Търсене в текстове за 'Италианци'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.
Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото. Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро. Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил. На няколко пъти България е била море и суша, обаче Рилският масив всякога е оставал суша и е стърчал като голям остров над водите. Следобед стигнахме до х. Мусала, където пренощувахме и на другия ден рано сутрин потеглихме към върха. На връх Мусала при изгрева на Слънцето Учителя прочете Второ послание на ап.
към текста >>

2. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.
Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша.
към текста >>

3. 39 ШВЕЙЦАРИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В Швейцария живеят три народности - италианци, французи и германци.
В този момент около мен се събраха още други и подехме свой си разговор. Малко след това от града пристигна още един брат. Тъкмо седна и почна да говори, гледам Учителя, Който се беше сбогувал със сестрата, също обръща глава към нас и се заслушва. Този брат казваше: "Аз съм назначен като търговски консул в Швейцария. Там ще имам достатъчно време да проуча един въпрос, който отдавна ме вълнува за тази страна. В Швейцария живеят три народности - италианци, французи и германци. Искам да си изясня поради какви причини, защо и как така тези три народности живеят вече столетия наред в мир и разбирателство. Като имам достъп до библиотеките, ще мога да използвам и богатата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена. Така ще мога да дам напълно изчерпателен и научно обоснован отговор на този въпрос." В този момент погледнах към Учителя. На лицето Му беше грейнала усмивка, показваща чувството за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса. Аз отново обърнах погледа си към Учителя, очаквайки да посочи пътя към правилното разрешение.
към текста >>

4. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи.
В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
към текста >>

5. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Италианците тогава пазеха много секретно този за-
той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за- наят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ- жи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г.
към текста >>

6. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ
ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ В= Вергилий Кръстев И= Веско Искрев В: Да ни кажете нещо за френската група. И: Чул съм да казват, имаше там професори, художници. В: От французите?
към текста >>

Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие.
Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение? И: Говорил съм на брат Боян какво писмо съм получил от Михаил, щото нали да се помогне на тая работа. Но какво е самият Михаил, как е работил там във Франция - това е друга работа. Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са се споразумели. Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие. Те си остават с чудото, със суеверието. Какво е религията днеска. Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са.
към текста >>

Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие.
Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече.
към текста >>

7. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни).
„Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216) „Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322) „Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представлява броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат Любовта в живота си." („Двигатели на живота", стр.
към текста >>

8. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

бе войната на италианците в Африка за завземане на колонии от там.
Може да се смята, че е било 1910-1912 год. След туй Балканската война със съюзници България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявиха война на Турция за освобождение на Македония и Тракия от турско владичество. Какво стана там вече ние като деца не разбирахме. Обаче съюзниците се скараха... И като се вземе от 1912 год. откакто се обяви войната, а може да се каже и от 1911 год. бе войната на италианците в Африка за завземане на колонии от там. От 1911 г. - Италианско-турската война, в 1912 - Балканската в 1914 - Всеобщата война и може да се каже, че от тогава светът не се е напълно умирявал с малки периоди на мир, но войната се е възвръщала на едно или друго място по земното кълбо с проливане на кръв и братоубийство. И изобщо мир, пълен мир не е имало. Тия работи историята ги знае и защо да ги повтарям. - А какво би казал за Втората световна война?
към текста >>

9. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Факир на новите марки велосипеди от следващото поколение! Дето понеже бяха семейство италианци в къщи не говореха български, и така и не го научиха съвсем както трябва колко десетилетия, и аз не знам! Още чувам италианското вибрато на Лучия да разтриса лятното утро на размърдващия се Изгрев: - Джильо! Порта ла бичиклето, че папа, че те бие! На италиано-шопско наречие: „Донеси велосипеда, че баща ти ще те бие!“ Като разтуриха „Изгрева“, семейството им се изсели във Франция, и Джигот (така му беше прякора на сина им) стана асистент в института на Фредерик Жолио Кюри.
Като Борис Николов, като Лулчев, Николай Дойнов, Боян Боев, който учи и се дипломира с отличие на Запад, за да дойде да стенографира всяка дума, която казва Учителя. Бертоли! Бертоли, който неуспоримо правеше най-съвършените венециански мозайки на планетата. Абсолютно съвършени! Живееше на Изгрева с жена си Лучия, и сина си Джильо. (Дъщеря им по него време вече беше женена). Джильо беше хлапак наша възраст. Факир на новите марки велосипеди от следващото поколение! Дето понеже бяха семейство италианци в къщи не говореха български, и така и не го научиха съвсем както трябва колко десетилетия, и аз не знам! Още чувам италианското вибрато на Лучия да разтриса лятното утро на размърдващия се Изгрев: - Джильо! Порта ла бичиклето, че папа, че те бие! На италиано-шопско наречие: „Донеси велосипеда, че баща ти ще те бие!“ Като разтуриха „Изгрева“, семейството им се изсели във Франция, и Джигот (така му беше прякора на сина им) стана асистент в института на Фредерик Жолио Кюри. Още я има, абсолютно необяснимо защо и как, прастарата улица, дето цепи някогашния Изгрев на две: „Фредерик Жолио Кюри“. Аз живеех на номер 83. Тръгваше от парцела, дето преди шейсет години беше къщурката на Бертоли. Но да не бързаме с тогавашното младо поколение, преди да сме споменали старите обитатели. Връстниците на Дънов.
към текста >>

10. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е.
Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
към текста >>

11. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква.
1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година.
към текста >>

Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия.
Я е останало, я не! И точно това е, което учениците от американския пансион слушат, когато попаднат на някоя баклава с боза или по на локумче с кафе, като решат да изглеждат по- важни и се промъкнат нейде, кажи-речи, тайно между старите табихетлии на града, за да ги послушат какво разказват. Свищов - изглед от 1939 г. Не са само те обаче - учениците, дето обикалят из града. Протестантските пансионери понякога пресичат чаршията и сядат заедно с пансионерите от държавното търговско училище, и има какво да чуят от тях за училището им, защото и то е една баш свищовска работа на „иди ми-доди ми.“ Петър е някак приятно изненадан да научи, че тази работа с търговското училище е почната от бащата на прочутия свищовлия Шишманов, който се оказва, че бил връстник на неговия баща - поп Константин. И - за чудене ли е - този Шишманов е бил „по-луд“ и от неговия баща. Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия. Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите.
към текста >>

12. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е.
Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач.
към текста >>

Италианци дори - дошли чак тук, защото корабите в Италия така били претоварени с кандидати за емигриране, че трябвало да се чака с месеци и месеци.
Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана. Всеки по някакво си уж свое съображение, но сега вече се бяха превърнали в едно огромно, изгърбено в напрежение чудовище... Украинци, поляци, литванци, евреи. Италианци дори - дошли чак тук, защото корабите в Италия така били претоварени с кандидати за емигриране, че трябвало да се чака с месеци и месеци. И тези, които можели да си го позволят, идваш да поемат оттук. Това бе втората в историята на Америка неудържима вълна през океана! Преди четиридесет години първата бе задвижена от камшика на картофения глад в Ирландия. Гинеха от недояждане в родината си. Едва тръгнали през океана, последваха ги жертвите на хаоса след разгрома на революцията в Германия. Германци и австрийци.
към текста >>

Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр.
Католици, натъпкани в трюмовете на платноходи, още кораби, за да залеят Ню Йорк. Всъщност - мизерните предградия край Ийст Ривър. Когато започна втората" вълна от осемдесетте години (пак от политически терор и глад), ирландците вече бяха една четвърт от всичките жители на Ню Йорк, а забогателите немци се бяха преселили към подобрите квартали на север. Мизерните им жилища на долния Ийст Сайд щяха да се залеят с евреите на втората вълна: един милион и половина души там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци. Най-наблъсканото население на планетата. Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
към текста >>

Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
към текста >>

Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й.
към текста >>

И до италианците нямаше да е хубаво да се настани.
Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега. Сигурно щяха да се провъртят дупки в лицето му, ако беше по-близо, или дори може би щяха да се опитат да го включат в шумното си множество; и ето ти че един от тях вече подхващаше някаква песен от Соренто за слънцето - позната песен, но защо да не си прочисти гърлото в миришещия на мухъл прахоляк; и останалите се смееха звучно в тъмния трюм, и - изобщо - нямаше да стане работата. Искаше да го оставят на мира и просто да мисли и да гледа наоколо; превърнат на уши и очи в тъмното. Латвийците? Синеоки, високи, мълчаливи, красиви, от първия до последния - бяха като от друга планета. Не. И това щеше да е голямо напрежение да бъде до тях, но винаги да е пределно ясно, че не е един от тях.
към текста >>

