НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не искам механична
дисциплина
.
Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ. Но светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта, това е новата музика.
Не искам механична
дисциплина
.
Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не приемайте! Без Любов човек е кух орех – посаждай го колкото искаш, нищо не става от него. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
към текста >>
2.
5_17 ) Сигурността на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият свят е училище за
дисциплина
на човешките души.
В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота.
Целият свят е училище за
дисциплина
на човешките души.
Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете!
към текста >>
3.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за
дисциплина
, за внимание в училище и пр.
Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя.
Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за
дисциплина
, за внимание в училище и пр.
Тия методи не внасят нищо в детето. За да има дисциплина, трябва да се внесе нещо в децата, да остане нещо в тях. А това става чрез музиката. Когато не внимават, изпяваме някоя песен и децата почват след това да внимават и учат по-добре. Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени.
към текста >>
За да има
дисциплина
, трябва да се внесе нещо в децата, да остане нещо в тях.
И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя. Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в училище и пр. Тия методи не внасят нищо в детето.
За да има
дисциплина
, трябва да се внесе нещо в децата, да остане нещо в тях.
А това става чрез музиката. Когато не внимават, изпяваме някоя песен и децата почват след това да внимават и учат по-добре. Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени. Тогава проявяват най-хубавото, вложено в тях и почват да ме обичат. Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.”
към текста >>
4.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка учебна
дисциплина
може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него.
Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини.
Всяка учебна
дисциплина
може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него.
Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9] Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите.
към текста >>
5.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква
дисциплина
, никакъв ред и точност.
С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи.
Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква
дисциплина
, никакъв ред и точност.
Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството.
към текста >>
Както казва Дюи, свободата не изключва
дисциплината
, не изключва големия ред и точност в училището.
Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност.
Както казва Дюи, свободата не изключва
дисциплината
, не изключва големия ред и точност в училището.
Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби.
към текста >>
Свободата и
дисциплината
не се изключват взаимно, но само при любовта.
При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна.
Свободата и
дисциплината
не се изключват взаимно, но само при любовта.
Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици.
към текста >>
Да има
дисциплина
там, където същевременно има и свобода, там е изкуството.
Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието.
Да има
дисциплина
там, където същевременно има и свобода, там е изкуството.
У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните.
към текста >>
Новата педагогика е за една
дисциплина
, за един ред, който произтича от любовта.
То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта.
Новата педагогика е за една
дисциплина
, за един ред, който произтича от любовта.
Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.
към текста >>
Учителят казва: „Истинска
дисциплина
е тая, която изхожда от любовта.”
У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта.
Учителят казва: „Истинска
дисциплина
е тая, която изхожда от любовта.”
При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя.
към текста >>
Освен любовта има и други фактори, от които произтичат
дисциплината
и редът.
Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си.
Освен любовта има и други фактори, от които произтичат
дисциплината
и редът.
Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони.
към текста >>
Те също така създават една естествена
дисциплина
.
Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда.
Те също така създават една естествена
дисциплина
.
В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
към текста >>
В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава
дисциплината
.
В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.
В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава
дисциплината
.
Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.”
към текста >>
6.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, натоварих го да се грижи за реда,
дисциплината
и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка.
Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”. И наистина, Стоян стана и каза. Моето доверие към него отвори сърцето му. Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание.
Например, натоварих го да се грижи за реда,
дисциплината
и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка.
Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага.
към текста >>
7.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
дисциплината
в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр.
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето. Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството.
За
дисциплината
в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр.
Любовта не е приложена. Някои учители в гимназията се оплакали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили любовта. Приложете я, и ще ги преобразите.” В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата и трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне.
към текста >>
8.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз не искам да ви туря на механична
дисциплина
.
Аз съм неразположен и ми идва да ритна котката, обаче си казвам: като ритнеш котката, друг ще ритне теб. * Светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта - това е новата музика.
Аз не искам да ви туря на механична
дисциплина
.
Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете. Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш. Онзи, когото обичаш с Божествена Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествена Любов, потъмнява.
към текста >>
9.
Смяна на състоянията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият свят е училище за
дисциплина
на човешките души.
Вечността е пред тебе. Вие искате да изядете всичко. Оставете за друг път и за други. Ученикът да остави въпроса защо се случва това и онова, а да учи. Вие сега изучавате най-мъчната музика - музиката на живота.
Целият свят е училище за
дисциплина
на човешките души.
Сигурността на ученика стои в учението. В този мимолетен живот ние решаваме много въпроси, но не можем да решим всичките. Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ.
към текста >>
10.
Епохата на на шестата раса
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Белите са робували, минали са през
дисциплина
.
Всяка омраза ще изчезне от земята и хората ще живеят така, както Христос е живял. Сега човекът е половин животно, половин човек, а пък в бъдеще ще дойде съществото на шестата раса и ще се съедини с човека. И тогава ще работят двете души заедно. И тогава животното ще бъде слуга. Когато дойде шестата раса, всички ще живеят по благодат.
Белите са робували, минали са през
дисциплина
.
Те са робували на черните, черните на жълтите. Добродетелите, които ги има в бялата раса, другите ги нямат. Някои от 6suiama раса са прекръстосани с жълтите, с червените, с черните. Аз ги изключвам. Аз говоря за чистия тип на 6suiama раса.
към текста >>
11.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Братът беше завършил химия, а сестрата в момента следваше същата
дисциплина
.
мерки се правеха с оглед на големия глад, който ще дойде. Затова Бай Дончо закупи три чувала жито. Трябваше да носим лете и зиме галоши, за да бъдем изолирани от земните влияния. Духовете диктуваха и някакви чертежи с геометрични форми, но нито смисълът, нито значението на тези чертежи беше обяснен. В групата идваха брат и сестра Сапунджиеви.
Братът беше завършил химия, а сестрата в момента следваше същата
дисциплина
.
За брата духовете отбелязваха, че ще стане велик алхимик и ще може от обикновените метали да получава злато. Подал се на това внушение, той съвсем потайно започна да събира пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Не след много починаха и братът, и сестрата. Събранията почваха вечер и продължаваха до късно през нощта, а някога и по цяла нощ. Бай Дончо, като по-трезв човек, понякога се изказваше резервирано за някои от чудатите наредби на духовете, но не можа да се противопостави на увлечението, от което бяха обладани умовете ни.
