Търсене в текстове за 'Илюзии'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии.
Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе.
към текста >>

2. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота.
Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

3. 5_05 ) Бъдете с будно съзнание - Боян Боев (1883 – 1963)

Не си правете илюзии.
почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша – до горичката на с. Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме в един дом на път към с. Симеоново. Сутринта, към 9 ч. и половина, Учителя ни каза: Не си правете илюзии. Иде голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща и бъдете във връзка с Великото разумно начало, бъдете с будно съзнание. Учителя беше сериозен. И наистина на обед бе извършена голямата бомбардировка над София, а вечерта имаше и втора.
към текста >>

4. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават.
В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко ограничение. Най-първо ти се намираш на плоска повърхност, но после идваш до една повърхност с малък наклон и изгубваш вече част от своята сила. После наклонът става все по-голям и по-голям, ти ще започнеш да се хлъзгаш надолу и най-сетне ще слезеш до дъното. Тъй че, когато паднеш в първото сражение, губиш. Ето защо човек в първото сражение трябва да бъде силен. Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават. Някои от тях са претеглили някои неща много близо до очите си и вследствие на това им се затуля целия хоризонт. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. Не може човек да мине без приливи и отливи, те ще дойдат непременно за всеки човек. Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи.
към текста >>

5. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Преведено това значи да не се мамим с илюзии.
Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен. В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път.
към текста >>

6. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред.
Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи.
към текста >>

7. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите.
Човекът на Шестата раса, като влезе в бялата, не ще е от нея, защото ще е от светещите, но негова главна задача ще бъде да работи за духовното сплотяване. Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса? Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото. Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава. И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца. Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие.
към текста >>

Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава.
Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса? Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото. Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава. И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца. Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите.
Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите. А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“ Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации?
към текста >>

9. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Една външна страна на илюзиите.
Днес има два вида души. Едни от тях са готови, пред прага на събуждането. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото живота на шестата раса ще бъде с две страни. Една външна страна на илюзиите. Част от членовете на шестата раса до края на расата ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има в шестата раса - вътрешен, реален. Той ще се състои от следното: членовете на шестата раса ще работят между хората, ще събуждат душите, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога. Значи това ще бъде истинската духовна работа. Такъв ще бъде същинският, истински живот на шестата раса.
към текста >>

Част от членовете на шестата раса до края на расата ще останат в този живот на илюзиите.
Едни от тях са готови, пред прага на събуждането. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото живота на шестата раса ще бъде с две страни. Една външна страна на илюзиите. Част от членовете на шестата раса до края на расата ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има в шестата раса - вътрешен, реален. Той ще се състои от следното: членовете на шестата раса ще работят между хората, ще събуждат душите, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога. Значи това ще бъде истинската духовна работа. Такъв ще бъде същинският, истински живот на шестата раса. С това ще се занимават членовете на шестата раса.
към текста >>

10. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна.
Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах. Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам. Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и свято. Неудържимото течение на моята мисъл беше много по-силно. То ме задължаваше да отхвърля всичко: родители, семейство, спомени, вярвания.
към текста >>

11. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
към текста >>

12. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи.
Паневритмията почва на Изгревската полянка. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия, които днес й гостуват. Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение „пробуждане". Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизличими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята! След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества.
към текста >>

13. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота.
Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е.
към текста >>

14. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] УСТОЙЧИВОСТ Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота. Така той ни показваше правата посока. - Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала . Това, което хората наричат "любов", не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма.
към текста >>

15. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите.
Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите. Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има на шестата раса: вътрешен, реален. Той ще се състои в следното: Членовете на тази раса ще работят между душите на хората, ще събуждат душите, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога. Значи това ще бъде истинска духовна работа. Това ще бъде същинският, истинският живот на шестата раса.
към текста >>

Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите.
Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите. Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има на шестата раса: вътрешен, реален. Той ще се състои в следното: Членовете на тази раса ще работят между душите на хората, ще събуждат душите, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога. Значи това ще бъде истинска духовна работа. Това ще бъде същинският, истинският живот на шестата раса. С това ще се занимават членовете на шестата раса.
към текста >>

16. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Преведено, това значи да не се мамим с илюзии.
Един разказ от Стара Гърция разказва, че хората видяли по морето една голяма костенурка и помислили, че е остров. Те турили знаме и се установили. Но после костенурката се показала и те избягали. В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път.
към текста >>

17. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха.
Имаше и от анархистите и от други идейни течения, но те бяха единици. Учителя въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

18. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили.
По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности.
към текста >>

19. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура.
Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен.
към текста >>

20. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии.
Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания.
към текста >>

21. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота".
Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта.
към текста >>

22. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа.
Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят.
към текста >>

23. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва:
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено. Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва: "Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания". "Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени.
към текста >>

Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост.
"Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята. Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.
към текста >>

24. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум.
Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши.
към текста >>

25. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е истинската светлина, а тази светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии.
И единственото реално нещо в света, което ние знаем, това е само Доброто. Туй, което е реално, това е Доброто. Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината. Истината е само тази светлина, която влиза в нас и носи живота. Тази светлина, която внася храна в човешката душа това е Истината. Това е истинската светлина, а тази светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии. За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината. За да се роди човек отново, няма нужда от баща и майка извън себе си, а в себе си. Всеки сам ще си бъде и баща и майка. Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново.
към текста >>

26. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДОБРОТО И БЛАГОРОДСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

илюзии, че може да извадите нещо от него.
го само, когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само, когато искате да вадите нещо от него, а не да притурете още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълният хамбар ще отваряте, за да извадите нещо от него, а празният ще отваряте, за да турите нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие се излагате на опасност и на противоречия.
към текста >>

27. СИЛАТА НА ДУМИТЕ И ЧИСЛАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

на илюзии.
По този начин хората спъват себе си, а на близките си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите с празни думи, нито с празни числа. За пример числото 6 е число на илюзии. То представя мъртъв капитал; извадете го от хамбара и го посейте на нивата да покълне, да израсне и да даде плод. Шест е число на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израстне, цъфне и завърже.
към текста >>

28. УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Не си правете илюзии.
да си събуе обущата; нови дрехи, нови обуща, през баня ще мине – да се окъпе, после – през седем огъня и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството. Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии.
към текста >>

29. 1-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега не си правете илюзии, но работете, работете защото животът е в бъдещето.
С всички думи, които ви говоря, аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено. И ако вие ме слушате, тази енергия ще действува благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратен резултат. 3. Помнете едно - ние ще преодолеем всички мъчнотии. Небето и земята ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине. Всичко каквото Бог е казал ще се изпълни без никакво изключение. Сега не си правете илюзии, но работете, работете защото животът е в бъдещето. Сегашният живот е достигнал до крайния си предел. И сега какавидата на пеперуда ще стане. Този живот сам по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде 10 пъти по-добър от сегашния. Затова заслужава да пожертвувате всичко за него. 4. Като ученици на окултната школа, вие трябва да работите според методите на окултните, на мистичните школи.
към текста >>

30. 5-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз не си правя илюзии.
Ние ще ги приложим само на онези от вас, които, като ги поставим на изпит, издържат. Ще опитате вие тия методи. С всеки един метод вие ще разрешите една ваша задача в живота си. 18. Вие всички трябва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Аз не си правя илюзии. У вас има добри състояния, но има и лоши. Например някой път, някой от вас не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попаднал в едно неблагоприятно течение. Но ако го поставите в благоприятно течение, неговата мисъл ще светне.
към текста >>

31. 6-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, Учителят ще ви каже: Намерете си друг Учител.
28. Опитите, които ви давам в Школата, не трябва да ви отнемат много време. Един малък опит е като посаждане на малки семенца в земята. Опитите, които ви давам са малки, да запълнят свободното ви време. Като малки, те ще бъдат приятни и ще ви наведат на ред добри мисли и чувства по отношение на физическия свят, в който живеете, и който трябва добре да познавате. 29. Щом влезете в окултната школа ще чакате мъчни задачи. Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, Учителят ще ви каже: Намерете си друг Учител. Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими упражнения, методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. 30. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. В подсъзнанието на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност.
към текста >>

32. 9-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ви казвам, че Школата е опасна, то не е за да се страхувате, а искам само да ви покажа, где лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате.
А онези, които не разбират закона, ще кажат, че той е излязъл от Школата. Не, той решава задачата на живота в света. 60. Опасността в Школата. Имайте предвид, че окултната школа е опасна в едно отношение: опасна е в своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че Школата е опасна, то не е за да се страхувате, а искам само да ви покажа, где лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне. Сега някой казва: Защо да не възприемем едно вдъхновение от Бога? Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система не ще може да издържи този ток.
към текста >>

