Търсене в текстове за 'Загадка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето цяла загадка за децата.
То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно. Какво ни говорят белите капки по листата? В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/. Тя има красиви дебели листа с бели капки и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво. От там и белите петна по листата. Когато мястото е влажно и сенчесто, изпарението е слабо.
към текста >>

2. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

То е някаква загадка, тайна.
Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико." Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има вдъхновение. Доказано е, че без вдъхновение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище вдъхновението не може да се обясни. То е някаква загадка, тайна. Едно особено състояние на поета или музиканта, когато той твори гениално, с удивителна лекота. Какво нещо е вдъхновението от окултно гледище? Посещение на светлите същества от ангелската йерархия, които вливат Божествени сили в човека, придават му своята духовна мощ и знание. Тогава човек работи с вдъхновение и има успех. Музикантът се посещава от ангела на музиката.
към текста >>

3. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

То е някаква загадка, тайна.
Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико.” Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има вдъхновение. Доказано е, че без вдъхновение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище вдъхновението не може да се обясни. То е някаква загадка, тайна. Едно особено състояние на поета или музиканта, когато той твори гениално, с удивителна лекота. Какво нещо е вдъхновението от окултно гледище? Посещение на светлите същества от ангелската йерархия, които вливат Божествени сили в човека, придават му своята духовна мощ и знание. Тогава човек работи с вдъхновение и има успех. Музикантът се посещава от ангела на музиката.
към текста >>

4. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

То е ребус, загадка, то е откровение.
“ Неканената гостенка погледна, разбра нещо, поклони се и излезе мълчаливо. Сега идвам към последните дни от пребиваването на Учителя между нас на земята. Това бяха дните около 24 25 декември 1944 година. Учителя тихо шепнеше нещо на себе си, но остро ухо чу последните думи:“Завърши се една малка работа.“ Пет думи: Завърши се една малка работа. Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл какво означават тези думи? И тогава си спомням едно хубаво писмо на Учителя до един от неговите ученици, в което разказва една легенда: В древността, в далечното минало, съществувало някакво царство, наречено царството на Адитите. Единственият и възлюбен син на неговия цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син.
към текста >>

5. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това е ключът на загадката.
Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли! ", а после - после се скри зад тях. Ние пълзим нагоре. Често потъваме дълбоко в снега, търкаляме се и пак поемаме нагоре.
към текста >>

6. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество.
Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа.
към текста >>

Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме.
към текста >>

7. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЗАГАДКАТА ЧОВЕК
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. ЗАГАДКАТА ЧОВЕК КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
към текста >>

8. ЗАГАДКАТА ЧОВЕК - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЗАГАДКАТА ЧОВЕК
ЗАГАДКАТА ЧОВЕК Истината е, че всичко онова, което ни заобикаля, е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с различни средства, за да ги разгадава, за което се е изисквало много труд, усилия и напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: че за човека, който поначало е мързеливо същество, Природата старателно търси и прилага най-различни средства, за да го накара да работи: да постига на първо време своите насъщни нужди с неимоверен труд, усилия и напрежения. В стремежа за разгадаване на тези старателно забулени загадки, за тяхното разясняване, се създават условията за развитието на човешкия интелект, с всичките негови качества и способности. Това е довело до разширяване на човешкия кръгозор и е внесло по-голяма светлина и познания за света в който човек живее, улеснявайки все повече и повече неговия живот.
към текста >>

Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят.
Човек е бил примамван с различни средства, за да ги разгадава, за което се е изисквало много труд, усилия и напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: че за човека, който поначало е мързеливо същество, Природата старателно търси и прилага най-различни средства, за да го накара да работи: да постига на първо време своите насъщни нужди с неимоверен труд, усилия и напрежения. В стремежа за разгадаване на тези старателно забулени загадки, за тяхното разясняване, се създават условията за развитието на човешкия интелект, с всичките негови качества и способности. Това е довело до разширяване на човешкия кръгозор и е внесло по-голяма светлина и познания за света в който човек живее, улеснявайки все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с които човек се е сблъсквал, това е самият човек. Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят. За родителите му и обкръжението около него, то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му, това е неясно както за родителите му, така и за околните. За всеки е ясно какво предимство би имало за родения човек и за всички околни, ако е възможно да се узнае какво представлява и носи в себе си този къс живо месо. Тогава родителите и близките около него биха могли да му създадат условия, насоки и средства, за да може тяхната рожба да развива и проявява своите способности. С такава правилна насока новороденият би могъл да бъде максимално полезен както за себе си, така и за обществото.
към текста >>

За родителите му и обкръжението около него, то е една загадка.
И затова древните мъдреци са казвали: че за човека, който поначало е мързеливо същество, Природата старателно търси и прилага най-различни средства, за да го накара да работи: да постига на първо време своите насъщни нужди с неимоверен труд, усилия и напрежения. В стремежа за разгадаване на тези старателно забулени загадки, за тяхното разясняване, се създават условията за развитието на човешкия интелект, с всичките негови качества и способности. Това е довело до разширяване на човешкия кръгозор и е внесло по-голяма светлина и познания за света в който човек живее, улеснявайки все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с които човек се е сблъсквал, това е самият човек. Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят. За родителите му и обкръжението около него, то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му, това е неясно както за родителите му, така и за околните. За всеки е ясно какво предимство би имало за родения човек и за всички околни, ако е възможно да се узнае какво представлява и носи в себе си този къс живо месо. Тогава родителите и близките около него биха могли да му създадат условия, насоки и средства, за да може тяхната рожба да развива и проявява своите способности. С такава правилна насока новороденият би могъл да бъде максимално полезен както за себе си, така и за обществото.
към текста >>

9. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи. За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята.
към текста >>

Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планини, върхове и долини, които днес би трябвало да лежат невидими под дебели ледове и снегове.
За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много научни документи се изнасят учудващи свидетелства за останки от дейността на тази раса по всички континенти - останки с много общи елементи, показващи техния единен произход. Така например са описани т. нар. Балберски тераси в Ливан, построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по-малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планини, върхове и долини, които днес би трябвало да лежат невидими под дебели ледове и снегове. Картите съдържат и точни очертания на самия континент, който съвпада с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такива карти е могло да се съставят само по време, когато Антарктида е била свободна от сегашната си ледена покривка. Фактът, че тази част от Земята, някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва и от това, че в последните години там са били открити дълбоки въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. Амасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина.
към текста >>

Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака.
Освен това тези фигури са могли да бъдат гледани само от височината на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак. Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце.
към текста >>

Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове.
Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли са бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т. нар. Врата на пумата, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи около стотина тона и съединени с медни скоби. Там са намерени и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял по тези места и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини.
към текста >>

10. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон.
Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката.
Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството.
към текста >>

12. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си.
Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи.
към текста >>

13. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е вече една загадка.
Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш ли повече от това, ще видиш. И рече му: Истина, Истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син". В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани. Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил. А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка. Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано. Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие.
към текста >>

Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво.
Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене.
към текста >>

14. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква.
Той показва по-малко неща от другите, затова защото целта му не е да изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие.
към текста >>

15. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка.
на Христа в Гетсимания. Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото.
към текста >>

16. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата загадка е - за какво начало става въпрос?
Там той се запознава с великите Тайни на Битието и достига до ясновидство, с помощта на което, написва своето Евангелие. В него ни представя Христа като едно Велико космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на човешкото развитие. Този нов, мощен импулс поставя едно ново начало, нова изходна база на човешкото развитие. Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка е - за какво начало става въпрос? Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него".
към текста >>

Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие?
В него ни представя Христа като едно Велико космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на човешкото развитие. Този нов, мощен импулс поставя едно ново начало, нова изходна база на човешкото развитие. Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка е - за какво начало става въпрос? Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън.
към текста >>

И третата загадка е- Исус Христос Божи Син?
Този нов, мощен импулс поставя едно ново начало, нова изходна база на човешкото развитие. Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка е - за какво начало става въпрос? Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята.
към текста >>

В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън.
Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му.
към текста >>

По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието.
Следователно старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие.
към текста >>

17. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога.
към текста >>

18. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сфинксът, поставен на прага на Храма на Посветените е загадката, която трябва да се разреши, за да се открият и най-тайните Аркани.
В хороскопа този Аркан съответства на сфинкса, който има крила на орел, човешка глава, която е фокус на ума, което показва, че преди да се влезе чрез действието в попрището на бъдещето, трябва да се усвои науката, която осветява целта на Пътя. Тялото на телеца показва, че пред изпитанията, пречките и опасностите човек трябва да се въоръжи със силна, търпелива и упорита воля. за да изоре браздата на живота. Лапите и ноктите на лъва означават, че за да иска ползотворно, човек трябва да бъде смел, да дръзва да си поправя път, да направи място надясно или наляво, напред или назад, за да се насочи в последствие при пълна свобода към висините на орела. Ако човек знае да иска истинното, ако той иска само справедливото, ако той се осмелява да опитва само възможното, ако той мълчи върху своите намерения, ако чрез упоритостта утрешният ден остане само продължение на вчерашния, човек ще намери един ден Ключа на властта. Сфинксът, поставен на прага на Храма на Посветените е загадката, която трябва да се разреши, за да се открият и най-тайните Аркани.
към текста >>

19. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни.
Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни. Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието. Понеже за тях говорих в първия том, затова сега само споменавам за пълнота на изложението.
към текста >>

20. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка.
11/1 2 стр. 248-251/ Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище?
към текста >>

И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."
Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! " „И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше." „И не виждаше го никой. И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли." Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им.
към текста >>

21. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си.
А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия.
към текста >>

22. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас.
И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето?
към текста >>

23. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят чрез загадката ни е обяснил в кой ден, час и година ще стане
няколко дни получих писмо от Учителя, в което той беше поставил една задача. Питаше дали аз ще успея да я реша? Предложих задачата на много приятели, но нито един не се сети как да я разчете. После разбрахме, че в това писмо Учителят чрез загадката ни е обяснил в кой ден, час и година ще стане земетресението, колко време ще траят трусовете и с каква сила ще бъдат." След 9.1Х. един брат бил мобилизиран като офицер и отишъл на фронта някъде към Бяла Паланка. По едно време войскови части се разбунтували и
към текста >>

24. 1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учените са създали различни теории и хипотези за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес той си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчното явление в Битието това е животът. Учените са създали различни теории и хипотези за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес той си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си множество сили и елементи. Затова и проучването му е обект на дисциплини и науки. Но както и да се изследва животът, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия Космос и е същина на Космоса. Така, че и дума не може да става за произхода на живота.
към текста >>

