НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
180
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но когато
духовенството
се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.
В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция.
Но когато
духовенството
се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.
Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква.
към текста >>
2.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и
духовенството
, и църквата.
Каза ми: "Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основател на учението. Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно. Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго познание за нещата. Дефектът в едното око на онова двегодишно дете имаше символично значение. Окото на човека е емблема на Истината.
Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и
духовенството
, и църквата.
Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея. Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията. Затова богомилското учение успя, защото много дръзко изнасяха Истината, а с това - и недъзите на управляващите по онова време, след което всички ги погнаха. Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват реакция от страна на болярите. Започва вътрешна разруха.
към текста >>
3.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше сили, които просто изчакваха такива случаи и ги раздухваха и тогава следваха акции на властта и
духовенството
срещу Братството.
" Аз отидох и й казах, че Учителят я вика и тя отиде при Него. Аз я заведох. Учителят говори с нея, разубеди я. Тя се успокои и се върна на "Изгрева". А щеше да направи нов пожар и щеше да предизвика много по-силно гонение срещу Учителя.
Имаше сили, които просто изчакваха такива случаи и ги раздухваха и тогава следваха акции на властта и
духовенството
срещу Братството.
Какви ли не случаи имаше. Един мъж беше набил жена си, че е дъновистка и тя побягва и напуска къщата му, а той отива и съобщава в полицията, че Дънов му е откраднал жената и я закарал на "Изгрева", за да Му бъде слугиня. И полицията почва издирвания, ходят на "Изгрева", търсят Учителя за обяснение. Накрая жена му се намира при техни роднини, където се укрила. Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя.
към текста >>
4.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Още през 1925 година тя си позволи да отиде при
духовенството
.
Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам.
Още през 1925 година тя си позволи да отиде при
духовенството
.
Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството.
към текста >>
5.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но освен че това не се разбра от обществеността, от
духовенството
се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя.
На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо.
Но освен че това не се разбра от обществеността, от
духовенството
се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя.
Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм.
към текста >>
6.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Духовенството
навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава.
Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
Духовенството
навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава.
А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите. Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата. Клеветите и гоненията продължиха и след заминаването на Учителя.
към текста >>
Но след като
духовенството
се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата.
Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите.
Но след като
духовенството
се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата.
Клеветите и гоненията продължиха и след заминаването на Учителя. Покрай другите клевети срещу Него, комунистическата власт Му приписа и най-голямото престъпление: написаха и публикуваха, че се е самоубил. Това е лъжа, целенасочена и умишлена лъжа. Новата власт, която пое управлението след 9 септември 1944 година, се оказа неблагосклонна и враждебна към нашето Братство. Първите няколко години бяхме спокойни и не бяхме обезпокоявани в нищо.
към текста >>
7.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Под влияние на
духовенството
и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи.
Под влияние на
духовенството
и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите.
към текста >>
8.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
започна една голяма акция срещу Братството под влияние на
духовенството
, на военните и на други някои среди.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА До 1925 г. включително съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние на
духовенството
, на военните и на други някои среди.
Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
към текста >>
9.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството,
духовенството
все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя.
Не беше много скъпо. Продаваше се в момента. Те бяха хора практични, някои от тях имаха банки, някои бяха индустриалци, други на търговския живот и изобщо хора практични в живота. Но те умуваха, разтакаваха се, после се разколебаха и местото го купиха други. То беше една доста обширна овощна градина, опираше стената на салона и отиваше до гората.
Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството,
духовенството
все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя.
Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб.
към текста >>
10.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от
духовенството
и правителството.
По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови.
И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от
духовенството
и правителството.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат.
към текста >>
11.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на
духовенството
, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА Отношението на Учителя към тогавашната царска власт на Фердинанд не беше благоприятно. Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения.
Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на
духовенството
, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството.
Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия.
към текста >>
12.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Търновското гражданство подстрекавано от
духовенството
и църквата не беше разположено към Братството.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия.
Търновското гражданство подстрекавано от
духовенството
и църквата не беше разположено към Братството.
Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г.
към текста >>
Така
духовенството
можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град.
По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат.
Така
духовенството
можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град.
Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени.
към текста >>
Духовенството
се опитваше да пречи.
След туй се правеше закуска. Обикновено на първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, но понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън.
Духовенството
се опитваше да пречи.
Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона. Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се разотидат спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот. Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
към текста >>
Много опити правеха
духовенството
и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
Духовенството се опитваше да пречи. Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона. Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се разотидат спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот.
Много опити правеха
духовенството
и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София. След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед.
към текста >>
Но
духовенството
монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него.
Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона. Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се разотидат спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот. Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
Но
духовенството
монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него.
С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София. След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед. След обед имаше пак някакво събрание.
към текста >>
13.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни, месеци и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и
духовенството
от една страна, обществото и разни институции от друга страна.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни, месеци и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и
духовенството
от една страна, обществото и разни институции от друга страна.
От трета страна отделни граждани, които се подвеждаха или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединиха и военните. Атаки от всички страни. И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на земята и Изгрева пометен, то за всеобща изненада биваха изметени онези, които желаеха да ни премахнат физически от Изгрева. Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла.
към текста >>
14.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА По онова време
духовенството
пак бе започнало гонение срещу Бялото Братство и срещу Учителя.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА По онова време
духовенството
пак бе започнало гонение срещу Бялото Братство и срещу Учителя.
Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови.
към текста >>
15.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не минаваше събор без инциденти предизвикани от
духовенството
.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ Братските събори в Търново се придружаваха с големи противодействия от страна на официалната власт и от страна на свещениците.
Не минаваше събор без инциденти предизвикани от
духовенството
.
След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа! " Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме?
към текста >>
16.
22. МОРАЛИЗИРАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от
духовенството
да направи скандал в салона.
Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки.
Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от
духовенството
да направи скандал в салона.
Дойде и извика отначало: „Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи да.Учителя и каза: „Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!
към текста >>
17.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на
духовенството
насочени към Мене.
Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша. Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване.
Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на
духовенството
насочени към Мене.
Небето ти е дало за момент да усетиш онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома. На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя. Тя го чете и усеща, че казан с гореща вода се излива върху нея. Едвам си поема дъх, побяг-ва навън и тича към Учителя. Намира Го и задъхано пита: „Учителю, попариха ли Ви с водата от казана?
към текста >>
18.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но тогава
духовенството
започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква.
Но тогава
духовенството
започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква.
Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек.
към текста >>
19.
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА В онези времена, когато
духовенството
, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната.
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА В онези времена, когато
духовенството
, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната.
Един брат твърде разгневен отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят казва: „Напиши! " Написва той статията и я занася на Учителя, да Му я прочете. Учителят я изслушва и казва: „Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов.
към текста >>
20.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това дразнеше
духовенството
.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина.
Това дразнеше
духовенството
.
То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града.
към текста >>
21.
23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
духовенството
го погна както и местните общественици и го уволниха.
Той ги извежда на екскурзии, запознава ги с един нов мироглед към природата. Такъв човек се среща рядко. Учителите се виждат в чудо с него. А освен това той е добре подготвен в своята професия. Когато говори на учениците за растителния, животинския и минерален свят, той винаги свързва всичко това с окултните науки.
Но
духовенството
го погна както и местните общественици и го уволниха.
След това го изтеглиха в гр. Свищов, но и тук продължи своята дейност, след което бе уволнен дисциплинарно като учител. Дойде в София на Изгрева, но остана без пенсия. Трябваше да плати с нещо за своите проповеди. Той привлече много ученици от Панагюрище, които след време дойдоха в Братството.
към текста >>
22.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Под влияние на
духовенството
и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков.
Под влияние на
духовенството
и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора.
към текста >>
23.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
църквата и
духовенството
заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ През 1922 и 1923 г.
църквата и
духовенството
заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката.
Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици.
към текста >>
24.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не стига, че отвън
духовенството
, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки застанал все в страни и позира стойката на Учителя. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ двойник на Учителя. А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън
духовенството
, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост!
" Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли там са отседнали войници.
към текста >>
25.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако българските управници и
духовенството
не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон.
Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия?
Ако българските управници и
духовенството
не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон.
Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите.
към текста >>
на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското
духовенство
, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства.
Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г.
на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското
духовенство
, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства.
Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха.
към текста >>
26.
04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско
духовенство
.
И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия.
Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско
духовенство
.
През 869 година Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език.
към текста >>
Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското
духовенство
, че нарушава догматичните принципи.
В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва.
Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското
духовенство
, че нарушава догматичните принципи.
Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
към текста >>
Затова прокудените ученици от немското
духовенство
, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо.
Затова прокудените ученици от немското
духовенство
, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо.
