Търсене в текстове за 'Еврейски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 140 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място!
Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох?
към текста >>

2. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ.
За нея индийските песни и приказки са пълни с легенди. Това са били гиганти жестоки и свадливи. Те са дали по късно начало на седмата подраса – Монголската. Чист тип намираме в централен Китай. Петата или Симитската подраса е дала зародиш на петата коренна раса. Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си. Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите.
към текста >>

По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките.
„Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука. По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките. Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока. В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида.
към текста >>

3. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.
Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти.
към текста >>

4. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието".
Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота.
към текста >>

5. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване.
към текста >>

6. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството.
То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката.
Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма. Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката. Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане. Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота. И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее".
към текста >>

8. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1.
В тая статия се описва „Изгрева", говори се за живота на учениците на Всемирното Братство и някои от основните му идеи. Между другото се споменава и за „Паневритмията". Статията е придружена с 6 снимки, пръснати из цялото списание. Снимките представят моменти из живота на „Изгрева" и моменти из екскурзиите на Братството в Рила. Новата мисъл в Палестина. - В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл.
към текста >>

Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б.
Между другото се споменава и за „Паневритмията". Статията е придружена с 6 снимки, пръснати из цялото списание. Снимките представят моменти из живота на „Изгрева" и моменти из екскурзиите на Братството в Рила. Новата мисъл в Палестина. - В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет".
към текста >>

9. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа.
Кой създава творчеството на народите, масата ли? Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци. Окултистът знае, че зад тях са се криели велики посветени, далеч, далеч надхвърлили нивото на масата. Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера.
към текста >>

Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове.
Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци. Окултистът знае, че зад тях са се криели велики посветени, далеч, далеч надхвърлили нивото на масата. Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война.
към текста >>

10. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания.
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения.
към текста >>

11. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?
А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
към текста >>

12. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви.
Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята.
към текста >>

13. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде.
Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс. Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде. По покана на марсилските първенци, той взима дейно участие в Борбата против чумата през 1546 год. както като лекар, така и като щедър дарител. След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф.
към текста >>

14. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя е предназначена изключително за еврейските среди, В това отношение и разпределението на материала е направено с оглед да задоволи тия среди.
съчинения на български, разглеждащи Кабалата (напр. Тухолка – Енциклопедия на окултизма и пр.), па и от съчинения на чужд език. Кабалата на Рав. Дан. Цион и Ански, по всичко личи, няма пряката цел да запознае бълг. общество и окултисти с проблемите на нейните учения. Тя е предназначена изключително за еврейските среди, В това отношение и разпределението на материала е направено с оглед да задоволи тия среди. Затова в книгата има редица глави, които не засягат пряко предмета на Кабалата, а се занимават с историческото въздействие на последната върху евр. общество от средните векове до наши дни. Преди да разгледаме съдържанието на тази книга, ще кажем няколко общи думи върху Кабалата, с които желаем да изтъкнем, как трябва да се гледа на нея. Кабалата е старо окултно знание, което в древността, па и днес се владее изключително от дълбоко посветени в окултизма люде. Началото на това знание се корени във вековете.
към текста >>

15. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мойсей създаде организация, която съществува от три хиляди и петстотин години, и опази еврейския народ разпръснат между другите народи, гонени и онеправдани.
1959 Ако е въпрос за организация, има да се учим от религиите. Те създадоха най-трайните организации. Хиляди години те са управлявали народите. Те са създавали империи, каквито политическите владетели и завоеватели не са създавали. Египетските жреци са управлявали Египет повече от 5 000 години. Мойсей създаде организация, която съществува от три хиляди и петстотин години, и опази еврейския народ разпръснат между другите народи, гонени и онеправдани. И ислямът създаде империя, и тя достигна разцвет и могъщество. Папите създадоха империя, и тя съществува петнадесет века. Времето е пробният камък, дали нещо е построено на здрава основа. Но ако е за идея - Бялото Братство съществува хиляди и хиляди години преди всички тези организации. Даже те са закърмени от Него.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На еврейски, думата „Сит“ има друго значение, докато хората са гладни, те не могат да имат свобода.
Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски, думата „Сит“ има друго значение, докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, наситени на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея.
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста?
Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста? Не прави ли днес същото нашето духовенство? Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй. За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него.
към текста >>

Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа?
И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило.
към текста >>

18. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“.
Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело светия. Много хора в секта носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум?
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе.
Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва. Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма отношение към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност.
Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания.
Основани са серии от 30 училища, които се посещават от две групи ученици: едната група от учениците посещават училището преди обяд, другите — след обяд. Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година. Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения. „Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания. Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания. Пишете незабавно на „Aurora“, Redaktejo de „Sisterona Esperntisto", vila Zamenhoff, Sisteron, France. Досега са получени много окуражителни писма. Съобщават, че допълнително ще публикуват своята програма, а също и по интересните писма на кореспондентите.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог.
Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак.
Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън. Те заспорили широко, надълбоко и жестоко, като що е тоз алтън. Слепчо казва има звън! Глухчо казва: брътвиш в сън! Няма звън, a звън си има.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат.
Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдбата на еврейския народ ще бъде такава и на всеки друг, който се възпротиви на Божественото Слово.
* Тази велика духовна сила, тази безценна Божия благодат, не е предназначена само за българския народ. Тя само минава през нас и се разлива по целия свят. И тя не може да бъде спрени или унищожена. — Ако ние я отхвърлим, другите ще я възприемате и ще се възвеличат. Каквото и да правим, каквото и да стане, — ако ще би и целия свят да излезе насреща й — тя пак ще постигне своето, но горко нам, ако се обявим против нея. Съдбата на еврейския народ ще бъде такава и на всеки друг, който се възпротиви на Божественото Слово. Защото тази Божествена Сила, която днес се проявява в България, е единствената, която може да поведе не само народа ни, но и цялото човечество, по един истински нов път, водещ към мир, хармония, щастие и благоденствие за всички. Коя е тази сила? Пий няма да я наречем с нейното собствено име. Защото тия, които досега са били духовно слепи, трябва само да отворят очите си, за да я видят. Да тръгнем напред, без никакво съмнение или колебание, по новия път, по който ни води тази Божествена сила, и ние ще застанем начело на общочовешкия прогрес.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Думата Господ на еврейски език е в женски род.
В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него. Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род. Това значи — майка ми са взели, т. е. майка ми е умряла. Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае. Когато говорите за заблужденията в света, трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на реалността. Тази е единствената причина за заблужденията в света.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ А еврейските духовници викаха „Разпни я!
за да заринат под развалините си всичко, което те бяxa градили. Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта. Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години. Това е, в бледи черти, историята на едно падение, на един неиздържан изпит на човешкия род, който не можа да разбере великия дар, що му носеха. Нещо повече, това, което стана тогава, се повтаряше почти всяко столетие.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др.
Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало.
към текста >>

Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват.
От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

само минава през България, както Учението на Христа не беше за евреите, а само мина през еврейския народ.
Бездънният извор на Божествената Мъдрост не може да се измерва с мерките на ограничената материалистична наука на днешните хора. Това, което за скования от материалистичната хипноза ум изглежда смешно, несъстоятелно, нелогично, е, в същност, последно откровение на небесата и ключ за разрешение на всички болни въпроси, на всички тежки задачи и неразрешени проблеми на днешния свят. Учението на Всемирното Братство, Учението, донесено ни от Учителя Дънов, е този Божествен ключ, който носи светлина, и живот. и благоденствие, и истинска култура, и всестранен подем на човечеството, и разрешение на всички парливи въпроси, и излекуване на всичките му болести и недъзи. Учението на Всемирното Братство не е за България, а ? само минава през България, както Учението на Христа не беше за евреите, а само мина през еврейския народ. И затова ние трябва много да внимаваме как ще се отнесем с него, защото от това зависи бъдеща та ни съдба. * Някога, — преда хиляда години — ние отхвърлихме Божията благодат — ние изгонихме Богомилите, които отидоха на Запад и занесоха светлината на Божественото Учение там, за да издигне .народите, които станаха нейни проводници, на стъпало то, на което днес се намират, а ние останахме в сянка. — в робство, в опашката на прогреса. Днес ние се намираме пред същата задача: Ако я разрешим правилно, ще бъдем изпълнени със светлина и живот, ще засияем и изгреем като слънце на хоризонта на човечеството, и ще поведем всички народи към истинска култура: към истинско знание, истинско величие, истинска красота, към братство, любов и щастие. Ако ли пак повторим старата си грешка, тогава другите ще се възползвате за да се издигнат, а ние ще гледаме отдире, както сме гледали досега.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви.
Вие живеете в един век на изкуството, дето човек трябва да работи. Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, не намерил щастието си, и като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Овчарят пък завижда на богатия. „Вяра, колкото синапово зърно“. Какво означава думата вяра? В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви. Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Иеве — Йехова: иод-хе-вау-хе. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципът, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна — вау — който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти.
към текста >>

Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Иеве — Йехова: иод-хе-вау-хе.
Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, не намерил щастието си, и като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Овчарят пък завижда на богатия. „Вяра, колкото синапово зърно“. Какво означава думата вяра? В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви. Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Иеве — Йехова: иод-хе-вау-хе. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципът, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна — вау — който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа.
За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един от еврейските царе престъпи този закон.
Това са диагнози, които трябва да знаем. Ние трябва да се радваме на всички хора, които внасят онова хубавото, възвишеното и благородното у нас. За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли, какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Големо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта. Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади.
към текста >>

Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади.
Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади. Затова казвам: бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо. Не лишавайте, както Давид лиши. Радвайте се на любовта на всички хора, понеже твоята любов е любов, и тяхната любов е любов. Всеки човек трябва да се радва на любовта, която Бог му е дал.
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На еврейски думата „Сит“ има друго значение.
Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски думата „Сит“ има друго значение. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа?
Тях ще ги срещнете навсякъде по света — и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия. Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина. Тези нови хора аз ги наричам братята и сестрите на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си. Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота.
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи.
Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват. Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо. Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните посвещения. Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи. Следователно цялата природа около нас е една жива книга, на която е отпечатан космичния ритмус и която посветените могат да четат тъй, както ние четем в нашите обикновени книги и разгадават по нея вътрешния смисъл на космичния ритмус. проявен във външните форми. В. П а ш о в ОРЕЛ Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен, орелът горд, орелът в бурите кален. — Ех, няма що, му каза някой, примири се, от силния си, братко, днес пленен. * Пленен?
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземете пример от еврейския народ.
Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Има един Божествен закон, който регулира нещата, и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ. Няколко хиляди години се изминаха, откак евреите излязоха от Египет, но и до днес този народ не е изчезнал. През какви изпитания не е минал този народ, какви страдания не е понесъл, но и до днес още евреите, макар и пръснати по цялата земя, не са изчезнали. Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Затова всеки народ трябва да чувства Бога в душата си. И да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим.
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази нова мъдрост постепенно преминава през всички еврейски посветени след Мойсея до явяването на този Велик Дух в тялото на Исус от Назарет.
Отдели се тихичко от групата приятели,застани сам на скалата, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене: „Великий Вседържателю на вселената, който си създал и държиш в ръцете си звездите и земята, чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал, и му дарувай тих и спокоен сън“. Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни: „Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя.“ Орион ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ. III. Християнството и древната мъдрост (продължение от бр. 234) Виждаме как от древно-индуските времена, когато се е внесла в света древната мъдрост, до времето на Мойсея, този Велик Дух постепенно се приближава към земята. И заедно с приближаването си, Той внася и нови сили в развитието на човечеството, внася нова мъдрост, дава нов импулс на човечеството. Тази нова мъдрост постепенно преминава през всички еврейски посветени след Мойсея до явяването на този Велик Дух в тялото на Исус от Назарет. Със слизането си на земята, Той прониква с мощните си сили цялата земя и дава нов тласък и нова насока на човешкото развитие До тогаз силите на човека и неговите стремежи с били отправени към центъра на земя та; неговите желания с насочени към гъстата материя. Сега той със своя мощен импулс дава насока на силите на земята и на човека, заедно с нея, към центъра на слънцето, от където слезе Той. Нови мощни и обновителни сили влязоха в действие в нашето развитие. които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя. Най-великият между Синовете Божии е посетил земята и заедно с идването си донесе и най-великото благо на човечеството — донесе силата на любовта.
към текста >>

Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си, на части.
Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Та казвам: всички народи, след като изработят своята специфична черта, те ще я пренесат в дар на бъдещето човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора. Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си, на части. Всяко племе носеше по една част - едни носеха дрехите на свещениците, други — чашите, светилниците, трети - олтара и т. н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: Носим Скинията! Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божий“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл: Храм Божи, това е цялото човечество: Всички онези души които Бог е създал, заедно съставят храм Божий, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи.
към текста >>

