хора, бягайте, бягайте, хазната иде!
към текста >>

8. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

Българин да удари на турчин шамари, той да се окаже пък кадията от Севлиево!
Турчин, изобщо габровци имаха отде накъде тези привилегии, някакви заслуги бяха имали пред някои от султаните, и той им беше дал като благоволение ей тези системи. Аз ги помня. Аз знам и случая, когато семейството - Султановите, те бяха чорбаджии на Габрово и къщата им беше до самия мост - до Камерския мост. Един от чорбаджиите седи на прозореца така седнал на миндеря, пие си кафето и гледа, че по моста на Габрово язди турчин с чалма, ама язди кончето - муле ли е било, конче. Скача чорбаджията, слиза долу, обува чехлите, излиза вън, сваля турчина от това и му зашива два шамара. Българин да удари на турчин шамари, той да се окаже пък кадията от Севлиево! Минавал през града, той знае това, ама кадия, той с достойнство голямо. Тъй ама султанът като слиза и му удря два шамара, той отива и се оплаква в казармата, където са турските власти. Не много - 5-6 заптиета. Това е всичко. Няма така, туй селище, те нямат право да имат село в града.
към текста >>

Минавал през града, той знае това, ама кадия, той с достойнство голямо.
Аз ги помня. Аз знам и случая, когато семейството - Султановите, те бяха чорбаджии на Габрово и къщата им беше до самия мост - до Камерския мост. Един от чорбаджиите седи на прозореца така седнал на миндеря, пие си кафето и гледа, че по моста на Габрово язди турчин с чалма, ама язди кончето - муле ли е било, конче. Скача чорбаджията, слиза долу, обува чехлите, излиза вън, сваля турчина от това и му зашива два шамара. Българин да удари на турчин шамари, той да се окаже пък кадията от Севлиево! Минавал през града, той знае това, ама кадия, той с достойнство голямо. Тъй ама султанът като слиза и му удря два шамара, той отива и се оплаква в казармата, където са турските власти. Не много - 5-6 заптиета. Това е всичко. Няма така, туй селище, те нямат право да имат село в града. Турско семейство в града не може да има.
към текста >>

9. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

От дясно в добре оформена ниша се виждаше седнал турски кадия с чалма и книга, разтворена пред него.
Към нея водеха три големи стъпала, безспорно изработени от човешка ръка. Самият вход беше оформен правилно - пак работа на човек. Като се влезе вътре - обширен сводест салон. От двете страни на входа два сталагмита бяха издялани като колони. Скитника си спомни, че в легендите се говореше за Спир Димитър - художник, скулптор и музикант, приятел и сподвижник на Вълчан войвода. От дясно в добре оформена ниша се виждаше седнал турски кадия с чалма и книга, разтворена пред него. На срещната стена - поп на кон, с китка в ръка, конят в буен бяг, попа с развято расо, под което се виждаха ятаган и пищови. Цялата фигура беше устремена напред, буйна, непримирима! Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди. Навътре се виждаха входове, но трябваше светлина, за да проникне. Скитникът излезе пак на открито - малко след пещерята, скалите се огъваха в къса долинка, от там се чуваше шум на вода.
към текста >>

10. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

Така за него разказват как успял с хитрост да изтръгне от врачанския кадия една мазбата, чрез която последния искал да наклевети българите във врачанско, че са бунтували против управлението и да ограби по-заможните хора.
Той обещал за тази цел пари на Александър Димитриев, извънредно влиятелен в Цариград и в Търново. Александър направил постъпки и в Търново, и в Цариград за ръкополагането на Доротея за врачански епископ, с едно скрито у него патриотично желание, „да види в отечеството си вече не грък, а българин да стои начело на църковните работи”. Бащата на Доротея, богат абаджия в Копривщица, заплатил на Търновския митрополит 100 000 гроша за посвещението на сина си в епископски сан, в началото на 1853 год. Новият епископ се отнасял добре отначало с гражданите и населението. Имало е моменти, когато той се явявал защитник на населението против турските своеволия. Така за него разказват как успял с хитрост да изтръгне от врачанския кадия една мазбата, чрез която последния искал да наклевети българите във врачанско, че са бунтували против управлението и да ограби по-заможните хора. След като успял да присвои тази мазаба, Доротей, преоблечен, заминава тайно за Видин, където успял да измоли от пашата уволнението на Врачанския кадия. Тази негова дързост, обаче, костувала живота на вуйка му х. Геро. Като не могъл да си отмъсти на Доротея, кадията заповядал на своите албанци, квартируващи в града, в началото на Кримската война, да арестуват хаджи Геро и в последствие да го погубят. Тази Доротеева постъпка го издигнала в очите на гражданите, но това не било за дълго. Търновските първенци повдигнали борбата отново против Неофита Византийски.
към текста >>

