НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
214
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_04 ) Единството в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч.
към текста >>
2.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев.
По-висшите слизат при по-низшите. А по-низшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат. На следния ден отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев.
След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага.
към текста >>
Бог е най-високият
идеал
, към който човек се стреми.
Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.
Бог е най-високият
идеал
, към който човек се стреми.
Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната!
към текста >>
За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок
идеал
и да работи за Него.
Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата.
За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок
идеал
и да работи за Него.
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
към текста >>
Една сестра попита: „Защо няма образци на
идеалната
Любов на Земята?
Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.
Една сестра попита: „Защо няма образци на
идеалната
Любов на Земята?
“ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
към текста >>
3.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Говориш за
Идеална
Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи.
Говориш за
Идеална
Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата.
към текста >>
И ако проявяват към теб
Идеална
Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
И ако проявяват към теб
Идеална
Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано.
към текста >>
Един човек, за да има
Идеална
Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
Един човек, за да има
Идеална
Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш.
към текста >>
Идеалната
Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш.
Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Идеалната
Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш.
Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои?
към текста >>
4.
2_10 ) Степени на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде
идеал
.
Любовта е естествен процес, а влюбването е преяждане. Щом има влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразуменията и пр. При човешката любов човек има съвсем слабо разбиране на Любовта. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. Там, където присъства Божественият Дух, е друго.
При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде
идеал
.
Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате качествата му. Влюбеният при човешката любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда нищо, докато не намери твърдо място, за да счупи гърнето.
към текста >>
5.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идеалът
му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял.
Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича.
Идеалът
му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял.
Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов.
към текста >>
6.
2_14 ) Любов към всички
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При този стремеж тя се разкрива на човека, но тя вечно ще се разкрива, все повече и повече ще се разлиства и винаги ще ни бъде вечен възвишен
идеал
, към който да се стремим.
Всеки да чувства себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужните страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен Любовта. Това е единственият Път – с най-малко разходи. Любовта е стремеж към незнайното.
При този стремеж тя се разкрива на човека, но тя вечно ще се разкрива, все повече и повече ще се разлиства и винаги ще ни бъде вечен възвишен
идеал
, към който да се стремим.
Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Това е Любовта! Като се казва „Не пожелавай“, това се отнася за човешките работи, а желай това, което Бог е вложил в теб, желай Любовта. В Природата, за да поправите една погрешка, трябва да обикнете някого: или дърво, или камък, змия, лъв, тигър, човек и пр. И като обикнеш някого, ще поправиш нещата. Това е цяла наука, която тепърва трябва да се учи.
към текста >>
7.
2_20 ) Сродни души
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идеалната
Любов е любовта между сродните души.
Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез теб, а проявили се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма.
Идеалната
Любов е любовта между сродните души.
Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите. Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва.
към текста >>
Всичко най-
идеално
, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че е сродната душа.
В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят. Братът попита: „Хубаво ли е да отправяме мисълта си към сродната си душа? “ Трябва да се стремиш да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез теб. Отвори сърцето си към нея.
Всичко най-
идеално
, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че е сродната душа.
Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и на Христа. Двете сродни души са колективност.
към текста >>
8.
2_22 ) Някои правила на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия
идеал
; това са вашите деца, това е дело на Любовта.
Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “
Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия
идеал
; това са вашите деца, това е дело на Любовта.
Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни.
към текста >>
9.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се получи
идеално
чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода.
Където има подземна вода, там тревата е по-буйна, дърветата са по-кичести. За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология. Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка. Каква велика целесъобразност има в Природата! Забележете, нечистата вода, колкото и да се чисти, даже да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират.
За да се получи
идеално
чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода.
Един брат запита: „Как се обяснява нестинарството? “ Като туриш краката си в огъня, ще ти бъде неприятно, но повишиш ли трептенията на твоя организъм – да бъдат по-силни от тези на огъня, няма да изгориш. Това е обяснението на нестинарството. На нестинарите тялото им трепти по-силно, отколкото трептенията на огъня и затова не ги гори.
към текста >>
Ние сме за побратимяване между
идеализъм
и материализъм.
Другите приемат за даденост Бога. Едните и другите са на крива страна. Бог и материята не съществуват по този начин, както ние мислим. Външните прояви на материята не са материя. Например, ако завъртиш една електрическа крушка, то се образува един светъл кръг, но той не съществува.
Ние сме за побратимяване между
идеализъм
и материализъм.
Има материален, Духовен и Божествен свят. Християнството е хармонично съчетание между физичните и духовните закони. Помолиха Учителя да кажа нещо по-подробно по въпроса. Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе в главата си. Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си.
към текста >>
10.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то
идеално
и възвишено.
Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига.
И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то
идеално
и възвишено.
Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>
11.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Слънцето, на планетите този
идеален
порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение.
Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец.
На Слънцето, на планетите този
идеален
порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение.
Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите.
към текста >>
12.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес много хора говорят за идеи и за
идеализъм
, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита.
Днес много хора говорят за идеи и за
идеализъм
, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
към текста >>
Пред човека неговият земен живот бива представян много
идеално
.
Който не издържи матурата и замине, не му дават билет. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.“ Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. Ще вземеш едно шише, ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, чистят, че ще му настръхнат косите и ще пищи: „Отиде вече, изгубихме, оглупяхме, нищо не остана.“
Пред човека неговият земен живот бива представян много
идеално
.
Опитността, която ще добие, са големите богатства, а начинът, по който ще ги добие, е скрит от него и му представят само благата-опитности. В края на краищата той ще добие голямо богатство, но докато го придобие!... Това прилича на положението на онзи габровски чорбаджия, на когото турили статуя пред театъра и той си казал: „Иване, Иване, колко боб изяде, додето те турят там! “ Та в Невидимия свят от човека не е скрит резултата, който ще добие във физическия свят, а са скрити изпитанията, през които ще мине. При твоето слизане на Земята ще ти кажат: „Иди с такава програма, ще имаш придобивки, ще имаш и известни мъчнотии.“ И когато минаваш през непреодолими мъчнотии, те се притичват да помагат.
към текста >>
Когато човек има възвишен стремеж, възвишен
идеал
, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения.
Като поставят Любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг.
Когато човек има възвишен стремеж, възвишен
идеал
, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения.
Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
към текста >>
13.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За тези, които слизат,
идеал
е Земята, а за онези, които се качват,
идеал
е да се качат горе.
