Търсене в текстове за 'Диаметър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
към текста >>

2. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра.
Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти.
към текста >>

Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури.
Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури.
към текста >>

Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2].
лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата.
към текста >>

ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен.
Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани.
към текста >>

Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто.
към текста >>

Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

има диаметър, който е равен на около 30 см.
— всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди. Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7].
към текста >>

4. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози.
към текста >>

Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина.
който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой.
към текста >>

5. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра.
Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената. Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност.
към текста >>

Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра.
В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената. Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км.
към текста >>

Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система.
Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената. Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра.
към текста >>

Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км.
Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге. в сравнение с това необятно тяло, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително. Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела.
към текста >>

Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра.
Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти. Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге. в сравнение с това необятно тяло, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително. Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела. Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа величина.
към текста >>

6. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

опозиция или противостояние – отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака.
Новолунието представлява съвпад на Слънцето и Луната. 2. секстил – отстоянието между двете планети е 1/6 от кръга = 2 знака = 60°; аспектът представлява страна на вписан в зодиака правилен шестоъгълник. 3. квадрат – отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат. При първа и последна четвърт на Луната, последната се намира в квадратура със Слънцето. 4. тригон – отстоянието между планетите е 1/3 от кръга = 4 знака = 120°; аспектът образува страна на вписан в зодиака равностранен триъгълник. 5. опозиция или противостояние – отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция. 6. паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него. Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела. * Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекти. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително.
към текста >>

7. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра.
Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето. Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от тялото е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните. Нашите подобни ще бъдат страшни великани, чийто ръст ще бъде 5000 пъти по-висок от Айфеловата кула (300 метра), или по-добре, те ще стигнат височината на една планина, която ще бъде 170 пъти по-висока от най високите върхове на Хималаите. Една пчела, увеличена в същите размери, ще бъде няколко десетки хиляди метра. Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра. Из в. "Мир". Френологична карта, със символични изображения на разните склонности и способности и тяхното месторазположение в човешката глава – от Р. Н. Фаулър. Картата е придружена с "Ръководство за френологични изследвания" от Ив. А. Изворски.
към текста >>

8. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Диаметърът на млечния път ще е около 30,000 светлинни години, следователно по-малък, отколкото го пресмятат астрономите.
Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от взаимното притегляне на отделните тела в кръговръщателната система на млечния път, е много голямо, докато в планетните системи то е съвсем незабелязано. Според това предположение нашето слънце би било отдалечено от центъра на кръговръщението на млечния път 25,000 светлини години и това кръговращение би траяло 200 милиона години, ако скоростта е 300 км. в секунда. Всички движения в тая система се извършват според смущенията по закона на Кеплер. Диаметърът на млечния път ще е около 30,000 светлинни години, следователно по-малък, отколкото го пресмятат астрономите. Доказателства за тая необикновено смела теория се намира в това. че твърде бавните промени в положението, които се появяват в звездите, а освен това и приближаването на звездите към нас или отдалечаването им, което можем да отмерим точно чрез отместването на спектралните линии, се сравняват с ония промени, които би могло чрез изчисления да се извлекат от гореспоменатата теория. Предположението, че целият млечен път се върти, е много смело, но не може да се твърди, че е невъзможно. Постоянни прояви у отделни спирални мъгли и в Андромедовата мъглявост доказват донякъде това твърдение. Проблемата на храненето, от зъболкар Михаил Стоицев.
към текста >>

9. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км.
Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите.
към текста >>

(Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти).
Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама.
към текста >>

Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера.
След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити.
към текста >>

Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето.
Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера.
към текста >>

10. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Както индуктираните, така и контролните яйца се намирали в малки кристални панички с диаметър 4-5 см.
Бяха направени изпърво предварителни опити, за да се установи съществуването на митогенни лъчи в самите яйца. Яйцата на тези две животни бяха употребени като източник на лъчи (индуктор), а за детектор служили квасните гъбички Nadsonia. Резултатът бил положителен, т.е. установило се съществуването на митогенни лъчи в яйцата. След това се пристъпило към главните опити; яйцата били облъчени с митогенни лъчи от разни източници: изолирано жабешко сърце в физиологичен разтвор; сърце и хемолимфа на рак. Както индуктираните, така и контролните яйца се намирали в малки кристални панички с диаметър 4-5 см. В тях наливали вода с височина 8 мм. Индукционният източник, напр. жабешко сърце, бил поставен върху една кварцова плочка, която със специално стояло била поставена върху кристалната паничка. Разстоянието между индукционния източник и дъното на кристалната паничка било около 1 см. Яйцата били изложени на индукционно действие 10 минути, а в някои случаи 5.
към текста >>

11. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце.
Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него. Ако нашето слънце би било в тая мъглявост, не бихме могли да го видим даже и с най-силния телескоп. За да пътува светлината от единия край до другия край на тая мъглявост, необходими са 6,500 години. Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред величието на безграничната вселена. * * * Що е красота?
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.).
Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
към текста >>

13. DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Диаметърът на спиралната мъглявост "Месиер 31" е около 46,000 светлинни години, а на "Месиер 33" – на 150,000.
По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина. Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък часовник. Светлината според Шаплей се нуждае от 200,000 светлинни години, за да изходи нашата звездна система от единия до другия край. Вън от нашата звездна система спиралните мъглявости "Месиер 31" и "Месиер 33" са отдалечени една от друга около 900,000 светлинни години. Диаметърът на спиралната мъглявост "Месиер 31" е около 46,000 светлинни години, а на "Месиер 33" – на 150,000. Поддържа се, че всяка една от тия мъглявости съдържа милиони звезди, които, средно взето, са по-големи от нашето слънце. Може да се приеме с доста голяма положителност, че всяка една от хилядите големи спирални мъглявости образуват, всяка за себе си, огромни звездни системи, които се намират на грамадни, неизмерими разстояния от нас. Светлината, която иде до нас от тия звезди, е имала нужда, може би от 20, 50 или сто милиона години, за да достигне до нас. Слънчеви лъчи>/b>. Музика, движение и говор от Учителя.
към текста >>

14. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера.
Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята. Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго. Когато Париж стана столица през 506 г., приблизителният съвпад бе още ясен. Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система. Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера. Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една права, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад.
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.).
към текста >>

16. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата.
Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие. Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни.
към текста >>

Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп.
Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни. На това нещо Хубард е бил подтикнат от произвеждането на постоянни вълни — по количество и размер, — между колебателя и отражаващата повърхност.
към текста >>

17. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

в диаметър — превишавайки повече от 18 пъти диаметъра на земята.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Слънчевите петна и животът на земята Ето що казва Кузнецов за слънчевите петна в статията си .Влияе ли слънцето върху хората? "[1]: „Единадесетгодишният ритъм на слънчевия живот се наблюдава във всичките му явления, но най-рязко се проявява в количеството и размерите на слънчевите петна. През времето на максимума на слънчевите петна, последните са огромни по размери и по число. Така напр., в края на февруари 1917 година петната са се отличавали със своята изключителна големина — 250,000 км. в диаметър — превишавайки повече от 18 пъти диаметъра на земята. Спокойният период — минимумът на слънчеви петна — продължава три години. След това петната постепенно се увеличават и достигат максимум, който продължава около три години. Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр.
към текста >>

18. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

в диаметър и тежат 3 кг.
„Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е посветена на това. Миналата година реализирах творбата „Знамето на новото човечество“ Тези дни прочетох отУчителя: „време е да се развее бялото знаме на мира.“ Тези неща ме карат да мисля така: Това не е никакво съвпадение. Това е вдъхновено от Учителя. Много съм благодарен за това. Моите творби са до 65 см. в диаметър и тежат 3 кг. За тази техника "цизелиране", те са от максимален размер. Ако искам да премина до 1 м, имам нужда от нова инсталация и от чужда физическа помощ. Най-голямата работа от този род е 55 см - единствена, която видяхв Стокхолмския музей - щит на един италиански принц с военен мотив. Моите творби нямат стойност, понеже за това изкуство не се пише и не желаят да пишат. То не е интересно според тях.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра.
Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите?
към текста >>

Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация.
А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те.
Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12.
към текста >>

Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае.
Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега.
към текста >>

Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси.
към текста >>

Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък.
А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.
към текста >>

Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание.
И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка.
Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни.
към текста >>

Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения.
Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър.
към текста >>

Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни.
Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист.
към текста >>

Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан.
Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко.
към текста >>

Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър.
Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко. При сегашните условия, в които се намира човечеството са необходими учени, които да научат хората как да живеят.
към текста >>

22. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката.
Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и с диаметър 2 см.
В скоро време те така почнали да действат върху стрелката, че тя много пъргаво следвала всяко движение на неговата ръка. Преди почването на всеки опит, графът трябвало да се съсредоточи: понякога се случвало да не сполучи, но, след малка почивка, опитът пак сполучвал и могъл да бъде повтарян произволно. Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това. Но и техните се движели също така, както стрелката на компаса, който бил на масата. Особено интересен е бил опитът, при който графът вземал в ръката неонова лампа, дълга 10 см. и с диаметър 2 см. Той я държал в лявата си ръка, като движел показалеца на дясната си ръка по нейния край Тогава, при всяко допиране на пръста, лампата светвала. Този опит бил извършван вечер, при намалено осветление, а също и денем, когато лесно би могло да се открие всека мистификация. Пресметната било, че за подобно осветление, потребно било да се вкара о лампата електричество с 175 волта. Граф Берени бил сега на 63 години. Той открил случайно своята чудна способност: веднъж търкал с пръсти едно парче фланела н отведнъж видял множество електрически искри, които силно пращели.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения.
към текста >>

Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път.
С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейният диаметър е 3.480 км.
Нептун е 30 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята. Меркурий обикаля Слънцето за 88 денонощия; Венера — за 224 денонощия; Земята — за 365 денонощия; Марс употребява близо 2 години за да завърши своето пътешествие около Слънцето. Юпитер — 12 години; Сатурн — 29 години; Уран — 84 год. и Нептун — 165 г. Земята има един сателит (спътник) Луната, която е на разстояние 384,000 км. Нейният диаметър е 3.480 км. Тя обикаля земята за 27 дена и 8 часа. По обем Слънцето е 1,280,000 пъти по грамадно от Земята. Диаметърът на Земята е 12,742 км. Слънцето, това великолепно светило, е източник на нашето съществуване и на онуй на всички планети. Туй исполинско и висше кълбо е по-обемисто от един милион пъти и по-тежко 324,000 пъти от земята.
към текста >>

Диаметърът на Земята е 12,742 км.
и Нептун — 165 г. Земята има един сателит (спътник) Луната, която е на разстояние 384,000 км. Нейният диаметър е 3.480 км. Тя обикаля земята за 27 дена и 8 часа. По обем Слънцето е 1,280,000 пъти по грамадно от Земята. Диаметърът на Земята е 12,742 км. Слънцето, това великолепно светило, е източник на нашето съществуване и на онуй на всички планети. Туй исполинско и висше кълбо е по-обемисто от един милион пъти и по-тежко 324,000 пъти от земята. Земята изминава на ден средно по 2.544.000 км. или в час по 106,000 км. или в секунда 29.500 км.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което показва отношението на дължината на окръжността към диаметъра й.
В Хеопсовата пирамида е включено и едно от най-бележитите числа в геометрията, именно числото пи. Приблизителната му стойност е 3.1416. И наистина, ако вземем полупериметъра на основата ((232.805/2) x 4) ще получим числото 465.610. Като се раздели това число на височината на пирамидата (148.208), ще се получи точно 3.1416, сиреч, приблизителната стойност на числото пи. Ясно е, че египетските математици със знаели от най-дълбока древност числото. което показва отношението на дължината на окръжността към диаметъра й. При това, те с го включили в пирамидата с точност до четвъртия десетичен знак — предостатъчна за практични цели. В Хеопсовата пирамида е вложена и дължината на полярния радиус на земята — факт, който говори, че египетските посветени прекрасно с познавали размерите на земята. Те не с пропуснали да включат и числото, което показва продължителността на земната година — 365.342 дни. Именно, дължината на горницата, която се намира пред така наречената горница на царя умножена на числото пи. (3.1416) дава точно 365.342 свещени палци (египетска мярка за дължина).
към текста >>

Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км.
Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката. Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката - или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°.
към текста >>

Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния.
неговата година е равна почти на 2 1/6 наши години. Има два спътника. Юпитер е най-голямата планета от нашата слънчева система. По масата си надминава всички планети взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от масата на Земята, а гъстотата му е 1/4 от земната гъстота. Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния. Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, т. е. за една година изминава един зодиакален знак и за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра.
към текста >>

Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята.
През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 1/2, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата - 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от Земята.
И това ново ще внесе необходимото разнообразие в човешкият живот — и като резултат — обновление и растене. А в растенето е смисълът на човешката култура и напредък. Н. Неделчева В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 242) Уран едвам се забелязва, както малка звезда със силни очи. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата - 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от Земята. Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2.900 милиона километра, обиколката си към Слънцето извъртва за 84 години, има 4 спътника. Нептун се намира на разстояние 4.490 милиона километра. Диаметърът му е 4.3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1.2, Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник. Плутон.
към текста >>

Диаметърът му е 4.3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1.2, Нептун е най-рядката планета от нашата система.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 242) Уран едвам се забелязва, както малка звезда със силни очи. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата - 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от Земята. Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2.900 милиона километра, обиколката си към Слънцето извъртва за 84 години, има 4 спътника. Нептун се намира на разстояние 4.490 милиона километра. Диаметърът му е 4.3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1.2, Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник. Плутон. Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год.
към текста >>

Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния.
Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год. По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи. Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав. Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

___________________________________ *) За да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален на четири квадранти.
Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида. Дава указания за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения. ___________________________________ *) За да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален на четири квадранти. Всеки квадрант разделете на по три и ще получите 12 деления на кръга, които представят 12 домове в хороскопа. Първият дом е под източния хоризонт - но в хороскопа Изток е откъм лявата ви ръка, запад — откъм дясната, север отдолу и юг отгоре. Това е, защото при съставяне на тази система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа на юг - и тогаз във всеки дом нанесете по-общите качества от следващото изложение и ще имате една нагледна схема за домовете и техните значения. Прилагаме тук и две клишета с домовете и зодиакалните знаци. Във фиг.
към текста >>

29. -

на отношението между диаметъра и обиколката на кръга и че сбора от основните размери на пирамидата представлява разстоянието до полюса.
Но тези познания, независимо от тяхната голяма стойност и от пълната им точност, са само един израз на обикновената човешка наука. Ний можем да се възхищаваме от тях и дори да се учудваме, без да можем да открием в тях някакъв висш. божествен произход. В края на осемнадесетия век някои учени откриха, че периметъра на основата на пирамидата, отговаря на дължината на орбитата на нашето слънце. В 1819 година математикът Джон Тейлор, заяви, че отношението между височината на пирамидата и нейния основен периметър е равна на числото Пи — т. е. на отношението между диаметъра и обиколката на кръга и че сбора от основните размери на пирамидата представлява разстоянието до полюса. Тази теория отново 6Ъ възприета и окончателно установена в 1864 година, след многобройни и старателни измервания на самото място, от астронома Пиаци Смит. Уйлям Петри, на свой ред, извърши отново всичката тая работа, и неговият труд послужи за основа на грамадната и извънредно интересна работа на Давидсон върху Пирамидата. Пирамидата и бъдещето на човечеството В 1865 год. Роберт Мензи пръв лансира мнението, според което системата на вътрешни коридори и стаи в пирамидата отговаря на историческия ход на човечеството и следователно, представлява една верига от исторически данни за миналото и пророчески предсказания за бъдещето. Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина.
към текста >>

Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина.
на отношението между диаметъра и обиколката на кръга и че сбора от основните размери на пирамидата представлява разстоянието до полюса. Тази теория отново 6Ъ възприета и окончателно установена в 1864 година, след многобройни и старателни измервания на самото място, от астронома Пиаци Смит. Уйлям Петри, на свой ред, извърши отново всичката тая работа, и неговият труд послужи за основа на грамадната и извънредно интересна работа на Давидсон върху Пирамидата. Пирамидата и бъдещето на човечеството В 1865 год. Роберт Мензи пръв лансира мнението, според което системата на вътрешни коридори и стаи в пирамидата отговаря на историческия ход на човечеството и следователно, представлява една верига от исторически данни за миналото и пророчески предсказания за бъдещето. Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина. Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание. Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година. От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж.
към текста >>

