Търсене в текстове за 'Илюзии'

Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо.
Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим. Само Господ изменя тия условия и когато Той ги изменява, нам е лесно, защото когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, а особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отнеми ми хомота." Но понеже то, като животно, добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние да видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения спрямо Бога не са такива, както е конят спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем като как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: Не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше да са работите така, но като сме под особени условия, паднали от Бога и излезли от Небето, то затова сме в това положение.
към текста >>

17. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се на сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си? Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
към текста >>

18. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е.
Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети. Колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много по-интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие вече на Земята не очаквайте. Тези 24 часа не са за това и в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, Който вече ликвидира сметките, може да ви повика и каже: „Това не е ваше, дайте го." И виждате, нали Христос като дойде, каза да се даде на българите страданието им преди толкова и толкова години, но светът не им го даде. Европа отказа да приложи този закон и поиска да действува по стария закон.
към текста >>

19. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си! Каква полза от всичко туй за вашите души? „Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? " Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тука. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилени и размирни. Намерете ми, например, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му; намерете ми подчинени, които да милеят за началствуващите ги? Няма!
към текста >>

20. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога.
Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете: Колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне ни повече, ни по-малко. Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил един мъж или жена на земята, той им е дал един бюджет. Ако някой го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го вземе, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертвуваш за мене." Няма защо той да се жертвува за вас. Ако той прави тази жертва, за да ви подигне, той ще слезе - такъв е Божественият закон: един слиза, а друг се качва.
към текста >>

21. Наряди за 1919 г.

Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое учениците му, но гледайте да не си правите илюзии, а да има поне нещо приблизително вярно с действителността.
Ще ви дам за 2-3 месеца следната работа:Ще си държите бележки на една тетрадка за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде. Ще следите по часовника времето, когато е дошла лошата или добрата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, когато ви е напуснала. Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитвате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете 2000 години назад, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос и учениците му. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое учениците му, но гледайте да не си правите илюзии, а да има поне нещо приблизително вярно с действителността. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженците, вашето място и др.. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците му - в ума си, младоженика - в ума, невестата - в сърцето. Невестата и младоженика ще поставите на отделни места, защото в духовния свят двама души не стоят в една стая. А тука в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Живеещите в онзи свят свободно си четат мислите, затова, когато някой от тях е неразположен, то другите, като прочетат мисълта му, отминават и без да става нужда той да ги пъди. И затова в онзи свят няма условия за грях.
към текста >>

22. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи, прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога.
Когато умреш за някого и се жертвуваш, значи ти коленичиш през него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете, колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне, ни повече, ни по-малко. Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи, прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил един мъж или жена на Земята, Той им е дал един бюджет. Ако някой го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го взема, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертвуваш за мене.“ Няма защо той да се жертвува за вас; ако той прави тази жертва, за да ви подигне, той ще слезе. Такъв е Божественият закон - един слиза, а друг се качва.
към текста >>

23. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое - учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително в представите ви.
На една тетрадка ще си държите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде. Ще следите по часовник, когато е дошла добрата или лошата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. II. Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли или желания. Затова ще се върнете назад 2000 години от времето, в което сте сега, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос с учениците Си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое - учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително в представите ви. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на. младоженика, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му - в ума, младоженика - в ума, невестата - в сърцето. Невестата и младоженикът ще бъдат разделени, защото в духовния свят двама души в една стая не живеят. А тука в една стая живеят по няколко души, затова се и карат.
към текста >>

24. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Нищо. Това са илюзии на черния маг.
Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се ограничава със самата мисъл, че господарят му го ограничава. Ходите из улицата със скъсани дрехи, срещнете някой познат благородник или богаташ и той ви отмине, не ви поздрави, и си кажете: „Нали съм сиромах, никой не ме поздравлява! “ Питам: Като ви поздрави, ще ви придаде ли нещо? Нищо. Само ще ви погъделичка малко. Ако някой ви погледне и се усмихне насреща ви, какво ще спечелите от туй усмихване? Нищо. Това са илюзии на черния маг. Когато се усмихне човек, трябва да почувствува това от дълбините на душата си, че Бог присъствува в този момент. Какво трябва да разбираме под усмивка? Като се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка, не е важно. Ние лично трябва да сме доволни от нея.
към текста >>

25. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате.
Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно омекчение на сърцето, подигане на съзнанието и такъв човек е в пътя на обновлението. Запитват: - Защо някога се чувствуваш изоставена? - Изоставят те, за да се развиваш. Понякога чувствуваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога малко време, някога с дни и после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а друг път отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката - лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри.
към текста >>

26. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Искам да се избавите от илюзиите си.
Ако може тук в България да намерите две жени, които да се обичат, аз бих желал да видя тези жени и ще си снема една фотография. Не че е невъзможно това на Земята, но жената трябва да има своя мъж и третият, който ще дойде, тогава ще се изяви Бог и туй, което търсите, тогава ще дойде. Духът и Христос. Само тогава ще дойде Духът. Трима души се иска, за да дойде Христос. Искам да се избавите от илюзиите си. Искате да сте ученици, търсите щастие, дето го няма. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е - при мъжа ви. Но той ще ти турне юлара на главата, после, той си има остен, и кола ще ти турне и ще ти каже: „Хайде на нивата да ореш! “ Не мислете, и вашият мъж, и той е впрегнат, този мъж, лъжливият - на Земята, а другия мъж, аз няма да Му кажа сега името. Не искам да казвам Неговото име.
към текста >>

Не си правете илюзии, един мъж има, схванете това.
И дойде някоя мома и казва: „Аз го намерих.“ Да, казвам, не си Го намерила още. Ти когато намериш Този, за Когото Павел казва: „Сгодих ви за един мъж“, той ще бъде най-великия ден в живота ви. За жената това ще бъде възкресение и затова казва Христос: които се сдобият с този ден, с туй разбиране „нито се женят, нито за мъж отиват“. Кой мъж? На мъжете когато ще говоря, ще кажа, че има само една жена. Не си правете илюзии, един мъж има, схванете това. Ще го търсите. Ще се чувствувате като една душа и тъй ще можете да разрешите един въпрос: защо страдате? Въпросът е да намерите кого? Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: „Аз съм начало и конец, алфа и омега“, Този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението Си, Който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината.
към текста >>

Няма да си правите илюзии: „Аз не съм като другите жени!
Той е един и същ. Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него. „Благоутробен“ се казва за Него, „многомилостив“, пълен с любов към онези, които се каят, които вършат Неговата воля. Този въпрос сега ще го решите. Няма да си правите илюзии: „Аз не съм като другите жени! “ Едно ви моля само: не си правете илюзии „не съм като другите жени.“ Гледайте да бъдете тази жена. За едната жена аз не съм говорил още, да ви кажа каква е едната жена. Хайде, поздравлявам ви с... Ще атакувате сега, на нож ще влизате. Сега всички с Духа, със Словото Божие. Не да вземете губерките, но със Словото Божие ще решите важния въпрос.
към текста >>

“ Едно ви моля само: не си правете илюзии „не съм като другите жени.“ Гледайте да бъдете тази жена.
Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него. „Благоутробен“ се казва за Него, „многомилостив“, пълен с любов към онези, които се каят, които вършат Неговата воля. Този въпрос сега ще го решите. Няма да си правите илюзии: „Аз не съм като другите жени! “ Едно ви моля само: не си правете илюзии „не съм като другите жени.“ Гледайте да бъдете тази жена. За едната жена аз не съм говорил още, да ви кажа каква е едната жена. Хайде, поздравлявам ви с... Ще атакувате сега, на нож ще влизате. Сега всички с Духа, със Словото Божие. Не да вземете губерките, но със Словото Божие ще решите важния въпрос. Беседа, държана на 10 ноември 1921 г., четвъртък, (само за жени), София, 3 ч след обяд
към текста >>

27. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Съчинения и писма на ученичките

Не си правете илюзии.
Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, казва, че всичко, каквото става в света, е за добро, казва: „Бог, Който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за добро.“ Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата на човека. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си?
към текста >>

Това са илюзии.
И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И оттам се раждат всички грешни състояния. Или, с други думи казано: само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел.
към текста >>

28. Класът на Добродетелите

За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по- мапко се спираме на нея.
22. 03. 1924г. София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г. София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога. Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по- мапко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно.
към текста >>

29. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Но в човешкия свят не си правете илюзии.
Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божествения живот, който водите, то е стария ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влязох в Божествения живот, а пък мъчнотии.“ Не, и то е старото, което се проявява. Прочетохме Добрата молитва 8 часа без 20 минути 6 юли 1923 г.
към текста >>

30. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта.
Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето.
към текста >>

31. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1601-1620

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Всеки, който си е въобразил, че може да владей над природата, се е намерил пред праха на своите илюзии и въображение.
Божественото в човека е същественото, върху което той трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите, с Бога. Дойде ли човек до това положени е, мисълта му се изправя, чувствата му се облагородяват и постъпките му стават възвишени. Всичките му работи тръгват напред. Смирението. 1612 От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове Разумната природа 1613 Природата не позволява да я владат. Всеки, който си е въобразил, че може да владей над природата, се е намерил пред праха на своите илюзии и въображение. Коя е причината за смъртта? 1614 Тя се дължи на това, че човек се намира в постоянна борба с Разумната природа и иска да я подчини на себе си. Никой не може да подчини природата, но трябва да се учи от нея. Тя учи хората на закона на Любовта. Живата природа 1615 Като говорим за Разумната природа, за Живата природа, ние разбираме едно от най- великите същества след Бога.
към текста >>

32. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1921-1940

ТОМ 14

Всеки, който си е позволил, че може да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.
Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото в човека е същественото, върху което той трябва да работи. Чрез Божественото ще се свърже с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога: Дойде ли човек до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се облагородяват, постъпките му стават възвишени, всичките му работи тръгват напред. Смирението. 1926 От вътрешното смирение на човека се раждат наи-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил, че може да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение. Разумната Природа. 1927 Като говорим за Разумната, за Живата При- рода. разбираме едно от най-великите същества след Бога. Със своята аура Природата обхваща всичко. Тя е светла, разумна, блага и чиста, и съдържа в себе си Любовта. Страданията.
към текста >>

1928 Страданията, през които човечеството минава, са временни, те са илюзии на временния живот.
Разумната Природа. 1927 Като говорим за Разумната, за Живата При- рода. разбираме едно от най-великите същества след Бога. Със своята аура Природата обхваща всичко. Тя е светла, разумна, блага и чиста, и съдържа в себе си Любовта. Страданията. 1928 Страданията, през които човечеството минава, са временни, те са илюзии на временния живот. Няма страдания, които да засягат изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си е свободен. Злото. 1929 Злото парализира волята, ума и сърцето на човека, както и всичката негова вътрешна сила. Измени живота си. 1930 Които иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

33. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Всички ние страдаме от илюзии, например дойде някой и те излъже, че къщата ти изгоряла, или ти ограбили дюгена, ти почнеш да плачеш, не, зарадвай се в случая.
Някой път си неразположен, тази буря е вътре в тебе, тази буря става в хиляди същества и са дигнали голям прах, ти не можеш да мислиш в такъв случай. Ще си кажете: „Това е буря, ще мине." Може да трае 1 минута, 2,3,4,5,10 минути, 20 минути, 1 час, 2, 3,4, 5, до 24 часа максимум е най-големия период. Има общи бури и специални. Сега идат общи бури, понеже стават преустройства на целия космос, преустройства стават и в слънчевата система, ние понеже сме в центъра, ще го почувствуваме, то е в реда на нещата. Но ние, като не разбираме законите, мислим като мравките да си преместим яйцата от едно място на друго. Всички ние страдаме от илюзии, например дойде някой и те излъже, че къщата ти изгоряла, или ти ограбили дюгена, ти почнеш да плачеш, не, зарадвай се в случая. И богат да станеш, и беден нищо няма да ти придадат, но може да изгубиш спокойствието си. И това зависи от кармата. Хора, които те мразят, ще ти направят пакост. Ако един човек живее за Бога, ако Бог е на негова страна, той може да разчита на Него, да каже: „Господ дал, Господ взел." Ще кажете, лесно се приказва, но като дойдете до положението, има една точка, която не се колебае. Опорната точка на махалото е неколебима, то е Божественото у човека, което не се бои, то ти казва: „Всичко ще се оправи!
към текста >>

34. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на Източния и Западен окултизъм очакваха.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Учителят въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше, работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на Източния и Западен окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия си състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителят отваря школа на ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО, която има за задача да изработи в човека, един ум, които изключва всяка заблуда, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителят казва: - „Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката, изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство.
към текста >>

35. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - II раздел

Иван Толев

ТОМ 15

ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Всемирна летопис", Г.
65-66 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Всемирна летопис", Г. IV, кн. 5 (Х1.1925-111.1926), с. 97-99 * 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Всемирна летопис", Г. IV, кн. 6 (IV.1926), с. 121-122 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА .Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

36. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Иван Толев

ТОМ 15

29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите „Всемирна летопис", Г.
29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 6 (IV.1926), с. 121-122 Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
към текста >>

121-122 Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите.
29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 6 (IV.1926), с. 121-122 Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи.
към текста >>

Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие.
Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят. Народите искат мир, вътрешен и външен. Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени. Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е.
към текста >>

37. 1934 година

ТОМ 16

Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа.
Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат. Те имат най-малко четири полюса. Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа. В Божествената школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Положеното на хората в света е по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Хората на новата култура се отличават с това, че те са доволни на най-малкото, което им се дава.
към текста >>

38. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво!
Каквото мислиш, това ставаш, е казал Сенека преди 1900 години - значи той в онова време е разбирал тайната на щастието, лекар на тялото и душата, че каквото и да се случи на човека, каквито и състояния да го налягат, в каквото и стеснено и безизходно положение да изпадне, той трябва да не [се] съгласява с момента, а да се държи с ума си с оная реалност, с положителното, със светлото, с източника на живота. При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво! Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понежи са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла.
към текста >>

39. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Не си правете илюзии, че хората, между които живеете, хората живеят братски - това няма да стане в сегашния си живот.
28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта 11 .VIII.935 г., 5 ч сутр., неделя, Рила 8. гл. Еремия 17. гл. 22 ст. Ев. Йоана Пророкът преживява едно свое вътрешно схващане, както той разбира. Вижда хората какво правят, няма изходен път. Не си правете илюзии, че хората, между които живеете, хората живеят братски - това няма да стане в сегашния си живот. Туй, което е от земята, на земята ще си остане. Вие все се разправяте за материални работи - кой какво яде, колко обуща има, шапки и пр. Животното у човека си е животно, то не мисли. Другото у човека е Божествено. Имате една задача: да се справите с материалната каша, която е у вас.
към текста >>

40. 3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността.
Ученикът трябва да го намери и да го извади. Този месец изглежда че ни е определен да употребим всички усилия, за да осветим пътя на своите мисли, като се държим здраво в закона на вярата. Учителят в специалния клас ни говори също за светлина, знание и вярата, но Паша ще ти напише по-подробно за това. Бъди добра, не отпадай никога духом и изнасяй с радост всички мъчнотии! Човек расте в мъчнотиите и самотата. В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността. Колко е милостив Бог към тази душа, на която дава възможност и в света на лъжливите познания да дойде до истинските. Нека непоколебима вяра да ни свързва винаги с Него, защото Той ни носи живота, светлината, свободата. Твоя сестра Марика. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова (на същия лист) Добра сестра Еленка, По-важното двете сестри ти писаха, в този момент ти пише и Гена, та и аз, малко, според мястото, ще ти се обадя. Това, което ми възлагаш, все пак като доброволно приета от мен задача - дохождането ми в с.
към текста >>

41. 1. Предговор

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Когато се четат или слушат тия изказвания, човек получава впечатление, че се касае до някакви илюзии, внушения, хипнотически предавания, изхождащи от Петър Дънов, чрез които той би си служил, за да влияе и респектира хората от своя антураж.
През време на прехода от капитализма към социализма, при подчертани тежнения към социализма, то заживя като обществено движение със своя самобитна физиономия и своя съдба. Историята на Бялото Братство представлява особена глава от историята на народа ни, която може да бъде предмет на отделен труд. Ние сме задължени само да го споменем, защото то е неделимо от живота и съдбата на неговия основоположник Петър Дънов. Нашето желание засега е да поднесем автентични изказвания на живи свидетели, които са имали през различни времена контакт с него. Постарахме се да ги предадем така, както ни са разказвани, без поправки, без промени както в стила, така и в съдържанието им. Когато се четат или слушат тия изказвания, човек получава впечатление, че се касае до някакви илюзии, внушения, хипнотически предавания, изхождащи от Петър Дънов, чрез които той би си служил, за да влияе и респектира хората от своя антураж. Точно на тая основа застават неговите противници, за които е невъзможно да обяснят по друг начин неговите странни прояви. С подобно твърдение обаче никак не могат да се съгласят самите „свидетели", даващи своите изказвания. Те всички могат да различат състояния на „внушение", на „хипноза", от които биха се освободили през течение на дългите години, които ги делят от контакта им с него. Още повече, че нито един от тях не е свидетелствувал за някаква корист от негова страна, обясняваща прилагането на такива методи. Обяснението се затруднява поради факта, че самият Петър Дънов нито веднъж, било устно, било писмено, не е повдигнал глас да се защити - да опровергае нападките и обвиненията против себе си.
към текста >>

42. 75. Учителят Беинса Дуно: „Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене.

