Търсене в текстове за 'Извисяване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя.
След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

2. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя.
Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време.
към текста >>

3. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

ТОМ 1

Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята.
към текста >>

4. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В тях има и мигове на падение и след това мигове на извисяване.
" А Дом Господен бе Изгревът. А за развръзките на света ще си проверите вие. А за съдбите на онези, които работеха срещу Братството ще ги проверите вие като се запознаете със следствието и със самото дело и ще прочетете там кой какво е говорил и за кого е работил. И ще проумеете какво означава Съдба на света. А онези, които отстояха за Словото и Делото на Учителя, за техния живот можете също да прочетете и да проследите чрез нашите опитности. В тях има и мигове на падение и след това мигове на извисяване. Има от всичко по малко. Но Духът на Истината ни изведе на видело, ние стъпихме на крака и продължихме пътя си като ученици на Учителя. Защото Словото му бе в нас. И то бе животът за нас. А за вас следващите поколения ще оставим следните данни: 1.
към текста >>

5. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение.
Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата. Всеки ще ползува това, което му е потребно и необходимо като музикант от тези томове на поредицата „Изгревът". Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба грешка и ще се спре сам в своя път като музикант. И още нещо. Може би това е най-главното за музикантите.
към текста >>

6. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Така чрез мене можа да се създаде песента „Той иде", като първата част бе мое творческо извисяване.
Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години. В Музикалния живот на Изгрева и аз взех участие с моите скромни възможности. Така чрез мене можа да се създаде песента „Той иде", като първата част бе мое творческо извисяване. Втората част бе допълнена от Учителя. Това стана на 7 януари 1939 година и на 4 февруари 1939 година. Веднъж Учителят пред мен изсвири една мелодия. Попита ме: „Ще можеш ли да я запишеш? " Казах: „Ще се опитам." И тогава накарах Учителя да ми я изсвирва по пасажи.
към текста >>

7. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6.
Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „ Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива. Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпяти от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности?
към текста >>

Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или със неговия провал.
В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя . А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или със неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението. И такива трябва да има.
към текста >>

8. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6.
Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива. Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпети от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности?
към текста >>

Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал.
В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението. И такива трябва да има.
към текста >>

9. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето.
Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички.
към текста >>

10. 72. ГОНЕНИЯ

ТОМ 5

Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение.
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си.
към текста >>

11. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

ТОМ 5

В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха.
Учителят ми каза: „Ще се върне". „Кога? " „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло. Иначе щях да отида в света и затова невидимия свят ме спря отвътре, спря, завъртя крана на онази музикална вълна, която течеше у мен и всичко спря. Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно.
към текста >>

12. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

ТОМ 5

Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там като поднесе един обзор за Школата на Учителя. Така се случило, че нейния познат предава статията на другиго и той от своя страна успява да издействува да се отпечата в някой от американските вестници. Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе в страни е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото биволско око.
към текста >>

13. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

ТОМ 5

Беше много забавно да се види какво велико огорчение се изписа по изненаданите им лица, което огорчение отговаряше на почти същото победоносно извисяване от предишния път когато поднасяха своя термос.
За моя изненада Учителят поиска топла вода. Свалихме си раниците. Галилей с треперещи ръце бързаше да развърже и отвори раницата на Савка, за да вземе термоса и да ме превари и да поднесе пръв топла вода на Учителя. Раницата бе отворена и изведнъж се чу един вопъл и от двамата. Савка беше забравила този път термоса. Беше много забавно да се види какво велико огорчение се изписа по изненаданите им лица, което огорчение отговаряше на почти същото победоносно извисяване от предишния път когато поднасяха своя термос. Учителят се обърна към мен и пита: „А, Марийке, ти забравила ли си твоя термос? " Аз бръкнах в раницата, извадих моя термос и казах: „Този път не съм го забравила". Поднесох вода от моя термос. Учителят отпи от водата, погледна ме, усмихна се и с погледа си показа, че изпита на ученика е даден и опитността с термосите е приключена. През цялото време в себе си благославях Учителя за онези методи, с които той си служеше за възпитание на учениците си.
към текста >>

14. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Аз съм на Изгрева и ето срещаме Лулчев и аз бях в един подем и извисяване на духа си и му разказах съня.
А да преминеш от единия бряг на другия, това е онзи вътрешен път на всеки човек, който трябва да премине и да разреши задачите си в този живот. Веднъж отивам на Изгрева, бях сънувал един сън много интересен и знаех, както винаги се случваше с моите сънища, Учителят веднага на същата беседа ги разглежда, изнася ги в друг поглед и дава законите. Аз ви разказах няколко такива сънища. Бях сънувал един необикновен и хубав сън. Реших веднага да отида на Изгрева, за да чуя какво ще каже Учителят на беседа за този мой сън. Аз съм на Изгрева и ето срещаме Лулчев и аз бях в един подем и извисяване на духа си и му разказах съня. Той ме изслуша и нищо не каза. Влизам в салона, слушам беседата на Учителя, но този път Учителят нищо не говори върху моят сън. Аз съм изненадан, огорчен и след беседата отивам при Учителя и Го питам защо стана така, че Той нищо не спомена за моя сън както при друг случай ставаше. Учителят започна да ми се кара: „Какво си тръгнал тази сънища да ги споделяш с Лулчев, на д-р Жеков и другите? Те се дават на теб?
към текста >>

15. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът.
Една лека кола или един мотор имаше еди колко си конски сили. А в мен и в кръвта ми се движеха хиляди конски сили във всякакви енергии. Те се отправяха ту насам, ту натам. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне?
към текста >>

16. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

ТОМ 7

Един небивал възторг и едно вътрешно извисяване, което ни препрати във времето на Учителя когато подобни състояния на духа имахме само при Неговото присъствие.
След заминаването на Учителя първия концерт, който трябваше да се изнесе на Изгрева беше на денят на пролетта - 22. март. Диригент на хора беше Митко Грива. Когато започна хорът да пее песните, като че те не пееха, а пееше някой друг чрез тях. Без да искаме и ние запяхме в Салона същите песни. Получи се нещо невероятно. Един небивал възторг и едно вътрешно извисяване, което ни препрати във времето на Учителя когато подобни състояния на духа имахме само при Неговото присъствие. Тогава разбрахме какво е искал да каже Учителят: „Ще помагам отдолу. Ще помагам отгоре“. Ние се уверихме какво означават Неговите думи. Разбрахме, че други същества пееха чрез нас, защото бяха влезнали в нас и се реализираха чрез нас. Излезе много хубав концерт.
към текста >>

17. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало.
- Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра".
към текста >>

18. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е.
към текста >>

19. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

ТОМ 10

Постепенно тези групи се увеличават и малкото салонче в града става почти тясно, стремежът към извисяване на човешката душа непрестанно расте.
Постепенно се създават малки групи от братя и сестри на тази Школа. Голямо било въодушевлението от изнасянето на сказки и беседи от Учителя. Тогава на Петровия връх се изнася първата публична беседа на Учителя, която е събудила интерес у голям брой граждани. Оттогава той става любимият Учител. По-късно стават редовни сбирки на братята и сестрите в града, където се четат изнесените вече беседи в София. Постепенно тези групи се увеличават и малкото салонче в града става почти тясно, стремежът към извисяване на човешката душа непрестанно расте. Всяка сряда и неделя се четат беседите. Съществувал е голям ентусиазъм у хората. Ръководител на Айтоската група е Георги Куртев. У дома му при него са идвали много хора от София и другаде, с които е разговарял и споделял мисли и разговорите си с Учителя, Особено раздвижване ставаше, когато идваха музиканти от София и свиреха новите песни, дадени от Учителя. Незабравими са били вечерите, когато се събираха по домовете и пееха до късно вечерта.
към текста >>

20. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа?
ОБЗОРЕН ПЛАН А. Географска характеристика на град Айтос. 1. Разположен край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката? Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр. 2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и съдава дух на обновлението. Кое е свързващото начало на това население с останалото в страната?
към текста >>

21. 13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН

ТОМ 16

След малко Учителят каза: „Можете да си вървите." Целунахме Му ръка и излезнахме от стаята, но вече го нямаше предишното, от преди минути, извисяване на духа - сега бяхме под впечатлението на разработката на „Вехади", бяхме се умълчали, унили и малко изплашени от онова, което чухме от устата на Учителя.
" Учителят стоеше пред мене ужасно ядосан и аз се чудех какво да правя. Нали Учителят ми каза: „Не му казвай! ", и аз не му казвам. И Кирил си изсвири цялата разработка от край до край. След този невероятен обрат на нашето посещение в стаичката на Учителя, ние стояхме като истукани, не смеем нито да шавнем, нито да мръднем. След малко Учителят каза: „Можете да си вървите." Целунахме Му ръка и излезнахме от стаята, но вече го нямаше предишното, от преди минути, извисяване на духа - сега бяхме под впечатлението на разработката на „Вехади", бяхме се умълчали, унили и малко изплашени от онова, което чухме от устата на Учителя. След като Братството и Учителят се прибра на Изгрева и изминаха много години, веднъж при мен у дома дойде Петър Камбуров, който носеше една нова цигулка, направена в Казанлък, и искаше да ми я покаже. От дума на дума, аз разказах пред него цялата случка, разиграла се с песента „Вехади" в Мърчаево, в стаичката на Учителя. Петър Камбуров беше зет на Кирил Икономов - неговата рождена сестра Таня се бе оженила за Кирил. Той ме изслуша внимателно. „Брей, защо не си ми казал това по-рано, бе, Пеню?
към текста >>

