Търсене в текстове за 'Гърб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

си недоволен, ако се съмняваш и обезсърчаваш, тогава ти отричаш Разумността в света и нямаш връзка с Първичната причина. Когато човек е изгубил връзката с Бога, то каквото и да му кажеш, все е недоволен. Например дадеш му една книга, но той, като я вземе, ще тури една отрицателна мисъл, ще я погледне на посоки и пак ще бъде недоволен. Всичките противоречия произтичат от това, че хората не са музикални. Всички страдаме от сухота, от суша, липсва ни музика. Гледаш някой, че се е прегърбил. Това голямо недоволство е от вътрешен недоимък. Външно имаме много богатства, но това са планини сняг. Сега, които са морални, ще прогресират, ще преуспеят. На тези, които вървят по грешния път, им трябват големи страдания, за да се поправят, за да се освободят. Хора, които не са добри, се познават по това, че са недоволни. Уповавай на това, което не може да се отнеме. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Физическият свят съдържа доста условия за онзи, който разбира. Засега разработете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се даде повече. Има нещо красиво в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи! Ние не сме използвали една стотна от възможностите, които ни са дадени. Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил? При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва. „Каква
към текста >>

2. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на
към текста >>

3. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни. Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества – и грешни, и добри. Вие и другите едно сте! Законът е: този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-силна, а този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи Земята на гърба си. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват. Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби, за да не страда, не трябва да дели Любовта, а да обича всички. Кръгът на Любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества. Когато човек люби, това не е най-великото. Има нещо по-велико – това е самата Любов. И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. За да се справите
към текста >>

4. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

на околните растения и ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения и това ще се отрази върху външните им форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш кожата на плода с микроскоп, ще четеш много работи, написани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие!“ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето?“ Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората стават по-лоши, то и времето заприличва на тях. Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават анормални течения в Природата; та нали също така, ако се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Човек, когато има разрушителни, отрицателни мисли, чувства и постъпки, изпраща навън в Природата разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в нея и създават неправилности. Тази промяна на времето сега – бури, циклони – се дължи на събитията в Европа. Силна е човешката мисъл в своето положително или
към текста >>

5. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънчева култура. Всичко хубаво, което имаме днес, е останало от тогава. После е станало падението, което обхваща дълъг период. В нареждането на камъните някъде се забелязва обърканост, а някъде са така разположени, че се забелязва разумност. Тук, при „Окото“, има нещо хубаво. Дойде ли в размишление, човек ще почне да вижда картини от миналото – грандиозни и хубави. Тук трябва да направим един опит. Мястото съдържа много магнетизъм, ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирани енергии за бъдещето. Ако хората биха имали знания за тези енергии, какво тичане би имало насам! Това място по някой път действа електрично, а някой път – магнетично; променчиво е. „Окото“ разполага за мисъл, творчество; също и „Олтарът“. Водата на „Окото“ е много хубава. Всички изпяхме песента „Мусала“. Когато човек прави нещо, да го направи така, както другите не са правили никога. Трябва труд. Природата на мързеливите хора нищо не дава. Всяко нещо, което човек мисли, се реализира. Няма нищо, което човек мисли, и да не се реализира. После ще дойдат последствията – добри или лоши. Каквото поискаш от Бога, ще добиеш, но ще имаш и последствията. Има известни тайни, за да се създаде интерес на хората да работят. На следния ден, 16 юли, се изкачихме пак на Мусала. Времето беше хубаво. Доста време прекарахме на полянката на върха. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е
към текста >>

6. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна. Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш. Ще ви дам едно упражнение: когато погледнеш Слънцето при изгрев и после си обърнеш гърба към него, да видиш какво става на Слънцето. Но за да може да се успее в това упражнение, най-първо трябва да се пречисти ума, да не се допуща нечиста мисъл, желание и постъпка. За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева. А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце. Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Постепенно ще можете да издържате. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за
към текста >>

7. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“ Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да
към текста >>

8. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не
към текста >>

9. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

вътрешно. Тя не е нещо само физическо. Всички от вас да се освобождават с Вяра, с Надежда, с Любов, с Истина. Всичко онова, което е Божествено, освобождава. Свободен е онзи, който живее в Бога! Като се свържеш с Бога, ще почувстваш, че веригите ти ще паднат, Ангелът ще ти каже както е казал на Петра: „Излез вън, свободен си!“ Ти трябва да имаш един кон, когото никой да не може да възседне. Ако рече някой да го възседне, той да изчезне, но ако ти речеш да го възседнеш, да те носи на гърба си. Така другите няма да се изкушават, понеже ако той не изчезва, ще се зароди в тях желание да го откраднат. Вашите коне всеки ги възсяда. Във вашите къщи има много наематели. Преведете тези символи, които се отнасят за вътрешната Свобода. Това значи, че ако низшите, тъмни духове имат власт над теб и те завладяват и управляват, ти не си свободен. Вътрешна Свобода значи те да нямат власт над теб. Някой казва, че е свободен; цяло животно има вътре в него и мисли, че е свободен. В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна Свобода, отвън вече не си свободен. Човек е свободен само, когато изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да знае във всеки момент каква е Волята на Бога и да я направи. Когато Бог каже нещо на човека, ако го направи веднага, тогава ще бъде свободен. Тази сутрин дойде при мен един брат и искаше да му обясня какво нещо е Свободата. Една сестра донесе нещо и аз го поканих да яде, но не
към текста >>

10. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

развитието си.“ И други братя и сестри споделиха, че са изпитали подобно състояние. Това беше писмото от Невидимия свят. *** Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление. Учителя ѝ отговаря, че може да отиде. На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си. Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа. Седяла сред тревата, когато чува стъпки зад гърба си. Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя. Спуща се радостна да Го поздрави. Учителя казва: „Върви след мен!“ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва. На другия ден тя отива да Му благодари. През 1924 г. назначиха един брат за дезинфектор на гара Дупница, но той отива в София при Учителя да му каже, че не иска да остава там. Учителя помисли малко и му каза: „След седем-осем години си в София!“ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново. Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8. *** През май 1912 г. Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя
към текста >>

11. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има. Искаш и ти да имаш такъв, нали?“ Тогава за Бога не мислиш вече, а за тези неща, които си натоварил на гърба си. Като влезе човек в мистичния свят, тъмните духове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да разреши чрез опитност. Когато доведоха блудницата при Христа, Той каза: „Заличава се всичко и не греши.“ Ти никога не разрешавай въпроса защо е злото, само знай, че то може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат, имат интерес да турят в ума ти най-лоши мисли. Но тези лоши мисли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. И Светлите същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се
към текста >>

12. 5_23 ) Паралелни светове - Боян Боев (1883 – 1963)

как някой светия носи на гърба си страданията и нещастията на хората, той е натоварен светия и е в живота. А когато виждам, че някой светия няма нищо на гърба си, казвам, че той не е още влязъл в живота. Светията има непреривна връзка с Бога. Тайната е там, че той накъдето тръгне, Господ ходи с него, това не е нещо външно. Ако захарта не се стопява във водата, трябва да посгрееш малко водата и вече гореща, тя ще я стопи. Ще преведа това така, ако не можеш да възприемеш едно благо, понагорещи малко живота си, т.е. усили любовта си, тогава ще бъдеш възприемчив. Гледам, че някои от вас преждевременно сте остарели и казвате: „Свърши се вече“, а пък сега имате най-хубавите условия, около вас са благата, вие трябва да гледате оптимистично. Ще възстановите нещата, както са били първоначално и не ще нарушавате Божествения ред, защото като го нарушите, ще навредите на себе си. Сега на Земята сме спрени в еволюцията си от греха. И все пак някои от вас след десет години ще станат светии. Един брат попита: „Божествени години ли?“ Не, човешки години. Някой може би и днес да стане светия. Ако един предмет от светията се допре до някой умрял, той възкръсва, а ако се допре до теб, гений ще станеш. Нашите понятия за светията са изопачени. Това, което казвам, не всеки може да го разбере. Един брат попита за астрологията, за астрологическите предсказания. Големите астрологически предсказания не се сбъдват, а малките се сбъдват, защото зодиакът, с който работят сега в
към текста >>

13. 7_08 ) Страданията водят към добро - Боян Боев (1883 – 1963)

и така ще се ползвате. А ако не схванете, че са за добро, няма да се ползвате. Ако страдаш, това е едно условие за твоето щастие. А като си радостен, имаш двойна придобивка. Но ако всякога бъдеш щастлив, ти ще бъдеш нещастен и ще изгубиш много, затова засега на Земята не се позволява да бъдеш всякога щастлив. Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в радост. Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си. Небето и адът са два контраста. В Небето е Радостта, а в ада – скръбта. Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания. Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в леглото си. Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало. Ти беше намислил да убиеш един човек, но благодари, защото сега не би го направил.“ Той си призна: „Да, това е вярно. Отде го знаеш?“ Някой път страданието предотвратява по-големи нещастия. Един намислил да се самоубие, но някой го ударил по челото с яйце. То се разляло по
към текста >>

14. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ох, защо не дойде този бик преди десет години?“ Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от
към текста >>

15. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

веднага трябва да се преоблече. Пиенето на гореща вода е добро средство за лекуване на тази болест. Тогава за микробите няма почва в организма. Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. 1.2. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратното. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. 1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло. Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите. Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата. 1.4. Измиване с топла вода на слабините всяка вечер. Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка. След това пак да ги мият десет дена и т. н. 1.5. Всяка вечер без прекъсване да си мие краката с топла вода. 1.6. Туберкулозният да прекара на планина, висока 2000 м един летен сезон. Там, когато ходи, да се изпотява и да се преоблича. Ако не е възможно да прекара на 2 000 м височина, може да прекара на височина поне на 1 000 м, а по-добре е над 1 000 м. 1.7. В първия период на болестта, когато тя не е напреднала, болният да излага гърба си на слънце – сутрин рано след изгрев слънце, през по-тънки дрехи – зависи от температурата на времето и от чувствителността на лицето. След 9 ч. да не прави слънчеви бани. Разбира се, ако има температура, не трябва да прави слънчеви бани. 1.8. Да се употребяват по един-два лимона
към текста >>

16. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

и болестта минава. 11. Апендицит Един брат от провинцията заболя от апендицит. Това беше едно лято, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера. Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления: Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното: Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко. Ще заври два килограма мляко, ще се свали от огъня,
към текста >>

17. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

„За да се запозная с тях, струва си“. Той се въплътява от голяма Любов, за да се запознае с хората, и от една страна губи, но от друга – печели. Тогава Ангелът живее като обикновен човек, с много правилна човешка форма, но вътрешно е необикновен и съзнава, че е Ангел. Ако един Ангел употреби най-малкото насилие, ще се оплете, и затова се пази от него. Като е влязъл в материята, той е изгубил силата си, много малко от нея му е останала. Например вие сте силен, но ако ви турят 200 кг на гърба, мислите ли, че с тях ще бъдете така подвижен? Ангелът е минал през гениалността, през светийството и е отишъл още по-нагоре. Ангелите са мощни, те са служители. На един Ангел от по-горните класове може да се повери Земята и човечеството, за да ги ръководи, но геният и светията не могат да направят това. Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант. Любовните
към текста >>

18. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение. Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при „Слънчеви лъчи”: „Ти ме, мамо, за дълго време бе оставила и сега ме подхвана. Без теб страдах, какво мина през мен, какво съм страдал!“ Но тази част на песента ще изоставим – „Какво съм минал и какво съм страдал“, това ще го загърбим и ще гледаме новото. Дванадесетте лъча на „Слънчеви лъчи“ означават, че дванадeсетте врати на Живота са отворени. Те са зодиакалните знаци и в Откровението също пише за дванадесет врати. Това упражнение има две течения: артериално и венозно. Когато го изпълнявате, вие си припомняте онова, което сте учили по-рано, в миналото. Чрез „Слънчеви лъчи“ ви направих свободни и ви заведох в света на дарбите. С такава грация да го правите, че да затрепти нещо във вас и в онзи, който ви гледа. Пристъпвайте така, като че ли не се допирате до земята. При пляскането дясната ръка ще се движи повече и тя ще отива към лявата. А след пляскането ръцете ще се повдигнат малко по-нагоре. Упражнението има ритъма на Слънцето. Българските ръченици са затворени, а това показва, че и българинът е затворен, че няма изход – това е един вътрешен процес. Българите са загубили първоначалните движения, които били религиозни, и са дошли до ръченицата, до тропането на едно място, и то бързо, но няма идея в тези бързи
към текста >>

19. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

се пие топла отвара по една малка чашка и без захар. Това също се прави десет дни и се редува с десет дни почивка, пак докато премине. 6. Менингит На болния от менингит да се обръсне главата и да му се поставя калпак от селски квас. Този квас ще отнеме огъня, температурата ще се регулира. След няколко употреби квасът се сменя с нов. Квасът ще отнеме възпалението и болният ще оздравее. 7. Бучене в ушите Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер. Сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После – десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. 9. Гнойно течение на ушите Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на слънце. 10. Възпаление на ухото При възпаление на ухото изцежда се сок от печен праз и докато още е топъл, се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. При Учителя дойде една майка с дъщеря си, която беше глуха, за да търсят лек. Учителя каза: Ако тя влезе в Божия път и работи за Бога, тогава може да се помогне. 11. Възпалени или кръвясали очи 11.1. Сурови картофи се нарязват и студените резени се налагат на слепите очи, като се превързват с кърпа. Картофите отнемат огъня от очите. Вместо картофи на
към текста >>

20. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

да има сила. Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим“. Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба
към текста >>

21. 49) Обнова, обновление, обновители, обновителни - Боян Боев (1883 – 1963)

и за религиозно упражнение. Това е изкривяване на едно учение, защото Земята е положителна, колената – също, и когато дойде положително с положително, те ще се отблъснат. Тези, които се молят на колене, не са прави. Упражнение за обнова. Това упражнение да се прави в такъв слънчев ден като днешния. Легнете на земята по гръб с двете ръце под главата. Главата е насочена на север; при това дясната ръка е отдолу, а над нея се полага лявата. Дланите и на двете ръце са обърнати към главата, а гърбът на дясната ръка се допира до тревата. При такова упражнение човек се обновява. Ще лежите, докато прочетете от 1 до 72, и след това ще станете. Седемдесет и две, това е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм – толкова много, че може да помага на другите. В града всеки един от вас се тревожи от много неща и губи сили. Вследствие на изтеглянето на такива сили от човека се явява неврастенията. Това упражнение не бива да се прави там, където са стъпвали много хора, тъй като там има много електричество и не е чисто влиянието. Това упражнение може да се направи и в стаята, но на леглото, а не на пода. Малкото, което запомните, упражнявайте го и то ще ви принесе полза. Упражнявайте се сутрин, на обед или вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас, те съставляват една наука и ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо опитайте вие тези неща, а щом забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди това чакайте, докато потечете като една чешма. Щом Природата ни направи
към текста >>

22. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

да им говори, а те ще слушат това, което им говори. Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята. Ние има какво да дадем сега – окултните упражнения, т. е. нашите песни; с тях правете опити. Братските песни имат строго определени думи, които нямат две или повече значения. Когато учителят влезе в клас, най-напред учениците трябва да изпеят една песен и после да почнат работата си. Учителите трябва да бъдат музикални. Не бий непослушния ученик, а го потупай по гърба, въздържай се. Идва ти едно несъзнателно желание да му удариш плесница; да, ще го пляскаш до известно време, но когато порасне? Изобщо, децата искат да ги обичат. Когато учителят ги обича, те са готови да направят всичко заради него. Учителите се изтощават по единствената причина, че считат едни ученици за глупави, а други – за умни, а пък те трябва да считат всички свои ученици за надарени, да гледат благосклонно към тях и да ги обичат. Това е доста трудно. Въпрос: „Какво да правя, като учениците ми никак не са мирни в клас и това ми причинява големи неприятности и изтощаване?“. Старайте се да храните добри чувства към учениците си и се отнасяйте разумно с тях. Вкъщи се молете и когато отидете в училище, пак се молете, но тайно. Обичайте учениците си, прониквайте в техните нужди и предизвиквайте любовта им. Щом влезете в класната стая, съсредоточете се и кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина!“ и същевременно помислете върху тях. Когато някой ученик не мирува,
към текста >>

23. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

изразиш тези движения в музика, тогава нейният ефект ще бъде друг. Много рядко съм слушал някоя музика да започва с основния тон на Любовта. Започне ли така, тогава песента внася успокоение. Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механични в органични и от органични в психични. Паневритмията поддържа хармонията между дихателната, мозъчната и храносмилателната система и между ума, душата и духа. Да ви кажа ли къде е вашата погрешка: вдигнали сте упражнението на гърба си да го носите. Не, качете се вие на упражнението и то ще ви научи. Нека то да ви носи! То знае как да се обърнат, как да се вдигнат ръцете. Качете се на трена и не му казвайте как да върти колелата – това значи музиката на упражнението да ви проникне, да оставите тя да ръководи движенията ви. Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството, те са извлечени от самата Природа и са вътре в нея като едно цяло. Паневритмията подразбира икономични – нe сложни, но целесъобразни движения, с които се постига голям резултат. При тези движения се прави контакт с Природата. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа. Всяка енергия в Природата – светлина и пр. – не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно,
към текста >>

24. 59) Писмо от чужбина върху Паневритмията - Боян Боев (1883 – 1963)

сестра от чужбина изпрати следното писмо: Паневритмия играем на един връх, недалеч от града. Днес преваля малко дъжд и бе доста свежо. Всички, когато се върнем от Паневритмия, се чувстваме в хармония с Природата и себе си. Тогава сме много меки и силни! Преди Паневритмията със сидеричното махало установих, че някои от нас са магнетични, а други – електрични, а след свършването ѝ измерих, че всички станаха едновременно електрични и магнетични. На една жена, която беше прегърбена и не можеше да вдигне лявата си ръка, тъй като е само с един бял дроб, а другият е бил отстранен чрез операция, но тя редовно участваше при паневритмичните игри, вече гръбнакът ѝ се изправи и тя вдига спокойно ръката си и работи с нея. Но тя постигна тази промяна, тъй като е твърде съсредоточена при Паневритмията. Радвам се и на напредъка на един човек, който е властен и критичен, но има добро сърце. Неговото лице се измени видимо чрез Паневритмията, устните му станаха по-нежни. Един адвокат, който бе получил неврастения, но сега прилага всичко, казано от Учителя, и играе Паневритмия, се излекува и той вече е в състояние да води практиката си на правист. Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през лятото, както вие на Рила. Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е
към текста >>

25. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

преодолява всяко съмнение, е силната Вяра. Забелязали ли сте колко от това, което ви се внушава отвън, е вярно? Някой човек ти е обещал да ти донесе хляб или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи хляба“. Обаче този човек мине, не се спира при вас, не е той. Кой как мине, вие все казвате: „Този е“. Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност. Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път. Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята
към текста >>

26. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. И който много говори за себе си, и той губи. От тази екскурзия, която направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване и действаше благотворно. Тук можеш да докараш сто души неврастеници и те ще се излекуват, ако ходят така един месец. За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза при зазоряване и да си обръща гърба към изток. А който е здрав и прави така, ще си кали нервната система. Ако вие обичате като Слънцето, без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че Земята е плачевна долина. Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните. Някой път ще ви говоря как да развиете дарбите, които са заложени във вас. Тогава ще бъдете в пълния смисъл на думата свободни хора, доколкото Земята позволява. На някои от вас предстои да работите в това направление в един малък мащаб. Има един закон на Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира. Щом се изповядаш в Любовта, винаги я изгубваш. Стана дума за деветте блаженства. Учителя каза: Деветте блаженства са девет метода, по които вярващият трябва да
към текста >>

27. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

за да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат. Имайте придобивки в душата, понеже само това ще занесете, като идете горе. За съжаление хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие. В света иде огън, ще засегне и вас, но нека всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго – на второ място. Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса. Лошите хора ядат и пият на гърба на другите, те няма да докарат до никакво бъдеще човечеството и затова им се отнема властта. Сега всичко е в ръцете на Светлите същества. Победата е на Светлите. Сега ние сме в епохата, за която се говори в Откровението, че са дали на хората бели дрехи да се облекат, а те казали: „Докога, Господи?“ И им се отговорило: „Още малко.“ Няма друго разрешение за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията. И това ще стане. Ще има Европейска федерация и тогава всички народи ще бъдат свободни. Праведните на Агарта ще вземат надмощие в света, ще го ръководят. Хубавото наближава. Бурята иде, но както казва пророк Илия, Бог не е в бурята. Ще устоят тези, които живеят в Доброто. Не бойте се: както във времето на пророк Илия Бог не беше в бурята, а беше в тихия глас, който дойде след нея, така и след тази буря ще дойде святото. Една сестра попита Учителя как така една Англия, която праща проповедници, пуща и бомби върху градовете. Онези, които пращат
към текста >>

28. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

думи ще каже: „Дай ми една портокалена семка“, ще я тури в едно джобурче и за двадесет минути ще излезе голямо дърво, ще завърже и ще даде плод, който градинарят веднага ще откъсне и ще разреже, за да ти го даде. След това пак ще махне с ръце и цялото това дърво ще се прибере, ще изчезне. Това ще бъде в бъдеще, а днес това се прави много рядко. Господ ще бъде познат! Всинца сте кандидати за щастие и има какво да очаквате в бъдеще! А сега се нуждаете от насърчение, тъй като носите на гърба си тежки раници. Но когато се завърти колелото, няма да сте в това положение, в което се намирате сега. Влезте в новия порядък и ще забравите за сиромашия, студ и страдания. Трябва да живеем съобразно Божиите закони, съобразно Великия Божи план, който работи в нас. За всички хора Бог е предвидил такива блага, каквито умовете ни не са в състояние да схванат и каквито ние и не подозираме. Всичко на Земята е с определена програма. Колко продължително време рибата се е освобождавала от водата, но накрая е преминала във въздуха. Този живот ще се замести с един по-хубав, но всяко нещо идва със своето време. В сегашната си форма човек е ограничен за своята дейност, ала със следващата, която ще има, ще му се дадат по-големи възможности. Хората са скулптурни произведения, които все още не са завършени. Дето се казва, че Бог е направил човека по Свой образ и подобие, то този човек е горе и тепърва трябва да се реализира долу. В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина
към текста >>

29. 19) Да съградим мост на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш. Знаете ли колко е мъчно човек да се освободи от своите заблуждения? Като не знаеш как, други ще те освобождават, но щом знаеш, сам можеш да се освободиш. Човек става такъв, в каквото вярва: понеже си повярвал, че си стар, ставаш стар, а като повярваш, че си млад, ще се подмладиш. Остарееш ли, животът за теб става едно ограничение и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува. Тогава ще влезеш в друг свят, по-реален. Почнеш ли да умираш, ще дойдат да те посрещнат роднини, приятели, които те обичат. Когато някой изгуби съзнание при умиране, то е за да не се мъчи. Между този и онзи свят трябва да съградим моста на Любовта, по който ще минаваме. А като липсва този любовен мост, трябва да дойде някой ангел, за да те преведе. Някои искат да завладеят Земята и правят войни. Но кой ли може да я завладее? И хората никой не може да завладее, понеже са души, излезли от Бога.Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем
към текста >>

30. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните
към текста >>

31. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

университета. Рано е. Първо ще видите преподавателите в забавачницата, а после – в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета. Накрая ще срещнете учени по някои специалности. Представете си, че в дома ви дойде един светия, облечен скромно, и ви излекува напълно, но вие все искате да видите светията. Моисей колко много искаше да види лицето на Бога. И беше виден човек, но Бог му каза: „Ако Ме видиш, ще умреш, защото не можеш да издържиш.“ И той видя само част от гърба Му. В Стария Завет е описано, че като се явил ангел на Исайя, на Захария, те се вцепенили. Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта. Ако един богат не е давал от Любов, ще дойде държавата и ще му вземе всичкото богатство – така ще стане твърде скоро. Хората искат Любовта, но тяхната нервна система не е в състояние да издържи и една секунда от присъствието на Любовта. Затова, като дойде Любовта, тя стои при човека една тристахилядна част от секундата. Човек не е пригоден да издържи Любовта. Тя като влезе в него, трябва да помогне на ума, на сърцето, на волята и на всички клетки. Оставя своите блага и си отива. И всичко това го прави за една тристахилядна част от секундата. И всеки ден Любовта да посещава човека за такава част от секундата, то е достатъчно. Славяните са от Юдиното племе. От тях ще излезе Лъвът. И казва се: „В ново време ще се издигне едно Царство, което няма да изчезне и ще се съгради върху камък, който ще изпълни цялата
към текста >>

32. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от
към текста >>

33. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

оттам излезли две черни свини. Човекът ги изпъдил и оттогава насетне болестта изчезнала. След разказа Учителя си пое дълбоко въздух и каза: Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават на Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Една сестра попита как трябва да се разбира стихът: „Ако не намразиш себе си, не можеш да се спасиш?“ Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си? Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш. Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек? Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не
към текста >>

34. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

го намери. Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Ето защо чак в бъдеще, когато човек се подготви, щастието е мислимо. Човек върви по пътя на щастието, но за да го постигне, трябва да се отрече от себе си. Христос казва: „Да се отречеш от себе си“, и това е голямо изпитание. Човек трябва да опита самоотричането. Когато щастието е зад гърба ти, ще бъдеш щастлив, а когато е пред теб – никога. Това означава, че ще бъдеш щастлив само тогава, когато забравиш себе си и работиш за щастието на всички. Когато щастието е пред теб, ти го гониш, а когато е зад теб, то те гони. В Божествения живот няма щастие, там има блаженство. А това, което хората наричат щастие на Земята, то е добрата страна на човешкия живот, но не е още Божествен живот. Между Божествения живот и добрата страна на човешкия живот има една много тънка духовна разлика.От гледището на християнството всичко, което се случва на човека, води към добро. Казано е: „Всичко, което става с тези, които любят Бога, се превръща на добро.“ Оживее ли тази идея в човека, тогава той влиза в пътя на възможностите. Вие желаете да бъдете щастливи, но не знаете пътя на щастието. Начинът на разбиране и постъпване, който сега имате, не е правият път за щастие. Щастието си има своя азбука. Вие имате всичкото добро желание, но осакатявате щастието. Например искате да пеете, но пийнете
към текста >>

35. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота. СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? - Който е придобил Любовта, той се нагърбва със здачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Дето мине Любовта всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в любов, сиромашията в богатство, невежеството в знание, грехът в добродетел, неправдата в правда, грешникът в светия. Когато говорим за Любовта в човека ние подразбираме присъствието на Бога. Влезе ли Любовта в човека, той има всичко на разположение. Достатъчно е човек да възприеме в душата си Бога с любов и да почувства тази Любов, за да победи смъртта. Усъмни ли се в Любовта, смъртта взема надмощие над него и той умира. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Живееш ли в Любовта за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш. Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако
към текста >>

36. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

дава дървото. И човек като минава през изпити, се ползва. Блажен е, който минава през изпити. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв голям чувал злато има!” И ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща. И ти искаш да имаш такава. По този начин я натоварваш на гърба си. Тогава за Бога не мислиш, а за тия неща, които си натоварил на гърба си. Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да се видиш до къде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. Една сестра запита: „В молитвата „Отче наш” пише: „... не въведи нас в изкушение”, а на друго място пише: „Бог никого не изкушава.” Как трябва да разбираме това?” Учителя каза: „Това място в „Отче наш" трябва да се разбира така. Да не ни оставя Бог да влизаме в изкушения. Бог изпитва човека, но не го изкушава. Учителят те изпитва, за да види колко знаеш. А пък при изкушенията те карат да съгрешиш и искат да те подкупят. При изпита могат да те скъсат, да не си издържиш изпита. Значи, може да не вдигнеш товара. А при изкушението има морално падение. При пропадането на изпита имаш право пак да държиш изпит, а при падането в изкушение ти изгубваш
към текста >>

37. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от
към текста >>

38. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

е любов, какво нещо е да не съдим. Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат. Музиката може да съдейства на това.” Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света. Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото. Можем да я наречем изкуство за разпалване на божествения огън в човека. И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. „Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното. Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.” Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.” Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения.
към текста >>

39. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието.”[7] Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на
към текста >>

40. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в
към текста >>

41. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята. Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката. Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и на другите. В града губим много. Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията. Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто. То може да се прави и в стая, но на леглото, не на пода, дето се стъпва. Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие
към текста >>

42. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

да се махнат тези облаци. Човек трябва да има сила! Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим". Много сте на крива посока! Ние не работим по обикновените начини. Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан. Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по гърбовете
към текста >>

43. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно. Тук можеш да докараш сто души неврастеници и ще се излекуват, ако ходят така един месец. За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща гърба на изток. А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!... Сега казват, че Земята е „Долина на плача". Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря за това как човек може да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото Земята позволява това. На някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб. Един ден ще направя първия опит, един малък опит, микроскопичен. Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира. Щом се изповядаш в Любовта, винаги я изгубваш. Стана дума за „деветте блаженства". Учителя каза: - Деветте блаженства са деветте метода, по които вярващият трябва да
към текста >>

44. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

При сегашната женитба не се постига добър резултат, защото хората се влюбват във външното, в мазилката, не правят вътрешна, духовна връзка. Затова тя пада - няма истинска женитба. Кой ти е роднина? - Който люби Бога. Той ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази светлина, която излиза от Бога и без силата, която произтича от Божия Дух. * Причината на греха е много малка. В духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти вече си съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти си се разкаял и си поправил грешката си. Дръж лицето си обърнато към Бога! Дойде една мъчнотия за човека и той престане да мисли за Бога - обърнал е вече гърба си към Господа. Това е причината за греха. Грехът е резултат от следното: Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват. * В Индия има факири, които англичаните викат, когато ловят бисерни миди на дъното на океана. Факирът се концентрира и акулите не идват; престане ли да се концентрира, акулите идват. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Бога - Великото Разумно Начало, човек е ограден. Престанеш ли да мислиш за Бога, чувствуваш празнота. Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение. Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна
към текста >>

45. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-нисшето, тъмното в него е от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто В него и аз гледам от дясната му страна. Когато се отворят очите ви за духовния свят, става ви приятно, има какво да учите. Ще ви дам едно упражнение: Когато погледнете Слънцето при изгрев и после обърнете гърба си към него, ще видите какво става там, на Слънцето. Но за да може да успее човек в това упражнение, най-първо трябва да пречисти ума си, да не допуща нечисти мисли, желания и постъпки. За целта трябва предварително да се подготви, като се моли дълго време вечер, между полунощ и изгрева. Упражнението трябва да се направи при изгрев слънце. * Един брат каза, че усещал в гърдите си едно вътрешно движение, виждал светли кълба, те се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие
към текста >>

46. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

е: „Ще дойда и ще се Вселя В тях, и ще направя жилище В тях". Тогава за всички ще има, всички ще работят, всички ще ядат, общо ще бъде всичко, разумни ще бъдат. Тогава на всички ще се дава. Пита ме някой, как ще се оправи светът. Ето как: Влизам в една къща, където всички треперят от студ, казвам им: „Дайте да запаля печката!", запалвам я и аз се стоплям, и ти се стопляш, и околните се стоплят. Ще се оправи светът. Той си е оправен, но хората ще се оправят, ще им се изправят гърбиците. Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но отвътре нещо го кара да се откаже. Кое го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Разумните същества ръководят света. Трябва да Вървим по техните стъпки. Новият порядък се налага. Ако хората виждат, ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена. Астралният свят е Вече очистен. Сега Земята е арена. И от там тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Земята е едно. място, което не е още напълно устроено, затова тук стават такива неща като земетресения, наводнения, градушки и други. Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален
към текста >>

47. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 16 юни 1941 г. Небето е чисто синьо. Нито едно облаче. Изобилно слънце. Всички сме около Учителя. Разговаряме. - Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къдя е пътят. Говедарят, който лежал на гърба си, както лежал, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание. - Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото. Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като
към текста >>

48. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

се поправиш, а не да се обиждаш. Глупавият човек се учи само от своите грешки, а умният и от чуждите грешки. Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се). Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено. Ако работите в този
към текста >>

49. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи. Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща гърба си на изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система. Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн. Човек трябва да има вяра в организма си. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем. Това е значението на молитвата. Вие се молите на Бога за нещо и отгоре Невидимия свят чува и дава. Любовта е голяма сила, тя казва: Аз познавам само тези, които ме възприемат. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще благодарите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала
към текста >>

50. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование. Като тръгне по Божия път, човек там има голяма свобода. Отидеш в една къща, свършваш една работа и тръгваш, а те ще те поканят, да им дойдеш пак. Ти ще кажеш: няма да забравя, ще дойда, като мина пак оттук. Този е Божият път, той е хубав. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава, това са задачи за него и като ги разреши, ще дойде нещо много красиво. Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска
към текста >>

51. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне:
към текста >>

52. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие. Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори
към текста >>

53. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва: – Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост! Като че ли сваляш тежка раница от гърба си! Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. –
към текста >>

54. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и на вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме
към текста >>

55. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

това. Често са пратени напреднали същества, които ви ръководят. При големите противоречия такова напреднало същество ви дава съвети, упътва ви, урежда наоколо всичките работи и вие даже не знаете, кой е. Вие казвате: "Няма кой да ме обича." А пък ако той не е, вие бихте загазили съвсем. Всеки един от вас има по една Божествена душа, която ви ръководи и обича. Понякога вие я виждате, но после тя се скрива. Някой път излиза отпред, но повечето пъти е зад гърба ви. Бог се проявява във всички хора – и чрез най-лошите, и чрез животните, и чрез растенията. Някой път едно цвете ти даде своето хубаво ухание. То е Божественото, което се проявява. Някой път минете, и някой хубав плод ви привлича и ви казва: Откъснете си. То е Божественото. Някой път сте закъсали, и ще дойде един човек и ще ви помогне. Това е Бог, Който се проявява чрез него! сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн.
към текста >>

56. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората. Страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на Разумната Природа. Който не се учи от Божествената Мъдрост, страда. Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли. Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела. Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава, каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава разбираме езика й. ''Един брат запита:'' ''– Защо добрите страдат, а не лошите?'' ''Учителят каза:'' – Добрият градинар подкастря облагородените дръвчета, а дивачките оставя да растат на произвол. Докога? Докато дойде и техният ред, за да ги облагороди. Като заколят някоя овца, другите овце стоят и гледат, но и тях чака същото. Редът им още не е дошъл. За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания. Когато човек страда, той е причината, понеже е изпуснал известни случаи, закъснял е с една минута и влакът е заминал. Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да
към текста >>

