Търсене в текстове за 'Еврейски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 346 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ.
В Даниила е писано: „Дето е мършата, там са и орлите“; значи дето има гниеща култура, ще има разрушители, които ще я разрушат. Това се отнася за последните времена. Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието.
към текста >>

2. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

На еврейски език Исус е Ешуа, това са четири букви, които показват онзи принцип, с който е създаден светът.
Христос казва: „Отец пребъдва в Мене и Аз в Отца.“ Как пребъдва, това е непонятно за хората. Какво велико търпение е проявил Христос, когато Го ругаели и биели войниците от целия полк. Ако ние за Бога не можем да носим всички поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Бих желал всички да станат Христосовци, та когато се съберат, да образуват един общ Христос. На еврейски език Исус е Ешуа, това са четири букви, които показват онзи принцип, с който е създаден светът. Исус не е произволно име. И Христос не е произволно име. „Преображение“ значи, че ще воюваш, а след възкресението ще управляваш. След възкресението Христос каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. И ще бъда с вас до скончанието на века.“ Ключовете на ада са дадени на Христа.
към текста >>

3. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар.
Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш. Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам? “ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив. Дегизирал се, въоръжил се с револвер и го причакал. Като вързал приятеля си, му викнал: „Ти си нехранимайко, знаеш ли какво престъпление си направил?
към текста >>

4. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви.
На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма. В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.
към текста >>

5. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци.
Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици.
към текста >>

Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др.
Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство.
към текста >>

6. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

На еврейски „Исус", „Ешуа", това са четири букви.
Когато обичаш някого, всички страдания можеш да носиш. Когато не обичаш някого, и най-малкото страдание не можеш да носиш. Ако ние за Бога не можем да носим всички поругания, значи нямаме любов към Него. Каквото и да ти се случи - Бог те изпитва. Бих желал всички да станат Христосовци, та като се съберат всички Христосовци, да образуват един общ Христос. На еврейски „Исус", „Ешуа", това са четири букви. Те показват онзи принцип, с който е създаден светът. „Исус" не е произволно име и Христос" не е произволно име. След Възкресението Христос каза: „Даде ми се Всяка Власт на Небето и на Земята. И Аз ще бъда с Вас до скончанието на Века". Ключовете на ада са дадени на Христа.
към текста >>

7. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци.
Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици.
към текста >>

Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др.
Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство.
към текста >>

8. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ.
1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост. 2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага. Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага.
към текста >>

9. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

Еврейските пророци са писали за това време.
Всички ще бъдат радостни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно. Това е смисълът на живота. Великият океан се приготовлява за една бъдеща култура и вие ще се пренесете на новия континент, който ще се издигне във великия океан. Някои земи ще потънат. Мнозина от вас очакват времето, когато хората ще живеят добре. Еврейските пророци са писали за това време. Сега ние сме по-близо до това време, отколкото тогава. Земята ще се измени климатически и органически. Земята наближава в пространството до съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грандиозно влияние върху нашата слънчева система. Каквото и да прави гъсеницата, не може да подобри своето положение, но щом стане пеперуда, цветята са готови за нея. За да подобри своите условия, гъсеницата трябва да премине от едно състояние в друго.
към текста >>

10. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг.
към текста >>

11. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ.
Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знания и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато.
към текста >>

Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци.
Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата — богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно.
към текста >>

12. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еврейските първенци, които през 586 година преди Христа са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава Навуходоносор II, преписали непълно тези текстове от Висшата школа на халдейските мъдреци (Вавилонската кула), не можейки, най-вероятно, да разшифроват написаното за понятието "небе".
За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе. Еврейските първенци, които през 586 година преди Христа са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава Навуходоносор II, преписали непълно тези текстове от Висшата школа на халдейските мъдреци (Вавилонската кула), не можейки, най-вероятно, да разшифроват написаното за понятието "небе". В Свещените книги на другите народи обаче е говорено за Небето като за свят, високо организиран, свят на светлина, хармония и радост. От друга страна, съществуването на реални светове с качества, напълно противоположни на проявите на светлите слънца, е било също познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни. Тези обекти учените днес наричат Черни дупки или Колапсари. През 1962 година космически спътник, снабден с рентгенов телескоп, регистрира силови течения в Небесната сфера от участъци, където не се забелязват светещи Небесни тела.
към текста >>

13. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус на еврейски значи Ешуа.
Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
към текста >>

14. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

През тази школа са минали всички еврейски пророци.
Този клон имал за задача да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Вторият клон излиза от Египет и преминава към Палестина, за да подготви там условията за идването на Христа. Него може да наречем палестински или есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство, която от Египет преминава в Палестина още във времето на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да подготви условията за идването на Христа. През тази школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него. От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят. Този клон има за задача да приеме учението от Великия Учител и да го разпространи в света. Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна на широко и е проникнала в широките народни маси, езотеричната страна на учението постепенно се загубва. Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство.
към текста >>

15. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето.
В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
към текста >>

16. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ.
Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури.
към текста >>

При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ.
Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов.
към текста >>

17. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите.
Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон.
към текста >>

18. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето.
Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх описват историята на Платон по същия начин.
към текста >>

19. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл.
Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6
СЪДЪРЖАНИЕ ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО 5 АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6 МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО 21 Преводът на Фабр Д'Оливие 34 Учителят за „Битието" 44 Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет 51 Щайнер за „Битието" 64
към текста >>

ЕВРЕЙСКИТЕ ПРОРОЦИ 184
Сефер Йецнра 152 Тридесет и двата пътя на Мъдростта 158 Петдесетте врати на разума 160 Практическа Кабала 163 Божествените имена и седемдесет и двамата гении 165 ЕВРЕЙСКИТЕ ПРОРОЦИ 184 ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ 193 СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА 207 Пророк Самуил 216 Пророк Илия 217 Пророк Елисей 228
към текста >>

21. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение.
В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно. За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

22. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите.
към текста >>

Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите. Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там.
към текста >>

Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст.
Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
към текста >>

Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството.
към текста >>

В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството.
Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят.
към текста >>

Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение.
към текста >>

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
към текста >>

С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него.
И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
към текста >>

В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите.
Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.)
към текста >>

От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето.
Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2.
към текста >>

(Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.)
В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2. Симеон и Леви 3.
към текста >>

От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина.
към текста >>

Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение.
Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба.
към текста >>

Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него.
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия.
към текста >>

Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ.
Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз.
към текста >>

Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост.
Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност.
към текста >>

Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия.
Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
към текста >>

Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова.
По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят. Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл.
към текста >>

И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят. Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно.
към текста >>

По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ.
Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост.
към текста >>

С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост.
египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо.
към текста >>

Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост.
Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ.
към текста >>

Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света.
Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство.
към текста >>

Във Вавилон еврейският народ се е срещнал и с една друга страна от древната традиция.
Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство. И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия. Във Вавилон еврейският народ се е срещнал и с една друга страна от древната традиция. От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие.
към текста >>

От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус.
Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство. И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия. Във Вавилон еврейският народ се е срещнал и с една друга страна от древната традиция. От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове.
към текста >>

Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух.
И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия. Във Вавилон еврейският народ се е срещнал и с една друга страна от древната традиция. От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус.
към текста >>

Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ.
Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин.
към текста >>

Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища.
Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>

Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло.
Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>

След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>

23. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум.
към текста >>

Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет.
Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят.
към текста >>

Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей.
И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано.
към текста >>

Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика.
Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл."
към текста >>

Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен".
Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите.
към текста >>

Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите.
Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

24. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата.
Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата. Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина.
към текста >>

25. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена.
И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер.
към текста >>

26. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

„Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта.
„Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започва с Адама. Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвъртото - Авел, петото - Сит. Всеки човек трябва да знае кое число представя след Адам." „Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта."
към текста >>

В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват.
Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна.
към текста >>

Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени.
Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море.
към текста >>

Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа.
Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море.
към текста >>

Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине.
От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни.
към текста >>

27. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими.
По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес. В Лунния период са завършили своята човешка еволюция ангелите, които са най-близо до човека. В Слънчевия период са завършили своята човешка еволюция архангелите, а в Сатурновия период са завършили своята човешка еволюция началствата. В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества.
към текста >>

И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея."
В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
към текста >>

На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху".
След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер.
към текста >>

При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе.
Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я.
към текста >>

В еврейския език за ден е употребена думата „иом".
Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество. Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом". Какво означава тази дума, която обикновено се превежда с думата ден? Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности. Най-първо действува един еон, след него втори, трети и т.н. Така, че тези същности, които управляват еволюцията, се следват едни други и си предават длъжността.
към текста >>

В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер".
В думите „иом" се изразяват същности, които в йерархическата стълба стоят под елохимите. Те изпълняват плана, който в общи линии е начертан от елохимите. След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето. Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си.
към текста >>

В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро.
Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво".
към текста >>

Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек.
Ние знаем, че човек е съществен елемент в еволюцията и че другите царства са, така да се каже, само отпадъци от човешката еволюция. Тогава как е представен човекът в Битието преди шестия ден? Ако Земята при формирането си се явява като едно повторение на предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце и Луна - то трябва да се предполага, че човек, който е съществувал в тези предшествуващи периоди, се явява наново заедно със Земята. И така, той е съществувал и преди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек. Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението.
към текста >>

В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек.
Ако Земята при формирането си се явява като едно повторение на предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце и Луна - то трябва да се предполага, че човек, който е съществувал в тези предшествуващи периоди, се явява наново заедно със Земята. И така, той е съществувал и преди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек. Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята.
към текста >>

И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза.
Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически. И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят.
към текста >>

Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука.
И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание. Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската.
към текста >>

Най-напред в еврейския език не е имало гласни букви, а след това е трябвало да се въведе разделение между думите и едва по-късно е направен превод, в който са поставени гласните и препинателните знаци.
Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер: „Така че Битието и цялата Библия ни описват реални факти, както ги съзерцава един високо напреднал ясновидец. И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект. При тълкуването на Библията трябва да се дава ясна сметка за това, че даже в първите векове на християнството още не е съществувал библейски текст, който да е бил съставен, както текстът, който ние днес четем. Най-напред в еврейския език не е имало гласни букви, а след това е трябвало да се въведе разделение между думите и едва по-късно е направен превод, в който са поставени гласните и препинателните знаци. Трябва да си дадем сметка също така, че Библията е резултат на едно древно ясновидско изследване. Фактите, които ни се описват в Библията, са били възприети първоначално чрез ясновидско изследване. Ако се върнем първоначално към нашата Земя, ще дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя духовната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни на творението. Това може да се познае само чрез ясновидско изследване. По този начин се вижда как физическото произлиза полека-лека от духовното.
към текста >>

28. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот".
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно.
към текста >>

Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров.
Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е.
към текста >>

И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука.
6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
към текста >>

То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>

Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.
Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей.
към текста >>

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>

Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
към текста >>

Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
към текста >>

Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод.
към текста >>

Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува.
Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре.
към текста >>

Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>

Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея.
Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
към текста >>

Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>

Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора.
Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико.
към текста >>

29. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа.
След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб. Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло.
към текста >>

30. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово.
Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга. Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл: „Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл, това е Неговото Слово. По такъв начин мисълта, Словото и писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключаващи се в десетте сефироти, т.е. в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е.
към текста >>

Според един коментатор думата въздух на еврейски започва с алеф - първата майка.
Небето е създадено от огъня, земята от водата, а въздухът - от духа, намиращ се между тях. Трите майки в годината - топлата, студената и умерената температура. Топлото е създадено от огъня, студеното - от водата, а умерената температура - от духа, намиращ се посред тях. Трите майки в човека - главата, гърдите и стомахът. Главата е създадена от огъня, стомахът - от водата, а гърдите - от намиращия се между тях дух." Според един коментатор думата въздух на еврейски започва с алеф - първата майка. Първата буква на думата вода е мем, а шин е крайната буква в думата огън. „Огънят е субстанция на небето. Водата, сгъстявайки се, образува земята. Най-после тези два враждебни принципа се разделят и помиряват от третия елемент - въздухът. В човешкото тяло това са главата, гърдите и стомахът."
към текста >>

Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите.
Авторът на Сефер Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод на окултната наука - аналогията. Формата, която авторът дава на своето съчинение, изразява една велика мисъл. Съществува математическо съотношение между видимата форма и невидимото, даващо начало на формата. Той показва съотношението, което съществува между буквите, съставящи Словото и идеите, които то изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова, докато Зохар представя космогонията на света, то Сефер Йецира представя стълбата на Истината. Според учението на Сефер Йецира за основа на човешкия дух служи Истината и разума, затова той може да дава отчет за успеха и развитието на мненията посредством изчисления. Следователно. Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в дела. Сефер Йецира си служи с дедуктивния метод, изхождайки от идеята за Бога като Първопричина за всичко съществуващо, преминавайки към явленията в природата. С това кратко изложение на съдържанието и основните идеи на Сефер Йецира дадох бегла представа за това древно окултно съчинение.
към текста >>

31. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума.
Тези тайни са покрити с тройно покривало, съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на който се написани Свещените книги. Практическата Кабала дава ключ за разбиране на този език чрез три метода, за които споменах по-рано, които носят следните имена: Нотарикон, Темура и Гематрия. Накратко ще изложа в какво се състои всеки от тези методи. Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други думи. Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума.
към текста >>

Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист.
Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са създали цяла таблица на такива размествания, носещи названието цируфим. Към Темура се отнася и взаимното разместване на буквите в една и съща дума, носещо названието гилгул. Като пример за това може да послужи Великото Име Йехова - йод-хе-вау-хе, чрез което всичко е създадено и което съдържа в себе си четирите основни начала. Разместването на буквите на това Име показва съчетанието на тези четири начала и техните взаимни отношения.
към текста >>

Всяка от 22-те еврейски букви съответствува на определено число.
От 4-те е възникнало 12. И тук може би лежи ключът за разбирането на зодиака, който играе такава голяма роля в астрологията. Може също вместо една буква от азбуката да се постави друга, вместо първата последната и т.н. Темура предлага няколко начина на разместване на буквите, за които няма да се спирам сега. Гематрия. Най-сложният и най-труден начин за разкриване йероглифичния смисъл, но затова пък той се явява най- плодотворен в своите резултати. Всяка от 22-те еврейски букви съответствува на определено число. Първите девет букви съответствуват на простите числа, следващите девет съответствуват на десятките и останалите на стотиците. Така всяка дума съответствува на определено число, като полученото сложно число съответствува на буквите на тази дума. Също така цели стихове могат да бъдат приведени към едно число. Общото мистично правило на тази цифрова Кабала се заключава в това, че тези думи, изразени чрез едно и също число, имат вътрешно сродство помежду си. Затова, получавайки от една дума число, можем да го разложим на нови думи, съблюдавайки гореозначеното правило.
към текста >>

32. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

всеки от които съдържа по 72 букви, написани с еврейски букви.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении Според Ленан Средновековният алхимик и кабалист Агрипа в своето капитално съчинение „Окултна философия", във втори том, 108 стр. казва: В книгата „Изход" има три стиха - 19, 20 и 21. всеки от които съдържа по 72 букви, написани с еврейски букви. Те започват: първият с думата ваиса, вторият с думата ванабъл, а третият с думата нает. Ако ги напишем един под друг, първият и третият отляво надясно, а вторият - средният, обратно, започвайки отдясно наляво, тогава всеки три букви съставят име. По такъв начин се получават 72 имена. Евреите ги наричат шемамфораш. Като прибавим към всяка от тях Божественото Име Ел или Йах, ние ще получим 72 имена, подобно на това, за което се говори в Писанието: „Моят ангел ще предиде пред вас, гледайте на него, защото той носи на себе си Моето Велико Име."
към текста >>

33. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Изобщо еврейските пророци са били войнствени и безстрашни.
„В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят, значи пророците са били посещавани от Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях." „Като четете книгите на пророците виждате, че те са били смели и решителни. Изобщо еврейските пророци са били войнствени и безстрашни. Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: Така говори Бог." Учителят Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци.
към текста >>

Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци.
Изобщо еврейските пророци са били войнствени и безстрашни. Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: Така говори Бог." Учителят Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството.
към текста >>

Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя.
Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам.
към текста >>

Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа.
Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли.
към текста >>

Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса.
Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това.
към текста >>

Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини.
Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса.
към текста >>

Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ.
Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър.
към текста >>

Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън.
Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър. Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е говорил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духовни същества, които работят под негово ръководство.
към текста >>

Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата.
Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон.
към текста >>

Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона.
Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей.
към текста >>

За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди.
Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън.
към текста >>

Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон.
Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже.
към текста >>

Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей.
Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях.
към текста >>

34. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово.
От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си.
към текста >>

Повечето от известните еврейски пророци са от този род.
Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото. Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел. Той не е минал през школата във времето на физическото съществуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е. в миналото той е бил в школата и е бил във връзка с Христа.
към текста >>

Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения.
И Учителят, както знаем, поставя чистотата като първо необходимо условие за правилното развитие на ученика. В „Съборни беседи" от 1920 година, в беседата „Необходими условия за ученика" казва: „За ученика на окултната школа са потребни две неща: първо, абсолютна чистота на сърцето. А за да бъде сърцето чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение.
към текста >>

Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии.
Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение.
към текста >>

Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие.
Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят.
към текста >>

Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят.
Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата.
към текста >>

Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите.
Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил.
към текста >>

След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различни по-будни хора, които са принадлежали към школата на есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския народ.
Всички неща имат свои вибрации. Същото се отнася и до стените на Йерихон. И когато чрез горепосочената магическа операция евреите създадоха същите вибрации, каквито имаха и стените, последните рухнаха. Правени са опити с музиката за събаряне на мост, през който минава войска. И затова, когато войската минава през мост, не трябва да се пее, за да не би под ритъма на музиката и маршируването да се събори мостът. След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различни по-будни хора, които са принадлежали към школата на есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския народ. В 13-та глава на книгата „Съдии" е казано за това. Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто.
към текста >>

Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.
към текста >>

Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи.
Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците.
към текста >>

Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството.
Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително.
към текста >>

Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи?
Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи.
към текста >>

Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение.
Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи.
към текста >>

Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи.
Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците.
към текста >>

След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ.
Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там.
към текста >>

Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците.
Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят.
към текста >>

Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане.
То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ.
към текста >>

Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци.
Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията.
към текста >>

Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията.
Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи.
към текста >>

Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е.
А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт.
към текста >>

Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ.
У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога.
към текста >>

И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа.
Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре.
към текста >>

Но преди да говоря за Самуил, ще направя един кратък преглед на същността и естеството на мистицизма, понеже еврейските пророци са първокласни мистици.
След смъртта на Исус Навин, евреите по нареждане от Бога се ръководели от така наречените съдии, които също имали връзка с Бога. Ной-известни и прочути от съдиите са Самсон и Самуил, и двамата назореи още от раждането си и във връзка с Бога. За Самсон и неговото раждане споменах по-ранно. Сега ще се спра на Самуил като един от първите и главни пророци. Но преди да говоря за Самуил, ще направя един кратък преглед на същността и естеството на мистицизма, понеже еврейските пророци са първокласни мистици.
към текста >>

35. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Мистицизмът на еврейските пророци
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е.
към текста >>

Такъв е случаят с еврейските пророци.
Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят.
към текста >>

При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух.
към текста >>

Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа.
В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят.
към текста >>

Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух.
Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си.
към текста >>

Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци.
Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв.
към текста >>

36. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Илия е най-забележителната личност в еврейския народ след Мойсей.
Пророк Илия Илия е най-забележителната личност в еврейския народ след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители. Нищо не се знае за родителите му и за детството му. Със своята смелост и вярност на Божията дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години. Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните.
към текста >>

Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ.
Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят. Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това.
към текста >>

Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ.
че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето.
към текста >>

37. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята.
В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му. В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците.
към текста >>

Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи.
Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
към текста >>

Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината.
към текста >>

38. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи.
В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи.
към текста >>

39. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ.
Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
към текста >>

В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ.
И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове. От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи. Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си.
към текста >>

В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ.
В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово.
към текста >>

В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля.
Те не ще бъдат в съвета на людете Ми и в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, нито ще влязат в Израилевата земя." Последният стих се отнася до Бялото Братство, наречено „Съвет на людете ми". Лъжливите пророци не могат да влязат в него. Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци. В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него.
към текста >>

В 20-та глава Бог припомня на Йезекил цялата история на еврейския народ да я каже на един от старейшините, дошъл при него, и че през всичкото време евреите са били отстъпници и са се кланяли на идоли и в Името Божие са вършили мерзости.
Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее. Когато обаче праведният се върне от правдата си и стори неправда, и направи всички мерзости, които беззаконният прави, тогава ще живее ли? - Всичката му правда, която е направил няма да се помене; в беззаконията си, в които е живял и в греха си, който е съгрешил ще умре. Деветнадесета глава е поетично описание на живота на евреите. В 20-та глава Бог припомня на Йезекил цялата история на еврейския народ да я каже на един от старейшините, дошъл при него, и че през всичкото време евреите са били отстъпници и са се кланяли на идоли и в Името Божие са вършили мерзости. В 21-ва глава също напомня на евреите за греховете и престъпленията им и им казва, че с меч ще ги порази. В 22-ра глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради греховете им. В 23-та глава говори пак за евреите, че ще ги предаде в плен заради греховете им. В 24-та глава е показана една магическа операция, с която се показва какво ще стане с Израил. Яростта и гневът Божии, това е проявата на кармата на даден народ.
към текста >>

40. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите.
Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена.
към текста >>

В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан.
И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи.
към текста >>

И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ.
А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия. И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината. И няма никой, който да помага с мене за тези работи, освен Михаил, началника ваш." (4-21 ст.) Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил. В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството.
към текста >>

Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ.
И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината. И няма никой, който да помага с мене за тези работи, освен Михаил, началника ваш." (4-21 ст.) Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил. В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството. Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар.
към текста >>

41. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо.
Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата. Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението. Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата. В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание.
към текста >>

42. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило.
около 800- та година преди Христа. Имал е видения за бъдещето и в прикрита форма е говорил за Месия и за Неговото идване. Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено. Книгата му се състои от 3 глави, написани на изящен образен и символичен език. Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия. В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове." Този стих буквално е верен, но има и дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо.
към текста >>

43. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Писанията му са образни, алегорични и се отнасят до съдбата на еврейския народ.
Пророк Михей Пророк Михей е роден в едно село в Западна Юдея, в околностите на Елефтеропол. Той е пророкувал при царете Иотама, Ахаза и Езекия, юдини царе, около 50 години, от 750- та до 695-та година преди Христа. Бил е съвременник на Исайя и по стила на писанията си наподобява Исайя. Писанията му са образни, алегорични и се отнасят до съдбата на еврейския народ. Той говори за идването на Месия и определя и месторождението му - Витлеем. Книгата му се състои от 7 глави. Първата глава започва със Слово Господне, което биде към Михей, което биде заради Самария и Ерусалим и казва: „Слушайте всички люде." И започва Словото, в което се изреждат престъпленията на Израил, заради които Господ го наказва. Втората глава започва с думите: „Горко на тези, що измис- люват беззакония." И говори за неправдите и беззаконията на големците, които ограбват бедния народ. Говори също за лъжепророците, които пророчествуват за пари и лъжат безобразно.
към текста >>

44. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове.
" Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях. И да не бъдат като бащите си, които не слушали древните пророци, чрез които им говорил Господ. След това има второ Слово и видение: „Видех нещо и ето человек, яздещ на черен кон, и той стоеше между мирсини, които бяха в долината. И зад него коне, червени, пъстри, бели. И рекох: Господи, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
към текста >>

45. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

Щайнер го нарича еврейския Хермес и го определя като носител на слънчевото учение и течение.
За псалмите му Учителят казва, че те са му дадени от различните чинове от ангелската йерархия, с която той е бил свързан. И всеки псалом, или по-право всеки стих представя определена магическа формула. И един кабалист, на име Ленан, е правил опит да подбере някои от тези стихове като магически формули, които се употребяват за постигане на различни цели. Аз ги изнесох, когато говорих за Кабала. Сега ще направя един бегъл преглед на псалмите, като ще се стремя да изтъкна и изнеса най-характерното, което го отличава като Посветен и Мъдрец. Щайнер го нарича еврейския Хермес и го определя като носител на слънчевото учение и течение.
към текста >>

46. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество."
„Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото.
към текста >>

Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците.
към текста >>

Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
към текста >>

След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си."
И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение.
към текста >>

105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет.
Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да дадеш навреме храната им." 105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет. 106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя.
към текста >>

119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро.
Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си. По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце."
към текста >>

47. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

а) Източници от еврейски произход .................106
3. Характер на християнския езотеризъм ................ 14 4. Христос - проявеният Бог, Духът Божи ...... 52 5. Христос и развитието на човечеството ............ 74 6. Исус от Назарет .......... 86 7. Исторически сведения за съществуването на Исус Христос..106 а) Източници от еврейски произход .................106 б) Римски източници .....108 в) Новооткрит есейски пергамент ....................110 г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора Тиберий .....113 8. Йоан Кръстител ......124 а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната Наука.... 132
към текста >>

48. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог.
Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа". По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение.
към текста >>

49. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек.
Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука.
към текста >>

50. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС Има два вида източници от древността, които говорят за съществуването на Исус. Едни са от европейски произход, а други от римски. Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда. След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен.
към текста >>

2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно.
Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци.
към текста >>

Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет".
То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на писмото е следното: "Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо в юдейската земя. Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет". По-нататък се описва раждането на Исус, Неговите родители, бягството в Египет, Неговия живот и други, а най-обширно се говори за неговата смърт. "... И когато кръстовете бяха забити в земята, трябваше наказанието на Исус да се изпълни. Към това принадлежеше и раздиране на дрехите му, но понеже след като беше бит с камшици, Той бе лишен от тях и един войник му дал своята мантия, то трябваше предварително да го облекат в собствените Му дрехи. И според предписанието на закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани и поделени. В страшни мъки и следобедната горещина, която в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът беше повесен на кръста.
към текста >>

51. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае.
Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник.
към текста >>

Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона.
Твоите поуки не са нищо друго, освен едни мъдри изречения. Не зная дали си чел Сократ или Платон, но зная, че Твоите думи стоят много по-високо от техните, прочувствени са и те, вълнуват до най-високо стъпало. Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада честта да Ти обадя това. Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели доста силни врагове. Пък за мене казват, че съм имал с тебе споразумение да действуваме заедно, за да се отнемат от евреите и онези права, на които те още се радват. Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона. Тихо и спокойно ми отговори Исус: - Господарю, в твоите думи няма резон. Кажи на един извор да спре водата си и той ще ти отвърне, че се подчинява на неизменните закони на Природата. Само един Бог знае накъде текат тези води. Бъди уверен в това, което ти казвам: преди да цъфне трендафилът на Схарон, ще изтече кръвта на праведника!
към текста >>

- Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини.
- Господарю, в твоите думи няма резон. Кажи на един извор да спре водата си и той ще ти отвърне, че се подчинява на неизменните закони на Природата. Само един Бог знае накъде текат тези води. Бъди уверен в това, което ти казвам: преди да цъфне трендафилът на Схарон, ще изтече кръвта на праведника! Забележих Му с вътрешен възторг: - Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да намериш прибежище. Исус многозначително си поклати главата и с очарователна кротост отговори: - Когато дойде оня ден, тогава за Син Человечески няма да има подслон нито на земята, нито под нея. На праведния прибежището е Горе - сочейки към небето промълви той.
към текста >>

52. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан.
към текста >>

Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си.
С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс.
към текста >>

Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ.
Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос.
към текста >>

Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа.
Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие.
към текста >>

53. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>

Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
към текста >>

И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят.
Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора.
към текста >>

Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него.
към текста >>

Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
към текста >>

И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
към текста >>

В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>

54. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна.
Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси. В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва, че ако не беше предателството на Юда, съдбата на човечеството щеше да бъде сто пъти по-лоша.
към текста >>

55. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра.
към текста >>

56. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството.
Човекоставането на Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс в историята. Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята към Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук Небето прониква земята. Това, именно, съставя същността на истинската история. Защото историята, сама по себе си, е една важна Тайна. Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
към текста >>

57. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО Както се вижда от изложението на Деянията на апостолите, в развитието на първичното Християнство се очертават три центъра, от които се развиват три течения на първичното Християнство. Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение. Те не приемаха нищо ново, откъдето и да идеше то. Защото те вярваха, че са избран народ и са най-правоверните, и притежават най- висше откровение, към което не може да се допълни нищо. Това се отнася за юдеите, а не за целия Израел. На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода.
към текста >>

На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство.
Както се вижда от изложението на Деянията на апостолите, в развитието на първичното Християнство се очертават три центъра, от които се развиват три течения на първичното Християнство. Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение. Те не приемаха нищо ново, откъдето и да идеше то. Защото те вярваха, че са избран народ и са най-правоверните, и притежават най- висше откровение, към което не може да се допълни нищо. Това се отнася за юдеите, а не за целия Израел. На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода. Римската империя се е крепяла на военната сила на Рим и на неговия организаторски гений. На трето място сред обширната Римска империя проникнала гръцката култура, която имала зад себе си една богата философска мисъл и древните елевзийски Мистерии. В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход.
към текста >>

Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход.
На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода. Римската империя се е крепяла на военната сила на Рим и на неговия организаторски гений. На трето място сред обширната Римска империя проникнала гръцката култура, която имала зад себе си една богата философска мисъл и древните елевзийски Мистерии. В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход. Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър.
към текста >>

Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране.
В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет.
към текста >>

58. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи.
Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили".
към текста >>

59. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение.
към текста >>

60. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените.
Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа.
към текста >>

По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество.
Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.
към текста >>

