Търсене в текстове за 'Изкупление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е че, има души, които са родени, за да се усъвършенстват и третата е, че има души, дошли да помагат.
“ Ще ѝ кажеш, че има такива същества, които хвърчат. Тя ще каже: „Не, не ги виждам, къде са? “ Ние се радваме, понеже Същества от Невидимия свят слизат при нас и ни предават своята Радост. Те са Същества от горния отдел на онзи свят, за тях ние сме като деца, с които те се забавляват. Сега ние сме в онзи свят и в този свят. Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е че, има души, които са родени, за да се усъвършенстват и третата е, че има души, дошли да помагат. Последните са свободни. Човек, като излезе от една къща, отива в друга, после – в трета и тъй нататък, додето намери най-хубавата. Също така човек, като излезе от едно тяло, отива в друго и т.н., додето най-после намери най-хубавото. Значи във всяко прераждане човек си прави по-хубаво тяло, по-добре организиран мозък, по-добра глава. Човек трябва да мине през всички народи, защото всеки народ носи известни качества и който не мине през този народ, не може да ги придобие.
към текста >>

2. 3_10 ) Законът за причини и последствия - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата.
Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто. Значи страданието е едно, радостите са две. Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма? “ Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога.
към текста >>

3. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
към текста >>

4. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то.
към текста >>

5. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е в началото и в края, а пък средата е изкуплението на кармата.
Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и пр. Жена му го остави и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина изпита, стана ученик. Бог е в началото и в края, а пък средата е изкуплението на кармата. Христос започна добре, роди се добре, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог дето казва: „Аз съм алфа и омега“, това значи: в началото и в края е Бог, а в средата са изпитите. Тъмните духове те изследват психологически и като намерят в тебе някоя слабост, ще искат да те изкушават. Както англичаните ходят да завладяват света, така и тъмните духове ходят да завладяват някой човек и това считат за голяма придобивка.
към текста >>

6. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб, не е свободен. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача.
към текста >>

7. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес.
Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм.
към текста >>

8. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението.
Хозарзив почувствал една тайна симпатия към тези онеправдани хора, старейшините на които се покланяли на единия Бог. Те обожавали старейшините си, но често роптаели срещу египетското иго и протестирали против несправедливостта. Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра.
към текста >>

9. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
към текста >>

10. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

В процеса на това изкупление човек трябва отначало да възстанови своето първоначално двуполие.
С това човек изгубва своето безсмъртие. Но той трябва да намери път. да придобие своето безсмъртие, да се върне в първоначалното си положение. Затова той трябва да се преражда толкова пъти, колкото е необходимо, докато не изкупи своето падение чрез Любовта, т.е. мировата всемогъща сила. В процеса на това изкупление човек трябва отначало да възстанови своето първоначално двуполие. Тези двуполи същества трябва на свой ред да се обединяват до едно пълно отъж- дествяване с първоначалната своя форма - Бог.
към текста >>

11. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях.
Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80).
към текста >>

И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39).
А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му.
към текста >>

12. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
Чрез твърдостта си ще придобиете душите си." (21;1-19) След това описва, че градът ще бъде обсаден от войска и всички ще бягат от него, защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, що е писано... "И ще станат знамения в Слънцето, в Луната и в звездите. А по земята бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облаците със сила и голяма Слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Когато видите да става това, да знаете, че е близо Божието Царство. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на Земята. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син.
към текста >>

13. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Апостол Петър насочва вниманието на учениците на Новото учение към великата Тайна на Голгота, към изкуплението на човечеството, направено от Христа чрез Неговата Жертва на Голгота, а също така говори за Възкресението на Христа, Който с това победи Смъртта и отвори Пътя за всеки човек да може да мине по този Път на възхода.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР Апостол Петър насочва вниманието на учениците на Новото учение към великата Тайна на Голгота, към изкуплението на човечеството, направено от Христа чрез Неговата Жертва на Голгота, а също така говори за Възкресението на Христа, Който с това победи Смъртта и отвори Пътя за всеки човек да може да мине по този Път на възхода. Той ни разкрива идеята, че Христос чрез Своята кръв, ни е спасил от греха. Това е една дълбока окултна идея, за която сега няма да се спирам. Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.
към текста >>

Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР Апостол Петър насочва вниманието на учениците на Новото учение към великата Тайна на Голгота, към изкуплението на човечеството, направено от Христа чрез Неговата Жертва на Голгота, а също така говори за Възкресението на Христа, Който с това победи Смъртта и отвори Пътя за всеки човек да може да мине по този Път на възхода. Той ни разкрива идеята, че Христос чрез Своята кръв, ни е спасил от греха. Това е една дълбока окултна идея, за която сега няма да се спирам. Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги.
към текста >>

14. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
" /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко."
към текста >>

Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление.
"Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
към текста >>

В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
към текста >>

"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
към текста >>

Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата.
Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>

15. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра.
След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда.
към текста >>

