НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
169
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне
занаята
, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си.
При изгрев слънце на единия край на нивата произнасял Добрата молитва, на другия – 91 Псалм, на третия – Добрата молитва, на четвъртия – „Отче наш“. След това заставал в средата на нивата и произнасял една молитва. Освен това изпявал и песента „Благославяй, душе моя, Господа“. И нивата му почна да ражда изобилно. А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете.
Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне
занаята
, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си.
Казах му, че и да напусне този занаят и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност.
към текста >>
Казах му, че и да напусне този
занаят
и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира.
След това заставал в средата на нивата и произнасял една молитва. Освен това изпявал и песента „Благославяй, душе моя, Господа“. И нивата му почна да ражда изобилно. А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете. Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне занаята, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си.
Казах му, че и да напусне този
занаят
и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира.
Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата.
към текста >>
Нашият брат отделял десятък от житото и от
занаята
за Божествена цел.
Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда? “ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент.
Нашият брат отделял десятък от житото и от
занаята
за Божествена цел.
И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него. Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин – през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате.
към текста >>
2.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Благословени
занаяти
за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия.
Благословени
занаяти
за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората.
към текста >>
Има и други благословени
занаяти
.
По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
Има и други благословени
занаяти
.
На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание.
към текста >>
Човек трябва да има най-малко един
занаят
, на който да разчита.
Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство. Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство.
Човек трябва да има най-малко един
занаят
, на който да разчита.
Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание. Мнозина от вас почнете да давате пример. Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират.
към текста >>
3.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия,
занаят
.
Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите.
Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия,
занаят
.
На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне? “ Учителя даде следните упътвания: Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система.
към текста >>
4.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например може да се повдигне въпроса за стопанското значение на известно растение като храна, като суров материал за
занаятите
и индустрията, през какви преработки трябва да мине едно растение за тази цел.
Освен това, то ще рисува това, което наблюдава, ще рисува всички фази, през които минава растението; ще нарисува явяването на семеделите над земята при поникване, младия стрък с първите листа, цялото растение с листа, с цветове и после с плодове Същевременно ще моделира по-важните части на растението. Въпросите, които могат да възникнат у детето при неговия труд сред природата, могат да бъдат от различен характер: 1. Чисто научни, имащи за цел запознаването с природните обекти, с история, география и пр.; 2. Въпроси, свързани с нуждите на материалния живот на човека; 3. Здравни въпроси и пр.
Например може да се повдигне въпроса за стопанското значение на известно растение като храна, като суров материал за
занаятите
и индустрията, през какви преработки трябва да мине едно растение за тази цел.
Практическо използване на някои природни обекти и сили в човешкия живот. Например значението на водата като питие, като средство за чистене; за напояване; като средство за добиване на електрическа енергия, която се употребява за индустриални цели, за осветление, отопление и пр. После въпрос за значението на въздуха в човешкия живот; чист и нечист въздух, влажен и сух въздух, влажни и сухи жилища и пр. Значението на светлината за човешкия живот, за здравето; жилища с добро и лошо осветление и пр. Използване на слънчевата светлина за лекуване.
към текста >>
5.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за
занаятчийския
или ръчен труд.
Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става към 14-та година. До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон.
Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за
занаятчийския
или ръчен труд.
Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година. Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година.
към текста >>
Там детето се научава на разни
занаяти
, за да бъде по-годен работник след свършването на училището.
Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер.
Там детето се научава на разни
занаяти
, за да бъде по-годен работник след свършването на училището.
А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата.
към текста >>
1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със
занаятчийския
и машинен труд.
Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:
1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със
занаятчийския
и машинен труд.
Но това е в противоречие с детската природа. 2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява душата, убива нещо ценно в нея. Трябва да се надрасне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрасне.
към текста >>
6.
15. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако разглеждаме музиката като обикновено изкуство, тя става като
занаят
.
Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири цигулката му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник. Сега музиката е още механическа, но ще дойде и хубавата музика — музикалните гении идват. Светът ще се оправи, когато хората станат музикални. Ще дойде време, когато човек ще може да слуша музиката на природата, тези нежни, фини вълни и тогава, той ще стане много чувствителен, за да може да ги възприеме. Постепенно ще се развие у него и този усет.
Ако разглеждаме музиката като обикновено изкуство, тя става като
занаят
.
Но трябва ние да вземем музиката — първо с нея да служим на Бога, после на душата и най-после на обществото и другите. Знайте, при болестта, най-важното е, да се повдигнат трептенията на организма с пеене. Където няма пеене (музика) има смърт. Затова, прилагайте музиката и нейния дълбок смисъл. Всички наши мисли, значи, трябва да вървят по закона на музиката, защото, ако нямате хармония между мисли, чувства и воля, то колкото и да пеете през деня, ще има фалш, т.е.
към текста >>
7.
113 БЕЗКОРИСТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като казвам най - добрите майстори, не разбирам само майстори в
занаята
, но разбирам и добри хора.
Тогава от лошите влияния няма да се освободите. В бъдеще тези, които приготвят хляба, трябва да имат светли идеи, които да вложат в него. Ако земеделецът приложи това в своята работа и нивата ще даде повече и по-добър плод. Ако житото е отгледано с Радост и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен и ще внесе в човека идеи. В бъдеще, ако искаме да въведем нормално възпитание в света, когато се гради училище, трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори за направата на сградата, чиновете, масите и всички други пособия.
Като казвам най - добрите майстори, не разбирам само майстори в
занаята
, но разбирам и добри хора.
Хората казват: „Столовете, масите може да ги направи кой да е”. Досега те са правени от кого и да е и виждаме, какво възпитание имаме. Всяка работа, вършена без Любов, е горчивина. Недоволството създава горчивината. Днес, в основата на производството лежи човешката алчност.
към текста >>
8.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако музиката се разглежда като обикновено чувство, то е като
занаят
.
Например има песен за бурята. Ако има буря, тя ще престане при тази песен. Ако пееш на цветето любимата му песен, то ще се развива правилно, ще израства и ще цъфти. Ще има грамадна разлика между това цвете и друго цвете, на което не се прави така. Дърветата, на които се пее, растат добре.
Ако музиката се разглежда като обикновено чувство, то е като
занаят
.
Но музиката трябва да се вземе като Божествен метод за служене на Бога. Докато музиката не се приложи в живота, животът не може да се подобри. Магазинерът, като отваря дюкяна си, трябва да пее. Болният, като стане сутринта, трябва да пее, осиромашелият трябва да пее. Всеки, който не е живял за Бога, не е музикален.
към текста >>
9.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой
занаят
.“
Някой път аз ги харесвам. Моли се и не обръща внимание, че хората го гледат. Тяхната религиозност е физическа религиозност. Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите! “ Евреинът отговорил:“Ами нали си набожен?
“ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой
занаят
.“
След чая Учителя каза: Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това. Когато се сърдите, причината за това е отвътре. А когато не се сърдите, вие сте свободен.
към текста >>
10.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този брат, като дойде при мене, каза още следното: „Учителю, аз съм подковач-налбантин, но искам да напусна
занаята
, понеже се занимавам с животни, а много животни са буйни.
След това отивал в средата на нивата или градината и пак произнасял една молитва. Освен молитвата при посещение на посятата нива или градина изпявал и „Благославяй, душе моя, Господа“. Освен това казах на този земеделец, че от добитото ще отдели за Божествена цел една част, за да успее, за да му тръгне. И нивите му почнали да раждат изобилно. Селяните казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди волове с надничари и пак изкарва повече от нас. “
Този брат, като дойде при мене, каза още следното: „Учителю, аз съм подковач-налбантин, но искам да напусна
занаята
, понеже се занимавам с животни, а много животни са буйни.
Аз се безпокоя, нервирам се и ги бия и мисля, че с това преча на себе си.“ Казах му: Ти и да напуснеш този занаят, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш. Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “
към текста >>
Казах му: Ти и да напуснеш този
занаят
, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш.
Освен това казах на този земеделец, че от добитото ще отдели за Божествена цел една част, за да успее, за да му тръгне. И нивите му почнали да раждат изобилно. Селяните казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди волове с надничари и пак изкарва повече от нас. “ Този брат, като дойде при мене, каза още следното: „Учителю, аз съм подковач-налбантин, но искам да напусна занаята, понеже се занимавам с животни, а много животни са буйни. Аз се безпокоя, нервирам се и ги бия и мисля, че с това преча на себе си.“
Казах му: Ти и да напуснеш този
занаят
, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш.
Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “ Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до опашката и в това време ще му говориш мислено тези думи. Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо.
към текста >>
Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от
занаята
.
Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен. Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда? “ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент.
Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от
занаята
.
