Търсене в текстове за 'Единство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 174 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света.
Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?
към текста >>

Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.”
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3.
към текста >>

В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа. През 1784 г. открива междучелюстната кост на човека. Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6.
към текста >>

Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.
Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него. Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
към текста >>

А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“.
към текста >>

Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
към текста >>

Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
към текста >>

В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство.
Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.
към текста >>

2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло.
1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82] 1. Природата работи чрез три характерни неща: – общ план; – общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
към текста >>

4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
– общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
към текста >>

Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
към текста >>

Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен?
към текста >>

Тук цари единство.
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия. Тук цари единство. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки ú съчувстват и по всякакъв начин бързат да премахнат злото. 9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
към текста >>

Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“.
към текста >>

Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
към текста >>

Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си.
към текста >>

4. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
към текста >>

5. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към текста >>

6. Петър Дънов - №2

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

7. Петър Дънов - №30

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

8. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

9. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

10. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи.
Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители.
към текста >>

Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В.
към текста >>

11. №76 (Петър Дънов)

Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство".
Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам.
към текста >>

12. №88 (Петър Дънов)

Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов.
Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо.
към текста >>

13. 02 ПИСМО

Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все що е угодно Богу, Отцу, Който е на Небето. От Мен, вашия приятел, ви провождам нарочно подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14,1-22. Кории. 10,10-14. Ефесяном 5,7-18. Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какво ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро.
към текста >>

14. 59 ПИСМО

Ние имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички Духа на единство." А всяко добро желание Бог ще изпълни.
Но, като ходим в пълнотата на Мира и се подвизаваме с Вярата и Надеждата и Силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни Люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в Името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ние имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички Духа на единство." А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Милкан, и всички други, които още не познаваме. Ваш верен П.
към текста >>

15. 66 ПИСМО

Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов.
Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще ви кажа защо.
към текста >>

16. 244 ПИСМО

Именно в тая област на кармичните причини, само когато душата надникне тука, тя остава удивена от непостижимата Мъдрост на Бога, Един в Единството на всички същества.
Уповайте на Господа, за да опитате и видите чудните Негови пътища. Господ ще ви закриля. Полека и постепенно ще се научите да познавате Неговата Мъдрост, с време ще се разкрият пред вашите очи чудните наредби на природата и ще видите какви велики закони управляват света. Как нещата са математически претеглени. Как Божията мощна мисъл формира и хармонира всичките действия, как примирява следствията на доброто и злото. Именно в тая област на кармичните причини, само когато душата надникне тука, тя остава удивена от непостижимата Мъдрост на Бога, Един в Единството на всички същества. Моят поздрав на всички приятели и особено на вашите домашни. В.В. (Свещеният подпис)
към текста >>

17. ФОРМУЛИ - Всички

Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца.
(три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята. Формула 338 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. Формула 339 Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божествената Любов, дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във Великата Божия Истина,
към текста >>

и записано в лекцията "Единство и общност")
Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум.
към текста >>

18. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца.
(три пъти) Формула 337 Аз съм Ангел - вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на Земята. Формула 338 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. Формула 339 Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божествената Любов, дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във Великата Божия Истина,
към текста >>

и записано в лекцията "Единство и общност")
Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум.
към текста >>

19. ФОРМУЛА - УПРАЖНЕНИЕ

и записано в лекцията "Единство и общност")
Формула - упражнение (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност") "Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум.
към текста >>

20. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца.
След това произнесете: Бог в мен е светлина! Духът в мен е топлина! Моята душа е добрина! формула 364 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. формула 365 Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божествената любов, дишам светлината на Божествената мъдрост, движа се във великата Божия истина, която носи свобода и простор за душите, като раздвижвам всичко, което Бог ми дава. формула 366 Вяра жива, любов непрестанна, доброта постоянна, и Господ ще прати Своето благословение.
към текста >>

и записано в лекцията „Единство и общност".
формула 370 У всички хора по света да се усили любовта им към Бога и желанието им да Му служат. Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371 Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г. и записано в лекцията „Единство и общност". Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на левия съсед. Произнася се:
към текста >>

Вашата любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи правда; второ, в единство, което значи добродетел; и трето, в образ, което значи живот.
Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом, Той те повдига нагоре. Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: Иди да работиш! Размишление Вашата любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи правда; второ, в единство, което значи добродетел; и трето, в образ, което значи живот. А Божията любов спрямо вас се показва в падение, което значи истина; в страдание, което значи благост; и в смърт, което значи осиновление. формула 373 Като се ръкуваш с някого, мислено кажи: Всичко хубаво, което е в мен, в моята душа, да бъде и твое. Благославям те и ти предавам от мен най-хубавото.
към текста >>

21. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

В единството на Божията любов пред лицето
Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, слиза от дясната й страна и се изнася напред до другата ръка. Най-напред се допират палците, после - показалците, средните пръсти, безимените и малките пръсти. В това положение ръцете се изнасят над главата. Произнася се формула, като при съответните й изрази ръцете се свалят пред лицето и се вдигат над главата, без да се разделят пръстите. В единството на Божията любов пред лицето и мъдрост над главата истината пред лицето постига своите цели. над главата В името на Божията мъдрост пред лицето
към текста >>

22. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца.
а духът търси Бога. формула 440 Господи, помагай ми да се проявя, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава, за доброто на всички. формула 441 Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца. формула 442 Любов безгранична, в която Бог живее. формула 443 Господи, да пребъде Твоя Дух на любовта, Твоя Дух на мъдростта. Твоя Дух на истината в нашите сърца.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално.
С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г.
към текста >>

Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание.
пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб. б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
към текста >>

24. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: 1/ в стремление, което значи Правда, 2/ в единство, което значи Добродетел, 3/ в образ, който значи Живот.
Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: 1/ в стремление, което значи Правда, 2/ в единство, което значи Добродетел, 3/ в образ, който значи Живот. Божията Любов спрямо вас се по-казва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство. Почивка.
към текста >>

25. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори. През август 1905 г.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.
Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия Живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот. Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство. Почивка.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И аз ето сега ви говоря, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата - всякога разногласие.
Обаче той, па и вие заедно с него, достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставям от лява страна. Имаше и даже още има опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще настояваме мислено работата на тоя народ винаги отдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте се в лявата страна ли ще направите, или в дясната. Защото понякога уж желаем добро, а пък искаме да ни турят вляво, докато ние трябва изрично и настойчиво да желаем да ни турят вдясно. Един от приятелите ми внушаваше да говоря за Спасението. И аз ето сега ви говоря, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата - всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание; моля ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта, или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, ще те тури в дясната страна. Но ако ти каже, че мисълта не е добра, тогава нищо Му не казвай, защото вече и така си в лявата страна и не може да искаш нищо. Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не остави нейния син вляво. Но ако беше я послушал, синът и щеше да бъде нещастен. И вие например защо сте страдали?
към текста >>

Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо, прославяне Името Божие на Земята, второ, за идването на Царството Христово на Земята и трето, за изпълнение на Волята Му.
Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че не е възможно, възможно е, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух да бъде непременно Неговият Дух, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо, прославяне Името Божие на Земята, второ, за идването на Царството Христово на Земята и трето, за изпълнение на Волята Му. В това направление като работите чрез молитва, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите! Молете338 повече за Любовта Божия, не се страхувайте; внушавайте си, че можете да понесете всичко за Христа, и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме т.нар. Господня вечеря и затова ще направим едно малко подготвяне.
към текста >>

28. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Синархия, синархичен (от гр.) – съвластие, съвместно властване, управление; във философски смисъл – единство на всемирното битие.
Пургаторум – от лат. purgatorum – чистилище. Разумение (рус.) – знание, разбиране. Самун (тур.) – кръгъл хляб. Сваждам се (ост.) – влизам в свада, карам се. Синархия, синархичен (от гр.) – съвластие, съвместно властване, управление; във философски смисъл – единство на всемирното битие. Слухар (диал.) – човек със свръхсетивно ясночуване. Софра (тур.) – трапеза, синия. Стожание (ост.) – богатство, имане. Струвам (ост.) – върша, правя. Теготене, теготение (ост.) – привличане, гравитация.
към текста >>

29. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

Желая да има единство и Любов помежду ви.
Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на Живота. Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И тaкa кaтo очистите живота си, Господ ще ви посещава всякога с Благия си Дух. И ще има в душата ви всякога paдocт и веселие. И сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа. Желая да има единство и Любов помежду ви. Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но кoгатo дoйдe пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога вcичкo e добро. Оползотворявайте добрите часове на живота си. Подпис (П.К.Дънов) * * *
към текста >>

30. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Един от приятелите ми внушаваше да говоря за спасението; и аз ето сега говоря ви, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата – всякога разногласие.
Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина пожелаха да го оставят пак от лява страна. Обаче той, па и вие заедно с него, достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставям от лява страна. Имаше и даже още има опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще настояваме мислено работата на тоя народ винаги отдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте се – в лявата страна ли ще направите, или в дясната. Защото понякога уж желаем добро, а пък искаме да ни турят вляво, докато ние трябва изрично и настойчиво да желаем – да ни турят вдясно. Един от приятелите ми внушаваше да говоря за спасението; и аз ето сега говоря ви, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата – всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание; моля ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, ще те тури в дясната страна, но ако ти каже, че мисълта не е добра, тогава нищо Му не казвай, защото вече и така си в лявата страна и не може да искаш нищо. Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не остави нейния син вляво, но ако беше я послушал, синът й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били от лява страна на Христа. И затова сега трябва да се стараете, да бъдете от дясната My страна, като My кажем: „Господи, помогни ни вече да искаме дясната страна, защото вече се наситихме да бъдем в 13-та сфера." Да, злото вече започва отляво и отдясно – правият път и кривият път.
към текста >>

Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо – прославяне Името Божие на земята; второ – за идването на Царството Христово на земята и трето – за изпълнение на Волята Му.
Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате, да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не, че не е въэможно, възможно е, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух да бьде непременно Неговият Дух, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо – прославяне Името Божие на земята; второ – за идването на Царството Христово на земята и трето – за изпълнение на Волята Му. В това направление, като работите чрез молитва, Господ ще даде своето. Трябва да се молите и да се молите! Молете повече за Любовта Божия, не се страхувайте; внушавайте си, че можете да понесете всичко за Христа и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме тъй наречената Господня вечеря и затова ще направим едно малко подготвяне. Ще направим нашето бдение от 12 часа нощем, по девет минути всякой и ще свършим до 12 часа денем, утре, 14-того.
към текста >>

31. 1919_1 1919 година

Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др.
Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др. Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината. От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък.
към текста >>

32. 1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1

В туй учение навсякъде има единство, в него няма разногласие.
Дадени на учениците от Всемирното Братство при срещата им в гр. Търново през 1921 г." За учението и Учителя Аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение навсякъде има единство, в него няма разногласие. (214-215 стр.) Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил. Ако аз съм го измислил сега, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата?
към текста >>

33. 1922_7 Спомени на Георги Попов

Всички пътници бяха облечени с бели дрехи, в хор пееха „Братство, единство" и пр.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 км пеша до най-близката железопътна гара – в град Ямбол. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления? Всички пътници бяха облечени с бели дрехи, в хор пееха „Братство, единство" и пр. Като че ли влакът принадлежеше само на тия хора, които говореха на един език, пееха едни песни, с отношения братски и сестрински. Всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз, облечен в бял костюм. На всяка гара и спирка прииждаха все нови и нови хора, братя и сестри, облечени в бяло. Пътуването беше чудесно.
към текста >>

34. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство".
Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме.
към текста >>

35. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос.
към текста >>

36. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва!
В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. (63 стр.) Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бъде: взаимно да си помагат, но един друг да се не използват. (309 стр.) Сега, в нашата Школа ще приложим другото учение – учението на абсолютната Любов и всички заедно ще работим. Например как? – Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват.
към текста >>

У всинца ви трябва да има общо съревнование за тази кауза, която поддържаме – да внесем единство в мисълта си.
Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ! " Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват; сливенци ще идат на помощ – воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо съревнование за тази кауза, която поддържаме – да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на Любовта. Без Любов не може да има единство. Не мислете, че без Любов може да има братство и равенство.
към текста >>

Без Любов не може да има единство.
Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват; сливенци ще идат на помощ – воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо съревнование за тази кауза, която поддържаме – да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на Любовта. Без Любов не може да има единство. Не мислете, че без Любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. (100-101 стр.) Та сега, през цялата година ще сложим една формула – да си помагате. (225 стр.)
към текста >>

37. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др.
На следния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. сутринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр.
към текста >>

38. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство".
За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София.
към текста >>

39. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство.
Аз живея в Отца си - това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение - да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате.
към текста >>

40. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия.
към текста >>

41. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
към текста >>

За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина.
Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина. Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски. Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски. В духа на казаното по-горе ще отбележим, че родопският диалект както фонетически, така и грамати-чески е най-близък до църковния старобългарски език, на който се превеждат от Св. равноапостол Методий и учениците му църковните книги от гръцки език.
към текста >>

42. УЧЕНИЦИ

Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство".
"Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате". - "А, искаме ви, искаме ви! " Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци.
към текста >>

43. КОМУНИ

Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората?
Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше.
към текста >>

44. НЕПОСЛУШАНИЕ

Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство".
Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
към текста >>

Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството.
С тези карти те си плащаха членския внос. Направиха си дори и устав. В Русе бе направена и комуна. И какво стана накрая? Комуната се разтури. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
към текста >>

45. МУЗИКА

Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила.
към текста >>

46. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване.
към текста >>

47. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство.
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била. В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа!
към текста >>

48. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
Казвате: Как да познаем какво Бог иска или какво мисли Той и какво ние мислим? Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: Тази работа е човешка, ще се откажа от нея, ще се опитам да я извърша според желанието на Бога. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте Волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота.
към текста >>

49. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Той знае законите на общността и единството.
Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. В двора на всеки ученик трябва да има поне 2-3 овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. На един стар човек, на едно дете, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си.
към текста >>

50. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб на човечеството, работата ще върви много добре. Ние дадохме Божественото Учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на организма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства.
към текста >>

51. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

- Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят.
Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.
към текста >>

52. ЛЮБОВ

Само чрез Любовта хората могат да работят в единство.
За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на Земята, за да оправи света. Не! По външен път светът не може да се оправи! Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е Любовта. Само чрез Любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея те могат да осъществят мир. Само Любовта е в състояние да оправи света! Светът ще се оправи като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към своята душа. Всички социални въпроси не могат да се уредят по друг начин, освен по закона на Божествената Любов. Та затова казваме, че Любовта има социално положение.
към текста >>

53. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

В дадения момент трябва единство, а не разделение.
Да турим тия таланти - два, четири, пет и десет - в работа. Първо трябва да се оправят гражданите, а после държавата. Държавата може да се оправи, когато между гражданите й има поне няколко напълно съзнателни държавници или министри, които абсолютно да са убедени в своите идеи. Ако имаше поне няколко такива държавници или министри, те щяха да образуват една верига, едно ядро, около което щяха да се съберат още много съзнателни граждани, да формират новите идеи. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделение. С това деление българите си пакостят много. Всички партии крият нещо користно в себе си. Те първо уреждат своите си работи, а после работите на народа. Една партия има в света, която има предвид благото на всички живи същества. В нея няма никаква корист.
към текста >>

54. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.
За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът.
към текста >>

55. ДУХОВЕНСТВОТО

През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство".
в Търново, на 19 август се запътихме към читалище "Надежда". Ние се движехме в една многобройна група, подредени в редици, с бели дрехи и пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше. Напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред. През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство". Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут! " Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит! " Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят.
към текста >>

" Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни.
Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут! " Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя.
към текста >>

56. СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време).
Това е един амбициозен проект, тъй като епископите в империята наброяват доста над 2 000. Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г.
към текста >>

И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство.
От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята.
към текста >>

Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето.
Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята. Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но се отдалечава още повече от юда- изма, откъдето всъщност води началото си.
към текста >>

57. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато. Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от пам- тивека. На българите ще кажа: Ако слушате великото разумно Слово, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Докато един народ работи според законите на Природата, той е осигурен. Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятел.
към текста >>

58. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Аз се моля усърдно Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имате всички онзи Дух на Господа, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Те се отнасят за всички ученици през всички времена. На друго място Той казва: Господ ви е избрал и пожелал да Му служите. Той ги пази и се моли за тях, защото животът на Земята прилича на голямо и опасно море: Аз се моля усърдно Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имате всички онзи Дух на Господа, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. Като съзерцава пробуждането на човешката душа, най-красивото явление на Земята, Той възкликва: Колко е благ Господ, че ви е събудил чрез Своя благ Дух да търсите пътя на Истината и да Му служите. Той често им говори за великата епоха, която иде и за която те са призовани да работят. Ние сме в предверието на една велика епоха на Любов и Братство, на Светлина и Свобода, която иде, както новият ден:
към текста >>

59. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Тогава чувството за Великото единство на Живота изпълва душата на ученика.
Всяко нещо, което Учителя правеше, имаше дълбок смисъл и вечно значение за нашите души. Всяко нещо беше и реалност, и символ. Така Учителя ни учеше да разбираме дълбокия смисъл на Природата, да четем в нейната вечна книга. Голяма радост изпитва ученикът, когато разчита първите букви на великата книга. Голяма радост изпитва, когато разбере, че същите слова са написани от премъдрата и любеща ръка на Бога и в неговата душа. Тогава чувството за Великото единство на Живота изпълва душата на ученика. Той изпитва умиление, благодарност, блаженство и сила, че принадлежи на Великия Живот. Изпълва го дълбоко упование във вечните закони, върху които Бог е положил Живота. Учителя казва: Само диханието на Единия, Вечния оживотворява всичко. Слънцето прави Изгрева Изгрев.
към текста >>

60. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Те всякога подразбират единство на Духа и единство в работата за Цялото.
Тази традиция премахва племенните и класови различия и съдейства за прекратяване на всички борби, които са причинили неизброими беди на човечеството. Тази традиция се възстанови и освети всред учениците на Учителя. 2. Друга свещена традиция на Всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под общежитие разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат оазис в пустинята на живота. Общежитията се реализират в Братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на Духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3. Друга от вековните традиции на Всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря. Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство.
към текста >>

61. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура.
към текста >>

Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно.
Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание.
към текста >>

62. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота.
Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години.
към текста >>

63. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко.
Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние.
към текста >>

64. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА Кои са дълбоките причини, които подтикват човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество? Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство.
към текста >>

Любовта произтича от единството, което съществува в света24.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА Кои са дълбоките причини, които подтикват човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество? Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство. Учителя казва: Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд на Божествения организъм.
към текста >>

Където и да се проявява, тя е израз на това единство.
ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА Кои са дълбоките причини, които подтикват човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество? Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство. Учителя казва: Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип.
към текста >>

На Разумното начало, което лежи в основата на това Единство, можем да дадем каквито имена искаме: Цялото, Безграничното, Първичната причина, Великото в света, Вечното начало, Бог.
Движението показва, че има Живот; Животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой мисли заради нас. Животът произлиза от Любовта. Човек трябва да съзнае, че Животът е дар, любовен дар. Мощният двигател на Целокупния живот, това е Любовта. Тя е велика мощна Сила, защото управлява всичко и всичко й се подчинява. На Разумното начало, което лежи в основата на това Единство, можем да дадем каквито имена искаме: Цялото, Безграничното, Първичната причина, Великото в света, Вечното начало, Бог. То обгръща всичко в Себе Си. То самото е Любов. Любовта е Великата реалност – Божественото в света. Животът на Цялото протича през всички същества. Той обединява и обгръща всичко в света.
към текста >>

Човек като частица от Единството в света е потопен в Любовта, в Бога!
Всичко, което виждаме – звездни селения, слънца и планети, е проява и израз на Любовта. Целият Всемир в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Камъните, растенията, животните, светлината, въздухът – чрез всички Любовта говори на хората. От Любовта са произлезли всички светове през всички вечности. Зад това, което става в Живота, трябва да виждаме дейността на необятната Любов, която изявява нещата. Човек като частица от Единството в света е потопен в Любовта, в Бога! Великият разумен център на всемира е Любовта! Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел.
към текста >>

65. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония.
И онзи човек, който не започва живота си с Любовта към Бога, от него нищо не може да стане. У ч и т е л я Няма същество в света, което да не разбира Живота, да не го цени и да не се стреми с всички сили към него. Космичният живот не е нещо отделно. И най-малкото същество, и най-голямото служат единствено на него. Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония. Човек има три връзки с Живота: Любов към Вечното начало, Любов към ближния и Любов към себе си. ПЪРВАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО Бог е Любов, Разумно начало, Което е вложило всичко в Живота. Умът, сърцето, душата и Духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?
към текста >>

66. ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА – ЛЮБОВТА Е НЕДЕЛИМА

ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА – ЛЮБОВТА Е НЕДЕЛИМА
ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА – ЛЮБОВТА Е НЕДЕЛИМА Любовта е проява на Бога. Ако любите, Той е във вас. Любовта в човека е Бог. Задачата на всеки човек е да изучава и прилага Любовта като проява на Бога. Когато любиш, Той се е докоснал до твоето сърце.
към текста >>

Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога.
Законът на Любовта е вътрешен. Ако човек няма вътрешен подтик да прояви Любовта, никаква външна причина не може да го застави да направи това. Под вътрешен подтик се разбира Вечното начало. Учителя казва: Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога. Учителя казва: Любовта е докосване на Бога до човешката душа. При първия момент на съприкосновение на човека с Бога Любовта блясва в човешката душа. Всяко докосване на Бога до една душа означава откриване на един велик свят. Тогава човек може да каже: “Аз живея в тази велика Любов, дишам Светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи Свобода и простор за душата.”
към текста >>

67. КАКВИТО СА ТВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ВЕЧНОТО РАЗУМНО НАЧАЛО, ТАКИВА ЩЕ БЪДАТ И ОТНОШЕНИЯТА НА ХОРАТА КЪМ ТЕБ

Там съществува единство в
В тесния път е смисълът му. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. У ч и т е л я Зад света на формите е Реалният, Невидимият свят. Там съществува единство в Любовта – ти познаваш себе си като Любов и си едно с този, когото обичаш. Христос изразява тази идея така: “Аз и Отец Ми едно сме.” Зад всички същества да виждаш Бога – отношенията ти да бъдат към Него. Учителя казва: Казах, че човек не трябва да има за Любовта никакъв обект.
към текста >>

68. КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА

Без Любов човек не може да разбере единството на света.
Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Без Любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в Живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната причина, толкова и обществата са по-добре организирани. Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношение на разумни същества, които живеят по закона на Любовта.
към текста >>

Любовта внася пълно единство в Живота.
Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Без Любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в Живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната причина, толкова и обществата са по-добре организирани. Братството не може да дойде по физически начин. То подразбира отношение на разумни същества, които живеят по закона на Любовта. Братство съществува само в Любовта.
към текста >>

69. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него.
Без Любовта човек спи, неподвижен е. При нея човек влиза в Пълнотата на Живота. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна Сила, той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения светове. Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
към текста >>

70. ДОБРОТО Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ

Добро е всичко това, което обединява хората, което е в хармония със закона на Единството.
Онзи, Който прави Доброто, е Бог. Когато правиш Добро, считай, че Бог го прави чрез теб, и кажи: “Благодаря Ти, Господи, че вършиш това чрез мен.” Когато ти направят Добро, кажи: “Господи, благодаря Ти, че ми правиш Добро чрез този човек.” Когато даваш, мисли, че това, което даваш, не е твое, а на Бога; не мисли, че ти си, който даваш. Добро е да слушаш туй, което Бог ти говори, и да го последваш. Добро е всичко това, което обединява хората, което е в хармония със закона на Единството. Законът на доброто гласи: това, което Бог прави на вас, правете го на другите. ДОБРОТО Е ДА ПРОЯВИТЕ ОНОВА, КОЕТО БОГ Е ПОСАДИЛ В ДУШАТА ВИ Добро е да дадеш възможност на всичко онова, което Бог е посадил в теб, да се изяви, да възрасне, да се разцъфти. Щом правиш това, ти си добър човек.
към текста >>

ДОБРОТО И ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО
Добро е да дадеш възможност на всичко онова, което Бог е посадил в теб, да се изяви, да възрасне, да се разцъфти. Щом правиш това, ти си добър човек. Тогава ще изпиташ една малка Радост. Който спъва растежа на каква да е Добродетел в своята душа или не я прояви в точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Той ще почувства скръб. ДОБРОТО И ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Когато даваш някому нещо, считай въз основа закона на Единството, че си го преместил от единия свой джоб в другия.
към текста >>

Когато даваш някому нещо, считай въз основа закона на Единството, че си го преместил от единия свой джоб в другия.
Щом правиш това, ти си добър човек. Тогава ще изпиташ една малка Радост. Който спъва растежа на каква да е Добродетел в своята душа или не я прояви в точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Той ще почувства скръб. ДОБРОТО И ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Когато даваш някому нещо, считай въз основа закона на Единството, че си го преместил от единия свой джоб в другия.
към текста >>

71. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство.
Една Велика разумност, една Мъдрост прониква цялата Природа. Има нещо характерно за Разумността. Във всичките й необозрими прояви и където да се срещнем с нея, не можем да я смесим с нищо друго. Тя се проявява навсякъде. Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането.
към текста >>

Във всички тях има координиране и единство.
Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата. Навсякъде в Природата виждаме прояви на Разумността. Във всички тях има координиране и единство. Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата. Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог. Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото.
към текста >>

Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата.
Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата. Навсякъде в Природата виждаме прояви на Разумността. Във всички тях има координиране и единство. Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата. Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог. Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме.
към текста >>

72. МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

И тъй, между процесите в тези три дяла на Природата има връзка, съответствие и единство.
Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за действителността. Съдържанието обяснява формата. Смисълът обяснява съдържанието. Съдържанието дава ключ за разбиране процесите във формите. Смисълът дава ключ за разбиране процесите в съдържанието. И тъй, между процесите в тези три дяла на Природата има връзка, съответствие и единство. Какво разбираме под думите Жива Разумна Природа? Това значи, че Природата не се изчерпва само с външните форми, но че зад тях има вътрешна, разумна страна. Изучаването на Природата от това тройно гледище ни довежда до съзнателно отношение към нея. Изучаването на Природата по форма – това е изучаване първия том от великата книга на Природата. Изучаването й по съдържание е вторият том.
към текста >>

73. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

В тази Мирова държава съществува единство, ред и хармония.
Природата е разумна. Високо интелигентни Същества работят в нея. Човек трябва да има смирението и готовността да се учи и да бъде в съгласие с тях. Да им съдейства, а не да им препятства. Човек е отговорен за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство, за всяка своя постъпка. В тази Мирова държава съществува единство, ред и хармония. Когато човек нарушава нейните закони, върху него идват всички нещастия и страдания. Това се отнася и за отделния човек, и за един народ, и за цялото човечество. Защото ако човек е сянката, народът е кълнът, а човечеството е напълно развитото дърво със своите клони, клончета, листа, цветове и плодове. Когато един невеж пипа непредпазливо в една силова централа, той непременно ще си навлече беда. Такова нещо представлява Великата Разумна Природа с нейните сили и закони.
към текста >>

74. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО
Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото! У ч и т е л я ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани.
към текста >>

Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението.
Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото! У ч и т е л я ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества.
към текста >>

Всички трябва да проповядват закона за единството.
На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото! У ч и т е л я ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота.
към текста >>

