Търсене в текстове за 'Деликатност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението.
Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
към текста >>

2. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Деликатност 118.
Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120. Беседите са разговор с душите 121. Болната сестра на кон 122. Човекът от облака 123.
към текста >>

3. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

Борис Николов

ТОМ 2

От деликатност не отказах.
147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам.
към текста >>

4. 110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА ТЪРПЕНИЕ

ТОМ 2

А брат Боян стои и чака и се чуди на търпението и деликатността на Учителя.
Разправя тя и си отива. Не й казва Той, че същият епизод току-що го е чул. Излиза си сестрата, идва трета сестра. И тя разправя на Учителя дълго време същият епизод. Учителят не казва нищо и нея изслушва търпеливо. А брат Боян стои и чака и се чуди на търпението и деликатността на Учителя. Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек, заради Божественото в него. Уважавайте душата заради цената, която Бог й е определил. Не унижавайте своята душа, нито душата на когото и да е.
към текста >>

5. 117. ДЕЛИКАТНОСТ

ТОМ 2

117. ДЕЛИКАТНОСТ На Изгрева овощните дръвчета бяха почнали да дават плод, макар и младички.
117. ДЕЛИКАТНОСТ На Изгрева овощните дръвчета бяха почнали да дават плод, макар и младички. Обаче някои братя и сестри обичаха да си откъснат без да питат и така плодовете бяха обирани преди да узреят. В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той. Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а деца нападнали малката ранна че-решка. Те не виждат Учителя.
към текста >>

6. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

ТОМ 4

Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед.
Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
към текста >>

7. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

ТОМ 4

С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети.
Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог. ...Когато една от лекциите завърши, Той затвори библията и ме погледна. Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата.
към текста >>

8. 3.16. Бръснарите

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон".
Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство. През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите.
към текста >>

9. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!
към текста >>

10. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

ТОМ 4

Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!
към текста >>

11. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

ТОМ 5

Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята.
Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона. Там той приемаше посетители. Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята. Обаче тя постъпваше точно обратното. У нея се зараждаше желание от една страна да попречи на разговора, а от друга да подслуша какво се говори. В този случай тя почваше да се бави, като свършваше една работа, а след това измисляше си друга само и само да седи колкото се може повече в стаята на Учителя. Може би тя си мислеше, че като е поставена да прислужва на Учителя от старите братя, че е поставена да определя кой може да отива при Учителя и кого Той трябва да приема. Напълно смешни неща и недопустими.
към текста >>

12. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

ТОМ 5

Тогава Учителят каза: „Виж сега у нея, у Магдалена няма деликатност.
Но след като дойде тук на Изгрева тя изведнъж се промени. Стана медиумич-иа и започнаха чрез нея да се изявяват разни духове, които воюваха срещу Учителя. Отивам при Учителя, за да споделя как е възможно един човек дошъл интелигентен, разумен, смирен на Изгрева изведнъж да се промени толкова много и то в отрицателна посока вместо да бъде обратното - да се сдобие с добродетели, които Учителят непрекъснато споменава в Словото си. Изведнъж идва Магдалена и застава до нас и иска да слуша нашия разговор. Учителят замълча, стана строг, аз също стоя и не мърдам и тя като видя, че няма никакъв разговор, огледа се и си излезна. Тогава Учителят каза: „Виж сега у нея, у Магдалена няма деликатност. Иска да слуша, а после ще иде да го разправя. Ние имаме частен разговор. Тя трябва да уважава и другите. Може да каже: „Искам и аз да слушам, може ли да остана да послушам? " и ако й кажат, че разговора е частен да се извини и да си отиде.
към текста >>

13. 30. САМО БЯЛ

ТОМ 8

Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха.
А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб. И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен. А аз взех в себе си решение винаги да си купувам от този хляб. Типов. Ще дам едно малко обяснение. Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха. С тази мисъл преживях няколкото дни, докато употребя този, който имах вкъщи и стане нужда да потърся нов. И отивайки към магазина, аз настоятелно поддържах мисълта у себе си: типов. Магазинът е пред мен. Няколко стъпки ме отделят от входа. И ето, ма-газинера излиза насреща, завършвайки разговор с касиерката, която е от дясно, с думите "само бял", като среща моите очи.
към текста >>

14. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Пак от деликатност брат, пак от деликатност.
С кола? Е.А.: Не, не с автобус, но ми направи впечатление, ние трябваше да тръгнем рано сутринта, но чакаме Учителя, че не слиза, чакаме Учителя не слиза, чакаме, а ние не знаехме, че Той мъчно се облича. В.К.: Боже, какво нещо! Е.А.: Не знаехме. В.К.: Савка или други... Е.А.: Ами не сме знаели. Пак от деликатност брат, пак от деликатност. И после като стигнахме. Вече тръгнахме по пътя, да Ви кажа, тогава имам много свещена опитност. Ние със Савка седнахме нарочно зад Него, че ако има нужда да Му подложим дреха да си посложи главата, ако иска нещо да Му услужим. Нали все пак като виждаме нещо, да му кажем: „Учителю, трябва ли Ви нещо друго". И когато вървяхме по пътя, аз приех едни мисли, които не бяха мои, и мисля, че може би защото бях така напрегната, щото бях видяла Учителя в този смисъл бяха мислите: „В света има страдания, някой трябва да ги поеме, да ги носи".
към текста >>

15. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Сега от деликатност казвам, сестри, тази лекарка се интересува от идеите, съгласни ли сте да я поканя?
Не знам дали имаше 4-5 години. Събирахме се един ден определен, защото вече като си отиде Учителят ние бяхме по-възрастни и както възрастните сестри на времето преди много години се събираха на молитвено събрание, решихме и ние да се събираме на молитвено събрание, но и там видях същото, което Ви казах. Аз си спомням един път, бяхме у дома събрани, бяхме тези които сме в групата. В това време аз видях, че идва една лекарка, която се интересуваше от нашите идеи. И тя идваше при мене, аз я бях поканила. Сега от деликатност казвам, сестри, тази лекарка се интересува от идеите, съгласни ли сте да я поканя? Никой не отговори, една сестра каза, не може. Мене ми стана много мъчно, щото аз не допущах, че може да се яви такова нещо. Тя е нова сестра, но интелигентен човек и аз излязох и й се извиних и тя повече не дойде при мене. Засегна се, съжалявам много. И да Ви кажа в живота си аз много малко хора съм върнала.
към текста >>

16. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Без така деликатност в отношенията.
Знаеш какво й казал Учителя на нея: „Недей, такава цигания е тука, недей идва". Така й е казал. Казвам ти думите, които изрекъл. В.К.: И там са събрани много хора на едно място. Е.А.: Много хора, виж, много без усет хора. Без така деликатност в отношенията. В.К.: Всеки си прави каквото си иска. Е.А.: Ами всеки правеше каквото иска, да. В.К.: Така, как беше живота там? Какъв беше плана, изобщо как протичаше един ден? Е.А.: Един ден, вижте, сутрин всеки идваше от своята квартира, където живееше, там си правеше молитва, не сме се събирали общо на молитва.
към текста >>

17. 97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И аз от деликатност казвам, хайде, като Му мине ще Му ги занеса.
Аз казах: „Тате само едно нещо, щом продадеш мястото, ще ми дадеш седемте хиляди да ги дам". Имаше едно място, което щеше да го продава. И продаде го, и ми даде седемте хиляди лева. Но тогава Учителят не беше добре. То беше през последните дни на Учителя. И аз от деликатност казвам, хайде, като Му мине ще Му ги занеса. Но случи се така, че Учителят си замина и аз не Му предадох парите. Аз казвам, че ще ги върна на Братския съвет. И Паша и Савка ми казват: „Еленке, Учителят нямаше да приеме парите ти". „Вижте, може. Ама Учителят, Той има право.
към текста >>

