Търсене в текстове за 'Жилав'

Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички са, езикът им е малко невъздържан.

Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички са, езикът им е малко невъздържан.
Навреме ще ядеш и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си. Най-после иде холеричният темперамент, който е темперамент на мускулната и костната система или темперамент на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, което трябва да се направи в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички са, езикът им е малко невъздържан. Не се разправят с думи, но с ръце и с крака. Всеки темперамент си има своя област на действие. Когато холеричният темперамент преобладава, тогава се развиват съответни центрове в мозъка - около ушите. Защото всеки един външен орган си има представител горе в мозъка. При сангвиничния темперамент силно развита е горната част на челото - въображението.
към текста >>

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
— От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
към текста >>

Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб…

В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св. Петър в греховния тефтер. После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това.
към текста >>

Пръстите са заоблени, жилави, подвижни.

Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест. Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат. Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко.
към текста >>

И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор.

И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор.
А от Дедан, Конан и Меозел — вино гъсто, като смола, и зелено, като хризопрас, с вкус на мандагори. А от Мелита — кипящо вино, което стиска гърлото от горещина и дава дъх на ябълки. И купих от торгамски търговци жребци за лов, а от Хидар — камили и овце с копринен косъм. И облякох висон с изпъстрения от Египет — тънка работа на женски пръсти. И — багреница, обшита със скъпоценни камъни и везана със злато — от Келисе. И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор. И сложих трапези — и покадих миризми от Сава. И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
към текста >>

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада.
Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“? Те всички, колкото и индивидуални различия да проявяват, имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система — нещо, което придава по-голяма резкост и ъгловатост на телесните очертания — добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където—по схващането на тия натури — има толкова много за превъзмогване, преодоляване и овладяване. Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.

Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.
Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община.
към текста >>

на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див.

Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали. * Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У.
към текста >>