Търсене в текстове за 'Идеал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
към текста >>

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>

материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални.
Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.
към текста >>

По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
към текста >>

По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма.
Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме.
към текста >>

– идеализъм – приема само ума за действителен;
– веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората.
към текста >>

– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).
към текста >>

– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е.
към текста >>

Два идеала има в света.
Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата.
към текста >>

С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно.
Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
към текста >>

Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“.
Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.
към текста >>

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>

Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга.
В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци.
към текста >>

1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
към текста >>

2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
към текста >>

3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент.
С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява.
към текста >>

2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства.
към текста >>

Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал.
3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой.
Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
към текста >>

Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.
към текста >>

Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.
Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
към текста >>

Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина.
към текста >>

Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
към текста >>

„Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
към текста >>

Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът.
Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми.
към текста >>

Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
към текста >>

Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.
„Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
към текста >>

Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
към текста >>

Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста.
да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
към текста >>

Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума.
към текста >>

Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
към текста >>

Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
към текста >>

В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой.
Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
към текста >>

6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма.
4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява:
към текста >>

Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи.
Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно?
към текста >>

Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
– Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт.
към текста >>

2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света.
Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува.
към текста >>

8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума.
Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът.
към текста >>

Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът.
Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е.
към текста >>

Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста?
Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие.
към текста >>

12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
към текста >>

Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът.
Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност.
към текста >>

Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум.
към текста >>

Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място.
Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
към текста >>

26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади.
към текста >>

4. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Идеално ухо.
Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
към текста >>

С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца.
Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
към текста >>

Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава.
Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони.
към текста >>

Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>

5. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал.
Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
към текста >>

6. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце".
към текста >>

7. №101 (Пеню Киров)

През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. 229 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

9. ПРЕДГОВОР

Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството.
към текста >>

Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.
Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на братството.
към текста >>

10. 253 ПИСМО

В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа.
Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Вашите мисли са ясни. Животът на человешката душа в проявлението на своите разни фази носи съответствующи мисли и разбирания. Това е необходимо и полезно за самия Дух, който възлиза към по-горните светове. В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа. Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа.
към текста >>

Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни.
към текста >>

11. Сегашното положение на човечеството

Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят.
Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо.
към текста >>

12. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

– все към същия идеал се стремят.
Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари.
към текста >>

13. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство.
Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят чрез мазане с мехлеми – това е един стар метод. Новото човечество казва: „Всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум да се тури на работа за служене на човечеството; и да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце, а животът да дойде в съгласие с живата природа“.
към текста >>

14. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят.
И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа.
към текста >>

Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро.
Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
към текста >>

Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад.
към текста >>

Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования.
към текста >>

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
към текста >>

15. Повече светлина

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

16. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува.
към текста >>

17. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.
към текста >>

В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още.
– Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
към текста >>

18. ***

ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА
Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там!
към текста >>

ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ!
А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата.
към текста >>

19. 1–50

Идеалът.
39 Девствена душа. Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена. 40 Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал!
към текста >>

Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика.
Девствена душа. Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена. 40 Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът.
към текста >>

А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал!
Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.
към текста >>

Душа с непреодолима воля – това е идеалът.
Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота. 42
към текста >>

20. 100–150

Връзката с идеалния свят прави ученика радостен.
Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога! 117 Радост. Бъди радостен винаги. Връзката с идеалния свят прави ученика радостен. 118 Вяра, Надежда, Любов. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост.
към текста >>

Има един идеален плач, когато човек е пред Великото.
Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123 Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124 Вяра.
към текста >>

Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят.
Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136 Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137 Сърдце, ум, душа.
към текста >>

21. 150–200

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!
187 Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188 Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика! Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си! 189 Към Великото. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля! 190
към текста >>

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното.
– Не бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193 Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194 Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат.
към текста >>

22. 200–250

Най-идеалната храна са плодовете.
234 Правило. След като е бил при Учителя, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде. 235 Храната. Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му. 236 Храната. Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич.
към текста >>

23. 300–350

Друго духовно – там има стремеж към един идеал.
Всичко ще мине добре! 302 Три състояния. Има три състояния в живота на човека: Едно физическо – там всичко се безпокои. Друго духовно – там има стремеж към един идеал. И трето Божествено – там има абсолютен Мир! Ученикът трябва да е преминал първото състояние. 303 Ученик. Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!
към текста >>

24. Светът на великите души

За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава.
Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото.
към текста >>

А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава.
Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи.
към текста >>