Закон е: който иска, дава му се. Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя. Тогава Учителят ще даде. Едно от качеството на Великия живот е човек да иска, а не да проси. Да искаш, това значи душата ти да е пълна с желание да учиш.
За тези, които слизат,
идеал
е Земята, а за онези, които се качват,
идеал
е да се качат горе.
Който не слезе, не може да се качи, и който се качи, не може да слезе. А за съвършения да се качи и да слезе е най-лесното нещо. Разбирането, което ще дойде отвътре, е от Бога. Прогресът на човека зависи от онова, което Бог е намислил. Човек трябва да прави усилие, за да влезе вътре в това течение и да развие своето вътрешно чувство – интуиция; когато попадне в течението, тогава нещата вече вървят и стават ясни.
към текста >>
Всичко, което можеш да постигнеш, и най-
идеалното
, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна.
Казано е от Христа: „Иде князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре. Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре. Стремете се да задържите това, което имате, понеже то е повече от туй, което можете да постигнете.
Всичко, което можеш да постигнеш, и най-
идеалното
, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна.
За да постъпи Бог любовно към нас, ние трябва да имаме любов към Него и да сме готови да изпълним Волята Му. Светиите все са страдали, докато дойдат до тези познания. Някой мисли да развие силите в себе си, а той трябва да стане проводник и възприемател на Божественото в себе си. Закон е човек да стане такъв възприемател и проводник и ако не го възприеме и не го изпълни, създава своето си нещастие. Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина.
към текста >>
14.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият
идеал
на човечеството.
Щом се раздразниш, губиш силата си. Противникът гледа да раздразни, а търпеливият няма от какво да го е страх. И тъмният дух се страхува от търпеливия. Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса, та да изгубиш търпение и тогава да те нападне. Ти речеш да направиш нещо и казваш: „Няма да я бъде тази работа“; тогава изгубваш търпение.
Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият
идеал
на човечеството.
Търпението е цяла наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. Всеки човек, който изгубва Търпение, умира. Някой казва: „Не мога да търпя вече! “ Търпението ще го имате за идеал.
към текста >>
“ Търпението ще го имате за
идеал
.
Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият идеал на човечеството. Търпението е цяла наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. Всеки човек, който изгубва Търпение, умира. Някой казва: „Не мога да търпя вече!
“ Търпението ще го имате за
идеал
.
Неволята не е Търпение. Търпението е за разумните хора. Аз говоря за Търпението, при което да бъдеш господар на всички условия. Търпението е на разни степени. Доста мъчно е човек да има Търпение.
към текста >>
15.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Говориш за
Идеална
Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи.
Говориш за
Идеална
Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата.
към текста >>
И ако проявяват към теб
Идеална
Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш.
И ако проявяват към теб
Идеална
Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано.
към текста >>
Един човек, за да има
Идеална
Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш.
Един човек, за да има
Идеална
Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш.
към текста >>
Идеалната
Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш.
Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
Идеалната
Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш.
Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои?
към текста >>
16.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този
идеал
– „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя.
Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му.
Този
идеал
– „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя.
Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие.
към текста >>
Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други
идеали
.
Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя.
Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други
идеали
.
Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права.
към текста >>
17.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се внесе красота в чистотата, да е приятно и естетично, защото в Природата има
идеална
Чистота.
Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота. Радостта, щастието и здравето зависят от чистотата.
Трябва да се внесе красота в чистотата, да е приятно и естетично, защото в Природата има
идеална
Чистота.
Ако бях учител, нямаше да им говоря теоретически, а щях да ги заведа при един чист поток с гладки камъчета и там да преподавам за чистотата. Ще им покажа как всичко е чисто сред Природата. Хубаво е учителят да е облечен всякога спретнато и чисто, без нищо излишно, защото децата всичко забелязват. Учителят ще бъде образец в това отношение. Природата е създала всички пособия за възпитание.
към текста >>
18.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идеалното
не може да дойде изведнъж.
Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището.
Идеалното
не може да дойде изведнъж.
Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
към текста >>
Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и
идеалното
.
С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж.
Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и
идеалното
.
към текста >>
19.
58) Песента „Красив е животът”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Певица, която има дарби, трябва да пее за своя
идеал
и всички други желания да бъдат на второ място.
отидохме с Учителя в големия салон, за да упражняваме с помощта на пиано няколко песни, дадени от Него. Едната от тях беше „Химн на Великата Душа“, а другата – „Красив е животът“. След това почна разговор. Певицата трябва да пее за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее.
Певица, която има дарби, трябва да пее за своя
идеал
и всички други желания да бъдат на второ място.
Гласът на един певец се разнася по целия свят! За съжаление при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци. Певецът пее добре, когато почувства нещо хубаво, и това чувство ще му помогне да вземе добър тон. Трябва да примирите ум и чувства, за да пеете органически; с кисели чувства не може. Човек трябва да има много голяма самоувереност.
към текста >>
20.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В новата драма, в новия роман трябва да се представи
идеалния
тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави.
Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти.
В новата драма, в новия роман трябва да се представи
идеалния
тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост.
към текста >>
21.
1) Ангел хранител
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
идеалната
Любов, но то е символично казано.
Да вземаш – това е обич. Противодействащата сила на Любовта е користолюбието. Няма по-голяма служителка от Любовта, обаче ако си помислиш, че искаш тя да ти слугува, а ти да бъдеш неин господар, тогава ще си създадеш ад; ако я ограничиш, тя ще те мачка. Ти се оплакваш, но тя като дойде, забравяш всичко, дори забравяш и да се оплакваш, и чак след като си замине, казваш: „Трябва да ѝ кажа...“ Без да те пита, тя ти дава това, от което имаш съществена нужда. При Любовта единият е на Месечината, а другият – на Земята, или единият е на Слънцето, а другият – на Земята.
Това е
идеалната
Любов, но то е символично казано.
Дето живеят хората много наблизо, там е всичката мъчнотия. В Духовния свят, като се обичат, се виждат, но яви ли се една малка пречка, те изчезват един за друг. Вие изобщо не се познавате, тъй като, за да се опознаете, трябва и да се обичате. Никога не сте видели образа на Онзи, Който ви обича. Никога никой не е видял Бога.
към текста >>
22.
11) Всеки ден и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преведете на унгарски език книгата „Високият
идеал
“.
