Търсене в текстове за 'Диаметър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три.
Ако се самоотречеш като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш като човек и се качиш в по-висока област, в областта на Ангелите или други Висши същества, и това самоотричане има смисъл. Друго важно качество на ученика е щедростта. Казваш: „Трябва да бъдем щедри! “ Но какво е щедростта? Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три. Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест. Такава е инсталацията. Така че най-първо трябва да изправим инсталацията в ума, в сърцето и във волята, да направим мисълта, чувствата и постъпките си щедри. Има закон: към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност!
към текста >>

Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест.
Ако се самоотречеш като човек и се качиш в по-висока област, в областта на Ангелите или други Висши същества, и това самоотричане има смисъл. Друго важно качество на ученика е щедростта. Казваш: „Трябва да бъдем щедри! “ Но какво е щедростта? Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три. Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест. Такава е инсталацията. Така че най-първо трябва да изправим инсталацията в ума, в сърцето и във волята, да направим мисълта, чувствата и постъпките си щедри. Има закон: към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност! Природата не обича да се харчат неразумно нейните енергии.
към текста >>

2. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу.
Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу. Могат да проверят това. Какво учудване, каква радостна изненада би била за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона! Какво ни говори подбелът? /Tussilago farfara/ Когато децата минават край някоя рекичка напролет, ще видят често брегът й гъсто покрит с подбел.
към текста >>

3. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра.
Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас. Той помоли да се изнесе малкият телескоп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло.
към текста >>

4. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни.
Най-голямата от тях, Хеопсовата пирамида е висока 147 метра. Някои учени справедливо отбелязват, че този размер показва една милиардна част от разстоянието Земя- Слънце, когато Земята е най-близо до него, т. е. в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение.
към текста >>

5. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка.
Установено е обаче от астрономите, че само 3% от тях имат съвършено правилни форми, 17% имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато петно, което е най-светло около централната си част) и 80% имат спирални форми, каквато е и нашата галактика. В света около нас (Макрокосмоса) се наблюдават странности, които показват съществуването на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново.
към текста >>

6. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер.
С други думи, при Нептун и Плутон е налице нарушение на Закона на Тициус - Боде. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от единна по отношение на всички планети хармония. Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив.
към текста >>

7. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да вземем например най-далечената известна планета - Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази планета, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°.
След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н. Както всяко дете, така и Планетите в началото имат нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С растежа си детето все по-малко има нужда от грижи, все повече се отдалечава от родителите си, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например най-далечената известна планета - Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази планета, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°. Явно разумните същества на Плутон са намерили други, неизвестни за нас, възможности, за да могат да проявят своя живот. Знанието и мъдростта са вечни и непостижими! В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: "Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова съществата, които живеят на нея, са по-разумни и по-могъщи." Многото време, изминало от създаването на дадена далечна планета, допринася за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов океан тласка бавно но сигурно всяка създадена от него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум!
към текста >>

8. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце.
нар. аспект. Планетата Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са много отдалечени. Поради това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове. Това особено се подсилва от мощните Слънца в това съзвездие, известни с името Регул (от първа звездна величина) и Денобъл (от втора звездна величина). Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°, благодарение на което тя е бяла. Със своето влияние дава контакт с идейния свят, царственост, величава осанка, замах, възможност да ръководи и всякога да намира правилно и лесно решение на задачите, които среща. Самото име произлиза Регулос което значи цар. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе. Общо, това съзвездие създава стремежа към господство.
към текста >>

9. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От това приемаме, че нейното влияние е много силно, макар размерите й да не са големи (диаметър около 3500 километра).
ЛУНА Приемаме по безспорен начин, че качествата на членовете от Слънчевото семейство, които астрономията описва, определят естеството на силовите течения и на влиянията им върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Луната е най-близкото до Земята Небесно тяло и се намира средно на 385 000 километра, като при най-близкото си положение (перихелий) идва на 356 410 километра, а при най-далечното (афелий) - на 406 740 километра. От това приемаме, че нейното влияние е много силно, макар размерите й да не са големи (диаметър около 3500 километра). Разликата между най-далечното и най-близкото й отстояние спрямо Земята е около 50 330 километра, което за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието на Луната при перихелий е много по-силно, отколкото при афелий. При перихелий за едно денонощие тя изминава около 14-15°, а при афелий - около 12°. Малкият размер на Луната показва, че макар влиянието й да е силно, то засяга предимно обикновените и повърхностни прояви у човека, било интелектуални, емоционални или творчески. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност.
към текста >>

Едва след изобретяването на телескопа станало ясно, че тази звезда е звезден куп, в който се изброяват около стотина Слънца и заема пространство с диаметър от 16 светлинни години, на разстояние 520 светлинни години от Земята.
Луната със своето влияние има отношение към гръбначния мозък и всички жлези с вътрешна секреция, но на първо място - към стомаха, млечните жлези, женските полови жлези и полово влечение; всички те при силно лунно влияние са активни. Луната е свързана със Зодиакално съзвездие Рак. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са от четвърта звездна величина. Тези звезди не са слаби, а са много отдалечени от нас и според закона на Доплер, до нас достигат вълните с малка дължина, които според астрологията имат добро и благородно въздействие върху лунното влияние. Най-характерното за това съзвездие е наличието на два звездни купа, единият от които преди откриването на телескопа се е виждал като размита мъглява звезда, но от древните звездобройци е приеман за звезден куп, наричан "Яслите". Едва след изобретяването на телескопа станало ясно, че тази звезда е звезден куп, в който се изброяват около стотина Слънца и заема пространство с диаметър от 16 светлинни години, на разстояние 520 светлинни години от Земята. Вторият звезден куп се вижда като звезда от пета величина и е съставен от пет слънца, които поради грамадната си отдалеченост могат да се виждат разделени само с по-мощни телескопи. В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни.
към текста >>

10. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това.
към текста >>

11. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци.
Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със символичен знак 9. Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, движейки се със скорост от 35 километра в секунда. Това придава на влиянието й върху личността качеството сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. В сравнение с всички останали планети, орбитата на Венера е най-правилна - почти точна окръжност с екцентрицитет 0.007.
към текста >>

12. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния.
МАРС Марс е петата планета от Слънчевата система. Има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния. Орбитата на Марс е твърде разтеглена елипса с екцентрицитет от 0.097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (перихелий) е 206 милиона километра, а най-далечното (афелий) е 249 милиона, което при неговата неголяма орбита дава значителна разлика от 43 милиона километра. Обиколката му около Слънцето се осъществява за около две земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е. малко по-голям от този на Земята, който е 23.5°.
към текста >>

13. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът му е 143 000 километра.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда.
към текста >>

Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра.
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение.
към текста >>

Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние.
Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
към текста >>

Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати.
към текста >>

По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда).
През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета. Саабей е дал на това съзвездие символ на получовек: от кръста нагоре той държи лък с опъната тетива и поставена на нея стрела, готова да полети; от кръста надолу е добре охранен кон, с изразена напрегнатост на тялото. Всичко това показва какви качества придава съзвездието Стрелец върху Юпитеровото влияние: възможност за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабо видимите звезди се намират много далеч и съгласно принципа на Доплер до нас идват само силови течения с къси вълни, които действат върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топло и бащинско отношение към всички и всичко. По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда). Слънчевата система е отдалечена от този център на 30 000 светлинни години. Поради голямото разстояние и многото мъглявини, които се намират там, в този звезден куп не могат да се различат отделни звезди и той изглежда като светещо кълбо. Централното галактично ядро придава на Юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с Идейния свят, богатство от идеи за всяка работа и задача. Винаги, когато Юпитеровите личности имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в техния мозък, идва им смелост за действие и увереност в добрия изход. В централното ядро, както отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове стремеж да заблуждават, особено в емоционалната сфера, където на думи дават израз на голямо възхищение от видяното и преживяното.
към текста >>

14. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра.
В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила.
към текста >>

Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина.
Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност. Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява.
към текста >>

Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра.
Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни.
към текста >>

15. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата.
УРАН Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути.
към текста >>

Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област.
към текста >>

Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици.
Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма. Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици. Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак. Последният ще продължава да нараства до пълното й разпадане и в него ще се създават условия за образуване на нови Небесни тела, които ще оформят нова Звездна система (галактика). В момента е налице нов етап от описания еволюционен процес. Именно това събитие във съзвездието Водолей създава и подсилва влиянието на Уран за търсене и творене на нещо ново: всяка нова творба в Природата е нещо, което до тогава не е било; т.е. Тя не приема да се повтаря и в Своята непрекъсната Творческа проява винаги създава нещо ново.
към текста >>

16. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой.
У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция.
към текста >>

Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека.
Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция. Отразяващата способност на Нептун (албедо) е най-високо в сравнение с всички останали планети - около 60%.
към текста >>

До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита.
при съвпад със Слънцето, и при това положение влиянието му е най-силно. Най-далечното му положение от Земята е, когато застане на права линия Земя, Слънце, Нептун, т. е. при опозиция със Слънцето, и тогава влиянието му е по-слабо, но с по-фини качества, тъй като Слънцето е пред него и го облагородява. Нептун обикаля около Слънцето за 164.78 Земни години със скорост 5.43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г. е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената планета Фаетон. На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета.
към текста >>

17. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра.
към текста >>

От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун.
В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер.
към текста >>

Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра.
Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра.
към текста >>

В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма.
Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тя съперничи на планетата Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс). По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
към текста >>

Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години.
По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество.
към текста >>

18. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Алдеберан има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата.
В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и дисциплина. В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата му част се намира червеният гигант Алдеберан - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик. Алдеберан има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Дава много ярък и силен белег във влиянието на съзвездието Бик: голяма жизненост и активност на всички процеси в организма на човека. Интересното в Хаидите е, че всички звезди в тях се движат с непонятна скорост, неотбелязвана за другите звездни купове, затова често ги наричат "Движещ се звезден куп". С грамадната си скорост, Хаидите придават на своето влияние голяма жизненост, възможност за притежаване на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата Звездни купа в Бик (както отбелязахме и за други Зодиакални съзвездия със Звездни купове ) придават с влиянията си мекота, топлота, майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездие Бик се намира и един от най-мощните източници на радиовълни - т. нар.
към текста >>

19. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър.
ФАЕТОН Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество.
към текста >>

Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето.
Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл. Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми. Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето. През ясна и безлунна нощ, в Дева могат да се видят с просто око около 95 звезди. В това съзвездие има и галактики, които с влиянието си дават богатство от величави подтици и идеи. Съвременната астрономия е установила, че по Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват, а поради грамадната си притегателна сила, поглъщат всичко без остатък, включително и светлината, която пада върху тях. Астрономите ги наричат "черни дупки", което, според нас, не е много правилно, защото "черната дупка" е ограничено пространство, в което няма нищо. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците.
към текста >>

20. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В пространството Плеядите имат диаметър от 50 светлинни години и звездите в тях се движат успоредно една спрямо друга с почти еднаква скорост.
Алдебаран е от Първа звездна величина и е около 40 пъти по-голям от нашето Слънце. Силовите течения, които излъчва, са от особено значение както за Земята и за съществата върху нея, така и за човека, при който той активизира емоционалната и интелектуалната природа и засилва жизнения поток във всички живи форми. В това съзвездие се намират два ясно изразени звездни купа. Единият е известен под името Плеяди, а българският народ го нарича Квачката. С просто око в него могат да се видят около 6-7 звезди, но по-ярки от 17-та звездна величина са около 500. В пространството Плеядите имат диаметър от 50 светлинни години и звездите в тях се движат успоредно една спрямо друга с почти еднаква скорост. Този факт придава на съзвездието Бик благороден подтик за даване свобода на околните и за ненамеса в техните работи, особено важно за хармоничния семеен живот и за кръга от приятели. Другият звезден куп се нарича Хаиди, в който се намира гигантът Алдебаран. Общият брой на зведите му до 17-та звездна величина е 200. Най-характерното е, че те се движат най-бързо, което придава на влиянието на Хаиди изключително благоприятно въздействие върху човека, активизирайки го във всяко направление - емоционално, интелектуално и творческо. Най-същественото за силата и важността на Зодиакалното съзвездие Бик е т. нар.
към текста >>

През 1954 година китайски астрономи са наблюдавали в това съзвездие един пулсар, който изхвърля светещи силови ядра със скорост не по-малка от 2 000 километра в секунда и създава светещ облак с диаметър от милиарди километри.
Другият звезден куп се нарича Хаиди, в който се намира гигантът Алдебаран. Общият брой на зведите му до 17-та звездна величина е 200. Най-характерното е, че те се движат най-бързо, което придава на влиянието на Хаиди изключително благоприятно въздействие върху човека, активизирайки го във всяко направление - емоционално, интелектуално и творческо. Най-същественото за силата и важността на Зодиакалното съзвездие Бик е т. нар. Ракообразна мъглявина. През 1954 година китайски астрономи са наблюдавали в това съзвездие един пулсар, който изхвърля светещи силови ядра със скорост не по-малка от 2 000 километра в секунда и създава светещ облак с диаметър от милиарди километри. Тези силови ядра са зародиши на бъдещи Небесните Образувания - Слънца, които ще образуват нов звезден куп или галактика. Известно е още, че Ракообразната мъглявина е източник на най-мощни радиосигнали. В Близнаци. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 май до 22 юни. С просто око в това съзвездие се виждат около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина.
към текста >>

Куп N6 има диаметър 21 светлинни години и се намира от Земята на 1 300 светлинни години.
Най-ярката между тях е Антарес (от първа звездна величина), има червен цвят, 600 пъти е по-голяма от нашето Слънце и притежава светимост, хиляди пъти по-голяма от неговата. В Скорпион има и друга една звезда, която излъчва 400 000 пъти по-голяма енергия от тази на Слънцето. Тези два звездни гиганта придават на личността голям и несъкрушим прилив на енергия, която при облагородените типове се изразява в творчество и сила за ръководство, а при примитивните типове - в жажда за разрушение и тирания. В това съзвездие има и два Звездни купа, означени от астрономите като N6 и N7, които придават на особено по-интелигентните типове, оттенък на милосърдие и топло отношение към всичко и всички. Двата купа имат по около 80 звезди. Куп N6 има диаметър 21 светлинни години и се намира от Земята на 1 300 светлинни години. Куп N7 е по-бляскав, диаметърът му е 17 светлинни години и е на 915 светлинни години разстояние от нас. В Стрелец. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 ноември до 22 декември. С просто око в него могат да се видят около 115 звезди, но общо взето те са слаби. Само две от тях са от втора звездна величина и осем са от трета.
към текста >>

