Търсене в текстове за 'Индивидуализъм'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм.
И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има. Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос.
към текста >>

Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло.
живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението.
към текста >>

2. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина.
Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год.
към текста >>

3. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души.
към текста >>

4. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм?
Той нито се усилва нито отслабва. Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс.
към текста >>

5. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
към текста >>

6. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.
Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.
към текста >>

7. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм.
За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий. За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота - пътят на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо - благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал - благото и повдигането на цялото човечество, като знаят че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхно благо” ---------------------------------- * Статията се отпечатва със съкращения
към текста >>

8. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората.
към текста >>

... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята!
Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят. В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал.
към текста >>

9. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм.
Така постепенно се е породила идеята за частната собственост и целия съвременен обществен строй, с всичките му учреждения. В това се корени и произхода на властта и съвременната държава. В този процес на индивидуализиране, обособените личности вече се срещат със своите стремежи и интереси и дохожда момент когато влизат в конфликт. Конфликтите се изострят, явява се борбата. По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес. Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието.
към текста >>

11. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешните хора, живеещи под знака на крайния индивидуализъм, непрестанно, всеки ден и всеки час, нарушават този велик закон.
Има един единствен основен и велик закон на живота. Това е закона за единството на всички хора, на всички същества, на целокупния живот. Този Закон е фундамента, върху който е положен живота. Той е онази неведома сила. която свързва в една стройна система всички клетки и органи на целокупния организъм на всемирния живот и с това му дава условия да се прояви. Днешните хора, живеещи под знака на крайния индивидуализъм, непрестанно, всеки ден и всеки час, нарушават този велик закон. Tе са престанали да се чувстват като клетки на един общ организъм. Те се отделят, противопоставят се на това могъщо течение на общия живот, с единственото желание да се самоутвърдят и да задържат колкото се може повече блага лично за себе си. Веригата на живота, свързваща го в едно хармонично цяло, е днес разкъсана от егоистичните стремежи на човека, и затова в света на хората няма мир, няма хармония, няма щастие и успех. Състоянието, в което се намира днес света, е резултат на нарушение, на отклонение от великия закон на живота. Състоянието, в което се намира днес света, е резултат на нарушение, на отклонение от великия закон на живота.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора.
Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм.
Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преходни кумири, увлечения на тълпите: индивидуализъм, омраза, разединение.
Днешните човешки „реалности“ ще преминат като сенки. Крушение очаква лъжливите божества на днешния век. И колкото по-силна е била вярата в тях, толкова по-голямо ще бъде разочарованието. Преходни времена! . . . Преходни кумири, увлечения на тълпите: индивидуализъм, омраза, разединение. Ще минат и заминат, като да не са били. И ще остане само едно: Вечното Братство между хората и народите и върховната реалност на живота — Любовта. Пламен РОДИТЕЛИ И ДЕЦА Съществува една неразривна връзка между родителите и децата, затова нека не се иска от децата това, което самите родители не притежават. Наистина, родителите полагат големи грижи да дадат добро възпитание и образование на своите деца, но те, забравяйки какво са били в своето детство, не виждайки какви физически и психически качества са предали на своите деца, изискват от тях твърде много, най-често това, което те сами са нямали или нямат. Ще кажат, че това което родителите не с могли да го постигнат, нека го постигнат децата.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм.
но така както електричеството е действало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които, са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обяснят нещата — с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение — характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалния образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно.
към текста >>

16. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2.
Международни конгреси по психизма. — 2. Присъствието на заминалите. — 3. Починал деец по психическите изследвания Година 3, Брой 4 (декември 1923 г.) 1. Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2. Из цикъла „Рилски сонети“: I. Олтарът и II. Химни на вечността, от Мара Белчева. 3. Към ново училище (уводни бележки към окултната педагогика). Статия от Боян Боев. 4.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си.
От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления. За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2.
Списанието в PDF Година 3, Брой 4 (декември 1923 г.) 1. Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2. Из цикъла „Рилски сонети“: I. Олтарът и II. Химни на вечността, от Мара Белчева. 3. Към ново училище (уводни бележки към окултната педагогика). Статия от Боян Боев. 4.
към текста >>

Дарение (съобщение от редакцията) - може да се прочете в приложения pdf Кризата в душата на съвременния човек Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм От 14.
Т-ва, София). II. Пътуване на сън. 9. Книжнина. Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. 10. Дарение (съобщение от редакцията) - може да се прочете в приложения pdf Кризата в душата на съвременния човек Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм От 14. и 15. век насам естествознанието почна да напредва с бързи крачки. Човечеството все повече и повече завладяваше и подчиняваше природните сили. Следваха открития след открития както в изучаването на природата, така и в практическото приложение на научното познание в техниката. 19. век беше век на парата, а 20.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В това се състои съдържанието на етическия индивидуализъм.
За тях ще се спомене при разглеждането на съответните периоди. Иванов-Разумник в „Що е интелигенция“ казва: „човек в никой случай никому и никога не може да служи като средство. Човек е самоцел. Човек не може да бъде средство и само средство за никого и за нищо. В това се заключава понятието за първенството на личността. В това се състои съдържанието на етическия индивидуализъм. В това се състои решението на индивидуализма като етическа проблема. Непрекъснато е вървяла борбата против теорията и делата, които са приписвали на личността значение само като средство“. Друго последствие от горното историческо разглеждане е идеята за колективизма. Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества. Значи, възпитанието трябва да бъде в духа на колективизма, на взаимопомощта, в една атмосфера, проникната от любов.
към текста >>

Ние дойдохме от горното историческо разглеждане до двата принципа: свобода и любов, индивидуализъм и колективизъм.
Друго последствие от горното историческо разглеждане е идеята за колективизма. Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества. Значи, възпитанието трябва да бъде в духа на колективизма, на взаимопомощта, в една атмосфера, проникната от любов. От гореказаното видехме, че заложби за всичко това има у него. През разните периоди различни фактори благоприятстват за проявата на тези спящи заложби у детето. Ние дойдохме от горното историческо разглеждане до двата принципа: свобода и любов, индивидуализъм и колективизъм. В същност тези два принципа, разгледани по-дълбоко, са един единствен принцип. Окултизмът твърди, па и всички мистици твърдят, че свободата се състои в проявата на истинската човешка природа, а тя е божествена. Когато човек прояви висшето в себе си, тогава той е истински свободен. В любовта, чрез закона за жертвата, човек проявява истинската, висшата си природа. Значи, тогава той е и най- свободен.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието.
Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието. Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия. Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството. Потъването на човешкото съзнание в материята даде тласък за бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешният век е век на завоевания в областта на техниката.
към текста >>

0.4735689163208