18. 102. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки.
И той е избягал и е отишъл да следва в Германия, когато освирквали царя, цар Фердинанд. Та и той е от тия студенти, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер. И той му казал: „Защо идвате при мене, вие Там имате Учител! " Щайнер е казал на Боев. Сега от много хора съм го чула. Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки. В.К.: Той стенографира. Е.А.: Той винаги пишеше, той пишеше всякога, когато Учителят говореше. И той имаше тетрадки, натрупани тетрадки и впоследствие след като си замина Учителят, той много случки, които беше записал ги дешифрира и ги пращаше по празниците като послания до приятелите. Много такива случки има. Поне впоследствие аз някои му пишех в много екземпляри, които той изпращаше до Братствата, групи където има.
към текста >>

19. 108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Деликатността ни е заставяла да не задаваме неподходящи въпроси на Учителя.
Не са приятни такива събеседници. В.К.: После той получава писмото от Учителя. Е.А.: Е, какво станало вече не знам. Отговорил, не отговорил, нищо не знам брат. Щото ние не можем да питаме Учителя, нали. Деликатността ни е заставяла да не задаваме неподходящи въпроси на Учителя. Аз съм чувала много въпроси да Му задават, на които Той се правеше, че не чува и не разбира. Но сега, ако искахме ние да имаме отношение към Учителя, да изразим поне една най-елементарна почит, трябваше да се отнасяме така, както сме били възпитавани, нали така от майки, от бащи. Той ни даваше методи за работа, с които трябваше да поправяме недъзите си. Доколкото сме ги приложили -приложили сме ги, но доколко сме ги поправили - не мога да твърдя. Беше много трудно.
към текста >>

20. 158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз разбрах, че Учителят разбра, че ние не искаме от деликатност да отиваме.
Нали, само те трябва да ходят, като привилегировани, защото така се държеше малко и Мария. В.К.: Мария, Борис, Боян и Галилей ходеха. Е.А.: И Галилей, а после ходеше и Тодорка, тази на гледача жена му и другите там, ходеха много хора после. Аз не ходех и Паша не ходеше. А Боян ходеше редовно и идва Боян и ми казва: „Сестра Елена, Учителят каза да отидеш на Витоша с Него". Аз разбрах, че Учителят разбра, че ние не искаме от деликатност да отиваме. Разбра го и Паша. И аз на другия ден цъфнах. Веднага. Той беше у Борисови и аз взех си раничката и каквото бях си приготвила за храна и като отидох, целунах Му ръка, разбира се. И Той каза: „Много добре направи, че дойде". Сега какво ми беше доброто, какво добро направих, не знам.
към текста >>

21. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

ТОМ 10

Беше пример на честност, справедливост, деликатност и финес в отношенията си към всички, Беше един от най-силните ученици в айтоската гимназия.
У дома татко и майка се разболяха от мъка! По-късно, когато самата аз станах гимназистка и понякога срещах негови бивши учители и вече работещи съученици, научих, че брат ми Живко е бил любимец на града. Те казваха: „Батко ти, като че ли беше от друг свят - с такива изваяни черти, нежен, красив, а в същото време стегнат, строен, пъргав." Външността му хармонираше с неговото вътрешно съдържание. Беше изключително поетична натура. Когато говореше, той излъчваше музика и обич и получаваше обич. Беше пример на честност, справедливост, деликатност и финес в отношенията си към всички, Беше един от най-силните ученици в айтоската гимназия. Обичаха го учители, съученици и съграждани. Брат ми, Живко, беше много талантлив цигулар. Аз бях малка, но си спомням, чичо Петър Камбуров (който му предаде Идилията) многократно казваше: „След мен най-вярното изпълнение на Идилията е на Живко. " Много трудно пристъпих към написването на тези спомени за моето семейство. Това време беше истинска „Идилия" за всички нас и вълнението е толкова силно, че често сълзи замъгляват очите ми.
към текста >>

22. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа.
А че има още във Варна такива материали, които могат да послужат при написване историята на града, не може да има съмнение. Миналата година напр. попаднах в дирите на една стара кондика на абаджийския еснаф във Варна откъде 1860 г., която съдържала разни бележки, сметки и пр., както ми съобщи това нейният сегашен притежател, абаджията г-н Зографов. Аз не можах да видя тази кондика, поради недоверието, види се, на притежателя й, който въпреки моите неколкократни посещения, под разни претексти все не смогваше да я намери и донесе. Добре ще бъде Варненската търговска камара да придобие за Варненското археологическо дружество срещу откуп или по друг начин този важен и единствен по рода си за Варна документ, който между впрочем казано, не с лично притежание на г-н Зографова, а на абаджийския еснаф, значи на една обществена организация, която е сега на замиране, и минава всеки път в ръцете на новия уста-баши на еснафа. Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа. Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите.
към текста >>

23. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Ако живее 15-20 години с майка си, тя ще му придаде малко деликатност.
Тя е пострадала и затова трябва да й се донесе нещо добро. По въпросите не трябва да гледате от ваше гледище, а принципиално да се разрешават, тъй както в училището въпросите се разрешават принципиално. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато не живее у Него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка, то огрубява. Ако живее 15-20 години с майка си, тя ще му придаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са по-груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: Майка ти е рано заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш. Този е пътят за тези, които искат да се развиват, да растат, да се повдигат. Ходете да гледате как растат у чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате така и своите градини. Всеки ден отбелязвайте в книгите си направили ли сте някакво добро, било с думи или със сърцето си.
към текста >>

24. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов.
Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех.
към текста >>

25. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент.
Това изслушване трая близо един час. Учителят не даде знак, че се е отегчил от това, което трябваше да чува, да дава указания на строителите и да понася и влагата, падаща безспирно върху плещите и главата му. Ние с моя близък също трябваше да чакаме да се освободи Учителят от посетителя. Най-после горещият оратор си отиде и ние се приближихме и се представихме на любезно усмихващия се Учител Петър Дънов. Това е първата ми среща с тази изключителна личност. Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход.
към текста >>

Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си!
Има и няколко проблеми, които реших без неговото мнение, съжалявам за това. Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос. - Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера. В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „близостта" си към Великия човек. Братята и сестрите обаче, с които Учителят имаше служебно и лично най-чести контакти - като брат Боян, сестри Елена, Савка, Паша и др. - бяха възпитани и изискани в отношенията си както към Учителя, така и към всички, с които влизаха в някакъв допир; бяха пример на другите. Всички те останаха докрай верни, предани и високосъзнателни ученици и сътрудници на Учителя.
към текста >>

26. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната.
Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. (И не по-малко от 5 хапки). Ако не разбираме състоянията на тялото си, няма да разбираме и състоянията на сърцето, ако не разбираме сърцето си, няма да можем да разберем и състоянието на ума си. При храносмилането се образува повече топлина и малко светлина. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Всички мъчнотии, които срещате сега в живота си - това са неразрешени задачи от миналото. И ако сега ги разрешите правилно, ще дойде във вас разрешението!
към текста >>

27. 4) Четвърто тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Мекота и деликатност към хората.
Необходимо ти е едно голямо спокойствие, среда ти трябва. Пътят ти не е гладък, минава се през много стръмни неща. В дома на женитбата, там е слънце. То ти помага. То има едно отношение към Луната. Мекота и деликатност към хората. Слънце квадратура със Сатурн, противоречията от страна на брата. Забележка: Доколкото познаваме Цветана Щилянова и нейния житейски път, можем да твърдим, че настоящите астрологически бележки са точни и верни. Ако попаднем на нейната астрологична карта, бихме могли да потвърдим нашето виждане, което е и вярно предсказано от астролога. (От Марийка Марашлиева).
към текста >>

28. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 301-350

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Деликатността е плод на зачитане работата на другия.
В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332.Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Който почита - мисли. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от Любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи.
към текста >>

29. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Който го има, в него има една деликатност, една нежност; навсякъде е внимателен. Здраве.
Бог е скрит и зад най- малките явления и зад най-малката сила; нищо в света не става без Неговата воля. март, 1940 г. Религиозното чувство. 966 Религиозното чувство е фино, едно от най- деликатните чувства. Индусите го наричат „хилядолистник". Който го има, в него има една деликатност, една нежност; навсякъде е внимателен. Здраве. 967 Изпълнявайте Волята Божия, за да бъдете здрави. Добър човек е всеки, който изпълнява волята Божия на земята. Трудно изкуство. 968 Научете се да бъдете благодарни в душата си. Като страдате, да благодарите.
към текста >>

30. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, е работата. Деликатност.
Знанието. 69 Знанието за съприкосновението с Бога е знание за Добродетелите! Великото и малкото. 70 Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта към Великото издига малкото до Великото Благо и благодарност. 71 Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, е работата. Деликатност. 72 Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работата. 73 Който работи - обича. И който почита работата на другия, сам работи! Който разбира, живее.
към текста >>

72 Деликатността е плод на зачитане работата на другия.
Великото и малкото. 70 Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта към Великото издига малкото до Великото Благо и благодарност. 71 Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, е работата. Деликатност. 72 Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работата. 73 Който работи - обича. И който почита работата на другия, сам работи! Който разбира, живее. А който не разбира, се смее.
към текста >>

31. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува.
Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в слънчевото семейство. ПЛУТОН е последната и най-отдалечена позната планета. Тя има две отличителни качества - екцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята.
към текста >>

32. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот.
Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот.
към текста >>

33. 7. ВЕНЕРА

ТОМ 19

Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните.
Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкриват изящно наредените като бисери зъби. Една обла мека брадичка завършва лицето с една малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не седи в мускулите, нито във волята, тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, хубави засукани мустачки, Държат да се нравят на жените с тези си качества, отколкото със своя ум.
към текста >>

34. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

ТОМ 19

Затова в организирания двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува.
Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран, облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организирания двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в Слънчевото семейство. Плутон е последната и най-отдалечената позната планета. Тя има две отличителни качества - ексцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята.
към текста >>

35. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Слънце в VI дом - отслабване на здравето и възвръщане в зависимост от деликатността, но ако то е по-малко повредено, тогава не е много сериозно.
Слънце в IV дом - привързаност към родителите, наследство, вероятно идещо от това; чест. почит и сполука във втората половина на живота; (благосклонност), обича къщата, земята, имота. Прави да отслабва може би малко телосложението, дава наклонност към тайнственост, секретност и го задържа, психически опити. Слънце в V дом - има благосклонността на обществото. Обича обществото, забавленията, удоволствията, драмите, има отношение към децата и училището, фамилията малочислена. Слънце в VI дом - отслабване на здравето и възвръщане в зависимост от деликатността, но ако то е по-малко повредено, тогава не е много сериозно. Сполука в отговорни постове (служби) - директор, надзирател, организатор и пр. Сполука от (чрез) тези, които са родени emploiera. Слънце в VІІ дом - Благоприятства за женитба, за сдружаване и популярност изобщо, най- вече между по-висшите. Ако е добре аспекти рано, роденият се издига в живота от женитба или подир нея. Слънце в VIII дом - Печалби и почести от женитба и сдружаване.
към текста >>

36. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност.
Спомен за д-р Методи Константинов През 1967 или 1968 г. възрастна дама, позната на семейството ми, ме попита дали бих искала да давам уроци по френски на един господин, чиито книги ще бъдат издадени във Франция и който се надява да посети тази страна по този повод. Аз се съгласих и така един ден тя дойде в къщи с д-р Методи Константинов. Предмен стоеше невисок мъж със светли очи, в сив костюм и шлифер. От цялата му външност лъхаше спретнатост и чистота. В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност. Уроците започнаха, но доста скоро д-р Константинов ме помоли да преведа на френски части от неговия труд, които предстоеше да излезе във Франция. Заловихме се за работа. Той четеше на български, а аз пишех на машина направо на френски. Този начин на работа не беше най-добрият, защото аз нямах нито време за размисъл, нито български текст в писмена форма, върху който да работя след срещите ни. Казвах това на д-р Константинов, но той твърдеше, че моят текст ще бъде редактиран впоследствие и че за момента има нужда от груб превод, който да изпрати във Франция.
към текста >>