61. 3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казано е: "В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намираше къпалия, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет преддверия".
3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ След второто знамение, в началото на пета глава се казва: "Подир това имаше юдейски празник и Исус влезе в Ерусалим". След това се описва чудото в къпалнята. Казано е: "В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намираше къпалия, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет преддверия". После се казва, че имало много болни и че ангел Господен от време на време слизал и размътвал водата и който пръв влизал, оздравявал. В петия стих е казано: "И там имаше един човек, болен от 38 години". Исус го вижда, че лежи и го пита иска ли да оздравее. Той Му обяснява, че няма кой да го спусне във водата, когато се размътва. Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи".
към текста >>

62. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В унищожението на трите хиляди ни е посочено унищожението, пресичането на египетското влияние, което принадлежи на третия ден, всред еврейския народ.
Това принадлежи на третия ден, т.е. на египетската култура. И Мойсей, като се връща и вижда това, избива 3 хиляди мъже, които се били разбунтували. В Библията е казано: "В онзи ден паднаха три хиляди мъже". Това са онези, които принадлежат към Египет. В унищожението на трите хиляди ни е посочено унищожението, пресичането на египетското влияние, което принадлежи на третия ден, всред еврейския народ. Ако погледнем на въпроса кабалистически, числото три хиляди не ни дава числото на убитите, но то ни показва коя същност е унищожена чрез наказанието, извършено от Мойсей.[/b] Веднъж на пророк Илия била дадена една странна, строга заповед от Бога. Той трябвало да постави на тяхната служба трима человека: Хазаел за цар на Сирия, Йеху за цар на Израил и Елисей за свой собствен приемник, в служба на пророк. И казано е по-нататък в заповедта: "И трябва да стане така, че който се спаси от меча на Хазаел, него ще убие Йеху, а който се спаси от меча на Йеху, него ще убие Елисей. И ще оставя седем хиляди от Израиля: всички колена, които не се поклониха пред Ваал и всяка уста, която не го е целунала".
към текста >>

63. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа.
Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил. В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на душата. За него то не е било вече една теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели.
към текста >>

64. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата.
Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст. Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар". Това било написано на еврейски, гръцки и латински. Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни.
към текста >>

Това било написано на еврейски, гръцки и латински.
И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст. Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар". Това било написано на еврейски, гръцки и латински. Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама разбойници. Разпятието е един космичен процес, който сега се извършва исторически. Още Платон казва, че душата на света е разпъната на кръст.
към текста >>

65. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни!
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? - А като мислеше, че е градинарят, каза Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми де си Го положил и аз ще Го вдигна. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи: Учителю! Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца, но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог". Мария Магдалина отива, известява на учениците и че Той й казал това. Вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и им каза: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си.
към текста >>

66. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася.
Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината, защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете. Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46).
към текста >>

67. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо.
към текста >>

68. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси.
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар. Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря.
към текста >>

69. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ.
Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род.
към текста >>

Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
към текста >>

Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия.
Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
към текста >>

Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род.
Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене!
към текста >>

То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ".
към текста >>

Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине Давидов". А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите. А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си?
към текста >>

Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко.
Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене!
към текста >>

Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид".
По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! "
към текста >>

70. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
към текста >>

Обаче еврейският оригинал не ни е известен.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно.
към текста >>

Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
към текста >>

Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина.
Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа.
към текста >>

Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
към текста >>

Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет.
Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на
към текста >>

71. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса.
Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ.
към текста >>

В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие.
Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея.
към текста >>

Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения.
То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека.
към текста >>

Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл.
Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
към текста >>

Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ.
Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия.
към текста >>

"Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>

И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба.
към текста >>

При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
към текста >>

За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си.
към текста >>

И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от
И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите.
към текста >>

В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят.
По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство.
към текста >>

Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето.
Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ.
към текста >>

В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите.
И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав.
към текста >>

Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ.
Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните.
към текста >>

Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия.
към текста >>

Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят.
Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене.
към текста >>

И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено.
към текста >>

Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност.
Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили.
към текста >>

Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>

Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет.
Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло.
към текста >>

Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено.
И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
към текста >>

Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене.
Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство.
към текста >>

Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло.
Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът.
към текста >>

За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра.
Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата
към текста >>

И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство.
Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло.
към текста >>

С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия
След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения.
към текста >>

Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години.
Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра.
към текста >>

Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения.
С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек.
към текста >>

В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра.
Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ.
към текста >>

Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек.
Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам.
към текста >>

Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ.
В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ.
към текста >>

И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ.
В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак.
към текста >>

Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ.
Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей.
към текста >>

В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение.
И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще.
към текста >>

Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей.
Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава.
към текста >>

Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя.
Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание.
към текста >>

Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус.
Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум.
към текста >>

Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса.
Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова.
към текста >>

И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум.
Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди.
към текста >>

Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.
Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността.
към текста >>

Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
към текста >>

Еврейският народ се различава коренно от другите народи.
Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени.
към текста >>

Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие.
към текста >>

Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа.
За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей.
към текста >>

Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.
към текста >>

Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ.
Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък.
към текста >>

Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството.
В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай.
към текста >>

Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък.
Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията.
към текста >>

Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай.
Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение.
към текста >>

Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам.
Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

72. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа.
към текста >>

Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят.
към текста >>

Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ.
За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения щяло да стане след един век. И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова. Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения. Защото всичко, което е свързано във времето, което се отнася до времето, е свързано с числото седем. Ето защо и развитието нагоре, над физическата наследственост, е било свързано у есеите с числото седем. Те са си казвали: "Ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е.
към текста >>

73. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло.
към текста >>

И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход.
При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи.
към текста >>

И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език.
Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие.
към текста >>

Това древноеврейските посветени са наричали Вина.
Във физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с най-старите, с най-възвишените Божествени същества, които са работили над него. Когато човек се потопи с будно съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежките изживявания на душата и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то само отчасти да се добие. Защото само когато човек преброди всички възможности на Мъдростта, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във връзка със съществата на Мъдростта. Качеството на тези същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение нарича Хокма, което днес се превежда с думата Мъдрост. Следният етап в изживяването на физическото тяло е едно качество, което е малко огрубяване на първичната Мъдрост. Това древноеврейските посветени са наричали Вина. Това качество също е свързано с възвишени същества, които изцяло сияят с това качество. Най-висшето, до което човек може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло, еврейските посветени са го наричали Кетер. Това име мъчно може да се преведе на съвременен език. Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него.
към текста >>

Най-висшето, до което човек може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло, еврейските посветени са го наричали Кетер.
Защото само когато човек преброди всички възможности на Мъдростта, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във връзка със съществата на Мъдростта. Качеството на тези същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение нарича Хокма, което днес се превежда с думата Мъдрост. Следният етап в изживяването на физическото тяло е едно качество, което е малко огрубяване на първичната Мъдрост. Това древноеврейските посветени са наричали Вина. Това качество също е свързано с възвишени същества, които изцяло сияят с това качество. Най-висшето, до което човек може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло, еврейските посветени са го наричали Кетер. Това име мъчно може да се преведе на съвременен език. Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него. Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества.
към текста >>

74. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
към текста >>

75. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса.
Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число. И когато искаме да изразим едно име с число, за да ме бъде разбрано, то на мястото на всяка буква се туря съответното число. По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя. Така в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса. По силата на това, когато произнесем едно име, съставено от известни букви, ние предизвикваме известни сили в Природата, които според характера си, носят или благословение, или проклятие. Буквите и думите са бутончета, които като натиснем, туряме в действие определени сили в Космоса. Това важи и за нашите съвременни азбуки, но още по-силно за древните азбуки, които са по-близо до първичния оригинал - белезите на Космичното Слово, изразено в знаците на Небето. Затова магията си служи именно с тези азбуки, и специално с еврейската, която е само малко преобразена древно-египетска, за да предизвикат действието на известни Природни сили. Затова всяко име не е случайно, а е носител на определени сили, които влияят, според характера си, за добро или за зло в съдбата на индивида.
към текста >>

