Търсене в текстове за 'Дисциплина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр.
сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата.
към текста >>

Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие.
към текста >>

Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ.
към текста >>

Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
към текста >>

По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
към текста >>

Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението.
Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
към текста >>

4. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави.
Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра.
към текста >>

5. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала.
Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях.
към текста >>

В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата.
Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
към текста >>

6. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика.
Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е.
към текста >>

7. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят!
към текста >>

8. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло.
Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост.
към текста >>

9. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.
към текста >>

10. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни?
– Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни? Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли. Ако Той живееше сега, щеше да носи съвременно палто, вместо роба. Трябва да свикнеш с тези идеи, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля. Чети, изучавай и ща видиш, че нищо не е невъзможно за Бога. – Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи.
към текста >>

11. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов.
Който чуе този глас, веднага трябва да излезе вън, без да пита, защо го викат, кой го вика и т.н. Каже ли ви този глас „излез"! - излез. Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят.
към текста >>

12. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията.
Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели.
към текста >>

* * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина.
Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си.
към текста >>

14. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата.
" Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата. „Трябва непрестанно да се молите, и да благодарите. Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и слънца, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш". Обаче, за да достигне вашата молитва до Небето, трябва да бъдете съвсем малки. Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр.
към текста >>

15. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг.
Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза.
към текста >>

16. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Доброволна, строга, почти военна дисциплина.
Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение – напр. както бе в България в Пловдивско.
към текста >>

17. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

18. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>

Най-малкият бунт нарушава дисциплината.
Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля.
към текста >>

Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ.
Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформяли спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение.
към текста >>

Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс.
" Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
към текста >>

19. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина.
Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях.
към текста >>

20. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот.
Красивото в смятането, ще запитате? Красивото в смятането ще развие по-голямо внимание, съсредоточеност и впоследствие, в живота – честност. Красивото в пеенето? - Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят. Не може да се отрече, че естетическият вкус ще окаже влияние и върху изучаването на география и история, на граматика, геометрия, математика, гимнастика и пр. Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот. А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея.
към текста >>

21. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н.
към текста >>

22. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена.
към текста >>

В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане избраница - майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
Що се отнася до човека, изчислението според прогресията на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират. Можеш да желаеш да станеш учен, музикант, поет, какво ли не, но спреш ли се да осъществиш, да култивираш едно желание, да го отгледаш със соковете на своя живот, тогава ти няма да раждаш много и да захвърляш роденото, както рибата захвърля своя хайвер. В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане избраница - майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
към текста >>

23. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.
Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури.
към текста >>

От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
към текста >>

24. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк.
към текста >>

25. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще.
Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава.
към текста >>

26. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
към текста >>

27. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост.
Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>

28. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е.
Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение. Справедливостта, води към разумно поведение — силата се замества с разум и свобода. Фалшивото, води към грубост и робство. Истинският мир се постига не с пасивност. но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е. борба с чувствеността и разпуснатостта, които всяват раздори. Когато човек успее да бъде в съгласие със себе си, с ближните си, той е намерил мира. Народ съставен от подобни личности е щастлив народ. Животът на човека е само като проблясък на светкавицата във вечността. Подробностите и сложността на вселената са. безкрайни.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вътрешна дисциплина.
Човек винаги се интересува и изучава тези, които обича. 3. Вътрешната свобода. Ние се смятаме за деца на Великата Разумност в света, която всичко ни дава, което поискаме. Ние се стремим все повече да ставаме свободни души, т.е. да даваме все повече път на великото, възвишеното, Божественото да минава през нас, без да го ограничаваме. 4. Вътрешна дисциплина. Това е съзнанието, че носим отговорност за делата си пред Възвишеното, което работи в нас. Хората на Любовта носят именно тия качества. Всички ние можем да имаме тия качества още сега, защото нашата измъчена, затворена душа жадува за тях. Обичта е естествената среда за нашата душа, тъй както естествена среда на птичката е въздухът, а на рибата — водата. Като излъчваме Любовта, която минава през нас, околните ще ни познаят.
към текста >>

30. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа.
Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства. Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет.
към текста >>

31. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни.
към текста >>

32. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си.
Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта. И като срещнеш един човек, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Те имат само един външен поглед за нещата, а вътрешен нямат. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели.
към текста >>

33. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност.
С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството.
към текста >>

Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището.
Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби.
към текста >>

Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта.
При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици.
към текста >>

Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството.
Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството. У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните.
към текста >>

Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта.
То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.
към текста >>

Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта".
У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя.
към текста >>

Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът.
Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони.
към текста >>

Те също така създават една естествена дисциплина.
Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
към текста >>

В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината.
В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има пред вид".
към текста >>

34. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин след като станете трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена по тялото ви. От най-стари времена в старите религии всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения.
към текста >>

Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата.
Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин след като станете трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена по тялото ви. От най-стари времена в старите религии всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнения.
към текста >>

35. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дисциплина ли е Паневритмията?
При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост. Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел.
към текста >>

Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина!
Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите?
към текста >>

Но не една мъчителна дисциплина.
Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме: Който ни е предал паневритмичната наука не е бил привърженик на никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната дейност.
към текста >>

Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел.
Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме: Който ни е предал паневритмичната наука не е бил привърженик на никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната дейност. Природата е много предвидлива в този смисъл и умее да действа по подходящ начин. Всичко, което се стреми да наруши нейния ритъм е рисковано и опасно.
към текста >>

36. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си.
Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон. След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща.
към текста >>

37. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание.
ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
към текста >>

На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина.
Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях.
към текста >>

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва.
към текста >>

38. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината.
Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>

39. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Доброволна, строга, почти военна дисциплина.
Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка, физическа, уморителна работа по осем часа и половина всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско.
към текста >>

40. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя.
Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук. Завършил Софийския университет със специалност естествени науки, Б. Боев е учителствал известно време в различни градове на провинцията. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя. През 1924 г. Боян Боев окончателно се преместил в София, и посветил живота си в услуга на Цялото. Участвал с много статии в списание “Житно зърно” където е отразил оригиналните си виждания по философски и научни въпроси. Една от тези статии: ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ Днес е време на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи винаги се отличават с големи пертурбации, с големи неспокойствия, понеже това са точки, в които се срещат две сили, две течения, - едно, което завършва, и друго, което почва.
към текста >>

41. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните.
По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност. Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>

42. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън.
Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол. часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр. Истинско училище на мира.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си.
А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но трябва и особени упражнения и дисциплина.
Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина.
Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина. И ето. в прекрасния Стокхолм, 26. всесветски есперантски конгрес, организиран отлично и проведен бляскаво, бе един действително паметен 7-дневен празник на международно единение. Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността!
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот.
И така, за да бъде човека щастлив преди всичко трябва да живее разумно, т. е. да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време. За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот. Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията. Така че човек за да бъде щастлив, преди всичко трябва да се освободи от тази психическа експлоатация и да използва придобивките на своята дейност за своето благо и за благото на ближните си. Когато дейността на човека е съпроводена със загуба, той не може да бъде щастлив; а за да не губи, той трябва да има знание, да знае в какво се състои истинския живот, и да има силна и творческа воля, че каквото придобие, да го задържи. Защото ние живеем в един жив свят, оградени сме от всевъзможни същества, които също като нас се стремят към щастие, и не всички от тях са благосклонно настроени към човека. И ако ние не можем да пазим, да задържаме благата, които природата ни е дала, винаги ще живеем в нещастие.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина.
Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита.
към текста >>

Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание?
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето.
Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята. Тайното знание винаги е било пазено и приближаването към него винаги е било считано за опасно, тъй като без необходимата индивидуална подготовка то може да донесе на човека по-скоро вреда, отколкото полза. Без очистваме на съзнанието, т. е. без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето. Как често доловените откъслеци от тайното знание се превръщат в „окултен“ боклук, който бавно разлага личностите и дава храна на тъмните сили, работещи за разложението на човечеството! Тайното знание е преди всичко знание практическо, тъй като служи за преобразяване живота и личностите, които го творят, и затова го задължава повече от това, което наричаме академическо знание. Но, разбира се, и към академическото знание не може да се пристъпи без подготовка, и то изисква индивидуално развитие на интелекта и трудоспособност. Индивидуално подготвения стремящ се към тайното знание е способен действително за свое благо и за благото на другите да овладее това, което отдавна е открито на човечеството и да открие нови възможности. И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности, лекомислие и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно.
към текста >>

51. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка дисциплина, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука.
Ще попитате дали това е научно разглеждане на въпроса. Научното разглеждане на нещата е прогресивно. Метод, който е научен, е прогресивен. Научните данни и истини не са аксиоми, защото аксиомата е нещо постоянно, неизменно, а научното знание е прогресивно. Онзи метод, по който първичното знание става достъпно за нашето съзнание, е научен. Всяка дисциплина, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука. И спасението на хората не е в науката, защото виждаме, че и учени и прости еднакво умират и страдат. Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план.
към текста >>

Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото.
Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да си служим с тях, трябва ни дисциплина, трябва ни ред и системност.
Както и в Евангелието се казва: да се не хвърлят бисерите на свинете. Да потърсим тия методи и средства на разумната природа, за да избегнем много нещастия и да постъпваме правилно в живота си. Те ни се предлагат от Учителите на светлината под разни форми и символи. Нужно е само ние да се подготвим и разберем техния език. Тях ще намерим в беседите на Учителя. За да си служим с тях, трябва ни дисциплина, трябва ни ред и системност. Този, който ги употреби безразборно, не ще има никакъв резултат и следствията от неговите опити ще бъдат разочарования. Мнозина са почвали самоуверено на своя глава, без умелото ръководство на Учител. въобразявайки си големи работи и чертаейки велики планове, но като не са познавали материала, с който боравят, нито условията вън и вътре в себе си, те не са достигнали нищо. Да не си правим илюзия, нито пък да заблуждаваме себе си и другите, че без помощта на Учител, неумел ръководител в спасителния път, ще сполучим в нашето развитие. Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор?
към текста >>

След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа.
Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“.
към текста >>

Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант.
към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, при сурова дисциплина.
Аз я видях непредрешена и без воал. Тъй прекрасната жена, която бе усладила скърбите на моето детство, се губеше в божественост, във величие, които изпълниха душата ми с един огън, който беше като смъртта. Обаче аз живеех; аз виждах; аз разбирах. (следва) Аскетизъм и въздържание Беше време — и цели столетия, десетки поколения, минаха под неговия знак —когато духовното подвизаване подразбираше суров аскетизъм. Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше гръб на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята. Там, при сурова дисциплина. с дълги пости и нескончаеми молитви, се стараеше да се приобщи към обещаното от църквата Царство Божие. Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване. Възраждането въстана срещу диктатурата на аскетизма, който схващаше Христовия подвиг като кръст и Голгота, като отрицание и страдание, а не като победоносно шествие но Духа. Радостта се схвана като елемент от самия живот. Да се отрече радостта, това беше все едно— да се отрече живота.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина.
II Върхът (стих.) – Д. Антонова Прошка (стих.) – Асинета Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота (5.VII.1936 г.) Изучаване на човешкия характер – Л. Лулчев Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta Накъде ще отидем? Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност. Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина. Насоката определяме ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем. Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще. Истински силните духом говорят най-често с мълчание.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения. които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин, след като станете, трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена в тялото ви. От най-стари времена в старите религии, всички хора са правили ред упражнения.
към текста >>

Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения. които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин, след като станете, трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена в тялото ви. От най-стари времена в старите религии, всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако западните народи, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение.
— Изгрев Д. Антонова П. Г. Пампоров ДУШАТА НА СЛАВЯНСТВОТО И ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ (резюме от сказката, държана в Белград на 14. XII. 1937 г.) Всеки народ и всяко племе си има своя индивидуалност, свои характерни черти, своя душа. И в историята на човечеството всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия. Ако западните народи, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение. Съвременната европейска цивилизация залязва. Защо? Защото това е цивилизация на техника без душа и сърце, цивилизация на институти без любов, защото няма в основата си възвишените нравствени принципи на справедливост, свобода и братство за всички. Без справедливост не може да има мир, без свобода не може да има творчество, без братство не може да има общество. И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кооперативизмът сближава хората като стопански и социални групи вътре в държавата и чрез това изменя човешките отношения така, че се дава цялостен характер на човешкото общество, прави го един здрав и жизнеспособен обществен организъм с дисциплина и творческа воля.
ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКИ КООПЕРАТИВЕН ИНСТИТУТ. ПОЗИВ Кооперативизмът е рожби на обществения и стопански развой. Той се род л в дълбоките недра на живота, сред неговите големи противоречия. Дойде да лекува едно голямо зло и да облекчи съдбата на милиони човеци на труда и потреблението; да брани техните интереси в рамките на частно-капиталистическото стопанства; да обезвреди и отстрани стопанската и социална неправда, идеща от безогледния стремеж към честна печалба и така постепенно да преобрази днешните икономически отношения. Чрез осъзнаването, приобщаването и организирането масите на труда и потреблението, той създаде здрави предпоставки за друг обществен и стопански порядък в живота за народите в основа на който стои общественият интерес. Кооперативизмът сближава хората като стопански и социални групи вътре в държавата и чрез това изменя човешките отношения така, че се дава цялостен характер на човешкото общество, прави го един здрав и жизнеспособен обществен организъм с дисциплина и творческа воля. Точно така кооперативизмът по пътя на своя развой сближава, приобщава, и отделните народи. Прояснявайки отношенията между хората в духа на човечността и братството той действа конструктивно и оздравително и върху отношенията между народите. По сила на една вътрешна необходимост към експанзивност, той прескача границите на държавите, събира и приобщава масите на труда и потреблението без оглед на тяхната народност, най-напред, разбира се на близки и родствени народи, след това и по-далечни. Ето защо кооперативизмът носи мир между народите, убедено, искрено. И то по един много реален начин чрез сътрудничество в стопански дейности, на практическа основа.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, в братството царува солидарност и дисциплина, които изключват всяко злоупотребление.
Те правят това с такава любезна и мила усмивка, така се грижеха за това всеки да получи своята порция и никой да не остане гладен, че тук човек се чувства като в свое семейство, гдето всички имат еднакви права и всички се ценят и уважават един друг. За този обед се плаща минималиста сума от 5 лв., което в наши пари е около 21/2 динара. Със събраната сума се приготвя обяда за другия ден. Парите никой не иска, но всеки ги дава доброволно. Който няма не плаща, и никой не му иска. Обаче, в братството царува солидарност и дисциплина, които изключват всяко злоупотребление. Учителят е седнал по средата, заобиколен от учениците си През топлото време на годината обикновено обяда става на открито под лъчите на слънцето и в първия ден аз трудно понасях неговите лъчи. Забелязах, обаче, че учениците на Учителя съвсем не се отегчават от това и докато аз просто се топях от горещина, те бяха весели и се чувстваха отлично. Учителят забеляза моето състояние, и, обръщайки към мене своя прекрасен мек поглед, ласкаво ме запита: „Какво, горещо ли е? “ „Горещо,“ отговорих аз смутено и всички се засмяха. Това е вашето „слънчево кръщение“ каза той.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Однако, солидарность и дисциплина, господствующие в среде учеников, исключают всякое злоупотребление и нет таких, которые бы имели и не хотели платить.
Они это делали с такой любезной и милой улыбкой, так заботились о том, чтобы каждый во время получил свою порцию и не остался голодным, что человек себя чувствовал как в своей семье, где каждый имеет одинаковые права и все ценятся друг другом. За этот обед платится минимальная сумма 5 лев, что на наши деньги выходит 21/2 динара. На собранную сумму готовится обед на другой день. Деньги никто не требует, каждый их дает добровольно. Кто не имеет, тот не платит и у него их не спрашивают. Однако, солидарность и дисциплина, господствующие в среде учеников, исключают всякое злоупотребление и нет таких, которые бы имели и не хотели платить. Учитель сидит по середине стола, окруженный учениками. Каждый имеет право сесть возле него. В теплое время года обед обыкновенно происходит на воздухе под лучами солнца и в первый день я с трудом выносила его лучи, сверкающие на белоснежной скатерти и салфетках. Однако, я заметила, что ученики Учителя не тяготятся этим и в то время как я буквально таяла и изнывала от жары, они все были веселы и чувствовали себя прекрасно. Учитель заметил мое состояние и, обратив ко мне свой прекрасный, мягкий взор, ласково спросил: „Что, жарко?
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура.
Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови.
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези хора са съши така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума както при овена, и екзалтациите на сърцето както при Лъва Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на тази самодисциплина те могат да владеят и другите хора в света и затова между тях се явяват социални водители и военачалници.
Те стават отлични носи. тели и разпространители на идеи, но самите те, не са извори на идеи; и затова им е потребен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв — това е вечния огън на живота. У типовете на лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третия знак на огъня е Стрелец , който се явява като резултат от взаимодействието на другите два знака — от взаимодействието между ума и сърцето — той е външен израз на двете. Тези хора са съши така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума както при овена, и екзалтациите на сърцето както при Лъва Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на тази самодисциплина те могат да владеят и другите хора в света и затова между тях се явяват социални водители и военачалници. Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце но са хора делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират. Така че тези три знака на огъня са свързани с ума, сърцето и волята на човека. Същото може да се каже и за знаците от другите тритони. Тригона на въздуха представя запада. Въздушния елемент е положителен, мъжки.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести.
Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото. За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ.
към текста >>