57. 032 ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да остави тези мощни сили да работят върху него. Стани рано! Излез вън, посрещни Слънцето! Какви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин, ще получи вдъхновение. Първият цигулар в Природата е Слънцето. Първият слънчев лъч е първата ария. Ако наблюдавате изгрева на Слънцето, без да почувствате неговата музика и Слово, вие сте в положение на онзи финансист, който по цял ден събира и вади числа, прави изчисления, без да придобива нещо. Излагайте гърба си на Слънцето, мислете за него, за да приемете енергията му. Когато сте неразположен, прекъснете работата си, излезте навън, изложете известно време гърба си на Слънцето и след това продължете работата си. От Слънцето ще приемете това, което никаква наука и никаква философия не може да ви даде. Светлината е външната страна, но в нея има нещо по-тънко, в нея са жизнените и Разумните Сили на
към текста >>

58. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още!" Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода? Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който
към текста >>

59. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце. Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена. Тогава ще почувстваш страданията на всички живи Същества. Обичаш един човек. Бог иска и другите да обичаш, като тази душа. Тази твоя любов към едного е образец, за да ти покаже Бог как трябва да обичаш и другите. Ако един бакалин има само един клиент, той ще фалира. Ако човек обича само един, той значи е бакалин само с един клиент. Ако обича сто души, той е бакалин със сто клиента. Колкото повече души обичаш, толкова по-голяма печалба ще имаш. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви ще е по-неуязвимо, паметта по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Ако обичаш един човек,
към текста >>

60. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

е разумно у българина. Българите трябва да посетят изворите. Изворите няма да дойдат сами. Ще потърсиш сам извора, отдето иде водата. ''Един брат запита:'' – Не се ли разбира от тези думи, че българите трябва да потърсят новото, което се дава чрез Бялото Братство сега в България? – Обръщам специално вниманието си към българите, да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.” Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света, без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение, по-добра съдба ги очаква? Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи. Толстой казваше - в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че и ако вие не ме послушате, България няма да пострада. Аз бих желал, българите първи да дадат пример. Важно е
към текста >>

61. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

любовта! Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемаш любовта, тогава ще познаеш своята любов. Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов. Един княз се влюбил в една мома. Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр. Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите на хората, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш вътре в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. Когато обикнете някого, много хора ще дойдат да говорят лошо за него. Те казват: „Ти не знаеш ли какви недостатъци има той?“ и пр. Няма да ви обяснявам законите на духовния свят. Понеже сте влезли в закона на любовта, ще дойдат противоречията. Любовта винаги ражда противоречия. Те се раждат, понеже не използваме благото, което тя внася. Бог изисква от нас да бъдем много разумни работници. И Той никога не мисли лошо за нас. Единственото същество, което никога не е помислило лошо за нас, е Господ. Бог като види, че имаш неестествена, неразбрана любов,
към текста >>

62. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

става слаб. Работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота. Силата на любовта в човека се определя от любовта му към Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? Който е придобил Любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Дето мине Любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в любов, сиромашията в богатство, невежеството в знание, греха в добродетел, неправдата в правда, грешника в светия. Когато говорим за любовта в човека, ние подразбираме присъствието на Бога. Влезе ли любовта в човека, той има всичко на разположение. Достатъчно е човек да възприеме в душата си Бога с любов, и да чувствува тази любов, за да победи смъртта. Усъмни ли се в любовта, смъртта взема надмощие над него и той умира. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш. Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако
към текста >>

63. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

дава дървото. И човек, като мине през изпити, се ползува. Блажен е, който минава през изпита. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „виж онзи човек какъв голям чувал злато има. “ 14 ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща и ти искаш да имаш такава. По този начин я натоварваш на гърба си. Тогава за Бога не мислиш вече, а за тия неща, които си натоварил на гърба си. Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. Една сестра запита: „В молитвата „Отче наш“ пише: „Не въведи нас в изкушение“, а на друго място пише: „Бог никога не изкушава“. Как трябва да се разбира това?“ Учителя каза: Това място, в „Отче наш“ трябва да се разбира така: Да не ни остави Бог да влизаме в изкушение, да ни пази да не влизаме в изкушения. Бог изпитва човека, но не го изкушава. Учителят те изпитва, за да види колко знаеш. А при изкушенията те карат да съгрешиш. И искат да те подкупят. При изпита могат да те скъсат, да не си издържиш изпита. Значи можеш да не вдигнеш товара. А при изкушението има морално падение. При пропадането на изпита имаш право пак да държиш изпит, а при падането
към текста >>

64. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат. Искаш шапка, ще ти дадат. Искаш да пътуваш, ще ти дадат билет. Тогава ще кажете ли, че светът е лош? Ако навсякъде ви приемат, светът няма да бъде лош, но красив. Набожният човек, като влезе в къщата ти, веднага всичко ще светне и всичко ще се уреди. И като погледнеш, къщата ти ще заприлича на рай. Ако ти си беден и болен, той, като те потупа по гърба, веднага ще оздравееш. И ще видиш най-малко една златна монета в кесията си. Като попипа торбата ти, ще видиш хляб в нея. Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето. Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот. Цял ден си радостен. А пък дойде ти друга мисъл, и не си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе. Любовта към Бога заема най-високото място на човешката глава. Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото
към текста >>

65. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Ще ви дам един метод за сменяне на състоянията. Отворете Библията, вижте известен пасаж, известни думи и вижте как в този пасаж ще трансформирате своето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно. Него бури и градушка не го безпокоят. Тогава става преливане от дървото в човека. А дървото се справя лесно със своята скръб. Ето друг метод: Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето. Когато животът на човека е безсмислен, да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. Целият живот на човека трябва да бъде подготовление за Духа, който иде. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, който не се учи, ще го пратят в по-долно училище. Човек трябва да благодари, че има много да учи. През всичките тези звезди, които гледаме, трябва да мине човек, за да се учи. Колко много работа предстои! За колко време трябва да обиколи всички тия слънчеви системи? Много правила не се дават на
към текста >>

66. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

67. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

да виждат през стената, както с рентгенови лъчи. Това е началото на развитието на ясновидството в човека. Който много говори за себе си, губи. От тази екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много реална полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряването. Тя действува благотворно. Тук може да докараш сто души неврастеници и ще се излекуват, ако ходят така един месец. За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутринта рано при зазоряване и да си обръща гърба към изток. А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Хората мислят, че природата е наредила да умрат. А това не е така. Сега трябва да се образува една школа за подмладяване. В школата могат да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от великия ви живот. Едно време сте били елен или друго някое животно. В бъдеще ще дойдете като светии. Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн. Целият Балкански полуостров се влияе от Сатурн и Марс. Хубаво е да се направи този опит: Ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: “След десет дена ще бъдеш здрав.“ На другия ден ще отиде друг и ще каже: “След девет дена ще бъдеш здрав.“На следния ден трети ще му каже: “След осем дена ще бъдеш здрав.“ Последният ще му каже: “Утре ще бъдеш здрав.“ Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е то за насърчение. Човек трябва да има вяра в организма. Като повярва, клетките ще почнат да работят. Клетките
към текста >>

68. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

отричаш разумността в света, ти нямаш връзка с Първичната Причина. Щом си недоволен, Божественото го няма в тебе. Щом дойде Божественото, ще бъдеш доволен. Когато човек изгуби връзката с Бога, то каквото и да му кажат, все е недоволен. Например дадеш му една книга. Той ще тури една отрицателна мисъл. Вземеш книгата, пак ще бъде недоволен. Липсва ни музика. Всичките противоречия идат от това, че хората не са музикални. Всички страдаме от сухота, от суша. Гледаш някой, че се е прегърбил. Това голямо недоволство е от вътрешен недоимък. Външно имаме много, имаме богатства, но това са планини от сняг. Сега, които са морални, ще преуспеят, ще прогресират, а на тези, които вървят по грешния път, трябват големи страдания, за да се оправят, за да се освободят. Хора, които не са добри, се познават по това, че не са доволни. Ние се тревожим за неща безпредметни. Например ставаш и казваш: “Влажно е времето.“ Ти през май не можеш да се простудиш. Цялата природа е весела. Уповавай се на това, което не може да се отнеме. Ако имаш приятел, Бог ти го е дал. Някои те обичат, Бог те обича чрез тях. Имаш служба, Бог ти я е дал. Каквото имаш, Бог ти го е дал. Да знаеш, че всичко това е от Бога. Имаш здраве, разумност, Бог ти го е дал. Ако ти любиш Бога, всичко това, което може да дойде като благо в тебе, иде от Бога. Недоволство има в природата, което е страшно. Трябва да излезем от него. За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика сцена.
към текста >>

69. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще каже, че няма да се лекуваме, но когато дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието. И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме. Един брат музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала:“Или Учителя, или мен!“ Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му:“Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям вътрешен възход в тебе. Ти ще станеш способен да твориш възвишени творби, като имаш такова страдание.“ Великите хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. Понеже Бог изправя света, то страданията днес са за изправление, а за други е за изпитание на онова, което те учат. Страданието развива дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор. Някои птици имат на опашката си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват си опашката, уплашват неприятеля и през това време
към текста >>

70. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

твоите скърби са и негови скърби, и твоите успехи са и негови успехи, тогава сте в реалния свят. Всички велики учители на миналото: Хермес, Мойсей, Буда, Орфей, самият Христос и апостолите и сега работят, сега най-много работят. Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можехте да добиете за 100 и за 1000 години. Ще се оправи светът. Светът си е оправен, но хората ще се оправят, ще им се изправят гърбиците. Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но нещо отвътре го кара да се откаже. Кой го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Хората още не живеят. Те сега се мъчат. Сега желаем да излезем от мъченията и да почнем да се трудим, а после ще дойдем до работата. Една сестра каза: „Учителю, вие бяхте казали, че 8000 адепти ще се въплътят на земята до края на този век?“ Учителя каза: Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Тогава ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време сега идат на земята: Едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с
към текста >>

71. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде. положителното с положително, ще дойде във война. Тези, които правят това, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и за религиозно упражнение. Друго упражнение: Може да легнете на земята на гръб, с ръце под главата. Хубаво е да легнете на земята с глава към север и при това дясната ръка отдолу, а лявата над нея. И двете ръце обърнати надолу към земята. Значи гърбът на дясната ръка се допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред това упражнение се прави до една минута, докато прочетете до 27, и след това ще станете 72-то е мярката. Така човек може да приеме в запас много магнетизъм, толкова много, че даже да помага на другите. В града губи много. Много сили се изтеглиха от вас и вследствие на това се явява неврастения. Това упражнение не бива да става дето са минали много хора, дето са стъпвали хора, защото така има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги правите за себе си. Те съставляват една наука. Ако ги сгрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че като забогатеете, давайте на всички. Но преди да сте потекли като чешма, чакайте. (Дом природата ни направи съпричастни със своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете
към текста >>

72. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Бивака навреме. Небето чисто, синьо, нито едно облаче. Изобилно слънце. След паневритмията всички сме около Учителя. Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа
към текста >>

73. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е златото, което съществува в рудата. Зависи от степента на развитие на съзнанието. Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества и грешните, и добрите. В грешните ще обича ценното, Бога. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-ценна. А този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обича всички хора, това значи да ги събере на едно място и от тях да образува един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях. И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват. Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците. Това са нисшите духове. Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр. А когато човек обича много същества, това не става, понеже тогава не е подозрителен, не се съмнява и пр. Ако искате да не страдате, избягвайте единичната любов. Който люби само едного, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта, а да обича всички. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще
към текста >>

74. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения. И това ще се отрази и върху външните растителни форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш един плод под микроскоп или с лупа, ще разгледаш кожата на плода, .ще четеш много работи, писани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Тогава става преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. И дървото лесно се справя с твоята скръб. Друг студент запита: „Каква е връзката между човека и времето? Има ли известна зависимост между тях?“ Учителя каза: Има. Щом хората на известно място станат по-добри, то небето там става по-ясно, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората станат по- лоши, то и времето заприличва на тях. Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Също така и хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават аномални течения в природата. Това се обяснява така: Човек, като има разрушителни, отрицателни мисли и постъпки, той изпраща разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в природата и създават неправилности. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому
към текста >>

75. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

нервираш. Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “ Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до опашката и в това време ще му говориш мислено тези думи. Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо. С това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 г. След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен. Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така,
към текста >>

76. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш.
към текста >>

77. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Братство. Вторият закон е на Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта светлина и знание. Тези два закона работят заедно в света. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика на Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия трябва да блика от тях. Да светят денем и нощем, светлина да блика от тях. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат едва прилепнали, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати и затворени. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицето на тези хора има някаква идея. Всички да кажат за вас, че сте особени хора. После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете, значи да контролирате всички свои клетки, да направлявате всички свои мускули всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва винаги да бъде пречистена, а не да мирише. Ако някому миришат устата да каже: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това, което мирише в мен да
към текста >>

78. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

намазани със смазка, дебеличките дрехи и те закачени близо до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци, пътят е вече доста разкалян. Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта. Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости сме били, а ние си пеем бодри песни. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба. Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот!". Дружни гласове отговарят същото. Изчакваме се и изведнъж песни - една, две, три. С нас е Той, Учителя. Гледа ни бащински, с ласка в очи. Дъжд ли, буря ли? Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полекичка виделото се открехва, тук-там се разкъсва облачната тъма, блясва по някоя Звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни. Сякаш Природата изпраща своите бели служинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас. Но ние си знаем где е тя. Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там.
към текста >>

79. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е
към текста >>

80. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на гаранция в Търновския затвор. И наистина след малко бях натъпкан в някакъв затворен автомобил. От него не можех да виждам нищо, но от друсането разбрах, че се движим по шосе. Най-после колата спря, когато се отвори и слязох, бях вече в малкия двор на Търновския затвор - стар турски зандан. Отвори се една тежка желязна врата, през която ме вкараха и аз влязох в тъмен и непрогледен коридор. "Там в дъното от дясната страна има врата, ще влезеш в нея!" - изрева някакъв суров глас зад гърба ми. Закрачих с чувството, че отивам в ада. Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно. Плахо я отворих и за моя изненада видях зала, не много добре осветена, пълна с хора, седнали, полегнали на нарове един до друг, които съвсем нямаха вид на много опечалени. Те възбудено ме приветстваха, като че ли бях техен близък, член от тяхното голямо семейство. Това беше едно голямо облекчение в тежкото ми потиснато състояние. Един приветлив човек, когото не бях виждал никога, но той ме познавал, даде разпореждане да ми се стори място. И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята. В монотонния им и еднообразен живот и най-малкото събитие будеше голям интерес. Неписан закон при тези случаи беше, всеки новодошъл да разкаже не само причините за своето идване тук, но и цялото си житие и битие. Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество.
към текста >>

81. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

заедно с много други още. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителя праща генерал Стоянов при Фердинанд, за да му каже да не отваря в никой случай война на сърбите. Фердинанд отговорил: „Аз не слушам и не вярвам на ясновидци.“ Когато Фердинанд искал да тласне България в Първата световна война, се срещнал с Учителя В разговор с Него по този въпрос, Учителя му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навярно да се посъветва и сподели впечатленията си. По-късно чух един път в клас по този повод Учителя да казва: „Тези, които предаваха моите
към текста >>

82. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основния закон на Великата Природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем уверени и умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на тялото е чистия въздух, слънце и разходки. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които се приемат по това време се равняват на енергиите, които би приел човек, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време, като концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце, ще приемете неговата лечебна енергия. Облаците пречат да видим Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодейства на Слънчевата енергия. Ето защо, на всички анемични и слаби хора трябва да им се препоръчва да излизат навън, независимо какво е времето, половин час преди изгрева, за да възприемат ранните слънчеви лъчи и после да отидат на работа. Зората дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не е в състояние да му
към текста >>

83. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

че хората искат да живеят само за себе си. Щастието не може никой да го отнеме. То е качество на цялата Природа. Следователно, ако живеем в съгласие с нея, всякога ще бъдем щастливи. Човек, сам по себе си, не може да бъде щастлив. Той е част от цялото Битие. Следователно той може да живее и да бъде щастлив само, ако бъде в съгласие с Цялото. Някой казва: „Аз искам да живея за себе си.“ Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната
към текста >>

84. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка
към текста >>

85. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория. Началникът без възражение разрешил. „Така уредено ние тръгнахме с леките коли към Чам Кория. После пешком нагоре, с багажите на гърба, нямаше нито коне, нито магарета, които да наемем. Бавно, с често спиране и почивки, стигнахме до хижата. На другия ден по същия начин до върха. След като се върнахме от Мусала, прощална екскурзия направихме и с Черни връх. Витошкия
към текста >>

86. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

звучна, с ясен тембър. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости. Жената- Вулканов тип е благородна дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3). Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти. При свит юмрук, който изразява желание за действие, палецът трябва да бъде над другите пръсти; остане ли под тях, личността се разпада Описаният по-горе тип на Вулкан се демонстрира, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силни позиции, в които Вулкан ярко се изразява, са: 1. при изгрев - между XII и I дом или близо до линията, която разделя двата дома; 2. когато е на медиана в Зенита и Надира; 3. на границата между други домове, но се изразява в по-слаба форма. При лоши аспекти на Вулкан ( 45°, 90°, 135°, 180° ) този планетен тип проявява арогантност, жажда за самоизтъкване, където трябва и не трябва, лесно се обижда, нервно избухва и не разрешава да му се
към текста >>

87. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата. Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота. В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота. В отношенията си с хората са коректни и изпълнителни. Могат да бъдат търпеливи научни работници, които задълбочено и с постоянство изследват всеки поставен пред тях въпрос. Разбират добре, че светът пред тях е съвкупност от загадки, които трябва да изучат и да разрешат. При липса на аспекти пред нас е човек без отношение към реда и към изпълнението на задачите; светът за него е блед и безинтересен. С Уран. Влиянието на Уран има отношение към нервната система, а
към текста >>

88. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат
към текста >>

89. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни, водата се оттекла и се показала обширната и безлюдна земя. Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора. Той разбрал желанието им и чрез свой пратеник наредил Девкалион и Пира да слезат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика. Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото. Известно е, че земната ос се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхност, а в продължение на около 2 150 години е насочена към едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния живот и човешкия род. Границите на тези големи периоди не са строго определени и при известни условия съществува ускоряване или забавяне. Така например, с идването на
към текста >>

90. УРАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

немного дебели и гъсти, с ъгловата, но не много заострена форма. Разположени са близо над очите, което говори за човек недоверчив, подозрителен, отмерен и с контрол върху чувствата си. Очите са тъмни, немного големи и изпъкнали, което показва, че тези хора не са лакоми и нямат стремеж за власт. Погледът е ясен и проникващ. Носът е дълъг, добре оформен, без излишни тлъстини, показващ добра интелигентност. В основата си е широк, което говори за смелост в решенията, и е малко изгърбен, което показва, че личността не се поддава лесно на чужди влияния, но не е и фанатичен в своите разбирания. Върхът на носа е нормално заоблен, което говори за човек без пресилено отношение към чувствените и кулинарни наслади. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва устойчивост в чувствата. Устата е средно голяма, с нормална дебелина на устните. Брадата е добре развита, издадена напред, но немного заострена, което говори за силна воля, но с готовност за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи. Такива са по-висшите Уранови типове. При по-низшите е налице приблизително същото, само че формите са нехармонични, неправилни и са неприятни за
към текста >>

91. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл. Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми. Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето. През ясна и безлунна нощ, в Дева могат да се видят с просто око около 95 звезди. В това съзвездие има и галактики, които с влиянието си дават богатство от величави подтици и идеи. Съвременната астрономия е установила, че по Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват, а поради грамадната си притегателна сила, поглъщат всичко без остатък, включително и светлината, която пада върху тях. Астрономите ги наричат "черни дупки", което, според нас, не е много правилно, защото "черната дупка" е ограничено пространство, в което няма нищо. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците. "Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен
към текста >>

92. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

се раждат велики царе (Регулос означава цар). Когато това съзвездие е отчетливо изразено в хороскопа на даден човек, дава подтик към господство. В Дева. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 август до 22 септември. С просто око там могат да се видят около 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда Спика (от Първа звездна величина) и има синкаво-бял цвят. Това съзвездие се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете се житни класове, на върха на които е звездата Спика. В съзвездие Дева има много интересни обекти: променливи звезди, двойни звезди и галактики. Всичко това придава на личността стремеж към водачество в Идейния свят, а при по-елементарните типове - към атеизъм, безверие и отричане на порядките в света. Във Везни. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 септември до 2 октомври. То е единственото Зодиакално съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни. С просто око в него могат да се видят около 50 звезди, но само част от тях са по-ярки от Четвърта величина. Между тях са два гиганта- Слънца с приблизително еднакви размера, около два пъти по-големи от нашето Слънце. Единият е син, а другият е жълт. Когато Везни е ясно изразено в хороскопа на даден човек, по-интелигентният тип е склонен към голяма прецизност и взискателност, извършва всяко нещо с изкуство и въобще притежава таланти за изява в изкуството, а
към текста >>

93. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше
към текста >>

94. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни
към текста >>

95. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе си. Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение. И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава. Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или
към текста >>

96. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодовете, когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при първия случай, който й се предостави, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже тя му показа как се яде този плод. Първа тя хапна от плода и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени паднаха от гърбовете им, и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването си с дреха, направена от Светлината. И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е много учен. Занимава се само със зоология. Ела при мене, аз ще ти предам по-голямо знание. Така че Ева имаше двама мъже. От първия мъж, черния адепт, тя роди Каин, а от Адам роди Авел. Значи жената съгреши в рая с любовни работи. Вследствие на това ги изпъдиха от рая." „И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш- ката не е една и съща.
към текста >>

97. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

да имат деца, като се произнасят Божествените Имена и псалом 102, 13 стих: „Но Ти, Господи, във веки пребъдваш и споменът за Тебе е от род в род." Петдесет и шестият гений е наречен Поиел, което съответства на Божественото Име Илли, което значи Бог поддържащ вселената. Управлява от 276-ти до 280-ти градус на зодиака. Употребява се за да се получи това, което се проси, като се произнасят Божествените Имена и псалом 148, стих 14: „Господ подкрепя всички падащи и възправя всички огърбени." Петдесет и седмият гений е наречен Немамиах, което съответства на Божественото Име Попа, което значи Бог достохвален. Управлява от 281-ви до 285-ти градус на зодиака. Употребява се за преуспяване във всички неща и освобождение на пленниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавайте на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит." Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съответства на Божественото Име Пара, което значи Бог способстващ за произрастване. Употребява се против скърби и излекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 61,4 стих: „Изцели ме. Господи, защото ме болят костите, също и душата ми е твърде смутена. Но Ти, Господи, докога." Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответстващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ. Управлява от 291 -ви до 295-ти градус на зодиака. Употребява се против женско безплодие и прави децата покорни на родителите,
към текста >>

98. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт, в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия завет. В евангелието на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога." Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с полагането на ръцете Христос й предал енергия, която излекувала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след
към текста >>

99. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви." 146-ти псалом е хваление към Господа. Започва по следния начин: „Който прави правосъдие на угнетените, който дава храна на гладните, Господ развързва вързаните, Господ отваря очите на слепите, Господ изправя сгърбените, Господ обича праведните, Господ пази странниците, въздига сирачето и вдовицата. А пътят на нечестивите превръща в погибел." 147-ми псалом е славословие към Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените, а нечестивите унищожава дори до земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези, които се надеят на Неговата Милост." 148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да
към текста >>

100. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода.
към текста >>

101. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи, и славеше Бога" (13:12-13). Значи, само с една дума и полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена от своя недъг. От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена". В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и
към текста >>

102. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на
към текста >>

103. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста, се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си". С други думи Христос се обърна към Бога със следните думи: Господи, понеже бях свързан кар-мически с греха на хората, Аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося докрай. Ето, сега предавам Духа Си в Твоите ръце, натоварен с греховете на човечеството. След това тежко изпитание дойде Възкресението на Христа. С Възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране кармата на човечеството. Христос не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и
към текста >>

104. I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие. Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред. След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото. Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в душата му се пробужда съзнанието за Аза. Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на
към текста >>

105. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята Число 30, буква 3. Картината представя един човек, окачен с един крак на бесилка, която е вързана за две дървета, като всяко от тях има по шест отрязани клони. Ръцете на този човек са вързани за гърба, като от прегъването на ръцете му се образува основата на един обърнат триъгълник, като главата на човека е върхът на този триъгълник. Това е символ на насилствена смърт, дошла при злополука или за изкупване на престъпление, или приета чрез преданост към Истината и Справедливостта. Дванадесетте отрязани клони представят дванадесетте слънчеви домове. Обърнатият триъгълник символизира катастрофа. Както всички картини, така и тази произлиза от предидущата. На когото възвишените същества са поверили магически сили за развитието му, на него скоро ще дадат възможност да ги използва, да се упражнява и да бъде достоен за тях. С други думи възвишените същества подлагат такъв човек на изпитание, да видят как ще употреби магическите сили. Напълно логично е след картината, изобразяваща магическите сили да стои такава, изобразяваща изпитанието, за да се провери как ще употреби тези сили. Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно противоречие между стоящите в обратна връзка картини. В единадесета картина кротката и нежна девица, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата. Сухите и
към текста >>

106. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

символ на човек, който е станал роб на силите на материята. Неговите дисаги, двойната торба, е пълна със заблудите и грешките му. Обърнатият обелиск представя незабелязаното премеждие, в което ще се разбие щастието, бъдещето. Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове. Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група. Големите Аркани, в своята цялостност, представят едно Велико учение, което е дадено на нашата раса в зората на нейното съществуване и не е изгубило значението си и до ден днешен. Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин: 1. Животът, със своите безбройни изпитания, има за цел в
към текста >>

107. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани. И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението. Но те мълчали. С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от нагорещени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, отрязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени скорпиони, слагани в носните дупки и още много други мъчения, измислени от ада, те живели три седмици и умрели. По това време Боян не бил в България. Той обикалял братствата из Европа — Кипър, Малта, Краков, Рига и пр. Когато се върнал, те били вече мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, бил затворен и Богомил. В полунощ се върнал Боян и като научил за станалото, поискал да види Сурсувул. Но той се изплашил и не излязъл. Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил. Той бил бледен, треперещ, гледащ с изгубен поглед. Боян попитал със страшен глас: Умряха ли вече? — Умряха, княже. — Отговорил Сурсувул, с пресипнал от уплаха глас. Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с
към текста >>

108. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите,
към текста >>

109. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен. Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува има вълни високи до 20 метра. Но питам: до дъното си ли е развълнуван той? - Не, под 50-100 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни. Същото нещо е и с човека.Една идея трябва да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи, че и то е станало светия. Много хора в света носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите
към текста >>

110. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат.
към текста >>

111. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932
към текста >>

112. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя?“ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Ако
към текста >>

113. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание
към текста >>

114. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително
към текста >>

115. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от „Свещения огън". Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: „Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат?" Господ ми каза: „Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми." Кой съм аз да не го приема?" След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Един брат направил малко прегрешение и всички го укорили - това било на лагера в Търново. Когато Учителят отново отишъл в града на събор, лично поканил обвинения брат да дойде и той. На събора се провеждали наряди за молитва, но никой не искал този брат да бъде в неговата група. Тогава Учителят го повикал и сам отишъл с него в градината да си направят молитвата. На Изгрева една сестра казала на Учителя, че ще отиде на Витоша, за да може да се уедини в съзерцание сред природата и да размишлява. Качила се до Черни връх, но като се връщала паднала гъста мъгла и тя изгубила пътя в гората. Лутала се насам-натам и се объркала още повече. Решила да се помоли на Учителя да й покаже пътя. Направила молитвата и изведнъж видяла Учителя пред себе си. Тя много се зарадвала и го попитала откъде е дошъл и как я
към текста >>

116. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

време се намесил един наш приятел, офицер - Н. Гръблев, който искал да спаси положението, но станало така, че отклонил Учителя и се наложило да минат направо през лозята. Там стражарите арестували Учителя и го повели към градоначалството. По пътя минали покрай къщата, където Учителят бил на квартира, и той помолил стражарите да му разрешат да се отбие и да си вземе друга шапка, понеже бил със старата. Но полицаят не му позволил, а го ударил с приклада на пушката по гърба и му извикал да върви напред. Като научил това, Гръблев поръчал на адютанта на началник-гарнизона да следи какво ще се случи с този полицай в продължение на един месец. Не минали и трийсет дни и адютантът му съобщил по телефона в граничната застава, където служел Гръблев, че същият този стражар бил убит на един селски събор - опитвал се да разтърве двама биещи се. Когато Учителят се явил при началника, той му казал, че иска само да го види, бил много любезен и го освободил веднага. През 1920 г. Учителят с група братя отишли на Сините камъни над Сливен на лагер с палатки. Една сутрин, след като направили молитвата и посрещнали изгрева на слънцето, Учителят обявил пред всички: „Днес ще пристигне една важна делегация от София." Приятелите го запитали каква е тази делегация и откъде има известие за нея. Той им рекъл: ,,Аз разбрах по облаците, че ще има такава делегация." Няколко часа по-късно сестра Паша тръгнала от лагера на
към текста >>

117. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него. Учителят ме посрещна с усмивка и в добро разположение, изправи се, посочи ми стол да седна и попита: „Какво има, Верке? " Аз стеснително му казах, че ме боли зъб и цялата страна ми е подута. Зад гърба на Учителя имаше рафтове с книги. Той леко се извърна към етажерката и рече: „Сега ще взема една губерка и ще го пробия." Още докато изкаже това, аз почувствах, че възпаленият ми зъб изведнъж се проби и в устата ми почна да изтича нещо. Казах му: „Учителю, проби се." А той ми кимна: „ Бягай тогава!" Излязох, изплакнах си устата и докато си отида вкъщи, страната ми спадна. Вечерта нямаше и помен от болката и отидохме с Г. Радев на концерта." Любопитен е случаят с един брат от Търново, който заболял от хълцане. Не можел да каже дума, без да изхълца. Бил адвокат и му станало невъзможно да излиза в съда да пледира. Събрали се на консулт търновските лекари- специалисти, но не могли да помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене,
към текста >>

118. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

в другата стая, където си учел уроците малкият ù брат - Учителят. Тя се хвърлила на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Тя трябвало да се върне при годежарите, избърсала лицето си и излязла, за да премине в другата стая през коридорчето. В него по гредите били закачени сплитове от царевица и когато минавала, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба ù. Тя започнала да събира разпръснатите кочани, а в това време Учителят се показал на вратата и продумал: „Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне." Тя не обърнала внимание на думите му, но си помислила: „Откъде знае той какво става с мене и че щяло да се разтури?" Но още на следния ден от Румъния пристигнал този, когото обичала, и тя избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Още малко дете, в село Николаевка Учителят предсказвал какво ще е времето. Когато пред вършитба селяните се питали дали ще е добро, мнозина казвали „Поповото дете рече..." Случвало се винаги така, както предсказвал Петьрчо. Когато беше най-голямата кампания във вестниците срещу Учителя и Братството, директорът на Обществена безопасност лично отишъл при него на „Опълченска" 66 и с най-строг тон му заповядал да прекрати всякакви беседи и приеми, защото това се
към текста >>

119. Абсолютна чистота - Влад Пашов (1902- 1974)

друга. Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си.
към текста >>

120. Укрепване на нервната система - Влад Пашов (1902- 1974)

облегнете се на едно дърво – дъб, бор, бук – и мислете за влиянията, за енергиите, които идват от него. Така ще възприемете магнетизма от дървото, който ще укрепи нервната ви система. Също така, когато житото почва да зрее, обиколете нивата и така ще се свържете с живота на житото. Така ще приемете известна енергия в себе си. Също така, за да тонирате нервната си система, сутрин рано, един час преди изгрев слънце тръгнете на път, така че слънчевите лъчи да падат върху гърба ви. Тогава те въздействат на гръбначния стълб и оттам действат на симпатичната система и централната мозъчна система и ги
към текста >>

121. Свещеното Име на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато произнесеш това Име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе Името на Бога. Само човек, облечен в безсмъртието, може да произнесе Божието Име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи Разумни същества. Този човек ще бъде способен на всичко. Той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Такъв човек може да носи цялата Слънчева система. Как може да бъде такъв? – Като придобием онази вътрешна наука, към която се стреми всеки човек. Ако умът на човека стане толкова силен, че се уравновеси със силата на Земята, той ще тури Земята на гърба си и всички противодействия, които тя би му оказала, ще изчезнат. Защото щом две сили с противоположни посоки, но с еднаква големина си противодействат, те ще изгубят теглото си, т. е. теглото им ще бъде равно на нула. Следователно, когато казваме, че човек може да носи Земята на гърба си, подразбираме, че силата на неговия ум е равна на противодействието на Земята. Но онзи човек, на когото силата на ума не е толкова голяма, гърбът му ще се пречупи от тежестта на
към текста >>

122. Упражнение за връзка с Природата и с Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Упражнение за връзка с Природата и с Бога. Окултният ученик трябва да бъде прав. На каквато и възраст да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си. Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като станете сутрин, не бързайте да започвате работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята, за да възприемете нейните енергии. После отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и пак към Слънцето и т. н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу и после застанете тихо и спокойно и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не с думи, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на Добрите и Разумни същества, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тези Същества, благодарете на Великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си за създаване на добри и благоприятни условия за развитието
към текста >>

123. Баланс за направеното през деня - Влад Пашов (1902- 1974)

и учителят ще изпитва ученика за неговите по-грешки. Ученикът ще почне да се оправдава, учителят обаче ще бъде напълно справедлив и ще пита: “Защо направи тази работа”. И ти като ученик трябва да си дадеш правилен, истински отчет, да намериш причината, подбужденията, поради които си направил тази погрешка. Щом се покажеш малко снизходителен към себе си, това е вече лицеприятие и ти си изгубил. Физическият човек е като дете. Всяка погрешка е един тежък товар и ако не я хвърлите от гърба си, ще потънете заедно с нея в дъното на реката на Живота. Закон е: ще бъдете много взискателни към своите погрешки. Защото ако не изправите погрешките си, след време те ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували. Значи всяка вечер ще си правите баланс на всичко, което сте прекарали през деня, и ще си поставите един идеал, който искате да постигнете. Човек трябва да работи над себе си, а не да бъде фаталист и да казва: “Каквото дойде”. Това не е разрешение на
към текста >>

124. Двата Пътя в живота и в Школата - Влад Пашов (1902- 1974)

време, а пести енергия. Младите хора обикновено бързат. Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: “Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си”. Ти си избрал правия Път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започвате една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методът, който сте избрали за свършването й, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: “Слабият не трябва да върви по праволинейния Път, а трябва да криволичи в пътя си”. Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни – и енергията, и времето. Човек има вътрешно чувство в себе си, чрез което може за всеки даден случай да познае какъв метод трябва да
към текста >>

