Търсене в текстове за 'Идол'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това е идолопоклонство.
Но той отказва. Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото.
към текста >>

Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.
Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото. Накрая идва един голям началник.
към текста >>

2. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите.
Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете.
към текста >>

3. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам. Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

4. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Ние не се кланяме на никакви идоли.
Тя трябва да се опита. Тя е небесният цвят. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен. По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии.
към текста >>

5. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Школата не е религия и идолопоклонство.
Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции.
Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции. Общество "Бяло Братство" е духовно общество, което изучава и прилага Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно! Учението на Школата на Великия Учител е единствено по рода си във Вселената, в Космоса, в Духовния свят и в Слънчевата система. Учението на Школата на Великия Учител е на върха на човешката цивилизация от знания, познания и човешки опит. Учението на Школата на Великия Учител е неделимо. Това е Учението на Живия Бог, слезнал на земята и дал Словото Си чрез Славата на Бога.
към текста >>

6. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората.
Единствено аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си ги прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг както и размерите и цветовете с които са нарисувани. Бертоли се заинтересува дали не може да изработи на отливка някои от тези чертежи и да останат като емблема на Братството. Като италианец той бе практичен човек искаше всяка една идея да има изображение и по този начин да се увековечи. Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората. Бертоли сподели с Учителя своята идея, че иска да изработи една емблема на Бялото Братство и Учителят одобри неговата идея. Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема. Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение.
към текста >>

7. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Имаше опасност да се активизира нейната група от поклонници на Савка и така да се направи идол от Савка.
Така че аз не получих целият архив на Савка поради тази причина. След като прибрах нещата на Савка идва Милка Аламанчева и се моли и плаче да предам целият сандък, за да стои при нея, че много е свързана със Савка. Щял само да стои, да си го гледа без да го отваря. Аз, за да не обтягам отношенията предадох целия сандък без да погледна какво има в него. След време тя изважда тефтерчетата и започва да ги разнася насам-натам, за да си ги преписват. Имаше опасност да се активизира нейната група от поклонници на Савка и така да се направи идол от Савка. А това щеше да се отрази зле на Братството, защото ние преживяхме няколко такива групи, които работеха срещу Учителя и то по Негово време. Аз реагирах остро и прибрах нещата като се скарах с Милка Аламанчева. Аз работих няколко години с този архив и от него успях да подготвя втора, трета, четвърта книжка от „Свещени мисли на Учителя". Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори.
към текста >>

8. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме.
25.VIII.1962 г. Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие.
към текста >>

Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие.
Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха. Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята.
към текста >>

9. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори.
На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята.
към текста >>

В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори.
На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята.
към текста >>

10. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя.
Всяка душа да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало. Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината.
към текста >>

Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят.
После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г. французите дойдоха и донесоха на Рила една много хубава палатка за Учителя. Това беше подарък за Учителя.
към текста >>

11. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

ТОМ 5

Аз я слушах и не изтърпях и я прекъснах: „Слушайте, сестра, вие защо не си стояхте при вашият идол там, наречен ръководител и да му се кланяте, а сте дошли тук на Изгрева?
Имаше случаи когато дойдат братя и сестри от провинцията, отсядат при нас на Изгрева и като отворят една уста и като започнат да приказват за този или онзи ръководител, като че ли мед им капе от устата. Това беше толкова необикновено и толкова невероятно, че се чудехме как е възможно такова изопачаване и извращение. Те дошли на Изгрева и вместо да видят и научат нещо от нас, които сме тук непрекъснато около Учителя, вместо да слушат живото му Слово, а те се захласваха по разни личности и ръководители. Беше наистина и смешно и жално. Идва една сестра при мен и захласнато превъзнася един местен ръководител. Аз я слушах и не изтърпях и я прекъснах: „Слушайте, сестра, вие защо не си стояхте при вашият идол там, наречен ръководител и да му се кланяте, а сте дошли тук на Изгрева? За какво сте дошли тук? " „Ама така, да видя братството на Изгрева." „Аз смятах, че сте дошли за Учителя, да го видите, да го чуете, да се срещнете с него." Тя стои, мига, после се усеща, че е сбъркала и започва разпалено да разказва, как над всичко стои Учението на Учителя и така нататък. А тя се кланяше на личности превърнали се на идоли. Почти всички първи ръководители от братствата бяха поименно посочени от Учителя. Оформиха се много братски кръжоци.
към текста >>

А тя се кланяше на личности превърнали се на идоли.
Беше наистина и смешно и жално. Идва една сестра при мен и захласнато превъзнася един местен ръководител. Аз я слушах и не изтърпях и я прекъснах: „Слушайте, сестра, вие защо не си стояхте при вашият идол там, наречен ръководител и да му се кланяте, а сте дошли тук на Изгрева? За какво сте дошли тук? " „Ама така, да видя братството на Изгрева." „Аз смятах, че сте дошли за Учителя, да го видите, да го чуете, да се срещнете с него." Тя стои, мига, после се усеща, че е сбъркала и започва разпалено да разказва, как над всичко стои Учението на Учителя и така нататък. А тя се кланяше на личности превърнали се на идоли. Почти всички първи ръководители от братствата бяха поименно посочени от Учителя. Оформиха се много братски кръжоци. После излезнаха и други, които оспорваха мястото на ръководителите и желаеха да бъдат сменени. Идваха делегации от провинцията пред Учителя с искане да се смени този или онзи ръководител, като излагаха и сериозни причини. Аз виждах, че те са прави, но се бунтуваха от местния феодал.
към текста >>

Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои.
Първите ръководители бяха в дълбока старост и един след друг си заминаха. На тяхно място бяха поставени други, но вече бяхме в друга епоха, епоха на гонение срещу братството. Ето така Учителят разреши на времето защо поставените от него ръководители трябва да бъдат несменяеми до края на живота им. Така се елиминираха борбите за ръководство. На Изгрева имаше какви ли не опити за ръководства и ръководители. Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои. Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме предупреди: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили". Край на цитата. Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството.
към текста >>

Ще дойде време когато ще почнат да публикуват неговите книги и понеже тези сили съществуват ще намерят проводници в някои от следващите поколения и ще искат да превърнат името му в идол.
Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране. Учителят дава своето категорично мнение, а те ще променят нещата. А ние знаехме отношението на Учителя към Лулчев. Но какво ще знаят следващите поколения за него? Ще дойде време когато ще почнат да публикуват неговите книги и понеже тези сили съществуват ще намерят проводници в някои от следващите поколения и ще искат да превърнат името му в идол. Да не смятате, че няма да се случи? Помнете ми думата - ще се случи. И тогава вие ще си прецените на коя страда да застанете. На Изгрева имаше изострени личности, които искаха да се проявяват по начин несъвместим с Школата. Търсеха да се изявят, да се лансират и да завъртят около себе си последователи и да създадат групи.
към текста >>

Спомням си нейните близки, особено сестри Аламанчеви - Люба и Милка, като почнаха да разнасят преписите от нейните тефтерчета насам и натам и с това създаваха идол около името й.
Така стана и така се случи, че тя не си свърши работата. Не я свърши именно за това, че се подхлъзна да се заобикаля с поклонници със Скрижалите на Учителя. Това беше една уловка за нея. Тя не я разбра. Не я разбираха и близките около нея дълги години след заминаването й. Спомням си нейните близки, особено сестри Аламанчеви - Люба и Милка, като почнаха да разнасят преписите от нейните тефтерчета насам и натам и с това създаваха идол около името й. Получи се условие да се променят Словото на Учителя. Тогава Борис Николов взе мерки и прибра и скри целият архив на Савка. По настояване на един брат с когото работихме, той от 1970 до 1975 г. дешифрира от стенограмите на Савка Словата на Учителя и подготви следващите книжки от „Свещените думи на Учителя". И което е най-важното, всички онези, които заобикаляха Савка не свършиха никаква работа както с онези неща, които им бе оставила Савка, така и със Словото на Учителя.
към текста >>

12. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

ТОМ 5

А след като си замина нейните почитатели заедно с амбициозната й майка искаха да направят идол от нея в Школата и да изместят образа на Учителя настрана.
Той създаде обстановката на света в самата Школа на Изгрева и тук всеки трябваше да постъпи така, съгласно онова, което беше научил. Не само със Слово, но и с живота си Учителят учеше и показваше. Савка си замина шест месеца след Учителя. Но тя не разбра какво бе направила. Не можа да разбере. А след като си замина нейните почитатели заедно с амбициозната й майка искаха да направят идол от нея в Школата и да изместят образа на Учителя настрана. Аз бях категорично против това. И ето 30 години след това аз не позволих да се измести образа на Учителя в страни от простосмъртни личности, от користолюбиви хора, от самонадеяни лица, търсейки да изместят образа му и делото му, та да се вмъкнат и да заемат неговото място. Е, как ви се струва това? А ние имахме образа му, ние имахме опитностите с него и пазехме Словото му. А вие ще имате Словото му, дръжте се за него и то ще ви изведе на правия път.
към текста >>

13. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др.
Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото. Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода. На следващия ден пак същото се повтаряше. Влагата така ни успиваше, че имаше опасност да се разболеем. На всичко отгоре карахме славни вечери! Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др. редовно ни посещаваха на вечеря с качамак. Купихме примус и 2-3 пъти на ден въртяхме качамака, тъй като пари за друга храна нямаше. Но вечерите бяха много весели - с цигулката, песни, разговори до късно. Един ден катърът Жаро продънил дюшемето на обора под себе си и цялата му задница пропадна в дупката. Отпосле разбрахме, че това било клозет, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор.
към текста >>

14. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

И от кръста на разпятието направиха идол.
Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви." А „Бог и България" беше създадена от Александър Цанков и архимандрит Ефтимий, онзи, за който се отнасяше кривият стълб на православието. Ние вървим и продължаваме да разговаряме. Забележете, аз се движа с расо с Него и Той прехвърли разговора си за църквата: „В своят човешки порядък, в своят човешки и животински дух, който е внесъл човек в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа. Те взеха Христа та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света. И от кръста на разпятието направиха идол. А Христос Го пое, носи го до известно време и го хвърли, за да го носят по-нататък човеците. Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа. Всеки човек вътрешно се разпъва, минава през страдания, идва до Голгота и след Голгота трябва да дойде Възкресението. А Възкресението е пробуждане на съзнанието.
към текста >>

15. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Сега свързването ни с формите е идолопоклонство.
В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората.
към текста >>

