Търсене в текстове за 'Загадка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 118 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония.
А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух. Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония. Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>

Това е Великата Загадка.
Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух. Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония. Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>

2. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема.
Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше. Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.
към текста >>

Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.
Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше. Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши.
към текста >>

3. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае.
" Дълги години проумявах какво означават тези думи на Учителя. Знаех лично от Учителя, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е. на 7 март 1897 година. Но тук Учителят бе споменал 19 години? Какво означаваше числото деветнадесет? Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае. Аз нямах знанието за тази задача. Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя. Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста. Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам. Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.
към текста >>

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта. Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>

4. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат.
Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него.
към текста >>

5. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Голяма загадка бе за нас това изказване.
Първо -послушанието. А какво послушание има Морфова към Учителя? Никакво. Ами другите изисквания за ученик? Да ги изброявам ли? Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша. Голяма загадка бе за нас това изказване. Не можем да я разгадаем. Оглеждаме се наоколо, неколцина сме от онези сестри, които смятаме, че сме най- преданите и верните на Учителя. Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя. Бяхме се изпитвали една друга цели двадесет години. Накрая, по вътрешна команда се обърнахме към Учителя и мълчаливо зачакахме Неговото обяснение.
към текста >>

Загадка и толкоз.
Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им. Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил.
към текста >>

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.
Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли?
към текста >>

Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение.
Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
към текста >>

6. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
към текста >>

7. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но вие ще разрешите тази загадка.
На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват.
към текста >>

8. 3_74 Политически събития

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит.
По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме.
към текста >>

9. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен.
Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен.
към текста >>

Ето това е една загадка за мен.
Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото.
към текста >>

А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка.
За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
към текста >>

10. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка.
Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача.
към текста >>

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това?
Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога?
към текста >>

12. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас.
Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре". До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен.
към текста >>

13. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Борис Николов

ТОМ 2

Хайде разрешете тази загадка?
Но накрая реших да превеждам като професионалист." И тя ми даде нейния превод и превода на Маркова. А Маркова свободно е превеждала като си е служила с един по-свободен словесен израз. Ето това е един голям проблем за решаване. Когато се превежда свободно, се нарушава оригинала. А Учителят е дал свобода на сестра Маркова да превежда свободно. Хайде разрешете тази загадка? В това отношение педант беше Николай Шиваров, който не искаше да се измени дори и буква. И с Паша той винаги беше в конфликт. „Защо си позволява да измени израза или фразата." Веднъж аз му казах: „На ти една беседа и ти я предай тъй както искаш! " Той се мъчи две недели и нищо не направи. Казах му: „Ти не знаеш какво искаш.
към текста >>

14. 133. СЕСТРА ЗА ПРИМЕР

Борис Николов

ТОМ 2

За тях това бе загадка.
„Ама, Учителю, покажете ни сестра! " Учителят вече строго натъртва думите си: „Рекох ви, брат Борис". Всички млъкват и отправят поглед към мен. А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и ума са се посветили в служба угодна Богу то се идва до истинското Братство, от което започва Новата Култура. А новата Ева я пресъздава." Така бе разрешен този въпрос. Ето имате сестра за пример.
към текста >>

Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето.
Всички млъкват и отправят поглед към мен. А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и ума са се посветили в служба угодна Богу то се идва до истинското Братство, от което започва Новата Култура. А новата Ева я пресъздава." Така бе разрешен този въпрос. Ето имате сестра за пример.
към текста >>

15. 138. ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Ето това е загадката и това е тайната.
Целият този процес е движението на четвъртото измерение". Учителят е дал и много други примери. Но трябва пробудено съзнание да остане всичкото това знание от Словото на Учителя. Това не е за обикновеното човешко съзнание. Защото пробуденото човешко съзнание работи с четвъртото измерение. Ето това е загадката и това е тайната.
към текста >>

16. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

" Хайде де, сега разгадай тази загадка.
Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон. Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне. Брат Георги си спомня какво му е казал турчина. „Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него. А дори е неписмен и неук, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето един турчин Мустафа, неук и неписмен, като зърна Учителя, разбра че това е Божия човек.
към текста >>

17. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това бе загадка, но после се разбули тази загадка.
Аз не можах да се добера до тези спомени. Вероятно накрая след като ги е написал то милицията ги е прибрала от него. Затова ще ги търсите там в техния архив. При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската. (Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая.
към текста >>

18. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка.
Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
към текста >>

19. 45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това бе загадката на тези огньове.
Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
към текста >>

20. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бяхме свидетели как Учителя разкри една загадка от миналата история на земята.
Ето един от тези титани-великани е пред нас. Това е падналия титан, който лежи на гърбът си. А от битката останали тези скали и масиви около нас." Ние седяхме ахнали от почуда от това, което слушахме от устата на Учителя. Пренасяхме се в онази епоха на титаните, мигахме с очи и наблюдавахме падналия титан отсреща ни. Какво велико преживяване! Бяхме свидетели как Учителя разкри една загадка от миналата история на земята.
към текста >>

21. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Остана загадката кой беше дал кръв за мен.
Мария замълчала, благодарила и така ми донасяше като поставяше в кошницата от всичко по малко. Част от тази храна аз я връщах, не можех да поема толкова неща. Служителите на затвора много строго проверяваха какво ми се носи за храна, какво ям и какво връщам. Дори вече правеха забележка на Мария, че аз не ям определени храни. Мария се усмихваше и им отговаря, че човек днеска яде едно, а утре друго. Остана загадката кой беше дал кръв за мен. Кой беше този незнаен добродетел, с чиято кръв аз бях спасен. Та във вените ми има днес и чужда кръв, кръвта на моят спасител. А в мен и пред мен е образа на онзи хирург, който ме спаси. Сънят за мен бе истински. Учителят и този път ме спаси.
към текста >>

22. ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Загадката бе разрешена.
Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца? " Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава. Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас? " Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих. Загадката бе разрешена. Вината на един - вина за всички. Погрешката на един - грешка за всички. Това бе окултен закон. Имаше го в Словото Му. Видяхме го на живо в Школата Му.
към текста >>

23. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним.
Имаше познания и опитности. Имаше сила и воля да ги реализира, и ги доказа като президент на Югославия. Това означаваше, че той имаше пряка вътрешна връзка с невидимия свят. По друг начин не можеше да се обясни мнението на Учителя за него и неговата дейност като президент на Югославия. Едното с другото се покриваше и доказваше правотата, че „Тито знае всичко". Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним. От Евангелието ли го бе взел, или от друго място. Но съвпадението не бе случайно. Прочетете посланието на апостол Павел към Тита и ще видите толкова много неща, които съвпадат с политическата дейност на Тито.
към текста >>

24. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти. Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога. Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
към текста >>

25. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Ето една загадка за разрешаване.
Това уплаши мнозина. Спряха се. Оставиха го накрая Бог да го съди. А той взе, че доживя до дълбока старост! А други бяха, които бяха осъдени и лежаха в затвора. Ето една загадка за разрешаване. Много мъчна и много проста. Дойде време, Изгревът бе разрушен и вече го няма. Пита се: Кой го разруши? Помислете добре и си отговорете сами. Властите с разрушението на Изгрева присъстваха на финала за разказа за белия костюм на белия брат.
към текста >>

26. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща.
Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм. Макар че не бях напълно съгласен, аз гледах малко по-широко на тези неща. Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща. Отговор нямаше. Тодор Павлов беше мой гимназиален учител. Той бе роден на 14. 02.1890 г. в гр.
към текста >>

27. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>

28. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него.
към текста >>

29. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Този човек бе за мен една загадка.
Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел.
към текста >>

30. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива.
Аз трябваше да й ги предам. В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество. Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая абсолютно нищо не ми говореше. Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос.
към текста >>

31. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Това остана за мен загадка.
Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете. И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го бе направил това, не зная. Дали да изпита моята вяра, или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да го изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Когато отидох при Учителя, с такава Любов ме прие, както никога досега. Когато му говорих и разказах за русата жена, която ме разпитва и ме освободи, Учителят каза: „Тази жена бе изпратена от Бялото братство". През деня аз се молих на разни следователи и прокурори. Никой не ми обръщаше внимание. Обаче тази жена беше изпратена там, чрез която аз се отървах.
към текста >>

32. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

ТОМ 5

Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка.
Тази тоналност на гласа му беше необикновена. Той не позволяваше да бъде нито изблъскан към Учителя от никого и се движеше на половин метър от него или пък да бъде прескочен, или изместен на дясно. Той винаги реагираше като измяукваше по особен начин в такава гама и ние потрепервахме от гласа му. Разбрахме, че беше котарак на Учителя и котарак с привилегия. Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха. А това се отнасяше за цялата група от пет сестри, които влизаха в онзи първи опит на Учителя да се образува духовна група от млади сестри, за да работят с Пентаграмата, за която ще споменем по-късно, а това бяха Паша, Савка, Миката (аз Мария Тодорова), Сотирка, Мария (рождената сестра на Георги Радев), а по-късно понеже тя напусна на нейно място дойде Елена хаджи Григорова. Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо.
към текста >>

33. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

ТОМ 5

Човек се ражда от Бога." Онези двете сестри седят, разбират загадката и сълзи се набират в очите им, защото Учителят вече им е дал отговор на цялото онова противоречие, в което бяха изпаднали.
На следващия ден на беседа Учителят изведнъж леко поглежда двете сестри, които без да искат са седнали една до друга и продължава да говори. „Някому се родило дете. Голяма работа. Вашите деца трябва да бъдат духовни деца, а това са вашите добродетели. Човек не може да роди човек, а човек е само един канал, през който един малък човек трябва да излезе. Човек се ражда от Бога." Онези двете сестри седят, разбират загадката и сълзи се набират в очите им, защото Учителят вече им е дал отговор на цялото онова противоречие, в което бяха изпаднали. В първите години на Школата имаше една двойка омъжени - Михаил и Пенка Влаевски. Бяха се оженили и им се бяха родили две близначета, които не след дълго време умряха. Жена му беше пълна със скръб и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха. Учителят я прие, погледна я строго, посрещна я много сдържано. А тя както си беше наумила да се изплаче пред Учителя, това и направи - изплака се.
към текста >>

34. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

ТОМ 5

Тук изведнъж се отмахна и дигна завесата, която прикриваше онази загадка, която не ми даваше мира, че по-добре да съм гонена, отколкото аз да гоня другите.
Тези мисли ми се вървяха в главата и не можех да разреша цялото това несъответствие между думите на Учителя и моите схващания за нещата и събитията. Минаха дни и нищо не можах да проумея, да ми се проясни и изясни. Но ето Учителят веднъж каза: „Човек може да бъде поставен понякога на полюса на Доброто и пак да не изпълни Волята Божия. А може да бъде поставен на полюса на Злото и да изпълни Волята Божия. Онзи, който изпълнява Волята на Бога е дете на Бога". Тук изведнъж се отмахна и дигна завесата, която прикриваше онази загадка, която не ми даваше мира, че по-добре да съм гонена, отколкото аз да гоня другите. Откри ми се, че всеки трябва да свърши работата си там, където е сложен. Всеки човек си имаше определено място в Школата и всяко място тук се заемаше от човек, който бе поставен да извърши Божията Воля. Но каква беше тази воля ние обикновените ученици не я знаехме и не можехме да я знаем. Ето тук идва онзи закон „Не моята воля, но Твоята Воля Господи". Ето това е една от най-големите тайни, чрез които човек придобива просвещение, ето защо човек трябва да се моли на небето, молитвата му да стигне там, за да се приеме и тогава съгласно Волята Божия той ще получи разрешение на своят проблем.
към текста >>

35. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 5

Ето това ми беше загадката.
Учителят ме изгледа строго, вдигна дясната си ръка и ме посочи с пръст: „Ти си взела твоето и остави чуждите да се радват на онова, което им се дава през деня". Аз се възпрях, погледнах Учителя, а той рече: „Иди си и мисли на това, което ти рекох". Аз си отидох. Значи аз съм взела своето си, онова за което бях дошла при Учителя. Но какво бях взела от него, кое беше това мое, за което бях дошла при него и си го бях взела. Ето това ми беше загадката. Вървя и си мисля, мисля и вървя, нищо не мога да разбера. А наоколо около мен гората се е раззеленила, дървета, цветя, треви, всичко блести на слънцето и на светлината. Дивен, прекрасен ден. Въздъхвам си: „Какъв Божествен ден". Изведнъж в ума ми преминава стрела от светлина какво ми каза Учителя, че да се радват чуждите на онова, което им се дава през деня.
към текста >>

36. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

ТОМ 5

Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай.
към текста >>

37. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

За нас бе цяла загадка.
После той нареди да сложат една щайга със слама и там тя снасяше яйцата. Като снесеше яйцето кудкудякаше дълго, че целият Изгрев да я чуе, че е снесла яйце на Учителя, после се научи да се качва на перилата и от там хвъркаше на двора като не преставаше да кудкудяка, че е снесла яйце на Учителя. След това лека-полека си тръгваше и си отиваше от там, от където беше дошла. Разнесе се вестта и се разчу надалече по целият Изгрев както и на приятелите от града, че при Учителя идва кокошка, която му снася по едно яйце за закуска. Всички се учудваха, наблюдаваха от страни как кокошката преминава оградата и как необезпокоявана и необръщайки внимание на никого се упътваше по стъпалата нагоре, изкачваше ги с подскачане и лягаше в полога да снесе поредното яйце. За нас бе цяла загадка. Онези от там, от кръчмата работят срещу Учителя и делото му, а тяхната собствена кокошка идва и снася яйце на Учителя всеки ден за закуска. Ха отиди та го разтълкувай този случай. Накрая Учителят реши да развърже този възел. Нареди на една сестра всеки път когато кокошката снесе да отиде при кръчмаря и да му плати яйцето. Кръчмарят се изумил, прибрал парите, но клиентелата от пияници се заинтересовала какво прави тази дъновистка, че всеки път идва и му подава по някаква монета.
към текста >>

38. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

ТОМ 5

От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ Намирам се в стаята на Учителя и разговарям. Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино. От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен. Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него?
към текста >>

Остана цяла загадка за мен.
Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него? Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева. Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката.
към текста >>

Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка.
Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева. Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо.
към текста >>

39. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

Тогава къде е загадката?
Но в думите на Учителя не се съмнявам стига да са предадени вярно и да не са изопачени. А единственият свидетел беше Цанка. Винаги се питах дали това е истината на моят живот. А мен лично Учителят ме изпрати при Борис, това аз чух и го видях със собствените си очи. Също и нееднократно Борис беше ми казвал, че Учителят пред всички му казал: „Мария на теб я поверявам". Тогава къде е загадката? Ще я чуете след малко. Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара. Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват".
към текста >>