33. 13-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не си правете илюзии.
Една окултна истина може да се употреби в каквато форма искаш, тя не се ограничава. Една окултна истина не можеш да я вържеш. Окултната истина можем да я употребим само ако имаме знание. Нямате ли знание, тази истина ще ви причини най-големи страдания. 18. Някои мислят, че като влязат в Школата, работите им ще се оправят. Не си правете илюзии. Ако сте в Школата и работите ви не са добре, ако сте вън от Школата, ще бъде още по-лошо. Ако сте в една къща гол без дреха е по-добре, отколкото ако сте вънка на вятъра и дъжда. Тук поне сте под покрив, сухо е. Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в Школата, че знаете нещо повече. Не пресилвайте законите на Школата, не мислете, че тази Школа е създадена само заради вас, да оправя вашите материални работи.
към текста >>

Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в Школата, че знаете нещо повече.
18. Някои мислят, че като влязат в Школата, работите им ще се оправят. Не си правете илюзии. Ако сте в Школата и работите ви не са добре, ако сте вън от Школата, ще бъде още по-лошо. Ако сте в една къща гол без дреха е по-добре, отколкото ако сте вънка на вятъра и дъжда. Тук поне сте под покрив, сухо е. Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в Школата, че знаете нещо повече. Не пресилвайте законите на Школата, не мислете, че тази Школа е създадена само заради вас, да оправя вашите материални работи. Тази Школа си има велико предназначение. Оправянето на вашите материални работи е между другото, мимоходом, както се казва. Това е посторонна работа за Школата. Съвсем друга цел има Школата.
към текста >>

34. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз обръщам вниманието ви на това, за да не си правите илюзии, че нещата могат да се изменят.
Ако искаш вярвай в Бога, ако не искаш не вярвай, все едно. Ама аз няма да вървя в този път. Ако искаш върви. Учителят казва: Аз минах по този Път, изучил съм законите и ти ще ги учиш. Тези закони не може да се изменят заради вас. Аз обръщам вниманието ви на това, за да не си правите илюзии, че нещата могат да се изменят. Аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите, то не е заради мен, заради вас е. Ни най-малко с вашия изопачен ум, нито с една стомилионна част няма да отклоните моя ум. Аз ще вървя по Пътя, ще бъда такъв, защото такава е волята Божия. Аз ви предупреждавам: мнозина от вас действуват разрушително, но ви казвам, ще ме срещнете на Пътя си и ще ви наложим наказание.
към текста >>

35. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е.
Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята.
към текста >>

36. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама.
Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква. Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа. Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал.
към текста >>

37. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ!
Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото.
към текста >>

38. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Никой не трябва да си прави илюзии, че докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, може да влезе в новия, в Божествения живот.
Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използуваме, както Божественият закон иска. Туй е новото схващане. И туй, което ви говоря, са Божествени мисли. Божественото осмисля живота, към него се стремим. От туй състояние мнозина са вкусили по нещо малко. Никой не трябва да си прави илюзии, че докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, може да влезе в новия, в Божествения живот. Физическият живот е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. Това не значи, че не трябва да живеем на физическия свят и да работим. Ще живеем и ще работим, но трябва да знаем, че физическият живот е условие за развиване на духовното, на Божественото. Вие някой път казвате: Духът ми продиктува това, като че Духът има особено благоволение към вас.
към текста >>

Всички други неща са преходни илюзии.
Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава.
към текста >>

39. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

65. Ученикът трябва да знае с какъв капитал разполага и да не си прави илюзии, че има добродетели или способности, когато ги няма.
43 - то писмо XI ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 65. Ученикът трябва да знае с какъв капитал разполага и да не си прави илюзии, че има добродетели или способности, когато ги няма. Ако вие искате да успявате в Окултната Наука, да преминете този цикъл и да влезете в следния, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всичките като жабите в това блато вътре и за 10,000 години най-малко ще крякате в блатото. 66. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени вашите тела и вашите мозъци, с които сега си служите И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всички недъзи и недостатъци на онези, които са минали преди вас своя път на развитие? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това ние усещаме в себе си един постоянен гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствували тези състояния.
към текста >>