става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
към текста >>

Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
към текста >>

За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи.
към текста >>

След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин:
към текста >>

16. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата.
към текста >>

17. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/.
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /1;13/. "В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/. "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, първороден преди всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
към текста >>

18. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата.
Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата.
към текста >>

19. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения.
Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистичните чувства, чувствителността, свенливостта, нерешителността и приспособимостта. В умствено отношение дава критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. 7. Везни. Това е един въздушен и кардинален знак. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психично отношение показва артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи. В умствено отношение - сравнение, наблюдателност, възприемчивост, разсъдливост, уравновесеност. 8. Скорпион. Воден и неподвижен знак.
към текста >>

20. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се създава кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението.
Тогава вие ще дойдете на мястото на една от тези малки душичк, и ще влезете в състава на един друг организъм и хиляди години ще ви трябват докато излезете от този организъм и добиете свободата си. Ако не можете да дадете образец, други ще дойдат на вашето място, а вас ще лишат от тази свобода. Човек се лишава от тази свобода, когато наруши великите Божи закони. Всеки човек е една съставна част от този велик Божествен организъм. И ако ние не можем да дадем образец на тези малки душички в нас, образуват се ред извратени мисли, желания и действия в нас и ние идваме в стълкновение с общия закон, идваме в едно противоречие. Така се създава кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението. Всички тези неизвестни душички във вас трябва да ви станат известни. Те са свързани с цялото Битие, с Целия Космос. Тези малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада. Те са чиновници в човека и без тяхната помощ човек не би могъл да мръдне. И оттам като казваме, че човек е една малка вселена, право е.
към текста >>

21. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Ние Го виждаме като герой на изкуплението.
Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат.
към текста >>

22. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

„Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Той ще те пази и крепи винаги." (2, с. 24) Това е Онзи, който постоянно се проявява и работи чрез тялото на Петър Дънов. През 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва. Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1899 г.
към текста >>

23. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил.
към текста >>

24. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения.
При това – в обкръжението на езически държави и народи. В старозаветните времена жертвоприношенията са характерни не само за Израил, но и за множество други народи (ср. Съд. 16:23). Писмените паметници от древния Угарит (ок. 1400 г.пр.Хр.) свидетелстват недвусмислено за разгърната ритуалност на жертвоприношения, носещи названия, сходни с тези в Стария Завет на Библията. Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения:
към текста >>

Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев.
- жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена.
към текста >>

25. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори.
стана голямото земетресение в Чирпан. Тогава Учителя каза: „Ако в Чирпан имаше поне 10 ученици на Бялото братство, нямаше да стане земетресение.“ Тоест добрите мисли на хората, които са голяма сила, са в състояние да не позволят на антивеществото да се обедини в по-голяма маса. И обратното - озлоблението, лошите мисли и чувства са най- добрата среда за развихряне на разрушителните сили. За примери не е необходимо да се връщаме далеч в историята - спомнете си какво се случи и в Грузия, и в Армения, когато там започнаха военните конфликти... Така че ако ние, хората, искаме да няма вулкани и земетресения, да живеем в спокойна и мирна обстановка, не бива да допускаме никакви лоши мисли, чувства и постъпки. Това особено важи за онези, които управляват държавата - крайно време е те да се разбират помежду си и да решават всички въпроси чрез разумно и търпеливо, добронамерено обсъждане - без да се карат и оскърбяват, без да разделят и противопоставят хората от народа. Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори. Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в душата си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан. За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ. Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България? Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус, Сатаната?
към текста >>

26. Видение на Ездра - Николай Райнов

И кърваво изкупление ще донесат на света.
И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им. И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе. И кърваво изкупление ще донесат на света. Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници. Защото не ще има вече ни бран, ни престол.“ „…А в началото на новите времена Небесният Мъж и Небесната Жена ще пламнат от Любов — и в изстъпление ще се зачене нов свят. И в лъчисти капки ще изтече великото Сърце, принесено в жъртва върху олтара на предвечната Пасха. — Блажен ще бъде оня, които приеме тази кръв!“ „Аз, Ездра, бях жрец на Всевишния. И видях това — и словата на Бъдния Ден записах.
към текста >>

27. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

без край, без никаква надежда за спасение или изкупление.
Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него. Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал. Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот. Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот.
към текста >>

28. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния“ и „коничен“ тип, кой е чернозема, до който първият слиза, и кой — светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете.
към текста >>

29. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски.
Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо. И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога. Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се.
към текста >>

30. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

Който я даде, изкуплението за този грях е голямо.
Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са с духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна.“ Ами че и ти не си такъв! Друг казва: „И тази сестра не е духовна.“ Че и ти не си, защото ако беше духовен, само ще ги попипаш по очите и веднага те ще видят и ще тръгнат напред. • За да може да постигнете светлото бъдеще, за да не се спрете във вашата еволюция, трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло. Да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било. Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо. После, в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем за извършване на някакво престъпление за другите, както не е позволено и сам да извърши известно престъпление. В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила. Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си.
към текста >>

31. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението.
Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27013087272644