Търсене в текстове за 'Занаят'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен.
към текста >>

Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество.
към текста >>

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
към текста >>

2. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят.
Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство.
към текста >>

Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят.
Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици.
към текста >>

Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания.
След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания. Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
към текста >>

Аз също бях принудена да живея в тази груба среда на занаятчии.
Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша. Аз също бях принудена да живея в тази груба среда на занаятчии. Но никога не одобрявах вътре в себе си това, което се случи, защото знаех много добре къде ще ни отведе. Отведе ни където трябва. Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци.
към текста >>

Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност.
Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено. Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти? Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света.
към текста >>

Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти?
Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти? Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата.
към текста >>

Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора.
В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения. Ако си крака - ще вървиш с тях, ако си ръце - ще работиш с тях, но краката и ръцете не могат да вземат решения, а главата и онова, което е вложено вътре в нея. А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли? Защото е необходим ценз за обществото, в което живее и пребивава Школата. Необходим е ценз и за самата Школа. Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия. Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят.
към текста >>

Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия.
А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли? Защото е необходим ценз за обществото, в което живее и пребивава Школата. Необходим е ценз и за самата Школа. Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия. Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят. Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя.
към текста >>

3. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години.
В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване. Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда. Да, но Невидимият свят бе взел предварителни мерки за това. Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година. Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката.
към текста >>

4. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги.
Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Учете един занаят 19.
Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19. Общата кухня 20. Домът Гумнерови на ул. “Опълченска” 66 21. Идеята за комунален живот 22. Пристигане в село Ачларе 23.
към текста >>

6. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
към текста >>

7. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно.
Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли.
към текста >>

8. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава.
към текста >>

Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа.
Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим.
към текста >>

Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си.
Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница.
към текста >>

И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим.
Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща.
към текста >>

Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци.
За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни.
към текста >>

Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
към текста >>

Но и с този занаят не стана нищо.
Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите. И тук нищо не стана. Накрая започнахме да подвързваме книги и то нощно време.
към текста >>

9. 33. МАЛАРИЯТА

Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят.
Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката. Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование.
към текста >>

10. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Които имаха занаят като мене, направо стъпихме в занаята си и забравихме, че сме следвали.
Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите. Които имаха занаят като мене, направо стъпихме в занаята си и забравихме, че сме следвали. Други пък изчакаха известно време да видят как ще се развият събитията. Някои се принудиха да дават декларации, а пък при други случаи наредбата не се приложи толкова строго. Така че тези, които си взеха дипломите отидоха на държавна работа. Но една група, която беше възмутена от тази наредба отказа държавна работа и докрая на живота си работеха като занаятчии, но бяха свободни хора. Един от тези свободни хора бях и аз.
към текста >>

Но една група, която беше възмутена от тази наредба отказа държавна работа и докрая на живота си работеха като занаятчии, но бяха свободни хора.
В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите. Които имаха занаят като мене, направо стъпихме в занаята си и забравихме, че сме следвали. Други пък изчакаха известно време да видят как ще се развият събитията. Някои се принудиха да дават декларации, а пък при други случаи наредбата не се приложи толкова строго. Така че тези, които си взеха дипломите отидоха на държавна работа. Но една група, която беше възмутена от тази наредба отказа държавна работа и докрая на живота си работеха като занаятчии, но бяха свободни хора. Един от тези свободни хора бях и аз. Но трябва да признаем, че никой от нас не отиде да пита Учителя как да постъпи в този случай. За какви ли не дребни неща сме го питали, но за един такъв важен въпрос за нашата професия, решихме, че само ние можем да го разрешим.
към текста >>

11. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца.
към текста >>

12. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти.
Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават.
към текста >>

13. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни.
Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката.
към текста >>

14. 93. ПЕСТЕЛИВОСТТА

Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят.
Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но немахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя. Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на вас.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Занаятът получен от затвора - 254 46.
Трите въпроса и трите отговора - 250 41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52.
към текста >>

16. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят.
Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки. Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си. Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят. Пеню опитал много неща: бил е шивач, книжар, застрахователен агент, чиновник, но домашните му не били доволни от него. Не приличал на тях и не могъл да печели пари като тях. Особено след срещата си с Учителя той съвсем се променил и започнали големи разправии в домът му. Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания. Но той не отстъпвал.
към текста >>

Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало.
Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки.
към текста >>

Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща.
Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите.
към текста >>

17. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач.
И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него.
към текста >>

Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия.
По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: „Това щеше да се уреди, защото над Министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
към текста >>

А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора.
Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински". Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам! " Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово.
към текста >>

18. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

На стари години отново се върна към този занаят.
При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят. Но през останалия си съзнателен живот той служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той. Пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го пита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му казва: „Има хора - женени, но са неженени.
към текста >>

19. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия.
към текста >>

В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Предлагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. Запознава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други.
към текста >>

Той ни даде условия да научим неговия занаят.
Беше със силен стремеж, честен и прям. Нямаше двуличие. Разбираше работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и поддържаше връзка с Учителя. Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас студентите да изкараме по някой и друг лев в неговата работилница. Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят.
към текста >>

При него аз учих занаят.
Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов.
към текста >>

Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия.
Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли.
към текста >>

20. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

От моят занаят, с който се препитавам.
Хайде де, издайте книга за Учителя сега! Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд. От моят занаят, с който се препитавам. Ето с такава цена съм платил за изданието на книгата „Учителят" плюс присъда от две години за това, че сме я издали на френски език. Аз можах да направя толкова. А вие направете повече.
към текста >>

21. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г.
тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв. намираща се у Панайот Ковачев, като на финансовия съвет и на Братския съвет е било известно, че в момента Панайот Ковачев не е бил в състояние да върне сумата. По така направените изложения от брат Борис Николов и Жечо Панайотов присъстващите братя и сестри се изказаха както следва: Да се настои Никола Антов да даде първоначалните списъци, понеже като председател на финансовия съвет той ги е държал. Ясно е, че Той стана причина да се почне финансовата ревизия на Братството, сигурен е бил, че ще затрудни Братския съвет, понеже единственият списък на сумите е у него и той го държи, за да затрудни цялата работа.
към текста >>

22. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години.
Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата. Накрая ме осъдиха 12 г. лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв. Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години. Разплатих се със всички мои длъжници. Какво по-хубаво от това да се разплатиш без да си дължал някому нещо. И това го има в живота на ученика. Той така се изпитва пред Учителя си!
към текста >>

23. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник.
Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя. Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба. Нагледно му бе предадено какво представлява Учението на Учителя. Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си. Ясно и просто. Друго няма.
към текста >>

24. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите.
Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен. Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии.
към текста >>

25. 45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА

45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА Имаше двама осъдени от властта за шпионаж.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА Имаше двама осъдени от властта за шпионаж. Бяха много умни, хитри и много умели и знаеха как да внасят Смут между работниците-затворници и пречеха на работата ми. Един ден хванах на единия ръката, дойде в мене сила, стиснах я и му извиках: „Ти няма да ми смущаваш работата. Та аз заради вас работя тук бе. Вие мислите, че началниците са ме изпратили. Това си е моя инициатива, да ви дам професия.
към текста >>

Ти навън ще бъдеш едно нищо без занаят, а занаята ще те спаси.
Един ден хванах на единия ръката, дойде в мене сила, стиснах я и му извиках: „Ти няма да ми смущаваш работата. Та аз заради вас работя тук бе. Вие мислите, че началниците са ме изпратили. Това си е моя инициатива, да ви дам професия. Иначе как Ще се прехранваш вън от затвора без работа? Ти навън ще бъдеш едно нищо без занаят, а занаята ще те спаси. Ако искаш да знаеш аз имам по-голяма присъда от теб. Аз имам 15 години затвор, а ти имаш 10 години. Какво ще ми се перчиш. Аз и в присъдата те превъзхождам." Оня е втрещен и не очакваше такива думи. На другия му казах същото, но го предупредих.
към текста >>

Случайно веднъж ме срещна на улицата, спря ме и усмихнат ми заговори: „Майстор Борис, ти беше прав тогава в затвора, но там не ти повярвах, чак сега ти повярвах, защото чрез занаята от затвора си изкарвам хляба и никой не ме гони, а всеки ме приема заради занаята и ми плаща предоволно." Аз се усмихвам: „Е, видя ли, че аз не работих за себе си, нито за началниците, а за вас, затворниците.
Не можеше да се примири, че аз го превъзхождам в присъдата. Но когато излезе от затвора не му давали никъде работа, макар че е бил с висше образование - имаше диплома за инженер. По едно време се сеща, че има документ за мозайкаджия 1\/-\/ разряд, той отива на един строителен обект, а тогава се строеше много и се търсеха мозайкаджии. Наемат го веднага, без да го питат кой е и от къде е. Започнал да изкарва добри пари, беше се облякъл, нахранил и спестявал по някой лев. Случайно веднъж ме срещна на улицата, спря ме и усмихнат ми заговори: „Майстор Борис, ти беше прав тогава в затвора, но там не ти повярвах, чак сега ти повярвах, защото чрез занаята от затвора си изкарвам хляба и никой не ме гони, а всеки ме приема заради занаята и ми плаща предоволно." Аз се усмихвам: „Е, видя ли, че аз не работих за себе си, нито за началниците, а за вас, затворниците. Видя ли, че с труда си човек е полезен първо на себе си, на околните, на обществото и на държавата, в която живее." Онзи продължава да се усмихва все по-широко. Сълзи се наливат в очите му и той плаче пред мене. Аз го тупам по рамото и го утешавам. „Ние всички сме човеци и ние всички сме деца на тази земя и сме братя помежду си." Разделяме се и всеки поема своя път. Понякога човешките пътища се пресичат и Онзи, който ги пресича знае много добре защо го прави, защото човек в края на краищата трябва да тръгне по своя път.
към текста >>

26. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя.
Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда. Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора. Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик.
към текста >>

Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята.
Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора. Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса. Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни. Тук работиха 60 човека. Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа. В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял Културен дом.
към текста >>

А тогава имаше голяма нужда от този занаят.
Като научиха за нашата бригада натовариха ни на един камион и ни докараха в София. Разказах, че отначало ни сложиха в църквата, но след това черквата им трябваше за друго нещо и след това ни настаниха в килии, намиращи се в мазето, което беше много неудобно и трудно. Но и този обект предадохме. От затвора излезнаха много добри майстори-мозайкаджии. И след като излязоха от затвора имаха професия, с която да си изкарват хляба. А тогава имаше голяма нужда от този занаят. Храна от затвора не взимах, освен хляб, който беше хубав. А път Мария Тодорова горката ми носеше храна. На всеки две седмици имах право на свиждане. Тя пристигаше винаги с една раница пълна с продукти и чанти, с които аз се издържах две седмици. А това са пет години.
към текста >>

27. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

А това беше моят занаят - мозайкаджиството.
Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си! " Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години. И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят.
към текста >>

На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки.
" Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години. И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво: 1.
към текста >>

Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години.
Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години. И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво: 1. Културния дом в Русе. 2.
към текста >>

Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят.
А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години. И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво: 1. Културния дом в Русе. 2. Гара Русе-Юг. 3. Мостът на Дружбата в гр. Русе. 4.
към текста >>

А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят.
„Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9. Хотел „Тримонциум" в гр. Пловдив и още много други. А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят. Що години има, все за работа е. Да сме живи, да сме здрави и да дочакаме други дни и години на истинското ни освобождение.
към текста >>

28. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Сега уча затворниците на занаят.
Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15.
към текста >>

Като уча затворниците на занаят, това е идея на Учителя.
Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля. Ние сме благодарни в страданията и в гоненията. Нашата радост е чиста, тя грее в душите ни. 103. Като уча затворниците на занаят, това е идея на Учителя. Аз върша Неговата воля. Той казва: „Затворниците да работят". И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от Божественото Учение. 104. Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен?
към текста >>

29. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата.
Работи за другите и се жертвува за другите. 16. Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи.
към текста >>

30. 3.16. Бръснарите

НЕСТОР ИЛИЕВ

През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите.
Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство. През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите. Защо ще имате нужда да сменявате професията." Всеки, кой каквото работи, да работи като за Господа, другото няма значение.
към текста >>

31. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
към текста >>

32. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало.
Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала. Турците се заканили, че ще убият децата. Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде. Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало. Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми. Бяхме шест деца: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга. Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул.
към текста >>

33. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме.
Това беше към 1922 година. Учителят държеше Неговите ученици да бъдат шлифовани, т.е. образовани и изучени. Висшето образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово. Един интелект, образован, по-добре ще разбере Словото Му, отколкото едно разхвърляно и не систематизирано съзнание. Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме. Това беше една подготовка, за да се чувства ученикът по-свободен. И в такива периоди на преследване да може ученикът да се справи и преживява. Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време. Той много добре работеше с рендето дърводелство, много добре работеше с мистрията за мазане. Аз съм присъствал и съм бил до Него, когато работеше.
към текста >>

Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време.
Висшето образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово. Един интелект, образован, по-добре ще разбере Словото Му, отколкото едно разхвърляно и не систематизирано съзнание. Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме. Това беше една подготовка, за да се чувства ученикът по-свободен. И в такива периоди на преследване да може ученикът да се справи и преживява. Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време. Той много добре работеше с рендето дърводелство, много добре работеше с мистрията за мазане. Аз съм присъствал и съм бил до Него, когато работеше. Той беше много сръчен, технически беше сръчен и всичко Му идваше отръки и можеше да се справя с всичко. Каквото хванеше, го правеше изрядно. Тази поляна, на която бяхме извеждани от Учителя горе, извън града, за посрещане на изгрева, беше отначало наречена „Баучер", а по-късно - „Изгрев".
към текста >>

34. 6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ

Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М.
За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов, не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме първенствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада.
към текста >>

35. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Тогава чайниците бяха бакърени и да се изработи един такъв чайник, това е изкуство и струва пари, а този занаят бе много ценен.
Тя беше около двадесет и шест годишна, а той над петдесет години. Изобщо смешни и трагични неща. Но това трябва да се знае, защото е първият акт на една трагикомедия. Вторият акт започна от там, когато Толев подари един чайник на Братството. Един голям и хубав чайник, на който се вареше чай. Тогава чайниците бяха бакърени и да се изработи един такъв чайник, това е изкуство и струва пари, а този занаят бе много ценен. Майсторите, които ковяха от мед бакърени тепсии, котли и чайници се наричаха бакърджии. Тези тави и менци се калайдисваха с калай. Тогава нямаше още промишлено производство на тези съдове. Един ден Толев ме вика: „Иди кажи на Учителя да ми даде три милиона лева, ще напусна адвокатската кантора и ще тръгна от село на село, и от град на град да проповядвам Учението". А преди това той бе искал пари от Учителя за неговото списание и Учителят да накара всички приятели задължително да се абонират за него.
към текста >>

36. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Постепенно с годините жителите на Изгрева се сдобиха с някой и друг занаят и така си изкарваха хляба.
Беше период, когато около Учителя кръжеха хора бедни, които имаха нужди и не бяха материално осигурени. Храната ни беше слаба. Когато ходехме на Витоша дъждове ни брулеха, а ние, окъсани и измокрени, се гушехме около запаления огън и Учителя. В един такъв момент Учителят ни каза: „Вие сте наследствени принцове на беднотията." Беше голяма мизерия. Имаше някои по-заможни, но те гледаха повече себе си. Постепенно с годините жителите на Изгрева се сдобиха с някой и друг занаят и така си изкарваха хляба. Затова много трудно се намираха пари за печат на беседите и когато се отпечатваха, трудно се намираше пласмент за книгите в нашите среди. Причината беше беднотията. От друга страна Изгревът беше Школа и всеки участник в тази Школа бе поставен от Учителя да играе известна роля на сцената на живота. Затова тук имаше представители и от едната ложа на Лявото посвещение, така и представители на Дясното посвещение. По време на Учителя трудно се различаваше кой каква роля играе и изпълнява.
към текста >>

37. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи.
Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник/Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива.
към текста >>

38. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи.
Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник. Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива.
към текста >>

39. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание.
Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право.
към текста >>

40. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят.
Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба".
към текста >>

Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата.
Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба".
към текста >>

41. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия.
Та въпросът за женитбата бе много важен въпрос и за нас по времето на Школата, така и за вас и за онези, които ще дойдат след вас. Ще намерите разрешение на въпросите, които ви интересуват само в Словото на Учителя и там е решението на онези задачи от личния ви живот. Там е ключът на знанието, което ще ви отключи вратите на вътрешното прозрение у вас. Бяхме женени, но родителите на Борис и роднините му бяха срещу този брак. Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си. А пък родителите на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята. А пък Цанка - рождената му сестра, раздухваше някои изказвания на Учителя за мен, че Небето е било против този брак и че на един принц не му е позволено да взима жена от народа. Значи принцът е Борис, а пък аз съм Пепеляшката.
към текста >>

42. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

И тази енергия той я вложи навремето в търговия и дребно занаятчийство.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА Цанка се беше оженила за един много деен мъж. Отвътре и отвън от него излизаше такава енергия, че можеше да те удави. И тази енергия той я вложи навремето в търговия и дребно занаятчийство. Цанка беше поставена в много трудни положения в дома, в който отиде да живее като снаха. Как се справяше там - тя си знаеше. Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом. Ето защо в годината тя по няколко пъти идваше на Изгрева на гости, за да види братята си, а те бяха трима -Борис, Николай и Стефан и разбира се да види и приятелите, както и да се срещне с Учителя. Но след като видя в мене, че аз съм й главният враг и след като започна открита война с мен нещата се влошиха както за мен, така и за нея.
към текста >>

43. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

44. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна.
Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
към текста >>

45. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание".
Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация. Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание". Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома. Това повлече и други младежи и всички без изключение се провалиха, защото напуснаха онези условия, които им носеха дипломите. Аз съм недоволна от всичко това, което ставаше край мен и отивам при Учителя за разрешение на въпроса. Каза ми: „На Жорж една от неговите основни грешки бе, че не отиде да работи и гдето отказа да работи с дипломата си". Аз получих разрешението за себе си, но то беше за мен.
към текста >>