Но както и да се изследва животът, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който живеем в настоящия стадий на развитието.
КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчното явление в Битието това е животът. Учените са създали различни теории и хипотези за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес той си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си множество сили и елементи. Затова и проучването му е обект на дисциплини и науки. Но както и да се изследва животът, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия Космос и е същина на Космоса. Така, че и дума не може да става за произхода на живота. Въпросът се свежда следователно към това да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучават всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично творение, прониква и обновява целия Космос и разнася благата му по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият Космос е един жив организъм и този именно жив организъм е проникнат от живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи.
към текста >>

25. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа.
към текста >>

За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта.
Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа!
към текста >>

За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят.
към текста >>

А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко.
към текста >>

26. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Животът - загадка
Живот за Цялото Космичното Единение Човешката душа - Космичен лъч Глава втора СВОБОДАТА Животът - загадка Проблемът за Свободата Максими на Свободата Пътят на Ученика Зло и грях Трите ложи в Универса
към текста >>

27. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

„Животът е една загадка.
Тези жизнени проблеми, които човечеството трябва да разреши, нс могат да се изчерпят в космичната им цялост. Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция. Нашата малка планета е само един етап в Слънчевата система. И нашата слънчева система е подготвителен период за влизане на човешката душа във висшите области на Космоса. Ето защо Учителят казва: „Животът е една загадка. Дори съществуването на Великите Посветени си остава тайна. Това е НЕПОЗНАТОТО! " -------------------
към текста >>

28. Глава втора - СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Животът - загадка
само относно Първичната Причина. И когато ние казваме: Истината ще ни освободи, това означава, че само Висшият Разум ще ни направи свободни." Учителят Животът - загадка Проблемът за Свободата Максими на Свободата Първа максима на Свободата Пътят на Ученика Втора максима на Свободата
към текста >>

29. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА Животът е най-голямата загадка на вековете. За хората на Изкуството, той е източник на вдъхновение и красота; за тези на науката и философията - едно уравнение с безброй неизвестни. Науката разглежда живота като биофизиологичен процес. Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността.
към текста >>

Животът е най-голямата загадка на вековете.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА Животът е най-голямата загадка на вековете. За хората на Изкуството, той е източник на вдъхновение и красота; за тези на науката и философията - едно уравнение с безброй неизвестни. Науката разглежда живота като биофизиологичен процес. Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността. Ние знаем малко за тайната, която крие в себе си Животът.
към текста >>

През хилядите векове на вечността Тя ще остане една велика загадка.
Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността. Ние знаем малко за тайната, която крие в себе си Животът. Дори Великите Посветени пазят пълно мълчание относно тази тайна. По този въпрос Учителят казва: „Съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност - Истината. През хилядите векове на вечността Тя ще остане една велика загадка. По проявите на тази Реалност ние добиваме понятие за нея. От нея произтича един прогресивно проявяващ се живот." Животът е най-висшата реалност във Вселената. Той произтича от Незнайното, от Първата Причина, която твори планетите, слънцата и галактиките в недрата на Универса. Първостепенна необходимост за човека е да придобие основни понятия за живота, който е проява на Истината, на Абсолютната Реалност. Човешкото съзнание трябва да надхвърли границите на физичния и метафизичния светове, тъй като те са ограничени в рамките на геоцентричните концепции.
към текста >>

В предишните глави констатирахме, че двете основни философски системи (идеализъм и материализъм) не са успели да разбудят великата загадка на Живота.
Първостепенна необходимост за човека е да придобие основни понятия за живота, който е проява на Истината, на Абсолютната Реалност. Човешкото съзнание трябва да надхвърли границите на физичния и метафизичния светове, тъй като те са ограничени в рамките на геоцентричните концепции. Човешкият дух трябва да живее е ритмите на общия пулс на Живота, с неговите безкрайни метапсихични области, т.е. да се стреми постепенно да го обхване като цяло в неговата истинска реалност. За да постигне това, е безусловно необходимо той да разбере и да приложи висшите максими на Свободата. В предишните глави констатирахме, че двете основни философски системи (идеализъм и материализъм) не са успели да разбудят великата загадка на Живота. В нашата съвременност тази стихийна идеологична борба продължава. Международната общност политически и икономически е разделена на два лагера. Изтокът се намира под знака на идеализма, а Западът - на материализма. Все пак, животът има своите висши повели, независими от всякакви научни теории и философски схващания. Затова и двете непримирими системи се прекланят пред живота, който непрекъснато произтича от Първата Причина, от Незнайното Космично Начало.
към текста >>

Както казахме преди, Животът като загадка на Незнайното, като проява на Първата причина, не може да бъде обхванат в неговата цялост, следвайки единствено пътя на вярата.
Все пак, животът има своите висши повели, независими от всякакви научни теории и философски схващания. Затова и двете непримирими системи се прекланят пред живота, който непрекъснато произтича от Първата Причина, от Незнайното Космично Начало. Затова най- красноречиво говори издигнатата формула в световната политика: мирно съвместно съжителство под знака на двете идеологии. Тези две противоположни идеологии могат да съществуват и да се развиват единствено в непрекъснатите процеси и прояви на Живота. Затова Учителят нарече Живота за Цялото „движение без реакция" Както казахме преди, Животът като загадка на Незнайното, като проява на Първата причина, не може да бъде обхванат в неговата цялост, следвайки единствено пътя на вярата. Също така не е възможно да се обясни неговата същност единствено чрез законите на логиката, по пътя на науката. Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката душа. Това Космично Единение се изразява чрез тройния акорд между топлото сърце, светлия ум и диамантената воля на човешкия дух. Учителят нарече топлото сърце Слънчева Дева, Човешкият разум - Син на Мъдростта, а диамантената човешка воля - Син Божи, Дух на Силата и Красотата. Този висш акорд между емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека ще прозвучи през Епохата на Водолея, която ще създаде необходимите външни условия за проява на скритите способности на човека.
към текста >>

30. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек.
Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа.
Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем. За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини. Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме. Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа. Благодарим ти, Учителю благ! 9 юли
към текста >>

32. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Велика загадка!
Из словото: „Две радости има за човека: радост от разбиране великата реалност и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази реалност. Две са радостите на човека." 22 декември Тема: Любовно писмо до квадрата. Велика загадка! Ти, радост за всеки, който те разбира. Страдание за този, който не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо. За малкия, затворника - килията си ти! За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом!
към текста >>

33. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога.
„ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен." След лекцията и утринните упражнения, Учителя се изкачи по стълбището, за да влезе в своята стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото.
към текста >>

34. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Приехме с вълнение и радост този подарък загадка.
Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса. Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи, че не е станал още наш баща."
към текста >>

Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката.
„Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса. Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи, че не е станал още наш баща." С Учителя, който непрестанно дава с любов, ние сме при извора на живота, в дома на нашия Баща. Има ли по-голямо богатство в света от това да бъдеш при извора на живота, който непрестанно дава и никога не пресъхва? Празникът на пролетта започна някъде далече в планината, край бистрите езера на Рила, в които се отразяват високи върхове и непристъпни скали.
към текста >>

35. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

- Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.
- Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума. - Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език. Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание. - Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае.
към текста >>

36. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Като каза това, Учителя остави тебешира, излезе от салона и се качи в стаята си, като ни остави сами да мислим върху загадката - как да разбираме дълбокия смисъл на словото, за да станем господари на съдбата си.
- отговори той и продължи. О - плодът на дръвчето; В — уста, която опитва плода; Ъ - почивка. Може да напишете един разказ за значението на тези букви. Като каза това, Учителя остави тебешира, излезе от салона и се качи в стаята си, като ни остави сами да мислим върху загадката - как да разбираме дълбокия смисъл на словото, за да станем господари на съдбата си. Невъзможно беше веднага да разберем и приложим знанието, което ни се дава. Но със всеки изминат ден пък ни ставаше по-ясно, че много години на учение и работа ще са необходими, за да започнем да разбираме вътрешния смисъл на Словото.
към текста >>

37. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Действително това е една голяма загадка за учените на XX век.
Сега Сириус е от класа AO, което значи синьо-бяла звезда с повърхностна температура от 10 000 до 30 000°. Тази промяна става преди раждането на Учителя на Земята, през 1864 година. В Руския астрономически ежегодник е публикувана статия по въпроса. Учените си задават въпрос: Как е могла да се промени една загасваща звезда с червен цвят и да стане новообразувана със синьо-бял цвят? Какви ли атомни изригвания и вътрешни взривове са станали на тази звезда, за да промени така осезателно своя външен облик? Действително това е една голяма загадка за учените на XX век. След Сириус Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителя повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя — като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели.
към текста >>

38. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема.
Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт. Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел. 8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот. Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството. 9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално. Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.
към текста >>

39. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога.
Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
към текста >>

40. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл.
(Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът.
към текста >>

41. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание.
- Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
към текста >>

42. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват.
Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източници Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездието Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост. Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина. Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов.
към текста >>

43. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

За нас това остана загадка.
Искам да добавя, че същата нощ Сузи Холбич ме събуди тревожно и ми каза, че гори голям огън на нашето огнище. Сузи спеше в моята палатка, тя беше излязла до тоалетната и видяла огъня. Аз веднага скочих и го загасих. В нашия лагер беше закон вечер да загасяме много добре огъня. После попитах всички наши приятели, но никой не беше палил огън. За нас това остана загадка. На екскурзия до Олтарите По обратна на часовниковата стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и Филип Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя. Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното. Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“.
към текста >>

44. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Как это у них получалось, для нас до сих пор - загадка.
Этот поиск-прогулка ничего не дал, кроме замечательной прогулки. А на спедующий день, когда Гриша поднялся в лагерь, выяснилось, что по какой-то причине он просто не мог придти вовремя. Летом 1983 года мы уже приехали в Болгарию и поднялись в лагерь со своими детеми Семой й Машенькой. Дети чувствовали себя здесь комфортно. И самое удивительное, что одни не знали русского, другие - болгарского язнка, но при этом прекрасно общались и прекрасно понимали друг друга. Как это у них получалось, для нас до сих пор - загадка. Лето 1985 года было для детей особенно интерееным и плодотвррным. В этом году в лагере было много детей. Вот они эти наши дети - Маша и Сема Левины, Галя Митяева - дочка нашей московской подруги Тани Митяевой, два сына Маргариты, а также сын Даниэл и Филиппа - Матео, которйы на этот раз был здесь без родителей. Матео в Англии занимался Музыкой и играл на скрипе и в это лето привез с собой скрипку, чтобы упражнятеся на ней. Но заниматься ребенок не хотел.
към текста >>

45. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно.
Ярми * * * В единия сън Ярмила се издига по-високо и вижда едно светло същество, което я гледа много проницателно и строго. После тя излиза от това място и слиза по стълби надолу с документи и ръкописи. На вратата я чака Крум и тя му предава всички ръкописи. Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно. Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките? Това е открито за духовно проникновение и размисъл въз основа на изложени документи и факти. При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена. С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г. си заминава от този свят.
към текста >>

46. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно.
И затова древните мъдреци са казвали, че човек е мързеливо същество и Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига на първо време задоволяването на своите насъщни нужди. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото.
към текста >>

За родителите му и за самото общество около него то е една загадка.
В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки.
към текста >>

В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока.
Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана по своите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВА РАСА“. Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват, но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята.
към текста >>

Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете и долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време.
Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват, но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберските тераси“ в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по- малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете и долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва от факта, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и.
към текста >>

Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака.
Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра. Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце.
към текста >>

Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове.
Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано.
към текста >>

47. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това беше още една стъпка към тази голяма загадка.
Тези светове учените сега наричат Черни дупки или Колапсари. За изследването им в 1962 година беше изпратен спътник, снабден с рентгенов телескоп - уред, отбелязващ ренгеновите лъчи. Тези уреди уловиха наличието на силови течения в Небесната сфера там, където не бяха забелязани светещи Небесни тела. По-късно, в 1971 година, научен колектив успя да регистрира поток от гравитационни вълни също там, където не е имало светли обекти. Ръководителят на този колектив Вебер е стигнал до извода, че източник на тези вълни е колосално по своите размери Черно слънце. Това беше още една стъпка към тази голяма загадка. Изчисленията показали, че силата на лъчението от този източник е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер беше потвърдено и от други научни колективи. В 1975 година на симпозиум на астрофизиците в Мексико един от тях е изнесъл доклад върху Черните слънца. Той е отбелязал, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са ни напълно непознати. При среща на такова Черно слънце с голямо Небесно тяло, първото със своите могъщи притегателни сили (съгласно закона на РОШ за приливно-отливните сили) е способно да разруши Планетата.
към текста >>

48. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В древността предимно хората на високо интелигентната Първа раса с особено усърдие и внимание са се занимавали с човека и са търсили методи, чрез които да проникнат и разберат голямата загадка, наречена Човек.
Мнозина изследователи, за да разберат какво са представлявали някои починали хора в интелектуално и морално отношение, са поставяли запалена свещ (или какъвто и да е източник на светлина) в техния череп и там, където се е наблюдавало просветване, е имало мозъчни центрове с по-голямо развитие и с по-голяма активност. Ако този човек е бил с много добре развити и активни мозъчни центрове, даващи моралните качества и устои, то светлината в горната част на черепа, където са моралните центрове, по-добре просветва, поради по-голямото изтъняване на тази област от действието на мозъчните центрове там. Това, разбира се, се отнася и за други области. Изобщо хората с по-голяма интелигентност и добре развити морални качества имат по-тънка черепна кост и по- големи черепи, (виж. фиг. 1). В древността предимно хората на високо интелигентната Първа раса с особено усърдие и внимание са се занимавали с човека и са търсили методи, чрез които да проникнат и разберат голямата загадка, наречена Човек. Това е било крайно необходимо, за да може да се определя и насочва пътят на всеки човек, родил се на този свят. За тази цел те са създали ред науки, които сегашните хора наричат Окултни, тайни науки. А що е наука? Науката събира фактите и търси законите, които ги създават. В случая имаме пред себе си даден човек с детайлно оформени ръце, глава, лице и пр.
към текста >>

Този, за когото загадката „човек” представлява интерес, трябва да ги търси и разбира, за да се насочва и ползува от тях както за себе си, така и за околните.
А що е наука? Науката събира фактите и търси законите, които ги създават. В случая имаме пред себе си даден човек с детайлно оформени ръце, глава, лице и пр. Цялото това разнообразие не е плод на някаква случайност. Тези форми са плод на сили, които по своя вид и напрежение са съвършено различни при различните хора. Този, за когото загадката „човек” представлява интерес, трябва да ги търси и разбира, за да се насочва и ползува от тях както за себе си, така и за околните. Между науките за човека най-приемлива и възможна, податлива за изучаване е науката за формите и линиите по неговата глава и преди всичко по лицето, защото те могат непосредствено да се наблюдават.
към текста >>

49. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове.
КНИГА ТРЕТА РЪЦЕТЕ КАТО ИЗРАЗ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Имаме безспорни доказателства, че по всички континенти на Земята в много далечни времена преди Потопа е съществувало раса с много висока култура - раса, притежаваща големи знания и мъдрост. Тази раса, според изказването на един мъдрец, е дошла да организира и уреди живота на Земята. В някои съобщения на археолози и пътешественици се изнасят учудващи факти за дейността на тази раса, имащи общ елемент, който показва техния единен произход. Така например т.нар. Балбекски тераси в Ливан са построени от каменни блокове с дължина от 20 метра и тегло повече от 500 тона. Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове. Очертанията на самия континент напълно съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е бил свободен от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина.
към текста >>

Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака.
Древните народи са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силна мисъл, т.е. атлантите са знаели, че мисълта е сила, и са умеели да се ползуват от нея като сила. И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце. С това явно е изразено уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето.
към текста >>