Така тези четири еврейски букви представят четирите числа 400, 200, 6 и 60, чрез които се изразява числото 666.
Между Посветените е съществувал известен начин на писане, който се е състоял в изразяване на буквите с числа. За да се открие името, скрито зад числото 666, то трябва да се напише по горния начин. След това тези числа се заместват с букви от еврейската азбука, защото всяка буква съответства на известно число. Така числото 400 отговаря на еврейската буква Тао - Т, числото 200 отговаря на буквата Далет, която отговаря на буквата Д. Числото 6 е свързано с буквата Рест, отговаряща на нашата буква Р и числото 60 е свързано с буквата Ламед, която отговаря на нашата буква С. Така тези четири еврейски букви представят четирите числа 400, 200, 6 и 60, чрез които се изразява числото 666. Според тяхната звучност те са имали особено окултно значение. Числото 666 не трябва да се чете като цяло число, произлязло от десетичната система, но трябва да се чете като три шестици, всяка от които изразява определен цикъл от човешката еволюция. Апокалипсисът казва, че числото 666 е число на Звяр, т.е. на Злото. Всяка шестица изразява определен цикъл от човешкото развитие, в който силите на Злото са много силни и активни, с което увличат хората подире си.
към текста >>

Както видяхме, тези четири нисши принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана. Както видяхме, тези четири нисши принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната. Следователно, силите, които тези четири букви носят, са свързани с този Принцип на Злото, който втвърдява материята. Затова и тези четири принципа на човешкото същество са свързани с тези четири букви, за да се покаже, че в тях действат силите на Първия Принцип, които втвърдяват материята. Но във всеки от тези нисши принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека. Така във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, и когато един ден, в течение на еволюцията, то бъде преобразено, което ще стане най-после, човешкият дух ще се облече в безсмъртното тяло на Истината. В етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта, с което ще се облече човешкият дух.
към текста >>

76. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и гръцки.
Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него Ето Човекът. Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и гръцки. С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/.
към текста >>

77. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес.
Там са учили Мойсей, Орфей,Питагор, Платон, Хераклит и всички Учители и Посветени на Древността. Най-великият между всички Адепти и Посветени на Египет е бил този, който е известен под името Хермес Трисмегист, който е живял в най-ранните дни на Египет. Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида. Той е бащата на Окултната мъдрост, основател на Астрологията и откривател на Алхимията. Подробности за неговия живот са изгубени поради далечното минало, в което е живял. Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес. Според традицията, той е живял триста години в тяло. След заминаването си от Земята, египтяните го провъзгласили за един от своите богове под името Тот. Гърците също го провъзгласили за един от своите богове - Хермес, бог на Мъдростта. Египтяните пазили с почитание неговата памет за много векове, наричайки го Вестител на боговете или Тримогъщият, тройновеликият, защото е притежавал Тайните на трите свята - физически, духовен и Божествен. Наричали го също най-великият Велик.
към текста >>

78. 2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Благодарение на предатели и шарлатани изкуството на Таро е било заплашено да бъде изгубено, но е спасено от един еврейски посветен - Симеон Бар Йохас, доктор в онова прочуто училище, което се е славило в Александрия в зората на християнската епоха - това е школата на неоплатониците.
шест пластинки - 720, седем пластинки - 5 048, осем пластинки-40 320, девет пластинки - 362 880, десет пластинки - 3 628 800 комбинации и т.н. И това, което е най-чудно и достойно за удивление е, че тази Вселена от възможни съединявания, чиито граници ни се изплъзват и говорът е недостатъчен да изрази числата, може незабавно да се разтвори пред адепта на окултната наука от един прост и абсолютен Ключ, определен от адепта. Първоначалният вид на тази чудна Книга е бил от злато. Тя е изчезнала като плочки при завладяването на Египет от персиеца Кандис, който е загинал със своята войска в пясъците на централна Африка. Но благодарение на магите всички символи са били възпроизведени от живописта или длетото в храмовете на Египет върху множество обелиски в подземията на храмовете. Благодарение на предатели и шарлатани изкуството на Таро е било заплашено да бъде изгубено, но е спасено от един еврейски посветен - Симеон Бар Йохас, доктор в онова прочуто училище, което се е славило в Александрия в зората на християнската епоха - това е школата на неоплатониците. Той написал обясненията на тайния символизъм. Също така и на папа Климент Четиринадесети, който е знаел за тези символични карти и наредил на един учен бенедиктински монах да дешифрира и преведе това. което еврейският посветен е написал.
към текста >>

което еврейският посветен е написал.
Тя е изчезнала като плочки при завладяването на Египет от персиеца Кандис, който е загинал със своята войска в пясъците на централна Африка. Но благодарение на магите всички символи са били възпроизведени от живописта или длетото в храмовете на Египет върху множество обелиски в подземията на храмовете. Благодарение на предатели и шарлатани изкуството на Таро е било заплашено да бъде изгубено, но е спасено от един еврейски посветен - Симеон Бар Йохас, доктор в онова прочуто училище, което се е славило в Александрия в зората на християнската епоха - това е школата на неоплатониците. Той написал обясненията на тайния символизъм. Също така и на папа Климент Четиринадесети, който е знаел за тези символични карти и наредил на един учен бенедиктински монах да дешифрира и преведе това. което еврейският посветен е написал.
към текста >>

79. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве.
Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали.
към текста >>

Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил.
Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година.
към текста >>

Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски.
А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея.
към текста >>

Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод.
Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие.
към текста >>

Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона.
Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване. Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона. Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги.
към текста >>

Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона.
Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване. Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона. Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука.
към текста >>

80. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски, гръцки и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ Неоплатонизмът се развива в Александрия под влияние на работите на Филон Александрийски, който изследвал древните свещени писания, като алегорични - зад външния разказ той намирал по-дълбоко съдържание. Същото си личи и в кабали стичната книга "Зофар", откъдето вероятно изхожда. Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски, гръцки и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите. След Амониус Сакус знаменит неоплатоник е Плотин, роден през 205 година, умрял към 270 година. Той бил ученик на Амониус, а по-късно става ученик на Профирий. Неговото съчинение се счита като продължение на платоновите съчинения. Плотин бил посветен в мистериите. Казват, че бил усвоил науката за чудесата и неговото съчинение е лишено от теургия и езотеризъм, отколкото съчиненията на другите неоплатоници.
към текста >>

81. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители.
В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи.
към текста >>

82. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството.
Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение. В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици. От значение са също двете посветителни легенди Змията на дървото и Конете на Елиас.
към текста >>

В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч.
Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели .. * и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски. Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...* Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/.
към текста >>

83. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род.
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения. А щом богомилите са си служили с тях, това още един път показва, че те са окултно общество. От всичко казано дотук се вижда ясно, че богомилите са били едно окултно братство, което е било пратено от Бялото Братство да повдигне българския народ, като му даде високи идеали и да му даде методи, с помощта на които да може да одухотвори и преобрази целия си живот. Те са имали великата задача да дадат подтик, импулс на зараждащата се европейска култура, да пробудят човешкия ум и да му дадат импулс да изследва както живота, така и природата и да се добере до великото знание, носители на което са били самите богомили като езотерично братство.
към текста >>

84. КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

направил сам превода на тези глави от еврейски език.
За онези, които разбират езотеричните текстове, Мойсеевата и християнската космогония, изразени в Битието и в Евангелието на Йоан, говорят едно и също нещо. В тях всяка дума е пълна с мисъл и значение. Ако се разгледат на първоначалния език, на който са написани, и всяка буква има своето значение. Учителя казва, че в първата глава на Битието са вложени толкова идеи и такова знание, че може да се напише цяла книга върху нея. И френският окултист и познавач на древни езици Фабр д`Юливие е написал една голяма книга върху първите десет глави на Битието, като е. направил сам превода на тези глави от еврейски език. Да се разгледа космогонията на Мойсей е сериозна работа, която няма да правя сега. Върху нея съм говорил малко във втория том на Историческият път на Бялото Братство през вековете. Сега ще кажа само това, че всеки Ден от творението представя цяла космична епоха и обгръща началото на създаването на нашата Слънчева система, но не само като материална система, но и като духовна. В Битието е казано: „В началото създаде Бог Небето и Земята." Това е първият космичен период, когато нашата вселена е съществувала в Ума на Бога. Тук Мойсей е установил първия херметичен принцип, че Умът стои в основата на света.
към текста >>

85. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“.
Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи, че и то е станало светия. Много хора в света носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум?
към текста >>

86. 19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе.
Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва. Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма отношение към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас.
към текста >>

87. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност.
Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
към текста >>

88. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон.
Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в „Битието", създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството.
към текста >>

Той имаше знания, но прибърза да ги приложи за свободата на еврейския народ.
- Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка. Прибързаха и първите човеци, прибързаха и вторите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Той имаше знания, но прибърза да ги приложи за свободата на еврейския народ. Опита се да го освободи по неправилен начин, но не успя. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и прекара там цели 40 години. Кога Мойсей изгуби красноречието си и стана гъгнив? Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му беше позволено да върши убибйство.
към текста >>

89. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

90. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията.
друга норма за чистотата на един човек. Да не се заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени аз ги уподобяват на следующето. Ще ви приведа следующия пример. Едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: „Какво носите? " - „Скинията." Едни носеха покрива, други - кадилниците, трети - тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я и така се покланяха. Сега тия бели братя като дойдоха, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички.
към текста >>

91. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Той е от еврейски произход.
Мъдростта, която съвременните учени хора са поставили за основа на живота си, е принцип само за великите учители, които я познават и разбират. Мъдростта прекарва обикновените хора през големи страдания и материални противоречия, защото те не са узрели още за нея. Хората, даже и по негативен начин, ще намерят и приемат методите на Любовта, които единствено могат да оправят света. Петнадесет години след раждането на Учителя в България, през пролетта на 1879г., в Германия, в гр. Улм, на 14 март се ражда Алберт Айнщайн - космополит и гражданин на човечеството. Той е от еврейски произход. Айнщайн е крайно любознателен към проявите и явленията в природата и от малък се влюбва в нейното тайнство. Постоянно ходи и обикаля по полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и за-почва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време, чрез размишления, го намира.
към текста >>

Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход.
той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха. Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти Айнщайн е хващан от фашистките командоси, но го пускат, понеже знаят, че е световноизвестен учен. Скоро обаче е принуден да емигрира в САЩ, а фашистите обявяват награда за главата му.
към текста >>

Вълната от насилие и гонение срещу гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак.
Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстънския университет. Той проявява особена слабост към българите, които живеят там, обича ги и покровителства всички, които учат в неговия университет. През 1989 г., по случай 110 годишнината от раждането на Алберт Айнщайн, „Radio difusion francaise" съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България". В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините. Вълната от насилие и гонение срещу гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак. Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите. Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция арменци. След започването на Втората световна война, на 1 септември 1939 г., германското влияние в България започва постепенно да се засилва. Евреите отбелязват известна промяна в отношението на властта към тях. По-будните вземат мерки да напуснат България, която започва да се доближава в управлението си до методите, използвани в Германия.
към текста >>

Всички еврейски магазини разпродават стоките си на половин цена, особено платове и дрехи по ул."Пиротска", сегашния женски пазар и по цяла София.
Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите. Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция арменци. След започването на Втората световна война, на 1 септември 1939 г., германското влияние в България започва постепенно да се засилва. Евреите отбелязват известна промяна в отношението на властта към тях. По-будните вземат мерки да напуснат България, която започва да се доближава в управлението си до методите, използвани в Германия. Всички еврейски магазини разпродават стоките си на половин цена, особено платове и дрехи по ул."Пиротска", сегашния женски пазар и по цяла София. След разпродаване на всичко евреите затварят магазините си, вземат визи и през Турция заминават за Палестина и Америка. Властта започва да не дава разрешение за престой на евреи с небългарско граждан-ство в България. По подобие на Германия, у нас се появяват антисемитски лозунги, идеи и методи на насилие. В България никога не е имало фашистки организации, каквито има в Германия, Румъния, Франция, Унгария, Белгия и др. По-късно у нас се създава организацията „Бранник" и тази на легионерите.
към текста >>

началникът на щаба на SS войски, Райнхард Хайдрих, получава заповед да изготви план за решаването на еврейския въпрос в сателитните страни на Германия.
Тази загуба хитлеристите решават да компенсират с още по-страшни мерки срещу евреите подчинените им страни. От началото на 1942 г. евреите в България са задължени да носят големи шестоъгълни жълти звезди. Ограничават много от техните дейности и на магазините и къщите им поставят знаци. На 20 януари 1942 г. началникът на щаба на SS войски, Райнхард Хайдрих, получава заповед да изготви план за решаването на еврейския въпрос в сателитните страни на Германия. На проведеното съвещание присъства и известният Адолф Айхман. Решават да депортират всички евреи в Полша и там да ги унищожат в лагера" Треблинка". Германците ще заявят официално, че евреите отиват да живеят в своето ново отечество в Полша. Изготвят подробен план за изтегляне на всички евреи, дори и от неутралните Испания и Португалия и незавзетата Англия. В плана влизат евреите от Унгария, Румъния и България.
към текста >>

Хитлер, готвачите на когото бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области.
Изготвят подробен план за изтегляне на всички евреи, дори и от неутралните Испания и Португалия и незавзетата Англия. В плана влизат евреите от Унгария, Румъния и България. Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8 500 от София. Никой от евреите не подозира за страшната съдба, която им подготвят германците. Според ЗЗД, при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване. Хитлер, готвачите на когото бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области. През август 1942 г. се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски. Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България.
към текста >>

се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски.
Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8 500 от София. Никой от евреите не подозира за страшната съдба, която им подготвят германците. Според ЗЗД, при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване. Хитлер, готвачите на когото бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области. През август 1942 г. се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски. Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди.
към текста >>

КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите.
Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България. В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие. От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие "Откровение от Бога." Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис. КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите. При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и Добруджа. Германският посланик Бекерле докладва, че българския аргумент е точен и трябва да се изчаква. На 2 ноември 1942 г., външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството. Германците изпращат в България на помощ и Айхман да помогне в депортирането на евреите. На 22 февруари 1943 г., шефът на КЕВ - Белев и Айхман подписват тайно споразумение да депортират 20 000 евреи от окупираните земи.
към текста >>

Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години.
Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя. Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил.
към текста >>

В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога.
Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил. Царят заповядва на Габровски да напише нова заповед, която спира и отменя депортирането.
към текста >>

Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите.
Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил. Царят заповядва на Габровски да напише нова заповед, която спира и отменя депортирането. Габровски нарежда секретарката му да изпрати телеграми до всички полицейски управления в страната.
към текста >>

