Търсене в текстове за 'Даром'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!
Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме. Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! “ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях.
към текста >>

2. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш.
към текста >>

3. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Това, което си взел, не го задържай.
Закон е: всяко благо, което получаваш, трябва да го споделяш с другите. При вас може да дойде и някое животно да вземе нещо от вас. Закон на вземане и даване трябва да съществува в света. Който мисли да живее без да дава, не може. Човек не трябва да чака Бог да прати бирниците. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Това, което си взел, не го задържай. Това е закон вътре в Природата и е голямо нещастие, че сегашният свят не разбира основния закон. Ако си щедър, като отидеш при някого, ще му предадеш своята щедрост. Докато не дадеш на нивата, тя няма да даде. Ако си скържав към нея, и тя ще дава скържаво. Ако спреш това, което Бог ти е дал, то те разрушава.
към текста >>

4. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Синът даром служи.
При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов. Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на радост и на приятност, които изпитва. На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи. Някой се пита: „Без пари може ли? “ Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила? Мисълта за парите е хипноза. Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може!
към текста >>

Дъждът иде даром за всички.
Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него. Бъди като извора, бъди като плодното дърво. Някой пита как да живее. Като чешмата!
към текста >>

Слънцето дава даром; бъди като него.
Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него. Бъди като извора, бъди като плодното дърво. Някой пита как да живее. Като чешмата! Онзи, който работи за Бога и отгоре се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща.
към текста >>

5. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят.
Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие. Ще бъдете като цвят, който наближава да цъфне, и като извор, който извира. Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората. Хубавите работи много скъпо се дават и човек трябва да плати. Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си.
към текста >>

6. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

Търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата; не мислете, че Чистотата се дава даром.
Братята и сестрите да се очистят. Аз не искам да се занимавам с това, защото така ще се оцапам. Да идат и да се измият; това е философия. Трябва да има една вътрешна Чистота. Не мислете, че аз търпя. Търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата; не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Някой казва: „Не може.“ Може, но то е едно качество, което трябва да се придобие. Чистотата е външно качество, а Съвършенството – вътрешно. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесний.“ Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Като преминем през ада, да не се опетним!
към текста >>

7. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Даром няма да мине – ще им платим с лихвите, законът е строг.
Ябълковите сокове ще се превърнат в теб в такава устойчивост, каквато само ябълковото дърво има. Наше благо е да обичаме всички живи същества, а не да им причиняваме вреда. Най-първо ще се проповядва на децата Любов към всички същества. Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай! “. Тревопасните още за известно време ще се жертват, но после хората ще им се отплащат. Даром няма да мине – ще им платим с лихвите, законът е строг. Като се развие у децата любов към растенията и животните, тогава те няма да късат цветята и ще загубят желание да се хранят с животни. Когато им кажеш: „Не убивай“, ти ще ги насърчиш, а щом като ги запознаеш с Любовта, няма да искат да убиват. Без Любовта не могат да се разберат думите: „Не убивай! “ Едно педагогическо правило гласи: не говори на децата отрицателното, а положителното. В човека има низши, животински инстинкти, и щом му говориш за греха, събуждаш у него инстинкта и той отива да опита.
към текста >>

8. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому.
Те наподобяват ли до известна степен на бъдещите облекла? ” Да. Единствените цветове за облеклото, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя. Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи. Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому. Някой умрял; да не дават дрехите му никому. Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания. После, човек трябва да работи върху лицето си, да го измени съществено, то да стане все по-правилно, по-благородно и по-красиво. Най-красивите хора се намират в Кавказките планини, там има външна красота.
към текста >>

9. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са!
Напуснахме Зеленка и потеглихме по шосето. Скоро стигнахме Ел-Шадай. Там се поведе разговор с Учителя. Той каза: Да си представим, че сме един затворник със златни вериги на ръцете и краката. Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са! Дай ми само свободата! “ Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и Онзи свят не са лоши. Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят.
към текста >>