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Тогава, нека не си правим илюзии.
Не е протестантизмьт, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това са форми, които само приготовляват човечеството. Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, това е Божият Дух. Само този велик Божествен Дух ще обнови света и този Дух действува сега във вас. Тогава, нека не си правим илюзии. Нека отворим сърцата си за тази светлина, която иде отгоре, защото чрез нея Бог действува в нас. Нека създадем една нова форма и да покажем на съвременното общество, че ние седим по-горе от него и по-ум, и по-сърце, и то не само привидно, а фактически. Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е един вътрешен акт. Да се пожертвуваме вътрешно, това значи ние да отворим душата си за целия свят.
към текста >>

43. 18. Чужденката

- Аз не съм си правила илюзии в нищо, когато идвах насам: знаех, че идвам насам в страна, облагодетелствувана от природата, онеправдана от историята.
- Беше време, когато виждах пред себе си човека, един случаен представител на Учението на Учителя. Виждах и хубавото, и лошото, което имаше в него, и което можеше да има всеки човек. А сърцето ми трепкаше. То предугаждаше зад неговата оригинална фигура, зад неговата неправилна реч онова, което отдавна беше бленувано. Една мечта го ласкаеше далеч на юг, в братска страна, гдето слънцето по-силно грее на лазурен кръгозор, гдето един бистър ум пречупва през кристална призма ежедневните житейски тревоги и ги превръща в бисери на мъдрост, гдето един голям човешки дух чувства и живее Духа на Вселената и чъртае с широка ръка величието на самия живот. - Аз не съм си правила илюзии в нищо, когато идвах насам: знаех, че идвам насам в страна, облагодетелствувана от природата, онеправдана от историята. Палмови вейки не съм искала и не съм ги очаквала. Не си правя илюзии и по отношение на самото Учение: то е светлина върху живота на човека. Криво ли е, че животът на всеки човек има повече горчивини, отколкото радости, и повече поуки, отколкото щастие? - Наистина, тук ние не научихме теорията на окултизма: ние идваме вече подготвени. Но ние научихме и учим тук неговата практика: как думите оживяват и стават дело.
към текста >>

44. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”. Но между тия прояви в „тъмния полюс” на Нептуна и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс”, има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептуна се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии.
към текста >>

Под силното влияние на "вълшебника" Нептуна се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии.
Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”. Но между тия прояви в „тъмния полюс” на Нептуна и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс”, има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептуна се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептуна. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на „будическия свят” - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
към текста >>

45. 9. Тълкуване на аспектите по аналогия.

ПЕТЪР МАНЕВ

Нептун хармонични - Необикновен тайнствен живот; дисхармонични - Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления.
Венера хармонични - Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхармонични - Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс хармонични - Бойна слава, успех, дейност; дисхармонични - Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, порязване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, смърт, особено насилствена, война. Юпитер хармонични - Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхармонични - Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран хармонични - Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхармонични - Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун хармонични - Необикновен тайнствен живот; дисхармонични - Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др. Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна хармонични - Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници-изобщо възрастни жени; дисхармонични - Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Мерхурий хармонични - Интелектуалци - учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари, търговци, посредници, пътници - изобщо млади хора.
към текста >>

46. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност. Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използват едновременно.
към текста >>

47. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е.
Енергиите на Любовта ще внесат Божествената топлина, която ще организира силите на неговото сърце - ще разтопи каменното сърце на човека и ще го превърне в живо органическо сърце, което ще чувствува радостите и болките на всички същества и ще бъде отзивчиво към най- тихия глас на Бога, Който живее в него. Енергиите на Мъдростта ще внесат светлина в неговия ум и ще организират неговите дарби и способности, ще внесат светлина в неговото съзнание и ще дойде до онова състояние, за което се казва в Библията, че Бог рекъл да бъде виделина и станало виделина, станало ден първи. Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят. Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението. Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие.
към текста >>

48. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание.
Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе. В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе.
към текста >>

49. 1926 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което число на илюзии.
Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последния сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата от цифрите на числото 15 е 6, което число на илюзии. Като ученици на окултната школа, вие трябва да изучавате астрология, да я прилагате в живота си. Като знаете влиянията на планетите върху земята, върху всеки човек, вие ще може да определите, какви резултати ще имате при започване на известна работа, или някакво предприятие. От гледище на астрологията, за пример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия.
към текста >>

50. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Авторитетът на учените не може да се подбие Истински ученият има всякога авторитет, а обикновеният учен не трябва да си прави илюзии, че всичко знае.
София, 1935, с. 177 ÷ 178 „Според някои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000 градуса. Как са дошли до това твърдение? Като ги изучават от Земята, вярно е, че температурата на тия звезди е 20,000 градуса, но ако се отиде до тях, температурата им ще бъде около 35,000,000 градуса. Като слушате да се говори за учените така, ще кажете, че с това се подбива техният авторитет. Авторитетът на учените не може да се подбие Истински ученият има всякога авторитет, а обикновеният учен не трябва да си прави илюзии, че всичко знае. Той трябва да се радва, че нещата постепенно се откриват за него, докато дойде до тяхното истинско положение. По-рано учените казваха, че на Луната нямало никакъв живот, а сегашните учени подържат, че на едната страна на Луната се забелязвал някакъв живот. Значи, учените постепенно се приближават към истината. Забелязано е, че под влиянието на Луната водите в моретата и океаните се повдигат и снишават, явяват се приливи и отливи. Какво показва това?
към текста >>

51. 31. Времената, които преживяваме...

(В. «Живот», г. I, бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1)

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

И много наивни са тия, които мислят, че ще могат да спрат идванието на новото с палиативи, с временно създадени илюзии, с които се мъчат да задържат вниманието или отклонят насоката на движението, идеите, надеждите.
Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, гдето няма мъчнотии, деца трябва да се поставят. Само героите могат да издържат на най-мъчните условия на живота. От «Книгата на Живота» Времената, които преживяваме, са изключителни - за нас самите; за народа ни; за цялото човечество. Дали това се схваща или не, то е безразлично - слънцето си изгрява, без да се грижи дали ще го видим или не; възможно- то отричане на слепите не е никакво доказателство за липса на светлината. Старите форми - морал, философия, схващания, норми, учения, се късат като прогнили въжета още при най-малкия напън на бурята, която току-що започва. И много наивни са тия, които мислят, че ще могат да спрат идванието на новото с палиативи, с временно създадени илюзии, с които се мъчат да задържат вниманието или отклонят насоката на движението, идеите, надеждите. Коренът на всичко идващо е много по-дълбок, отколкото може да се мисли - нещо ново, зачекващо изцяло устоите на живота, е дошло и иде - един процес, който ще трае с години и ще се приближава с неопределима неминуемост. Стихиите ще го предшествуват; разтърсванията - физически, душевни и нравствени, политически и обществени борби, изострени до крайност - ще бъдат предтечите... Светлината е дошла в света. Вече се зазорява. И тия, на които делата са лоши, ще бягат от светлината, защото не искат да ги видят такива, каквито са си... А въпреки всичко, надеждата сгрява милиони сърца за по-добър утрешен ден. И в тая надежда, която движи, въодушевява, възкресява и подтиква тия милиони в страшно трудният им всекидневен път, се крие силата на реалното, което никога не се изменя, и което никога не излъгва тоя, който го очаква и работи за него - това, което се проявява в обичта, добротата, братството.
към текста >>

52. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
към текста >>

53. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!...
И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не! - важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни. Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето характеристиката на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения. И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!... Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството. Но съдейки днес тях, ний всинца съдим себе си - ний, които имаме светлината, носим страшна отговорност пред человеците, ако не я пръснем, ако не разсеем тъмнотата, за да могат срещналите се по улиците, по борсите, по корабите, по бойните полета, по барикадите да се познаят, че са братя!... Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество. И това малко общество расте постоянно, постоянно се разширява, добива свои обществени форми, религиозни обреди, държавно устройство; води войни, носи това ново по целия свят. И докогато се държи в него, то има успех, има разцвет на всички сили - умствени и физически; преуспява във всички направления, надвива всички препятствия.
към текста >>

54. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии.
Тебе те е яд, че царят не ще да те види тебе, ами иска да види жена ти и детето си» - и Сирко избягал. Това казах на царя, а той каза: - Ама така ли му казал? - и много се смя, но не възрази нищо, нито се възмути, от което разбрах, че това си е една истина, която той може би мислеше, че и аз отдавна зная...513 На два пъти започва да ми се оплаква от царицата, но аз не давах ход, като му казах, че сега вече ще дойдат още по-мъчни условия и само Божественото може да ги изведе на прав път. Да го търси в себе си и да следва гласа Му. Радвам се, че прекара дъновистката треска в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат Учителя за Учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат закоите, които той е донесъл, те ще загинат.514 Те трябва да ги опитат, като ги прилагат. Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии. Само Божественото е, Което може да го спаси - да го търси дълбоко в себе си вътре и да Го следва! Обеща. Видя ми се позаякнал вътрешно. Но сега аз вътрешно не се прилепям както по-рано - сега му казвам и го оставям той да си решава задачите, а по-рано се впрягах аз и се много измъчвах. Сега, слава Богу, видях погрешката си и той самият ще върви по-добре. Бог да пази и помага!
към текста >>

55. 23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Нека никой си не прави илюзии.
винаги иде една 1913 година! Това да не се забравя. Насилието, употребено спрямо третия, ражда идеолози на това насилие, желающи да се облажат около прилаганието му, смятат, че силата и властта е нещо съществено и го прилагат срещу майсторите си - срещу самите си учители! Тъй стана някога. Тъй ще стане и сега. Нека никой си не прави илюзии. Това са все вълчи методи, те се опитват в хиляди години - и резултатите им винаги са били все едни и същи и без изключение са свършвали с едно: самоизяждание. Насилието и лъжата са опитвани, опитвани и опитвани. Те колят кокошката, за да извадят яйцето, но за това техните „добрини” се изкупуват с много сълзи, с локви кръв, с маса разрушения и нещастия. Твърде скорошни са още нашите рани по собственото ни тяло, за да има нужда да се напомнят последствията от тая вълча политика, в която братът се нахвърля върху брата. Стига вълчи методи на работа!
към текста >>

56. 34. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 13, 14.ІV. 1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Да се мисли, че несправедливостите ще бъдат забравени, че те ще минат безнаказани при днешното състояние на духовна култура на нашия народ, и след като се окървавиха веднъж с братска кръв - значи да си правим илюзии.
И започнаха: Комунистическата партия - вън от законите, Трудовашката партия - вън от законите, сега се заканват и на земледелците. Ако се кара все тъй, най-после „вътре в законите” ще останат само министрите, сателитът им, стражарите и детективите - а целият български народ ще остане вън от законите! Нашите държавници, за голямо съжаление и професори, които се забравят, изпускат из вид поуките на историята дотолкова, та VI най-елементарните работи не могат да разберат. Партиите разтуряте, но хората са живи. Вашите несправедливи постъпки ги само озлобяват и им отварят вратата, през която, при други условия, ще се излее тяхната омраза върху ви. Да се мисли, че несправедливостите ще бъдат забравени, че те ще минат безнаказани при днешното състояние на духовна култура на нашия народ, и след като се окървавиха веднъж с братска кръв - значи да си правим илюзии. Не насилия, господа министри, а свобода дайте, защото колкото повече потискате, толкова по- лошо. Вий затваряте легалните пътища да се излее негодуванието срещу вас - но то съществува и ще пръсне котела, на който е затворена предпазителната клапа! Това ви го пишем, за да се опомните догде е време, а не утре да обвинявате, че тия или ония подклаждали, защото и да подклажда някой, щом има излаз, не е опасно - но защо вий правите всичко, като че ли на всяка цена да предизвиквате катастрофа и нещастия на България, която е не само на Сговора ви. Разберете - насилието никога никому не дава мир и спокойствие - не го даде на Стамболийски - няма и на вас да го даде. Забравихте се вече.
към текста >>

57. 40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред.
Господарите станаха слуги и слугите - господари. В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич.
към текста >>

58. 60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)

60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр.
60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста.
към текста >>

1) Хората днес живеят с илюзии.
60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае.
към текста >>

Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи.
22, 9.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат!
към текста >>

59. 63. ТРИ ПОЛОЖЕНИЯ ИМА (бр. 18, 12.V.1930 г.)

И всичките велики хора, и всичките велики народи по това се отличават от другите, че те са имали идеали, стремели са се да постигнат цели, които на обикновените, „нормални” хора са се стрували мечти, илюзии, празни приказки... Някога така част от еврейския народ посрещна Христа: като лъжец; като към Богохулник се отнесоха с Него свещениците и князете - тия водачи, които бяха сами ослепели вече - и не даваха на другите да прогледнат.
А да развива - това е качество само на разумния, на благородния, на възвишения човек. В развитието влиза благото на всички. Благо е само това, което е благо едновременно за всички. Само така може да има развитие.” Тоя народ или човек, който е схванал правилно смисъла на живота, има сполука в дейността си. И когато дойде несполуката, той разбира причините, отстранява ги, ако са му във възможността, или ги проучава по-дълбоко, по-добре, за да може да съобрази постъпките си с тях. И всичките велики хора, и всичките велики народи по това се отличават от другите, че те са имали идеали, стремели са се да постигнат цели, които на обикновените, „нормални” хора са се стрували мечти, илюзии, празни приказки... Някога така част от еврейския народ посрещна Христа: като лъжец; като към Богохулник се отнесоха с Него свещениците и князете - тия водачи, които бяха сами ослепели вече - и не даваха на другите да прогледнат. Исус им носеше един нов закон, защото със стария те се убиваха един други, предателствуваха пред Римляните, правеха въстания и се взаимно изтребваха. Те, водачите народни - които го водеха само всред нещастия, скърби и мъки - видяха, че народът отива с Новото учение и поискаха на всяка цена да се справят с тоя водач на народите към новите пътища. И Той бе разпнат. И сега, който посочи Новото - но новото нанагоре - към общочовешките идеали, а не новото да се разголят до колените, да танцуват негърски танци - той рискува в най-щастливия случай да остане неразбран; в по-малко щастливия случай го чака преследване, че понякога и... да изчезне... Но въпреки всичко това идеалите остават! Годното върви напред, върховете се приближават, зората се зазорява и скоро слънцето на братството и Любовта ще се усмихне на всички будни, които го чакат с истинска радост и непоколебима вяра.
към текста >>

60. 89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница.
Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи! Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение.
към текста >>

61. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш?
Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще кажа една дума, и ще оздравееш, но ако не си готов - ще се простреш на земята! Затова предпочитай естествения, бавен метод, който не иска големи усилия. Вий искате знание, но ако вий не сте още готови?
към текста >>

62. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

Значи човешката любов, която е табу за Стевка и ангелската, Венера, и Божествената любов Нептун, трябва да се проникнат първо от Божествената мъдрост, за да узреят в ума и плодовете на знанието и да излезе от илюзиите на човешкия живот.
Законът на земята е: Колкото по- издигнато духовно е едно същество, посетило 13-та сфера, толкова по-голяма част от кармата на земята поема, изразена в съответните негативни аспекти. Всички велики души, дошли на земята, са имали тежки задачи за разрешаване и предимно квадратури и опозиции в хороскопите си - Христос, Буда, Мойсей, Учителят. Трудните аспекти в хороскопа на майка ми говорят за големите ограничения, които й слага небето, за да може и тя като душа в почивка да се занимава с делото Божие на земята. Като разгледаме аспектите, които я свързват с духовния свят - деклинациите, забелязваме, че 8 са южни (3) и дават силен ход на Божествената любов в нейната духовна същина, но самата планета на Божествената любов - Нептун, има северна деклинация (14), също ангелската и човешката любов - Венера. Това означава, че първо трябва да се пробуди в съзнанието й Божествената Мъдрост - Уран, но пак с помощта на любовта, за да може да разбира Словото и Писанията, за да ги прилага правилно в живота си. Значи човешката любов, която е табу за Стевка и ангелската, Венера, и Божествената любов Нептун, трябва да се проникнат първо от Божествената мъдрост, за да узреят в ума и плодовете на знанието и да излезе от илюзиите на човешкия живот. Виждаме и аспектите, които я свързват с Божествения свят - латитюдите са 6 южни (8) и 2 северни (14). Това означава, че в нейния Божествен живот човешката, ангелската и Божествената любов са в пълен синхрон, в пълен консонанс, и с тях тя може да постигне всичко, което пожелае във всичките светове. Северни латитюди са тези на Луната и Меркурий. Небето й обръща внимание да озари душата си с Божествената мъдрост и да излезе от затворения чертог, в който понякога попада, водена от силните си чувства, и да приеме Бога в душата си чрез Неговата мъдрост. Умът й - Меркурий, секретарят на Боговете, който посещава всички богове, не трябва да носи в себе си никаква тъмнина (никакво чувство или желание), с които ще бъде спиран на границата на света на светлините, където Учителят Беинса Дуно обитава и към Когото всички ние се стремим с пълна вяра.
към текста >>

63. Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание

ТОМ 22

15-16 „До сега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измените.
Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи,обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр.Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921] . с. 15-16 „До сега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измените. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме , че всички хора , с които живеем , са удове един на друг и сме необходими един за друг . Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползуваш от неговите блага. И благата и скърбите са общи."
към текста >>

64. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

В подобни илюзии за титли и отличия, с които светът е пълен, не само брат Михаил, но и много други братя и сестри могат да изпаднат.
Ако се допускат погрешки, потребно е да се поправят и да се изкупят само с още по-голяма ревност и в правилна работа и служене. Аз лично и цялото българско братство Ви желаем само това и никого не съдим. Братята и сестрите във Франция знаят, че брат Михаил Иванов е само скромен последовател на Учителя, който трябва да се стреми да бъде скромен и добър ученик. * от Учителя да остане според личната му молба във Франция и да съдействува за разпространяването на учението му, след Парижкото изложение от 1937 г. Пълномощия, като духовен пратеник и избраник с подобна мисия не само на него, но никому на земята Учителят не е давал. В подобни илюзии за титли и отличия, с които светът е пълен, не само брат Михаил, но и много други братя и сестри могат да изпаднат. Този път е вече стар, отживял и не отговаря на изискванията на времето. Следните мисли на Учителя трябва да се държат високо. Те са ясни, дълбоки, те са заветът на Учителя: «Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат с любовта, ще свършат с любовта. Богомилите сега идат отново.
към текста >>

65. 13.3. Разговор с Учителя

Д-р Иван Жеков

За лазарките - те са техни илюзии, чисти фикции.
Старите приятели да стоят на местата си и да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на слънце. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от тях и те да се запретнат да работят. За лазарките - те са техни илюзии, чисти фикции. Всички тези работи стават, за да поумнявате вие. Те са хора, които обичат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде иде тази работа. А отделното хранене на Кръстьо и Михаил аз ги изобличих: «Кой ви позволи да се храните отделно тук? » Аз имам камшик.
към текста >>

66. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща.
Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм. Аз съм била само негов проводник. Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща. Разбираш ли ме? Как бих искала да кажеш - да. Тогава, чуй ме. Обичай истината и я приемай от самото начало. Тогава ще избегнеш много разочарования.
към текста >>

Гледай Истината да виждаш навсякъде, и тогава няма да живееш със сенките и илюзиите, освобождението от които е свързано с много и много страдания... Затова, моля те, отвори очите си и виж, че тялото ми и аз не сме едно и също нещо и приближаванието ти до плътта ми, няма да значи приближаванието ти до мен.
Разбираш ли ме? Как бих искала да кажеш - да. Тогава, чуй ме. Обичай истината и я приемай от самото начало. Тогава ще избегнеш много разочарования. Гледай Истината да виждаш навсякъде, и тогава няма да живееш със сенките и илюзиите, освобождението от които е свързано с много и много страдания... Затова, моля те, отвори очите си и виж, че тялото ми и аз не сме едно и също нещо и приближаванието ти до плътта ми, няма да значи приближаванието ти до мен. Защото природата, която цени много повече Истината и това да не изпаднеш в заблуждение, лесно ще ти докаже колко много си се лъгал, но кажи ми, каква нужда има от голямата скръб, която ще преживееш тогава? Знай, че красивото, което ти цениш и обичаш, не е направено от плът и не е физическият път, който ще те доближи до него. Човек мисли, че формата и съдържанието са идентични и оттам това тичане подир формите и това заблуждение, че като не сме могли да намерим красивото и възвишеното в една форма, то ще го намерим в друга. И ще тичаме подир формите, докато разберем, че те са само проводници на това, към което сме се стремили. И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него.
към текста >>

Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии... 5.5.
Човек мисли, че формата и съдържанието са идентични и оттам това тичане подир формите и това заблуждение, че като не сме могли да намерим красивото и възвишеното в една форма, то ще го намерим в друга. И ще тичаме подир формите, докато разберем, че те са само проводници на това, към което сме се стремили. И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него. Тогава ще видим, че То се проявява чрез всички и чрез нас - То е и в самите нас. С това не значи, че хората ще се затворят в себе си. Не. Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии... 5.5. Обичта е всеобхващаща Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея? Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот? Твоите очи правеха за мен звездите по-красиви и твоята усмивка - слънчевия ден по-светъл. Когато биваше приседнал до мен, Луната добиваше нова красота и нощта - вълшебност. В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова хубост.
към текста >>

67. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

С тези движения аз ги освободих от илюзиите и им дадох път, да вървят в пътя на развитието си.» 6.
За да събори феодализма, той изпълнил мисията си. Но погрешката му е, че се обявил против Русия. Астрологът, който му е предсказвал, избягал и той дълго се колебаел, и пак тръгнал на поход. И когато англичаните го затворили на остров «Света Елена», той казал: «Не те ще го съдят, но техните предци.» 5. За Баташката църква Учителят, като минавал край Баташката църква, слязъл от колата, направил няколко движения и като се върнал, казал: «Душите, убити от турците, са още тук и се страхуват, че ще ги избият. С тези движения аз ги освободих от илюзиите и им дадох път, да вървят в пътя на развитието си.» 6. За 91. псалом Един брат казал на Учителя, че през бомбардировката го е било толкава страх, че 91. псалом го е чел разбъркано. Учителят казал: - Няма нищо, 91. псалом е толкова силен, че една дума да произнесеш от него, пак действува.
към текста >>

68. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

ТОМ 24

Ний не трябва да се залъгваме илюзии.
И, ако да - как? Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни. Но тук се изправя пред ума твърде сериозния въпрос: - Федерация на балканските народи, идеал възможен ли е? Държавна Балканска Федерация на дело осъществима ли е? Или е само блян на идеалисти, от крилото на утопистите? Ний не трябва да се залъгваме илюзии. Трябва да признаем: пречките и мъчнотиите в случая са тъй сериозни и големи, та мнозина ги считат поне за сега, непреодолими. Главни пречки или някои от тях за реализиране такваз Федерация са следните: 1 . Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят.
към текста >>

69. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Неделна беседа; 19. X. 1921 г.

И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите.
Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота. Чист, светъл, пламенен всякога бъди. Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята. И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите. За това и днес пак си повтаряха войниците "момчета": "Брей града взехме, 40 километра минахме, турчин не видехме, избяга той! Как ще се върнем по домовете си, срамно ни е, какво ще разправяме? А бабата ратай ще иска да й заведа - помагачка ханъмка ми поръча да й отведа." "Чичо" все за работата на земята си мечтае, та аслъ и си е материалист по ум и демократ по дух. Българинът обича своята родина и всякога е готов всички жертви да даде заради нея, достатъчно е да има смел, умен и безкористен водач в пътя на самоотричането за общото благо. От вчера към всяка рота се бяха прилепили по десетки селяни от разните села, през които са минавали ротите, дойдоха в Малко Търново, явиха се в щаба на дружината и пожелаха да вземат докрай участие с дружината, като влязат в нейните редове.
към текста >>

70. 4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ

КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.