След като успял да присвои тази мазаба, Доротей, преоблечен, заминава тайно за Видин, където успял да измоли от пашата уволнението на Врачанския кадия.
Александър направил постъпки и в Търново, и в Цариград за ръкополагането на Доротея за врачански епископ, с едно скрито у него патриотично желание, „да види в отечеството си вече не грък, а българин да стои начело на църковните работи”. Бащата на Доротея, богат абаджия в Копривщица, заплатил на Търновския митрополит 100 000 гроша за посвещението на сина си в епископски сан, в началото на 1853 год. Новият епископ се отнасял добре отначало с гражданите и населението. Имало е моменти, когато той се явявал защитник на населението против турските своеволия. Така за него разказват как успял с хитрост да изтръгне от врачанския кадия една мазбата, чрез която последния искал да наклевети българите във врачанско, че са бунтували против управлението и да ограби по-заможните хора. След като успял да присвои тази мазаба, Доротей, преоблечен, заминава тайно за Видин, където успял да измоли от пашата уволнението на Врачанския кадия. Тази негова дързост, обаче, костувала живота на вуйка му х. Геро. Като не могъл да си отмъсти на Доротея, кадията заповядал на своите албанци, квартируващи в града, в началото на Кримската война, да арестуват хаджи Геро и в последствие да го погубят. Тази Доротеева постъпка го издигнала в очите на гражданите, но това не било за дълго. Търновските първенци повдигнали борбата отново против Неофита Византийски. За да спре това движение против него митрополитът изпратил свои хора да обикалят всичките подвластни на Търново епархии и да накарат първенците и населението да се подпишат на едно прошение до патриаршията в което се венцеславят качествата му и се казва, че „от 500 години такъв митрополит не е идвал в Търново и че всичките епархии са благодарни от него с изключение на трима българи в Търново, които разбъркват умовете на мирното население.” Доротей, разбира се, като подвластен на Търновския митрополит, взел страната на своя шеф и се опитал да повлияе на врачаните.
към текста >>

Като не могъл да си отмъсти на Доротея, кадията заповядал на своите албанци, квартируващи в града, в началото на Кримската война, да арестуват хаджи Геро и в последствие да го погубят.
Новият епископ се отнасял добре отначало с гражданите и населението. Имало е моменти, когато той се явявал защитник на населението против турските своеволия. Така за него разказват как успял с хитрост да изтръгне от врачанския кадия една мазбата, чрез която последния искал да наклевети българите във врачанско, че са бунтували против управлението и да ограби по-заможните хора. След като успял да присвои тази мазаба, Доротей, преоблечен, заминава тайно за Видин, където успял да измоли от пашата уволнението на Врачанския кадия. Тази негова дързост, обаче, костувала живота на вуйка му х. Геро. Като не могъл да си отмъсти на Доротея, кадията заповядал на своите албанци, квартируващи в града, в началото на Кримската война, да арестуват хаджи Геро и в последствие да го погубят. Тази Доротеева постъпка го издигнала в очите на гражданите, но това не било за дълго. Търновските първенци повдигнали борбата отново против Неофита Византийски. За да спре това движение против него митрополитът изпратил свои хора да обикалят всичките подвластни на Търново епархии и да накарат първенците и населението да се подпишат на едно прошение до патриаршията в което се венцеславят качествата му и се казва, че „от 500 години такъв митрополит не е идвал в Търново и че всичките епархии са благодарни от него с изключение на трима българи в Търново, които разбъркват умовете на мирното население.” Доротей, разбира се, като подвластен на Търновския митрополит, взел страната на своя шеф и се опитал да повлияе на врачаните. В това време пристигнал във Вратца специалният пратеник на търновския митрополит, Костаки Мегавули и влязъл с [в] разбирателство с Доротея. Едновременно с началото на тази кампания в полза на Неофита, врачанският първенец Тодораки Димитриев (Хаджийски) получил писмо от хаджи Минчо Хаджи Цачов от Търново в което му съобщава, че хаджи Никола заминал вече за Цариград, гдето ще изработи заедно с врачанеца Александър Димитриев планът за арката против Неофита.
към текста >>

