Търсене в текстове за 'Единство'

33. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В живота на природата има взаимност, единство и допълване.
Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
към текста >>

Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата.
И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата.
към текста >>

34. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

То ще чувства единството на живота.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър.
към текста >>

35. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>

Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството.
Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:
към текста >>

Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?
към текста >>

Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството.
Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността.
към текста >>

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

36. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно.
към текста >>

Любовта произтича от единството на цялото битие.
Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта.
към текста >>

В основата на целокупния живот седи единството.
Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство?
към текста >>

Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.
Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има.
към текста >>

Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно.
Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите!
към текста >>

А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта.
Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ”
към текста >>

Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство?
В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ” Когато човек люби, проявява истинската си природа.
към текста >>

37. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.
Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре.
към текста >>

Но този сбор има ли единство?
Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто.
към текста >>

38. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Единството в живота
ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО Единството в живота В подножието на най-високия връх на Витоша -Резньовете се намират Яворови присои. Скалният масив се издига над китна поляна и вековни иглолистни гори. Снеговете тук се задържат дори до есента. По поляните расте ниска хвойна. Въздухът е бистър и особено ароматен.
към текста >>

Това е единството на Любовта!
Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта! Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих". Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат. Това са два закона.
към текста >>

39. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В какво стои Единството?
Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно. Във водата можеш, да плаваш. В тинята не можеш да плаваш. В тинята ще потънеш.
към текста >>

Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало.
Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно. Във водата можеш, да плаваш. В тинята не можеш да плаваш. В тинята ще потънеш. Та има някои идеи, които приличат на вода, и други идеи, които приличат на тиня.
към текста >>

40. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича.
Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички.
към текста >>

41. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде?
Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят. Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Всички тия движения заедно с вложеното в тях не ни ли говорят за богатствата на бъдния ден? Всички са преобразени! Те чувствуват, че тая музика и тия движения ги свързват с висши сфери, с творчески извори, из които бликат изобилни струи на живот и проникват до всички кътове на тяхното естество. Контактът с тия извори е установен! Една светлина озарява техните лица и ги прави по-красиви!
към текста >>

42. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието!
към текста >>

43. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

44. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Братство и единство трябва да се въдвори.
– Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Единствената сила, която може да ни научи, как да живеем, това е любовта. Пред вас седи едно велико бъдеще. Тепърва имате да учите, какво нещо е любовта. Безлюбието е сляпо.
към текста >>

45. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко.
Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат. Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват. И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко. Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: от начало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания.
към текста >>

46. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота.
То е цял роман. Това че хората се обичат, е от далечното минало. Ти обичаш някого; той ти е направил едно добро в миналото. Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта. И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота. Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш. Толкова, колкото събира шишенцето. Някой идва с дамаджана. Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост.
към текста >>

47. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Космическо. Той ще чувствува единството на живота.
И товарът е станал толкова голям, че трябва да се разтоварим. И не ни иде на ум да се разтоварим. В новата култура силните ще станат слуги. С тия упражнения се подготвя шестата раса. Какво съзнание ще има човекът на шестата раса? Космическо. Той ще чувствува единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че, самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва понеже и цветето се радва. Грандиозен план има природата. Има един божествен план, който нищо не е в състояние да разруши. Сега е крайният момент.
към текста >>

48. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството?
Само при чистотата ще познаете, кои сте вие и ще влезете във великото си предназначение в света! Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай". С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес. Песента ни обединява. Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва: — Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ. Изпяваме същата песен с движения.
към текста >>

49. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството.
Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот. Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране.
към текста >>

50. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

11. Единство в Любовта
6. Животът е музикално изявление на Бога 7. Бъдете съвършени 8. Любовта на Единния 9. Чистата и нечиста храна 10. Изворът 11. Единство в Любовта 12. Границата между две епохи 13. Музиката - път на постижения 14. Войната 15. Божественият скулптор 16. Смисълът на страданията
към текста >>

51. 006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката дава възможност на човека да се вдълбочи и съсредоточи, да'' ''почувства великата хармония и единство на Живота.
[[Изворът на доброто]] ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА ''При Учителя обикновено завършвахме обяда с песни. Пеехме едногласно. Хармонията идваше от'' ''различията на гласовете. Музиката дава възможност на човека да се вдълбочи и съсредоточи, да'' ''почувства великата хармония и единство на Живота. Учителят казва:'' - Казано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие. Тогава човек представлява Божествената книга. Като изучавате човека, почвате да разбирате и Природата. Вие не можете да обичате нищо, което не е Божествено.
към текста >>

52. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА Учителят говори на учениците: - Бъдете благодарни на всеки, който ви услужва. Любовта иде от Бога. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Дойде някой и се хвали, че ви е направил услуга, някое добро.
към текста >>

53. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента.
„Добрият живот е музика” – казваше Учителят. И сам свиреше на цигулка и пееше. Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.'' ''В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл. Тук привеждаме няколко разговора'': – Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката.
към текста >>

54. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.''
Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
към текста >>

55. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни сили или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон.
В най-малката работа Учителят влагаше идея. Той следеше всичко, което ставаше наоколо: какво е времето, какви промени стават с него, какви трудности се явяват в работата, как ги преодоляваме, кои и колко участват. Изпитвахме чувството, като че ли той разговаря с един Разумен Свят, невидим за нас. Този език ни беше непонятен, но понякога Учителят сам правеше преводи.'' ''Всички неща бяха за него като уреди, които показват какви сили действат в даден момент в Разумната Природа. Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни сили или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон. В случая той действа като представител на Великата Разумност. Неговите действия са пророчески и магически, те могат да изменят хода на големи събития. Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране.'' ''Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче.
към текста >>

56. 036 ДВАТА ЗАКОНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството.
''При друг разговор Учителят рече.'' – Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството. И аз се приближавам при вас чрез Него - Бога. Когато хората не ви разбират, това показва, че и вие не разбирате Бога. Когато хората се съмняват във вас, това показва, че и вие се съмнявате в Бога. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Съществуват следните два закона:
към текста >>

57. 060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е законът за единството на Любовта.
Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта - идеалният Живот. Ако имаме в себе си принципа на Любовта, ще привличаме към нас. Да приеме човек от Бога и да предава на другите - това е една от неговите задачи. Ако ти любиш някои хора, то е, защото други те обичат и с тази Любов ти любиш тези хора. Това е законът за единството на Любовта. Когато кажа, че обичам някого, зная вече, че тази Любов е реализирана някъде. Тя може да е реализирана във физическия, в духовният или в Божествения Свят. ''Един брат запита:'' ''Как става така, че Любовта добива примеси? ''
към текста >>

58. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот.
Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
към текста >>

59. 074 ВЕЛИКАТА ВРЪЗКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно.
Българите имат девиз: "Съединението прави силата". Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно. Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички Същества. Има едно основно звено, което може да свърже цялото човечество - това е Любовта. Няколко търговци могат да се обединят за обща работа. Ако са ги събрали в едно търговските интереси, тая групировка е временна и ще се разпадне. Това не е никакво свързване.
към текста >>

60. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит. На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот. Така човек има ръководна идея при изучаване на Природата. - Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите.
към текста >>

61. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност.
Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена. Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога.
към текста >>

62. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат.
Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси.
към текста >>

63. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко.
Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко. Много сте близо, но не вярвате, че сте близо. Изберете си едно число. Една сестра каза:“Четиринадесет.“ Учителя прочете страница четиринадесета от книгата“Божият глас“. Друга каза:“Петнадесета.“ Учителя прочете страница петнадесета. Там пише:
към текста >>

Учителя изсвири песните “Братство, единство“ и “Време е да вървим“.
Учителя каза: Нашите песни са слънчеви. Учителя поиска цигулка. Свири песните: “Малкият извор“, “Ходи, ходи“. И ние пяхме и небето почна да се разчиства от облаците. Учителя изсвири песните “Братство, единство“ и “Време е да вървим“. И ние пяхме. Учителя каза: Един ден ще пеете като ангели. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашните невъзможности са бъдещи възможности.
към текста >>

64. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствувам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мене обичаш.
Той може да избави от страданията много лесно, с две думи:“Приеми любовта и ще се освободиш.“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш за пътя към безсмъртието. Учителят приема от Бога любовта, тя минава през него и идва при ученика. Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. Чувствувам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мене обичаш. Като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Невидимият свят ще даде запалката, а материалът ще се даде от тия, които са в школата. Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани.
към текста >>

65. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“.
Шести ден (19 август, 1940 г.) В шест часа сутринта всички сме на Молитвения връх. Всичко е в гъста мъгла. По-далеч от 100 метра не се вижда нищо. Учителя държа беседата “Проветряване“. След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“. След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. Учителя каза: Когато си неразположен, ще направиш, една разходка по всички правила: ще ходиш ритмично, ще участваш с мисълта си, ще мислиш, че всичките ти работи, и на света, са уредени. Човек да не се тревожи.
към текста >>

66. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Във физическото поле има промяна, в духовния свят има разделение, а в Божествения има единство.
Човек да бъде като Слънцето. Някой казва: „Аз не съм слънце да огрявам всички. “ Че ти огрей тези, които са около тебе. И Слънцето не огрява цялата вселена. . Щом правиш различия между едни и други хора, тогава си в духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в духовния свят има разделение, а в Божествения има единство. Ти имаш приятел, почваш да мислиш за него зле. Ще го изгубиш. 14 почваш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш. Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества.
към текста >>

67. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили.
2. Когато обичате хората, това е любовта на Бога към тях. Когато Божествената Любов е към тебе, ти обичаш всички хора. Като престане да тече Божествената Любов към тебе, тогава не обичаш всички. Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога. Това не може да стане с един удар. Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили. И тогава, като видим тези хора, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще видим, че е трябвало да ги обичаме. Новата форма на съзнанието да усетиш, че животът на другите е твой живот. По-рано не си съзнавал това, но сега си готов да направиш много за тях. Ако човек живее в стария живот, ще обича само едного, ако дойде в новия живот, ще обича всички. И тогава ще бъде радостен и честит.
към текста >>

68. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато загубиш съзнанието за единството, когато изгубиш връзката с центъра, тогава изгубваш силата.
Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел. Ако искаш да познаеш любовта на Бога, трябва да държиш в ума си Бога. Като познаеш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек, да те блазнят дребнавостите на живота. От тебе ще лъха живот, без да знаеш. Не може да има между хората истинска любов, докато няма това състояние. Когато загубиш съзнанието за единството, когато изгубиш връзката с центъра, тогава изгубваш силата. Ти всякога можеш да вържеш злото. Кога? Когато станеш едно с Бога. Когато не си едно с Бога, тъмни духове ще те вържат. А пък като станеш едно с Бога, ти ги връзваш и си свободен. Един въпрос.
към текста >>

69. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се образува единство, хармония между ума и сърцето му.
Всяка вечер да си мие краката с топла вода. Да не пие студена вода. Да не си дояжда. Нему му трябват елементарни правила за здраве и никакви лекарства. В него има стълкновение между ума и чувствата и това се отразява върху сърцето му. Трябва да се образува единство, хармония между ума и сърцето му. Понякога от мозъка излиза електричество, а пък от симпатичната нервна система излиза магнетизъм и да няма между тях стълкновение. Той си има термос. След игра да пие топла вода. Горното Учителя каза вечерта. Ето що каза между другото на следващия ден при срещата с вас:
към текста >>

70. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В това учение навсякъде има единство, в него няма разногласия.
Един брат българин, сега в в Америка, ме пита, как да намери Белите Братя. Отговорих му, че няма защо той да ги търси, Те сами ще го намерят. Да, Те ще ви намерят, Христос дойде и намери своите ученици. Такъв е законът и желая когато дойдат Те, вие да бъдете готови. Учението на Бялото Братство ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството. В това учение навсякъде има единство, в него няма разногласия. В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена теория. Белите Братя никога не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: "Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство?
към текста >>

71. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме". Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море. На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако.
към текста >>

Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство".
" Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха да се забележат по красивото му лице. Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда". Там, където Учителя щеше да свещенодейства на този ден - Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отключи вратата и ние влязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство". Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха. Той зае мястото си на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани да отстъпим местата си на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен от публика.
към текста >>

72. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството.
Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го.
към текста >>

73. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея.
Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение.
към текста >>

В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека.
Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение.
към текста >>

Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят.
Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце.
към текста >>

И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб.
Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята.
към текста >>

Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род.
Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане.
към текста >>

Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

74. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Задачата ми е да посоча единството, което съществува между всички прояви на Братството в течение на развитието на Бялата раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли и отделни личности.
Редом с външната дейност в полето на науката и изкуството, чрез различни окултни школи, то стимулира духовния живот на западния човек. Преминавайки в славянството, учението намира най-пълен израз в учението на Учителя, който се явява в зората на Шестата културна епоха и има за задача да даде принципите, законите и методите, върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски, Гогол и други руски мистици, поети и философи, между които видно място заема Владимир Соловьов. Също така различните религиозни движения, които се родиха и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото Братство, който постоянно преминава в славянството. За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете. Задачата ми е да посоча единството, което съществува между всички прояви на Братството в течение на развитието на Бялата раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли и отделни личности. Връзката и приемствеността между отделните моменти от дейността на Братството, както изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички представители на Братството в различните епохи представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е говорил чрез устата на всички, които са работили за прогреса и развитието на човечеството.
към текста >>

Изложението на идеите и ученията от различните епохи са направени само като скица и са непълни, и в много случаи може да се явят неточни, но все пак дават представа за единството на техния източник.
Връзката и приемствеността между отделните моменти от дейността на Братството, както изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички представители на Братството в различните епохи представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е говорил чрез устата на всички, които са работили за прогреса и развитието на човечеството. Изложението на идеите и ученията от различните епохи са направени само като скица и са непълни, и в много случаи може да се явят неточни, но все пак дават представа за единството на техния източник. Това са само жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло Братството и е водило развитието на човечеството. Идеята, която искам да прокарам е, че през всички времена и епохи Божественото учение под различни форми, с по-голяма или с по-малка светлина, е съпътствувало развитието на човечеството, и го е ръководило и направлявало. Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ място е подчертана идеята за Логоса, за творческото Божествено Слово, което твори, създава и организира света, и ръководи развитието на душите. На трето място е учението за природата, за сетивния свят, в който слизат душите да учат, да събират опитност и да се развиват.
към текста >>

75. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят го нарича още принцип на единството.
Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа.
към текста >>

Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа.
Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции.
към текста >>

76. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива.
към текста >>

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение.
към текста >>

77. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия.
към текста >>

То е съзнанието за Всеединството в живота.
Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота.
към текста >>

78. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство.
От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя. Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония.
към текста >>

Според него това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу, за осъществяване на единството на света.
1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума. Според този принцип умът лежи в основата на света. Всичко в света е ум. Умът и Духът са едно и също нещо, като умът е външната страна на Духа. 2) Вторият принцип е наречен принцип на аналогията или съответствията. Според него това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу, за осъществяване на единството на света. 3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в природата. 4) Четвъртият принцип е наречен принцип на полярността. Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни.
към текста >>

79. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот."
Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва.
към текста >>

80. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
към текста >>

Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи.
Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
към текста >>

81. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство.
В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо.
към текста >>

Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка.
Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата.
към текста >>

Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство.
Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10.
към текста >>

В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство.
Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7.
към текста >>

82. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей.
към текста >>

Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа.
към текста >>

Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите.
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си.
към текста >>

Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си.
към текста >>

По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство.
Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка.
към текста >>

И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието.
Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото.
към текста >>

От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности.
Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго.
към текста >>

Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща.
Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света.
към текста >>

Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите.
А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него.
към текста >>

Разностранността, многобройността на нещата, в които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията.
Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго. Разностранността, многобройността на нещата, в които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията. Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може да разбере и прояви Божественото според степента на своето развитие. След като всички присъстващи на пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката душа и Бога. Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима.
към текста >>

83. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство.
Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота.
към текста >>

84. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си.
към текста >>

Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство.
Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
към текста >>

Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното.
към текста >>

Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат.
Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число.
към текста >>

85. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното.
Също така пораждане може да има и чрез недостиг. Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни.
към текста >>

То се извършва във формата на Единството.
Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени.
към текста >>

Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството.
става причина на пораждане чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото.
към текста >>

Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности).
Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него.
към текста >>

Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни.
Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството.
към текста >>

Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно.
На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима.
към текста >>

Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството.
Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено.
към текста >>

В това множество съществува вътрешно единство.
На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много.
към текста >>

Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено.
Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното.
към текста >>

Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си.
Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането.
към текста >>

Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът.
В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата.
към текста >>

Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство.
Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито. Негов пръв продукт са многото единици на нещата, чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността.
към текста >>

Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада.
И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито. Негов пръв продукт са многото единици на нещата, чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието.
към текста >>

В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си.
Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух.
към текста >>

