Търсене в текстове за 'Индивидуалност'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>

Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
към текста >>

Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.
пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.
към текста >>

Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
(1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
към текста >>

2. 501 - 550

От личността, индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността, умът е по-силен.
А всички неща, които стават без Любове са по буква 542 Правило. Истината изключва всички удоволствия. Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. От личността, индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността, умът е по-силен. Само Бог остава неизменяем, защото е навсякъде. 543 Ограждане. Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, кажи: "В името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и със силата на Духа Божий, в този светъл кръг да се разнебитят всички лоши мисли, които идват; всички лоши заклинания да станат на пух и прах." 544
към текста >>

3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Аз, например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност - именно искате и вие да бъдете напреднали.
А ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз, например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност - именно искате и вие да бъдете напреднали. Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно - изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото". Никой не може да разположи сърцата да го обичат, освен Господа. Той само може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът.
към текста >>

4. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали.
Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най- почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали. Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя" 180 г-н Дънов каза: Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела.
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност - да изпитаме и знаем каква е Волята Божия. И ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим - в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по- добре е за нас.
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
към текста >>

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
към текста >>

9. 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)

Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания.
към текста >>

10. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

Тя не се интересува за вас като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Постойте вън 5-10 минути, най-много половин час, докато тази светлина премине. Сега вие ще кажете: "Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! " Да, това са наредби на живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува за вас като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова, вие трябва да възприемете изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата. Най- първо, учителите задават задачи за решение и учениците като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, да видят, че са работили върху тях. Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, Отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас и не сте я възприели. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯ В МЕН

Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно.
Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
към текста >>

Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори.
Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.
към текста >>

12. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините.
Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото. Под нейното влияние в човека се раждат нови чувства, нови мисли, нови идеи. Слънцето грее другояче в планините – радостно и освобождаващо. В планината човек чувства по-определено и по-ясно отношенията си към всичко. Високите върхове насочват погледа нагоре. Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините. Мисълта се пробужда рано. Човек всякога е търсил в планините утеха и отговор на всички въпроси, които вълнуват душата му. В тях е прибягвал той, за да се отърси от гнета на робството. Просторите и безкрайните хоризонти са поддържали стремежа му към свободата. Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота.
към текста >>

13. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Човек като индивидуалност е бил обезличен.
Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер.
към текста >>

14. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите.
Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност.
към текста >>

15. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм.
У ч и т е л я Човек при своята инволюция се е индивидуализирал. В крайната точка на своята индивидуализация той е почнал да се чувства като същество, отделно от Цялото, от великия организъм. Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот.
към текста >>

16. МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА

Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността.
МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността. За да може да се постигне това, човечеството е трябвало временно да се откаже от преките връзки с Невидимия свят, нужно е било съзнанието му да потъва все повече в материята, културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от древноиндийско време до днес. Значи потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити. Днес и този, който няма образование, пак умее да смята, да разсъждава.
към текста >>

С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака.
без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранното развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака. Тази самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по-нататъшната му еволюция. Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности. В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее. Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са: 1. Индийска.
към текста >>

17. НОВИ НАСОКИ НА МИСЪЛТА

Портокаления цвят развива чувството на индивидуалност, дава направление.
Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува. Трябва да се изучават растенията. В тях са концентрирани лъчите на светлината: например, червените, сините, жълтите и пр. Червеният цвят действа върху човека и го прави активен. Портокаления цвят развива чувството на индивидуалност, дава направление. Зеленият цвят регулира електромагнитните течения в човека, растежа. Ако искаш да растеш, и да си здрав, трябва да възприемеш зеления цвят. Жълтият цвят дава простор на ума. Синият подхранва духовния живот. Той има връзка с вярата и моралните чувства на човека.
към текста >>

18. 12 август 1911 г., петък

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдели от Бога, а с това нейно отделяне е било необходимо да се създаде първият зародиш, вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Той ще ви се открие по-ясно, ще ви се открие така, както се открил на учениците си след Своето Възкресение. Любовта е обща за всички, а милосърдието е специална добродетел, която можем да покажем при особени случаи. Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който трябва да премине всяка душа. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдели от Бога, а с това нейно отделяне е било необходимо да се създаде първият зародиш, вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е само съзнанието на душата, че излиза като един лъч от Божественото и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка е надеждата. Надеждата се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическо тяло образ на първото тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато е била на Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тяло на животните.
към текста >>

19. 20 август 1912, понеделник

А често вие скривате у вас вашата индивидуалност и изсъхвате, подобно на дърво без корени.
Аз познавам неговата сила докато хамбарът му е пълен, добре е; щом се изпразни, той е готов да капитулира... Аз съм ви казвал много пъти: Вие сте солта на този народ. Друг е въпросът, дали може да осолявате, но бъдещето на народа и вашето бъдеще зависи до голяма степен от тази сол, която вие имате. Когато ви казвам това, не бива да ставате много сериозни и да се питате, дали ще можете да изпълните поставените пред вас задачи. По отношение на вашата работа вземете пример от дървото колкото по-дълбоко пуска корените си, толкова по-добре се развива. А често вие скривате у вас вашата индивидуалност и изсъхвате, подобно на дърво без корени. На вас ви е нужна гъвкавост, пластичност, за да бъдете в състояние да разберете Волята Божия. Ако можете да бъдете горделиви и честолюбиви, бъдете такива по отношение на Божията Воля. А вие какво правите? Когато ви се обърне внимание върху някоя ваша грешка, се стремите да поправите погрешката си. И колкото по-скоро се очистите от скритите си грехове и желания, толкова е по-добре за вас.
към текста >>

20. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури.
към текста >>

21. Втора част

Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа. Очите му са сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво. Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво. Проявява милосърдие, но само към себе си и към близките си.
към текста >>

0.21221399307251