В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията.
Всяко племе носеше по една част - едни носеха дрехите на свещениците, други — чашите, светилниците, трети - олтара и т. н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: Носим Скинията! Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божий“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл: Храм Божи, това е цялото човечество: Всички онези души които Бог е създал, заедно съставят храм Божий, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи“ — Не се знае. Всички хора не с още храм Божи. Един ден, когато всички хора се залюбят, те ще носят части от скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Сега аз искам да ме разбирате правилно.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1924 г.) „И допре го до устните ми и рече” Един от видните еврейски пророци разправя една от своите опитности.
В‘верига силна тъй сплотени, и шепот сладък от сърце в сърце да се прелива във сърца засмени! * Да вдигнем знамето на ера нова! Да бъде мир, хармония и радост! Работници на светлата обнова, в душите ни да звънне химн на вечна младост! В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Допреният въглен (из неделната беседа „Допреният въглен“– 20. I. 1924 г.) „И допре го до устните ми и рече” Един от видните еврейски пророци разправя една от своите опитности. Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят. Този пророк вижда неща, които до тогава не е виждал, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял. Ние не можем да си представим работите тъй, както са били в същност, но съдим според думите му.
към текста >>

Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос.
и туй, което се крие в ближния ти. Това е великият закон, който Христос носи сега на земята. Из неделна беседа, държана на 20 януари 1924 г. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос. Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание. Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло.
към текста >>

40. -

В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда.
Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта. И любовта трябва да се роди, защото казано е в Писанието, че плода на духа е любовта. Казвате: с какво трябва да се занимаваме? Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие ако жената не ражда. Наистина, че е нещастие, но кога? Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи.
към текста >>

41. -

Неговата възлюблена беше еврейският народ.
Ние не искаме да направим жертва. Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва. Най-после, това ще стане, по какъвто и да било начин. Ако не искаш доброволно, ако се откажеш, ще дойде смъртта и пак ще направиш жертвата. И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой. Неговата възлюблена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюблена да се откаже от света, да приеме неговото учение и да тръгне след него. Неговата възлюблена обаче казва: Ти ще тръгнеш по моя път. Най-после тя какво направи? Предаде го на властта да го разпнат. Но питам: Евреите станаха ли щастлив народ като разпнаха своят възлюблен?
към текста >>

И сега Той пита еврейския народ как живее, щастлив ли е?
Но питам: Евреите станаха ли щастлив народ като разпнаха своят възлюблен? Не! Христос добре разреши въпроса. Той каза: Щом мислиш че можеш да бъдеш щастлива и без мене, ще ти дам всички условия. И две хиляди години вече Христос дава условия на своята възлюблена да живее самостоятелно, без него. И сега Той пита еврейския народ как живее, щастлив ли е? — He! Това не е ли една историческа действителност? Всеки един от вас не разреша ли сега един много важен въпрос? До тогава, докато човек не се научи да обича всичко, което Бог е създал, той не ще разреши този въпрос. Сега ние се намираме в един преходен период.
към текста >>

Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи.
То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговорил „Могат, Господи, ако ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега тия кости да се съберат. И пророкът в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне почват се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки фигури. Тогава Господ казал на пророка: проречи сега да дойде Духът.
към текста >>

42. -

И мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува?
Казва му Господ: Ще идеш да се примириш със своя брат. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае, ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре. И мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува? Той носи последствията. Какъвто е бащата, такива са и синовете. Яков наруши онази хармония на Адам и евреите вървят по пътя на Якова. Те трябва да напуснат Якова ида се примирят с Христа, да приемат Христа. Христос е Адам.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения.
Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.).
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Египетският корен кеп, коп или кеб, коб, по еврейски хаб, кеб или кебет означава: скривам, прикривам.
Във втората част на тая литература известна под име Хагада, езотерическите кръжоци полека-лека са обявили науката си Шемата, т. е. Кабала, макар последната дума да има друга етимология. Думата Кабала обикновено изваждат от еврейската Киббел, която значи събирам, приемам, и я превеждат предание. Но тая етимология ни се вижда пресилена и не точна. Според нас, думата „Кабала“ има халдейско-египетски произход и значи тайно знание или учение. Египетският корен кеп, коп или кеб, коб, по еврейски хаб, кеб или кебет означава: скривам, прикривам. Частицата ал или ал по египетски значи вземам. Следователно, под думата „Кабала“ трябва да се разбира: знание, което излиза от скрити принципи и се взема от тайната (вж. F. S. Contancin, Encyclopedic du XIX siecle). След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е.
към текста >>

Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш.
Това се нарича кръг на превъплътявания. Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения.
към текста >>

Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света.
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги.
КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2). Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат.
към текста >>

За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон.
По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон. Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно. Това е пластическият йероглифизъм. Освен него, Библията съдържа и друг, в който думите се разглеждал като тайнствени цифри. Тоя йероглифизъм сам по себе си бива или синтетически или тъждествен: 1) синтетически — когато една дума скрива в себе си неколко други, които трябва да се намерил, било чрез развиване, било чрез разделяне и преместване на буквите и 2) тождественъ—когато неколко думи в писането имат едно и също значение.
към текста >>

Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно.
Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон. Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно. Това е пластическият йероглифизъм. Освен него, Библията съдържа и друг, в който думите се разглеждал като тайнствени цифри. Тоя йероглифизъм сам по себе си бива или синтетически или тъждествен: 1) синтетически — когато една дума скрива в себе си неколко други, които трябва да се намерил, било чрез развиване, било чрез разделяне и преместване на буквите и 2) тождественъ—когато неколко думи в писането имат едно и също значение. Тази прилика се корени отчасти в тайнственото съотношение, което съществува между буквите, а отчасти — в сбора на числовото значение на буквите, за което има явни следи в книгите на пророците. Ето неколко примери от синтетически йероглифизъм: I.
към текста >>

моя ангел; като се преместял буквите в тази дума, ще се получи името Михаил, защитникът на еврейския народ.
Като разделим първата дума на Библията „в начало“ — берешит, ще получим две думи: бере — и шит, което значи създаде шест, т. е. шест основни сили, които са действали при мистическото сътворение на света в шест дни. Кабалистите всякога са се ползвали от тия методи за нареждане на фрази и цели периоди. III. Преместване. Бог говори в книгата Изход: „Аз ще изпратя пред тебе Малахи“, т. е. моя ангел; като се преместял буквите в тази дума, ще се получи името Михаил, защитникът на еврейския народ. Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството. Друг синтетически йероглифизъм се състои в числовото съотношение на думите. Числата образувал 3 разреда, всеки от които съдържа по 9 съответни букви. Първият разред се състои от простите числа от 1 до 9, които се наричал малки числа, вторият се почва от 10 и се свършва с 90 — те са средните числа, и третият е съставен от единици и десетици и представлява големите числа. Последният разред от числовата прогресия — хилядните, може да се приведе към единици: 1000 = 1.
към текста >>

Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1).
Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството. Друг синтетически йероглифизъм се състои в числовото съотношение на думите. Числата образувал 3 разреда, всеки от които съдържа по 9 съответни букви. Първият разред се състои от простите числа от 1 до 9, които се наричал малки числа, вторият се почва от 10 и се свършва с 90 — те са средните числа, и третият е съставен от единици и десетици и представлява големите числа. Последният разред от числовата прогресия — хилядните, може да се приведе към единици: 1000 = 1. Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1). Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли.
към текста >>

Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство.
Последният разред от числовата прогресия — хилядните, може да се приведе към единици: 1000 = 1. Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1). Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги.
към текста >>

Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки.
При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки. Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние. Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно. Ще почнем с предварителни бележки.
към текста >>

Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност.
До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки. Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние. Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно. Ще почнем с предварителни бележки. Кабалата е ключ към сбора на всичките западни окултни традиции. Всичките философи, като изхождал от най-възвишените понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата. Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4).
към текста >>

Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като идеи или даже като истински „сили“.
Тя е езотерическата част. Както Буда, така и Исус, не са избегнали това общо правило, за доказателство на което служи Откровението (Апокалипсиса). Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред? Мойсей, който пазел най-чистите тайнства на Египет, е избрал един народ, за да скъта неговата книга, и едно От неговите колена — Йудиното, за да запази вярата. Тогава защо да не предаде ключа на книгата си на некои надеждни ученици? Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като идеи или даже като истински „сили“. Това показва, че Мойсей по тоя начин е посочил сам истинското значение на своя Сефер (книга). Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга. Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки идеи за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище. Известни критици уверяват, че Кабалата била измислена в XIII век от Мойсей Леон. Но Ад.
към текста >>

Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане.
Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея. Именно устно предаваният и тълкуван закон, който евреите владеят, се нарича еврейската Кабала. Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини. Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане. Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма.
към текста >>

Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения.
Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини. Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане. Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма. Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите. Меркава и Берешит — това са двете главни класически гранки на Кабалата.
към текста >>

Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите.
Всека буква по положението си съответства на числото, по форма — на йероглифа, а по съотношението си към другите букви — на символа. Всичките букви произлизат от една — йод (’) последния начин: 1) три материци (майки): 2) седем двойни (наречени така затуй, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла: единият — положителен, твърд, а другият — отрицателен, мек): и 3) дванадесет прости — всички останали букви. За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им. И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви.
към текста >>

Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена.
И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва). _________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена.
към текста >>

От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди.
йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва). _________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г.
към текста >>

_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена.
Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва). _________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени.
към текста >>

Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
към текста >>

Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ.
Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване.
към текста >>

Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха.
С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак?
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е.
Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата.
към текста >>

По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах.
Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“. 12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта). То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи.
Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже.
към текста >>

Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе.
* * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח. Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение.
към текста >>

Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената.
Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената. Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки.
към текста >>

Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила.
Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи.
По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговори: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега, тия кости да се съберат. И пророкът в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне почват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: Проречи сега да дойде Духът.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи.
Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция.
към текста >>

Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на съотношенията, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови.
Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни. И това, което казахме за 4 и 5, в съотношенията с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени. Хенрих Кунрат, кабалист и алхимик. Сега ще кажем няколко думи за лъчите на числото десет, които пронизват пространството на облаците или Ацилута. Това е денера (10) на Питагора, наречен в Кабалата сефиротическа еманация. Преди да представим на четните ни ясното разпределение на кабалистическите сефироти, ще начертаем една картина на съотношенията, които съществуват по преданието между десетте сефироти и десетте главни имена, дадени на Божеството от еврейските богослови. Тия имена, които Кунрат е изобразил в кръговете, на краищата на листцата на светещата роза, съответстват всяко на единия от десетте сефироти (вж. по-долната таблица). Що се Отнася за божествените имена, ще извлечем, по възможност на късо, от йероглифическия разбор на всяко от тях средното езотерическо значение, което може да им се придаде: Иехие (х) е това, което съставлява нетленната същност на Абсолютното Сжщество, в която става движението на живота. Йа (х) — неразрешимата връзка между мировите души и духът. Йеве — съвкупление на мъжкото и женското начала, които вечно пораждат живата вселена (Великият Аркан на Словото).
към текста >>

________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс.
Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса.
Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората.
Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т.
към текста >>

писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде.
РАЗНИ ВEСТИ Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример.
това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Велик, неизменен закон лежи в основата на тези думи.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр.
са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света.
към текста >>

Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
към текста >>

Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране. Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
към текста >>

Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ.
Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие.
Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това.
към текста >>

но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
към текста >>

Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б.
към текста >>

И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци.
Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл.
към текста >>

Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница.
Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл. 9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената.
3) Както бележи и проф. Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, божия искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“. 4) Цит. съчин., стр. 45 — 46. Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената. Разумно е да се вярва, съобразно модерната наука и философските учения на Изток и Запад, че зад цялата материя, даже зад газообразното състояние, съществува едно основно вещество, една Майка-Природа, един Баща-Етер, или Акаша, както индуските философи го наричат, от което, като от първична субстанция, е произведена цялата материя. Думата вещество е употребена във връзка с това, да изрази идеята за една невидима, но постоянна коренна причина на всека материя, буквално, тая, която поддържа, т. е. която стои под материята. Материята може да се разложи, тогава, на по-финни състояния или условия. Както .има степени над степени материя, простиращи се от най-гъстите твърдости до най-финните и най-редките газове, и още по-нататък до електрическата материя, така може да се приеме, че вселената, по отношение на своята външност, е изградена от това основно вещество.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К.
Египетските схващания за безсмъртието, от сър Флайндърс Петри, професор по египтология в лондонския университет; 3. Гръцките гледища за безсмъртието, от М. Корнфорд, от Тринити-коледж в Кембридж; 4. Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6. Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г. Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския колеж при университета в Сидней (Австралия); 7. Философия на безсмъртието, Джордж Голоуей, д-р на философията, принсипал на св. марийнския коледж при университета „св.
към текста >>

Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6.
Гръцките гледища за безсмъртието, от М. Корнфорд, от Тринити-коледж в Кембридж; 4. Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6. Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г. Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския колеж при университета в Сидней (Австралия); 7. Философия на безсмъртието, Джордж Голоуей, д-р на философията, принсипал на св. марийнския коледж при университета „св. Андрей“; 8.
към текста >>

При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание.
IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн. VI) Една стара проповед за Св. Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата заповед: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“. Това показва неясността, която съществува за различните идеи на Троичността, а особено когато се мисли антропоморфически. При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание. Същата статия напомня вечните препирни между евреите и християните за значението на Троичността, за които следващата извадка от Нахманидес, цитирана в неговата Енциклопедия, е един добър пример: „Отец Паола ме запита в Герона дали вярвам в Троичността. Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството? “ — “Не“. „Или има ли три етерни тела, също такива както душите, или има ли три ангела? “ — „Не“.
към текста >>

Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“.
То е станало като че ли Бог е излял собственият си живот в неговата еманация — Неговият единороден Син, който е в най-истински смисъл Самият Той, Вселената и Животът, който я поддържа. Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) .
към текста >>

Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните.
Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите.
към текста >>

Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата.
Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
към текста >>

На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н.
А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали.
към текста >>

Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е.
към текста >>

буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.
По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите.
към текста >>

Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите.
буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика.
към текста >>

Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви.
Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува.
към текста >>

В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при .
Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува. „Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано.
към текста >>

Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските.
Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод.
към текста >>

различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи.
Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане.
към текста >>

196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви.
Всеки ум е различен и всека страна има своя специална обстановка, която действа на вибрацията, произвеждаща речта, и тъй я прави типична според своята среда. Ако вибрацията мине през несъвършено развит ум и се предаде чрез още по-неразвит организъм, тогава, очевидно, какъвто е умът и организмът, такъв ще бъде и резултатът от изречената дума. Това поражда различните езици и диалекти. Обаче, при все че езиците са много и различни, коренните звукове зад тях се проявяват във всички. Исаак Тейлър забелязва с изненада в Азбуката (стр. 196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви. Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“.
към текста >>

74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом.
„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума.
към текста >>

Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“.
Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила.
към текста >>

Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие.
Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето.
към текста >>

Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А.
Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен. Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

IX и край) Свещената дума на Изток и Запад След като се запозна четецът с идеята, която коренните гласни и тяхното значение са изразили в еврейския език и в другите букви, сега може да се заинтересува с проучването на думата Амин, разгледана по същия начин.
От немски: Ст. Г. (Из „Berliner Tageblatt“ от 21. Oktober, 1926. — Morg. t.). Амин, ключът на Вселената От Леонард Босиан (Продължение от кн. IX и край) Свещената дума на Изток и Запад След като се запозна четецът с идеята, която коренните гласни и тяхното значение са изразили в еврейския език и в другите букви, сега може да се заинтересува с проучването на думата Амин, разгледана по същия начин. Добре известното А м и н или А м н (което се произнася на еврейски Ом е й н) се предполагаше да е латинска дума, но, както всеки трябва да знае, тя е еврейска. При днешната си употребява, предполага се, тя е един глас на съгласяване, на завършък, т. е „нека бъде тъй“, „тъй трябва да бъде „, и пр. Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега.
към текста >>

Добре известното А м и н или А м н (което се произнася на еврейски Ом е й н) се предполагаше да е латинска дума, но, както всеки трябва да знае, тя е еврейска.
(Из „Berliner Tageblatt“ от 21. Oktober, 1926. — Morg. t.). Амин, ключът на Вселената От Леонард Босиан (Продължение от кн. IX и край) Свещената дума на Изток и Запад След като се запозна четецът с идеята, която коренните гласни и тяхното значение са изразили в еврейския език и в другите букви, сега може да се заинтересува с проучването на думата Амин, разгледана по същия начин. Добре известното А м и н или А м н (което се произнася на еврейски Ом е й н) се предполагаше да е латинска дума, но, както всеки трябва да знае, тя е еврейска. При днешната си употребява, предполага се, тя е един глас на съгласяване, на завършък, т. е „нека бъде тъй“, „тъй трябва да бъде „, и пр. Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега. Нейната древност е несъмнена и дълговечността й, вероятно, е толкова голяма, колкото и на самата арийска раса.
към текста >>