И всичко му тръгнало. Имал 23 000 лева дълг. Изплатил всичките си дългове в скоро време. Опитал закона. Законът е силен.
към текста >>
11.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един
занаят
, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни
занаяти
, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много.
Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас. Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един
занаят
, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни
занаяти
, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много.
Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета.
към текста >>
Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме
занаята
.
Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета.
Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме
занаята
.
Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че ние чак решихме да напуснем университета, за да се върнем към простия живот сред природата. В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко.
към текста >>
12.
21 ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Погледна направеното от мен и с едно накърнено честолюбие, твърдо отговори: "Не, то така не може, в такова помещение така не се поставят дъски." Не му отговори нищо от уважение към званието в
занаята
и вярата ми в неговите способности.
Взех материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, пък и не знаех дали ще дойде въобще, беше човек малко хлабав по характер. Аз бях поставял дюшемета само на малки помещения, но на големи, пък и не дотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашия салон, не бях. Но не исках да отлагам - спрях се да помисля малко и стигнах до решение как трябва да стане това. Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре. Тъкмо бях поставил няколко реда дъски, ето го пристига и майсторът.
Погледна направеното от мен и с едно накърнено честолюбие, твърдо отговори: "Не, то така не може, в такова помещение така не се поставят дъски." Не му отговори нищо от уважение към званието в
занаята
и вярата ми в неговите способности.
Отковахме поставените от мен дъски в започнахме да ги ковем по съвсем друг начин, по който според него трябвало. Аз веднага разбрах, че начинът по който бях почнал е много по-добър, много по-съвършен от неговия, но нищо не му казах. След малко Кольо отиде някъде и ето Учителя идва. "Защо разковахте дюшемето? " - малко твърдо ме запита Той.
към текста >>
13.
37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Задачата ни беше да ходим из провинцията, да вземаме поръчки от търговци и
занаятчии
.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово.
Задачата ни беше да ходим из провинцията, да вземаме поръчки от търговци и
занаятчии
.
И след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме обикновено след месец да инкасираме сумите. Парите носехме в себе си, в чанта и при възможност ги привеждахме на нашите стопани. Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи.
към текста >>
14.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и
занаятчийски
свят.
Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо. Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик.
Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и
занаятчийски
свят.
Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро. През това време монетната система бързо се разстройваше. Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни.
към текста >>
15.
41 ОСКУБАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Производството на тези стоки беше обект преди всичко на
занаятчийството
, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
" - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности.
Производството на тези стоки беше обект преди всичко на
занаятчийството
, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас.
към текста >>
Занаятчиите
, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати.
Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
Занаятчиите
, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати.
За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница.
към текста >>
Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а
занаятчиите
с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен.
След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от пет-шест месеца, без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова не схванах промяната като нещо особено. След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление.
Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а
занаятчиите
с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен.
Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите.
към текста >>
Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те,
занаятчиите
, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности.
След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление. Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен. Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници.
Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те,
занаятчиите
, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности.
Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите. Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка.
към текста >>
Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на
занаятчиите
.
Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен. Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности.
Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на
занаятчиите
.
Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона.
към текста >>
16.
42 ХАМАЛИН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Този голям риск разбирах много добре, освен това по онова време, всички внесени стоки, които можеха да задоволят насъщните нужди на човека, се поставяха под разпореждане на Министерството на вътрешната търговия и то правеше разпределение на получената стока между търговците на дребно и
занаятчиите
.
Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други още по-тежки за момента условия, а именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача, и ако при бомбардировките, или при друга някоя злополука стоката бъде унищожена купувачът губи и стоката и парите, които вече предварително е внесъл за нея.
Този голям риск разбирах много добре, освен това по онова време, всички внесени стоки, които можеха да задоволят насъщните нужди на човека, се поставяха под разпореждане на Министерството на вътрешната търговия и то правеше разпределение на получената стока между търговците на дребно и
занаятчиите
.
Това министерство определяше и цените им. За вносителя то не даваше печалба по-голяма от десет процента. Тази печалба беше твърде малка да оправдае големия риск, който се поемаше. Въпреки неблагоприятните условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи. Печалбата не беше най-важното, което ме тласкаше към сделката.
към текста >>
17.
50 КРАЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви
занаятчии
, поддържах добри търговски връзки и често ходех там.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЯТ В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско.
С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви
занаятчии
, поддържах добри търговски връзки и често ходех там.
Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка.
към текста >>
Тогава се обърнах към
занаятчията
и го запитах дали няма поне един готов кожух.
Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост. Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно производство на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа.
Тогава се обърнах към
занаятчията
и го запитах дали няма поне един готов кожух.
"Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово.
към текста >>
18.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички
занаяти
, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница.
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички
занаяти
, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
към текста >>
19.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Прометей научил хората и на ред други
занаяти
.
По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия.
Прометей научил хората и на ред други
занаяти
.
Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал своите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса.
към текста >>
Развивали също скотовъдство и
занаяти
.
Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво.
Развивали също скотовъдство и
занаяти
.
Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони".
към текста >>
20.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако един
занаятчия
има силните и добри аспекти на Меркурий и Венера, той ще бъде изкусен майстор от голяма класа, защото мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С Венера. Отбелязахме, че най-голямо отклонение на Меркурий от Слънцето е 28°, а най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48° градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76°, затова аспектите, които могат да имат, са съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72°.
Ако един
занаятчия
има силните и добри аспекти на Меркурий и Венера, той ще бъде изкусен майстор от голяма класа, защото мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици.
Всеки човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силно влияние на Меркурий. Въобще благоприятните аспекти между Меркурий и Венера определят изява в изкуствата и умение всичко да се прави най-добре. При отсъствие на аспекти между Меркурий и Венера подтик и чувство за добро творчество липсват. С Марс. При съвпад и благоприятни аспекти имаме активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всякакви въпроси, съчетан с дар-слово, а при висшите типове - с добър ораторски талант.
към текста >>
21.
МАРС В ДОМОВЕТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или
занаятчии
, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива.
МАРС В ДОМОВЕТЕ В първи дом, Марс, особено ако е близо до хоризонта (асцендента), дава характерните белези на тялото, главата и лицето, както и психичните прояви, които описахаме по-горе. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, а също и аспектите му с Луната и планетите. Във втори дом, Марс подсилва вътрешните психологични качества, които той носи. В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др.
Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или
занаятчии
, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива.
В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни. В шести дом, Марс дава на родения неприятни и дразнещи конфликти с братя, сестри и близки роднини, а също и вероятност за сериозна травма, нерядко със счупване на кост, операция или други мъчителни сътресения в живота.
към текста >>
22.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява
занаята
на баща си - дърводелство.
Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират.
Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява
занаята
на баща си - дърводелство.
С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован.
към текста >>
С този
занаят
той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места.
И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство.
С този
занаят
той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места.
И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей.
към текста >>
След това в Своите странствувания да упражнява
занаята
Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите.
И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей.
След това в Своите странствувания да упражнява
занаята
Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите.
И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им. Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество.
към текста >>
23.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже имал същият
занаят
като тях, седял у тях и работел заедно с тях.
Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия.
И понеже имал същият
занаят
като тях, седял у тях и работел заедно с тях.
Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово.
към текста >>
Занаятът
им бил да правят шатри.
И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях.
Занаятът
им бил да правят шатри.
И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно.
към текста >>
24.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал
занаята
правене на палатки.
Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим.
Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал
занаята
правене на палатки.
Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар.
към текста >>
25.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава
занаяти
, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия.
Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава
занаяти
, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н.
към текста >>
Така предразположенията на хората към различните
занаяти
зависят от господстващата над тях планета - Марс.
Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери. Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията.
Така предразположенията на хората към различните
занаяти
зависят от господстващата над тях планета - Марс.
Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет. Стремейки се да конкретизират своите схващания за конкретните предмети, те приемат материята и формата за двете основни съставящи ги субстанции. Материята е първата субстанция, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени.
към текста >>
26.
Богомилството и обществения живот
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са се занимавали с всички онези
занаяти
, които не са били в противоречие с техния идеал.
Същото намираме и у богомилите, поради което съвременните изследователи ги таксуват като социално учение. Всъщност, богомилите не са социално учение, но в светлината на окултната наука, на която са били носители, те са давали светлина как да се разрешат всички социални и икономически въпроси. Затова те са практикували братския и комунен живот, живот на братски задруги, с които са давали модели за разрешаване на социалните и икономическите въпроси. Не са били нито религиозно общество в обикновения смисъл на думата, нито са били политическа партия, нито социални реформатори, но те са били окултно общество, което е искало преди всичко да пресъздаде човека, който е градивния камък на обществото, да създаде от човека един силен морален характер с високи идеали, който се стреми да приложи тези свои идеи в живота си. Били са хора делови, практични и същевременно високо идеалистични.