Не трябва да си правим никакви илюзии.
Сега в тия народи има зародиш на ново човечество - ще излезне друг народ на братство, на сестринство и майчинство. Следователно, следующата раса, в която ще се народят новите народи, ще бъде раса на братство, сестринство и майчинство. А сегашните народи са на робство, слугуване, на труд, на мъчения и страдания. Това са съвременните народи. Сега, за да минеш от България в Англия, за да ти дадат един паспорт, ще видиш и ще патиш. Не трябва да си правим никакви илюзии. Този морал на Христа е странен. Странен е бил Христос, особен човек е той не прави никакъв компромис с никого, а говори само истината и изисква само нея... "
към текста >>

71. 8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.

Страданията, през които човечеството минава, са временни; те са илюзии на земния живот.
Това, което ще стане и за което сега ви говоря е славно и велико, но то се отнася за далечното бъдеще. Сега от всички се изисква стабилна вяра в доброто, да знаете, че никой не може да ви излъже. Защо? - Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга Божествения Дух. Никой не може да ви отнеме от Божиите ръце и да ви направи някаква пакост, понеже той сам ще се натъкне в ръцете Му. Страданията, през които човечеството минава, са временни; те са илюзии на земния живот. Няма страдания, които да засягат изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си той е абсолютно свободен... " "... В какво седи величието на всички народи? - В техния дух. Величието на всички народи седи в душите и духовете на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ.
към текста >>

72. 12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Аз не си правя илюзии и съм уверен, че от вас ще излезе нещо.
Аз виждам Христос на бял кон, с много свита, всички въоръжена с големи топузи. Когото ударят топузите, ще поумнее. Ще кажете: "Ами Господ нали е любов? Защо удря с топузи? " Ами, че топузът не е ли любов? Аз не си правя илюзии и съм уверен, че от вас ще излезе нещо. Всеки от вас е работил, ако не сега, то в миналото си, но помнете надписа ми. При мене да не влиза човек с две лица, ще му светна с боздугана, с топуза си и втори път няма да влезе. Приложете и вие за себе си същия закон. На вратата си турете същия надпис, че не приемте хора с две лица и хора, у които няма любов. Дойдат ли такива при вас, светнете им с боздугана си.
към текста >>

73. 12. АКО НЯКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА, ОБИКНЕТЕ ГО ВИЕ, Беседа на Учителя, държана на 8 юни 1932 г.

Вие не работите, а искате и очаквате други да работят и да ви помагат, за да разрешите и направите едно нещо - не, не очаквай и не искай нищо от другите, а всичко сам си върши, за да можеш да се освободиш от всички илюзии.
Не е въпроса в обичта да обичаш, т.е. да обичаш този, който те обича, а да обичаш този, който не те обича. Тогава ще разрешиш въпроса. С това аз искам да се освободите от заблуждението, което цари у вас. Сега вие работите с чуждо съзнание. Вие не работите, а искате и очаквате други да работят и да ви помагат, за да разрешите и направите едно нещо - не, не очаквай и не искай нищо от другите, а всичко сам си върши, за да можеш да се освободиш от всички илюзии. Никога не проси и не искай от хората нищо, остави ги те сами да дойдат при теб и да ти помогнат по свое желание. Само когато у човека има любов той дава без да чака някаква облага, без да търси награда. Ако един човек ти се усмихне и ти даде едно нещо и ти му се усмихнеш, това е любовта, това показва, че у вас се е породила любовта. Това е изгряването на Слънцето у вас, от там започва живота и ако ти така разбираш и посрещаш слънцето, ще влезеш в живата природа. Онзи музикантин, който като пее една песен се свързва с ангелския свят, с разумността, това е истинската песен.
към текста >>

74. 57. НА РИЛА

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

От мен изчезнаха всякакви илюзии и детински представи.
Каза ми да се приготвя. Аз се приготвих, но нямах достатъчно време, а така също нямах и никакъв опит и затова не бях добре екипиран. Аз съвсем нямах представа за суровите условия на планината, за големите несгоди и атмосферните условия там. И нещата съвсем не се оказаха такива, каквито аз си ги представлявах. Прекарахме на планината 7 дни. От мен изчезнаха всякакви илюзии и детински представи. Благодарение на Учителя и на други братя, прекарах някак задоволително. Беше ми оказана всестранна помощ. Поуката за мен беше голяма. Аз видях, че Учителя не живее при леки битови условия и че Той се справя с такива трудности и несгоди, за които аз даже нямах представа. Братската солидарност, услужливост и готовност за жертви бяха големи.
към текста >>

75. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

ТОМ 26

537-538] О, ще му оставя човекът с двете начала, човекът на илюзиите и човекът на висок идеал; човекът на вярата и човекът на съмнението.
И глад, и голота, и бездомничество, и оскърбления, и унижения, и болести, и злоба, и съмнения - всичко като морски вълни мина върху ми. Защо ми е поколение? Какво ще му завещая. [Разрешение от Учителя да се омъжат са искали три сестри: Маргарита Давидова, Олга Славчева и Кичка Вълчинова - виж “Изгревът”, т. XXIII, с. 537-538] О, ще му оставя човекът с двете начала, човекът на илюзиите и човекът на висок идеал; човекът на вярата и човекът на съмнението. Всичко се свърши, радвате се. С привет: X. 1 ФЕВРУАРИ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 1 февруари 1928 г. Хелмира! Само Божията Любов е Любов ! Използвам случая да Ви предам портретчето и книжката с беседи.
към текста >>

76. 5. Равносметката

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи.
Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни. Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние? Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи. В падежния срок на изплащането плащат богатите, това не значи, че падежите няма да дойдат за всички, няма човек на земята да няма риза на гърба си и ако е нужно ще му се вземе и нея. Ние знаем закона и стоим невъзмутими и когато наближи последния месец от годината, ние отиваме на поклонение, оглеждаме нашите ниви и градини и казваме - направихме онова, което можахме - слънцето и дъжда да направят останалото. Тогава идва равносметката, идва отчитането, баланса. Бързо тогава започваш да прелистваш тетрадките, какво се искаше от нас, учениците на тази Велика школа на чиято катедра Учителят дръзна да каже: “Аз съм с вас, вървете напред, за да познаете реалността на живота, за да вкусите от сладкия плод на Любовта, да се радвате на голямата светлина, да реализирате мира и се докоснете до свещената дреха на Истината. “Величието на момента щеше да ухае през целия ни живот, радостта щеше да си остане реалния свят, ала нищо, абсолютно нищо нямаше да освободи ученика от основните му задачи, които щяха да се задълбочат все повече и повече в зависимост от духовния му ръст.
към текста >>

77. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

Нека не си правят илюзии, че силата на мислите могат да се владеят от хора, които нямат разбирането на адепта, на светията, на ученика и техния висок морал.
- Това са магически ключове, които в ръцете на глупавия, в ръцете на човек лишен от морал могат да направят хиляди глупости и да причинят големи нещастия. Все едно да въоръжиш някое диво племе с огнестрелно оръжие. Непременно един ден, то ще обърне оръжието срещу тебе. Човек трябва да изработи себе си, за да се домогне до скритите съкровища, който го чакат. Ако човек не може да заповядва на себе си, как ще може да заповядва на стихиите вън от него? Нека не си правят илюзии, че силата на мислите могат да се владеят от хора, които нямат разбирането на адепта, на светията, на ученика и техния висок морал. Далеч е човека от ключовете на Живата природа, която един ден би разтворила портите, за да покаже на човека какво е скрито в нея. Този ключ носи едно име - Любов. Какво крие тя, нека човекът си даде труд да го разбере. В Търново на един събор, трябвало да се направи пристройка към склада за хранителните продукти. Постройката била готова, оставало само покрива, покриване с керемидите, което щяло да отнеме най-малко един час.
към текста >>

78. 10. Школата и човекът

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Душата усещаше това, преживяването беше непосредствено и силно и никой не си правеше илюзии, че другаде можеше да намери нещо по-хубаво, затова и никой не искаше да пропусне часовете на школата, никой не искаше да остане вън от нейния праг.
Имаше нещо, което не можеше да не бъде отбелязано - Добрият Градинар се беше погрижил да посее здраво и сито семе. Приличаха на ухаещи цветя, приличаха на запалени факли - те бяха минали прага на школата, те се учеха в тази школа и в душата си те носеха сега пламъка, те горяха в непобедим копнеж да бъдат ученици, да учат, да се усъвършенствуват. Отдавна те бяха успели да разберат и преценят магическата сила на Словото, което както тогава, така и по-късно неудържимо ги привличаше, като слънце, като извор, чийто живи струи възраства всичко. Затова не малка е била скръбта, когато беседите бяха иззети, равносилно беше да ти отнемат въздуха, светлината, водата и хляба. Онова, което душата преживяваше, онова, което учениците учеха в школата, никъде другаде не можеше да се получи. Душата усещаше това, преживяването беше непосредствено и силно и никой не си правеше илюзии, че другаде можеше да намери нещо по-хубаво, затова и никой не искаше да пропусне часовете на школата, никой не искаше да остане вън от нейния праг. Нищо не беше по-силно и по-определено от този копнеж от тая неутолима жажда да Го слушаш, да учиш. Душата знаеше, че векове е чакала и копняла за този час - да намери школата, да намери Учителя. Тайната лежеше открита и причината ясна - тя променяше човека, школата и Словото изграждаше новия човек, опитният скулптор ваеше новия човек. Знание и метод се съчетаваха напълно. Школата бе място, където учениците получаваха знания, а метода беше правилен и даваше богат ефект.
към текста >>

