Търсене в текстове за 'Индивидуалност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 188 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки един човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползваш. Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име.
към текста >>

2. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на индивидуалността е между веждите (J).
Светските способности са поставени по-долу, духовните – по-високо, а умствените и Божествените – най-горе на главата. Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А). Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото. Центърът на алчността е над ушите и малко напред (Н). Центърът на индивидуалността е между веждите (J). От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L). Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него. Когато главата горе е вдлъбната, това показва слабо развито религиозно чувство. Да кажем, че си наследил от баща си широка глава и затова кипваш; тогава ще пратиш енергия и кръв към челото и към горната част на главата. В Бостън дъщерята на един богат американец се влюбила в един момък.
към текста >>

3. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.
Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото. Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа. Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи.
към текста >>

4. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън.
Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност.
към текста >>

Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството.
У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат.
към текста >>

5. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се.
А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

6. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество.
А трудът ще стане ценен образователен фактор, само когато при него бъде засегнат целият човек. Само тогава човек се проявява при труда. Тогава целият човек е раздвижен. Само труд, подбуден от любовта, развива всички сили на човешкия дух. А трудът като образователен фактор е ценен, само когато помага за разцъфтяване на детските сили. При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество. Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа. Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори.
към текста >>

7. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.
Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи.
към текста >>

8. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.
Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи.
към текста >>

9. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Портокаленият носи индивидуалност.
Лалето учи човека на правилата на даването - колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила. Синият цвят носи вяра, жълтият - мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност. Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.
към текста >>

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.
Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>

10. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

11. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз.
Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление.
към текста >>

При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява.
Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение.
към текста >>

Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек.
Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение. Това напрежение е най-важният стимул за придобиване, организиране и облагородяване на ценни качества и способности. Учителя казва: "Само голямото напрежение поставя човека в контакт с Божествените идеи."
към текста >>

При смъртта имаме едно излизане и откъсване на тази индивидуалност, без тя да може да се върне.
Това хората наричат смърт. След известна подготовка, този двойник отново се включва във физическо тяло. Човек напуснал физическото си тяло си остава същият, със същите качества и способности, подтици, желания, каквито е имал. Ако той е бил с принизени качества, престъпник, лъжец, измамник, такъв си е и след напускането на тялото. Спането, упояването преди операция, явно ни показват, че нещо е излязло от човека, което после се връща. При смъртта имаме едно излизане и откъсване на тази индивидуалност, без тя да може да се върне. Когато двойникът излиза временно - при спане, припадък, упойка - има предохранителни мерки, които пазят тялото, да не би да се вмъкне друг, с желание да използва човека и по-специално мозъка му. Тези предохранителни мерки, обаче, могат да се разхлабват и тогава успява да се вмъкне някой друг и да командва мозъка. Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина.
към текста >>

12. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.
Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст.
към текста >>

13. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка.
Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение.
към текста >>

14. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива).
Благословеният отвърна: Това тяло се зове полето. Така учат Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда.
към текста >>

15. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто.
към текста >>

16. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството.
към текста >>

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
към текста >>

Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове.
От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам.
към текста >>

Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем.
Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак.
към текста >>

17. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ.
Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
към текста >>

18. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности.
Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество. Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма. Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа. Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло.
към текста >>

19. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество.
Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус.
към текста >>

20. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.
Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
към текста >>

21. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
към текста >>

Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии.
И не е чудно, че той изтъква най- вече чертите, които отразяват повече египетския характер на Посвещение. И понеже това Посвещение е било познато на Лука, той си е казвал: Този Исус от Назарет, който е един тъй Велик посветен, между всички Посвещения, които е минал, е минал също и египетското Посвещение. Това, естествено, се е знаело и от другите евангелисти. Но те са отдавали на това по-малко значение, тъй като те не са познавали основно този начин на Посвещение. Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет.
към текста >>

22. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.
Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
към текста >>

Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.
Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя:
към текста >>

23. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество.
Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят. В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда.
към текста >>

Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света.
Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят. В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце. А този меч е почнал да действа, когато Натановият Исус е изгубен за родителите си в Ерусалим и го намират при книжниците и мъдреците, че разисква върху Писанията. Родителите като го намират, го виждат така преобразен, че не могат да го разберат. Той казва на майка си: "Защо ме търсите? Не знаете ли, че аз трябва да бъда в дома на Отца?
към текста >>

Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава.
Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези. които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло.
към текста >>

24. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло.
С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло.
към текста >>

Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно.
Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение.
към текста >>

За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа.
Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.
към текста >>

Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа.
Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
към текста >>

25. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност.
Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието. Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине Давидов! ". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
към текста >>

Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност.
Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>

" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място.
към текста >>

Душите не разбират това, но те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в индивидуалността на Христа и в народа.
Аз вече обърнах внимание на това, как Евангелието на Марко ясно показва, че в това, което се разкрива, се крият окултни, духовни факти; но те са описани така, че са примесени с чисто физически факти. И ясно ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях. Така намирайки се вън от физическото тяло, докато това тяло се намира тук или там, Той можа да посади в душите на учениците всичко, което действаше и което излъчваше като импулс, като Дух. В Евангелието на Марко особено ясно се обръща внимание на това, как Той проповядва и учи в излъчено състояние, намиращ се вън от физическото тяло. Той живее в душите. Душите не разбират това, но те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в индивидуалността на Христа и в народа. Навсякъде Христос е свързан с една простираща се надалеч действаща аура. Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дотогава, докато Той беше свързан с тях". Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обясненията на Щайнер върху тях. От 12-ти стих на 14-та глава нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш пасхата?
към текста >>

26. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

- най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло.
По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението.
към текста >>

27. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.
4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз.
към текста >>

28. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност.
И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син.
към текста >>

29. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае.
Дотук Посланията са отправени към Църкви, които представят минали и настоящи културни епохи. Шестото Послание е отправено към Филаделфийската Църква, която символизира Шестата културна епоха, която ще дойде след нашата. Филаделфия значи братска любов, която е целта и съдържанието на Шестата културна епоха. Тази културна епоха се приготовлява още отсега, макар че принадлежи на бъдещето. Сега се посяват семената, които ще дадат плод в бъдеще. В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае. Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида. Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида.
към текста >>

30. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност.
От това ние виждаме, че времето, когато Христос се появява на Земята, е от голямо значение, както за предходните, така и за следващите епохи. В Шестата раса, когато ще се появят резултатите от първите четири кул турни епохи, хората, които ще живеят тогава, които са живели само с материални стремежи, ще бъдат измъчвани от своя материализъм, който ще им тегне, но към който те ще останат привързани. Можем да кажем, че всичко това, което ни се показва чрез отварянето на четирите Печата, е, в действителност, едно разхождане в Бездната. Тези, които слизат в Бездната, са онези, които живеейки в своя материализъм, не намират сили в себе си да преобразуват своята форма, която те са получили от миналото. Сегашната наша култура, която е чисто интелектуална, се наклонява все повече към Бездната. И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност. Единственото средство за спасение от това положение е хората да приемат Христовия импулс, да приемат Любовта, която ще одухотвори целокупния живот. Онези, които сa развили в себе си духовен живот, те принадлежат към онези, които носят Печата на Бога. Те ще дойдат от всички народи и ще бъдат облечени в бели дрехи в Шестата раса. В тази далечна епоха, когато ще се прояви Божията Любов, ще се създадат братски отношения между хората и народите. Всички, които са получили в душата си Христовия импулс, ще вземат участие в създаването на това ново братско общество на базата на Любовта.
към текста >>

31. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност.
Това е моментът, в който се е родила идеята за римското право, което счита всеки гражданин с равни права. Тогава, именно, човек е достигнал до онази съдбоносна точка, където е трябвало, един вид, да вземе решение, да се издигне ли над линията на физическото поле или да слезе под нея. Защото трябва да кажем, че човек е вече слязъл под тази линия, той е вече в Бездната. И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове. Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност. Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на душата. В намирането път към възстановяване на независимостта и към освобождаване от силите на анонимността, каквито са, между другото, тези на капитала. Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната. Най-важният пункт по пътя на човечеството е този, където то е слязло до Земята. Там се намира възможност за възземане.
към текста >>

32. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди Христа човек още не беше узрял за индивидуалността, която Христос донесе.
Първоначално хората са били свързани чрез кръвни връзки и отделният човек не се е чувствал като отделно същество, но като част от племето. Силата, която е освободила човека от тези кръвни връзки и е бил даден първия импулс на отделността, е даден от Луцифер. В първите времена на Християнството е съществувала една Мъдрост, която сочеше Христа като истински Светлоно-сец. Тя е била известна под името „Христос против Луцифер"' /Луцифер значи факел, светилник/. Христос е наречен истински светлоносец, защото чрез Христа бе оправдано това, което по-рано не е било оправдано. Преди Христа човек още не беше узрял за индивидуалността, която Христос донесе. Импулсът за Аза, даден от Луцифер преди Христа, водеше хората към разделение и отдалечаване. След Христа, Който даде на Аза истинския импулс, хората станаха вече готови да развият Любовта, която вече свързва отделните Азове. По този начин това, което Луцифер бе искал да даде на човечеството, да придобие преждевременно самостоятелен Аз, преди да е достатъчно узрял, за да го получи, Христос, истинският светлоносец, ни го донесе. Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство. Дошло е било, значи, времето човек да придобие това, което Луцифер бе искал той да придобие предварително.
към текста >>

Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство.
Христос е наречен истински светлоносец, защото чрез Христа бе оправдано това, което по-рано не е било оправдано. Преди Христа човек още не беше узрял за индивидуалността, която Христос донесе. Импулсът за Аза, даден от Луцифер преди Христа, водеше хората към разделение и отдалечаване. След Христа, Който даде на Аза истинския импулс, хората станаха вече готови да развият Любовта, която вече свързва отделните Азове. По този начин това, което Луцифер бе искал да даде на човечеството, да придобие преждевременно самостоятелен Аз, преди да е достатъчно узрял, за да го получи, Христос, истинският светлоносец, ни го донесе. Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство. Дошло е било, значи, времето човек да придобие това, което Луцифер бе искал той да придобие предварително. По този начин ние виждаме човечеството да стига до точката, която е трябвало да стигне. Които не са приели импулса на Христа като един нов импулс на световната еволюция, а са се придържали към старите импулси, те не могат да напреднат и неминуемо ще изостанат. Според законите на Природата, на никоя душа не е позволено да остане невъзприемчива към напредъка на историята, не е правилно да се казва, че всички цивилизации в основата си са дохождали до едно и също нещо. Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната.
към текста >>

33. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност.
Той ще тласне индивид срещу индивид във всички области на живота, ще тласне класа срещу класа, поколение срещу поколение. По този начин, от една страна, Азът може да доведе до върховната цел на развитието - Любов към всички, а от друга - да ни накара да паднем до най-ниската точка на егоизма. Това е наистина Меч с две острия. Ако на Земята не бе дошъл Христос и не бе минал през Голгота, човешкият Аз би се развил в низходящо направление, би станал напълно егоистичен и хората не биха могли да живеят в братство и Любов. Със слизането си на Земята Христос донесе на човечеството Любовта, която, като сила, може свободно да преминава от една душа към друга и по такъв начин събужда Божественото във всяка душа. Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност. Без Христовата сила човек не би могъл да се издигне към Духа и би се превърнал в животно, като слезе под равнището на човека и слезе към Бездната. Това е едната страна на Голготската Мистери, че Христос даде импулс на човешките души да могат да се издигнат към Духа, като пробудят Божественото в себе си. Другата страна на Голготската Мистерия е следната: когато силата на Христа проникна чрез кръвта в земната аура, Христос погълна цялата земна аура в себе си, със всичко, което съществуваше в нея. По такъв начин цялото минало на човечеството, отпечатано в Акашовата хроника като форми и сили, беше погълнато от Христовата аура. Това е дълбокият смисъл на думите: Той пое върху себе си нашите грехове или Той се натовари с нашите грехове.
към текста >>

34. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.
Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло. Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка душа не е безкрайно разширен. Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.
към текста >>

35. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност.
Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала. Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок. Чрез своето слизане надолу в материята духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот. Тези две спирали — Потокът на духовете и Вълната на Живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира. Но има един по-къс Път от естествения, който е стръмен Път.
към текста >>

36. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност.
Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото. Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност. Това показва, че процесът на превъплъщение е вече привършен. Ученикът е научил всичко, каквото може да научи на нашата планета, достигнал е високо посвещение, което е показано с короната от звезди. Той е събудил в себе си силите на всички планети на нашата система, завършил е своята еволюция тук на Земята и преминава в друга еволюция. Той е освободен от всичко земно, пълен със самопожертване, той се слива, така да се каже, с Бога, или по-право казано той е дал възможност на Бога в себе си да Се изяви в Своята пълнота. Звездата с осем лъча показва, че той е придобил Звездата на маговете, която грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция.
към текста >>

37. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума.
Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления. Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека. Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса.
към текста >>

И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия.
В различните кръгове на пространството, обаче само три класа имат влияние над медиумите и медиумичните явления. Първият най-нисш са космичните елементали, принадлежащи към четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не.
към текста >>

Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност.
Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
към текста >>

Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас.
И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди. Не е нужно да се говори за тези могъщи фактори тъй като от само себе си се разбира, че медиумът може да възприеме магнитичската воля на силния, положителен и магнетичен ум. и в известен случай да му отговори. Най-после чрез медиуми се проявяват някой път думите на някои заминали.
към текста >>

38. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние.
Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието.
към текста >>

Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.
Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности. Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него: 1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата.
към текста >>

39. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро.
Доброто не би било до такава степен добро, ако то не расте чрез побеждаването на злото. Любовта не може да бъде така велика, ако тя няма сила да преодолява омразата в лицето на злите хора. Всички тези неща са подготвени дълго отнапред. И трябва да се знае, че това е отношението на манихеите, на всички окултни школи, че злото е в плана на творението и не една сила, която е вън от плана на творението и принцип, внасящ дисхармония във Вселената. Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса.
към текста >>

След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико.
И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра.
към текста >>

Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра.
Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа.
към текста >>

Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности.
Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда.
към текста >>

В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра.
След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт.
към текста >>

Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа.
Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт. Манес събра тези личности за това. за да се съветва с тях как постепенно онази мъдрост, която беше живяла пред поврата на времената, в следатлантската епоха може да живее отново все по-далеч и по-далеч, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова доста паметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовно виждане?
към текста >>

Мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха с индивидуалностите на Буда, Скитиянос, Заратустра и Манес.
Едната е онази личност, която в посоченото време живееше Скитиянос, прероденият Скитиянос по време на Манес. Втората личност е един физически проблясък на проявилия се отново тогаз Буда и третата е прероденият тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес — Манес в средата, около него Скитиянос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен плана, как цялата мъдрост на Будисатвите от следатлантската епоха може да се влее по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството. И това, което не беше решено като план за бъдещото развитие на земните култури, а бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, което са мистериите на розенкройцер-ството. Мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха с индивидуалностите на Буда, Скитиянос, Заратустра и Манес. Те бяха учители в школата на розенкройцерството. Те изпращаха своята мъдрост като дар на Земята, затова защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. А тази мъдрост те бяха приели от Христа. Ето защо във всяка духовна школа е така, че се гледа с дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида. В преродения Скитиянос виждаме великия обожаван Будисатва на запад.
към текста >>

40. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.
Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа.
към текста >>

41. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.
А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове.
към текста >>

42. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
към текста >>

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура.
към текста >>

43. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.
За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение.
към текста >>

44. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло.
Всичко това става в т. нар. инволюционен период. Сега, в процеса на еволюцията, която започва от идването на Христос (и това е главната мисия на Христа – да обърне инволюционния процес в еволюционен, т. е. от низходящ във възходящ), влезе в действие принципът на Любовта, който носи Живот, който трябва да внесе безсмъртния Живот във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно цяло. След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло. В това се състои пробуждането на душата. Това става под влияние на Любовта като принцип. Но като методи за проява на Любовта влизат и Мъдростта и Истината. В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и да се развие. Мъдростта е самият процес на израстването и развиването, а Истината е плодът на този процес.
към текста >>

45. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Оставят се да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външните сили - защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия.
Те са непостоянни и се люшкат на вълните на живота - не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех на друго място. И колкото е по-далечно, толкова но-силно ги привлича. Техните скитнически навици ги държат в бездействие. Те изразходват толкова, колкото и печелят. Оставят се да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външните сили - защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Неспособни са на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци. Лесно се обезкуражават от препятствията. Много разчитат на другите и затова трудно могат да се издигнат.
към текста >>

46. 3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.
Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него. Човек само използва силите като условия за своето проявление и благодарение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията - подобното привлича подобно. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно - топлинният етер - огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер - земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма. Върху тези четири елемента или четири състояния на материята херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента.
към текста >>

47. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност.
Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите символизират онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства. Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност. Луната представя човешката личност, а останалите пет планети - петте чувства на организма. *** Седемте дейни творчески течения са свързани със Слънцето , Луната и следните пет планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. Това са планетите, познати на древните астролози.
към текста >>

В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление.
Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек.
към текста >>

Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността.
Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек. Защото, ако Слънцето е жизнения принцип, Луната е формодател. Тъй като животът се проявява във формата, за да видим какво ще бъде битието на човека, на първо място трябва да разгледаме аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността. Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост.
към текста >>

Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността.
И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек. Защото, ако Слънцето е жизнения принцип, Луната е формодател. Тъй като животът се проявява във формата, за да видим какво ще бъде битието на човека, на първо място трябва да разгледаме аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността. Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.
към текста >>

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът.
В гръцките митове е назована като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясно- то у жената. Болестите са на частите, които управлява стомахът, още задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението. Докато Слънцето е емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и в частност майката и съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии и под нейно влияние са домакините, слугите, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр.
към текста >>

Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр.
Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите:
към текста >>

48. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността.
Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и ползата, която ще има от живите същества, а също така и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство, обществени дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак носи сведения за търговските операции и отношенията със съдружниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни показва всички фази и степени, през които преминава съзнанието; носи указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства.
към текста >>

49. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е божественият център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Тава значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот.
към текста >>

50. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
Новозаветен ли е, ще се съмнява. Праведен ли е, ще се наскърбява. Това са грехове, това са състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици. 12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили. Като говорим за Новозаветния живот, пак разбираме течения, които протичат във вас. Същото нещо е и с живота на Праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора на миналото.
към текста >>

51. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност
ПРОБЛЕМИ: Икономически, сексуални и социални Край на Материализма и Идеализма? Карма, Прераждане и Безсмъртие РАЗЛИЧАВАНЕ: Личност и Индивидуалност Характер и Темперамент Съзнание и Самосъзнание Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа Относителност и вечност
към текста >>

52. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност
Зло и грях Трите ложи в Универса Космичният мироглед Глава трета БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Личност и Индивидуалност Метапсихични изследвания Прераждането Резолюция на кармата Телепатия Пътят към съвършенството
към текста >>

53. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност.
В това именно се състои силата на Новия Космичен мироглед, който освобождава заробените човешки души. Затова Учителят казва, че това учение ще създаде истински гении в областта на науката, изкуството и в цялото творчество на живота. Всички заблуждения на миналото, които сковават човешкото съзнание, трябва да бъдат разрушени. Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят, душата трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери. Оттам тя ще почерпи нови енергии и ще осмисли новото си идване тук на Земята. В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност. Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало. Преди да напусне физичното си тяло, Учителят даде на своите ученици един завет, който става един от главните стимули на Повия мироглед. Той каза: „Бетховен, Исус, Дънов са само фикции. Това са временни форми, чрез които се изявява
към текста >>

Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало.
Затова Учителят казва, че това учение ще създаде истински гении в областта на науката, изкуството и в цялото творчество на живота. Всички заблуждения на миналото, които сковават човешкото съзнание, трябва да бъдат разрушени. Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят, душата трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери. Оттам тя ще почерпи нови енергии и ще осмисли новото си идване тук на Земята. В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност. Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало. Преди да напусне физичното си тяло, Учителят даде на своите ученици един завет, който става един от главните стимули на Повия мироглед. Той каза: „Бетховен, Исус, Дънов са само фикции. Това са временни форми, чрез които се изявява мощта на Абсолютното, на Космичното Начало".
към текста >>

54. ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ - Методи Константинов (1902-1979)

Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска.
Единият е ( + ) и (—), а другият: (-) и ( + ). Когато се реализира първият полюс, душата се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма. Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност. Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение. Нашата главна задача в живота е да установим интимен контакт е Вечното Космично Начало. Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска. Животът на личността е едно заблуждение. Това е един трагизъм на съвременната култура - чрез илюзорната светлина на личността да се манипулират цели народи. Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е. чисто сърце, светъл ум и диамантена воля. Този космичен акорд ще разкрие света на Истината, която носи Свобода.
към текста >>

Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е.
Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение. Нашата главна задача в живота е да установим интимен контакт е Вечното Космично Начало. Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска. Животът на личността е едно заблуждение. Това е един трагизъм на съвременната култура - чрез илюзорната светлина на личността да се манипулират цели народи. Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е. чисто сърце, светъл ум и диамантена воля. Този космичен акорд ще разкрие света на Истината, която носи Свобода.
към текста >>

55. ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

По време на Първото посвещение човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна.
ще се товарим с техните противоречия и Карма[1]. Ако живеем за Цялото, за Универсалния живот, тогава ще бъдем съзнателни и разумни съучастници в творческите процеси на Битието. За да придобие вътрешна свобода за осъществяване на тази максима, съзнанието трябва да премине през три посвещения, за да се освободи от клопките на личността, съмнението и догмите. По време на Първото посвещение човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна. Затова Мъдрецът казва: „За да може човекът да бъде свободен, той трябва да е готов в даден момент да направи всичко, което изисква Великото Космично Начало, за което е необходимо всички ние да се смирим."
към текста >>

Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип.
„За да може човекът да бъде свободен, той трябва да е готов в даден момент да направи всичко, което изисква Великото Космично Начало, за което е необходимо всички ние да се смирим." Човек трябва да е в синхрон с пулса на Живота за Цялото. Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип. При Второто посвещение умът се измъква от мъглите на съмнението, което произтича от ограничения свят на сетивните възприятия и на конкретната мисъл. Това означава, че човек трябва да събуди в себе си висшата причинна мисъл, която е единственото средство за проникване в метапсихичните светове. Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и целесъобразност, но и като висша корелация между минало, настояще и бъдеще[3]. През време на Третото посвещение, човекът ще преодолее всички догми и канони, всички външни религиозни обреди и ритуали, които спират възторжения полет на човешкото сърце към светлите хоризонти на възродената човешка душа. При това посвещение човек ще се издигне над обществените предразсъдъци и условности, които действат по пътя на насилието.
към текста >>

[2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З).
без да бъде насилван от някакъв закон. Той помага, работи за издигане на всички и сътрудничи в делото па Сътворението." ------- [1] Карма ( инд.) - детерминизъм между причини и последствия. [2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З). [3] В органичната природа съществува вътрешна и външна връзка между клетките, органите и системите на даден организъм. В биологията това е изразено чрез закона за корелацията, т.е. промените, които настъпват в даден орган, рефлектират върху другите органи. Тази корелация съществува и в целокупния живот, който включва минало, настояще и бъдеще.
към текста >>

56. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система.
Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа. Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката душа събира опитности и учи своите житейски уроци. Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева система, имат свои специфични електромагнитни ключове. Затова Учителят казва: "Никога не се стремете да промените един или друг човек. Всеки има свой периметър на работа. Не можеш да промениш вложения в него основен капитал."
към текста >>

57. Трета глава - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност
Глава трета БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Личност и Индивидуалност Метапсихични изследвания Прераждането Резолюция на кармата Телепатия Пътят към съвършенството
към текста >>

58. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност".
- Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той? Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове.
към текста >>

Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.
Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове. С други думи, душите притежават свой периметър за възможно развитие. Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека.
към текста >>

Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч.
От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове. С други думи, душите притежават свой периметър за възможно развитие. Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека. Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая.
към текста >>

Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността.
Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове. С други думи, душите притежават свой периметър за възможно развитие. Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека. Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха.
към текста >>

В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната.
Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека. Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира.
към текста >>

Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.
Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.
към текста >>

Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха.
Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността.
към текста >>

Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея.
Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза.
към текста >>

Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.
Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия.
към текста >>

И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността.
Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален.
към текста >>

Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността.
Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек.
към текста >>

С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза.
Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция.
към текста >>

Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология.
Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая.
към текста >>

59. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал.
В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя. След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи.
към текста >>

След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието.
По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят.
към текста >>

60. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Подсъзнанието е тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще. Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма.
към текста >>

Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава.
Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности.
към текста >>

Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете.
Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности. Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа. При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото душата му се е освободила от земния затвор. Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете. На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят. Тялото може да умре, но съзнанието е безсмъртно. Както звуковите вълни могат да се превърнат в електромагнитни на магнитофонна лента и после отново да се превърнат в звукови, така и човекът от грубите земни вибрации преминава в по-фините на астралния свят, на което хората казват умиране. После от тези вълни човешкото съзнание може отново да се материализира на земята.
към текста >>

61. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Цялото човечество, в хода на своето развитие, прогресира по възходящ Път, който следва витките на безкрайна космична спирала. Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Така душата, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи. В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации. Тя е един вид театрална сцена, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси. Тези драми се разиграват под действието на опитни режисьори. По този случай Учителят, Великият Мъдрец, казва: „Земята е била построена от същества,
към текста >>

62. ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Методи Константинов (1902-1979)

Бъдещото Общество на Новото Човечество, като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на Великия Закон за Справедливостта.
Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първо място на другите, а сам да вземе последното място. Тъй постъпва и майката." Тези велики истини, които трябва да залегнат в основата на новия мироглед на човека, се отнасят не само към отделните личности, но и спрямо отношенията между държавите. Бъдещото Общество на Новото Човечество, като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на Великия Закон за Справедливостта. „Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психичния живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил
към текста >>

63. НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК - Методи Константинов (1902-1979)

Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа. Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка. Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности. Само малка част от тях се намират в даден момент в емпиричния свят върху Земята за усъвършенстване. Тогава те се проявяват като мъже или жени, в зависимост от задачите, които имат да разрешават или - в зависимост от назрялата карма, която имат да развързват в това си прераждане. Ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата.
към текста >>

Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа. Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка. Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности. Само малка част от тях се намират в даден момент в емпиричния свят върху Земята за усъвършенстване. Тогава те се проявяват като мъже или жени, в зависимост от задачите, които имат да разрешават или - в зависимост от назрялата карма, която имат да развързват в това си прераждане. Ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата. Тя се намира в центъра на мозъка, в клиновидната кост, в съседство с корена на носа.
към текста >>

Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности.
Няма да разглеждаме морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа. Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка. Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности. Само малка част от тях се намират в даден момент в емпиричния свят върху Земята за усъвършенстване. Тогава те се проявяват като мъже или жени, в зависимост от задачите, които имат да разрешават или - в зависимост от назрялата карма, която имат да развързват в това си прераждане. Ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата. Тя се намира в центъра на мозъка, в клиновидната кост, в съседство с корена на носа. Има жълтеникав цвят и тежи около 5 грама.
към текста >>

Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност обхваща мъжкия и женския принципи.
Хормоните на хипофизата имат отношение както към другите жлези с вътрешна секреция, така и към другите системи на човешкия организъм. Тази жлеза има важно значение за правилното анатомично, физиологично и психично оформяне на човека. Нейните секреции влияят на психичната дейност и на моралните устои на човека. Нас ни интересува по-специално психичната специфичност на частите на хипофизата. Защото мъжката форма се изразява чрез предната й част, а женската - чрез задната й част. Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност обхваща мъжкия и женския принципи. Когато се изявява положителният полюс, свързан с предната част на хипофизата, ражда се мъжки индивид и обратно, при активизиране на отрицателния полюс - задната част на хипофизата - ражда се женски индивид. Изследванията установяват, че по специфичност предната част на хипофизата има мъжки, интелектуален характер, докато задната й част има женски, емоционален характер. При това, в зависимост от доминирането на предната или на задната част на хипофизата, се проявяват качества на мъжки или на женски тип, независимо от морфологичната мъжка или женска изразеност. Женският тип, при доминиране на задната част на хипофизата, има обикновено средно развито хармонично тяло, с меки физиогномични черти, гладка, нежна, обезкосмена кожа, фин лиричен гласов тембър, силна чувствителност и склонност към удоволствия. При доминиране на предхипофизата, обратно, изразните морфологични средства са противоположни - висок ръст, добре развита костна система, дълги крайници; чертите на лицето са едри и изпъкнали, излъчващи волева съпротивителна сила и силно развити интелектуални способности при по-слаба емоционална изява.
към текста >>

64. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала.
Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тя действа много активно в редица физиологически направления. Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната биологична поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала. Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката душа. Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност. Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни. Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на относителността: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни. Абсолютността е само в Космичното единение, там няма поляризация.
към текста >>

Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност.
Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната биологична поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала. Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката душа. Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност. Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни. Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на относителността: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни. Абсолютността е само в Космичното единение, там няма поляризация. 11ред-хипофизата се намира под влияние на планетата Уран[1]. Тя е източник на мощни вибрации на висшата Творческа мисъл, които ще одухотворят материята.
към текста >>

65. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

Както много пъти изтъкнахме, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма в дадено прераждане.
ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ Проблемът за отношенията между мъжа и жената е поставен на дневен ред в обществените, националните и международните институции. И той ще намери правилно разрешение. Тук ще се опитаме по един по-скоро геометричен и схематичен начин да изразим неговите фази. Както много пъти изтъкнахме, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма в дадено прераждане. Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето — добродетелите. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи за украшение на хората. Втората изява на индивидуалността на земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание.
към текста >>