И аз бях принуда заради Борис, понеже живеехме заедно да се движа в такава среда на занаятчии и мозайкаджии.
Това повлече и други младежи и всички без изключение се провалиха, защото напуснаха онези условия, които им носеха дипломите. Аз съм недоволна от всичко това, което ставаше край мен и отивам при Учителя за разрешение на въпроса. Каза ми: „На Жорж една от неговите основни грешки бе, че не отиде да работи и гдето отказа да работи с дипломата си". Аз получих разрешението за себе си, но то беше за мен. А Жорж и Борис изобщо не го приемаха. И аз бях принуда заради Борис, понеже живеехме заедно да се движа в такава среда на занаятчии и мозайкаджии. И аз бях потърпевша. И аз трябваше да плащам за грешките на другите. Жорж отказа да работи в обществената сфера и академична среда, а това представлява едно силово поле създадено от ума на много учени. А той беше устроен само за такава работа. Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно.
към текста >>

46. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят.
Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица.
към текста >>

А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки.
Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си.
към текста >>

По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си.
А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа. Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си. Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения.
към текста >>

Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект.
Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения. Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай.
към текста >>

Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят.
Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения. Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо.
към текста >>

47. 224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА

Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят.
Братята бяха направили изкопите, сложиха тръбите внимателно, те бяха включени в градския водопровод и водата потече на Изгрева. Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов.
към текста >>

48. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
към текста >>

49. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

Единствената сигурна работа за препитание е бил някакъв занаят или да си селянин със земя, с рало и мотика.
Кончето стъпка по стъпка го завежда точно при струга в долината на Козята' река. Сега когато разказвам това през 1975 г. всичко това го няма - унищожено, занемарено и погубено от злосторните ръце на рушителите. Баща ми Никола, когато станал на десетина години, неговият комшия, предприемач го взима за работник в Румъния. Тогава са били годините тогава - в глад и немотия. Единствената сигурна работа за препитание е бил някакъв занаят или да си селянин със земя, с рало и мотика. Да станеш търговец се изисквало много неща. Първо много пари и голям усет за търговия. Там във Влашко той се отличил като работлив и скромен, така че господаря му пожелал да го осинови понеже нямал деца, но баща ми отказал. Искал е да бъде свободен и да се движи накъдето поиска. Дошло време да се завърне от Влашко, пътували с коне няколко човека, защото е било опасно от нападения от разбойници.
към текста >>

50. 9. ЦЕНАТА НА ЕДНО СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА

Цанка Екимова

А тогава да продаде някой място, за да изучи детето си, бе кощунство, защото чрез земята хората изкарваха насъщния си хляб, а ученето се възприемаше като нещо, без което може и че това е лукс за бедните и разточителство за богатите, а Габрово бе занаятчийски град.
Баща ми имаше в този момент финансова възможност да отпусне кредит и за моето висше образование. По различно време следваха и тримата ми братя. Борис по естествени науки, Николай - математика, а Стефан - право. И тримата получиха висше образование. Но когато дойде време за моето следване, баща ми заяви, че за да следвам трябва да се продаде едно много ценно място и с получените пари да следвам. А тогава да продаде някой място, за да изучи детето си, бе кощунство, защото чрез земята хората изкарваха насъщния си хляб, а ученето се възприемаше като нещо, без което може и че това е лукс за бедните и разточителство за богатите, а Габрово бе занаятчийски град. Габровци се славеха като скъперници, а от друга страна за баща ми беше безразсъдно да изпраща единствената си дъщеря да учи, вместо да я омъжи, за да си създаде дом и семейство. Така се разсъждаваше тогава, така разсъждаваше и баща ми. Той отказа да продаде онова много важно място. Аз останах в Габрово с гимназиалното си образование, което за онези години не беше малко и с него се ставаше поне Учителю в прогимназията и се учеха децата от 8 до 14 години. Минаха години, баща ми имаше някои неудачи в търговията.
към текста >>

51. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

Тогава всичко, което бе хубаво се шиеше на ръка, извезваше се на ръка и хубавите подаръци бяха плод от ръчен труд на талантлив занаятчия.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба. Едната от тях бе сгодила дъщеря си и затова й бяха необходими някои изящни възглавници за дарове на сватбата. А всички в града знаеха, че аз изработвах много фини ръкоделия. На много жени показвах и давах модели и безкористно правех услуга на всички, които ме помолваха. Тогава всичко, което бе хубаво се шиеше на ръка, извезваше се на ръка и хубавите подаръци бяха плод от ръчен труд на талантлив занаятчия. Дойдоха с молба да изпълня поръчката, но с условие да си заплатят моят труд. Държаха много на това, мъжете им бяха богати. С голямо стеснение приех, защото досега бях работила безкористно и никога не предполагах, че този мой труд с ръкоделието и бродерията може да се оцени и заплати с пари. Те оставиха материалите и ми заявиха, че само на мене могат да разчитат при този случай. Аз не бях работила такива неща и нямах представа как да започна.
към текста >>

52. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове.
32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА С моят баща ме свързваше особено приятелство. След като се омъжих, той бе единственият човек с когото можех да споделям отчасти онова, което преживявах. След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата.
към текста >>

Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда.
След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия.
към текста >>

53. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя.
Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон. А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския манастир, без да питат Учителя, но там не сполучват. Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя.
към текста >>

54. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

Беше от вярващите по дух, а другите свещеници около мен бяха кариеристи и занаятчии.
Кирил и Методий", която се намира до пазара - женския. Там имаше една стаичка , в която имаше много окултна литература, в два големи шкафа - около 500 книги. Тук идваше да се черкува поп Иван Димков, бащата на Петър Димков. Беше много религиозен и много духовен човек. Аз веднъж проявих небрежност в одеждите си при църковната служба и той ми се скара, та ме схруска цял. Беше от вярващите по дух, а другите свещеници около мен бяха кариеристи и занаятчии.
към текста >>

55. 2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

Марийка Харизанова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят.
Моментално му натиснах езика и той повърна изгълтаната вода. По такъв начин го спасих от удавяне. Като че някой ме накара така да направя. При раждането и на двете си деца много съм теглила - понеже съм била анемична. Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.11.1937 г. тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят. А тия мъже искаха да им се готви. Та сестра ми Захарка от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката. Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето. Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови.
към текста >>

56. 6. Да те пързулнат на паркет

Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа.
По-късно дойде национализацията. Трябва да се плащат дълговете. Пенсията му беше малка - 65 лв. и затова работихме заедно детски играчки, габъри и др. Но и това свърши. Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа. Така плащаше дълговете. Така понесе последствията на непослушанието. Учителят е предвиждал това и е искал да го избави от ненужни дългове - мъчнотии, но всяко непослушание се заплаща скъпо. Трябваше да научи още един нов закон. През 1944 г.
към текста >>

57. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Той приел първо занаята на баща си - дядо Добри, който бил терзия, което значи шивач на тогавашни дрехи.
Вергилий Кръстев: Това село голямо ли беше? Г.Д.: Състоеше се от 500-600 души. Майка ми беше религиозна, а също и баща ми. Баща ми беше дългогодишен църковен настоятел и начален учител в първите килийни училища. Казваше се Иордан Добрев. Той приел първо занаята на баща си - дядо Добри, който бил терзия, което значи шивач на тогавашни дрехи. Майка ми беше домакиня и се казваше Желязка. В.К.: Помниш ли баща ти да ти е разказвал нещо за неговия род? Нещо интересно от неговия род или от страна на майка ти? Г.Д.: Ами в селата е обикновен живот. Майка ми се е запознала с Учението на Учителя, когато първоначално е обхождал този край, а после е имало и други възрастни братя.
към текста >>

Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен.
Г.Д.: Попа ги настрои, викаха ни „набожните". В.К.: Значи вие седите и се молите, а те хвърлят камъни по къщата и керемидите. Къде се събирахте? Г.Д.: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото. У тях се събирахме. Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен. Там работих 3 и половина години. Зет ми също прие Учението и ние четяхме беседи у тях. Веднъж решиха сестра ми да отиде в София по някаква работа и мен ме пратиха с нея да я придружавам. Това беше през 1927 г. в началото.
към текста >>

58. 3. Гоненията

Георги Йорданов Добрев

И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната.
Г.Д.: Тя е същата Мария. Табела „Жертва на Дънов“. А за Мария аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството. И наши приятели, веднъж, имало е случай където с кофа вода я поляха. Тя се измокри и си избяга.
към текста >>

59. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната.
Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят. Малко да направят, но да направят. Да имат правилно отношение към труда. Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната. И действително всички, които работите, вие сте свободни. А когато сте чиновници, на държавна работа вие сте под властта на директор и трябва да искате разрешение, можете или не можете. Да, вие сте вързани. Значи занаята освобождава. Христос на времето е рендосвал и работил и Учителят работи.
към текста >>