към текста >>
12.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация,
дисциплина
и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска.
През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат.
Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация,
дисциплина
и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска.
Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов.
към текста >>
13.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на
дисциплина
, но и че у тия хора имаше високо съзнание.
ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на
дисциплина
, но и че у тия хора имаше високо съзнание.
Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце.
към текста >>
На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена
дисциплина
.
Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас!
На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена
дисциплина
.
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.
към текста >>
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
към текста >>
14.
ХАНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и
дисциплина
.
Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство. В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500.
Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и
дисциплина
.
В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата му част се намира червеният гигант Алдеберан - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик. Алдеберан има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Дава много ярък и силен белег във влиянието на съзвездието Бик: голяма жизненост и активност на всички процеси в организма на човека. Интересното в Хаидите е, че всички звезди в тях се движат с непонятна скорост, неотбелязвана за другите звездни купове, затова често ги наричат "Движещ се звезден куп".
към текста >>
15.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна
дисциплина
и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет.
Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна
дисциплина
и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда.
към текста >>
16.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна
дисциплина
на ума и през едно пречистване на сърцето.
Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос:
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна
дисциплина
на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това.
към текста >>
Вие още не сте минали през тази
дисциплина
и не сте готови за Божествения свят.
Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази
дисциплина
и не сте готови за Божествения свят.
Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
към текста >>
Който е минал през тази
дисциплина
на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
Който е минал през тази
дисциплина
на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
към текста >>
За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната
дисциплина
на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това.
За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната
дисциплина
на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая.
към текста >>
17.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна
дисциплина
, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог.
Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна
дисциплина
, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
към текста >>
18.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и
дисциплина
на нравите.
Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.
В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и
дисциплина
на нравите.
Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
към текста >>
19.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и
дисциплина
, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос.
Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи.
Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и
дисциплина
, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос.
Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
към текста >>
20.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична
дисциплина
.
Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения.
Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична
дисциплина
.
Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип. Ето защо есеецът си е казвал: "Аз се издигам нагоре до Бога, което е моята цел, като преминавам през 42-те степени." Те са познавали този път нагоре от собствена опитност. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издига през 42-те степени нагоре, които съответстват на четиридесет и две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени надолу, т.е.
към текста >>
21.
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само чрез определени упражнения и строга
дисциплина
човек може да стигне до състояние да си спомня преживяванията на своя дух в духовния свят.
Но тук ученикът научава, че има два вида сънища: тези, които са резултат на впечатления през време на съня и които са резултат на мисли и идеи през деня; те не означават нищо. Но има друг род сънища, които са резултат на известни преживявания и опитности на духа в духовния свят. Посветените знаят, че на прага между видимия и невидимите светове има Завеса. Всеки път, когато човек прекрачва прага при заспиване или при пробуждане, това Було на безсъзнание се спуска върху нашата памет и ние забравяме това, което до преди малко е било. Когато заспива, човек забравя всекидневните грижи и страдания, а когато се събужда забравя това, което е преживял в невидимия свят.
Само чрез определени упражнения и строга
дисциплина
човек може да стигне до състояние да си спомня преживяванията на своя дух в духовния свят.
Преди да се е научил да засилва паметта си чрез такива упражнения, човек все пак понякога си спомня при пробуждане едно или друго преживяване на духа през нощта. Това става, когато преживяването е много силно и споменът за него преминава през Булото на забравата. След това ученикът се запознава с книгата на живота. Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек. Според Окултната наука всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка.
към текста >>
22.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на
дисциплината
на хранителен режим и въздържание от полови отношения.
Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен. Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план.
Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на
дисциплината
на хранителен режим и въздържание от полови отношения.
Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен.
към текста >>
23.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвършените се подлагали на строга
дисциплина
и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала.
Сатаната ще бъде победен и заедно със своето царство ще стане съвършено безсилен и няма да има никакво влияние над живота на хората. Такова е в общи линии учението на манихеите според офицалното историческо разглеждане. Онзи, който познава окултната наука, ще види, че цялото учение е едно изложение на окултната наука, като се махнат някои неща, които са вмъкнати от коментаторите и тълкувателите на учението. Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение. Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа.
Съвършените се подлагали на строга
дисциплина
и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала.
Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота.
към текста >>
24.
БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
посвещение — след като е преминал известна
дисциплина
, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при посвещението.
Но за да може да оперира с тези сили, човек трябва да е пробудил в себе си т.нар. Божествено Начало, което е източник на тези сили. Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека. И когато човек разполага със силите, които действат в неговото тяло, а това става, когато се пробуди Божественото Начало в него, той става господар на същите сили и в Природата. А това става, когато човек мине през т.нар.
посвещение — след като е преминал известна
дисциплина
, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при посвещението.
Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на самосъзнанието. При посвещението човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава самосъзнанието. По-конкретно казано магията работи със силите, които стоят зад така наречените природни стихии, които се изразяват чрез четирите състояния на материята — твърдо, течно, въздухообразно и светлинно. Всички тези състояния на материята са свързани с известни сили, които магията проучва и дава методи как да се работи с тях. Тези сили на стихиите са свързани с т.нар.
към текста >>
А това се постига, когато човек мине една дълга
дисциплина
на обучение и достигне до тази фаза, която в Християнството се нарича новораждане.
Духовете, които са свързани с течната материя, са били наричани ундини, нимфи, русалки. Духовете, които са свързани с въздухообразната материя, са били наричани силфи; духовете, които са свързани със светлинната материя, са били наричани саламандри. Енергиите, свързани с тези същества и с тези стихии по закона на аналогията се проявяват и в човешката психика — и когато човек събуди и овладее тези сили в себе си, той става господар и на силите, които действат и в Природата. Тогава духовете на стихиите му се подчиняват и са на негово разположение, за да извършат всичко, каквото им заповяда. Но може да заповядва само този, който има сила, който има знание.
А това се постига, когато човек мине една дълга
дисциплина
на обучение и достигне до тази фаза, която в Християнството се нарича новораждане.
И казва се в Евангелието, че Христос дал власт на учениците над духовете. Това показва, че те са били в тази фаза, да могат да владеят тези сили в себе си, затова са ги владеели и вън от себе си — това е първата фаза на посвещението — човек да стане господар на природните духове и на силите, свързани с тях. Тогава той може да произвежда всички явления, свързани с тези сили — може да променя времето, да направи да вали дъжд, да стане суша, да даде плодородие и обратно. Всички тези сили са свързани с т.нар. етерен свят.