79. 18. След празничната трапеза

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Прави го смел, доблестен и го освобождава от илюзиите да се мисли, че е силен, богат, учен и пр.
Миналото е еднакво ценно, както и настоящето, както и утрешното. Нещо повече, сега му предстои упорита работа, изпълнена с трепет, с оня жив интерес присъщи на откривателя на нови земи, на учения за нови истини, на твореца за нови творби, на математика, който открива нови формули. Ученикът трябва да знае, докъде е стигнал, на какво е способен, какви знания притежава и увеличава ли ги всеки ден. Само ония, които не са работили достатъчно и не се чувствуват подготвени за изпитите само те не желаят да има изпити, да има страдания, да има бури и депресии - неизбежни в пътя на ученика. За ученика времето, когато изпита е насрочен трябва да бъде най-красиво, то го обогатява с непреживяни опитности, преживявания и чувства. Прави го смел, доблестен и го освобождава от илюзиите да се мисли, че е силен, богат, учен и пр. Затова ученикът посреща с радост изпитните дни, смирено застава на изпитната скамейка и не бърка миналото с настоящето, не разправя какво е било някога, какво е преживял, какво е притежавал, какво е можел, а строго делово се придържа към настоящето и говори по същността на въпроса и не мълчи на зададените му въпроси. Ония, които го изпитват не се интересуват от миналото, за тях не е важно, къде е стоял далеч или близо до Учителя си, отляво или отдясно, при нозете или къде да е. Абсолютно нищо от миналото, а всичко от настоящето. Какво е учил, какво е правил през това време, на какво е способен, какво е надмогнал, с какво се е справил, как е разрешавал задачите на своето необикновено всекидневие - до колко е успял да реализира търпението, самообладание и ред още много други неща от стълбицата на добродетелите. Строги и взискателни са тези, които участвуват в изпитната комисия, но са крайно справедливи и никак не са жестоки.
към текста >>

80. 19. Школата

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Учениците обаче не живееха с илюзии, не разчитаха и на факта, че могат да гледат и да слушат Учителя на определените дни и часове, седнали на първите места.
На преходната минута и на края на демаркационната линия щеше да се издигне школата, като величествен монумент, където от една скромна катедра щеше да се чуе гласа на Истината, щеше да се излее обилието на една Мъдрост, не за друго, смеем да кажем ние, а за да се пресече в този най-съдбоносен миг на човечеството похода на тъмнината, за да се нанесе последния удар на тъмните сили, които не за първи път кръстосваха своята шпага със синовете на светлината, чийто Представител сега беше на земята, облечен в плът и въоръжен с премного сила, Мъдрост и Любов. Всичко му бе дадено без мярка, за да свърши великата работа - да подкваси човечеството с кваса на Истината. Школата стоеше там във всичкия си блясък и триумф, защото в нея се правеше един велик опит и бе успяла да привлече един духовен елит, едно скромно на вид общество, чийто сърца и умове, чийто душа и дух бяха жадни до слушат, да възприемат и да прилагат великото, което се разливаше като обилен извор, чийто води съживяваха и повдигаха човека. Школата не беше случайно явление, школата не беше и общодостъпно училище, където всеки можеше да влезе, макар, че на вратите не стояха “дракони с огнени мечове” да пазят храмовите врати на източните школи. Този път школата на Учителя беше повидому открита за всички, ала някои се самооблащаваха, че пространството и времето бяха установени величини. Учениците обаче не живееха с илюзии, не разчитаха и на факта, че могат да гледат и да слушат Учителя на определените дни и часове, седнали на първите места. Ученичеството беше сложен и труден процес. А школата най - сериозното училище през вековете и най-взискателното, най-строгото същевременно. Истината беше неделима, твърда и непоколебима, кой можеше да устои на нея... Школата почиваше на това основание и ония, които смятаха, че можеха да я заобиколят, разчитайки на любовта и търпимостта на Учителя много се лъжеха. Всичко, което щеше да носи следите на лъжа, фалш, неискреност, недоверие и лицемерие, щеше да се разпадне, да рухне и самоунищожи от лъчите на светлината. Школата представляваше най-чисто и най-свято място, където ученикът влизаше с изути нозе.
към текста >>

81. 43. Статията „Нашият път“ / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Не си правим никакви илюзии и не очакваме това, което не ще бъде и което не желаем: венци и рози, похвали и приветствия, благословии и ободрителни слова... И - не ни са нужни!
Ний познаваме нашия Път. Ний не сме слепци тръгнали наслуки увлечени след тогава или оногова или залутани в мъгливите дирения на своя собствен ум. Ний познаваме нашия Път: знаем откъде идем и виждаме на къде отиваме. Ясна ни е целта, която гоним, известно ни е на къде ни води той: като прострян на длан стои пред нас нашия Път! И - ний виждаме всичко! Не си правим никакви илюзии и не очакваме това, което не ще бъде и което не желаем: венци и рози, похвали и приветствия, благословии и ободрителни слова... И - не ни са нужни! Не очакваме да ни посрещнат с радост и вежливо да ни посочат мястото, което ще заемеме в живота. Не се надяваме да ни поставят на пиедестал и да ни предложат ролята, която сме предназначени да изиграем. Сами ще си ги вземем! Ний знаем; стръмен е нашия път и вместо с рози - с тръни е послан той, а остри, бодливи камъни разпарят нозете на тоя, който се реши смело и докрай да върви напред. Знаем: хиляди препятствия, хиляди мъчнотии и опасности ни очакват на всяка стъпка, и всеки разколебал се.
към текста >>

82. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора.
всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става. Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание. И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора. Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа.
към текста >>

83. 68. „Един е изходът” и „Зовът на Бялото братство” 68.1. Статията „Един е изходът” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 23

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия.
Мизерия, глад, израждане. Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество. Над всичко това - пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия. Партиите разделят народа на враждуващи части и раздухват омразата в него. Духовенството го приспива. „Мерките” на правителствата не дават очакваните резултати, нито ще дадат. Държавите, тайно или явно, се готвят за нови кръвопролития. Говорят за мир, а се готвят за война.
към текста >>

84. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем".
Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света.
към текста >>

85. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ние се отправяме само срещу тези, които в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум.
Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните”, „нелогични и изпълнени с противоречия” откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието. Защо това е така? Защото „нелогичните" и „противоречиви" откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните" и „стройни” научни системи на „учените” - невежи, съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт. Ние, разбира се, ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина за човека и ние твърдо вярваме, че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум. Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна. Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота. Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед” материалистическо разбиране на живота. Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плащат данък на материализма. И дотогава, докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота.
към текста >>

86. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път - по пътя, който Бог ни сочи.
Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друга на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използуваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Днес Бог ни дава възможността - най-великата възможност, която може да се даде на един народ - да застанем начело на всестранното, културно и духовно развитие на човечеството. Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път - по пътя, който Бог ни сочи. Той ще ни даде всичко, което е наше, и още много, за което ние не сме дори и мечтали. С. Калименов
към текста >>

87. 27. Ще победи любовта / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 283, 1.10.1941, с.1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен.
В това ний не можем да се съмняваме, тъй както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно и всяка капка умраза се стопяват в нейното огнено дихание. Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден, когато от непобедимата човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по-мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка умраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства.
към текста >>

88. 29. Временното и вечното / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание.
Нали, според нашите разбирания „силата е право" и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния"?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват мъките, лишенията, ужасите за хората и народите. От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като студен душ. които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат ясно и осезателно, че над всичко човешко съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога - по закона на Правдата, на Истината и Доброто, по закона на Любовта. Пламен
към текста >>