30. -

Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея.
Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знакът на Земята е кръг с два диаметъра.
Той ще може да приложи влиянията в свой интерес: защото що друго може да означава изразът: „да владееш своите звезди“, освен това човек да yмее да направлява планетните влияния към добро и в своя полза? Влиянията ни правят склонни — посредством известни стари недостатъци в характера ни — да действаме така или иначе, но не е нужно робски да им се подчиняваме: ние можем да се издигнем на тях. Не е ли от голяма полза тогава да бъдем предупредени? Космосът Астрологически, към Космоса ние числим Слънцето (), Луната () и планетите Меркурий (), Венера (), Земята (), Марс (), Юпитер (), Сатурн (), Уран () и Нептун (). В Холандия се употребява за Уран знакът , а за Нептун . Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра. Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе).
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Диаметърът му е 5000 мили., когато диаметърът на земята е 7,926 мили.
Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр. Марс поставя свой отпечатък върху своите деца, за да ги отличава. В хороскопа Марс представлява по старите братя, а в женски хороскоп — съпругът. На гръцки се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек. Бележката му е Г., боята му червена (тъмната Марсово-червена). Диаметърът му е 5000 мили., когато диаметърът на земята е 7,926 мили. Обиколката му през 12 те знака = 20 месеца средно. Гъстотата на Марс е 0.45. Марс има две Луни. (Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента. Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята. Гъстотата му е равна на 0.23. Юпитер има 5 луни. Той е най-голямата планета в нашата слънчева система. Обиколката си около слънцето той извършва в 314 дни и 12 часа. Средната му бързина е 5' за 24 часа.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре.
Наблюдателката не знае за това, което трябва да види чрез Килнеровия навес. — Един присъстващ познат, около 40-годишен, се изправя в тъмната стая. ... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст.
Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време.
към текста >>

Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана.
За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число).
към текста >>

--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността.
към текста >>

Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време.
Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността. Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста.
към текста >>

В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният.
Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота. Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените. Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“.
към текста >>

Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър.
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа.
към текста >>

