Търсене в текстове за 'Даром'

Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
към текста >>

2. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Една дарба не се дава даром.
"Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба. "Ти как познаваш коя цигулка е по-добра? " "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости.
към текста >>

3. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение поръката на Учителя: "Работи!
" След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото. Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си. Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение поръката на Учителя: "Работи! " Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре. Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него. Прекрасен дует.
към текста >>

4. 9_05 Кой бе Учителят?

Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром.
За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител.
към текста >>

5. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване.
към текста >>

Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни.
Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване".
към текста >>

6. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А това не се даваше даром.
А по ония години това беше цяло богатство. А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

7. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

ТОМ 5

Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък.
Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите.
към текста >>

8. 145. ОТПЛАТАТА

ТОМ 5

Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество.
Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб.
към текста >>

9. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги.
Какви ли не случаи сме виждали - всички възможни случаи, които бяха съществували по света минаха през Школата. Това не бяха малко тези двадесет и две години. Та не всеки осъзнаваше своето вътрешно място в Школата, а да не говорим за онова външно място, което той заемаше и трябваше да отстоява. Но с какво? С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки. Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги. То се даваше по самоопределение. Определиш ли се, самоотречеш ли се от всичко, посветиш ли се изцяло, наложиш ли живота си в името на едно служение, то тогава ти се даваше място в Школата, ти го заемаше и работеше. Това място бе само твое и ничие друго. И никой не можеше да посегне на него. Единствено ти можеше да го освободиш или Учителя да те освободи от това място ако правиш прегрешения към Бога и към своя личен път като душа.
към текста >>

10. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

ТОМ 6

Пък и даром ги дава.
Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае. И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена. Наука за живота, за любовта, за морал, за религия, поезия, изкуство, музика. При Него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, несмогнали в живота да се наредят и получат образование, да се сдобият от Него с по-нови и по-хубави. Пък и даром ги дава. И от затънтени краища чухме и ние за Него и прегърнахме Учението Му, Учение пълно със сила и живот, което запълва, осмисля и вдъхновява нашия живот. Бяхме отишли в София да Го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствували като дете когато сте приближавали къщата на вашия учител, когато е трябвало да отидете някога там? Ето такава детинска радост и трепет ни изпълваше и нас, когато приближихме дома на нашия Учител. Той живее на улица „Опълченска" 66.
към текста >>

11. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

ТОМ 6

Даром от съпруга й".
Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба". Млада беше още. Мария като ходила на гробищата и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на гробищата. И той има ми карез вече и ми пише едно писмо: „Проклятие, проклятие, проклятие и т.
към текста >>

12. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

ТОМ 8

ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9.
навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват. - 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2. без птичка да пее, без радост да сети, без глас да се чуе от свои, познати. 3. Един ден пристига човекът с длетото, огледа скалата, огледа местото 4.
към текста >>

И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1.
Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2. без птичка да пее, без радост да сети, без глас да се чуе от свои, познати. 3. Един ден пристига човекът с длетото, огледа скалата, огледа местото 4. усмихна се леко и леко зачука и ехото само отвърна: Да, тука. 5. Да, тука, да тука, длетото отвръща и мисъл светяща скалата обгръща: 6.
към текста >>

13. 24. БИРНИЦИТЕ

ТОМ 8

Нали Господ е казал: "Даром сте получили и даром давайте!
Като онази врачка от Варна. Познава какво ще се случи на другите, само на себе си не могла да познае, че разбойниците ще дойдат и ще я оберат. Дошли и обрали парите, които спечелила при своето врачуване. А после се чуди защо са я обрали. Ами това не са разбойници, това са бирниците на Господа. Нали Господ е казал: "Даром сте получили и даром давайте! " А тя даром получила дарба, врачува и чрез дарбата си взима пари. Гледа Господ, че ще направи по-големи прегрешения и изпраща своите бирници, за да я оберат. Вместо да благодари на Господа, че разбойниците са я отървали от по-голяма беда, то тя плаче, че са й обрали парите. Ето какво означават човешките работи". С мене беше станало същото.
към текста >>

" А тя даром получила дарба, врачува и чрез дарбата си взима пари.
Познава какво ще се случи на другите, само на себе си не могла да познае, че разбойниците ще дойдат и ще я оберат. Дошли и обрали парите, които спечелила при своето врачуване. А после се чуди защо са я обрали. Ами това не са разбойници, това са бирниците на Господа. Нали Господ е казал: "Даром сте получили и даром давайте! " А тя даром получила дарба, врачува и чрез дарбата си взима пари. Гледа Господ, че ще направи по-големи прегрешения и изпраща своите бирници, за да я оберат. Вместо да благодари на Господа, че разбойниците са я отървали от по-голяма беда, то тя плаче, че са й обрали парите. Ето какво означават човешките работи". С мене беше станало същото. Аз имах недъг с една ръка.
към текста >>

14. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

- "Даром сте взели, даром давайте".
и вероятно за в бъдеще музикалните материали, съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят. Така са загубени хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции.
към текста >>

15. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя.
На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари.
към текста >>

16. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Учителят даде задачата и тези, които искаха, по свобода, но като видяха, че на всекиго се раздават печатаните томчета даром срещу задачата, вече много хора почнаха да я правят.
Аз ги дадох на брат Боев и Той сега попитал: „Ами Еленка не си ли прави задачата? " Защото стана ми така приятно да ти кажа, че Учителят така попитал: значи викам се интересува Учителя, пък аз го направих от послушание само. Защото каза на Боев. И дадох ги на брат Боев, но ми стана приятно, че Учителят се интересува, дали съм си правила задачата. В началото бяхме по-малко, бяхме към 500-600 души. Учителят даде задачата и тези, които искаха, по свобода, но като видяха, че на всекиго се раздават печатаните томчета даром срещу задачата, вече много хора почнаха да я правят. По едно време достигнаха 800, другата година 1000, може до 1300, може и повече. Не мога да ви кажа защото аз не съм се месила вече в тези работи, но чувах, че повече от 1000 души има. В.К.: Сега другата форма е била десятъка. Какво е представлявал десятъка? Е.А.: Десятъкът е един закон, който е още от много древни времена.
към текста >>

17. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Така, че ние ги получихме даром срещу задачата.
Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев! " Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот. В.К.: Сега това беше единия начин за печатане. Другият начин за печатане е бил десятъкът. Това с единия лев бе задача. Най-много бе направено от 1030 човека в цяла България.
към текста >>

18. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

На всички, които бяха направили задачата се дадоха даром всичките томчета напечатани през тази година.
Нарекохме я „Задача за левчето". Учителят каза: „Всеки, който иска да изпълни задачата, всеки ден да отделя по един лев, който ще пуска в една касичка и да каже: „Както аз давам този лев, така всеки един да отдели по един лев за Господа". На следната година, пак през ноември Учителят попита кои са си направили задачата. Обадиха се много приятели. Той каза, сумите да ги предадем на брат Боев. На всички, които бяха направили задачата се дадоха даром всичките томчета напечатани през тази година. Сумата от задачата се употребяваше за печатането само на беседите. Задачата продължи и следните години, като всяка година се увеличаваха желаещите да изпълняват задачата. По такъв начин имаше вече доста средства, за да се печатат беседите. Тази задача продължи и след заминаването на Учителя. Докато инкриминираха беседите през 1957 год.
към текста >>

19. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Молим настоятелите ни да съобщят на приятелите, че желаещите от тях могат да абонират някои читалища, даром на свои средства.
Квитанции по пощата няма да се изпращат, затова, молим настоятелите да събират абонаментите и да ни ги изпращат. Също и тия абонати, които са се абонирали отделно да се издължат по-скоро. Необходимо е да получават списанието поне около сто читалища в България. С това списанието ще постигне една от своите цели - проникване сред широките народни кръгове, истините, които се печатат в страниците на списанието. А това ще стане, когато списанието стане достъпно навсякъде. Молим настоятелите ни да съобщят на приятелите, че желаещите от тях могат да абонират някои читалища, даром на свои средства. Могат и направо в редакцията. Ония приятели, които сами не могат да се абонират за списанието, нека запишат един външен абонат. С общи усилия може да се постигне много нещо - в някои градове доста е направено в това отношение. Ще очакваме! От Редакцията на „Житно зърно" София, 27 май 1929 год.
към текста >>

20. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

ТОМ 10

Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром.
От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество.
към текста >>

21. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром.
Туй неговият ум не можеше да побере. Дъбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек. Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром. Вземи пример от него. Постъпвай като него. Това е човекът." Вървял той из пътя и като че още чувал думите на своя благодетел: „На гладен пари не вземай! " Разказал: Георги Тахчиев.
към текста >>

22. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Летопис Вергилий Кръстев

На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл.
По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос".
към текста >>

23. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката.
което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни. Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие.
към текста >>

24. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Аз ще ви дам думата, а вие ще я разработите и оползотворите - за труда няма да ви се даде нищо, трудът ще бъде даром.
Това е един начин как да връзваме ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви. Аз ще ви дам думата, а вие ще я разработите и оползотворите - за труда няма да ви се даде нищо, трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттука за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 60 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо Слънцето е потъмняло, като е умрял Христос?
към текста >>

25. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа.
Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: През годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други освен върху следните цифри: 1,2,3, 4, 5, 6, 10, 12, 14,15, 21, 24, 30. 35, 36, 40, 41. 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и, разбира се, може да ги изпратите, когато желаете през годината.
към текста >>

26. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение.
Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие. Затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Запример, срещате човек унил - кажете му добри приказки, за да знаете, че сте извършили добро дело. Винаги се молете. Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение. Та, всички ония от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по тоя начин. Никой на никого да не праща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, която изпращаш някому, пращаш я и на себе си и помагаш и на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той затова трябва да се обърне сам, а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима. Двамата, това са два полюса: положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тези сили.
към текста >>

27. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Летопис Вергилий Кръстев

Ами то е казано в Писанието: „Даром ще взимате..." И Лалка взима.
Как са се харесали, кога са се харесали, те си знаят. Кръжокът свършва, но любовта не свършва. Тя продължава. Цаню е влюбен и жертва материални блага изобилно. Лалка е влюбена и ползва материалните блата, пак изобилно. Ами то е казано в Писанието: „Даром ще взимате..." И Лалка взима. Изпълнява Писанието. Имат уговорка вече, че щом Лалка си изкара училището, ще вдигат сватба. Идва и тоя момент. Женихът Цаню пристига в София. Той се е подготвил за сватбата.
към текста >>

28. Наряди за 1938 г.

Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях.
После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов! Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел.
към текста >>

29. Наряди за 1945 г.

Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром.
При попълването на графите, страниците и редовете се попълват последователно отгоре надолу. 14) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело.
към текста >>

30. Наряди за 1949 г.

- именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: Сутринта в 5 часа в салона на Братството ще се изпълни следната програма:Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, 17 глава.Беседа: „Даром давайте" (от тома „Красотата на душата").„Благословен от Бога Ти".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти).
Откриването на конгреса стана от старшия брат Георги Куртев с няколко приветствени думи. След това се избра бюро в състав: председател на конгреса - Стефан Тошев и секретар - Паша Теодорова. Дневният ред на конгреса: Разглеждане проектоустава на Верската общност „Бяло Братство", изработен от Жечо Панайотов, Симеон Симеонов, Георги Куртев и Боян Боев, на които се възложи да подпишат постоянния протокол. 5) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тая година Петровден, 12. VII. 1949 г. - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: Сутринта в 5 часа в салона на Братството ще се изпълни следната програма:Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, 17 глава.Беседа: „Даром давайте" (от тома „Красотата на душата").„Благословен от Бога Ти".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). В 7 часа вечерта братска вечеря, в която ще се повтори утринният ред без беседата. След това ще се изпълни литературно-музикална програма. Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 27.
към текста >>

31. Наряди за 1950 г.

Сутринта в 5 часа ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 4 гл., 30-41 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 1-6 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.Беседа: „Даром давайте" от тома „Красотата на душата".Мото: „Това еживот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти)Отче наш.„На Учителя".
(за беседите)Обични братя и сестри, 12. XII. 1950 г. - наряд по случай 6 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година 12 юли - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин. Сутринта в 5 часа ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 4 гл., 30-41 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 1-6 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.Беседа: „Даром давайте" от тома „Красотата на душата".Мото: „Това еживот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти)Отче наш.„На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря. На вечерята ще се изпълни утринният ред без беседата. Молим, съобщете настоящето в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: От Братския съвет на общество „Бяло Братство" Изгрев - София 1. VII.
към текста >>

32. 17. ВЯРА

Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно.
И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго време влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко. Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат.
към текста >>

Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром.
А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко. Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това.
към текста >>

Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава.
Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето?
към текста >>

33. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен.
Работете с тази любов, за която Толстой говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко и да останеш тъй, че да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е любов - да се съблечеш от всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да подигне хората. Да, но после да не се разкайваш. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което любовта изисква. Тази любов изисква щото и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа! “ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш тъй?
към текста >>

34. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

Не мислете, че даром ще ви се даде.
Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлаганието на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислете, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в прям и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да пригледате.
към текста >>

35. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром.
Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! “ Не, даром ще му работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: „Сега плати! “ Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една радост. Ние считаме това, да работим за Христа, като един дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас.
към текста >>

“ Не, даром ще му работя.
Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! “ Не, даром ще му работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: „Сега плати! “ Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една радост. Ние считаме това, да работим за Христа, като един дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас. Бог заради нас и ние заради Него; Учителят за учениците и учениците за Учителя.
към текста >>

36. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо.
Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после, като заздравява тялото си, пресъгражда го. След това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та, именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде.
към текста >>

37. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа.
Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и следи и види, като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91, 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и разбира се може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година.
към текста >>

38. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

той не получава изведнъж и даром спасение.
При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя". Едно нещо аз лкзбопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си.
към текста >>

39. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

529 Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи.
527 Истината трябва да се казва с любов. Истината може да се каже само когато има Любов. Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея. Истината се казва само на Онзи, когото обичаме. Благословението. 528 Като решиш да изпълниш Божията Воля - благословението ще дойде. Радостта. 529 Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи. Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно с Божествените закони. Каква радост е когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. Живият Христос. 530 Има един Жив Христос на Любовта, Който живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашите души - това е Живият Христос.
към текста >>

40. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1081-1100

Савка Керемидчиева

Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром.
Животните, които съществуват в света - това са методи на Природата. Човек е минал през школата на бръмбарите, оттам - идеята за радиото. Тези бръмбари са имали преди хиляди години радио. Любовта. 1088 Всичко онова, което е направено по любов - Любовта е вътре. Ангелите знаят това - мисъл, родена от любов, чувство, родено от любов, постъпка, родена от любов, имат цена. Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром. 1089 Даром се дава само на онзи, който люби. Онова, което е направено с любов, то остава. Чада Божии. 1090 Онези, които казват, че са чада Божии - да работят! Онзи, който казва, че е „чадо Божие", неговата дума става. Правило.
към текста >>

1089 Даром се дава само на онзи, който люби.
Човек е минал през школата на бръмбарите, оттам - идеята за радиото. Тези бръмбари са имали преди хиляди години радио. Любовта. 1088 Всичко онова, което е направено по любов - Любовта е вътре. Ангелите знаят това - мисъл, родена от любов, чувство, родено от любов, постъпка, родена от любов, имат цена. Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром. 1089 Даром се дава само на онзи, който люби. Онова, което е направено с любов, то остава. Чада Божии. 1090 Онези, които казват, че са чада Божии - да работят! Онзи, който казва, че е „чадо Божие", неговата дума става. Правило. 1091 Както искаш да те обичат, тъй и обичай.
към текста >>

41. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Бог дава всичко даром на тези, които отиват да си го вземат.
Тези, които са те приковали на кръста, са пак тук, искат да ти изопачат ума. Нещата се повтарят по друг начин. Пак искат да те отвлекат и сега, ако не внимаваш - в астралния свят. Няма по-ужасно нещо от това да живееш с хора, които не те обичат. 8 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, СЪБОТА В Природата има два метода: единият е определен, а другият е неопределен. Бог дава всичко даром на тези, които отиват да си го вземат. Като отидеш при извора, той ще ти даде вода. Ученикът пита: „Чистотата качество на ума ли е или на сърцето? - Тя е качество на сърцето, но се добива с ума! Защото тя се придобива, а да се придобие може само с ума. - Учителю, като че ли каквото сърцето приеме, умът не може да го приеме.
към текста >>

42. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Веселие, радост даром идат, ние трябва да ги приемаме.
Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас. Мисълта е чук в ръцете. И добрата мисъл е за здравия човек. Любовта е качество на човека. А радостта е качество на Бога. Веселие, радост даром идат, ние трябва да ги приемаме. А скръбта иде от ада. Скръбта, страданието, мъчението показват пътя на движението. А щом влезете в ада, причинявате там радост на някои, който се мъчат. А щом дойдат страдания, вие не трябва да избягвате. Да бъдете радостни и весели, когато сте в скръб.
към текста >>

43. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Същото трябва да вършат и учителите - да учат и възпитават даром, свещениците - да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също и пр.
Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в 1-а глава на Битието: егоизмът във всички прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всяка следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвували и отглеждат децата си безкористно, т.е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите - да учат и възпитават даром, свещениците - да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва тоже да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов?
към текста >>

44. Блага дума

Блага дума ЗАБЕЛЕЖКА (към песента) БЛАГА ДУМА Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпване на новата 1960 година.
Блага дума ЗАБЕЛЕЖКА (към песента) БЛАГА ДУМА Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпване на новата 1960 година. Би могъл всеки, който я получи, който я научи, да си я пее или тананика. Пожелавам му, ако е болнав или слаб, да оздравее. Ако е млад и здрав, да достигне до по-зряла възраст. А ако надмине по-горе от 80 години - да си запази мисълта, слуха, зрението и силите; да бъде жизнерадостен и вътрешно подмладен. А това се отразява малко, много и на лицето, и на тялото!
към текста >>

45. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте.
Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде.
към текста >>

46. 1934 година

Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте.
Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде.
към текста >>

47. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции.
За пръв път при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери. Написах и на Еленка писмо, за да ми изнесе риза и балтона на гара Надежда. 11.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица Станах в 3.30 ч. сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции. Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен. Два пъти ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес. Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер.
към текста >>

48. X. Бракът на Изгрева

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Но си отгледа и изучи децата Ето, това е благословението, получано от горе, но не даром, а е заслужено. 12.
И сега получаваше, след като през целия си живот бе работил усърдно. И друго, което е най-важното. Той се оженва на 52 години, раждат му се три деца и успява да ги изхрани, да ги отгледа, да ги изучи, да свършат гимназия и висше образование. Всички му се чудеха за това. А живееха в онези години повече от скромно с две малки учителски пенсии. Но си отгледа и изучи децата Ето, това е благословението, получано от горе, но не даром, а е заслужено. 12. И сега ще включим една опитност, разказана ни от Наталия Чакова, която е била свидетелка на този случай. Тя не обижда никого, тази опитност разкрива окултни закони. И затова трябва да я дадем, за да не се подведат следващите поколения. И да не обидя и злепоставя Пеню Ганев, нарочно написах всичко това, за да обясня всичко. И то е обяснено както трябва.
към текста >>

49. 30. Идеален, реален и материален живот

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Даром пътувате, нищо не сте платили.
Щом мислиш: „Господ ме обича", то е вече импулс за живот. Щом мислиш: „Господ не ме обича", то е импулс за смърт. Да благодарите за силата, че ходите. Да благодарите, че ви са дали билет, пратили на Земята. Колко искат да дойдат, но не им дават билет. Даром пътувате, нищо не сте платили. Едни са в парахода вътре, а вие - на простор, гледате. Майката, като има дете, има изложение, а мъжът - като има кон. Всички на Земята са деца. Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки. Истинската майка може би 2-3 пъти през целия живот да дойде да те посети.
към текста >>

50. 32. Даване

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Бъдете готови за това, което даром ще ви се даде.
32. Даване 1 май 1938 год. Бъдете готови за това, което даром ще ви се даде. Кепенците да ви са отворени. Ние ще разрешим въпроса, когато даром приемаме и даром даваме. Върху него почива новото учение за домове, бащи, майки - всички ще живеят в закона. Не мисли обичаш ли го или не! С даване пари не се разрешават нещата, докато се осъждаме едни други.
към текста >>

Ние ще разрешим въпроса, когато даром приемаме и даром даваме.
32. Даване 1 май 1938 год. Бъдете готови за това, което даром ще ви се даде. Кепенците да ви са отворени. Ние ще разрешим въпроса, когато даром приемаме и даром даваме. Върху него почива новото учение за домове, бащи, майки - всички ще живеят в закона. Не мисли обичаш ли го или не! С даване пари не се разрешават нещата, докато се осъждаме едни други. Щом не го обичаш, вратата ти са затворени.
към текста >>

51. 35.Моралът

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Щом се обличаш за Господа, даром ти дава.
35.Моралът Любовта е огън, ще изгориш. Облича се и се съблича по 3 пъти, понеже по 3 пъти я бие. Един от любящите се грижи за това, за онова, пак току го задигнат. Нека се разтовари, да работи за Бога. Щом се обличаш за Господа, даром ти дава. Ако се обличаш за тебе си, ще плащаш. Ако се обличаш за хората, ще те бият. Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото.
към текста >>

52. 120. Правилни действия

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Всичко е даром, само хлябът - с пари.
Яйцата да се измътят вече. Нищо от този свят не може да мине за другия. Който дочака последния ден, всичко ще види. Докат дойде капитанинът, ще седите в парахода. Сега се строят частите на парахода, после ще се съберат и образуват парахода за пристанището. Всичко е даром, само хлябът - с пари. Вас ви питат: „С парите какво направихте? " Понеже сме в закона на парите, трябва да се търкалят.
към текста >>

53. 144. Човек е пратеник на Земята от Небето

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен.
Човек да е посаден, да израсте, да цъфне, да върже, да узрее и да го отвее - тъй тогава е възпитан човек. Пратени сме на Земята да извършим Волята Божия. Тогава в невидимия свят дават заплата, който се учи хубаво. Живял достойно, което му се пада, ще му се даде. Не на който иска. Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен. Дарът се дава при отличен ум и сърце. Тесния път сега ще учите. Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите. Зачитайте Божествения закон, учете, приложете, което знаете! - „Що съм да ходя да слушам!
към текста >>

54. 10. Освобождението на Хасково

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Предварително ще забележим, че свободата никога не се дава даром.
2) Понеже заговорихме за „Освобождението на Хасково" и ние различихме три вида освобождение: политическо, икономическо и духовно, иска ни се да предложим на благосклонното внимание на хасковци една програма за пълно освобождение. Тая програма може да се покаже много неопределена, много широка, неотговаряща на времето. Ще забележим, че ние не трябва да бързаме. „Освобождението" е всъщност един процес на освобождаване. Историята си тече, животът при своя мощен темп е непрекъснато подобрение - все по-добро и все по-добро, което и значи: все повече политическа, икономическа и духовна свобода. Предварително ще забележим, че свободата никога не се дава даром. Свободата се откупва. Политическата свобода често струва много кървави жертви. Пред нашите очи са титанските усилия на братята македонци, за да получат политическа свобода. Ние добре знаем какво струва нашата свобода, винаги ще помним плеядата съзнателни български синове от рода на Ботева-Лев- ски, които жертвуваха кръвта си зарад свободата на народа. Ние не можем да забравим кръвта на братското руско тяло, пролята пред олтаря на същата свобода.
към текста >>

55. 1926 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Бъдете с едно лице, като Слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички.
Много хора са удавени от приливите и отливите, които стават в моретата Тези приливи и отливи се дължат на влиянието на Луната Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици”, някои, от които са пострадали в тези особени състояния. При все това, мнозина казват: красива е Луната! Тя е красива само за умните хора. И тъй, човек не трябва да бъде като Луната двуличен, двоеумен. Едно лице,един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице, като Слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички. Луната постоянно се мени: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя представя нещо подобно на Слънцето, но скоро след това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: Сега нищо не давам. Не се минава много време, и тя отново показва част от своето лице, във вид на сърп. Учените хора се ползуват от промените на Луната за определяне времето, а времето пък определя течението на живота. Добрият живот на човека се определя от Слънцето, а лошият живот - от Луната.
към текста >>

56. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход - никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено Слънцето. То има отношение към човешкото сьзнание Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някои път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход - никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари. Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става, или което без пари става?
към текста >>

57. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

ТОМ 20

Като дойде Истината, ще имаш свобода, и ще си създадеш правилни отношения с хората.» «Някои казват: «Всичко е произволно, всичко е даром.» Да, даром е, но всичко се постига с големи усилия.
Ами че целият свят днес е пълен с инвалиди, с хора, които не могат да кажат какво нещо е Истината. Казваме: Любовта носи живота. Ами какво нещо е Любовта? Като дойде Любовта в тебе, тя ще внесе разширение, ще съзнаеш отгде иде животът. Като дойде Мъдростта, ти ще разбереш защо е създаден светът, ще видиш хармонията в живота. Като дойде Истината, ще имаш свобода, и ще си създадеш правилни отношения с хората.» «Някои казват: «Всичко е произволно, всичко е даром.» Да, даром е, но всичко се постига с големи усилия. Изследвайте тези, великите, талантливите хора, ще видите, че техният мозък не е обикновен, той е особено организиран. Те са достигнали с усилие това. Аз съм правил изследвания и съм намерил, че клетките на добрите хора се различават от клетките на тия хора, които не са добри. Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на някой престъпник, който не е роден такъв, но който се отклонил от Бога, който е престъпил Божите закони - неговата кожа се е деформирала. Неговият поглед се различава от погледа на добрите хора.
към текста >>

