Търсене в текстове за 'Държавник'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля.
Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората. Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля. А сега, като дойдат на власт, се забравят и мислят, че те са главните фактори и правят каквото си искат. За оправянето на света не се изискват много работи. За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия. Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода?
към текста >>

2. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

Държавникът също трябва да знае, че има един разумен закон в света, а не да казва: „Аз всичко мога да направя!
Те могат да кажат, че това е за доброто на държавата, но ни най-малко не е така. Методите, които употребяват днес, не са съобразени със законите на Божественото право. Порядъкът днес е човешки, не е Божествен. Да убиеш човек не е Божествен порядък; да си служиш с насилие – това не е Божествен порядък. Всички трябва да знаят, че тяхната енергия иде от Бога. Държавникът също трябва да знае, че има един разумен закон в света, а не да казва: „Аз всичко мога да направя! “ Има хора, които вярват в Бога отвън, а вътрешно Го отричат. Има други хора, които Го приемат отвътре, а Го отричат отвън. Трябва да приемем, че Бог е вън и вътре в нас. Онези, които приемат Бог отвън, казват: „Онези са безверници.“ А вторите казват за първите: „Те са ретрогради.“ А ние вече се намираме в преддверието на един златен век на човечеството – така нареченото идване на Царството Божие на Земята. Ще си отпочинат хората, близо е това.
към текста >>

3. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон.
Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо? Като умре ще го турят в един вол и ще водят вола да го колят. И тъкмо заколят този вол, ще влезе в друг вол и него ще заколят. И после ще влезе в един заек, когото убиват. Той ще запомни това добре.
към текста >>

Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо?
Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо? Като умре ще го турят в един вол и ще водят вола да го колят. И тъкмо заколят този вол, ще влезе в друг вол и него ще заколят. И после ще влезе в един заек, когото убиват. Той ще запомни това добре. И като дойде пак като човек на Земята, той ще каже: „Ти бивал ли си като вол, когото колят, като заек, когото застрелват?
към текста >>

4. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите.
И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма.
към текста >>

5. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи.
Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим.
към текста >>

6. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате.
Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
към текста >>

Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи.
Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Какво липсва на българския държавник да стане умен?
21 януари 1923 г., София Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ да стане умен? Какво липсва на българския държавник да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на Любовта, на Мъдростта и на Истината. После те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи.
към текста >>

8. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник.
В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят.
към текста >>

Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича.
Ще ви открия една тайна от духовните тайни. На пръв поглед тя е известна, но никой още не е проникнал в дълбочините й и не знае вътрешния й динамизъм. Тази тайна е следната: Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат. Никой учен не може да стане велик, ако учениците му не го обичат. Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича. * Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина.
към текста >>

9. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Аспарух, бидейки мъдър държавник и владетел, не тръгва да се бие със славяните и да завоюва земите им, а им протяга братска ръка да се обединят и освободят от игото на Византия.
Когато Кубрат им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото. Вземайки от снопа върбови пръчки и започвайки една по една да ги чупи, той им показва, че ако се разединят, ще бъдат сломени от съдбата. И те, неразумни, не послушват съвета на баща си, разделят се и под натиска на хазарите се пръскат по света. Един от синовете на Кубрат - Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва. Тя обаче е заселена от славянски племена, които живеят разпокъсано и поради това нямат силата да устояват на могъщата Византия. Аспарух, бидейки мъдър държавник и владетел, не тръгва да се бие със славяните и да завоюва земите им, а им протяга братска ръка да се обединят и освободят от игото на Византия. Византия по това време е най-могъщата империя в Европа и в Близкия изток, наследница на Римската империя. Аспарух с шепа българи, но обединени със славяните, се стоварва като железен юмрук върху най-могъщата империя и я сразява. Твърде скоро владенията на България опират до трите морета: Черно, Егейско и Адриатическо. Владетелите й се именуват „владетели на българите и влахите“, с които българите имат племенно родство. Прабългарите са шепа народ, но по-здраво организиран - те са ядрото на новата държава.
към текста >>

10. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава.
Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация. Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изнася този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ.
към текста >>

11. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Палиографски добър образец на калиграфията от тринадесети век. Теологично това е пълен тезаурус на Марийоларията на древна сравнително добре запазена хартия. Пето. Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му.
към текста >>

12. 3. Статия трета - Георги Христов

138 пр.н.е.-78 пр.н.е.) е римски държавник и военачалник.
67 Луций Квинкций Цинцинат (519 пр.н.е. ; f 430 пр.н.е.) e римски политик, консул през 460 пр.н.е. и диктатор през 458 пр.н.е. и 439 пр.н.е. 68 Луций Корнелий Сула Феликс (ок. 138 пр.н.е.-78 пр.н.е.) е римски държавник и военачалник. Избран е за диктатор през 82 пр.н.е. и за консул през 88 и 80 пр.н.е. 69 Гай Юлий Цезар (100 пр.н.е. или 102 пр.н.е.-44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.
към текста >>

0.22755002975464