16. 11. Никола Антов

Драган Петков

ТОМ 7

Учителят го изгледали казал: „Ти не можа ли да си научиш още урока от времето на френската революция, когато бе идола на тълпите, като революционен трибун, накрая премина през трибунала на тълпите и ти отсякоха главата?
Онези замълчали и нищо не казали. Оставили го свободен да постъпи както си иска. Дори не го упрекнали, че не е изпълнил обещанието си. Защото в такива случаи те наказваха предателите от своите среди много строго. Никола Антов отишъл веднъж при Учителя и отново споделил с него една идея за реформа на обществото, която трябва да стане само с революция. Учителят го изгледали казал: „Ти не можа ли да си научиш още урока от времето на френската революция, когато бе идола на тълпите, като революционен трибун, накрая премина през трибунала на тълпите и ти отсякоха главата? На времето ти беше се родил във Франция и ти беше Дантон. За него ще прочетеш в историята на френската революция. Внимавай да не допуснеш същата грешка тук в България. Защото всяка една повтаряща се грешка води до трагични развръзки“. После Учителят поискал да си покаже дясната ръка и му показал линията на съдбата и линията на живота.
към текста >>

17. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

ТОМ 8

Идолопоклонникът идва по-късно, когато той губи връзката с Невидимия свят.
Той не е бил дивак. Този човек се е разговарял с природата. Той е усещал изключенията, всичко това нещо. Едно дърво е живо същество за него. Той не е поклонник на дървото. Идолопоклонникът идва по-късно, когато той губи връзката с Невидимия свят. Той си е имал направо връзка с Божествения свят. Как навремето българи са тръгнали на запад. Говори се, че тръстика ги е водила през деня и звездите през нощта. Откъде е това знание. Та те са конен народ.
към текста >>

18. 96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това.
Тя е 10 години по-голяма от Учителя. Аз я заварих, тя идваше на Изгрева, но казваше на Учителя: Петър. Тя си остана протестантка. Протестантка беше, защото и Учителят преди да замине в Америка е приел протестанството, за ужас на дядо поп. Вижте защо, религиозните форми сигурно не е могъл да ги търпи, понятно ми е това, нали. Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това. Учителят казваше: „Как кръста ще бъде свещен? На кръста е разпънат Христос". Може ли, оръдието, с което е убит един любим човек да го почиташ и уважаваш? Кръста като прибор на страдание е едно, ама Христос разпънат на кръста да ви кажа то е наистина страшно и после, това е пак дяволска работа да ви кажа, която е повлияла в християнството. Защото Христос нали възкръсна?
към текста >>

19. Забележка на редактора Вергилий Кръстев:

ТОМ 9

И то от левитите на Мойсея, заради които на времето той разби плочата с 10-те Божий заповеди, когато се върна от планината и видя как народа еврейски заедно с левитите си бяха излели от златото на накитите, на жените си едно златно теле и му се кланяха, като на идол.
на левитите и не се подчиняваха да влезнат доброволно в том VIII. И бяха вкарани в „Изгревът", том VIII, със Сила и Мощ. И вързани там със собствените си спомени. 3. Поради противодействието, което имаше редакторът се прибави и това, че имахме проблеми с направените коректури. Бяхме изненадани от необикновеното противодействие от авторите на „Изгревът", том VIII, което се проектира чрез направените грешки. И то от левитите на Мойсея, заради които на времето той разби плочата с 10-те Божий заповеди, когато се върна от планината и видя как народа еврейски заедно с левитите си бяха излели от златото на накитите, на жените си едно златно теле и му се кланяха, като на идол. Мойсей заради тях изгуби благоприятните условия дадени от Йехова, заради което изрече думите, че те ще останат в пустинята и няма да влезнат в Ханаанската земя. И така стана по времето на Мойсея. Същото стана и днес. От 1945 до 1990 год. цели 45 години тези автори са в пустинята на забравата и сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и се прехвърлят в Ханаанската земя чрез едно историческо присъствие.
към текста >>

20. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Това не бе идолопоклонство.
Думи и дела, слово и живот се сливаха в едно. Ето защо каквото той кажеше, се слушаше и изпълняваше. Съмишлениците в негово лице виждаха един от учениците на Учителя. Дори нещо повече, те виждаха в него един от образите на Учителя. Така че те го поздравяваха с целуване на ръка, така, както поздравяваха Учителя. Това не бе идолопоклонство. Възприемаха го, че по този начин правеха обет за изпълнение Волята на Бога. Така го възприемаха. За вас това ще бъде чудно и непонятно. Други биха казали: "Нали Всемировият Учител е на Изгрева. И ако трябва някому да се целува ръка -това е на Всемировия Учител.
към текста >>

21. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Ти си свидетел, И сега ти искаш да запазиш един идол.
Чух го от нейната уста." Марийка мълчеше. Не искаше да пише. Не искаше да излага Борис Николов. „Значи за това, което ти ми каза и което Надка Куртева ми разказа пред тебе, за същото това нещо аз се разведох. Аз се разведох, за да се противопоставя на лъжата и измамата. Ти си свидетел, И сега ти искаш да запазиш един идол. Този идол отдавна е паднал, защото той е виновен за всичко. Той провали цяло Братство и стотици хора. А аз съм платил най-много." Но аз не отстъпих. „Продължавай да пишеш." Марийка седи. В нея нещо й забранява да пише.
към текста >>

Този идол отдавна е паднал, защото той е виновен за всичко.
Не искаше да пише. Не искаше да излага Борис Николов. „Значи за това, което ти ми каза и което Надка Куртева ми разказа пред тебе, за същото това нещо аз се разведох. Аз се разведох, за да се противопоставя на лъжата и измамата. Ти си свидетел, И сега ти искаш да запазиш един идол. Този идол отдавна е паднал, защото той е виновен за всичко. Той провали цяло Братство и стотици хора. А аз съм платил най-много." Но аз не отстъпих. „Продължавай да пишеш." Марийка седи. В нея нещо й забранява да пише. „Няма да пиша.
към текста >>

22. І.01.04. ПАСХАТА

А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят.
И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви. „И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл.
към текста >>

Направиха си идол, златен телец.
„И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34).
към текста >>

И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши.
И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34). И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея.
към текста >>

„Внимавайте на себе си да не забравите Завета на Господа Бога вашего, Който направи с вас, та си направиш идол, подобно на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждающ, Бог ревнив." (Второзаконие, гл.
Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля. „Защото Йехова Бог, ваш е Бог на боговете и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл. 10, ст. 17). „Внимавайте на себе си да не забравите Завета на Господа Бога вашего, Който направи с вас, та си направиш идол, подобно на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждающ, Бог ревнив." (Второзаконие, гл. 4, ст. 23-24). „Йехова, Бог наш е един Господ. И да обичаш Господа Бога твоего със всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила." (Второзаконие, гл. 6, ст. 4-5). „И тъй да знаеш, че Господ Бог твой е Бог, Бог верний, който съхранява Завета и милостта към онези, които го обичат и пазят заповедите Му до тисяща родове." (Второзаконие, гл.
към текста >>

23. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград.
Турското царство ще се раздели на три части: първо е царство Цариград. Второ е царство Солун. Трето царство е Александрия. 7. Ще стане смятение по всичката земя и свят до 1919 г. 8. В 1919 г. на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград. Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9. И в същата 1919 г. Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10. И после три години царуването на Антихриста, избраните монаси ще излезат от Света гора - Атон. 11. И ще отидат в Рим на война, сам Антихриста и ще направят голямо сражение не със оръдие или нож и всичката им борба и сражение ще бъде със Словото Божие като меч обоюдоострий. 12.
към текста >>

Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9.
Второ е царство Солун. Трето царство е Александрия. 7. Ще стане смятение по всичката земя и свят до 1919 г. 8. В 1919 г. на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград. Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9. И в същата 1919 г. Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10. И после три години царуването на Антихриста, избраните монаси ще излезат от Света гора - Атон. 11. И ще отидат в Рим на война, сам Антихриста и ще направят голямо сражение не със оръдие или нож и всичката им борба и сражение ще бъде със Словото Божие като меч обоюдоострий. 12. В 1923 г.
към текста >>

24. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища.
започва Руската революция и установяването на съветска власт в Русия от комунистите. Разрушават се империи - Австро-Унгария, Русия, Турция. 8. Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища. А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г. Григориос VII, който почива на 15.XI.1924 г.
към текста >>

25. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли.
Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните.
към текста >>

Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма.
Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница". Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден.
към текста >>

26. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

София" по време на иконоборския период (726-843 г.), когато много икони и изображения са били унищожени, защото са смятали, че това е ново идолопоклонство.
19, ст. 39-40, като съобщава, че Никодим е донесъл около 100 литра смес от смирна и алей и обвили тялото му с плащаницата. Днес тя се съхранява. А за Неръкотворният образ продължава да се говори, че е взет от кръстоносците и занесен в Европа. Други говорят, че е унищожен заедно с мозайките на църквата „Св. София" по време на иконоборския период (726-843 г.), когато много икони и изображения са били унищожени, защото са смятали, че това е ново идолопоклонство. През 1654 г. московският патриарх Никон се заел с поправянето на иконите, които се отличават с някакъв реализъм. Той наредил за някои икони да се прерисуват отново, на други икони да се продупчат очите. Непосредствено след тези деяния се появила чума в Москва. А на 2 август 1654 г.
към текста >>

27. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество.
32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ Иконоборството започва при император Лъв III (717-741 г.) в Константинопол. Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен характер. Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието. Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите. Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните. След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г.
към текста >>

Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество.
След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар. Решил да закрие всички манастири. Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество. За единствен образ на Исуса Христа се признавала Евхаристията. Престолонаследникът на Константин V бил синът му Лъв IV Хазари (775-785 г.), който също е бил иконоборец. Но след смъртта си оставил малолетен син и властта на империята минала в майка му Ирина, която била иконопочитателка. Синът се възкачил като Константин VI (780-878 г.) на престола. В 787 г.
към текста >>

28. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем.
Някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не туряй никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока.
към текста >>

Нима това не е идолопоклонство?
Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не туряй никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока. Аз ви говоря като на ученици от окултната школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение.
към текста >>

29. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство.
Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казваме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употребяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки.
към текста >>

Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници".
Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Правилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу.
към текста >>

30. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

Затова трябва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържание и други такива.
И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Господен и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова трябва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържание и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди. Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобрази и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото преображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка.
към текста >>