58. 28. ПРИНЦИПИТЕ ВАЖАТ (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

В света всичко, в което живеем, ни е дадено даром - и въздухът, и водата, и храната - но на хляба хората нарк са турили - и с това съвременните хора са изопачили живота.
Божественият човек носи абсолютната разумност. Той може и да не е философ - философията е необходима за физическия човек. Великите добродетели раждат малките добродетели, а последните носят всички радости. Нашите малки индивидуални погрешки докарват дисхармонията в живота ни. Малките камъни правят големите къщи и от тяхното качество зависи тя преди всичко, а след туй - и от майстора. В света всичко, в което живеем, ни е дадено даром - и въздухът, и водата, и храната - но на хляба хората нарк са турили - и с това съвременните хора са изопачили живота. Господ пари на света не е дал - те са човешки изобретения, - но бюджетът - храна е предвидил и дава както за човека, така и за най-малката буболечка. Вятър е това - казва съвременният умен човек. Да, има вятър, но не всичко е вятър; и вода има, но не всичко е вода; и земя има, но не всичко е земя. Има едно нещо, на което хората не знаят името. Въздухът граници няма.
към текста >>

59. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

60. 82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)

Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром.
Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища. Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. * От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.). Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат.
към текста >>

61. 82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)

Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром.
Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища. Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат.
към текста >>

62. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Той излязъл да проповядва някога новото учение - даром сте приели - да остави човек жена си и пр.
Не викат този и онзи да им разрешава въпросите, и никому нищо не казват. А тук - окултните ученици - брей! - като му кажеш една дума, ще знае цял свят... И когато идвате да служите на Бога, не служите на мен, а на себе си и на Бога - не на мен! Ако не сте полезен за другите, не можете да бъдете полезен и за себе си. Имаше някога един стар приятел в Бургас - Пеню*. Той излязъл да проповядва някога новото учение - даром сте приели - да остави човек жена си и пр. И на един арменец жена му оставя мъжа си и идва при него. Моли се той, горкият, три дена. Не знае какво да прави, и идва тук, в София, да проповядва. Без опит в света не може. Само след като ви прекарат през най-малките и големите опити - само тогава ще добиете (ще дойде) знание.
към текста >>

63. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

ТОМ 22

Всеки трябва да работи даром, от любов." (22, с 67) „Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча, или пък ще ви оставя да изопачавате моите думи.
Думите Любов, Мъдрост и Истина, са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с.ЗЗ) „Сега е краят на века, свършили се този век, хората ще вдигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее любовта! Да живее Мъдростта! Да живее Истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода." (55, с. 205) „Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния." „Тъй щото, ако хората питат как ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи когато всички хора - учители, свещеници, проповедници, майки и бащи започнат да работят без пари . Всеки трябва да работи даром, от любов." (22, с 67) „Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча, или пък ще ви оставя да изопачавате моите думи. Ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски и надеждата да влезе у вас и прощаването и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине." „Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях." (71, с. 40; с. 54) „Имайте предвид, че вие нямате много време да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бъде.
към текста >>

64. 3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов

ТОМ 22

Даром съм взел, даром ще дам.
- Не говориш истината. Защо не кажеш, че си разочарована от приятелката си? Защо не я срещнеш да се извиниш за лошите чувства към нея? Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях , но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон - законът на любовта . Даром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, дето е вашият ум и вашето сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ. Обърнет е се към живия Господ. Това ще бъде моята голяма радост.
към текста >>

65. 3. КАК ДА СЕ ОРГАНИЗИРА ЕДНА БРАТСКА КОМУНА?

ТОМ 22

Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.
Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме питаше кой е правилният метод за образуване една истинска комуна? Казвам: когато майките заченат своите деца и те още в утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти."
към текста >>

66. VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)

Та, такивато добри люде, и да се запасят, ако имат възможност, те не го правят лично за себе си, а при нужда те сами се лишават, но раздават, и то даром, на нуждающите се.
Ние вярваме: че властта не ще остане безучастна и в това. И ние се научаваме, че е взела мерки. Ние знаем при това, че има хора с милост и състрадание към страждущи, към бедни. А бедни има много! Бедни има и незаписани за такива, които са истински бедни, но от срам не могат и да просят и са лишени от много неща. Та, такивато добри люде, и да се запасят, ако имат възможност, те не го правят лично за себе си, а при нужда те сами се лишават, но раздават, и то даром, на нуждающите се. Това е благородство! И ние бихме се радвали да има повече такива хора в България. Иначе, не само че не е човешко, но е и егоистично. При това има и отговорност пред законите. Ние вярваме, че голяма част от гражданството нямат запаси, или рядко и много малко, и което не е беда.
към текста >>

67. 7. За честността

Значи този човек знае, че растителното царство няма човешко съзнание, но изхвърленият - излишният въздух от човека, като въглелив двуокис, който е отровен, по един алхимически начин, се поглъща от растителното царство и заедно с разните соли и елементи от въздуха и земята се образуват въглехидрати, захари, във вид на плодове, и ни ги поднася даром.
Той се учи и замисля как така тази земя, която уж няма човешко съзнание, а приготовлява такива скъпоценни камъни, каквито са: диамантът, златото, среброто и пр. И затова разумният човек се пита: Какво е човекът пред тази разумност на земята? Мислейки това, той се стреми да прояви твърда воля като диамант, разумния живот - като златото и чистото сърце - като среброто. Интелигентният човек не се чуди и на растителното царство, гледайки как едно плодно дърво, един корен диня раждат такива чудни по форма, по вкус, по цвят, със симетрично наредени семки, сладки и вкусни плодове. Виждайки как тия плодове се жертвуват за живота на човека, и той се учи да жертвува с добри дела пред другите. Значи този човек знае, че растителното царство няма човешко съзнание, но изхвърленият - излишният въздух от човека, като въглелив двуокис, който е отровен, по един алхимически начин, се поглъща от растителното царство и заедно с разните соли и елементи от въздуха и земята се образуват въглехидрати, захари, във вид на плодове, и ни ги поднася даром. Не е ли това изкуство? Ние, хората, трансформираме ли мъчнотиите в радости и добродетели? Всеки за себе си ще отговори. Ами какво ще кажем за цветята? Нима те не са за нас образец със своите краски и отличен аромат?
към текста >>

68. X. ТРИ ПЕСНИ

е в 90-годишната си възраст Забележка (към песента) Блага дума Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпването на Новата 1960 година.
Като поднасям тази скромна песен, безплатно, на тези, които пожелаят и са ходили при това езеро, да си спомнят и се надяват пак да могат да отидат. А тези, които не са ходили, да пожелаят и те да отидат и се порадват на тези хубави места, с чистия въздух и височина 2670 м, при върха Дамга. 22.IX. 1959 г. Пловдив, ул. «Болярска» № 16 Михаил А.Стоицев, зъболекар, От 25.1X1959 г. е в 90-годишната си възраст Забележка (към песента) Блага дума Настоящата песен се поднася даром на всеки, който желае; за възпоменание на автора - точно 15 години от заминаването му и настъпването на Новата 1960 година. Бих молил всеки, който я получи, който я научи, да си я пее или тананика. Пожелавам му, ако е болнав или слаб, да оздравее. Ако е млад и здрав, да достигне до по-зряла възраст. А ако надмине по-горе от 80 години - да си запази мисълта, слуха, зрението и силите; да бъде жизнерадостен и вътрешно подмладен. А това се отразява малко-много и на лицето, и на тялото!
към текста >>

69. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

А Божествените работи, казано е от Спасителя, «даром се получават и даром се дават».
Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят. Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват. Тези хора са високо издигнати в морално и духовно отношение и те са образец за човешката личност. Но за жалост, колкото се злоупотребява с другите изкуства, толкова повече се върши това и с тази тайна, недостъпна за всяко око и опит наука. Ето защо, ние виждаме, че тя се използва от отделни личности за користни цели, за интерес, и с това се убива вярата в обществото, защото обществото иска реално нещо да види, а този, който търгува с туй изкуство, нито го притежава от божествен източник, нито придобитото по изкуствен начин го е получил със свят и чист живот и с туй го карикатури. А Божествените работи, казано е от Спасителя, «даром се получават и даром се дават». Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни. Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение. Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо. Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство». Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото.
към текста >>

70. 12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново»