Куп N7 е по-бляскав, диаметърът му е 17 светлинни години и е на 915 светлинни години разстояние от нас.
В Скорпион има и друга една звезда, която излъчва 400 000 пъти по-голяма енергия от тази на Слънцето. Тези два звездни гиганта придават на личността голям и несъкрушим прилив на енергия, която при облагородените типове се изразява в творчество и сила за ръководство, а при примитивните типове - в жажда за разрушение и тирания. В това съзвездие има и два Звездни купа, означени от астрономите като N6 и N7, които придават на особено по-интелигентните типове, оттенък на милосърдие и топло отношение към всичко и всички. Двата купа имат по около 80 звезди. Куп N6 има диаметър 21 светлинни години и се намира от Земята на 1 300 светлинни години. Куп N7 е по-бляскав, диаметърът му е 17 светлинни години и е на 915 светлинни години разстояние от нас. В Стрелец. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 ноември до 22 декември. С просто око в него могат да се видят около 115 звезди, но общо взето те са слаби. Само две от тях са от втора звездна величина и осем са от трета. Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика.
към текста >>

Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда.
Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности. У по-примитивните типове съществува също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, заедно с фалшиво и презрително отношение към близките и околните. Затова кентавърът Хирон е получовек от кръста нагоре и държи в ръцете си опънат лък с поставена стрела, показваща постигането на всяка поставена задача; от кръста надолу Хирон е охранен полукон с опнати за тичане крака. Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката душа, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие. Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда. В Козирог. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 декември (когато Слънцето прави поврат и тръгва на север) до 22 януари. През този период Земята се намира най-близко до Слънцето - на 147 милиона километра, а Северното полушарие е обърнато към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава с по-голяма сила жизнени течения от него. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 50 звезди, но всички са със слаба светлина.
към текста >>

Най-интересната от тях е с температура от 130 000° градуса и има около себе си много светла мъглявина с диаметър от 300 000 астрономически единици.
В това съзвездие с просто око могат да се видят около 50 звезди, но всички са със слаба светлина. Затова при по-висшите типове Вулкан дава затвореност, вглъбеност, размисъл и търсене на истината, изострено внимание към вътрешния живот, а на елементарните типове придава стремеж към ограничаване във всяко направления, скържавост и недоволство към всички и всичко, ограничаване на околните. Във Водолей. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 януари до 22 февруари. В него с просто око могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-интересната от тях е с температура от 130 000° градуса и има около себе си много светла мъглявина с диаметър от 300 000 астрономически единици. Всичко това говори, че тази звезда се намира на един нов етап от своето развитие. Това придава на влиянието на Слънцето-Вулкан върху по-висшите типове стремеж към новото, разумното и оригиналното, подсилване на нервната система и ясно реагиране към всичко. В астрологичните звездните карти това съзвездие се изобразява като човек, държащ наведена делва, от която се излива вода. В Риби. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 февруари до 22 март.
към текста >>

21. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената."
Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух. Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите." Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл.
към текста >>

22. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад.
на Посветените. От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден. Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг. От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си.
към текста >>

Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга.
От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден. Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг. От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви.
към текста >>

23. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

В 827 година в сирийската пустиня е била намерена дъгата на земния меридиян, на основата на който, по научен път е изчислен и диаметъра на Земята.
Така Ал Ватани въвежда в употреба тригоно-мичните функции синус, косинус, тангес и котангес. Абу Ал Вафа е разрешил важни въпроси в геометрията и направил значителен принос в тригонометрията. Арабският алхимик Джабири Хаяну прави ценни открития в областта на химията. В IX век Ибн Фенос построява в Анделузия планетариум. В X век астрономът Ас Суфи съставя звездна карта с указания за положението на звездите и тяхното влияние. В 827 година в сирийската пустиня е била намерена дъгата на земния меридиян, на основата на който, по научен път е изчислен и диаметъра на Земята. Числата, с които си служим, макар че са взети от Египет и Индия, арабските учени са ги видоизменили и са ги дали в този вид, в който сега съществуват. Има още много учени, които са писали трудове във всички области на науката. Изкуството също не е останало назад, особено в областта на музиката. Суфи Ал Дин живял през XIII век е автор на музикално произведение "Еш Шафори". Ибрахим Ал Мусали живял в началото на IX век се смята за голям певец, композитор и инструменталист.
към текста >>

24. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

25. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра.
Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите?
към текста >>

Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация.
А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително.
към текста >>

26. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те.
Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12.
към текста >>

Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае.
Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега.
към текста >>

Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси.
към текста >>

Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък.
А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.
към текста >>

Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание.
И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений.
към текста >>

27. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка.
Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не тeopии и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни.
към текста >>

Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения.
Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър.
към текста >>

Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни.
Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист.
към текста >>

Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан.
Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко.
към текста >>

Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър.
Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко. При сегашните условия, в които се намира човечеството са необходими учени, които да научат хората как да живеят.
към текста >>

28. КОЛЕЛОТО НА СЪЗНАНИЕТО И ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото съзнание може да се уподоби на кръг, разделен от два диаметъра на четири части.
Тези смени на състоянията наричаме закон на редуване. Той обяснява промените, които стават в човешкото съзнание или в движението на колелото на съзнанието. Процесите, които стават в съзнанието, минават от механически в психически и обратно – от психически в механически. Пълненето и празненето на кофичките са механически процеси, радостта и скръбта са психически процеси. Човешкото съзнание може да се уподоби на кръг, разделен от два диаметъра на четири части. Когато се намира в първата част на кръга, в първата категория числа от 1 до 10, човек дохожда до най-голямото обезсърчение. Всеки човек трябва да мине през четирите положения на съзнанието, да се пробуди, да заживее по нов начин. Животът в първата четвърт на кръга наричаме живот на крайно обезсърчение, във втората – живот на обнадеждаване, в третата – придобиване на голямо богатство, в четвъртата – реализиране на нови идеали. В последната четвъртина се пробужда висшето съзнание на човека и той се изпълва с желание да служи на Бога и да живее за ближните си. Той раздава всичкото си богатство, без да изгубва нещо.
към текста >>

29. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км.
Тези елипси са много близки до кръга. Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката. Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него. Меркурий Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много на 23 градуса от Слънцето и се губи в лъчите му, затова много рядко се вижда по нашите земи. Ако се приеме плътността на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма плътност от Земята — 1:1. Венера Обикаляйки около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина.
към текста >>

Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния.
Има два спътника. Юпитер Юпитер е най-голямата планета от Слънчевата система. По маса надминава всички планети, взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от масата на Земята, но плътността му е 1/4 от земната. Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния. Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, тоест за една година изминава един зодиакален знак, а за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тази рязкост, която имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер застава в опозиция със Слънцето и почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на 4 месеца. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 млн. км. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава яркостта на звездите от първа величина.
към текста >>

