Търсене в текстове за 'Извисяване'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
към текста >>

2. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното.
През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България.
към текста >>

3. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване.
А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда.
към текста >>

4. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал.
На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество! За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога.
към текста >>

5. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов.
към текста >>

6. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност.
Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта.
към текста >>

7. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане.
За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина. Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра. Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фона на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба - означава, че целият свят се храни с Христа.
към текста >>

8. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тогава цялото Битие пее и взема участие заедно с нас в този акт на духовно извисяване, а в ума и сърцето ни се вливат нови космически сили и енергии.
Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. ...За да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на Природата." При окултното пеене от извънредна важност е резултатът. Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие заедно с нас в този акт на духовно извисяване, а в ума и сърцето ни се вливат нови космически сили и енергии. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: "Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музиката е сила." Окултните упражнения, включително и пеенето, хармонизират човешкия организъм, внасят спокойствие и добро разположение в психиката на човека.
към текста >>

9. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание.
към текста >>

10. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята.
Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите.
към текста >>

11. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях!
Съвременните хора искат да станат велики извън Живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие. В същност величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълват Битието“ (Учителят П. Дънов). Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение.
към текста >>

12. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия. Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос.
към текста >>

13. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Страданието е изпитание, изпратено ни, за да го приемем със смирение и така то да допринесе за нашето пречистване и извисяване.
Чистата мисъл и чистото желание – двете заедно, усилват волята.“ Страданието е част от нашия земен живот. Поне за епохата, в която живеем, то е задължителен елемент в духовното израстване на личността. Когато на Земята възтържествува Шестата коренна (окултна) раса, от него няма да остане и следа. Но днес, тук и сега то е неизменен спътник на житейския ни път. Страданието е изпитание, изпратено ни, за да го приемем със смирение и така то да допринесе за нашето пречистване и извисяване. Осмисленото, посрещнато с разбиране и смирение страдание е предпоставка за нашето духовно пречистване. Както и в поредица други случаи, значителна част от страданията биват причинени от неразумните човешки желания. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябват.“
към текста >>

14. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване.
Той и Създателят са Едно. Обратното също е вярно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно“ (Учителят П. Дънов). Изгубил си здравата основа – за момента или като тенденция. Върху какво да стъпиш тогава? Потърси опора. Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие.
към текста >>

15. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина.
Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

16. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то.
И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята. Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия. Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето. Невежият е щастлив при знанието. Който е изгубил Любовта, е щастлив при Любовта.
към текста >>

17. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Човекът, който го обладава, съзира в противоречията не само предизвикателство, а и трамплин за собственото си духовно-нравствено развитие и извисяване.
Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи! “ В това е силата на живота. Ако вие не можете по този начин да постъпите, никога няма да намерите Господа и винаги ще сте в противоречия“ (Учителят П. Дънов). Високият идеал обладава чудодейната мощ да решава всички противоречия, ако бъде приложен в точното време и на точното място. Човекът, който го обладава, съзира в противоречията не само предизвикателство, а и трамплин за собственото си духовно-нравствено развитие и извисяване. Колосален е потенциалът на израстването, скрит във всяко противоречие! Разсичайки Гордиевите възли на противоречията, ние напредваме с широки стъпки по пътя на богоуподобяването. Човекът на високия идеал никога не претендира, че го притежава. Той не говори за убежденията си, освен когато изрично не го запитат за тях. Във всичките си действия е съвършено безкористен.
към текста >>

18. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

98. Стейн, Д., Енергийно балансиране (Процес на извисяване), изд.
95. Тайната на съзнанието (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Шумен, 2003. 96. Обретенов, Б., Духовни водачи на България (духовници, учители, будители), Серия „Наследство“, ИК „Кибеа“, С., 1997. 97. Пантев, А., Б. Гаврилов, 100 най-влиятелни българи в нашата история, изд. „Репортер“, С., 1997. 98. Стейн, Д., Енергийно балансиране (Процес на извисяване), изд. „Аратрон“, С., 2004. 99. Мелхизедек, Д., Древната тайна на цветето на живота, т. I, изд. „Аратрон“, С., 2006. 100. Златев, К., Личността и учението на Петър Дънов (Богословски анализ), С., 1994, изд. „Верен“.
към текста >>

19. Грехопадение на съзнанието - Павел Желязков

Идеалът на окултния ученик в школата на Бялото Братство е да постигне онзи простор за съзнанието си, онова духовно извисяване, което ще освободи душата му от ограничителните условия на материалния свят.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия". При грехопадението човек е загубил условията, при които е била възможна широта на съзнанието му и онзи вътрешен живот, в който душата намира своята свобода. Тогава мисълта му е била помрачена и той заживява в ограниченията на съзнанието и самосъзнанието. Идеалът на окултния ученик в школата на Бялото Братство е да постигне онзи простор за съзнанието си, онова духовно извисяване, което ще освободи душата му от ограничителните условия на материалния свят. Затова Учителя казва: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога."
към текста >>

20. АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО - Павел Желязков

Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене.
Този процес се извършва по време на размисъл и най-вече по време на сън, когато се стига до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение. Защото творческият мисловен процес е и чистене, усещането от което е винаги приятно. Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката. Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл. В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство. Това е едната страна на проблема.
към текста >>

21. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване.
Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста. Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване. Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека. Танцът трябва да се освободи от всякакъв сенсуализъм, като се проникне от присъщия му свещен характер, чрез който човекът трябва да се издигне до познанието на Божествените извори, от които извират истината и чистата красота. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Витоша, 8 ноември 1938 г. Интересно е да се отбележи, че когато Крум Въжаров за първи път завежда Ярмила на Изгрева и музикантите засвирили Паневритмията, Ярмила започнала да танцува според музиката, която звучи, съвсем същите движения от Паневритмията, които Учителят е дал, без някога да ги е виждала. Тогава Учителят казал: „Вижте какво съответствие има между музиката и движенията.“
към текста >>

В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване.
По същото време аз бях изпратена в служебна командировка във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помоли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше много ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който изключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови. Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмисляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съвършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение.
към текста >>

0.29884696006775