78. Ученикът на Окултната Школа не трябва да си прави никакви илюзии.
И Христос казва: Аз дойдох, да ви дам нов живот и с този капитал изплатете вашите стари дългове. Ние трябва да си създадем добри навици и трябва да знаем как да изпълняваме известни добродетели. Непременно трябва да се създаде един навик, една права мисъл. 77. Като Ученици, като погледнете на Природата, ще знаете, че предназначението на тази Природа е да създаде вашия субективен, вътрешен свят. В нея са вложени всички онези принципи, които работят за организирането на вашия вътрешен свят. 78. Ученикът на Окултната Школа не трябва да си прави никакви илюзии. Той трябва да знае с колко души може да се бори - с един, двама, може ли да бяга, всичко трябва да знае. Той не трябва да бъде страхлив. Така той ще стане проводник на Божествената светлина и ще може да проучава обективния Божествен свят. Следствие на вътрешните недостатъци, които имате, вие не можете да разберете и не можете да прилагате хубавото, което е във вас. Всички тези стари мисли и чувства постоянно развалят доброто в нас.
към текста >>

40. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

На детето е позволено да си играе, да живее с илюзии, но на юношата, който строи шосета, не е позволено да са играе, нито да си прави илюзии за нещата.
Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа. Деятелност на сърцето 2 август 1922 г., Младежки Окултен Клас, София 120. Отговорността на Ученика. На детето е позволено да си играе, да живее с илюзии, но на юношата, който строи шосета, не е позволено да са играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение, да си играете, да постъпвате както намерите за добре. Когато попитате, защо не може да живеете както искате, ще ви отговоря: Вие сте инженери на Божествените пътища, затова не можете, пък и не ви е позволено да живеете както искате. Всеки Божествен път извършва определена работа. И в Писанието е казано: Прави правете Божиите пътища.
към текста >>

41. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Физическият свят без духовния е свят на илюзии.
Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта.
към текста >>

42. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като Ученици ще знаете, че тази причина е външна, няма да си правиш илюзии, няма да се страхуваш.
Най-първо трябва да турите в ума си мисълта, че окръжаващата среда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения. Някой път ви наблюдавам, у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществувание. Аз ги наричам традиции на внушението. Един хипнотизатор може да ти внуши една мисъл и да създаде ред пертурбации и тези пертурбации създават ред разрушения. Като Ученици ще знаете, че тази причина е външна, няма да си правиш илюзии, няма да се страхуваш. Ще бъдете разумни, да не се страхувате. Ще знаете едно нещо: само разумният човек не се страхува, понеже той знае нещата. 322. Вътрешната свобода на Ученика. Та първото нещо: всички ще се стремите да бъдете свободни, да са създаде у вас тази вътрешна свобода, да нямате никакво стеснение. Често вие имате следната мисъл: Какво мислят другите за мене?
към текста >>

43. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

345. Илюзиите в живота.
Затова няма да бързате да се произнасяте, няма да се критикувате. Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях.
към текста >>

Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях. По-нататък, истина за двама души е това, което двамата са видели и са направили сравнение за видяното помежду си.
към текста >>

Аз наричам илюзиите незаконнородени деца.
По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях. По-нататък, истина за двама души е това, което двамата са видели и са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, което и тримата са видели и са направили сравнение за видяното и резултатите са едни и същи.
към текста >>

Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии.
Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях. По-нататък, истина за двама души е това, което двамата са видели и са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, което и тримата са видели и са направили сравнение за видяното и резултатите са едни и същи. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания.
към текста >>

44. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто.
Ще ги измиеш. Казвам на някого: Сърцето ти е нечисто. Как нечисто! - И то става отгоре нечисто като ръцете. Ще го измиеш веднъж, два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал.
към текста >>

45. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води.
хубавото време идва след дъжд." Би било утопично да си въобразяваме появата на една нова райска ера без спънки, дори без ужасни сътресения. Тайните традиции единодушно потвърждават наличието на катаклизми при прехода между две социални епохи. Би било наивно да очакваме една внезапна идилична метаморфоза на нашата планета. Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение. Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение.
към текста >>

46. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

- те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на
когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в
към текста >>

47. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

За лазарките - те са техни илюзии и фикции.
борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук. За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи
към текста >>

48. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Не разрушавайте техните илюзии!
Ще завъртите ключовете и ще отворите касата. Ако Царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касата и всички хора ще започнат да мислят като вас. Нищо повече! Сега на тия богати хора вън, в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат е какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това, готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте!
към текста >>

49. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте.
Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на земята, вие не може да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот. Не че няма да прекарате. Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате.
към текста >>

50. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

- Какви ли не илюзии си правят хората.
Един каза: - Ние мислим, че сме дошли на земята, за да бъдем щастливи! Друг допълни: - Да се женим, да ядем и да пием и да имаме къщи, ниви и ливади! Учителя се усмихна: - Какви ли не илюзии си правят хората. Всъщност те идват на земята като работници. А само отвреме навреме подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Еленка, една от стенографките на Учителя, която винаги обмисляше добре думите си, каза: - Значи истинското предназначение на човека е да работи. Учителя поклати одобрително глава:
към текста >>

51. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света.
Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител.
към текста >>

52. Появата на учителите - Георги Томалевски (1897-1988)

През всеки определен цикъл от време, който не е по-малък от няколко столетия, на земята идва в плът един Учител, който има задача да посочи истинския път на търсещите люде, на тези, които вече са се пробудили от смайващия сън на илюзиите.
Появата на учителите През всеки определен цикъл от време, който не е по-малък от няколко столетия, на земята идва в плът един Учител, който има задача да посочи истинския път на търсещите люде, на тези, които вече са се пробудили от смайващия сън на илюзиите. Този Учител намира своите ученици, работи с тях, както и върху народа, сред който е дошъл, като оставя след себе си светлата следа - една нова извивка на вечния възход. Учителят на Бялото Братство е един от тези небесни пратеници, който съвсем смело и категорично каза истините за живота в своята съвременност и посочи пътя за излизане от кризата на нашето и бъдните столетия. Между другата работа един такъв учител представя трансформатор, който превръща наслоените отрицателни мисли и чувства, които изпълват атмосферата, в положителни, светли и оптимистични мисли и надежди. Ако той не извършваше този алхимичен процес така мълчаливо и с любов, постепенно от човешките души би изчезнало всичко свято и животът би заприличал на духовна развалина. В озонираната по този начин духовна атмосфера се проявяват положителните, възходящите и творческите сили на един народ.
към текста >>

53. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията.
Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот. Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие? Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество. Оня, който се поддава на внушение, може да срещне някого, който има по-голяма внушаваща способност и от когото може да възприеме идеи, които пречат на правилния развой. Най-малко, те ще забавят развитието му. Поради тази причина светлите същества имат задача да превърнат внушенията във вдъхновение.
към текста >>

Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения.
Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот. Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие? Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество. Оня, който се поддава на внушение, може да срещне някого, който има по-голяма внушаваща способност и от когото може да възприеме идеи, които пречат на правилния развой. Най-малко, те ще забавят развитието му. Поради тази причина светлите същества имат задача да превърнат внушенията във вдъхновение. Новите хора, особено учениците трябва да преминат от внушението към вдъхновението.
към текста >>

54. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами.
За какво е потребна тази красота само за едно лято? Колко е щедра природата при раздаване на прелести! За всички поставени въпроси, както и за още много други, естествениците нямат отговор. Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“.
към текста >>

55. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите.
При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпросите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи. Ученикът: Вие казахте, че е потребно всеки да намери своя истински път. Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре.
към текста >>

Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар.
Ако някъде ти откажат да ти дадат това, което си поискал, тогава опитай се още на двадесет и девет места, докато го получиш. Ученикът: Ще рече, че все пак всичко зависи от нас. Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият. Учителят: Така е. Благодатта и истината са у самия човек. Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар. В човека чака много голяма и неподозирана сила, която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става постижимо. Ето как благодатта е вътре в самия човек. Ученикът, след като поразмисли нещо. запита: - Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божествения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко отношение?
към текста >>

56. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души.
От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
към текста >>

57. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината.
Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“ Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината. Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина. Истината познава този, който е проследил едно явление в причинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин. Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината. Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка.
към текста >>

58. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии.
Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004). Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта.
към текста >>

59. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите.
"Истината е висшата реалност. Истината съдържа началото и края на нещата" (Учителят П. Дънов) а) Истината като висша реалност Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е. до Бога.
към текста >>

Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока.
Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел.
към текста >>

Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите.
Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите. Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия себе си. А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност. И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мярка за него е Вечността.
към текста >>

60. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>

61. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Не си правете илюзии!
Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е единственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, трябва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии! " Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на благостта... Някои хора говорят за Бялото братство.
към текста >>

62. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Ала в същото време не си прави илюзии, че някой - дори и най-прозорливият - би успял да проникне в дълбините на същността му.
Аз съм ви събрал тук за кого? За Господа. Бог ми е казал да ви събера. Той ми казва: "Това ще им разправиш." Вие казвате: "Така си помислил Учителят да ни говори." Не, аз ви говоря, каквото Бог ми каже. Каквото ми каже Господ, ще го кажа на вас." Той не крие нищо за себе си - битието му е открито за всекиго, Словото му - също. Ала в същото време не си прави илюзии, че някой - дори и най-прозорливият - би успял да проникне в дълбините на същността му. Затова споделя: "Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познавали, щяхте да имате Неговата Любов! " Нито за Бога, нито за него самия е от значение да бъде познат изцяло в същността си. Това не е актуална задача за неговата мисия.
към текста >>

63. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца.
Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му.
към текста >>

След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си.
Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му. Мъдрият търси признание единствено от Бога. В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората.
към текста >>

64. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти?
„Щастието е в туй, което хората постигат.“ „Щастието на човека зависи от неговия ум.“ „Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му.“ (Учителят Петър Дънов) Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“.
към текста >>

Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди.
(„От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
към текста >>

Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието.
Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя. С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл. Само постижимото е реално (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество.
За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот.
към текста >>

За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото.
Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници. Великият Мъдрец, Пратеник на космическата Премъдрост, не оставя да го чакат дълго. Той започва да говори тихо, но отчетливо за щастието: - За да направиш човека щастлив, най-първо го обери и след една година му върни това, което си му взел. Тогава той ще бъде щастлив, защото ще оцени това, което има. За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото. Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка. Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето. За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас: - На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни.
към текста >>

65. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА „Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права. Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония." Учителя Стародавна истина е, че мекотата на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа.
към текста >>

66. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Тя го поставя под силното влияние на илюзиите, той се отдалечава от истината и губи свободата си.
Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: „Ние искаме да постигнем близките идеали." Ако човек търси причината за своите трудности и неуспехи вън от себе си, в несъвършенството и несправедливостта на живота, той развива и задълбочава в себе си комплекса за малоценност. Влизането в този път на слабостите е опасно за ученика на духовната школа. Неговата ориентация е резултат на подхлъзване по наклонената плоскост. Тя го поставя под силното влияние на илюзиите, той се отдалечава от истината и губи свободата си. Състоянието на психологическа неуравновесеност се характеризира с някои симптоми. На първо място това е тенденцията да се прикрие и оправдае слабостта, която подхранва психологическия комплекс; който несъзнателно се страхува от истината, той не иска да я види и я избягва. В такъв случай човек крие истината не само от близките си, но в желанието си да я забрави, крие я и от себе си. Той я занемарява и осъжда на забвение в складовете на неосъзнатото. Със своите неумолими, но абсолютно справедливи закони, често природата ни показва абсурдността на човешкото упорство.
към текста >>

67. Божествената дистанция - Павел Желязков

Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали.
Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки." „Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно." Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали. Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.
към текста >>

68. Разпределение на годишния материал - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Далеч не си правим илюзии, че ще.
Нека даваме на децата само това, което е по силите на възрастта им и което сами могат да изживеят естествено. Преди да започнем с разпределението, ще подчертаем природата, средата и примера като съществени фактори към общата ни работа през цялата година. Природата е извор на живот. Да запознаем децата с живата природа, с промените, които стават в нея; да ги запознаем с живота на цветята, на животните и птиците, с въздуха, светлината и водата — ще рече да ги запознаем с целокупния живот. Да запознаем децата с всички храни, набавянето им и правилното хранене — ще рече да научим децата да живеят правилно, защото само онзи, който добре и правилно се храни, който цени храната, той цени и живота. Далеч не си правим илюзии, че ще. успеем да запознаем децата с всичко за една две години. Това е задача на всеки от нас за цял живот. Първите и най-силни впечатления обаче може да даде детската градина. Средата е непосредствената обстановка, в която протича животът ни. Тук предстои на детската учителка да разясни смисъла и значението на всеки предмет, с който детето установява контакт при непосредствените си действия.
към текста >>

69. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му.
Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“. Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени. В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека. Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му. По отношение на това, аз вече и най- малко не мога да се съмнявам2). Огромни изследвания в същата област е направил и ползващия се с всесветска известност френски астроном Камил Фламарион. В своите големи трудове: „La morte et son mystere“ (3 тома), „L’inconnu et les problemes psychiques“ (2 тома), „Dieu dans la nature“ (2 тома), „Les forces naturelles inconnues“ (2 тома) и „Les maisons hantees“,3) той е събрал, проучил и систематизирал стотици и хиляди дори проверени опитности из тази област, изложени в хилядите страници на горепосочените съчинения. Немайки възможности, в малкото страници на тази малка книжка, да излагаме на дълго подробности от тия съчинения, ние ще се задоволим да дадем само малки извадки. Така, в предговора към книгата си „L’inconnu et les problemes psychiques“, Камил Фламарион пише: „Това съчинение представлява опит за научен анализ на неща, които са считани, изобщо, като чужди на науката, а също като несигурни, фантастични, повече или по-малко въображаеми.
към текста >>

70. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията.
Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега. Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато? Ала отрадно е това, че въ човѣчеството днесъ се образува едно ядро отъ хора, въ които този дълбокъ алхимиченъ процесъ се извършва.
към текста >>

Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато?
Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега. Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато? Ала отрадно е това, че въ човѣчеството днесъ се образува едно ядро отъ хора, въ които този дълбокъ алхимиченъ процесъ се извършва. Като въ атанора на древнитѣ алхимици, въ преходното имъ естество се вече образува, всрѣдъ велики страдания, златото на мъдростъта. Това злато е основниятъ капиталъ на бъдещата култура. А сега борбата още продължава. Докога ще трае тя?
към текста >>

71. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

- Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии.
Двадесет и първата глава има връзка с двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши - понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли тогава в какво положение вие ще се намирате? - Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най- голямото страдание - по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи - не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят.
към текста >>

Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят.
- Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най- голямото страдание - по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи - не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите - вие имате за тях достатъчно опитности. Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си - всякакво вземане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на Любовта и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Някой ще каже: „Има време“ - Няма време! Мине ли тази година - изгубвате всичко.
към текста >>

Няма да се спирам върху илюзиите - вие имате за тях достатъчно опитности.
Животът е най- голямото страдание - по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи - не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите - вие имате за тях достатъчно опитности. Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си - всякакво вземане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на Любовта и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Някой ще каже: „Има време“ - Няма време! Мине ли тази година - изгубвате всичко. Няма време! И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени.
към текста >>

72. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
Човешките суеверия Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>

Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто.
към текста >>

73. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната.
Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка. Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването. Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия.
към текста >>

74. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

В света няма илюзии.
Бъчваров: Тези думи ваши ли са? М: То е все таки да се пита, цигулката като свири дали гласът е неин. Да, тези думи чрез мен са дадени. Аз искам да ви предупредя, да не правите капитал от моите думи. Капитални думи са само Божиите. В света няма илюзии. Сенките са само криво схващане на (думите) нещата. Илюзиите са тоже действителности, а само относително. Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа. Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба.
към текста >>

Илюзиите са тоже действителности, а само относително.
Да, тези думи чрез мен са дадени. Аз искам да ви предупредя, да не правите капитал от моите думи. Капитални думи са само Божиите. В света няма илюзии. Сенките са само криво схващане на (думите) нещата. Илюзиите са тоже действителности, а само относително. Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа. Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба. М: Верно. Т. Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „Виделина“ ?
към текста >>

75. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него.“ Снимки към глава пета: Баучеровото 1922-1926
Братя и сестри, знаете ли колко сте се заблудили вие? Едно време, когато вие излязохте от небето, какво ми казахте, знаете ли? Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега, като ви гледам, съжалявам ви! И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на земята, и не искате да разберете, къде ви е щастието. Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него.“ Снимки към глава пета: Баучеровото 1922-1926
към текста >>

76. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията.
През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Вашата история не знаете - не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи. Човешкото съзнание - да се изразя на един строго научен език - минава през три степени: 1. степен есенциална2 2.
към текста >>

77. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние.
Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110. Може да сме изглеждали наивни тогава, когато търсехме практическото приложение на словото на учителя Беинса, но тогава между стъблата на царевиците и слънчогледите ние имахме някаква стойност, която е повече от всичко друго в нашия житейски път. Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци. Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час. Не всички ще се пробудят от многохилядолетния си сън, а само тия, на които е дошло времето. Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това. Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива.
към текста >>

78. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения.
Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел. (7) Всеки път, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо. Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65578484535217