Търсене в текстове за 'Единица'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 143 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули.
Например къртовете, понеже живеят в пръстта, са по-низши, а има същества, които живеят в земната кора и се ползват от особени лъчи. Досега нашата Слънчева система с всички свои планети е слизала. А днес върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една Нова култура. Изчисляват, че цялата Вселена приличала на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиона светлинни години. И старите окултисти са казвали, че Вселената приличала на много голямо яйце. Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат Ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие – еволюцията, която са минали. Когато сегашните Ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са се ползвали от тях, а сега идват да помагат на днешните хора, за да им се отплатят.
към текста >>

2. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка.
Когато искаш да пишеш, нещо ти противодейства, казва ти: „Не е за теб, не ще можеш! “ и ти спираш, не пишеш. Обаче напиши криво-ляво каквото и да е, защото е по-добре каквото и да е, отколкото нищо да не пишеш. Всяка мъчнотия е едно предметно учение. Това, което наричат изкушение, е предметно учение. Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Човек, който е ял попарата на тъмните духове, не греши. Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. Един крадец искал да обере един виден професор, който имал в лабораторията си два златни електрода. Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал.
към текста >>

3. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава прекъсвам методичната единица, било смятане, било отечествознание, и запявам една песен.
Ще се почне с първите десет упражнения на Паневритмията. Движенията, които ние даваме, са сила. Няма творчество, няма събуждане на висшата детска природа без тези движения. Песните на Бялото Братство са органическа музика. Братът каза: „Децата в началото на часа са спокойни, но щом минат 15-25 минути, почват да шават или да се прозяват. Тогава прекъсвам методичната единица, било смятане, било отечествознание, и запявам една песен. После всички стават ободрени и внимават в работата.“ Учителя каза: Когато ученикът не мирува или не се учи, хванете го кротко и си подвижете ръката по ръба на детското ухо от горе на долу.
към текста >>

4. 72) Смаляване - Боян Боев (1883 – 1963)

И после ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил.
“ Здрав човек наричам онзи, който има трезви мисли, трезви чувства и трезви постъпки. Вие сте наследници на всичко, каквото има на Земята, и то ще бъде ваше. И тук, в тази местност, има заровени богатства. В бъдеще ще дойдете да убедите тези, които са на Земята, да вършат Волята Божия. Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. И после ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване“ разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ и тогава не им вървеше. Има музикални билки и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: „Къде са?
към текста >>

5. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в. Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина
към текста >>

Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р.
Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р. Херц, 19 в. Хидра (зоол.) – малко земноводно от класа на мешестите, обитаващо застояли сладки води и у нас Хиперестезия (гр.) – повишена чувствителност на сетивата Юриспруденция (лат.) – наука за правото, съвкупност от всички правни науки
към текста >>

6. ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Учителят практически ще научи децата на правилно, дълбоко, ритмично дишане. Всеки учител трябва основно да е запознат с теорията и практиката на дишането. Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр. Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати. Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни. У слабопаметните паметта ще се усили.
към текста >>

7. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката.
Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр. Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката. Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем? Изпяваме една или няколко песни и пак продължаваме работата си”. Трябва да се научат учениците да чувстват музиката, която пълни цялата природа. Учителят казва: „Ако аз обучавам децата по музика, ще ги изведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел.
към текста >>

Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.”
Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици. Песните в първоначалното училище са предметни. Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н. разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта. Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри!
към текста >>

8. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети:
Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето. Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода.
към текста >>

9. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване.
Например, първоначалната учителка В. казва: „С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя.
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша на 26 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

После ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил.
То ще бъде ваше. И тук, в тази месност, има заровени богатства. В бъдеще ще дойдете да убедите тези, които са на Земята, да вършат Волята Божия. Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. После ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване"разбирам „смирение". Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше. Има музикални билки и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита:
към текста >>

11. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица.
Ако човек обича само един, той значи е бакалин само с един клиент. Ако обича сто души, той е бакалин със сто клиента. Колкото повече души обичаш, толкова по-голяма печалба ще имаш. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви ще е по-неуязвимо, паметта по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица. Ако обичаш двама души, твоето знание се свежда към двойка. Колкото повече души обичаш, това определя степента на твоето знание. При всеобемащата Любов чувстваш една вътрешна Радост. Съзнанието на всички Същества образува едно цяло и ти се разговаряш с това общо съзнание. Голямата Любов е голямата вода.
към текста >>

12. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули наши години.
Цялата наша Слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система със всички свои планети върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура. Земята заедно със Слънчевата система постепенно върви все по-нагоре. Това може да вземе с хиляди години. Изчисляват сега, че цялата вселена прилича на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиони светлинни години. Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули наши години. И една Божествена нощ е равна на толкова на 365 милиона години. Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали.
към текста >>

13. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка.
Някой път, като дойде грехът с онези отвратителни мисли, всичко в тебе се разрушава и казваш: „Отиде тази работа, разруши се.“ И идва тогава Божествената Любов и пак се зарадваш. После пак дойдат отрицателните мисли. Човек, който е ял попарата на тъмните духове, не греши. Всяка мъчнотия е едно предметно учение. Това, което наричат изкушение, е предметно учение. Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Когато човек мине през известни изпитания или изкушения от силите на. тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи.
към текста >>

14. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно.
Галактики, според законите, които ние познаваме, тези Небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че само 3% от тях имат съвършено правилни форми, 17% имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато петно, което е най-светло около централната си част) и 80% имат спирални форми, каквато е и нашата галактика. В света около нас (Макрокосмоса) се наблюдават странности, които показват съществуването на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви.
към текста >>

15. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В закона на Тициус - Боде за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т.нар.
Околоосното въртене на всички планети също е в безпорядък: едни се въртят по-бързо, други - по-бавно, едни от планетите се въртят от запад към изток, а други обратно - от изток към запад (каквито са Венера и Уран). В дистанциите между планетите и Слънцето също съществува безпорядък. В астрономията е известен т. нар. Закон на Тициус - Боде, който определя средните разстояния от планетите до Слънцето. Представлявя хармонична поредица от числа в геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула (нула не може да бъде член на геометрична прогресия). В закона на Тициус - Боде за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т.нар. астрономическа единица, равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000 (сто и петдесет милиона) километра. Законът може да бъде представен по следния начин: 0+4 = 4: 10 = 0.4 --> това е дистанцията на Меркурий от Слънцето; 3 + 4 = 7: 10 = 0.7 --> на Венера от Слънцето; 6 + 4=10:10 = 1 --> на Земята от Слънцето;
към текста >>

астрономическа единица, равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000 (сто и петдесет милиона) километра.
В дистанциите между планетите и Слънцето също съществува безпорядък. В астрономията е известен т. нар. Закон на Тициус - Боде, който определя средните разстояния от планетите до Слънцето. Представлявя хармонична поредица от числа в геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула (нула не може да бъде член на геометрична прогресия). В закона на Тициус - Боде за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т.нар. астрономическа единица, равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000 (сто и петдесет милиона) километра. Законът може да бъде представен по следния начин: 0+4 = 4: 10 = 0.4 --> това е дистанцията на Меркурий от Слънцето; 3 + 4 = 7: 10 = 0.7 --> на Венера от Слънцето; 6 + 4=10:10 = 1 --> на Земята от Слънцето; 12 + 4=16:10=1.6 --> на Марс от Слънцето;
към текста >>

16. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000.
Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира планетата Вулкан. Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е.
към текста >>

17. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка.
Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата.
към текста >>

Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете.
Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността.
към текста >>

Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността.
Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима.
към текста >>

Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка.
Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи.
към текста >>

Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност.
Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената.
към текста >>

Единицата е неговото начало.
Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете."
към текста >>

Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля.
Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа.
към текста >>

По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.
към текста >>

Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.
към текста >>

18. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката.
(Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката. И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет. Всъщност думата Ел не означава нито число, нито ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с числено определение на Бога, което дава възможност на оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма, силата на Бога. Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой друг гений, които управляват подлежащата на раждане и смърт природа, но не и върховния Бог. Думата Ел и надписът „Познай себе си!
към текста >>

19. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство.
Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
към текста >>

То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко.
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането.
към текста >>

Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен.
Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат. 2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях. Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното.
към текста >>

Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него.
И това е разумът. Първото спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква поради това, че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си.
към текста >>

Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число.
Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число е двойката, но като неопределена двойственост. Тя е също душата. Числото е първото, онова, което усещането взема за биващо е по-късното." 3) Третото нещо е променливият свят, природата, в която работи Логосът и в която се извършва еволюцията на душите. Сетивният свят има в свой принцип материята, от която произлиза злото.
към текста >>

20. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е Първичната Единица.
Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата.
към текста >>

21. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства.
Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя развитието на трите първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства. Така че Бог, човек и вселена се състоят от три подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства, те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано, представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс седем е равно на десет, което дава числото десет. Десетте сефирота могат да бъдат разглеждани от различни гледища: 1. Те могат да бъдат изучавани като представящи Бога, човека и вселената, т.е. Духът, душата и тялото на Бога. 2. Като развитие на едно от посочените три велики начала.
към текста >>

22. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята.
Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение.
към текста >>

„единицата сама за себе си".
В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него. Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува.
към текста >>

23. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои.
Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата. Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец.
към текста >>

Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица.
Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата. Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум.
към текста >>

Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата.
Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие.
към текста >>

24. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот.
към текста >>

25. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него.
Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки.
към текста >>

26. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път.
Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е. започнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта.
към текста >>

27. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие.
И нашият дух е произлязъл от Него и е Божествен по произход. Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса. Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на душата с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове. Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие. Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното. В хороскопа този Аркан съответства на здравата воля и на вярата в самия себе си, ръководени от Разума и на любовта към справедливостта. Те ще заведат човека до целта, която иска да постигне и ще го запазят от опасностите по Пътя.
към текста >>

28. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката.
Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен. Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство. Полуоткритата книга с наметало означава, че Тайните на Битието и Живота се разкриват на мъдреца в усамотение, когато той се съсредоточава в пълно себевладеене. Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката. Към Мъжкото се присъединява Женското или Женското се отделя от Мъжкото. Картината се нарича още Жрицата. Тя ни показва каква е първата крачка, когато човек влезе в Пътя на окултното обучение. Жената е седнала на едно кресло пред завесата между два стълба. Тя държи два ключа в лявата си ръка и един свитък книга в дясната.
към текста >>

29. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова двойката женихът и невестата представят единицата.
Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите.
към текста >>

30. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число.
В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете
към текста >>

Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

31. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото.
тяхното отношение към обществения живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране. Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено. Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство.
към текста >>

32. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

У умния, при страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите с две единици.
БРАТСТВО И СЕСТРИНСТВО С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява. Също така е и с радостта. С разбраната радост животът се удължава. У умния, при страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите с две единици. А у глупавия, при страданията животът му се намалява с една единица, а при радостите се съкращава с две единици. Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любов и живеят безразборно. Любов, която не увеличава живота не е любов. В любовта има страдания и радости. На земята е така.
към текста >>

