Търсене в текстове за 'Заклинание'

Много болести се дължат на заклинание в миналото.

Среща друг - пак същото. Просил от 10-15 души и казал: „Защо да нямам пари да се напуша“. Този човек после се реформирал, разбрал, че тютюнът нищо не струва, и след 20 години се решил да живее трезвен живот. И тогава всички негови приятели се изреждат да му казват: „Заповядай една цигара“. И той отказвал. Много болести се дължат на заклинание в миналото. Направиш някому нещо, и той ти казва: „Така и така да стане с тебе“. Някой казва за друг: „Да му оголее главата“. На онзи окапва косата. И човек ще бъде отговорен за всички отрицателни неща, които говори за другите. Вашият бъдещ живот ще бъде точно това, което сега мислите.
към текста >>

Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството.

В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се.
към текста >>

С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения.

Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте.
към текста >>

И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.

И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни. И погледна Сатанаил делото на ръката си. И всичко бе хубаво. И усмихна се Сатанаил. И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
към текста >>

„И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка.

„И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка.
„И отиде на планината, па се помоли там. „И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й. И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря. „И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност. „И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице.
към текста >>

И наистина, в термините се крие понякога магичната власт на заклинание.

Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът — най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере“ и „обясни“ едва ли не всичко. И неговата аргументация, въоръжавана от цел арсенал термини, действува едва ли не като заклинания върху повърхностния ум на обикновените хора. И наистина, в термините се крие понякога магичната власт на заклинание. Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение.
към текста >>