Търсене в текстове за 'Жилав'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави.
Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен. Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне. Те мислят сега, че ще го угасят. Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота. С тези идни поколения сме и ние.
към текста >>

2. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Жилавият корен на българина.
Но има и духовни граници и те не съвпадат с географските граници. Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи. Един малък народ може да има велики духовни граници. Учителят каза: „Българския народ няма да бъде голям по територия. Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам." 9. Жилавият корен на българина. Учителят каза: „Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието. Ще издържи и в бъдеще.
към текста >>

3. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години.
Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина. Изваждахме го и аз задавах въпроси и тя разказваше. Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя.
към текста >>

4. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 4

Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години.
Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина. Изваждахме го и аз задавах въпроси и тя разказваше. Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя.
към текста >>

5. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

ТОМ 5

Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат.
Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки при физиотерапията като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да припише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така рода го довърши. Баща ми се разболя, беше много болен. Брат ми беше лекар, завършил в Италия с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония на белия дроб. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна.
към текста >>

6. 1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА

Марийка Харизанова

ТОМ 6

Веска, детето ми, растеше и беше много жилава, но трудно се хранеше, не беше лакома.
При всяко стъпване ми се подкосяваха краката. Това беше поради слабост, но постепенно се възстанових. Дори и млякото ми слезе, обаче детето не искаше да суче, понеже беше свикнало вече на изкуствено хранене. Някакъв външен дефект не ми остана, както предполагаха лекарите. Аз по начало си бях малко бавна. Веска, детето ми, растеше и беше много жилава, но трудно се хранеше, не беше лакома. През всичкото това време Васил беше много зает във фабриката. Идваше си на обед, набързо се нахранваше и пак бързаше за работа.
към текста >>

7. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път.
Не ще я спреш ти. И никой, който да е в света, че тя е изчезнала и ще пребъде, додето свят светува. Ще свикнеш с таз борба и в мозъка ти няма вече да бучи като страхотна буря тя, като борба на светлина и тъмнина и няма тя да свива сърцето ти в страх и смут. Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната змия. Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред. Казах ти, пак ти казвам: смело кръста ти метни на своя гръб и ме последвай. Сега ти знаеш вече как се носи кръст, по тесний път ти тръгни, защото води той до оня връх.
към текста >>

8. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
“ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода? — От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
към текста >>

Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св.
В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св. Петър в греховния тефтер. После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости.
към текста >>

9. 14. Песента

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето.
- всички до един добри певци, които обичаха да пеят. Това беше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: нека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъскат с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. (Вж. снимки № 14 в „Изгревът" том XIV, № 44, 45, 48, 49. 50, 52, 53, 90-96 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

10. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце.
Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука.
към текста >>

11. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11.
Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8. Скорпион - Ниско набито крепко тяло, широки пълни гърди, мургав или медно-жълт цвят, черни къдрави коси, силни и донякьде огънати крака. Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11. Водолей - Дава най-красивите типове, освен Везни. Висока фигура, добре оформена и развита, свеж цвят, сини очи, руса коса, прави черти, добре оформена брада и хубаво, ясно чело, саксонски тип пребладава. 12. Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака. Нисък ръст са: Телец, Рак, Козирог и Риби. Висок ръст са: Близнаци, Лъв, Стрелец и Водолей.
към текста >>

Те са високи, жилави и енергични фигури, пъргави, мускулести и имат нещо ексцентрично.
Той има мрачен поглед върху нещата, не обича светлината. Обича по-пусти места. Оловото е под влияние на Сатурн. 8. Уран Дава ексцентричен ум, скитнически наклонности, оригиналност, изобретателност. Има връзка с нервната система и болестите, които предизвиква, са: парализа, язви и нервно разстройство. Те са високи, жилави и енергични фигури, пъргави, мускулести и имат нещо ексцентрично. Уран в горната октава на Меркурий, както Нептун е горна октава на Венера. Урановите трептения са по-високи, но съответстват на меркуриевите. И за в бъдеще, когато човечеството мине от едно по-долно в едно по-горно състояние на съзнанието, ще попадне под влиянието на тези висши планети. И ако човешкото съзнание се движи с такава голяма бързина към един по-висш свят, това се дължи именно на постоянно засилващото се влияние на Уран и Нептун. Уран проявява своето влияние чрез Водолей, Слънцето встъпва сега в знака Водолей.
към текста >>

12. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

ТОМ 20

Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници.
Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин. Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници. Тълпата се размърдва и започва да тече като жив поток нагоре. Децата се промъкваха между възрастните, крещяха, свиркаха, викаха; жените по-често триеха зачервените си очи, плахо взиращи се, дано видят фигурата на Исуса, макар и издалеч, а мъжете, небръснати, запотени, блъскащи се грубо, крещяха. Много от тях миришеха на вино и пот - изглежда, че някой бе се постарал да подхрани навреме усърдието им. И тия тъмни фигури се щуркаха из тълпата, като да плаваха в тая жива вода, викащи: - Ха, храма ще събори - в три дена щял да го направи! Нашите бащи 40 години са го градили, а Той в три дена... Виждате ли - «Божият Син»... «Юдейски Цар»!...
към текста >>

13. 52.Райна Райкова Калпакчиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата.
Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата. С 6-7 лопати напълваше количката и я закарваше при сандъка и с лопатата ги хвърляше вътре.
към текста >>

14. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост.
Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре.
към текста >>

15. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Месото на праведните е жилаво и затова не го ядат; за праведните няма смърт.
Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота: то не оставя във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека. * * * Хората умират, защото има месоядство. Господ учи хората и духовете да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт в света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е жилаво и затова не го ядат; за праведните няма смърт. * * * Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце - да яде и да пие. Тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпва великия Божи закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз.
към текста >>

16. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

ТОМ 24

Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език.
За тоя епохален и безценен труд Пенчо Славейков навремето си писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: "Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си". Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана. Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език. За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. "Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница".
към текста >>

17. 4.3.11. Един следобед при писателя-поет

ТОМ 24

Оная редица кичести върби тридесетгодишни, които спират погледа на поетичните натури и които дават сянка за отдих, дърва за огрев, клони за ограда; оная редица с черничеви дървета, които изхранили тази година 60 кг пашкули; ония редове с плодни дървета, които дават товари плодове за храна на човека; оная редица с ракита, която дава жилави пръчки за кошници, панерки, кресла и пр.; росната трева изпод тия безбройни дървета, която служи за храна на млекодайния добитък!
Ще има. Но съгласно учението на Спасителя, ще работя не за себе си, а за ближните си. Егоизмът, животинският егоизъм, който убива днес човечеството, трябва да изчезне. Трябва да живеем и да работим за всички, но не само за себе си и за домашните си. Припомних си думите на поета-домакин, защото пред очите ми бе онова, що той е направил с труд и постоянство. Оная редица кичести върби тридесетгодишни, които спират погледа на поетичните натури и които дават сянка за отдих, дърва за огрев, клони за ограда; оная редица с черничеви дървета, които изхранили тази година 60 кг пашкули; ония редове с плодни дървета, които дават товари плодове за храна на човека; оная редица с ракита, която дава жилави пръчки за кошници, панерки, кресла и пр.; росната трева изпод тия безбройни дървета, която служи за храна на млекодайния добитък! Всичко това богатство, тая омайна прелест, създадена върху гола пръст, благодарения на съзнание и осмислен труд, няма ли да удивляват човека и да му дадат поука? Живущите в Софийско селяни казват, че земята им била дива, не давала плодове и затуй не разсаждали плодни дървета! Не. Земята не е дива, а те самите не са още опитомени; нямат съзнание да преобърнат селата си на рай и никой не ги учи на тая истина, никой не ги насочва на тоя спасителен и благодатен път. Колко е скръбно това!.. Като пиша горното, неволно скръб ме обхваща.
към текста >>