към текста >>
25.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и
дисциплина
.
Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? — Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги. Това е външната страна на високия идеал на богомилите.
Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и
дисциплина
.
Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението. Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества.
към текста >>
26.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но трябва и особени упражнения и
дисциплина
.
Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат.
Но трябва и особени упражнения и
дисциплина
.
- Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения.
към текста >>
27.
12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка
дисциплина
, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука.
Ще попитате дали това е научно разглеждане на въпроса. Научното разглеждане на нещата е прогресивно. Метод, който е научен, е прогресивен. Научните данни и истини не са аксиоми, защото аксиомата е нещо постоянно, неизменно, а научното знание е прогресивно. Онзи метод, по който първичното знание става достъпно за нашето съзнание, е научен.
Всяка
дисциплина
, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука.
И спасението на хората не е в науката, защото виждаме, че и учени и прости еднакво умират и страдат. Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план.
към текста >>
Само при една такава
самодисциплина
човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото.
Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание.
Само при една такава
самодисциплина
човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото.
Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее.
към текста >>
28.
МИСИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
самодисциплината
и възпитанието на физическото тяло.
човек. Учителят го спрял, поканил го у дома си, нагостил го добре и му подарил новия си костюм. Брат Д. твърди: Учителят му казал, че е ходил в Тибет, където изучавал окултната медицина, като добавил, че в първия семестър се усвоявала
самодисциплината
и възпитанието на физическото тяло.
През 1923 г. в един холандски град се състоял голям конгрес на ордена „Звездата на Изток", на който Кришна Мурти трябвало да бъде провъзгласен за миров Учител. Тогава той бил на 26 години.
към текста >>
29.
Методи за работа в Школата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Различните методи представляват условия за
дисциплина
на човека.
• 164 • Методи за работа в Школата. Прилагайте методите, които ви се дават в Школата, за да сменявате състоянията си.
Различните методи представляват условия за
дисциплина
на човека.
През такава дисциплина са минали всички велики хора. Човек трябва да прекара енергиите си от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи може да сменяте състоянията си.
към текста >>
През такава
дисциплина
са минали всички велики хора.
• 164 • Методи за работа в Школата. Прилагайте методите, които ви се дават в Школата, за да сменявате състоянията си. Различните методи представляват условия за дисциплина на човека.
През такава
дисциплина
са минали всички велики хора.
Човек трябва да прекара енергиите си от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи може да сменяте състоянията си. Те трябва да бъдат живи и красиви.
към текста >>
30.
Окултната Школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той знае, че минава през известна
дисциплина
.
Окултната Школа дава условие на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се е поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да ги издържи. Един го удари, друг скубе косата му, трети му каже обидни думи или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек? – За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни капки.
Той знае, че минава през известна
дисциплина
.
Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. Цялата Бяла раса, цялото човечество минава през изпитания и който издържи, приемат го за ученик. Който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят. Вие още не сте истински ученици.
към текста >>
31.
Дисциплината на ума
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 325 •
Дисциплината
на ума.
• 325 •
Дисциплината
на ума.
За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това.
към текста >>
За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна
дисциплина
на ума.
• 325 • Дисциплината на ума.
За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна
дисциплина
на ума.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
към текста >>
Вие още не сте минали през тази
дисциплина
и не сте готови за Божествения свят.
• 325 • Дисциплината на ума. За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума.
Вие още не сте минали през тази
дисциплина
и не сте готови за Божествения свят.
Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо което е невъзможно за градовете.
към текста >>
Който е минал през тази
дисциплина
на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания.
• 325 • Дисциплината на ума. За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
Който е минал през тази
дисциплина
на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания.
За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо което е невъзможно за градовете. Това е възможно само на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура.
към текста >>
32.
Изпитанията в Школата и Живота
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И някои от вас като окултни ученици ще минат под такава
дисциплина
, затова повдигам този въпрос.
• 378 • Изпитанията в Школата и Живота. Който може да издържи на всички хули и обиди, той е човек, на когото може да се възложи някаква мисия. Всички велики хора са били подлагани на хули и гонения, за да се види дали ще могат да издържат.
И някои от вас като окултни ученици ще минат под такава
дисциплина
, затова повдигам този въпрос.
Не можете да избегнете този път. Дали ще минете тази дисциплина, като ученици на Школата или вън от нея, е безразлично, но важно е, че всички ще я минете.
към текста >>
Дали ще минете тази
дисциплина
, като ученици на Школата или вън от нея, е безразлично, но важно е, че всички ще я минете.
• 378 • Изпитанията в Школата и Живота. Който може да издържи на всички хули и обиди, той е човек, на когото може да се възложи някаква мисия. Всички велики хора са били подлагани на хули и гонения, за да се види дали ще могат да издържат. И някои от вас като окултни ученици ще минат под такава дисциплина, затова повдигам този въпрос. Не можете да избегнете този път.
Дали ще минете тази
дисциплина
, като ученици на Школата или вън от нея, е безразлично, но важно е, че всички ще я минете.
към текста >>
33.
Дисциплина на тялото
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 432 •
Дисциплина
на тялото.
• 432 •
Дисциплина
на тялото.
Както забелязвам, у вас всичко става безразборно, вие не лягате в определено време. Човек трябва да си наложи дисциплина: стане ли 10 или 11 ч. вечерта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: “Сега ще си легна, ще спя без да се обръщам, ще си почина добре и утре сутринта точно в 4 ч. ще стана и ще започна отново работата си”. Това значи дисциплина на тялото, възпитание на клетките.
към текста >>
Човек трябва да си наложи
дисциплина
: стане ли 10 или 11 ч.
• 432 • Дисциплина на тялото. Както забелязвам, у вас всичко става безразборно, вие не лягате в определено време.
Човек трябва да си наложи
дисциплина
: стане ли 10 или 11 ч.