Те са се занимавали с всички онези
занаяти
, които не са били в противоречие с техния идеал.
И понеже са живели всред обществото, те са били жив пример с приложението на своите идеи. Те са били квасът, който е заквасвал цялото общество с новите идеи за братски и задружен живот.
към текста >>
27.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При това богомилите избирали само онези
занаяти
, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания.
У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена.
При това богомилите избирали само онези
занаяти
, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания.
С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт.
към текста >>
28.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един
занаят
, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден.
Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един
занаят
, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен.
към текста >>
И ако човек попадне на този
занаят
, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
И ако човек попадне на този
занаят
, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее.
към текста >>
29.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всеки
занаят
, всяка работа, за която човек се залови, е женитба.
Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши.
И всеки
занаят
, всяка работа, за която човек се залови, е женитба.
И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му. Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света?
към текста >>
30.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И пак продължил стария си
занаят
- да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар.
И пак продължил стария си
занаят
- да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш.
към текста >>
31.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
споделил с Учителя, че иска да се откаже от този
занаят
.
Небето." И действително в скоро време всичко с брата се подредило на добро. Друг брат, Паню, бил ковач, подковавал коне и волове. Случвали се и лоши животни и често трябвало да ги бие, за да кротуват. Затова един ден
споделил с Учителя, че иска да се откаже от този
занаят
.
Учителят го посъветвал: „Няма да се отказваш, аз ще те науча как да се отнасяш с животните, те ще бъдат доволни от тебе и ще работиш спокойно." И го научил: „Като доведат някой кон или вол, с дясната си ръка ще го помилваш, ще го погалиш и ще прекараш дланта си от главата към опашката през целия гръб.
към текста >>
32.
ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и
занаят
– нищо не съществува.
Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благодарни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си – и в радости, и в скърби – ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и
занаят
– нищо не съществува.
към текста >>
33.
Методите в Окултната школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В света има разни
занаяти
, а в Окултната школа има разни методи.
• 390 • Методите в Окултната школа.
В света има разни
занаяти
, а в Окултната школа има разни методи.
С някои от тези методи вие може да превърнете една по-нисша енергия в по-висша. Енергиите трябва да се превръщат. Имате едно неразположение на духа; вие можете да го превърнете в продължение на пет, десет, петнадесет, двадесет минути като отидете например да покопаете малко в градината. И като копаете, ще се съсредоточите тъй интензивно, че ще превърнете неразположението си в добро разположение. Мисълта ви трябва да бъде тъй интензивна, че да се изпотите.
към текста >>
34.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За този темперамент са подходящи дейности или
занаяти
, където умствената и жизнената дейност да са обединени.
Често пъти съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката - благородна и уверена. Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.
За този темперамент са подходящи дейности или
занаяти
, където умствената и жизнената дейност да са обединени.
За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът се чувства добре в занаят, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери. Празният и заседнал живот е вреден за този темперамент. Той ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата дейност разгорещява кръвта и превръща темперамента в холеричен.
към текста >>
Сангвиникът се чувства добре в
занаят
, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери.
Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения.
Сангвиникът се чувства добре в
занаят
, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери.
Празният и заседнал живот е вреден за този темперамент. Той ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата дейност разгорещява кръвта и превръща темперамента в холеричен.
към текста >>
35.
Водният тип - лимфатичен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Занаятите
, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях.
Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването.
Занаятите
, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях.
Нужни са им чист въздух и стоене на слънце. Затова за тях е подходящ полският труд - градинарство и земеделие. Седящите занаяти и пътуванията на влажни и студени места отслабват конструкцията им и ги излагат на сериозни заболявания.
към текста >>
Седящите
занаяти
и пътуванията на влажни и студени места отслабват конструкцията им и ги излагат на сериозни заболявания.
Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях. Нужни са им чист въздух и стоене на слънце. Затова за тях е подходящ полският труд - градинарство и земеделие.
Седящите
занаяти
и пътуванията на влажни и студени места отслабват конструкцията им и ги излагат на сериозни заболявания.
към текста >>
36.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Занаяти
, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси.
Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
Занаяти
, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси.
Потребни са им съвършено чист въздух и слънце. *** Няма да е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т.е., доколко се подават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамент се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, съзнанието им е заето с обективно проявения живот вън от човека. По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията.
към текста >>
37.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марс предразполага към технически
занаяти
, в които се борави с желязо и стоманени сечива.
Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести.
Марс предразполага към технически
занаяти
, в които се борави с желязо и стоманени сечива.
Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс. Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс. ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството.
към текста >>
Всички
занаяти
, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс.
В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците.
Всички
занаяти
, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс.
Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс. ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмносиния цвят и на тона ла. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие.
към текста >>
Сатурн предразполага към разнообразни
занаяти
, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн.
Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост.
Сатурн предразполага към разнообразни
занаяти
, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн.
Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора.
към текста >>
Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени
занаяти
и професии, които да задоволяват влечението им.
Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите. Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам.
Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени
занаяти
и професии, които да задоволяват влечението им.
Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите във всички области са Ураново дело. Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание.
към текста >>
38.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сред падащите домове трети и девети домове показват дали нашият живот и нашият
занаят
ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме и да меним местожителството си.
По този начин ъгловите домове обуславят крайъгълните сфери на нашия живот. Сред следващите домове вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други под формата на дарове, завещания, наследство. Пети и единадесети дом ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на част от плода на нашия труд, а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - приятелите, с които сме свързани чрез нашите надежди, желания и стремежи. Те също могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.
Сред падащите домове трети и девети домове показват дали нашият живот и нашият
занаят
ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме и да меним местожителството си.
Третият дом показва късите пътувания, а деветият - дълги пътувания в далечни страни. Шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други хора. Показва също болестите ни. Дванадесетият дом сочи изпитанията в живота и тайните ни врагове. Както видяхме, хоризонтът разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават повече условия за вътрешна работа.
към текста >>
39.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа
занаята
… от това се храни.
Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не.
Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа
занаята
… от това се храни.
На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът.
към текста >>
Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв
занаят
, но всичко знаеше.
В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян.
Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв
занаят
, но всичко знаеше.
Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там.
към текста >>
40.
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Бертоли е от северна Италия, където е учил
занаят
- правене на мозай-
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ
Бертоли е от северна Италия, където е учил
занаят
- правене на мозай-
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майсто- ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич- ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки.
към текста >>
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият
занаят
при немски майсто-
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозай-
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият
занаят
при немски майсто-
ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич- ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка-
към текста >>
занаят
, за да може да заплати пътя си до Индия.
Спечелил малко пари, ка- чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с ду- ховни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя
занаят
, за да може да заплати пътя си до Индия.
Излиза някаква работа в Од- рин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Пред-
към текста >>
Той ни даде условия да научим неговия
занаят
.
Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и поддържаше връзка с Учителя. Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас студентите да изкараме по някой и друг лев в негова- та работилница.
Той ни даде условия да научим неговия
занаят
.
Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събо- та ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен,
към текста >>
При него аз учих
занаят
.
та ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше.
При него аз учих
занаят
.
По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за- наят и го предаваха по роднинска линия.
към текста >>
41.
САМОЗВАНЕЦЪТ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия
занаятчия
, в контраст на М.
За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset.
Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия
занаятчия
, в контраст на М.
Иванов не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само, че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме пър-венствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада.
към текста >>
42.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -
занаятчия
- мозайкаджия.
Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли.
Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -
занаятчия
- мозайкаджия.
В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
към текста >>
43.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
Сега вие сте най-малко двеста души ученици, всеки един ще има по един
занаят
, от който за една година ще спести 300 лв.
Помнете, че окултният закон не търпи разединение. Разклонения може да търпи, но разединение не може. Две списания на един дънер преспокойно може да растат, но ако ги насадите едно до друго и двете ще станат хилави, не ще могат. В тях ще има състезание и нищо няма да излезе. Единство в основата и разклонение в изпълнението на природния план.
Сега вие сте най-малко двеста души ученици, всеки един ще има по един
занаят
, от който за една година ще спести 300 лв.
И тъй, 200 души по 300 лв. правят 60 000 лв. Вие ще дадете 60 000 лв. и старите ученици от школата, и те са 200 души по 300 лв., значи и те внасят 60 000 лв. За една година ще се съберат всичко 120 000 лв.
към текста >>
44.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Имаше и много
занаятчии
, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора.
УРОЦИИ ИЗПИТИ Учителя преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота. Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти, писатели и поети, учители, лекари и др.