Бог изисква от човека толкова, колкото може да направи – ни по-малко, ни повече, но всеки ден и непреривно. Всичко онова, което Вие носите в сърцето си, постепенно прилагайте. Вече имате какво да кажете пред света: прилагайте всичко онова, което сте научили. Работете – имате широко поле между унгарците. Имате духовни връзки – използвайте ги.
Преведете на унгарски език книгата „Високият
идеал
“.
към текста >>
23.
12) Всемирното Бяло Братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идеалът
е Царството Божие, Братството и Любовта.
В Индия англичаните се чудеха, че индусите знаят новините преди тях. А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио. Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият. Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света. Един е пътят, който води към Царството Божие.
Идеалът
е Царството Божие, Братството и Любовта.
Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото. Гърците всъщност завладяха Рим.
към текста >>
24.
20) Движение в хипербола
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тези три неща примиряват и нека да бъдат
идеал
за Вас.
Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази: Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си.
Тези три неща примиряват и нека да бъдат
идеал
за Вас.
Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала.
към текста >>
25.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Човек трябва да живее за Великото, за един висок
идеал
.
Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
„Човек трябва да живее за Великото, за един висок
идеал
.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена.
към текста >>
26.
25) Думата „човещина“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес трябва да се създаде
идеал
на младите.
ДУМАТА „ЧОВЕЩИНА“ Един общественик посети Учителя. По някой път вдигаме много шум за нищо, друг път можем да вдигнем малко шум, а много работа да свършим.
Днес трябва да се създаде
идеал
на младите.
Има един закон, който обезсилва хората и досега не съм намерил нито един пример, когато някой е вървял по крив път, да е станал виден човек в света. Сега човечеството е минало десетгодишна възраст и е влязло в юношеството си и трябва да се изучават новите тежнения, новите условия. Щом детинството е минало, нека да запази хубавото от него, а от детинщините да се откаже. А сега продължават да говорят стари истини. Да оставят настрана как са живели деди и прадеди, а думата човещина да влезе в света.
към текста >>
27.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок
идеал
, колко усърдие проявявам?
Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш.
Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок
идеал
, колко усърдие проявявам?
“ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив.
към текста >>
28.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология,
идеал
за мъжка доблест.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология,
идеал
за мъжка доблест.
Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
към текста >>
29.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да вземем за пример
идеалистичния
период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм.
Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди.
Да вземем за пример
идеалистичния
период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм.
Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.
към текста >>
Новият дух на дейност ще даде възможност този
идеализъм
да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините.
А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм.
Новият дух на дейност ще даде възможност този
идеализъм
да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините.
И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.
към текста >>
30.
53) Новораждане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имам един свещен
идеал
и като се стигне до него, няма да се оставя да ми попречат.
В България ще се даде място на способните и добрите. Българските общественици и държавници ще бъдат умни, честни, справедливи и благородни. Сега тук има изостанали души отпреди хиляди години и техният стремеж да се въплътят ражда всичката тази анархия. В съвременното възпитателно дело на младежта ще се тури за основа Божественото. Аз не действам лично, аз не съм сам.
Имам един свещен
идеал
и като се стигне до него, няма да се оставя да ми попречат.
Първото нещо е да се даде духовна свобода. Като се даде свобода на мисълта, после политическата ще бъде като резултат. Хората не трябва да живеят само за сегашния кратковременен живот, а да схващат Целокупния живот. Трябва да се даде път на духовното в България. Един американец ме попита в какво седи различието между новите и старите идеи.
към текста >>
31.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като рече човек да направи нещо по високия
идеал
– ще може.
Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния. Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому.
Като рече човек да направи нещо по високия
идеал
– ще може.
Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл. Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът.
към текста >>
32.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия
идеал
.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия
идеал
.
6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
към текста >>
Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с
Идеалния
свят“.
28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с
Идеалния
свят“.
към текста >>
33.
101) Четири ценности
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Природата има три порядъка:
идеален
, или Божествен, Духовен и материален.
ЧЕТИРИ ЦЕННОСТИ Една хърватка, която се интересуваше от окултни въпроси, посети Учителя. Той ¢ каза: Хората са изгубили връзките, които съществуват в човешкия живот. Вследствие на това се явява една дисхармония, която не могат да определят откъде иде.
В Природата има три порядъка:
идеален
, или Божествен, Духовен и материален.
Злото произтича от материалния порядък на нещата. Сега се коват закони, които ограничават човека: те сковават неговите мисли, чувства и воля и с това се поражда големият дисонанс, който съществува. Днес хората имат само сянката на Любовта, но като дойде същинската Любов, ще настъпи преврат у тях и ще се зароди желание да се обичат. Всички религии в света трябва да се обединят. Те учат идеите за Бога, а при това изпадат в разногласия.
към текста >>
34.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Правата, възвишената,
идеалната
мисъл иде само от Бога.
Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат.
Правата, възвишената,
идеалната
мисъл иде само от Бога.
Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
към текста >>
35.
Изгрев, 19.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек има възвишен стремеж, възвишени
идеали
, за които живее, той тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения.
В тебе има едно желание, което те води. Кой си ти? Този, който е вързан за това желание. В тебе най-първо се заражда много малко желание, на което ти трябва да знаеш произхода. Защото, ако се вържеш преждевременно, то ще ти донесе страдание.
Когато човек има възвишен стремеж, възвишени
идеали
, за които живее, той тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения.
Когато една птичка е гонена от една котка какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? - Да хвръкне. Тебе те гони дяволът. Защо ще тичаш по земята?
към текста >>
36.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и
идеалът
на педагогията, която излага Учителят.
Езикът на автора е богат и вътрешно озарен. В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя.
Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и
идеалът
на педагогията, която излага Учителят.
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето.” Боян Боев 1943 год.
към текста >>
37.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От училището трябва да излязат души, които ще внесат в обществото своята чистота, своя
идеализъм
, кваса на новата любов; тя представя оная свещена запалка, която трябва да запали хорските сърца.
Те са далеч една от друга. Отношенията между хората са механични. В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да спои хората, да ги обедини. За да стане това, трябва да се създаде новият тип човек - човекът на дейната любов. Това ще направи училището.
От училището трябва да излязат души, които ще внесат в обществото своята чистота, своя
идеализъм
, кваса на новата любов; тя представя оная свещена запалка, която трябва да запали хорските сърца.
Тая любов, която те ще внесат, ще има такова магическо действие, както едно микроскопично кристалче, което се поставя в наситения разтвор, и в него веднага започва процесът на кристализацията. Или любовта, която те ще внесат в обществото, ще бъде като електрически ток, който се пуска в действие и лампите на готовата вече инсталация светват. Човешките души са готови за това. Инсталациите в техния ум и сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат.