вечерта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: “Сега ще си легна, ще спя без да се обръщам, ще си почина добре и утре сутринта точно в 4 ч. ще стана и ще започна отново работата си”. Това значи дисциплина на тялото, възпитание на клетките. А сега вие като си легнете, въртите се цяла нощ, не сте спокойни. Питам какви идеи можете да възприемете в такова състояние, щом не можете да заповядате на ръцете, на краката и на тялото си да не мърдат.
към текста >>
Това значи
дисциплина
на тялото, възпитание на клетките.
• 432 • Дисциплина на тялото. Както забелязвам, у вас всичко става безразборно, вие не лягате в определено време. Човек трябва да си наложи дисциплина: стане ли 10 или 11 ч. вечерта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: “Сега ще си легна, ще спя без да се обръщам, ще си почина добре и утре сутринта точно в 4 ч. ще стана и ще започна отново работата си”.
Това значи
дисциплина
на тялото, възпитание на клетките.
А сега вие като си легнете, въртите се цяла нощ, не сте спокойни. Питам какви идеи можете да възприемете в такова състояние, щом не можете да заповядате на ръцете, на краката и на тялото си да не мърдат. Какви идеи и чувства ще възприемете, щом не можете да заповядате на вашата артериална и венозна системи, нито можете да урегулирате известно определено състояние у вас? Представете си, че имате някакъв оток на крака си; ако вие можете да заповядате на тялото си, ще кажете на клетките, които се намират около отеклата част на крака, да изпратят по-чиста кръв и да изхвърлят нечистата по-скоро навън. Кажете ли така, на сутринта ще почувствате едно голямо подобрение, едно разположение на духа.
към текста >>
34.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не понасят никаква
дисциплина
.
Няма жертва, която не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защитават. Колкото повече пречки срещат по пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Способни са в точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието.
Не понасят никаква
дисциплина
.
Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Подозрителни и тиранични са в своите привързаности. Обичат да пътуват и им харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен.
към текста >>
35.
8-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Питагор като ученик на окултната школа е опитал и разбрал този метод, с който Природата си служи, и за да стане Учител, той е минал през голяма
дисциплина
, на която е издържал.
Няма идея, която да не може да се реализира. Това е въпрос само на времето. Ако в настоящето не може да се реализира, то в далечно или близко бъдеще ще се реализира. 50. Питагор и неговата Школа. За да развие търпение в човека, Природата го възпитава по негативен начин.
Питагор като ученик на окултната школа е опитал и разбрал този метод, с който Природата си служи, и за да стане Учител, той е минал през голяма
дисциплина
, на която е издържал.
По негово време условията за приемане на ученици в окултните школи са били много тежки. Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята Школа. В последствие, като станал Учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен.
към текста >>
В последствие, като станал Учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга
дисциплина
.
50. Питагор и неговата Школа. За да развие търпение в човека, Природата го възпитава по негативен начин. Питагор като ученик на окултната школа е опитал и разбрал този метод, с който Природата си служи, и за да стане Учител, той е минал през голяма дисциплина, на която е издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултните школи са били много тежки. Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята Школа.
В последствие, като станал Учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга
дисциплина
.
Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си.
към текста >>
36.
9-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В старо време учениците са били подлагани на особен род
самодисциплина
- да се въздържат от много говорене.
С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. и вие сте готови веднага да дадете отговор. Но аз ви казвам: Като ученици вие трябва да се въздържате и да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи.
В старо време учениците са били подлагани на особен род
самодисциплина
- да се въздържат от много говорене.
В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните представят запас, малък капитал, от който само вие да се ползувате.
към текста >>
37.
37–мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В старо време Окултните Ученици се подлагали на особен род
самодисциплина
- да се въздържат от много говорене.
С нея само можете да споделяте този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да отговорите. Казвам: Като Ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи.
В старо време Окултните Ученици се подлагали на особен род
самодисциплина
- да се въздържат от много говорене.
В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като Ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие де се ползувате.
към текста >>
38.
40-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. От всинца ви се иска ред, порядък,
дисциплина
, но не аз да ви я налагам.
Храната сама себе си препоръча. Няма да я препоръчам аз. Аз само казвам: Опитайте тази храна. От резултата вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не.
9. От всинца ви се иска ред, порядък,
дисциплина
, но не аз да ви я налагам.
Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да я наложи, да не идва в Школата. Ако вие не можете да си наложите такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, аз не отговарям за последствията. 10. Които искат да бъдат Ученици на Окултната Школа, които искат да следват в класовете трябва да се запишат.
към текста >>
Аз искам всеки от вас сам да си наложи
дисциплина
на своите мисли и чувства.
Няма да я препоръчам аз. Аз само казвам: Опитайте тази храна. От резултата вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не. 9. От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам.
Аз искам всеки от вас сам да си наложи
дисциплина
на своите мисли и чувства.
А който не може сам да я наложи, да не идва в Школата. Ако вие не можете да си наложите такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, аз не отговарям за последствията. 10. Които искат да бъдат Ученици на Окултната Школа, които искат да следват в класовете трябва да се запишат. Тази работа е сериозна, и затова трябва да я обмислите добре и тогава да решавате.
към текста >>
Ако вие не можете да си наложите такава
дисциплина
, не идвайте.
От резултата вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не. 9. От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да я наложи, да не идва в Школата.
Ако вие не можете да си наложите такава
дисциплина
, не идвайте.
И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, аз не отговарям за последствията. 10. Които искат да бъдат Ученици на Окултната Школа, които искат да следват в класовете трябва да се запишат. Тази работа е сериозна, и затова трябва да я обмислите добре и тогава да решавате. В Школата ние ще следим за изпълнението на правилата и законите, за да видим резултата. Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни.
към текста >>
И ако някой си позволи да дойде без тази
дисциплина
, аз не отговарям за последствията.
От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно или не. 9. От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да я наложи, да не идва в Школата. Ако вие не можете да си наложите такава дисциплина, не идвайте.
И ако някой си позволи да дойде без тази
дисциплина
, аз не отговарям за последствията.
10. Които искат да бъдат Ученици на Окултната Школа, които искат да следват в класовете трябва да се запишат. Тази работа е сериозна, и затова трябва да я обмислите добре и тогава да решавате. В Школата ние ще следим за изпълнението на правилата и законите, за да видим резултата. Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни. Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата.
към текста >>
39.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Небето е място на ред и порядък, място на
дисциплина
.
Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката. Туй не е само форма на речта, но една действителност. 225. Небето.