Имаше и много
занаятчии
, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора.
Учениците на Любовта, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните. Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници. Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя. В този салон той изнесе повече от 4000 лекции и беседи, а в други салони и помещения - около 3000, т. е.
към текста >>
Когато ученикът е
занаятчия
и има поръчка да изработи един артикул, той е концентриран върху задачата си.
Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човекът е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство на природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство на своя организъм." За ученика е вече ясно, че зад външната страна на явленията в природата се крие дълбок смисъл. Той разбира, че природата е разумна и започва да осъзнава органическата си връзка с нея.
Когато ученикът е
занаятчия
и има поръчка да изработи един артикул, той е концентриран върху задачата си.
Материалът е избран и той започва да крои и реже. Ако обаче започне да мисли, че печалбата му ще бъде малка, може да се усъмни в смисъла на своя занаят. - Защо да работи, ако печели толкова малко? С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об- мени мисли.
към текста >>
Ако обаче започне да мисли, че печалбата му ще бъде малка, може да се усъмни в смисъла на своя
занаят
.
Като изучава растителното царство на природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство на своя организъм." За ученика е вече ясно, че зад външната страна на явленията в природата се крие дълбок смисъл. Той разбира, че природата е разумна и започва да осъзнава органическата си връзка с нея. Когато ученикът е занаятчия и има поръчка да изработи един артикул, той е концентриран върху задачата си. Материалът е избран и той започва да крои и реже.
Ако обаче започне да мисли, че печалбата му ще бъде малка, може да се усъмни в смисъла на своя
занаят
.
- Защо да работи, ако печели толкова малко? С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об- мени мисли. В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес към професията си. Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели.
към текста >>
Изненадан и смутен,
занаятчията
не знае как да благодари на Учителя.
С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об- мени мисли. В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес към професията си. Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели. Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му."
Изненадан и смутен,
занаятчията
не знае как да благодари на Учителя.
А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си.
към текста >>
45.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пеньо практикува различни
занаяти
, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство.
По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се. Неговата доброта и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки.
Пеньо практикува различни
занаяти
, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство.
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея.
към текста >>
46.
7.7 Борис Николов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В една своя лекция Учителя казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един
занаят
.
За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си. Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във Факултета по естествени науки и го завършва отлично. Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата. Учителя е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи отговорен за неговото неразумно поведение.
В една своя лекция Учителя казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един
занаят
.
Борис Николов става мозайкаджия при Алфиери Бертоли. Понеже Сатурн е свързан с камъните, Борис цял живот работи с тях. Той е скрит и потаен, не казва плановете и нещата, които има да върши. Почти с никого не се съветва освен с Мария Тодорова. Голяма негова грешка е, че не се вслушва в мъдрите й съвети, като по този начин усложнява живота и на двамата.
към текста >>
47.
7.13 Никола Гръблев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той става обущар и овладява добре
занаята
.
Един от най-смелите, предани и изпълнителни военни в братството е Никола Христов Гръблев, роден на 11 януари 1893 г. в Габрово. Баща му е пощенски раздавач и загива в избухналата Балканска война. Никола остава сирак и се грижи за майка си и двете си сестри. Семейството им минава през голяма мизерия.
Той става обущар и овладява добре
занаята
.
Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.
към текста >>
48.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който
занаят
се пенсионира.
Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението.
От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който
занаят
се пенсионира.
Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева.
към текста >>
49.
7.19 Стойна Кондарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя приютява и учи младите на шивашкия
занаят
.
Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си. Учителя й помага и я пази в живота през големите мъчнотии, през които минава. Нейният скромен и всеотдаен живот за братството е пример за поучение й подражание. След заминаването на Учителя сестра Стойна живее в малка барака на Изгрева.
Тя приютява и учи младите на шивашкия
занаят
.
Постоянно в дома си има по няколко сестри — братски деца на квартира, предимно от Мърчаево или провинцията, които учат в София. Тя много обича Рила и Витоша и до края на живота си ги посещава. Заминава си на 4 юни 1967 г. Оставя светли спомени в сърцата на младите.
към текста >>
50.
7.57 Пантелей Карапетров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя
занаята
." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш?
Пантелей Карапетров Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Пантелей Карапетров, дърводелец по професия. Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителя е постоянно при строежите, усмихнат и разположен.
Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя
занаята
." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш?
Дърводелството е един от най-хубавите занаяти." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си. Като правят бараките на Изгрева, на Пантелей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска. На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка душа. Отгатва желанието на Пантелей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота.
към текста >>
Дърводелството е един от най-хубавите
занаяти
." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си.
Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Пантелей Карапетров, дърводелец по професия. Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителя е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш?
Дърводелството е един от най-хубавите
занаяти
." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си.
Като правят бараките на Изгрева, на Пантелей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска. На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка душа. Отгатва желанието на Пантелей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота. Пантелей остава да живее на Изгрева и след заминаването на Учителя, заедно с другарката си Петранка активно участва в трудния братски живот.
към текста >>
51.
7.58 Гради Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския
занаят
и става майстор.
В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителя създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България. Като израства, той се запознава с идеите на братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките.
Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския
занаят
и става майстор.
С този занаят обикаля из цяла България. Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за поддържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи. Под влиянието на Учителя Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание.
към текста >>
С този
занаят
обикаля из цяла България.
Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България. Като израства, той се запознава с идеите на братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор.
С този
занаят
обикаля из цяла България.
Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за поддържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи. Под влиянието на Учителя Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание. Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа.
към текста >>
52.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В ранните часове, когато всичко наоколо спеше, или пък когато изморените
занаятчии
, дървари и чобани почиваха по къщя и кошари, Константин приведен до светлинка, следеше как някой от младите чете славянското писмо.
Населението от родопския край дълги години не можеше да види нито аршин от прочутите ахъчелебийски и дардеренски шаеци. Всичко отиваше за потурите, антериите и абите на султанската войска. Повече от седемдесет хиляди топа аба беше дадена от околиите на Ахъчелебийско и Дардеренско. Малко ли нещо е това? И за тия неща ставаше дума, когато младите хора го посещаваха да ги учи на четмо и писмо.
В ранните часове, когато всичко наоколо спеше, или пък когато изморените
занаятчии
, дървари и чобани почиваха по къщя и кошари, Константин приведен до светлинка, следеше как някой от младите чете славянското писмо.
„В начале сотвори Бог небо и землю - сричаше младият човек земля же бе невидима и неустроена: и тма верху бездны. и Дух Божий ношашеся верху воды. И рече Бог: да будет свет: и быст свет." - Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята.
към текста >>
53.
Вуйко Йоргаки Зебилев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Ами какъв ти е
занаята
, бре сине?
- казаха едновременно двамата стари люде и обясниха най-подробно къде е къщата на Дъновската фамилия. Те искаха да кажат още много неща за младия Константин, но по-едрият мъж бързо им даде да разберат, че времето им е малко. Въпреки това обаче старият човек припна колкото му държаха силите, настигна гостенина преди да се бе качил на коня и го запита: - От кой край си, българино? - От Варненско, дядо, от морето.
- Ами какъв ти е
занаята
, бре сине?
- Бакърджия съм, дядо. Дюкян имам. - Иди си със здраве - успя да изрече старият, а двата коня със ситния звън на пряпорците понечиха да се възкачат по нагорнището. По майчина линия Константин Дъновски води началото си от стар овчарски род в Устово, известен под прякора Забилци. Името Забилци е получено от преди двеста години и е дадено на фамилията от местния паша за честно и стриктно изпълнение на задълженията при изплащането на данъците.
към текста >>
Потомък на този род е бил Йоргаки Зебилев2 вуйчо на Константин Дъновски по
занаятие
бакърджия, който ще видим, че играе значителна роля в живота на младия Константин.
Дюкян имам. - Иди си със здраве - успя да изрече старият, а двата коня със ситния звън на пряпорците понечиха да се възкачат по нагорнището. По майчина линия Константин Дъновски води началото си от стар овчарски род в Устово, известен под прякора Забилци. Името Забилци е получено от преди двеста години и е дадено на фамилията от местния паша за честно и стриктно изпълнение на задълженията при изплащането на данъците. Родоначалник на този голям овчарски род бил Георги Манолов, който на времето си стопанисвал около пет хиляди овци1.
Потомък на този род е бил Йоргаки Зебилев2 вуйчо на Константин Дъновски по
занаятие
бакърджия, който ще видим, че играе значителна роля в живота на младия Константин.