25. МОЛИТВА - ЛЮБОВТА ТИ ЩЕ МИ БЪДЕ ИДЕАЛ

ЛЮБОВТА ТИ ЩЕ МИ БЪДЕ ИДЕАЛ
МОЛИТВА ЛЮБОВТА ТИ ЩЕ МИ БЪДЕ ИДЕАЛ Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята Любов ще ми бъде идеал, защото: Любовта носи Живота, Мъдростта носи знанието,
към текста >>

Твоята Любов ще ми бъде идеал, защото:
МОЛИТВА ЛЮБОВТА ТИ ЩЕ МИ БЪДЕ ИДЕАЛ Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята Любов ще ми бъде идеал, защото: Любовта носи Живота, Мъдростта носи знанието, Истината носи свободата, а Духът ги съдържа в себе си. Амин.
към текста >>

26. ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА

Това е моето желание, защото зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
Когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Тези са те, духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона Ангели. Затова, ако Вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия Същества. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
към текста >>

27. ФОРМУЛИ - Всички

Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот.
формула 99 Мисълта ми трябва да бъде права, чувствата ми трябва да бъдат прави, действията ми трябва да бъдат прави! Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави! Формула 100 Отче, аз познах, че само Любовта към Теб е великият смисъл на живота. Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот. Господ живее в мен и аз живея в Него. формула 101 Господи, аз вече живея в Теб. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам.
към текста >>

28. ФОРМУЛИ - (85- 105) 'Господ е виделина моя и спасение мое'

Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот.
формула 99 Мисълта ми трябва да бъде права, чувствата ми трябва да бъдат прави, действията ми трябва да бъдат прави! Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави! Формула 100 Отче, аз познах, че само Любовта към Теб е великият смисъл на живота. Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот. Господ живее в мен и аз живея в Него. формула 101 Господи, аз вече живея в Теб. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам.
към текста >>

29. Любовта Ти ще ми бъде идеал

Любовта Ти ще ми бъде идеал
Любовта Ти ще ми бъде идеал Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята любов ще ми бъде идеал, защото любовта носи живота, мъдростта носи знанието, истината носи свободата, а Духът ги съдържа в Себе си. Амин.
към текста >>

Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята любов ще ми бъде идеал, защото любовта носи живота, мъдростта носи знанието, истината носи свободата, а Духът ги съдържа в Себе си.
Любовта Ти ще ми бъде идеал Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята любов ще ми бъде идеал, защото любовта носи живота, мъдростта носи знанието, истината носи свободата, а Духът ги съдържа в Себе си. Амин.
към текста >>

30. Tpume закона на веригата

Това е моето желание, защото зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
Тези са те, духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти. Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
към текста >>

31. Формули 97-118 Господ е виделина моя и спасение мое

Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот.
Сутрин си кажете: Господи, да получа това, което си предвидил за мен през този ден. Да изпълня работата, която си определил за мен. формула 115 Отче, аз познах, че само любовта към Теб е великият смисъл на живота. Аз ще бъда съвършен - това е идеалът на моя живот. Господ живее в мен и аз живея в Него. формула 116 Господи, заради Теб съм готов! Кажем ли тези думи, да знаете, че тогава Господ твори. формула 117
към текста >>

32. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал.
Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора.
към текста >>

33. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Не можеше в нея да не се види идеалът за човек.
От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боз-дуганов. Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер.
към текста >>

В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици".
За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия.
към текста >>

34. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска.
в София, от 1933 г. живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме. Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска. Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой. Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега.
към текста >>

35. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа.
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изисканата форма на изложения - това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна
към текста >>

36. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
По- скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук. При все това, ето вие не можете да Го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. След като изпяхме „С нами Бог", каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 ч. сутринта и че след вечеря днес в 9 ч. ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година. След вечерята в 9 ч. събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза:
към текста >>

Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да примирява Себе Си с дявола. И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват - туй, което са желали от хиляди години, се осъществява.
То е превод, вие ще намерите оригинала - всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравяват. Обаждат се: Благодарим! Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват - туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати), искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат - тайната е там.
към текста >>

Т. Бъчваров: Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата.
Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав - ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат - такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия.
към текста >>

Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци.
Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав - ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат - такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената.
към текста >>

Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата.
Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но Горе, на Духовното, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха - то значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете - знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това - знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените?
към текста >>

38. Френологично изследване на Константин Иларионов

В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства.
На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес).
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос.
към текста >>

40. 1 Вместо увод

Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>

41. 1915_5 ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ТЪРНОВСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СТАЛЯН КРЪСТЕВ И ПЕТЪР ТУЛЕШКОВ*

