Търсене в текстове за 'Идол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 71 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол.
Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна. Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени. Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото.
към текста >>

2. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Евреите се разиграли около своите идоли, около златното теле, забравили поста.
И ще се подмладите с десет години, няма да ви познае човек – ще се измени лицето ви. Но има един специален начин за четене. И ако четенето не може да внесе в нас Божествена енергия, тогава защо ни е то? Един брат попита нещо за Мойсея. Мойсей, като слязъл от планината Синай, видял че е изгубил авторитет. Евреите се разиграли около своите идоли, около златното теле, забравили поста. Тогава той хвърлил плочите, които донесъл от Синай, и ги счупил. Той наказал много евреи, но скрижалите ги нямало и трябвало да отиде за нови. Някой път ние за най-малкото нещо хвърляме скрижалите и отиваме да оправяме работите. И тогава нито работата е оправена, нито скрижалите са налице. Загдето Мойсей хвърли скрижалите, затова Господ не го допусна в Ханаанската земя, не го допусна и за чудото, което направил като изкарал вода, без да прослави Бога.
към текста >>

3. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие в Любовта сте идолопоклоннци, понеже си създавате идол.
Вашата човешка любов, която сега имате, на ученика в Окултната школа не се позволява. Една сестра попита: „ Ами защо сега я има? “. Позволили сте я. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в Любовта сте идолопоклоннци, понеже си създавате идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него насам-натам, но ще го обичаш с незнайна Любов. Хората какви ли не идоли нямат! Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете. Човек трябва да се научи да люби и да обича – да люби безкористно и да обича безкористно.
към текста >>

Хората какви ли не идоли нямат!
Позволили сте я. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в Любовта сте идолопоклоннци, понеже си създавате идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него насам-натам, но ще го обичаш с незнайна Любов. Хората какви ли не идоли нямат! Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете. Човек трябва да се научи да люби и да обича – да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме Обичта, с това показваме, че ценим това, което Бог е дал. А някой твърди, че те обича, и ти тури юлар; това не е Любов. Любовта има безброй форми.
към текста >>

Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете.
Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в Любовта сте идолопоклоннци, понеже си създавате идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него насам-натам, но ще го обичаш с незнайна Любов. Хората какви ли не идоли нямат! Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете. Човек трябва да се научи да люби и да обича – да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме Обичта, с това показваме, че ценим това, което Бог е дал. А някой твърди, че те обича, и ти тури юлар; това не е Любов. Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги изучите.
към текста >>

4. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз наричам тази любов идолопоклонство.
Не обичат някого, понеже той не обича никого и така му се отплащат. Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора. Като споделил любовта си с нея, тя му отвърнала с онези, същите думи: „Ние не сме един за друг.“ Един брат каза: Някога обичах един човек много, но понеже той не ми обръщаше внимание, най-сетне станах индиферентен. Какво бихте казали, Учителю, за това? Аз наричам тази любов идолопоклонство. Не се кланяйте на този идол. Обективно изучавайте Любовта. Тя е голяма Школа. Един цар заминал за странство и оставил министрите си да управляват държавата. После, като се върнал, обикалял своето царство като просяк.
към текста >>

Не се кланяйте на този идол.
Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора. Като споделил любовта си с нея, тя му отвърнала с онези, същите думи: „Ние не сме един за друг.“ Един брат каза: Някога обичах един човек много, но понеже той не ми обръщаше внимание, най-сетне станах индиферентен. Какво бихте казали, Учителю, за това? Аз наричам тази любов идолопоклонство. Не се кланяйте на този идол. Обективно изучавайте Любовта. Тя е голяма Школа. Един цар заминал за странство и оставил министрите си да управляват държавата. После, като се върнал, обикалял своето царство като просяк. И като се възкачил отново на трона, управлявал с любов и отреждал на всички според заслугите им.
към текста >>

5. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение?
Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно. Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници. Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие.
към текста >>

Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници.
Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно. Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници. Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу.
към текста >>

6. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек построи къща и я направи идол; спечели богатство и го направи идол; роди дете и го направи идол.
Не търсете други връзки! Хората страдат от много връзки. Казано е: „Не се свъртайте със света". Една връзка е достатъчна. Аз вчера говорих, че признавам само Бога над мен. Човек построи къща и я направи идол; спечели богатство и го направи идол; роди дете и го направи идол. Това е една фалшива основа. Той трябва да тури като основа на всичко своите отношения към Бога, т. е. към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко!
към текста >>

7. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол.
Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната Школа, на ученика тя не се позволява. Една сестра попита: - Ами сега защо я има? - Вие сте си я позволили. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него, а ще го обичаш с незнайна любов. Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете. След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор.
към текста >>

Хората какви ли не идоли имат!
- Вие сте си я позволили. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него, а ще го обичаш с незнайна любов. Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете. След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор. - Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме обичта, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал.
към текста >>

По-рано са считали за идоли даже котките или биковете.
Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него, а ще го обичаш с незнайна любов. Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете. След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор. - Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме обичта, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал. Някой те обича и ти туря юлар.
към текста >>

8. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората.
Насилието унищожава хората, но не ги изменя. Насилието е подобно на чук или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората. Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората!
към текста >>

9. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не са се освободили още от идолопоклонничеството.
Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора.
към текста >>

10. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие в любовта сте идолопоклонци, понеже правите един идол.
На ученика не се позволява. Една сестра запита: „Ами защо сега я има? “ Вие сте си я позволили. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонци, понеже правите един идол. А любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, а ще го обичаш с незнайна любов. Някой те обича и ти тури юлар. Това не е любов. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
към текста >>

11. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога.
Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа.
към текста >>

12. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела.
Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът?
към текста >>

13. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство.
В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота. В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство. В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това.
към текста >>

14. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот."
Защото така говори Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видехте лъжи, затова ето аз съм против вас, говори Господ Иеова. И ръката Ми ще бъде върху пророците, които гледат суети и проричат лъжи. Те не ще бъдат в съвета на людете Ми и в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, нито ще влязат в Израилевата земя." Последният стих се отнася до Бялото Братство, наречено „Съвет на людете ми". Лъжливите пророци не могат да влязат в него. Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци. В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му.
към текста >>

В 20-та глава Бог припомня на Йезекил цялата история на еврейския народ да я каже на един от старейшините, дошъл при него, и че през всичкото време евреите са били отстъпници и са се кланяли на идоли и в Името Божие са вършили мерзости.
Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее. Когато обаче праведният се върне от правдата си и стори неправда, и направи всички мерзости, които беззаконният прави, тогава ще живее ли? - Всичката му правда, която е направил няма да се помене; в беззаконията си, в които е живял и в греха си, който е съгрешил ще умре. Деветнадесета глава е поетично описание на живота на евреите. В 20-та глава Бог припомня на Йезекил цялата история на еврейския народ да я каже на един от старейшините, дошъл при него, и че през всичкото време евреите са били отстъпници и са се кланяли на идоли и в Името Божие са вършили мерзости. В 21-ва глава също напомня на евреите за греховете и престъпленията им и им казва, че с меч ще ги порази. В 22-ра глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради греховете им. В 23-та глава говори пак за евреите, че ще ги предаде в плен заради греховете им. В 24-та глава е показана една магическа операция, с която се показва какво ще стане с Израил. Яростта и гневът Божии, това е проявата на кармата на даден народ.
към текста >>

В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.)
И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар.
към текста >>

15. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна.
Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата. Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението. Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата.
към текста >>

16. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците.
Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите."
към текста >>

17. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва.
Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа.
към текста >>

18. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 8-ма глава разглежда въпроса за знанието и Любовта, за яденето на идоложертвено и въобще за яденето на месо.
Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват." /7;8-9/. "Вързан ли си в жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена." /7;27-28/. И така, до края на главата дава обяснение за женитбата и за безбрачието. И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух." /7;40/. В 8-ма глава разглежда въпроса за знанието и Любовта, за яденето на идоложертвено и въобще за яденето на месо. И казва: "Затуй, ако това, що ям, съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си." /8;13/. А в началото на главата говори за Любовта и знанието, като казва: "Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а Любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познал от Него." /8;1-3/.
към текста >>

Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познал от Него." /8;1-3/. По-нататък разглежда въпроса за яденето и неяденето на месо. И в 8-ми стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/.
към текста >>

19. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/.
"Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/. "Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/. "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/. "Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/. "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/. "А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/. "А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/. "Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим." /5;25/. "Да не ставаме тщестлавни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг."/5;26/. "Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен." /6;1/.
към текста >>

20. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват.
С това ни е показано, че силите на тази епоха са били едно изострено слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две острия. Египтяните са проучили Тайните на силите на Словото и са развили магията на Словото, с което може да се прави както добро, така и зло, според характера на този, който го употребява. Затова то прилича на меч с две острия, т.е. може да прави и добро, и зло. В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на ония, учението на Николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с Меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/. Мечът, който излиза из устата, показва, че в тази епоха са работили със силите на Словото, с магията.
към текста >>

21. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на Сатаната, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда.
към текста >>

Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено."
Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." В миналите културни епохи човечеството е слизало постепенно от духовния свят към Земята, в което време то е имало връзка с духовния свят. Колкото повече слиза в гъстата материя, все по-малко хора имат някаква връзка с духовния свят. В Четвъртата културна епоха те са голяма рядкост и са означени в Посланието като пророчица Езавел, "която учи и прилъгва Моите слуги". Това е едно отпадъчно ясновидство, което трябва да престане напълно, защото в него има нещо болезнено, защото развитието е отишло далеч напред, човешкият Аз е слязъл на физическото поле и трябва вътре в себе си да намери Бога. И като намери Бога в себе си, тогава отвътре да погледне възвишения, Божествения свят.
към текста >>

22. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел.
И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от Извора на Водата на Живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде Син." „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел. Това е втората смърт." „Тогава дойде един от седемте Ангели, които бяха натоварени с последните язви и държаха 7-те Чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената па Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми Светия град, Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога, и имаше Божествена Слава, която светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал." „Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти. И градската стена имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето."
към текста >>

23. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог.
Той бил посетен от Божия Дух чрез неговите представители на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата, което е истинският фактор на всяко културно развитие. Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура. Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог. И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена. Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо.
към текста >>

Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи.
След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека. Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи. Ние презирахме всички истински човешки чувства, както и длъжностите на гостоприемство и съседство. Ние не познавахме друг закон, освен този на силния. И Бог изпрати между нас един мъж, на когото ние знаем произхождението, сериознастта, честността и чистотата. Той ни повика към единия Бог, той ни научи нищо да не приписваме на Бога. Той ни запрети и ни заръча да казваме истината, да бъдем верни на истината, да бъдем снизходителни и да се съобразяваме с правата на нашите съседи.
към текста >>

Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог.
Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение: 1. "Ако враговете престанат да те гонят, това. що е минало, прости им, но ако те идат право да нападат, наказанието на старите гонители на пророците трябва да им бъде наложено. Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог. Ако се отдръпнат наистина, Бог вижда, какво те правят. Но ако се върнат срещу ти, знай че Бог е твой пазител, а той е най-добрият твой помощник". (Корана, глава 8:39 -41 стих) 2. "Покани хората с мъдрост и благи убеждения да последват пътя господен. В споровете си с тях бъди колкото се може, мек, защото Господ познава добре кой блуждае далеч от неговите пътища и познава тези, които са направлявани, както трябва.
към текста >>

Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците.
На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път.
към текста >>

24. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото.
И ако те очакваш някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко каквото съществува в нашия живот е продукт на човека и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това, което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкият дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото. Сега всички очакват едно по-светло бъдеще. Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена.
към текста >>

25. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

Днешният ред на частната собственост е идолопоклонство, но той ще бъде пометен и ще остане само екс-човека.
махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причината за всичките ви спорове u войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността. Всички убийства и самоубийства произтичат от закона за собствеността. Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива. Днешният ред на частната собственост е идолопоклонство, но той ще бъде пометен и ще остане само екс-човека. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост.
към текста >>

26. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум.
към текста >>

В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си.
Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния. Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината.
към текста >>

Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба.
към текста >>

Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления.
към текста >>

Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр.
В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления. Една държава може да съществува само когато има ред и порядък в нея, т.е., когато всички членове са с еднакви права и задължения помежду си и всички се ползват еднакво от благата на Природата.
към текста >>

27. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората.
Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.|
към текста >>

28. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи.
* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен. * Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен. Има желания, които не трябва да се постигат. * Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични. * Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия. * От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.
към текста >>

29. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

30. „ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ' - Методи Константинов (1902-1979)

Иридологията, хиромантията, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип направи разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичния синтез, който съдържа в себе си всички научни дисциплини. Иридологията, хиромантията, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
към текста >>

31. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя.
Всяка душа да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало. Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината.
към текста >>

Не търсят в него Божественото и Космическият дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят.
После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическият дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г. французите дойдоха и донесоха на Рила една много хубава палатка за Учителя. Това беше подарък за Учителя.
към текста >>

32. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

В съзнанието му стои образ или един материален идол, на който се кланя и го боготвори.
ПРЕДГОВОР Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои образ или един материален идол, на който се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот се делят главно на две категории — материалисти и идеалисти. Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът, и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране. Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството.
към текста >>

33. Без лъжа - Георги Томалевски (1897-1988)

Пред гишето - дълга опашка, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол.
Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола. Брат Б. Н. казал на Боян: - Ще ида в агенцията да извадя разрешително. Тръгнал братът, намерил службата. Пред гишето - дълга опашка, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол. Само при случай, когато е трябвало да се превозват болни, той разрешавал да се отпусне кола. За всички останали случаи оставал неумолим и отговарял с едно кратко, категорично „не“. Когато брат Б. Н. приближил гишето, бил доста смутен, защото не знаел какви причини да изтъкне, за да получи разрешение. Помислил си: Брат Боян наистина е болен, има болен крак.
към текста >>

34. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода.
Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес. В мислите и поведението си изхожда на първо място от потребността да удовлетвори егото си. Интересите му имат за горна граница националния шовинизъм. Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това." б) Любовта като чувство Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол.
към текста >>

35. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Ако знанието вземе решителен превес, тогава човек въздига в идол интелекта си и сърцето му (в което пониква и израства цветът на вярата) изстива.
Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане - човек става недоволен от себе си." Учителят П. Дънов е също така категоричен в предупреждението си да избягваме всякаква форма на догматизиране на своите верови убеждения. За него вярата и знанието вървят ръка за ръка и ако едното изпреварва другото, то би трябвало да бъде само и единствено за това, излязлото напред да подтикне изостаналото да го настигне. Ако едната от двете везни натежи чувствително, отрицателните последствия не закъсняват. Ако знанието вземе решителен превес, тогава човек въздига в идол интелекта си и сърцето му (в което пониква и израства цветът на вярата) изстива. Обратно - ако религиозната вяра надделее значително, тогава възниква именно опасността, за която сигнализира Учителят на ББ у нас: съсухряне и догматизиране на личността, пренебрегване мъдрия глас на разума, склонност дори към фанатизъм с цялата му разрушителна външна проява. Ето какво ни съветва той: "Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени.
към текста >>

36. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Българите не са идолопоклонници: те вярват и се покланят на един Бог, творец на всичко на Небето и на Земята, и с името на своя Бог наричат най-високия връх на планините, където живеят.
Той е Учител от Всемирното Бяло Братство, обхващащо целия видим и невидим Космос. Българите са славянски народ, но ядрото на българската държава идва много отдалече. То не е славянско. И досега се питаме какви са прабългарите и откъде идват. В планинската верига, която отделя Тибет от Средна Азия, има един връх Тангра, висок над 6000 м, и той носи името на българския Бог Тангра*. Българите не са идолопоклонници: те вярват и се покланят на един Бог, творец на всичко на Небето и на Земята, и с името на своя Бог наричат най-високия връх на планините, където живеят. В Тибет е развита древна култура и прабългарите, които имат допир с нея, придобиват високо знание. Един от най-старите звездни календари е българският. По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ. И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**.
към текста >>

37. Сутринни гимнастики - Сава Калименов (1901 - 1990)

