НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
463
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете
Евангелие
, беседи.
Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога.
Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете
Евангелие
, беседи.
Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля.
към текста >>
2.
2_08 ) Път към Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За тази цел изучавайте
Евангелието
на Йоана и после мислете доста дълго време върху Любовта на Христа, като се спрете и върху Любовта Му във връзка с Неговите страдания.
Те са благовествали. Един брат се обади: „Учителю, Вие споменахте в една от беседите, че още не сте ни говорил за Любовта. И което сте ни казал, е все още предговор. Говорили сте ни за подаръците на Любовта, но за самата Любов – все още нищо. Колко желаем, Учителю, да чуем онова за Любовта, което не сте ни открили или, моля, напътствайте ни как да се подготвим, за да я възприемем.“
За тази цел изучавайте
Евангелието
на Йоана и после мислете доста дълго време върху Любовта на Христа, като се спрете и върху Любовта Му във връзка с Неговите страдания.
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е довела готов да страда заради другите. После изобщо е необходимо размишление върху Любовта по пет минути в утринта, на обед и вечер. Освен това е необходимо да намирате хубавите, Божествени черти в хората, а не човешките им погрешки, и да ги обикнете. В Америка пътувахме във влака с една българка. Тя беше много интелигентна и красива жена, каза ми следната мисъл: „Като срещна един човек, старая се да намеря една добра негова черта и задържам ума си върху нея.
към текста >>
3.
2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братът каза: „В 17-та глава от
Евангелието
от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“
Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни. На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае Божията Любов да протече през всички сърца.
Братът каза: „В 17-та глава от
Евангелието
от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“
Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта. Братът каза: „Във време на събранията на групата ще изпратим мощна струя от Любов към всички същества и ще пожелаем да станат проводници на Любовта. Ще се постараем да възлюбим всички, да им изпращаме струи от Любов.“ Трябва да дойде едно просветление на съзнанието.
към текста >>
4.
3_01 ) Разумност в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например като четем
Евангелието
и всички свещени книги, ние влизаме в общение с Духовния свят, с неговите степени.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА Учителя беше в приемната стая сред млади хора и се отвори разговор, в който Той наблегна, че трябва да се изучава Природата. Всички прояви на Природата са все резултат на Разумните същества, които работят. Ние не трябва да търсим Разумните същества вън от Бога, но вътре в Него и трябва да търсим Бога в Разумните същества, защото всички наши хубави мисли и чувства са в зависимост от общата мисъл, която преобладава в Космоса и която се разнася навсякъде. Ние сме били винаги във връзка с нея, но не сме съзнавали това.
Например като четем
Евангелието
и всички свещени книги, ние влизаме в общение с Духовния свят, с неговите степени.
Когато Съществата ни говорят, трябва да бъдем отзивчиви. Когато Слънцето изгрява, да го посрещнем, да възприемем това, което то ни праща. Да се ползваме от мислите и чувствата, които идват в нас при съзерцание на слънчевия изгрев. Разумните същества в Природата, които ни помагат, са Служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви Ангел, той падна и се поклони и остана без сила.
към текста >>
5.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Четенето на
Евангелието
, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение.
Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема.
Четенето на
Евангелието
, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение.
Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр.
към текста >>
Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас,
Евангелието
– също.
У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура.
Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас,
Евангелието
– също.
Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал.
към текста >>
6.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В това отношение в
Евангелието
имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици.
Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното.
В това отношение в
Евангелието
имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци.
към текста >>
7.
5_26 ) Християнството носи принципите на бъдещата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като имате постижения при изучаване на
Евангелието
, така вие ще имате връзка с Напредналите същества.
Молитвата е важно средство за предпазване от изкушение. Човек трябва да се моли, за да не изпадне в изкушение, а когато се намира в изкушение, нека се моли и ще го надделее. Човек трябва да се пази от крайната доверчивост и от крайното подозрение, те са две крайности. Братът попита: „Как да се влезе във връзка с Напредналите Същества? “
Като имате постижения при изучаване на
Евангелието
, така вие ще имате връзка с Напредналите същества.
Дръжте християнската вълна. Трябва да знаете, че в бъдеще мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството. Христос понесе общочовешката карма. Единствено Учението на Христос носи общочовешка идея и принципите на бъдещата култура, затова от Невидимия свят е предназначено да стане в бъдеще общочовешка култура. Никой не може да се посвети, да влезе в общение със светиите, ако не е подготвил ум и сърце.
към текста >>
8.
6_01 ) Свещеният час
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на
Евангелието
, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги.
Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога.
Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на
Евангелието
, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги.
За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са влезли във връзка с Напредналите същества. Какъвто е бил Духовният свят едно време, такъв е и сега изобщо. Той се е изменил, но има връзка между миналото и настоящето. Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил. Съществата имат вече друго отношение към нас, понеже ние сме се изменили.
към текста >>
Четете
Евангелието
от Йоана, то е мистично.
Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите.
Четете
Евангелието
от Йоана, то е мистично.
Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка.
към текста >>
Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете
Евангелието
от Йоана.
Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък. Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега! “ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените.
Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете
Евангелието
от Йоана.
Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца.
към текста >>
9.
6_02 ) Изуй си обущата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Проучвайте 10-та, 11-та, 12-та, 13-та, 14-та, 15-та, 16-та, 17-та, 18-таи 19-та глави от
Евангелието
от Йоана, размишлявайте върху тях и влезте вътре в този дух, докато дойдете до разбирането на нещата.
Освен нощните часове, благоприятни през деня са следните: между 11 и 12 ч.; между 17 и 18 ч.; между 21 и 22 ч.; към 24 ч., като изключение. Забележете, че трябва да се създаде общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, от Божествения свят. Когато се създаде такова общество, то става огнище за тяхното идване. Тогава идват и образуват вътрешни интимни връзки. Изобщо казано, в тази област трябва да се започне с Христа.
Проучвайте 10-та, 11-та, 12-та, 13-та, 14-та, 15-та, 16-та, 17-та, 18-таи 19-та глави от
Евангелието
от Йоана, размишлявайте върху тях и влезте вътре в този дух, докато дойдете до разбирането на нещата.
Сега сте по-близо до Царството Божие, по-лесно можете да придобивате, отколкото по-рано. Една жена, като отишла в дома на един светия, трябвало да го почака там. Тя помела, донесла вода, изчистила. След това той ѝ преподавал. А някой отива наготово и иска да му преподават.
към текста >>
Вземете за размишление и концентрация първия стих от 15-та глава на
Евангелието
от Йоан: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ През тези десет дни вземете за проучване Посланието на апостол Павел към Колосяните и си изберете някои стихове за размишление.
Представи си, че едно Същество образува пред теб светла топка и ти я виждаш. Това е вече запознаване с едно от тези Висши същества. А ако иска Съществото да слезе по-долу до твоето съзнание, то може да вземе човешка форма. Упражнението, което ви дадох за проучване на някои глави от Йоана, прилагайте десет дни. След свършването му почнете второ упражнение за десет дни.
Вземете за размишление и концентрация първия стих от 15-та глава на
Евангелието
от Йоан: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ През тези десет дни вземете за проучване Посланието на апостол Павел към Колосяните и си изберете някои стихове за размишление.
към текста >>
10.
6_04 ) Право на Божествения Дух
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Размишлявайте върху стиховете на 15-та глава от
Евангелието
от Йоана.
Слушането е едно благословение. Ако Земята не възприеме дъжд, сняг, роса и пр., тя щеше ли да има извори? Прочетете Седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10-а страница; от втора беседа – 12-а стр.; от трета беседа – 3-та стр.; от четвърта беседа – 14-а стр.; от пета беседа – 9-а стр.; от шеста беседа – 7-а стр.; от седма беседа – 8-а стр.; от осма беседа – 5-а стр.; от девета беседа – 3-та стр.; от десета беседа – 11-а страница. После проучвайте Светът на великите души; всеки ден размишлявайте върху едно изречение. Проучвайте и размишлявайте върху Рилските беседи Двигатели в Живота.
Размишлявайте върху стиховете на 15-та глава от
Евангелието
от Йоана.
Там има материал за концентрация. Проучете и книгата на Исайя като теглите с жребие главите.
към текста >>
11.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Четете от
Евангелието
от Йоана – от 10-та глава до 19-та глава и размишлявайте върху тези глави, за да влезете в контакт с Духа, за да разберете нещата.
СЕДЕМ ГРУПИ ПО ТРИМА В частен разговор с един брат Учителя каза: Усърдно се молете и чакайте, докато получите упътвания отвътре. Вътрешното просветление ще дойде по три начина: физически, астрален и умствен.
Четете от
Евангелието
от Йоана – от 10-та глава до 19-та глава и размишлявайте върху тези глави, за да влезете в контакт с Духа, за да разберете нещата.
Когато се запознаете с Христа, ще имате връзка и с Напредналите същества. Това е правият път за свързване с тези Същества. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя. А има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани.
към текста >>
Как трябва да четеш
Евангелието
от Йоана и други свещени книги?
Човек трябва да бъде носител на Божествени мисли. Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането.
Как трябва да четеш
Евангелието
от Йоана и други свещени книги?
Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете. И като свършиш четенето, пак с молитва благодари. При всяко четене почвай и свършвай с молитва. И като дойдеш всред четенето до някое място, което не разбираш, пак се помоли за разбиране. Стана дума за свещения език.
към текста >>
12.
6_08 ) Царството Божие със сила се взема
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от
Евангелието
от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие.
За да се научи човек да се концентрира, трябва да бъде по-близо до хора, които се концентрират, и да дружи с тях. Едни от други хората се ползват. Направете за десет дни следното упражнение: вземете 96 Псалом и 103 Псалом и размишлявайте върху тях, като направите и едно сравнение между двата псалма. Вземете 15-та глава и 21-ва глава от Притчите, размишлявайте върху тях и ги сравнете. После, направете сравнение между псалмите и притчите.
В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от
Евангелието
от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие.
Тази светла мисъл ще държите в ума си десет дни и ще видите какви мисли ще дойдат в ума ви, които ще записвате. Тази мисъл ще стои като една семка – ще я посеете и ще видите какво ще изникне. След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден. Те са 66 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава.
към текста >>
13.
6_10 ) Ореол около главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви дам да размишлявате върху Първото съборно послание на Йоана и върху стиха от
Евангелието
от Йоана: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“
Макар и да знае, той винаги проверява знанието си – каквото и да му се каже, той ще слезе да провери. Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Трябва да се възприема Божествената светлина и да се разпръсква наоколо. Ще се образува ореол около главата.
Ще ви дам да размишлявате върху Първото съборно послание на Йоана и върху стиха от
Евангелието
от Йоана: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“
Проучете и размишлявайте и върху 12-та глава на Исайя. Изучавайте Библията. Това значи да имате съприкосновение с всички онези, които са я писали и не само във времето, когато те са писали, но и в днешно време, сега. Божият Дух, който е работил чрез всички тези хора през този дълъг период, работи и днес и ви обяснява нещата по един друг начин, дава по-голяма светлина върху същия предмет.
към текста >>
14.
6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Евангелието
от Йоана е
Евангелие
на Любовта.
– Блажени тези, които жалят, че хората не искат да се споразумеят, за да дойде Царството Божие. Всеки от дванадесетте апостоли имаше по една особена черта, по една добродетел. Те отговарят на дванадесетте зодиакални знаци. Откровението на Йоана е за най-учените хора. В Откровението е казано: „И чух, че цялото създание е примирено“; значи в края всички се примиряват.
Евангелието
от Йоана е
Евангелие
на Любовта.
Като размишлява човек върху Евангелието от Йоана, ще се свърже с Любовта. Ще ви дам да размишлявате върху стиха: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ После изберете си десет глави от Притчите, като теглите билетчета, и ще размишлявате върху тези, които ви се паднат.
към текста >>
Като размишлява човек върху
Евангелието
от Йоана, ще се свърже с Любовта.
Всеки от дванадесетте апостоли имаше по една особена черта, по една добродетел. Те отговарят на дванадесетте зодиакални знаци. Откровението на Йоана е за най-учените хора. В Откровението е казано: „И чух, че цялото създание е примирено“; значи в края всички се примиряват. Евангелието от Йоана е Евангелие на Любовта.
Като размишлява човек върху
Евангелието
от Йоана, ще се свърже с Любовта.
Ще ви дам да размишлявате върху стиха: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ После изберете си десет глави от Притчите, като теглите билетчета, и ще размишлявате върху тези, които ви се паднат.
към текста >>
15.
6_12 ) Растителни инсталации
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще започнете с
Евангелието
от Лука.
Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия в този ред: Лука, Йоана, Матея и Марка.
Ще започнете с
Евангелието
от Лука.
При Лука ще изучавате Любовта на хората, които имат стремеж към Бога и гледат нагоре. Ще четете Лука, за да разберете Любовта, която се стреми към Бога. Ако искате най-чистия стремеж към Бога, четете Лука. Ако искате най-чистата Любов, четете Йоана. Ще четете Йоана, за да разберете Любовта, която слиза от Бога.