По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина.
Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото. У ч и т е л я Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера. Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела. Някои учени констатираха връзка между процесите в металите и известни положения на небесните тела. Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у светещата жена Анна Монаро29 в Италия и лунните фази.
към текста >>

Вселената е единство в разнообразието.
Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Онзи, който мисли, че живее откъснато от Цялото, е в противоречие с тази велика истина. Всяка монада е проекция на Великото Разумно начало. През всички същества протича един Живот – Животът на Вечния. Учителя казва: Вселената е единство в разнообразието. В множеството има един принцип, от който всичко излиза. И движението в този принцип произлиза от едно Божествено начало. Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм. Вие имате своя мисия, колкото и малка да е тя. Ако сте верни на своята мисия, Божественият организъм ще промисли за вас.
към текста >>

Сега ви проповядвам за вътрешното единство.
И движението в този принцип произлиза от едно Божествено начало. Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм. Вие имате своя мисия, колкото и малка да е тя. Ако сте верни на своята мисия, Божественият организъм ще промисли за вас. Всичко, което се прави в света, то е общо! Сега ви проповядвам за вътрешното единство. Единство иде сега в света! Ако един орган боледува, това ще се отрази върху всички други части на организма. Когато се нарани някое място в организма, и другите клетки в него чувстват това. Когато пръстите страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните.
към текста >>

Единство иде сега в света!
Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм. Вие имате своя мисия, колкото и малка да е тя. Ако сте верни на своята мисия, Божественият организъм ще промисли за вас. Всичко, което се прави в света, то е общо! Сега ви проповядвам за вътрешното единство. Единство иде сега в света! Ако един орган боледува, това ще се отрази върху всички други части на организма. Когато се нарани някое място в организма, и другите клетки в него чувстват това. Когато пръстите страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните. Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него.
към текста >>

Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството.
Какво трябва да правят в случая? Ако единият от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта. Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството.
Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото.
към текста >>

Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г.
към текста >>

Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото.
Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.
към текста >>

75. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ПЛОД НА ОБЩИ УСИЛИЯ

А Животът на Цялото е в съгласие с тях, понеже е в съгласие със закона на единството.
И човек трябва да живее за Цялото. Учителя казва: Докато действаме в съгласие със законите на Природата, ще имаме резултат. Едничкото нещо, от което се нуждаем, то е да действаме в съгласие с тях. Понеже всичко в Природата е плод на колективни усилия, затова личният живот не е в съгласие с природните закони. А Животът на Цялото е в съгласие с тях, понеже е в съгласие със закона на единството. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато е изгубил съзнание за единството на Живота. Това е станало при развитието на индивидуалното съзнание. Каквото и да прави човек, трябва да бъде в хармония с Цялото. Учителя казва: Никой не живее за себе си!
към текста >>

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато е изгубил съзнание за единството на Живота.
Учителя казва: Докато действаме в съгласие със законите на Природата, ще имаме резултат. Едничкото нещо, от което се нуждаем, то е да действаме в съгласие с тях. Понеже всичко в Природата е плод на колективни усилия, затова личният живот не е в съгласие с природните закони. А Животът на Цялото е в съгласие с тях, понеже е в съгласие със закона на единството. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато е изгубил съзнание за единството на Живота. Това е станало при развитието на индивидуалното съзнание. Каквото и да прави човек, трябва да бъде в хармония с Цялото. Учителя казва: Никой не живее за себе си! Ще любиш и ще те любят.
към текста >>

76. ЩО Е ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Преживяването на свещеното единство води до Любов към Цялото, към всички.
Когато работи за себе си, човек живее в закона на частите. А когато работи за Бога, той живее в закона на Цялото. Великото Разумно начало включва в себе си всичко. Ето защо при Живот за Цялото първата ти мисъл ще бъде за Бога. Живот за Цялото значи преди всичко Любов към Бога, Любов към всички! Преживяването на свещеното единство води до Любов към Цялото, към всички. Новите отношения са: във всички същества ще обичаме Цялото, Бога! При Живот за Цялото човек чувства пулса на Великия живот, който тече през цялата Природа. Докато човек разрешава частично въпроса за отношенията си към този или онзи човек, той никога няма да получи правилното му разрешение. Той трябва да разреши изцяло въпроса какво трябва да бъде отношението ми към Цялото? И от това отношение ще зависи отношението му към всички същества.
към текста >>

В Божествения свят единството е закон за Цялото, което включва благото на всички.
Докато човек разрешава частично въпроса за отношенията си към този или онзи човек, той никога няма да получи правилното му разрешение. Той трябва да разреши изцяло въпроса какво трябва да бъде отношението ми към Цялото? И от това отношение ще зависи отношението му към всички същества. Учителя казва: Разрешете отношението към Цялото и тогава всички други отношения ще бъдат правилни. В Божествения свят единството е закон за Цялото, което включва благото на всички. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание – всяко ваше действие да бъде любовен акт и всичко да бъде като че го вършите само за Бога. Когато всички хора обичат Бога, светът ще се оправи. Първо да се разреши тази велика задача – Животът за Цялото – и тогава всички други задачи – лични, обществени, общочовешки – ще се разрешат. Учителя казва: Възможно ли е да обичаш всички хора?
към текста >>

Така се внася единство във външния и вътрешния Живот.
Учителя казва: Възможно ли е да обичаш всички хора? Възможно е, ако ги събереш на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно. Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, Първичната причина, тогава и любовта ти към всяко същество ще бъде израз на Любовта ти към Бога! Така се внася единство във външния и вътрешния Живот. Учителя казва: Пробуденият човек гледа на всички хора и на всички същества като удове на един организъм и е готов да им прощава, както човек не може да се сърди на нозете, ръцете, очите, ушите или устата си. Който пренебрегва интересите на очите или ръцете си, осакатява. За онзи, който живее за Цялото, да даде път на една мравка или да я спаси от удавяне е толкова важно, колкото да направи едно велико дело. Онзи, който търси своята слава, живее в закона на частите, а който търси славата на Единия, Вечния, живее в Цялото.
към текста >>

Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единството в света.
Нямате ли Любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си, нито към себе си. Бог включва в Себе Си не само хората, но и животните, и растенията. Когато почнем да живеем за Цялото, тогава всичко ще правим като на себе си. Да живеем за всички, това значи да изпълняваме Волята Божия. Учителя казва: Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единството в света. Да изпълняваме Волята Божия, значи да чувстваме единство с Бога. Тогава ни изпълва голяма Радост. Служенето на Цялото, това е служене на Бога, понеже Той обгръща всичко. Учителя казва: Това, което направим за Бога, само то ще ни следва.
към текста >>

Да изпълняваме Волята Божия, значи да чувстваме единство с Бога.
Бог включва в Себе Си не само хората, но и животните, и растенията. Когато почнем да живеем за Цялото, тогава всичко ще правим като на себе си. Да живеем за всички, това значи да изпълняваме Волята Божия. Учителя казва: Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единството в света. Да изпълняваме Волята Божия, значи да чувстваме единство с Бога. Тогава ни изпълва голяма Радост. Служенето на Цялото, това е служене на Бога, понеже Той обгръща всичко. Учителя казва: Това, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас.
към текста >>

77. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА

Има закон: всяко действие, което е в дисхармония с Единството, докарва страдания.
Какъв е церът? Да се върне към Цялото. Ако съставлявате органи в Цялото, вие сте в добрите условия. Ако не сте такива органи, започва борба между вас. У ч и т е л я Има закон: всяко действие, което е в дисхармония с Единството, докарва страдания. А всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи Радост. Животът за Цялото носи подем в човека. Тогава той е лист или клон, заловен за дървото. Тогава е в хармония с целия Всемир и енергиите на последния се вливат в него. Той е отворен за строителните сили, които идат от Всемира.
към текста >>

Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството.
По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее за Цялото. Животът на повечето хора днес е пълен с безпокойства, тревоги, страхове, страдания. Личният живот е неразривно свързан с тях. При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото. Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството. Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си. При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите. Тогава той схваща нещата разединено, в противоречие с Единния живот. Това води към упадък.
към текста >>

Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото.
Животът на повечето хора днес е пълен с безпокойства, тревоги, страхове, страдания. Личният живот е неразривно свързан с тях. При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото. Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството. Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си. При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите. Тогава той схваща нещата разединено, в противоречие с Единния живот. Това води към упадък. Изобщо всяко състояние, което е в противоречие с Единния живот, води към израждане.
към текста >>

78. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство.
У ч и т е л я Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества. Те работят в цялата Природа с Любов, със самоотричане за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие. Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени. При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика действителност, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа!
към текста >>

79. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО

Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Тя ще даде нов подтик, нов характер, нова форма на труда. Това не значи обезличаване, понеже в тази нова фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че човек едновременно чувства връзките си с целокупния живот. Животът за Цялото е в хармония с посоката на развитието. Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, вложени в човешкия Дух. Проявата им не става произволно, а по точно определени закони. Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. След като е стигнал до най-ниската точка на инволюцията, човек започва своето възлизане или еволюция. Това е вече признак за постепенно разширение на съзнанието. А разширение на съзнанието значи човек постепенно да съзнава себе си като орган в Цялото. Естествено е, че паралелно с разширението на съзнанието човек ще надраства личния живот и ще влиза в Живота за Цялото. Значи човек по законите на развитието отива към Живот за Цялото.
към текста >>

80. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА

Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството.
Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство. Новото верую е: единство трябва да има!
към текста >>

Тя е култура на единство.
Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство. Новото верую е: единство трябва да има! Когато човек живее за Цялото, у него има съзнание, характерно за Шестата раса. Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.
към текста >>

Новото верую е: единство трябва да има!
Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство. Новото верую е: единство трябва да има! Когато човек живее за Цялото, у него има съзнание, характерно за Шестата раса. Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.
към текста >>

81. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава мир в душата ни.
Писанието казва: „Желанието е от Бога.“ Когато дойде у тебе копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в тебе от Бога. Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е е и твоя Любов! Любовта произвежда страдания у онзи, който не разбира, че тя е неделима. Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава мир в душата ни. А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства. Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. Станете проводници на новата Любов, която иде сега в света.
към текста >>

82. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

Когато има единство и хармония вътре в нас, ние ще служим на Бога.
Това е връзката с Бога. Ако Бог ти е тил, всички ще те обичат. И ангелите ще обърнат внимание на тебе. Образувайте сега връзката с Бога. Когато се свържем с Бога, няма да има дело в света, което да не можем да извършим. Когато има единство и хармония вътре в нас, ние ще служим на Бога. Иначе ще служим на обществото, на народа, но не на Бога! Божественото слиза периодически, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. Сега сме в такава епоха. Ръката, отрязана от тялото, започва да се разлага. Защо? Защото е изгубила връзката си Цялото.
към текста >>

83. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството.
Човек мисли, че живее за себе си. Няма същество, което да не служи на живота. Виждаш някого, че е паднал и си е строшил крака. Не може да не му съчувстваш. И ти един ден може да паднеш и друг ще ти даде помощ. Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството. Аз проповядвам сега вътрешното единство. Погрешките, които носите, са погрешки на цялото човечество. Например, несправедлив си. Това е недостатък на цялото човечество. Пожертвувайте личния си живот за щастието на човечеството.
към текста >>

Аз проповядвам сега вътрешното единство.
Няма същество, което да не служи на живота. Виждаш някого, че е паднал и си е строшил крака. Не може да не му съчувстваш. И ти един ден може да паднеш и друг ще ти даде помощ. Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството. Аз проповядвам сега вътрешното единство. Погрешките, които носите, са погрешки на цялото човечество. Например, несправедлив си. Това е недостатък на цялото човечество. Пожертвувайте личния си живот за щастието на човечеството. Това е новото учение, учение на Любовта.
към текста >>

84. ТЪРПЕНИЕТО

Цялото битие представлява единство.
Има какво да учите. Дойде някой при тебе, отдай му чест, както на себе си. Не прави разлика. Както е положението при ръката: ако един пръст нарани друг пръст, цялата ръка ще чувства болка. За пример, вземете тояга и накажете ръката си; ще усетите веднага, че не трябва да я измъчвате. Цялото битие представлява единство. Един ден хората ще почувстват, че да измъчват другите хора, това е все едно да измъчват себе си. Между всички същества има вътрешна връзка. Вие трябва да работите за изявяване на тази връзка. И като работите, да съзнавате, че работите за всички и всички работят за вас. Това е Божественият закон, който трябва да следвате.
към текста >>

85. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство.
Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по- приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, а други – по-късно.
към текста >>

86. ОПИТИ BЪРХУ ЛЮБОВТА

Чрез подобно упражнение всеки ден човек се сближава с другите, обединява се с тях, почва да чувства единството на цялото битие, а това води към Любовта.
Веднъж Учителят каза: – Човек може да прави известни упражнения, които да го подготвят за Любовта, да го въведат в нейния свят. Ето такова упражнение: Поне един час на ден гледайте на хората, като че вие живеете в тях, като че техните страдания и радости са ваши. И после оставете пак да текат мислите ви, както искате. Чрез подобно упражнение всеки ден човек се сближава с другите, обединява се с тях, почва да чувства единството на цялото битие, а това води към Любовта. Ще ви дам и друго упражнение: Намерете шест души, които да отговарят на буквите в думата „Любовь.“ От тях трима души да бъдат мъже, а трите – жени. На буквата „л“ отговаря онзи, който има висок духовен стремеж и Любов. Буквата „ю“ отговаря на условията за проява на Любовта, на Божественото. Буквата „б“ показва растеж, буквата „о“ – околните благоприятни условия, „в“ показва връзката с Бога, а „ь“ показва равновесие.
към текста >>

87. ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единството с Невидимия свят.
При първото упражнение ти влизаш във връзка с Божественото в себе си, в съгласие с Разумното в света. 2. При второто упражнение влизаш във връзка с Природата, вземаш от нея и го предаваш на Земята. При това упражнение ти си в съгласие с Любовта. 3. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единството с Невидимия свят. Това, което е написано на ръката, ти го туряш върху доброто като основа, т. е. върху коляното. Всеки пръст има особено значение. Значи всички духовни сили, които пръстите изразяват, са поставени върху доброто като основа. 4. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим.
към текста >>

88. ЕДИНСТВОТО

ЕДИНСТВОТО
ЕДИНСТВОТО Една сестра от чужбина, като се разговаряше с Учителя Му каза: – Колко съм благодарна за всичко, което Небето прави за мен. Желая да работя върху себе си и да слугувам да Бога. Дайте ми някои упътвания за това. – Трябва да се радвате!
към текста >>

В Бога има единство.
Когато човек приема светлината чрез отражение е едно нещо, а когато я приема направо, е друго нещо. Направо човек получава Любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за тебе да познаеш Бога. Трябва да се научиш да живееш сам и заедно с всички хора. Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят.
към текста >>

Има единство в света.
Направо човек получава Любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за тебе да познаеш Бога. Трябва да се научиш да живееш сам и заедно с всички хора. Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят. Ще ви дам едно правило: постъпвайте спрямо другите така, както постъпвате спрямо себе си.
към текста >>

Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство.
Всеки човек е една възможност за тебе да познаеш Бога. Трябва да се научиш да живееш сам и заедно с всички хора. Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят. Ще ви дам едно правило: постъпвайте спрямо другите така, както постъпвате спрямо себе си. Никой не може да се научи да постъпва към другите добре, ако не се е научил да постъпва към себе си добре.
към текста >>

Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството.
Трябва да се научиш да живееш сам и заедно с всички хора. Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят. Ще ви дам едно правило: постъпвайте спрямо другите така, както постъпвате спрямо себе си. Никой не може да се научи да постъпва към другите добре, ако не се е научил да постъпва към себе си добре. Затова е казано: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“
към текста >>

Съзнавай единството си с Цялото Битие!
Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят. Ще ви дам едно правило: постъпвайте спрямо другите така, както постъпвате спрямо себе си. Никой не може да се научи да постъпва към другите добре, ако не се е научил да постъпва към себе си добре. Затова е казано: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ Ще ви дам една задача:
към текста >>

89. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Чрез тия три неща, природата се проявява като едно велико единство, като едно цяло, чиито части са свързани по силата на едно вътрешно сродство.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ В природата има един общ план, един общ стремеж и една обща цел. Чрез тия три неща, природата се проявява като едно велико единство, като едно цяло, чиито части са свързани по силата на едно вътрешно сродство. Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това, той трябва да ни запознае и осветли чрез положителни факти за отношението им спрямо нас, разумните същества. Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът.
към текста >>

Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ В природата има един общ план, един общ стремеж и една обща цел. Чрез тия три неща, природата се проявява като едно велико единство, като едно цяло, чиито части са свързани по силата на едно вътрешно сродство. Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това, той трябва да ни запознае и осветли чрез положителни факти за отношението им спрямо нас, разумните същества. Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност.
към текста >>

90. 16 август 1912, четвъртък

Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия.
Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам, защото всякога се поставям във вашето положение, затова не ви се сърдя. Вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, виждам моята полза от това им казвам Господи, прости им! " Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа. И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува. Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия. Например, виждате някого, че се отдалечава от света но пак живее за себе си, докато ние не живеем само за себе си, а живеем и за света. Господ казва, че тъй обикна света, та му даде своя Единороден Син. Като знаем тази Любов, ще можем и ние да се ползуваме от нея. Ние носим у нас образът и Подобието Божие, затова пророците и постниците са могли да виждат Бога. Целта на всички мистици е единението с Бога, което постигат чрез съзерцанието в образа му, а псалмопевецът изпада във възторг пред него, пред лицето Божие.
към текста >>

91. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

За това трябва да се стараем да добием единство, за което през тази година ви се дават три насоки на мисъл и действие: Първо, прославяйте името Божие на земята; второ, идването на Царството Божие на земята, и трето, изпълнението Волята на Бога.
Христос е във вас, между вас и живее в много ваши приятели, така че вие всеки ден може да го видите. Но вие искате да ви се яви Христос, да ви изнесе една беседа и да си отиде. И това е възможно, но знаете ли кога? Когато всички сте на един ум и в един дух, а този дух трябва да бъде неговият, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние трябва първо да работим, да създадем такава среда, в която той да може да дойде и всички да го видим. За това трябва да се стараем да добием единство, за което през тази година ви се дават три насоки на мисъл и действие: Първо, прославяйте името Божие на земята; второ, идването на Царството Божие на земята, и трето, изпълнението Волята на Бога. Като работите чрез молитва в тези три насоки, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите. Мислете повече за любовта Божия и не се страхувайте. Внушавайте си, че можете за Христа да постигнете всичко и Господ ще ви благослови. Тази година Духът работи много добре.
към текста >>

92. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Тя схваща неговото единство в изявената светлина.
Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен: Бог е любов, вечна, безгранична, пълна с живот живот на благия Божи дух, дух на святостта, дух на благостта,
към текста >>

93. Втора част

Любовта е признак на пълнота, на единство на всички сили, чувства и способности у човешкия дух, а страхът е признак на отсъствие на вътрешната хармония на душевния мир.
В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са несъвместими неща в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, където е Любовта, страха го няма. А там, където е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство на всички сили, чувства и способности у човешкия дух, а страхът е признак на отсъствие на вътрешната хармония на душевния мир. Идеалът на геройството се изразява в това, когато те поставят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания и позор, всички хули, злорадства и обвинения на окръжаващите, пък било то и на целия свят, и да кажеш на майка си: "За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В любовта ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживелица. Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема.
към текста >>

Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството.
Между две велики епохи винаги има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатина и издатина. Благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл ... Ще има слизане и качване, докато се разбере, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг. От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството. Отец е сътворил нещата. Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът символизира условията, в които живеем. Сега ние сме мъртви. В Небето сме насадени с главата надолу.
към текста >>

94. Трета част

Така трябва да бъде и единството в ума ви.
" Един е. Един Учител аз познавам. Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум.
към текста >>

95. Шеста част

Аз ви казвам, че вселената е единство в разнообразието и в множеството.
" Искам всички да носите Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре във вас, и тогава ще станете силни, а животът ви ще придобие светлина и ще започнете да разбирате новата окултна наука по друг начин. Не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, които изискват други органи. Сега употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. Аз ви казвам, че вселената е единство в разнообразието и в множеството. Така тя се проявява. Вземете едно житно зърно и макар да е едно, щом го посеете, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, ще наблюдавате голямо разнообразие около него, но зърното е едно в себе си, подобно на Божественото начало... Мислите ли, че Христос няма да постави в действие своето учение? Аз казвам, че ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има сто милиона християни, разпънати на кръст. Разбирате ли добре това?
към текста >>