Затова, когато учениците на Всемирното братство излизат да правят сутрин всред природата своите разходки и гимнастики, това съвсем не е идолопоклонство, както твърдят некои, а разумно използуване законите на природата.
СУТРИННИ ГИМНАСТИКИ Най подходящото време за гимнастика е също така сутрин. Престоялото в неподвижно положение през нощта тяло само изисква тези гимнастики — то иска повече и по-разнообразни движения, в които да вземат участие всички мускули на тялото. Нищо по-хубаво и по-полезно от гимнастиките навън, на полето, на открит въздух. Там те дават своята максимална полза, защото са придружени с дълбоки дишания на чист въздух и с опресняващото действие на утринната свежест. Затова, когато учениците на Всемирното братство излизат да правят сутрин всред природата своите разходки и гимнастики, това съвсем не е идолопоклонство, както твърдят некои, а разумно използуване законите на природата. Гимнастиките, които г правят, плавни и ритмични, са така нагласени, че да турят в действие почти всички мускули на човешкото тяло и същевременно да турят в хармония магнетичните течения на човешкото тяло, което е от съществено значение за нормалното му функциониране. Върхът, обаче, на зараждащият се нов живот на утрото, най-високото постижение едновременно на духовната и телесна култура на Новото, най-мощният източник на хармония и красота за човешкото тяло и за човешката душа, това е Паневритмията.
към текста >>

38. Един Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи.
И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н. С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина.
към текста >>

Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят.
С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ.
към текста >>

Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят.
богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . .
В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина.
Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

39. Един общочовешки език - Сава Калименов (1901 - 1990)

За тях националните езици са някаква неприкосновена светиня, някакъв идол.
Съвременните хора даже не смеят да мислят за това, а камо ли да вирват в неговото осъществяване. Най-многото, което те могат да повярват, е това, че един национален или изкуствен език може с време да вземе надмощие в живота и да играе ролята на всеобщ международен език, който все пак ще стои на второ място след националния език за всеки народ. Най-многото, което съвременните есперантисти желаят, то е общото признаване, разпространяване и употреба на Есперанто като международен спомагателен език. Най-многото, което привържениците на известен национален език желаят, то е същото нещо за своя любим език. Всички тe гледат на националните езици като на нещо безсмъртно и неизменно. За тях националните езици са някаква неприкосновена светиня, някакъв идол. Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ? А и в по-ново време, — где са латинския, старогръцкия, санскритския, старославянския и т. н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ?
към текста >>

40. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма?
Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ. Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви. Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ обществения животъ подъ друга форма. Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура. Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ.
към текста >>

Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата.
Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ. Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви. Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ обществения животъ подъ друга форма. Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура. Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството.
към текста >>

41. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

А колкото за страхливците, невярващите, злодеите, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел.“ Това е втората смърт.
Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито скръб, нито плач, нито болка, защото първото премина.“ И седналият на Прес- тола рече: Ето, обновявам всичко. И каза ми: „Напиши това, защото тия думи са верни и истинни.“ И рече ми: „Изпълни се. Аз съм Алфа и Омега - Началото и Края. На жадния ще дам даром от Извора на Живота. Който победи, ще наследи всичко, и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде Син. А колкото за страхливците, невярващите, злодеите, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел.“ Това е втората смърт. Тогава дойде един от седемте ангели, които бяха натоварени със седемте последни беди и държеха седемте чаши, и ми проговори, като каза: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, обгърнат с Божествена Слава, светейки като скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше висока стена с дванадесет порти, и на портите - дванадесет ангели, и над портите написани имена, които са имената на дванадесетте колена на Израил: към изток три порти, към север три порти, към юг три порти и към запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъни с имената на дванадесетте апос- толи на Агнеца. И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна пръчка, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина, равна на ширината му.
към текста >>

42. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи?
Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“. Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи.
към текста >>

43. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници.
Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
към текста >>

44. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник".
Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието. Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия. То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта.
към текста >>

45. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
към текста >>

И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели поезията на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света, и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото нейните птици едва сега запяват, и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата.
към текста >>

46. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство.
И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него. Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани. Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство. Пуританите не са „госпожици“. Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата. „Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е.
към текста >>

47. 3. Статия трета - Георги Христов

Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28355002403259