към текста >>
За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на
идеализма
.
Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот?
За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на
идеализма
.
Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите:
към текста >>
Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок
идеал
!
Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма.
Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок
идеал
!
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото.
към текста >>
Младите копнеят за нещо
идеално
и възвишено, което да се реализира на земята.
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото.
Младите копнеят за нещо
идеално
и възвишено, което да се реализира на земята.
Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин!
към текста >>
Вие, младите, пазете
идеала
на вашата душа и към него се стремете.
Ако всички българи се обичат, тогава сме сплотени. Ако всички българи приемат вълната на мировата любов, която иде, те са от новите хора. Пожелавам ви да бъдете винаги чисти и светли! Човек без чистота в живота всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в мисли, чувства и действия, ще бъдете силни и каквото пожелаете, ще го придобиете.
Вие, младите, пазете
идеала
на вашата душа и към него се стремете.
Да бъдете чисти и светли! Пожелавам ви да бъдете узрели плодове. Най-хубавото, което Великото Разумно Начало е вложило във вас, да се прояви. Бъдете верни на онова, което То е вложило във вас! Ако ме попитате: „Какво трябва да правим?
към текста >>
38.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на
идеалното
, съвършеното.
Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен!
” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на
идеалното
, съвършеното.
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
към текста >>
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв
идеален
тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания.
За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното.
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв
идеален
тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания.
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.
към текста >>
В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и
идеали
на младежа.
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и
идеали
на младежа.
Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ”
към текста >>
Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и
идеал
.
Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ”
Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и
идеал
.
Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори. Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители? Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители.
към текста >>
Този стремеж, този
идеал
, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори.
За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ” Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал.
Този стремеж, този
идеал
, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори.
Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители? Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители!
към текста >>
39.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя
идеализъм
ще чертае светлите бъднини на човечеството.
Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух.
Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя
идеализъм
ще чертае светлите бъднини на човечеството.
Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр. Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр. Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/.
към текста >>
40.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува
идеална
чистота.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат.
За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува
идеална
чистота.
Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник.
към текста >>
Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-
идеалните
- ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати.
ще се предадат на децата, без да им говори. Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у децата. У последните има наслоени нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата, в която живеят. Учителят като види хубавото у децата ще отстрани тия утайки и ще събуди хубавото у тях. Ако той не види хубавото у децата при влизане в клас, ще внесе у тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но и ще ги увеличи.
Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-
идеалните
- ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати.
Те ще бъдат отрицателни. РАЗХОДКИ И ИЗЛЕТИ Те играят голяма роля в новото училище. Разходките се правят по-често. Те се правят в близката околност - в гората, на полето и пр., а излетите са по-дълги.
към текста >>
41.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката може да накара човека да заживее за един висок
идеал
.
Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека.
Музиката може да накара човека да заживее за един висок
идеал
.
Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим. Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат.
към текста >>
42.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок
идеал
за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.”
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот.
Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок
идеал
за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.”
Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек.
към текста >>
43.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се пазим, да не би
идеализмът
да се превърне в донкихотство.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика.
Трябва да се пазим, да не би
идеализмът
да се превърне в донкихотство.
За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.
към текста >>
Горещият
идеализъм
трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък.
” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори.
Горещият
идеализъм
трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък.
Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр.
към текста >>
Идеалистът
трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък.
Идеалистът
трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити.
към текста >>
Карлейл говори за съединението на горещия
идеализъм
с практическия реализъм.
Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
Карлейл говори за съединението на горещия
идеализъм
с практическия реализъм.
За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити. Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива.
към текста >>
Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок
идеал
, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период.
Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок
идеал
, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
към текста >>
По този начин чрез
идеализма
младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника.
По този начин чрез
идеализма
младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа.
към текста >>
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния
идеалистични
подбуди към дейност.
През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа. Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения.
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния
идеалистични
подбуди към дейност.
Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват. Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее.
към текста >>
Идеализмът
на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия
идеали
, които го вдъхновяват.
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа.
Идеализмът
на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия
идеали
, които го вдъхновяват.
Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.
към текста >>
44.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието;
идеален
живот; идейна насока; културен път и пр.
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии.
Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието;
идеален
живот; идейна насока; културен път и пр.
Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
към текста >>
45.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на
идеали
, който той чувства, че живее в душата му.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на
идеали
, който той чувства, че живее в душата му.
На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
към текста >>
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-
идеално
.
На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-
идеално
.
Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
към текста >>
Затова този период се нарича още
идеалистичен
период.
Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално.
Затова този период се нарича още
идеалистичен
период.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява.
към текста >>
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към
идеалното
, възвишеното.
Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към
идеалното
, възвишеното.
Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
към текста >>
Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на
идеализма
.
Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на
идеализма
.
Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л.
към текста >>
Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат
идеалистични
стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма.
Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат
идеалистични
стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите.
към текста >>
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия
идеал
.
Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия
идеал
.
Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси.
към текста >>
Младежът е склонен към
идеализъм
.”[3] Л.
Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал.
Младежът е склонен към
идеализъм
.”[3] Л.
Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния.
към текста >>
Проф. Кацаров така говори за
идеализма
през третия период: „
Идеализмът
като устрем към
идеалното
, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
Проф. Кацаров така говори за
идеализма
през третия период: „
Идеализмът
като устрем към
идеалното
, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
към текста >>
В своя
идеал
юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя
идеал
.
Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
В своя
идеал
юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя
идеал
.
Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско.
към текста >>
Върху
идеалите
на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал.
Върху
идеалите
на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена.
към текста >>
Любен Абаджиев ето как разглежда
идеализма
на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните.
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
Любен Абаджиев ето как разглежда
идеализма
на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните.
Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява.
към текста >>
Понеже човек минава през такъв
идеалистичен
период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека.
Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството.
Понеже човек минава през такъв
идеалистичен
период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека.
Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега.
към текста >>
Сега ти си
идеалист
, искаш да живееш за правдата, за
идеалното
, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си.
Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега.
Сега ти си
идеалист
, искаш да живееш за правдата, за
идеалното
, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си.
Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния.
към текста >>
А ония, които по-рано са живели за
идеали
и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз.
През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският!
А ония, които по-рано са живели за
идеали
и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз.
Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие.