Висок трябва да бъде идеалът на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лука на Египет, но да се стреми към обетованата земя.
Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някои ще останат буби, други - обвити в пашкули, а трети - като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите - спокоен сън, а на пеперудите - соковете на красивите цветя. Нам са познати всичките лукави пътища на дявола. Само че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеалът на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лука на Египет, но да се стреми към обетованата земя. Ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам где ги няма в света? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на богатия и на Лазар, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в цъpkвama, а не тъмнина. Моят привет на двама Ви. П. К. Дънов.
към текста >>

42. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

(Обаждат се: Благодарим!) Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява.
То е превод, вие ще намерите оригинала. Всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате, и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравляват. (Обаждат се: Благодарим!) Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там.
към текста >>

(Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата.
Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. (Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена". (Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия.
към текста >>

Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци.
За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. (Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена". (Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената.
към текста >>

Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата.
На физическото поле най-сетне може да ядете, но горе, на духовното, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас?
към текста >>

43. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план.
– Какви трябва да бъдат нашите отношения към сега съществуващите политически течения и трябва ли да ги поддържаме? – Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичките леви течения и в обществения, и в политическия, и в културния, и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните – против него. Ако един социалист проповядва ляво течение, с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма.
към текста >>

44. 1920_9 Картините в горницата

Когато в един народ има няколко такива души, те са неговия идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога.
Втората, зелена, краска означава силата й да се развива, да расте. Третата, портокалена, краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричат кристални. (Не мислете, че тези души са горе. Такива души има в плът между всички народи на земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговия идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. (90 стр.) Щом предизвикате в ума си картината - триъгълника с кръга в средата, белите братя ще ви познаят. Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. (90 стр.)
към текста >>

45. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна.
А сега, една жена иждивява цял ден в къщи за работа и трудът и е разпръснат. При отделно пране, например, изгарят се повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. За пръв път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати. (152 стр.) Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото Братство ще вземем някои общи места и през течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим. (154 стр.) III. Нарядът На всинца ви ще дам общи упражнения, те ще са задължителни. Само на някои от вас ще дам специални упражнения.
към текста >>

46. 1922_7 Спомени на Георги Попов

Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване?
Сърцето ми затупа силно. Претърсих няколко пъти, обаче – все същият резултат. В главата ми нахлуваха най-различни предположения и нека не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата – доброжелателка, да не би тя да го е прибрала. Най-трудно беше да я попитам. Не можеше съвестта ми да допусне, че тя би могла да бъде способна на това унизително деяние. Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето смущение и тихичко ме запита: – Братко, какво има, загубил ли си нещо? – Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная. И докато се колебаех, дали да споделя съмнението си спрямо сестрата, той с висок глас извика: – Братя, има изгубено портмоне с пари, на един брат, потърсете го!
към текста >>

– Брат, колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ – това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал.
– Братя, има изгубено портмоне с пари, на един брат, потърсете го! А народ, навалица, навалица... Не се минаха обаче и пет минути – чу се напевен мъжки глас: – Намери се! Този глас продължаваше да се повтаря и приближаваше към нас, докато се срещнахме и ми го предаде. Като ми го подаваше, каза: – Брат, колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ – това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже малка да събере това, което щеше да ви се даде.
към текста >>

47. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
към текста >>

48. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

– Ще се образуват едни по-свети и идеални връзки.
Повече не мога да живея. Досега ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата е отворена. Ще решите този въпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение; всичко туй ще се реши, знаете ли как? – Ще се образуват едни по-свети и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра* да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил." Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото.
към текста >>

49. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на фанариотската черковна зависимост. Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди.
към текста >>

50. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна.
Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва. Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ

Това е Моето Желание, защото Аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва".(16 август 1912г, Протоколи)
При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови, не сте нагласени. А Аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, Аз ще издействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и устреми ще се осъществят. Това е Моето Желание, защото Аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва".(16 август 1912г, Протоколи) "Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, каквото никой друг не може да ви даде". (17 август 1912г.) А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме. И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов."
към текста >>

Това е една идеална хармонична форма с фигури.
Пентаграмът е даден на първите събори от Учителя. Той го беше отпечатал сам. Както всяка работа, която Учителят вършеше сам, правеше я отлично. Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник. "Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта." Това е една идеална хармонична форма с фигури. Мисълта, която е вмъкната в кръга - "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученичеството. Там, където са дадени петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграма представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действат всякога и навсякъде.
към текста >>

52. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя.
към текста >>

53. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал".
Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните.
към текста >>

Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
към текста >>

54. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал.
Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас. Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени.
към текста >>