10. 78) Хор за подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се науча да пея, първо ще видя мога ли да пея даром: пееш ли даром, значи служиш на Господа, а щом вземаш пари за пеенето, живееш за себе си.
Има едно пеене, което ще употребиш за другите, и има едно друго пеене, което ще употребиш изключително за себе си. Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите. Днес хората не искат да пеят, понеже се отвлича вниманието им. Те турят в пеенето чувства, а предимно мисълта трябва да се тури в него. Когато дойде при мен някой, който знае да пее, предава ми пеене, отваря ми се гърлото, виждам, че по радиото гърлото ми е приело нещо от него и казвам: „Добър певец е този“. Когато се науча да пея, първо ще видя мога ли да пея даром: пееш ли даром, значи служиш на Господа, а щом вземаш пари за пеенето, живееш за себе си. Ако обикнете музикалния свят, всеки един музикален гений ще ви даде по един подарък; много подаръци не ви трябват, не ще можете да ги носите. Певецът, който иска да бъде добър певец, да не се влюбва. Под „влюбване“ разбирам човешката любов. Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр.
към текста >>

11. 28) Живот на жертвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Законът е: даром си взел, даром давай.
Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа? Как ще даде всичко за Господа онзи, който не може да даде и една десета част? А когато се подготви, чак тогава идва по-дълбокото – всичко да бъде на разположение на Бога. В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за Бога. Законът е: даром си взел, даром давай. Бог ти е дал и ти давай. Един от братята изтъкна, че прочел в „Пътят на ученика“ следното: ‘’Ученик е онзи, който се е освободил от частната собственост.“ Вие живеете за себе си и затова сте бедни! Човек, който служи на Бога, не е сирак. А онзи, който не служи на Бога, е сирак.
към текста >>

12. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя.
Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване.
към текста >>

Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата.
И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови.
към текста >>

Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата.
Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят.
към текста >>

Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница.
Тя е и майка. Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога.
към текста >>

13. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот
към текста >>

14. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са.
Днешното хубаво време показва, че много светли духове са слезли от невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: Тук е умственият свят, в мъглата е астралният свят, а на земята е адът. Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака. Там продължихме и разговорите. - Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си. Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата." Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и онзи свят не са лоши. Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят". Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят.
към текста >>

15. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!
Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите! Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува.
към текста >>

16. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
То е животинско състояние. Някой те обиди - ти минаваш покрай него и го поглеждаш накриво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема на заем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутринта, и докато се върнеш вечерта, помисли какво си извършил за Господа. Онзи, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Всички възможности са отворени за него, всичко е вече възможно за него; той влиза в нови условия. Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива. Настигнах я, лекичко подхванах стомната.
към текста >>

17. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко това ти идва даром.
И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението. Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен. Кажи си: „Щастлив съм, понеже имам глава. Щастлив съм, понеже имам ръце. Щастлив съм, понеже имам крака!
към текста >>

18. Беседа - разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

19. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром.
Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос. Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието.
към текста >>

Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята.
Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос. Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила. Вървял важен, богат човек по един път.
към текста >>

20. 104 ИНТУИЦИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Условията за интуицията са дадени на човека даром, той трябва само да прави усилия да я развие.
Няма човек, който да не е предупреждаван за онова, което има да му се случи. В човека има едно вътрешно чувство. То го учи какво да прави. Когато интуицията е развита у човека, той знае какво да прави, какво да учи, какво и кога да говори. Да имаш интуиция, това значи да знаеш кому какво е нужно и да задоволиш нуждата му. Условията за интуицията са дадени на човека даром, той трябва само да прави усилия да я развие. Човек с интуиция има прозрение за бъдещето. Който се ръководи от своята интуиция, той има чисто сърце, върху което се пишат Божествените работи. Направете следния опит: седиш вкъщи, искаш да знаеш дали приятелят ти, който живее на края на града, е у дома си. Вместо да пратиш някого да провери това, остани тих и спокоен, концентрирай мисълта си към него и се вслушвай в себе си. Ако останеш спокоен без никакво раздвояване, ще знаеш, че приятелят ти е вкъщи.
към текста >>

21. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли, или не.
Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Сега разменната монета са парите и колкото повече ти платят, толкова по-добре и по-бързо извършваш работата и обратно. Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност. Днес, каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да получи нещо за труда си, това е в реда на нещата. Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли, или не. Всяка работа, която се върши с Любов, не може да се заплати. Един човек наел работници. Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта, на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост.
към текста >>

Там всички работят даром.
На Любовта, на Мъдростта, на Истината. Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене. Някой пита: без пари може ли? Парите ние ги направихме господари, а казваме, че без пари не може. В Божествения Свят не се плаща за никаква служба. Там всички работят даром. Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате, как ще живеят хората? Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.” Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари. Значи духовният живот е точно обратен на земния.
към текста >>

” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.”
Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш? ” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.” Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях. Някой ще каже: „Покажи ми, къде има пари? ” Казвам: „Не. Когато възлюбите Бога, ще имате ключовете на всички каси.” Някой казва: „Без пари не може.” То е така, както когато кажем, че болният без кола не може.
към текста >>

22. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром.
Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта?
към текста >>

23. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не мислете, че чистотата се дава даром.
Да идат и да се измият в банята. Това е философия. Една вътрешна чистота трябва да имаме. Не мислете, че аз търпя. Аз търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата. Не мислете, че чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Някой казва: Не може. Може, но то е едно качество, което човек трябва да придобие. Казано е: “Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ние, като преминем през ада, да не се опетним.
към текста >>

24. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Не мислете, че нещата в света ще дойдат даром.
Обични брат, Ние сме на общ обяд на външните маси. След като обядвахме, изпяхме няколко песни. Един брат попита Учителя за значението на човешката мисъл. Учителя каза: Не мислете, че нещата в света ще дойдат даром. Трябва да се образува в ума ви една силна мисъл и едно силно чувство в сърцето ви. Ти си беден. Ще си помислиш., че си богат и че помагаш на хиляди хора. Ще кажеш, че това е въображение. Това, което мислиш, то ще стане.
към текста >>

25. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
към текста >>

26. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра.
След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда.
към текста >>

става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
към текста >>

27. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

На жадния ще дам даром от Извора на Водата на Живота.
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече желание, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на Престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от Извора на Водата на Живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде Син." „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел. Това е втората смърт." „Тогава дойде един от седемте Ангели, които бяха натоварени с последните язви и държаха 7-те Чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената па Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми Светия град, Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога, и имаше Божествена Слава, която светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал."
към текста >>

28. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е разбирал Христос когато е казвал: „Даром сте взели, даром давайте.“
И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо. Когато искате да развиете известна дарба или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично. Това е разбирал Христос когато е казвал: „Даром сте взели, даром давайте.“ Когато човек има едно дарование, не трябва да го затваря в себе си, но да го направи по възможност достояние на всички, които могат да го възприемат. По този начин хората могат да си помагат в света. Когато един човек има развита една способност в себе си, като влезете във връзка с него, ще почувствате благотворното й влияние. Така, онзи човек, който има любов, без да ви говори нещо за Бога и за любовта, като се приближите при него, ще почувствате любовта му и ще я видите проявена в постъпките му. Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм.
към текста >>

29. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром.
Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават.
към текста >>

Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром.
Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек.
към текста >>

30. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия.
Щом не могат да ви оберат, вие сте добър човек. Щом се обиждате, вие не сте добър човек. Не да не се обиждате, но като се обидите, да кажете: от мен да мине. Така ще се справите с едно противоречие. А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа. Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите. Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите. Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един урок. Защото човек се учи само от онова, което опита.
към текста >>

31. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата.
Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес.
към текста >>

32. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя нищо не дава даром, но и нищо не взема даром.
Като ученици вие трябва да изучавате силите, които действатвъв вас, да знаете къде и как да ги прилагате. Ако силите във вас имат възходяща посока, отворете им път да излязат навън и да се проявят. Ако не са възходящи, работете върху себе си да ги трансформирате. Ако работите съзнателно и с Любов, и в единия, и в другия случай ще имате добър резултат. Природата е точна и изпълнителна, тя държи точна сметка за своите сили и не позволява да се изразходват напразно. Тя нищо не дава даром, но и нищо не взема даром. Тя дава кредит на хората във вид на сили и енергии, но ги следи как разполагат с нейното богатство.
към текста >>

33. Благодат и съвършенство - Влад Пашов (1902- 1974)

Има неща, които даром не се дават.
• 823 • Благодат и съвършенство. Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства.
към текста >>

34. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Единствената добродетел, която даром се дава, е Любовта.
Любовта е сила непобедима. Който има Любов, той е силен човек. Всички може да имате тази любов. Тя се придобива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и всички останали Добродетели, за да ги придобиете, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, е Любовта. Господ, като знае всички навици и слабости на хората и вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Причината, дето страдаме, е защото не приемаме Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат през тесния път, а този път е без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще кажат: Моля ти се, ела с нас, не ни оставяй. 99. Любовта като вътрешен стимул в живота на Ученика.
към текста >>

35. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не мислете, че всичко в света е даром.
44 - то писмо XI ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 94. Трябва да знаете, че вие като сте дошли в Природата, най-първо трябва да ѝ се отплатите. Какво трябва да платите? – Все-таки трябва да платите един малък данък. Не мислете, че всичко в света е даром. Природата ще ви застави да платите най-малък наем за къщата, в която сте живели. Ако вие сте живели няколко съществувания без да плащате, ще ви се събере един доста голям наем. И този наем седи в това, че ние трябва всеки ден да извършим нещо за Природата. Запример, ако вие като Ученик всяка сутрин като станете си кажете: Днес аз ще вложа в себе си една добра мисъл. И ако всеки ден в продължение на 10 години влагате по една добра, свещена мисъл, всички тези мисли щяха да се превърнат в една цяла градина с най-хубави плодни дървета.
към текста >>

36. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.
Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо? * Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им? * Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром. * Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” - За доброто всякога имате условия. * Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети. * Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш?
към текста >>

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си.
Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам. * Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно. * Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо. Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее. * Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес. * Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не.
към текста >>

37. ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, НАУКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Благата се дават даром само на разумните хора.
Или да кажете на един учен, че нищо не знае - няма да се обиди, защото знае, че в продължение на 20 минути само може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи плод от него. С едно махане на ръка той може да вдигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му кажете, няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука. * Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. * Благата се дават даром само на разумните хора. * Има учени хора на светлината, има учени хора на тъмнината. * Шекспир, Гьоте, Кант са складирали в своите книги огромни познания и мъдрост - това е тяхната слава. Те са живи банки, които оставят богатствата си за общо ползване. Похвалявам Платон, Айнщайн, Питагор, Исайя, Иеремия, Иезекил, пророците, апостолите, светиите - те всички са решили задачите си много добре. * Знанието е само това, което сме опитали, другото е предположение.
към текста >>

38. „ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!' - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава.
Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи! " От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот. 1 Става въпрос за изданието на Паневритмията от 1938 година.
към текста >>

39. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Всеки трябва да работи даром, от любов." (22, с. 67)
Да живее Мъдростта! Да живее Истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода." (55, с. 205) „Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния." (51, с. 178) „Тъй щото, ако хората питат кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора — учители, свещеници, проповедници, майки и бащи, започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром, от любов." (22, с. 67) „Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча, или пък ще ви оставя да изопачавате моите думи. Ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата да влезе у вас, и прощаването, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине." (71, с. 40) „Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях." (71, с. 54) „Имайте предвид, че вие нямате много време да си играете, вие вече сте на края на тази епоха.
към текста >>

40. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Природата не дава нищо даром.
На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен. Истините на духовния живот могат да се разбират само от такива, които са дошли до тях по най-различни, но свои, специфични пътища. Към тях те имат изработена известна чувствителност, с други думи, резонират на тях. Турците имат пословица, която казва: На този, който може да слуша, и комарът да му свирне, ще го усети, но този, който не знае да слуша, и зурла, и даул да му блъскат в ухото, пак не ще те чуе и разбере. Природата не дава нищо даром. Тя дава силите си, за да бъдат използувани в определена работа. Тези сили трябва да бъдат изразходвани системно и мъдро за развитието на човека, а не с тях да се произвеждат експлозиви. На всеки човек, който е злоупотребил със силите на природата, сметката му е задължена и той ще плати за това, когато и да е. Не се грижете за големите, за световните дела. Тях има кой да следи и завърши.
към текста >>

41. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ.
Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества. Ученикът: При един разговор с приятели дочух да се говори, че най-великата добродетел е честността. Така ли е? Учителят: Честността е качество, което трябва да притежава всеки човек. Не само за тия, които се наричат ученици и вървят съзнателно в духовния път, но и за всички люде тя е първото качество.
към текста >>

42. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром.
— Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие. Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадането славеите не са се хранели с мушички и червейчета. След падането на Адам и Ева и те са съгрешили. След идването на шестата раса, те ще станат пак вегетарианци. Ученикът на Новото пеене трябва да знае как да живее, как да се храни, как да диша, как да ходи, как и каква вода да пие и кога да я пие, за да могат гласните струни и неговия гортан да се преустроят с нови музикални клетки, които ще дойдат от Новото слънце, на новите слънца.
към текста >>

43. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Той ги раздаваше даром на децата.
Заведе ме в стаята си. Учуди ме редът и чистотата – въздухът беше чист, миришеше на бор. На полиците по стените бяха наредени детски играчки, къщички и други, направени от борово дърво. На масата – инструменти и други материали. Останах учуден – как можеха тези грамадни, груби ръце да работят толкова нежни, деликатни работи! Той ги раздаваше даром на децата. Разгледахме ги заедно. Дадох му някои съвети, Горилата разцъфна – за пръв път видях усмивка на лицето му. Вие може да не сте виждали, но аз съм виждал камъкът да се усмихва и да плаче. Какви съкровища крие човешката душа! Какви нежни чувства е скрил Бог в нея.
към текста >>

44. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

„Казвам: Всички трябва да работим даром.
Според Учителя, когато в миналото Бог отредил на тези хора почетната служба да работят за Божественото, те казали: „Ще ти служим, Господи, но ще ни плащаш." Тази идея, да служим на Господа срещу заплащане, е наследена от старата култура, дошла след грехопадението. Тогава човечеството влиза в инволюционния път на развитие и попада в условията на гъстата материя, където възприема материалистичния начин на мислене и поведение. Учителя дава ново направление на силите, с които оперира човек в своята дейност, а именно в служба на Бога, т. е. на цялото: „Казвам: Всички трябва да работим даром. Пазете се от мисълта да станете проповедници с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща! Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари! На физическия, т. е.
към текста >>

Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля?
Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички противоречия и ще се прояви. Човек може да мисли, че прави нещо със собствени усилия. Например посяваш жито и мислиш, че ти си го произвел, но то е продукт на светлината, топлината и всички други условия, които са изявление на разумните сили в природата... Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявления на първата причина, на Великото, което работи в нас." „Всъщност всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? " Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото.
към текста >>

45. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпете е като кораб без кормило. Затова е казано: „Бог е Любов “ - понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.“ „Търпението е велико качество и в човешкия характер няма неблагородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението.“ „За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: мъдрост, истина и добродетел.“[95]Неслучайно Учителят казва: „Учете се на търпение! “[96] Крум беше изключително търпелив. Той мълчаливо чакаше да дойде моментът, когато един плод узрява, и тогава го откъсваше.
към текста >>