и с диаметър 5 см.
Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако опишем с ръка една окръжност голяма в диаметър около една педя и държим махалото в средата, то няма да се движи.
Върху лист хартия или върху масата едно лице държи дланта на ръката си добре прилепена няколко минути. След това на местото, дето е била прилепена ръката, махалото прави същите движения, каквито и върху самото лице. 8. Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват. Ако с свободната ръка се допре другата ръка, в която е махалото, движенията на последното престават. Ако в свободната ръка се вземе някакъв предмет, посоката на движенията се изменя. 9. Ако опишем с ръка една окръжност голяма в диаметър около една педя и държим махалото в средата, то няма да се движи. Върху самата линия махалото ще описва знака на лицето, което я е описало. Махалото върху парче сребро напр. описва права линия, но ако около сребърното парче опишем една окръжност, то вече няма да описва права линия, а кръг. Описаната окръжност трябва да бъде добре затворена; иначе този ефект не се получава. Ако се опишат две концентрични окръжности около обекта за изследване, махалото ще се движи тъй, както ако нямаше никаква окръжност — действието на едната окръжност се унищожава от това на другата.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността.
Последната трябва да се докаже. Аз виждам една светлина, гласът на един топовен гърмеж достига до ухото ми. Строго взето, ние трябва да мислим така: „аз чувствам, че виждам една светлина“, „аз чувствам, че чувам един топовен гърмеж“. Но физиолозите не признават често това съществено различие. Това, което те ни представляват като наблюдавани факти, те са често, строго погледнато, само едни догадки, те не са наблюдения, а заключения, извлечени от Наблюденията, без да си дават сметка за тази операция на техния дух. Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността. Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това?
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дебел в диаметър, то тоя прът би опасал земята през екватора като с един пръстен, а това би тежало около 10,000,000,000,000 кг.
4) Едногодишна храна за войниците по 500 кг. на човек = 5,000,000,000 кг. 5) Едногодишни храни за добитъка по 3,000 кг. на глава 3,000,000,000 кг. 6) Гранатите, които са били изхвърлени, ако биха се събрали и от тях ако би могло да се изкове един прът 2 м. дебел в диаметър, то тоя прът би опасал земята през екватора като с един пръстен, а това би тежало около 10,000,000,000,000 кг. Да оставим на страна струпването на локомотиви, вагони и др. тежести, а също тъй калориите топлина, развити вследствие взривовете на войната в един не свойствен на природата порядък и интензивност и ще видим, че в бойната зона са били струпани не по-малко от 10 билиони кг. тежести или 1012. Какво, прочее, е отношението между тая тежест й намалената луна върху повърхността на земята? 1012 / 219 = 10,000,000,000,000 / 20,000,000,000,000,000,000 = 1 / 1,000,000 Нека да видим сега каква работа се извършва от земните приливи и отливи, за да разберем какво нещо представлява от себе си една милионна част от нея.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Голямата североамериканска обсерватория Маунт-Уилсон притежава най-големия в света телескоп с отвор, който има диаметър 21/2 метра.
в секунда. Те имат и вращателно движение. Спиралните мъглявини се считат за най-отдалечени небесни тела. От изучените до сега мъглявини най-отдалечените са на едно разстояние 250,000 светлинни години от нас (т. е. лъчът, излязъл от тях, ще дойде до нас за 250,000 години. Голямата североамериканска обсерватория Маунт-Уилсон притежава най-големия в света телескоп с отвор, който има диаметър 21/2 метра. Чрез него е фотографирана една нова интересна мъглявост. Харвардската обсерватория въз основа на фотографските снимки на обсерваторията Маунт-Уилсон изчислява разстоянието от новооткритата мъглявост до нас на 1 милион светлинни години! Значи, тя е 4 пъти пο-далечe от нас, отколкото най-отдалечените известни до сега мъглявини! Далечината й от нас е около 45 квинтилиона км., т. е. 45, след което следват 30 нули.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кривите линии можем да получим като превърнем дължината, съответна на даден тон, в диаметър на окръжност.
Най-сетне всички тези части ще се подразделят на по-малки при орнаментите. По този начин ще получим хармонични по между си части и в съгласие с общия акорд, приет за цялата постройка. Струните чрез своите вибрации произвеждат съответни на своята дължина звукове. Значи, ако има хармония между някои тонове, ще има хармонични отношения и между дължините на струните, които ги произвеждат (като предполагаме, разбира се, че струните са подобни, т. е. от същата дебелина, еднакво са изопнати и пр.)“. Кривите линии можем да получим като превърнем дължината, съответна на даден тон, в диаметър на окръжност. Формата може да изразява не само акорд, но едновременно и една дума, защото числата отговарят не само на известни тонове, но и на известни звукове от човешкия говор (гласни и съгласни). Това може да се приложи както за общата форма на едно здание, така и за орнаментите, фреските, рисунките по витрини, килими, мебели, в керамиката, при паметници, платове, дантели, в облеклото, металическите предмети, бижутерството и пр. Има голямо поле за създаване на безкрайно видове форми. Фиг.1 Фиг. 1 представлява тип на здание в гръцки стил.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу.
Знанията за природата не трябва да бъдат мъртви истини; те трябва да оживеят у него. Сега ще дам предварително няколко примери за наблюдение и след това ще говоря по-подробно изобщо за духа, който трябва да прониква тези наблюдения и за начина, по който чрез тях можем да дойдем до събуждане на висшите сили у детето чрез природознанието. Ето тези примери: Връзката между корените и листната корона.2) Вие сте заедно с децата в гората. Срещнете някое растение, чиито листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра (виж фиг. 1). От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу. Какво учудване, каква радостна изненада би било това за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона! Какво ни говори подбела? Когато минавате край някоя рекичка с децата напролет, ще видите често брегът й гъсто покрит с подбел. Това растение неволно ще привлече детското внимание: листата му са отгоре зелени, а отдолу бели. От там и носи името си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39778089523315