към текста >>
16.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел
Евангелието
и станал религиозен.
Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта.
Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел
Евангелието
и станал религиозен.
Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва? “ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината? “ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого. И казвал: „По-рано спорех, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели.
към текста >>
17.
7_20 ) Отношение към страданието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от
Евангелието
от Йоана и всичко ще отмине.
Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни. Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба. Имай широко сърце! Ти си в един свят, пълен със звезди – всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!
“ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от
Евангелието
от Йоана и всичко ще отмине.
Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим.
към текста >>
18.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се занимава с
Евангелието
, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване.
Ако човек яде чесън и има туберкулоза, ще се излекува, а ако няма, няма да го хване. Но, разбира се, трябва да се спазва съчетанието на храните. Например не може да се съчетава прясно мляко с чесън. 1.13. Болният да има вяра. В каквото вярва човек, това става.
Да се занимава с
Евангелието
, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване.
1.14. Болният да пие житена вода. След като се свари житото, да пие от сока. 1.15. След като ври царевицата един час, да пие от царевичната вода. 1.16. Всеки ден да прави бавни разходки сутрин и вечер – всичко два часа на ден. Сутрин ако ходи, може вечер да не ходи.
към текста >>
19.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки ден да прави връзка с Бога, да се моли, да чете
Евангелието
и беседите.
14.2. Диета: много лека, лесносмилаема храна. Да избягва киселите, солените и лютивите храни. После, да избягва храни, богати с белтъчни вещества – албумин. Да се храни повече с плодове: ябълки, круши, варени сливи и пр. Да засили вярата си, да работи върху вярата.
Всеки ден да прави връзка с Бога, да се моли, да чете
Евангелието
и беседите.
15. Пясък в бъбреците Ще се вземат шестдесет върбови листа и ще се сварят в един литър вода. Когато заври водата, тогава ще се пуснат листата и ще врат десет-петнадесет минути. От тази вода болният ще употребява сутрин, на обед и вечер по една чаена чаша или само сутрин и вечер. Тази вода помага за изхвърляне на пясъка от жлъчката и бъбреците.
към текста >>
20.
21) Дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането.
Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер. При вдишване, задържане и издишване може да изговаряте мислено известни мисли и формули. Например изречението: „Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал! “, ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или може да изберете за същата цел някое изречение от Библията.
Може да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането.
Или пък направете следното: при вдишване да изговорите мислено един път „Отче наш“, при задържане – също, и при издишване – също. Такива вдишки може да правите сутрин, обед и вечер по десет пъти. А може да изговорите мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва, общо един път. А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи. Същото направете при задържане и при издишване.
към текста >>
21.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се моли, да му четат
Евангелието
, беседите и лекциите.
Гръбнакът да се излага на слънце, а главата да бъде на сянка. Почва се от половин час и времето се увеличава постепенно, докато се стигне до час и половина. Начален час е 7 ч. сутринта. 18.5. Вегетарианство. 18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране.
Да се моли, да му четат
Евангелието
, беседите и лекциите.
18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове.
към текста >>
22.
47) Но ви избрах от света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Глава 9,
Евангелие
на Йоана, ст. 9-19
НО ВИ ИЗБРАХ ОТ СВЕТА На 4 юни 1928 г. пристигнахме на Ел-Шадай в 8 ч. При сутринната молитва се прочетоха следните места от Библията:
Глава 9,
Евангелие
на Йоана, ст. 9-19
Глава 15, Евангелие на Йоана, ст. 10-25 След това се произнесе Псалом 91. Към 10 ч. започна разговор. Любовта е голяма сила.
към текста >>
Глава 15,
Евангелие
на Йоана, ст. 10-25
НО ВИ ИЗБРАХ ОТ СВЕТА На 4 юни 1928 г. пристигнахме на Ел-Шадай в 8 ч. При сутринната молитва се прочетоха следните места от Библията: Глава 9, Евангелие на Йоана, ст. 9-19
Глава 15,
Евангелие
на Йоана, ст. 10-25
След това се произнесе Псалом 91. Към 10 ч. започна разговор. Любовта е голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси и това приложете във вашия личен живот.
към текста >>
23.
55) Островът на блажените
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След молитвите се прочете глава 10-а от
Евангелието
на Матея.
Сега температурата е вече 11 градуса. Любовта не е в думите. Когато излиза Любовта от теб, без да говориш, тя тече като вода. Човек да не подпушва изворите на Живота. На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла.
След молитвите се прочете глава 10-а от
Евангелието
на Матея.
Изпълнихме Гимнастическите упражнения. Към 9.30 ч. започна разговор. Учителя каза: На англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна.
към текста >>
24.
73) Спирайте се върху общите принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Евангелие
от Йоана, глава 3, ст. 3
В неделя на 4 юли 1926 г., в 5 ч. и 45 мин. духовната група се събра на Изгрева в присъствието на Учителя. Изпълнихме следния ред: Тайна молитва.
Евангелие
от Йоана, глава 3, ст. 3
Беседи, Първа серия, 20 стр. Послание към римляните, глава 9, ст. 10 Беседи, Втора серия, 3 стр. Евангелие от Лука, глава 18, ст. 21-22 Започна разговор, в който Учителя каза между другото:
към текста >>
Евангелие
от Лука, глава 18, ст. 21-22
Тайна молитва. Евангелие от Йоана, глава 3, ст. 3 Беседи, Първа серия, 20 стр. Послание към римляните, глава 9, ст. 10 Беседи, Втора серия, 3 стр.
Евангелие
от Лука, глава 18, ст. 21-22
Започна разговор, в който Учителя каза между другото: Сравнете вашия живот с живота на растенията: те имат диаметрално противоположния процес. Всяко растение отива към центъра на Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре. И когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре. Слизането надолу вие го наричате падане и страдание.
към текста >>
25.
74) Течение на живот Отгоре
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Светото
Евангелие
от Матея, глава 12
Съгреши ли човек, става невъзприемчив към това течение, явява се преграда помежду им. Това е причината – като че ли умът се обвива с материя и болният трябва да се обърне към Бога и да се моли. Болният да чете или близките му да четат: Псалом 38 Исаия, глава 63
Светото
Евангелие
от Матея, глава 12
Светото Евангелие от Йоана, глава 3 Светото Евангелие от Лука, глава 4 Светото Евангелие от Марка, глава 5
към текста >>
Светото
Евангелие
от Йоана, глава 3
Това е причината – като че ли умът се обвива с материя и болният трябва да се обърне към Бога и да се моли. Болният да чете или близките му да четат: Псалом 38 Исаия, глава 63 Светото Евангелие от Матея, глава 12
Светото
Евангелие
от Йоана, глава 3
Светото Евангелие от Лука, глава 4 Светото Евангелие от Марка, глава 5
към текста >>
Светото
Евангелие
от Лука, глава 4
Болният да чете или близките му да четат: Псалом 38 Исаия, глава 63 Светото Евангелие от Матея, глава 12 Светото Евангелие от Йоана, глава 3
Светото
Евангелие
от Лука, глава 4
Светото Евангелие от Марка, глава 5
към текста >>
Светото
Евангелие
от Марка, глава 5
Псалом 38 Исаия, глава 63 Светото Евангелие от Матея, глава 12 Светото Евангелие от Йоана, глава 3 Светото Евангелие от Лука, глава 4
Светото
Евангелие
от Марка, глава 5
към текста >>
26.
15) Голямото Eвангелие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ГОЛЯМОТО
ЕВАНГЕЛИЕ
ГОЛЯМОТО
ЕВАНГЕЛИЕ
Един евангелист бе приет от Учителя. След първата обмяна на мисли гостът зададе следния въпрос: „Христос Бог ли е, или не е? “ Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за себе си. Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи.
към текста >>
Въпрос: Вие приемате ли Учението на
Евангелието
?
Един евангелист бе приет от Учителя. След първата обмяна на мисли гостът зададе следния въпрос: „Христос Бог ли е, или не е? “ Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за себе си. Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи.
Въпрос: Вие приемате ли Учението на
Евангелието
?
Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.? Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми. От Божията Любов излиза Животът.
към текста >>
Много е писано, но Голямото
Евангелие
го няма, налице е само малкото
Евангелие
.
“ Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за себе си. Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи. Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието? Каквото е писано, приемам го.
Много е писано, но Голямото
Евангелие
го няма, налице е само малкото
Евангелие
.
Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.? Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми. От Божията Любов излиза Животът. От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата.
към текста >>
27.
17) Да давате разумно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За облекчение произнасяйте силни стихове от
Евангелието
, а именно:
ДА ДАВАТЕ РАЗУМНО Една сестра няколко седмици изпитваше непоносима скръб, без да открива причините за това състояние. Учителя ¢ каза: Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но Вие не се намесвайте и без да се боите, ще имате вяра.
За облекчение произнасяйте силни стихове от
Евангелието
, а именно:
„Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ „Истинските поклонници на Бога са тези, които Му се кланят с Дух и Истина.“ „Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“
към текста >>
28.
30) И най-малката грубост я препятства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изваждайте из
Евангелието
това, което е съществено и което може да приложите.
Това е тьрпелив човек. Има неща, които стават, които и ангелите не знаят. Има неща, които стават, които и светиите не знаят. Въпрос: Как да се развива човек духовно? Четете духовни книги.
Изваждайте из
Евангелието
това, което е съществено и което може да приложите.
Има неща, които могат да се приложат. Ние, като повдигаме другите хора, повдигаме себе си. Една аналогия: нали като се занимава човек с градинарство, придобива познания за растенията? Ако не се занимава, ще бъде невежа. Естественият свят е свят на Абсолютна свобода.
към текста >>
29.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в
Евангелието
, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат.
Не, те всякога се явяват, за да ви спасят. Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие.
Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в
Евангелието
, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат.
И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не са в стьлкновение един с друг, а работят заедно. Важно е не само това, което Бог е говорил едно време, но и това, което днес изявява.
към текста >>
И именно защото го няма в
Евангелието
, затова и се казва.
Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие. Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат.
И именно защото го няма в
Евангелието
, затова и се казва.
Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не са в стьлкновение един с друг, а работят заедно. Важно е не само това, което Бог е говорил едно време, но и това, което днес изявява. Трябва да слушаме гласа Божий, Който сега говори в нас.
към текста >>
30.
36) Когато всеки дойде на мястото си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Проучете за девет месеца Светото
евангелие
от Йоана.
КОГАТО ВСЕКИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО СИ Един брат от провинцията посети Учителя и пожела Той да му каже някои методи, по които да работи върху себе си.
Проучете за девет месеца Светото
евангелие
от Йоана.
През първия месец всеки ден прочитайте по една глава и отбелязвайте кои стихове са ви направили голямо впечатление. После, след като привършите последната, двадесет и първа глава, през останалите дни на първия месец и до края на третия месец всеки ден размишлявайте върху прочетеното – върху една глава или върху част от нея, специално подбрана за размишление. През второто и третото тримесечие направете същото. При проучването на това Евангелие ставайте в 4 ч. сутринта и размишлявайте.
към текста >>
При проучването на това
Евангелие
ставайте в 4 ч.
Един брат от провинцията посети Учителя и пожела Той да му каже някои методи, по които да работи върху себе си. Проучете за девет месеца Светото евангелие от Йоана. През първия месец всеки ден прочитайте по една глава и отбелязвайте кои стихове са ви направили голямо впечатление. После, след като привършите последната, двадесет и първа глава, през останалите дни на първия месец и до края на третия месец всеки ден размишлявайте върху прочетеното – върху една глава или върху част от нея, специално подбрана за размишление. През второто и третото тримесечие направете същото.
При проучването на това
Евангелие
ставайте в 4 ч.
сутринта и размишлявайте. За размишление употребете от половин до един час. При размишлението освободете мисълта си, като че сте поставен в някое обширно място, а не да се чувствате като човек, когото притесняват да си изплати дълга, или като човек, който мисли, че има да взема от някого. Не, свободен ще бъдете. Темпераментът ви е активен, но вашата активност е придружена със сътресения.
към текста >>
При четенето на Йоановото
евангелие
мислете и върху седемте добродетели.
Такава нервност хората наричат „нервен човек“. Въдворете най-първо хармония във Вас самия. Само по закона на хармонията можете да влезете в съгласие с Божественото и да възприемате мислите, които идат от Божествения свят. В противен случай атмосферата бива размътена и тогава не може да се възприема. Очаквайте резултати, но не непременно велики, защото в Природата всякога великото започва с нещо микроскопическо и ако имаме една малка придобивка, тя ще се увеличи.
При четенето на Йоановото
евангелие
мислете и върху седемте добродетели.
Разпределете ги така: първите два месеца ще размишлявате върху Любовта, вторите два месеца – върху Мъдростта, третите два месеца – върху Истината, Правдата и Добродетелта, а последните три месеца ще бъдат предназначени за размишление върху кротостта и въздържанието. Печалбата си ще намерите в кротостта и въздържанието. Усилването на Любовта си ще констатирате при кротостта и въздържанието. Кроткият човек е силен и издръжлив. Само силният може да бъде кротък, слабият – никога.
към текста >>
31.
38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прочетете
Евангелието
на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание.