55. УЧЕНИЦИ

Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов
към текста >>

56. НЕПОСЛУШАНИЕ

Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека.
Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа.
към текста >>

Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик".
към текста >>

57. ПАНЕВРИТМИЯ

Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух.
Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята.
към текста >>

Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората.
- И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания?
към текста >>

58. МУЗИКА

Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи).
Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. Той ми изпя "Грее слънцето" и "Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен! Той каза, че ще съобщи това на Учителя. Боян Боев
към текста >>

Беше идеал на всички певици.
Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба.
към текста >>

59. ОБЛЕКЛО

Идеално чисти трябва да бъдат обувките
Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Идеално чисти трябва да бъдат обувките Чисти винаги и добре облечени винаги.
към текста >>

60. ХРАНЕНЕ

В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко.
Грахът лекува неврастения. Някой казва: Страдам от ипо- хондрия - Яж жито! Казват за някого: Много е сприхав - Дайте му да яде царевица. Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. - Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали. Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма.
към текста >>

Като влезе у човека, създава висок идеал.
Някой казва: Страдам от ипо- хондрия - Яж жито! Казват за някого: Много е сприхав - Дайте му да яде царевица. Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. - Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали. Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Според мен здравословната храна се смила за 1 час и 20 минути.
към текста >>

Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали.
Казват за някого: Много е сприхав - Дайте му да яде царевица. Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. - Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали. Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Според мен здравословната храна се смила за 1 час и 20 минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма.
към текста >>

Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти.
Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. - Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с високи идеали. Селяните в Софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Според мен здравословната храна се смила за 1 час и 20 минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Никога не яж твърда, трудно смилаема храна.
към текста >>

61. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът.
Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама. Първите 100 грама се слагат в съд с вода в понеделник, два дни преди започване на житния режим, за да може житото да омекне. В сряда това жито се разделя на три части - за закуска, обяд и вечеря.
към текста >>

Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството.
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво представлява законът на великото самопожертвувание. Дайте на престъпника да яде от това живо жито - той да дъвче житото и житото да го дъвче и като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? - Научих. - Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие. Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството. В бъдеще няма да се наказват престъпниците с продължителен затвор, побой и смърт, а ще им се дава по 100 грама жито на ден дълго да го дъвчат, в продължение на 10, 20, 30 и повече дни, в зависимост от престъпленията им. Житото ще промени кръвта, мислите и чувствата и престъпниците ще се отправят към разумния живот - в работа за благото на човечеството. След такъв режим няма и да помислят втори път да правят престъпления.
към текста >>

62. РАБОТА

Всичко, което правите, да е от Високия Идеал.
Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим. Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа.
към текста >>

Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика.
Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева
към текста >>

Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа.
Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр.
към текста >>

Това означава законът за Високия Идеал.
Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Записки от беседите на Учителя Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи.
към текста >>

63. ЯСНОВИДСТВО

Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал.
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? " Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. Атанас Минчев Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си.
към текста >>

64. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си.
Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги - да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както я наричат "дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка. Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на Волята Божия. Дали човек правилно изпълнява Волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен.
към текста >>

Да изпълнявате Волята Божия - това е идеалът на всяка душа.
Вие сте дошли вече до положението да изпълните Волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате Волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие, децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате Волята Божия - това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Всякога казвайте: "Господ направи", никога не казвайте "Аз го направих", защото това ще бъде работа на антихриста. Де ще бъдем ние? - Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията Воля, ще бъдете в рая.
към текста >>

65. НОВОТО УЧЕНИЕ

Брат Неделчо Попов беше чистосърдечен, искрен, идеалист, запален да проповядва Словото на Учителя.
НОВОТО УЧЕНИЕ Спомени на ученици Брат Неделчо Попов беше чистосърдечен, искрен, идеалист, запален да проповядва Словото на Учителя. Беше въодушевен като апостол, готов да тръгне по села и градове да разпространява Учението. Това му беше мечта. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички. Беше готов да остави всичко. Явява се един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи и казва: "Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението".
към текста >>

66. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Този човек беше не само висок идеалист, но и политически живееше със своите идеали.
Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." Мария Златева Георги Радев преведе автобиографията на Ганди. Учителят имаше високо мнение за Ганди. Този човек беше не само висок идеалист, но и политически живееше със своите идеали. Той искаше за отечеството си свобода и независимост от Англия и играеше колосална роля със своя живот, със своите аскетически и монашески тежнения. Той беше истински борец. Той беше мъченик на една голяма идея за освобождаването на Индия. Тази книга навремето изигра своята роля. Учителят каза за Ганди така: "Ако имах още един ученик като Ганди, бих обърнал света."
към текста >>