* Много мила, много радостна бе срещата на Костантин с вуйко си Йоргаки Зебилев. Не стигна нощта да се наприказват братът и сестрата, вуйкото и племенникът. Почти всички не спяха, а Константин разказа на вуйко си за всичко, което ставаше в село. И за живота на семейството, и за хала на устовци му говори, и за гръцките берии, па и за сиромашията на тоя край.
към текста >>
Не само
занаят
ще изучиш, но и даскал може да станеш.
Когато всички си легнаха те двамата седяха до огнището, в което пръщяха борови съчки и си приказваха. - Защо пък да не дойда? Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това село, тия жадни за книги наши люде? - Помисли си добре - рече вуйкото. - Там ще има също работа за тебе.
Не само
занаят
ще изучиш, но и даскал може да станеш.
Къде по българско сега няма жадни люде за книги? Решил ли си да бъдеш светлинка за народа, знай, че навсякъде е мрак, навсякъде ще светиш. Размисли се Константин над тия думи и през нощта пресметна всичко в ума си. Като че повече надвиваше мисълта да тръгне с вуйко си. И без това за него тук ставаше доста притеснено.
към текста >>
Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като
занаятчийски
работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна.
Юрна се пролетният вятър над родната планина и по тучните поляни и в просеките на вековните смърчове и ели се усмихваха модро сините очи на минзухарите. - Ще вървим, вуйко Йоргаки - каза една вечер Константин и вече стягаше своята премяна в козените си дисаги. - Е, щом реши, ще вървим - отвърна Йоргаки - нека е за твой късмет и за добро на народа. Годината е 1847. Тогава Константин беше на 17 години.
Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като
занаятчийски
работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна.
Напускането на родното селце, отправянето му към нови хоризонти отгръща нова страница от живота на Константин Дъновски. Това е вторият период от неговото житие, изпълнено с надежди и разочарования, с опити за отдаването на монашество и остър завой към непоколебим устрем за борба срещу неправдите и националната робия. 1 Ат. Примовски. Бит и култура на родопските българи, Изд. БАН, 1973 г.
към текста >>
54.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Започна да учи бакърджийски
занаят
.
Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село.
Започна да учи бакърджийски
занаят
.
Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше. Усещаше той, че не свършва тука неговият път. Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията. В дюкяна идваха селяни от близките села, купуваха бакърени съдове или пък донасяха за поправка котли и тигани.
към текста >>
Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни
занаятчии
или аргати.
Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама. Петър като че съвсем не искаше да го разчита. Беше неделен ден, когато младежите бяха кацнали високо над варовиците и бяха намерили на една малка полянка сенчесто дърво. Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между гръцките чорбаджии има такива, които не обичат българите.
Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни
занаятчии
или аргати.
- Ние сме само да плащаме вергии3 - обади се Белю Пинин. Нас няма кой да ни защити, гърците си имат патрика в Цариград, който се е разбрал със султанските пазачи на хазната и затова тежките берии4 се падат на нас. С нашите пари, които те пращат в Цариград, поддържат приятелството между патриката и големците. - Пък може и със самия султан - добави Петър. - Ако бяхме сговорни - казваше дядо ми Хаджия, нямаше да сме на този хал.
към текста >>
Добре, че народът български си е имал
занаятия
, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и
занаятите
си.
Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство. Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само манастирите, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение. Потекли тъмните робски столетия. През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви.
Добре, че народът български си е имал
занаятия
, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и
занаятите
си.
Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави.
към текста >>
55.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския
занаят
.
Още като дете Тодорчо проявявал необикновена любознателност и домашните му били принудени да слушат как той чете с тънкото си звънливо гласче своите уроци в бедничката стая. Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от урока по история, където се описвали важни събития. Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение. Пеню Киров (отляво) с Тодор Стоименов (около 1915 г.) Тодор е вече юноша на седемнадесет години.
Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския
занаят
.
Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива. Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
56.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както всички провинциални градове, така и Бургас, затворен безбурно в своето катадневие, в
занаятите
, търговията и оня по-широк размах, който морето дава на живота, посреща последната година на столетието и се готви да навлезе в двадесетия век.
Първият събор на Бялото Братство Град Бургас в 1900 година.
Както всички провинциални градове, така и Бургас, затворен безбурно в своето катадневие, в
занаятите
, търговията и оня по-широк размах, който морето дава на живота, посреща последната година на столетието и се готви да навлезе в двадесетия век.
В това неминуемо за всеки човек вълнение, когато прекрачва синура между два века, пристига съобщението до Пеню Киров и Тодорчо Стоименов, че са поканени във Варна за първия събор на Бялото Братство, „който ще се осъществи във Варна". Стоименов е особено развълнуван от това съобщение и намира начин да се отбие в стаята, където работи Пеню Киров в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници. - И аз така получих такова съобщение - казва Пеню Киров, очите на когото светят от същата радостна възбуда. - Чудесно! - С възторжена усмивка се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време.
към текста >>
57.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Грамотни граждани, чиновници,
занаятчии
, запазили благочестието на своите родове, и жадни за истината селяци със здрав природен разум, а по-късно и млади хора, завидно интелигентни синове и дъщери на патриархални семейства, приеха думите на Учителя като нова свежа струя в живота си и се наредиха между останалите да слушат пълното с живот слово.
Това не е съвсем истина. Той е склонен да приема вярата в известен смисъл дори и във формата на своеобразен мистицизъм, но на поповете много не вярва. Той прави с тях хумор. Тази резервираност му е пречила да вникне в словото, защото никой не му го е казвал ясно, „по човешки“, както се говори между народа. Тази е причината, че много люде из народа, където стъпи Учителят, отвориха сърцата си за неговото слово.
Грамотни граждани, чиновници,
занаятчии
, запазили благочестието на своите родове, и жадни за истината селяци със здрав природен разум, а по-късно и млади хора, завидно интелигентни синове и дъщери на патриархални семейства, приеха думите на Учителя като нова свежа струя в живота си и се наредиха между останалите да слушат пълното с живот слово.
В такава смесена, нехомогенна по произход и култура, по обществено и материално положение, но хомогенна по духовния си строеж аудитория Учителят пося семената на една по-нова и по-опростена външно, но по-задълбочена вътрешно форма на Христовото Слово. Казвам Христовото Слово, защото учението на Бялото Братство се отличава от някои други многовидности на окултизма по това, че в основите си, макар да приема трите постулати на окултната наука - еволюцията, прераждането и закона за кармата, остава задълбочено и езотерично тълкувание на Евангелието. Макар че по тези основни принципи на учението ще стане дума и по-нататък, нека още отсега да кажем, че всички религии и учители до появата на Исус от Назарет, Който е Христос, включително и целият „стар завет“ в Библията е подготовка за идването на Христос. Учителят на Бялото Братство научи своите ученици да вярват не само в „Христа разпнатаго“, но и във вечно живия Христос, Словото на Когото се мъчат с големи усилия върху себе си да го направят практика във всекидневния си бит. Те са научени да мислят, че учителите на човечеството до Христа са възвишени човешки души, превъзмогнали всичко, извървяли трудния каменист път на еволюцията и станали светила на дадени народи, но Христос е дошъл направо от сърцето на вечния, вездесъщ и необхватен в човешката размисъл Творец.
към текста >>
58.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани,
занаятчии
или професори и дейци от всяка категория.
Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас.
Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани,
занаятчии
или професори и дейци от всяка категория.
С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика.
към текста >>
59.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Веднъж един
занаятчия
, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака.
Един ден в далечното бъдеще те ще станат ясни за всеки човек. Не бързайте с вашите заключения дори и тогава, когато правите преценка кое е добро и кое - зло. В човешкия живот неминуемо има падения и ставания. Това е закон в растежа и на децата. Всяко падане има и своята добра страна.
Веднъж един
занаятчия
, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака.
Един негов приятел, който минавал наблизо, го взел, качил го на коня си, за да го заведе при някакъв лечител, който знаел да поправя изкълчено и счупено. Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрънкали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята занаятчията с изкълчения крак. „Не ми ли стигаше първата беда - рекъл си той - та сега и втора? “ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил. Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил.
към текста >>
Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрънкали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята
занаятчията
с изкълчения крак.
В човешкия живот неминуемо има падения и ставания. Това е закон в растежа и на децата. Всяко падане има и своята добра страна. Веднъж един занаятчия, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака. Един негов приятел, който минавал наблизо, го взел, качил го на коня си, за да го заведе при някакъв лечител, който знаел да поправя изкълчено и счупено.
Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрънкали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята
занаятчията
с изкълчения крак.
„Не ми ли стигаше първата беда - рекъл си той - та сега и втора? “ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил. Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота.
към текста >>
60.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Може да си обикновен работник или
занаятчия
, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник.
Може да си обикновен работник или
занаятчия
, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави.
към текста >>
61.