А у глупавия, при страданията животът му се намалява с една единица, а при радостите се съкращава с две единици.
БРАТСТВО И СЕСТРИНСТВО С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява. Също така е и с радостта. С разбраната радост животът се удължава. У умния, при страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите с две единици. А у глупавия, при страданията животът му се намалява с една единица, а при радостите се съкращава с две единици. Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любов и живеят безразборно. Любов, която не увеличава живота не е любов. В любовта има страдания и радости. На земята е така. Любов, която не се придружава с радости и скърби, не е истинска любов на земята.
към текста >>

И ако страданията, които придружават любовта, не увеличават живота с една единица, а радостите с две единици, това не е разбрана любов.
Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любов и живеят безразборно. Любов, която не увеличава живота не е любов. В любовта има страдания и радости. На земята е така. Любов, която не се придружава с радости и скърби, не е истинска любов на земята. И ако страданията, които придружават любовта, не увеличават живота с една единица, а радостите с две единици, това не е разбрана любов. При неразбраната любов животът се съкращава и човек много скоро умира. При неразбраната любов достатъчно е човек 10 пъти да се влюби и на десетия път ще свърши, а при разбраната любов животът се удължава. Човек е по образ и подобие на Бога. Ако се влюбиш в един човек като човек, ти си се влюбил в човека, а пък ако се влюбиш в Божественото в човека, ти си се влюбил в Бога. Ако си се влюбил в неговите добродетели, ти си се влюбил в Бога, а пък ако си се влюбил в човешкото, тогаз си се влюбил в човека.
към текста >>

33. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица.
Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
към текста >>

34. Математическите действия като методи за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Единицата можем да уподобим на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето.
• 419 • Математическите действия като методи за работа. Единицата можем да уподобим на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си на законите на тези числа. Вие може да премахнете известна мъчнотия в себе си чрез закона на делението. Друга мъчнотия може да премахнете чрез закона на умножението, трета мъчнотия може да премахнете чрез закона на изваждането и четвърта – чрез закона на събирането. Това са четири закона, чрез които можете да правите опити, за да премахнете известна ваша мъчнотия. И обратното е верно: вие можете да усилите известна ваша добродетел чрез закона на делението, друга – чрез закона на умножението, трета – чрез закона на изваждането, четвърта – чрез закона на събирането.
към текста >>

Така единицата е жива сила в Природата.
Също така вие може да усилите способностите си пак с тези методи. Например вие може да усилите паметта си със закона на делението или със закона на умножението. Едновременно вие можете да употребите и четирите метода, но това представя вече един сложен процес. На първо място ще знаете, че законите имат сила, само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности, това са само вероятности. Вие ще считате тези числа за живи сили и с тях ще работите. Така единицата е жива сила в Природата. За да схванете положението на тези четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тези закони са неприложими.
към текста >>

35. Математиката като метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Например тъй, както е поставена единицата, тя не може да се замени с никое друго число.
• 428 • Математиката като метод за работа на ученика. За да придобиете силна и разумна воля, един от методите е да работите с математиката. Не казвам, че трябва да бъдете математици, но трябва да мислите математически, защото математичната мисъл е точна, определена. Някой може да мисли, че нещата в математиката стават по няколко начина. Не, там нещата не могат да станат по няколко начина. Например тъй, както е поставена единицата, тя не може да се замени с никое друго число. Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.
към текста >>

36. МЕТОДИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУШАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

разполага с добродетели, които представят единицата, с тези неща
Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека. Математиката и геометрията са също условия за развитието на човешката душа. Обаче, ако човек не разполага с добродетели, които представят единицата, с тези неща нищо няма да постигне. Както нулата без единицата няма никаква стойност, така и човек без добродетели и без положително знание е като лодка без кормило.
към текста >>

Както нулата без единицата няма никаква
Математиката и геометрията са също условия за развитието на човешката душа. Обаче, ако човек не разполага с добродетели, които представят единицата, с тези неща нищо няма да постигне. Както нулата без единицата няма никаква стойност, така и човек без добродетели и без положително знание е като лодка без кормило.
към текста >>

37. СИЛАТА НА ДУМИТЕ И ЧИСЛАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако на числото шест турите знаменател единица,
и нормален живот, а отрицателните – в неправилния живот. За пример в добрия човек числото 6 означава растене, развитие, а за лошия – смърт. За добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия – затвор. Ако на числото шест турите знаменател единица, то означава праведен човек, който има идея в себе си. Ако знаме- нателят е нула, и резултатът е пак нула.
към текста >>

38. ДОБРОТО КАТО ЕДИНИЦА МЯРКА - Влад Пашов (1902- 1974)

• 628 • Доброто като единица мярка.
• 628 • Доброто като единица мярка. За да изправи брадата си, човек трябва да люби. За да изправи ума си, човек трябва да бъде добър. В изпълнението на Вяолята Бо- жия, укрепва човешката воля.
към текста >>

Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва
Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила подобна на Доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. Следователно всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото. Ако тези добродетели атрофират, с тях заедно атрофират и неговите дарби и способности.
към текста >>

39. ОПИТ И МЕТОД НА ДОБРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто е единица мярка
И тъй, да живеете с Доброто, това е най-лесният път. Без Доброто мъчно се живее. Доброто е свет- лина, която оправя пътищата на човека. Доброто е единица мярка на физическия свят. На Земята без Доброто не може да направите крачка напред. Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна.
към текста >>

Цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка
Сила, богатство. Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка за нещата. Щом придобиете Любовта и Доброто като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. Цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на Живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: “Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър”. По естество човек е добър. На Земята Доброто господства, а злото се
към текста >>