Втората изява на индивидуалността на земята е чрез мъжката форма.
Тук ще се опитаме по един по-скоро геометричен и схематичен начин да изразим неговите фази. Както много пъти изтъкнахме, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма в дадено прераждане. Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето — добродетелите. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи за украшение на хората. Втората изява на индивидуалността на земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание. Всички способности на ума трябва да се развият непротиворечиво. Тази хармония се изразява като светлина. Светлината е необходим фактор за знанието. При тази обстановка, Живата Разумна Природа е избрала като метод за усъвършенстване фазите на брака - едно съчетание на двата принципа в живота.
към текста >>

[Третата фаза на човешката индивидуалност се изразява чрез равностранен триъгълник.
Това е познатият ни свят на драмите, трагедиите и комедиите.* В този свят на насилие между Мъжа и Жената, според Учителя, трябва да настъпи промяна - той да бъде заместен с една втора фаза, в която двата кръга да бъдат поставени така, че техните центрове да се намират реципрочно в съответните им периферии: Тази схема изобразява Света на Сродните Души. Това решение на проблема ще дойде през времето на Шестата култура на бялата раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между Слънчевата Дева и Сина на Мъдростта. [Третата фаза на човешката индивидуалност се изразява чрез равностранен триъгълник. Това е хармоничната човешка душа. Трите страни съответстват на: Любовта - Света на Слънчевата Дева; Мъдростта - Света на Сина на Мъдростта и Истината - Света на Великите Души.[2]
към текста >>

66. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си.
Там няма нищо творческо. Когато говорим за тези неща ние не искаме да остане проказата на една религиозна лъжа. За пръв път Учителят дойде в България и откри пътя на Космичното начало. Да няма никакви посредници между човека и Бога. Всяка душа да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало. Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим!
към текста >>

67. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.
Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
към текста >>

68. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността.
Разговор четвърти На този разговор групата ученици чуха много полезни разяснения, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на човека като отделна единица и като член в обществото. Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това? Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата. Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида. Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното дело, посветено на Бога. В общата работа хората имат възможност да изглаждат някои грапавини и да се опознаят по-добре.
към текста >>

Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата.
Разговор четвърти На този разговор групата ученици чуха много полезни разяснения, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на човека като отделна единица и като член в обществото. Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това? Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата. Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида. Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното дело, посветено на Бога. В общата работа хората имат възможност да изглаждат някои грапавини и да се опознаят по-добре. Добре е, когато ученикът е готов да върши съзнателно и точно двата вида работа. Добре е, когато понякога хората биват принудени да се събират на едно и също място дори само затова, че имат възможност да научат някои на вид прости неща като учтивостта, която прави човека готов да изслушва другия така, както той би желал да бъде изслушан.
към текста >>

69. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания.
Това е Закон на материята. Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята. Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея. Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид. Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания. Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение. В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му. Но Творецът не оставя човека на едно и също ниво на съзнание през вековете. Явяват се велики личности с послания от Него, които чертаят Пътя на човешкото развитие. Това са пророците и Великите Учители на човечеството.
към текста >>

70. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тонът РЕ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание, Тонът МИ има отношение към човешката мисъл.
Тонът ФА е поникването на листа, клонки и пъпки. Тонът СОЛ е цъфтенето. Тонът ЛА е връзването на плодовете и тонът СИ е вкусването на тия плодове. Тонът ДО има отношение към жизнените енергии в природата. Когато човек слуша или изпява този тон, той се свързва с тези енергии. Тонът РЕ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание, Тонът МИ има отношение към човешката мисъл. Когато човек слуша или пее този тон, свързва се с Разумните Същества в Природата и започва правилно да мисли. Тонът ФА пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия. Тонът СОЛ пробужда у човека възвишени стремежи и копнежи към Великото в живота, тонът ЛА дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл, а тонът СИ има отношение към висшите човешки чувства. От тези разбирания трябва да се изхожда и при композирането. — Учителю, — попитах аз — тоновете на гамата имат ли цвят?
към текста >>

71. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е.
Схема на планетарните трансформации на Земята в рамките на еволюцията на Слънчевата система. Досега в своята еволюция като планета (планетарен Логос) Земята е преминала през инкарнации (въплъщения), които в езотеричното познание са известни като Сатурн, Слънце и Луна. В настоящия космически момент - като Земя - тя преминава през два основни подпериода: на Марс и Меркурий. Предстоят и инкарнации като Юпитер, Венера и Вулкан, които са отдалечени в бъдещето на милиони и милиарди години. Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр. Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е. на обособените общности от духове на злото ("падналите ангели" в християнското учение). Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р. Щайнер, е пришълец от друга космическа сфера и това го прави още по-опасен за нас.
към текста >>

В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване.
Тук е мястото да направим едно важно пояснение. По-горе изяснихме същността и структурата на ББ като духовна институция от всемирен, космически мащаб. Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества). (В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване. Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа. (Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците. Втората, небесната, е образец за първата.
към текста >>

72. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години.
към текста >>

73. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.
Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст.
към текста >>

74. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
към текста >>

75. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото!
към текста >>

Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност. д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П.
към текста >>

76. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост.
Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност.
към текста >>

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>

Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.
Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!
към текста >>

77. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие.
Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К.
към текста >>

а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност
Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто.
към текста >>

78. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност.
Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?!
към текста >>

79. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността. Следователно мярката за принадлежност към Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата. И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълнени със свободата. И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел).
към текста >>

80. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всички сме индивидуалности с неповторим облик.
Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви. Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и слаломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост... А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество.
към текста >>

81. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П.
към текста >>

82. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>

Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки.
Христос се е вселил като Дух във физическото тяло на Иисус и е "пребивавал" в него в рамките на горепосочения отрязък от време. Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител. От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение. Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. ...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него. Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва".
към текста >>

83. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст.
В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна." Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото.
към текста >>

84. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
към текста >>

Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.
А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.
Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
към текста >>

Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека.
към текста >>

Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него.
Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда.
към текста >>

Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното.
самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
към текста >>

По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване.
Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение.
към текста >>

Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.
Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
към текста >>

85. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.
Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес.
към текста >>

86. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.
Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си.
към текста >>

Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество.
Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция. Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D.
към текста >>

А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата.
Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.
към текста >>

Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му.
към текста >>

87. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание.
към текста >>

88. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.
Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали: - дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления.
към текста >>

89. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност.
Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността. В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да вникнем в истинския смисъл на Словото. Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата.
към текста >>

90. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря! И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср.
към текста >>

При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря!
6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря! И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27);
към текста >>

Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.
Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

91. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“.
към текста >>

Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище.
„Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител. Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения.
към текста >>

И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.
Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“.
към текста >>

92. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.
В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
към текста >>

93. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества.
Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“ Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние на едните и на другите същества. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високи светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа).
към текста >>

В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар.
Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция.
Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция. Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура. В този смисъл вътрешната светлина е основа и предпоставка за изявата на външната. В тази насока заслужават специално внимание следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло. Без вътрешната светлина и външната е безполезна (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

94. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

От духовния пък слиза във физическия свят.“ Термините „слизане“ и „качване“ в случая притежават, разбира се, условен характер и свидетелстват за етапите в духовното съзряване на човешката индивидуалност.
Че живеем, показва, че извън живота има една Любов, която трябва да изучаваме, голямата Любов, която произтича от Духа.“ Пробуждането на вярата – в съгласие с неговата теоретична схема – става във фазата на инволюцията, в процеса на низхождането на духа в материята и изграждането от негова страна на света на формите. Той ў отрежда субстанциално съответствие с менталното (умственото) поле на вселенската структура: „... Вярата е един процес инволюционен. Най-първо вярата се събужда в инволюционния процес. Човек, започнал с Любовта, слиза в света на вярата, а след това – в света на надеждата. От възвишения, Божествения свят, от света на Любовта, слиза в света на вярата, в умствения свят, и от умствения свят се качва в духовния свят на надеждата. От духовния пък слиза във физическия свят.“ Термините „слизане“ и „качване“ в случая притежават, разбира се, условен характер и свидетелстват за етапите в духовното съзряване на човешката индивидуалност. Според Учителя на ББ у нас: „Вярата е качество на разумния човек.“ И още: „Под думата „вярващи“ ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.
към текста >>

95. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.
Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа. Ето какво споделя по темата Учителят на ББ в България: „Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. Защо?
към текста >>

96. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност.
Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената.
към текста >>

Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее.
Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му. Ако пожертваш всичко, получаваш Всичко. Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително.
към текста >>

97. Предговор - Павел Желязков

Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази.
Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото. Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази. Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога. Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14 и 21 години. Тогава навлизаме в зрелостта и търсим себе си. Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот.
към текста >>

Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.
Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото. Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази. Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога. Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14 и 21 години. Тогава навлизаме в зрелостта и търсим себе си. Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот. Неусетно, без дори да се замисляме, поради взаимна симпатия се сближаваме с някои младежи.
към текста >>

98. Силата на мисълта - Павел Желязков

Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.
В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока.
към текста >>

99. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността.
Характерното в неговия подход е, че най-напред започва с блазнещи обещания, към които в подходящ момент прибавя и условия за изпълнението на обещанията. Тази класическа схема на действие е определила трагичната съдба на Гьотевия Фауст. Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви. Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога. Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му. Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект. От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава.
към текста >>

100. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата.
Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение. Липсва ли любов обаче, животът не може да се прояви и всички останали условия за градивно творчество са компрометирани. Именно поради тази причина, когато интелектът не се вслушва в гласа на сърцето, творческата активност може да се манифестира като разрушителна сила. Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата. Ако по-грубият човек управлява с тояга в ръка, интелектуалецът си служи със строгия и остър поглед, който не търпи възражения, често и с острия си като бръснач език. Не рядко изписва с широки жестове официални нареждания и заповеди, за да бъдат изпълнявани от подвластните му поданици. Интелектът е сила, а всяка сила е податлива на изкушението да опита влиянието си и да бъде призната. Но той може да бъде облагороден и смекчен. Какви са качествата и от какво произтичат изкушенията на интелектуалеца, който е развил по-силно, но едностранчиво мисловната си способност?
към текста >>

Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.
Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание. Като господствуваща и доминираща личност, интелектуалецът вярва, че е постигнал върха на човешките възможности и че трябва да има признанието на света. Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43686199188232