67. ДАВАНЕ

Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
Вие вземате знание, мир, радост, това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче.
към текста >>

Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
към текста >>

68. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр.
По този начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли. За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли. Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. Мислете, че всичко е добро!
към текста >>

69. КРИТИКА

Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата!
Когато говоря, че не трябва да се шлифовате, аз разбирам, че това нещо е изключено от новия живот. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Красотата е едно от най-важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя.
към текста >>

Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене.
Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се месете в чуждите работи. Задачата на всеки човек е да работи върху себе си, за да се справя със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, то не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене. Имайте търпение и понасяйте слабостите си един на друг. Давайте пълна свобода на всички. Гледайте повече на добрата страна. Забелязвайте по-малко недостатъците. Този живот е училище.
към текста >>

70. БОГАТСТВО

Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство.
Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост. Липсва ти това, което не ти е нужно. Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искайте същественото. - Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах.
към текста >>

71. КРАСОТА

За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си.
Ти искаш да станеш богат. Можеш да станеш, но ще погрознееш. Ти искаш да станеш учен - и това може, но ще погрознееш. Защо? Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по-голяма сянка върху човешките мисли. За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си. Че грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма идеал, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: "Остарях." Защо сте остарели?
към текста >>

Че грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив.
Можеш да станеш, но ще погрознееш. Ти искаш да станеш учен - и това може, но ще погрознееш. Защо? Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по-голяма сянка върху човешките мисли. За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си. Че грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма идеал, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: "Остарях." Защо сте остарели? От страх.
към текста >>

Грозотата произтича от нямане на идеал.
Ти искаш да станеш учен - и това може, но ще погрознееш. Защо? Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по-голяма сянка върху човешките мисли. За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си. Че грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма идеал, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: "Остарях." Защо сте остарели? От страх. Казвате: "Това нямам, онова нямам.
към текста >>

Който няма идеал, той става грозен.
Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по-голяма сянка върху човешките мисли. За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си. Че грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма идеал, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: "Остарях." Защо сте остарели? От страх. Казвате: "Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат..." Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно.
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога.
Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът?
към текста >>

73. БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ

Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това." Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите.
към текста >>

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това." Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение.
към текста >>

74. СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ. НОВИ РАЗБИРАНИЯ

Ще кажете, че искате идеален строй на живота.
Там е работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин. Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот.
към текста >>

Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало.
Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
към текста >>

Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария.
Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна.
към текста >>

75. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ.
Както семките и листата са възможности за развитието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на онзи разумен, възвишен живот, който се проявява в света. Следователно, всеки човек трябва да каже: "Когато аз изправя живота си, и светът ще се изправи." Всеки човек има възможност сам да изправи себе си. Този момент е велик и важен в живота на индивида. Днес България се нуждае от такива хора. Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ. Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора.
към текста >>

76. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО

Какъвто и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва.
В Божиите книги не е предвидено никакво бесене, никакво умъртвяване. И духовете, които съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат и работят; да горят, без да изгарят. Бог казва: "Не благоволявам в смъртта на грешника." Не съдете, за да не бъдете съдени! Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега. Какъвто и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва. Съвременните въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, жилища хигиенични и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците; да се бият жените, които създават раздори и други пакости; да отворим война на неприятелите, за да им отмъстим. Нима жените не са бити; нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? - "Да сменим съдиите! " - Нима новите съдии ще са по-добри?
към текста >>

77. ДОБРИТЕ ХОРА

Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот.
Бог е на страната на доброто, на справедливото, на разумното. То е принцип, без разлика всеки народ, който иска да се повдигне, трябва да тури за основа доброто. Да се увеличат в него добрите хора, да зачита добрите хора, защото те са кредит! Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високодуховни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители, както на своя народ, така и на цялото човечество. За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за Бога, а не за себе си. На първо място те имат предвид благото на другите хора, а после своето. Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обвинят, че е носител на злото, че иде да руши.
към текста >>

78. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план.
Може да се случат и изключения между тях, това е в реда на нещата, обаче, повечето управници да отговарят на изискванията. Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото то е Божествено. Тъй че всички леви течения и в обществения, и в политическия, и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните - против него. Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страждущото човечество, сиреч, неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Когато държавникът създава закони, преди всичко той трябва да знае Божиите закони и по тях да ръководи управлението на своята държава. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.
към текста >>