ДЯНКО КОЛЕЛОТО
 
- Борис Николов
Тъй живееха
занаятчиите
някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
Следва богат, сит обяд. Рибата обича тънко бяло винце, а то от сутринта вече е турено да се изстудява. Хубавото разположение идва естествено – сега може да се изпее някоя от старите възрожденски песни… Когато слънцето се наклони, впрегнат кончетата и шарените талиги потеглят с весел звън. Всички са доволни, сити, отпочинали; припкат кончетата, звънят звънчетата…
Тъй живееха
занаятчиите
някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
към текста >>
62.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат
занаяти
.
На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство.
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат
занаяти
.
Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
към текста >>
Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този
занаят
.
Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия.
Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този
занаят
.
В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност.
към текста >>
Трудно е да се повярва, че
занаятите
са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство.
Трудно е да се повярва, че
занаятите
са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя.
към текста >>
63.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един
занаят
, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети.
Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един
занаят
, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
Често казваше, че доброто усвояване на един занаят изисква същите усилия и работа, както следването в университета. След 9 септември 1944 г. Крум Въжаров твърдо отстоява своите убеждения на ученик на Учителя и повече не е било възможно да заема отговорни постове, съответстващи на неговата квалификация и висока интелигентност. Тогава той започва да работи мозайка в строителната бригада на Борис Николов. Крум Въжаров посвещава целия си живот на делото на Учителя и в служба на Бога.
към текста >>
Често казваше, че доброто усвояване на един
занаят
изисква същите усилия и работа, както следването в университета.
Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
Често казваше, че доброто усвояване на един
занаят
изисква същите усилия и работа, както следването в университета.
След 9 септември 1944 г. Крум Въжаров твърдо отстоява своите убеждения на ученик на Учителя и повече не е било възможно да заема отговорни постове, съответстващи на неговата квалификация и висока интелигентност. Тогава той започва да работи мозайка в строителната бригада на Борис Николов. Крум Въжаров посвещава целия си живот на делото на Учителя и в служба на Бога. Той беше изключително скромен, мълчалив човек.
към текста >>
64.
Искам само свободното ви време
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той ни казваше: „За школата искам само свободното ви време, всеки трябва да работи — да има
занаят
, професия.“ Ставахме сутрин много рано за започване на школните лекции.
Искам само свободното ви време В беседата „Работникът и неговата прехрана“ Учителят казва: „Всеки човек трябва да работи! “[79] Във връзка с това Крум Въжаров разказва: „Учителят ни стимулираше да работим, да учим, да израстваме.
Той ни казваше: „За школата искам само свободното ви време, всеки трябва да работи — да има
занаят
, професия.“ Ставахме сутрин много рано за започване на школните лекции.
Играехме гимнастиките и всеки отиваше да работи. Вечер, като се върнехме, се събирахме на малки групички - пеехме, свирехме, общувахме по братски. На Изгрева с музика Учителят ни съветваше: „Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с любов ще се отдадете на учение.
към текста >>
Той научил братята на този
занаят
.
Божественото знание се добива само по закона на Любовта.“[80] Повечето от учениците на Учителя имаха висше образование, но след 9 септември 1944 г. по причина, че следват учението на Учителя, почти не е било възможно да заемат служби, съответстващи на тяхното образование и квалификация. Тогава те формират строителни бригади. Бертоли, италианец по произход, бил специалист по мозайка.
Той научил братята на този
занаят
.
Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал. Крум Въжаров ни е казвал, че ние трябва да се научим тук, на Земята, да работим с най-твърдата материя, защото това, което изградим и положим като основа тук, не можем да го направим в другите светове. И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите сгради и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване. [79] Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928.
към текста >>
65.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той и неговите придружители научили местните хора на
занаяти
, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост.
„Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток.
Той и неговите придружители научили местните хора на
занаяти
, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост.
Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони и порти.
към текста >>
Учил ги е и на ред други
занаяти
.
Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род за първи път огъня. По какъв начин е бил произведен първият огън, е неизвестно. Твърдението на някои, че първият огън е бил получен чрез триене на две сухи дървета, е неприемливо; много силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали; от продължително и енергично триене сухите дървета са запушвали, но не са се запалвали. Прометей е научил хората да познават рудите - тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина, по който да се извлича металът. Той е дал също така и методите за тяхното обработване и получаване на нужните сечива и пособия.
Учил ги е и на ред други
занаяти
.
Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателен съд, за да се спаси от потопа. Живял е някъде в Кавказките планини. Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал.
към текста >>
Занимавали се също и със скотовъдство и
занаяти
.
За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава народът се занимавал със земеделие и градинарство, в които са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво.
Занимавали се също и със скотовъдство и
занаяти
.
Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море. За Саабейското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да се цитират причините. Поради настъпили суши и неблагоприятни условия, за живот народът напуснал набързо своята държава и се прехвърлил в своите владения в Източна Африка. Народите, които останали там, са известни сега под името Догони.
към текста >>
66.
Меркурий
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така например, ако един
занаятчия
има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа.
В дванадесети дом Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там или са близо до хоризонта - Асцендента. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици.
Така например, ако един
занаятчия
има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа.
Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на венерините подтици. Един човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре. При полуквадрат жаждата и стремежът за постигане на красотата срещат известни пречки.
към текста >>
67.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Хора с Марс в този дом са обикновено хирурзи, зъболекари, машинни инженери и конструктори,
занаятчии
, които в своята дейност боравят предимно със сечива.
Поради малкия размер, който Марс има, всички прояви на влиянието му са краткотрайни. МАРС В ДОМОВЕТЕ Марс в първи дом, особено (както вече отбелязахме и за другите членове на Слънчевото семейство) ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава характерните белези както на тялото, така и на главата и на лицето, за които отбелязахме, а също и на психологичните изяви. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква стенен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, за което помага френологията, а също и аспектите, които той има с Луната и Планетите. Марс във втори дом подсилва вътрешните психологически качества, които той носи. Марс в трети дом говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения-ножове, инструменти.
Хора с Марс в този дом са обикновено хирурзи, зъболекари, машинни инженери и конструктори,
занаятчии
, които в своята дейност боравят предимно със сечива.
В четвърти дом роденият ще бъде при крайно остри, неприятни, кавгаджийски отношения между родителите му, като в много случаи между тях ще дойде и развод. При по-напреднала възраст роденият ще има борби и напрежения, за да придобие необходимите му условия за живот, В пети дом връзките му с противоположния пол ще бъдат лоши, кавгаджийски. поне при една връзка той скъса, ще се раздели с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията му с неговите деца ще бъдат студени и неприятни. В шести дом роденият ще има неприятни, дразнещи разправии с братя, сестри, с близките си роднини, а също и вероятност за сериозно падане, не рядко със счупване на кост, операция, изобщо - мъчителни сътресения в живота му.
към текста >>
68.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Само нещичко да им се покаже в дадена работа,
занаят
или нещо друго, такива хора не само разбират веднага как трябва да се постигне целта, но и как да стане това по нов и по-съвършен начин.
При лоши аспекти липсва ред, последователности методи за постигане на заплануваното, липса на устои в осъществяването на всичко. Такива хора се залавят за много работи изведнъж и мъчно постигат най-важното, разпиляват вниманието си и усилията си в много задачи. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР С УРАН. При съвпад имаме човек, който при осъществяването на всяка поставена задача иде търси нови и оригинални методи за нейното реализиране. При добри аспекти имаме човек, който усърдно се привързва към всяка своя работа и с устрем се залавя за нея, винаги му идват наум нови и оригинални методи за нейното реализиране.
Само нещичко да им се покаже в дадена работа,
занаят
или нещо друго, такива хора не само разбират веднага как трябва да се постигне целта, но и как да стане това по нов и по-съвършен начин.
Не обичат да копират и да приемат от общоприетите и утвърдени начини. При лоши аспекти имаме същото, само че не в така организирана последователност и облагородена форма за осъществяването на поставената задача. Всичко става с известна нервност; освен това у индивида има едно подсилено честолюбие, което в много случаи пречи за доброто и пълно] реализиране на определеното за изпълнение. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН. При съвпад имаме индивид с много добро и мек отношение към хората и всичко, изящно изпълнение на всяка работа, като за нейното реализиране се влага и изкуство.
към текста >>
69.
Ръцете като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и
занаяти
.
В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и
занаяти
.
При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра.
към текста >>
70.
Фалангите на палеца
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички майстори, в които и да било
занаяти
, имат този възел добре развит.