31. ДУХЪТ на ИСТИНАТА в СЛОВОТО на ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО и ДУХЪТ на ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Падналият идол III.
ДУХЪТ на ИСТИНАТА в СЛОВОТО на ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО и ДУХЪТ на ЗАБЛУЖДЕНИЕТО в ДЕЯНИЯТА на ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ Летопис: ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Духът на Заблуждението и деянията на человеците земни и подземни I. По следите на архива на Анина Бертоли II. Падналият идол III. Архивът на Цанка Екимова IV. Великата лъжа на Великият Изкусител V. Великата измама на Великият Изкусител VI. Архивът на Боян Боев
към текста >>

32. ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ В поредните томове на „Изгревът" много пъти се споменаваше за дейността на „майстор" Борис от една страна и Борис Николов от друга страна.
ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ В поредните томове на „Изгревът" много пъти се споменаваше за дейността на „майстор" Борис от една страна и Борис Николов от друга страна. Питаха ме: Как е възможно това? Щом е допуснато, значи е възможно. Ами как става това? Нали сте виждали как един човек кара една лека кола, а зад него стои друг човек. Така и тук в едно тяло живее един, после го напуска и друг идва да живее.
към текста >>

Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение.
Те седнаха на пейката в градината и там разговаряха, защото в момента Петър работеше нещо там. Горното написах по настояване на брат Вергилий Кръстев. Подпис: М. Марашлиева (Марийка Марашлиева) София, 21.11.2000 г. Бележка на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще.
към текста >>

Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора.
Горното написах по настояване на брат Вергилий Кръстев. Подпис: М. Марашлиева (Марийка Марашлиева) София, 21.11.2000 г. Бележка на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот!
към текста >>

Падналият идол има само минало.
Марашлиева (Марийка Марашлиева) София, 21.11.2000 г. Бележка на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот! Само високият идеал на Словото на Учителя Дънов има настояще и бъдеще, защото той е сътворен от Духа на Словото за човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, за да претвори себе си в живот и Словото да стане плът и кръв на человека земен и человека небесен. Амин.
към текста >>

33. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Това води до прекланяне към една личност, която е половин арменец и половин българин, която личност прави непоправими грешки и оттам се идва до идолопоклонство.
Аз я изказвам и ще я докажа с документи, когато дойде времето да се изнесе истината на Братството от 1945 до 1958 год. и от 1959 до 1990 год. За да се знае и помни! Защото това са етапи, през които днес мнозина преминават, без да знаят поуките от предишното поколение. 12. Още по времето на Учителя някои приятели от провинцията започват да поставят пред себе си Боян Боев на по-висок пиедестал в съзнанието си, отколкото Учителя. Това води до прекланяне към една личност, която е половин арменец и половин българин, която личност прави непоправими грешки и оттам се идва до идолопоклонство. От друга страна, Савка Керемидчиева върви по същия път. Тя застава между Учителя и сестрите и от нейното благоволение и разположение зависи дали някоя може да се добере до Учителя. Тези случаи са описани в „Изгревът". Но накрая Учителят взима мерки и си я прибира още през м. май 1945 год., защото ако беше останала жива, щеше да подведе братството още през 1945 год.
към текста >>

Не можа да довърши работата си със „Свещените думи на Учителя" и създаде условия нейните съвременнички да я тачат като идол.
Българският народ не можа да излъчи българи, а изпратиха хора със смесена чужда кръв от изостанали народи в своята еволюция. И с това попречиха на работата на Школата, за да завърши работата в цикъл от 22 години! Паша Теодорова бе рускиня по баща и българка по майка. Тя промени Словото на Учителя Дънов. Савка Керемидчиева бе германка по майка и българска македонка по баща. Не можа да довърши работата си със „Свещените думи на Учителя" и създаде условия нейните съвременнички да я тачат като идол. А материалите сама си ги разпръсна между своите почитатели. И днес са окрадени и разбити! Елена Андреева - чиста българска македонка по баща и майка. И тя не можа да си свърши работата. А това е описано в „Изгревът" том IX, защото се опитваше да ръководи и управлява, а това не е позволено в Бялото Братство, жени да управляват.
към текста >>

34. 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово.
Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души.
към текста >>

35. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

А както на идолопоклонниците - те се молят, молят на Боговете си, а щом не им върви, то хвърлят ги по земята, защото са вече идоли.
Аз трябва да ти ги кажа. Ще дойдеш някой път при мен и ще ти ги кажа. Първи закон е, че всичко във Вселената е разумно. Умът е, който управлява проявле- нията. Представа за Учителя: 22 Ти още за Учителя нямаш една идеална пре- дстава. А както на идолопоклонниците - те се молят, молят на Боговете си, а щом не им върви, то хвърлят ги по земята, защото са вече идоли. Доброто желание. 23 Всяко добро желание в дълбочината на сърцето на ученика Учителят го вижда и ще го изпълни, само че ученикът да не турга време и пространство. Искаш да се яви светлината без да има свещ. Правене на . упражнението. 24 Ще правиш това упражнение 3 пъти на ден Сутрин: След като изгрее слънцето, обяд - половин час преди 12 часа.
към текста >>

36. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТОМ 14

Ние всички имаме идоли, ние сме хора на идолопоклонство, че той имал една идея още не служи на единия Господ, още Саломон-Ра царува.
" То е най-малкото, защото тук всинца сме затворени в затвора за жертвоприношение. Сега Саломон- Ра царува днес на земята. Сега ще ви докажа, че той царува. Ето какви са мойте аргументи. Той взел 5-те дъщери за жертва. Ние всички имаме идоли, ние сме хора на идолопоклонство, че той имал една идея още не служи на единия Господ, още Саломон-Ра царува. Това е то културата сега. А когато дойде Ормуздей, той сега иде, тогава ще служим на единия Бог и неговата дъщеря Адита, тя ще спаси света. Този ключ, това са съотношения, има елементи, с които ключовете се отварят. И черните маги, могат да заключат душата ти в шише. „В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне.
към текста >>

37. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

ТОМ 14

Ето това бе началото на създаване на идоли в Школата на Учителя.
Това е строго за теб и няма да казваш и да го даваш другиму." Така се създава кръг от нейни почитатели, кръжат около нея, като започват да превъзнасят Савка и да я поставят в съзнанията си по-горе, на по-високо място от това на Учителя. Невероятно, но факт. Аз заварих тези хора. Имам доказателства. Те говореха за Савка, а забравяха да говорят за Учителя. Ето това бе началото на създаване на идоли в Школата на Учителя. За да предотврати окончателния й провал, той, Учителят си я прибра от този свят през 1945 г.,през месец май. Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени. Особено когато е вече болна в началото на 1945 г. Раздава ги за спомен. Майка й Тереза прави същото след нейната кончина.
към текста >>

38. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа.
Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обращаха се и търсеха Бога на ранина..." (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти..." (пс.
към текста >>

39. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
към текста >>

40. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

"И какво спогаждане има храмътбожи с идолите?
Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмътбожи с идолите? ". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Дали направеното нещо ще рече на оногоз, който го е направил: защо си ме така направил? " (Ibidem - 9, 20).
към текста >>

41. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!...
Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
към текста >>

42. III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7.
Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория (2Л ет. 3;1). Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му.
към текста >>

Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си.
И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израиля. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл. 9, ст. 4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета.
към текста >>

Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години.
4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам.
към текста >>

Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка.
И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най- после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършенно разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г.
към текста >>

Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон.
Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най- после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършенно разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа.
към текста >>

43. VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Започнаха да се кланят на чужди идоли и богове.
Всичко това е описано в „Изгревът" и аз съм направил и извадил т.н. литературна справка, която съм приложил, за т.н. Братски съвет. Отклонението дойде оттам и Небето се намеси. Същото днес се повтаря, както по времето на Соломона. Започнаха да се кланят на чужди идоли и богове. И се разрушиха скиниите и салоните по същия окултен закон. Строго, последователно чрез Кесаря. Той имаше власт, сили и слуги за разрушението. 4. Там където е най-голямото Добро, до него съществува най-голямото Зло. Щом е дошъл Великият Учител, то Той дава Словото на Бога.
към текста >>

44. 39. БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА КОФА

ТОМ 16

Изнесе много такива прояви на братя и сестри и стана причина, вместо да ни тачат хората като културни хора, да смятат, че сме идолопоклонници и даваме лош пример пред света.
И каквото и желание да имате, уж за да им поправите грешките, то със слабостите на хората не се занимавайте, защото им вземате всичките боклуци." Един наш млад лекар от Стара Загора, д-р Гарвалов, който беше даже съученик на д-р Кадиев, изнесе една сказка, то беше за 22 септември, на младежките събори. Изнесе я на ул. „Оборище" 14, където имахме салон. Изложи в нея някои слабости, проявени от братята. Казваше как излизали при изгрев Слънце, не обръщали внимание, че хората им се смеят, като коленичели, молели се, кланяли се на Слънцето и ред такива работи. Изнесе много такива прояви на братя и сестри и стана причина, вместо да ни тачат хората като културни хора, да смятат, че сме идолопоклонници и даваме лош пример пред света. И този брат, след като изнесе всички тези неща, посочи даже имена. Например Стиляна Русева, която, когато дадат нещо от София, ми пишеше веднага. И за други изнесе много слабости. Оттам насетне, като си отиде Добран Гарвалов, не се яви в Братството никак. И излезе от Братството навън.
към текста >>

45. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ.
Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях.
към текста >>

Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство.
Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора. Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си!
към текста >>

46. 1934 година

ТОМ 16

Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ.
Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях.
към текста >>

Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство.
Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора. Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си!
към текста >>

47. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Идоли не съществуват, но идолопоклонски убеждения съществуват.
Силата е това, което пропорционално се увеличава при умствения, духовния и физическия живот. Смъртта е процес, който спира човека от да се отдалечава от Бога. Човек, който е на Земята, е на изпитание. Който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Ако вярата или безверието нямат постижения, не ми трябват. Идоли не съществуват, но идолопоклонски убеждения съществуват. Земята има зараза и трябва да се почисти, за да се живее добре. В света живеят хора, които са много добри. Ако всичкият свят е лош, откъде иде светлината, въздухът и пр.? Има същества, които пречистват въздуха. Като дойде чистият въздух до нас и го опетним, те пак го пречистват.
към текста >>

48. 62. Човекът е двоен

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Те отричат Бога на идолопоклонството, тъй че Господа не измъчват.
След 5 години ми пише, че се оженил, много обичал другарката си, имали си едно детенце, но една вечер, като отишъл на събрание, заключил вратата, да спи спокойно, докато се върне, да не става да му отваря. Запалила се лампата, направила пожар и жена му се запалила и изгоряла. На гроба написал: „Ти стана жертва за мене, аз трябваше по-рано да повярвам." Дойде в тебе една светлина, не можеш да противодействуваш на нея и вярваш тогава в Бога. При въпроса за Бога, човек да мълчи. Да кажеш: „Ще опиташ." Нито едно същество не отрича съществуванието на Бога, че непоносимо страдание дохожда. Те отричат Бога на идолопоклонството, тъй че Господа не измъчват. Всичките подтици на хората се дължат на Бога. Изоставен си, а нещо дълбоко отвътре слушаш глас: „Ще се оправи! " Дойдем ли до Бога, никой не може да ни излъже. В мозъка има едно слънце и благодарение на него в нас ни става ясно това слънце. Зад туй слънце има друго, духовно слънце, което хората не виждат.
към текста >>