79. ЗАДАЧАТА НА ЖЕНАТА И МАЙКАТА

Аз искам жените на Новото учение да бъдат идеални.
Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб. Ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в Новото Учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на Новото учение да бъдат идеални. Искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена от Новата култура да се отличава по нещо; по вървежа си - да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна, дето минава, всички да казват за нея: "Ето една благородна жена, сърце има тя." Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: "Отказвам се от лошото си намерение, не искам да върша повече престъпления." Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: "Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път. Ела с нас в пътя на Любовта!
към текста >>

80. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Най-първо, съвременните народи трябва да се определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят.
Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само неговата Сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само Сивата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, Която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим! И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено дру- га насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. Най-първо, съвременните народи трябва да се определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. А законът в Природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най- възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

- "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка.
"Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се измориш от града, идвай на Изгрева. Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи. - "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото. Бъди доволна от най-малкото и за себе си задържай най-малкото. Аз бях най-щастливият човек на Земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото. Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Милка Периклиева
към текста >>

82. ДУХОВЕНСТВОТО

Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа.
"Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме за Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и по различно време - и в дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболял, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са калени и дисциплинирани." Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас! " С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време.
към текста >>

83. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите на Учителя: В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>

84. ПОСЛЕДЕН ЗОВ

Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята.
Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. В Природата има само развитие, а време и пространство - това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото ще бъде надживяно. Първо ще дойде една метла да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата Вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
към текста >>

85. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Ние искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот, тъй както е нареден от Небето.
Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора. Небето си има свой план. Онези, които са се поминали; тези, които сега живеят и онези, които ще дойдат в бъдеще, са една реалност. Ще оставя този въпрос - него вие има 350 000 години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили, защото, изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение. Ние искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот, тъй както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Когато го приложим, ще имаме един идеален живот. Няма друго разрешение за човечеството, освен да се приеме Новото, да се махнат границите и да дойде федерацията. И това ще стане Ще има Европейска федерация. И тогава всички народи ще бъдат свободни.
към текста >>

Когато го приложим, ще имаме един идеален живот.
Онези, които са се поминали; тези, които сега живеят и онези, които ще дойдат в бъдеще, са една реалност. Ще оставя този въпрос - него вие има 350 000 години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили, защото, изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение. Ние искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот, тъй както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Когато го приложим, ще имаме един идеален живот. Няма друго разрешение за човечеството, освен да се приеме Новото, да се махнат границите и да дойде федерацията. И това ще стане Ще има Европейска федерация. И тогава всички народи ще бъдат свободни. След войната ще се заговори за Съединени Европейски щати и тази идея ще се осъществи. След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
към текста >>

86. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

И сега, понеже настава освобождението на Земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои.
Това значи, той ще може да се радва на ума и сърцето си с нови разбирания, с нови мисли и чувства. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идат. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете. Гледайте радостно на живота и на света и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на Земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тих и спокоен, както мнозина си мислят. - Защо? - Понеже иде нова култура. Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение.
към текста >>

И в Писанието е турено: "Минаване от смърт в живот." Ще се роди един идеален човек, какъвто никога не сте видели.
През времето на Христа евреите и светът се радваше, когато Римската империя разпъваше учениците на Христа. Тогаз светът се радваше, а праведните носеха кръста на страданието. Но през епохата на Водолея е обратното: светът ще ридае и ще бъде разпънат на кръст, а праведните ще възхваляват и ще славословят Името Господне. Когато дойде новата епоха, хората ще имат едно ново понятие за Бога, ние ще вярваме в Бога и ще възкръснем за Бога. Няма да умираме, ще живеем за Него, сега умираме за Него. И в Писанието е турено: "Минаване от смърт в живот." Ще се роди един идеален човек, какъвто никога не сте видели. Ще бъде свят на култура с най-хубави здания, които не сте виждали. Епохата, в която влизаме, всичко, каквото вашето сърце пожелае, ще ви бъде дадено.
към текста >>

87. ШЕСТАТА РАСА

В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хора на идеала.
В религиозния живот тия хора ги наричат светии. Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хора на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята; или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на Слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора.
към текста >>

88. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално организирани тела, умове и сърца.
Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата Земя, на новото човечество. Това иска Братството. Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук се води борба, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойде новото Небе и новата Земя. Сега всички ангелски йерархии, всички разумни, възвишени същества са заети с велика работа. Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само хора с идеално организирани тела, умове и сърца. Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще! Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите. И Луната, която виждате, и тя започва да се изменя. След време ще се яви нова Луна.
към текста >>