към текста >>
За нас е важно, че
идеалистичният
период съвпада почти с гимназиалния.
Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.”
За нас е важно, че
идеалистичният
период съвпада почти с гимназиалния.
Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа.
към текста >>
Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното:
идеализмът
през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен.
Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят.
Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното:
идеализмът
през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен.
Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот.
към текста >>
Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на
идеализма
.
Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено.
Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на
идеализма
.
Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание.
към текста >>
Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само
идеализмът
, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
- продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят.
Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само
идеализмът
, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
към текста >>
С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на
идеализъм
?
Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на
идеализъм
?
Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа.
към текста >>
„Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен.
Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното:
„Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура.
към текста >>
Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период.
С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен.
Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д.
към текста >>
Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период.
Детето трябва да се възпитава в духа на
идеализма
и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства.
към текста >>
Само ако се подкрепи и насочи правилно
идеализмът
на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура.
„Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните.
Само ако се подкрепи и насочи правилно
идеализмът
на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура.
Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини.
към текста >>
Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са
идеалисти
.
То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са
идеалисти
.
Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си.
към текста >>
Идеализмът
на младите се счита за опиянение, пълно с опасности.
Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9] Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат.
Идеализмът
на младите се счита за опиянение, пълно с опасности.
Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето. Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период.
към текста >>
Днешните психолози и педагози знаят за
идеалистичния
характер на този период.
Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето.
Днешните психолози и педагози знаят за
идеалистичния
характер на този период.
Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика.
към текста >>
Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към
идеалното
, всяко негово желание да стане борец за
идеал
.
Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика.
Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към
идеалното
, всяко негово желание да стане борец за
идеал
.
Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
към текста >>
Идеализмът
, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й.
Идеализмът
, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя.
към текста >>
На този
идеализъм
възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен.
Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота.
На този
идеализъм
възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен.
Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период.
към текста >>
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани
идеализма
на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот.
Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани
идеализма
на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот.
Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
към текста >>
Лесно е човек да бъде
идеалист
, през
идеалистичния
период.
На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя.
Лесно е човек да бъде
идеалист
, през
идеалистичния
период.
Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
към текста >>
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите
идеали
и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде.
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите
идеали
и да тръгне по широкия път.
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>
Да остане човек верен на
идеализма
си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Да остане човек верен на
идеализма
си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи
идеализма
на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи
идеализма
на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
към текста >>
Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на
идеалистичните
пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на
идеалистичните
пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани
идеализма
му, той може би ще прояви
идеализма
, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият
идеализъм
да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на
идеалистичния
период - след 21 година.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани
идеализма
му, той може би ще прояви
идеализма
, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият
идеализъм
да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на
идеалистичния
период - след 21 година.
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
към текста >>
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия
идеализъм
.
Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия
идеализъм
.
Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност.
към текста >>
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и
идеали
, които са пасивни във всяко отношение.
Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и
идеали
, които са пасивни във всяко отношение.
Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен.
към текста >>
И вследствие на това безграничният младежки
идеализъм
почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност.
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
И вследствие на това безграничният младежки
идеализъм
почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност.
Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен.
към текста >>
Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали
идеала
на възпитанието.
Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен.
Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали
идеала
на възпитанието.
Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше.
към текста >>
Този техен „
идеал
” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен.
И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят.
Този техен „
идеал
” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен.
И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом?
към текста >>
Един студент в София минаваше за голям
идеалист
, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди.
Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10]
Един студент в София минаваше за голям
идеалист
, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура.
към текста >>
Идеализмът
му е бил много плитък.
И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом?
Идеализмът
му е бил много плитък.
Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои.
към текста >>
За да насърчим, за да подхраним
идеализма
на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на
идеализма
.
Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота.
За да насърчим, за да подхраним
идеализма
на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на
идеализма
.
Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните.
към текста >>
Ако само му казваме постоянно: „Стани
идеалист
”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11]
В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма.
Ако само му казваме постоянно: „Стани
идеалист
”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11]
За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях.
към текста >>
Идеален
живот.
За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота.
Идеален
живот.
Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
към текста >>
А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи
идеали
и път на дейност.
Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото.
А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи
идеали
и път на дейност.
Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това.
към текста >>
Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този
идеализъм
?
До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото.
Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този
идеализъм
?
Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика.
към текста >>
Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя
идеал
върху научно разработен материал.
Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това.
Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя
идеал
върху научно разработен материал.
Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа.
към текста >>
Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на
идеализма
.
Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика.
Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на
идеализма
.
Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа.
към текста >>
Идеализмът
на ученика трябва да е последствие на мирогледа.
Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма.
Идеализмът
на ученика трябва да е последствие на мирогледа.
Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви?
към текста >>
Учителят казва: „
Идеализмът
трябва да бъде съграден върху канара.
Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа.
Учителят казва: „
Идеализмът
трябва да бъде съграден върху канара.
На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя.
към текста >>
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с
идеали
и пр.
За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.”
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с
идеали
и пр.
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
към текста >>
На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани
идеализмът
у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви?
Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа.
На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани
идеализмът
у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви?
Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните.
към текста >>
Поради развитието на логичното мислене и на
идеализма
, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна.
Поради развитието на логичното мислене и на
идеализма
, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
към текста >>
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на
идеализма
, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните.
На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот!
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на
идеализма
, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните.
Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета.
към текста >>
46.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си
идеално
малко домакинство и семейство за дадено селище и време.
Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си
идеално
малко домакинство и семейство за дадено селище и време.
Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание.
към текста >>
47.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя
идеализъм
; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер.
В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него.
То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя
идеализъм
; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер.
У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>
48.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен
идеализъм
; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен
идеализъм
; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
към текста >>
49.
Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо за да развием у децата
идеален
характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство.
Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне.
Ето защо за да развием у децата
идеален
характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство.
Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
към текста >>
И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното,
идеалното
.
Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ.
И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното,
идеалното
.
Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи.
към текста >>
Родителите и другите лица около детето трябва да притежават
идеални
характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето.
Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов.
Родителите и другите лица около детето трябва да притежават
идеални
характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето.
Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
към текста >>
През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си
идеала
като жив образец в лицето на околните.
От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си
идеала
като жив образец в лицето на околните.
Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>
50.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То като порасне, ще има сърцето на
идеалиста
.
Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.” Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно.
То като порасне, ще има сърцето на
идеалиста
.
Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва. У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина. В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр.
към текста >>
51.
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по
идеален
начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело.