49. 142. Вярванията и реалността

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Като вярвате на парите в банката, е идолопоклонство.
142. Вярванията и реалността Много вярвания се дължат на външните условия, на миналото. Нашите вярвания за бъдеще ще станат настояще. Като вярвате на парите в банката, е идолопоклонство. Да съзнава човек, че няма нужда от идол: пари, къщи, ниви. Човек може да го опитат. Като го оберат, да е тих и спокоен, като че нищо не е станало. Вие да сте като учения в Америка. При сегашните условия кражбата е възможна.
към текста >>

Да съзнава човек, че няма нужда от идол: пари, къщи, ниви.
142. Вярванията и реалността Много вярвания се дължат на външните условия, на миналото. Нашите вярвания за бъдеще ще станат настояще. Като вярвате на парите в банката, е идолопоклонство. Да съзнава човек, че няма нужда от идол: пари, къщи, ниви. Човек може да го опитат. Като го оберат, да е тих и спокоен, като че нищо не е станало. Вие да сте като учения в Америка. При сегашните условия кражбата е възможна. Един ден - не.
към текста >>

50. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

VII. Мара Белчева и истинският Учител

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

51. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Дух на воин и душа на девойка

Това е най-страшният изпит на ученика - да различи, да познае истинския си Учител от мнозинството идоли на човечеството. 14.
И ученикът от тези десет образи живи трябва да избере и да посочи само един образ. И трябва да познае истинския Учител, който е един от десетте. Посочи ли го, то останалите си свалят брадите и виждаш обикновени хора, дегизирали се като Учителя Дънов. Ако посочиш един от деветте лъжливи учители, то всички стоят и ти се усмихват. Ти се проваляш на изпита по различаването. Това е най-страшният изпит на ученика - да различи, да познае истинския си Учител от мнозинството идоли на човечеството. 14. Ето това е задачата на „Изгревът". Да посочи пътя на ученика, за да дойде до последния си изпит по „различаване". Да познае, да различи Истинския си Учител - Всемировият Учител Беинса Дуно, Който е приел образа на Бога, защото Словото Му е Слово на Истинския Бог. Амин. Вергилий Кръстев 6 октомври 2002 г., 13-13.40 ч 15. И за доказателство на нейния Път ще представим нейното собствено пророчество, написано в три стихотворения. 16.
към текста >>

52. 10. Астрологията и възпитанието

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика).
Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат- хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът-външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Живота. Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог”, да има богат душевен опит и дълбока интуиция.
към текста >>

53. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Разбира се, че когато говорим за година, ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони, на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли.
Годината, чийто изгрев е в мига кога Слънцето встъпва в Овена, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния Огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година, ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони, на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли. Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот, който черпи соковете си от Слънцето. То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на Слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни... Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера”.
към текста >>

54. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Твоят баща е като един идол, който представлява Бога.
” Дойде една сестра, чийто баща замина, и ми каза, че баща й умрял. Аз е казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.” Тя ми каза: „Ние скърбим.” Казах й: „Защо ще скърбиш? Бащата е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.” Toвa са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.” Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ.
към текста >>

Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.” Този не е Господ.
Аз е казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.” Тя ми каза: „Ние скърбим.” Казах й: „Защо ще скърбиш? Бащата е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.” Toвa са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.” Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат.
към текста >>

55. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

Учителят дойде на земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от всички техни фетиши и от религиозните им суеверия, които бяха оковавали чистата човешка мисъл в продължение на столетия.
6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ Ние ще изложим главните линии на етичните схващания на епохата на Водолея, така както Учителят ги завеща на света чрез Своето слово, чрез Своя живот и чрез Своята дейност на физическия свят. Учителят дойде на земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от всички техни фетиши и от религиозните им суеверия, които бяха оковавали чистата човешка мисъл в продължение на столетия. Той казва: „Не се съмнявайте никога в Божественото, което е във Вас. Имайте доверие във вашето сърце, което е на своето място, във вашия ум, в който са написани законите на живата природа и не разчитайте на никого да ви спасява. Разчитайте само на вас самите; ние можем да живеем според законите на великата Божествена Любов, а също така и да поставим в ред и да възстановим Божествената хармония в нас. За в бъдеще не ни остава нищо друго, освен да бъдем свободни и да не ограничаваме свободата на никого. Светът може да бъде ограничен ако ние започнем да учим хората според един единствен външен път, както например, ако аз започна да ви уча, когато вие страдате, как да се молите, на колене или прави.
към текста >>

В нашата съвременност, когато във всеки човек се събужда Божественото съзнание, ние не можем повече да се покланяме пред мъртви идоли, а трябва да се оставим да бъдем ръководени от този космичен Лъч, който е в самите нас и който осветлява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.
Този път е написан във вашата душа”. Така говори Учителят за Божествената Любов. Така говори мъдрецът със своята богата съкровищница на мъдрости, натрупани от векове. Така говорят само Божественото, което е затворено дълбоко в нашата душа, във всяко живо същество и във всеки човешки дух. Стр. 50/943 Било е време, когато индуските брамини и египетските жреци са били необходими, като връзка между хората и Божествения принцип. В нашата съвременност, когато във всеки човек се събужда Божественото съзнание, ние не можем повече да се покланяме пред мъртви идоли, а трябва да се оставим да бъдем ръководени от този космичен Лъч, който е в самите нас и който осветлява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция. Всичко, което е било: скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и съответните закони, са се осланяли върху запрещението. Ето защо те трябва да бъдат заместени от любовта, мъдростта и истината - принципи написани в дълбочините на човешката душа. Човекът трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в самия него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между Божествения космичен принцип и неговата душа. Думите на Христа: „В тези времена Луната ще потъмнее, слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат” - тези думи на Христа от Назарет ще се сбъднат. Луната символизира всички религиозни форми, които ще рухнат.
към текста >>

56. 1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Религиозните и политически ръководители са се налагали с тежестта на някакви небесни идоли, обществени деспоти и политически узурпатори.
В наши дни, в епохата на християнството, при наличието на едно по-високо морално ниво на народите и на човечеството, острието на ножа е заменено с отлъчването. В предходните епохи, преди християнството, човечеството е следвало пътя на инволюцията, на слизането в материята. Инволюционният път е бил път колективен и механически; висшето свръх съзнание на човека е било скрито и безучастно. Човешкото съзнание е нямало напълно изявена индивидуалност. Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост. Религиозните и политически ръководители са се налагали с тежестта на някакви небесни идоли, обществени деспоти и политически узурпатори. Днес човечеството, през епохата на Водолея, прави първите си стъпки в посока противоположна, в посоката на еволюцията на човешката душа. Човешката душа прави усилия да излезе от тъмните бездни на животинските желания и от кръга на жестоките закони на насилието, за да поеме пьтя си към духовния свят. В съвременната епоха човекът ще излезе извън тези граници на тясното лично съзнание, което е еднократно дадено във времето и пространството, за да се издигне до висотата на индивидуалността, която е вечна и безсмъртна. Докато в древността, духовното знание е било ревниво пазено само за избраници, в новата епоха истините относно невидимия свят ще станат достъпни и ще могат да бъдат възприемани от всички люде, в които е събудено Космичното съзнание. (L'homme libere prend conscience du cosmos.)* Човечеството в този период на преход минава през огненото кръщение на страданията.
към текста >>

57. 1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*

Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества.
Епохата на Водолея ще ни свърже съзнателно и разумно с пулса на единството на живота, животът за цялото, което ни разкри Учителя чрез своето Слово. Човечеството ще живее в хармония със законите на живата разумна природа, с Първата причина, която е създала всичко и живее във всичко: в минералите, растенията, животните и хората; в планетите, слънцата, галактиките и в целия Всемир. Човечеството ще познае, че в целия свят има само една разумна сила, един Учител: това е Духът в човешкото естество; това е най-мощното изявление на Първата причина, която импулсира човешкия дух и го насочва по пътя на съвършенството, на Любовта, на Мъдростта и на Истината; пътят към Вечния, Непознатия, Неизменния - какви наименования ще се дадат на Първата причина е без абсолютно никакво значение за идеята на Единството на живота. През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа. И те ще познаят, че в света съществува само един единствен и вечен принцип, от който радиира Любовта, Мъдростта и Истината. Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества. Човеците и народите нямат повече нужда от посредници между тях и Първата причина. Те ще влязат непосредствено в контакт с духовния свят, защото този свят е вътре в човешката душа. Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с багри и със законите на живата геометрия и математика. Епохата на Водолея, в противовес на древния свят, предлага посвещение във всички истини на живота на цялото човечество. Тя ще събуди онова благородство и така дългоочакваното освобождение на човешкия дух, които вещаят безкрайната красота на безсмъртието, Човекът в културата на Водолея ще мисли, ще чувства и ще действа във висшата хармония на Незнайния, * Тези три течения на християнството следваха три различни пътища: Ариан - пътя на интелектуалното; Николай - пътя на сърцето, докато пък Ориген избра най-положителния път-този на волята, на приложението на християнските принципи и разбирания. Стр.
към текста >>

58. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл.
Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от невидимия свят. с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл. Не можем повече да се прекланяме пред мъртвите идоли, но трябва да се оставим да бъдем ръководени от онзи космичен лъч, който е в нас и който осветява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.” „Всичко, което е било скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и законите се осланят на запрещението. Ето защо, те трябва да бъдат заместени от Любовта, Мъдростта и Истината - принципи, написани в дълбочините на човешката душа. Човек трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между божествения и космичен принцип и неговата душа.” „Думите на Христа; „В тези времена Луната ще потъмнее. Слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат”. Тези думи ще се сбъднат.
към текста >>