А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание.
Прочетете
Евангелието
на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание.
Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието.
към текста >>
32.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в
Евангелието
на Матея и в това на Лука.
След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет.
Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в
Евангелието
на Матея и в това на Лука.
Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген. Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа, кубатурата на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят. И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма.
към текста >>
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в
Евангелието
на Матея.
Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос.
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в
Евангелието
на Матея.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
към текста >>
33.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от
Евангелието
на Йоана.
НА РАЗСЪМВАНЕ36 Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето.
Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от
Евангелието
на Йоана.
Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването.
към текста >>
Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в
Евангелието
: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4).
Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака.
Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в
Евангелието
: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4).
Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието.
към текста >>
34.
58) Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато чете
Евангелието
, и когато върши Волята Божия, човек се свръзва с Христа.
Братът попита какво трябва да направим, за да ни се яви Христос. С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свръзва с Христа, когато мисли за Него.
И когато чете
Евангелието
, и когато върши Волята Божия, човек се свръзва с Христа.
Когато човек мисли за Христа, то неговата мисъл се свръзва с мисълта на Христа и така се обогатява. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите заповеди.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално.
към текста >>
35.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
попита Учителя за езотеричната страна на
Евангелието
.
С него могат да се оценят радостите, които ще дойдат. Без скръбта радостта ще остане неоценена. Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката душа, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили. ПИСМО № 7 Италианецът К.
попита Учителя за езотеричната страна на
Евангелието
.
Учителя отговори: Трябва да се знае, че в живота има единство. Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно.
към текста >>
Евангелието
на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е
Евангелие
на Любовта.
Трябва да се знае, че в живота има единство. Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената.
Евангелието
на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е
Евангелие
на Любовта.
Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8 Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов. Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде.
към текста >>
Именно това е мистичната страна в
Евангелието
на Йоана.
Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта.
Именно това е мистичната страна в
Евангелието
на Йоана.
Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8 Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов. Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде. Учителя отговори така:
към текста >>
Прочетете
Евангелието
на Йоана, всеки ден си избирайте по един стих и размишлявайте върху него.
Вечерно време измивайте краката си с топла вода. Употребявайте сурово зеле, като го дъвчете бавно, също така – моркови, ряпа, варени картофи с малко сол и масло. По възможност избягвайте месната храна. Един-два пъти на седмица сварявайте жито и го яжте с малко сол или захар. Следвайте цял месец тези препоръки, вижте има ли микроскопическо подобрение и ми опишете в какво точно се състои то.
Прочетете
Евангелието
на Йоана, всеки ден си избирайте по един стих и размишлявайте върху него.
ПИСМО № 10 Една рускиня, живееща в Съединените щати, помоли Учителя да бъде приета за ученичка. Учителя ¢ отговори веднага, кратко и лаконично. Любовта е, която държи учениците с Учителя. Имате ли Любов, вие сте в пътя на ученика и светлината на Учителя ви озарява и ръководи.
към текста >>
36.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
Евангелието
на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята. Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него.
В
Евангелието
на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението ѝ и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му Му казваха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мене? Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това.
към текста >>
37.
99) Трябва друг мироглед
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Евангелието
е кибритена кутия, но ако знаят как да я драскат, ще ги ползва.
Редакторът: Американските милиардери, като имат толкова богатство, защо искат тези милиарди? Това е тяхно разбиране, но то не се различава от това на европейците. Не могат да намерят изходен път, а Божествените идеи чакат вътре в тях. Например трябва да се запали огън. Вече доста кибритени кутии се продават и всеки от тях би могъл да си купи такава.
Евангелието
е кибритена кутия, но ако знаят как да я драскат, ще ги ползва.
Редакторът: В България какво бихме направили, за да смекчим това тежко бреме, което тормози народа? Истината трябва да се говори на този народ. Дайте му такава литература, за да дойде до ново разбиране на живота. Идвали са вестникари при мен и аз съм се чудел, че са големи майстори да говорят истината наопаки. Редакторът: Масата иска макар и малко материални блага, за да може да преживява, за да може да си почива и да има условия за живот.
към текста >>
38.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При изгрев слънце изпълнихме следната програма: „Добрата молитва”,
Евангелие
от Йоана, гл.
Тръгнахме от моста за хижата и стигнахме в 2 часа след обед. Легнахме си в 7 вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата температурата беше +5 °С, а горе на Мусала при изгрев слънце беше +2,9 °С.
При изгрев слънце изпълнихме следната програма: „Добрата молитва”,
Евангелие
от Йоана, гл.
10, 10 ÷ 12. След това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят каза, че му е скучно тук. Учителя каза: „На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие тук, в работата си.
към текста >>
39.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да четете и
Евангелието
.
* * * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: „В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от общия младежки клас.
Трябва да четете и
Евангелието
.
Тази работа вършете пред всяка друга работа. Обезателно да четете беседите и лекциите. Да намерите време за това.” Учителя каза: „В това е именно силата им. Да се упражнява жив умът, да се впрегне умът на работа и да се търси вътрешен смисъл на думите и беседите.
към текста >>
40.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например може да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишане.
Времето на задържане постепенно ще увеличавате: 1 минута, минута и половина, две минути, две и половина и пр. Сега ще ви дам дихателно упражнение от друг характер. При тези упражнения има известни мисли, известни формули, които трябва да се изговорят мислено. Например при вдишването, при задържането и при издишването може да изговаряте мислено следните думи: „МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ, ГОСПОДИ, ЗА БЛАГАТА, КОИТО СИ МИ ДАЛ.” Това изречение ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или може да изберете някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел.
Например може да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишане.
Или може да направите следното. При вдишване да изговаряте мислено „Отче наш”, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения може да правите сутрин, на обед и вечер по десет, а може да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване „Добрата молитва” общо един път. Може да изговорите мислено при вдишване думите: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ” (3 пъти - всичко 9 пъти). Същото ще направите при задържане и при издишване.
към текста >>
41.
Изгрев, 5.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После размишлявайте върху стиховете на 15 глава от
Евангелието
на Йоана.
После друга работа: прочетете 150-те „Псалми Давидови” и намерете кой псалм към коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, до Духовния и до човешкия свят. После проучвайте „Светът на великите души”. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи „Двигатели на живота”.
После размишлявайте върху стиховете на 15 глава от
Евангелието
на Йоана.
Там има материал за концентрация. Размишлявайте и изучавайте седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10 стр., от втора беседа - 12 стр., от трета беседа - 3 стр., от 14 беседа - 14 стр., от 5 беседа - 9 стр., от шеста беседа - 7 стр., от седма беседа - 8 стр., от осма беседа - 5 стр., от девета беседа - 3 стр., от 10 беседа - 11 страница. Ученикът трябва да види докъде едно желание е Божествено. Трябва да излезем от света на колебанията, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е радост и веселие, дето има хармония. Човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои.
към текста >>
42.
08.Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С проучването на
Евангелието
ще дойдеш до Любовта.
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка, сянка на любовта. Този човек, когото обичаш с Божествена любов, ако е бил болен, ще оздравее, ще стане по-добър, по-умен, ще развие известни дарби, способности и пр. Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе." Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен.
С проучването на
Евангелието
ще дойдеш до Любовта.
От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана. Учителят го нарича Евангелието на Любовта. Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза.
към текста >>
Учителят го нарича
Евангелието
на Любовта.
Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе." Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта. От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана.
Учителят го нарича
Евангелието
на Любовта.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане.
към текста >>
Ще прочетеш една глава от
Евангелието
или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието.
Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта. От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана. Учителят го нарича Евангелието на Любовта. Можеш да си служиш и с другите.
Ще прочетеш една глава от
Евангелието
или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието.
Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
към текста >>
С твоето въображение живо да си представиш една сцена от
Евангелието
.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане.
С твоето въображение живо да си представиш една сцена от
Евангелието
.
Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе.
към текста >>
43.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от
Евангелието
, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе.
И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от
Евангелието
, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от
Евангелието
, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик.
Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от
Евангелието
, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик.
Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача." Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. "Няма друг такъв характер като Христа.
към текста >>
44.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работа върху
Евангелието
на Йоана
Работа върху
Евангелието
на Йоана
(Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) Професор д-р Херман Бек в книгите си "Космичният ритъм В Евангелието на Марка" и "Космичният ритъм В Евангелието на Иоана" изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм. Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей.
към текста >>
Професор д-р Херман Бек в книгите си "Космичният ритъм В
Евангелието
на Марка" и "Космичният ритъм В
Евангелието
на Иоана" изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм.
Работа върху Евангелието на Йоана (Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.)
Професор д-р Херман Бек в книгите си "Космичният ритъм В
Евангелието
на Марка" и "Космичният ритъм В
Евангелието
на Иоана" изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм.
Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
към текста >>
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от
Евангелието
на Марка.
По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака.
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от
Евангелието
на Марка.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
към текста >>
От девета глава до края на
Евангелието
иде третият кръг от същите знакове.
После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава.
От девета глава до края на
Евангелието
иде третият кръг от същите знакове.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията.
към текста >>
Херман Бек разглежда
Евангелието
на Иоана.
Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф.
Херман Бек разглежда
Евангелието
на Иоана.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
към текста >>
Например Иоан в 12-та глава на
Евангелието
казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
Например Иоан в 12-та глава на
Евангелието
казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>
Също така, като четем
Евангелието
на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото
Евангелие
.
Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам.
Също така, като четем
Евангелието
на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото
Евангелие
.
С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение.
към текста >>
С четенето на
Евангелието
от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие.
С четенето на
Евангелието
от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение.
към текста >>
В десета глава от
Евангелието
на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
В десета глава от
Евангелието
на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на
Евангелието
от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките.
Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на
Евангелието
от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките.
Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
към текста >>
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху
Евангелието
на Иоана.
Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене."
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху
Евангелието
на Иоана.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа.
към текста >>
Евангелието
на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана.
Евангелието
на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
към текста >>
Учителят я нарича
Евангелие
на Любовта.
Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Учителят я нарича
Евангелие
на Любовта.
В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?
към текста >>
Значи в
Евангелието
на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа.
Значи в
Евангелието
на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа.
към текста >>
Защо в това
Евангелие
Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това
Евангелие
Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
към текста >>
Този израз се споменава на много места в
Евангелието
.
В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?
Този израз се споменава на много места в
Евангелието
.
Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана.
към текста >>
Нека разгледаме как да се занимава човек с
Евангелието
на Иоана.
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
Нека разгледаме как да се занимава човек с
Евангелието
на Иоана.
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
към текста >>
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с
Евангелието
на Иоана.
Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана.
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с
Евангелието
на Иоана.
Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа.
към текста >>
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху
Евангелието
на Иоана.
Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху
Евангелието
на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
към текста >>
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху
Евангелието
на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху
Евангелието
на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава.
към текста >>
Учителят препоръчва да се проучава
Евангелието
на Иоана по следния начин.
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение.
Учителят препоръчва да се проучава
Евангелието
на Иоана по следния начин.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година.
към текста >>
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на
Евангелието
и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на
Евангелието
и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
към текста >>
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на
Евангелието
.
Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на
Евангелието
.
Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът.
към текста >>
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху
Евангелието
на Иоана.
След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху
Евангелието
на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес.
към текста >>
Всеки ден четете
Евангелието
и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да
Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света.
Всеки ден четете
Евангелието
и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да
постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
към текста >>
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и
Евангелието
.
На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и
Евангелието
.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
към текста >>
При размишлението на отделни стихове от
Евангелието
на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието.
При размишлението на отделни стихове от
Евангелието
на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
към текста >>
Една от най-важните цели на размишлението върху
Евангелието
на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
Една от най-важните цели на размишлението върху
Евангелието
на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>
Това е и главната цел на заниманието с
Евангелието
на Иоана.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
Това е и главната цел на заниманието с
Евангелието
на Иоана.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
към текста >>
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с
Евангелието
на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с
Евангелието
на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху
Евангелието
на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху
Евангелието
на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>
Постепенно, чрез такава работа върху
Евангелието
, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
Постепенно, чрез такава работа върху
Евангелието
, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
към текста >>
Чрез работа върху
Евангелието
на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта.
Чрез работа върху
Евангелието
на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
към текста >>
Ще дам няколко примера, взети от
Евангелието
на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Ще дам няколко примера, взети от
Евангелието
на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили.
към текста >>
Първата глава от
Евангелието
на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от
Евангелието
на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
към текста >>
Казва се в
Евангелието
, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря.
Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
Казва се в
Евангелието
, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря.
Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
към текста >>
В пета глава от
Евангелието
на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.
" С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила."
В пета глава от
Евангелието
на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
към текста >>
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на
Евангелието
на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на
Евангелието
на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>
Обаче ученикът, като работи върху
Евангелието
на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
Обаче ученикът, като работи върху
Евангелието
на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения.
към текста >>
В
Евангелието
има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава.
Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат."
В
Евангелието
има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава.
Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика. Учителят е дал методи за това.
към текста >>
45.