Д-р Иван Жеков

Бог казва: «Даром сте приели и даром давайте!
Бог се проявява еднакво към всички. А престъплението седи в това, когато ние от едни приемаме, а на други даваме. В какво седи вашето спасение? Любовта винаги се отвращава от престъпниците. Любовта има крайно отвращение от тези хора, които поглъщат. Бог казва: «Даром сте приели и даром давайте! » Бог казва: «Това, което вземате от Мене, давайте го: мир, радост, знание, свобода.» Бог, Който живее в нас, поражда в нас един вътрешен подтик и казва ни: «Давайте! » По цялата Земя има едно общество от възвишени, гениални, талантливи хора. Не казвам де им е мястото. Те живеят малко по-високо от нас. В момента, когато вие се решите да живеете по истинския начин, те знаят, и веднага те изпращат своята мисъл, треперят над вас и казват: «Не бой се, ние сме с тебе.» И, ако ти си музикант, ще протечат мисли в теб, вдъхновение ще дойде.
към текста >>

71. 10. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ

Милка Периклиева

Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствувах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: «За Бога даром се работи и даром се получава.» Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: През 1938 г.
Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със сини корици, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! - наблягайки на думата «така». От всеки звук на тази дума като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствувах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: «За Бога даром се работи и даром се получава.» Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: През 1938 г. излиза от печат голяма книга «Паневритмия», 30/23 см, на луксозна хромова хартия. На корицата е нарисувана жена, от художника Генчо Алексиев, която изпълнява упражнението «Изгрява Слънцето». В първата част са описания на упражненията от Милка Периклиева и Боян Боев - 28 упражнения плюс «Пентаграм». Във втората част е музиката на Паневритмията за две цигулки с нотен текст. В третата част са Принципите на Паневритмията и описание на вътрешния смисъл на всяко едно от 28-те упражнения.
към текста >>

72. 1.3. Методистките епископални църкви в България

В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование.
И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование. Освен това методистките епископални църкви поради широките си връзки с американските сестри-църкви, спомагат за опознаването и сближаването на двата народа. Всички мисионери, надзиратели и епископи, които са идвали в България са бивали спечелвани за нейната правдива кауза. Епископ Блейк, Д-р Каунт, Д-р Лонг са били големи приятели на България, които са доказали своите добри чувства във време на големи народни нужди и катастрофи. Методистките църкви работят само в Северна България. В Южна България работят евангелските съборни църкви.
към текста >>

73. 2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането

Те първи превеждат и поднасят почти даром на нашия народ Свещеното Писание - могъщо средство за популяризиране и разпространяване на българския език.
След премахването на еничарството и на ленното управление (спахийството) от султан Махмуд II, с публикуването на Танзимата (1839), нашият народ тепърва се посъвзе, организира своето еснафско съсловие и подобри своето материално и социално положение. Танзиматът, следователно, е първият могъщ реален фактор за нашето Възраждане. Вторият такъв е увенчаването на Църковната борба с фермана от 10.11.1870 г., който създаде Екзархийският институт, и третият - народополезната книжовна и културна дейност на българските протестанти. Много по-рано от основаването на Българската Екзархия нашите протестанти, движими от възвишени пориви и просветен патриотизъм, отиваха, като трубадури, от град на град и от село на село, да пеят песни и проповядват Евангелието на хубав български език. Те, вместо мътната църковна ринофония, запяваха български духовни песни. Те първи превеждат и поднасят почти даром на нашия народ Свещеното Писание - могъщо средство за популяризиране и разпространяване на българския език. Ред книги и брошурки се раздават по градове и села. Професор Балан-Тодоров в своя Книгопис отбелязва, че от 1841 до 1877 г. от напечатаните духовни книги половината са издания на евангелистите. В Смирна, бащата на българския периодически печат - протестантствующият Фотинов - издава "Любословие" с помощта на мисионерите. Из България, Македония и Тракия отворят се български молитвени домове, откриват се читалища за народа и се строят прогимназии и гимназии за българските деца.
към текста >>

74. 2.2. Историята на Дружеството

Правилото му е: "Даром сте приели, даром давайте".
В първите си няколко години Дружеството напечати няколко твърде добри и полезни книги, например: "Бой с пет исполини", преведена от д-р П. Шопов; "Нравствена философия" преведена от д-р Хаус; "Цел в Естеството и няколко теории", приготвена от А. С. Цанов и др. някои. Това Дружество е чисто благотворително. Членовете му не получават никакво възнаграждение за сумите, които влагат в него, нито някакви печалби от книги, които печати. Правилото му е: "Даром сте приели, даром давайте". Даже служителите му, като настоятели и други, от самото начало дори до днес са работили за това Дружество даром, без никакво парично възнаграждение. Това Дружество, което сега тържествено отпразнува 50-годишния си юбилей, е преживяло много кризи. То е преминало през пет войни, от които последната е най-голямата и страшната, която светът е видял някога. Много други дружества и организации - религиозни, научни и търговски - се появиха, поживяха някои по- дълго, други по-късо и по-голямата част от тях измряха, но това наше дружество непрекъснато, неуморно е живяло и действувало и през най-критически времена, макар и то да е имало твърде големи и страшни съпротивления. И аз много пъти съм се питал, защо да е така?
към текста >>

Даже служителите му, като настоятели и други, от самото начало дори до днес са работили за това Дружество даром, без никакво парично възнаграждение.
Шопов; "Нравствена философия" преведена от д-р Хаус; "Цел в Естеството и няколко теории", приготвена от А. С. Цанов и др. някои. Това Дружество е чисто благотворително. Членовете му не получават никакво възнаграждение за сумите, които влагат в него, нито някакви печалби от книги, които печати. Правилото му е: "Даром сте приели, даром давайте". Даже служителите му, като настоятели и други, от самото начало дори до днес са работили за това Дружество даром, без никакво парично възнаграждение. Това Дружество, което сега тържествено отпразнува 50-годишния си юбилей, е преживяло много кризи. То е преминало през пет войни, от които последната е най-голямата и страшната, която светът е видял някога. Много други дружества и организации - религиозни, научни и търговски - се появиха, поживяха някои по- дълго, други по-късо и по-голямата част от тях измряха, но това наше дружество непрекъснато, неуморно е живяло и действувало и през най-критически времена, макар и то да е имало твърде големи и страшни съпротивления. И аз много пъти съм се питал, защо да е така? И друг отговор не мога да си дам, освен този: то е преживяло всичките опасности и геройски си е следвало работата, защото почива на вечната и непоклатима Скала, върху Богочеловека и Спасителя Исуса Христа, и защото задачата ме у да работи за същинското спасение и същинското и трайно възраждане на народа ни и на човечеството изобщо и за възтържествуването на вечното, всемирното Царство на Господа Исуса Христа, Царството на мир с правда за всички люде, и аз нямам ни сянка от съмнение, че това Дружество ще продължава да живее и върши все по-големи работи за народа и човечеството изобщо, само дотогава, докато то стои твърдо върху поменатата Скала.
към текста >>

75. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

"Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте".
За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр.
към текста >>

Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат. Издателството.
Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр. Бургас и книжарницата на Кр. Тулешков в ст София, ул. "Оборище" № 24 и будката при самата врата на кафене "Македония" - площад "Бански", дето е складирана, като едновременно изпратят и стойността й, или съобщят с отворена пощенска карта да им бъде изпратена с наложен платеж - заедно с това да посочат и точния си адрес. Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат. Издателството.
към текста >>

76. 11. Петър Тихчев и двете му дъщери

Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава.
Ще кажат: "Благодарим." Те ще се наядат, аз ще трябва чинии да мия, покривката да пера. Ден-два така, никой нищо не плаща, после критикуват: "Туй не било хубаво сготвено." Никой не дава от джоба си. Най-после казвам: "Никой нищо не дава и аз не давам." Защо? Вече друга философия. Искам да си почина, намерете някой друг. Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар. Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света.
към текста >>

77. 7. Противоречията в живота

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

"... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам".
7. Противоречията в живота ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА 16 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 14.01.1938 г., петък, 6 ч.с., София-Изгрев. - В: Възможности в живота. Младежки окултен клас, Г. XVII (1937-1938). София, АСК 93,1998, с. 243-245. "... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам". Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
към текста >>

78. 8. Небесният живот според Емануил Сведенборг

ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: Неделна беседа; 22 май, 1921 г.

Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината.
Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната любов. Това, което те възприемат чрез очите и чувствата си е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори.
към текста >>

79. Съдържание

ТОМ 25

350-353. 3.3 Хлябът да се дава даром в България 297 ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ; : [Неделна] беседа държана от Учителя на 22 май, 1921 г.
- В: Все що е писано. София, 1942, с. 84-85. 3.2 Заплатата от Общоевропейската война (1914-1918 г.) 296 ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 10 ноемврий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 350-353. 3.3 Хлябът да се дава даром в България 297 ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ; : [Неделна] беседа държана от Учителя на 22 май, 1921 г. София - В: Новият човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 207-209. 3.4 Героите от войната 1914-1918 г. и парите 299 ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София.
към текста >>

80. 3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ

ТОМ 25

3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ[1] ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 22 май, 1921 г. София.
3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ[1] ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 22 май, 1921 г. София. - В: Новият човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 207-209. "...Сега чета по вестниците, хлябът се повишил на 6 лева. Започват всички вестникари, забръмчат - "6 лева хляба".
към текста >>

81. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Струва ми се, че те всичко даром ми дават, а моя труд не струва нищо... На закуска мога да изпивам по две чаши мляко или чай с масло и сирене, и бял хляб колкото искам.
Чакат ме и на лампа работим до зори. Жечо ходи на работа, а и мене у дома ме чака не малко. Или сядам веднага да уча уроците си, или тичам при Дафинка да взема нещо за шев у дома, или отбивам трудовата си повинност в хазаите. Когато няма шев мия бялото стълбище на парадния вход със сапун и малка четчица. Щастливи са за мене тези четири дни, дордето отработвам наема си. Струва ми се, че те всичко даром ми дават, а моя труд не струва нищо... На закуска мога да изпивам по две чаши мляко или чай с масло и сирене, и бял хляб колкото искам. Г-н Русев работи в „гранитния", а мисля,че вече е станал и банкер. Когато ми сипва за вечеря, имам храна за още един ден. Гощава ме богато, но и работата не е малко. Шевната машина е прекрасна, просто пее под нозете ми. Славчо често идва при мене и лакомо яде от какината картофена супа.
към текста >>

82. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Защо не дават да дружи с мен германката, за да не науча даром немски.
Той не ме обича. Не, той не ме обича. Ако той ме обичаше, щеше ли да се крие от мен по улицата; нямаше ли да идва при мен, когато идваше светлината? Защо ме презират хазаите и ме пъдят? Не уча ли на малката ламбичка, не ги ли веселя с песни и труд. Защо не дават да дружи с мен германката, за да не науча даром немски. Защо, защо, хиляди защо и сълзите текат, текат. Утре има екскурзия до Витоша. Но какво търся там? Наистина не всички са като Мара Белчева и другите две. Но аз ще остана тук и ще продължа да чопля своите безбройни люти рани.
към текста >>

83. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Освен това имам оригиналната идея как да се изнесе новата Ви сбирка, която да учи хората на Христовия девиз - „Даром сте взели, даром давайте”.
Прочее, Хелмира, пригответе се да творите и нови радости да будите в тия малки жадни души! Ако наскоро се почувствувате в това състояние на творчески импулс, имам красив сюжет из новите беседи на Учителя, ще Ви го пратя за разработка. При това, той Ви засяга и би могло да стане нещо красиво, ако го изнесете като Ваше преживяване. Ето, изобилие от стихове имате, които заслужават да влязат в една нова сбирка; присъединявам се и аз към казаното от Учителя: „Ще се нареди! ” - знайте, че желая да бъда между първите, които ще Ви съдействуват в тая работа. Освен това имам оригиналната идея как да се изнесе новата Ви сбирка, която да учи хората на Христовия девиз - „Даром сте взели, даром давайте”. Да учи и ония, които се възхитят и останат доволни, да благодарят с повелението на Емануила: „Стори някому едно добро! ” Видите ли? Какво изключение да Ви пиша на еднаж толкова много! Разбирам, че сте жадна за Вашата Асавита, затова толкова много Ви се дава. Но и аз съм жадна, Хелмира!
към текста >>

84. 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Щастието не идва даром.
Слънцето засяда. Ръж, висока, златна ръж! Неизгледна и любима! Иска ти се да се гурнеш из зелените й вълни и да плаваш из нея. Иска ти се да литнеш из синия ефир и да запееш над света най-хубави песни. Щастието не идва даром. То ни докосна чак горе на планината. То рядко, уви, слиза към долината и е примесено често пъти с мъка и съмнение. Но, там горе! Там горе радостта е чиста!
към текста >>

85. 1. Новата светлина

Глава 4. Мъдростта

Глава 5. Учителят и истината

Има ли смисъл да се обърнеш назад в миналото и да търсиш светлината от цитати и рецитали, или да отидеш в далечна чужбина и да чакаш праговете на тия скрити училища, които дават всичко с лъжичка, или ще се рееш безпаметно по това бурно море на твоя век, когато в твоя дом и пред твоя праг новата светлина те чака и се раздава даром, безкористно, чисто и не казва нищо, абсолютно нищо, освен една единствена дума - Опитай новата светлина, за да се приближиш до света на любовта, на мъдростта и на истината.
Откъсни едно зърно, ако щеш и ще разбереш мигом и вкуса и сладостта и аромата му. Опитай новата светлина, ако тя ти помогне през това тревожно столетие да намериш своя път, ще знаеш, че до тебе върви добър водач, опитен и съобразителен в ръката си държи факел. Положително ще стигнеш целта - ще намериш онова за което душата ти копнее, ще се домогнеш до разрешението на важния проблем. Кой не жадува за любовта, за истината, за мъдростта?... И ако този водач е твой приятел, приятел и на целия български народ, роден в пределите на твоята страна, ти ще имаш ли нещо против това, че тъкмо Той ти предлага тази светлина, като дар на Неговата обич ? Има ли смисъл да се обърнеш назад в миналото и да търсиш светлината от цитати и рецитали, или да отидеш в далечна чужбина и да чакаш праговете на тия скрити училища, които дават всичко с лъжичка, или ще се рееш безпаметно по това бурно море на твоя век, когато в твоя дом и пред твоя праг новата светлина те чака и се раздава даром, безкористно, чисто и не казва нищо, абсолютно нищо, освен една единствена дума - Опитай новата светлина, за да се приближиш до света на любовта, на мъдростта и на истината.
към текста >>

86. 6. “Говоря ли Истината?

Глава 6. Разкриване на реалността

Което даром си получил, даром трябва да го дадеш.
Животът е вечно движение, а преливането основен закон. Благото, което веднъж е получил човек не бива да го използува сам и да го задържи само за себе си. Малко са запасите, които растенията пазят за себе си, малко е количеството на млякото, което животните изразходват за своите малки, останалото се дава на човека. Само човекът не разбира този велик порядък, израз на любовта като принцип в живота, който повелява на всичко живо да споделя благата с другите. И никъде другаде сякаш този закон не е толкова строг при изпълнението, както в една окултна школа. Което даром си получил, даром трябва да го дадеш. Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава. Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението?
към текста >>

87. 2. Един пасаж от Словото на Учителя

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Там всички работят даром от любов.” Думите цитираме дословно.
Казват: Бог говори чрез тях. Лъжете се. Бог не говори чрез платени хора, каквито са свещениците и Владиците. Бог не управлява чрез платени съдии , министри, управници. В Божествения свят не се плаща за никакви служби. Там всички работят даром от любов.” Думите цитираме дословно. Открита и забележително ясна картина. Тя се налага на вниманието. Да, невъзможно е да се подмине този пейзаж, невъзможно. Нека обобщим. В този свят има всичко, което в нашия няма, или казано другояче - в нашия няма нищо от онова, което там има.
към текста >>

88. 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.

Глава 1. Откриване на Школата

Нищо даром не се дава.
Той не се надява на чужд труд и от никого не иска подаяние. Решава задачите сам, без да обременява другите. Няма противоречие, страдание, скръб, която да го демобилизира. За него всичко представлява математически уравнения, които непременно трябва да реши правилно, ако преди това е учил, те не го затрудняват. Учителят по това ще познае учениците, прилагат ли знанията, когато с тях му предстои да реши задачите си. Нищо даром не се дава. Законите в обикновеното училище, бяха закони и в тази висша школа за човечност в която имахме щастието да учим, да слушаме великото за пътя на ученика. И нещо повече, от характера на задачите може да се определи степента на развитието; колкото една задача е по-трудна, толкова ученикът е в по-горен клас, където са предвидени по-мъчни задачи. “Велико изкуство е да бъде човек добродетелен.” Всяка добродетел е един клас, една задача, която трябва да се разреши. Много сили и време, много изпитания и работа чакат ученика докато навлезе в света на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта - тези четири свята, които представляват идеал за ученика, както казва Учителя. На ученика е дадена програма за работа и за живот.
към текста >>