40. Кабалистични методи за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Единицата е проблематично число.
• 929 • Кабалистични методи за работа. Числото 4 041 е щастливо. В него има две четворки. Четворката носи щастие за онези, които я разбират. За онези, които не я разбират, това число носи противоречие. Единицата е проблематично число. Деветката е щастливо число за онези, които могат да смятат добре. Когато искаш да си създадеш приятели, ще прилагаш действието събиране. Ако искаш да подобриш условията, ще работиш с изваждането. Когато искаш да угостиш приятеля си, ще прилагаш умножението. Ако искаш да бъдеш справедлив, ще прилагаш делението, ще дадеш на всеки каквото му се пада.
към текста >>

41. Три системи от числа - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако знаеш тайната на единицата, ще станеш господар; ако знаеш тайната на двойката, ще станеш слуга; ако знаеш тайната на тройката, ще станеш ученик; ако знаеш тайната на четворката, ще станеш професор.
Ако искате да бъдете щастливи и гениални, ще работите с числата, но трябва да знаете как да ги пишете и как да ги съединявате. Ако носите знанието от Възвишения свят, от който сте слезли като души, вие ще достигнете щастието си на Земята. Който знае качествата на числата, ще ги тури в цигулката си и ще ги превърне в звукове. Така той може да стане виден цигулар. Който иска да стане виден музикант, трябва да знае тайната на числата от 1 до 7. Ако знаеш тайната на единицата, ще станеш господар; ако знаеш тайната на двойката, ще станеш слуга; ако знаеш тайната на тройката, ще станеш ученик; ако знаеш тайната на четворката, ще станеш професор. Числата от 1 до 4 представят една система, от 1 до 3 – друга система, от 1 до 7 – трета система.
към текста >>

42. Числото 123 - Влад Пашов (1902- 1974)

Единицата в числото 123 показва как човек може да стане богат; двойката показва, че може да вземе добро обществено положение и да го почитат; тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее.
Като съберете цифрите на трите числа, ще получите числото 18, а именно: 123 + 123 + 123 = 6 + 6 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Числото 18 е нехармонично, съчетано е от 1 и 8. Числото 666 е също дисхармонично, съчетано е от цифри от Астралния свят. Обаче числото 999 е едно от най- хармоничните числа, общият сбор от цифрите му е 27. Като се съберат цифрите 2 и 7 дават 9. Единицата в числото 123 показва как човек може да стане богат; двойката показва, че може да вземе добро обществено положение и да го почитат; тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее. Числото 123 е едно от най-щастливите числа, но за онзи, който го разбира; за онзи, който не го разбира, няма по-нещастно число от него.
към текста >>

43. Работа с числата - Влад Пашов (1902- 1974)

Тройката може да се намали с единица, с двойка, с тройка.
• 955 • Работа с числата. Понеже сегашният човек живее повече в триизмерния свят, той трябва да постави живота си върху числото 9: три мисли, три желания и три постъпки. Той не може да отиде по-далеч от числото 9 – значи намира се в първата категория на Живота. Тройката играе важна роля в неговия живот, затова той е в категорията на числото 3. Тройката може да се намали с единица, с двойка, с тройка. Това са закони, с които работи Животът. Числото 3 е закон на ума, на сърцето и на волята. С това число човек работи непрестанно. Числото 3 показва още при какви случаи човек употребява ума си, при какви случаи – сърцето си и при какви случаи – волята си. Това е вътрешната страна на Кабалата.
към текста >>

44. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се приеме плътността на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма плътност от Земята — 1:1.
Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него. Меркурий Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много на 23 градуса от Слънцето и се губи в лъчите му, затова много рядко се вижда по нашите земи. Ако се приеме плътността на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма плътност от Земята — 1:1. Венера Обикаляйки около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Отдалечава от Слънцето най-много до 48 градуса. Венера обикаля около Слънцето за 224,7 наши дни. Намира се на 108 млн.
към текста >>

45. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Единицата или 10-те са равносилни числа.
Ако в една епоха от 100 години се случи първото положение, на 100 добри хора да има 10 лоши, в света ще се забележи благоприятен прилив във всички неща. Ако се случи на 100 лоши хора, има 10 добри - в света ще настане отлив. Запример, когато в света се разлее духовно-религиозна вълна, според това отношение на всеки 100 души се явяват на първо време 10 нерелигиозни, а във втория, в обратния случай, на всеки 100 нерелигиозни се явяват 10 религиозни, духовни, добри хора. В никой случай числото на добрите не може да се намали на по-малко от 10. Няма да дойде време, когато добрите хора в света ще изчезнат. Единицата или 10-те са равносилни числа. Единицата представя силата на добрите хора. 12. Знайте, че положителните и отрицателните сили, т.е. доброто и злото са потребни за вас, но вие трябва да се справите с тях по най-разумен начин. При това положение, вие не трябва да се критикувате, да търсите отрицателните си страни, защото сами ще се заразите от тях. Когато някой ученик направи една погрешка и се отклони от пътя си, другите трябва да бъдат внимателни, да видят в какво седи погрешката, защото и те могат да бъдат подложени на същия изпит.
към текста >>

Единицата представя силата на добрите хора.
Ако се случи на 100 лоши хора, има 10 добри - в света ще настане отлив. Запример, когато в света се разлее духовно-религиозна вълна, според това отношение на всеки 100 души се явяват на първо време 10 нерелигиозни, а във втория, в обратния случай, на всеки 100 нерелигиозни се явяват 10 религиозни, духовни, добри хора. В никой случай числото на добрите не може да се намали на по-малко от 10. Няма да дойде време, когато добрите хора в света ще изчезнат. Единицата или 10-те са равносилни числа. Единицата представя силата на добрите хора. 12. Знайте, че положителните и отрицателните сили, т.е. доброто и злото са потребни за вас, но вие трябва да се справите с тях по най-разумен начин. При това положение, вие не трябва да се критикувате, да търсите отрицателните си страни, защото сами ще се заразите от тях. Когато някой ученик направи една погрешка и се отклони от пътя си, другите трябва да бъдат внимателни, да видят в какво седи погрешката, защото и те могат да бъдат подложени на същия изпит. Не можете да се произнасяте за погрешките на хората докато не познавате Истината.
към текста >>

46. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява.
Те даже не повдигат главите си да погледнат нагоре. 39. Числата и йерархиите. От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние.
към текста >>

Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка.
39. Числата и йерархиите. От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг.
към текста >>

Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка.
От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата.
към текста >>

Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата.
Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира.
към текста >>

Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива.
център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина.
към текста >>

Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина.
Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда.
към текста >>

В единицата има вътрешна светлина, но не и външна.
Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен.
към текста >>

Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда.
Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда.
към текста >>

В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен.
В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда. За тази цел той трябва да се държи за своята основна идея.
към текста >>

47. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица.
Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближния си преди своите, светът щеше да бъде друг. Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде като сега. 410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични. Ако ви заведа горе на небето и ви сравнявам е другите Ученици там, казвам: Далеч сте от тях. Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица. Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе - единица. Затова ви казвам: Трябва да се стремите! То е един вътрешен процес, не е нещо, което може да ви се даде готово, но трябва да го придобиете. Това е великото в Божествената Школа, че съвършенството може да го придобиете. 411. Правилна преценка.
към текста >>

Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе - единица.
Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде като сега. 410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични. Ако ви заведа горе на небето и ви сравнявам е другите Ученици там, казвам: Далеч сте от тях. Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица. Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе - единица. Затова ви казвам: Трябва да се стремите! То е един вътрешен процес, не е нещо, което може да ви се даде готово, но трябва да го придобиете. Това е великото в Божествената Школа, че съвършенството може да го придобиете. 411. Правилна преценка. Два психологически дефекта на Ученика.
към текста >>

48. ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Един закон има в Природата - закон на единството, една мярка - единицата, една причина - Първопричината на нещата.
ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ * Под “природа” аз разбирам едно общество на разумни, възвишени същества, които са завършили своето развитие. Те съставляват един вечен свят и оттам водят началото си всички светове. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления. * Един закон има в Природата - закон на единството, една мярка - единицата, една причина - Първопричината на нещата. В закона за единството е и законът за множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първичната причина се крият всички причини. * Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде човек да може да я подчини.
към текста >>

В единицата мярка се включват всички останали мерки.
* Под “природа” аз разбирам едно общество на разумни, възвишени същества, които са завършили своето развитие. Те съставляват един вечен свят и оттам водят началото си всички светове. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления. * Един закон има в Природата - закон на единството, една мярка - единицата, една причина - Първопричината на нещата. В закона за единството е и законът за множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първичната причина се крият всички причини. * Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата - това е слабост на материалистите. * Когато говоря за свойствата на златото, имам предвид първичното злато, излязло с първия лъч на светлината от истинското Слънце, минало през тъмното, след това през нашето и с него заедно дошло на Земята.
към текста >>

49. ЧИСЛА, МАТЕМАТИКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Чрез единицата се твори, създава.
Външно числата са нещо като сенки, но от сенките им ще намерите истинските и реални числа. Например числото 1 представлява един скъпоценен камък, едно растение, една буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, един ангел, един Бог. Това са все динамични сили. С числото 1 можете съзнателно да работите. Не можете да извършите никаква работа, ако нямате сила, а всички сили се съдържат в него. Чрез единицата се твори, създава. Това е живо число, най-силно, най-разумно, то твори, но не устройва. За да се устрои този свят, за да почне да прогресира, трябва да се внесе числото 2.
към текста >>

50. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива.
В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите. Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива. В този смисъл съвременният. философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм. И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила."
към текста >>

Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене.
Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли". Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети! Ако искаме да развием повече социални чувства у децата, нека пеем често всички заедно. Не случайно е създадено и хоровото черковно пеене. Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене. Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно. Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата. Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина?
към текста >>

51. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Детето се развива и проявява като единица в зависимост от средата.
ЗАНИМАНИЯ НА ОТКРИТО 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. Детето се развива и проявява като единица в зависимост от средата. И естествено е обстановката, всред която се стремим да го поставим, да бъде по-близка до живота на природата — изворът на енергия и сила. Русо постави своя Емил всред природата, като при най-вярна учителка. Още по-назад, гръцките философи на древността са имали школи на открито, с цел учениците да бъдат под прякото въздействие на природата, Но няма защо да отиваме толкова далеч. Нека хвърлим поглед на живота около нас. Дървета и цветя растат най-добре на открито.
към текста >>

Ако искаме да видим детето като единица всред другарска среда, ще го потърсим точно в свободната просторна игра.
Три четвърти от времето, което децата прекарват на открито, бива използувано в игра. Ето защо ще подчертаем голямото възпитателно значение на играта като център, като основа за развитието на човека. Най-често чрез игрите ние можем да допринесем най-много за възпитанието на нашите деца. Редица философи през 19 век са дошли до мисълта, че детската игра е първична форма на това, което наричаме изкуство. „Играта е основа на истинска творческа работа" — казва Джим Паул. Ако искаме да видим детето като единица всред другарска среда, ще го потърсим точно в свободната просторна игра. 1. Разходки и екскурзии. Честите разходки и екскурзии сближават децата с природата и не}'сетно ги свикват да ценят нейните блага и красота. Още преди тръгване учителката е длъжна да познава определеното място и пътя до него. През време на излета имаме големи възможности да развием у децата редица добри навици, социални чувства, грижа за себе си и за другарчетата, практичност, съобразителност, самостоятелност, издръжливост, а също така и редица образователни възможности. Необходимо е учителката да бъде неотлъчно при децата от първия момент На тръгване до завръщането.
към текста >>

52. Учител - Георги Радев (1900–1940)