Не можем повече да се прекланяме пред мъртвите идоли, но трябва да се оставим да бъдем ръководени от онзи космичен лъч, който е в нас и който осветява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.” „Всичко, което е било скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и законите се осланят на запрещението.
Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от невидимия свят. с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл. Не можем повече да се прекланяме пред мъртвите идоли, но трябва да се оставим да бъдем ръководени от онзи космичен лъч, който е в нас и който осветява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.” „Всичко, което е било скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и законите се осланят на запрещението. Ето защо, те трябва да бъдат заместени от Любовта, Мъдростта и Истината - принципи, написани в дълбочините на човешката душа. Човек трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между божествения и космичен принцип и неговата душа.” „Думите на Христа; „В тези времена Луната ще потъмнее. Слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат”. Тези думи ще се сбъднат. Луната символизира всичките религиозни форми, които ще рухнат.
към текста >>

59. Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

В моя живот нямах никакви религиозни идоли и кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи или социални реформатори.
За първи път изпитвах ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на положението, когато се извършва една трагична операция, бе изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко явление в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете. при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си крила над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакви религиозни идоли и кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи или социални реформатори. За мен приказките, легендите бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на Природата, за великите закони в битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит в присъствието на това Космично Същество, което чувствувах и разбирах, с цялото си сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с душата и духът си. В този момент аз почувствах този Истински пратеник на небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото на една нова епоха и аз спонтанно, с целия си вътрешен живот го почувствах и Виждах като една мистична чистота, като една безкрайна светлина, като едно благородно и висше букористие, което дава като един велик бликащ извор, който нищо не иска! След тази фраза, която ми каза отначало, той ми говори около 2 часа Този разговор, който слушах през сълзи, не желая с никого да споделя на Земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие или великия храм на човешката душа и на човешкия дух.
към текста >>

60. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

На никого не трябват кумири, идоли и тем подобни заблуди.
Или е агент на милицията, или смятат, че неговите книги са без всякакво значение у нас и във Франция.” Мария мълчи. Казва: „Не е агент.” Борис също отсича: „Методи не еагент.” - „Ами тогава каква е причината? " Борис махва с ръка и отсича: „Забрави този случай засега. Ще дойде време, когато ще се изясни.” А Мария допълва: „Да знаеш, че при Учителя винаги има финал и драматична развръзка.” И това време дойде. И аз ги разказвам тези неща. На никого не трябват кумири, идоли и тем подобни заблуди. А това е финала и драматичната развръзка, за която говореше Мария Тодорова. Благодаря ти Мария! 9. През 1992 г, излезна една малка книжка, озаглавена „Световна астросоциология” с превод от френски на Радка Митова и съставител Видка Николова. Аз си я купих, разгледах я внимателно и я сравних с френския оригинал, който имах. За мен двете книжки се схождаха в текста.
към текста >>

Но тя едва ли знаеше, че Високият идеал обикновено човеците го претворяват на Висок кумир и Висок идол.
Нямаше откъде да знае. И затова изобщо не реагирах и си замълчах. Знаех, че не е дошло още това време да се вземе отношение по този въпрос. И това време дойде. Тя бе я съставила по идейни подбуди в името на един Висок идеал. Но тя едва ли знаеше, че Високият идеал обикновено човеците го претворяват на Висок кумир и Висок идол. Моето изложение е срещу изопачението на Високия идеал от Учението на Учителя Дънов. И срещу отклонението му. 10. Бях задвижил да издам два тома за астролозите на Изгрева. Трябваше да включа и Методи. Реших, че ще включа неговата Астросоциология.
към текста >>

61. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Първият идол в света беше Ева.
И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева. Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки. Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа. Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни тури наглед някои препятствия, тя прави това само зада събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование.
към текста >>

62. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство?
На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един.
към текста >>

Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците.
Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца.
към текста >>

63. 27. Думи на оклеветените «ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА» НА ДЪНОВИСТИТЕ

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

По същият начин се пусна измислицата, че дигаме в култ идолопоклон-ството, покланяли сме се на слънцето.
Християни хора не могат да манифестират с голотата. И замълча се този въпрос, като че не е бил. «фактът» остана за сметка на онези, които го измислиха. А защо излъгаха? - Много просто - защото имат баща лъжеца. 2. По същият начин се пусна измислицата, че дигаме в култ идолопоклон-ството, покланяли сме се на слънцето. Понесе се шум, гюрултия, как е възможно в XX век да се връща човечеството към идолопоклонство?! И накрая пак същото искане - да ни няма. Добре, но събраха се мотиви и проверката на «факта» установи пак обратното: и ние се молим на Бога Отца, на Господа Исуса Христа и на Святия Дух. А на слънцето се припичаме и лекуваме, както препоръчва всяка научна хигиена. И тази измислица не хвана дикиш, а тя задължи авторите си.
към текста >>

Понесе се шум, гюрултия, как е възможно в XX век да се връща човечеството към идолопоклонство?!
И замълча се този въпрос, като че не е бил. «фактът» остана за сметка на онези, които го измислиха. А защо излъгаха? - Много просто - защото имат баща лъжеца. 2. По същият начин се пусна измислицата, че дигаме в култ идолопоклон-ството, покланяли сме се на слънцето. Понесе се шум, гюрултия, как е възможно в XX век да се връща човечеството към идолопоклонство?! И накрая пак същото искане - да ни няма. Добре, но събраха се мотиви и проверката на «факта» установи пак обратното: и ние се молим на Бога Отца, на Господа Исуса Христа и на Святия Дух. А на слънцето се припичаме и лекуваме, както препоръчва всяка научна хигиена. И тази измислица не хвана дикиш, а тя задължи авторите си. А защо излъгаха?
към текста >>

64. 10. Вeчнният Път

(В. «Живот», г. I, бр. 13, 14.VI.1929 г., стр. 1)

Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник.
Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократическите републики, а след това - и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсението на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият Завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия Завет. Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе, и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време на време някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, «прости», неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези «завеяни», «смахнати», «вредни люде за държавата и народа», първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията, вървяха из вечния път и успяха.
към текста >>

65. 20. В света винаги е имало...

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Человек е творил и създавал - и от създаденото от собствените си ръце е направил свой идол, от когото е чакал спасение.
Новият живот е живот на пречиствания. След това настъпва истинско творчество.» От «Книгата на Живота» В света винаги е имало съществени и несъществени неща и отношения. Плодът на едните и другите винаги е бил съвършено различен. Истинските, реалните отношения са имали за резултат душевен мир, радост, успех, щастие, любовта. Обикновените отношения и разбирания са внасяли личния елемент - субективното - и за резултат са имали страданието, неволята, омразата. Человек е творил и създавал - и от създаденото от собствените си ръце е направил свой идол, от когото е чакал спасение. Турил е свои мерки за зло и добро, които не са мерките на живата природа, всред която живее, ѝ от това се е родила всичката дисхармония и зло в света. Но мярката на едного не е мярка на другиго. Разнообразието в разбирането носи възможност да се задоволят временно различните стремежи, но те не разрешават въпросите по същество. Человек е изгубил усета на реалното. Самият човек, животът в него е това реално, истинско.
към текста >>

Ако ние се смеем на диваците, че се кланят на своите дървени и други идоли, нека не ставаме също тъй «умни», да се кланяме на творението на нашите ръце и умове.
Това е свят на промени, на временни форми, от които не може да се очаква нещо съществено. Човек е създал икономичните условия, защото те не съществуваха преди него - той е техен господар. Той е създал науката - той е неин господар. Той е създал религията, защото тя не съществуваше преди него. Човешкият дух е, който е творил и изменял, и доколкото е било съобразно със законите на природата, дотолкова ще бъдат трайни. Ако ние се смеем на диваците, че се кланят на своите дървени и други идоли, нека не ставаме също тъй «умни», да се кланяме на творението на нашите ръце и умове. Има нещо, за което заслужава да се живее, което е имало и има ценност през всичките времена, при всички условия на живота - това е Любовта, която е родила тоя живот; мъдростта, която има светлината на човешкото знание - радостта, която носи мира на душата и условия за нейната работа. Да живеем с пълнотата на живота, да се радваме на слънчевите лъчи, да даваме свобода на всички, никого да не насиляме - ето кой е пътят на всяка будна душа, защото насилието ражда насилие, а Любовта - любов, защото доброто винаги се ражда и злото винаги умира, а животът е само вечен.
към текста >>

66. 11.Реално и нереално

А сега колко много са тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани.
Но когато законът за цялото се използува частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло, смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители - възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много са тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски - това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора... Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано - носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени - в тях се крие благото на всички - и нашето собствено също. ПАЗЕТЕ ЦАРСТВОТО!
към текста >>

67. _ 2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г)

Това е идол, но не е жив Бог.
Диктатура в Германия, в Испания, в Италия,.в България... Силата в своето най-ярко олицетворение царува в Европа. Още димящото от кръв оръжие се готви да бъде измъкнато наново, да даде решение на въпроси, които никога никакво насилие не е могло да ги даде. Но тъкмо тая сила не е сила. Колосът е без гръбнак. Краката му са глинени. Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им. Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли! Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли.
към текста >>

Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли!
Краката му са глинени. Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им. Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли! Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра.
към текста >>

Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли.
Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им. Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли! Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра. Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони.
към текста >>

И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра.
Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли! Стр. 48/1036 Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра. Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони. Те са казали своята тежка дума и горко на тия, които не са я послушали! Амос
към текста >>

68. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник.
Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”.
към текста >>

69. 35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

2) „Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари идоли от вас.
35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., стр. 2) „Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари идоли от вас. Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на Живота” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате. От сърце ви пожелавам да бъде за последен път - следните избори на Нова България да станат от нови хора! Големи са трудностите и вън от вас, и вътре в самите вас. Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас? Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали?
към текста >>

Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на Живота” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате.
35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., стр. 2) „Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари идоли от вас. Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на Живота” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате. От сърце ви пожелавам да бъде за последен път - следните избори на Нова България да станат от нови хора! Големи са трудностите и вън от вас, и вътре в самите вас. Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас? Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали? Ако и ние отстоявахме идеалите си без насилие, но със същата решимост, не би ли била България друга?
към текста >>

70. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите.
(Йоан, 3. гл., 16. ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца. Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с безчестните си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си.
към текста >>

71. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Идеал - това е идол - все едно.
в Ж. - Бог царува в живота, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр. 974/1036 Какво разбирате под думата Идеал? Бог може ли да бъде Идеал? Най-напред трябва да си обясните нещата по онзи естествен път на живата природа, а какво после са добавили хората - то не е важно. Идеал - това е идол - все едно. Идеята не е нещо живо. Имаш идея да станеш учен човек. Та, не е ли пълен светът с учени хора? Ученият човек ще ти разправи, че земята била малка, после станала голяма. Но той участвал ли е в целия тоя процес?
към текста >>