Значи занаята освобождава.
Да имат правилно отношение към труда. Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната. И действително всички, които работите, вие сте свободни. А когато сте чиновници, на държавна работа вие сте под властта на директор и трябва да искате разрешение, можете или не можете. Да, вие сте вързани. Значи занаята освобождава. Христос на времето е рендосвал и работил и Учителят работи. Когато има нещо да се полее или да се прекопае, или в градината да се свърши някаква работа, Учителят дойде, че вземе една мотика, почва да копае. Като го видят братята и сестрите: „А, Учителю, Вие ще копаете, дайте“, вземат Му мотиката. И вземат и те мотики и почват и работата се върши. Друго нещо, трябва да се полее.
към текста >>

60. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика.
Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там. Отначало ние учихме в български училища до трето отделение, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто отделение на сръбски. На село бях до 1925 г. След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика. Там учих от 1925-1929 г., след което отидох в Крагуевац, където имаше един голям завод и там работех. Но след това през 1932 г. напуснах тази работа и отидох в Белград. Тогава ми се нареди с някои хора да дойда в България. Това се случи, защото аз постоянно съм мислил за България.
към текста >>

Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше.
Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа.
към текста >>

61. 2. Панталей Карапетров и гаранцията

Драган Петков

Той имаше занаят да поставя паркети.
2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака. При него на друго легло спеше брат Панталей. Той имаше занаят да поставя паркети. В София тогава се строеше много, а вместо дъски софиянци слагаха паркет, защото беше модерно, можеше да се лъска и се получаваше блясък като френските салони на европейското общество. Българите се стараеха да подражават. Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия. Така с Панталей работехме десетки години този занаят. Той ми разказваше как се е запознал с Учението.
към текста >>

Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия.
2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака. При него на друго легло спеше брат Панталей. Той имаше занаят да поставя паркети. В София тогава се строеше много, а вместо дъски софиянци слагаха паркет, защото беше модерно, можеше да се лъска и се получаваше блясък като френските салони на европейското общество. Българите се стараеха да подражават. Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия. Така с Панталей работехме десетки години този занаят. Той ми разказваше как се е запознал с Учението. Той беше от Панагюрище.А там като учител за известно време е бил Боян Боев. И благодарение на просветните беседи на Боян Боев към учениците по онова време някои от тях се запалили отвътре и дошли на Изгрева. Но Панталей е бил много срамежлив и след като идва на Изгрева отива при брат Боев и го пита дали може да остане тук.
към текста >>

Така с Панталей работехме десетки години този занаят.
При него на друго легло спеше брат Панталей. Той имаше занаят да поставя паркети. В София тогава се строеше много, а вместо дъски софиянци слагаха паркет, защото беше модерно, можеше да се лъска и се получаваше блясък като френските салони на европейското общество. Българите се стараеха да подражават. Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия. Така с Панталей работехме десетки години този занаят. Той ми разказваше как се е запознал с Учението. Той беше от Панагюрище.А там като учител за известно време е бил Боян Боев. И благодарение на просветните беседи на Боян Боев към учениците по онова време някои от тях се запалили отвътре и дошли на Изгрева. Но Панталей е бил много срамежлив и след като идва на Изгрева отива при брат Боев и го пита дали може да остане тук. Брат Боев му казал: „Не е лошо да отидеш да питаш Учителя дали можеш да посещаваш беседите“.
към текста >>

За мен той беше брат по легло, по дом, по занаят, по съдба и брат по идеи.
А Учителят продължил: „Аз го познавам Панталей много добре. Той може спокойно да идва и да посещава Школата“. Така Панталей бе приет на Изгрева. Той работи като дърводелец в устройването на малкия Салон. А също изпълни и някои поръчки на Учителя за големия Салон. За мен той беше брат по легло, по дом, по занаят, по съдба и брат по идеи. А това много трудно се намира по света, а камо ли на Изгрева с някого да бъдеш брат по много неща. Братството като идея в Невидимия свят е в единствено число, защото Духът там работи в единствено число. Но Братството на земята като идея може да се реализира само в множествено число. Реализира ли се, Братството е слезнало на земята. Обикновено на Изгрева ние бяхме братя само в единствено число, бяхме братя по слушане на беседи.
към текста >>

62. 19. Мария Гръблашева

Драган Петков

И което е най-важното Учителят го предупреди да не сече дървета и да не ги овъглява, защото никой не е прокопсал от този занаят.
Той бе убит от комунистите. Съдбата на Стойчев е също много поучителна. Той стана предприемач, започна да сече гори и дърветата ги изгаряше и овъгляваше, за да ги подготви за дървени въглища. Тогава това бе един начин за припечелване на пари и тогава дървените въглища се използваха за отопление чрез мангали за скари за правене на кебапчета и за печене на различни неща на скара. Той изнасяше в Турция, но след кратко време той заболя от рак и почина. И което е най-важното Учителят го предупреди да не сече дървета и да не ги овъглява, защото никой не е прокопсал от този занаят. Така че накрая всичко се намести към един финал. Гръблашева накрая често я обсебваха духовете и правеше сума бели на Учителя. Това не подмина нито Янакиева, нито Маркова. Накрая окултния закон се завъртя. Окултните сили се задвижиха и потърсиха начин да възстановят нарушеното равновесие.
към текста >>

63. 2. Лодката на Рила

Боян Атанасов Златарев

Отивахме няколко братя, които бяха със занаяти и можеха да строят и да приготвят кухнята, банята, казаните и всички неща за едно лагеруване.
2. ЛОДКАТА НА РИЛА Всяка година през месец юли и август летувахме на 7-те езера на Рила. Да се подготви лагера, за да приеме стотици хора не беше лесна работа. Отивахме няколко братя, които бяха със занаяти и можеха да строят и да приготвят кухнята, банята, казаните и всички неща за едно лагеруване. А това не беше малко. На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце.
към текста >>

64. 1. Първата среща и първото непослушание

Стоянка Цанева Драгнева

След като той не ме учи аз пожелах на науча някакъв занаят и той ме прати в Трявна при семейството на един бъчвар на когото жената работи дамска конфекция, а мъжът - мъжка.
Аз съм била тогава на три години. Брат ми, който е бил по-голям се оженва и моята снаха, която била много добра, ме отглежда докато порасна. Снаха ми има три деца. След като пораснах аз имах голямо желание да уча, но баща ми не искаше да ме прати да уча, защото чичо ми, който е убит на фронта оставя четири деца сирачета и ние двама, както и четирите сирачета баща ми поема грижата да ги отгледа. Той беше справедлив. След като той не ме учи аз пожелах на науча някакъв занаят и той ме прати в Трявна при семейството на един бъчвар на когото жената работи дамска конфекция, а мъжът - мъжка. Там аз преседях две години където исках да уча шивачество. След това този човек ми предложи да ми купи шевна машина. Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите.
към текста >>

Исках да усъвършенствувам своя занаят й по тази причина отидох в Стара Загора.
Така и направихме. Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв. на времето, за което пък ми даде една шевна машина. Но аз не се задоволих с това. Прибрах се на село. Исках да усъвършенствувам своя занаят й по тази причина отидох в Стара Загора. Там попаднах на едно семейство братско, сестри Мечеви. Те разбраха, че аз имам буден ум и те решиха, че на мен ми е необходимо образование. Те имаха познати, които ми преподаваха частни уроци. Аз бях завършила само втори клас. Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство.
към текста >>

Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство.
Исках да усъвършенствувам своя занаят й по тази причина отидох в Стара Загора. Там попаднах на едно семейство братско, сестри Мечеви. Те разбраха, че аз имам буден ум и те решиха, че на мен ми е необходимо образование. Те имаха познати, които ми преподаваха частни уроци. Аз бях завършила само втори клас. Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство. Това стана причина аз да започна да уча. И наистина те ми помогнаха много да се ориентирам за ученето. Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към зъботехниката. Така аз започнах да уча зъботехника и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г. работех и учех като зъботехник, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г.
към текста >>

Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към зъботехниката.
Те имаха познати, които ми преподаваха частни уроци. Аз бях завършила само втори клас. Така като частна ученичка се явих на края на годината и вземах трети клас, защото тогава не можеха да ми издадат свидетелство за занаята ми, майсторско свидетелство. Това стана причина аз да започна да уча. И наистина те ми помогнаха много да се ориентирам за ученето. Тогава шивачеството на времето беше според тях много компрометиран занаят и ме насочиха към зъботехниката. Така аз започнах да уча зъботехника и след две години от 1938 до 9.IX.1944 г. работех и учех като зъботехник, но бях се запознала същевременно и с братството, нали чрез този дом на сестри Мечеви от 1936 г. За първи път аз като отидох в Казанлък, то там семейство Дукови беше поканило Учителя на гости и казаха, че Учителят ще отиде и в Мъглиш. А там имаше много хубаво братство с хубав салон, с трапезария със специална стая за Учителя, обзаведена. Там значи чакаха Учителят да дойде.
към текста >>

65. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

Учителят му казва: „Да си гледаш занаята“.
2. КОЛЮ ДРАГНЕВ Колю Драгнев е роден на 25.1.1911 г. Неговите родители са от село Елхово, Старозагорско. Обаче той по разбирания бе с едни комунистически убеждения отдавна. След като комунистите идват на власт и той пита Учителят какво да направи, те му предлагат да отиде в СССР, ако иска да следва, каквото иска. Той пита Учителя какво да направи. Учителят му казва: „Да си гледаш занаята“. Той работеше паркет. И той послуша Учителя. Обаче взимаше участие в тези борби. А когато вижда, че това, което се прилага, идеите, за които той се е борил и преследвал, не са такива каквито ние след 1945 г. ги видяхме, той се противопостави, а те го изключват от партията и започва тормоза.
към текста >>

66. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Тя много държеше на това нещо, защото без него занаят не можеш да получиш.
Останах без работа и тогава нашия бай Пею, кръчмаря ме извика и ми каза: „Гради, в Медово кръчмаря търси чирак“. (А аз ги познавах там хората, дори кръчмаря беше взел жена от нашето село.) „Да идеш там да чиракуваш“. Викам: „Добре, бай Пею“. Значи бай Пею ме пращаше при този кръчмар и аз работих там една година като чирак. А пък на директора жена му, Мара Попова се казваше, тя ми беше класна наставница, ми пращаше бележки или казваше на някои близки, да правя каквото правя, но да си завърша трети клас. Тя много държеше на това нещо, защото без него занаят не можеш да получиш. Имах едно преживяване като кръчмарче, нали чиракувах при кръчмаря в с. Медово. И трябва да призная, че винцето много ми допадаше, обаче пълнех котлите с вино, но не вкусвах, защото вкуся ли малко винце, може да се напия. Често пъти вземах по една бучка захар, капвах две-три капки коняк и с това си отземах. Един ден пристигна от Бургас един фокусник - 1925/26 г., който правеше разни фокуси. Това стана вечерта в кръчмата.
към текста >>

67. 25. Белгия ме зове

Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят.
Учителят нареди да изградим стена на мястото гдето лагерувахме на Витоша, да бъде запазено от ветровете. Стената се изгради до камъка на Учителя, на който камък Той сядаше. След това сме ходили много пъти на Витоша - на Бивака, на Яворовите присои. По това време моят чичо Драган беше в Белгия в гр. Шар ле роа и често пъти ни пишеше. Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят.
към текста >>

Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н.
Шар ле роа и често пъти ни пишеше. Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят. Той не беше си купил още къща и ми пишеше: „Гради, намерил съм ти квартира много хубава, остава да пишеш кога ще дойдеш“. Като получих писмото реших, че трябва най-напред да попитам Учителя, какво ще ми каже. Аз считах това за мое задължение. Отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, моят чичо Драган от Белгия така и така ми пише, приготвил ми вече и квартира където да живея когато отида в Белгия при него“.
към текста >>

Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят.
Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят. Той не беше си купил още къща и ми пишеше: „Гради, намерил съм ти квартира много хубава, остава да пишеш кога ще дойдеш“. Като получих писмото реших, че трябва най-напред да попитам Учителя, какво ще ми каже. Аз считах това за мое задължение. Отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, моят чичо Драган от Белгия така и така ми пише, приготвил ми вече и квартира където да живея когато отида в Белгия при него“. Учителят ме погледна и ми каза: „Рекох, не трябва да отивате в Белгия“.
към текста >>

68. 27. Майсторите

Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого.
Това беше. Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно. Привърших някои работи и като отидох отново в София брат Борис ме извика вкъщи, в неговата стая и ми каза: „Гради, искам да ти съобщя нещо. Понеже ти ми говори за постройката, поканиха ме да отида да направя мозайката“. Като ми каза така, но не каза кой го е поканил, как е било и т.н., но на мене ми стана много мъчно и си казах: Аз избягах от София, понеже с брат Бертоли току се срещахме, ту на една, ту на друга постройка. Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого. Добре, но сега брат Борис какво ми направи.И пак къде, къде, отивам при Учителя. Видях го на поляната да се разхожда. Беше ми много мъчно и се оплаках като му разказах всичко. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, няма да спечели Борис от тая работа, не се безпокой“. Така и стана.
към текста >>

69. 31. Годеница

След като се сгодихме, тя много добре знаеше, че аз едва съм завършил трети прогимназиален клас, нямах средства, след това започнах да уча занаят и т.н.
„Няма какво да го свалям. Моя си е мой, после в джобовете може да се загуби. Той ще си стои на пръста ми и аз като отида в София ще си го сваля“, отговорих. В същото време станах, казах „Довиждане“ и си излязох. Но нещо съществено щях да забравя. След като се сгодихме, тя много добре знаеше, че аз едва съм завършил трети прогимназиален клас, нямах средства, след това започнах да уча занаят и т.н. Обаче, с когото ме запознаваше, било с жени или мъже, казваше: „Това е моят годеник Гради Минчев, инженер“. Аз й казвах винаги: „Абе, Елена, не се занасяй, така не ме запознавай, нали? Утре хората ще знаят, че не съм никакъв инженер и... това аз не съм го казал, ти си го казала и ще изпаднеш в неудобно положение“. Та когато накрая Учителят ми каза, че съм си изиграл добре ролята, макар и тогава да не се досетих, защо и за какво е било, обаче впоследствие вече ми се изясниха много работи. Мина някое време и аз бях в София и отивам към града.
към текста >>

При него толкова време учих занаят, той се отнесе с мене добре, а какво стана впоследствие.
Тя е родила незаконно дете и ти не си й простил. И тоя път тя идва пак излъгана от мъж и тя като ти изповядала това нещо, ти си мислил доста, но си й простил. В момента твоята кармическа връзка е скъсана с нея“. Сестрата, която ми каза горното беше ясновидката сестра Янка Грънчарова от Ямбол. Мисля, че в края на ноември ни освободиха от мобилизацията и аз понеже бях започнал работа в Силистра, отидох в Русе, нали десетина години седалището ни беше в Русе, причина, за което беше донякъде брат Бертоли. При него толкова време учих занаят, той се отнесе с мене добре, а какво стана впоследствие. Излизам от някоя постройка ще срещна брат Бертоли и ми беше много неудобно, излиза, че се конкурирам с него. Затова реших да работя в провинцията, да се чувствам свободен. След като обиколих някои наши братя и сестри, ходих и до пристанището, една позната на Елена ме видяла и й казала, че съм в Русе. Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде.
към текста >>

70. 42. Вегетариански стол на Изгрева

А едно време нали това му бе работата на Гради, това му беше занаята, да бави децата по нивите и си казах.
„То е тежко“, казва тя. Пък и раницата ми беше доста тежка, но няма какво, взех Буба и я сложих на гърба си върху раницата. Тя де с едната, де с другата ръка ми шляпа шамарчета, недоволна от това, почна да плаче, да рита и т.н. Аз я нося, няма как! По едно време заспа. А едно време нали това му бе работата на Гради, това му беше занаята, да бави децата по нивите и си казах. Ето сега съм вече 21-22 години и пак ги бавя децата. Стигнахме горе на Рила по тоя начин. Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри.
към текста >>

71. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Станах музикант-занаятчия, но това е голям скок за селото.
А мама чудно пееше. Сутрин се събуждах от песента й и разбира се на креватчето ми и съм убеден, че от дете съм музикант, син на работник. Аз самия бях работник, успях да постигна тая музика, разбира се аз станах музикант, така да се каже аз станах професионалист. Свирех в оркестри. Само веднъж съм давал концерт в живота си. Станах музикант-занаятчия, но това е голям скок за селото. Аз съм зодия Лъв. Разбира се аз се отличавах от малък с устрем и това ми даваше самочувствие да се хвърлям напред. И още от малък учителят ми, който се казваше Янко Андонов ми помагаше. Той загина като комунист, убит в сливенския балкан и паметника му е в Поморие, в градската градина. Първият ми учител беше Янко Андонов.
към текста >>

Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“.
Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех. Ските ми бяха най- хубавите. В Бургас карах гимназия. Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“. Аз се учех много добре, абсолютно, мама предеше, работеше, но беше и шивачка. Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш. Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество.
към текста >>

Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш.
Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех. Ските ми бяха най- хубавите. В Бургас карах гимназия. Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“. Аз се учех много добре, абсолютно, мама предеше, работеше, но беше и шивачка. Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш. Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят. Там също учих музика, един италианец ме занимаваше.
към текста >>

Нали искам да имам занаят.
Аз се учех много добре, абсолютно, мама предеше, работеше, но беше и шивачка. Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш. Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят. Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там. Сега там има барелеф. Едно време го нямаше.
към текста >>

72. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Моят чичо от Белгия непрекъснато ми пишеше: „Атанасе, извън твоята музикална диплома трябва да научиш един занаят: „обущар ли, шивач ли, бръснар ли, но трябва да го имаш.
8. ШИВАЧ И МУЗИКАНТ Още на младини в пансиона в гр. Варна аз усвоих шиваческата професия. Моят чичо от Белгия непрекъснато ми пишеше: „Атанасе, извън твоята музикална диплома трябва да научиш един занаят: „обущар ли, шивач ли, бръснар ли, но трябва да го имаш. Тука в тоя запад човек трябва да знае нещо конкретно“. И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“.
към текста >>

