Търсене в текстове за 'Духовенство'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора.
Но искам да видя образец във вас. Никога външни мъчнотии, гонения и опасности не могат да повредят едно общество; всякога опасността е вътре в самото него, когато няма връзка на членовете му с Бога и когато те не са с дълбок идеен живот. По отношение на клеветите против нас отгоре ще се приложи законът: за всяка празна дума ще се даде ответ. Хората те укоряват, понеже отначало са си съставили лошо мнение за теб, но после, щом видят истината, ще те въздигнат; това е за предпочитане на Земята, вместо първо да ви превъзнасят за светии, а после да ви смаляват. Ние в Братството започнахме с укори от света. Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора. Новото учение се отличава с поезия и музика. Когато излагаме новите идеи, няма да говорим за държава и власт, а ще изнасяме мисли само за Божественото. Какво искаме ние? Ето какво: ние сме за Царството Божие и за Неговата Правда – да слязат на Земята, както са горе на Небето. Това е Учение за всички хора и то им носи живот.
към текста >>

2. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание.
Това е за посветените и не е нещо, което да се говори на невежи: невежите хора навсякъде са опасни. В Русия ще дойде духовното, сега там има чистене, всички стари възгледи трябва да се пречистят – това е оран. Духовното винаги дава подем. Например сегашната американска култура се дължи на най-добрите и умни хора, които бяха преследвани в Европа и отидоха в Америка: квакери8 и пуритани9 от Англия, хугеноти10 от Франция и пр. В сътресенията, които преживя руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание. Между Съвършените има един план за повдигане на човечеството. Какво е бъдещето на славянството там е определено. За всеки народ има план за повдигане. За българите също има и ако спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мьчнотии, в които се намират; за много от тях те сами са причина. През двадесети век в славянството ще се въплътят осем хиляди илюминати11.
към текста >>

3. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив:
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив: "Учениците на Бялото Братство през 1922 година проведоха Събора в Търновград. За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново.
към текста >>

4. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях?
към текста >>

5. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка.
След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода.
към текста >>

6. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
към текста >>

7. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство.
Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
към текста >>

8. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта. Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X - XI век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и "еретическото", които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари.
към текста >>

9. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В България получава разпространение само всред духовенството.
Исихазъм е гръцка дума и значи спокойствие, тишина, безмълвие. Това е едно религиозно учение, зародило се през ранната византийска епоха в Сирия и Палестина през 4 век и после възобновено през 11 век от Симеон Нови, след това продължено от византийския мистик Григорий Синаит в началото на 14 век. Разпространение получава в 14 и 15 век във Византия и България. Оказва значително влияние върху културния живот в България през втората половина на 14 век, поради това че негови привърженици са едни от изтъкнатите просветни дейци на епохата: Теодосий Търновски, Роман Търновски, Евтимий Търновски и Григорий Мних. Общественото му влияние обаче не е силно. В България получава разпространение само всред духовенството. Исихас-тите проповядват лично спасение посредством приобщаване към Божествената природа. Те се стремят да възстановят разкъсаната връзка между човека и Бога с помощта на една система от духовни упражнения. Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век.
към текста >>

10. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта . Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският орден, всички те са били гностици и следователно катари /богомили/." Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите. Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде.
към текста >>

11. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени.
Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други. Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия.
към текста >>

12. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение.
към текста >>

Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството.
Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено.
към текста >>

13. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

"Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
"Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите." "Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения." "Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св. Виктор, св. Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари."
към текста >>

14. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
към текста >>

Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата.
Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления.
към текста >>

Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради.
И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление?
към текста >>

Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може.
към текста >>

15. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
към текста >>

16. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу
ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата
към текста >>

17. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Не стига, че отвън духовенството, военни-
заснет също отстрани и се явява като двойник на Учителя. А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военни- те и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още по- вече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Виж- те г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учите-
към текста >>

18. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството.
В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали. Отговорих, че сестра Радка Давидова ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам. Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с. Сестра Давидова е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас. Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството. Това са Жельо Желев, Георги Йорданов, Кирчо (Лъвчето), Възкресен и аз. Двама отсъстват, защото починаха. Трябва да направим ново попълнение, затова искаме да ви попитаме, ще се съгласите ли да ви изберем в ръководството на Братството? “. Изслушах внимателно Антонов и казах: „Смятам, че вашето предложение да бъда в ръководството е прибързано, мене никой още не ме познава, аз съм нов човек.
към текста >>