Нямам сили да се боря повече с него." Благодарение на това всичките фашистки жестоки идеи минават меко, дори и развитието на еврейския въпрос.
В духовно отношение цар Борис стои много по-високо от Хитлер и затова последният го посреща много официално и никога не противодейстува на неговите доводи и не се кара с него. Това внимание към цар Борис не е затова, че той е потомък на стария Кобурготски германски род, а защото е представител на страната, в която живее Учителя. Хитлер познава Учителя и знае, че той е против неговите авантюристични планове, но въпреки това оказва голямо почитание към Борис. Методи Константинов в сън се среща с Хитлер в центъра на Берлин. Хитлер веднага се обръща към него, ръкомаха и крещи: „Какво е това Бяло Братство, кой е този Учител в България, който разруши всичките ми планове и идеали и постоянно спъва военните ми начинания. Нямам сили да се боря повече с него." Благодарение на това всичките фашистки жестоки идеи минават меко, дори и развитието на еврейския въпрос. След завръщането си от Германия на 15 август 1943 година, от последната си среща с Хитлер царят изтощен силно физически и морално, се усамотява в своя частен апартамент в двореца. По време на полета със самолета той казва на придружаващия го Филов, че има искрено желание някой неприятелски самолет да ги атакува и да свали техния самолет и всичко да свърши. До това време България е единствената страна в Европа, която живее в мир и не воюва с никого и не изпраща войски на никой фронт. Икономически тя е в голям подем. Настъпил е час на жестока разплата, когато Хитлер искаше Борис веднага да изпрати войски на източния фронт срещу Русия.
към текста >>

и за да не станат кървави еврейски демонстрации, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата.
Отчаяни, водачите на консисторията, търсят помощ от всички. Голяма група опозиционни делегати отправят протестно писмо до правителството. Митрополит Стефан и неговите колеги от Светия Синод изказват протеста си пред Филов. Обаче правителството поддържа плана на Белев, а на 23 май цар Борис III напуска столицата. Идва 24 май 1943 г. и за да не станат кървави еврейски демонстрации, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата. Тогава при събраните евреи, пред Синагогата, идва Даниел Цион и повежда евреите към Синагогата в Ючбунар- по ул."Клементина", заедно с главния равин Ашер Ханиел. Там те успокояват насъбралите се евреи, идва митрополит Стефан, който също им говори, а след това отива на пл. "Ал.Невски", където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада. Към еврейската демонстрация се насочват силите на КЕВ и полицията. Много евреи са арестувани.
към текста >>

"Ал.Невски", където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада.
Обаче правителството поддържа плана на Белев, а на 23 май цар Борис III напуска столицата. Идва 24 май 1943 г. и за да не станат кървави еврейски демонстрации, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата. Тогава при събраните евреи, пред Синагогата, идва Даниел Цион и повежда евреите към Синагогата в Ючбунар- по ул."Клементина", заедно с главния равин Ашер Ханиел. Там те успокояват насъбралите се евреи, идва митрополит Стефан, който също им говори, а след това отива на пл. "Ал.Невски", където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада. Към еврейската демонстрация се насочват силите на КЕВ и полицията. Много евреи са арестувани. Даниел Цион е арестуван и изпратен в Сомовит, а много евреи се скриват в домовете на свои приятели българи. Още на 20 май Габровски предлага на цар Борис нов план А за депортиране на всички евреи в Полша и Б-план - за изселването и включването им на работа по пътищата в България. Борис III веднага зачерква план А и одобрява план Б.
към текста >>

След идването на комунистическата власт в България, през 1945 г., тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени от тях на съхранение при Учителя.
Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин,че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите, за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите, от страна на Германия, ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха. В заключение, той казва, че само една тотална германска победа може да накара българите да променят своето мнение. Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството. След идването на комунистическата власт в България, през 1945 г., тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени от тях на съхранение при Учителя. Учителя е в другия свят и един от Братския съвет - Никола Антов, не иска да се предадат диамантите, защото нямат никакъв документ. Тогава става брат Боян Боев и заявява, че е присъствал на срещата при Учителя, когато равините са донесли диамантите, те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини. Единият от тях изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Стоящият близо до него брат го пита: "Колко струват тези диаманти?
към текста >>

Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят словото и новия живот.
Впоследствие то отиде да живее в Португалия. Постарада само принц Кирил като регент. След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителя спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски лесни. Редовно играят паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят словото и новия живот. Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Те трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат условия, при които могат да се изпълнят 36 000 обещания, дадени им от Бога.
към текста >>

Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи.
Постарада само принц Кирил като регент. След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителя спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски лесни. Редовно играят паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят словото и новия живот. Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Те трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат условия, при които могат да се изпълнят 36 000 обещания, дадени им от Бога.
към текста >>

92. СЪДЪРЖАНИЕ - Светозар Няголов ( -2013)

Еврейският въпрос........................................................................................ 176
- най-благоприятни духовни условия за българите..............................127 Мърчаевският период от живота на Учителя.............................................. 142 Завръщане на Учителя в София................................................................... 147 СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ C ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Политически събития................................................................................... 170 Еврейският въпрос........................................................................................ 176 Случки на Учителя с отделни личности...................................................... 182 По разкази от членове на веригата................................................... 182 По разкази на ученици от Школата.................................................. 184 Лекуване на хора ............................................................................... 192 УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
към текста >>

93. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци.
Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души. Първият клон работи в Персия за подготовката на християнството и се създава течението на мездеистите и по-късно в Египет — херметистите, а в Гърция — орфеистите. Вторият клон работи в Индия, преминава в Египет и оттам в Палестина, където създава течението на есеите, а в Египет — школата на терапевтите, които по нищо не се различават от есеите. Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци. Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа. И трите клона имат общи идеи и близки външни изяви. Последователите им започват всяка работа с молитва и редовно посрещат изгревите на Слънцето. И трите клона се ползват разумно от великите енергии на природата. Богомилството е мощно движение на Всемирното Бяло братство със задача: пробуждане на съзнанието и свръхсъзнанието на българите и европейските народи и подготовката им за идващата в бъдеще шеста раса.
към текста >>

94. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма.
Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (3, с. 31 — 1909 г.) Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили.
към текста >>

95. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с.
Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В общия окултен клас Учителя задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят, че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителя уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога.
към текста >>

96. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

„Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa.
Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa. To е символ на първородния син на Бога — Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителя отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве".
към текста >>

97. 6. СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

6.2 Еврейският въпрос
СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 6.1 Политически събития 6.2 Еврейският въпрос 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата 6.5 Лекуване на хора
към текста >>

98. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Еврейският въпрос
Еврейският въпрос 15 години след раждането на Учителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие — Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски — математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение.
към текста >>

През 1945 г., след идването на комунистическата власт в България на Изгрева пристигат тримата еврейски равини да вземат диамантите, оставени при Учителя на съхранение.
", а сега се грижите за своите братя евреи." Евреите са спасени и остават в България. При поредната си визита при Хитлер цар Борис заявява, че няма достатъчно работници и евреите са му необходими да оправят пътищата в България. Германците разбират, че по-нататъшният дипломатически натиск върху София е вреден за Райха, и престават да изискват 55-те хиляди евреи, определени за интерниране от България. Учителя казва: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление." През 1945 г., след идването на комунистическата власт в България на Изгрева пристигат тримата еврейски равини да вземат диамантите, оставени при Учителя на съхранение. Те не носят никакъв документ и Антов отказва да им ги предаде. Боян Боев, който е присъствал при предаването на диамантите на Учителя, казва, че те са дали тия диаманти и трябва да им се върнат. След седмица братският съвет връща диамантите на евреите. Единият от равините изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Наш брат го пита: „Колко струват тези диаманти?
към текста >>

99. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват.
Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят.
към текста >>

Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци.
към текста >>

За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му.
Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви. След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
към текста >>

100. 7.62 Лидия Аладжем - Светозар Няголов ( -2013)

Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство.
Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Има хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство. Живее при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35042500495911