22. 1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

През време на строежа Учителят, ту с чук в ръка, лопата или кирка, взема участие в извисяване на сградата, а в почивните моменти води разговори, които впоследствие са дешифрирани и споделят със строителите - братя и сестри.
Идейният проект и планът са предложени от Него с конкретната цел Учител и ученици да се съберат под един покрив. Осъществена е идеята. Още през топлите есенни дни на 1926 г. постройката е готова, измазана и покрита, а през следващата следващата 1927 г. тя е остъклена и пригодена за лектория на огромното и необхватно творчество на Учителя, изявено като молитва, песен и Слово- свещени извори на възторжени идеи за душите, слезли на земята да заживеят като родни братя и сестри в името на козмичното единство и хармония, за да заживеят в мир и радост. През време на строежа Учителят, ту с чук в ръка, лопата или кирка, взема участие в извисяване на сградата, а в почивните моменти води разговори, които впоследствие са дешифрирани и споделят със строителите - братя и сестри. А по-късно, когато салонът е вече застлан със здрави и дебели дъски, макар и неостъклен, Учителят изнася съборните лекции през 1926 г., а през следващата 1927 г. напълно завършената сграда става лектория на известния в Школата събор с прочутите лекции, озаглавени „Пътят на ученика". Всеобща е радостта на всички. Просторният светъл и слънчев салон става Дом на молитвата, песента и Словото, а по-късно зазвучават и мотивите на Паневритмията. Физическата страна на този свещен дом привлече учениците, приятелите и привържениците от цялата страна и от далечните предели на континента.
към текста >>

23. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието.
Но човек е свободен да следва съветите на едните или на другите същества. Оттам иде и неговата отговорност. Защото, какъвто избор направи, такъв ще бъде и неговият живот. Затова в окултната наука се казва, че човешкият живот се обуславя от три рода сили: провидението, съдбата и свободната воля на човека. Провидението е изразено в гласа на светлите същества, които се стремят да водят човека по пътя, който му е начертан от Бога. В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието. В гласа на тъмните същества ние виждаме съдбата, миналото на човека, което го влече назад към тъмните бездни, откъдето няма излизане. А човек е свободната воля, която ще избере единия или другия път. В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта. Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията.
към текста >>

24. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги.
Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система.
към текста >>

25. 10. Американците и добрият човек

Мария Тодорова

ТОМ 24

Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език.
464-465, № 179. Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се оттам и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там, като поднесе един обзор за Школата на Учителя. Така се случило, че нейният познат предава статията на другиго и той от своя страна успява да издействува да се отпечата в някой от американските вестници. Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе встрани е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото биволско око.
към текста >>

26. 6. Оригиналът

Глава 3. Принципите на Учението.

ТОМ 28

Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.
Защото какво представлява копието? Тоя бездушен негатив, който мами очите на обикновените хора, а никога очите на Един Учител; копието, което стоеше като жалко подражание, често окарикатурено, напластено с праха на времето -копието, което нищо не говореше за дълбокото, вечното, красивото вложено в човека. “Копието не ми трябва”, казваше Той “на мене ми трябва оригинала, а оригиналът, това е Божественото в човека.” Смисълът на живота, устрема на човека, идеалът му съзнателен или несъзнателен е да се освободи от копието, за да остане оригинала. Този оригинал, който само Той Великия Майстор - Сърцеведец можеше да види, и не само да види но и да извиква на живот. Картината е жива и релефна. Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното. Неизброими бяха формите, богат беше езика на символите, неизчерпаем беше източника на метафорите с които Той си служеше, за да изрази идеята и извиси човека и го очисти от всичките копия и накрая да го приближи до Себе си и го накара да преживее величествения миг, че е застанал пред дверите на Безконечността в своята непорочна чистота. Изумително беше Неговото майсторство да връща човека на себе си, да му върне достойнството, вярата, надеждата, самоуважението. Там беше Неговата магия. Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно. Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала.
към текста >>

27. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия.
Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна.
към текста >>

28. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма.
“Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него. Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма. “Дойде глас от небето: Прославих те и пак ще прославя.” За кои? За учениците, които нямаше да се уморяват да разнищят дебелото въже на егоизма и нямаше да се спрат упорито да се справят с обикновените човешките желания, за да изтръгнат отровното жило на тази язва, наречена егоизъм, в чийто ледени обятия лежеше света.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71209406852722