За тази цел у някои растения листата са наредени спирално по стеблото. Когато листата са срещуположни, то те са поставени в две перпендикулярни направления, за да не се засенчват. Когато растението е в гъста гора, расте много на високо без много да се разширява и като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме, например, в пъпките на растенията: те са покрити с дебели люспи, за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата.
Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по
идеален
начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело.
Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия. Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр. 4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др. Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд.
към текста >>
52.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от
идеала
, естетични чувства и пр.
Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период. До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще.
Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от
идеала
, естетични чувства и пр.
Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст.
към текста >>
53.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То не е с
идеално
съвършенство.
Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби.
То не е с
идеално
съвършенство.
У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта.
към текста >>
Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към
идеали
, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот.
Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към
идеали
, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство.
към текста >>
54.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок
идеал
.
Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот?
Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок
идеал
.
Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие.
към текста >>
Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от
идеализъм
, възторг и готовност за работа.
Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от
идеализъм
, възторг и готовност за работа.
Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили.
към текста >>
3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на
идеални
характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода.
3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на
идеални
характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>
То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок
идеал
.
Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта.
То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок
идеал
.
4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта!
към текста >>
Защото майката не е вложила един висок
идеал
в душата на своето дете.
Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам.
Защото майката не е вложила един висок
идеал
в душата на своето дете.
Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно.
към текста >>
Това е периодът на
идеализма
.
Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
Това е периодът на
идеализма
.
Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място.
към текста >>
Желанието на младежа да живее за един висок
идеал
това е вече проява, качество на любовта.
13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма.
Желанието на младежа да живее за един висок
идеал
това е вече проява, качество на любовта.
Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта.
към текста >>
Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и
идеализъм
събужда чистота и
идеализъм
у тях и пр.
И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата.
Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и
идеализъм
събужда чистота и
идеализъм
у тях и пр.
В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение.
към текста >>
55.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и
идеалът
на педагогията, която излага Учителят.
В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота - любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр. Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя.
Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и
идеалът
на педагогията, която излага Учителят.
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето. Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството.
към текста >>
56.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква
идеализмът
на младите,
идеализъм
, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание.
Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания.
Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква
идеализмът
на младите,
идеализъм
, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание.
В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов
към текста >>
57.
01. Доброто разположение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти казваш: „Аз имам един висок
идеал
, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание. Някой казва да бъдеш хладнокръвен. Но не е добре да бъдеш хладнокръвен, безчувствен, а да имаш самообладание. Изобщо човек трябва да се стреми да започва всяка работа с добро разположение, защото твоето лошо разположение можеш да предадеш на другите. Не яж без добро разположение, защото няма да извлечеш от храната тези енергии, които са нужни за твоя организъм.
Ти казваш: „Аз имам един висок
идеал
, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него.
към текста >>
58.
05. Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако иска
идеални
условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така.
Ако иска
идеални
условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.
към текста >>
59.
07. Законът на справедливостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато дойде тази
идеална
култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища.
Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов.
Когато дойде тази
идеална
култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища.
Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло.
към текста >>
60.
08.Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Почни да работиш за Бога, за един Божествен
идеал
.
Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого. Шести метод е служенето на Бога. В какво се състои той?
Почни да работиш за Бога, за един Божествен
идеал
.
Когато правиш нещо за Бога, Любовта те посещава. Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е методът на красотата. Красотата води към Любовта. Защо?
към текста >>
61.
12. Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия
идеал
, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях.
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия
идеал
, за който работиш.
Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>
62.
14. Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок
идеал
, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област.
Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок
идеал
, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа.
към текста >>
63.
17. Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще Го смяташ като едно
идеално
същество, същество, което те обича.
Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл.
Ще Го смяташ като едно
идеално
същество, същество, което те обича.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява.
към текста >>
64.
18. Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят ни дава
идеала
, към който трябва да се стремим.
В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите.
Учителят ни дава
идеала
, към който трябва да се стремим.
Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо?
към текста >>
65.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В този
идеал
той да не се мени: „Всичко е за Бога!
Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му.
В този
идеал
той да не се мени: „Всичко е за Бога!
" Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит.
към текста >>
66.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море. Под тях се чува глухият шум на водите, които слизат от Резньовете. Обградени са от всички страни с борови гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Веднъж устроихме такъв излет през нощта. Тръгнахме в два часа след полунощ, с електрически лампички. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев от върха. Минахме през месността Пиперката, после и през снежната преспа, която още се белееше на едно усойно място под върховете.
към текста >>
67.
03. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Правата, възвишената,
идеалната
мисъл идва само от Бога.
Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна.
Правата, възвишената,
идеалната
мисъл идва само от Бога.
Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява. В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили. Когато човекът на Божествената мисъл и правда влезе в един дом, всякакви недоразумения изчезват, защото Той носи в себе си мир, светлина, любов, знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат, когато Божественото вземе връх в човека. Само Божията Любов може да освободи човека от кармата (това бреме) и това е благодат за него.
към текста >>
68.
13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само в човека, който има стремеж, възвишен
идеал
, за който живее, само той, издържа на всички изпитания и изкушения.
Но никога няма да ви дадат мъчнотии едновременно и от вън и от вътре. Глупавите хора предпочитат най-напред радостите, а после страданията, а умните — обратно. Пазете се от капаните, които са сложени пред вашите врати, отминете ги! Не се самозаблуждавайте! Възможностите за изкушенията са толкова тънки, че човек трябва да ги вижда.
Само в човека, който има стремеж, възвишен
идеал
, за който живее, само той, издържа на всички изпитания и изкушения.
Като птичката, която я гони котката и вас, дяволът ви гони. Защо ще тичате по земята, там той е майстор, хвръкнете нагоре към Бога, там дявола не може да отиде. Трябва да се повдигнете в по-висшите светове, за да преодолявате мъчнотиите, в които сте поставени. Те са предметно учение, задачи, които трябва да разрешите. Без страдания не може.
към текста >>
69.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да държи Бога като
идеал
висок в себе си и да работи.
Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си.
Човек трябва да държи Бога като
идеал
висок в себе си и да работи.
за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога.
към текста >>
70.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това трябва да бъде
идеала
му.
Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си.
Това трябва да бъде
идеала
му.
Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли. Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията.
към текста >>
Вие не знаете да проявите
идеалната
Любов и не знаете също да оцените проявената към вас
идеална
любов.
Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне.
Вие не знаете да проявите
идеалната
Любов и не знаете също да оцените проявената към вас
идеална
любов.
Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда. Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н. Става периодически приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение.
към текста >>
Идеалната
любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов.
Идеалната
любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда. Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н. Става периодически приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение. Ние трябва да оставим Бог да ръководи нашето сърце и работите ни ще се оправят тогава.
към текста >>
Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен
идеал
, към които да се стремим.
Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * * Чувствувайте всякога себе си и другите като души.
Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен
идеал
, към които да се стремим.
Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
към текста >>
71.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Човек трябва да живее за великото, за най-високия
идеал
.
Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
"Човек трябва да живее за великото, за най-високия
идеал
.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7)
към текста >>
72.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия
идеалисти
.
Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия
идеалисти
.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
към текста >>
Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок
идеал
.
Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им.
Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок
идеал
.
Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата.
към текста >>
73.
22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на
Идеалния
свят
Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци!
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на
Идеалния
свят
към текста >>
74.
26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички идейни хора, всички
идеалисти
, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас!
– Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота.
Всички идейни хора, всички
идеалисти
, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас!
Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света!
към текста >>
А такива
идеалисти
има навсякъде в света.
– И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център.
А такива
идеалисти
има навсякъде в света.
Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост!
към текста >>
75.
28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Видял е той нещо,
идеалът
му е толкова висок, че е забравил всичко друго!
Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго!
Видял е той нещо,
идеалът
му е толкова висок, че е забравил всичко друго!
И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу.
към текста >>
76.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като проявяваш любовта, ти си в
идеалния
свят.
– Кого трябва да обичаме? – Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел.
Като проявяваш любовта, ти си в
идеалния
свят.
Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията?
към текста >>
Има музика в материалния свят, в реалния и в
идеалния
.
– Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят.
Има музика в материалния свят, в реалния и в
идеалния
.
Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека.
към текста >>
Музиката в
идеалния
свят, това е мисълта, това е любовта.
Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите.
Музиката в
идеалния
свят, това е мисълта, това е любовта.
– Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас.
към текста >>
Те се обичали един друг, но имали за
идеал
да помагат на другите.
– Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си.
Те се обичали един друг, но имали за
идеал
да помагат на другите.
И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме.“ Всички противоречия в света ще се разрешат. Няма да остане задача неразрешена. То е въпрос само на време.
към текста >>
77.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Коя е
идеалната
форма на любовта?
– Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
– Коя е
идеалната
форма на любовта?
– Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш. – Как може човек да се освободи от антипатията, която има към някои хора? – Правете услуги на този, към когото имате антипатия, и последната ще се превърне в хармонични отношения.
към текста >>
78.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са млади, търсещи души, пълни със сили,
идеализъм
, желание за работа.
След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството. По едно време пристигат група лекари. Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него.
Те са млади, търсещи души, пълни със сили,
идеализъм
, желание за работа.
Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината ù е в божествения свят.
към текста >>
В света съществува една
идеална
държава от
идеални
хора.
Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи.
В света съществува една
идеална
държава от
идеални
хора.
И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва:
към текста >>
79.
Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия
идеал
, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях.
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия
идеал
, за който работиш.
Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>
80.
Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят ни дава
идеала
, към който трябва да се стремим.
В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите.
Учителят ни дава
идеала
, към който трябва да се стремим.
Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо?
към текста >>
81.
Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще Го смяташ като едно
идеално
същество, същество, което те обича.
Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл.
Ще Го смяташ като едно
идеално
същество, същество, което те обича.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява.
към текста >>
82.
Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок
идеал
, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област.
Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок
идеал
, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа.
към текста >>
83.
Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Почни да работиш за Бога, за един Божествен
идеал
.
Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого. Шести метод е служенето на Бога. В какво се състои той?
Почни да работиш за Бога, за един Божествен
идеал
.
Когато правиш нещо за Бога, Любовта те посещава. Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е методът на красотата. Красотата води към Любовта. Защо?
към текста >>
84.
Законът на справедливостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато дойде тази
идеална
култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища.
Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов.
Когато дойде тази
идеална
култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища.
Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло.
към текста >>
85.
Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако иска
идеални
условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така.
Ако иска
идеални
условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.
към текста >>
86.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти казваш: „Аз имам един висок
идеал
, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество.” Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание. Някой казва да бъдеш хладнокръвен. Но не е добре да бъдеш хладнокръвен, безчувствен, а да имаш самообладание. Изобщо човек трябва да се стреми да започва всяка работа с добро разположение, защото твоето лошо разположение можеш да предадеш на другите. Не яж без добро разположение, защото няма да извлечеш от храната тези енергии, които са нужни за твоя организъм.
Ти казваш: „Аз имам един висок
идеал
, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество.” Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него.
към текста >>
87.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте
идеалисти
, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко.
Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат. Това е последствие на инволюционния процес.
Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте
идеалисти
, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко.
Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили.
към текста >>
88.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един
идеал
трябва да имате – да служите на Господа.
Когато човек пее, трябва да има обект. Ако пее за Бога, ще бъде вечно млад, ще добие безсмъртие и след заминаването си ще продължи да пее в Невидимия Свят. Ако човек пее за света, светът ще го забрави. За музиката трябва да имате просветен ум, просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала!
Един
идеал
трябва да имате – да служите на Господа.
Какво ще кажат хората за вас? Нека си говорят, каквото си искат. При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика. Сега хората нямат представа, какво нещо е музиката. Гениалният музикант е проводник на Божествената енергия, а онези, които го слушат, ще приемат тази енергия.
към текста >>
89.
020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също и хората - при лошите условия стават
идеалисти
, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.
Така че, има за какво да се работи. Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание. Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели.
Също и хората - при лошите условия стават
идеалисти
, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.
Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало.
към текста >>
90.
024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ученикът трябва да има висок
идеал
и да го следва неотклонно.
Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство.
Ученикът трябва да има висок
идеал
и да го следва неотклонно.
Този идеал води към знание, Свобода и Любов. Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея.
към текста >>
Този
идеал
води към знание, Свобода и Любов.
Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно.
Този
идеал
води към знание, Свобода и Любов.
Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си.
към текста >>
91.
030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек иска да живее правилно, Бог трябва да бъде
идеал
на живота му.
''Някой запита Учителя:'' –'' По кой начин се изявява Бог в човека? '' Учителят каза: – Бог, като се изяви на човека, праща го на работа.
Ако човек иска да живее правилно, Бог трябва да бъде
идеал
на живота му.