96. Основи на Паневритмията

Принцип на единството или сродството.
Земната ос прави малки колебания, които образуват цял кръг около полюса за приблизително 26 000 години. После имаме ритмично или периодично идване на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческия процес и пр. 6. Принцип на причини и последствия. Всичко в света има разумни причини. Понякога виждаме, че причината е неразумна, но зад нея има Разумност. 7. Принцип на единството или сродството. Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството. Например химичните елементи са наглед много различни един от друг, но в основата им лежат електроните, кондензираният етер. Всички елементи не са нищо друго освен различни комбинации на електроните. При близките неща сродството се вижда по-явно, а при по-далечните то лежи по-дълбоко. От втория горен принцип следва, че има връзка между тон и движение.
към текста >>

Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството.
После имаме ритмично или периодично идване на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческия процес и пр. 6. Принцип на причини и последствия. Всичко в света има разумни причини. Понякога виждаме, че причината е неразумна, но зад нея има Разумност. 7. Принцип на единството или сродството. Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството. Например химичните елементи са наглед много различни един от друг, но в основата им лежат електроните, кондензираният етер. Всички елементи не са нищо друго освен различни комбинации на електроните. При близките неща сродството се вижда по-явно, а при по-далечните то лежи по-дълбоко. От втория горен принцип следва, че има връзка между тон и движение. Даже ако разгледаме тона от определено гледище, той не е ли движение?
към текста >>

97. 21. Радостта на Земята

Това изразява единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот.
Обяснение: Люлейни движения с лице към центъра и гърбом към него. Това е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили. Това е използване и обработване на туй, що сме придобили, и радостта заради плодовете му. Тия движения са дъгообразни и магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот. ______________________________________________________ * 4-ти такт - при 1-во време - странична стъпка надясно с десния крак, полюляване на него; при 2-ро и 3-то време обръщане надясно, с гръб към центъра. Левият крак следва движението на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходното положение. Всички с гръб към центъра. 5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти.
към текста >>

98. Паневритмия 1938

И то се основава на единството, което лежи въ основата на цѣлото битие.
Ние не сме откѫснати отъ всемира. Има връзка между насъ и него. Третиятъ основенъ законъ на паневритмията гласи : Има връзка, съответствие между тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число и идея. Значението на паневритмията става по-ясно, като вземемъ предъ видъ туй, което наричаме „съответствие“ въ природата. Има съответствие между всички нѣща. И то се основава на единството, което лежи въ основата на цѣлото битие. Напримѣръ въ периодичната система на химичнитѣ елементи следъ всѣки седемь елементи се повтарятъ елементи съ аналогични свойства. Това виждаме и въ спектъра на цвѣтоветѣ и въ октавитѣ на музиката. Тамъ всѣки тонъ прилича на осмия следъ него. Такива октави имаме и въ стълбицата на електромагнитнитѣ трептения. И тамъ всѣка по-горна октава трептения има аналогия съ по-долнитѣ.
към текста >>

Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде?
Свещениятъ зовъ на всѣка душа намира отгласъ въ всички пробудени души! Когато мислитѣ и копнежитѣ на дълбокия си вѫтрешенъ животъ вложишъ въ красиви движения, ти пускашъ въ пространството живи сили, които работятъ и градятъ. Живиятъ крѫгъ спойва душитѣ въ едно цѣло. Тѣ се сливатъ. Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията! Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота. Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до тогазъ не сме подозирали. Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо? Защото въ такъвъ случай съ повдигнатото съзнание, съ своитѣ възвишени мисли и чувства той се акордира съ възвишенитѣ сили на природата и става възприемчивъ къмъ тѣхъ!
към текста >>

Това изразява единството, което трѣбва да сѫществува въ нашия вѫтрешенъ животъ.
Люлѣйни движения съ лице къмъ центъра и гърбомъ къмъ него. Това е възнаграждението чрезъ всичко, що сме придобили. Това е използуване и обработване на туй, що сме придобили, и радостьта заради плодоветѣ му. Тия движения сѫ дѫгообразни, магнетични. Рѫцетѣ презъ цѣлото упражнение се движатъ заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трѣбва да сѫществува въ нашия вѫтрешенъ животъ. 22. ОПОЗНАВАНЕ. Двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу други съ заловени рѫце. После рѫцетѣ отпуснати и двамата гърбомъ единъ къмъ другъ. Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни.
към текста >>

99. Паневритмия 1941г.

Принципъ за единството или сродството.
Земната ось прави малки колебания, които образуватъ цѣлъ крѫгъ около полюса за 25,000 години. После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6. Принципъ за причини и последствия. Всичко въ свѣта има разумни причини. Нѣкога виждаме, че причината е неразумна, но задъ нея има разумни причини. 7. Принципъ за единството или сродството. Всички нѣща въ природата сѫ сродни, родствени, защото въ основата имъ лежи единството. Напр. химичнитѣ елементи сѫ нагледъ много различни единъ отъ другъ, но въ основата имъ лежатъ електронитѣ, кондензираниятъ етеръ. Всички елементи не сѫ нищо друго, освенъ различни комбинации на електронитѣ. При близкитѣ нѣща сродството се вижда по-явно, а при по-далечнитѣ то лежи по-дълбоко. Отъ втория горенъ принципъ следва, че има връзка между тонъ и движение.
към текста >>

Всички нѣща въ природата сѫ сродни, родствени, защото въ основата имъ лежи единството. Напр.
После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6. Принципъ за причини и последствия. Всичко въ свѣта има разумни причини. Нѣкога виждаме, че причината е неразумна, но задъ нея има разумни причини. 7. Принципъ за единството или сродството. Всички нѣща въ природата сѫ сродни, родствени, защото въ основата имъ лежи единството. Напр. химичнитѣ елементи сѫ нагледъ много различни единъ отъ другъ, но въ основата имъ лежатъ електронитѣ, кондензираниятъ етеръ. Всички елементи не сѫ нищо друго, освенъ различни комбинации на електронитѣ. При близкитѣ нѣща сродството се вижда по-явно, а при по-далечнитѣ то лежи по-дълбоко. Отъ втория горенъ принципъ следва, че има връзка между тонъ и движение. Даже ако разгледаме тона отъ едно гледище, той не е ли движение?
към текста >>

100. Съдържание

МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО 90.
МОЛИТВА ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО 85. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА 86. МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН 87. КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА IX МОЛИТВИ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ 88. ЦЕЛИТЕЛНА МОЛИТВА 89. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО 90. МОЛИТВА ЗА ЛЕКУВАНЕ 91. МОЛИТВА ЗА БОЛНИ 92. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ 93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ 94. МОЛИТВА ДУХ СВЯТИЙ 95.
към текста >>

Братство, единство 23.
Бог е Любов (тема № 218) 18. Бог е Любов - вярвай ти 19. Бог е Любов 20. Божията любов ме озари (тема № 48) 21. Бог царува на небето 22. Братство, единство 23. Буря 24. Българска рапсодия (тема № 1) 25. Велик е Бог 26. Велик Си Ти 27. Вдъхновение 28.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18567800521851