Екскурзия на 4 юни 1929 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При молитвата, която направихме тази сутрин на Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от
Евангелието
на Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото
Евангелие
, от 10 до 25 стих.
Екскурзия на 4 юни 1929 година
При молитвата, която направихме тази сутрин на Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от
Евангелието
на Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото
Евангелие
, от 10 до 25 стих.
След това произнесохме 91 псалм. - Любовта е голяма сила! Най-първо ще се освободите от механичните процеси! Приложете това във вашия личен живот! Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен.
към текста >>
46.
Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После можете да вземете за концентриране от
Евангелието
на Йоана 14 гл.
Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му стават по-ясни. Един брат попита: - Върху коя мисъл е най-добре да концентрираме съзнанието си при тези упражнения? Учителя каза: - Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя".
После можете да вземете за концентриране от
Евангелието
на Йоана 14 гл.
21 стих; 14 гл., 23 стих; 15 гл. 7 стих. Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная". Той е бил извън тялото си. - Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа?
към текста >>
47.
Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Свързва се с Него, когато чете
Евангелието
.
- С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мисилим с Любов за Христа. Да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свързва с Христа^когато мисли за Него.
Свързва се с Него, когато чете
Евангелието
.
Свързва се с Него, когато върши Волята Божия. Когато човек мисли за Христа, неговата мисъл се свързва с мисълта на Христа и получава нещо от нея. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите заповеди". Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция.
към текста >>
48.
09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прочетохме Добрата Молитва и
Евангелието
от Йоан — 10 гл., 10-12 стих.
И колкото децата по напредват, толкова и връзките между тях стават по-интимни. Човек мъчно се осъзнава, трябва да го сложат натясно, за да се осъзнае. След това тръгнахме от моста за хижата и стигнахме към 2 часа. Легнахме си в 7 часа вечерта и сутринта, точно в 4 часа тръгнахме от хижата за връх Мусала и стигнахме там в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата, температурата беше -5° С под нулата, а горе на върха при изгрева на слънцето +2° С над нулата.
Прочетохме Добрата Молитва и
Евангелието
от Йоан — 10 гл., 10-12 стих.
След това влязохме в наблюдателницата и наблюдателят ни каза, че му било скучно тук, защото не знае как да внесе разнообразие в работата си. Между другото, той би трябвало да има и вътрешна работа. Тук за наблюдател трябва да пратят набожен човек, които да се посвети на науката. След това излязохме и седнахме на поляната на върха и стояхме до 11,30 часа. Времето се стопли и в 11 часа преди обед беше +28 .
към текста >>
49.
10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Четете беседите и
Евангелието
.
Правата мисъл е Божествена мисъл и трябва да имате желание тя да се реализира във вас като Любов. Бог трябва да бъде във вас като слънцето — някой ден може да не го виждате, има облаци, но всеки път през облаците минава неговата светлина и топлина и вие знаете, че облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но реалността — Бог ще си стои всякога. Не мислете, че Бог ни е забравил. Не, ние сме го забравили и все е едно, когато едно дете не знае името на баща си и майка си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери.
Четете беседите и
Евангелието
.
Вършете това пред всяка друга работа. Трябва да намерите време за това... За да се упражни умът ви, да го впрегнете на работа и да търсите вътрешния смисъл на всичко. Влизането в тази вътрешна школа зависи от благоволението на Бога и на когото Бог благоволява, той влиза. То е много сериозна работа, иска се концентриране, самоотричане, ум, изпълнение Волята Божия, подем на Духа, Вдъхновение, учене, работа, усилия в това отношение.
към текста >>
50.
24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Четенето на
Евангелието
и беседите трябва да става с разбиране и приложение.
Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала.
Четенето на
Евангелието
и беседите трябва да става с разбиране и приложение.
Четете, мислете и прилагайте! Самовъзпитавайте се и възпитавайте (деца и възрастни). В беседите са скрити истините, четете и тази работа вършете пред всяка друга; ще намерите време за това, нали ме разбирате? В тези беседи се съкращава извънредно много времето на вашето развитие. И всичко, което е казано в тях, сега трябва да го опитате (приложите).
към текста >>
51.
25. ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще прочетете 3 пъти
Евангелието
от Йоан и ще отбележите стиховете, които са ви направили най-голямо впечатление.
ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪПРОС: Кажете ни някои методи, с които да работим върху себе си.
Ще прочетете 3 пъти
Евангелието
от Йоан и ще отбележите стиховете, които са ви направили най-голямо впечатление.
Всеки ден ще четете по една глава и ще размишлявате върху прочетеното. Всеки ден ставайте в 4 часа за размишление и размишлявайте най-малко по 1/2 час — 1 час. Вашата активност е придружена с нервност, затова най-напред трябва да въдворите хармония в себе си. Само по този начин можете да възприемете мислите, които идват отгоре — иначе атмосферата ще е размътена. После, мислете върху седемте добродетели.
към текста >>
52.
28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Размишлявайте върху
Евангелието
на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене.
Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор. Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос.
Размишлявайте върху
Евангелието
на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене.
Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там.
към текста >>
53.
33. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изучавайте
Евангелието
на Йоан, мислите върху любовта на Христос, като се спрете върху нея, във връзка с Неговите страдания.
Да мисли човек за Бога и тайно да се моли, това е най-силният метод, за да се прояви любовта у него. Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос у вас и тя сама по себе си ще ви се разкрие. Затова и човек трябва да има и стремеж за това. Трябва да четете Библията за живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област и опитности. Трябва да работите така, както са работели пророците, апостолите, Христос.
Изучавайте
Евангелието
на Йоан, мислите върху любовта на Христос, като се спрете върху нея, във връзка с Неговите страдания.
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е правила готов да страда за другите. После, за да обикнете човека, хубаво е, необходимо е да намерите добрите, Божествените у него черти, а не неговите грешки. И в лошите хора има добри черти. Значи, за да обичаш един човек, трябва да намериш добрите му страни вътре в него. Всички хора да ги мислите, че са ваши ближни.
към текста >>
54.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В затвора той чел
Евангелието
и възприел духовния мироглед.
Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен. Между двете тела има връзка и като се скъса тая връзка — това е смъртта. – Как да почнем с приложението на великите природни закони и методи в живота? – Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор.
В затвора той чел
Евангелието
и възприел духовния мироглед.
Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: — Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? — Готов съм.
към текста >>
55.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото
евангелието
на музиката е в любовта.
Щом намалиш темпото ù, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях. Нямат любовен ток. Да благодарим, че съществува една любов, която може да оправи света.
Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото
евангелието
на музиката е в любовта.
Предстои нов подем и в музиката. Инволюционната музика е започнала много добре, но като са слизали съществата постепенно в гъстата материя, все са изглаждали, изглаждали музиката и са изгубили това, което са имали там, от гдето са слезли. При еволюционната музика трябва да възстановим сега това, което са изгубили. Заедно с културата на Любовта ще дойде и един музикален век. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>
56.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работа върху
Евангелието
на Иоана
Работа върху
Евангелието
на Иоана
(Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) Професор д-р Херман Бек в книгите си “Космичният ритъм В Евангелието на Марка” и “Космичният ритъм В Евангелието на Иоана” изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм. Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей.
към текста >>
Професор д-р Херман Бек в книгите си “Космичният ритъм В
Евангелието
на Марка” и “Космичният ритъм В
Евангелието
на Иоана” изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм.
Работа върху Евангелието на Иоана (Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.)
Професор д-р Херман Бек в книгите си “Космичният ритъм В
Евангелието
на Марка” и “Космичният ритъм В
Евангелието
на Иоана” изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм.
Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
към текста >>
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от
Евангелието
на Марка.
По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака.
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от
Евангелието
на Марка.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
към текста >>
От девета глава до края на
Евангелието
иде третият кръг от същите знакове.
После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава.
От девета глава до края на
Евангелието
иде третият кръг от същите знакове.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията.
към текста >>
Херман Бек разглежда
Евангелието
на Иоана.
Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф.
Херман Бек разглежда
Евангелието
на Иоана.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
към текста >>
Например Иоан в 12-та глава на
Евангелието
казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
Например Иоан в 12-та глава на
Евангелието
казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>
Също така, като четем
Евангелието
на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото
Евангелие
.
Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам.
Също така, като четем
Евангелието
на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото
Евангелие
.
С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение.
към текста >>
С четенето на
Евангелието
от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие.
С четенето на
Евангелието
от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: “Такива упражнения имат значение.
към текста >>
В десета глава от
Евангелието
на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
В десета глава от
Евангелието
на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на
Евангелието
от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките.
Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на
Евангелието
от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките.
Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
към текста >>
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху
Евангелието
на Иоана.
Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.”
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху
Евангелието
на Иоана.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа.
към текста >>
Евангелието
на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана.
Евангелието
на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
към текста >>
Учителят я нарича
Евангелие
на Любовта.
Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Учителят я нарича
Евангелие
на Любовта.
В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”?
към текста >>
Значи в
Евангелието
на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа.
Значи в
Евангелието
на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа.
към текста >>
Защо в това
Евангелие
Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”?
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това
Евангелие
Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”?
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
към текста >>
Този израз се споменава на много места в
Евангелието
.
В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”?
Този израз се споменава на много места в
Евангелието
.
Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана.
към текста >>
Нека разгледаме как да се занимава човек с
Евангелието
на Иоана.
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
Нека разгледаме как да се занимава човек с
Евангелието
на Иоана.
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
към текста >>
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с
Евангелието
на Иоана.
Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана.
Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с
Евангелието
на Иоана.
Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа.
към текста >>
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху
Евангелието
на Иоана.
Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху
Евангелието
на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
към текста >>
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху
Евангелието
на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху
Евангелието
на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава.
към текста >>
Учителят препоръчва да се проучава
Евангелието
на Иоана по следния начин.
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение.
Учителят препоръчва да се проучава
Евангелието
на Иоана по следния начин.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година.
към текста >>
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на
Евангелието
и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на
Евангелието
и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
към текста >>
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на
Евангелието
.
Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на
Евангелието
.
Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът.
към текста >>
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху
Евангелието
на Иоана.
След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху
Евангелието
на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес.
към текста >>
Всеки ден четете
Евангелието
и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате.
Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света.
Всеки ден четете
Евангелието
и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате.
Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
към текста >>
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и
Евангелието
.
Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и
Евангелието
.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
към текста >>
При размишлението на отделни стихове от
Евангелието
на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието.
При размишлението на отделни стихове от
Евангелието
на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
към текста >>
Една от най-важните цели на размишлението върху
Евангелието
на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
Една от най-важните цели на размишлението върху
Евангелието
на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>
Това е и главната цел на заниманието с
Евангелието
на Иоана.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
Това е и главната цел на заниманието с
Евангелието
на Иоана.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
към текста >>
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с
Евангелието
на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с
Евангелието
на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху
Евангелието
на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху
Евангелието
на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>
Постепенно, чрез такава работа върху
Евангелието
, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
Постепенно, чрез такава работа върху
Евангелието
, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
към текста >>
Чрез работа върху
Евангелието
на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта.
Чрез работа върху
Евангелието
на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
към текста >>
Ще дам няколко примера, взети от
Евангелието
на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Ще дам няколко примера, взети от
Евангелието
на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили.
към текста >>
Първата глава от
Евангелието
на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от
Евангелието
на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
към текста >>
Казва се в
Евангелието
, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя.
Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
Казва се в
Евангелието
, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя.
Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: “Виж колко го е обичал! ” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
към текста >>
В пета глава от
Евангелието
на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.
” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.”
В пета глава от
Евангелието
на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
към текста >>
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на
Евангелието
на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на
Евангелието
на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>
Обаче ученикът, като работи върху
Евангелието
на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
Обаче ученикът, като работи върху
Евангелието
на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения.
към текста >>
В
Евангелието
има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава.
Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат.”
В
Евангелието
има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава.
Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика. Учителят е дал методи за това.
към текста >>
57.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от
Евангелието
, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе.
И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от
Евангелието
, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от
Евангелието
, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик.
Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от
Евангелието
, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик.
Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. “Няма друг такъв характер като Христа.
към текста >>
58.
Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С проучването на
Евангелието
ще дойдеш до Любовта.
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка, сянка на любовта. Този човек, когото обичаш с Божествена любов, ако е бил болен, ще оздравее, ще стане по-добър, по-умен, ще развие известни дарби, способности и пр. Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе.” Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен.
С проучването на
Евангелието
ще дойдеш до Любовта.
От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана. Учителят го нарича Евангелието на Любовта. Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза.
към текста >>
Учителят го нарича
Евангелието
на Любовта.
Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе.” Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта. От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана.
Учителят го нарича
Евангелието
на Любовта.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане.
към текста >>
Ще прочетеш една глава от
Евангелието
или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието.
Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта. От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана. Учителят го нарича Евангелието на Любовта. Можеш да си служиш и с другите.
Ще прочетеш една глава от
Евангелието
или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието.
Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
към текста >>
С твоето въображение живо да си представиш една сцена от
Евангелието
.
Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане.
С твоето въображение живо да си представиш една сцена от
Евангелието
.
Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе.
към текста >>
59.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от
Евангелието
.
Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение.
Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от
Евангелието
.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю).
към текста >>
60.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Достатъчно е да произнесе човек един стих от
Евангелието
с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне.
Причината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата.
Достатъчно е да произнесе човек един стих от
Евангелието
с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне.
Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.
към текста >>
61.
083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като четете
Евангелието
ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее.
Всички буби не завиват пашкула си в един и същи ден. Също така и всички хора в различни времена ще дойдат до Божествената Любов. Тя сега е достъпна за хората с по-висока еволюция. Съвременните хора не разбират Любовта. Тя е Сила, която още не е позната на тях.
Като четете
Евангелието
ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее.
Значи, няма да имат сила да издържат. Да възлюбиш някого, това значи да го издигнеш на голяма висота. А да го разлюбиш, това значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Това е човешката любов.
към текста >>
62.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оная „жена, която се взема” в
Евангелието
на Матея, в 24 гл., ликвидира вече с тая карма, свободна е от задължения.
Той изпраща работници, които вземат чуковете си и работят върху къщите на хората. Това наричат „неблагоприятни условия”. Хората с неразумния си живот развързват злото, идват страданията. Това, което преживява днес човечеството, и чувства, че тежи над главата му, е неговата карма. Това е дълг, който трябва да се изплати.
Оная „жена, която се взема” в
Евангелието
на Матея, в 24 гл., ликвидира вече с тая карма, свободна е от задължения.
Другата „жена, която се оставя” не е ликвидирала с кармата си още. И така, сегашните събития са изхарчване на миналото, ликвидация на кармата. Сега става една ускорена ликвидация на греховете на хората от минали животи - всичко сгъстено се ликвидира. Наесен всички стари листа окапват - искат-не искат - ликвидират. Само пъпките остават и през пролетта от тях израстват нови клони, листа и цветове.
към текста >>
63.
121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За тях се отнасят думите в
Евангелието
: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение.
Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези, от шестата раса. Както сега, едновременно с бялата раса има черни, червени, жълти, тъй ще бъде и в шестата раса. Бялата раса само приготовлява пътя на Любовта - шестата раса. Хората на Любовта ще бъдат други хора.
За тях се отнасят думите в
Евангелието
: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение.
Шестата раса носи положителна красота. Хората от тази раса ще имат много правилни черти, ще бъдат красиви. Те ще носят висок идеал в себе си, който ще ги прави красиви. Те ще бъдат много по-красиви от сегашните, те ще бъдат най-красивите хора, които сте виждали до сега. Лицевият ъгъл на европееца е 80 градуса.
към текста >>
64.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Евангелието
на музиката е Любовта.
Той ще се подчини на него. В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества.
Евангелието
на музиката е Любовта.
Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят.
към текста >>
65.
131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един стих от
Евангелието
казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа.
Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него.
Един стих от
Евангелието
казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа.
Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат.
към текста >>
66.
Екскурзия до Мусала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При изгрев слънце изпълнихме следната програма: Добрата молитва,
Евангелие
на Йоана, 10 гл.
Легнахме си в 7 часа вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата температурата беше 5 градуса над нулата. А горе, на връх Мусала, при изгрев слънце температурата беше 2 градуса под нулата.
При изгрев слънце изпълнихме следната програма: Добрата молитва,
Евангелие
на Йоана, 10 гл.
10 12 ст. След това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза: На наблюдателя му е скучно тук.
към текста >>
67.
За мисълта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да четете и
Евангелието
.
* Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от общия и младежкия клас.
Трябва да четете и
Евангелието
.
Тази работа вършете пред всяка друга работа. Обезателно да четете беседите и лекциите, да намерите време за това. Една сестра каза: „В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата им.
към текста >>
68.
За дишането
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например можете да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането.
Сега ще ви дам дихателно упражнение от друг характер. При тези упражнения има известни мисли, известни формули, които трябва да се изговарят мислено. Например при вдишване, задържане и издишване, може да изговаряте мислено следните думи: Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал. Това изречение ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или можете да изберете и някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел.
Например можете да вземете един стих от
Евангелието
на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането.
Или може да направите следното: При вдишване ще изговаряте мислено Отче наш, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения можете да правите сутрин, обед и вечер по десет, а можете и да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва общо един път. Можете да изговаряте мислено при вдишване думите: сила, живот, здраве (3 пъти) всичко 9 думи. Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки.
към текста >>
69.
Работата на ученика върху себе си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви дам едно упражнение за десет дена: Прочетете цялото
Евангелие
от Йоана, намерете във всяка глава най-важните положения; такива положения, които са скачени едно с друго.
В този живот можеш да се преродиш 40 пъти, ако работиш. Всяка година по веднъж да се прераждаш. Някой ще дойде и ще ти каже: “Има ли прераждане? " Ще му кажеш: "Аз всяка година се прераждам, 60 пъти съм се прераждал.“ Можеш да почнеш от 33-та година. Може поне 10 -15 пререждания да прекараш, но трябва решителна ръка.
Ще ви дам едно упражнение за десет дена: Прочетете цялото
Евангелие
от Йоана, намерете във всяка глава най-важните положения; такива положения, които са скачени едно с друго.
И размишлявайте върху тези най-важни стихове. Човек при концентрация всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор. Значи да обърне ума си към там, отдето иде животът за всички хора, отдето идат благата на всички хора. После друга работа през тези дни: Ще гледате да си представите съзнанието на Христа: как той е гледал на нещата.
към текста >>
След свършването на тези десет дена, ще ви дам друга работа за десет дена: вземете 15 глава от
Евангелието
на Йоана.
Ще гледате да си представите съзнанието на Христа: как той е гледал на нещата. Значи има едно същество, което е живо, чието съзнание е съзнание, свързано с Бога, и съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца. Така, както Христос е мислил, това е Христос. Не важи формата. Иначе човек може да стане роб на формата.
След свършването на тези десет дена, ще ви дам друга работа за десет дена: вземете 15 глава от
Евангелието
на Йоана.
Там има материал за концентрация. Например стихът:“Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът." И други стихове. Размишлявайте върху стиховете на тази глава. Проучвайте тази глава във връзка с Исайя. През тези десет дена мислете и върху следното: Мислете върху голямата готовност, която Христос имаше, да извърши Божията работа.
към текста >>
70.
Пратеник на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Четенето на
Евангелието
, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение.
Невидимият свят ще даде запалката, а материалът ще се даде от тия, които са в школата. Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи.
Четенето на
Евангелието
, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение.
Върху всяко нещо, което четеш, трябва да мислиш и да го приложиш. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи, начини, форми, образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. У нас философията, животът, упражненията и всичко друго вървят хармонично.
към текста >>
Трябва да четете и
Евангелието
.
У нас философията, животът, упражненията и всичко друго вървят хармонично. Тези упражнения, които съм дал, за пръв път се дават сега на външния свят. В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещето на културата. Четете беседите и лекциите от младежкия клас и общия клас.
Трябва да четете и
Евангелието
.
Тази работа вършете пред всяка друга работа. Обезателно да четете беседите и лекциите. Да намерите време за това. Държа ви някой път една лекция и през ума ми минава следното: Защо трябва да ви държа тази лекция, която ще разберете след 20 години? Сега давам 20 лв.
към текста >>
71.
Напътствия и методи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прочетете
Евангелието
на Йоана.
Учителя веднъж каза: “Мнозина идват при мене за материални работи, а по-малко идват за идейни въпроси.“ Учителя е доволен, когато ученикът идва при него с идеен въпрос. За пример тук ще дам разговора на Учителя с един ученик, който идва при него с идеен въпрос. Един брат от провинцията посети Учителя. Зададе му следните въпроси: „Желая да ми дадете някои методи, по които да работя върху себе си.“
Прочетете
Евангелието
на Йоана.
Ще четете всеки ден по една глава. Ще прочетете това Евангелие три пъти и ще отбележите стиховете, които при всяко четене са ви обърнали най-голямо внимание. Това четене ще стане така: Първия месец ще прочетете поред всеки ден по една глава. После през останалите дни на първия месец и до края на третия месец ще размишлявате всеки ден върху прочетените глави на ден върху една глава или върху част от глава ще размишлявате.
към текста >>
Ще прочетете това
Евангелие
три пъти и ще отбележите стиховете, които при всяко четене са ви обърнали най-голямо внимание.
Един брат от провинцията посети Учителя. Зададе му следните въпроси: „Желая да ми дадете някои методи, по които да работя върху себе си.“ Прочетете Евангелието на Йоана. Ще четете всеки ден по една глава.
Ще прочетете това
Евангелие
три пъти и ще отбележите стиховете, които при всяко четене са ви обърнали най-голямо внимание.
Това четене ще стане така: Първия месец ще прочетете поред всеки ден по една глава. После през останалите дни на първия месец и до края на третия месец ще размишлявате всеки ден върху прочетените глави на ден върху една глава или върху част от глава ще размишлявате. През второто и третото тримесечие ще направите, същото, което сте правили през първото. Всеки ден ще ставате в 4 часа за размишление.
към текста >>
При размишление върху
Евангелието
ще си освободите мисълта, тя да бъде свободна.
Първия месец ще прочетете поред всеки ден по една глава. После през останалите дни на първия месец и до края на третия месец ще размишлявате всеки ден върху прочетените глави на ден върху една глава или върху част от глава ще размишлявате. През второто и третото тримесечие ще направите, същото, което сте правили през първото. Всеки ден ще ставате в 4 часа за размишление. Ще употребявате за размишление най-малко от половин дo един час.
При размишление върху
Евангелието
ще си освободите мисълта, тя да бъде свободна.
Като че се поставяш в някое обширно място, а не си като човек, когото притесняват да плати дълговете си. Или не да си като човек, който мисли, че има да взема от някого. Не, свободен ще бъдеш. Твоят темперамент е активен. Ти си активен, но твоята активност е придружена със сътресения, или, както хората го наричат, ти си нервен човек.
към текста >>
72.
Свещените истини
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След молитвата се прочете 10 глава от
Евангелието
на Матея.
Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели тук, колкото и да са примитивни вашите апарати. На Петровден Мусала приема специфична енергия от слънцето. На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата се прочете 10 глава от
Евангелието
на Матея.
Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза: Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук.
към текста >>
73.
Мистични разговори
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг начин за влизане във връзка с напредналите същества е четенето на
Евангелието
, четене“Деянията на апостолите“ и на други хубави свещени книги.
И да ги съзнаваме като същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на тези разумни същества. Трябва да разглеждаме цялата природа като проява на дейността им. И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали същества, в тях да виждаме изявление на Бога.
Друг начин за влизане във връзка с напредналите същества е четенето на
Евангелието
, четене“Деянията на апостолите“ и на други хубави свещени книги.
За напредналите същества Писанието казва:“Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сили и се поклони. А ангелът му каза:“Не на мене да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучва опитностите на хората, които са минали по този път. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност.
към текста >>
Четете
Евангелието
на Йоана.
Значи всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това. Освен през ранните утринни часове практикувайте молитва и концентрация на обед и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Йеремия, Езекила и пр. И вшкте по кой начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите.
Четете
Евангелието
на Йоана.
Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективната проява на духовното. Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба.
към текста >>
74.
Езотеричната практика на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от
Евангелието
на Йоана.
Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия свят. После проучвайте “Светът на великите души“. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи“Двигатели на живота“. После размишлявайте върху стиховете на 15 гл.
от
Евангелието
на Йоана.
Там има материал за концентрация. Размишлявайте и изучавайте Седма серия. Прочетете Седма серия по следния начин: От първа беседа прочетете и размишлявайте върху 10 стр., от втора беседа - 12 стр.; от трета беседа - 3 стр., от четвърта беседа - 14 стр., от осма беседа - 3 стр., от девета беседа - 3 стр., от десета беседа - 11 стр. Ученикът трябва да види докъде едно Желание е Божествено и къде не е Божествено. Трябва да излезем от света на колебанията, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е радост и веселие, дето има хармония.
към текста >>
75.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За тази цел почнете да изучавате
Евангелието
на Йоана.
Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор. Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо. Колко желаем, Учителю, да ни говорите за любовта, да ни говорите това за любовта, което още не сте ни говорили. Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза:
За тази цел почнете да изучавате
Евангелието
на Йоана.
И после мислете доста дълго време върху любовта на Христа, като се спрете и върху любовта Му във връзка с Неговите страдащия. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите. После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: Като отидеш при един човек, трябва да предизвикаш Божественото.
към текста >>
76.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Седи Учителя на своята катедра, отваря
Евангелието
, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже.
Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от векове. Няма изключение в истините, които Учителя изнася.
Седи Учителя на своята катедра, отваря
Евангелието
, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже.
Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа.
към текста >>
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от
Евангелието
, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.
Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл.
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от
Евангелието
, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.
Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение. Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
към текста >>
77.
Езотеричният път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За 10 дена прочетете цялото
Евангелие
на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго.
Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора. Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена.
За 10 дена прочетете цялото
Евангелие
на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго.
Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата. Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с Бога, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца. Второ упражнение. Задруги 10 дена прочетете първите 10 глави от Йоана и от всяка глава си избирайте по 3 стиха за размишление.
