Търсене в текстове за 'Деликатност'

Защото тази деликатност и чувствителност е полезна заради самите вас.

Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. И сега, когато разбираме така тези закони, които образуват нашия субективен свят, и схващаме, че обективният Божествен свят, който е произлязъл от Бога, е идеален и не трябва да мислим, че в него има дефекти. В Природата не може да има дефекти. Тези дефекти, които виждаме да се проявяват в Природата, са резултат на онези същества, които индивидуално се проявяват. 83. Онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, за да бъдат крайно схватливи, чувствителни и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е полезна заради самите вас. Ако вие сте деликатни, ако сте чувствителни, ако сте схватливи, с благородството на вашето сърце и със силите на вашия ум ще бъдете полезни най-напред за самите вас, а след това и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. 84. Ако една мисъл е дошла в ума ти сега, не е ли това най-благоприятният момент за нейното реализиране? Ако Духът е заговорил във вас сега, не е ли това най-благоприятният момент? Всяка мисъл е важна в даден момент.
към текста >>

Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят.

Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят.
Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и в бъдеще да се обработва. Тези са задачите, с които трябва да се занимавате и да ги решавате, не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. 451. Какво се разбира под думата Ученик. Под Ученици на една Окултна Школа подразбираме хора, които се стремят към Божествен живот. Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят. 452. Ученикът и еднообразието. Няма по-опасно нещо в Духовната Наука от еднообразието, което аз смятам като начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. 453. Величието на човека. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото.
към текста >>

С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път.

С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път.
Ако придобиваш подобни опитности, за да подхранваш егото си, значи си още твърде далеч от Истината. Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието. В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието. На пръв поглед в беседите и лекциите му тази тема не е между най-подробно разгледаните. Ала ако надникнем между редовете им, ще разберем, че не е така. С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори строг. Например, по повод приказливците, които изгарят от нетърпение да разгласят навред колко много са напреднали в духовно отношение, той отбелязва: „Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.“ На какво можем да се осланяме? – Само на трайно придобитото, на непоклатимото, на онова, което е пуснало дълбоки корени в нетленното ни естество. Ако днес си чул Бог да ти говори, а не можеш да се помириш със съседа си, това трайна придобивка в Духа ли е? Или молитвата ти за нещо възвишено е била чута и изпълнена, а не можеш да се пребориш с алчността си за материални притежания.
към текста >>

Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен!

Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен!
Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания. Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото? " Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани. Ако не съумеем да се хванем за една благородна спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза. В периоди на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва. Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен! " Ако една епоха е трудна за твореца, който търси вдъхновение, но трудно го намира, това означава, че тя е още по-тежко изпитание за хората с обикновена чувствителност, които се нуждаят от живото присъствие поета, за да ги смекчи и облагороди. Когато джамбазите подкарват цели стада към съвременните модерни скотобойни, животните панически търсят пътя назад, защото до болка чувстват нещастието, което изобретателният злосторник е поставил на пътя им. Често чувствителността на човешкото общество бива така притъпена, че слиза далече под тази на животните, които според съвременната наука, са лишени от разум. Окултната наука твърди, че животните нямат интелект или в някои видове се проявяват начални признаци на интелигентност. Но тяхната чувствителност е много по-голяма, понеже не е доминирана от интелекта.
към текста >>

След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели тази негова разпоредителност с братско търпение и деликатност.

След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели тази негова разпоредителност с братско търпение и деликатност.
С големи лъжици, с малки чаени лъжички или със също така малки вилички. Това нещо трябва да се изясни, защото, ако искаме да го ядем с виличките, той ще го остави гъсто. Речем ли да го ядем с чаени лъжички, то ще бъде наполовина разредено. Изберем ли обаче супени лъжици, млякото ще бъде превърнато в синкав айрян, в който само едно внимателно око може да открие следи, напомнящи кисело мляко. Жорж артистично тръсва глава и усмивката му е наситена с печална учуденост. След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели тази негова разпоредителност с братско търпение и деликатност. Така според Жечо трябва да става всичко в новото учение. През този ачларски период аз най-добре разбрах как една мисъл, една идея, една привързаност към нещо, което човек тачи като свято, може да направи всяка несгода незабележима, а всяко лишение дори приятно. Коравите ни легла се превръщаха на ложета, каквито нямат императорите, а ръженият покрив ставаше вълшебен балдахин. При мисълта, че ние правим всичко свободно, съзнателно и с любов, коравата дъска на която спях понякога на открито в двора, ми носеше такива удоволствия, каквито не е изпитал никой от персийските шахове на своето меко ложе, обграден с дузини прислужници и приказен разкош. Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост.
към текста >>