И точно това беше то! Тези хора бяха вглъбени в себе си и несигурни, но не саможиви, очите им бяха широко отворени като очите на италианците, но едновременно с това излъчваха ясния сигнал, че нямат намерение да заемат центъра на сцената при каквито и да било обстоятелства.
Сигурно щяха да се провъртят дупки в лицето му, ако беше по-близо, или дори може би щяха да се опитат да го включат в шумното си множество; и ето ти че един от тях вече подхващаше някаква песен от Соренто за слънцето - позната песен, но защо да не си прочисти гърлото в миришещия на мухъл прахоляк; и останалите се смееха звучно в тъмния трюм, и - изобщо - нямаше да стане работата. Искаше да го оставят на мира и просто да мисли и да гледа наоколо; превърнат на уши и очи в тъмното. Латвийците? Синеоки, високи, мълчаливи, красиви, от първия до последния - бяха като от друга планета. Не. И това щеше да е голямо напрежение да бъде до тях, но винаги да е пределно ясно, че не е един от тях. И тогава чу някакъв мъж да говори разтревожено, но с равен глас, на някакъв славянски език, дето не знаеше какъв е, но който донякъде разбираше. И точно това беше то! Тези хора бяха вглъбени в себе си и несигурни, но не саможиви, очите им бяха широко отворени като очите на италианците, но едновременно с това излъчваха ясния сигнал, че нямат намерение да заемат центъра на сцената при каквито и да било обстоятелства. Изглеждаха като хора, които са пострадали може би по-лошо от варшавските евреи, но държаха чувствата си в себе си и нямаха намерение да обременяват когото и да било с проблемите си. И едновременно с това очите им не бяха забити в пода пред краката им; гледаха наоколо, виждаха какво става, и се чувстваха като у дома си; ако доближиш, ще се отдръпнат, ако се отдалечиш, техният зрял човешки интерес щеше да те проследи от разстояние. - Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него. - Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха.
към текста >>

- Питай! Италианците бяха започнали да се смеят, като си подхвърляха някакви закачливи забележки.
- Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат. - Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм. - Ей, вие! Кой има лимон, а? ... Виждаш ли? - прониза тя с поглед отец Куцак. - Питай! Италианците бяха започнали да се смеят, като си подхвърляха някакви закачливи забележки. - Какво казват? - попита мъжа си еврейката. - Момчетии! - успокои я той. - Казват, че имаш хубав глас и че трябва да станеш певица. На италиански песни.
към текста >>

И докато италианците избухнаха в смях, като разбраха, че мъжът й преведе идеята им, един мъж на средна възраст от групата им се обади.
- Какво казват? - попита мъжа си еврейката. - Момчетии! - успокои я той. - Казват, че имаш хубав глас и че трябва да станеш певица. На италиански песни. И докато италианците избухнаха в смях, като разбраха, че мъжът й преведе идеята им, един мъж на средна възраст от групата им се обади. - Io ho un limono!4 - каза той. - Струва един долар. - Един долар! - жената беше ужасена от цената на лимона. Това беше цяла надница, според каквото й бяха казали, че плащат в Ню Йорк. Само че й мина за секунда и се обърна към отец Куцак.
към текста >>

- По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя.
Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка. Тя цялата сияеше. Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек. - По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя. Мъжът, който беше продал лимона на Гаврило, започна да разправя нещо на приятелите си със звучния си баритон, и последва нова вълна от веселие. - Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето.
към текста >>

- Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас.
- Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място.
към текста >>

- Бяхме от първите, дето минахме проверката - обясни той, когато и отец Куцак се присъедини към тях - На ти тебе, тъпи украински селяни, а! Надхитрихме всичките италианци; видяхме, че отварят ново гише и хукнахме начело на новата опашка, преди да се усетят.
Имаше достатъчно пари да не трябва да сменя наполеони, имаше адреси на пансиони, дето даваха стаи по за една нощ, знаеше и къде да намери телеграф, да се обади на Делчев в семинарията Дрю; нямаше за какво да се безпокои и наистина не бързаше, защото можеше да остане и двайсе и четири часа тук горе, облегнат на перилата и да гледа блъсканицата и бутаницата наоколо, колите, стените на сградите, тълпите, каруците и файтоните, влаковете, малките будки с вестници и закуски пред зданието на емиграционната служба. Главата му се виеше; всичко се сливаше в общ боботещ звук; ярка, весела картина танцуваща пред очите му и той просто оставяше всичко да се уталожи и да добие отново реални очертания. Сега нищо не беше реално, тъй както го виждаше в момента, непреосмислено от спомени. След около час-два, когато вече мина паспортната проверка и се оглеждаше да види къде да хапне нещо, преди да седне в парка да чака посрещача си, някой извика името му. Обърна се и видя, че е Гаврило; махаше му от изхода на Емиграцията. - Бяхме от първите, дето минахме проверката - обясни той, когато и отец Куцак се присъедини към тях - На ти тебе, тъпи украински селяни, а! Надхитрихме всичките италианци; видяхме, че отварят ново гише и хукнахме начело на новата опашка, преди да се усетят. - А долара, дето не ти стигаше? - попита Петър. - Забрави за тази работа! - Гаврило се ухили. - Само ми провериха очите и ми прослушаха гърдите и не искаха да им показвам никакви пари. - Такава скала като него - каза отецът, - то си е ясно, че ще буха за двама-трима от останалите, така че няма да е в тежест на никого.
към текста >>

Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт.
Петте кьошета, за които стана дума, още издават по улиците и задните си дворове, че и там е било тресавище. Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то английска по характер част на града. Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения. По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета. Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт. Самите сгради се преобразяват. При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета.
към текста >>

0.24608111381531