40. 214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА

ТОМ 5

" Никой не можеше да разгадае тази загадка.
А на следващото заседание им била представена книгата „Учителят" и вместо да я посрещнат с радост, те я посрещат с вой и негодувание. И да искаха те не можеха да издадат такава книга по простата причина, че нямаха определена идея каква трябва да бъде и за какво да бъде. Имаха амбиции без покритие. И дори да бяха написали книга, времената бяха вече други и властта нямаше да разреши отпечатването й. Спомням си Димитър Грива разказваше години наред едно изказване на Учителя, който му казал следното: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб! " Никой не можеше да разгадае тази загадка. Но дойде 1957 г., дойде процеса и който трябваше да отиде в затвора - отиде, а които останаха -. останаха. Но корабът бе пробит и започна да потъва. Корабът не можа да премине през подводните скали, защото всеки един от онези, които биваха дежурни на кораба и държаха кормилото всячески го насочваха умишлено да се надене на подводните скали. Така Изгревът потъна като кораб, но не потъна сам. Той не бе потопен, нито от падаща бомба, нито с торпила, а го надянаха на подводните скали, разряза се, разцепи се на две и потъна.
към текста >>

41. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

ТОМ 5

Учителят ни беше дал условията на задачата, беше ни обозначил като живи условни величини в нея, а решението трябваше и преминаваше през загадката, която знаехме теоретически или пък не я знаехме, но едновременно учехме и едното, и другото.
Едно е да наблюдаваш какво говори и какво върши Учителя, а друго е да опиташ и ти да го изпълниш. Едно е да наблюдаваш сама себе си и опитностите на братята и сестрите от Братството на Изгрева, да се учиш от техните опитности, а друго е да преминеш ти самата през такива изпити. Всичко това бе една поредица от неща строго теоретични и един Висок идеал, а от друга страна практически ти се поднасяха на тепсия и ти виждаш всичко, което бяхме извършили или недовършили хубаво или лошо и тогава се срамувахме, че от нашата опитности и от нашата задача не беше излезнало нищо добро. Тогава почвахме от начало да я изпълняваме. Но когато бяхме в условията на самата задача загубвахме ориентация къде сме, какво сме и се потапяхме в условия на тази задача и всички живи величини от задачата се раздвижваха около нас, защото тези величини бяха живи хора, ние се срещахме с тях, те имаха имена, бяха личности, те се движеха насам и натам докато ние се намествахме накрая така че се получаваше едно крайно решение на задачата, Ама че бяхме смешни понякога, ама че бяхме трагични накрая, чак накрая виждахме решението на задачата така както никак и не предполагахме, че тя може да бъде. Учителят ни беше дал условията на задачата, беше ни обозначил като живи условни величини в нея, а решението трябваше и преминаваше през загадката, която знаехме теоретически или пък не я знаехме, но едновременно учехме и едното, и другото. Беше много трудно и непосилно да се изнесе всичко това. Ние се движехме и знаехме, че сме живи величини от задачата, която се решаваше, а как ще я решим, то зависеше от самите нас. Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса. А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас.
към текста >>

42. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

„Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и ето ви една поука за вас.
Дано се намери някой с работливостта на Паша. И като ги разчетат и подготвят, дано след това не ги променят. Още приживе Учителят бе препоръчал на Савка: „Още в този живот да прочетеш всички мои беседи! " „Но това е много, Учителю! ", възкликва тя. „Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и ето ви една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не ви допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: „Ще взема със себе си и Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я взима някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - той я прибра в Невидимия свят.
към текста >>

43. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

ТОМ 5

За мен беше загадка.
Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име. Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя. Това не е велика привилегия, а велика отговорност". А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори. Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави. Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство.
към текста >>

Неразрешима загадка.
Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя. Това не е велика привилегия, а велика отговорност". А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори. Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави. Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство. Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски.
към текста >>

44. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Но имаше още една загадка за мене.
Учителят държеше на думата си, че разговора ще продължи на Изгрева. Тогава той не дойде. Имаше причина за това. Но сега бе тук и ние продължавахме същия разговор. Аз се удивлявах и се учудвах от проявите на Учителя и вниманието, което той отдаваше на всички. Но имаше още една загадка за мене. Реших да отида при кака Гина. И там научих продължението на цялата тази история,която разказвам за втори път. Тук няма повторение. То е само привидно. А защо ли?
към текста >>

45. 257. ИСТИНАТА ЗА САВКА

ТОМ 5

Това бе загадка.
Само на нея съм казвал Истината. Никой не се е пържил на огъня както Савка". Аз стоях като зашеметена, защото бях чула как Савка го запитва веднъж: „Учителю, кажете ми Истината! " Бях чула, че тя искаше да чуе Истината. Но коя Истина искаше да чуе? Това бе загадка. И каква Истина бе й казал, това също остана в тайна. Аз не поисках да го питам за нея, това беше жестоко за мене и не можех да го понеса. Знаех, че Истината е една. Истината бе свят, в който обитаваше Божествения Дух. Но имаше Истина за човешкия дух и за човешкия път на земята, както и Истина за пътя на ученика в Школата.
към текста >>

46. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5

Тогава не разгадах тази загадка от Учителя.
По пътя разглеждах наоколо палатките и се питах кои ли са тези ученички, познавам ли ги? Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная вътрешна Школа на Невидимия свят. А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили. Или може би те бяха в светлината и не осъзнаваха, че са ученици. Мисли и догадки колкото щеш. Тогава не разгадах тази загадка от Учителя. Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя.
към текста >>

47. 263. ЧИСТОТАТА

ТОМ 5

Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност.
" Това бе един дълъг въпрос и ми бе чудно, че той можа да се изкаже без някой да го прекъсне. Обикновено всеки от нас си беше приготвил по някой или по няколко въпроса и ги задаваше по най-краткия и бърз начин, за да можем да се вмъкнем в мига на затишието при разговора с Учителя. Нямаше приятел, който да не чакаше този момент и този миг, за да зададе подготвеният си въпрос. Издебнеш ли момента, зададеш ли го то ще получиш отговор. Учителят отговаряше според случая кратко или по-обстойно. Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност. И случай със случай не се схождаше нито се повтаряше. И беше особено приятно да се слушат тези разговори някои от тях се записваха и после се изнасяха от Боян Боев. Други оставаха като лични спомени на приятелите и те си ги отнасяха в своят житейски път. Някои от тях впоследствие щяха да видят бял свят, някои от тях щяха да бъдат разказани, други записани, но това бяха лични опитности, които не всеки можеше и смееше да разказва. Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш.
към текста >>

48. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

ТОМ 5

Но после отново се приближаваше и се опитваше да се налага на Учителя с някое свое мнение Това бе загадка за мнозина, а аз винаги реагирах на подобни неща и сме имали доста спречквания по този въпрос.
Бореше се за него по всички правила на една жена, която ревнуваше и не позволяваше някой да пристъпи при Учителя освен посредством нея и чрез нейно застъпничество. А такива случаи имаше много. Но Учителят се противопоставяше и аз лично бях свидетел много пъти как той я скастряше с непривичния за него остър тон. Но винаги на място и с подходящи думи. Тя се отдръпваше и оставяше временно Учителят свободен да приема когото иска и пожелае. Но после отново се приближаваше и се опитваше да се налага на Учителя с някое свое мнение Това бе загадка за мнозина, а аз винаги реагирах на подобни неща и сме имали доста спречквания по този въпрос. Тези спречквания преминаваха понякога в свада и Учителят се намесваше и укоряваше и двете ни и ни даваме задача да се справим със себе си, със състоянието си и да се справим сами със създалото се конфликтно положение. В беседите си той бе дал огромно знание и методи да се справим с тези дисхармонични състояния. Но тук ние не можехме да приложим тези негови методи и се оказа, че ние не пасваме с нашите постъпки към живота на Словото. А Словото пасваше идеално към живота на Учителя, защото той бе образец и изпълнител на това Слово -Чистота и Светлина. Веднъж ми каза: „От вън ти изглеждаш много мека, но от вътре си твърда и понякога остра.
към текста >>

49. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

ТОМ 5

Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот.
Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно?
към текста >>

50. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

ТОМ 5

Ако беше въпроса много загадъчен и задачата му беше много заплетена, то на въпроса Учителят отговаряше със загадка.
285. ВЕРКА КУРТЕВА В работата си със учениците в Школата Учителят имаше и принципни положения, които спазваше много строго и точно. Той не задоволяваше с отговора си ученикът, който стои пред него и го запитва по някой въпрос. Идваше някой, запитваше и искаше да му се отговори не само точно, но и да му разреши задачата с точният отговор, защото знаеше, че Учителят можеше да го направи. Но в такъв случай тя задачата се решаваше от друг, а не от ученика. И каква щеше да е ползата от предварително решена задача и то от друг. Никаква. Ако беше въпроса много загадъчен и задачата му беше много заплетена, то на въпроса Учителят отговаряше със загадка. Оставяше ученика сам да реши задачата си. Когато започнеше да я решава, то можеше да му доизясни нещо и да му покаже най-доброто разрешение, но при положение, че ученика дойде при Учителя и сподели лично с него докъде е стигнал със задачата си. Иначе би било насилие към ученика от страна на Учителя. Имаше една сестра Верка Куртева, тя беше близначка с другата си сестра Надка Куртева, която живееше в Айтос. Те бяха дъщери на Георги Куртев.
към текста >>

51. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

ТОМ 5

Ако беше въпроса много загадъчен и задачата му беше много заплетена, то на въпроса Учителят отговаряше със загадка.
285. ВЕРКА КУРТЕВА В работата си със учениците в Школата Учителят имаше и принципни положения, които спазваше много строго и точно. Той не задоволяваше с отговора си ученикът, който стои пред него и го запитва по някой въпрос. Идваше някой, запитваше и искаше да му се отговори не само точно, но и да му разреши задачата с точният отговор, защото знаеше, че Учителят можеше да го направи. Но в такъв случай тя задачата се решаваше от друг, а не от ученика. И каква щеше да е ползата от предварително решена задача и то от друг. Никаква. Ако беше въпроса много загадъчен и задачата му беше много заплетена, то на въпроса Учителят отговаряше със загадка. Оставяше учени- ка сам да реши задачата си. Когато започнеше да я решава, то можеше да му доизясни нещо и да му покаже най-доброто разрешение, но при положение, че ученика дойде при Учителя и сподели лично с него докъде е стигнал със задачата си. Иначе би било насилие към ученика от страна на Учителя. Имаше една сестра Верка Куртева, тя беше близначка с другата си сестра Надка Куртева, която живееше в Айтос. Те бяха дъщери на Георги Куртев.
към текста >>

52. 31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Остана загадка за мене.
Получи се сконфузно положение. Всички станахме от масата. На следващият ден те си заминаха за София. Защо тя се държеше така с мене не зная. Наистина ли аз бях чудовище за нея и дали тя в мене виждаше това чудовище, с което трябваше да се бори? Остана загадка за мене. Имаха зверско отношение към мене, дори нечовешко и трудно за обяснение. Спомням си, че сме с майка ми на Рила на 7-те езера и сме сложили нашата палатка до езерото. На петдесет метра от нас е палатката на Учителя. Борис и Мария са поставили палатката си, която аз бях ушила над езерото на 100 м от братските палатки, като са се отделили от останалите палатки. Приятелите са недоволни от това разцепление.
към текста >>

53. 39. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС

Цанка Екимова

ТОМ 6

Не можах да разгадая загадката.
Човек може ли да живее на северния полюс. Като душа ли идвам от там или като дух? Нали беше ми казал, че моите сродни души са в Тибет? Та как сега да идвам от северния полюс? Това символика ли беше или нещо друго? Не можах да разгадая загадката. Но това ме накара да извадя всички изказвания на Учителя за северния полюс. Събирах материали, изваждах извадки. Колкото повече четях, толкова повече разбирах и толкова по-неясно ми ставаше, коя от тези извадки се отнася за самата мен. Остана до края тази загадка.
към текста >>

Остана до края тази загадка.
Това символика ли беше или нещо друго? Не можах да разгадая загадката. Но това ме накара да извадя всички изказвания на Учителя за северния полюс. Събирах материали, изваждах извадки. Колкото повече четях, толкова повече разбирах и толкова по-неясно ми ставаше, коя от тези извадки се отнася за самата мен. Остана до края тази загадка.
към текста >>

54. 43. БОГ Е ВСЬО И ВСЯ - ВЪВ ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон.
Това важи и за целият Космос, за цялата Вселена и за винаги. Когато ме повикате и ме извикате с Чистотата на сърцето си, чрез Светлината на ума си и със Силата на духа си, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна. Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е на всякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся, Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на земята и във Вселената. Той е навсякъде и във всичко; на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците от Школата. Думата „Учителю благи" е ключ, който се намира в Словото на Великия Учител. С този ключ може да борави само ученика. А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него". Учителят беше заел една особена поза излъчваща категоричност и безотказност.
към текста >>

55. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Ето ви сега една загадка, която трябва да се разреши.
Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук. На тази снимка тя показва първото упражнение. Ето ви сега една загадка, която трябва да се разреши. И то от вас. Сега научавам, че една група от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията. Показаха ми няколко снимки, при което Ярмила и Мария Тодорова играят заедно и позират пред фотографа дадено упражнение. Въпреки всичко те са работили не като специалисти. По-късно Ярмила е работила на професионално ниво.
към текста >>

56. 13. ПОСЛЕСЛОВ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Цялата загадка се състоеше в това, че имаше сили в него, които не му позволяваха да говори.
Като чу за какво сме дошли, тя възкликна: „Аз съм възмутена от това, че никой досега не дойде да запише тази съкровищница, която е у него. Крайно време бе да дойде един и да стори това". Но когато отивах впоследствие с тази цел той все се опъваше и не искаше да разказва. Благодарение на жена му Райна, която ми съдействуваше, подканяше го, намесваше се, когато той не искаше да говори. Ако нещо бе записано то бе по нейна заслуга. Цялата загадка се състоеше в това, че имаше сили в него, които не му позволяваха да говори. Започваше да говори и изведнъж някой внезапно се яви, влезне в него, разкрачи се, запъне се и не мърда ни напред, ни назад. Трябваше да минат 15 - 20 минути докато оня се разкара чрез убеждение или чрез сила. При един такъв случай ми каза: „Не се сърди. Не виждаш ли, че аз искам да се изприказвам пред теб, за да го запишеш. Искам да се изстискам като лимон, за да се освободя отвътре, но ми се пречи".
към текста >>