Небето е място на ред и порядък, място на
дисциплина
.
В небето няма такива заповеди и такива стражари като на земята. Там написани закони няма, но всеки носи законите написани вътре или в ума, или в сърцето, или в душата или в духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. 226. Ученикът трябва да работи със законите на Любовта. Любовта вие ще я проучавате във всичките й проявления. И Белите Братя ще ви дадат възможност да направите някой опит.
към текста >>
40.
Играта като възпитателен център
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство,
дисциплина
и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност.
Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот. Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр.
Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство,
дисциплина
и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност.
Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина. В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2.
към текста >>
41.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената
дисциплина
.
Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата. След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива. В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички.
Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената
дисциплина
.
Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай.
към текста >>
Но преди да се наруши
дисциплината
, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията.
Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! " Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр.
Но преди да се наруши
дисциплината
, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията.
Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др.
към текста >>
42.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на
дисциплината
, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески.
Съвсем не е извинително да кажем, че работим по детските интереси и да предоставим малките сами на себе си. Учителката трябва да владее децата. Няма ли интерес, тя е длъжна да го създаде. Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.). Изобщо всичко, което се работи в стаята, би могло да се пренесе и вън, ако условията позволяват.
Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на
дисциплината
, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески.
Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени: зеленчукова градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр. Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с кофа и глина. Една беседка или палатка за работилница, дърводелница или магазинче би изиграла голяма роля. Ако нямаме условия да се изнасят масичките навън, естествено е, че ще си приспособим заниманията, повече ще плетем, ще творим, ще садим и пр. Под каквато и да е форма заниманията на открито заемат съществено място при възпитателната ни дейност.
към текста >>
43.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата
дисциплина
в класа.
Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели.
Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата
дисциплина
в класа.
За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение. Освен дърводелство, интересно е за малките и резбарството. То изисква по-малко удобства: няколко лъкчета, триончета, трикатна дъска, няколко стеги, маткап и модели — прекопирани или направо залепени картинки (всичко набавено от книжарница). Дърводелството и резбата привикват децата към творчески труд внимание и сръчност. Лико. — Естествено , или боядисано с памучна и вълнена боя, от него могат да се изплетат и ушият различни предмети, напр., изплетено на коса, може да се нашие в кръг за поставка на чаша, табличка или саксия.
към текста >>
44.
2. Приложение и успех при ръчните занимания
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За повече
дисциплина
и ред, избираме предварително дежурни, които да раздават материалите на всички предварително, когато се работи групово. 3.
Всички деца обичат да работят. Наш дълг е да им дадем възможност да се проявят и чрез играта да обикнат труда. Имайки пред вид казаните по-горе възможности за общия успех на работата, необходимо е да се справим навреме със следното: 1. Учителката трябва добре да знае и сама да умее да върши това, на което .иска да научи децата. 2. Материалите, с които ще се работи, да бъдат готови предварително, за да не се пречи на цялата група при работата.
За повече
дисциплина
и ред, избираме предварително дежурни, които да раздават материалите на всички предварително, когато се работи групово. 3.
Не по-малко важно за общия успех е и обстоятелството да се справим на време с детския интерес. Преди всичко трябва да заинтересуваме децата или да използуваме създаден интерес. Най-често спонтанните детски игри ни водят към успешна творческа дейност. 4. За да имаме успех, трябва да държим сметка и за детските , възможности и ,да даваме на депата работа, която е по техните сили. Ще тръгнем от по-лесно към по-мъчно; на по-сръчните деца ще даваме по-сложна работа, а по-неловките ще насърчаваме повече.
към текста >>
45.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Силно ме впечатлиха този ред и
дисциплината
: всеки, който влиза, поздравява с леко вдигане на дясната ръка, без никакъв шум и приказки.
Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата – цигулка и книга. Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час.
Силно ме впечатлиха този ред и
дисциплината
: всеки, който влиза, поздравява с леко вдигане на дясната ръка, без никакъв шум и приказки.
Като стана точно 17 часа, външната врата се затвори, влезе Симеонов – възрастен човек с бодра стойка, поздрави всички с леко повдигане на китката и всички станаха. Симеонов взе цигулката от масата, понастрои я и започна да свири, всички в стаята запяха. Изпяха три песни, много хубави. След това казаха няколко молитви и седнаха. Симеонов взе книгата от масата и каза: „Днес ще прочета беседата Петимата братя.“
към текста >>
46.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Този ред и чистота свидетелствуваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на
дисциплина
, но че в тия хора имаше и високо съзнание.
ме разведе да разгледам лагера. Навсякъде - из палатки и дворища - владееше чуден ред, образцова чистота. Да не вярвам на очите си, че съм в България. Тези повече от 1000 души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод; никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или дружина на екскурзия само за един ден, мъчно може да повярва във възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
Този ред и чистота свидетелствуваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на
дисциплина
, но че в тия хора имаше и високо съзнание.
Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си ида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да пренощувам с тях, та да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен.
към текста >>
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял.
Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял.
Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо, на английски брат С.:
към текста >>
47.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
Първото нещо: На вас трябва
дисциплина
.
Ще се стремите да придобиете истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сърцата си; свобода в душите, знание в умовете и сила в сърцата. Ще гледате Любовта да вземе надмощие в тази ария. 25 август (петък, 9 часа сутринта) За неженените братя и сестри:
Първото нещо: На вас трябва
дисциплина
.
И да бъдете експедитивни в своите мисли и своите желания, когато прилагате Божествените работи, нещата в Божествения свят. В Божжествения свят се изисква бързина, упражнения по Божествен начин. Всичко трябва да го изпълниш веднага. Не трябва да отлагате от днес за утре. Сега вие, младите, не сте се проявили още.
към текста >>
48.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Те минават през строга
дисциплина
, за да се подготвят за възприемане на великото знание.
Много пъти България е била център на мистични духовни движения. Няколко века преди Христа тук се подвизава Орфей — древен тракийски музикант, пратеник на Бялото братство, работил главно в Родопите. Той е един от първите представители на древността, учил в секретната окултна школа на Египет, посветен в тайните на Хермес. Хермес Трисмегист — тройновелик, е от първите ръководители на египетската култура няколко хиляди години преди Христа. Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят.
Те минават през строга
дисциплина
, за да се подготвят за възприемане на великото знание.
Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други. Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала.
към текста >>
49.
5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и
дисциплина
създава „Младежкия клас".
Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година.
В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и
дисциплина
създава „Младежкия клас".
Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става!
към текста >>
50.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга
дисциплина
, за да може да се възпитава и учи на ред.
От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама.
По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга
дисциплина
, за да може да се възпитава и учи на ред.
Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа. По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл. Като влезе в шестата раса, която ще трае 365 000 години, и приживе тоя период на Божествената Любов, то ще стане пълнолетно на 21 години.
към текста >>
51.
7.6 Боян Димитров Боев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Наклеветен е и уволнен
дисциплинарно
, една година преди да се пенсионира.
Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си. Много от избягалите лекари се разболяват и умират. След войната Боян Боев е учител в няколко града. Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи.
Наклеветен е и уволнен
дисциплинарно
, една година преди да се пенсионира.
От 1924 година Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителя казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее!
към текста >>
52.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителя и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство
дисциплината
, която желае.
Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, които е направил в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителя отбелязва, че "много светии и учени са се гърчили пред филма на своя скрит вътрешен живот". Филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи. Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка.
Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителя и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство
дисциплината
, която желае.
Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му. Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало. В продължение на 200 000 години ние сме се прераждали и работили, за да станем носители на петте велики добродетели - съвършени човеци на петата раса и начатък на шестата - Светеща раса, на Синовете Божии. Нашите неимоверни усилия ще се увенчаят с пълен успех и ние ще станем достойни ученици на Учителя - беззаветни служители на Новия живот, u ще преминем 6 по-висшата степен на развитие - светийската - да осветяваме пътя на грешните хора, или ангелската - да им служим и помагаме безкористно .
към текста >>
53.
Средното евангелско училище в Свищов
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова
дисциплина
.
Средното евангелско училище в Свищов За голямо съжаление на това място ние трябва да останем единствено със заглавието, макар че този период от живота на Учителя крие в себе си много ценни истини, които биха очертали неговия образ с релефността на ония постъпки, които са характерни за тази възраст. Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време към методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно богослужение в сравнение с други църкви и обряди.
Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова
дисциплина
.
Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим. В православието и католицизма има манастири, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения.
към текста >>
54.
СВЕТЛИЯТ КРЪГ
 
- Борис Николов
Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана – светлия кръг, бяхме минали известна
дисциплина
.
Имат свой бит, обичаи, традиции, които строго спазват. Типът им е изработен – това са хора силни, подвижни, честни по характер, но хитри и практични. По вярвания са православни и водят строг патриархален живот. Ние обаче бяхме решили да минем през върха. Бяхме четирима души.
Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана – светлия кръг, бяхме минали известна
дисциплина
.
Вървях под ръка с един от другите и разговаряхме. Почнахме да изкачваме стръмния склон към върха, когато отгоре към нас се устремиха глутница кучета с бесен лай. Бяха около двадесет. Аз приложих познатия метод. Трябва да бъдеш съсредоточен, изисква се пълно самообладание, спокойствие, и никакъв страх.
към текста >>
55.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
Свободата освен това не изключва
дисциплината
, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране.
Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това. 2) Свобода: Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън.
Свободата освен това не изключва
дисциплината
, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране.
Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов). 3) Опит: „Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане. Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното.
към текста >>
Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска
дисциплина
е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов).
2) Свобода: Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън. Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране.
Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска
дисциплина
е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов).
3) Опит: „Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане. Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното. Учителят П.
към текста >>
56.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна
самодисциплина
.
Праведните се натъжават и наскърбяват. А учениците се учат и се радват! Защо се радват? Защото са придобили ново знание, нова поука, нова сила. Научили са се да извличат смисъла от всяка житейска ситуация и нищо, което се случва около тях и в тях самите, не би могло да наруши вътрешния им мир.
Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна
самодисциплина
.
Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро. Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни. Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в душата ти Божествена Мъдрост. В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание!
към текста >>
57.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна
самодисциплина
, ще ни помогнат да достигнем целта.
Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието.
И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна
самодисциплина
, ще ни помогнат да достигнем целта.
Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем. В края на пътя, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем. То зависи единствено и само от нас самите. Следователно ние го носим у самите себе си, някъде дълбоко в сърцето си, откъдето трябва да го извадим на белия свят и да го изпълним с живот.
към текста >>
58.
Концентрация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дисциплина
на тялото 4 3 2
Владеенето на мозъка 2 5 0 Влияние на името 4 3 Влияние на мисълта 3 5 2 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0
Дисциплина
на тялото 4 3 2
Дисциплината на ума 3 2 5 Енергиите на Слънцето 1 6 5 За концентрацията 3 0 5 За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача-метод 466
към текста >>
Дисциплината
на ума 3 2 5
Влияние на името 4 3 Влияние на мисълта 3 5 2 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Дисциплина на тялото 4 3 2
Дисциплината
на ума 3 2 5
Енергиите на Слънцето 1 6 5 За концентрацията 3 0 5 За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача-метод 466 Законът за концентрирането 3 8 4
към текста >>
59.
Размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дисциплината
на ума 3 2 5
Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2
Дисциплината
на ума 3 2 5
Дяволска мисъл 176 Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0 За “Пътят на ученика” 2 2 6 За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача за размишление 30 9
към текста >>
60.
Планетата зад Плутон – Хано
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това е изключително важно за тяхното влияние, което дава подтик и устрем към ред и
дисциплина
.
Това съзвездие е богато на звезди, а в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Това съзвездие е богато на ясно изразени Небесни образувания, което ни дава основания да приемем становището на видните астрономи и по-специално това на Критцингер за размера на тази задплутонова Планета, като този на Юпитер. В Бик има два ясно изразени звездни купа: Плеядите и Хаидите. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за звездите в това съзвездие и в този звезден куп е, че всички те се движат Успоредно в пространството с почти еднаква скорост.
Това е изключително важно за тяхното влияние, което дава подтик и устрем към ред и
дисциплина
.