към текста >>
Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от
Евангелието
на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление.
Трето упражнение. За следващите 10 дена проучвайте 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 глава от Йоана и размишлявайте върху тях. Да влезете вътре в този Дух, докато дойдете да разбирате нещата. Сега сте по-близо до Царството Божие. По-лесно можете да придобиете нещо, отколкото по-рано.
Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от
Евангелието
на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление.
За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа.
към текста >>
78.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пример за добрата им взаимовръзка е известния от
Евангелието
случай с т. нар.
Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
Пример за добрата им взаимовръзка е известния от
Евангелието
случай с т. нар.
Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества.
към текста >>
79.
АСПЕКТИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогава си спомних за случката от
Евангелието
, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, взел камшик и ги е изгонил навън, което е типична проява на квадратура между Марс и Вулкан.
Следователно всяка сила има две възможности - да твори и да руши. Силата, която квадратурата носи, при слабо организирани, без интелектуално и морално развитие хора е в състояние да руши и да създава остри, твърди и неприятни качества и събития; при организирани, възпитани и интелигентни хора същата е способна да моделира качества и събития с такава добра форма, каквато и тригонът не може да създаде. В разговор, който имах с един Мъдрец, добре запознат с Науката за звездния мир, стана въпрос за Христос. Аз поддържах мнението, че в звездната си карта, Той е имал само тригони между членовете на Слънчевото семейство. Не, твърдо ми отговори Мъдрецът, Христос е имал само квадратури в звездната си карта.
Тогава си спомних за случката от
Евангелието
, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, взел камшик и ги е изгонил навън, което е типична проява на квадратура между Марс и Вулкан.
Затова човек, роден с добри или лоши аспекти, е много по-добре изразен, по-динамичен, притежава качества и способности, животът му тече по- активно, поднасяйки случки и събития. Това дава възможност на личността по- бързо да се движи по своя еволюционен път, отколкото онези, които нямат аспекти и при които членовете на слънчевото семейство не заемат активни позиции в звездната им карта (хороскоп). Такива хора прекарват вяло своя живот, имат слаби интереси и насоки и приличат на листо, откъснато от дървото и носено от вятъра без цел и посока.
към текста >>
80.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И едно от езотеричните християнски Писания
Евангелието
на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята.
И едно от езотеричните християнски Писания
Евангелието
на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм.
към текста >>
В
Евангелието
се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан.
Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса. Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни.
В
Евангелието
се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан.
Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на делото на Бялото Братство в България.
към текста >>
Интересен е фактът, за който се говори в
Евангелието
, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет.
Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно.
Интересен е фактът, за който се говори в
Евангелието
, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет.
Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят.
към текста >>
Също така и
евангелието
на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави.
Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана.
Също така и
евангелието
на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави.
Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира.
към текста >>
Всички знаем как започва
евангелието
на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи.
Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
Всички знаем как започва
евангелието
на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи.
То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
към текста >>
Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в
Евангелието
с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи.
И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център.
Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в
Евангелието
с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи.
Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център.
към текста >>
Йоан завършва своето
Евангелие
с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи.
Йоан завършва своето
Евангелие
с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура.
към текста >>
Това е учението, което в популярна форма е изложено в
Евангелието
и въобще в Новия завет.
Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
Това е учението, което в популярна форма е изложено в
Евангелието
и въобще в Новия завет.
Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача.
към текста >>
Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в
Евангелието
и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода.
Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в
Евангелието
и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода.
Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост.
към текста >>
81.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят казва: Има два стиха в
Евангелието
, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме.
Учителят казва: Има два стиха в
Евангелието
, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви?
към текста >>
И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето
Евангелие
и Откровението вътрешната страна на учението.
Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.
И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето
Евангелие
и Откровението вътрешната страна на учението.
Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа.
към текста >>
Основа на богомилското учение бяха
Евангелието
на Йоана и Откровението.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
Основа на богомилското учение бяха
Евангелието
на Йоана и Откровението.
Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
към текста >>
Йоан както в
Евангелието
, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
Йоан както в
Евангелието
, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от
Евангелието
на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от
Евангелието
на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от
Евангелието
или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в
Евангелието
.
Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от
Евангелието
или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в
Евангелието
.
Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
към текста >>
82.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в
Евангелието
.
Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано.
Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в
Евангелието
.
Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите:
към текста >>
В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от
Евангелието
и въобще върху вътрешната страна на християнството.
Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос).
В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от
Евангелието
и въобще върху вътрешната страна на християнството.
Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес.
към текста >>
Затова в
Евангелието
са дадени ред методи, които човек може да използува."
Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно.
Затова в
Евангелието
са дадени ред методи, които човек може да използува."
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък.
към текста >>
Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това
Евангелие
и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес.
Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това
Евангелие
и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива.
към текста >>
Всеки стих от
Евангелието
има отношение към специален орган в човешкото тяло.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от
Евангелието
има отношение към специален орган в човешкото тяло.
Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги.
към текста >>
Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико
Евангелие
, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви.
Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико
Евангелие
, което Христос е проповядвал.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>
В
Евангелието
всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят.
В
Евангелието
всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>
Често в
Евангелието
се говори за нощта.
Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото.
Често в
Евангелието
се говори за нощта.
Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага.
към текста >>
Казва се в
Евангелието
, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица.
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
Казва се в
Евангелието
, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
към текста >>
Казва се някъде в
Евангелието
, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето.
Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът.
Казва се някъде в
Евангелието
, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето.
Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви.
към текста >>
На друго място в
Евангелието
детето се характеризира с думите нов човек.
Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да слезе долу на физическия свят. Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето.
На друго място в
Евангелието
детето се характеризира с думите нов човек.
Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
към текста >>
83.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на
Евангелието
на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи.
Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма.
Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на
Евангелието
на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи.
Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа.
към текста >>
84.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за
Евангелието
.
Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина.
Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за
Евангелието
.
Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той.
към текста >>
85.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това ни е показано от
евангелието
на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба.
Това ни е показано от
евангелието
на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
към текста >>
86.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в
Евангелието
може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи.
Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в
Евангелието
може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи.
Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите.
към текста >>
Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в
Евангелието
, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт.
Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в
Евангелието
, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт.
Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии.
към текста >>
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето
евангелие
, което показва, че той е бил есей.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето
евангелие
, което показва, че той е бил есей.
Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
към текста >>
Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в
Евангелието
знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа.
Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус.
Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в
Евангелието
знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа.
Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
към текста >>
Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в
евангелието
получила името Назарет.
Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите.
Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в
евангелието
получила името Назарет.
Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение.
към текста >>
Затова се загатва в
евангелието
на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в
Евангелието
на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
Затова се загатва в
евангелието
на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в
Евангелието
на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е.
към текста >>
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в
евангелието
на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир.
Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в
евангелието
на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир.
Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
към текста >>
Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за
евангелието
на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното
евангелие
, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир.
Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за
евангелието
на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното
евангелие
, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>
Назареите, които си служили с това
евангелие
в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие.
Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Назареите, които си служили с това
евангелие
в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин.
към текста >>
Евангелието
, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското
евангелие
на Матея.
Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие.
Евангелието
, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското
евангелие
на Матея.
Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
към текста >>
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към
евангелието
че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към
евангелието
че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>
И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока
евангелие
казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел.
И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока
евангелие
казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
към текста >>
За това говори самото
евангелие
, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи.
които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет.
За това говори самото
евангелие
, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи.
Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода.
към текста >>
Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на
евангелието
на Йоан.
И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна.
Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на
евангелието
на Йоан.
Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света.
към текста >>
87.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
евангелието
на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога."
Най-големият пророк на Израил е Мойсей. Той оставил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт, в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия завет.
В
евангелието
на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога."
Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с полагането на ръцете Христос й предал енергия, която излекувала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота.
към текста >>
защото само тогава ще разберем защо едно писание като
Евангелието
на Марко още от самото начало се основава на Стария завет.
на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт.
защото само тогава ще разберем защо едно писание като
Евангелието
на Марко още от самото начало се основава на Стария завет.
Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
към текста >>
88.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в
Евангелието
.
Господ ми е помощник, няма да се уплаша, що може да ми стори человек? Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си. По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това.
И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в
Евангелието
.
119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа.
към текста >>
89.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
а) Композицията на
Евангелието
на Йоана .... 219
9. Призоваване на учениците ......... 144 а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213
а) Композицията на
Евангелието
на Йоана .... 219
б) Композицията на Евангелието на Матея .. 234 в) Композицията на Евангелието на Лука .... 244 г) Композицията на Евангелието на Марко .. 258 д) Композицията на Деянията на Апостолите ............. 262 13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272
към текста >>
б) Композицията на
Евангелието
на Матея .. 234
а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213 а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219
б) Композицията на
Евангелието
на Матея .. 234
в) Композицията на Евангелието на Лука .... 244 г) Композицията на Евангелието на Марко .. 258 д) Композицията на Деянията на Апостолите ............. 262 13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272 а) Начало на гоненията ............. 302
към текста >>
в) Композицията на
Евангелието
на Лука .... 244
10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213 а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219 б) Композицията на Евангелието на Матея .. 234
в) Композицията на
Евангелието
на Лука .... 244
г) Композицията на Евангелието на Марко .. 258 д) Композицията на Деянията на Апостолите ............. 262 13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272 а) Начало на гоненията ............. 302 б) Трите течения в първичното християнство . 312
към текста >>
г) Композицията на
Евангелието
на Марко .. 258
11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213 а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219 б) Композицията на Евангелието на Матея .. 234 в) Композицията на Евангелието на Лука .... 244
г) Композицията на
Евангелието
на Марко .. 258
д) Композицията на Деянията на Апостолите ............. 262 13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272 а) Начало на гоненията ............. 302 б) Трите течения в първичното християнство . 312 14. Същност и мисия на Християнството.........323
към текста >>
90.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на
Евангелието
на Йоана.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение.
За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на
Евангелието
на Йоана.
Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи.
към текста >>
Ето буквално какво казва Учителят: "
Евангелието
, както е преведено, не е правилно преведено.
След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл.
Ето буквално какво казва Учителят: "
Евангелието
, както е преведено, не е правилно преведено.
За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод.
към текста >>
А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат
Евангелието
, не вярват в него.
Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа.
А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат
Евангелието
, не вярват в него.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки.
към текста >>
Съвременният превод на Библията и
Евангелието
е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод.
Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там".
Съвременният превод на Библията и
Евангелието
е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод.
Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним.
към текста >>
За езотеричната страна на
Евангелието
са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа.
Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала.
За езотеричната страна на
Евангелието
са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа.
Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях.
към текста >>
Както
Евангелието
дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на
Евангелието
.
Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях.
Както
Евангелието
дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на
Евангелието
.
Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания.
към текста >>
Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното
Евангелие
", за което говори Откровението на Йоан.
Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана.
Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното
Евангелие
", за което говори Откровението на Йоан.
При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
към текста >>
При Второто пришествие на Христа това
Евангелие
на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
При Второто пришествие на Христа това
Евангелие
на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето.
към текста >>
И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното
Евангелие
.
Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното
Евангелие
.
Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление.
към текста >>
Защото както чрез сянката на
Евангелието
беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното
Евангелие
".
Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
Защото както чрез сянката на
Евангелието
беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното
Евангелие
".
В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието".
към текста >>
В сравнение със сегашното
Евангелие
, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
В сравнение със сегашното
Евангелие
, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва:
към текста >>
И от това Велико
Евангелие
напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно
Евангелие
".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето.
И от това Велико
Евангелие
напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно
Евангелие
".
Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
към текста >>
Учителят казва още: "В
Евангелието
има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека".
В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
Учителят казва още: "В
Евангелието
има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека".
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания.
към текста >>
Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на
Евангелието
.
"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на
Евангелието
.
Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха".
към текста >>
Днес много се говори за простотата на
Евангелието
.
Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
Днес много се говори за простотата на
Евангелието
.
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.
към текста >>
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в
евангелието
на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в
евангелието
на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
към текста >>
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от
Евангелието
, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят.
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от
Евангелието
, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят.
За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва:
към текста >>
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в
Евангелието
, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно".
Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в
Евангелието
, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно".
"Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека.
към текста >>
Ако преминем в
Евангелието
, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет.
Ако преминем в
Евангелието
, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
към текста >>
По-нататък, невъзможно е според
Евангелието
, да се извади дясното око, което съблазнява човека.
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
По-нататък, невъзможно е според
Евангелието
, да се извади дясното око, което съблазнява човека.
Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни.
към текста >>
". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли
Евангелието
, но напротив, противоречията го насочват към
Евангелието
.
За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат?
". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли
Евангелието
, но напротив, противоречията го насочват към
Евангелието
.
Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
към текста >>
Ориген не отрича историческите факти в
Евангелието
, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно.
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
Ориген не отрича историческите факти в
Евангелието
, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно.
И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно.
към текста >>
"Телесният смисъл на
Евангелието
ни показва човеко-ставането на Христа.
Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно".
"Телесният смисъл на
Евангелието
ни показва човеко-ставането на Христа.
Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
към текста >>
От това следва, че
Евангелието
е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси.
От това следва, че
Евангелието
е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.
към текста >>
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на
Евангелието
.
Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на
Евангелието
.
А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
към текста >>
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в
евангелието
на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в
евангелието
на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа.
към текста >>
Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху
евангелието
на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства.
Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху
евангелието
на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства.
Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари.
към текста >>
Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в
Евангелието
.
Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност.
Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в
Евангелието
.
Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София.
към текста >>
И тогава авторът на
Евангелието
на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител.
И тогава авторът на
Евангелието
на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл.
към текста >>
Това е казано в
Евангелието
с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт.
Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш.
Това е казано в
Евангелието
с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт.
Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено.
към текста >>
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от
Евангелието
на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от
Евангелието
на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
към текста >>
91.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"В
Евангелието
се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
Той е най-красивото Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека."
"В
Евангелието
се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух.
към текста >>
Когато в
Евангелието
се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
Когато в
Евангелието
се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
към текста >>
"Когато в
Евангелието
се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята".
"Когато в
Евангелието
се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
към текста >>
Христос е говорил много важни работи, които не са записани в
Евангелието
.
Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм.
Христос е говорил много важни работи, които не са записани в
Евангелието
.
Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал.
към текста >>
Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в
Евангелието
.
"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света.
Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в
Евангелието
.
Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част".
към текста >>
"В Своите мисли, които изказал в
Евангелието
, Христос е утаил, скрил нещо.
Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част".
"В Своите мисли, които изказал в
Евангелието
, Христос е утаил, скрил нещо.
Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа". "Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите.
към текста >>
92.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това
Евангелие
по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете".
Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това
Евангелие
по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име.
към текста >>
И Той казва: "Идете и проповядвайте това
Евангелие
по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз".
Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
И Той казва: "Идете и проповядвайте това
Евангелие
по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз".
Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител.
към текста >>
93.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки
Евангелието
с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето. Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха.
Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки
Евангелието
с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени.
към текста >>
Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в
Евангелието
.
....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия ....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни.
Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в
Евангелието
.
Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога.
към текста >>
Такава е историята на Исус според
Евангелието
на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото.
Такава е историята на Исус според
Евангелието
на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария.
към текста >>
И казано е в
Евангелието
: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител.
И казано е в
Евангелието
: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
към текста >>
За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в
Евангелието
, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното
Евангелие
, което е записано в Невидимия свят.
При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в
Евангелието
, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното
Евангелие
, което е записано в Невидимия свят.
Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука.
към текста >>
Затова ще видим, че цялото
Евангелие
на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус.
Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.
Затова ще видим, че цялото
Евангелие
на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус.
Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек.
към текста >>
Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в
Евангелието
се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си.
Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в
Евангелието
се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си.
към текста >>
Евангелието
му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан.
Евангелието
му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
към текста >>
94.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете
Евангелието
, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност.
Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла".
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете
Евангелието
, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност.
Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>
95.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гладков, "
Евангелието
на Царството Божие") .
С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил.
Гладков, "
Евангелието
на Царството Божие") .
Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника. За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора", София, бр. 5863 от 7. 01.
към текста >>
96.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които
Евангелието
ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които
Евангелието
ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа.
Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
към текста >>
Марко започва своето
Евангелие
с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител.
А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Най- малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона.
Марко започва своето
Евангелие
с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител.
"В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед.
към текста >>
Евангелието
на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син.
Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия.
Евангелието
на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син.
Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог.
към текста >>
В Йоановото
Евангелие
когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия.
Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител.
В Йоановото
Евангелие
когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия.
Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
към текста >>
97.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото
Евангелие
.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото
Евангелие
.
В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
към текста >>
И в
Евангелието
на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно.
Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа.
И в
Евангелието
на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно.
Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците.
към текста >>
След това
Евангелието
на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит.
Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците.
След това
Евангелието
на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит.
Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене.
към текста >>
И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в
Евангелието
на Лука.
Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията.
И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в
Евангелието
на Лука.
За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е.
към текста >>
Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което
Евангелието
на Лука ни говори.
Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот.
Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което
Евангелието
на Лука ни говори.
Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
към текста >>
Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от
Евангелието
на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз.
Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от
Евангелието
на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа".
към текста >>
В
Евангелието
на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
В
Евангелието
на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
към текста >>
Йоан Кръстител, както го описва
Евангелието
, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец.
Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.
Йоан Кръстител, както го описва
Евангелието
, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец.
Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Кой-то е по-голям от мене. Той трябва да расте, а аз да се смалявам.
към текста >>
Това става така, че всеки път следното
Евангелие
съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него.
Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука.
Това става така, че всеки път следното
Евангелие
съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него.
Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
към текста >>
Навсякъде
Евангелието
на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Навсякъде
Евангелието
на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
към текста >>
Евангелието
на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
Евангелието
на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода.
към текста >>
Той върви отдолу нагоре, докато
Евангелието
на Матей върви отгоре надолу.
Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
Той върви отдолу нагоре, докато
Евангелието
на Матей върви отгоре надолу.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре.
към текста >>
Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на
Евангелието
на Ма-тей.
Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво.
Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на
Евангелието
на Ма-тей.
Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите. Дървото, на което е сложена секирата, е родословното Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича, когато от върховата област на Небето то е израснало надолу до земята.
към текста >>
Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в
Евангелието
.
(Исайя, игл. 1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената.
Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в
Евангелието
.
Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус.
към текста >>
Родословната книга в
Евангелието
на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието.
Родословната книга в
Евангелието
на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа.
към текста >>
В
Евангелието
на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
В
Евангелието
на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда.
към текста >>
Родословното дърво на първото
Евангелие
, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус.
Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
Родословното дърво на първото
Евангелие
, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус.
То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено.
към текста >>
Ето защо в
Евангелието
на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят.
То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина.
Ето защо в
Евангелието
на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят.
В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек.
към текста >>
В
Евангелието
на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците.
Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят.
В
Евангелието
на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците.
Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него.
към текста >>
Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото
Евангелие
употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".
Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела.
Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото
Евангелие
употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".
Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа.
към текста >>
Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в
Евангелието
на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа.
Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в
Евангелието
на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>
98.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в
Евангелието
, но все пак има известни данни за призоваването на учениците.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос постепенно събира и призовава своите първи ученици.
Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в
Евангелието
, но все пак има известни данни за призоваването на учениците.
В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с Евангелието на Йоан. Там е казано: На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава.
към текста >>
Ще започна с
Евангелието
на Йоан.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос постепенно събира и призовава своите първи ученици. Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в Евангелието, но все пак има известни данни за призоваването на учениците. В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване.
Ще започна с
Евангелието
на Йоан.
Там е казано: На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава. В Евангелието на Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като съгледа Исус когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса.
към текста >>
В
Евангелието
на Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.
В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с Евангелието на Йоан. Там е казано: На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава.
В
Евангелието
на Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.
И като съгледа Исус когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса. И като се обърна Исус и видя, че идват подире Му, каза им: Що търсите? - А те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, къде живееш? Казва им: Дойдете и ще видите.
към текста >>
За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето
Евангелие
предава учението на есеите в нова светлина.
За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава.
За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето
Евангелие
предава учението на есеите в нова светлина.
В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
към текста >>
- Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме
Евангелието
на Йоана.
Йоан, след като говори за призоваването на учениците във втора глава, почва тъй: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва: "Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха в Него. След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му и учениците Му и там преседяха не много дни. Целите два пасажа са много загадъчни. "На третия ден имаше сватба." Какъв е този трети ден и защо Исус с учениците Си и майка Му е поканен на тази сватба?
- Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме
Евангелието
на Йоана.
Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него. Кои са братята Му? - Този въпрос го засегнах мимоходом, когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите. Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори.
към текста >>
Според
Евангелието
на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори.
- Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него. Кои са братята Му? - Този въпрос го засегнах мимоходом, когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите.
Според
Евангелието
на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори.
Казано е в 4-та глава от 14 стих нататък: "А Исус се върна в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете книгата на пророк Исайя. И след като затваря книгата и я предава на прислужника, обръща се към всички и им казва: "Днес се изпълни това Писание във вашите уши".
към текста >>
В
Евангелието
на Марко, след като в няколко реда се разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Царството Божие наближава.
И думаха: Той не е ли Йосифовия син? След това им говори и те изпадат в ярост и искат да Го убият, да Го хвърлят от хълма. Но Той мина посред тях и си отиде. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден. И учудваха се на Учението Му, защото Неговото Слово беше с власт".
В
Евангелието
на Марко, след като в няколко реда се разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Царството Божие наближава.
Покайте се и повярвайте в Благовестието". И след като говори за призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва нечистия дух от един човек, като начало на знаменията.
към текста >>
В
Евангелието
на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха.
Покайте се и повярвайте в Благовестието". И след като говори за призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва нечистия дух от един човек, като начало на знаменията.
В
Евангелието
на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха.
А когато чу Исус, че Йоан е предаден на властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум". Оттогава Исус започва да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото наближи Небесното Царство". След това говори за призоваването на Петър и брат му, и братята Заведееви... "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше Благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете". Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус почва проповедта си след изкушението от дявола и то в Галилея.
към текста >>
99.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но
Евангелието
ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици.
И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците.
Но
Евангелието
ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици.
И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици.
към текста >>
В
Евангелието
на Марко ни е показано най-ясно това.
Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях.
В
Евангелието
на Марко ни е показано най-ясно това.
Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей.
към текста >>
Това не е случайно явление, защото в
Евангелието
няма нищо случайно.
Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
Това не е случайно явление, защото в
Евангелието
няма нищо случайно.
И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан.
към текста >>
И както е показано в
Евангелието
от къщата се отива към планината.
И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят.
И както е показано в
Евангелието
от къщата се отива към планината.
Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието.
към текста >>
Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето
Евангелие
, Откровението и три послания.
И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето
Евангелие
, Откровението и три послания.
От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ.
към текста >>
Марко е написал своето
Евангелие
.
Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист
Марко е написал своето
Евангелие
.
От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре.
към текста >>
И наистина Петър ни е показан в цялото
Евангелие
като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии.
От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път.
И наистина Петър ни е показан в цялото
Евангелие
като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии.
С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи. Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи.
към текста >>
Евангелието
на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи.
Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество.
Евангелието
на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи.
Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи. Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи.
към текста >>
Тук четиримата пак не е случайно, защото в
Еевангелието
няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл.
Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи. Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи.
Тук четиримата пак не е случайно, защото в
Еевангелието
няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл.
Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа.
към текста >>
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава
Евангелието
на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях.
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава
Евангелието
на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
към текста >>
В
Евангелието
е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата.
В
Евангелието
е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей.
Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина.
към текста >>
Така че всичко в
Евангелието
, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение.
Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса.
Така че всичко в
Евангелието
, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение.
При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина.
към текста >>
100.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А в
Евангелието
на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб.
А в
Евангелието
на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
към текста >>
Затова
Евангелието
на Йоан е най-дълбоко.
Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
Затова
Евангелието
на Йоан е най-дълбоко.
Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души.
към текста >>
Авторът на
Евангелието
на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност.
Авторът на
Евангелието
на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
към текста >>
Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това
Евангелие
.
" Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили.
Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това
Евангелие
.
Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>
На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно
Евангелие
, ги няма в други.
Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност.
На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно
Евангелие
, ги няма в други.
Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин.
към текста >>
Така например в
Евангелието
на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос".
Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други.
Така например в
Евангелието
на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос".
Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите.
към текста >>
Евангелието
на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло.
Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него.
Евангелието
на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло.
Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
към текста >>
Естествено, както ни съобщава и
Евангелието
, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям.
5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно.
Естествено, както ни съобщава и
Евангелието
, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям.
Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството.
към текста >>
Самото
Евангелие
назовава веднъж звездното име на един от учениците.
Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци. Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството.
Самото
Евангелие
назовава веднъж звездното име на един от учениците.
Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото, каквото е в човечеството човекът Тома. Ако Евангелието би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион. Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябва да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината.
към текста >>
Ако
Евангелието
би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион.
Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството. Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото, каквото е в човечеството човекът Тома.
Ако
Евангелието
би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион.
Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябва да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа?
към текста >>
В
Евангелието
на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър.
Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябва да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа?
В
Евангелието
на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър.
На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно:
към текста >>
Следователно, в самото
Евангелие
, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него.
Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
Следователно, в самото
Евангелие
, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него.
Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух.
към текста >>
А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от
Евангелието
на Йоан и от Откровението.
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата.
А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от
Евангелието
на Йоан и от Откровението.
С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата.
към текста >>
Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на
Евангелието
на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на
Евангелието
на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си.
към текста >>
Ако вземем след това
Евангелието
на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света.
Ако вземем след това
Евангелието
на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта.
към текста >>
Ако се обърнем към
Евангелието
на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем към
Евангелието
на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
В
Евангелието
на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота.
Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта.
В
Евангелието
на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота.
Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към текста >>
Ще започна с
Евангелието
на Йоан, което е и най-дълбокото
Евангелие
.
Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия.
Ще започна с
Евангелието
на Йоан, което е и най-дълбокото
Евангелие
.
В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
към текста >>
В
Евангелието
Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие.
В
Евангелието
Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
После, в
Евангелието
на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
После, в
Евангелието
на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
към текста >>
Това е централният мотив в
Евангелието
на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития.
И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
Това е централният мотив в
Евангелието
на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития.
От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
към текста >>
Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в
Евангелието
на Йоан.
То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в
Евангелието
на Йоан.
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
към текста >>
Докато
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то
Евангелието
на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
Докато
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то
Евангелието
на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
към текста >>
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа.
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
към текста >>
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в
Евангелието
на Йоан.
Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в
Евангелието
на Йоан.
Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
към текста >>
Цялата Мъдрост на света се съдържа в това
Евангелие
на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще.
Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан.
Цялата Мъдрост на света се съдържа в това
Евангелие
на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще.
Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
към текста >>
Ето защо изучавайки
Евангелието
на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще.
Ето защо изучавайки
Евангелието
на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
към текста >>
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира
Евангелието
на Йоан с Орела.
Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира
Евангелието
на Йоан с Орела.
Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
към текста >>
Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива
Евангелието
на Йоан.
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива
Евангелието
на Йоан.
Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
към текста >>
Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху
Евангелието
на Йоан.
Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху
Евангелието
на Йоан.
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч.
към текста >>
И затова, изучавайки и размишлявайки върху
Евангелието
на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави.
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
И затова, изучавайки и размишлявайки върху
Евангелието
на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
към текста >>
А като изучаваме и размишляваме върху
Евангелието
на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце.
Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави.
А като изучаваме и размишляваме върху
Евангелието
на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце.
Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
към текста >>
Това е важно в
Евангелието
на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта.
Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце.
Това е важно в
Евангелието
на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта.
То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите.
към текста >>
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото
Евангелие
, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото
Евангелие
, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>
Евангелието
на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
Евангелието
на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
към текста >>
Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа
Евангелието
на Марко.
Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва.
Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа
Евангелието
на Марко.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
към текста >>
Ако в смисъла на
Евангелието
на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на
Евангелието
на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на
Евангелието
на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
Ако в смисъла на
Евангелието
на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на
Евангелието
на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на
Евангелието
на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
към текста >>
Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем
Евангелието
на Марко.
Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем
Евангелието
на Марко.
Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват.
към текста >>
Ако в
Евангелието
на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система,
Евангелието
на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в
Евангелието
на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко.
Ако в
Евангелието
на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система,
Евангелието
на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в
Евангелието
на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява.
към текста >>
В това
Евангелие
ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
В това
Евангелие
ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява.
към текста >>
Евангелието
на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Евангелието
на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно.
към текста >>
Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива
Евангелието
на Матей.
И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек.
Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива
Евангелието
на Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос.
към текста >>
Това, което се съдържа в
Евангелието
на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус.
Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей.
Това, което се съдържа в
Евангелието
на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус.
Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
към текста >>
Докато в
Евангелието
на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус.
Докато в
Евангелието
на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
към текста >>
Евангелието
на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в
Евангелието
на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в
Евангелието
на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Евангелието
на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в
Евангелието
на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в
Евангелието
на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>
В
Евангелието
на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
В
Евангелието
на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
към текста >>
Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на
Евангелието
на Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос.
Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на
Евангелието
на Матей.
Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
към текста >>
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
Евангелието
на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят.
към текста >>
А разглеждайки
Евангелието
на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
А разглеждайки
Евангелието
на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
към текста >>
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме
Евангелието
на Лука.
В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме
Евангелието
на Лука.
Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
към текста >>
Когато разглеждаме
Евангелието
на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
Когато разглеждаме
Евангелието
на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>
Така че, при разглеждането на
Евангелието
на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Така че, при разглеждането на
Евангелието
на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
към текста >>
Ако чрез
Евангелието
на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез
Евангелието
на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането
Евангелието
на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез
Евангелието
на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят.
Ако чрез
Евангелието
на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез
Евангелието
на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането
Евангелието
на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез
Евангелието
на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
към текста >>
Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в
Евангелието
на Матей.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в
Евангелието
на Матей.
Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй.
към текста >>
Ако в
Евангелието
на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в
Евангелието
на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
Ако в
Евангелието
на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в
Евангелието
на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора.
към текста >>
Ако чрез
Евангелието
на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез
Евангелието
на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез
Евангелието
на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на
Евангелието
на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
Ако чрез
Евангелието
на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез
Евангелието
на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез
Евангелието
на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на
Евангелието
на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>
Евангелието
на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание.
Евангелието
на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия.
към текста >>
Той започва своето
Евангелие
с един предговор, който е много забележителен.
Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже.
Той започва своето
Евангелие
с един предговор, който е много забележителен.
Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие.
към текста >>
В смисъла на
Евангелието
на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко.
В смисъла на
Евангелието
на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества.
към текста >>
Техните съобщения Лука поставя за основа на своето
Евангелие
.
Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
Техните съобщения Лука поставя за основа на своето
Евангелие
.
Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото.
към текста >>
Следователно,
Евангелието
на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението.
Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото.
Следователно,
Евангелието
на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества.
към текста >>
Това, което срещаме в
Евангелието
на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание.
Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен.
Това, което срещаме в
Евангелието
на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание.
Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
към текста >>
Така че,
Евангелието
на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до
Евангелието
на Лука, според думите на самия негов автор.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества.
Така че,
Евангелието
на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до
Евангелието
на Лука, според думите на самия негов автор.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
към текста >>
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в
Евангелието
на Йоан е описано само в избледнели образи.
За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в
Евангелието
на Йоан е описано само в избледнели образи.
През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
към текста >>
През различните времена на развитие на Християнството
Евангелието
на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи.
През различните времена на развитие на Християнството
Евангелието
на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
към текста >>
Ето защо
Евангелието
на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в
Евангелието
на Йоан относно личността и Същността на Христос.
Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Ето защо
Евангелието
на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в
Евангелието
на Йоан относно личността и Същността на Христос.
То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
към текста >>
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо
Евангелието
на Лука.
Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят.
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо
Евангелието
на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
към текста >>
Ако в известно отношение
Евангелието
на Йоан е било едно Писание за малцина, то
Евангелието
на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение
Евангелието
на Йоан е било едно Писание за малцина, то
Евангелието
на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
към текста >>
Като една назидателна книга преминава
Евангелието
на Лука през вековете.
През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Като една назидателна книга преминава
Евангелието
на Лука през вековете.
То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
към текста >>
Защото в
Евангелието
на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
Защото в
Евангелието
на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
към текста >>
Евангелието
на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
Евангелието
на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
към текста >>
Защото в
Евангелието
на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
Защото в
Евангелието
на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука.
към текста >>
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към
Евангелието
на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към
Евангелието
на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
към текста >>
Ако за да се почувства въздействието на
Евангелието
на Йоан е била необходима една висока подготовка, за
Евангелието
на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от
Евангелието
на Лука.
Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
Ако за да се почувства въздействието на
Евангелието
на Йоан е била необходима една висока подготовка, за
Евангелието
на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от
Евангелието
на Лука.
Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
към текста >>
Така че,
Евангелието
на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
Така че,
Евангелието
на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
към текста >>
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от
Евангелието
на Лука.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от
Евангелието
на Лука.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
към текста >>
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в
Евангелието
на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в
Евангелието
на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири.
към текста >>
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в
Евангелието
на Лука.
Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в
Евангелието
на Лука.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
към текста >>
Евангелието
на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
Евангелието
на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина.
към текста >>
Евангелието
на Лука е
Евангелие
на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
Евангелието
на Лука е
Евангелие
на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан.
към текста >>
И не само това, но цялото
Евангелие
е изградено от образи.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири.
И не само това, но цялото
Евангелие
е изградено от образи.
В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията.
към текста >>
В старите времена
Евангелието
на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
В старите времена
Евангелието
на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
към текста >>
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита
Евангелието
на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина.
Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита
Евангелието
на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
към текста >>
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху
Евангелието
на Йоан.
Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху
Евангелието
на Йоан.
От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
към текста >>
От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в
Евангелието
.
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан.
От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в
Евангелието
.
И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия.
към текста >>
И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в
Евангелието
се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията.
И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието.
И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в
Евангелието
се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията.
Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел.
към текста >>
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но
Евангелието
на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но
Евангелието
на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
към текста >>
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а
Евангелието
на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а
Евангелието
на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
към текста >>
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че
Евангелието
на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия.
От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че
Евангелието
на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия.
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
към текста >>
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото
Евангелие
никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел.
И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия.
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото
Евангелие
никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
към текста >>
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност
Евангелието
на Йоан е било написано сравнително по-късно.
Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност
Евангелието
на Йоан е било написано сравнително по-късно.
Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
към текста >>
Една част от изследователите вярват, че
Евангелието
на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно.
Една част от изследователите вярват, че
Евангелието
на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите.
към текста >>
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно
Евангелието
на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно
Евангелието
на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
към текста >>
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на
Евангелието
на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на
Евангелието
на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
към текста >>
Обаче авторът на Йоановото
Евангелие
не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
Обаче авторът на Йоановото
Евангелие
не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
към текста >>
И така мнозина не виждат в
Евангелието
на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
И така мнозина не виждат в
Евангелието
на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
към текста >>
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че
Евангелието
на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че
Евангелието
на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
към текста >>
Авторът на
Евангелието
на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
Авторът на
Евангелието
на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
към текста >>
Ние виждаме, например, как авторът на
Евангелието
на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
Ние виждаме, например, как авторът на
Евангелието
на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос.
към текста >>
В
Евангелието
на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
В
Евангелието
на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог.
към текста >>
От това и от много други изрази в
Евангелието
индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
От това и от много други изрази в
Евангелието
индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
към текста >>
За Този, именно, Бог се казва в
Евангелието
на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос.
За Този, именно, Бог се казва в
Евангелието
на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението.
към текста >>
Ние намираме описание на бягството в Египет в
Евангелието
на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
Но те са отдавали на това по-малко значение, тъй като те не са познавали основно този начин на Посвещение. Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет".
Ние намираме описание на бягството в Египет в
Евангелието
на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
към текста >>
И като се знае също, че авторът на
Евангелието
на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика.
Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
И като се знае също, че авторът на
Евангелието
на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика.
Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси.
към текста >>
Авторът на
Евангелието
на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет.
И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност.
Авторът на
Евангелието
на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет.
Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло.
към текста >>
Авторът на
Евангелието
на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет.
Авторът на
Евангелието
на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения.
към текста >>
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на
Евангелието
, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на
Евангелието
, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
към текста >>
Това е, което е чувствал и авторът на
Евангелието
на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески.
За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
Това е, което е чувствал и авторът на
Евангелието
на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески.
И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс.
към текста >>
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на
Евангелието
на Марко символа на Лъва.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на
Евангелието
на Марко символа на Лъва.
А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава.
към текста >>
А този, който е написал
Евангелието
на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва.
А този, който е написал
Евангелието
на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела.
към текста >>
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото
Евангелие
, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото
Евангелие
, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс.
И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание.
към текста >>
В
Евангелието
на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в
Евангелието
на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
В
Евангелието
на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в
Евангелието
на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава.
Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление.
към текста >>
Евангелията, най-дълбокото от които е
Евангелието
на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление.
Евангелията, най-дълбокото от които е
Евангелието
на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие.
към текста >>
Думата
Евангелие
съдържа в себе си думата Ангел.
Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот.
Думата
Евангелие
съдържа в себе си думата Ангел.
Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние.
към текста >>
Тогава думата
Евангелие
би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите.
Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел.
Тогава думата
Евангелие
би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите.
За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите.
към текста >>
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема
Евангелието
в себе си.
За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите.
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема
Евангелието
в себе си.
Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
към текста >>
Това е "
Евангелието
на Царството".
Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел.
Това е "
Евангелието
на Царството".
Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е.
към текста >>
Така за
Евангелието
на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото
Евангелие
, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни.
Така за
Евангелието
на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото
Евангелие
, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него.
към текста >>
Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал
Евангелието
си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него.
Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал
Евангелието
си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей.
към текста >>
Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на
Евангелието
си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно.
Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на
Евангелието
си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
към текста >>
От
Евангелието
се знае съвсем малко за Матей.
Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот.
От
Евангелието
се знае съвсем малко за Матей.
Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име.
към текста >>
Евангелието
на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей.
Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей.
Евангелието
на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей.
Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме".
към текста >>
Евангелието
на Марко назовава митаря с друго име.
От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
Евангелието
на Марко назовава митаря с друго име.
Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме!
към текста >>
Евангелието
на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей.
И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих).
Евангелието
на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей.
В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28).
към текста >>
Евангелието
на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците.
Евангелието
на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
към текста >>
Евангелието
на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
Евангелието
на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>
НАГОРЕ