Търсене в текстове за 'Изкупление'

41. 1.10. Статията „Русия, славянството и човечеството”. Продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4), 1.11.1944, с. 1, 4.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Страшното бреме на изкуплението може да бъде изнесено само на плещите на великите и мощни души.
И в късния час възторжено химни запяват сурови, и в рудници земни разбиват окови, дълбаят сърдцето на вечната Русь! И ето: от мрака възлиза под огнена риза Исус! "Русия" - Ем. П. Димитров Христос, със своята жертва, със своите страдания и с кръвта си, вдъхновен от велика любов, изкупи греховете на людете и откри една нова ера в историята на човечеството. Русия, великия руски народ, следвайки, не по форма, а по същество, не с думи, а на дело, стъпките на Христа, вдъхновяван от същата велика любов, със своята велика жертва, със страданията си и с кръвта си, изкупи и изкупува греховете на човечеството, греховете на всички народи по земното кълбо. Страшното бреме на изкуплението може да бъде изнесено само на плещите на великите и мощни души. Всички други биха били премазани от неговата тяжест. Неум.не хитрост се изисква тук а преди всичко, не до крайност развита наука и техника. Не са от първостепенно значение дори извънредните организационни способности. Всичко това западноевропейските и другите напреднали народи го имат дори в излишък. То, обаче, не е от решаващо значение.
към текста >>

За да се поеме и изнесе великата задача за изкуплението на човечеството, за да се приеме и положи великата жертва пред входа, пред храма на новия свят, беше нужно преди всичко - чисто сърдце и велика любов!...
Всички други биха били премазани от неговата тяжест. Неум.не хитрост се изисква тук а преди всичко, не до крайност развита наука и техника. Не са от първостепенно значение дори извънредните организационни способности. Всичко това западноевропейските и другите напреднали народи го имат дори в излишък. То, обаче, не е от решаващо значение. За да се поеме и изнесе великата задача за изкуплението на човечеството, за да се приеме и положи великата жертва пред входа, пред храма на новия свят, беше нужно преди всичко - чисто сърдце и велика любов!... А тъкмо това славяните, и преди всичко великия руски народ, имат в изобилие. Велика, Божествена тайна: Камъкът, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла. Назадничава, изостанала в своето развитие Русия, с исполински замах, първа извърши огромния пробив в крепостта на стария свят и застава начело на народите в безспирното им шествие напред. Славянството, което от мнозина се считаше за нисша, изостанала раса, предназначена да служи за тор на другите културни народи, неочаквано за мнозина, ускорява своите стъпки, застига и изпреварва тия, които се мислеха за много по-напреднали от него... Ние не гледаме и не говорим само за настоящето. Нашият поглед не е спрян в една мъртва, неподвижна точка.
към текста >>

42. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>

43. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

О, Сине Божий, запомни: Докато кръвта на Божийте създания от твоята ръка се лее по земята, докато ти сам причиняваш страдания, на хора и животни, дотогова и ти страдаш, дотогава и твоята кръв ще се пролива по земята... НО ИМА И ДРУГИ, БЛАГОРОДНИ СТРАДАНИЯ: тези, които Висши Същества понасят като Доброволна жертва за изкуплението, за спасението на своите по-малки братя; за освобождението на нас, човеците, от робството на греха и на смъртта.
Нивга не проливай кръв, о сине Божий! Страдание на никое същество ти не причинявай! Друг път да се избавиш от страданията няма. Престани сам да вършиш зло, престани сам да вършиш - причиняваш страдания, престани да убиваш - и ще пресъхне извора на злото. И ще изсъхне корена на страданието. О, Сине Божий, запомни: Докато кръвта на Божийте създания от твоята ръка се лее по земята, докато ти сам причиняваш страдания, на хора и животни, дотогова и ти страдаш, дотогава и твоята кръв ще се пролива по земята... НО ИМА И ДРУГИ, БЛАГОРОДНИ СТРАДАНИЯ: тези, които Висши Същества понасят като Доброволна жертва за изкуплението, за спасението на своите по-малки братя; за освобождението на нас, човеците, от робството на греха и на смъртта. Това е Жертвата на Големите за малките, от която се ражда спасението на света. Защото жертва - Свята Жертва е в основата на всичко. Сам Бог се пожертвува. Сам Бог се ограничи в материята, за да създаде живота. Разля се в цялата Вселена, за да даде живот на всички същества.
към текста >>

44. 5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

То ще бъде за нас изкупление, спасение, освобождение.
Затова идва Той: да ни очисти, да ни освободи от злото, да ни спаси. Затова идва Той: да вземе и да даде - да отнеме от душите ни злото, тъмнината, заблуждението; да внесе в нас мира, истината, любовта, разумността. Затова идва Той: да сложи основите и да изгради Царството си, тук, на земята, както е Горе, на небето. Той иде! И нека светът мине през очистителния огън на страданието. То ще бъде за нас изкупление, спасение, освобождение. ТОЙ ИДЕ ДА ОБНОВИ СВЕТА! Да бъде Неговата Воля!
към текста >>

45. 112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление.
Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура. Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост. Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал. Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец. Тогава се появи Св. Павел... Св. Павел -омразата на париите против Рим, против „света”, стана плът, гении, Св. Павел - евреина, скитникът евреин...
към текста >>

НАГОРЕ

1.0793650150299