Голяма загадка е и начинът, по който жителите на този град на мъртвите са пренасяли от планините много тежките каменни блокове.
На около километър от нея се намира т.нар. Врата на пумите. Тази врата представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи по сто тона и съединени с медни скоби. Намерени са там много учудващи със своята импозантност останки. Интересно е заключението на учените, според което народът, живял и изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Голяма загадка е и начинът, по който жителите на този град на мъртвите са пренасяли от планините много тежките каменни блокове. Хората на тази голяма цивилизация са живели не само върху сегашните континенти, но и върху такива, които са потънали в океаните. Така например, през лятото на 1966 година океанографският кораб „Антоний Браун", който е изследвал дълбоката падина „Мили Едуард" в Тихия океан, изведнъж открил нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1880 метра от повърхността на океана се забелязали някакви развалини. На снимката ясно личали колони и порти с йероглифи. Ръководителят на експедицията Робърт Мендест продължил търсенето и близо до пристанище Калао, ехолотите открили други потопени колони и остатъци от здания.
към текста >>

За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек, народите от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка.
Раждането на човека е едно велико събитие от изключителна важност, както за самия човек, който се ражда, така и за неговите родители, а след това и за обществото около него. Какво представлява това мъничко, едва шаващо същество, какви качества и способности носи то в себе си, какъв е пътят на неговия живот? Всичко това будело голям интерес у хората от тази велика раса. Когато са успявали да разберат онова, което роденият човек носи със себе си, те са се стараели с всички средства да създадат условия за развитието на благородните и полезни качества и да отнемат възможността за развитието и укрепването на отрицателните. Че наистина всякога новороденото дете носи със себе си своите качества и способности, въз основа на които се определя и пътят на неговия живот, виждаме преди всичко от голямото разнообразие на хората, както по външния им вид, така и по изявите на качествата и способностите им. За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек, народите от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка. На първо място това е науката за Звездния мир и по-точно нейният втори раздел, наречен сега Астрология. Тази наука има възможност да ни даде най- задълбочена и най-ясна представа за това, което носи у себе си всеки човек. Затова са я наричали „Царската наука". Хората от тази Първа раса са приемали, че дванадесетте съзвездия, наредени в плоскостта на Слънчевия сектор, и Планетите в Слънчевата система, заедно с Луната и самото Слънце, с изтичащите от тях силови течения в момента и на място на раждането отразяват именно неговите качества и способности, а също и условията, при които ще протече животът му. Те са разбирали, че човек е една идея на Бога, на Необятния Миров Силов Океан, и за да се реализира тази идея, той е създал Слънчевата система.
към текста >>

50. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Познаването на формите в човека (неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек.
ПЛАНЕТНИТЕ ТИПОВЕ ВУЛКАНОВ (СЛЪНЧЕВ, АПОЛОНОВ) ТИП Преди да пристъпим към самото разглеждане на ръката от китката до края на пръстите, за да открием онова, което човекът носи, трябва да разгледаме Планетните типове, на които се разделят хората. Това ще рече да опознаем онези качества, способности и форми, които всяка Планета със своите силови течения дава. Случва се често една Планета да дава възможност за силна изява на своите качества. Вярно е, че тя не може да създаде съвършено чист тип, защото в човека намират изява силовите течения и на другите Планети. Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик на човека, така също и в неговите качества и способности. Познаването на формите в човека (неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек. Всяка една Планета със своите силови течения създава и оформя по един образ, включващ във себе си дадени качества и способности. В Слънчевата система има 12 Планети, една от която е разрушена (т.нар. от древните звездобройци ФАЕТОН) и две все още неоткрити. Оттам имаме и 12 Планетни типа, според това, коя от Планетите със своите силови течения се е изразила най- ярко. Първият Планетен тип е този, създаден и оформен от планетата ВУЛКАН, както са я наричали старите звездобройци, или ФАЕНЦА, както я нарича италианският астроном Бенанди.
към текста >>

51. Допълнителни данни за ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази наука му дава голяма възможност да проникне в един необятен със своите възможности свят, за разбирането на голямата загадка, наречена Човек.
Това, което ние мислим, и това, как го мислим, сме ние самите - целият човек, неговите качества, способности, устремът му за изява - изобщо неговият характер. А също и здравето, и болестите са продукт на мисълта. Колкото един човек е по-издигнат в своята мисъл, толкова вибрациите, които той излъчва, са по-фини. Човек с по-развити интелектуални качества и обработена емоционална природа повече се е прераждал и в резултат на това има и по-изработена ръка. Четенето по ръцете е от голямо значение за човек. Тази наука му дава голяма възможност да проникне в един необятен със своите възможности свят, за разбирането на голямата загадка, наречена Човек. С това се подхранва интелектът, придобиват се знания. Науката за ръцете притежава цялата възможност да ни запознае с природата на човека в един по-дълбок и разширен смисъл. Връзките между хората (браковете) в повечето случаи са нещастни най- вече поради това, че късно излизат наяве много признаци и особености, които преди това не са били подозирани. Има ръце, по които не може много да се каже. Това е така, защото този човек е само материя и интелект.
към текста >>

52. Съдържание - Николай Райнов

Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката?
Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