към текста >>
27.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Византийското
духовенство
било прогонено от страната и заменено с български свещеници.
Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава.
Византийското
духовенство
било прогонено от страната и заменено с български свещеници.
Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога.
към текста >>
28.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за
духовенството
, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество.
За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за
духовенството
, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата Слава, в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов". 1. Чрез молитвата от Господа Йехова се търси Сила. Това е Духът на Силата.
към текста >>
29.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А
духовенството
искаше да попречи на беседата на Учителя.
присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание". Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството. Тук присъстваха много крайни елементи. Имаше много комунисти, както и анархисти.
А
духовенството
искаше да попречи на беседата на Учителя.
Но тези крайни елементи - комунисти и анархисти, не позволиха на свещениците да попречат. Те защитиха Учителя и Му дадоха възможност да говори. В природата има един космичен език. И този космичен език управлява всичко - и тези, отляво и онези, отдясно. Природата кодира всички явления на този символичен език, който е геометричен.
към текста >>
30.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези три области представляват поле на дейности: на
духовенството
, учените и политиците.
Народът и човечеството не са само един механически сбор от личности, но те, сами по себе си, представляват живи организми, индивидуалности. Народите като колективни индивидуалности представляват социологически органи и системи в голямата социална даденост - човечеството. Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един свят, където живеят Великите Посветени. Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката.
Тези три области представляват поле на дейности: на
духовенството
, учените и политиците.
Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия.
към текста >>
31.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които
духовенството
си беше поставило през вековете.
Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява.
През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които
духовенството
си беше поставило през вековете.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
към текста >>
Духовенството
реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете.
Духовенството
реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло.
към текста >>
32.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на
духовенството
, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ.
Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера. При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ.
Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на
духовенството
, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ.
Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници.
към текста >>
Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на
духовенството
и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси.
в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници. Това е един много важен материал - идеологичен.
Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на
духовенството
и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси.
Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт. Къде са тези материали, днес никой не знае. Най-силно впечатление, което ми направи, че следователят, който го изпитваше, беше се държал грубо с Учителя.
към текста >>
Учителят, особено в неделните беседи, издигаше високо Своя глас срещу пагубния национален шовинизъм, срещу черква и
духовенство
, но благодарение на Неговия духовен авторитет и на духовно просветените среди, които бяха твърде малко в България, тъмните сили не можаха да осъществят своите планове.
„Опълченска" 66, когато дойдоха двама агенти да Го придружат до Обществената безопасност. Той им каза: „Аз знам пътя, а Вие си идете там. Аз сам ще дойда." Облече се и аз отидох с Него. Той много не говореше какво е говорил там. Учителят беше много вглъбен в себе си и го изявяваше по особен начин.
Учителят, особено в неделните беседи, издигаше високо Своя глас срещу пагубния национален шовинизъм, срещу черква и
духовенство
, но благодарение на Неговия духовен авторитет и на духовно просветените среди, които бяха твърде малко в България, тъмните сили не можаха да осъществят своите планове.
към текста >>
33.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
тъмните сили, в лицето на
духовенството
, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя.
При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г.
тъмните сили, в лицето на
духовенството
, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>
34.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на
духовенството
и църквата.
Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира.
Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на
духовенството
и църквата.
След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно.
към текста >>
35.
6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това беше, от една страна -
духовенството
, от друга - казионата наука и трето - партийната държава.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност. Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа.
Това беше, от една страна -
духовенството
, от друга - казионата наука и трето - партийната държава.
Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници. Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада. Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката.
към текста >>
36.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез
духовенството
, не е разбрано досега и преследвано от комунистите.
И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа. Това беше картината.
Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез
духовенството
, не е разбрано досега и преследвано от комунистите.
Ще дойде едно време, когато ще му съдействат и то ще бъде оценено. Върнах се в София освежен. Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде.
към текста >>
37.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Казах му: „Жалко, че преди
духовенството
, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко.
Единият му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко. Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт.
Казах му: „Жалко, че преди
духовенството
, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко.
И затова идвам да се поклоня на гроба на г-н Дънов. Но решенията се взимаха от друго място, от най-високо място, а ние бяхме слугите, които трябваше да ги проведат." Аз останах да гадая, кое е това най-високо място - на небето ли е, или на земята? Така че, ако трябва да търсим обективно причините за процеса срещу Братството, те са на съвсем друго място. Обществото представлява цялото човечество. Бацилът на разложението, ако е вътре в нас, той ни разяжда и ние не можем да хвърлим вината на този, или на онзи.
към текста >>
38.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от
духовенството
, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си.
Тази страна бе Обетованата земя и тя се наричаше България. Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му. И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък.
Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от
духовенството
, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си.
Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха непосредствените спътници на Учителя. Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща. Надойдоха слушателите - ние бяхме слушатели, а не ученици.
към текста >>
39.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от
духовенството
, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя.
Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест. Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни.
Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от
духовенството
, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя.
Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга.
към текста >>
40.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
А мнозина от интелигентните братя си бяха вече заминали от този свят, а ние някогашните студенти бяхме завършили, но се случи така, че мнозина не работеха по професията си, поради гоненията от обществото, от
духовенството
и държавните органи.
Учителят млъкна и ме погледна. Разговорът беше свършил. Той отговори на всичките ми въпроси и на целият ми неразрешим въпрос, който ме вълнуваше. А ме вълнуваше защо интелектуалците, защо учените хора не мога да възприемат това учение, защо го избягват, та нали са с просветен ум и с познания за света. Ние вече бяхме завършили университета, бяхме образовани, но това не бяха сторили всички приятели.
А мнозина от интелигентните братя си бяха вече заминали от този свят, а ние някогашните студенти бяхме завършили, но се случи така, че мнозина не работеха по професията си, поради гоненията от обществото, от
духовенството
и държавните органи.
Имаше и изключения. И се питах през цялото време, защо тези интелигенти не дойдат тук, да поемат учението и да го разнесат надлъж и нашир, та да ни помогнат и по-бърже да стане това приобщаване. Учителят ми даде своят отговор. Разговорът свърши и аз си отидох. Много по-късно, когато преглеждах беседите на събора от Търново през 1922 г.
към текста >>
41.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА
,
,
ТОМ 5
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА Въпреки големите препятствия и затруднения поставени от
духовенството
, от различни среди на обществото у нас, както и от различни държавни органи Учителят отвори Школата и започна да изнася своите беседи.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА Въпреки големите препятствия и затруднения поставени от
духовенството
, от различни среди на обществото у нас, както и от различни държавни органи Учителят отвори Школата и започна да изнася своите беседи.
Това е външната страна на нещата за по-добре възприемане. А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло.
към текста >>
42.
47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Те успяха да насъскат срещу Учителя
духовенството
и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме.
Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител. По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта.
Те успяха да насъскат срещу Учителя
духовенството
и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме.
Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили. Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се отскубнаха от тяхната опека - биваха спасени за Школата. А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ. За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя.
към текста >>
43.
53. БОЖИЕТО ОКО
,
,
ТОМ 5
Една от причините бе, че
духовенството
го атакуваше открито както и обществеността и го упрекваха, че богохулства понеже се провъзгласил за жив Христос и за доказателство бяха му поместили един негов порт-оет в един от вестниците.
53. БОЖИЕТО ОКО Онези възрастни приятели, които заварихме при откриването на Школата бяха негови последователи от началото на века и със своите разкази и преживелици около Учителя ни въвеждаха в един друг свят. За нас онази епоха от времето на пророците и от времето на Христа бе един непреривен процес, защото го виждахме и в преживяванията и спомените на първите приятели, които са били с Учителя още от самото начало. Но след като отвори Школата Учителят по друг начин заговори и неговите методи се промениха.
Една от причините бе, че
духовенството
го атакуваше открито както и обществеността и го упрекваха, че богохулства понеже се провъзгласил за жив Христос и за доказателство бяха му поместили един негов порт-оет в един от вестниците.
От тогава Учителят не позволи да бьде сниман може би десет години. С него имаме снимки от 1926 и 1927 г., а преди това около десет години Учителят не разрешаваше никаква фотографска снимка с -его или с приятелите. Но за сметка на това Школата продължаваше, нашите опитности с него вървяха една след друга, а пък понякога възрастните приятели се разприказваха и споделяха съкровени тайни от онова време, когато Учителят се изявявал по Библейски и по Евангелски, т.е. с невероятни чудеса. Те знаеха да пазят мълчание, защото Учителят ги бе предупредил, че -ова са свещени неща, а от друга страна те виждаха реакцията на общество--о и възмущението на това общество срещу Дънов, който бил се провъзгласил за Христос.
към текста >>
44.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на
духовенството
се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове.
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на
духовенството
се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
към текста >>
45.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
е началник на военното
духовенство
при главната квартира на войната.
Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г.