Следователно, произходът й не е еврейски, а санскритски.
При днешната си употребява, предполага се, тя е един глас на съгласяване, на завършък, т. е „нека бъде тъй“, „тъй трябва да бъде „, и пр. Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега. Нейната древност е несъмнена и дълговечността й, вероятно, е толкова голяма, колкото и на самата арийска раса. Следователно, произходът й не е еврейски, а санскритски. Звукът на тая дума, както се употребява и сега в Индия и другаде, е Ом или, както се пише, А-у-м (A U M), като буквата М остава по-някога „затворена“ гласна, а по някога отворена като ме. Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване. Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел.
към текста >>

Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството.
За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост.
към текста >>

У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т .
Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега. Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството.
към текста >>

В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата.
Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр.
към текста >>

Еврейските имена и значения, свързани с буквите, са различни и при все това означават същите идеи.
29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен. Ако изследваме самата дума Амн буква по буква, значението й едва ли ще се измени. Тя е сродна още с Едното безгранично Всичко, но показва чрез буквите си, че реалното Едно е потенциално. Когато думата е написана Амн, А представлява пере или жезъл на власт, М — растящи стрели и Н — водна линия. Еврейските имена и значения, свързани с буквите, са различни и при все това означават същите идеи. Дали А-то се счита Алеф, Бик или Потенциална Сила, или като Перо или Орел (както по някога се е писало от египтяните), същата идея за есенциалната и потенциалната сила е там,както вече биде обяснена с оглед на Орела4). Перото или стрелата е също символ на тая скрита сила, невеществена и лека като перо, но без нищо реално или потентно. М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща. Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М).
към текста >>

М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща.
Тя е сродна още с Едното безгранично Всичко, но показва чрез буквите си, че реалното Едно е потенциално. Когато думата е написана Амн, А представлява пере или жезъл на власт, М — растящи стрели и Н — водна линия. Еврейските имена и значения, свързани с буквите, са различни и при все това означават същите идеи. Дали А-то се счита Алеф, Бик или Потенциална Сила, или като Перо или Орел (както по някога се е писало от египтяните), същата идея за есенциалната и потенциалната сила е там,както вече биде обяснена с оглед на Орела4). Перото или стрелата е също символ на тая скрита сила, невеществена и лека като перо, но без нищо реално или потентно. М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща. Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М). Така А може да бъде изразено метафизически Баща, М — майка и Н — син; или Себето, сянката или Не-Себето, и резултатът; Духът, Материята и проявената Вселена. Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината.
към текста >>

Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума.
Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога.
към текста >>

Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество.
Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно.
към текста >>

Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край).
Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край). ______________________________________ 1) Тук авторът критикува гледището на Макс Мюлер върху тоя стих. Ние изпущаме тая критика. 2) На еврейски Аба и Ама, а на английски като Па и Ма, понеже б се изменя на п. 3) Звукът В е разделящ, когато У или ОУ е свързващ. Еврейската буква се употребява по двата начина.
към текста >>

2) На еврейски Аба и Ама, а на английски като Па и Ма, понеже б се изменя на п.
Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край). ______________________________________ 1) Тук авторът критикува гледището на Макс Мюлер върху тоя стих. Ние изпущаме тая критика. 2) На еврейски Аба и Ама, а на английски като Па и Ма, понеже б се изменя на п. 3) Звукът В е разделящ, когато У или ОУ е свързващ. Еврейската буква се употребява по двата начина. 4) Вж. нашата книга: „Музиката на сферите“ . 5) „В Прибавката“ .
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“.
подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци.
към текста >>

Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“.
Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“. На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“. Епохата на „Големия ход“ се открива да е през лятото на 1909 г., когато се организираше всемирната църква на Водолея, а сега християнската ера (или времето на езичниците) е свършена и почва ерата на Водолея. Начиная от този „Големия ход“ до „първия проход“ или низката галерия, стига се до датата юли 1914 год., която фатално известява голямата война със своите каменни мерки, начертани преди хиляди години; този „низък проход“ се простира от ноември 1918 г.
към текста >>

След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно.
За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).
към текста >>

Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).
След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии.
към текста >>

„Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни.
Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит.
Учението е носило названието на някой свещеник или посветен. Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните народи според тяхната степен на цивилизация. Нашите религиозни въпроси биха предизвикали едно чувство на състрадание в древния посветен, неспособен да допусне, че разумни хора могат да игнорират съединението на култовете в една и съща религия. Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство. Само Израилтяните притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата. От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит. Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите. Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56692218780518