89. 4. Школата на Христа

Глава 1. Откриване на Школата

Тази велика възможност да чуеш гласа на Великото, да чуеш гласа на Своя Учител, да се отзовеш пред прага на школата, когато Той те призове, беше нещо, което не се получава нито на Земята, нито на небето, никой даром нямаше да го даде на човека.
Къде лежеше причината? Нямаха нужния капитал, нямаха свидетелство, нямаха основа. Нямаха нещо, което същевременно беше и много просто и много сложно. Нямаха любов. Не обичаха Бога, не обичаха ближните си, не обичаха дори себе си в онзи дълбок смисъл на думата, да имат грижа за душата, която спеше дълбок сън и не слушаха нейния зов. Тази велика възможност да чуеш гласа на Великото, да чуеш гласа на Своя Учител, да се отзовеш пред прага на школата, когато Той те призове, беше нещо, което не се получава нито на Земята, нито на небето, никой даром нямаше да го даде на човека. То се изработваше с много труд, с много жертви и с много любов, която вдъхновява човека и го прави готов за всичко. Какво можеше да се направи с тия хора, които стояха пред Него по всяко време с един и същи въпроси, мнения, съмнения. Нищо по-страшно от съмнението, което го разяждаше отвътре. Те само подозираха събитието, усещаха, че нещо се бе случило, някои отзвучаваха и бяха щастливи, а те безпаметни чакаха умуваха, критикуваха и най-вече чакаха искрата на раздора, за да турят край на това вътрешно разпъване. Дилемата ги подлудяваше, за това и бързаха да докажат на света, че Той наистина бе син Божи.
към текста >>

90. 14. Божествената градина

Глава 2. Ученикът - път и живот

Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек.
Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо. Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха. “Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души. Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали, преживяли.
към текста >>

91. 22. Четирите зрънца - приказка задача

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Всичко трябва да правиш с любов, взел си го даром, даром ще го дадеш.
За него житните зърна са идеи. Така е казал Той. Ученикът ще трябва не само да вземе това зрънце, но като земеделецът ще трябва да го посее, да прибере плода и с този плод да нахрани целия свят. Колосална работа, хиляди пъти по-трудна от тази на земеделеца. При това да имаш морал, да не се ползуваш само ти от обилната жътва, при това трябва да знаеш кому, колко и кога да му поднесеш от богатия урожай. Всичко трябва да правиш с любов, взел си го даром, даром ще го дадеш. Изисква се пълно безкористие и чистота. Иначе, как ще изглеждаш необикновен човек, добър и честен, благороден и пожертвувателен и най-вече трудолюбив като нашия земеделец от нашите поля - да обичаш работата, земята, да обичаш житото, да го изработиш с обич и да го раздадеш с обич, а не да пълниш само хамбари и да го продаваш и търгуваш с него, и от плодовете да се ползуваш само ти. Грешно е за обикновен човек дори, а колко повече за ученика, който посещава окултната школа. Това би се таксувало като нарушение, като нечистота и корист, неща за които се изключва от школата. Да, задачата не е толкова лека, колкото изглеждаше, неизвестното стоеше там и криеше най-трудната част.
към текста >>

92. Тефтерче 4. Съборни - Рилски

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Даром се дава на способния ученик, трудолюбивия.
69. Мото:: “В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, това, което мирише в мен да изчезне." Абсолютна чистота. 70. Има моменти в живота, в които сам Господ се проявява, сам Господ заповядва. Тези моменти трябва да ги знаете. 71. В хипнотизирането има изтощаване, в истината растене и душата расте в благодат. Хипнотизация няма, когато човек пие от Божествения чучур. 72. Даром се дава на способния ученик, трудолюбивия. Учителят е готов всичко да му даде. 73. Смиреният човек чака своето време, чака реда си. (с. 227, архивата на космоса) Особени трябва да бъдете. Аз искам да бъдете особени. 74. Когато човек минава от едно състояние в друго, в него настава една вътрешна тъга.
към текста >>

93. 31. Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Още от по-рано ни предлагаха даром земя в околностите на Бургас, близо до морето в планината, на самата турско-българска граница.
Началника се върна на мястото си. - Слушайте, аз няма да се разправям с вас. Понеже вие сте анархисти и сте се поселили до пътя не за да работите, а да грабите, то предлагам ви да оставите в 24 часа Бяла Слатина и да вървите където искате. Ние се посъветвахме и решихме да отпътуваме. Иначе би се развалила цялата ни работа. Още от по-рано ни предлагаха даром земя в околностите на Бургас, близо до морето в планината, на самата турско-българска граница. Мястото беше неудобно и маларично. Но ние решихме да отидем в Бургас. Нищо друго не ни оставаше да правим. Телеграфирахме на другарите да не идват. Но оказа се след това, че двама вече отишли и печатната машина била вече изпратена.
към текста >>

94. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Тази строгост към себе си и към другите не минаваше даром.
Така мислехме и разбирахме ние. И вследствие на такова лъжливо разбиране, ние бяхме във висша степен строги и взискателни както към себе си, така и към другарите си. Ние изисквахме от себе си и от другите членове на колонията светост. Нашето положение беше положение на човек, който ходи на кокили и постоянно рискува да падне и се пребие. И ние падахме и се разбивахме - и в нашето самочувство и във взаимните си отношения. Тази строгост към себе си и към другите не минаваше даром. Ние се сърдехме на себе си, сърдехме се един на друг. Ние се осъждахме взаимно един друг, дразнехме се, обиждахме се. Спомням си случаи, много малки и незначителни, но които изискваха цяла буря в нашите взаимни отношения. Всъщност, именно такива .дребни случаи” изпълваха с тревога и мъка нашият общ живот и го водеха към разпадането му. Ако ние се бяхме устроили по „светски”, като определим предварително и взаимните си отношения и длъжностите си и правата си, то наверно, по-голямата си част от тия дребни случки" би се изгубили сами по себе си и нашия живот и нашите отношения биха били по-определени и поради това по-спокойни и любовни.
към текста >>

95. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука.
Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви. Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност. Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки. Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна. Природата има своята външна и вътрешна страна. Това, което обикновено се нарича „природа", т.е. доловимите от нашите пет чувства форми и прояви, представлява само външното облекло, разноцветната дреха; в която са облечени множество дълбоки и живи идеи, отделни прояви на единичната творческа Идея, която е дала живот на всичко...И пред очите на дълбокия изследовател, пред очите на истинския художник - цялата природа оживява; реките, горите, планините, растенията, животните, слънцата, планетите - всичко това са само символи, свещенни писмена в езика на Живота Природа, които съставляват нейната книга на тайните. Всеки един цветец, представлява нещо живо и при това, е израз, проекция на известна идея, която в своята чистота съществува в Божествения свят - „света на идеите", както го нарича Платон.
към текста >>

96. 53. Как се започна с вестник „Братство”

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Поднася се даром и се надява да получи материалните средства чрез доброволни вноски от тези, които го обикнат.
Едновременно и туй съм почнал. Ей прочети тоз текст, да видиш какво е. B.К. Това ти си го писал, нали? Искам ти да го прочетеш. С.К.: .Драги читателю, ето пред теб едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром и се надява да получи материалните средства чрез доброволни вноски от тези, които го обикнат. То е скромно и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полето на неговия живот към о-честити дни. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно".
към текста >>

97. 55. Статии в брой 1 на вестник „Братство”, 15.11.1928 г / 55.1. Обръщение към читателите

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена Поднася се даром.
55. СТАТИИ В БРОЙ 1 НА ВЕСТНИК „БРАТСТВО” -15.XI.1928 г. 55.1. ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 1,15.11.1928, с. 1. Драги читателю. Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена Поднася се даром. И се надява да получи материалните си средства чрез доброволни вноски - от тези, които го обикнат! То е скромно, и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни. Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски.
към текста >>

98. 58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6

Пак и даром ги дава.
Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител. - Оригинален човек! Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае! И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр.... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива. Пак и даром ги дава. И ние от затънтени краища чухме за него. Прегърнахме учението му. - Учение, което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот. Отидохме да го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали къщата на вашия учител, ако някога е трябвало да отидете там?
към текста >>

99. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Не казвам, че новата идея - да се дава хляба даром - ще се приеме изведнъж.
Абсолютно забранено е да се продават хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хляба без пари. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видяли добро до четвъртото поколение. Помнете: кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея - да се дава хляба даром - ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хляба трябва да се продава. БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА. КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ... Ще кажете, че Господ е наредил така. Лъжа е това.
към текста >>

КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ... Ще кажете, че Господ е наредил така.
Помнете: кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея - да се дава хляба даром - ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хляба трябва да се продава. БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА. КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ... Ще кажете, че Господ е наредил така. Лъжа е това. Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят. Ние трябва да оправим това. Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хляба трябва да бъде без пари.
към текста >>