57. 7. Савка Керемедчиева и Добра

Драган Петков

ТОМ 7

След малко се обръща към Юрданка и повтаря същото: „Вие с Добра се мийте в тази вода.“ Къде е сега загадката в този случай?
Веднъж Савка полива с каната на Учителя, за да си измие ръцете и лицето. Легена, над който Учителят се мие бил поставен на един стол. Учителят се мие, до Него с каната стои Савка, а Юрданка Жекова е готова с пешкир, който трябва да поеме Учителят, за да се избърше. След като се избърсал Учителят се обръща към Савка и казва: „Ти, Добра, се мий в тази вода след като съм се мил Аз. Тази вода съдържа светлина, дето аз съм я ползвал“. След малко се обръща към Юрданка и повтаря същото: „Вие с Добра се мийте в тази вода.“ Къде е сега загадката в този случай? Загадката е там, че пред Него физически стои Савка, а Учителят се обръща към нея с името Добра. Значи в Савка се намира Добра, щом Учителят така се обръща към нея.А коя е Добра. Добра е физическата рождена майка на Петър Дънов. Т.е. на тялото на Учителя. Значи след като си е заминала Неговата рождена майка, която Му е дала това тяло, Той впоследствие вкарва нейната душа в тялото на Савка.
към текста >>

Загадката е там, че пред Него физически стои Савка, а Учителят се обръща към нея с името Добра.
Легена, над който Учителят се мие бил поставен на един стол. Учителят се мие, до Него с каната стои Савка, а Юрданка Жекова е готова с пешкир, който трябва да поеме Учителят, за да се избърше. След като се избърсал Учителят се обръща към Савка и казва: „Ти, Добра, се мий в тази вода след като съм се мил Аз. Тази вода съдържа светлина, дето аз съм я ползвал“. След малко се обръща към Юрданка и повтаря същото: „Вие с Добра се мийте в тази вода.“ Къде е сега загадката в този случай? Загадката е там, че пред Него физически стои Савка, а Учителят се обръща към нея с името Добра. Значи в Савка се намира Добра, щом Учителят така се обръща към нея.А коя е Добра. Добра е физическата рождена майка на Петър Дънов. Т.е. на тялото на Учителя. Значи след като си е заминала Неговата рождена майка, която Му е дала това тяло, Той впоследствие вкарва нейната душа в тялото на Савка. И още по- интересно.
към текста >>

58. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

ТОМ 7

За мен това бе цяла загадка.
А на Изгрева е тихо и времето беше за почивка. По едно време Учителят се явява на балкона и с голям гърлен глас, необичаен за мене, съвсем по човешки, така да се каже, вика: „Престани, ти там с това пиано! “ До мен пристигна гласа Му много рязко, аз подскочих и станах от пианото. Поглеждам през прозореца и се взирах и гледах така, понеже си мислих, дали това е Учителят или друг човек, защото за пръв път аз Го чувам така да говори и аз Го почувствувах като човек земен, като всички , които бяха на Изгрева. Аз изтръпнах може би съм дрънкал различни мелодии, които не трябва да се свирят на Изгрева, може да съм дрънкал и фалшиво. За мен това бе цяла загадка. Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него. Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото. Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли? “ Аз вдигнах рамене и не казах нищо.
към текста >>

59. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

19. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И ЛЪЖЕПРОРОЦИТЕ Невенка Неделчева тука на Изгрева най-напред тя беше за мене, загадка тя беше за мене така нещо недостъпно, една хубава, с едни плитки такива големи.
19. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И ЛЪЖЕПРОРОЦИТЕ Невенка Неделчева тука на Изгрева най-напред тя беше за мене, загадка тя беше за мене така нещо недостъпно, една хубава, с едни плитки такива големи. Един ден тя, точно помня мястото, ме вика така: „Сестра, вие по некой път много страдате, че поплясквате някога децата си, хич не страдайте, защото ако знаете те колко са ви благодарни. Те не беха определени да дойдат през вас“. И така направи с ръката си. „Те се вмъкнаха. И сега ако знаете техните души как ви благодарят А-а, че сте ги понякога ударили.
към текста >>

60. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

ТОМ 7

Ето това е загадката.
Той държеше беседи в своя град, говореше за окултизма между Изток и Запад и имаше език, мисъл издържана, строго научна и духовна. Въобще едно рядко дарование, обаче отиде си съвсем млад за голямо съжаление. В: В онези години много млади си заминаха. И: Той не представляваше едър човек, той беше като сянка, с едно нежно тяло такова, движи се така като че вятър го носи. Нямаше жизнен кредит, беше го изразходвал или му го спря Небето. Ето това е загадката. В: За Георги Радев да ми кажете нещо за него? И: За Георги Радев, какво може да се каже. Когато той почина, Учителят каза: „Светът загуби един учен“. Георги Радев дешифрираше по пътя на математиката Евангелието. Щом Евангелието е написано с един гениален език, който едновременно се говореше, означаваше и скриваше.
към текста >>

Ето това е загадката.
И не знам защо се отклони, върна се назад. Но си замина отведнъж. Какво му помогна астрологията? Нищо. Какво му помогна окултизма? Нищо. Защо напусна Учението и Учителя? Ето това е загадката. Отне им се жизнения кредит от небето.
към текста >>

61. 42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя

Ангел Вълков

ТОМ 7

Но разрешението на загадката ще намерите в Словото Му.
За това става въпрос. И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба. Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева. Но разрешението на загадката ще намерите в Словото Му.
към текста >>

62. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

ТОМ 7

Е, това е загадката.
Мислили, мислили и решил, че това може да бъде само умирачка и така тя ще си замине за другия свят. Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил. От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена.
към текста >>

Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове.
Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил. От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо?
към текста >>

63. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

ТОМ 8

Още една загадка за мен, неразгадаема и досега.
Каза ми: "Нали направихте рецептата и лекарството? Опитът е сполучлив". Останал да умувам какъв бе неговият опит, който бил също така сполучлив. Това остана тайна за мен. След няколко дни Учителят каза: "Не съм срещал човек, който да се радва когато умира". Още една загадка за мен, неразгадаема и досега.
към текста >>

64. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина.
Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята. Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ. Не случайно бе изказал думите: "Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная". Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде.
към текста >>

65. 40. ТЕМИТЕ

ТОМ 8

Тема: Любовно писмо до квадрата - фана Велика загадка!
Тема А - баща, Дух. Д - син, ум. Б - майка, душа. О - дом, Ом. С - дъщеря, сърце. Тема: Любовно писмо до квадрата - фана Велика загадка! Ти радост за всеки, който те разбира! Страдание за този, кой не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо! За малкия, затворника - килията си ти! За смелия - свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух; едно със себе си, със своя дом - Ом!
към текста >>

66. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 8

В: Сега Учителят открива малко от тази загадка, като казва, че „светлината на вашите съзнания, когато четете една беседа е едно, а светлината на съзнанието след време е друга" и така го обяснява.
Така и Словото на Учителя. Една беседа съм я чел не знам колко пъти. Може да я прочета в едно време, да я прочета след десет години и да видя, че всякой път тя ми казва нещо ново. Това е именно Божественото в нея, това е храна, духовна храна като от Вихърния връх, която не се разваля, развала няма като другите храни. Тъй както медът, поставен в пирамидата 2000 години, той си е пак мед и с нищо не може да го повреди. В: Сега Учителят открива малко от тази загадка, като казва, че „светлината на вашите съзнания, когато четете една беседа е едно, а светлината на съзнанието след време е друга" и така го обяснява. Д: Точно така. В: Ама как стават тия процеси вътре у нас. Д: Не ги знаем. В: Ние не знаем. Д: Виж какво, що се отнася до педагогичният метод на Учителя, аз ти казах, там сме пълни невежи.
към текста >>

67. 3. ИРИНА КИСЬОВА

ТОМ 8

Ето там е загадката.
И аз започнах да го правя. Но досега не се намери човек, който да се интересува от моето творчество. А братът ме остави да си направя своят опит. И след като го направя да му се обадя. И аз го правя, но не зная докога ще го правя. Ето там е загадката. Аз много съжалявам, че не се сетихме да накарам майка ми да напише своите опитности с Учителя. А те не бяха малко. Аз разказах само това, което в тези години си спомням. Аз съжалявам много за това. Моята сестра също не можа да си припомни опитностите на майка ми.
към текста >>

68. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

От една загадка в писмото на N.
Има неща, които много неща не ми са безразлични. Да се показвам сита, когато чувствам глада. Защо да казвам, че не искам да пия, когато съм жадна. Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам. Не съм толкоз благородна да се радвам или поне да съм спокойна когато виждам, че друг яде хляба, който силно желая. От една загадка в писмото на N. /Невена/разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е. вие сте се видели. Два деня плаках, още повече тогава не бях получила писмо много отдавна от тебе, пък и ти премълча. Може би се смееш, да речеш, че е ревност, каквото искаш кажи, това е факт. Туй нещо нямаше да ти го кажа, ако се не случеше да ти разправям за оня случай.
към текста >>

69. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Това беше голяма загадка, а решението бе много просто.
Ами как така? Нали те оставили колата насред път и колата бе извлечена само от брат Г. Куртев на върха? Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене? Как така ще бъдат посрещнати отвъд с клонки и вейки, както подобава на учениците на Учителя? Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички. Спасението на един, е спасение за всички. Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си. С твоето повдигане и с твоето спасение ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога.
към текста >>

70. 07 - 08. ИЗГОНЕН ОТ ЗАТВОРА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

На два въпроса братът не можал да отговори: защо го бяха арестували и защо го изпъждат от затвора. Загадка.
" Връща се веднага да докладва на началника се, че един затворник чете Евангелие. Началникът веднага издал заповед този затворник веднага да бъде изгонен от затвора, като казал, че такива хора в затвора не им трябват, защото там е място само за комунисти. Изкачвал стълбища, минавал през разни коридори, докато се намерил на улицата. „Е, хайде, ще им простя. От мен да мине този път." И той поел пътя за дома си. На два въпроса братът не можал да отговори: защо го бяха арестували и защо го изпъждат от затвора. Загадка.
към текста >>

71. 07 - 17. ВЕРКА И ГУБЕРКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Ето, това е загадката.
А той й казал: „Бягай навън да си изплакнеш устата! " До вечерта имало няколко часа. Бузата й спаднала и те отишли на концерт. Как абцесът се пробил без губерка? Дали Учителят не бе задействал по невидими пътища върху нейното биополе? Ето, това е загадката.
към текста >>

72. 07 - 78. ДВЕТЕ СЕСТРИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Ето, в това е загадката.
Нахранили се доволно и половината храна останала. Оставили масата неприбрана. Отишли пак в градината на работа. Когато вечерта се прибрали, намерили масата прибрана и ни следа от богатия обяд. Кой бе я сервирал и кой бе прибрал останалото? Ето, в това е загадката.
към текста >>

73. 09 - 41. ДЯДО ФИЛИП И ВЛАКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Това остана загадка.
Притеснявал се, а Учителят му казал: „Влакът ще закъснее с един час." - „Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Явява се въпрос: Отгде знае Учителят кой влак кой ден и колко време ще закъснее? Това остана загадка. Разказал: Дядо Филип.
към текста >>

74. 09 - 291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка.
Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка. Разказал: Злати Янев. Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.
към текста >>

75. 19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.

ТОМ 10

Когато моят бъдещ съпруг, един от първите ученици на Учителя - Тодор Попов, ме заведе при Учителя да получим нещо като благословия за добър старт в живота, той ме посочи с глава и каза: „Това не е тази, която виждаш." Какво искаше да каже, остана загадка за мен.
Започнаха да се случват и някои интересни работи - вечер, когато изгасях лампата, виждах цялата стая пълна с очи, които ме гледат. Смущавах си и помолих Учителя да ме освободи от тях. Започнах да се излъчвам. Знаете ли какво значи да виждаш тялото си простряно на леглото? И това не издържах. Когато моят бъдещ съпруг, един от първите ученици на Учителя - Тодор Попов, ме заведе при Учителя да получим нещо като благословия за добър старт в живота, той ме посочи с глава и каза: „Това не е тази, която виждаш." Какво искаше да каже, остана загадка за мен. Вероятно за вътрешния човек. Често боледувах и колкото пъти съм се молила за помощ, Учителят винаги ми е помагал. В братската група в Ямбол имаше доста добри и предани сестри и ентусиазирани братя. Освен на обикновените събрания, събирахме се и у дома, като канехме и външни хора. Обикновено избирахме една тема, един я разработваше, а всеки, каквото знаеше, допълваше.
към текста >>

76. 28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Къде е цялата загадка?
791-797, дори има продължение и в том X. 9. Цялата тази верига, от 1945 до 1999 година преминава от майстор Борис чрез майстор Бертоли през шивачката Анина Бертоли, та се стигне до приятелките на Анина, които предават архива на семейство Гобо. Кой движи всичко това? Това е Духът на Заблуждението. Той е същият, който ръководи Михаил Иванов във Франция, майстор Борис тук и Бертоли, който е и тук, и там, и къде си още не знам. 10. Къде е цялата загадка? В тялото на Борис пребиваваха двама съквартиранти в една къща. Единият бе Борис Николов, който бе от Бялото братство, а другият бе майстор Борис, който бе от Черната ложа. Тази трагедия се разиграваше върху всички съвременници на Учителя Дънов. Единият - Борис Николов - решава едно, а другият на следващия ден - майстор Борис - отменя предишното решение. Събират се на съвещание и вземат решение.
към текста >>

77. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И тук идва разрешаването на загадката, защо Лука държи отворена дебела книга.
Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 20). Ето защо тук е нарисуван телец с рога, който трябва да бъде принос като жертвоприношение за изкупление на греховете человечески. Това е според закона на Моисея, който е в книгата на Стария завет. А тази книга лежи отворена върху ковчег, който символизира Ковчега на Завета, където тя се пази. И тук идва разрешаването на загадката, защо Лука държи отворена дебела книга. Коя е тази нова книга? Това е книгата на Новия завет, която той е написал - евангелие. А защо? Защото нарисуваното теле говори за вехтозаветните закони и жертви. А сега има нов закон: „Законът и пророците до Иоанна бяха, оттогава Божието Царство се благовествува и всеки насила влиза в него." (Евангелие от Лука, гл.
към текста >>

78. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота.
1946 г. Изгрев-София 13) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО От старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство - София, по случай две години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „И за тях, учениците, Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени в Истината." Иоанна, 17 гл., 19 ст. Обични братя и сестри, Преди две години, на 27 декемврий 1944 г., в ранна зора, по Божие повеление, нашият обичен и светъл Учител напусна плътта и се облече в светлата дреха на безсмъртието, която имал преди създаването на мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Бяло Братство, глава на което е Христос. Великите Учители, които оперират с неизменните и вечни закони наЛюбовта, Мъдростта и Истината, са органи на Единния Велик Всемирен Учител, пред Когото благоговеят всички съзнателни същества от най-долната до най-високата духовна йерархия. От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи. Обичният ни и светъл Учител - образец и велик пример във всичко - засегна всестранно проявите на целокупния живот. Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие. Той се грижеше за нас като нежна и любеща майка и като мъдър баща.
към текста >>

79. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

ТОМ 13

За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка.
Между тях бил и Христо Ковачев. Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загатка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат.
към текста >>

80. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

То е ребус, загадка, то е откровение.
Иде новото в света! " - Неканената гостенка погледна, разбра нещо, поклони се и мълчаливо излезе. Сега идвам към последните дни на Учителевото пребиваване между нас на земята. Това бяха дните около 24, 25 декември 1944 година. Учителят тихо, шепнейки нещо на себе си, но остро ухо чу следните думи: „Завърши се една малка работа." Пет думи - „Завърши се една малка работа." Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл, какво означават тия думи. И тогава, спомням си едно хубаво писмо, в което Учителят разказа една легенда до един от своите ученици: В древността, в далечното минало съществувало някакво царство, наречено царство на Адитите. Единственият възлюбен син на тогавашния цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си, като им казал да намерят такава вечно горяща свещ.
към текста >>

81. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените.
Да внимава кога и за какво е време. Изучавайте Големия живот. Човек борави не само с петтях свои сетива. Те доставят материала. Този материал се обработва в много сложен апарат - не механичен, а разумен. Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените. И тъй, ние се движим в жива и разумна среда - отзивчива на всяко наше желание, мисъл, подтик и действие. От тази среда ние черпим живот, знание, здраве и сила, всички условия. Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са хлябът, с който душата се храни. Пазете чист Божия Храм. Човек, който нарушава Божията Любов, ще бъде изхвърлен вън - във външната тъмнина.
към текста >>

82. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

и къде да му търсиш сега края и началото, за мене остава загадка.
Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана. Аз още не мога така да тръгна в пътя на Неговото учение. Още, още, още. Защото сега, след като знам, че материя няма, пък никой не може да ми каже какво има, след като знам, че тази вселена, да оставим Слънчевата система, изобщо да оставим целия космос, който се състои от много галактики, много звезди, много системи слънчеви и т.н. и къде да му търсиш сега края и началото, за мене остава загадка. Казвам си така: От слънцето до земята светлината идва за 8 минути и нещо. Това е изчислено. Като започнем този разговор, Той като ми каза: „Ще трябва по-често да идваш", аз Му отговорих, че не мога да идвам въобще по-често. Бих идвал, обаче нямам тая възможност, тия условия, щото аз съм войник, аз се движа по линията на едни други сили, които са ме подчинили и своеволно аз не мога да напускам казармата. Но така се случи, че след това мое свиждане с Него заминахме на лагер в Банки и бях там шест месеца, от пролетта до есента.
към текста >>

83. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Те са говорили с езика на вечността и до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието.
Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр. е ненадминато още от никого. То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността и до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите.
към текста >>

84. 27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Дължа да обясня и загадката за второто издание.
През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г. Известни ми бяха доста подробности, които няма да изброявам, но затова пък обърнах внимание где е отпечатана и колко броя. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде. Дължа да обясня и загадката за второто издание. Действително, появиха се допълнителен брой от книжката - през 1947 г., когато в братската печатница „Житно зърно", по решение на братския съвет се отпечатаха „допълнителни" 1000 броя. От тях се раздадоха на мнозина из цялата страна, тъй като имаше опити да се преписва книжката на ръка, но това никак не биваше сполучливо. Този допълнителен брой бяха пълно подобие на оригинала, отпечатан през 1912 г. - стилът на буквите, както и тия от славянската азбука. Разликата беше само в подвързията.
към текста >>

85. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество.
Щом слезнем обаче в Сепарева баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата, да не би някой багаж да остане не натоварен или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първият път, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето. Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш.
към текста >>

86. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата.
След това, приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девственият релеф пред тебе, да споделяш и да се чувствуваш потопен в едно приятно и хармонично общество, за дълго ни задържаше по тези места, след упражненията. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествен архитект, които като ги гледа човек с едно по- възвишено чувство, те оживяваха, населени с мили разумни същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, отивахме из околноста, където се грижехме доколкото може, да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече чешмички на близките кладенчета и извори. Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите. Водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство. Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата. Разумност изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии създадени от всички същества, способна да премахне всички пречки на вливащия се в нас живот. Затова нейно качество Учителят казва: .Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Но, разбира се ние още съвсем не я познаваме. Тя не е само съединение на водорода и кислорода, в това съединение има нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използуваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>

87. 10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога.
Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи. Освен това изпратената през 1978 година американска космическа станция „Войяджър I" към далечните планети на слънчевото семейство, постигна най-голяма близост до Сатурн през месец септември 1979 г. и направи снимки, както на самата планета така и на неговите пръстени. Трите пръстена, от които са наречени: Тетис, Енцеладис и Мимас. След като тази станция измина една разстояние от 22 милиарда километра, можа да мине край нея на едно разстояние от 124,000 километра. Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога. Но сега с пускането на тази космическа станция край нея се донесоха още по-големи и необясними загатки. Експертите от изследователският център установяват, че планетата е обгърната от газова обвивка, която те определят като „Водородна" с дебелина от 100,000 километра. Знае се, че водорода е газ, който при запалване гори, свети. А светлината казват модреците е сгъстена мисъл, има отношение към мисълта. Изпратените от тази станция снимки показват още, че атмосферата на планетата е много богато оцветена.
към текста >>

88. 7. ЗВУК

Николай Дойнов

ТОМ 15

Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО.
7. ЗВУК „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението.
към текста >>

Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка.
7. ЗВУК „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук.
към текста >>

89. 17. ДУНАНМА

Николай Дойнов

ТОМ 15

По същия начин учените, търсят като този брат, разрешаването на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително описани теории.
„Да - каза Учителя - Тези три народности живеят в мир и съгласие, защото седалището за Европа на Бялото Братство е на Мон-Блан. Затова народите наоколо живеят в мир и съгласие". Усмихнахме се всички с облекчение от тази изненада, от това тъй неочаквано и леко разрешение на този тъй заплетен и сложен за нас въпрос. Оказа се, че този гигант, който притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като сапунен мехур! Колко ясно е - големите и сложни за нас въпроси имат тъй леко, ясно и простичко разрешение, но с други средства, с други елементи. По същия начин учените, търсят като този брат, разрешаването на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително описани теории. Други са средствата, които я разрешават. В.К. Тука въпроса беше за тази дунанма и за центъра, космическия център, който ще изгради новата „свръхзвезда". Н.Д. Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, и при това се отива към все по-съвършен и по-съвършен стадий. Растенията приемат от почвата водата и въздуха, енергия от Слънцето и космичните лъчи, и го обръщат отново във вещество, но вече в по-съвършен стадий. Животните и човека от своя страна също са впрегнати в тази трансформация.
към текста >>

90. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

На земята стават две явления, които са още загадка за човека.
Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало, има ги и сега. Това е докато вържат хората, а после почват с омразата, лъжата, насилието. Христос даде ясна и отривиста мярка - „По делата им ще ги познаете! " Пазете се от тях - тяхното лукавство няма край. На земята стават две явления, които са още загадка за човека. Това са вулканите и земетресенията. На земята има 522 действуващи вулкана, а годишно имаме средно по 100 000 земетресения. Вярно е, че само малка част от тях се усещат от хората, но сеизмографите ги улавят. На какво се дължи всичко това? - Науката не дава сериозни обяснения.
към текста >>

91. 38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Небето постави тази загадка, за да посочи на евреите накрая да разберат, че Старият Завет на пророците преминава в Новия Завет на Исуса Христа.
А пък онези, не са се съобразили да крият, просто са пътували, търсели са Христа, този новороден цар. И така са научили. Но небето чрез ангела Господен е успял да спаси детето Исус, като го извежда в Египет и после след смъртта на Ирод го връща, обаче не в Юдея, а в Галилея. И оттук започва голямата заблуда на юдеите, че то е от Галилея, а според еврейските писания, пророците се раждат само в Юдея. А от Галилея пророк не се издига. Небето постави тази загадка, за да посочи на евреите накрая да разберат, че Старият Завет на пророците преминава в Новия Завет на Исуса Христа. ---------------------------------------------------- [1]3абележка на съставителя: Този магнетофонен запис е правен 1987 г., а е прехвърлен на машинописен текст 2001 г. след 14 години. През 1988г. започна т.н. перестройка в СССР - комунистическата империя, която доведе до нейното разрушение през 1989 г.
към текста >>

92. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

Ето това е загадката.
Но после или сама напускаше, или я изгонваше случаят. Отивам веднъж при Учителя и искам да го питам отново за сестра си Сийка. А Той ми каза: „Тя, ако седне на камък - то той вода ще пусне". Хайде разтълкувайте го. Значи беше много пробивна, навлизаше навсякъде, сядаше на камъка, той вода пускаше. Ето това е загадката. Разтълкувайте тези думи на Учителя. И тогава ще видим какви съдби се разрешаваха около него. И само онзи, който имаше послушание към думите Му успяваше да се справи. Останалите оставаха за следващата епоха. И който успя да слуша, да проумява какво казваше Учителя - то той успя да се справи с кармата си.
към текста >>

93. II. РОДЕНА С ПЕСЕН, ЖИВЯЛА С ПЕСЕН И ПРЕРОДЕНА В ПЕСЕН

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

За мен остана цяла загадка и неразгадаема тайна.
Минаха няколко урока и аз трябваше да си платя таксата за предадените уроци, както тогава бе прието в края на седмицата. Бях сложила необходимата сума в един плик и след урока, аз вежливо и го подадох с думите: „За уроците". Но тя се изправи пред мен със своята обемиста фигура, която не подхождаше на такава прочута певица и каза: „От теб не мога да приема пари". Аз стоях като замаяна и полека си излязох. Не ми обясни, защо не иска да приеме от мен пари, но ми каза, че в понеделник уроците продължават. За мен остана цяла загадка и неразгадаема тайна. След няколко дни вестниците гръмнаха с новината, че Морфова е катастрофирала с автомобил и починала. Аз бях потресена от тази случка и не можех да проумея още как така, тя ще умира, та нали Учителят ме е изпратил да уча при нея. Моите уроци бяха преустановени и аз се примирих със случая и смятах, че всичко е приключено, който е трябвало да взима уроци ги е взел, а който не е трябвало - не ги е взел. Повече не можеше да се умува и нищо не можеше да се направи. Бяхме след няколко дни в трапезарията на обяд с Учителя и разговора се прехвърли съвсем случайно върху това, кой какъв иска да бъде в бъдещ живот и следващо прераждане.
към текста >>

94. XIII. Елена Казанлъклиева

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Дали това е рождената й дата за духовно раждане или е датата, от която изучава този въпрос, засега е само загадка.
книжка „Жената като майка и нейната задача" на стр. 3, тя отбелязва, че тя 28 години разглежда и проследява формите, през които преминава тогавашната жена. Тогава, ако извадим от 1919 год. 28 години, се получава 1891 год. Това е годината, от която тя изучава жената. Дали това е рождената й дата за духовно раждане или е датата, от която изучава този въпрос, засега е само загадка. Това може да установим с нейните снимки, заснети с нейни съвременници. Това ще направим по-късно. 4. Тя самата описва в брошурата, че родителите й са били бедни, необразовани, прости, но със запазен морал, като думите на баща й били: „Умрете честни и бедни, но не богати с име лошо." Те не са могли да й дадат образование. Това тя получава, когато я взима семейството на Кортеза Гешева. Там тя посещава училището в гр.
към текста >>

95. 15. Учителят

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване.
Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, свои, всичко, що беше минало, бъдеще, близко и далечно, изглеждаше естествено и красиво: широк величествен живот в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая бореща се за щастие върволица от хора бях и сам аз - беден студент, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен, с препълнено от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствувах по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години.
към текста >>

Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота заедно с всичките му противоречия.
Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, свои, всичко, що беше минало, бъдеще, близко и далечно, изглеждаше естествено и красиво: широк величествен живот в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая бореща се за щастие върволица от хора бях и сам аз - беден студент, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен, с препълнено от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствувах по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислих.
към текста >>

96. 7. Духът

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

- Загадка.
Отгде иде той? - Дълбока тайна! Къде отива? - Не знаем. Каква е същината му, целта му? - Загадка. В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, в малката градинка на селската мома, отгдето тя се кичи, цветя дори в гробищата - над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка - смъртта.
към текста >>

97. 6. Научна астрология – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Интересна психологическа загадка.
Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Йохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най- прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутият математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрономия — Astrologia Gallica; Newton, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други. Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категорично решение на официалните учени - процедура и бърза и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест - книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Stntaxis matematica, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутият в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон.
към текста >>

98. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка.
Защото тези учени мъже са се занимавали и с Астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Иохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави по възможност най - точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на Астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували Астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречем Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската Астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен дьо Вильфранш, живял във времето на Ришелйо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по Астрология - Astrologia Gallica, Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои предста - вители е произнесла своята смъртна присъда над Астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза, и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време, и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най - система - тичното изложение на прочутия Птоломеев Алмагест — книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по Астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematics, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон.
към текста >>

99. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обиколят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка.
Много други звезди го превъзхождат, както по-големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и милиарди други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство - това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях - в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е „небето” на съвременната астрономия - безпределното физическо пространство, в което се движат милиарди звезди, принадлежащи към различни „галактични системи”, отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обиколят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така както обаче го описват, това „небе” изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието, най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият „престол”, там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят.
към текста >>

100. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология.
Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока*. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът - изтребител на овцете се превръща в овчарско куче - пазач на стадото. Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което - знам - ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини. Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67986798286438