В другия звезден куп - Хаидите, най-ярките видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата част на този звезден куп се намира червеният гигант Алдебаран - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик, от 0,85 звездна величина. Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Този гигант дава много ярък и силен белег върху влиянието на съзвездието Бик за голямата жизненост активност на всички процеси в организма на човек, при когото влиянието на това съзвездие е силно изразена Интересното в звездния куп Хаидите е, че всички звезди там се движат с непонятна за нас скорост, неотбелязвана в други звездни купове, поради което този звезден куп често се нарича „движещ си звезден куп”. С тази огромна скорост на звездите си той придава на своето влияние също голяма жизненост и възможност за притежаване на могъщи сили и господство над тях.
към текста >>
61.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Винаги са изчеткани , подредени, обичат етикецията,
дисциплината
, всичко в тях е обмислено и предварително подредено.
Тесногръди са, лишени от свободен и широк замах както в изкуството, така и в науката и всички свои действия. Привързват се повече към формата, маниера, словото и са точни като часовници. Имат добри качества, но сами се спъват в своя път към издигане, благодарение преди всичко на своята дребнавост. Имат влечение към организация, подреждане, класификация. Максимата им е:„Всичко трябва да се нагоди добре, по правилата!" Верни са в любовта и в чувствата си, но не поради тяхната дълбочина, а просто защото така трябва да бъде и защото отговаря на добрия тон.
Винаги са изчеткани , подредени, обичат етикецията,
дисциплината
, всичко в тях е обмислено и предварително подредено.
Лицето им често насила се смее. Зле им действува промяната на времето и изобщо промените. Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката.
към текста >>
62.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и
дисциплина
: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр.
Хигиена — лична и обща. Социална насоченост. Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа Първият ден обикновено е заангажиран с медицински преглед, който евентуално би могъл да се слее със записването, така че денят 15 септември да бъде посветен на първата връзка, която децата ще установят с учителката и с обстановката на детската градина.
Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и
дисциплина
: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр.
Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др.
към текста >>
През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен
дисциплината
за през цялата година.
Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа Първият ден обикновено е заангажиран с медицински преглед, който евентуално би могъл да се слее със записването, така че денят 15 септември да бъде посветен на първата връзка, която децата ще установят с учителката и с обстановката на детската градина. Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и дисциплина: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр. Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек.
През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен
дисциплината
за през цялата година.
Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване. Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и самодисциплина.
към текста >>
Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и
самодисциплина
.
През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване.
Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и
самодисциплина
.
За изпълнение на казаното ще внимаваме от първия до последния ден на учебната година, тъй като имаме задачата да създадем навици у децата за цял живот. За да свикнем малките да бъдат чисти и спретнати, правим всекидневен и седмичен преглед. Не по-малко важно е да свикнем децата да пазят ред и чистота около себе си. Всеки предмет в стаята има свое място и ние трябва на време да обърнем вниманието на малките към това. С голяма готовност децата посрещат дежурството.
към текста >>
63.
От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На много нови неща има да научим депата вън от училище —
дисциплина
, ред, държане, наблюдателност и пр.
Зимни приготовления Животът около нас определя най-точно работата ни през сезона. Златната есен скоро ни пленява със сочните си плодове и пъстри листа. Излизаме в градината или гората. Наблюдаваме природата. Пеем за отлитащите птички, събираме си листенца и използуваме последните слънчеви дни в градината.
На много нови неща има да научим депата вън от училище —
дисциплина
, ред, държане, наблюдателност и пр.
Завалява дъжд. Става хладно и ние се прибираме в стаята с красиви впечатления от чудната есен. Започваме рисуване. На блокчета или на отделни листове с молив илц боички депата обичат да рисуват. Нужни са навремени упътвания за правилно сядане, правилна употреба на боите и внимание при работа.
към текста >>
64.
Опит за предметно смятане и четене.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и
дисциплината
.
На село при по-ограничена културна среда, запознаване на малките с числата и буквите може би някъде ще е неуместно. Ще бъдем съобразителни. Активното смятане и четене е предмет на обучение в първо отделение. В детската градина обаче, свободно можем да приложим предметно смятане и четене. Позволявам си да споделя един твърде резултатен опит, приложен в детската ми градина.
Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и
дисциплината
.
След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр. При дадената тук системност и последователна работа постигаме отлични резултати. 1. Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички. Под една или друга форма, с повторение в разни варианти при игри и дейности държим всички да се научат да броят общо, гласно до 20. По слабите умствено деца очакват повече внимание и случаи за повтаряне. 2.
към текста >>
65.
1. Без редица, но с ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и
самодисциплина
.
Изпяхме няколко песни. * * * С нужното внимание, повтаряхме всеки ден горния урок, за да стане навик на всяко дете. Не само това, но скоро го разширихме — при миене, обличане, при игра с играчките, при кукленската къща и изобщо прилагахме към всеки случай без редица, но с ред. Първи е този, който е най-внимателен. Мое е само свободното място.
И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и
самодисциплина
.
Стадния ред сковава и ограничава духа. Стадната дисциплина, приятна за окото — убива личността. А основната задача на детската градина е: създаване свободни, творчески личности.
към текста >>
Стадната
дисциплина
, приятна за окото — убива личността.
Не само това, но скоро го разширихме — при миене, обличане, при игра с играчките, при кукленската къща и изобщо прилагахме към всеки случай без редица, но с ред. Първи е този, който е най-внимателен. Мое е само свободното място. И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и самодисциплина. Стадния ред сковава и ограничава духа.
Стадната
дисциплина
, приятна за окото — убива личността.
А основната задача на детската градина е: създаване свободни, творчески личности.
към текста >>
66.
7. Игра на пазар
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти
дисциплината
.
Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка". Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр. Тясната стая, големия брой деца, и творческия ентусиазиран дух за 10—15 дни можаха да сплотят групата и да повдигнат социалния дух чувствително много.
За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти
дисциплината
.
Ето защо, след проекта, след оживлението, дойде на своя ред тиха програмна работа. При сезонни игри и песни подчертах реда и примерното държание на добрите ученици. Така завърши първия проект „Пазар", при който с голям ентусиазъм всички деца играха, работиха, пяха и научиха много нови неща, с които живяха редица дни!
към текста >>
67.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Дисциплината
идваше естествено.
И така, следваха два дни в ентусиазирани приготовления. Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите. В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница. Беше мило и трогателно. Идеята ни вдъхновяваше, а целта ни сплотяваше.
Дисциплината
идваше естествено.