ДА РАБОТИМ ВСИЧКИ, ЗА ДА БЪДЕ ХЛЯБА ДАРОМ, ИМА ЛИ НЕЩО ЛОШО В ТОВА?
Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят. Ние трябва да оправим това. Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хляба трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално... Аз ще бъда първият, който ще работи без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хляба за всички хора без пари. ДА РАБОТИМ ВСИЧКИ, ЗА ДА БЪДЕ ХЛЯБА ДАРОМ, ИМА ЛИ НЕЩО ЛОШО В ТОВА? Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение.
към текста >>

Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на земята.
Ние трябва да оправим това. Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хляба трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално... Аз ще бъда първият, който ще работи без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хляба за всички хора без пари. ДА РАБОТИМ ВСИЧКИ, ЗА ДА БЪДЕ ХЛЯБА ДАРОМ, ИМА ЛИ НЕЩО ЛОШО В ТОВА? Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята." Учителят /Из беседата „Живата енергия", държана на 22 май, 1921 г., том „Новият човек", с.
към текста >>

Яжте хляб без пари, даром!
Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хляба за всички хора без пари. ДА РАБОТИМ ВСИЧКИ, ЗА ДА БЪДЕ ХЛЯБА ДАРОМ, ИМА ЛИ НЕЩО ЛОШО В ТОВА? Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята." Учителят /Из беседата „Живата енергия", държана на 22 май, 1921 г., том „Новият човек", с. 192-198/ Има неща в живота, в света, с които ние не можем, с които ние нямаме право да търгуваме. Има неща свещени, които ние не можем, които ние не трябва да продаваме и купуване. Ние не можем да търгуваме с честта си.
към текста >>

Хлябът трябва да се дава даром!
Христос е в Хляба! Бог е в Хляба! Свещен е Хляба! Имаме ли право да търгуваме със свещените неща? Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на Бога? Хлябът трябва да се дава даром! Хлябът не трябва да се продава и купува! Забранена е търговията със свещените неща! Забранена е търговията в Храма! Хлябът - тялото на Бога, Живота на Бога, Любовта на Бога - НЕ СЕ ПРОДАВА! Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа?
към текста >>

Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа?
Хлябът трябва да се дава даром! Хлябът не трябва да се продава и купува! Забранена е търговията със свещените неща! Забранена е търговията в Храма! Хлябът - тялото на Бога, Живота на Бога, Любовта на Бога - НЕ СЕ ПРОДАВА! Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа? Какво още чакаме, за да направим тази първа, малка, но истинска, действителна стъпка към социализма? Нима не е по силите на нашия народ, на нашата социалистическа държава, на нашата народна власт, да направи това, което ще бъде само благословеното начало на един непрекъснат, светъл възход? Нима нашето съзнание не е дорасло до там - да схване наложителността, неотложността за разрешаването на тази задача? Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно. Не! Трудно е, много трудно ще бъде разрешаването на тази задача в нейната цялост.
към текста >>

Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно. Не!
Хлябът - тялото на Бога, Живота на Бога, Любовта на Бога - НЕ СЕ ПРОДАВА! Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа? Какво още чакаме, за да направим тази първа, малка, но истинска, действителна стъпка към социализма? Нима не е по силите на нашия народ, на нашата социалистическа държава, на нашата народна власт, да направи това, което ще бъде само благословеното начало на един непрекъснат, светъл възход? Нима нашето съзнание не е дорасло до там - да схване наложителността, неотложността за разрешаването на тази задача? Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно. Не! Трудно е, много трудно ще бъде разрешаването на тази задача в нейната цялост. По пътя към нейното разрешаване стои преди всичко, като огромна пречка, липсата на съзнание, пониженото съзнание на множество хора, наши съграждани, които биха злоупотребявали с отпускания даром хляб; така, както дори и днес мнозина злоупотребяват, разхищавайки го по различни начини... Трудна е задачата! И, преди всичко, тук трябва да се апелира към съзнанието на хората, на множеството. Ако това можеше да стане само с нареждане отгоре - с издаването на една заповед, на един писан закон! Ако този Закон не трябваше да бъде написан първом в сърцата, в душите и умовете на нашите съграждани, на нашия народ!
към текста >>

По пътя към нейното разрешаване стои преди всичко, като огромна пречка, липсата на съзнание, пониженото съзнание на множество хора, наши съграждани, които биха злоупотребявали с отпускания даром хляб; така, както дори и днес мнозина злоупотребяват, разхищавайки го по различни начини... Трудна е задачата!
Какво още чакаме, за да направим тази първа, малка, но истинска, действителна стъпка към социализма? Нима не е по силите на нашия народ, на нашата социалистическа държава, на нашата народна власт, да направи това, което ще бъде само благословеното начало на един непрекъснат, светъл възход? Нима нашето съзнание не е дорасло до там - да схване наложителността, неотложността за разрешаването на тази задача? Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно. Не! Трудно е, много трудно ще бъде разрешаването на тази задача в нейната цялост. По пътя към нейното разрешаване стои преди всичко, като огромна пречка, липсата на съзнание, пониженото съзнание на множество хора, наши съграждани, които биха злоупотребявали с отпускания даром хляб; така, както дори и днес мнозина злоупотребяват, разхищавайки го по различни начини... Трудна е задачата! И, преди всичко, тук трябва да се апелира към съзнанието на хората, на множеството. Ако това можеше да стане само с нареждане отгоре - с издаването на една заповед, на един писан закон! Ако този Закон не трябваше да бъде написан първом в сърцата, в душите и умовете на нашите съграждани, на нашия народ! Ако това, както и всички хубави неща, за които са мечтали някога основоположниците на социализма, на комунизма, можеха да се приложат при липса на достатъчно съзнание, при липса на колективно съзнание! Ако това беше въпрос само на организацията и развитието на производителните сили и мощности.
към текста >>

Фактически, отпускането на хляба безплатно, даром, това ще бъде първият, най-малък опит, първата, най-малка крачка към реализирането на голямата задача на комунизма.
Обаче ние не трябва да забравяме, че величието, силата, успеха, всестранното издигане на един народ, на едно общество, стоят именно в разрешаването на трудните, на големите задачи, а не в движението по линията на най-слабата съпротива... Който иска, който разбира правилно нещата, който се реши безвъзвратно - може! Ще се намерят начини за разрешаване на проблема, на трудностите. Нещата, особено големите и хубави неща, не стават изведнъж. Те стават на етапи: ще се правят опити, ще се търсят пътища, и, постепенно, разрешението ще се намери, целта ще бъде постигната. Важното преди всичко е - да се насочим съзнателно към нея, към нейното реализиране. Фактически, отпускането на хляба безплатно, даром, това ще бъде първият, най-малък опит, първата, най-малка крачка към реализирането на голямата задача на комунизма. Но този опит, тази крачка напред, колкото и малки да са, те са реални, действителни. С тях ние вече излизаме из теорията и навлизаме в практиката. И затова те трябва да бъдат направени! Толкова много е говорено за социализъм и комунизъм! Трябва вече да се правят реални, действителни стъпки към тях!
към текста >>

„БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ!
Но този опит, тази крачка напред, колкото и малки да са, те са реални, действителни. С тях ние вече излизаме из теорията и навлизаме в практиката. И затова те трябва да бъдат направени! Толкова много е говорено за социализъм и комунизъм! Трябва вече да се правят реални, действителни стъпки към тях! „БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ! " Време е вече този свещен Завет да бъде изпълнен! Който върви напред, той ще завоюва палмата на първенството. Той ще спечели победата в изграждането на новия свят. Той ще даде пример. Той ще поведе всички напред.
към текста >>

Ний дълбоко вярваме, че свещената идея - да се дава хляба даром - ден след ден ще се възприема и прилага все по-широко и по-широко.
По такъв начин, разрешаването на великата задача е започнато спонтанно: от самия народ, от низините, отдолу нагоре, така, както именно трябва и да бъде. Българският народ, в лицето на своите кооперативи, по места, без да очаква специални наредби, закони, заповеди отгоре, е започнал по своя инициатива, самодейно, разрешаването на тая велика и свята задача. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ Е ВЪЗПРИЕТА! НЕЙНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ Е ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛО -макар и в най-скромни форми. Движението в това направление, обаче, няма да спре на този си стадий. Ний дълбоко вярваме, че свещената идея - да се дава хляба даром - ден след ден ще се възприема и прилага все по-широко и по-широко. Ний не се съмняваме, че в нашата страна, всред нашия народ, има достатъчно будни съзнания, достатъчно смели хора. решени да вървят напред към новото и красивото, които ще възприемат и приложат изцяло и нашироко тази свещена идея, въпреки всички първоначални трудности, които биха възникнали при нейното по-широко, пълно осъществяване. Ние не се съмняваме, че волята на Бога, закона на Бога ще бъдат изпълнени! Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!
към текста >>

100. Съсредоточение

2. Човек и Бог