72. Предговор

Светозар Няголов

В съзнанието му стои един образ или един материален идол, на когото се кланя и го боготвори.
Предговор Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои един образ или един материален идол, на когото се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот, се делят главно на две категории - материалисти и идеалисти. Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране.
към текста >>

73. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми.
Хората ще изменят вътрешната си същина и ще вържат злото вън и вътре в себе си, ще станат носители на мъдростта, която епохата на Водолей носи. Насилието и принудата, породени от страх към човешките закони ще изчезнат и ще се заменят с добрата воля, братските взаимоотношения и сътрудничество във всички сфери на живота. Метод за разрешаване на социалните противоречия ще бъде законът на справедливостта, а не този на войната и насилието, донесли неизмерими страдания и нещастия на човечеството, достигнало до крайния егоизъм и антагонизъм между отделните държави. Епохата на Водолей ще освободи човечеството от неговите стари догматични разбирания, идеали, фетиши, митове, държали с векове в робство чистата човешка мисъл, парализирайки неговата творческа духовна работа. Всеки човек ще намери правия път на своето развитие, написан от Бога още при създаването му в неговата душа и описан ни от Учителя, който ни донесе Словото Божие на земята. В първоначалния период на своето развитие, човечеството е имало нужда да има посредници между неговата душа и Бога, каквито са били индуските брахмани и египетските жреци, Те са въвели фетишизма - човешката душа да се кланя на мъртви идоли и форми. Тази негативна религия ще се замести от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, дълбоко внедрени в глъбините на човешката душа. Тогава хората ще се домогнат до великата истина, че изворът на познанието се намира в тяхната душа и не се нуждаят от никакви външни посредници между душите им и Бога. Душата ще учи законите на живота направо от оригинала скрит в природата, която носи великото знание на бъдещето. Духовният свят ще бъде достъпен за всяка човешка душа, а старият свят на насилие, страдания и грехове ще бъде забравен и отхвърлен завинаги от пробуденото човечество. То ще бъде озарявано от светлината на духовния свят, която ще промени изцяло човешкия живот.
към текста >>

74. Б. Четиридесет години в пустинята с Мойсей и с израилтяните

Внимавайте на себе си да не забравите завета на Господа Бога вашего, който направи с вас, та си направите идол, подобие на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждащ, Бог ревнив." (Второзаконие 4:21-24) 14.
Моля се да премина и да видя добрата земя оттатък Йордан, онази добра гора и Ливан. Но Господ се разгневи на мене за вас и не ме послуша и рече ми Господ: Стига ти: да ми не продумаш вече за това. Възлез на върха на фасга и дигни очи към запад и север и юг и изток, та виж с очите си, защото няма да преминеш Йордан." (Второзаконие 3:23-27) 13. „И разгневи се Господ на мене заради вас и закле се да не премина Йордан и да не влезна в таз добра земя, която Господ Бог твой ти дава за наследие. Но аз ще умра в таз земя, аз няма да премина Йордан, а вие ще преминете и ще наследите онази добра земя. Внимавайте на себе си да не забравите завета на Господа Бога вашего, който направи с вас, та си направите идол, подобие на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждащ, Бог ревнив." (Второзаконие 4:21-24) 14. Маса е мястото, където израилтяните изкусиха Господа и казаха:"Дали е между нас Господ или не? ", когато възроптаха срещу Мойсея, че нямат вода да пият. (Изход 17:7) „Внимавай на себе си да не забравиш Господа, който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. От Господа Бога твоего да се боиш и Нему да служиш и в негово име да се кълнеш. Да не ходите след други Богове, от боговете на народите, които са около вас, защото Господ Бог твой е Бог ревнив всред тебе, да не се разпали гневът на Господа Бога твоего против тебе и те изтреби от лицето на земята." (Второзаконие 6:12-15) 15.
към текста >>

75. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона .
Лъжата може да е на мястото си, но кога? Ако орелът нападне един умрял вол, той е на мястото си, но ако напада вола, който оре на нивата, не е на мястото си. Тогава той върши престъпление. Да заравяш умрял човек в земята, това е добро, да заравяш жив човек в земята, това е престъпление." „Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: Пари, пари! Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона . Те не трябва да бъдат нито идолопоклоиници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят . Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници.
към текста >>

Те не трябва да бъдат нито идолопоклоиници, нито иконопоклонници.
Ако орелът нападне един умрял вол, той е на мястото си, но ако напада вола, който оре на нивата, не е на мястото си. Тогава той върши престъпление. Да заравяш умрял човек в земята, това е добро, да заравяш жив човек в земята, това е престъпление." „Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: Пари, пари! Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона . Те не трябва да бъдат нито идолопоклоиници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят . Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони.
към текста >>

Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони.
Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят . Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно. Жената като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае , но да каже: „Това е иконопоклонство. Служи си с парите, без да им се кланяш. Парите могат да изчезнат. Какво ще правиш тогава?
към текста >>

76. 4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?

Яденето на свинското месо е била най-гнусната от всичките идолопоклоннически мерзости за евреите.
И най-интересното е, че на евреите е било забранено да ядат свинете. Виж Левит, гл. 11, стр. 7. Второзаконие гл. 14, стр. 8. Яденето на свинското месо е била най-гнусната от всичките идолопоклоннически мерзости за евреите. Исая, гл. 65, ст. 4. А глава на Исая 65 започва така: „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене. Намерен бидох от онези, които ме не търсеха. Рекох: Ето аз!
към текста >>

77. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Преди 2 хиляди години у хората липсваше същинската вяра за Господа, затова бе развито твърде много идолопоклонството.
Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него. Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно. Преди 2 хиляди години у хората липсваше същинската вяра за Господа, затова бе развито твърде много идолопоклонството. Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца Йосиф, името на когото кръстиха «Исус». Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят.
към текста >>

Обаче от невежите и това се взема за разврат и за идолопоклонство!
Ами този разврат, който съществува и днес у някои царе, министри, управници, духовници, интелигенция и прости, на какво да се отдаде! Ние ще спомним, че чистият по душа човек, поставен и при най-развалени- те, ще си излезе чист, както е и с един въздържател: когато попадне всред разни бъчви с вино, ракия и пр., той не ще вкуси. Нещо повече. От 22 март до 23 юни[2] всяка година, когато Слънцето е във възходящо движение и пробужда цялата природа със своя магнетизъм, препоръчва се да се излиза преди изгрев Слънце, за да се използват неговите лъчи за организма. Който знае действието на слънчевите цветове от слънчевия спектър, а особено действието на ултравиолетовия цвят, само той може да разбере и се радва на едно такова посрещане изгрева на слънцето. Обаче от невежите и това се взема за разврат и за идолопоклонство! Какво човешко падение! Окултистът положително знае, че Слънцето, Месецът, звездите и пр. не са богове, а са проява на Божията мъдрост и сила, и че молитвата на окултиста се отправя само към този Творец, а не и към физическите предмети. Окултистът знае, че всеки лекар, всеки интелигентен човек, цялата наука препоръчват слънчевите лъчи, защото те са животът за всяко живо същество, обаче колко души, макар и лекари, и учени, използват тия слънчеви лъчи? Разгулният живот у някои, привичката да се ляга късно и да се става сутрин и след 7 часа, липсата главно на съзнание и липса през деня на време, никога не се е дало възможност на много от гражданите да видят и използват сутрешните слънчеви лъчи, а много от тях и през деня не могат да използват това.
към текста >>

78. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло.
Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени. Не философствува, но обяснява принципите на Духовната Наука, която днес е най-необходимата за човечеството. В своето учение той казва, няма нищо ново - «е старо като планините и чисто като светлината», и дава висши морални правила, които могат да се съкратят в няколко думи, по реда, от него казан: «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! » Както всички велики реформатори, и той е омразен и му се правят пречки от страна на политическата власт и от страна на църквата, който се счита за един опасен конкурент на нейния духовен монопол, въпреки това, че онова, което учи той, няма нищо противохристиянско. В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта. Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло. Те са като чукчето в ръцете на Божествения Скулптор.» «Аз желая през новата година да дадете добри плодове. Така че, който ги вкуси, да благодари на Бога.» На следния номер на «Messaggero« ще почнем да печатаме една серия статии, извлечени от беседите на Учителя Дънов. Алдо Лаванини В номер 92 т. г. на месечното списание «II Messaggero della salute«[2], което излезе през месец май т. г. и се печата в Чикаго, Америка, е напечатана с няколко думи горната биография на нашия съотечественик Петър Дънов и неговото учение.
към текста >>

79. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове».
повторно подадох заявление до същото Министерство на Пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че няма справедливо разпределение на хартията, а законът за печата зове всеки български поданик да се изказва по всички въпроси, които засягат икономическото, политическото и културното повдигане на народа ни. Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.Х1.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!... Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!... Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена. Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г.
към текста >>

80. 8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

Д-р Иван Жеков

Това твърди едната част на просветената интелигенция, тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави... Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена.
Но и на това ми заявление е поставена резолюцията «НЕ» на 27.XI.1946 г. и не ми е съобщено мотивите на «НЕ»! Разбира се, че това «НЕ» мирише на цензура и е един маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «дъновистите», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската православна църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди едната част на просветената интелигенция, тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави... Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена. И, за да не бъда голос- ловен, ще си позволя, за подкрепа на това, да цитирам някои пророчества за събитията, които преживява човечеството от толкова години. «Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22. «Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек.
към текста >>

81. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

Идол 0, приятелки мои, когато слушате думите ми, нека венците на вашите глави не увяхват и птиците, които пеят в сърцето ви, нека не замлъкват.
V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА Невена Неделчева. През очите на обичта. Разкази. София, 1938 г. «Светлината разкрива красотата на света.» Учителят 1. Идол 0, приятелки мои, когато слушате думите ми, нека венците на вашите глави не увяхват и птиците, които пеят в сърцето ви, нека не замлъкват. Някога и аз бях като вас, живеех в златните чертози на моите мечти и литвах на крилете на моите блянове из сините простори на безкрая... Майка ми бе най-нежната между жените, баща ми - най-мъдрият между мъжете на племето ни, а аз се родих жив копнеж по Незнайното, Красивото, Безграничното... Голямата река не далеч от нашия дом, която идеше незнайно отгде и отиваше някъде, ми разказваше приказки за далечни царства, през които минаваше и ме мамеше да ме отведе в незнайни страни, пълни с вълшебства и чудеса. Горещият пясък, по който ходеха моите боси крака, ме изпълваше с някаква премала и аз обичах да лежа на брега на Голямата река и да чакам Тоя, който щеше да дойде... Да, аз знаех, че ще дойде, знаех го още в най-ранното си детство. Той щеше да дойде, да ме вземе на ръце и да ме отнесе в своето царство на Вечната светлина, на безкрайната Радост. Там плодовете не престават да зреят и цветята - да цъфтят. Да, там, там, гдето щастието и радостта царуват... Близко до реката имаше голямо дърво, а по-нататък започваше гората, която за мен бе изпълнена с незнайна музика.
към текста >>

Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава.
Небето изчезна, земята почерня и аз затворих очи, защото за мен светът се свърши... Когато се пробудих, нежната ми майка милваше челото ми, по което имаше едри капки пот, баща ми стоеше до нозете ми и ме гледаше с неклепващ поглед - той знаеше всичко... О, приятелки мои. Искате ли да ви разкажа всичко? Една нощ, когато Луната протягаше сребристите си пръсти между листите на дърветата и проникваше до поляните и усоите на гората, безумен копнеж ме обхвана по неговите прекрасни очи и рубинови уста. Тихо излязох от стаята си, преминах през обширните ни градини, които благоухаеха с парфюма на хиляди ароматни цветя, и стъпките ми ме отвеждаха към Голямата река... Луната ме обливаше със сребърната си светлина и аз вървях като видение, водено от една мисъл, имащо едничка цел - да го видя! О, спрете се, другарки мои, спрете се, както аз, и вкаменете се като мене... Той - този, при когото отивах, бе преметнал ръка върху рамото на друга и двамата отиваха към брега на реката - аз знаех - към лодката... Притиснете устата си с ръка, другарки мои, за да не извикате, както аз направих... Накарайте сърцето си да притихне, да спре, за да не изхвръкне, както аз го накарах... Луната обливаше обширния пясък и тия, които вървяха прегърнати по него, реката бъблеше в полусън, гората, спряла дишането си, гледаше с очите на хилядите си горски обитатели, магьосниците изничаха из вълшебните си дворци... И изведнъж всичко потъмня и изчезна... изчезнах и аз самата... О, приятелки мои, зная, вие питате: Ами по-нататък? Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава. То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете.
към текста >>

И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир.
То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко? Бръннаха струните на моята душа, зазвуча музика в сърцето ми - някакви врати се разтвориха и пред мене се разкри светът на светлината, радостта и обичта, която е във всичко и към всичко... Земята пееше, звездите трептяха в радост, нощта отстъпи на зараждащия се ден за моята душа... И чувах като дивна мелодия да се повтаря: «Аз съм и ще съм, навсякъде и всякога... Намери ме и обикни ме във всичко...» О!
към текста >>

Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили.
Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко? Бръннаха струните на моята душа, зазвуча музика в сърцето ми - някакви врати се разтвориха и пред мене се разкри светът на светлината, радостта и обичта, която е във всичко и към всичко... Земята пееше, звездите трептяха в радост, нощта отстъпи на зараждащия се ден за моята душа... И чувах като дивна мелодия да се повтаря: «Аз съм и ще съм, навсякъде и всякога... Намери ме и обикни ме във всичко...» О! Приятелки мои, отворете сърцата си и споделете моята безгранична радост.
към текста >>

Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича?
И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко? Бръннаха струните на моята душа, зазвуча музика в сърцето ми - някакви врати се разтвориха и пред мене се разкри светът на светлината, радостта и обичта, която е във всичко и към всичко... Земята пееше, звездите трептяха в радост, нощта отстъпи на зараждащия се ден за моята душа... И чувах като дивна мелодия да се повтаря: «Аз съм и ще съм, навсякъде и всякога... Намери ме и обикни ме във всичко...» О! Приятелки мои, отворете сърцата си и споделете моята безгранична радост.
към текста >>

82. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога!
И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм. Аз съм била само негов проводник. Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща. Разбираш ли ме?
към текста >>

83. 7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици

Той явно и смело говорил против идолопоклонството в католишката църква и злоупотребленията на папата, изобличавал кралица Мария за лични и държавни грехове.
Много пъти изложен на присмехи, бой, замерван с развалени яйца, при слънце и зимни фъртуни, той неуморно тръби Евангелската истина и беше употребен от Бога за едно голямо духовно събуждане в Англия и света. Умрял в 1791 г. в Лондон. 5. Джон Накс Великият шотландски реформатор бил роден в 1505 г. Когато започнал да работи за духовно събуждане, почват и неговите гонения, както в Англия така и в странство. Той явно и смело говорил против идолопоклонството в католишката църква и злоупотребленията на папата, изобличавал кралица Мария за лични и държавни грехове. Умрял 1572 г. 6. Джон Уиклиф Голям проповедник и преводач на Библията, роден в Йоркшир в 1320 г., бил голям изобличител на папщината. Той основал свое училище и пращал учениците си от село в село да проповядват Евангелието. Наричали ги "бедни проповедници". Същата работа съществува и до днес.
към текста >>

84. 3.2. Кореспонденция

Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др.
"Таймс" и пр.; списанията: "Духовна обнова", "Младежки вестител", "Християнски свят", "Всемирна Летопис", "Икономия и домакинство", "Подвиг" и пр. Влизала съм в редакционния комитет на в. "Зорница", самостойно съм редактирала три години сп. "Благодат" и осем години "Детски другар", като почти всеки месец съм превеждала или писала оригинални статии или разкази за тях. Издадена е била в отделна брошура сказката ми: "Най-красивият източник на мъдростта". Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др. На съюзни събрания (с изключение на празници) след 5 S ч. не бих могла да идвам, поради английските ми курсове. Ще Ви благодаря, обаче, 1) Ако ми се изпращат известия за събранията; 2) Ако ми се яви членския внос, за да го изпратя; 3) Ако ми се пише до кога най-късно трябва да представя материал за съюзния сборник. С почит: Д. Л. Доганова Можем да кажем, че това е един отчет в сбита форма, който прави Д.
към текста >>

85. Статия III-та Дънов

Идолослужителят не е омразен Богу.
От съдържанието на беседата, човек не знае защо му е бил текста. Това ще се види и от следните негови мисли. Някои от мислите му, доколкото ги схванах (изказани в мои думи) са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот; голяма жизнеспособност. Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота. Идолослужителят не е омразен Богу. Той му е даже по-мил: като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога. Трябва всички да сме пророци. Всички да сме поети. Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога. Новото учение почва с Бога и твори по закона на любовта.
към текста >>

86. 19. Сродниците на Учителя

Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това.
Тя е 10 години по-голяма от Учителя. Аз я заварих, тя идваше на Изгрева, но казваше на Учителя: Петър. Тя си остана протестантка. Протестантка беше, защото Учителят преди да замине в Америка е приел протестантството, за ужас на дядо поп. Вижте защо, религиозните форми сигурно не е могъл да ги търпи, понятно ми е това, нали. Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това. Учителят казваше: "Как кръста ще бъде свещен? На кръста е разпънат Христос". Може ли оръдието, с което е бил убит един любим човек да го почиташ и уважаваш? Кръстът като прибор на страдание е едно, ама Христос разпънат на кръста, да ви кажа, то е наистина страшно, и после това е пак дяволска работа, да ви кажа, която е повлияла в християнството. Защото Христос нали възкръсна?
към текста >>

87. 4. Евангелисти при Учителя

Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта.
Приличаме на ония, сегашните, временни възлюбени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи и пак го извади и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта. Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: "Аман! " Не може да го търпи. Когато е в портрет, тя казва: "Ангел е".
към текста >>

88. 71. Тайната на доброто и злото

Весела Несторова

Не може днес да се кланяме на идоли и икони.
Не само физическите, но и духовните явления на земята не се изясняват напълно. Затова тук има много заблуждения. Заблуждения има в понятията ни, в науката и религията. Науката постоянно се коригира. Религията, която остава на старите си позиции, изпада в заблуждение. Не може днес да се кланяме на идоли и икони. Не може да идеализираме обряди и институти, които не отговарят на истината." В.К.: Да. Така. Сега, тука на с. 70 пак има цитати, значи то е същото. Вие сте ги извадили от вашите тетрадки. Весела: Това са негови думи: "Животът ви учи".
към текста >>

89. 87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли

Весела Несторова

87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли Седнах край Учителя и Той започна да ми говори.
87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли Седнах край Учителя и Той започна да ми говори. Цяла се бях превърнала в слух, защото чувствах, че тази среща е кардинална - нещо много съществено предстоеше да чуя. Интимният тон и израз на очите Му ми вдъхнаха това състояние. В този разговор Учителят сякаш правеше обзор на живота ми. Стопих се като малките пухкави облачета през нозете Му и полетях към висините с крилата на Словото Му. От този ден мога да кажа, че нещата ми станаха ясни и поех с пълна увереност пътя, който вече бях избрала като най-верен и прав за извеждането ми от идейния лабиринт и безизходица, в която бях изпаднала.
към текста >>

Но ако сега влезеш в брака и намериш в него идоли - съпруг, деца, които не те обичат, ще се намериш в същото старо положение, когато си била в храма сред идолите.
"Ти нали каза, че като жрица /Забележка. Жрицата е Амунда - авт. бел./ си напуснала храма в древни времена, където са се кланяли на каменни и златни образи. Защо напусна този храм тогава? За живата идея. Но ако сега влезеш в брака и намериш в него идоли - съпруг, деца, които не те обичат, ще се намериш в същото старо положение, когато си била в храма сред идолите. Трябва да напуснем старото, заради живото ново в живота. Мъжът трябва да те обича заради Бога в теб - да обича Бога, да направи жертва за Бога в теб. А любовта на този брат край теб, е любов на вземане. Това е лесно, но жертва е нужна. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството.
към текста >>

90. 213. Долу идолите

Весела Несторова

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

213. Долу идолите Целият сегашен свят трябва да се освободи от своето идолопоклонство.
213. Долу идолите Целият сегашен свят трябва да се освободи от своето идолопоклонство. Нас идоли ни заповядват, не ни заповядва Господ. Където Бог е поставен на място в ума, човек силен и мъдър става, духът мощен става. Христос всяка сутрин като светлината иде, а хората Го чакат в облаците да дойде. Аз ви говоря за един Христос, Който ще дойде без облаците. Сега войната е в облаците.
към текста >>

Нас идоли ни заповядват, не ни заповядва Господ.
213. Долу идолите Целият сегашен свят трябва да се освободи от своето идолопоклонство. Нас идоли ни заповядват, не ни заповядва Господ. Където Бог е поставен на място в ума, човек силен и мъдър става, духът мощен става. Христос всяка сутрин като светлината иде, а хората Го чакат в облаците да дойде. Аз ви говоря за един Христос, Който ще дойде без облаците. Сега войната е в облаците. Когато всеки постави Бога на място, ще има братство и равенство.
към текста >>