53. Три Небеса - Николай Райнов

Защото Енох завеща в тях на зналците вси съкровища на своята мъдрост — и опита на своя дълъг живот бе описал в тях, но никой ги не разбираше И висяха словата, като загадка, над вси умове.
А нозете и опашката му бяха членове на лъв. И ноктите — от червен порфир. И на плещите му имаше криле. А подножието бе изпъстрено със страни писмена, — и никой не можеше ги прочете, освен Еноха, брат Товильов, който ги бе написал. А големи тайни се тулеха в тези писмена. Защото Енох завеща в тях на зналците вси съкровища на своята мъдрост — и опита на своя дълъг живот бе описал в тях, но никой ги не разбираше И висяха словата, като загадка, над вси умове. — А най-малкият син Каинов се зовеше Иубал. Той бе изкусен в песни, игра и свиреж. И научи Иубал людете да свирят. На кинор, псантер, асор и рог ги научи — и на разни други свирала. Веселба се роди в сърцата на моми и момци.
към текста >>

54. Вавилонска кула - Николай Райнов

Видях бронзово-излени, червеноцветни истукани, които са загадка.
Та нека отвсякъде погледът се устремява с жад към Слънцето — към древното Слънце, — когато людете видят стълпа! И нека знаят, че не всичко живо е видимо. Над нас има ангели, за които още нямаме очи. Но те ни виждат и простират към нас ръце. А ние стоим — мъртви, като изваяния. Аз, Алтотас, видях много. Видях бронзово-излени, червеноцветни истукани, които са загадка. Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата. И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка.
към текста >>

55. Песен за Девата - Николай Райнов

У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство.
Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива.
към текста >>

56. Книга на загадките - Николай Райнов

Не навеждай погледа си! *** Една загадка от Изток.
Но Ти ме винаги отминаваш и вратата ми се напразно отваря, щом Те видя. Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение. Щом гората свърши песента си, аз отварям вратата и Те чакам. Трапезата е сложена, светилници леят алмазна светлина. Аз Те чакам. Не навеждай погледа си! *** Една загадка от Изток. — Седем дъщери имаше Змията. Първата спи вцепенен сън — и не вижда нищо. Втората спи дълбоко — и вижда пъстри мъгли пред себе си. Третата вижда сънища и далечни картини. Четвъртата е будна — и вижда край себе си всичко създадено.
към текста >>

57. Чистота - Сава Калименов (1901 - 1990)

Разрешението на загадката за дълговечността и безсмъртието на човешкия живот се намира в чистотата.
Има различни схващания за чистотата и различни степени; на нейното осъществяване. Това зависи от степента, до която се е издигнало човешкото съзнание. И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода. Чистотата е велика сила. Тя побеждава тъмнината, тя побеждава страха, тя побеждава и смъртта. Разрешението на загадката за дълговечността и безсмъртието на човешкия живот се намира в чистотата. И обратно — нечистотата е съюзник на смъртта. „Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова, повече смъртта навлиза в живота.“ — Учителя. А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж за винаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж към чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот. Човек трябва да бъде един обилен извор на чисти чувства и мисли, който постоянно да блика и с това да отнася и не дава достъп на нечистите външни елементи. Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на Бога.
към текста >>

58. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Защото, като осветли донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците, той разклати известни научни схващания, които се смятаха до тогава за непоколебими.
То намира най-добър израз във вивисекцията, която се широко прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“. Защото Ирод се страхува че ще рухне цялата му сграда. Винаги една звезда — където и да се яви тя — показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около три десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. Защото, като осветли донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците, той разклати известни научни схващания, които се смятаха до тогава за непоколебими. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на химичните елементи от една велика звезда, която е изгрела в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветящи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото превръщане на съзнанието на човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото Дело.
към текста >>

59. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света — все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман — точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли, почва да губи съзнание.
Учениците възприе- мат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците въз- приемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидял на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света — все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман — точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли, почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва. Защото той е, който е създал тази дефиниция — така бледа, така немощна всъщност — създал я е с едничката омисъл да съдържа думи, понятия, които да могат да се преведат геометрически, чрез конкретни, измерими величини. „Точката няма измерения“, определя той. Това значи, че отнесена към една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули. Все пак числа.
към текста >>

60. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

(Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи.
към текста >>

61. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност.
Достатъчно е само да си спомни, как е устроено окото, сиреч апарата, чрез който ние виждаме. Да си спомни, че чисто физически погледнато поне, то е една система от събирателни лещи, които пречупват и събират светлинните лъчи по известен строго определен закон. Следователно, ако окото беше устроено по-другояче, човек щеше да има по-друг образ за света, а следователно и за слънцето. Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от устройството на нашите сетива — тия пет пътя на измамата, както ги нарича един поет. Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание. Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“. А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора.
към текста >>