89. НОВ ЖИВОТ

След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти.
Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят. Новото знание ще дойде за онези, които любят Господа. Това знание ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. При тези условия човек ще придобива всичко, каквото желае. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти. Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на Земята. Новото, което иде, представлява златото - носител на живота. Който се откаже от Новото, той ще фалира.
към текста >>

90. ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

На българите не им трябва висок на ръст Учител, а им трябва висок идеал!
Много пъти питаха Учителя колко е висок. Той отговори, че е 164 см, а в една беседа каза 165 см. Веднъж Галилей Величков Го бе запитал защо е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок поне два метра, както се пише в окултната литература. Учителят му казал строго: "Аз съм 165 см. Ако бях взел по-висок ръст, понеже България е малка страна, тя щеше да се разруши, защото нямаше да може да издържи на онова, което минава през мене. На българите не им трябва висок на ръст Учител, а им трябва висок идеал! Аз им го дадох. А те трябва да го приложат в живота си и тогава ще се възвисят високо и ще бъдат на висотата на своето призвание, за което съм дошъл в тази страна да предам Словото Божие." Една сестра пита Учителя: "Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна - по-голяма и с по-културен народ? " Той отговаря: "Господ ме прати в България, за да ви предам Новото Учение." Отива Методи Константинов при Учителя и предава онова, което е чул от политическите лица: "Като свършим с евреите и ги изгоним от България, ще дойдем и до вас, дъновистите, и също ще ви изгоним от България." Съобщава това на Учителя и чува следния отговор: "До нас като дойдат, то България ще бъде заличена от картата на Европа.
към текста >>

91. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Всеки трябва да служи на високия идеал.
Няма какво да доказваме. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще видите какво ще стане. Тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на високия идеал. Като служи на този идеал, той ще приложи Закона на Любовта към своя народ. Ако прилагате моето Учение, блажени сте, ако не го прилагате, два пъти сте блажени. Аз съм последователен: два пъти сте блажени, защото ще бъдете предметно учение за другите. България никога няма да бъде голяма по територия. Но тя може да бъде велика само чрез Божественото Учение!
към текста >>

Като служи на този идеал, той ще приложи Закона на Любовта към своя народ.
Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще видите какво ще стане. Тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на високия идеал. Като служи на този идеал, той ще приложи Закона на Любовта към своя народ. Ако прилагате моето Учение, блажени сте, ако не го прилагате, два пъти сте блажени. Аз съм последователен: два пъти сте блажени, защото ще бъдете предметно учение за другите. България никога няма да бъде голяма по територия. Но тя може да бъде велика само чрез Божественото Учение! В това Учение и движение се разкрива предстоящият път на човечеството.
към текста >>

92. ПРЕДИСЛОВИЕ

Той е Високият идеал, към който всички се стремят.
Тази книга говори за онези следи, които Учителя остави в света на формите, ала тя говори и за онези велики идеи, за онези мощни сили, които Той внесе в живота и които вече работят и преобразяват света. Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен подтик, който действа отвътре и отвън. Той е началото, предвестникът на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух. Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действа като една нова сила на Живота. Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят.
към текста >>

Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество.
В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа. Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество. Защото е дошъл моментът, когато цялата подготовка на човешкия ум, сърце, воля, душа и Дух, която подготовка са извършили Великите Учители на миналото, днес да намери своя конкретен израз, да се реализира – човечеството да влезе в един нов Живот. Сега Учителя посочва пътя за осъществяване на това, което са говорили Великите Учители на миналото и особено Христос. Така ще имаме резултат, от който ще могат да се ползват както отделната личност, така и обществото, народите и човечеството.
към текста >>

93. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж.
Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо. Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше: Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята. Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония.
към текста >>

94. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Често при Него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина.
Те действат успокоително на душата и ободрително на Духа. На учениците Той даваше методи за лекуване чрез повдигане на мисълта и чувствата, понякога чрез молитва, а в някои случаи с пост. Учителя казва: Чистотата на мислите, чувствата, желанията и тялото е условие за здравето. Живей и се движи винаги в Любовта. Често при Него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина. Те имаха нужда от подкрепа повече от другите. Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала Той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва:
към текста >>

95. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Това е идеал.
Той казва: Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен.
към текста >>

96. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал.
Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината. Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи.
към текста >>

97. МУСАЛА

Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим.
МУСАЛА Животът ни в планините по-късно доби организиран вид. Освен до близката Витоша Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила. Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога. Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх.
към текста >>

Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога.
Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа. Ще се борите, докато вашите Добродетели вземат надмощие и кажете: “Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия.” Вие казвате: “Да бъдем добри.” За Доброто има три категории. Човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър за ближните си. Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога. Да бъде добър за себе си, човек е научил това изкуство. Да бъде добър за ближните си – също. Отсега нататък трябва да се учим да бъдем добри за Господа. Вижте малката пчеличка, която изминава големи разстояния да събира прашец и да приготвя мед. За себе си, за своите ближни не е ли тя добра?
към текста >>

98. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Плодовете Учителя считаше за идеална храна.
Учителя се хранеше скромно, не обичаше пищните трапези. Плодовете бяха любимата Му храна. Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идат от един възвишен свят. С тях свързваше много хубави идеи, мисли и чувства и даваше методи как да се ползваме от силите, които съдържат. Плодовете Учителя считаше за идеална храна. Той казва: Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата. Когато човек се храни, трябва да бъде изпълнен с благодарност и Обич. Така той се ползва пълно от Божествените блага, вложени в храната. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство.
към текста >>

Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
Освобождението на човека не идва механично отвън. Той трябва да се повдигне нагоре при условия, където душата му може да расте и да се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Това е колективен процес, стремеж на всички разумни същества. Законът е: когато един се повдига, всички се повдигат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Единственото нещо, което иска Бог, то е всички същества да бъдат свободни като Него. Казано е: “Където е Духът, там е свободата.” Това значи да дойде Бог да живее в нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика свобода да вършим Добро и зло. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.
към текста >>

99. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа.
Човек се освобождава от всички връзки и ликвидира с всички дългове на миналото. След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и отношения, ала вече е свободен от тях. Когато човек издържи този изпит, той става ученик на Единия Учител. Учителя говори за ученика: Пътят на ученика е път на зазоряване, вечен път на съвършенство. Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми. Това е пътят на съвършенството. А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Учител и ученик (Боян Боев) Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е.
към текста >>

Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми.
След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и отношения, ала вече е свободен от тях. Когато човек издържи този изпит, той става ученик на Единия Учител. Учителя говори за ученика: Пътят на ученика е път на зазоряване, вечен път на съвършенство. Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми. Това е пътят на съвършенството. А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Учител и ученик (Боян Боев) Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е. с безграничното, вечното Начало на Живота.
към текста >>

Ученикът трябва да срещне своя Учител, за да съзре своя идеал във физическия, Духовния и Божествения свят.
Божият Дух е Учителят. Затова под Учител разбираме човек, в когото Бог живее с Духа Си. Учителят съзнателно се свързва с ученика, за да може със силата на тази връзка да го въведе един ден в Своя свят. Ученикът живее във вечен стремеж към своя Учител, ала той никога не може да го достигне. Когато дойде там, където е бил неговият Учител, последният вече е отишъл далеч по пътя на съвършенството. Ученикът трябва да срещне своя Учител, за да съзре своя идеал във физическия, Духовния и Божествения свят. Най-хубавите отношения, които съществуват в Живота, са отношенията между Учител и ученик. Затова Христос, като посочва учениците Си, казва: “Ето тези са Моите братя и сестри, които вършат волята на Отца Ми.” За да бъдеш брат или сестра на Христа, Любовта Божия трябва да изпълва сърцето, душата и Духа ти. Като приложиш този принцип, тогава ще бъдеш ученик. Който иска да бъде ученик, не трябва да мисли за своята воля.
към текста >>

Той има висок идеал.
Ученикът, който иска да учи, е възлюбленият на своя Учител. Ученикът е син на своя Учител. Между тях съществува връзката на Любовта. Учителят научава ученика най-първо да обича Бога, да слуша тихия Му глас, който ще го води по стръмната пътека на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Ученикът се стреми все нагоре към върха. Той има висок идеал. Великото бъдеще трябва да прониква настоящето на ученика. Ученикът е постоянно във връзка с Бога на Любовта. Той мисли за Този, Който единствен е неизменяем и всякога благ. Както майката отхранва своето дете, тъй и Учителят възпитава ученика. Както детето не може да се отгледа без майка, тъй и ученикът не може да се учи без своя Учител.
към текста >>

Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят.
Бог царува на Небето, Бог царува на Земята. Всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълняваме Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият закон на учениците, които искат да реализират Доброто, и то тъй, както е писано в Божествената книга. Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво Вечният е написал. Ученикът започва своето учение от Природата – от изворите, от тревите, цветята, планините; там търси той правилните методи за Живота и Чистотата. Добре дръжте изпитите на вашето сърце, душа и Дух. Тогава ще ви се отворят вратите на вечната Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос, Великият Учител, носи в света.
към текста >>

100. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми.
Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
към текста >>

Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.
към текста >>

Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи.
В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2835750579834