Диаметърът му е средно 9,4 пъти по-голям от този на Земята.
Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 млн. км. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава яркостта на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9,4 пъти по-голям от този на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29,5 земни години, около оста си се движи много бързо и се завърта за 10ч. и 14мин. Оста му е наклонена спрямо орбитата под ъгъл 28 градуса, а на Земята е 2Ът. На Сатурн съществува по- голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние до Слънцето е 1,426 млн. км.
към текста >>

Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а плътността му малко надминава тази на водата - 1,3.
Средното му разстояние до Слънцето е 1,426 млн. км. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина. Заобиколен е от 10 спътника. Уран Със силни очи Уран едва се забелязва като малка звезда. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а плътността му малко надминава тази на водата - 1,3. Макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от земната. Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2,900 млн. км, обиколката около Слънцето прави за 84 години. Има 4 спътника.[2] Нептун
към текста >>

Диаметърът му е 4,3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1,2.
Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2,900 млн. км, обиколката около Слънцето прави за 84 години. Има 4 спътника.[2] Нептун Нептун се намира на разстояние 4,490 млн. км. Диаметърът му е 4,3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1,2. Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник. Плутон Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система.
към текста >>

Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи, че е 109 пъти по-голям от земния.
Забелязана е от американския астроном Томбан на 21 януари 1930 г. Той е отдалечен на 6 млрд. км от Слънцето - обиколката си около него извършва за 250 години. По блясъка си е подобен на звезда от 15-та величина и може да се види само с крайно силни телескопи. СЛЪНЦЕТО е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи, че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Плътността му е 1,4 пъти по-малка от тази на водата. Луната прави пълна обиколка около Земята за 28 дни. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните и колебанията на Земята в движението й по орбитата.
към текста >>

30. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

*3а да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален, на четири квадранта.
Значение на 12-е дома на хороскопа* ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *3а да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален, на четири квадранта. Всеки квадрант разделете на по три и ще получите дванадесет деления на кръга, които представят 12-те дома в хороскопа. Първият дом е под източния хоризонт, но в хороскопа Изток е откъм лявата ръка. Запад - откъм лявата. Север - отгоре и Юг - отдолу. Така е, защото при съставяне на тази система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа на юг.
към текста >>

31. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкият живот представлява един кръг, разделен на четири части от двата диаметъра.
В нея са вложени мислите и желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. Затова Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. Само Божественият Дух разбира законите, по които може да се преорганизира тази материя. В нея се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на душата, които да могат да я преработят тъй, както се преработва торът на земята. Човешкият живот представлява един кръг, разделен на четири части от двата диаметъра. Първата четвърт представя първите 7 години от живота и се занимава с физическото тяло. Втората четвърт представя вторите 7 години и се занимава с астралното тяло. Третата четвърт представлява други седем години и се занимава с мозъка, с умственото тяло. Последната четвърт представлява пак период от 7 години и се занимава с причинното тяло. След това пак се повтаря същия процес.
към текста >>

32. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

светове, открити чрез лещата е диаметър пет метра в САЩ.
В своя маршрут той спира на различни пристанища, на които част от пътниците слизат, а други се качват. Те наричат слизащите умиращи, а качващите се - раждащи се. В този път на земята всеки ден слизат по различни пристанища повече от двеста хиляди души; всеки час - над 8300; и всяка минута - около 140. Този наш кораб е много малък в сравнение е други от 380 мил. светове, открити чрез лещата е диаметър пет метра в САЩ. Космичната светлина идва от гигантски разстояния, от милиарди години и от милиарди далечни галактики, регистрирани чрез радиотелескопа. Ние нямаме органи, за да можем да си представим всичко това. Нашето въображение е бедно както за безкрайно голямото, така и за безкрайно малкото.
към текста >>

33. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

Навремето маслото се добиваше по съвсем естествен начин: млякото се изсипваше в съд наречен бучка, който представлява цилиндър с диаметър една педя и висок около един метър.
ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха две сестри от провинцията. Те носеха пълна кошница с праскови и няколко буци масло. Навремето маслото се добиваше по съвсем естествен начин: млякото се изсипваше в съд наречен бучка, който представлява цилиндър с диаметър една педя и висок около един метър. В него се поставя едно бутало, на което са издълбани няколко отвора. В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма. Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно. Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас!
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Когато кажа 16-22 см, имам предвид диаметъра на главата му.
Когато кажа 2! /2 или 3'/2 см, имам предвид широчината на неговия нос. Когато кажа 35 см, имам предвид неговото теме. Когато кажа 55 - 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава. Когато кажа 14-15-16 см, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му. Когато кажа 16-22 см, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т. н. На основание на същия закон по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси линии. Следователно колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни. От тук, колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, туй е признак и за по-голяма разумност. Същото нещо ще забележите и по кожата на тялото, по квадратчетата по нея, по космите, по тяхната дължина и т. н.
към текста >>

35. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита. На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
към текста >>

На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-високата точка на живота и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най-ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство (хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания). Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост.
към текста >>

36. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ - Борис Николов

Цветът трая дълго време, след това питата стана необикновено едра, тежка, почти половин метър в диаметър.
СЛЪНЧОГЛЕДЪТ Долу, пред приемната стая на Учителя, до салона, изникна слънчоглед. Дали го беше посял някой или случайно бе попаднало семенце, не зная. Но слънчогледът растеше за чудо силен. Той даде цвят голям, красив, златистожълт. Цветът трая дълго време, след това питата стана необикновено едра, тежка, почти половин метър в диаметър. Растенията черпят и невидими сокове. Те черпят от аурата на човека, от атмосферата на неговите чувства и мисли. Много невидими фактори има, които им влияят. В атмосфера на хармония и любов те виреят добре. Влезте в къщата на една домакиня, вижте цветята ѝ – по тях ще познаете как живеят хората в този дом.
към текста >>

37. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята.
Тези монументални строежи с удивително точните математически и астрономически данни, които са вградени в тях, са служили за астрономически обсерватории и като институти към тях. Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение.
към текста >>

Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина.
Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма: три процента имат съвършено неправилна форма, седемнадесет процента имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента имат спирални форми, каквато е и нашата Галактика. В света около нас - Макрокосмоса - имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви.
към текста >>

38. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това тяло се оказало съвсем малко с диаметър от 786 километра.
Всички тези отклонения на Планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите от тях сили и влияния, имащи значение както за живота на Земята (на първо място на човека), така и за взаимоотношенията между самите Планети. Спътниците, които някои Планети имат, са също важен елемент на тяхното влияние, но това ще бъде разгледано за всяка една Планета поотделно. През 1776 и 1772 години големите астрономи Тициус и Боде, след като създадоха закона, за който споменахме останаха учудени, че на дистанция 2,8 астрономически единици, което е равно на 420 000 000 километра от Слънцето, няма Планета и че пространството там е празно. Но много скоро се изясни, че там няма празнота. На 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се намирало точно в отбелязаното пространство между орбитите на Марс и Юпитер. Това тяло се оказало съвсем малко с диаметър от 786 километра. През следващите години там се откриват още много други Небесни тела, но вече все по-малки; празнината се попълва. За този рояк от парчета, наречени астероиди, интересно откритие е направил известният астроном д-р Олберст - един от най-ревностните им изследователи и откривател на някои от тях. Той е намерил бърз и ефективен начин за изследване орбитите на небесните образувания, а за тези късове открил, че орбитите им се пресичат в една точка на съзвездието ДЕВА, което му е дало правото и пълното основание да приеме, че тези късове не са нищо друго, освен парчета от разрушена Планета, разрушаването на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“.
към текста >>

39. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса.
- така, както това става в едно семейство, когато се ражда едно дете, след него друго и т.н. Както всяко дете, така и Планетите имат в началото нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С израстването си детето все повече се отдалечава от родителите си и по-малко има нужда от грижите им, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например планетата Плутон - най-отдалечената известна Планета. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса. При тези условия такова светло кръгче и такава температура какво могат да дадат за живота на Плутон - тъй, както ние го разбираме? Разумните Същества там са намерили други, неизвестни за нас възможности, за да могат да проявят Своя живот; знанието и мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по- могъщи Същества.“ Защото грамадното време от създаването на една далечна Планета способствува за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов Океан тласка бавно, но сигурно всяка създадена от Него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса - Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!“ Създадените от Звездното тяло мозъчни центрове, както вече отбелязахме, ни дават възможност за контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е ИДЕЙНИЯТ - светът на идеите.
към текста >>

40. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце.
В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват не защото са слаби, а защото са отдалечени. По този начин до нас съгласно Доплеровия принцип, идват силовите течения с по-къси вълни, които въздействуват предимно на по-горните слоеве от мозъчните центрове. Оттам е и силното, благородно въздействие върху планетата Вулкан. Това особено много се подсилва от могъщите Слънца в това съзвездие, известни с името РЕГУЛ (от първа звездна величина) и ДЕНОБЪЛ (от втора). Регул е ярко, величаво и много интересно Слънце. То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е измерена на около 14 000 градуса, докато на нашето Слънце има само 6 000. Благодарение на тази висока температура повърхността му е бяла. Физическите особености, които Регул има със своя размер, цвят и температура, както и намиращото се в това съзвездие друго величаво Слънце ДЕНОБЪЛ, а също така и много двойни слънца, и особено галактиката в това съзвездие са дали на планетата Вулкан много ценни качества, които тя чрез своето влияние предава на човека, когато мозъкът му е добре устроен. Една царственост, величава осанка, замах, възможности да ръководи и всякога да намира правилното и лесно разрешение на задачите, които среща, т.е контакт с идейния свят. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, и затова като негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия ЛЪВ.
към текста >>

41. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оттук приемаме, че нейното влияние е много силно, макар и размерите й да не са големи (има диаметър от около 3500 километра).
ЛУНАТА Ние приемаме по един безспорен начин, че качествата, които имат членовете на Слънчевото семейство - Луната и Планетите, т.е. онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тях, определя естеството на силовите течения и влиянието, което те имат върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. За Луната знаем, че е най-близкото до Земята Небесно тяло. Отстои от нея средно на 385 000 километра, като най-близко (при Перихелий) идва на 356 410 километра, а при най-далечно (при Афелий) - на 406 740. Оттук приемаме, че нейното влияние е много силно, макар и размерите й да не са големи (има диаметър от около 3500 километра). Разликата от най-далечното и най-близкото й положение спрямо Земята е равно на 50 330 километра, което за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието й при Перихелий е много по-силно, отколкото при Афелий. При Перихелий тя изминава за едно денонощие 14 -15 градуса, а при Афелий - към 12. Малкият размер, както вече отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по-обикновените и повърхностни прояви на човека (интелектуални, емоционални или подтика за творчество). Хората със силно лунно влияние - Лунните типове - достигат най-много до средна интелектуалност.
към текста >>

42. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той има диаметър около 5000 километра.
МЕРКУРИЙ Втората планета от Слънчевото семейство е Меркурий със символичен знак //. Неговите размери в сравнение с другите Планети са сравнително малки. Той има диаметър около 5000 километра. Понеже се движи в орбита между тази на Земята и Слънцето (вътрешна орбита), той се приема за вътрешна Планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото.
към текста >>

43. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нейният диаметър е близък до този на Земята и е около 12400 километра, а земният е 12800, затова често се казва, че те са Планети- близнаци.
Тази Планета е известна като Вечерница и Зорница и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своя максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, която е най-ярката звезда - слънце, върху Небесната сфера. Говорим при Венера за максимален блясък, защото той се мени: когато е най-силен, е минус четвърта звездна величина, а когато е минимален, е от минус трета. Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър е близък до този на Земята и е около 12400 километра, а земният е 12800, затова често се казва, че те са Планети- близнаци. Поради сравнително по-големия си размер тя засяга с влиянията си и по-сериозни изяви на човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Фиг. 9. Женски Венерин тип Силовите течения на Венера чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове които се намират отстрани на предната централна част на челото. Затова хора, които имат ясно изразено влияние на Венера притежават добре оформена и развита тази част.
към текста >>

44. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той има диаметър около 6 800 километра, което е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12 800.
МАРС Марс е петата Планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6 800 километра, което е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12 800. Орбитата на Марс (пътят му около Слънцето) е много разтеглена елипса с ексцентрицитет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (при Перихелий) е на 206 милиона километра, а най-далечното (Афелий) е на 249 милиона. Тук съществува разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е равна на около 2 земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса.
към текста >>

45. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята.
към текста >>

Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята.
Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересните и ясно изразени Юпитерови влияния, което тласка живите форми на Земята към една жажда за активност и за постигане на първенство.
към текста >>

Гледан с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма (сплеснатост на атмосферата): полярният му диаметър е 234 800 километра.
Същото е и за човека: устремът му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, давайки му вяра и сила да не се смущава от пречките, спънките и трудностите, които животът всякога поднася. Оста на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита (само 3 градуса отклонение), което говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система тази планета е пострадала много малко. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността на него да цари вечна пролет, т.е годишни времена като на Земята там няма. А влиянието му придава на живите форми на Земята и на човека ценната дарба да могат винаги да се докосват, да влизат в контакти да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите, те най-добре дават възможност за израза, реализирането и методите за осъществяване на поставената задача. Гледан с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма (сплеснатост на атмосферата): полярният му диаметър е 234 800 километра. а екваториалният -143 600, следователно имаме разлика от 8 800 километра, която е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние (поради голямата скорост на въртене и липса на промяна в посоката на оста му) един устой, издръжливост на всички напрежения и неприятности при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, е особеността по наблюдаваната му повърхност. От всички Планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп, особено в района около екватора, защото този район най-добре се вижда. Тази характерност трябва да приемем, че съществува и на по-големите ширини, но поради сферичната форма на Планетата тя по-слабо се наблюдава.
към текста >>

Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник.
някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три.
към текста >>

Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра.
Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер.
към текста >>

Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три.
Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят.
към текста >>

По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години.
Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди в действителност не са слаби и нямат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплер. до нас достигат само теченията с къси вълни, които действуват върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на юпитеровото влияние топло, бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и многото мъглявини отделни звезди не могат да се видят в него, а се вижда само общ куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всякаква работа и задача имат хората под силното влияние на Юпитер. Всякога, когато имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва им и смелост за действие и увереност в добрия изход на поставеното.
към текста >>

46. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на Планетата не е еднакъв - при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000.
В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда. Диаметърът на Планетата не е еднакъв - при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000. Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен слой се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите - за по-малко. Това не може да ни даде основание да приемем, че и самата Планета се завърта около своята ос за същото време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлина, а светлинните петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи, говори (както и при Юпитер), че при тази Планета има процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила.
към текста >>

Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина.
По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар.
към текста >>

Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера.
При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. За голямо съжаление не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата. Както за другите Планети, така и за Сатурн, Саабей е определил, че за създаването и оформянето й са взели участие небесните образувания в Зодиакалното съзвездие КОЗИРОГ. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния Екватор и може да се наблюдава най-добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но, общо взето, те са много слаби.
към текста >>

47. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата.
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година. Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути.
към текста >>

Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година. Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта. Ние приемаме, както и при другите два случая. Че самата Планета се върти много бързо, и за по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината.
към текста >>

Тази мъглявина има размер 300 000 Астрономически единици, или с други думи, за да получим диаметъра й, ще трябва да умножим 300 000 по 150 000 000 километра.
Това съзвездие се вижда най- добре през нощите от август до октомври. В него Слънцето престоява от 22 януари до 22 февруари. То заема обширна област от Небесната сфера. С просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. В него съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необикновено висока температура от 130 000 градуса, която е създала светла мъглявина от светещи силови частици. Тази мъглявина има размер 300 000 Астрономически единици, или с други думи, за да получим диаметъра й, ще трябва да умножим 300 000 по 150 000 000 километра. Звездата, която е в центъра на тази мъглявина, е влязла в един нов етап на своята еволюция като звезда - Слънце, етап, при който тя започва да се разпада на много активни светещи силови частици, които, разпространявайки се със скорост 2000 - 3000 километра в секунда, образуват този светъл облак, който и в момента (до нейното пълно разпадане) продължава да нараства. В този светъл облак ще се създадат условия за създаване на нови Небесни образувания, които ще оформят нова звездна система - нова галактика. В момента там е налице нов етап на еволюционния процес. Това именно събитие във Водолей подсилва влиянието на Уран за търсене и създаване на нещо ново. Защото всяка нова творба в Природата е нещо, което досега не е било; тя не приема нещо да се повтаря и винаги в своята непрекъсната творческа проява създава нещо ново.
към текста >>

48. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с относително тегло (плътност на общата му маса) от 2,3.
Тези центрове създават и тласкат човека към познаване на по-висшите светове, извън заобикалящия ни триизмерен свят. Такива хора имат и подтик към обединение, към създаване на ИДЕИНИ ОБЩЕСТВА, където ясно е изразен стремежът към познаване на по-висшите светове, което създава възможност за по-бърза еволюция на човека. Тези качества на нептуновото влияние, този стремеж към по-висшето създава у човек и способност към различни видове изкуства. Това не е нищо друго, освен стремеж и възможност към едно занимание от по- висш порядък, имащо за задача да поднесе нещо по-съвършено от това, което ни заобикаля, т.е изява на по-съвършените светове. Тези творби въздействуват облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми и по-специално на човека. Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с относително тегло (плътност на общата му маса) от 2,3. И тук, както и при другите Небесни образувания с малка плътност, съществуват същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км. Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека.
към текста >>

Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км.
Тези качества на нептуновото влияние, този стремеж към по-висшето създава у човек и способност към различни видове изкуства. Това не е нищо друго, освен стремеж и възможност към едно занимание от по- висш порядък, имащо за задача да поднесе нещо по-съвършено от това, което ни заобикаля, т.е изява на по-съвършените светове. Тези творби въздействуват облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми и по-специално на човека. Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с относително тегло (плътност на общата му маса) от 2,3. И тук, както и при другите Небесни образувания с малка плътност, съществуват същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км. Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо.
към текста >>

Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник.
Най-далеч от Земята отстои, когато е по правата линия Земя - Слънце - Нептун, при т.нар. СЪВПАД. Тогава влиянието на Нептун е най-слабо. Нептун обикаля около Слънцето за 164,78 Земни години,със средна скорост от 5,43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени.
към текста >>

Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра.
Нептун обикаля около Слънцето за 164,78 Земни години,със средна скорост от 5,43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени. Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната). Установено е също, че и Нептун има топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата му отдалеченост не се забелязва.
към текста >>

49. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра.
От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел. който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса). Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26. За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра. Такъв малък размер при такава голяма плътност е неприемлив в случай за една Планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговия размер. И други астрономи, освен Кьопер, приемат, че Плутон има малък размер и че даже е най-малката Планета в Слънчевата система, което е неприемливо от гледището на Астрологията. Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата на Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този на Нептун. Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьопер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер?
към текста >>

Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата на Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този на Нептун.
Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26. За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра. Такъв малък размер при такава голяма плътност е неприемлив в случай за една Планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговия размер. И други астрономи, освен Кьопер, приемат, че Плутон има малък размер и че даже е най-малката Планета в Слънчевата система, което е неприемливо от гледището на Астрологията. Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата на Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този на Нептун. Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьопер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на Планетата има температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или предимно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата.
към текста >>

Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра.
И други астрономи, освен Кьопер, приемат, че Плутон има малък размер и че даже е най-малката Планета в Слънчевата система, което е неприемливо от гледището на Астрологията. Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата на Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този на Нептун. Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьопер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на Планетата има температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или предимно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата. Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо.
към текста >>

Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло.
Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца върху диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което Астрологията приема, че на тази Планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. Въз основа на останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност с това, което е налице при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по една орбита на крайно разтеглена елипса, каквато никоя друга Планета няма. Тази орбита има екцентрицитет от 0,25. Най-малкото му разстояние до Слънцето (в Перихелий) е 4 425 милиона километра, а най-голямото (при Афелий) е 7 375 милиона километра.
към текста >>

Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце, а неговата светимост е 22 000 пъти по-голяма.
В ясна и безлунна нощ в съзвездие Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червея цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което тя е наречена с това име - от думата „Арес” означаваща „Марс”. По своя гигантски размер тази звезда е втора след звездата Б е т е л г е й з е, най-ярката от съзвездието Орион. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце, а неговата светимост е 22 000 пъти по-голяма. Тази звезда принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят. Небесни образувания - Планети, Слънца. В съзвездие Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда.
към текста >>

Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години.
В съзвездие Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал.
към текста >>

50. Планетата зад Плутон – Хано - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата.
В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за звездите в това съзвездие и в този звезден куп е, че всички те се движат Успоредно в пространството с почти еднаква скорост. Това е изключително важно за тяхното влияние, което дава подтик и устрем към ред и дисциплина. В другия звезден куп - Хаидите, най-ярките видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата част на този звезден куп се намира червеният гигант Алдебаран - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик, от 0,85 звездна величина. Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Този гигант дава много ярък и силен белег върху влиянието на съзвездието Бик за голямата жизненост активност на всички процеси в организма на човек, при когото влиянието на това съзвездие е силно изразена Интересното в звездния куп Хаидите е, че всички звезди там се движат с непонятна за нас скорост, неотбелязвана в други звездни купове, поради което този звезден куп често се нарича „движещ си звезден куп”. С тази огромна скорост на звездите си той придава на своето влияние също голяма жизненост и възможност за притежаване на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата звездни купа (както вече отбелязахме за Зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове), придават със своите влияния освен това, което отбелязахме, но още и една мекота, топлота майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - т.нар. Ракообразна мъглявина Тази светла мъглявина е подобна на онази, която има в съзвездието Водолей и за която вече отбелязахме, че е създадена от звезда, преминаваща в нов етап на своя еволюционен път чрез разпад на силови ядра, от които ще се създадат звездите на нова галактика.
към текста >>

51. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър.
РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН Когато беше формулиран познатият ни от историята на астрономията закон на Тициус- Бод, който определя средните дистанции на Планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2,8 Астрономически единици няма Планета и че пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро се изясни, че това не е така. В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър. Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Ц е р е р а, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това се откриват там и други Небесни образувания, също с малки размери - по-малки от Церера. Мястото следователно не е било празно. С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, който всъщност е бил лекар, д-р О л б е р с т, откривайки още няколко малки планети в това Пространство. Скоро се изяснило,че между Марс и Юпитер има цял пръстен от малки Небесни тела, различни по размер.
към текста >>

Звездата Спика е от първа величина с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта й е осем хиляди пъти по-голяма от слънчевата.
С произхода на този пръстен най-старателно се е заел д-р Олберст и след много внимателни изследвания той приел, че между Марс и Юпитер, на дистанция 2,8 Астрономически единици, определена от закона на Тициус-Боде, е имало и се е движела Планета, която, както отбелязва Олберст, е била по размер почти толкова, колкото и Земята. Това Небесно тяло- планета, Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са я нарекли Фаетон, което ще рече Лъчезарната. Тази планета излъчвала устойчиви силови течения от най-красиво естество, създавала и зараждала в Природата на Земята, в живите форми и в човека най-красивите и възвишени чувства, които, които ние определяме с понятието Любов в най-чистия и безкористен смисъл. За създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ДЕВА, на което Саабей и древните звездобройци са дали образа на красива девойка с крила на гърба си, която държи на гърба си житни класове, на върха на които ярко грее Слънце-гигант С п и к а. На това съзвездие е даден най-красивият от всички останали образи на Зодиакалните съзвездия. Звездата Спика е от първа величина с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта й е осем хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Девойката с криле и житни класове в ръце, на върха на които грее яркото слънце Спика, лети и е навсякъде, където има нужда да се нахрани и помогне безкористно на всеки, който има нужда. В съзвездие Дева има много интересни Небесни образувания. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 95 звезди, най-ярката от които, както отбелязахме, е Спика. Между тях има много променливи със своя блясък звезди, което говори, че са Слънца с Планети около тях. Има също и двойни звезди, което не е нищо друго, освен високоорганизирани Слънчеви системи (спътниците на централното Слънце са също Слънца).
към текста >>

52. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които, благодарение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е.
Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор със своите дълги вълни придават при по- издигнатите типове подтик към мисъл и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота. При елементарните типове - склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак Слънцето Вулкан се намират от 22 юни, когато те правят своя поврат и тръгват на юг, до 22 юли, давайки прощален изблик на топлина, светлина и други блага, които носят и раздават с майчина щедрост от двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове има един принос км подтик и щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по- голяма привързаност към своето. В Дева Слънцето и Вулкан се намират от 22 август до 22 септември. Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които, благодарение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е. качества за водачи на хората към нови идеи. При по-елементарните типове - подтик към а т е и з ъ м, безверие и отричане ни порядъка въобще. Във Везни Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това с единственото Зодиакална съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни. Двата гиганта-слънца, които има в това съзвездие (единият син, другият жълт, почти еднакви по размери, подобни па блюдата на тези везни), тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност и взискателност, според която всяко нещо се върши като проява на изкуство.
към текста >>

Това съзвездие е богато на звезди и на ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 22 хиляди пъти по-голяма.
Във Везни Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това с единственото Зодиакална съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни. Двата гиганта-слънца, които има в това съзвездие (единият син, другият жълт, почти еднакви по размери, подобни па блюдата на тези везни), тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност и взискателност, според която всяко нещо се върши като проява на изкуство. При по елементарните има тенденция към едно престараване, извратеност в подробностите за всяко нещо, пресилен грим по лицето. В Скорпион Слънцето и Вулкан се намират от 22 октомври до 22 ноември. Това съзвездие е богато на звезди и на ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 22 хиляди пъти по-голяма. И други една звезда, която с огромната си енергия, която излъчва в количество 400 000 пъти по-голямо от това не Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан върху родения човек голям, несъкрушим прилив на енергии, предимно в емоционалната област, която при облагородените типове ще се изрази в творчество и сила за ръководство, а при примитивните - в жажда за рушения и тирания. Двата Звездни купа М6 и М7, които се намират в това съзвездие, придават на двата типа хора оттенък (особено при по-интелигентните) към едно по-милосърдно и топло отношение към всичко и всички, с които имат отношения. В Стрелец Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22декември. Това извънредно богато на Небесни образувания съзвездие, в посока на което се намира центърът на нашата галактика, а също и голям брой звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра X е р о н - най- мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, който причинява страдания на хората.
към текста >>

Това съзвездие е със сравнително голям брой звезди, най-интересната от които е една от най-горещите, с температура от 130 000 градуса, около която се намира една от най- светлите мъглявини с диаметър от 300 000 астрономически единици.
Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие. Самото съзвездие Козирог е по-бедно на звезди и няма ясно изразени Небесни образувания. Звездите в него са със слаба светлина (много са отдалечени от нас), което придава на влиянието на Вулкан върху по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си, размисъл за търсене на истината, ограниченост към външните изяви и по- голямо внимание към вътрешния живот. На елементарните типове придава стремеж към ограничаване във всички направления - ограничаване на околните, скържавост и недоволство от всичко и всички. Във Водолей Слънцето и Вулкан се намират от 22 януари до 22 февруари. Това съзвездие е със сравнително голям брой звезди, най-интересната от които е една от най-горещите, с температура от 130 000 градуса, около която се намира една от най- светлите мъглявини с диаметър от 300 000 астрономически единици. Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своя еволюционен път. Това придава на влиянието на Вулкан при по-висшите типове стремеж към новото, разумното, оригиналното, също и подсилване на нервната система, оттам и ясно изразено реагиране към всичко. На по-примитивните и с лоши аспекти типове придава стремеж към нервност и чудачески прояви. В Риби Слънцето и Вулкан се намират от 22 февруари до 22 март. В това съзвездие макар и да има доста звезди, те са с много слаб блясък поради голямата си отдалеченост от нас и липсват други Небесни образувания с ярка изразеност.
към текста >>

53. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята.
В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците. Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята. Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770. Това ни дава основание да приемем, че размерът на силите й е от малките и че не е особено трудно да се превъзмогва нейното влияние. Тя е по-голяма само от Меркурий. Марс е първата външна планета зад орбитата на Земята и се движи на едно разстояние между 206 и 249 милиона километра. Движи се по елипса, сравнително разтеглена, с едно междуфокусно разстояние от 43 милиона километра.
към текста >>

Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770.
Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята. Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770. Това ни дава основание да приемем, че размерът на силите й е от малките и че не е особено трудно да се превъзмогва нейното влияние. Тя е по-голяма само от Меркурий. Марс е първата външна планета зад орбитата на Земята и се движи на едно разстояние между 206 и 249 милиона километра. Движи се по елипса, сравнително разтеглена, с едно междуфокусно разстояние от 43 милиона километра. Това значи, че Слънцето в своя устрем влачи след себе си планетата с известна мъка.
към текста >>

Като се има обаче предвид, че диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, то очевидно е, че всяка точка от нейната повърхнина ще има много по-малка линейна скорост от която и да било точка на Земята.
Не са забелязани и плътни дъждовни облаци, което показва същото. Липсата на планини и по-големи възвишения говори, че геологически планетата не е много активна. Движението е един много верен показател за еволюционния процес, в който дадено тяло се намира. Там, където има движение, там има и разумност. Завъртането на Марс около своята ос става за 24 часа и 37 минути, значи малко по-бавно от това на Земята. Като се има обаче предвид, че диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, то очевидно е, че всяка точка от нейната повърхнина ще има много по-малка линейна скорост от която и да било точка на Земята. Освен това, както на Земята, така и на Марс оста на въртенето не е постоянна, тя мени своето място, като описва една окръжност. Земната ос описва тази окръжност за 26000 години, а марсианската, според изчисленията, за 183000 години. Тук имаме една очевидна бавност в движението на Марс. Това показва, че еволюционният процес при Марс е по-бавен от този на Земята. За еволюционната скорост на Земята учените привеждат следния пример.
към текста >>

Единият от тях, наречен Фобос, се движи на разстояние 9354 километра от нея, обикаля я за 7 часа и 39 минути и има диаметър 16 километра.
Последните изследвания, както и снимките, направени от изпратените през 1971 г. космични станции, показват, че на повърхността на Марс има много кратери. Тези кратери са следи от паднали късове на разрушената планета с орбита между Марс и Юпитер. Американският астроном А. Хол открива, че около планетата се движат два спътника. Единият от тях, наречен Фобос, се движи на разстояние 9354 километра от нея, обикаля я за 7 часа и 39 минути и има диаметър 16 километра. Деймос, както се нарича другият, има диаметър от 8 километра, движи се на разстояние 23487 километра от Марс и го обикаля за 30 часа и 17 минути. И с най-силните телескопи те не се виждат като кръгчета, за да може да се установи точният им диаметър. Освен това направените наблюдения през 1945 година от американския астроном Шарплес показват, че Фобос ускорява своето движение, което в резултат води към едно бавно, но сигурно доближаване на този спътник до планетата и според изчисленията той ще трябва да падне след около 70 милиона години. Такова нещо навярно ще се установи и за Деймос. Съвсем ясно е, че това не са редовни спътници, а късове от разрушената планета, които все още не са паднали и се въртят около Марс, привлечени от притегателната му сила.
към текста >>

Деймос, както се нарича другият, има диаметър от 8 километра, движи се на разстояние 23487 километра от Марс и го обикаля за 30 часа и 17 минути.
космични станции, показват, че на повърхността на Марс има много кратери. Тези кратери са следи от паднали късове на разрушената планета с орбита между Марс и Юпитер. Американският астроном А. Хол открива, че около планетата се движат два спътника. Единият от тях, наречен Фобос, се движи на разстояние 9354 километра от нея, обикаля я за 7 часа и 39 минути и има диаметър 16 километра. Деймос, както се нарича другият, има диаметър от 8 километра, движи се на разстояние 23487 километра от Марс и го обикаля за 30 часа и 17 минути. И с най-силните телескопи те не се виждат като кръгчета, за да може да се установи точният им диаметър. Освен това направените наблюдения през 1945 година от американския астроном Шарплес показват, че Фобос ускорява своето движение, което в резултат води към едно бавно, но сигурно доближаване на този спътник до планетата и според изчисленията той ще трябва да падне след около 70 милиона години. Такова нещо навярно ще се установи и за Деймос. Съвсем ясно е, че това не са редовни спътници, а късове от разрушената планета, които все още не са паднали и се въртят около Марс, привлечени от притегателната му сила. Това пък, от своя страна, допълва влиянието на Марс с една черта на жажда да се руши, без да се държи сметка има ли или няма смисъл.
към текста >>

И с най-силните телескопи те не се виждат като кръгчета, за да може да се установи точният им диаметър.
Тези кратери са следи от паднали късове на разрушената планета с орбита между Марс и Юпитер. Американският астроном А. Хол открива, че около планетата се движат два спътника. Единият от тях, наречен Фобос, се движи на разстояние 9354 километра от нея, обикаля я за 7 часа и 39 минути и има диаметър 16 километра. Деймос, както се нарича другият, има диаметър от 8 километра, движи се на разстояние 23487 километра от Марс и го обикаля за 30 часа и 17 минути. И с най-силните телескопи те не се виждат като кръгчета, за да може да се установи точният им диаметър. Освен това направените наблюдения през 1945 година от американския астроном Шарплес показват, че Фобос ускорява своето движение, което в резултат води към едно бавно, но сигурно доближаване на този спътник до планетата и според изчисленията той ще трябва да падне след около 70 милиона години. Такова нещо навярно ще се установи и за Деймос. Съвсем ясно е, че това не са редовни спътници, а късове от разрушената планета, които все още не са паднали и се въртят около Марс, привлечени от притегателната му сила. Това пък, от своя страна, допълва влиянието на Марс с една черта на жажда да се руши, без да се държи сметка има ли или няма смисъл. Такова е общо влиянието на Марс, когато той е в силна позиция при раждането на човека.
към текста >>

54. Гонене през кръга. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

в диаметър и в него застава едно дете.
ГОНЕНЕ ПРЕЗ КРЪГА Децата са събрани на куп. Начертава се кръг с тебешир около 45 см. в диаметър и в него застава едно дете. То повиква по име друго дете и почва да брои до десет. След това гони детето, а гоненото, преди да се върне на мястото си, трябва непременно да мине през кръга. Ако извиканото дете е ударено преди да се върне на мястото си, то заема мястото на детето в кръга. Ако първото дете не улови гоненото, то се връща в кръга и извиква друго дете и го гони по същия начин. Така играта продължава.
към текста >>

55. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна.
И така, да се повърнем пак към нашия предмет. Видехме, че на слънцето кипи мощен живот. То пулсира ритмично, тупти като същинско сърце. Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години. И интересни са фотографските изследвания на С. Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна. Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце. От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни органи“. Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив организъм, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност. Тия данни, проверявани от незапомнени времена от всички окултни школи, от цялата онази дълга верига адепти, които са правили своите научни изследвания с помощта на онова виждане, за което в начало ви поменах, трябва да се имат пред вид, ако човек иска да си състави един по-широк мироглед.
към текста >>

56. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

124 „Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4 - 5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава).
Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя, братя, искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо. ___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър- председател чрез преврат. 124 „Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4 - 5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни. 125 Железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене. 126 Стара планина. 127 Днешно с. Черково - намира в община Карнобат, област Бургас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24026489257812