37. 15. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми.
Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин, остър ум, който (особено ако е остър целият гръб на носа) е израз на фин, остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертвува нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат проницателни умове (разбира се, в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове (прави, с остри върхове) са често фантазьорки, които в ума си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо, те са носители на идеал на външна красота и фини чувства. Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се привързват за дълги години, въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота.
към текста >>

38. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

ТОМ 20

Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме.
При своето изявявание тя ще вземе понякога форми, които съществено се различават от първоначално възприетите по причини, които изтъкнахме. Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди, характеризирани с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие. Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души. Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят слепи...
към текста >>

39. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!
Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки! » (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната.
към текста >>

40. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
към текста >>

41. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Вие имате чудна деликатност - Вашият дар до сега не ме унижи; той като че ли идваше направо от небето.[/size] [size=5]Дайте ми Любов, Госпожо Добринке!
Понякога тоз глас ме оставя, не, аз го не слушам, тогава ставам играчка на стихиите вътре в мен, тогава се запитвам: „Защо живея и каква е моята цел? ”; тогава се чувствувам тъй самотна и излишна в света и скърбта ми няма предел.[/size] [size=5]Коя сте Вие? Обикновен човек ли сте? Тогава ще бягам и от Вас. В такъв случай Вие можете да ме издигнете твърде високо и после пък да ме хвърлите още по-доле отдето съм сега. Вие имате чудна деликатност - Вашият дар до сега не ме унижи; той като че ли идваше направо от небето.[/size] [size=5]Дайте ми Любов, Госпожо Добринке! Никой не ми я дава чиста и висока както иска душата ми. Струва ми се, че Вие имате тая любов, това го усещам из въздуха, из всеки ред на писмото Ви.[/size] [size=5]Аз имам дълъг и мъчителен път да извървя. Учителят иска от мен да уча - природата потвърди Неговата задача с моята жажда към умствения труд, но спънките и вън, и вътре в мене са ужасни! Отгоре на това, аз се влюбих в земен човек, влюбих се с цялата си душа и сърце и не виждам изход. Тогава у мен заговориха множество гласове.
към текста >>

42. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше.
Той беше Мощен център, чиято привлекателна сила не един я е почувствувал. Нашето желание е да прехвърлим мост и чрез непосредствения допир с живата практика да приближим образа до нас и разкрием в тази практика отлятата идея за отношенията към Живата природа. Идеята получава своята дълбока значимост, образът ни става близък с този образ ние живеем, чрез Него съзерцаваме Безкрайността, идваме в досег с великото и представите за скритите отношения се изясняват до максимум. Отношението, което Той имаше към природата за нас не беше чуждо и непознато. В многото лекции и беседи Той е разкривал законите, живи и неизменни с които трябва да се съобразяваме, когато пристъпваме в тоя свят. Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше. Грижата за растенията, за животните, за човека бяха еднакви. Той каза: “Аз съм дълбок извор, от моята вода се ползуват растенията, животните и човека. Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”. Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура.
към текста >>

43. 10. От прозореца на търновската колиба

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

С такт, търпение и деликатност Учителят е следял тяхната игра, поставя ги на такова разстояние, където те ще бъдат най-безопасни.
Да се предпази душата на учениците е съкровена Негова цел. Лъжеучителите се стремят именно към тази скъпоценност-душата, за да направят от човека роб и да използуват материалните и духовните ресурси. На такива отявлени, властни и амбициозни самозванци Учителят се спира при всеки възможен случай, когато всекидневието Му ги поднася, за да разобличи техните егоистични домогвания и цели. По Негово време не един си присвояваше тази служба. Те се опитват да правят от себе си кумири, въоръжават се със знания и си служат с позволени и непозволени средства, за да учат, привличат, очароват и накрая да заробят. С такт, търпение и деликатност Учителят е следял тяхната игра, поставя ги на такова разстояние, където те ще бъдат най-безопасни. Те имат една единствена цел, да уязвят Него, да прескачат в Неговата кошара и да грабнат Негова овца. Ние не пишем история и личности не ни интересуват. За нас важни са принципите. Целим тях да предадем на ония, които ще дойдат след нас и които ще търсят чистите пътища по които и ние бяхме изведени от Него. Това е ценното, което сега ни връща назад, за да разгънем страниците на Неговия живот и се приближим до ония идеи и образи, които са обвеяни от живия пламък на преживяното.
към текста >>

44. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност.
Не се надпреварвай да взимаш думата и да си дадеш мнението дори и когато те питат - знанието не е дреха, не е корона, не е орден - няма защо да се кичиш с тях. Знанието е сила, с която можеш да си послужиш, когато намериш за нужно.То е пособие и ключ, който навреме трябва да се използува. Когато ученикът борави със знанията, трябва да бъде внимателен с будно съзнание и с чувство на отговорност. Само тогава задачите могат да се решат правилно, и само тогава ще се види с какво богатство разполага ученикът. Мъчнотиите и страданията са пробен камък. Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно. Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие.
към текста >>

Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността.
Само тогава задачите могат да се решат правилно, и само тогава ще се види с какво богатство разполага ученикът. Мъчнотиите и страданията са пробен камък. Затова животът на ученика трябва да бъде образец на търпение, на самообладание, на деликатност, на благородство, на доброта, на честност. Само тогава обикновените хора ще видят в лицето на ученика необикновения човек, който не само говори, но и живее идеите си. Отвън нека е като всичките, но в живота си, трябва да се различава. Образът е чист и изваян от чертите на справедливостта, искреността, деликатността. Думи и дела се покриват напълно. Голяма рядкост и голяма ценност представлява днес човекът, който не знае що е лицемерие, що е грубост и що е насилие. Да срещнеш такъв човек е празник за сърцето и ума. Ученикът е такъв човек. Ученикът е буден.
към текста >>

45. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Женският принцип: Старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината.
Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Адам беше най-богатия. 10. Досега Аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да намерите методите. Показвам ви вратата. (“Делата Божий”, с.11) 11. Женският принцип: Старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. (“Крадецът и пастирът”, с. 242) 12. Благодарете за дарбите, които са ви дадени, молете се да ви се дадат благоприятни условия да ги развивате. 13. Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. 14. Учителят: “Преди две хиляди години Христос ви поканил на сватба, а днес и аз ви каня.
към текста >>

46. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

ТОМ 35

Нищо друго освен нравственото учреждение на человекът, освен учението смесено с една особена деликатност, освен науката съединена с добродетелта, освен обработванието на духът наедно с прибавлението на характерът, с едно словото е основата на нравите.
Дето ще каже че учен не е сякоги тоз, който е най-добре изучен; както тоже добре изученият человек не всякоги най-ученият человек. При учението, господа, ся изисква и друго нещо, нещо в което ся заключава самото вярно счастие на едно общество, на един народ - то е въспитанието. Въспитанието казваме и ще кажем; защото то е душата на учението. Без него учението е като тяло без жизнь, като гозба без вкус; без него то много пъти, вместо полза, учението докарва вреда. Но що е въспитанието? Нищо друго освен нравственото учреждение на человекът, освен учението смесено с една особена деликатност, освен науката съединена с добродетелта, освен обработванието на духът наедно с прибавлението на характерът, с едно словото е основата на нравите. В неговият круг влиза политическият елемент, както и този на религията. То е което прави законите, закони от които зависи человеческото положение. - На конец нека кажем, че благоденствието и доброто положение на едно общество, на един народ са само тогива в най-горната си степен, когито учението е в равновесие с въспитанието. Следователно учението да произведе своите добри следствия, треба да е съдружено сякоги с едно добро въспитание, въспитание което да заключава в себе си не само понятието на доброто негово употребление, но и въвежданието на добрите дела, както и искореняванието на злите. Умствените части, както и душевните наклонности ся нахождат в едно взаимно зависимо положение: засилванието или развитието на една умствена част или наклонност, обезсилва една друга; следователно развитието на добрите наклонности, уничтожава злите, както това на злите заслужва да умалеят добрите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.77214503288269