Такъв човек се оставя да бъде воден от този подтик. Ако третата фаланга на палеца е силно развита, а Другите две са слабо развити, имаме човек с леко поведение, жаден за чувствени наслади, непоследователен, непостоянен припрян, безгрижен. Степента, до която е развита третата фаланга, определя способността на човек да люби, определя размера на чувствата както във висшия, идеален смисъл на думата, така и половото влечение. Възелът между първата и втората фаланги на палеца определя независимостта, твърдостта и изпълнителната сила на човек. Възелът между втората и третата фаланги на палеца определя усета за ред и възможността за осъществяване на този ред и изпълнението на поставените задачи.
Всички майстори, в които и да било
занаяти
, имат този възел добре развит.
Когато от вътрешната страна на фалангите на палеца има надлъжни линии, това говори за здраве, добра, задълбочена мисъл, изпълнение на поставените задачи. Ако пък имаме напречни линии, това говори за фалшива логика, пречки за един реален поглед върху нещата. Палецът има отношение към главата, гръбнака, енергията, постоянството, разумната воля и възможността на човек да се приспособява към създадените условия. Свързан е с жизнеспособността и общото състояние на здравето.
към текста >>
71.
Второстепенните линии
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една такава добре очертана и ясна Марсова линия говори за голяма енергия и способност във всички
занаяти
, където се борави с метал и огън, с умение да командува и разпорежда, със способности също и във военното дело.
Ръка голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с междини между пръстите, с тънка кожа отгоре, показва един прецизен творец, дори и без ясно изразена линия на Аполон. А ръце по-малки, но пак кокалести, не така сухи, с добре изразена Аполонова линия, определят човек, който може да не е толкова прецизен, за да даде точен фотографски образ, но ще поднесе творба, която носи ярък отпечатък на силни емоционални преживявания. МАРСОВАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 2-2). Началото на Марсовата линия може да започне от линията на живота като негова клонка или от Урановия участък. И в двата случая тя минава покрай Лунния хълм и отива към Марсовия.
Една такава добре очертана и ясна Марсова линия говори за голяма енергия и способност във всички
занаяти
, където се борави с метал и огън, с умение да командува и разпорежда, със способности също и във военното дело.
Тя говори също и за сприхавост, особено ако е къса и започва от областта на Хано. Когато Марсовата линия започва от линията на живота, тази енергичност се изразява в постигане преди всичко на материални ценности, свързани с ежедневните нужди на човека - пари, имоти, богатства. Ако пък започва от Урановата област, това говори също за голяма енергия, изразена при всяка поставена задача, предимно като интелектуални постижения. Ако Марсовата линия пресича линията на Сатурн, когато последната започва от Урановия участък, а линията на Марс започва от линията на живота, имаме опасност от огън, от изгаряне. Изобщо добрата Марсова линия дава издръжливост, твърдост и постигане на всяка поставена задача, а също добро, устойчиво здраве.
към текста >>
В
занаятите
или в науките, без да са изучавали опита и постиженията на другите в дадена област, винаги ще намерят оригинални и разумни разрешения.
Тези гривни говорят за количеството наследени жизнени сили. Ако тези линии са ясно изразени, имаме човек с добра жизнена сила, добро здраве и способност за напрегната физическа работа. Те подсилват също линията на живота. Ако са слабо очертани, имаме човек със слабо изразена жизнена сила, слабо устойчиво здраве и неспособност за напрегната физическа работа. ЛИНИИ В УРАНОВАТА ОБЛАСТ (фиг.58,5-5), Ако тези линии са насочени нагоре, показва човек, който при каквито и трудности да се намери, всякога ще стигне до свои оригинални методи за тяхното разрешение.
В
занаятите
или в науките, без да са изучавали опита и постиженията на другите в дадена област, винаги ще намерят оригинални и разумни разрешения.
Ако в Урановата област няма линии, това твори, че този човек ще трябва здраво да се придържа към опита и придобитото от другите в областта, където той работи и се проявява. ЛИНИИ В ПЛУТОНОВАТА ОБЛАСТ (фиг.58, 7-7). Ако в гази област съществуват ясно изразени успоредни линии, отиващи към палеца, имаме човек, конто с голяма енергия и устрои се залавя с изпълнението на всяка поставена задача. Ако имаме напречни линии в Плутоновата област, явяващи се успоредни на животната и отиващи към Венериния хълм. то ще имаме личност, която ще скъса връзките си с любим човек.
към текста >>
72.
Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на
занаяти
, скотовъдство и градинарство.
По това време на Земята живеели хората от първата човешка раса - много по-съвършени и образовани от нас. Те живеели на континента Атлантида и изчислили с голяма точност, че този астероид получава ускорение и поради това ще падне върху Атлантида. Ето такъв текст се запазил от онова време: „В 52 хеп от периода Дурия, в третата смяна на слънцето в пролетното равноденствие, в 13 деление на деня хул този къс ще падне върху Атлантида“. Малко преди това да стане, част от атлантите напуснали острова и отишли в Африка, в Египет, където положили основите на дневноегипетската култура. Друга част се отправила към Америка.
В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на
занаяти
, скотовъдство и градинарство.
Това били високоразвитите атланти. Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала. Астероидът се стоварил върху Атлантида и я потопил. При удара оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата. Това е Потопът, за който се разказва в Библията.
към текста >>
73.
8. Един тягостен ден
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За пръв път почувствувах професията си като
занаятчия
, който трябва да работи по задължение.
Шумът растеше заедно със скуката. Малките обичат свободната работа, когато са милвани и вдъхновявани от топлия поглед на преданата учителка. Свободни занимания без дух и настроение от учителката е по-точно — свободно безредие. Така следобедът мина доста уморително за мен и за децата. В момента но можах да преценя работата си, но трябваше да отбележа неуспеха.
За пръв път почувствувах професията си като
занаятчия
, който трябва да работи по задължение.
Дано не се повтори тоя скучен ден!
към текста >>
74.
Добър съвет.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Но помни, момченце ти, да не мислиш за игри — всяко време, всеки час, а да гледаш като нас: да обичаш ти труда, и да почнеш от сега да се учиш
занаят
, за да станеш ти богат.
ДОБЪР СЪВЕТ Митко, Митко, бързо тук — на, вземи тоз малък чук — със пиронче или клин, всичко ний ще изградим: маса, стол и канапе и за теб играчки две — може също и креват, шкафче и голям долап, . .
Но помни, момченце ти, да не мислиш за игри — всяко време, всеки час, а да гледаш като нас: да обичаш ти труда, и да почнеш от сега да се учиш
занаят
, за да станеш ти богат.
Сл. Битраков
към текста >>
75.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча
занаят
тепърва.
Само по едно време извика някого си Елиаху — да го снемел от кръста... Трябва да му е бил нещо роднина или приятел. То се знае, че никакъв Елиаху се не вести: луд ли е ? Умря си Човекът и без него... На другия ден ме засърбя ръката. Па бях и прегладнял. Пусията край канарите на Йерихон бе открита: нали там ме хванаха! Де да иде човек ?
А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча
занаят
тепърва.
Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли? И тази добра! Та защо не възкреси себе си, ами възкресява другите ? Този Елиазер беше богат. От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око.
към текста >>
76.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и
занаятчии
.
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за общественъ строй и държавенъ редъ. За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ. Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия.
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и
занаятчии
.
Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му. Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи.
към текста >>
Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а
занаятчиитѣ
и работницитѣ — отъ нозетѣ му.
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за общественъ строй и държавенъ редъ. За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ. Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ.
Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а
занаятчиитѣ
и работницитѣ — отъ нозетѣ му.
Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също.
към текста >>
77.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар
занаят
в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд.
маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар
занаят
в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>
78.
Младият египтянин
 
- Георги Радев (1900–1940)
Все едно какви са: прости селяни ли,
занаятчии
ли, свещеници ли или държавни служители.
Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.
Все едно какви са: прости селяни ли,
занаятчии
ли, свещеници ли или държавни служители.
Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определят мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите.
към текста >>
79.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички
занаяти
и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии.
Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички
занаяти
и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
към текста >>
80.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Това си е чистата наука, чистият
занаят
.
В разговорите им Петър споделя, че не го привлича нито едното, нито другото. Нито протестантските мисии на Америка и Англия ще съживят закърнялите дълбоки корени на българската духовност, нито предписването на билки и съвременни рецепти ще даде простор на духовния заряд, който е натрупал в себе си. Вече е убеден, че работата му трябва да се издигне и над едното и над другото, за да тласне нещата напред. Американското протестантство вече е дало на света, което може да се научи от него. Сега то навлиза в терена на консервирането на духовното си минало. Медицината?
Това си е чистата наука, чистият
занаят
.
От тука до края на света ще има все по-добри и по-добри лекари, и толкова! Трябва да се прехвърли духовната щафета в ръката на нов духовен водач, който да завладее нов духовен терен. Баща му го разбира. Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със сина му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере. Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности.