73. 15. Коста Гнатюк

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Другите музиканти ги пренебрегваше, а Галилей имаше самочувствие, че той е роден цигулар и т.н., а ние бяхме занаятчии музиканти, макар че сме завършили музикално училище.
Пък аз видя цигулката, дрънна, настроя я и я оставя. Затова често мен ме викаше за струни Учителя, за това, за онова и някой път чувствувах как Галилей ревнуваше като че ли. Сега, Той, Учителят ме викаше, за да поставя нови струни. И не само това. Но да поставя струна, да видя цигулката, да видя космите на лъка, дали са за обръщане, дали са за нови. Другите музиканти ги пренебрегваше, а Галилей имаше самочувствие, че той е роден цигулар и т.н., а ние бяхме занаятчии музиканти, макар че сме завършили музикално училище. Той имаше друга специалност. Но имаше самочувствие, че трябва него да викат, трябва той да се произнесе. Такова реално чувство за цигулките имах аз и ревнуваше като че ли не само той, но и другите хора. Те чакаха часове, аз мина и Той ме извика, за да проверя цигулките. Какво да ви разкажа за Коста Гнатюк?
към текста >>

Те са занаятчии бих казал, дърводелци.
Няма пари. Той ще му направи цигулката, ще я съживи, ще посвири малко. Аз си обяснявам, че той беше и цигулар и свиреше на цигулка добре, а това са малцина. Познавам братя Мияхи в Париж, Хил в Лондон. Всички лютиери ги познавам по Европа, защото съм ги посещавал. Те са занаятчии бих казал, дърводелци. Правят го идеално, но да зазвучи само цигуларя може да направи това нещо. А Коста имаше ухо. Надарен беше. Съчетал умение и талант. Гениален беше.
към текста >>

74. 38. Висше образование и занаят

38. ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАНАЯТ Искам тука да кажа няколко думи понеже тоя въпрос така стои и има изказвания в една и в друга посока.
38. ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАНАЯТ Искам тука да кажа няколко думи понеже тоя въпрос така стои и има изказвания в една и в друга посока. Става въпрос за дипломирането на нашите приятели и за ученето. Мисля, че е добре да го спомена. Учителят е държал щото всички наши приятели, които имат възможност да добият максимално образование, стигайки до най-висока степен, но това не им е цел за добро материално състояние, да не бъде причина те да станат тщеславни, а да бъде цел за получаване максимално знание. Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание.
към текста >>

Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали.
Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд. Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144. Но аз ще цитирам само това, което е казано на стр. 144: „Да допуснем сега следното противоречие: например аз съм свършил известен университет, свършил съм финанси, но няма за мене подходящо място. Трябва да чакам една, две години за място и казвам: свършил съм финанси, не отивам да правя коли, макар че зная тоя занаят.
към текста >>

Трябва да чакам една, две години за място и казвам: свършил съм финанси, не отивам да правя коли, макар че зная тоя занаят.
Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144. Но аз ще цитирам само това, което е казано на стр. 144: „Да допуснем сега следното противоречие: например аз съм свършил известен университет, свършил съм финанси, но няма за мене подходящо място. Трябва да чакам една, две години за място и казвам: свършил съм финанси, не отивам да правя коли, макар че зная тоя занаят. Отивам в кафенетата, пуша цигара след цигара пуф, пух. Питам, какъв смисъл има в това, наместо да казвам пуф, пуф да взема теслата, че трак, трак с нея. Нали е по-умно? “ Искам да продължа наистина доста наши приятели, които имаха образование след 9.IX.1944 г. наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност.
към текста >>

Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика.
Нали е по-умно? “ Искам да продължа наистина доста наши приятели, които имаха образование след 9.IX.1944 г. наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност. Един от тях е и нашият приятел Методи Константинов. Ама беше дипломат, ама това, ама онова, но дипломацията му не вървеше и с тая диплома можеше да си умре от глад като нищо за една, две седмици. Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика. А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път. Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г.
към текста >>

Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г.
Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика. А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път. Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г. и събра тая бригада от всички изпаднали наши приятели, които съдбата ги беше вече изхвърлила. Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си. А жизнения път на Методи Константинов бе такъв, че той си изкара пенсия не чрез дипломацията и с дипломата за дипломат, а с мозайкаджийството. Така преминаха тези 45 години от 1945-1990 г. с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов.
към текста >>

Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си.
Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път. Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г. и събра тая бригада от всички изпаднали наши приятели, които съдбата ги беше вече изхвърлила. Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си. А жизнения път на Методи Константинов бе такъв, че той си изкара пенсия не чрез дипломацията и с дипломата за дипломат, а с мозайкаджийството. Така преминаха тези 45 години от 1945-1990 г. с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов. Тук искам да кажа още два примера, които Учителят е дал в беседите. Мнозина може да са ги чели, но аз смятам да ги разкажа тук като много съществени.
към текста >>

с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов.
Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г. и събра тая бригада от всички изпаднали наши приятели, които съдбата ги беше вече изхвърлила. Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си. А жизнения път на Методи Константинов бе такъв, че той си изкара пенсия не чрез дипломацията и с дипломата за дипломат, а с мозайкаджийството. Така преминаха тези 45 години от 1945-1990 г. с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов. Тук искам да кажа още два примера, които Учителят е дал в беседите. Мнозина може да са ги чели, но аз смятам да ги разкажа тук като много съществени. Един научен работник, завършил всички науки, станал голям професор и има вече дипломите, но Учителят казва ,той взел дипломата, закачил я на един пирон, а взел едно точило и с него тръгнал по улиците и точил ножове на хората. Така си изкарвал прехраната. Значи не с дипломата, а с точилото.
към текста >>

Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба.
Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя? Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище. И съм мазал, и съм чистил, работил съм наравно с майсторите. Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба. Това е така, аз съм за това нещо. Не го отричам. Но да имаш диплома, а да няма идейни гонения. А гоненията са за друго. Всички без изключение, както слушам сега мир и светлина на душата на Иван Антонов, има много хубави опитности, както и другите, но правят едно и също нещо.
към текста >>

75. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Нашия каменарски занаят пак беше малко долу-горе платен та имах пари - с тях направих къщата.
В.: По селата ти ги хвана. Скъпо ли ти взеха. Тогава скъпо ли вземаха за строежа? Т.: А, не, не взеха скъпо. В.: Значи работеше се за самата работа. Т.: Нашия каменарски занаят пак беше малко долу-горе платен та имах пари - с тях направих къщата. В.: Да. И ти си повече работил и ти работеше тука барабар с майсторите. Т.: Да, и аз. Лесно се построи, защото все пееха майсторите. Все пееха.
към текста >>

Петър: Нашият род е каменарски - той, баща му, дедо му и аз, всички сме от тоя занаят - каменари.
Това е много важно, да ти бъде здрав рода, да черпиш сила от този род. Този род ти дава сила. Петър: Това е корена на дървото. В.: Корена на на дървото е родът ти, баща ти е стъблото, а ти си клоните на дървото. Много е важно рода да е здрав. Петър: Нашият род е каменарски - той, баща му, дедо му и аз, всички сме от тоя занаят - каменари. Т.: И баща ми е каменар, цяло поколение. В.: Благословение е човек да получи здраво тяло от рода. Много е важно това. Т.: Тука е открито, а там в града е всичко затворено, много шумно, трамваи, тролеи. В.: После тия хора са събрани на едно място и понеже слънчевата енергия, въздуха, праната се разпределя на квадратен метър, а тая енергия иде от космоса, която човек приема също се разпределя по квадратен метър.
към текста >>

76. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Кой ти даде занаята.
Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме. В.: Ти като дете тука учеше. Т.: Тук аз учех до четвърто отделение и после започнах каменоделство. В.: Кой ти даде занаята. Т.: През 1918 г. отидох войник през Европейската война. Вдигнахме стачка на фронта, та дойдохме тука да превземаме властта на Владая. Харно, ама ние оттам не вземахме си целото оръжие. Дойдохме с малко оръжие.
към текста >>

Т.: Прибрахме се тука и започнах занаята, пак камъните.
И държа 3-4 часа реч и оттам пак на влака и пак замина за селото си на Ковачевци и ние си дойдохме по домовете. В.: Значи това беше миньорската стачка. Коя година беше, спомняш ли си? Т.: 1919 г. В.:. Като свърши войната всеки се прибра тука? Т.: Прибрахме се тука и започнах занаята, пак камъните. В.: Плащаха ли добре? Т.: Плащаха колкото да не забравим, че без заплата работим. Плащаха много малко. После мизерия беше. Голяма мизерия.
към текста >>

И после започнах си занаята.
Ама питайте ме мене какво съм аз изживял на тия лошотии по-рано. В.: А те какво викат? Т.: А, викат вятър и мъгла е вашето. Не признават нищо. Не са ходили те по опинци, по подлоги, със закърпени потури и гладурясали. И после започнах си занаята. В Русе работих, в Пловдив, в Самоков работих и изкарах до край. В.: В коя година се ожени ти? Т.: 1918 г. Булката беше от тук от селото. В.: Колко деца се народиха у баща ти и майка ти?
към текста >>

77. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Аз се изненадах, а Той се засмя и каза точно така: „Рекох, практикувате си стария занаят“.
И аз си рекох, ех, аз ще взема да си направя заем от моята касичка, пък после ще си ги върна, разбира се, в касичката. И съм взела касичката и съм се въоръжила с един нож. От тук го въртя, от там го въртя, нищо не става, не мога и не мога. какво е направил тоя Колю, не мога да се добера до стотинка. И в това положение,както съм въоръжена с ножа и работя, хоп Учителя е пред мене. Аз се изненадах, а Той се засмя и каза точно така: „Рекох, практикувате си стария занаят“. Аз се засмях и рекох: „Само, че сега за разлика, че е от собственото“. Колю много ги правеше едни такива работи. Веднъж има много хора, беше закъснял, вратата заключена и той се беше покачил на гредите в салона и оттам да слуша беседата. Неповторим брат, неповторим. Ожени се за Катя Велева, а тя от този голям македонски род, гдето ви казвам Александър Протигеров.
към текста >>

78. 1. Осиновяване

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

И: Учителят каза веднъж на беседа на Младежкия клас да учим по един занаят.
И: В Лом. В: Изкарахте гимназия там, така. И: Не, не завърших гимназия. В: Да. А кога се запознахте с фотографията? И: Учителят каза веднъж на беседа на Младежкия клас да учим по един занаят. И аз Го питах: „Учителю, да уча ли шофьорство? “ Той видя ме, че съм нежничък така. „Не е, рекох, за вас.“ Но така се случи, един ден аз имах една платноходка и исках да я фотографирам. Един приятел, който имаше апаратче 6/9, обаче не може да фотографира с него даде ми го. Аз направих сполучливи снимки, ама имах вроден усет.
към текста >>

79. 55. На път за страната Ханаан

Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят.
След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят. Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто отделение. След като се завърши четвърто отделение се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование. Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена. Когато лично я помолих да си напише опитностите, тя ми отговори, че това не може да стори, че е слабо писмена. Ето така седят нещата и всички онези, които са виждали, че Юрданка е можела да чете беседи трябва да знаят, че тя не можеше да си напише опитностите.
към текста >>

Тогава България беше страна на селяни и занаятчии.
Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят. Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто отделение. След като се завърши четвърто отделение се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование. Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена. Когато лично я помолих да си напише опитностите, тя ми отговори, че това не може да стори, че е слабо писмена. Ето така седят нещата и всички онези, които са виждали, че Юрданка е можела да чете беседи трябва да знаят, че тя не можеше да си напише опитностите. Написаха ги онези, които са писмени и могат.А работата й я свърши онзи, който може и който бе изпратен за това. А опитностите й представляват безценен исторически материал за една отдавна отминала епоха.
към текста >>

80. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

Анина Бертоли

Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор.
Баща ми замина за Румъния и ние там отидохме. В: Колко години стояхте там? А: Две години, не повече. Там беше намерил други италианци. Не знам по какъв начин. Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор. И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“.
към текста >>

И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“.
Там беше намерил други италианци. Не знам по какъв начин. Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор. И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“. Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор. Всичко той е дал. Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи.
към текста >>

81. 12. Занаят за прехрана

Анина Бертоли

12. ЗАНАЯТ ЗА ПРЕХРАНА В: Вие през времето на Школата на Учителя имахте ли някакви лични проблеми, за които да отивате лично да питате Учителя?
12. ЗАНАЯТ ЗА ПРЕХРАНА В: Вие през времето на Школата на Учителя имахте ли някакви лични проблеми, за които да отивате лично да питате Учителя? А: Не, аз съм била толкова стеснителна, срамежлива, че не смеех. Чрез сестра Паша питах като имаше нещо, чрез нея. Иначе аз лично не. Само когато свърших гимназия, дето ви казвах, че Учителят ме поощряваше да уча астрология. В: Щеше да станеш голям астролог.
към текста >>

82. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете.
15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя.
към текста >>

83. 10. Преживелици

Крум Божинов

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

В това време дойде един офицер и попита: „Кой от вас е занаятчия?
Дупница, за да определят кой за какво е годен, ги събличат голи. Офицерът ги преглежда и казва кой за къде е. Аз седях накрая и чаках. Един приятел до мене пак от Петрич ми казва: „Хайде да се съблечем, да минем.“ Отговорих му: „Ти ако бързаш мини, мене ме остави! “ И стана така, че тия от комисията си казаха нещо и излязоха. В това време дойде един офицер и попита: „Кой от вас е занаятчия? “ Обадиха се двама бръснари. Той им каза: „Идете хей там в онези бараки“, като им го посочи през прозореца. След това изчака да излезнат, обърна се към нас и каза: „Вие сте свободни. Отивайте си до второ викане! “ Тогава аз се обърнах към моя съгражданин и му казах: „Е, Гецка, ако кажех, че съм занаятчия сега щях да бъда войник, а вие щяхте да си отидете вкъщи.
към текста >>

“ Тогава аз се обърнах към моя съгражданин и му казах: „Е, Гецка, ако кажех, че съм занаятчия сега щях да бъда войник, а вие щяхте да си отидете вкъщи.
В това време дойде един офицер и попита: „Кой от вас е занаятчия? “ Обадиха се двама бръснари. Той им каза: „Идете хей там в онези бараки“, като им го посочи през прозореца. След това изчака да излезнат, обърна се към нас и каза: „Вие сте свободни. Отивайте си до второ викане! “ Тогава аз се обърнах към моя съгражданин и му казах: „Е, Гецка, ако кажех, че съм занаятчия сега щях да бъда войник, а вие щяхте да си отидете вкъщи. От 47 души мене ме освободиха“. Така работи Учителят. Понякога питам мислено Учителя „Какво да направя за Бога“. И чувам думите му, които Той бе казал навремето по време на Школата „Люби. Учи. Мълчи. Търпи.
към текста >>

84. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

ТОМ 8

Тя не искаше да прави занаят от пеенето си, разбираш ли?
Тя имаше една хубава глава, но пръстите й бяха малко къси. Учителят бе казал за нея: "Ако бяха с два милиметра по-дълги." Защото виж какво, главата може да ражда, а ръката е която съгражда, която реализира и природата когато е изработила главата, тъй като интелигентността се вижда в главата, след това се спира на ръката. Георги Томалевски има едно есе за ръката. Ръката на един пианист и ръката на един месар са две различни неща, много хубаво есе има. Така че ако пръстите й бяха по-дълги с два милиметра само, щеше да реализира себе си, макар тя да нямаше тая амбиция. Тя не искаше да прави занаят от пеенето си, разбираш ли? И чувстваше, че щеше да постигне нещо за сметка на нещо друго, което е по-съществено. Това Катя много хубаво го осъзнаваше. Макар че й струва много, тя социално не беше добре. Но това пък от което тя получи беше другото. Щото не може, да ти кажа правото, без концентрация максимална, да направиш някакво развитие в духовния свят.
към текста >>

85. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

ТОМ 8

много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха.
Това е много интересен факт, който дава много размисъл и дава един истински поглед към самата Школа. Школата не знам, както беше трудно за един Георги Томалевски и някои и други да напишат биография на Учителя, така също и за Школата ми се струва, че е трудно да се говори, защото трябва да се усетят нещата. В: Може би Методи Константинов да е имал най-големите опитности от тоя тип, за смачкване на фасона. Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай предвид, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти. Нали след 9.1Х.1944 г. много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха. Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а преди това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите. И това е първия човек след министъра. Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си уреди някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки. Той се сконфузил много, разбира се така, че тези всички неща както виждаш не са случайни. Имаше хора обаче в Школата, които преодоляваха тия неща.
към текста >>

86. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят.
Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България.
към текста >>

87. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това му е бил занаята.
85. ДЯДО РАДИ В.К.: Исках да Ви питам за дядо Ради, да продължиме разговора. Той се грижи за Изгрева, за градината, всичко. Е.А.: Да ти кажа някои неща за него тогава, малко повечко, искаш ли? В.К.: Да. Е.А.: Брат Ради е градинар и в Ямбол е бил градинар, и е работил тухли. Това му е бил занаята. Да ти кажа историята как се е оженил? В.К.: Да, да, разкажи ми подробно. Е.А.: То е много интересно. В.К.: Няма кой да ми го разкаже. Е.А.: Брат Ради е самотник, така младеж.
към текста >>