е началник на военното
духовенство
при главната квартира на войната.
Той се движи с държавен автомобил, върви и посещава различни полкове на фронта и насърчава кръвопролитието. По-късно през 1922 г. той скоропостижно си заминава както и синодалният чиновник Ласков, който пише нападки срещу Учителя. Така че двамата се явяват да дават отчет за делата си пред Върховния съдия, намиращ се на Небето. През 1916,1917 и 1918 година - няма събори.
към текста >>
Аз опитах Българския народ и
духовенството
му, имат ли Любов към Бога.
Може да си цар и пак да си роб. Ще се разправяте кой е по-близо до мен и кой по-далеч. Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията Воля." Учителят е в хотел „Лондон". От там изпраща писма - лични и общи. Ето едно от тях: „До всички приятели Варна, 14.Х.1917 г.
Аз опитах Българския народ и
духовенството
му, имат ли Любов към Бога.
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос.
към текста >>
По това време търновското гражданство подтиквано от
духовенството
правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново.
Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август.
По това време търновското гражданство подтиквано от
духовенството
правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново.
През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г.
към текста >>
46.
137. БЕДИТЕ ДРЕХИ
,
,
ТОМ 5
Ето защо
духовенството
нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно.
Затова явяването на толкова хора в бели одежди направо изумяваше околните, а освен това повечето се дразнеха и ги сочеха с пръст „Гледай ги тези хвърлиха си чернилото, облякоха се с белило и забравиха убитите". После като виждаха, че тези с белите рокли и забрадки се събират и се молят и пеят духовни песни, че четат стихове от Евангелието започнаха да ги одумват по най-различен начин. В началните години Учителят препоръчваше приятелите да се събират и да ползват черквите, но след като църквата поде война срещу Учителя те напуснаха църквите и започнаха да се събират в частни домове и квартири. Църквите се изпразниха, а свещениците нададоха вой от амвоните на църквите и викаха „Анатема" срещу тях и започнаха да настройват общественото мнение. По онези години общественото мнение беше голяма сила и човек не можеше да го пренебрегва току-така.
Ето защо
духовенството
нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно.
И в онези години беше много трудно на първите приятели да се противопоставят на общественото мнение и ние по-късно се чудехме как са успели да преминат през тези години. Водеше се борба за всеки човек и борба за всяка душа. Онези, които бяха изпратени от Небето, за да бъдат ученици на това Учение отстояваха, но имаше и такива, които не издържаха и се отклониха. На тяхното място дойдоха от света хора любопитни и чужди на това Учение, макар че според окултният закон беше точно определено числото на учениците, които трябваше да дойдат при Учителя. Трябваше да се чака десетки години, за да могат те да пораснат и да дойдат в онова време, което им беше строго определено от небето.
към текста >>
47.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
Първата битка с
духовенството
бе спечелена.
По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След обяд в два" часа диспут". Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят". Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има.
Първата битка с
духовенството
бе спечелена.
Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
към текста >>
48.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА
,
,
ТОМ 5
„
Духовенството
на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото.
Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение. Затова ще говорим по-късно. Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него.
„
Духовенството
на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото.
Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни.
към текста >>
През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за
духовенството
и за църквата.
Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот.
През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за
духовенството
и за църквата.
Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците. Защото едно гонение против официалните представители на духовенството ще се позволи и ще се допусне от Небето". През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки. Ние бяхме свидетели на всичко това и видяхме, че думите на Учителя пророчески се изпълниха.
към текста >>
Защото едно гонение против официалните представители на
духовенството
ще се позволи и ще се допусне от Небето".
Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот. През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците.
Защото едно гонение против официалните представители на
духовенството
ще се позволи и ще се допусне от Небето".
През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки. Ние бяхме свидетели на всичко това и видяхме, че думите на Учителя пророчески се изпълниха. Учителят бе дошъл и открил Школата си за учениците си, които трябваше да дойдат от края на Вселената. Бялото Братство за пръв път отвори тази Школа и на никому не бе позволено да пристъпва Божия закон.
към текста >>
49.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ Може би най-вълнуващите мигове в братския живот бяха съборите в Търново, но под влияние на
духовенството
търновското гражданство се под-' писа в една петиция до официалните власти да се забранят съборите.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ Може би най-вълнуващите мигове в братския живот бяха съборите в Търново, но под влияние на
духовенството
търновското гражданство се под-' писа в една петиция до официалните власти да се забранят съборите.
По този начин то се определи не само за възбрана на съборите, не само за изгонването ни, но и срещу Бялото Братство и Учителя. Подписите бяха подписи на гражданството, където срещу всяко име имаше адрес и подпис. Че свещениците бяха тръгнали от къща на къща и събираха тези подписи бе ясно, но накрая се оказа, че и една възмутена делегация от цивилни граждани също е събирала подписи. Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, не само от онези, които го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха.
към текста >>
50.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило
духовенството
и църквата.
Стоя и си мисля: значи те ни приготовляват за ангели, а ние се мотаем насам и натам, а пък аз седя до водосточната тръба и наблюдавам дали ще излезе или ще влезе Учителя във вилата. Засрамих се. Чак тогава обърнах внимание, че всяко излизане и влизане на Учителя във вилата бе свързано с някаква работа. Като излизаше даваше напътствия, разговаряше с този -онзи, после пак влизаше в стаята си, някой чукаше, влизаше, след малко пак излизаше и т.н. Пак по това време се обърна към мене и рече: „Досега все Злото е побеждавало, но този път ний ще победим".
Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило
духовенството
и църквата.
На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите. А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо. А като сготвя всички си облизваха пръстите.
към текста >>
51.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
По това време българското
духовенство
се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите.
Исках нещо да кажа, но не можеш да си отворя устата от изненада. „Марийке, какво има? " „Учителю, дойдох при слънцето." Той отново се усмихна: „Марийке и то те поздравява чрез един ангел, който слезна по един лъч от слънцето и ти донесе един поздрав от слънцето." По-голямо откровение не можех да търся и то не се повтори. Но Учителят отвори в мене един малък прозорец, за да видя едно от изявленията на Светлината, която бе акт на Божествения свят. Охраната на лагера по време на съборите се извършваше и бе поверена на младите братя.
По това време българското
духовенство
се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите.
От амвоните на църквите свещениците хулеха Учителя, настройваха обществото, клеветяха Учителя и приятелите пред обществените власти и търсеха начин да се спрат съборите. А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на лозето. Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него.
към текста >>
въпреки атаките на
духовенството
събора бе проведен, но се случи нещо необикновено.
Учителят каза: „Мислите на свещениците и владиците срещу нас докараха тези оси в лагера. Но ние сега ги прогонихме. Мога да направя същото и с всички врагове на Бялото Братство, но не искам, защото велик е гневът Божий". Винаги на всеки един събор не минаваше ден да не се случи някакво събитие, което бе проекция на онези сили, които противодействуваха. Показателен е случаят когато през 1922 г.
въпреки атаките на
духовенството
събора бе проведен, но се случи нещо необикновено.
След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата. Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ. За тях това беше кощунство срещу Бога. Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се разотиваха кой от където беше дошъл.
към текста >>
52.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Тогава бяха започнали атаките от
духовенството
срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя.
И аз не знам защо се случи така, че ние почти нищо не знаехме за Учителя, за неговото семейство, за рода му, за детството му, за следването му в Америка както и за ранните му години. Когато аз дойдох при Учителя и около мен имаше възрастни братя и сестри, които изобщо мълчаха и не разказваха нищо. Учителят по това време беше 56-57-годишен. От началото на века в разстояние на 15-20 години около Учителя кръжаха възрастни приятели и те знаеха много неща за началните години на дейността на Учителя. Учителят беше забранил да разказват опитностите си и всичко, което знаеха около него.
Тогава бяха започнали атаките от
духовенството
срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя.
Другата причина бе, че възрастните приятели тогава не взеха на сериозно да проучат и да запазят онези оскъдни данни, които знаеха за рода на Учителя и за ранните му години. Те бяха влезнали в едно такова психическо поле, което бе разширило съзнанието им, бяха видели какво представлява Учението, защото Учителят в началните години се е изявявал в съвсем друга светлина. Той направо и категорично е изявил себе си и е показал на своите съвременници кой е той. И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата. И затова всичко останало беше за тях безпредметно и без значение.
към текста >>
53.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за
духовенството
да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя.
Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев. Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне. Аз минах покрай тях все едно, че не виждах нито Учителя, нито Толев. Също и Учителят се направи, че не вижда нищо - нито мен, нито разперените ръце на Толев. След този случай Толев използва един повод да се скара с Учителя за някаква вещ, която му бе върната и се опълчи официално срещу Братството.
Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за
духовенството
да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя.
Толев по това време заведе официално дело пред съда срещу Учителя за един чайник. Да, за един чайник. Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя.