към текста >>
81.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и
занаятчии
от цяла Централна и Източна Европа.
Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и
занаятчии
от цяла Централна и Източна Европа.
Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот.
към текста >>
82.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни
занаяти
.
Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски. Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов. Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци. Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр.
Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни
занаяти
.
Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София.
към текста >>
83.
И така ...
 
- Атанас Славов
Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както
занаятът
на проституцията се превръща в същинска индустрия, както
занаятът
на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и
занаятът
на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък.
Ще колят католици в Англия. Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина. Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност. Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае.
Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както
занаятът
на проституцията се превръща в същинска индустрия, както
занаятът
на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и
занаятът
на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък.
Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик.
към текста >>
84.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Занаятчии
вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът.
Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село.
Занаятчии
вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът.
Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на село. Не че не бе виждал голям град. В Пловдив, където учи, и в Пазарджик, в голямото българско училище при Мудрон и в гръцкото училище, също беше открил какво нещо е това големият град, дето едва ли имаше друг като него. Но за Варна вуйчо му му беше разправил неща, които бяха толкова нови, че не ги бе взел за чиста монета, въпреки че лесно се съгласи да тръгне с него да си търси тук учителска или друга някоя работа. Устово беше малко местенце, колкото и красиво, и нито той, нито пък майка му особено го виждаха като мястото, дето ще почне и протече и свърши животът му.
към текста >>
Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на
занаяти
, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп.
Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света.
Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на
занаяти
, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп.
Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна.
към текста >>
Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските
занаяти
, които биват защитавани от турския закон за
занаятчийските
гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли
занаята
, ставаш свободен гражданин.
Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп.
Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските
занаяти
, които биват защитавани от турския закон за
занаятчийските
гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли
занаята
, ставаш свободен гражданин.
Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни.
към текста >>
В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите
занаятчии
, нужни на черноморската столица на султанските земи?
Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски?
В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите
занаятчии
, нужни на черноморската столица на султанските земи?
Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия. С търговци на жито, на говеждо и на овче месо.
към текста >>
Атанасов и Курти Добрев, който, в
занаятчийския
дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници.
Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите. На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището след Константин учителстват П.
Атанасов и Курти Добрев, който, в
занаятчийския
дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници.
В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча.
към текста >>
Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови
занаятчии
, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си.
Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови
занаятчии
, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
към текста >>
Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на
занаятчията
Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Българите са се посъбудили. Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л.
Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на
занаятчията
Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени. И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща.
към текста >>
85.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на
занаята
на баща си, т.е.
Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после. Тук, докъдето сме стигнали, Петър Дънов се е записал да учи във Варна. Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то. Роден е в Хадърча, но ще го срещнете в някой регистър като роден във Варна. Баща му се казва Дъновски, но ето че вие го знаете като Дънов.
А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на
занаята
на баща си, т.е.
Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.
към текста >>
86.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
И двамата са
занаятчии
, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар.
При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов.
И двамата са
занаятчии
, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар.
И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят. И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини.
към текста >>
Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски
занаятчия
Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование.
„Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж.
Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски
занаятчия
Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование.
Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата.
към текста >>
Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този
занаят
.
Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков. Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран.
Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този
занаят
.
По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“. Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г.
към текста >>
Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния
занаят
, който му дал възможност да завърши медицина в Америка.
Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят. По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“. Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата.
Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния
занаят
, който му дал възможност да завърши медицина в Америка.
Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка. * Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време?
към текста >>
87.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и
занаятчии
, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е.
Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти.
Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и
занаятчии
, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е.
хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач.
към текста >>
хубавици от „
занаята
“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари.
На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е.
хубавици от „
занаята
“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари.
Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
към текста >>
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и
занаятчии
, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение.
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и
занаятчии
, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>
Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския
занаят
, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района.
Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския
занаят
, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
Въпреки че трябваше да пести за медицинския факултет, където искаше да влезе, можеше да походва. Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се. Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението. В Ню Йорк бе срещнал Дънов, който също сега през лятото, като нямаше лекции, бе малко по-свободен и в края на седмицата щяха да се видят. Бъдещият пастор щеше да направи първото си посещение на великолепна Филаделфия.
към текста >>
88.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата;
занаятчии
работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи.
Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата;
занаятчии
работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век.
към текста >>
89.
Съдържание
 
- Георги Христов
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>
90.
1. Идеята за четирите съвета
 
- Георги Христов
Поставете в действие всички
занаяти
, които владеете.
Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара - колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва. Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате.
Поставете в действие всички
занаяти
, които владеете.
Някой е педагог - нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги - ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларнети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие - да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем.
към текста >>
91.
2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета
 
- Георги Христов
И казвам: аз съм завършил финанси и не отивам да правя коли, макар че зная този
занаят
.
Той ме препоръчва на втори, на трети и ето - пробивам си път. Този ще ми даде нещо, онзи ще ми даде нещо. И тяхната кола е направена, и моята кола е направена. Да допуснем сега следното противоречие. Да речем, аз съм завършил известен университет, завършил съм финанси, но за мене няма подходящо място и трябва да чакам една-две години, докато се освободи някое.
И казвам: аз съм завършил финанси и не отивам да правя коли, макар че зная този
занаят
.
Отивам по кафенетата, пуша цигара след цигара .... пуф, пуф. Питам: какъв смисъл има в това? Вместо да казва „пуф - пуф“, да вземе теслата, че „трак - трак“ с нея. Нали е по-умно? Да вземем и други примери: завършил си пчеларство и имаш дарбата да се занимаваш с пчели.
към текста >>
92.
3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът
 
- Георги Христов
В нашата Школа ще застъпим всички
занаяти
.
3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко.
В нашата Школа ще застъпим всички
занаяти
.
Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи.
към текста >>
Няма да има
занаят
, който да не познаваме.
3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти.
Няма да има
занаят
, който да не познаваме.
Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим.
към текста >>
Няма да има
занаят
между нас, за който да кажем, че не е хубав
занаят
.
Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари? “ Всички камъни, тухли, пясък - всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство - всичко можем да работим.
Няма да има
занаят
между нас, за който да кажем, че не е хубав
занаят
.
Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не? “ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи.
към текста >>
Не, всички
занаяти
ще можем да работим.
Ще кажете: „Отде ще вземаме пари? “ Всички камъни, тухли, пясък - всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство - всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят.
Не, всички
занаяти
ще можем да работим.
Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не? “ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ - Защо?
към текста >>
В комуната всеки може да си работи своя
занаят
, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната.
И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности - вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност.
В комуната всеки може да си работи своя
занаят
, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната.
Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите.
към текста >>
93.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на
занаятчийската
професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията.
Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на
занаятчийската
професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи.
към текста >>
94.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален,
занаятчийски
и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален,
занаятчийски
и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>
- Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци,
занаятчии
и работници.
При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
- Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци,
занаятчии
и работници.
При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет. Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства.
към текста >>
95.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА
 
- Георги Христов
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>
96.
I Комуната в Ачларе
 
- Георги Христов
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>
97.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Никой от нас не знаеше обущарския
занаят
, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата.
Най-напред аз и още трима приятели, след завръщането ни от Ачларе постъпихме като надничари в един държавен разсадник. Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар - дядо Георги. В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и сирене и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета. Макар и скромно възнаградени, ние се чувствахме горди, когато сутрин влизахме в редицата работници от близките софийски села, които ни гледаха с почуда. Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши.
Никой от нас не знаеше обущарския
занаят
, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата.
Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост. Не си спомням добре края.
към текста >>
98.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на
занаят
.
Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката. Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения.
Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на
занаят
.
И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование.
към текста >>
99.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
 
- Георги Христов
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един
занаят
за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието.
Само едно общество от такива хора. може да бъде идеалното. Методите на Бялото братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия трябва да са налице.
към текста >>
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един
занаят
, за да бъдете свободни“.
Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един
занаят
, за да бъдете свободни“.
Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим. Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия.
към текста >>
Опитвахме разни
занаяти
, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много.
Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни“. Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим.
Опитвахме разни
занаяти
, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много.
Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета.
към текста >>
През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме
занаята
.
Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета.
През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме
занаята
.
Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата. В разговор с Учителя по този въпрос, той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимият устрем, в който сме тласнати, той не можеше да ни възпре.
към текста >>
100.
Общежитието на Изгрева
 
- Георги Христов
Отдолу щеше да има магазинчета за разни
занаяти
.
Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на Братството, макар Учителя да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
Отдолу щеше да има магазинчета за разни
занаяти
.
Но нищо не стана. Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер.
към текста >>
НАГОРЕ