Врачаните били в отлични отношения с мюдюрина Али бей, а и кадията бил вече на тяхна страна; те представили кавгата им с владиката като работа църковна, засягваща висшите духовни интереси на народа, обществения морал и достойнството на църквата; те доказали на властта, че владиката се е провинил в много работи и че е нарушил каноните, че е превишил властта, а най-главното, че е в съюз с фанариотите, срещу които целия български народ се бори и има в тая борба моралното съчувствие на Падишаха.
Тодораки Димитриев пише на брата си Александър в Цариград да действува където трябва, да извикат Доротея в Цариград на съд, „та да се научи как трябва да е владика, да познава що е народ, а не само едного да слуша...” (Неофита). Освен това врачанските първенци, начело с Тодораки, Николчо Занкин, Димитър Бошняков, Христо Стойчов, Иванчо Анков, Христо Савов, Иваница Статков, Димитраки Статков, Димитър Йоцов, хаджи Антония, Димитър Статков, хаджи Васил и пр., започнали да следят от близо делата на врачанския владика и не закъснели да съберат куп неопровержими доказателства за непочтени и дръзки дела, несъвместими с архиерейското му звание. Така те се добрали до първото и най-крупно престъпление на Доротея, извършено в съгласие и съдействие на Васил Кръстеняков, именно; присвояване състоянието на епископ Партений. В последствие старият даскал Васил Кръстеняков се скарал тоже с Доротея, напуснал го и се присъединил към останалите врачански чорбаджии, които си турили за задача да махнат от града владиката, та ако ще това да им струва и главите. Турската власт във Вратца гледала равнодушно на борбата на врачаните с техния владика. Врачаните били в отлични отношения с мюдюрина Али бей, а и кадията бил вече на тяхна страна; те представили кавгата им с владиката като работа църковна, засягваща висшите духовни интереси на народа, обществения морал и достойнството на църквата; те доказали на властта, че владиката се е провинил в много работи и че е нарушил каноните, че е превишил властта, а най-главното, че е в съюз с фанариотите, срещу които целия български народ се бори и има в тая борба моралното съчувствие на Падишаха. Тъй щото в това отношение първенците на града и народа пресекли пътя на Доротея да интригува пред местната турска власт. Хитрият фанариот чувствувал, че почвата е вулканическа под него. Той намислил един адски план, но не вече против гонителите си, които живеели във Вратца - това не би му се отдало по никой начин - а против двамата братя Замфираки и Александър, които живеели единият в София, а другият в Цариград. Той намислил тях да премахне и по тоя начин да изплаши най-стария им брат във Вратца. Доротей започнал да пише в Цариград доноснически писма против Замфираки и Александра.
към текста >>

11. 5.4.2.4. Писмо №4

Една нощ, през месец септември главатарят на полицията с няколко заптиета дохожда посред нощ у дома на Драган Цанков, дето бях, и ме повика да ме отведе до кадията и турския моавинин, със заповед да си земна и чантата.
- Подир два дни или три дни, каза тоя, аз ще отида по сухо с пайтона, ако обичате елате с мене, или ако не, идете през Лом и ще се срещнем в Берковица. Подир три, четири дни той ме повика пак и ми казва: „Намирам за по-добре да отида сам; вие ще останете тук, докато се върна”. Дорчо, като не може по никакъв начин да хвате нещо, с което да бъда обвинен, подмамва види се, Маноля, като как не зная, да ми отправи още едно писмо, подобно горе-долу на по-предишното, което той задържа в себе си, за да го предаде на властите. При клеветите пред пашата за мене, за потвърдение дава му Маноловото писмо отправено до мене. Пред един подобен факт пашата не можеше освен да телеграфира да ме арестуват. Една нощ, през месец септември главатарят на полицията с няколко заптиета дохожда посред нощ у дома на Драган Цанков, дето бях, и ме повика да ме отведе до кадията и турския моавинин, със заповед да си земна и чантата. Щом отидох при тях, те с най-голяма учтивост ме поканиха да седна, заръчаха ми едно кафе и тогава ми изрекоха следующето: „Имаме телеграма от пашата със заповед да бъдете до сутре наш гост, додето той дойде; още ви молим да ни дадете буйруктията, която имате от Али-паша.” Това действие показваше вече каква ще бъде моята участ. Стаята, която ми бяха определили за да прекарам нощта, беше мобилирана с миндерлици, дето да мога да бъда добре разположен. При сичко туй аз зная как прекарах нощта, която ми се виде твърде дълга и скучна; с четири очи гледах кога ще съмне и кога пашата ще дойде. Слънцето току-що беше изгряло и пашата пристигна на сутринта. Щом влезе в писалището си, незабавно прати да ме доведат.
към текста >>

0.89391112327576