Не понасят никаква дисциплина.
И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен.
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание.
Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна. Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание. Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го освободят от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“. която приравнява човека с животното. Те ще го приготвят да възприеме великия закон на Любовта, който едничък е в състояние да образува устойчиви връзки както между отделните индивиди, така и между обществата и народите. „Любовта, казва Учителят, (вж. книгата „Учителят говори“, главата за Любовта), образува най-устойчивите съединения в живота.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата.
Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи. Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние.
Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него.
към текста >>

Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие.
Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие. Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността.
към текста >>

Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие.
Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие. Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността. Достатъчно е само да съсредоточим вниманието си върху известен предмет, за да можем незабавно да схванем неговия механизъм и неговите причини, с една неподозиран дотогава ясновидска способност. И наистина, ние сме станали ясновидци.
към текста >>

67. -

Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него. . . Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина.
към текста >>

68. -

То е нещо много повече от желязната външна дисциплина, която завладява външните неща.
Всичко друго днес го има, а утре го няма, — нетрайно, е нереално е. (Защото, от едно по-високо гледище, истинска реалност притежават само трайните неща, само вечните ценности. Това, което се губи, притежава само една временна, относителна реалност). Днес българският на род притежава духовни богатства, вечни ценности, каквито никой друг народ на земята не притежава. То е нещо много повече от физическата, грубата сила, която може да завладее и да подчини на себе си целия свят. То е нещо много повече от желязната външна дисциплина, която завладява външните неща. То е нещо много повече от милиардни богатства, от огромни купища злато, които поставят на наше разположение всички земни блага. Ние, българите, не познаваме още това наше богатство (което е толкова велико и безгранично, че по своята същина, принадлежи същевременно на цялото човечество). Ний българите не познаваме още това, което е нашата истинска национална гордост и затова го отричаме. Това може да изглежда чудно, но то е факт: ние отричаме, отхвърляме, не признаваме и дори охулваме и преследваме най-великото, най-мощното, най-светлото, вечното, Божественото, което се проявява днес чрез българския народ. И това е в реда на нещата.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава.
Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа.
към текста >>

Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна).
По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но с всичко това се постига само една външна дисциплина, така се постига само едно дресиране, а не възпитание.
Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни. Щом то е заключило своето сърце, ти си вече отчужден от него. Ние искаме от учениците да стоят като заковани по чиновете си във време на час, да не говорят, даже да не си шепнат и пр. И им казваме, че ако не правят така, ще ги наказваме. Но с всичко това се постига само една външна дисциплина, така се постига само едно дресиране, а не възпитание. Чрез наказанията ние можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Чрез наказанията ние можем да дадем едно външно лустро на характера на ученика, но вътрешният човек си остава същият. Но не само наказанията трябва да се премахнат от училището, а също така и всякакви награди. Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро. Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери.
към текста >>

Дисциплината при учителката била много добра.
Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни. Децата при учителката били съвсем слаби по успех. Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си.
към текста >>