19. 37. Арест във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя бива освободен още същия ден, като го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и държавата.
Рано сутринта Учителя и Йорданка се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя, като го свалили на гарата. В София братята чакат на гарата, но за голямо тяхно изумление виждат само Йорданка, а Учителя го няма. Даже един от братята заявява: „Ние посрещаме Йорданка, а не Учителя! " Тя, като пристигнала, разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. Той отива при началника на полицията във Варна и му разказва случилото се. Учителя бива освободен още същия ден, като го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и държавата. Има запазени два такива протокола през годините за разпит на Петър Дънов.
към текста >>

20. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

беседа. Там станаха пререкания с духовенството, но ние запяхме, разумността надделя и всичко мина благополучно.
То е един опит на Любовта." И много още говори Учителя и след това се приготвихме за втората беседа. А тя беше в града, в читалището „Надежда". Прочети я цялата, тя е една отлична беседа. Там станаха пререкания с духовенството, но ние запяхме, разумността надделя и всичко мина благополучно. - А с какви дрехи отидохте в читалището? - запитах аз. - С тези, с които бяхме на лозето. Повечето сестри и братя бяха облечени в бели дрехи. Роклите на сестрите бяха дълги до глезените и някои бяха украсени със златни (сърмени) галони.
към текста >>

21. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно.
Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едва 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилено темпо се умножават. Семето е прозябнало дори и отвън пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко 3 различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за богопомазание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за опасни сектанти, нови богомили (в калугерско разбиране); а третите - за съвременни Божи люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврел с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос, от което било явно, че господин Дънов е или м. или ф. Кои и какви са тия загадъчни хора?
към текста >>

22. 24 часа - Теофана Савова

Духовенството надига глас против новото учение.
Беседи и лекции се редуват с най-голяма Любов, с Мъдрост и Истина, а ние поглъщаме с жажда словото, окриляни от неговата жива сила. * Голяма е светлината на Словото. Тя прониква до най-потайните кътове на стария живот и той сам съзира своите недъзи. Започва борба. Духовенството надига глас против новото учение. Започват уволнения на всички, които приемат новото. Моята сестра е учителка. Зимата е страхотна. През тази година и морето замръзна. Попът научава, че в неговия район има учителка с нови възгледи и работи с всички средства да я отстрани.
към текста >>

23. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
След като стихва дъждът, Учителя слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека. Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново, посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес. След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство. Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
към текста >>

Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение.
Много от свещениците, даже и висши сановници на църквата, приемат новото учение и усилено започват да четат беседите. Учителя казва: „Ще взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов, хармония и братство и като дойдат на Земята, ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия Любов." (64) Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с. 424) Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях.
към текста >>

И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне.
Учителя казва: „Ще взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов, хармония и братство и като дойдат на Земята, ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия Любов." (64) Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с. 424) Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово.
към текста >>

Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер.
Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот". Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/25 учебна година, без да се провежда събор. Съборът в Търново през 1925 г. протича при трудни условия. Под натиска на властта и поповете търновските граждани правят подписка и се забранява на братството да прави повече събори в Търново. Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер. Когато се събират и тръгват за градината, започва буря, подобна на тази през 1922 г. Хвърчат счупени клони на дървета, керемиди от покривите на къщите и завалява едър град. Побойниците се изпокриват в домовете си и никой не безпокои лагера на братството. Вечерта, след закриването на събора, на 29 август Учителя е арестуван поради обявеното военно положение. Освободен веднага от военни братя-полковници, жители на Търново, сутринта той си тръгва за София.
към текста >>

24. 5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи - Светозар Няголов ( -2013)

На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителя се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие." След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи — Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
Салоните, в които Учителя изнася своите беседи Първите лекции Учителя започва да изнася в дома на Петко Гумнеров. От малката стаичка на улица „Опълченска" № 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". Той е малък, със столове, наредени амфитеатрално, в който стават спорове кой да ръководи и заема първо място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителя се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие." След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи — Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
към текста >>

25. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство.
Учителя винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени от Учителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край.
към текста >>

Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли.
Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени от Учителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична.
към текста >>

И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога." („Обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 35) Учителя редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г. нататък Мусала е посрещала приятелите със студена и дори зимна обстановка.
към текста >>

26. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти.
И рече Бог: да будет свет: и быст свет." - Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти. - И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра?
към текста >>

Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти.
Раковски, който тласка българския народ към въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г. и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев. Това революционно движение в последствие минава под ръководството на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде?
към текста >>

27. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там гръцкият патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра. „Никто же бо нас себе живет, и никто же себе умирает. Я ще бо живем Господеви живем; Господеви умираем. Убо живем, я ще умираем Господни е сни." И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя. В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там гръцкият патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
към текста >>

28. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно.
Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
към текста >>

29. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Духовенството се страхува от мене.
Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите.
към текста >>

30. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече
Дънов направил толкова убедително изявление, че след него никой не посмял да вземе думата. В едно всички свидетели са единодушни: на предложението за диспут П. Дънов е отговорил с контрапредложение да се качат на Мусала и там да проведат полемиката. За последен път съборът на ББ се състои във В. Търново през 1925 г. След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече П. Дънов да организира събори в тяхното населено място. Това налага пренасянето на съборите в столицата и довежда до ускоряване създаването на "Изгрева". През 1926 г. съборът се провежда в София (22-29 август), информация за което предоставя Ст. Ватралски. В съответствие с неговото описание в лагера на Братството цари идеален ред и чистота.
към текста >>

31. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос.
Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П.
към текста >>

В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К.
към текста >>

32. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.
Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
към текста >>

Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп. "Всемирна летопис", 1922 г.
към текста >>

33. Исторически мистификации около богомилството - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското христово учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван (Рилски) и Михаил. Но когато по-късно Борис I сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян (Мага) и Петър. Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското христово учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството. Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа. Странният царски син имал много противници в двора на баща си - войнствените боляри го мразели, защото уговарял баща си да не воюва, страхували се от него заради тайните му знания и умения. Решили да го убият, но един близък на Боян слуга го предупредил и още на следващата утрин по тъмно той се измъкнал от двореца. Отишъл в Русия, където продължил да проповядва и лекува. Един от най-верните последователи на Боян Мага бил брат му - Иван (Рилски).
към текста >>

34. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие.
Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто.
към текста >>

35. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството.
6-7 юли 1924 - Открива Втория младежки събор в София с беседата „Да възлюбиш.“ 11-17 юли 1924 - На екскурзия на братството до Мусала изнася беседата „Новата азбука.“ 31 август 2 септември 1924 - Среща на ръководителите на братските групи от провинцията. 5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей. 5-8 юли 1925 - Открива третия младежки събор с беседата „И обхождаше Исус цяла Галилея“. С реферати участват Кирил Паскалев, Олга Славчева и Кузман Кузманов. 21 юли 1925 - На разследване по искова молба на бивш негов последовател Учителят е призован в Обществена безопасност, където написва Протокол за разпит на свидетели съдържащ основите на неговото учение. 23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново. 7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа?
към текста >>

36. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта“.
Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат „Бог да я прости“. Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта“. И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля.
към текста >>

37. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

Там, откъдето се управляват всички държави на физическото поле и се създават всички нареждания, закони, духовенството и откъдето се отделят доброто и злото.
От дясната страна братята - Илия Зурков, Деню Цанев, Георги Куртев, Димитър Добрев, Панайот Ковачев, Петко Епитропов, Драган Попов, Тодор Стоименов, Илия Стойчев16. Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа Нашего Исуса Христа. Мото: Синархическата верига има три основни закона: I. Любовта - Божествения свят на Господа Нашего Исуса Христа, там дето съществува: Абсолютна Истина Абсолютна Любов Абсолютна Мъдрост Абсолютна Добродетел Абсолютна Правда Там, гдето е всичко в Мир, Ред и Хармония. II. Вярата - Ангелският свят. Там, откъдето се управляват всички държави на физическото поле и се създават всички нареждания, закони, духовенството и откъдето се отделят доброто и злото. III. Надеждата - Материалният свят, в който живеем и се движим, дето се разглеждат всички сметки по вземане и даване и където се отглеждат сирачета и вдовици. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим: 1-во правило ще се изрича три пъти: Вярвам от сърце и душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил; 2-ро правило: Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ни говори сега; 3-то правило: Вярвам в Единия Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички; 4-то правило: Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички; 5-то правило: Да се изпълни Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без Колебание; 6-то правило: Да се възцари Хармонията на пълното единство между нас. Следва общия наряд и като свърши, изговаря се следюущият метод: „В името на Божията Любов и Мъдрост, в която живеем и се движим, и със силата на Божието Слово - духа се ...ффф, като се изговори - „да се разпърнат враговете ни“. _________________________________________ 14 Всъщност 5023:7 = 717, 57142857, т.е. остатъкът е приблизително 6.
към текста >>

38. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

- София Всички трябва да се поздравяват в Школата - при влизане на Учителя, той казва: „Без страх!“ Учениците отговарят: „Без тъмнина!“ При излизане, Учителя: „Без страх в Любовта безгранична!“ Учениците: „Без тъмнина!“ С духовенството най-после ще се разберем.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София Всички трябва да се поздравяват в Школата - при влизане на Учителя, той казва: „Без страх!“ Учениците отговарят: „Без тъмнина!“ При излизане, Учителя: „Без страх в Любовта безгранична!“ Учениците: „Без тъмнина!“ С духовенството най-после ще се разберем. Поп да не те обича - той ще те тури в джоба си. Те са фалирали търговци. Против тях може да се излезе в печата - може да се разправяме с тях. С външните хора може да се разбираме. Добрата молитва В тоя път материалните работи понякога пречат, затова трябва да се намери друг път.
към текста >>

39. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

Духовенството ние трябва да го снемем, за да не ни задавя.
Ако се даде пост и молитва на широк кръг може да се мине в друга крайност. Както сълзите на малкото дете, което смята, че като плаче, майка му дава. Трябва всичко да става съзнателно. Със свещениците Невидимият свят не се разправя. С тях сам аз мога да се разправя. Духовенството ние трябва да го снемем, за да не ни задавя. Вие искате да ви дам знание, но вашите мисли не са чисти, вие ще почнете да търгувате, да правите сделки. Сега всичко на опит. Като дойде някой и се препоръча за Учител, ще го пратим при някой болен от живиница22 да го излекува, щом Господ е с него. Някои са скарани - да ги сдобри. Трябва да изпитвате и себе си.
към текста >>

На духовенството ще действаме със сила.
Досега ние му дадохме много, а той нищо не е дал. А, за да се повдигне, не са му нужни, първо - земя и, второ - пари. Това е външната страна. Но ако всичко това е за благото на едно малцинство, нищо не се ползва. Ние трябва да желаем Отгоре да му се повдигне съзнанието. На духовенството ще действаме със сила. Това духовенство ще го изолираме от наряда - ще го деградираме. Деградирането им е започнало, не го спирайте. Не искайте тяхното благословение. Тия духовници, които искат да реформират, са остарели. Вие се молите Господ да ги вразуми, значи да благослови голите канари.
към текста >>

Това духовенство ще го изолираме от наряда - ще го деградираме.
А, за да се повдигне, не са му нужни, първо - земя и, второ - пари. Това е външната страна. Но ако всичко това е за благото на едно малцинство, нищо не се ползва. Ние трябва да желаем Отгоре да му се повдигне съзнанието. На духовенството ще действаме със сила. Това духовенство ще го изолираме от наряда - ще го деградираме. Деградирането им е започнало, не го спирайте. Не искайте тяхното благословение. Тия духовници, които искат да реформират, са остарели. Вие се молите Господ да ги вразуми, значи да благослови голите канари. Ние ще се молим с онази молитва Господ да разруши всички тези стари форми.
към текста >>

Народът е добър и на мястото си, нему е нужно ново духовенство.
Ще стане смяна на службата, в по-висока длъжност ще ви се разшири съзнанието. Сега ще се борим с Църквата, в която Черното братство действа, за да задуши Новото течение. България можем да я направим на каша, но няма да оставим да се опозори Божието име. Никакъв компромис! Всеки от нас ще прояде корема на оня крокодил, който ни глътне. Този строй ще го съборим. Народът е добър и на мястото си, нему е нужно ново духовенство. С управляващите ще действаме разумно, с духовенството няма да се приближаваме, а ще се сближаваме с хората. Ние сме пратени да градим, а не да поправяме грешките на духовенството, за техните икони, свещи и кандила. Трябва да се започне в братството една по-осезателна работа. Формулите не се употребиха на място и сега ще дадем такива на хора, които ще ги опазят. Постът и молитвата трябва да стават много тайно.
към текста >>

С управляващите ще действаме разумно, с духовенството няма да се приближаваме, а ще се сближаваме с хората.
Сега ще се борим с Църквата, в която Черното братство действа, за да задуши Новото течение. България можем да я направим на каша, но няма да оставим да се опозори Божието име. Никакъв компромис! Всеки от нас ще прояде корема на оня крокодил, който ни глътне. Този строй ще го съборим. Народът е добър и на мястото си, нему е нужно ново духовенство. С управляващите ще действаме разумно, с духовенството няма да се приближаваме, а ще се сближаваме с хората. Ние сме пратени да градим, а не да поправяме грешките на духовенството, за техните икони, свещи и кандила. Трябва да се започне в братството една по-осезателна работа. Формулите не се употребиха на място и сега ще дадем такива на хора, които ще ги опазят. Постът и молитвата трябва да стават много тайно. (Чете Библията стр.
към текста >>