Остават трите: Любовта, Вярата и Надеждата - Вярата и Надеждата да са ръце на Любовта, която върши работата си." След Паневритмията занесох ориз на Учителя, а Той ми каза: "Долу идолите!
Когато всеки постави Бога на място, ще има братство и равенство. Идването на Христа в света е раждането на Новата Епоха. Когато поставиш Любовта в ума си, сърцето, в душата и духа си, цяла епоха ще бъде. Поставете Любовта на място, за да бъдете наследници на всичките блага - ще ви се отвори целия свят и на слънцето ще идете. Трябва силна мисъл, силно чувство и силна воля да създадете аура - Божественото около себе си да ви предпазва. Остават трите: Любовта, Вярата и Надеждата - Вярата и Надеждата да са ръце на Любовта, която върши работата си." След Паневритмията занесох ориз на Учителя, а Той ми каза: "Долу идолите! Човек ще обича Един - Господ, а Той - всички. Човешката любов е малка росна капка, която се изпарява. Любовта към всички е Божественото." Учителят ми даде хляб. "Като цениш нещо, то расте, като не го цениш, то се отнема. Благодарността е мерило, че цениш, а недоволството е мерило, че не цениш."
към текста >>

91. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 25

Д: Снегорово, кота 1248, Братскидол.
В: Да, сега това е лавров венец, тук са бръшляни. Д: Ето го това е, където са били. В: Има Братиндол, има Връшка Чука. Д: Това е Червената стена. В: Значи, обозначено е където са били - Братиндол и т.н. Д: Снегорово, кота 1248, Братскидол. Това са били там с полка, фуражките. В: Искам да питам, този сега орден какъв е? Д: За спасяване на знамето, същият. В: Да. Тука го имам аз на една снимка с Иван Капуджиев и Димитър Добрев.
към текста >>

92. 27. СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство.
И трябва да кажа. че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те дадоха поразителни резултати. Не само за нашите българи там, но и за другите народности, дори те изненадаха и самите сърби, най-големите шовинисти, които не виждат нищо хубаво другаде, освен в сърбизма. Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство. Но ето, че тук те бяха сериозно ударени и бяха разколебани и объркани. Те не очакваха от българите такова културно и благородно отношение. След време, постепенно и незабелязано нещата почнаха да се променят, защото духовните сили, които се съдържаха в знаменитите думи на Учителя, почнаха да намаляват, а наред с това се появиха и други неблагоприятни обстоятелства, които действуваха в обратно направление. И все пак, изграденото на тази здрава основа, посочено ни от Учителя, остана, тя живее и тя ще пребъде и занапред. Нека помним и работим върху тази заповед, т.е.
към текста >>

93. 5. Обичам живите икони

Глава 2. По следите на казаното

Решително Христос даде гръб на идолопоклонството и на всички остарели форми на миналото от което религията трябваше да бъде очистена.
Всичките тези форми дойдоха по-късно и заеха централно място в служенето - целуването на иконите, паленето на свещи и каденето с тамян, които неизвестно откъде се вмъкнаха в християнското Богослужение. Всички те носеха дъхът на старото езичество. В чистата проповед на Христа, Който беше враг на всичко, което беше лишено от дух, нямаше такива предписания. Думите, които каза на самарянката беше предупреждение за всички ония, които щяха да се придържат о буквата на закона. Никъде Той не споменава за кръстове, за кандила, за икони. Решително Христос даде гръб на идолопоклонството и на всички остарели форми на миналото от което религията трябваше да бъде очистена. На всичко обикновено, лишено от живот, Той противопостави новото, свежото, чистото, лишено от езически елемент, противопостави силата на принципа и живия пламък на вярата срещу всички вярвания и догми. Бъдещият човек, трябваше да бъде свободен от окови. Иконата, това е живия човек, кръстът вярата, кандилото мисълта на човека. Човекът притежаваше живо кандило, което непрекъснато трябваше да гори и свети, едно огнище - сърцето, което непрекъснато трябваше да гори и да топли. Правите човешки мисли, чувства и желания ето новата икона - живия човек.
към текста >>

Времената на идолопоклонството във всичките форми бяха вече изживени - те бяха вече далечно минало, което още се силеше да се вкопчи в човека по разни начини, в нови форми.
Защото непрекъснато Той учеше човека как да палят вътрешното си кандило, как да подържат непрекъснато вътрешното си огнище. Беше много важно, дори и съдбоносно човек да се научи да мисли и да чувствува право, да знае какво да желае и да се научи, как да живее. За какви икони рисувани от художници можеше да става дума тук? За какви иконостаси и кандила и кръстове, можеше да се помисли, когато пред Него стоеше човека, който чакаше да чуе новото, което щеше да го научи, как сам да пренася служба на Великото, вътре в себе си, в душата си, в сърцето си, в ума си. Миналото бе оставено настрана, нова страница бе обърната и на човека трябваше да се даде нов завет, ново учение, което щеше да помогне на човека, как да се кланя и как да служи на Своя Бог. Времената на идолопоклонството във всичките форми бяха вече изживени - те бяха вече далечно минало, което още се силеше да се вкопчи в човека по разни начини, в нови форми. Учителят показа къде лежеше новото, посочи истината и пътя към нея. Живата икона, човекът сега щеше да промени посоката на движението си отвътре навън, а не обратното, както беше. Пред погледа на човека се разкриваше един ново устроен свят великолепен и чист и човекът щеше да научи, как сам да бъде едновременно и кандило, и свещ, как да ги запалва и накъде да се обърне, когато трябва да се поклони в дух и истина на Живия Бог. Повратът беше направен и освободеният човек, ученикът на новото време щеше да каже: Всичко за живата икона. Звучеше ново, звучеше революционно, ала най-малко Той можеше да се съобразява с остарелите форми на миналото, по време, когато в света се пукаше нова пролет.
към текста >>

94. 1. Новата светлина

Глава 4. Мъдростта

Човечеството не може да стои на старите си позиции и да се забавлява пред своите идоли и кумири.
Все едно да облечеш възрастния човек в юношеска дреха. Невъзможно е да се влее ново съдържание в старите форми. Миналото е било валидно за онова време. Оная светлина е помогнала на човека да разреши проблемите на своето време. Днес е нужна нова светлина. Човечеството не може да стои на старите си позиции и да се забавлява пред своите идоли и кумири. Преходното време напира като прилив на море. Границите се стесняват, ала напорът не отслабва. Когато реката се разлива на шир тя губи своята сила. Новото е пълно със сила, то е жизнеспособно, защото носи новата светлина, мека, приятна, точно дозирана за нашето зрение и за нашите дълбоки вътрешни нужди - да се домогнем до новото в любовта, новото в мъдростта, новото в истината. Някои още могат да питат: коя е тази светлина, каква е тя, откъде идва тя, кой я носи?
към текста >>

95. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

През всичките времена и епохи те щяха да си останат верни на своите идоли.
Не можехме да се нагаждаме, бяхме обособени за друг живот и за друг мироглед и към една идея в която беше отлято величието на живота, новото което пристъпваше прага на нашата земя. Зад всичко стоеше Той. Затова търпеливо чакахме и вярвахме, вярвахме, вярвахме. Нападателят е бил подкупен, платен. Кои са били скритите автори, които му бяха броили “тридесетте сребърника" -не питахме, но бяхме уверени, че това бяха пак същите Каифа, Ана и всичките останали сподвижници на познатите книжници, които милееха за родната вяра. През всичките времена и епохи те щяха да си останат верни на своите идоли. Не беше важно това. Той беше казал:”Ще се опитат да разпънат наново Любовта, ала няма да успеят. На земята вече не може да се намери дърво, от което да направят кръст, толкова голям е Христос днес. Но вярното е, че тоя свят ще бъде разпънат на кръст и това ще го видите.” Опитваме се да гледаме и да разбираме. Нека не говорим, то е друга тема.
към текста >>

96. 13. Прашката на Давида

Земята с всичката си хубост и разнообразие не можеше да упражнява с блясъка на формите онова влияние, което правеше човека роб и идолопоклонник на един ритуал, на един светоглед, който стесняваше хоризонтите до минимум, за да изпъкне на преден план - кумирите, култовете.
Пристъпваме отначало бавно и осторожно, после уверено, завесите една след друга се вдигат, за да открият тайните, които ни обогатяват духовно. Светът на формите ни привлича, той лежи близо до нашата сетивност, смятаме го дори за реалност, живеем с тази идея, за да разберем един ден грубата грешка, че реалността бе фиктивна - разменили сме местата и понятията - причините и последствията, сянката и самия предмет. Темите по тези въпроси щяха да станат актюелни до като човек стигне до истината, колко философия и колко спорове, колко теория от “осведомените” щяха да се раждат и да тласкат човека от една посока към друга, от едно течение към друго, за да разкъсат неговия копнеж и притъпят чистия усет към истината. Темите станаха специални и ония, които имаха навика да мислят, нямаше да се задоволят с обикновената философия, предъвкана от полуосведомените, облечена с нови одежди, етикирана с нов етикет и поднесена в модерен стил. Старото познание за живота и за света нямаше да задоволява и никаква пищна опаковка не можеше да залъже очите на будните и жадните за чиста пшеница. Земята с всичката си хубост и разнообразие не можеше да упражнява с блясъка на формите онова влияние, което правеше човека роб и идолопоклонник на един ритуал, на един светоглед, който стесняваше хоризонтите до минимум, за да изпъкне на преден план - кумирите, култовете. Над земята сияеше небето, неизмеримо и непознато, окъпано с дъха на галактиките, които вихрено се носеха в Безкрайността и вещаеха на човека идеята за Великата Реалност и Великата Разумност. На изток и на запад в дебрите на вековните лесове, или в скута на шеметни планини, или в модерните градове изникваха школи, раждаха се Учители - една философия за живота и човека, една наука за Вселената бавно разгръщаше своите глъбини, тайните си знания и учеше човека на ново познание и нова философия - как да живее. Човекът не се задоволяваше с обикновеното познание. Не беше достатъчно дълбока, достатъчно светла и достатъчно чиста тази наука и това познание, което разкриваше само обикновения земен хоризонт и не отиваше по-далеч от храносмилателната система, по-далеч от обикновените форми на живот, по-далеч от обикновените физически нужди, всичко това отлято в сурови и ръбати форми. Каквото и да се случеше на земята, с каквато и власт да разполагаха сатрапите на свободната мисъл, те не можеха да унищожат нуждата на човека към великото, прекрасното, свободното, както бяха и безсилни да обяснят архитектурния план на Вселената.
към текста >>

97. 6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