88. 02.Като завърших отделенията

Аз вече бях разбрала какво може да даде знанието и едно образование на човека, в сравнение с един занаят.
Когато беше в болница или на легло, аз трябваше да се грижа за домакинството, а когато бях в училище, баща ми готвеше обяда. Когато мама боледуваше вкъщи, не беше радостно. Аз имах много задължения вън от уроците, не ми оставаше време да чета книжки, а това вече беше станало нужда за мен. Като свърших прогимназия аз исках да продължа да уча в гимназията, но баща ми и майка ми искаха да ме дадат в стопанското училище, за да се науча да шия. Това ми се видя ужасно. Аз вече бях разбрала какво може да даде знанието и едно образование на човека, в сравнение с един занаят. През цялата ваканция съм увещавала родителите си да ми дадат възможност да продължа образованието си, като им обещавах, че нищо излишно няма да ми купуват, освен учебниците и тетрадките. Много пъти се молих, много пъти плаках, за да вляза в гимназията. Когато дойде време за записване, след много молби баща ми ми даде 20 лева за годишната такса. Аз с радост се записах за ученичка в гимназията. Това беше радост и постижение за мен.
към текста >>

89. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Впечатлението ми от всички е, това са чиновници, като не намерили по-удобен занаят, взели учителството.
Саранци миналия петък и събота. Събират се от околните села учители до 60-70души. Срещнах и някои мои съученички и ученички от стажа ми. Всички поразява, че съм отишла учителка в село, като имам ценз за гимназия. Те не знаят бедничките, че аз бягах от София, не търсех и не избирах място. Впечатлението ми от всички е, това са чиновници, като не намерили по-удобен занаят, взели учителството. Жалко впечатление, правят местните учители, живеят досущ като селяните, станало голямо преспособяване към средата. Учителите, които идат отвън са повечето хора с претенции, отколкото са култура, ако някой знае нещо иска да го приложи на учениците. Учителките-госпожици съжаляват, че няма среда т.е. съжаляват, че няма где да си покажат тоалетите ида се харесат. Учителите не са по техния вкус.
към текста >>

90. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Всички мозайкаджии са научени на този занаят от Бертоли.
Само Анина се интересуваше. Да, само Анина. Но той, когато се запознава с идеите, той ги прие. Не така как да е. Той помагаше на всички, които имаха нужда. Всички мозайкаджии са научени на този занаят от Бертоли. Той им даде занят. На повечето приятели, които работеха мозайка всичките са ученици на Бертоли. Впоследствие вече, когато стана онази работа с отпечатването на онова списание, когато трябваше да напусне работата защото не можаха да си платят задълженията, които имаха. Е, се оправиха после. Той отиде там в Румъния.
към текста >>

И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен".
Е, се оправиха после. Той отиде там в Румъния. Съвсем случайно го среща един негов приятел и той се оплаква, че няма работа и че е закъсал. И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор. И сега го внедряваме в Румъния. И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен". И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде.
към текста >>

И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България.
Съвсем случайно го среща един негов приятел и той се оплаква, че няма работа и че е закъсал. И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор. И сега го внедряваме в Румъния. И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен". И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде. Той отиде там за занаята да научи и така. И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко.
към текста >>

Той отиде там за занаята да научи и така.
И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде. Той отиде там за занаята да научи и така. И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко. Брат Бертоли направи това нещо. В.К.: Спомняте ли си някои опитности, които той е имал с Учителя? Да ги е разказвал? Е.А.: Не, не си спомням.
към текста >>

91. 01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява.
ЗАКУСКИ И УРОЦИ Епохата на петвековното робство била към своя край. Зачестилите бунтове и въстания против турското робство веднага били потушавани с цената на много жертви - палежи на села и градове, опустошения и убийства. Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода. Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги. Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала.
към текста >>

92. 01 - 07. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели.
7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели. Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да почете малко от нея. Прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал. Ето защо още същия час решил да си купи Библия. И когато наскоро намери и купил, много се зарадвал, че вече със себе си има неразделна спътница. Тя го придружавала през целия му живот.
към текста >>

93. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

След като завършва III прогимназиален клас в родното си село, поради липса на средства да продължи образованието си, домашните му го насочват към занаят бъчварство.
Сънят свърши. И аз се заех с работата си. 4. ГЕОРГИ СЪБЕВ ГАНЕВ/1906-1992 г. Георги е четвъртият и най-малкият от братята в семейството. Той е роден на 1 април 1906 година също в село Водица. След като завършва III прогимназиален клас в родното си село, поради липса на средства да продължи образованието си, домашните му го насочват към занаят бъчварство. Той нямал избор и приел. По това време в село Водица дошъл нов бъчвар, Николай Николов Анчев от Лочванския край. Той бил вегетарианец, толстоист по убеждение, който като се научил, че Георги е вегетарианец, побързал да се запознаят. Запознали се и се сприятелили. Георги почва да учи бъчварство при новия майстор през октомври 1921 година.
към текста >>

94. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят бъчварство.
37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор-занаячия - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в гр. Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва свободния университет - Висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата.
към текста >>

95. 09 - 207. БАНКНОТА ОТ НЕВИДЕЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

207. БАНКНОТА ОТ НЕВИДЕЛИЦА През лятото на 1937 или 1938 година един стар брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Занаятът ми е точилар.
207. БАНКНОТА ОТ НЕВИДЕЛИЦА През лятото на 1937 или 1938 година един стар брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Занаятът ми е точилар. Това бе след Европейската война. Случи се така, че се заредиха няколко дни без каквато и да е работа. Първият ден мина целият в очакване. Взе да се смрачава, без да съм изкарал нито стотинка. Взех пари в заем и купих нещо за ядене, за да занеса в къщи.
към текста >>

96. 09 - 262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ямбол да учим занаят - плетачество.
262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр. Ямбол да учим занаят - плетачество. Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано. Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем. Един ден, вместо на работа, озовахме се на гарата, без да знаем защо. Искахме да посрещнем влака, но защо, не знаехме. По пътя и там през цялото време пяхме песента „фир-фюр-фен".
към текста >>

Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано.
262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр. Ямбол да учим занаят - плетачество. Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано. Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем. Един ден, вместо на работа, озовахме се на гарата, без да знаем защо. Искахме да посрещнем влака, но защо, не знаехме. По пътя и там през цялото време пяхме песента „фир-фюр-фен". Защо пяхме тази песен, а не друга, не знаехме, но пяхме тъй, както никога друг път.
към текста >>

97. 09 - 281. ВТОРИЯТ МИ ОПИТ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

281. ВТОРИЯТ МИ ОПИТ Бях потънал в дългове, които не можах да изплатя от занаята си, подковачество.
281. ВТОРИЯТ МИ ОПИТ Бях потънал в дългове, които не можах да изплатя от занаята си, подковачество. Намирах се в голямо затруднение. Дълговете почнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при Учителя, за да му кажа болката си. Той ме изслуша спокойно и ми каза: „Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - „Нямам чифт, Учителю" - „ Ще намериш. Но за да имаш добър резултат, ето как ще постъпиш: През месец август семето ще го поставиш върху чисти черги на открито, три дена да се грее на слънцето, като от време на време ще го обръщаш, ще го преравяш с една лопата, тъй че да се изпече зърното от всички страни, като вечер го покриваш или прибираш в къщи. Така семето вече е готово за посев.
към текста >>

98. 11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Не се знае с мен какво ще стане, да си имам поне занаят.
5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА Рекох, чакай аз да започна да уча бродерия. Не се знае с мен какво ще стане, да си имам поне занаят. След туй, като минах малко бродерията, виждам, че нямам отношение към нея, рекох, чакай малко шев. И купих на майка ми, една Стефанка беше като шивачка, купих на майка ми един много хубав дефтин, като кадифе, синичко, и взех, че го скроих, щото ме учеше, и го пробвах. И това беше единственото нещо, което уших. Викам: „Мамо, аз нямам отношение." А като бях 6-годишна, имаше един Илия, свиреше цигулка в Айтос. Аз бях шест-годишно дете и влизах при него.
към текста >>

99. 12 - 18. ВАСИЛКА ИВАНОВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

И тези, щото Айтоското Братство с голям ентусиазъм, с голяма вяра е работело и казват: „Бай Георги, ние няма да се женим." Казва: „Къзъм, ако няма да се жените, трябва да имате по един занаят най-малкото, с който да си изкарвате прехраната." Кака Василка казала: „Бай Георге, аз искам плетачка да стана." - „Така ли?
В.К.: Тя е от Айтос. Така ли? Е, как отива в София? Надка: Ами виж сега. Те се решават там няколко сестри млади, тогава Учителят е говорил, който може да не се жени, нали, в такъв дух. И тези, щото Айтоското Братство с голям ентусиазъм, с голяма вяра е работело и казват: „Бай Георги, ние няма да се женим." Казва: „Къзъм, ако няма да се жените, трябва да имате по един занаят най-малкото, с който да си изкарвате прехраната." Кака Василка казала: „Бай Георге, аз искам плетачка да стана." - „Така ли? " Отива тати в София, казва на Учителя: „Ще трябва да изпратим Василка от Айтос." Той ги познава и кака Василка, на брат Божил сестра. „Трябва да й купим." Братството й купи машина на кака Василка от Айтос, и на „Опълченска" 66, там имало една сестра, плетачка и кака Василка при нея се научава. И Учителят отива, минава времето, тати нали ходи в София, връща се. Учителят казал: „Георге, аз Василка искам да я оставя тук. Тя ми е, вика, добър работник.
към текста >>

100. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА