Търсене в текстове за 'Евангелие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 187 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения.
Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа.
към текста >>

3. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си.
Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
към текста >>

4. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там.
Макар да е вече на 54 години, неговата енергия не е намаляла, напротив тя се усилва. Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
към текста >>

5. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието.
Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент.
към текста >>

6. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде".
Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
към текста >>

И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека. Погледни окото на човека, там няма скрито покрито!
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци.
ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник". Под печат е първа серия: 1) Господар и слуга, 2). Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев. Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно. На 15 того се изпращат първите 2 книги.
към текста >>

8. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия.
„Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас.
към текста >>

9. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също.
Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно.
към текста >>

10. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Следователно, евангелието съдържа една логична система?
Когато разговорът ни премина върху органа на познанието, Андреас каза: - За да познаем нещо, трябва да не се влияем от личността, темперамента, индивидуалността. За целта трябва да практикуваш систематичните медитации, които препоръчват брахманите. Но трябва да знаем, че умът постоянно е видоизменяван от физиологични, магнетични, чувствени и духовни промени. Затова трябва да прибегнем до един друг орган на познание, който е по-централен и по-висок. Това е сърцето; никакъв обект не можеш да познаеш, преди да го обикнеш изпърво . - Следователно, евангелието съдържа една логична система? - Да, покрай много други работи. Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави. В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи.
към текста >>

По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

11. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>

12. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"!
Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората.
към текста >>

13. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието!
Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения. Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при светлината на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва. – Това е, може би, местото, дето е казано „Той смирява гордите и пр."? – Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко това, което им се дава отгоре.
към текста >>

14. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето.
Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда.
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев.
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в Париж под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени"). „Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц. франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в астрономията).
към текста >>

Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц.
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в Париж под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени"). „Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц. франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в астрономията). Цена 22.50 швейц. франка. Авторът в това съчинение задоволява една духовна съвременна нужда да се обясни звездният свят. Той отхвърля всяка хипотеза, която надхвърля действително наблюдаваните факти. В заключение авторът показва, че в края на краищата целият космос не може да се разбере като машинария, но като организъм, свързан с тайната на живота и душата и специално с човешкия живот и душа.
към текста >>

16. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот.
Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата.
към текста >>

Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието.
При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
към текста >>

17. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго.
към текста >>

18. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Теми на неговите беседи са стихове от евангелието.
И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним. Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание. Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Георг Николай - наречена Евангелие на мира.
„Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и духознание в България, год. IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда.
към текста >>

20. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение.
В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето.
към текста >>

21. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някои изследователи откриват запример, че евангелието на Марк съвсем не е исторически документ.
Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично. Някои изследователи откриват запример, че евангелието на Марк съвсем не е исторически документ. То е писано според пулсацията на слънчевия ритъм (виж напр. книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди.
към текста >>

22. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието.
Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината.
към текста >>

23. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Един пример съобразно Евангелието.
Веднага дойдат няколко стотин или хиляди доброволци от съседните държави (или от по-далечните), работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден.
към текста >>

24. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество.
Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен". * За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година).
към текста >>

25. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия.
И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
към текста >>

26. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната.
Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир.
към текста >>

27. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>

28. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието.
Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на Духа, а да люби Бога. Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в дух и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби. Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието. Човек не може да изпълни волята Божия, ако няма вяра. Днес човек иска да угоди най-първо на себе си, а после на другите и за нищо повече не мисли. А от Писанието знаем, че най-първо трябва да се угоди на Бога. Човек може да живee добре, само ако има любов. Любовта включва в себе си едновременно и надеждата, и вярата.
към текста >>

29. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ".
Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
към текста >>

Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
към текста >>

30. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието.
Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек. В него се заражда и тихо, и непреривно сияе едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа.
- Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация. те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ.
към текста >>

32. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие.
Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера.
към текста >>

33. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново".
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални?
към текста >>

34. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.
към текста >>

И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>

35. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ДВА СВЯТА В евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод.
ДВА СВЯТА В евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод. Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
към текста >>

„И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието.
Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.
към текста >>

36. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения.
И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи.
към текста >>

", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>

37. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана.
на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура.
към текста >>