към текста >>
54.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско
духовенство
, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство.
Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение.
От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско
духовенство
, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство.
Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст.
към текста >>
55.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско
духовенство
с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско
духовенство
с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк.
към текста >>
56.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за
духовенството
и за българската православна църква.
Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си. Книжката да бъде озаглавена „Черната и бяла книга на България". Да се знае и помни как и кой от българския народ посрещна Учителя и кой и как го хулеше и клеветеше по вестниците.
А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за
духовенството
и за българската православна църква.
„Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството.
към текста >>
Българското
духовенство
се плаши да не им отнема богатството.
Да се знае и помни как и кой от българския народ посрещна Учителя и кой и как го хулеше и клеветеше по вестниците. А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите?
Българското
духовенство
се плаши да не им отнема богатството.
Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов.
към текста >>
Аз съм искрен и направо казвам мнението си за
духовенството
.
А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството.
Аз съм искрен и направо казвам мнението си за
духовенството
.
В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора.
към текста >>
Духовенството
се страхува от мене.
Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име.
Духовенството
се страхува от мене.
Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае.
към текста >>
- А
духовенството
, то е човешкият дух.
Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помагат в пътя на неговата еволюция. Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца. А тия църкви, направени от хората, са далечно подобие.
- А
духовенството
, то е човешкият дух.
Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, значи, не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на Истината. Има нещо необикновено в света. - То е Божественото.
към текста >>
Какво обсъжда
духовенството
днес?
С Него искам да ви запозная, за Него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Застани на почвата на Любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна вяра в Бога.
Какво обсъжда
духовенството
днес?
Защо идвали при мене хора? -Защо да не идват! Обществото паднало и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора.
към текста >>
Стотици българи гинат из публични домове, а
духовенството
се хванало за мене, че аз развращавам хората.
Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората. Аз нося с ума си една мисъл и в душата си едно желание - доброто на своите братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее в нас.
Стотици българи гинат из публични домове, а
духовенството
се хванало за мене, че аз развращавам хората.
Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение.
към текста >>
Духовенството
се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не!
Тази е идеята на Господа, тази идея живее в нас. Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината.
Духовенството
се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не!
Аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи.
към текста >>
Какво говори
духовенството
за мене, туй не е меродавно, но какво говори българския народ.
Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памти века. Нека свещениците викат народа и го питат: Искате ли да стои Дънов в България или не? Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: Върнете се в православната църква. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук.
Какво говори
духовенството
за мене, туй не е меродавно, но какво говори българския народ.
Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българският народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направя един опит: Да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите.
към текста >>
57.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото
духовенство
, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите.
Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите.
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото
духовенство
, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите.
Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5.
към текста >>
Ако днес
духовенството
извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт.
Ако днес
духовенството
извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново.
към текста >>
Днес българският кесар е надрасъл
духовенството
и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това
духовенство
няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Днес българският кесар е надрасъл
духовенството
и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това
духовенство
няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6.
към текста >>
" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето
духовенство
.
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?
" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето
духовенство
.
Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
към текста >>
Ето въпроса, който
духовенството
трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите?
Ето въпроса, който
духовенството
трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея?
към текста >>
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското
духовенство
.
Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското
духовенство
.
Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите.
към текста >>
Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и
духовенството
за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви.
Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и
духовенството
за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
към текста >>
Ние считаме, че между такива именно трябва да работи
духовенството
.
Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност.
Ние считаме, че между такива именно трябва да работи
духовенството
.
Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте.
към текста >>
Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с
духовенството
, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово.
Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне.
Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с
духовенството
, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово.
Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността.
към текста >>
58.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
Учителят беше много огорчен както от българите, така от
духовенството
и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Многократно срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело N 146 от 1927 г. Друго наказателно дело бе N 284 от 1936 г. Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност. Спомням си също, че стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията.
Учителят беше много огорчен както от българите, така от
духовенството
и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт.
Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
към текста >>
По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна
духовенството
създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура".
По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна
духовенството
създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
към текста >>
59.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Борбите с гръцкото
духовенство
са били ожесточени.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес.
Борбите с гръцкото
духовенство
са били ожесточени.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
към текста >>
60.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ
,
,
ТОМ 5
Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското
духовенство
и които тогава бяха явни за всички.
И да вземе образа на Великия Учител. Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други.
Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското
духовенство
и които тогава бяха явни за всички.
Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен.
към текста >>
61.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Духовенството
употреби много усилия да изкара подходящи закони, за да се забрани да се печатат беседите на Учителя, но винаги се случваше нещо, което пречеше и така не можаха да изкарат такъв закон.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ През време на Школата беседите на Учителя се печатаха на различни места - ту в София, ту в провинцията в зависимост коя печатница е свободна. Тогава печатниците бяха частни и достатъчно бе да си платиш и да ти се отпечата онова, което желаеш.
Духовенството
употреби много усилия да изкара подходящи закони, за да се забрани да се печатат беседите на Учителя, но винаги се случваше нещо, което пречеше и така не можаха да изкарат такъв закон.
Въпреки това печатането вървеше много бавно, защото нямаше достатъчно средства, а ние бяхме от бедни, по-бедни. Затова Учителят даде задачата с левчето, където всеки ден ученикът трябваше да отделя един лев в разстояние на 365 дни и накрая тази сума той я донасяше на Изгрева и за нея получаваше отпечатани беседи. Друга причина бе, че всичко падна върху плещите на Паша - да се дешифрира, редактира и подготвя за печат, а това бе работа за десет човека, а тя я вършеше сама. Имаше приятели, които имаха средства, но не отвориха своите кесии да дадат пари за печатане Словото на Учителя. Смятаха, че има по-сериозни неща и по-належащи във времето, в което живееха.
към текста >>
62.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Духовенството
употреби много усилия да изкара подходящи закони, за да се забрани да се печатат беседите на Учителя, но винаги се случваше нещо, което пречеше и така не можаха да изкарат такъв закон.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ През време на Школата беседите на Учителя се печатаха на различни места - ту в София, ту в провинцията в зависимост коя печатница е свободна. Тогава печатниците бяха частни и достатъчно бе да си платиш и да ти се отпечата онова, което желаеш.
Духовенството
употреби много усилия да изкара подходящи закони, за да се забрани да се печатат беседите на Учителя, но винаги се случваше нещо, което пречеше и така не можаха да изкарат такъв закон.
Въпреки това печатането вървеше много бавно, защото нямаше достатъчно средства, а ние бяхме от бедни, по-бедни. Затова Учителят даде задачата с левчето, където всеки ден ученикът трябваше да отделя един лев в разстояние на 365 дни и накрая тази сума той я донасяше на Изгрева и за нея получаваше отпечатани беседи. Друга причина бе, че всичко падна върху плещите на Паша - да се дешифрира, редактира и подготвя за печат, а това бе работа за десет човека, а тя я вършеше сама. Имаше приятели, които имаха средства, но не отвориха своите кесии да дадат пари за печатане Словото на Учителя. Смятаха, че има по-сериозни неща и по-належащи във времето, в което живееха.
към текста >>
63.
11. В НОВОТО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Но аз ще пиша само за някои от тези опитности, които могат да хвърлят светлина на онези, които се интересуват какво е бил Учителят за мене, малък и обикновен човек, как аз съм Го видяла и опознала, какво е направил Той за мене и за много други малки и обикновени хора като мене, какво учеше Този Велик Учител, Който през всичкото време от първия до последния ден не е бил оставен свободен от
духовенството
, от властта и от българската общественост да работи спокойно, а е бил ограничаван, клеветен, заклеймяван, разкарван по обществени безопасност и т.н.
Какви моменти съм преживяла в тези 17 години в това малко, забутано и отдалечено селце, моменти на върховни съкровения и радости. Това може да знае само онзи, който е работил духовно. Да се спирам да ги описвам подробно, не ще имам възможност, пък и не е нужно. То са опитности индивидуални на душата. И свещени.
Но аз ще пиша само за някои от тези опитности, които могат да хвърлят светлина на онези, които се интересуват какво е бил Учителят за мене, малък и обикновен човек, как аз съм Го видяла и опознала, какво е направил Той за мене и за много други малки и обикновени хора като мене, какво учеше Този Велик Учител, Който през всичкото време от първия до последния ден не е бил оставен свободен от
духовенството
, от властта и от българската общественост да работи спокойно, а е бил ограничаван, клеветен, заклеймяван, разкарван по обществени безопасност и т.н.
Досега аз разказвах по хронологичен ред. Сега няма да спазвам този ред, но ще разказвам опитностите си съобразно идеята, която искам да осветля.
към текста >>
64.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от
духовенството
, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов.