Ние сме пратени да градим, а не да поправяме грешките на духовенството, за техните икони, свещи и кандила.
България можем да я направим на каша, но няма да оставим да се опозори Божието име. Никакъв компромис! Всеки от нас ще прояде корема на оня крокодил, който ни глътне. Този строй ще го съборим. Народът е добър и на мястото си, нему е нужно ново духовенство. С управляващите ще действаме разумно, с духовенството няма да се приближаваме, а ще се сближаваме с хората. Ние сме пратени да градим, а не да поправяме грешките на духовенството, за техните икони, свещи и кандила. Трябва да се започне в братството една по-осезателна работа. Формулите не се употребиха на място и сега ще дадем такива на хора, които ще ги опазят. Постът и молитвата трябва да стават много тайно. (Чете Библията стр. 856, Евангелие от Марка, глава 9: 12 стих25 ).
към текста >>

За Църквата са отговорни духовенството, ние сме отговорни за Царството Божие.
Ние ще изолираме всички от Братството, които не са с нас. Тях съм ги изолирал. Те или трябва да работят с мен, или трябва да излязат. В съзнанието си няма да се свързваме с тях. Няма какво да се примиряваме с тях. За Църквата са отговорни духовенството, ние сме отговорни за Царството Божие. С всичките нови течения, които са за свободата, ще се приближим, може да бъдат и неверующи. Спечелете парите и седнете на тях, но не се осигурявайте, не се надявайте на тях. С вярата се повдига вашата интелигентност. Вярата ви да се усилва във вашето съзнание. Не се ли изпълни Волята Божия - зло пише.
към текста >>

40. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Сегашното духовенство е тъй затъмнено, че нищо не могат да разберат.
Първо иде силата: „Камък на камък няма да остане“, после идва новата форма. Към Никодим Христос казва: „ако не се роди човек отново“. Първото нещо всинца - вие да имате връзка. Това не може да стане механически. Всичко несъществено трябва да се очисти. Сегашното духовенство е тъй затъмнено, че нищо не могат да разберат. Те учат за църква, кръщение и пр., но не и нещо високо. Нас ни трябва среда, през която да минават Божиите лъчи - да има връзка. Владиците лесно могат да се вразумят. Да кажем: тая година трима владици ще заминат, догодина 6 и другата - 7, всичко 16. Влезеш в църквата и кажеш: „Белите Братя могат да направят неща, които вие не сте сънували.
към текста >>

Българското духовенство - те искат да ни изключат из църквата.
Няма народ, който да не ги познава, където те са минали и не са ги послушали. Сега и Русия изпитва техния пръст. Те отхвърлиха Толстоя. Русия е лаборатория, там е пещ и стават опитите в нея. Те са казали, че в България, който се опълчи срещу Бялото Братство няма да остане ненаказан. Българското духовенство - те искат да ни изключат из църквата. Ще им кажем кой, кого ще изключи. Църквите не са организирани от Бялото Братство. Пророците са винаги вън от църквите. Със свещениците ние няма какво да се споразумяваме. С крайните елементи ние може да се разговаряме.
към текста >>

41. 2. Статия втора - Георги Христов

И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта.
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине.
към текста >>

42. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали“ - първият, вторият и две и половиният - фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха Великата европейска война (Първата световна война, бел. ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>

Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр.
към текста >>

43. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата.
е обект на внимание и от русенския печат. На него присъства кореспондент на в. „Русенска поща“, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата. В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство.
към текста >>

Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията.
„Русенска поща“, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата. В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление.
към текста >>

44. Приемната на Учителя - Георги Христов

започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
Приемната на Учителя До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
към текста >>

45. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа.
Последователите на Учителя ОмраамМикаел Айванхов практикуватПаневритмия и специално изучават български език, за да пеят в оригинал музикалните упражнения от Учителя Беинса Дуно. След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина.
към текста >>

И българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва това благословение, което Небето изпраща, крои разни планове да ни спъне.
Понякога казвате: „Г-н Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. ...Христос не е на физическия свят." През пролетта на 1922 г. кампанията на Православната църква срещу Учителя Петър Дънов достига кулминация. В неделна проповед от 14 май той заявява: „Ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик"... Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, приемете моите методи." На 18 юни Учителя Петър Дънов казва: „Сега е време за култура, ние носим едно течение, един прилив в България. И българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва това благословение, което Небето изпраща, крои разни планове да ни спъне. То трябва да разбере, че така първо себе си ще спъне." На 7 юли 1922 г. Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство - то е по-високо от църквата.
към текста >>

0.46194410324097