Поканиха ни в една от стаите на болницата. И ето ни при ранените войници. Малките поздравиха със „Здравейте, бойци, ние ще следваме вашия път и ще продължим нашите задачи. Към всяко легло пристъпи по едно дете-и поднесе пакет и цветя на ранения другар. След това разменихме няколко думи, пяхме и декламирахме". Лицата на болните светнаха и духът им се ободри.
към текста >>
68.
11. Игра на театър
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и
дисциплина
.
На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино.
След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и
дисциплина
.
Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания. На една маса Митко и Любчо изрязваха моден журнал с пролетни дрехи. Помолих ги да залепят техните картини на отделни ленти, сещайки се да представим пролетно модно ревю, като същевременно поговорим, за облеклото на човека — хигиена, вкус към хубавото и сезонни дрехи. Изрязването и правенето на филмови ленти хареса на всички и скоро стаята заприлича на филмова работилница. На следния ден Приготовленията около театъра продължаваха.
към текста >>
69.
15. Един ден без ново
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За да не страда реда и
дисциплината
, избрахме няколко дежурни да подават от материалите и да бъдат в услуга всеки момент на другарчетата са Така от 8.30—9.30 ч.
15. Един ден без ново Интересът около цветарството от миналия ден продължи. С идването всяко дете се залавяше за работа. Имаше доста готови материали и можахме да разнообразим цветята си.
За да не страда реда и
дисциплината
, избрахме няколко дежурни да подават от материалите и да бъдат в услуга всеки момент на другарчетата са Така от 8.30—9.30 ч.
имахме цветарство. От 9.30—10 ч. прибрахме работата си, казахме молитва, прегледахме се и 5—6 минути поговорихме за работата кой колко цветя е направил, лесно ли се правят те, кои са по-мъчните, какво от тях се прави по-трудно (връзването) и пр. През междучасието всички излязоха на двора. В стаята останаха само дежурните да сложат закуските.
към текста >>
70.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква
дисциплина
.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото.
Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква
дисциплина
.
Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията.
към текста >>
71.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на
дисциплина
, но че в тия хора имаше високо съзнание.
След вечерята полковник „Б“ ме разведе да прегледам лагера. Бсякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Аа не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души от всички възрасти и класи, бяха живяли денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е видял български лагер, или дружина на екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва, възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на
дисциплина
, но че в тия хора имаше високо съзнание.
Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплинa. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб“. Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“. При слънчевият часовник: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“.
към текста >>
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил.
Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна
дисциплина
и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил.
Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне.
към текста >>
72.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната
дисциплина
и пр.
-Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът. - Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя.
Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната
дисциплина
и пр.
Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му.
към текста >>
73.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от
дисциплината
и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия.
Я е останало, я не! И точно това е, което учениците от американския пансион слушат, когато попаднат на някоя баклава с боза или по на локумче с кафе, като решат да изглеждат по- важни и се промъкнат нейде, кажи-речи, тайно между старите табихетлии на града, за да ги послушат какво разказват. Свищов - изглед от 1939 г. Не са само те обаче - учениците, дето обикалят из града. Протестантските пансионери понякога пресичат чаршията и сядат заедно с пансионерите от държавното търговско училище, и има какво да чуят от тях за училището им, защото и то е една баш свищовска работа на „иди ми-доди ми.“ Петър е някак приятно изненадан да научи, че тази работа с търговското училище е почната от бащата на прочутия свищовлия Шишманов, който се оказва, че бил връстник на неговия баща - поп Константин. И - за чудене ли е - този Шишманов е бил „по-луд“ и от неговия баща.
Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от
дисциплината
и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия.
Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите.
към текста >>
Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „
дисциплината
.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик.
На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене. Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му.
Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „
дисциплината
.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик.
Няма вече ходене пеш. Ще ни качат на влака и право в Пловдив. Една специална депутация ни приветства с „добре дошли“. Закуски, по една чаша вино. Ободрихме се.
към текста >>
74.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
По него време тук цари истинската протестантска
дисциплина
.
И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години. Петър тогава е в Бостън и като научава за станалото, бива дълбоко покрусен.
По него време тук цари истинската протестантска
дисциплина
.
Разбира се, не е като по времето на първите преселници, които веднъж заселени и дигнали къща сред фермата си, ще гледат как в края на строежа бащата забива най-дебелите пирони по стената на голямата семейна стая, дето се яде и се готви, и се чете Библия. И сутрин, като закусят, закача столовете от масата на тези пирони, за да се знае, че сега е ден и време за работа, и чак като се свечери и всички се приберат от полето, сам ще ги свали и ще ги нареди около масата да се чете, да се пише, да се вечеря - и утре пак на стената! Така или иначе, няма: „Чакай да ти кажа, дядо Либене!... Тъй шъ’й то, Хаджи Генчо!... Булка, дай още една шишя!“ Иска се труд и се иска празно да не се стои. Ешбъри Хол, където Петър Дънов прекарва три учебни години в университета Дрю, Медисън Учебните часове са от девет до три часа от вторник до петък. Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване.
към текста >>
75.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Пуританският дух на самоконтрол и
дисциплина
е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси.
Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета.
Пуританският дух на самоконтрол и
дисциплина
е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси.
На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна.
към текста >>
76.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Тяхната строга
дисциплина
ще я въведем и в нас.
Не е в многото знание, но в добрата воля да станем носители на Божията Истина. Затуй мъчнотиите от човешкия характер да ги изправим. Във всяко общество трябва да се гледа, придобитото да се не изгубва. Сега ще имаме една програма - строго определена. Тя се състои в едно вътрешно разбиране и от вас има много, които са готови да разберат езика на Белите Братя.
Тяхната строга
дисциплина
ще я въведем и в нас.
Ако има в тебе раздвояване, те мълчат. Ние говорим за Белите Братя и започваме от периферията. Всички имат един възглед, а разни методи. Той е за въдворяване Царството Божие на земята. Ако една стотна (1/100) от техния порядък се реализира, то е много.
към текста >>
77.
Братска комуна в Казанлък
 
- Георги Христов
А в един производствен процес е необходима
дисциплина
, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда.
Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани десет братя и две сестри. Работата започна с любов и надежда за братски живот. Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа, и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си.
А в един производствен процес е необходима
дисциплина
, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда.
Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опитът не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна.
към текста >>
НАГОРЕ