Мислите ли, че Великият ще дойде да живее във вашето сърце, ако в него има безпорядък и хаос, ако се карате с този или онзи? В такъв случай, Той, като влезе в сърцето ви, веднага ще се оттегли. Посещението на Бога, това е най-великият момент в живота на вашата душа. Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност. Има един начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
към текста >>
Има един
идеал
, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов.
Който се е докоснал до Божествения Свят, той е готов да стане мъченик и казва: "За Бога съм готов да се пожертвам! " Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне. Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божието присъствие!
Има един
идеал
, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов.
Велик момент е да познаете връзката между всички Същества - от най-малкото до най-голямото. Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек. Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната Реалност. Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко. Ще чакате, докато дойде Любовта.
към текста >>
92.
041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има
идеално
, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него.
Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Онези, които са се проявили чрез Бетховен, Бах, Моцарт и др., пак ще се проявят един ден и ще дадат на света нещо много по-хубаво от това, което са дали. Днес няма още условия за проявление на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений.
За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има
идеално
, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него.
Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека. От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космичното съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото съзнание, не може да влезе в Божествения Свят. Бог сега ще вдъхне дихание на Живот чрез ушите. Затова всички хора трябва да се научат да пеят.
към текста >>
93.
044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек има връзка с Бога, ще разбира материалния свят, ще се освободи от греха и ще постигне своя
идеал
.
Едно нещо е нужно на човека - да има благоговение към Бога. Като се свързва с Бога, човек разполага с онова, което Бог има. Няма ли тази връзка, ще бъде обикновен човек, нищо няма да излезе от него. Като видиш Господа, животът ти се подобрява, иначе живота ти се влошава. Това съм опитал, проверил и ви го казвам.
Когато човек има връзка с Бога, ще разбира материалния свят, ще се освободи от греха и ще постигне своя
идеал
.
Всъщност и най-големите грешници са свързани с Бога. Защото някой път изглежда, че човек няма връзка с Бога. Тогава Бог разпуска тази връзка и човек се отдалечава от Него. После тази душа отново поисква да се върне към Бога. И тогава Бог навива този конец на макарата, и човек се приближава към Него.
към текста >>
94.
054 ПОЕЗИЯТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първо, то трябва да представлява образец,
идеал
, към който човек да се стреми.
''Бяхме събрани около нашия обичан Учител. Някои братя и сестри прочетоха работи от български и чужди поети. Стана въпрос за поезията.'' ''Учителят каза:'' – Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго.
Първо, то трябва да представлява образец,
идеал
, към който човек да се стреми.
Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин, изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея. Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа.
към текста >>
95.
060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Такова нещо представлява Любовта -
идеалният
Живот.
Обаче, това може да стане само с онези, чието съзнание е будно. А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него.
Такова нещо представлява Любовта -
идеалният
Живот.
Ако имаме в себе си принципа на Любовта, ще привличаме към нас. Да приеме човек от Бога и да предава на другите - това е една от неговите задачи. Ако ти любиш някои хора, то е, защото други те обичат и с тази Любов ти любиш тези хора. Това е законът за единството на Любовта. Когато кажа, че обичам някого, зная вече, че тази Любов е реализирана някъде.
към текста >>
96.
066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Невъзможно е да разберете материалния свят, ако нямате връзка с
идеалния
свят; с други думи - трябва да имате връзка с Бога.
Досега нищо не съм ви говорил за тази Наука, защото не искам да се опорочава. Тази Наука е за любещите души. Сегашните технически знания на хората са много малки в сравнение с онези, които са имали преди 60 000 години в културата на Агарта. Апаратите, с които са летели тогава, наричали са ги "огнени змейове". Но тези знания са били достояние само на малцина, а сега знанията се дават на цялото човечество.
Невъзможно е да разберете материалния свят, ако нямате връзка с
идеалния
свят; с други думи - трябва да имате връзка с Бога.
Ние трябва да се стремим към великата Божествена Наука, която ще ни даде правилно разбиране. Древните адепти и мъдреци са си служили с магическа пръчка или тояжка, която държали в ръката си. Обаче, истинските адепти и мъдреци не носят никаква тояжка или пръчица. Има наука на децата, има наука на ангелите, има Наука и на Бога. Вие казвате, че много знаете.
към текста >>
97.
069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи, има по-висок
идеал
от този, за който сега живеете.
Хубавите дрехи са направени от тънки влакна. Ако ги отделиш, те не представляват нищо. Ако влакната са съчетани добре, образуват хубава дреха. Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото. Вие трябва да живеете за цялото човечество, за Вселената.
Значи, има по-висок
идеал
от този, за който сега живеете.
Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Така ще се свържете с Разумните Същества, които ви помагат.
към текста >>
98.
079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Гъсеницата е материалист, пашкулът е
идеалист
, а излюпената пеперуда е реалист.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност. Учителят каза:
- Гъсеницата е материалист, пашкулът е
идеалист
, а излюпената пеперуда е реалист.
Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва.
към текста >>
Това е
идеалистът
.
Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън.
Това е
идеалистът
.
А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо.
към текста >>
99.
081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато някой пита – какво е новото Учение, давайте му "Високият
идеал
." Там практически се дава, какъв е методът на Природата.
Имам знание." Оправил му крака. От тогава ординарецът станал полковник, защото полковникът разбрал, с какъв човек има работа. Не го обиждал, не позволявал на никого да го обижда. Полковниците, като разберат какво знаем ние, ще дойдат да се учат при нас, ще подобрят своите отношения към нас. Новото Учение ще отиде при хората като въздуха, като водата, като светлината.
Когато някой пита – какво е новото Учение, давайте му "Високият
идеал
." Там практически се дава, какъв е методът на Природата.
Дълбоките мистични работи после ще дойдат. Що е Новото Учение? Да ядеш, без да виси нож над главата ти. На някои стари хора са изпадали зъбите и като им дадат ябълки, круши, не могат да ги дъвчат. Има хора, които нямат зъби за новите идеи.
към текста >>
100.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да кажете, че някой човек е
идеален
, трябва да виждате какво представлява той в причинния свят.
Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:'' – Човек на земята не е това, което всъщност представлява.
За да кажете, че някой човек е
идеален
, трябва да виждате какво представлява той в причинния свят.
Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите човешката душа, в която няма никакъв недостатък. Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа. Човешката Душа, която живее в причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което, във физическия свят човек често се усеща изпразнен.
към текста >>
НАГОРЕ