Етерът, който Гюстав льо Бон смята за „начало и край на всичко, основа на вселената и на всяко битие, което се движи в него“, ала „чиято вътрешна същина ще остане, според него, една пленителна загадка“, наистина е възел на странни противоречия.
Така че страхът за угасване на слънцето, който авторите на популярни съчинения по астрономия бяxa породили у читателите, днес е, слава Богу, преодолян. Радият, тоя революционер в науката, както го наричат някои, защото най-безцеремонно разклати сума нейни „непоклатими“ схващания, в случая спаси и слънцето от загиване. На такива противоречия учените се натъкват не само при току-що споменатите въпроси, ами и при сума други въпроси из теоретичната астрономия и астрофизика, като запример при обясняване на планетните движения в етера—среда, която има най-противоречиви свойства — при явленията на космичния и земен магнетизъм, при проблема за предаване енергията от слънцето на планетите и т. н. Тези и редица други въпроси са накарали много учени, искрено мислещи люде, да се откажат от ония чисто механични схващания за строежа и функционирането на слънчевата система, като съвсем недостатъчни за обясняване на сложните процеси, които стават в нея. Но преди да пристъпя към набелязване на някои по-модерни възгледи, които смело прекрачват междата, която дели материалистичното и механично схващане на слънцето и изобщо на природата от окултното, ще изложа накъсо проблемата за етера, така както тя бе доскоро поставена в науката. Етерът, който Гюстав льо Бон смята за „начало и край на всичко, основа на вселената и на всяко битие, което се движи в него“, ала „чиято вътрешна същина ще остане, според него, една пленителна загадка“, наистина е възел на странни противоречия. Ето как Д-р P. Kothner, в книгата си „Chemie des Ungreifbaren“ излага съвременните научни възгледи върху етера. „Ние трябва да припишем на световния етер съвсем необясними свойства. Той не трябва да оказва никаква съпротива, защото в течение на хиляди години не е установено ни най-малко нарушение в периода на планетните обиколки около слънцето, нещо, което е съвместимо само с представата за едно абсолютно празно пространство. И все пак, той трябва да има каква-годе маса, защото молекулярното движение на материята се превръща в двигателна енергия на етера.
към текста >>

И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото, към което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка.
Но тъй като трептенията на етера са напречни, а такива трептения са възможни само в твърди тела, етерът придобива едно ново свойство, което хвърля в ужас нашия ум: той е твърдо тяло, обаче неговата свиваемост. е безкрайно голяма. А понеже светлинните трептения, както изобщо всяко смущение на етера, се разпространяват със скорост 300,000 км. в секунда, то етерът изглежда надарен и с еластицитет, който, в сравнение с тоя на стоманата запример, се явява извънредно голям. Безцелно е, следователно, мисли Д-р Kothner да се опитва човек да схване всички тия тъй противоречиви свойства като присъщи на едно и също тяло“. И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото, към което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка. Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И немският учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век. „Че това разгадаване ще стане, вдъхва ни надежда досегашният опит. Природата ни е била учителка през всичкото онова дълго време, което е било предоставено човеку за разгадаване на нейните загадки. На оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око на посветения се е разкривала картината на онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък на човека. Потънали в чисто съзерцание, тия редки щастливци еж виждали в един миг много повече, отколкото онова, което хиляди човеци могат да измислят.
към текста >>

Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И немският учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век.
е безкрайно голяма. А понеже светлинните трептения, както изобщо всяко смущение на етера, се разпространяват със скорост 300,000 км. в секунда, то етерът изглежда надарен и с еластицитет, който, в сравнение с тоя на стоманата запример, се явява извънредно голям. Безцелно е, следователно, мисли Д-р Kothner да се опитва човек да схване всички тия тъй противоречиви свойства като присъщи на едно и също тяло“. И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото, към което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка. Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И немският учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век. „Че това разгадаване ще стане, вдъхва ни надежда досегашният опит. Природата ни е била учителка през всичкото онова дълго време, което е било предоставено човеку за разгадаване на нейните загадки. На оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око на посветения се е разкривала картината на онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък на човека. Потънали в чисто съзерцание, тия редки щастливци еж виждали в един миг много повече, отколкото онова, което хиляди човеци могат да измислят. Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“.
към текста >>

Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“.
Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И немският учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век. „Че това разгадаване ще стане, вдъхва ни надежда досегашният опит. Природата ни е била учителка през всичкото онова дълго време, което е било предоставено човеку за разгадаване на нейните загадки. На оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око на посветения се е разкривала картината на онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък на човека. Потънали в чисто съзерцание, тия редки щастливци еж виждали в един миг много повече, отколкото онова, което хиляди човеци могат да измислят. Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“. Това са думи — не на някой окултист — а на един съвременен учен. И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията.
към текста >>

62. Действие първо. - Велко Петрушев

Духът ми ме кара да обходя царството на желанията и да изуча потайностите му, което царство е голяма загадка .
Кой те е подмамил да слезнеш в царството на вечните промени? Д е в о р . (се вглежда в Арияна и с блага усмивка и мил поглед й казва: ) Син съм на лазура. Дойдох от царството на вечната красота. Аз съм Девор . Духът ми ме кара да обходя царството на желанията и да изуча потайностите му, което царство е голяма загадка . . . А р и я н а. Кой ти е казал за това ? Д е в о р Какъв призрак си ти ? А р и я н а.
към текста >>

63. Христо Койчев - Георги Христов

Този човек бе за мен една загадка.
Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на Учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел“ (Изгревът, т. 2).
към текста >>

64. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора.
Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо. Всички топим в гозбата, тя си остава все толкова, Учтиви са хората. Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават. По-късно работата се изясни. Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора. Конете и ние си имахме еднакво меню. Десерта ние вземахме направо - съвсем природосъобразно. Жечо знае, че сме плодоядци и горещо ни препоръчва зреещите в двора джанки. След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички. Спомням си тия закуски на сливата.
към текста >>

65. Двете чешми на Изгрева – „Яйцето' и чешмата с фигурите-символи - Георги Христов

Защо Учителя свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас.
Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре“. До сърничката ще нарисувате човек, това е образът на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре“. Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре“. Защо Учителя свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговорът ще намерите в Словото Му. Орелът лети нависоко, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителя беше много доволен.
към текста >>

66. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея.
Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието. Реализира се нова хипотеза, според която самият Рудолф Щайнер е приемникът и проявителят на Бодхисатвата на XX век.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3988881111145