Това е загатнато и на друго място в Евангелието.
Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот.
към текста >>

На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха.
Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос. В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите?
към текста >>

38. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е Христовата идея, която блести в Евангелието.
За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието. Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята.
към текста >>

39. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО В Евангелието - подразбирам четирите евангелия - се срещат нерядко образи на жени.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО В Евангелието - подразбирам четирите евангелия - се срещат нерядко образи на жени. Едни от тия образи са очертани по-подробно, други са нахвърлени бегло, с по две-три линии, а трети са просто споменати - те се губят зад едно име, което на повечето хора нищо не казва. Вземете, например, следния стих от благовестието на Йоана (гл. 19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата.
към текста >>

Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ.
Едни от тия образи са очертани по-подробно, други са нахвърлени бегло, с по две-три линии, а трети са просто споменати - те се губят зад едно име, което на повечето хора нищо не казва. Вземете, например, следния стих от благовестието на Йоана (гл. 19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ. Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била? Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека? Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично?
към текста >>

Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била?
Вземете, например, следния стих от благовестието на Йоана (гл. 19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ. Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била? Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека? Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си.
към текста >>

Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име.
Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария.
към текста >>

Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди.
Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби".
към текста >>

В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата.
към текста >>

ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
към текста >>

40. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.
към текста >>

Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели.
И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син.
към текста >>

В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ.
Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат.
към текста >>

Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея.
Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет.
към текста >>

А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова.
Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието?
към текста >>

41. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа?
А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване. Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена?
към текста >>

2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна.
способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил. Този разказ за звездата има и друго по-дълбоко значение: звездата - това е проява на разумността в света. За да разгледаме значението на този разказ за мъдреците от изток, нека хвърлим кратък поглед върху историята на човечеството.
към текста >>

42. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива.
към текста >>

43. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Прелюбодейката Епизодът за жената, уловена в прелюбодейство, е предаден в евангелието така просто и сбито, че предпочитам да го приведа изцяло, вместо да предавам съдържанието му.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Прелюбодейката Епизодът за жената, уловена в прелюбодейство, е предаден в евангелието така просто и сбито, че предпочитам да го приведа изцяло, вместо да предавам съдържанието му. „Исус отиде на Елеонския хълм. А книжниците и фарисеите доведоха при него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, казаха му: Учителю, тая жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти що ще кажеш за нея? И това казаха, за да го изпитат.
към текста >>

Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието.
Никой ли не те осъди? " И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това. Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса.
към текста >>

Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
към текста >>

Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието.
От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
към текста >>

Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица.
„Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици".
към текста >>

Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
към текста >>

Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение.
към текста >>

44. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Жената излекувана от кръвотечение и хананейката Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Жената излекувана от кръвотечение и хананейката Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение. Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува. Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува. Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата.
към текста >>

Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Жената излекувана от кръвотечение и хананейката Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение. Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува. Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува. Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление.
към текста >>

Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.
С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа. Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария.
към текста >>

Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието.
Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра. Г.
към текста >>

45. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси.
Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност.
към текста >>

46. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща.
към текста >>

10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария.
Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности. Но ако ние ги разпознаваме тъй непосредствено, тъй безпогрешно, то е защото те живеят и в душите ни като две основни състояния - нека ги наречем Мартино и Мариино.
към текста >>

Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж.
В нейния уреден, чист и спретнат свят ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив. Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни. Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел. Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж. "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам. Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно.
към текста >>

47. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха.
към текста >>

Как е нарисувана Саломе в евангелието?
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума.
към текста >>

В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи.
Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител. В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага.
към текста >>

В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка.
В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта. Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка. В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде".
към текста >>

Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде".
В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва.
към текста >>

48. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече човек да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече човек да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга. Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец.
към текста >>

Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече човек да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга. Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор.
към текста >>

Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор.
Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи. А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия.
към текста >>

Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода.
След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи. А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка. (Защото Юдеите не се сношават със Самаряните). Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода?
към текста >>

49. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение.
Той сам казва за себе Си: "Както ме е Отец научил, така и аз уча". Кога се е учил той от "Отца” и къде? Окултистите са на различни мнения по този въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят". Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората? Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали.
към текста >>

50. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал.
към текста >>

Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение".
към текста >>

Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви.
Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване.
към текста >>

Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт.
Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата".
към текста >>

51. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност.
към текста >>

След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него.
Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно.
към текста >>

В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка.
За ония, които са запознати с Кабалата, числото десет е изпълнено с дълбок смисъл. То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим свят. Десетте пръста на Христа – фокуси на тия десет „Числа" – са били проводници на тяхната енергия. Разбира се, да изправиш един гърбав човек само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление. Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея. Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея.
към текста >>

Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея.
В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея. Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога. „Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър свят. И тогава е започнала да слави Бога, т.е.
към текста >>

В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години".
С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога. „Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър свят. И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9. Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите свята: физически, сърдечен и умствен. В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е.
към текста >>

52. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието.
Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой.
към текста >>

53. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
ще изгуби всички условия за по-нататъшно растене и развитие. Ако той не може да жертва живота си за другите, не може и да се повдигне. Животът, който почива на великия закон за единството, казва: Повдигни ближния си, за да те повдигне и той. Същото важи и за отношението ни към Бога: Възлюби Бога, за да те възлюби и Бог. Защото само в любовта, при която съзнаваш, че живееш за Бога и можеш всичко да жертвуваш за Него, Бог ще те възлюби. Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
към текста >>

54. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед.
Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен. Между двете тела има връзка и като се скъса тая връзка – това е смъртта. – Как да почнем с приложението на великите природни закони и методи в живота? – Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор. В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед. Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: – Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? – Готов съм. – И взема сумата без лихвата.
към текста >>

55. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл.
към текста >>

Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си.
Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето?
към текста >>

56. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек.
Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната.
към текста >>

Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии.
Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.
към текста >>

57. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа.
Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н.
към текста >>

Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет.
– цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исаак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията.
към текста >>

След всичко това някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия и по-специално на родословието на Исуса, което е дадено в евангелието на Матея.
Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори", „тензори" „трансформации" и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайн като нещо непонятно и до немай-къде скучно. След всичко това някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия и по-специално на родословието на Исуса, което е дадено в евангелието на Матея. Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това.
към текста >>

58. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието".
В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери.
към текста >>

59. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.
една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж.
към текста >>

60. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр.
Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг.
към текста >>

61. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
към текста >>

62. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот.
Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота.
към текста >>

Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир.
Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува.
към текста >>

63. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ДОБРИЯТ СИН От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син.
ДОБРИЯТ СИН От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син. В тази притча виждаме двама синове с противоположни заложби. В ума на младия син се зароди идеята да иде в странство. Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син.
към текста >>

64. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг.
към текста >>

65. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1).
Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко.
към текста >>

Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината.
Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината.
към текста >>

Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.
В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота.
към текста >>

В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38).
Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота. При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37).
към текста >>

От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния.
Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината. Положителното, до което тя е дошла, представя само факти, а те са само отделни стъпки в безкрайния път към Истината.
към текста >>

Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината.
А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината. Положителното, до което тя е дошла, представя само факти, а те са само отделни стъпки в безкрайния път към Истината. И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото.
към текста >>

67. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*.
Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда. Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови.
към текста >>

68. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.
То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек.
към текста >>

В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там.
Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст.
към текста >>

Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие".
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена.
към текста >>

В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие.
Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека.
към текста >>

Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена.
Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество.
към текста >>

И ще се проповядва евангелието навсякъде.
Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим?
— И при всеки отделен случай, той дава един или друг отговор; при всеки отделен случай, той дава едно или друго разрешение на този въпрос; или въобще, както е най-често, не,дава никакво разрешение на въпроса: какво да правим? Болшинството от хората, през всички исторически времена, не си задават никакъв въпрос. Те предпочитат да живият някак си. Те предпочитат да прекарат живота си без въпроси и без бреме — без никакви разрешения и затруднения. Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги! Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия. Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа.
към текста >>

Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове.
И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним. По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове. При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие. И близо е този ден. Затова сторете, прочее, плодове до¬стойни. Защото секирата вече лежи при корена на дърветата.
към текста >>

Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос.
— Тогава народът го запита: .Какво да правим? " — Йоан, разбира се, не даде никакъв философски отговор. Той не е дошъл да фило¬софствува, но да разрешава на дело въпросите на живота. Отговорът му е прост и ясен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21).
към текста >>

в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа.
Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат.
към текста >>

Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим?
Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат. 20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22). Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим? В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл. 6; 33, е изказана най-великата мисъл, изказвана кога и да е през вековете, за същността на нашия живот и нашите дела. Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи". Ето един от най-добрите и най-съществените отговори на въпроса: какво да правим? Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос.
към текста >>

В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл.
20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22). Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим? В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл. 6; 33, е изказана най-великата мисъл, изказвана кога и да е през вековете, за същността на нашия живот и нашите дела. Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи". Ето един от най-добрите и най-съществените отговори на въпроса: какво да правим? Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос. Нека поразгледаме бегло естеството на тия мисли.
към текста >>

Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос.
Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим? В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл. 6; 33, е изказана най-великата мисъл, изказвана кога и да е през вековете, за същността на нашия живот и нашите дела. Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи". Ето един от най-добрите и най-съществените отговори на въпроса: какво да правим? Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос. Нека поразгледаме бегло естеството на тия мисли. Йоан, на когото народът зададе въпро¬са, отговаря просто, ясно и не крайно. Той е предтеча, той говори за идването на месията, но сам той отказва да е такъв. Затова, може би, той не е краен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни".
към текста >>

— Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието.
И за да не бъдат хората неразумни, когато не са подготвени, Христос нарочно казва: „А който иска да бъде съвършен"... Тази дума „съвършен" говори за вътрешната подготвеност. Такъв човек не е свързан с земните богатства, които раждат социална неправда. Той може с радост да я оправи всякога. Той има по-голямо богатство — връзката с живия Бог. Какво трябва да правим? — Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието. Те са ясни по само себе си. Те стават още поясни, когато схванем пътя. А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си. В тази вътрешна подготвеност е отговора на въпроса: какво да правим? който може да си зададем при всеки един случай в нашия живот.
към текста >>

70. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

(Евангелие от Марка, глава 6, ст. 25—34).
От Христа, като извор на любовта и живота, е изтичала изобилна струя на живот към болния, но последният е трябвало да го приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. Веднъж Христос бил притискан от вси страни от народа и Той казал: „Кой се допря до мене? " Тогава учениците Му казали: „Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допря до мене". Когато жената, болна от 12 години, се допряла до дрехата Му, сила излязла от Него, и тя оздравяла моментално, Христос ù казал: „Твоята вяра те изцели". (Евангелие от Марка, глава 6, ст. 25—34). Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата. Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие. Тя носи живот.
към текста >>

71. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
към текста >>

Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия.
към текста >>

Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия.
към текста >>

За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
към текста >>

72. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Голямо богатство се крие в блаженствате, които евангелистът Матей изнася в своето евангелие – 5 глава.
ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Голямо богатство се крие в блаженствате, които евангелистът Матей изнася в своето евангелие – 5 глава. Ако човек приложи блаженствате в живота, ще придобие нещо ценно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно" (Мат. 5; 3). Нищите духом са тия, които работят. Тия, които работят, ще наследят Царството небесно.
към текста >>

73. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В Евангелието се казва : „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога." Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда слънца и безброй планети и луни — какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие за живота.
Нему нищо не липсва. Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов свят. Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда. Проявите на живота не са самият живот. В Евангелието се казва : „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога." Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда слънца и безброй планети и луни — какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие за живота. Питат също, какво е Господ! — Когато дойде времето да знаете, кой е Баща ви, ще Го познаете. Всички сега се бият и разрешават, какво нещо е Господ! В годината се раждат 40 милиона хора — умират 35 милиона — кой се грижи за тия хора? Кой се грижи за животните, за дърветата, за тревите, кой се грижи?
към текста >>

74. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога.
Той дава всекиму това, което сам е заслужил. В Библията като червена нишка се прокарва навсякъде законът на служенето — служенето на Бога. По пътя на службата човек стига до святост, праведност и съвършенство. А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила.
към текста >>

75. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса".
Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови.
към текста >>

Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.
В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него. В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени". В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата. Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.
към текста >>

76. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта.
Щом намалиш темпото й, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях. Нямат любовен ток. Да благодарим, че съществува една любов, която може да оправи света. Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта. Предстои нов подем и в музиката. Инволюционната музика е започнала много добре, но като са слизали съществата постепенно в гъстата материя, все са изглаждали, изглаждали музиката и са изгубили това, което са имали там, от гдето са слезли. При еволюционната музика трябва да възстановим сега това, което са изгубили. Заедно с културата на Любовта ще дойде и един музикален век.
към текста >>

77. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може!
Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави! " Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме! " Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не". Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила". Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя.
към текста >>

78. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г.
към текста >>

Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, 6 глава от Евангелието на Иоана, 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа "Сега скръб ще имате".
Бог е Любов 3. Пътят на живота * 4. Духът Божий * 5. Благословен Господ Бог наш 6. Отче наш Лозинка за през деня: Бог е Любов, Бог е Живот, Бог е Светлина Господи, дарувай ни Твоя Дух. Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, 6 глава от Евангелието на Иоана, 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа "Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум прилича на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили които трябва да се възпитат, да се турят на работа Това е една от великите задачи на всеки ученик Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум.
към текста >>

79. Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш.
Чрез метода на смаляването Учителят е работил индивидуално с всеки един от учениците, но най-вече с тези, които са разбирали и спазвали основният закон в Школата:приложение на Знанието. ЗА УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ Савка Керемидчиева, една от трите стенографки на Учителя, се е срещнала с него за първи път, когато била на 4 години Учителят е обхождал България за да изследва главите на българите и в Цариброд се е срещнал със семейството й. По-късно семейството се премества в София и майката на Савка става редовна посетителка на неговите беседи. На 12 години, Савка тайно от родителите си посещава Учителя и му казва: "Учителю, Вие сте дошли Учител на земята и аз искам да посещавам лекциите и да се уча при Вас". Учителят й отговорил: "На никого няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Като го разтвориш за първи път,ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтворила Евангелието, пада се стиха: "Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта му". Минават. две години и Савка пак отива при Учителя. Той и подава двете си ръце и я посреща с думите: "Добре дошла при мене мой добри и верен Аверуни! " Редица години Савка посещава училището и през същото време посещава частно и Учителя, който й преподава духовното знание.
към текста >>

И когато тя разтворила Евангелието, пада се стиха: "Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта му". Минават.
По-късно семейството се премества в София и майката на Савка става редовна посетителка на неговите беседи. На 12 години, Савка тайно от родителите си посещава Учителя и му казва: "Учителю, Вие сте дошли Учител на земята и аз искам да посещавам лекциите и да се уча при Вас". Учителят й отговорил: "На никого няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Като го разтвориш за първи път,ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтворила Евангелието, пада се стиха: "Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта му". Минават. две години и Савка пак отива при Учителя. Той и подава двете си ръце и я посреща с думите: "Добре дошла при мене мой добри и верен Аверуни! " Редица години Савка посещава училището и през същото време посещава частно и Учителя, който й преподава духовното знание. На 23 годишна възраст тя поднася на Учителя един подарък - своя книжка "Свещените думи на Учителя към ученика". Това са разговори на Учителя с Аверуни и на Аверуни с Учителя, където Учителят отговаря на зададени от нея въпроси.
към текста >>

80. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина.
ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на противоположностите - това е Законът на земята, на органическият свят, на плътта.
към текста >>

СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята.
СИЛА И ЖИВОТ СОЛТА Трета серия (София, 1917-1919) "Вие сте солта на земята, а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците" /Ев. от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4. СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?
към текста >>

На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28.
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти.
към текста >>

81. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11.
ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния. Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11. ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ София, 19 - 21 август 1931 У всички трябва да се яви желание да придобият истината. Придобият ли истината, те ще забогатеят ще имат условия да учат Сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад. Славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с радост и веселие. Защо?
към текста >>

ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ София, 19 - 30 август 1936 Христос казва: "Aз дойдох да им дам живот и да ме познаят" /Евангелие от Иоана 10:10/.
Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи любовта не се описва, тя се чувствува Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.*** 14. ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ София, 19 - 30 август 1936 Христос казва: "Aз дойдох да им дам живот и да ме познаят" /Евангелие от Иоана 10:10/. Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми е животът За кой живот говори Христос? - За Божествения. Който е придобил Божествения живот той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Не губете вярата си в Бога Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания.*** 15. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ София, 19 - 31 август 1941 Как се постига щастието?
към текста >>

82. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека.
Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е.
към текста >>

83. УТРИННИ СЛОВА Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят.
Само в душата, именно, Бог може да се изрази, и да се изяви в своята пълнота. И аз бих желал всички вие младите, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света. Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света -разцъфтяването на човешката душа.*** 2. ДА ВЪЗЛЮБИШ II събор (София, 6-7 юли 1924) В света съществува един Закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Tози велик разумен Закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си! " Това значи, да възлюбиш великото в малкото, и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.*** 3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека.
към текста >>

И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека.
Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си! " Това значи, да възлюбиш великото в малкото, и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.*** 3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека. Следователно, когато ние искаме да кажем, че някой човек е разумен, казваме, че той живее в Галилея. Затова Христос се нарича Галилеянин - разумен човек. Всеки разумен човек живее в тази област. Следователно, в природата има една разумна област. За да може човек да влезе в тази област неговото съзнание трябва да се повдигне.*** Факсимилие от "Право си отсъдил'' 4.
към текста >>

А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота.
Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Това е новото схващане за вътрешната свобода.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

84. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода.
Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън.
към текста >>

Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот.
Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост.
към текста >>

85. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

'' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него.
Простата философия на живота се Заключава в следното: да се научите да мислите. Които мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания.*** ОТЕЦ МЕ ЛЮБИ 22 март 1936 Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения докато не познава Великото в света, и докато Великото не го познава.*** БАЩА И СИН 1 януари 1937 Новата 1937 година, която сега настъпва ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Година 1936 представяше един разточителен син които направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.*** НА СВОЕТО МЯСТО И НА СВОЕТО ВРЕМЕ 22 март 1937 Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време.*** ДИГНИ ОДЪРА СИ 22 март 1938 “Стани, дигни одъра си и ходи! '' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението.
към текста >>

86. Влиянието на музиката - Учителят Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Текстът е взет от Евангелието на Йоана, 1 глава, стихове 1-5.
Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скърбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи, и вие сте хармонизиран.*** 28 ноември 1923 Само една красива душа може да пее упражнението “Бог е Любов". Ако в действителност бяхте изпяли само веднъж както трябва “Бог е Любов”, моментално щяхте да се промените, не бихте могли да се познаете.*** 5 юни 1924 Тази вечер ще ви предам едно ново музикално упражнение, с един нов ритъм, да видим как ще го схванете. Текстът е взет от Евангелието на Йоана, 1 глава, стихове 1-5. “в начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана. В Него бе живота, и живота бе виделина на человеците. 14 виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Първите два стиха от главата изразяват действие на Духа.
към текста >>

87. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите; морал на хората може да, дадете; можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва.
- вимето на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас. Ако имаш разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него. Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване почит един към друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите; морал на хората може да, дадете; можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него вече може да се говори. Добрите навици са,на които може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици.
към текста >>

88. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа.
Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е Христос. В този смисъл Той е Глава на великото всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само трима мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тия трима мъдреци бяха също служители на великото всемирно Братство. И така, помнете: единствената велика Общност, която сега съществува на света, това е великото всемирно Братство. Ония членове от великото всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини не образуват никакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.
към текста >>

89. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е. Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо без Него не стана” и пр. 4. “Слънцето е баща, Луната - майка. Вятърът я носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност прониква цялата вселена.
към текста >>

Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3.
към текста >>

90. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четенето на Евангелието, четене Деянията на апостолите и на други хубави свещени книги.
Да мислим за Разумните Същества. И да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава природата.всички прояви на природата са все резултат от дейността на тези Разумни Същества. Ние трябва да разглеждаме цялата природа като проява на дейността им. И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали Същества, в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четенето на Евангелието, четене Деянията на апостолите и на други хубави свещени книги. За Напредналите Същества Писанието казва: Те са служебни Духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сила и се поклони. А ангелът му каза: Не на мене да се поклониш, а на Бога. С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучава опитностите на хората, които са минали по този път.
към текста >>

Четете Евангелието на Йоана.
Значи, всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят умът ти, сърцето и тялото ти, за да стане това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте молитва и концентрация на обяд и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Иеремия, Езекиила и пр. И вижте по кой начин те са добили просветление. Значи, изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието на Йоана. То е мистическо Евангелие. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна проява на духовното.
към текста >>

То е мистическо Евангелие.
Освен през ранните утринни часове, практикувайте молитва и концентрация на обяд и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Иеремия, Езекиила и пр. И вижте по кой начин те са добили просветление. Значи, изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието на Йоана. То е мистическо Евангелие. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна проява на духовното. Вие проучавайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба.
към текста >>

91. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пък ако е потребно и душата си да положим за Евангелието.
Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в молитви до последния си дъх. Пък ако е потребно и душата си да положим за Евангелието. Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога, както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не може да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание.
към текста >>

92. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
към текста >>

93. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище.
Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов.
към текста >>

А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
към текста >>

94. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова.
към текста >>

95. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете.
Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите. Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя. Казала му: “Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас! ” Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба. Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете. След две години тя отново отишла при него. Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в душата си през целия си живот. Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното познание. Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата.
към текста >>

Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието.
Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение. Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя. Времето прекарано близо до него е било за нея като живот край Източника на Живота. Тя дори учела за изпитите си край него, като се е консултирала с него по някои неясни философски въпроси. От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея. Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема тяхните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение. Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание: МОЯТА ПРОГРАМА измолена от Учителя Съм на 21 г. - до 28-та си година: 1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път. 2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана. 5) Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце.
към текста >>

96. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един пример съобразно Евангелието.
Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден.
към текста >>

97. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“.
Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот. Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура.
към текста >>

98. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПАЗАЧА. Претендирайки че проповядваш Божественото евангелие на народите в света и че ги водиш към Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят.
Чакай! При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо. ХАЛИС. Да! Като че ли наистина тука е духовния свят. Как съм можал аз да дойда в това място? ПАЗАЧА. Претендирайки че проповядваш Божественото евангелие на народите в света и че ги водиш към Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят. Ти си изпратил безброй лица, в едно подобно състояние на полусъмнение, в Междинния Свят (Чистилището — Б. пр.) или даже в Ада. Лицемер! Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим.
към текста >>

99. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал.
Това са ония отделни единици или групи от хора, намиращи се във всички континенти, чувстващи еднакво трепета и ритъма на вечното, красивото, възвишеното, вслушващи се в болките и страданията на своите братя. Това са редките и готови души, призвани в полето на една велика работа, която изисква смели умове, устойчиви сърца и несъкрушими воли. Те крачат смело и твърдо с единствения стремеж да живеят за да служат! Те носят високо над главите си светилника на едно ново верую, те разнасят с жива реч учението на Великия Изкупител. Спокойно и тихо те вървят, но сигурна е тяхната работа, здрава е тяхната стъпка!... Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал. Те не могат да воюват с оръжие, те не могат да качват и свалят царе, те не могат да вземат властта. Всичко това правят „силните", а те нямат дори свое жилище. Но те могат да освобождавате човеци от духовно робство, те могат да съхранят чистото, нетленното, те могат да обичат истината и да умират за нея, те могат да се борят за правдата, те могат да прескочат синорите на тоя свят за да видят най-великото, най-чистото, най-свещеното, най после, те могат да създават епохи. Къде са те? — Навсякъде!
към текста >>

100. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие".
А за това е необходимо знание, защото само който има знанието, може да цери болестите. Обществото и човечеството днес очакват своя лекар и хирург. Второто явление, което е характерно за нашето време, именно духовното и идейно възраждане, за което сега няма да говоря, иде да изпълни тази роля — да внесе новия мироглед, да обнови живота. В. Пашов Синархия или троичност на социалния организъм В природата съществува едно царство, една форма на организация, която не може да се уподоби на никой от съвременните строеве. Някои наричат тази форма на организация „синархия“, което приблизително значи обществена организация, която съвършено изключва насилието. В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие". Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление?
към текста >>

НАГОРЕ

0.15513110160828