светии. Ясно е тогава защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на
това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия – в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един Велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч представлява написани слова. Когато той вземе един лист от някое
към текста >>

53. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот.
към текста >>

54. САМОДВИЖЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси.
Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите. Формите на нещата са под знака на относителността, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>

55. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Феодализмът се характеризираше като една форма на стопанисвано, при която се визираше задоволяване предимно на собствените нужди на стопанската единица.
Тя иска да се проникнат от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за ние". Преди да се спрем върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние ще направим едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните аспекти на днешната обща световна криза. Феодализмът се характеризираше като една форма на стопанисвано, при която се визираше задоволяване предимно на собствените нужди на стопанската единица. Исторически тази форма бе ликвидирана от капиталистическата, при която доминиращ фактор е притежателят на средствата за производство. А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се производствена техника. Техническата революция далеч не е един преходен момент в развитието, а е процес, който продължава и днес. Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-производствения процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия. Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът.
към текста >>

56. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

единицата, означава неизменното, Божествено начало на нещата.
През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е, все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чиито сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12. Все трябва да дойде една година, която да съдържа две деветорки. Какво е значението на цифрите, които образуват 1929 година? - Числото 1, т. е. единицата, означава неизменното, Божествено начало на нещата. Числото 9 показва различните възможности у човека за добро и за зло. Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процес на равновесие. И сега, когато извадите 3 от 9, т. е.
към текста >>

Единицата е закон на мъдростта; двойката - закон на Любовта.
Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процес на равновесие. И сега, когато извадите 3 от 9, т. е. от доброто, ще получите 6, което показва, че човек трябва да напусне злото, егоистичното в себе си и да дойде в Божествения живот. Единицата е закон на мъдростта; двойката - закон на Любовта. Ако боравите с Любовта без Мъдростта, непременно ще направите някоя погрешка. Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това?
към текста >>

57. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ако този човек се намира при числото 1 - на Добродетелта, върху него трябва да се действа с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи.
Във външния кръг на развитието на човека в материалния свят Учителя поставя числото 1 при върха на Добродетелта, 2 - при Любовта, 3 - при Истината, 4 - при Мъдростта, и 5 - при Правдата. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действат в човека за всеки даден момент. И тогава спрямо този човек вие ще действате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото 2 - Любовта, вие ще действате спрямо него с Мъдростта, а не с Добродетелта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 - на Добродетелта, върху него трябва да се действа с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Любовта ражда Доброто. Ако някой човек се намира при 3 - Истината, ще му се въздейства чрез Истината, защото той обича Свободата. Когато някой човек се намира при 4 - Мъдростта, ще му се въздейства с Доброто. Ако се намира при 5 - Правдата, ще му се въздейства с Правдата. Правдата е Божествен атрибут, който трябва да се приложи еднакво към всички същества.
към текста >>

58. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

За силата във физическия свят ние съдим по ефекта на нейното действие и дори по този ефект е определена и единицата за тяхното измерване.
В много от своите беседи Учителят казваше, че между законите на физическия свят и тези на духовния, съществува пълна аналогия. Разликата е в това, че разбирането и прилагането на тези закони в различните полета е различно. Различието е само по форма, а не по вътрешния смисъл, който е един и същ. От неговото слово ние разбираме, че понятието сила, взето като пример, не е напълно изяснено дори и в механиката на физическия свят. Тук, на земята силата винаги е свързана с веществото, но тъй като веществото не създава, а само изявява силата, излиза, че силата е нещо извън нейното дефинитивно определение. За силата във физическия свят ние съдим по ефекта на нейното действие и дори по този ефект е определена и единицата за тяхното измерване. От друга страна, ние казваме в обикновения говор, че у някои хора съществува „силен“ поглед. Тук ние не знаем в какво седи силата на погледа и вероятно пак по ефекта на тази сила съдим за нейната стойност. Ние знаем от практиката, че един поглед може да предизвика понижение или повдигане на духа у човека и затова в духовната наука се казва, че в погледа не трябва да се внася отрицателно съдържание. Същото важи и за мислите и чувствата. В същата наука се казва, че никой не е освободен от отговорността за съдържанието, което влага в своите мисли и чувства.
към текста >>

59. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Най-голямото число е единицата.
Небето беше много дълбоко и неговата чиста кобалтова синева разсейваше противоречията на вечно лутащия се в неразрешимите задачи човешки ум. Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели. Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното.
към текста >>

То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува.
Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели. Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него.
към текста >>

Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат?
Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното.
към текста >>

Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание?
Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното.
към текста >>

Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението.
И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят.
към текста >>

И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа.
Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа. Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни. Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток.
към текста >>

60. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

На този разговор групата ученици чуха много полезни разяснения, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на човека като отделна единица и като член в обществото.
Разговор четвърти На този разговор групата ученици чуха много полезни разяснения, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на човека като отделна единица и като член в обществото. Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това? Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата. Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида.
към текста >>

61. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо.
Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство. За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо.
към текста >>

62. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.
при неблагоприятни и ограничени условия, но не и да се подчинява на робството. Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго. 25. Закон: Никой никого не може да владее. Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш. Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа. 26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост.
към текста >>

63. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Единицата е Бог, деветката е Любовта.
Любовта е животът — Пътят. Мъдростта е условията за проява на живота, а Истината — методите на работа за Цялото. Земята е място на приложението. Човечеството започва сега да строи Царството Божие на земята. Започва с Любовта. Единицата е Бог, деветката е Любовта. Влизаме в XXI век — сборът е 3 — приложение на Любовта или изграждане Царството Божие на Земята, първо в съзнанието ни — познанието на Бога и откриване пътя и методите за работа. Работа с Любов — Бог да присъства във всичко, което вършим. Лидия ми пише от Париж: — Какво е Иван за теб и какво си ти за него? Иван е експерименталното поле за мен, да проверя силата на любовта си, вярата си и превъзмогване на лошите условия.
към текста >>

64. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната.
Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
към текста >>

65. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П. Дънов за Христос като за колективна същност: "Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос." Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света.
към текста >>

66. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица.
1. Общ преглед В ч. I, гл. IV, т. 1. разгледахме учението на ББ за Любовта (изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на Любовта". В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика. Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение.
към текста >>

67. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности.
Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение.
към текста >>

Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра.
Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2).
към текста >>

"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно.
А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
към текста >>

За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце.
Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога.
към текста >>

68. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
към текста >>

69. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време.
А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

70. Приложение на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто като единица мярка 628
Приложение на Любовта Връзката с Възвишените същества - необходимост за развитието 728 Вярата като път за реализиране на идеите 693 Доброто като единица мярка 628 За силата на Любовта 862 Задачата на човека 698 Значението на Чистотата на ученика на Бялото Братство 777 Изворите, растенията, животните и хората 847 Любовта и Доброто - изток и запад 680
към текста >>

71. Служене на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто като единица мярка 628
Служене на Бога Волята Божия - върховен закон 867 Връзката с Бога като метод за развитие 579 Вярата като път за реализиране на идеите 693 Даване път на Божественото, на Висшето Аз 544 Доброто като единица мярка 628 Един час за Господа 779 Идеята за Бога като метод за работа 948 Любовта и Доброто - изток и запад 680 Любовта и Новото Учение 842 Метод за връзка с Бога 821
към текста >>

72. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция.
свойството й да се движи свободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчно безразлични към богатството на собствената феноменология. Всички явления са проникнати от принципа. Астрологичният принцип се представя като абсолютна мощ и абсолютна проницателност спрямо цялото свое феноменално съдържание. Астрологичната екзистенция обитава всяка от тези сфери принципиално, нейният живот там и нейната воля са също така принципиални и е погрешно да се очакват от нея конкретни пространствено-временни пророчества. Всяка планета в радикалната тема трябва да се схваща като монада, т.е. като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика. Собственото й битие за нея представлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади. Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на една принципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за да познае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика е дори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава в присъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака. Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа, субстанция, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов.
към текста >>

73. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето и самата поредица, в която за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т нар.
Освен това едни от Планетите се въртят от запад към изток, а други - обратно: от изток към запад, каквито са Венера и Уран. По отношението на дистанциите между Планетите и Слънцето също липсва единство и закономерност в тяхното разположение. В астрономията е известен т.нар. закон на Тициус-Боде, който определя средните разстояния на Планетите до Слънцето. Този закон е една хармонична поредица от числа, нещо като геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула (а нулата не може да бъде член на геометрична прогресия). Ето и самата поредица, в която за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т нар. от астрономите астрономическа единица, която е равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000: 0 + 4 равно на 4 : 10 равно на 0,4; това е дистанцията на Меркурий до Слънцето; 3 + 4 равно на 7:10 равно на 0,7; на Венера до Слънцето 6 + 4 равно на 10:10 равно на 1; на Земята до Слънцето 12 + 4 равно на 16:10 равно на 1,6: на Марс до Слънцето' 24 + 4 равно на 28 : 10 равно на 2,8; няма Планета; 48 + 4 равно на 52 : 10 равно на 5,2; на Юпитер до Слънцето; 96 + 4 равно на 100 : 10 равно на 10; на Сатурн до Слънцето; 192 + 4 равно на 196 : 10 равно на 19,6; на Уран до Слънцето; 384 + 4 равно на 388:10 равно на 38,8; би трябвало да бъде дистанцията на Нептун до Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 равно на 772 : 10 равно на 77,2; на Плутон до Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата на този закон не съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че тук съществува нарушение на този закон. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от хармонични, разумни, твърдо установени закони, които са създали ред и хармония във всички прояви на нейните членове.
към текста >>

от астрономите астрономическа единица, която е равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000: 0 + 4 равно на 4 : 10 равно на 0,4; това е дистанцията на Меркурий до Слънцето; 3 + 4 равно на 7:10 равно на 0,7; на Венера до Слънцето 6 + 4 равно на 10:10 равно на 1; на Земята до Слънцето 12 + 4 равно на 16:10 равно на 1,6: на Марс до Слънцето' 24 + 4 равно на 28 : 10 равно на 2,8; няма Планета; 48 + 4 равно на 52 : 10 равно на 5,2; на Юпитер до Слънцето; 96 + 4 равно на 100 : 10 равно на 10; на Сатурн до Слънцето; 192 + 4 равно на 196 : 10 равно на 19,6; на Уран до Слънцето; 384 + 4 равно на 388:10 равно на 38,8; би трябвало да бъде дистанцията на Нептун до Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 равно на 772 : 10 равно на 77,2; на Плутон до Слънцето, но също не отговаря на измерената.
По отношението на дистанциите между Планетите и Слънцето също липсва единство и закономерност в тяхното разположение. В астрономията е известен т.нар. закон на Тициус-Боде, който определя средните разстояния на Планетите до Слънцето. Този закон е една хармонична поредица от числа, нещо като геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула (а нулата не може да бъде член на геометрична прогресия). Ето и самата поредица, в която за единица разстояние е взето средното разстояние от Земята до Слънцето - т нар. от астрономите астрономическа единица, която е равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000: 0 + 4 равно на 4 : 10 равно на 0,4; това е дистанцията на Меркурий до Слънцето; 3 + 4 равно на 7:10 равно на 0,7; на Венера до Слънцето 6 + 4 равно на 10:10 равно на 1; на Земята до Слънцето 12 + 4 равно на 16:10 равно на 1,6: на Марс до Слънцето' 24 + 4 равно на 28 : 10 равно на 2,8; няма Планета; 48 + 4 равно на 52 : 10 равно на 5,2; на Юпитер до Слънцето; 96 + 4 равно на 100 : 10 равно на 10; на Сатурн до Слънцето; 192 + 4 равно на 196 : 10 равно на 19,6; на Уран до Слънцето; 384 + 4 равно на 388:10 равно на 38,8; би трябвало да бъде дистанцията на Нептун до Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 равно на 772 : 10 равно на 77,2; на Плутон до Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата на този закон не съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че тук съществува нарушение на този закон. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от хармонични, разумни, твърдо установени закони, които са създали ред и хармония във всички прояви на нейните членове. Всичко това говори още, че някога могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
към текста >>

74. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица.
Телескопите трябва да имат специални приспособления за такива наблюдения. Има и друга причина за трудното й откриване, която ще отбележим по-долу. Като доказателство за съществуването на тази Планета могат да се направят математични изчисления, прилагайки някои от интересните закони на астрономията. На първо място - споменатия вече закон на Тициус - Боде - закон за дистанциите на Планетите до Слънцето. Използувайки тази схема от числа, дадени в закона, можем да направим едно разширение, вземайки още един член наляво от нулата, който е минус три. Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица. Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. На такова разстояние от Слънцето би трябвало да се намира планетата Вулкан. Навярно някой би запитал на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е включена нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, а нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета.
към текста >>

Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000.
Има и друга причина за трудното й откриване, която ще отбележим по-долу. Като доказателство за съществуването на тази Планета могат да се направят математични изчисления, прилагайки някои от интересните закони на астрономията. На първо място - споменатия вече закон на Тициус - Боде - закон за дистанциите на Планетите до Слънцето. Използувайки тази схема от числа, дадени в закона, можем да направим едно разширение, вземайки още един член наляво от нулата, който е минус три. Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица. Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. На такова разстояние от Слънцето би трябвало да се намира планетата Вулкан. Навярно някой би запитал на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е включена нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, а нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число.
към текста >>

Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета.
Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица. Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. На такова разстояние от Слънцето би трябвало да се намира планетата Вулкан. Навярно някой би запитал на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е включена нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, а нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края - също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика Йохан Кеплер е дал три основни закона. Третият от тях гласи, че разстоянието на всяка Планета до Слънцето, повдигнато на трета степен, е равно на времето, за което Планетата ще обиколи Слънцето, повдигнато на. втора степен. Използувайки този закон, ние можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия.
към текста >>

75. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много.
Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в Перихелий. Ако изминава по-малко от един градус, тогава е в Афелий. Орбитата, по която Меркурий се движи около Слънцето, сравнена с орбитите на всички Планети след Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев. Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет. Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При Перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при Афелий - на 70 милиона. Това дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, определящо е г о и з ъ м, лична изгода и интерес особено при неговото силно влияние. Това се среща предимно в два случая: първият, когато той е в Перихелий, за което споменахме.
към текста >>

76. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица).
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
към текста >>

Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина.
към текста >>

77. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото.
Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение. Съберете следъ туй хора, които нищо не разбиратъ отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ — ще има само стържене и шумъ. Затова великитѣ Учители на човѣчеството съ обръщали такова внимание на индивидуалнитѣ души. Тѣ, които познаватъ великитѣ закони на цѣлокупния животъ, не само както той се проявява тукъ, на нашата земя, знаятъ, че човѣчеството не се оправя съ плошаденъ шумъ и голи приказки. Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото. Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе. Човѣкъ представя едно срѣдоточие на животъ, единъ възелъ, и вмѣсто да схване своитѣ задачи като отдѣлно срѣдоточие въ Цѣлото, той напуща своя центъръ и тръгва по измамни пътища да оправя другитѣ. И само вдига шумъ! Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси.
към текста >>

78. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица.
Двете изключения Никой не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е. около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
към текста >>

Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето.
Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906. . . Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
към текста >>

И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица.
Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е.
към текста >>

79. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.
Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
към текста >>

80. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир.
Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите.
към текста >>

Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка.
За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
към текста >>

Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
към текста >>

Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир.
Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма.
към текста >>

Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
към текста >>

Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен.
атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват.
към текста >>

За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят.
Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова.
към текста >>

Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна.
Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена.
към текста >>

За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий.
че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия.
към текста >>

След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена.
Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът.
към текста >>

81. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

От края на единицата, през Борисовата градина, до морето шарени барачки на братството трябва да беше половин час.
Но тя ми писа и лоши новини че обичаш да викаш и да се биеш (така беше писал тате, но нему вярвах, защото Лиляна не беше някой, дето обажда). Ако това е вярно, ще ме е страх да идваш в София, защото хазаинът ми не обича много шум. Трябва да станеш добро момче...“ Какво ме интересуваше поканата на този хазаин! И не бях добро момче. Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри. Въздухът беше сладък и хладен през това ранно циганско лято, и алеите от жълта глина бяха толкова меки под подметките ми, че преди да излезем от парка и да навлезем в зеленчуковите градини на Бялото братство забравих, че ми се спи и заподскачах около тате. От края на единицата, през Борисовата градина, до морето шарени барачки на братството трябва да беше половин час. Мина като минутка. Колибките бяха зашумени под гъсти кичури плодни и диви дървета. По-малки за дребните обитатели, по-големи за едрите те приличаха на шпертплатови балтони, временно забити в земята между пъстрите цветя. Тате беше ранобуден и едва беше съмнало, но тези хора вече се бяха разпърхали като врабци. Никой нямаше, колкото и да надничах през отворените прозорчета на бедно обзаведените бараки.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34868502616882