- ВИДОВДЕН След двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г, сполетели българския народ, страната е подложена на стопанска, политическа и духовна разруха. През 1920 г. на чело на управлението идва БЗНС на Александър Стамболийски. През 1922 г. сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че вегетарианци и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август.
На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от
духовенството
, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов.
На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г. Учителят дава отговор на тези нападки. Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната.
към текста >>
Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на
духовенството
в съвременния свят?
сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че вегетарианци и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август. На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г. Учителят дава отговор на тези нападки.
Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на
духовенството
в съвременния свят?
Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам.
към текста >>
Предназначението на цялото
духовенство
от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната.
На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г. Учителят дава отговор на тези нападки. Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят?
Предназначението на цялото
духовенство
от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната.
Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме." (стр.
към текста >>
26) „Христос не дойде да създаде
духовенство
в света.
И още много епитети може да ми кажете, но това ни най- малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с оръжие. Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят." (стр.
26) „Христос не дойде да създаде
духовенство
в света.
Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното духовенство.
към текста >>
Аз съм готов със съвременното
духовенство
, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли.
Мога, но не с оръжие. Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят." (стр. 26) „Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот.
Аз съм готов със съвременното
духовенство
, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли.
Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога".
към текста >>
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното
духовенство
.
26) „Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното
духовенство
.
Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога". Ще кажете: „Той иска да излага владиците". Аз ли ги излагам?
към текста >>
Ако
духовенството
, т.
Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим". Иначе, насилието ще дойде." (стр. 42) „Само Божествената Любов може да ни спаси.
Ако
духовенството
, т.
е владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм първия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъновизъм", какво може да донесе „дъновизма" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите, „А, нали имаме любов", ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква".
към текста >>
Какво говори
духовенството
, за мене туй не е меродавно, но какво говори българския народ.
Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъновизъм", какво може да донесе „дъновизма" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите, „А, нали имаме любов", ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква". Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук.
Какво говори
духовенството
, за мене туй не е меродавно, но какво говори българския народ.
Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51) Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г.
към текста >>
Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от акцията на търновското
духовенство
и някои видни граждани срещу Учителя.
Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места. Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето. За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми.
Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от акцията на търновското
духовенство
и някои видни граждани срещу Учителя.
По този повод на 26.VIII.1922 г. в беседата „Новия и стария живот" Той казва следното: „Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България". Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни.
към текста >>
Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското
духовенство
трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат.
Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг".
Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското
духовенство
трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат.
Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велики и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят." И така аз ви приветствам! Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно.
към текста >>
Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето
духовенство
.
Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! " „И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия.
Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето
духовенство
.
Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес". „Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава.
към текста >>
Ако българският народ беше слушал своето
духовенство
, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес".
Да бъдем последователни в своите убеждения! " „И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство.
Ако българският народ беше слушал своето
духовенство
, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес".
„Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо.
към текста >>
Аз похвалявам българския народ, че не слуша
духовенството
.
„Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо.
Аз похвалявам българския народ, че не слуша
духовенството
.
Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда.
към текста >>
Българинът се държи за Бога, а това негово
духовенство
трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.
Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение.
Българинът се държи за Бога, а това негово
духовенство
трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.
Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи". Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски!
към текста >>
Да не мислите, че аз искам да осъждам
духовенството
?
Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.
Да не мислите, че аз искам да осъждам
духовенството
?
Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи". Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата.
към текста >>
Не, аз съм против онова
духовенство
, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата.
Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството?
Не, аз съм против онова
духовенство
, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата.
Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи". Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни.
към текста >>
Аз бих желал не само търновци, но и
духовенството
му, и тукашният владика да се свестят.
Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. - Сега, ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината.
Аз бих желал не само търновци, но и
духовенството
му, и тукашният владика да се свестят.
Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях! " След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало.
към текста >>
Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско
духовенство
се предприема от Конституционния блок една предварително замислена акция.
Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, не в сребърни, златни и други - не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата.
Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско
духовенство
се предприема от Конституционния блок една предварително замислена акция.
Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г.
към текста >>
65.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Нашият народ е страдал от липса на разумно
духовенство
.
Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира.
Нашият народ е страдал от липса на разумно
духовенство
.
Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода.
към текста >>
Ако имаше разумно
духовенство
ние нямаше толкова да страдаме в миналото.
Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни.
Ако имаше разумно
духовенство
ние нямаше толкова да страдаме в миналото.
Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната.
към текста >>
Всички народи са страдали от
духовенството
и от управляващите ги.
Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото.
Всички народи са страдали от
духовенството
и от управляващите ги.
Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи.
към текста >>
66.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско
духовенство
отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“.
В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата.
Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско
духовенство
отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“.
И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона.
към текста >>
И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското
духовенство
, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит.
Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава?
И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското
духовенство
, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит.
Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията.
към текста >>
67.
14. Арест във влака
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на
духовенството
, на офицерството, на властта и на държавата.
В София братята чакат на гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж. А един подхвърлил: „То какво излезе, ние посрещаме Юрданка, а не Учителя“. Тя разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. А той отива и се обажда на началника на полицията във Варна. Учителят бива освободен още същия ден.
Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на
духовенството
, на офицерството, на властта и на държавата.
Засега има запазени два такива протокола за разпит на Петър Дънов. ПРОТОКОЛ за разпит на свидетели София, 21.юли 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>
68.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
В: Какво беше отношението на
духовенството
и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там?
Кое за какво даваме. Съвсем нормално беше в една Школа. Едно време изкуствено се създаваха тия неща в педагогията в другите Школи. Тука няма изкуствено. Тука има - в живота едновременно и в Школата.
В: Какво беше отношението на
духовенството
и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там?
Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете. Лично Митрополит Стефан лоша карма с Учителя нямаше. А той стана екзарх. А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан.
към текста >>
Много въпроси остават долу за низшето
духовенство
и за народа.
Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата.
Много въпроси остават долу за низшето
духовенство
и за народа.
Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали.
към текста >>
Най-добре е низшето
духовенство
, защото иска да робува, защото му плащат като работи.
В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа.
Най-добре е низшето
духовенство
, защото иска да робува, защото му плащат като работи.
А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа.
към текста >>
69.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
" Така че по върховете, висшето
духовенство
, те си знаят, познават нещата и както и Стефан.
Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов?
" Така че по върховете, висшето
духовенство
, те си знаят, познават нещата и както и Стефан.
Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата? Д: Крушката изгасна, привечер беше и Учителят стоя така известно време и каза: "Новият ще бъде вече с по-малък ампераж" и каза на Цеко да постави, той се занимаваше с електрическите работи на Изгрева, да постави крушка с по-малко свещи.
към текста >>
70.
9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ
,
,
ТОМ 8
Цялата кампания против Учителя беше движена от
духовенството
на Православната църква.
Той обичаше руския народ. Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си часовник. Ако беше поживял по-дълго щеше да разбере какво представляват комунистите. Как ни взеха салона и целия Изгрев. Как поискаха да арестуват Учителя.
Цялата кампания против Учителя беше движена от
духовенството
на Православната църква.
Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора. По едно време една жена ходеше в центъра на София с надпис на главата: "Жертва на Дънов", разбира се беше платена от свещениците за това. Искаха да съдят Учителя. Нямаше в какво да Го обвинят. След 9.1Х.1944 г.
към текста >>
71.
ЧЕРВЕНАТА ЕСКАДРА от Недю Недев, Военно издателство, 1980 г., София
,
,
ТОМ 8
Никой не ме слушаше - нито управляващите, нито
духовенството
.
Никола Нанков: От горното интервю се вижда, какво е било отношението на Учителя към Любомир Лулчев. А по-надолу в малка част от говореното от Учителя в беседа, отпечатана в томчето "Новият светилник", държана на 22 декември 1943 г., стр. 270, се вижда, че Той не се е интересувал от всичко онова, което му преписват в книгата "Червената ескадра". "Цели 40 години аз предупреждавах българите, какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде (отнася се за бомбардировките).
Никой не ме слушаше - нито управляващите, нито
духовенството
.
Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше... Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение.
към текста >>
72.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Разбирате то беше все под влияние на
духовенството
.
Само че там се е случило нещо. Знаете ли за случката, която е била? Когато отиват една сутрин за изгрев с братята, връщат се и един от стражарите е ударил плесник на Учителя. Това съм го чула и оттогава Учителят не е стъпил във Варна. Друг път пак имало такъв случай, пак са ходили на изгрев и пак са имали разправии с властта.
Разбирате то беше все под влияние на
духовенството
.
Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска на духовенството. И Той не е отишъл в града, а отишъл на хотел. Хотела се казвал „Лондон". Тази случка е станала след интернирането. По-късно е станала, двайсет и коя година не зная.
към текста >>
Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска на
духовенството
.
Знаете ли за случката, която е била? Когато отиват една сутрин за изгрев с братята, връщат се и един от стражарите е ударил плесник на Учителя. Това съм го чула и оттогава Учителят не е стъпил във Варна. Друг път пак имало такъв случай, пак са ходили на изгрев и пак са имали разправии с властта. Разбирате то беше все под влияние на духовенството.
Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска на
духовенството
.
И Той не е отишъл в града, а отишъл на хотел. Хотела се казвал „Лондон". Тази случка е станала след интернирането. По-късно е станала, двайсет и коя година не зная. Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна.
към текста >>
73.
101. БРАТСКИЯТ СТОЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Казвали са ми, че там под въздействието на Търновското
духовенство
търновци са направили подписи, петиции срещу събора.
И аз се върнах и ние до Димитровден бяхме там в Търново. Но след това вече Учителят не се върна в Търново. Той направи ремонт на сградата, всичко тури в порядък и в ред, и тогава ние се върнахме в София. В.К.: Вече Учителят не стъпи в Търново. Е.А.: He.
В.К.: Казвали са ми, че там под въздействието на Търновското
духовенство
търновци са направили подписи, петиции срещу събора.
Е.А.: Това беше първата година когато яз бях. То беше 1922 год. Един владика от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат". Само там е съгласен да води диспут. Пък той владика, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства.
към текста >>
В.К.: Защото след като Търновското
духовенство
и граждани се противопоставят на съборите, тогава се отменят и Учителят ги прехвърля в София.
Само там е съгласен да води диспут. Пък той владика, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства. В.К.: А той иска владиката файтон, че слуги. Е.А.: Ама разбира се, разбира се. Кой ще се качи и тъй затова така остана без диспут.
В.К.: Защото след като Търновското
духовенство
и граждани се противопоставят на съборите, тогава се отменят и Учителят ги прехвърля в София.
Е.А.: Не, продължиха. В.К.: Продължиха ли? Е.А.: Продължиха. Чакайте, вижте как беше: През 1922 год. събор имахме Търновски, голям събор беше.
към текста >>
Търновското гражданство се подписа под петиция направена от
духовенството
срещу събора на Бялото Братство и повече Учителят не стъпи там.
В 1922 год. беше последният събор, последният събор, след това 1923 год. нямаше събор в Търново, през 1924 год. бе в София, а в 1925 год. беше последният събор в Търново.
Търновското гражданство се подписа под петиция направена от
духовенството
срещу събора на Бялото Братство и повече Учителят не стъпи там.
към текста >>
74.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Както си беше Учителят пред своята врата, нещо пак бяха писали за Него и по този повод Той така малко възмутено каза: „Всички престъпления ми преписаха
духовенството
, но всичко ще им се върне на главата".
Е.А.: Виж не мога да ти кажа кой ми го е казал, но или е от Савка казано, или от Паша, така от най-вътрешните хора ми е казано. Не мога да ти кажа защо пиянство, нещо за което Савка сигурно имала някаква склонност към увличане. То не е само алкохол, но склонност към увличане. В.К.: Да го разкажете този случай за хулите на свещениците. Е.А.: Само то толкоз беше.
Както си беше Учителят пред своята врата, нещо пак бяха писали за Него и по този повод Той така малко възмутено каза: „Всички престъпления ми преписаха
духовенството
, но всичко ще им се върне на главата".
Даже така, малко със строг тон, не така. В.К.: Аз съм записал, „Свещениците ми преписаха всички грехове, но всичко това ще им се върне". Е.А.: Да. Комунистите след 9.IX.1944 год. им го върнаха тъпкано.
към текста >>
75.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По това време българското
духовенство
не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се.
Такива случаи бяха по-редки в сравнение с това, което той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности. Какво величие на характера, каква широта и благородство! Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота.
По това време българското
духовенство
не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се.
В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси. Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото и учението му.
към текста >>
76.
20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
За съжаление, българското
духовенство
има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя.
Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него. Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него.
За съжаление, българското
духовенство
има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя.
Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества.
към текста >>
77.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Но после под влияние на
духовенството
търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни.
В 1924 год. събора е в София. В 1925 год. съборът стана отново в Търново. Той беше голям събор, имаше повече от 1000 души.
Но после под влияние на
духовенството
търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни.
В 1926 год. съборът бе в София на поляната на Изгрева. След като братството купи поляната на Изгрева имахме място, където да ходим да посрещаме изгрева и където да правим гимнастическите упражнения от 22 март докато падне сняг. Всеки, който имаше свободно време отиваше там да подиша чист въздух, да се порадва на хубавите гледки. Учителят ни е давал задачи, които сме изпълнявали на Изгрева.
към текста >>
78.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Духовенството
го обяви за самоотлъчил се от църквата.
При преследването на Георги Димитров, когато са правили обиски в жилището им, Учителят е приемал тяхната книжнина да се прехвърля през оградата на двора. Когато Учителят напусна земята, по наша молба Георги Димитров разреши телеграфически от Москва тялото да се положи на Изгрева, защото и самият Георги Димитров е бил укриван в жилищната част в къщата на Учителя. След всичко това, което направи новата власт по отношение на Братството, дори поискаха да посегнат, да преместят тялото на Учителя от Изгрева. Но намериха се трезви хора, които не допуснаха това посегателство. Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно.
Духовенството
го обяви за самоотлъчил се от църквата.
И те му преписаха най-големите престъпления. Учителят в началото е направил опит да работи с църквата, пращал е последователите си да правят молитвата си в църквата сутрин рано. Трябвало е дори да будят клисарите, за да им отворят църквите. Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление - самоубийството. Новата власт, която пое управлението в Българя от 9. IX.
към текста >>
79.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 9
Какво мисли сегашното
духовенство
?
Българският народ не е създаден за светите старци и светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот преди да са били християни. Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство.
Какво мисли сегашното
духовенство
?
Пак ли ще тури българския народ под робство? Не, това няма да позволим. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение като любов, както е дадено от Христа нищо няма да постигне.
към текста >>
80.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Ангелски свят 9 - там, отдето се управляват всички Държави на физическото поле и се създават всички нареждания, Закони,
Духовенството
и гдето се отделят доброто от Злото.
Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. МОТО: Синархическата верига има три основни закона: 1. ЛЮБОВТА. Божественият Свят на Господа нашего Исуса Христа. Там, дето съществува: Абсолютната Истина Абсолютната Любов Абсолютната Мъдрост Абсолютната Добродетел Абсолютната Правда Гдето е всичко в Мир, ред и Хармония. 2. ВЯРАТА.
Ангелски свят 9 - там, отдето се управляват всички Държави на физическото поле и се създават всички нареждания, Закони,
Духовенството
и гдето се отделят доброто от Злото.
3. НАДЕЖДАТА. Материалният и физическият свят, в които живеем и се движим. Гдето се разглеждат всички сметки по вземание и давание и гдето се отглеждат сирачета и вдовиците. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим. Първо Правило Вярвам от Сърце и Душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил.
към текста >>
81.
09 - 341. ПРЕДИ ДИСПУТА В ТЪРНОВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
При тази публична беседа поповете на православното
духовенство
бяха организирали диспут, с което искаха да провалят беседата.
341. ПРЕДИ ДИСПУТА В ТЪРНОВО Обичайно бе при съборите на Бялото Братство, съборът да бъде открит с публична беседа за гражданството в големия салон на читалище „Надежда". Така стана и през 1922 година.
При тази публична беседа поповете на православното
духовенство
бяха организирали диспут, с което искаха да провалят беседата.
Предвиждайки това, Учителят предварително повикал брат Минчо Сотиров и му дал известни наставления и една формула, която да каже на осем души, които ще заемат различни места в салона и галерията. Казано им било щом някой стане да говори, те ще насочат мислъта си към него и мислено ще му кажат: „Ти си разумна душа, действай разумно! " А едновременно с това брат Симеон Симеонов да подема маршови песни, когато бъде нужно. И така диспутът се осуети и Учителят изнесе беседата за Новия живот, като каза приблизително следното: „Моето Учение не е за спор и диспут. То е учение на живия опит." В числото на тези осем ду ши бил включен и брат Васил Долапчиев, който ми припомни някои подробности около тоя диспут, на който и аз имах честта да присъствам.
към текста >>
82.
І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез
духовенството
борбите за освобождение на гръцкия народ.
Второто е от 1820 г, т.е. годината, когато е осветено на 6.VIII.1820 г. от архиерей Йосиф единствения останал Антиминс от 1747 г. и започването на богослужението с него. Това е началото на българското Възраждане.
На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез
духовенството
борбите за освобождение на гръцкия народ.
През 1821 г. е гръцкото въстание. А с Одринския мир през 1829 г. вследствие на Руско-турската война от 1828/1829 г. Гърция получава официално независимост от Турция.
към текста >>
83.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на
духовенството
и външното благополучие на папството.
15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ Заемал три пъти патриаршеския престол от 1797-1798, от 1806-1808 и от 1818-1821 година. На име Георги, роден през 1751 г. в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при манастира „Св. Йоан Богослов" на остров Патмос. След завършването на учението си станал архидякон и протосингел в митрополията в Смирна, а след това заел местната катедра.
Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на
духовенството
и външното благополучие на папството.
Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение.
към текста >>
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше
духовенство
, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше
духовенство
, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
към текста >>
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето
духовенство
, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г.
Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето
духовенство
, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г.
и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците.
към текста >>
Призовава
духовенството
да разпространява истинното знание между народа.
след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол. Той е бил отначало в манастир на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския манастир в Атон. Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г. е избран за трети път. Обръща внимание на изучаването на родния език и литература.
Призовава
духовенството
да разпространява истинното знание между народа.
Основал в 1819 г. благотворителни учреждения за оказване на помощ на бедните и болни гърци. Бил много икономичен, издал наредба монасите да живеят според иноческите устави и канони. Той често пъти е показвал ключа си от атонската килия и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели. През 1807 г., когато английската флота се явила срещу Цариград, той събрал 30000 гърци, които да укрепват крайбрежните крепости.
към текста >>
Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от
духовенството
, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела.
След създаването на филики Етерия през 1814 г. в Одеса, той извиква митрополитите и им нарежда, след като ги посвещава чрез Антиминса и настоява моленията за освобождението на християните да става в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петцесетница и Преображение Христово. Той предложил в Антиминса да се поставят и от мощите на Св. великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа.
Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от
духовенството
, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела.
Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите.
към текста >>
Участието на
духовенството
в гръцкото въстание му предало религиозен характер.
По нареждане на турците, евреите трябвало да разкъсат тялото му на части и да го хвърлят за храна на кучетата. Но накрая християните успяли да откупят тялото му от евреите за 100 000 гроша и го изпратили по парахода в Одеса, където тържествено бил погребан. А през 1871 г. били докарани тленните му останки от Одеса в Атина. Султанът издал заповед за разрушение на всички християнски църкви.
Участието на
духовенството
в гръцкото въстание му предало религиозен характер.
Така вчера и днес го определят историците. Но те никъде и никой от тях не споменава за Антиминса и за истинския двигател на въстанието. От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество.
към текста >>
духовенството
е заставало начело като ръководител на народа.
Султанът издал заповед за разрушение на всички християнски църкви. Участието на духовенството в гръцкото въстание му предало религиозен характер. Така вчера и днес го определят историците. Но те никъде и никой от тях не споменава за Антиминса и за истинския двигател на въстанието. От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г.
духовенството
е заставало начело като ръководител на народа.
Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
към текста >>
След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на
духовенството
в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти.
След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на
духовенството
в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ.
към текста >>
Що се касае за обикновеното
духовенство
от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ.
След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица.
Що се касае за обикновеното
духовенство
от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ.
Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>
А убийствата на висшето и нисше
духовенство
от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
А убийствата на висшето и нисше
духовенство
от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>
84.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското
духовенство
било прогонено.
През 864 г. хан Борис се покръства и приема християнството от Цариградската църква. През 855 г. Кирил и Методий създават славянската азбука (Виж „Изгревът", том IV, стр. 12-24). През 893 г.
княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското
духовенство
било прогонено.
Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език. При цар Симеон започва Златният век на българската книжнина. По това време се създава древноруската държава.
към текста >>
85.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото
духовенство
и на гъркоманите срещу Дъновски.
Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер.
За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото
духовенство
и на гъркоманите срещу Дъновски.
На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи. На 14 февруари 1865 г. се отслужва първата българска литургия на славянски език в долния етаж на училището от Дъновски.
към текста >>
86.
I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло
духовенството
, които се обогатявали за сметка на селяните.
Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен характер. Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието. Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите.
Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло
духовенството
, които се обогатявали за сметка на селяните.
След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар. Решил да закрие всички манастири.
към текста >>
87.
I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското
духовенство
.
Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона. Нямало нищо чудно и се е приемало за напълно естествено.
По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското
духовенство
.
Последователите му също са били подложени на гонения. Тогава Учителят Дънов им е наредил да не посещават повече църквите. По-късно той обяснява, че отначало е искал да реформира църквата, така че последователите му да я посещават. Но после се отказал, когато църквата почнала борба и война срещу него. Тогава един от последователите на Учителя Дънов, влизайки на посещение в стаята му, погледнал на стената, видял иконата и попитал: „Г-н Дънов, тук вие държите икона, а църквата ви гони, хули и прогонва слушателите ви." Учителят Дънов погледнал иконата и казал следното: „Тук художникът се е доближил най-вярно до истинския, физически образ на Исуса." Онзи приятел занемял, станал и я разгледал подробно.
към текста >>
88.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото
духовенство
, още от 3-4 души гърци.
във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски.
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото
духовенство
, още от 3-4 души гърци.
Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия.
към текста >>
Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото
духовенство
и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна.
Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото
духовенство
и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия. И тук, в тази важна стъпка на българското национално дело във Варна, Константин Дъновски повече от всеки друг път е принесъл своята дан. Собствено тука и оттук нататък Конст. Дъновски изпъква като народен деец и водител на варненските българи, като един от най-главните двигатели и виновници за окончателното им освобождение от духовното иго, за окончателното им конституиране в особна по-свободна нация.
към текста >>
89.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното
духовенство
, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби.
В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното
духовенство
, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
към текста >>
90.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското
духовенство
и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр.
Да се създаде правосъдие, което да следи всички административни и духовни работи на Св. Синод и да определя ясно отговорностите на патриарха и синодалните. Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен характер с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея. Да се създаде законодателство: за уреждане на избора на архиереите; за забраняване на тяхното преместване; за определяне състава на синода; за унищожение на малките епархии и епископиите; за уреждане длъжностите на митрополитите и димогеронтите при водене на обществените работи. Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците.
Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското
духовенство
и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр.
Една смесена комисия трябвало да се занимае с тия предложения на Иоакима III и да приготви законопроект, който да се представи след това на събора. Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси.
към текста >>
Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското
духовенство
и подобрил положението му.
Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси. Няма почти страна от живота на църквата, незасегната от дейността му.
Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското
духовенство
и подобрил положението му.
Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III.
към текста >>
91.
II.02.02. Варна е гагаузки и турски град
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото
духовенство
, само от двама-трима души гърци.
Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски.
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото
духовенство
, само от двама-трима души гърци.
Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>
92.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото
Духовенство
, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник.
Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт.
Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото
Духовенство
, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник.
За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь! за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела.
към текста >>
93.
II.02.07. Първата българска църква
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и
духовенство
и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и
духовенство
.
7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община.
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и
духовенство
и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и
духовенство
.
Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите.
към текста >>
Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото
духовенство
.
7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство.
Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото
духовенство
.
Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент.
към текста >>
Варненските българи се сдобили във всеки случай вече със своя българска църква и свое българско
духовенство
, със своя църковна община, отделна от оная на гърците, като скъсали така всички връзки с Гръцката митрополия.
се споменуват следните еснафи: абаджийски, хлебарски, унджийски, механеджийски и табашки; на 10 февруарий 1875 г. пък във Варна е станал избор на новия български Варненски общински съвет, именно от представители на търговското съсловие и на еснафите, при което са присъствувапи: руфет абаджийски, каменарски, кръчмарски, чехларски, хлебарски, табашки, кожухарски и бахчеварски. които са били следователно тогава българските еснафи във Варна. В Добрич се споменават през 1869-1872 г. следните български еснафи: бакалски, дикиджийски, кюркчийски, терзийски, абаджийски.
Варненските българи се сдобили във всеки случай вече със своя българска църква и свое българско
духовенство
, със своя църковна община, отделна от оная на гърците, като скъсали така всички връзки с Гръцката митрополия.
към текста >>
94.
II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
9. Общ събор и законник за българското
духовенство
Събирането, стягането и организуването на градове и села продължило, докато най-подир почти цялата епархия била обединена и сплотена в едно.
9. Общ събор и законник за българското
духовенство
Събирането, стягането и организуването на градове и села продължило, докато най-подир почти цялата епархия била обединена и сплотена в едно.
