Търсене в текстове за 'Индивидуализъм'

Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм?

Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм?
Той нито се усилва нито отслабва. Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само.
към текста >>

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.

Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>

В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора.

ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части.
към текста >>

В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг.

Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота.
към текста >>

Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм.

Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори.
към текста >>

Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.

Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.
Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщашия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено“. 1) Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него. И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието. 2) А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание. Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на „Дървото на Живота“.
към текста >>

Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм.

Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
към текста >>