То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията.
А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът. „Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното.
към текста >>

Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните.
Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът. „Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото.
към текста >>

Симетрията е причина, поради която биващото е единство.
Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът. „Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното.
към текста >>

Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото.
Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин.
към текста >>

Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата.
Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът.
към текста >>

Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство.
А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог. Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове. „Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си.
към текста >>

Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове. „Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство.
към текста >>

Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство.
Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства.
към текста >>

Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства.
Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог.
към текста >>

Първото е Неговото Неизмеримо Единство.
Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
към текста >>

86. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те прелитали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими.
Но за да се увенчае делото на йерархията, трябвало още по-горна помощ от тази на йерархията да се намери. Тази помощ е дошла от едно същество, което стои над серафимите. След като създава цялата земна природа с помощта на всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното съзнание. И дотогава те са действували като единични същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те прелитали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това, че първоначално се говори само за елохимите, а после започва да се говори за Йехова-Елохим. Йехова-Елохим е израз на обединената дейност на всички елохими. Лунното съзнание, което човек е имал, е било образно, а сегашното човешко съзнание е предметно, да различаваме външното от вътрешното, това е, което характеризира нашето сегашно земно съзнание. Но не такова е било древното лунно съзнание. Лунните същества не са съзнавали, че предметите се намират вън от тях.
към текста >>

Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха.
В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
към текста >>

87. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога.
5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света.
към текста >>

88. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Но според окултната наука всеки мъж и всяка жена съдържат в себе си образа на първоначалното единство.
Според Кабала човек първоначално е еманирал от Бога във вид на чист дух по образ Божи, състоящ се от воля (Хокма) и ум (Бина). т.е. положително и отрицателно начало, мъжко и женско начало, Адам и Ева, отначало представляващи едно същество. Под влияние на грехопадането са станали две явления: 1) Разделяне на единичното същество на цяла редица от същества двуполови: Адам и Ева. 2) Материализация и подразделение на всяко от тези двуполови същества на две материални същества - мъж и жена. Това е земното състояние на човека. Но според окултната наука всеки мъж и всяка жена съдържат в себе си образа на първоначалното единство. Мозъкът - това е Адам, а сърцето е Ева във всеки от нас. С това човек изгубва своето безсмъртие. Но той трябва да намери път. да придобие своето безсмъртие, да се върне в първоначалното си положение. Затова той трябва да се преражда толкова пъти, колкото е необходимо, докато не изкупи своето падение чрез Любовта, т.е.
към текста >>

89. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО.
Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата.
към текста >>

90. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Но между тях съществува пълно единство."
По такъв начин мисълта, Словото и писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключаващи се в десетте сефироти, т.е. в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е. числото на пръстите на ръцете, пет срещу пет. Но между тях съществува пълно единство." Втората глава се занимава с подробно разглеждане на десетте сефироти, с техните крайни изводи, в зависимост от разместване на буквите на думата Тетраграм. Тази глава започва с думите: „Десетте сефироти, освен Неизречения, техният вид е подобен на пламтящи пламъци, краят на които се губи в безконечността. Словото на Бога се движи между тях, влизайки и излизайки непрекъснато подобно на вихри. Те непрекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се пред престола на Предвечния. Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него."
към текста >>

Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството.
Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината." „Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие. Трите майки - алеф, мем и шин - велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, разделящи се на начала мъжки и женски.
към текста >>

91. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество.
Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство. суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог.
към текста >>

Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена.
Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други.
към текста >>

За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори.
към текста >>

И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота.
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество.
към текста >>

Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления.
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание.
към текста >>

Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание.
Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов.
към текста >>

92. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество.
Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие.
към текста >>

Така се осъществява единството и хармонията на Вселената".
Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения.
към текста >>

Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие.
Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа.
към текста >>

Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене".
към текста >>

93. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
към текста >>

94. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство.
Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ.
към текста >>

Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа.
Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек.
към текста >>

И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа.
към текста >>

95. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
към текста >>

Но тогава това единство избледнява пред нас.
Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
към текста >>

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>

96. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>

97. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура.
към текста >>

98. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини.
към текста >>

99. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство.
В молитвата, където душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква. Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на медитация и концентрация, иде от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там, където става дума за изкуството за молене. Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство.
към текста >>

100. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17098712921143