В това отношение голяма роля е изиграл съборът от 1866 г. На 15 август 1866 г. варненските български първенци поканили на общ събор във Варна всички свещеници и първенци от българските села и след дълги разисквания приели един правилник от 16 члена за уреждане на църковните български работи в цялата епархия. Тоя важен правилник, който е първият статут на Българската Варненска епархия, гласи дословно следното: „Привременньш законник съставен от варненското Българско Общество за управление на епархиалното духовенство. Ние всички духовни и мирски лица, които подписваме настоящий Законник, като гладяме, че ся продължи решението на църковния ни въпрос и останали без духовен пастир в духовно безначялие, ся боим, че от това безначялственно положение между нашия народ може да последват някакви противозаконности в църковнити ни дела, за да дадем предварителни преду-пазвания на подобни случки, днес съгласно и единодушно ся събрахме, размислихме и наредихме настоящия Законник, който съдържява 16 членове, по които ще ся водим и управляваме до решението на църковньт ни въпрос." [...) Този Законник е бил напечатан и следователно разпратен из епархията, за да се водят и съобразяват всички с него.
към текста >>
Тоя важен правилник, който е първият статут на Българската Варненска епархия, гласи дословно следното: „Привременньш законник съставен от варненското Българско Общество за управление на епархиалното
духовенство
.
9. Общ събор и законник за българското духовенство Събирането, стягането и организуването на градове и села продължило, докато най-подир почти цялата епархия била обединена и сплотена в едно. В това отношение голяма роля е изиграл съборът от 1866 г. На 15 август 1866 г. варненските български първенци поканили на общ събор във Варна всички свещеници и първенци от българските села и след дълги разисквания приели един правилник от 16 члена за уреждане на църковните български работи в цялата епархия.
Тоя важен правилник, който е първият статут на Българската Варненска епархия, гласи дословно следното: „Привременньш законник съставен от варненското Българско Общество за управление на епархиалното
духовенство
.
Ние всички духовни и мирски лица, които подписваме настоящий Законник, като гладяме, че ся продължи решението на църковния ни въпрос и останали без духовен пастир в духовно безначялие, ся боим, че от това безначялственно положение между нашия народ може да последват някакви противозаконности в църковнити ни дела, за да дадем предварителни преду-пазвания на подобни случки, днес съгласно и единодушно ся събрахме, размислихме и наредихме настоящия Законник, който съдържява 16 членове, по които ще ся водим и управляваме до решението на църковньт ни въпрос." [...) Този Законник е бил напечатан и следователно разпратен из епархията, за да се водят и съобразяват всички с него. Чрез решенията на събора от 1866 г., изложени в горния Законник, на цялата Варненска епархия е била дадена една стегната организация, начело на която е било поставено варненското българско духовенсшо и Варненската българска църковно-училищна община, като главна. По-късно пък чрез една прибавка от 1870 г. било урегулирано, както ще видим по-нататък, положението и отношението на общините на Добрич, Балчик и Провадия към централната Варненска община. Определени били даждията, които християните и свещениците са длъжни да плащат на общините.
към текста >>
Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското
духовенство
станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия.
Чрез решенията на събора от 1866 г., изложени в горния Законник, на цялата Варненска епархия е била дадена една стегната организация, начело на която е било поставено варненското българско духовенсшо и Варненската българска църковно-училищна община, като главна. По-късно пък чрез една прибавка от 1870 г. било урегулирано, както ще видим по-нататък, положението и отношението на общините на Добрич, Балчик и Провадия към централната Варненска община. Определени били даждията, които християните и свещениците са длъжни да плащат на общините. В същото време варненските българи подали до валията Митхад паша едно прошение да им позволи да събират тия даждия от епархията; и той наистина, верен на принципа „разделяй и владей", смятайки чрез засилване на българското движение да раздели по-силно българи и гърци и така да ги отслаби, издал за тази цел особена позволителна заповед.
Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското
духовенство
станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия.
Председателят на главната Варненска община и един мирянин трябвало да събират църковните даждия от епархията. В началото на септември 1866 г. те наистина излезли в Каварненско и събрали владищината; през първата година те събрали владищина от епархията 50 000 гр., освен житото, които щели да употребят за нуждите на църквата и училището във Варна. Предстоятелят на Варненската българска църква и същевременно председател на Варненската българска главна църковна община, иконом Константин Дъновски. станал, както каза митрополит Йоаким, „глава на варненските и околни българи", или както го наричат в едно писмо до поп Захария от с.
към текста >>
които пренадлежават на Бого-хранимите наши Варненски епархии, да имате молитва и благословение от нашето народно
Духовенство
във Варна.
Аврен в 1866 г., „нашия деспот ефенди български". При това важното е било, че Законникът е бил подписан, одобрен и приет, а следователно, и създадената чрез него организация, както от Варненската околия, така и от Добричката, Балчишката и Провадийската, начело с центровете. И още веднага, същия ден дори, Варненската главна община влязла в изпълнение на своите функции като главна според Законника. Още на същия ден на събора били издадени нареждания за назначение на свещеници по селата на епархията, и то печатни. Ето например как гласи нареждането за селата Аврен и Сулуджа Сарадър: „Духовно Священно Учреждение Почитаеми Старци и вси православни Християне братя Българе, що живеете в селата Аврен и Сулуджа Сарадър.
които пренадлежават на Бого-хранимите наши Варненски епархии, да имате молитва и благословение от нашето народно
Духовенство
във Варна.
Чрез настоящето ся известява на всички вас, какво определихме и поверихме вашите села за текущата година на благоговейната священника Отца Захария Христова, за да ви священнодействува в всички религиозни нужди и благославя всйчки вас. Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник. Обичайте, почитайте го и му ся повинувайте синовно, като му давате доброволно и щедро всичките' негови отрядени обичайни правдини законни, господственний и случайний. Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г.
към текста >>
Издадено от Варненско българско
духовенство
и общество.
Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник. Обичайте, почитайте го и му ся повинувайте синовно, като му давате доброволно и щедро всичките' негови отрядени обичайни правдини законни, господственний и случайний. Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15.
Издадено от Варненско българско
духовенство
и общество.
№ 10". (Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в Добруджа, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.). На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр.
към текста >>
Варненската община в писмата си до селските чорбаджии, свещеници и християни употребява следния характерен за владиците израз: „да имате молитва и благословение от нашето главно във Варна българско
духовенство
".
На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски. освещавал църкви по селата на епархията.
Варненската община в писмата си до селските чорбаджии, свещеници и християни употребява следния характерен за владиците израз: „да имате молитва и благословение от нашето главно във Варна българско
духовенство
".
Съкровищник или касиер на така организува-ната Главна Варненска община станали най-първо братя Георгиевич (за 1866 и 1867 г.), които от октомври 1866 г. открили воденето на редовни сметки; през 1868-1869 г. такъв бил Ангел Георгиев; през 1869-1871 г. - Т. П. Шонтов; през 1871 г.
към текста >>
95.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
11. Двувластието между българско и гръцко
духовенство
Обаче Варненската българска община срещала по пътя на своето развитие и затруднения, особено в събиране на владищината.
11. Двувластието между българско и гръцко
духовенство
Обаче Варненската българска община срещала по пътя на своето развитие и затруднения, особено в събиране на владищината.
Селяните се скъпели да дадат църковните данъци - факт, който се забелязва и по-рано и в по-късно време. Отговорността за това падала и върху председателя на общината - иконом Константин Дъновски, който трябвало да събира данъците и който след изтичане на първата година бил принуден поради това да се оттегли. Търсейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината едно по-високо духовно лице, което със своя сан да импонира на селяните, и за тази цел се обърнала към Илариона Макариополски в Цариград. Константин Дъновски изглежда, че е имал лични врагове, които тогава, очевидно съвсем без основание, са го обвинявали, че се бил поддал на католишката пропаганда, та затова бил отстранен. Същинските причини на тая промяна, както ги изтъкнахме по-горе, именно финансовите мъчнотии и желанието да се издигне начело на общината едно по-авторитетно лице, са изложени ясно в едно писмо на Варненската община до Илариона Макариополски от 24 февруарий 1669 г.
към текста >>
96.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското
духовенство
, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков.
Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското
духовенство
, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията.
към текста >>
97.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното
духовенство
".
По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения".
В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното
духовенство
".
Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си.
към текста >>
98.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско
духовенство
и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото
духовенство
(респ.
И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят.
Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско
духовенство
и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото
духовенство
(респ.
на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г.
към текста >>
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото
духовенство
спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните.
при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба? " Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли.
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото
духовенство
спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните.
„Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх.
към текста >>
декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко
духовенство
", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29.
декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко
духовенство
", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
към текста >>
" Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и
духовенство
разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул?
" Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и
духовенство
разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква.
към текста >>
" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и
духовенството
) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и
духовенството
) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
" но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
към текста >>
99.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото
духовенство
и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика. Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение.
Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото
духовенство
и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г.
към текста >>
100.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на
духовенството
ни.
От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя.
Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на
духовенството
ни.
Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ.
към текста >>
НАГОРЕ