Търсене в текстове за 'Държавник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

2. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата!
Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон.
Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато.
към текста >>

4. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони?
Човекът, по произхода си, по своето естество, е нещо велико. Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
към текста >>

5. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът).
Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят. Рядко, но все пак ще чуем, че някой имал божествен поглед" Много са физиогномичните причини, които правят погледа такъв или инакъв - добър или лош, умен или глупав. Първом, големината и формата на окото. Има очи кръгли, големи и отворени. Има тесни и малки очи, те изглеждат като цепнатина.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си.
Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм. Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски. В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си. Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството. Дългата умствена линия в ръката на Макдоналд се сочи като израз на неговия блестящ държавнически дух. Другите хармонични линии по неговата ръка, както и звездата на върха на меркуриевия пръст, а също и чертите на лицето и формата на главата, говорят за неговия улегнал умствен и двигателен натюрел.
към текста >>

Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа.
Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски. В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си. Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството. Дългата умствена линия в ръката на Макдоналд се сочи като израз на неговия блестящ държавнически дух. Другите хармонични линии по неговата ръка, както и звездата на върха на меркуриевия пръст, а също и чертите на лицето и формата на главата, говорят за неговия улегнал умствен и двигателен натюрел. Затова той е бил държавник неуморим и умен; затова също той е гледал философски на живота и спец.
към текста >>

Затова той е бил държавник неуморим и умен; затова също той е гледал философски на живота и спец.
Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството. Дългата умствена линия в ръката на Макдоналд се сочи като израз на неговия блестящ държавнически дух. Другите хармонични линии по неговата ръка, както и звездата на върха на меркуриевия пръст, а също и чертите на лицето и формата на главата, говорят за неговия улегнал умствен и двигателен натюрел. Затова той е бил държавник неуморим и умен; затова също той е гледал философски на живота и спец. на личния живот на човека. Той е бил и голям спортист.
към текста >>

7. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност.
Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала. Това е било едно Бертино писмо на млади години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае. И всичко се изпълнило.
към текста >>

8. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това трябва да го разберат всички – от последния овчар до най-горния държавник, от бедняка до лорда и богаташа, от побеждаващия във войните до съсипания противник.
Къде е пътят за оправяне на света? – Във войните, в заграбванията от страна на едни и в бедствията на други? – Не и хиляди пъти не! Не в силата е Бог, не в силата е правдата и доброто! Доброто между народите седи в братството, жертвата и любовта помежду им. Това трябва да го разберат всички – от последния овчар до най-горния държавник, от бедняка до лорда и богаташа, от побеждаващия във войните до съсипания противник. Крайно време е вече да се разбере, че войните само разрушават и докарват всяко бедствие за човечеството. Крайно време е да се разбере, че войните не са епохи на творчество и подем за човечеството, но времена на безумие и разрушение. Трябва ли народите да мъдруват още, да разрушават придобитите културни блага, да унищожават живота на милиони и милиони хора? Трябва ли да се дочака пак след тези разрушения огромен труд за възстановяване на всичко отново, за да дойде пак разрушението? Не, това безумие не бива да се повтаря веч в историята на човечеството!
към текста >>

9. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете.
Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г.
Питагор тълкува и продължава религиозната мисъл на великия Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете. Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия.
към текста >>

11. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един държавник трябва да разбира това.
То оказва благотворно влияние върху всички. Защо трябва да бъде гонено? Покварата е проникнала дълбоко в съвременното общество. Моралното разложение е голямо. Спасението е в Учението на Учителя. Един държавник трябва да разбира това. Защо трябва да се преследва Братството? Георги Куртев - Металопластика: "Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята, за да продължим по тесния път на върха, където гори Божият огън." Братството ще издържи на всички изпитания и гонения, но това не е хубаво за онези, които го гонят и за българския народ. Бялото Братство работи за тържеството на Правдата. Следователно, работата ни продължава. Лъжата всичко разваля.
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н.
Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех. Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа. Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението. Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде. наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната политика на силните.
към текста >>

Не е ли явно тук голямото противоречие, в което изпада нашия държавник?
Германия, която надаваше, тревожен вой, че е пред пълен, финансов банкрут, чрез устата на, своя представител все пак не иска пълно разоръжение. Народът нека мре от мизерия, за въоръжение все ще се намерят средства! Ето, друг предлага възприемане само на отбранителните оръжия, а изхвърляне на нападателните. Но коя е разликата между нападателните и отбранителните оръжия ? Ето и нашият делегат дава изявления че България е съгласна и ще сътрудничи за обезоръжението, но същевременно моли до ни се позволи да имаме редовна наборна армия. Не е ли явно тук голямото противоречие, в което изпада нашия държавник? Пледира за разоръжение, а иска задължително военно обучение за младежите. Туй разоръжение ли е? Ето го, делегата на Съветска Русия — Литвинов, като че ли за ирония но миролюбивите уж делегати на буржоазните правителствата, предлага всеобщо и пълно разоръжение. Отлично! Нали това е и целта на конференцията. Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни.
И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното. Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението? Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход. Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път? Да увеличаваме ли числото на тези милиарди?
към текста >>

14. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход.
И тогава, ако да убиваш във време на война е морално, то защо се наказват най-строго убийците в обикновено време? Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа. А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н. Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате.
Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
към текста >>

Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи.
Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита.
„Прави всякога най-възвишеното, на което си способен“, но одобрение и похвали не очаквай. Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай. „Полека бързай“ казва народната мъдрост. Преди да почнеш нещо. обмисли го добре, но вземеш ли решение, следвай го неотклонно. Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита. Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни. Само така. всички поотделно, ще създадем ония солидни основи, на които единствено ще се опре. положи и изгради новото, което иде. Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник.
X. ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА ПРЕДИ РАЖДАНЕТО Искаме ли да имаме един здрав народ и едно трезво и бодро поколение, ние непременно трябва да започнем от детето и неговото възпитание. Възпитанието трябва да бъде положено на здрава основа, за да може да даде желателните добри резултати. При възпитанието имаме три главни фактори. Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На един държавник тя препоръчала да не взема на служба една бавачка, защото е много разсеяна, тъй като преди три дена, от невнимание, е изпуснала от прозореца едно дете, което й било поверено за пазене.
Станало ясно. че той, желаейки да бъде приет за слуга, е мислел впоследствие да убие банкера и да го обере — нещо, което сам признал при разследването му. След този случай, започнали да се интересуват за това момиче всички, та дори и официалната власт. Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар. По нататък Берта открила един план за убиването на един осигурен и то само от ръкописа на човека, който приготвил този план. На един държавник тя препоръчала да не взема на служба една бавачка, защото е много разсеяна, тъй като преди три дена, от невнимание, е изпуснала от прозореца едно дете, което й било поверено за пазене. Берта Боаняр прочела всичко това в писмото не тази бавачка и всичко излязло точно според думите й. Това момиче не остават спокойно нито деловите люде, нито полицията, нито учените. Всички се консултират с нея и на всички тя дава положителни отговори, така, че от ден на ден тя все повече и повече зачудва света. Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Държавникът чака нещо — и то не става.
Човешкият живот постоянно се мени, а заедно с него се менят и всички величини чрез които той се проявява. А когато се работи с непостоянни величини, не може да се постигнат определени и постоянни резултати. Това се забравя най-често и всеки мисли и се надява, че живота ще направи щастливо изключение лично заради него. От там тия разочарования, които пълнят дните ни. Търговецът чака печалби — и те не идват. Държавникът чака нещо — и то не става. Момъкът се надава на нещо — и то не се случва. Бащата чака от сина си — и надеждата му се не оправдава . . . И въпреки това, всички все пак вярват в нещо! А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси?
Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . . и интерес! Две думи.
към текста >>

21. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не много след войната, големият английски държавник Лойд Джордж, в една своя реч каза, че скоро европейските народи ще изменят Господнята молитва, и вместо „Отче Наш, дай ни хляб“, ще казват: „Отче Наш, дай ни мир“!
Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР! “ Една индийска приказка казва, че когато Бог сътворил човека, дал му всичко: богатство, власт, слава, удоволствия и пр., но само едно нещо Бог не му дал — мир. „Ще запазя мирът при Себе Си, казал Бог. и когато човека се умори от всичко на земята, да потърси мирът, а заедно с него и Мене, и да ме намери — иначе той ще ме забрави завинаги“ . . . Не много след войната, големият английски държавник Лойд Джордж, в една своя реч каза, че скоро европейските народи ще изменят Господнята молитва, и вместо „Отче Наш, дай ни хляб“, ще казват: „Отче Наш, дай ни мир“! Дали уважаемият английски политик е чул горната индийска приказка, или е прочел собствените си договори за мир от последната война, точно не се знае, но за едни от европейските народи това пророчество вече се сбъдна, а за всички останали изглежда, че няма много да закъснее. Нещо повече — това пророчество, по всичко личи, ще засегне и много не европейски и не християнски народи! Усилия да се избегне войната, която „все още не е почната“ се правят големи. Неуморни миротворци кръстосват океани и континенти и носят послания за мир най-различни: от папи, от крале, от председатели на републики и пр., но въпреки всичко, очевидно е, мирът с тях се отдалечава повече. Причината на това може да бъде само една: не може да се прелива от пусто в празно, не може да даде мир оня.
към текста >>

22. -

Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото, което осмисли живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, вейки един съсъд добива своята ценност от съдържанието.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира.
Да поясним това положение: земеделецът, който е работил през целия ден, трябва да яде най-малко три пъти дневно, за да запълни тази изразходвана енергия. Ако той се откаже да допълни тази енергия ще банкрутира органически. Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират. Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“.
Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа.
В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек. Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си. Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната? Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата.
към текста >>

Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната?
Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си. Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната? Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето.
към текста >>

Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава.
Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров.
Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец?
- по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник.
Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървенение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно от полесражението. Безпощадна взаимна изтрябва между всички: „bellum omnium contra omnes“.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите.
Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача.
към текста >>

Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник.
При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лопатовидни ръце имаше Наполеон, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение.
Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора. Лопатовидни ръце имаше Наполеон, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение. Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист. Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист.
Идеалът в мисъл представлява някой жив тип на духа. Най-висшият характер, който вие сте в състояние да си представите, има свой представител в духа и сегашното ви най-висше схващане може да бъде относително несъвършено. Следователно, вашият герой, вашият идеал, действителната реалност в живота на духа, привлечен към вас, все още може да бъде непълен, тъй като вашата непълнота ви заслепява спрямо неговите недостатъци. Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й. Това може да бъде духът на някого, който е бил много бележит през земния си живот. Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист. Тоя дух може да бъде твърде злощастен. Той може да търси покой и да не го намери никъде. Може-би, поради своето несъвършенство, да не бъде в състояние да дойде близо до тия, които му са били мили в живота при неговото предишно тяло. На земята духове, които са в дадени тела, могат да дойдат и да бъдат в привидна и то близка връзка. Следователно, много може да се предаде от едного на другиго.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си.
към текста >>

Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги .
Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи . . . Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . . под Вас“ (цитираме пак от в. „Мир“, 1909 год.). В тая статия „подпредседателят“ на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има за задача не да събаря, а да изгражда (к. н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко — против религията“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38163900375366