89. 33. Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 288.1.01.1942. с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтаря на който са принасяни безброй кръвни жертви... Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногърди, противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот.
Има вечни ценности, които никакви човешки грешки, никакви временни човешки падения и заблуждения не могат да обезценят. Има неща, чиято стойност с нищо не можете да намалите. Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува в момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено. Много неща, тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност. Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтаря на който са принасяни безброй кръвни жертви... Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногърди, противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини в живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат с вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и кара човека да нарича своите братя „врагове". Ще изчезне злобата, ще изчезне умразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота.
към текста >>

90. 41. Сейте / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 297, 15.10.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Жалки, краткотрайни човешки илюзии!
Ние сами се лишаваме от това, което е най-ценно за нас - както във физическо, така и в духовно отношение. Ние сами бягаме от благата, които ни са толкова нуждни и с които Той тъй щедро ни е заобиколил. Не един път в историята на човечеството, не един народ и не един човек са отхвърлили Божието благословение и с това са се обрекли на неизбежни лишения и страдания. Почти всички хора и всички народи имат, кой повече, кой по-малко вина в това, но у някои тя е особено силно изразена. Много са хората и народите, които си въобразяват, че са пълни господари на земята, на света, че тук няма кой друг да се меси, че само земни сили управляват живота и че следователно, ако те имат в ръцете си грубата сила, то никой и нищо не може да им се противопостави. Жалки, краткотрайни човешки илюзии! Докато хората и народите на земята не дойдат до съзнанието, че не те са върховните арбитри, че не тяхната воля и техните разбирания ще могат да се наложат в края на краищата, докато не разберат, че те трябва да се подчинят и да изпълнят Божията, е не своята воля, дотогава те не могат да стъпят на правия път, на своето развитие и не могат да очакват големи блага за себе си. Когато сърдцата са изпълнени с любов, Бог дава щедро, изобилно. Защото това е Неговата воля - любовта да царува на земята, в сърдцата на хората и в отношенията помежду им. Докато не изпълним Божият закон, докато не следваме Божията воля, ние няма защо да се надяваме за големи и трайни успехи. Истинският успех и истинският разцвет ще дойдат само по пътищата, които Бог ни сочи.
към текста >>

91. 44. Към възход. - В: Братство, Севлиево.Г. 15, бр. 299, 15.11.1942, с. 1.

Нека оставим вече всички досегашни илюзии и да тръгнем по него.
Той се лута, и може би още дълго ще се лута, защото още не е изпил до дъно чашата, още не е изпитал до техните крайни резултати следствията от своите погрешни пътища. И по-добре е, хиляди пъти по-добре е да бъде така. Нека той изпита предварително всичките реални последици на своите грешки, та, когато направи съдбоносната крачка към истинското ново, да не съществува вече ни най-малката мисъл, ни най-малката възможност за връщане назад! Великият, светлият път на Бога, по който хората трябва да вървят към своето щастие, към своя възход, съществува. Той е пред нас. Нека оставим вече всички досегашни илюзии и да тръгнем по него. И тогава душите ни, умовете ни, съзнанието ни, ще бъдат озарени от великите, вечни основни истини за човека на земята, които като нивга незалязващи слънца сияят над него: Човек е дух, а не материя. Животът е вечен, а смъртта е само една сянка. Тя е врата към нов живот. Пътят към всеобщо добруване е само един - той е Пътят на любовта! Когато тия основни истини проникнат и залегнат в нашето съзнание, ние сме вече на правия път към нашия истински възход.
към текста >>

92. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Или ти мислиш, че това са само празни илюзии, неосъществими блянове, мечти, по нещо, което е неосъществимо на земята, което не е присъщо на човешката природа, която, според тебе, представлява и завинаги ще си остане в основата и в същността си нещо животинско?
Лесно ли е да се отиде до Новото, до Великото, да се приеме Новото - великото и красивото? И лесно е, и трудно е, едновременно. Ако ти си се хванал и се държиш здраво за материалното - за външното, временното, физическото - и мислиш, че то е единствено реалното, че нищо друго не съществува; Ако ти не желаеш да погледнеш, да отправиш погледа си по-надалече, по-нависоко и по-дълбоко в себе си и във всичко, което те заобикаля; Ако ти не си способен, не желаеш да направиш и най-малката жертва за нещо повече от всекидневното, за нещо, за някого вън от себе си - за тази светлина и красота, за тази велика Любов, за този велик Живот, които те очакват, които ти се предлагат; Ако ти живееш само за себе си, ако ти си се ограничил в кръга на своите лични интереси, в кръга на материалното, в кръга на егоизма, доволен си от този си живот и не желаеш нещо повече, нещо по-хубаво, по-красиво и възвишено - тогава е трудно, много е трудно да бъдеш докоснат от Новото, да възприемеш Новото, да се обновиш и подмладиш - да засияеш в светлината и красотата на новия живот... Но. ако твоята душа копнее за нещо по-хубаво от това, което е било досега, ако ти желаеш доброто - истинското добро - както за себе си, така и за всички твои братя и сестри на земята; Ако ти разбереш, почувствуваш, съзнаеш, че няма нищо на света, че няма нищо в живота, което да е по-велико, по-могъщо, по-необходимо, по-скъпо, по-спасително от Любовта; Ако ти можеш да направиш необходимото усилие да се издигнеш над тъмната заледена сфера на изключително личния живот; ако ти можеш да направиш нужната жертва - да дадеш нещо от себе си - за да получиш в замяна всичко; да направиш решителна крачка, да се определиш ясно и категорично - за Новото, за великото и красивото, за Божественото-тогава е лесно, много е лесно да влезеш в буйния, в свещения, в Божествения поток на Любовта, да се отворят духовните ти очи и уши - да видиш и чуеш това, което „око не е видяло и ухо не е чуло" - да заживееш в това, което не можем да изразим, не можем да наречем другояче освен - небесна Симфония на живота. Или ти мислиш, че всичко това не съществува? Или ти мислиш, че това са само празни илюзии, неосъществими блянове, мечти, по нещо, което е неосъществимо на земята, което не е присъщо на човешката природа, която, според тебе, представлява и завинаги ще си остане в основата и в същността си нещо животинско? Или ти мислиш, че човек е наистина животно и завинаги ще остане такова, че „човек за човека е вълк" и че вечният закон на нашия земен живот е безпощадната „борба за съществуване" - вечната борба на всички против всички? Съществува Великото и Красивото! Съществува Свещеното, Божественото! Съществуват великата Любов, великата Мъдрост, великото Знание! Съществува този велик нов Живот!
към текста >>

93. 3.15. Поема за възрастта.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

За родената от Бога човешка душа Няма нищо страшно тука, на земята: Възраст, старост, смърт, Сенки на сенките, Временни илюзии на живота, Майа: преходното, лъжливото, нереалното в живота и света.
Възраст, години, старост, смърт! В тоя свят на относителността, В тоя живот на преходността, Това не са абсолютни истини. Временни, преходни положения, Това са сенки на сенките, Това са отражения на отраженията, Това са картонени мечове, От които не се страхува душата. За родената от Бога безсмъртна душа Няма възраст, старост, смърт - Такива, каквито нашия ограничен земен поглед ги вижда. За родената от Бога безсмъртна душа Никаква земна категория не е страшна. За родената от Бога човешка душа Няма нищо страшно тука, на земята: Възраст, старост, смърт, Сенки на сенките, Временни илюзии на живота, Майа: преходното, лъжливото, нереалното в живота и света. О, сестро моя, ти, душа човешка, Над тебе времето власт няма! Ти нивга не ще остарееш. Ти млада си! И вечно млада ще останеш! До последния ден на този си земен живот ще бъдеш млада!
към текста >>

Време, възраст, старост, смърт - това илюзии са на живота.
Пази се от страшната язва на съмнението! Не се подавай на демона на лъжата. Не се предавай на отчаянието. Ти си душа, не тяло. Ти си душа безсмъртна. Време, възраст, старост, смърт - това илюзии са на живота. Това са временни, преходни сенки. Душа си ти! Душа безсмъртна! Със живот вечен надарена! Не си отива завинаги живота.
към текста >>

94. 7. Приложения на вестник „Братство”, Севлиево. 7.1. Да бъде светлина! Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 10, бр. 208

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност - че познават живота и света - съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина: те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот - друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като още казват, че има само един свят и един живот - това е техният свят и техният живот - подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй наречени „интелигентни” хора, т.е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените", ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност - че познават живота и света - съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина, ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не!
към текста >>

95. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.