При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни.
Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни. Децата при учителката били съвсем слаби по успех. Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си. Даже някои от нейните деца, поради нагрубяванията няколко години наред, станали идиоти, смахнати. Това не е чудно. Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска.
И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много просто: дисциплинарни мерки.
Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки? Много просто: дисциплинарни мерки. Някои даже казват, че причината за простъпките на учениците били в слабите дисциплинарни мерки. Като налагаме по-строги дисциплинарни мерки, казват те, тогаз ще постигнем целта си. Аз пък ще кажа, че ако почнем да намаляваме поведението на цели училища изведнъж, пак няма да се постигне нищо, защото е виновна училищната система. После стачките трябва да ни накарат да се позамислим за техните причини. Особено през есента на настоящата учебна 1919/1920 година избухнаха като епидемия стачки в Свищов, Бургас, Кюстендил, Стара-Загора, Разград, Радомир и пр.
към текста >>

Някои даже казват, че причината за простъпките на учениците били в слабите дисциплинарни мерки.
Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки? Много просто: дисциплинарни мерки. Някои даже казват, че причината за простъпките на учениците били в слабите дисциплинарни мерки. Като налагаме по-строги дисциплинарни мерки, казват те, тогаз ще постигнем целта си. Аз пък ще кажа, че ако почнем да намаляваме поведението на цели училища изведнъж, пак няма да се постигне нищо, защото е виновна училищната система. После стачките трябва да ни накарат да се позамислим за техните причини. Особено през есента на настоящата учебна 1919/1920 година избухнаха като епидемия стачки в Свищов, Бургас, Кюстендил, Стара-Загора, Разград, Радомир и пр. Коя беше тяхната дълбока причина?
към текста >>

Като налагаме по-строги дисциплинарни мерки, казват те, тогаз ще постигнем целта си.
Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки? Много просто: дисциплинарни мерки. Някои даже казват, че причината за простъпките на учениците били в слабите дисциплинарни мерки. Като налагаме по-строги дисциплинарни мерки, казват те, тогаз ще постигнем целта си. Аз пък ще кажа, че ако почнем да намаляваме поведението на цели училища изведнъж, пак няма да се постигне нищо, защото е виновна училищната система. После стачките трябва да ни накарат да се позамислим за техните причини. Особено през есента на настоящата учебна 1919/1920 година избухнаха като епидемия стачки в Свищов, Бургас, Кюстендил, Стара-Загора, Разград, Радомир и пр. Коя беше тяхната дълбока причина? Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях.
В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето.
Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано.
Некои, обаче, ме наричаха и „Мурад с кесията с камъчетата“. „Всичко, обаче, което бях изстрадал, е нищо в сравнение с сполетелите ме след това нещастия. „По това време обичай беше в турския лагер войниците да се забавляват с стреляне на някой нишан. Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно. Понякога, след получаване някоя заповед от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички заповеди. Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано. Същевременно постоянната опасност направи войниците небрежни към нея. Виждал съм палатки, надупчени от куршуми. В палатките войниците стояха спокойно, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката. „В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението. „Когато някой куршум убиеше някой от техните другари, те само забелязваха, едва снемайки лулите от устата си: „Нашият час още не е дошъл, да загинем не е по волята на Мохамеда“.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Днес една от причините, поради която страда дисциплината, реда в училището, е изнасилването на детската природа чрез обучението.
Тогава много от простъпките ще изчезнат, защото много от тях се дължат на несъгласието на възпитателните методи с детската природа. Децата в днешното училище чувстват досада, тегота. Радостта, бодростта, която чувстват учениците от Валдорфското училище, иде от съгласието на педагогическите методи, прилагани там, с тяхната природа. Децата в Валдорфското училище не се чувстват щастливи, когато има ваканция. Те отиват на училище с голяма радост. Днес една от причините, поради която страда дисциплината, реда в училището, е изнасилването на детската природа чрез обучението. Ето защо първото средство, за да станат излишни наказанията, е да става възпитанието в съгласие с детската природа. То ще бъде приятно, ще събуди творческите детски сили. Второ средство ще бъде събуждането на висшето, на любовта. Днешното училище не задоволява висшите нужди на детската душа ; тя остава ненахранена. Това е една от причините за лошите прояви в днешното училище, казва Едвин Бйоме.
към текста >>

Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта.
Всичко това трябва да изчезне. Но де е любовта — този най-главен възпитателен фактор — в днешното училище ? От днешното училище вее студ! Какви грамадни дебели стени има между учителя и ученика ? Ако не царува любовта, би се проявило низшето. Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта. Важни са думите на П. К. Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“. Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“. Трето средство, което може да ни помогне в случая, е идейният живот, висшият идеен живот, който има за цел служене на човечеството.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация.
Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство.
към текста >>

В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача.
Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа!
В братското общежитие насилието е излишно, понеже всичко това, което в днешното училище искат да постигнат чрез насилие, там ще се постигне от само себе си. Така при тази любовна атмосфера ще се постигне разцъфтяването на душата, за което говори г. Дънов във „Високия идеал“. Любовта ще представлява тези слънчеви лъчи, в които ще се къпе детската душа постоянно. И как ще е възможно при тяхното благодатно действие да не се проявят в нея най-благородните, най-чистите, най-свещените чувства! Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа! Днешното училище създава души, пълни с песимизъм, неувереност в себе си, защото не може да развие в тях любовта. А душа, в която има любов, тя чувства, че има крила, и то защото служи на другите Така се разбират думите на Христа: „Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери“ (Ев. от Матея, глава 10, стих 39) И наистина, дето отсъства любовта, няма ли песимизъм, съмнение, отпадналост, умора от живота, смърт? А дето тя царува, има радост, истински живот, възкресение. Животът в такова училище ще развие сърца, отзивчиви към хорските страдания.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7.
Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р. Скачерд; 8) Философия на преживяването, от Давид Гоу; 9) Религията и преживяването, от К.
към текста >>

Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината?
Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него. Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога?
към текста >>

2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може.
“1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него. Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта!
към текста >>

Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството.
Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта! Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта. Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството. Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея.
към текста >>

Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта.
Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта! Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта. Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството. Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея. Учителят, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби любовта като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заслепени от кармичната необходимост чрез булото на физическата материя, понасяйки за наказание или за развитие на душата дисциплината на самотното въплътяване, те са забравили временно величието и любовта на миналото, пълната и душе-задоволителна любов, от която те някога са вкусили, дружбата, чието присъствие значи непокварено щастие или пълно задоволство.
Не всеки индивид при всяко свое въплътяване изпитва радостта от истинската любов; някои от рождението си до смъртта си не са били надарени с любов, когато много други любовта и женитбата ги водят само към нещастие, откривайки неподозирани несъобразности между двойките. Бедността от опитност и съпружеската мизерия са често кармични, и са резултат от минала неверност на най-висшия идеал на любовта. Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период. Когато човек види колко мъже и жени са неверни един на други, туряйки себелюбивите удоволствия пред нуждата на истинската любов, може да разбере как става така, че много истински влюбени срещат пречки по пътя към женитбата или са разделени от „силата на обстоятелствата“, и защо любовта е напълно отнета от мнозина. Всяко човешко същество има някъде своята сродна душа, при все че на мнозина истинската половина може да бъде един дух или ръководител от астралното поле. Заслепени от кармичната необходимост чрез булото на физическата материя, понасяйки за наказание или за развитие на душата дисциплината на самотното въплътяване, те са забравили временно величието и любовта на миналото, пълната и душе-задоволителна любов, от която те някога са вкусили, дружбата, чието присъствие значи непокварено щастие или пълно задоволство. Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа. Другарят и приятелят на вековете, който е живял с нас под много форми и в много страни, изхождайки с нас от обятията на Брама, когато „Денят на висшите богове“ е започнал, се познава и призовава от скритите глъбини на индивида.
към текста >>

Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?!
Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина.
Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина. Вторият законен родител, колкото и съзнателен да бъде, не може да замени този, от когото детето е плът и кръв; и всички, които са работили върху проблемата да се възпитават осиротели деца, знаят, че нищо не може да замени влиянието на една майка през детинството или на бащата през по-зрялата възраст, и че детето, лишено от .двамата: си родители, влиза в живота-при много трудна подготовка като търсим най-добрите условия. . на женитбата, не бива да забравим правата на тия, за чието благоденствие бракът е бил първоначално установен. А те са децата. Най-после — във връзка със съвременната английска система, основана на статистиката, разводът се осъжда: той не действа добре. Англосаксонският идеал на брака е най-висшият в света и същевременно е най-мъчно достижим.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70386600494385