46. Съсредоточение - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тази сила, разбира се, не се дава никому даром; тя се явява като резултат на усилена работа, на постоянни усилия да я развием в себе си.
Както в ежедневния живот, така и в духовния, съсредоточението е ключа, който разрешава загадките и отговаря на въпросите, които този живот ни задава. Само със съсредоточението на своите духовни, умствени и физически сили човек преодолява препятствията, изпречени на пътя му. Само чрез него той става творец във живота и се домогва до велики истини, недостъпни му до тогава. Силата на съсредоточението е изобщо показателя за силата на един човек. Доколкото човек може да се съсредоточава, дотолкова той е силен. Тази сила, разбира се, не се дава никому даром; тя се явява като резултат на усилена работа, на постоянни усилия да я развием в себе си. Като се има пред вид това, учениците на окултизма са обучавани да развиват в себе си тази сила със специални упражнения. Окултния ученик не би могъл да бъде такъв, ако не притежава тази способност, развита до известна степен. В своя път, често пъти странен и вълшебен като някоя приказка, той ще срещне такива трудности и задачи, които по никой начин не могат да бъдат преодолени без тази сила. И какво би могъл да направи той тогава, ако не да спре или да се повърне назад? Съсредоточението е основата, върху която трябва да се изградят, да израснат окултните сили и способности на ученика, с които той ще можа да борави в области недостъпни за обикновения човек.
към текста >>

47. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

На жадния ще дам даром от Извора на Живота.
Видях и светия град, Новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, натъкмен като невеста, украсена за жениха си. И чух силен глас от Престола, който каза: „Ето, Скинията на Бога е с човеците, Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови Люде; и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито скръб, нито плач, нито болка, защото първото премина.“ И седналият на Прес- тола рече: Ето, обновявам всичко. И каза ми: „Напиши това, защото тия думи са верни и истинни.“ И рече ми: „Изпълни се. Аз съм Алфа и Омега - Началото и Края. На жадния ще дам даром от Извора на Живота. Който победи, ще наследи всичко, и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде Син. А колкото за страхливците, невярващите, злодеите, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел.“ Това е втората смърт. Тогава дойде един от седемте ангели, които бяха натоварени със седемте последни беди и държеха седемте чаши, и ми проговори, като каза: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, обгърнат с Божествена Слава, светейки като скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше висока стена с дванадесет порти, и на портите - дванадесет ангели, и над портите написани имена, които са имената на дванадесетте колена на Израил: към изток три порти, към север три порти, към юг три порти и към запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъни с имената на дванадесетте апос- толи на Агнеца.
към текста >>

48. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети.
Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка.
към текста >>

49. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Даром... - Как тъй?
- Можеш ли да ни довериш някои от твоите изследвания? - Това не поверявам! - С друго какво се занимаваш? - Беседвам. - Плащат ли ти за това? - Не. Даром... - Как тъй? Не си ли женен, колко деца имаш, баща ти и братята ти живи ли са, българи ли сте? - Аз засега съм българин. Така е с мене. Вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това което говоря е мое, то и аз бих започнал да го събарям, но понеже то е божествено, и друг след мене няма да дойде да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение.
към текста >>

50. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.
Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.
към текста >>

51. 2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета - Георги Христов

Даром се дава само на способните ученици.
Заемете се с най-малките дарби да ги развивате. Всеки, какъвто най-малък талант и идея да има, да ги развива. Всеки от вас, каквато и най- малка дарбица да има, да не я пренебрегва. Дайте и място, тя ще се развие, тя е отлична. Не се спирайте да казвате: „Този мой брат е по-талантлив, на мене Господ нищо не е дал.“ Този твой брат, който има толкова дарби, е посветил десет живота в труд и постоянство и нищо не е добил току-така. Даром се дава само на способните ученици. Когато един ученик е трудолюбив и способен, учителят е готов всичко да му даде, а ако не е трудолюбив, нека работи сам. Вие трябва да се стараете да развиете умствените си способности. У вас има много дарби, които очакват своето развитие, чакат да им дадете една по-съществена основа. Не се обезсърчавайте. Ако изгубите кураж, то е от лукаваго! А сега всички в разни направления на работа! Кой каквато дарба има, кой каквито дарби му е дал Господ - всеки да се старае да развие в себе си някоя малка дарбица.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31093311309814