18. 3. Почувствах се излишна на земята

ТОМ 24

А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара.
Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря? " Питаш се, защото вятърът е силен. А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара. Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли?
към текста >>

19. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

ТОМ 25

Жилавите ръце се отказваха да манипулират с оръжието, краката са вдървени, тежки и неподвижни, от замръзналите уста излизаха звукове не свързани и замиращи.
Светеше "Чуката", друсаше се и ревеше, а от скалистите й зъбери отново връхлетя мощното наше "ура" - по-гръмогласно, по- страшно блестяха отново ножовете и врагът е в безредно бягство...за да се отново устрои и пак повърне... Страшна и огнена нощ! Часът е 4 след полунощ. Шестата вече бясна атака е все пак бляскаво отбита. Врагът е зле наказан - бойното поле е покрито с неговите убити и ранени, но и защитниците бяха сразени вече от стихийната мразовита виелица. Те бяха вече полуживи трупове, с подути крака, ръце и лица - почти неспособни за работа. Жилавите ръце се отказваха да манипулират с оръжието, краката са вдървени, тежки и неподвижни, от замръзналите уста излизаха звукове не свързани и замиращи. Затворите на пушките спряха безупречните си действия, а картечниците замръзнаха и трябвашеда се снемат от позицията за огрев и почистване, а нямаше с какво да се заменят. Поддръжки нямаше никъде, артилерията мълчеше, а на изпратеното донесение и молба за подкрепа отговор не се получи. Страшната криза неумолимо настъпваше. Дружинната поддръжка (7-а рота) се разля равномерно по цялата позиция между замръзналите, а последните с носилки се отнасяха долу - зад позицията за огряване и съживяване. От 3-тях роти едва се образува една сборна от 80 човека, която трябваше да защищава позицията на всяка цена до сутринта.
към текста >>

20. 3.13. НА ТОМОРОС Март 1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Безспир са и вражеските пристъпи напред и въпреки жилавата отбрана и буйния й огън, врагът се примъква на 30-50 крачки пред позицията, където бива спрян от огнената лавина, слизаща от позицията в очите му.
В участъка на дружината са били поставени и една силно пострадала от боевете егерска дружина и една австрийска планинска батарея. Това са сили сравнително слаби пред противниковите такива, и при това силно изтощени от поразията на страшната зима. 4-та дружина се влива в неукрепената позиция, където ротите й почват да се ровят в дълбокия сняг, за да си построят подслони за запазване от огъня на врага и лошото време. Но, мощна е вражеската артилерия! Огънят й е непрекъснат и стотици огнени ядра се пукат и силно избухват, като отбелязват мястото си с обгорели големи черни кръгове върху снега, прилични на опожарени островчета в безбрежното снежно поле. Безспир са и вражеските пристъпи напред и въпреки жилавата отбрана и буйния й огън, врагът се примъква на 30-50 крачки пред позицията, където бива спрян от огнената лавина, слизаща от позицията в очите му. Тук почва борба неравна и жестока, борба на един срещу трима! Бомби безчет се изсипват и ровят в дебелия сняг, избухват със страшен пукот, ехото на който скача от скала на скала и в неспирно бучение се разнася из пространството. Артилерията с много оръдия съсредоточава огъня си върху бдинци, държащи ключа на позицията, а картечници, примъкнали се близо, сърдито квачат и обсипват защитниците със съскания, като разсърден рояк оси. Реве планината, земята трепери, огънят се засилва и се обръща в барабанен, а снегът става кървавочервен. Седем дни напорът на противника не отслабва, но и духът на изтощени бдинци е несломим - всеки нов пристъп те отбиват бляскаво с мощното си "ура" и държат противника на разстояние.
към текста >>

21. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи.
Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи. Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание. Например, англичаните и французите. Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество. Ще накара другите да учат и говорят неговия език, но той техния - никога!
към текста >>

22. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Масурите се пълнят с жилавия памук - бял като сняг.
Та помня ли що още ми каза тя! Остават у мене само няколко слова, ясни и отчетливи: „Какво бъдаще те чака там, само да знаеш, иди! ” Навивам масури. Тя тъче; блъска набърдилата, набива здраво, тънко платно. Хубавият английски памук реже пръстите ми и аз подлагам мека книжка. Масурите се пълнят с жилавия памук - бял като сняг. Чекърка пее. Елемието се върти, върти и свилениците памук се отмотават. А мисля, мисля; как да й кажа, че не приемам предложенията нито на едного, но ще вървя. Решено е... Тя става за нещо. Разбоят утихва.
към текста >>

23. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило.
Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят. Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим.
към текста >>

24. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете.
Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.
към текста >>

25. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Нагазваме по висока жилава трева.
Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж. - Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него.
към текста >>

26. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака.
Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили. Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири... Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано. Имало такъв вой и фучене, че всинца, що се опитали да минат по билото се разтъркаляли... Ей ги, идат си, цели разчорлени, с развени кожуси и размотани шалове. Хооп, хоп!
към текста >>

27. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек.
Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси. Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки. Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята.
към текста >>

Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки. Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост. Хижата под Мусалла се провижда.
към текста >>

28. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше. Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем. Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
към текста >>

29. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ако не бяха жилавите треви, отдавна бихме се сгромолясали надоле.
Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето. Скали, прилични на огромни сфинксови глави гледат в езерото от шеметна висота, с поглед неизвестно какъв - на обич, закана или присмех. Ако не бяха жилавите треви, отдавна бихме се сгромолясали надоле. Големите ни джобове тежат от разноцветни камъчета... Тях ще занесем върху нашите работни маси. Най-после сме горе, като че ли излезли от ада. Разкошен простор. Доле още един Чанак - но той е тъй светъл и чист, както ведро е небето днес. „Езерото на Чистотата” - го нарича Учителя.
към текста >>

30. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

А те, опират ли се опират, жилави, твърди, яки... Ох.
Сега пък гъста горичка лещак. Здраво преплетени клони - една гъста горска задруга - не ме пущат. - Иди си, викат, мини от другаде, какво се вреш тука! Но питам ли го него аз - лещака. Със силни ръце размятам клоните. А те, опират ли се опират, жилави, твърди, яки... Ох. Чакай да видя сега дали наистина няма да ме пуснете да мина през вас. Ех, влязох, но до къде. Приличам на дива коза, заплела се с рогите си. Ни напред, ни назад. Смеят ми се клоните, „Ще те изядат мечките”, казват.
към текста >>

Малка пролука - провирам единия крак, после другия - после пак страшна борба с жилавия лещак.
Игличината извика всичките си другарки и те завъздишаха съжалително към мен. Горещо. Горещо. „Що се завираш тука - път няма ли за тебе”, подмята малко поточе. Колебанието ми е само миг. Раздрусвам клоните с всички сили и с повече от всички сили. Малка пролука - провирам единия крак, после другия - после пак страшна борба с жилавия лещак. И - ето ме вън. А каква картинка съм сега! Плитките ми се разплели, бузите горят. Кална - със съхнещи водорасли по скъсаните дрехи и обуща. Приближих се до огнището.
към текста >>

31. Въведение

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Да, тия хора бяха здрави, корави и жилави.
А Неговите хора бяха “от друга черга", както казва нашия народ - вода не ги дави, огън не ги гори. Те живееха и без парите и най-важното, продължаваха да бъдат жадни и гладни. Ето къде лежеше несломимата сила и неувяхващата хубост, не отвън, а отвътре. Нищо не можеше да се разруши, веднаж изградено от Него; нищо не можеше да се задуши, нито да се изкорени, абсолютно нищо - нямаше такава сила, а парите, материалната база или смъртта най-малко. Светът нямаше да забрави, кога на земята през двадесетия век живя и работи Учител и кога учениците устояха на всичко и не загинаха отвътре. Да, тия хора бяха здрави, корави и жилави. Гладът ги спасяваше. В ранния час през онова декемврийско утро, когато Неговата реч престана да се лее, всред голямата скръб, която ни порази, ние успяхме да се обърнем към себе си навътре и разбрахме, че изградения свят от Него стоеше недокоснат от човешки ръце. Дълбоко в нас сякаш имаше и катедра и Учител и учебни чинове. Можехме пак да слушаме Словото и музиката Му. Защото продължавахме да бъдем гладни - гладът ни спаси.
към текста >>

32. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея.
Трепета на светлините по водната повърхнина като ясна детинска радост. Мощните скали дават да се почувства силата на формите. Какъв замах на древния ваятел! А въздуха? Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни воали. И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея. Ето и нашето скромно каменно леговище при малката палатка, примитивния наш лагер. Колко простота и уютност има в него! Той се приобщава напълно и съвършено към целия този свят, запазил се е от зората на времената. А по-нагоре - камъните, където посрещаме изгрева и младите клекове наоколо трептят в унисон с утринната зора, и изпълнят въздуха с пресния тръпчив дъх на балсам. Ех, простор, простор, чист и светъл, голям простор, който тъй ми липсва сега!
към текста >>

33. 2.30. Конят

Борис Николов

ТОМ 32

” Малките жилави ръчички се впият в самара, майката заведе коня горе до Битини, потупа го по врата, помилва го, каже му няколко думи - умното животно всичко разбира: то изпръхти, тръсне глава и поема пътя към стругарите.
И навсякъде кончето е редом с човека. То гледа умно, спокойно и никога нема да остави стопанина си на пътя. Конят на това семейство беше силен, умен, кротък и добър. Натовари стопанката каквото има да праща на мъжете, главно храна, стегне добре самаря, тури отгоре детенцето - то е вече на три години, кажи-речи мъж! И му каже: „Дръж се здраво! ” Малките жилави ръчички се впият в самара, майката заведе коня горе до Битини, потупа го по врата, помилва го, каже му няколко думи - умното животно всичко разбира: то изпръхти, тръсне глава и поема пътя към стругарите. Там, в планинските дебри, край бистрата буйна река са стружните. Пътят е дълъг и труден. Заслужава да видите колко е предпазлив коня по стръмнините, по камънаците! Когато минава под ниски клони, които могат да засегната детето, той стъпва така внимателно, като че обмисля всяка стъпка. Пътуването трае повече от два часа.
към текста >>

34. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

ТОМ 35

Непълен, той беше заякнал и жилав човек.
Без работа не можеше да стои. Помня, че постоянно между мъдрите съвети, които ни даваше, казваше: „Днешната работа не я оставяй за утре.” Дядо ми беше самоук и много четеше. Вечерно време, като се завърнеше от работа, доде дойде време за вечеря, ако нямаше какво да приказва, четеше разни книги, каквито купуваше в изобилие. Не вярвам в Сливен да е имало частна библиотека тъй богата (почти с всички български книги) и тъй добре уредена. Макар и да е бил слаб и хилав на младини, благодарение желязната си воля, своята строга диета в ядене и живота, и въобще своята въздържаност, дядо беше се закрепил на едно завидно здравословно състояние. Непълен, той беше заякнал и жилав човек. Редовно ставаше, ядеше и лягаше, и никак не обичаше моабети и празненства. А пък може да се каже неговото семейство и неговата къща първа въведе в Сливен вътрешния комфорт и доволство - добри мебели, ядене на маса с прибори за всекиго, отделно легло и даже стая за всекиго, хубаво хранене, частен файтон и пр. Правеше ми впечатление, като момче, че други богати семейства с повече външен блясък, продължаваха в къщата си да живеят примитивно, мръсно и оскъдно, когато ние вече живеехме в европейска домашна обстановка. На това много повлия завръщането от заточение на Д-р Миркович, който живееше наедно с нас и беше живял дълго в странство. А дядо беше възприемчив на всички нововъведения.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64008712768555