125. Самообладанието на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Самообладанието на ученика. Като ученици вие трябва да развивате самообладанието. Когато работите върху самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой, да видите как ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви удари с една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази тенекия, веднага трепвате. Ето защо, когато говори човек, трябва да вземе под внимание всичко, което може да му се случи. Когато говори човек, някога така се увлича, че като му се случи нещо, което не е очаквал, цялата нервна система му се разтърсва, цял се разтреперва от страх. Човек трябва така да се владее, че да не трепва, при всички изненади той трябва да е тих и спокоен. В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, където има много зверове, като се стараят чрез концентрация да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Зверовете минават и заминават покрай него без да го докоснат. Голямо самообладание и концентрация се иска за това. Докато умът на човека е концентриран, докато никакво съмнение не е влязло в него, и най-опасните зверове ще минат край него без да го засегнат. Влезе ли най-малкото съмнение в ума му, той е изложен на голяма опасност. Самообладанието е качество на Духа. Придобие ли самообладание, човек е придобил много нещо. За да дойде до самообладанието, човек ще мине през много кризи и
към текста >>

126. Методите, дадени в лекциите - Влад Пашов (1902- 1974)

да се приложи. Вън от при-ложението, това учение няма никакъв смисъл. Ако вие като окултни ученици не прилагате идеите, които ви се дават, ще мязате на риба, която се движи от единия бряг на реката до другия, без да знае нищо за външния свят. Като изваждате основните мисли от лекциите, извадете още и всички по-важни методи за приложение. Например дадени са ред методи за трансформиране на състоянията, на неразположенията ви. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно на бряст, за да почерпите от него енергия. Също така добре е да се разхождате чисто по някоя брястова алея. Щом направите това упражнение, неразположението ви ще мине. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително върху нервната система на човека. Борът пък действа добре върху човека главно със своята миризма и стремеж нагоре към висините. Борът помага само на онези хора, които имат същия стремеж като него. На материалистите той не помага, но и те самите не обичат да се качват на високи
към текста >>

127. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Влиянието на Слънцето. Когато сте разтревожени, мислете за Слънцето, за енергията, която иде от него. Слънцето постоянно дава и взема. Правете опит да излагате гърба си на слънце и да мислите през това време за него, да се свържете с неговата енергия, да видите какво влияние упражнява върху вас. Излагайте гърба си на слънце и когато сте разположени, и когато сте неразположени и наблюдавайте какви резултати ще има и в единия, и в другия случай. При това човек трябва да знае през кои часове на деня да се излага на Слънцето, за да възприеме само неговите благотворни лъчи. Има лъчи, които убиват, умъртвяват човека; той трябва да избягва влиянието на такива лъчи. Когато земеделецът работи на нивата по цели дни и е принуден да се излага по всяко време на Слънцето, за да се предпази от вредните му лъчи, той трябва да носи шапка във форма на многоъгълник, за да ги
към текста >>

128. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

те трябва да заемат. Като знаете функциите на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове. Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си. Също така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всяко прегърбване се отразява върху белите дробове. Спазвайте тези две правила, ако искате да бъдете свободни. Човек може да се съобщава с Невидимия свят само чрез физическото тяло. Затова трябва да държите в изправност тялото си. Грижете се за тялото си като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. Правете редовно упражнения за тялото. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тези на настоящата и бъдещите култури. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще ви разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще ви покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество. Стремете се към Великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога. Хората на Новата раса ще се отличават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени и ще бъдат във връзка с Разумните същества на Духовния свят. Искате ли да регулирате силите
към текста >>

129. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, с установен характер. Като ученици работете, освен с ума и сърцето си, още и с волята си. Когато волята вземе участие, вие можете сами да се лекувате. При участието на волята, вие може да стоите с часове вън на студа, с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено с участието на волята си, за да се калите и да видите колко е силна тя. Ако на главата, на гърба или по тялото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук или с друго средство и следете резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла магнетична дреха, с която и в най-голям студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре и да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Разумният човек се ползва от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява на човешката мисъл. Следователно приложете енергията на волята и мисълта си на работа. Само по този начин ща имате резултат. Чрез усилието на волята и на
към текста >>

130. СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

всички същества – от най-малките до най-големите. Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими, тя има отношение към Вечността. Проявите на Природата сами по себе си са справедливи и разумни. Следователно от нейно гледище мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат справедливи. Ще кажете, че може да мислите както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на Справедливостта на гърба си. Мислете върху закона на Справедливостта и го прилагайте. Срещнете ли беден човек, не го пренебрегвайте. Човек трябва да бъде справедлив към своите мисли и чувства. По този начин той ще регулира и желанията
към текста >>

131. Работа с чуждите присадки - Влад Пашов (1902- 1974)

поставете срещу нея една положителна мисъл. За да се справите лесно с мъчнотиите си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силите на своя противник. Тръгнете ли на път, вземете всичко, което ви е необходимо. Каквито и мъчнотии да срещнете, не се обезсърчавайте. Съмнението, обезсърчаването, безверието са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина. Обаче като по-умни от Синовете на Светлината, те турят отрицателните качества на гърба на добрите хора и ги заставят да носят чужд товар. Отрицателните качества не принадлежат на добрите и разумни хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят. Щом се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далеч от себе си. Човек е роден за Доброто, а не за злото; човек е роден за Любовта, а не за омразата. Злото, омразата, безверието са дошли отпосле като примеси в
към текста >>

132. Как трябва да се чете “Добрата молитва” - Влад Пашов (1902- 1974)

привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитва – никаква раница. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: “Господи, Боже наш”, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък. И тъй по новия начин – чрез дълбоки вдишвания ще четете молитвата. Няма да
към текста >>

133. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

конструкции. Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата Вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса, са разпределени и управляват различните части на човешкото тяло, както следва: Овен управлява главата, лицето, мозъка и интелекта. Телец управлява врата, шията, ларинкса и сливиците. Близнаци управлява рамената, ръцете, плешките и белите дробове. Рак управлява гърдите и стомаха. Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили. Дева управлява корема и червата. Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи. Скорпион - външните полови органи и отделителната система. Стрелец - таза, бедрата, артериите и черния дроб. Козирог - колената, кожата и костната система. Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката. Така е разпределен зодиакът в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява следните страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.
към текста >>

134. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек. Защото, ако Слънцето е жизнения принцип, Луната е формодател. Тъй като животът се проявява във формата, за да видим какво ще бъде битието на човека, на първо място трябва да разгледаме аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността. Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна,
към текста >>

135. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

има отношение към един от знаците на зодиака и управлява онази част от човешкия организъм, която управлява и съответният знак. Така първият дом има отношение към знака Овен и управлява главата и лицето, вторият дом има отношение към знака Телец и управлява врата и шията; третият дом има отношение към знака Близнаци и управлява белите дробове и ръцете. Четвъртият дом има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха; петият дом има отношение към Лъва и управлява сърцето и гърба. Шестият дом има отношение към Дева и управлява корема, вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста. Осмият дом има отношение към знака Скорпион и управлява отделителната и полова системи. Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата. Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява глезените. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата. Когато, както обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни даде преди всичко влиянието на знака, а като вторично ще бъде и влиянието на дома, като означител на известна част на тялото. Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява* Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко разстройство на областта, управлявана от Везните - бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже известни
към текста >>

136. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота. Петият дом показва децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов - радостите, игрите, удоволствията. С други думи, владее живота на сърцето, усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и така - да се каже - е допълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на този дом, ни дават указания - първият за децата, вторият за подчинените и третият за служебното положение и реализацията на мислите и желанията. Шестият дом ни дава указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и други физически нужди. Показва ни болестите и техните причини. Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и
към текста >>

137. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че божественото учение е само за старите, то са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. 51. Учениците на Школата. Сега като ви наблюдавам, виждам, че вие сте ученици с различни способности и дарби. Вие се вълнувате от различни мисли и чувства, вследствие на което представяте градина от различни цветя. Мислите и чувствата на хората са от различни източници. Задачата ви като ученици е да различавате източниците на човешките мисли и чувства. Много има да учи човек. Той живее на земята без да я познава. Щом не я познава, той не може разумно да се ползува от енергиите, които тя крие в себе си. Школата има за задача да ви научи да познавате както себе си, така и Природата и Земята. 52. Целта на
към текста >>

138. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

живот от вас и как трябва да дойде той. Щом дойде новият живот, всичко това, което днес виждате, няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, Божията Светлина, с Мира Божи и Божията Радост. Когато говоря за Учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят. 94. Ученикът и Доброто и Злото. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигнете кръста на гърба си, не можете да се наречете Мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си Доброто и Злото, да ги носиш и да последваш Христос, т.е. Любовта. Като отидеш да служиш на Христа, ще бъдеш такъв юнак, че да вдигнеш на гърба си Доброто и Злото, и да можеш да ги носиш. Ученикът няма да чака да свърши борбата между Доброто и Злото, но ще ги дигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, т.е. ако не вдигнете Доброто и Злото на гърба си. Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз
към текста >>

139. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

се изпречват на пътя. Като преминете този час на размишление, трябва да се почувствувате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня. На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. Като се справите по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката да получи парите и да си изплати дълговете. Така и вие ще снемете от гърба си един по един своите товари. През този свещен час ще разговаряте с всички Окултни Ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички Окултни Ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намирате в някое малко затруднение, те веднага ви се притичат на помощ. Свещения час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване на мъчнотиите и за вашето подигане. На всеки от вас давам задачата да намерите приблизително вашия свещен час. За всеки Ученик има по един свещен час. Този час може да е един и същ за няколко Ученици. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде една велика мисъл или някое възвишено чувство, изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействувате, в съзнанието ви ще настъпи тъмнина
към текста >>

140. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

то е, което доставя материал за съграждане на вашето тяло. И тъй, ако спането ви не е било правилно и нормално, непременно в яденето ще ви бъде такова. И то върви по същия закон. Спането може да става само по един правилен начин. Като си легнеш вечер на дясната или на лявата страна, да не се обърнеш, да няма никакво хъркане, дишането да е плавно и тихо, да мислят, че си умрял. А като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Някой казва: Аз на гърба не мога да спя, а на корема си спя. Най-хубаво е спането на дясната страна, средно хубаво спане е на лявата страна, лошо спане е на гърба, а който иска да оре, да спи на корема си. Чрез спането се възпитава човешката воля. От там трябва да започнете. За Учениците това е много важно. Спане като почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш. Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем. Ако тук не знаем как да почиваме и горе няма да знаете. Законът е все същият. Там, където човек се е пробудил, няма сън, а има само почивка. Третата категория дейност е работата. Работата бива три вида: физическа, духовна и умствена. Това са три категории дейност, които сега засягат живота на Учениците на една Окултна Школа. Първото правило при работата. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата,
към текста >>

141. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник - дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка. Аз я наричам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е
към текста >>

142. ДУХ И МАТЕРИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

сила. * В света има една разумна материя, която прониква във всичките клетки на цялото тяло, за която ние дори не подозираме. Около тази материя, която е разумна, има разумна сила, която я обгръща. Двете обгръщат външно всички клетки и проникват през всички най-малки частици на нашия организъм. * Ако човек има идеалистичен подтик в живота си, той ходи изправен. Щом стане материалист, почва да се навежда към земята. Когато изгуби вяра в себе си и в своите близки, започва да се прегърбва. Прегърби ли се един човек, това всякога говори за дефект на ума. Гръбначният стълб е перпендикуляр, всяко негово отклонение показва кривина в характера. * Живота и духа не можеш да ги сложиш в гроба. Духът не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата и духът - никога! * Духовният живот е сила, с която човек може да обнови своето тяло, както и своята кръвоносна и нервна система. Всеки ден можете да се обновявате. Ако вашата вяра, вашето учение, вашата наука нямат тази обновяваща сила, за какво са ви? * Божественият дух е, който носи дарбите и благата. Божественият дух никога няма да ви даде едно благо, ако не сте готови за него. Готови ли сте, благото ще дойде при вас точно навреме. * Условията за изправяне на човека са външни, а силите и възможностите за това изправяне са в самия него, защото духът Божий работи отвътре навън. Щом духът започне да работи отвътре, той заставя и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на
към текста >>

143. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски. Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания. Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо: Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ?" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече,
към текста >>

144. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като
към текста >>

145. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

го намериш - да го употребиш. Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и
към текста >>

146. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката, на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката!". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на
към текста >>

147. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а
към текста >>

148. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка. От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам. Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с
към текста >>

149. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?" Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен!" Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот!" Мария Му занася. Учителят изяжда ком- пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!" Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Ма- рия, дай и на мене!" И така тя разлива целия казан с компота в чиниите с мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да проче- тете за това в Словото на
към текста >>

150. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Не се стърпях и запитах Учителя каква е неговата роля в Школата. Учителят ми даде един пример, който ме порази и ми показа какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителят започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню гледам насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне придружени с зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора. Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отмина махараджата, гледат отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от от това ще си извадите заключение от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да са покаже, че голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж Владимир Топен-чаров бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор с Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Ко-тев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се
към текста >>

151. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето. На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости". Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече". Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева." Ето виждате метода на Учителя. Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и
към текста >>

152. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун. Ето това е Михаил - реклама за сапун". Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов. Все така както казват на лошо не ги е научил. Няма нищо отрицателно, лошо, това което е държал, но това само гдето ги дава като плагиатство - от свое име. В: А знаете ли всички какво означава: те използват това движение на Паневритмията, което е в Невидимия свят, използват силовото поле, за да си вършат своята работа. Фактически той използва Паневритмията, пеенето на песните, създава се едно силово поле, което го използва за съвсем други работи. Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие
към текста >>

153. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция. Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под
към текста >>

154. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже на бях чела френските
към текста >>

155. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

розово сияние, светна след малко част от Слънцето и се простряха дълги лъчи, между тези лъчи видях, че излизат от Слънцето някакви същества с ореоли около главите. След това излезе и една по-голяма фигура, държаща факел в ръка, цялото Слънце се показа. Фигурите се отделиха от Слънцето, застанаха в пространството, далеч от него, всички бяха осветени с различни цветове. Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан. В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на
към текста >>

156. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

място, където сте седнали вие. Аз отидох при него да го поздравя и да му целуна ръка, а той ми каза: „Борисе, я ми донеси голямата книга от палатката ти!“ Аз го погледнах, той ми повтори: „Иди!“ Отидох в палатката и гледам една голяма книга, взех я, занесох я на Учителя и я поставих на този камък (посочи камъка, на който се хранят). Учителя започна да прелиства книгата, a тя представляваше счетоводен тефтер, в който са записани всички беседи по номера, както са четени. Аз застанах зад гърба му, наведен през рамото му, и наблюдавах как той проверява и събира всичко, както счетоводител си проверява сметките. Накрая затвори тефтера и каза: „Е, Борисе, не липсва нищо, всичко е точно, както съм го дал, завършихме едно добро дело на Земята! Моля, пазете го, както пазите очите си – 7770 беседи. Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Разбра ли какво ти казах? Не искам нищо да се прибавя и нищо да се отнема! Скъпо ще плати този, който прибавя или отнема това, което не знае.“ Подаде ми книгата и каза да я поставя пак в палатката. Сестра, Учителя е дал 7770 беседи, това е числото на Учителя.“ Благодарих на брат Борис за това, което ми разказа, и го попитах: „Видяхте ли, че имаше какво да ми кажете?“. – „О, сестра, Учителя напълни главите ни с толкова знания, че понякога се чудим откъде да започнем, но той понякога ни подсеща, когато го запитаме.“ После брат Борис се разговори с Кирчо Лъвчето и го запита: „Кой е братът, с когото сте дошли, познаваме ли се?“. – „Не се
към текста >>

157. 51. Болната сестра - Радка Левордашка (1920-2014)

въпреки че краката много я болели. Станала с много усилия, казвайки си: „Щом Учителя е казал да отида на Изгрева, значи аз трябва да го направя!" Полека, полека се облякла и бавно тръгнала към Изгрева. Като я видели сестрите, които я посещавали в града, се зачудили как е възможно да се качи горе на Изгрева пеша. Този ден беше четвъртък и както обичайно правехме, всички бяхме готови да тръгнем за Витоша с раници. Учителя взе една раница и я подаде на болната сестра да я сложи на гърба си и да я носи. Рече й: „Хайде, сега с нас на Витоша!" Сестрата не се противеше, защото знаеше, че щом Учителя казва, тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти и Учителя я караше всеки път да се преоблича. Постепенно тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя каза, че се чувства съвсем добре и напълно оздравяла. Учителя я излекува с един толкова обикновен метод - екскурзия с раница на гърба. А пък природата извърши
към текста >>

158. 56. Братското лозе в Търново - Радка Левордашка (1920-2014)

жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да ви съобщи да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Как да ви съобщя, а и има ли смисъл, като лекарите казват, че той едва ли ще изкара до утре!" Ето, така тя си разговаряла на ум с Учителя и както била замислена, вратата на къщата се отваря и влиза Той: „Рекох, идвам заради болния!" Влиза той при болния брат, после извиква сина му, който бил млад, здрав и силен, накарал го да му разтрие гърба, както и врата - и то продължително, като накрая му дал очистително. На болния брат му поолекнало и той заспал. На сутринта синът се почувствал неразположен. Какво станало? Синът предал от собствената си сила и енергия на баща си, а приел част от болестта му. Учителя накарал младежа да отиде на двора и да нареже с трион и нацепи с брадва приготвените за зимата дърва за отопление. Учителя влязъл при болния и го разпитал как се чувства, а той отговорил, че сякаш е по-добре и през нощта успял да спи. В това време съпругата му приготвила чай и закуска. Учителя казал: „Стани сега да закусим!" Той се подчинил. Полека станал и с помощта на жена си се облякъл и закусил. След като свършили с яденето, Учителя му казал, че сега ще се поразходят! Болният брат го погледнал жално. Учителя пак казал: „Хайде, хайде, походи из стаята да видиш, че можеш!" Той послушно станал и започнал да се движи из стаята - отначало страхливо, но усещал, че му се закрепват краката и силите му постепенно идват. След
към текста >>

159. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

поздрави го от мене." - „Добре, ще го поздравя. Чичо Георги, искам да те питам нещо, зодиаците пазят ли се някъде?". - „Да - казвам, - докараха ги при мене в София." - „Моля те, чичо Георги, аз искам да ги поставим пак на същото място. Всички ми казват: Защо ги махнахте, те са най-голямото добро, което се направи за селото. Гледай за събора на селото да ги сложите!" - „Добре, ще го направим!" Сега аз съм се захванал да свърша тая работа, но при свалянето на „агнеца" са счупили част от гърба му, която трябва да се възстанови. Попитах един познат скулптор дали може да го направи. Той дойде, видя го и ми каза: „Може, но струва доста пари, трябва да се отлива, това не е плат да се закърпи." Аз го попитах горе-долу колко ще струва. Той отговори: „Над хиляда лева, а може и повече, ако трябва всички парчета да се подновят, почистятят и пригодят за поставяне, както ти ми казваш. Ще видим да ги направим като нови, приготви две хиляди лева." Ние нямаме тези пари. Мислих, мислих и реших на тебе да се обадя. Когато дойде при нас, ти каза къде работиш, помислих си, че имаш връзки и може би ще ни помогнеш" - „Да, Георги, ще се опитам да ти помогна, шестнайсет години работих в тази система и съм помагала на много хора, сега е моментът да видя дали ще ми откажат. Колко пъти съм ги спасявала с моите връзки. Имаше един Богдан, но той почина, при него работеше един младеж, него ще потърсиш, а и още двама ще ти дам, на когото и да попаднеш от тях, ще ти помогнат. Аз двайсет години не съм се
към текста >>

160. 25 август, вторник - Теофана Савова

привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само с думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите молитвата. И така по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 3. Благословен Господ Бог наш (песен). 4. Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.). Четиво за през деня: 14 гл. от Матея; 9 гл. от Марка; 15
към текста >>

161. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

непременно ще направите някоя погрешка. Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това? - Дадете си гръб един на друг и след време се помирите. Отде придобихте този навик? Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него, искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога!" Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицето си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на
към текста >>

162. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме! 20 юли Събуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила. Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща. Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

163. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

отзовем в пролетта, която той носи. Велик живот! 9 януари Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора, дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношението си към всяко от тях, според естеството му. Той е извън всякакви закони. Самият той е закон. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник. Той носи всички изкуства в себе си. Той поставя нещата на мястото им и навреме. Силен човек е този, който може да носи 100 тона товар на гърба си и да го подхвърля на един километър разстояние. Богатият човек привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. За Бога всичко е постижимо. И за онзи, който живее с формулата Д. P. С. Б., т. е., който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. 4 април Посвещение - дали човек може да задържи придобитото. 7 април, вторник Прекрасен ден, екскурзия до Витоша! 28 юни Велики Господи! Велики Учителю! Моля за съдействие! Моят приятел Кръстю Тулешков се сгоди. Бдете, мой Учителю, над неговия път! 3 юли, между 9 и 10 часа преди обед Велико възкресение. Свободата на човека не се извоюва лесно. Свободата на човешката душа не се придобива лесно. * Из „Заветът на лъчите на светлината" - събрал и наредил Учителя. Прочели ли сте вие това писание? „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа биде това, и чудесно е в очите ни ". * Добродетелта трябва да е толкова
към текста >>

164. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

по същия начин трябва и ние да се проявяваме спрямо другите. Не спрямо Него, а спрямо другите точно по същия начин трябва да се проявяваме, както Той спрямо нас. И тогава ние ще видим Бога лице с лице. Тогава ние ще видим Бога в себе си и Той ще види в нас Себе Си. Като любим Бога, ние ще Го видим лице с лице. Когато Мойсей, който даде закона, искаше да види Бога, Бог му каза: „Човек, който живее по закона, не може да види моето лице. Ако Го види, той ще умре. Той може да види само гърба ми". Значи без Любовта никой не може да види лицето на Бога. И ако вашето сърце не е изпълнено с Любов, ако вашият ум не е изпълнен със светлина и ако вашето тяло не е изпълнено с оная сила на здраве, вие не можете да бъдете обичани от хората. Когато вие обичате някого, вие го обичате за нещо си. Вие го обичате заради Любовта, която е в неговата душа. За оная светлина, която е в неговия ум, и за ония сили, които са отвътре в неговото тяло. Силата - това е Пътят, Светлината - това е Истината. А Любовта, това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която се стремите. Та казвам: Най-първо вие ще се стремите към благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво. Трябва да държите в ума си една положителна мисъл. Като направиш една погрешка, не се разкайвай, че си я направил. Защото, щом си направил погрешката, ти си направил приятелство с някого. Запознай се с него и изправи погрешката. Нима ако дойде при вас оня, който има да взема от вас, няма да направите погрешка? Вие ще се
към текста >>

165. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото. Дошло бе музикално послание отгоре, нова мелодия и песен, която слушателите му имаха щастието да чуят първи. След това последва още едно вълнуващо събитие - Учителя покани всички, които желаят, да отидат утре на екскурзия в планината, на Витоша. Тази новина раздвижи по-силно духовете на някои, които нямаха планинарски стаж зад гърба си. И те обсипаха Учителя с въпроси: - Учителю, да дойда ли и аз на Витоша? - Учителю, сърцето ми нещо не е добре, да дойда ли на екскурзия? - Учителю, гърлото ме боли, а толкова искам да дойда с вас! На всички той отговаряше с жив и сърдечен тон: - Да, може, но бавно ще вървите. * Привечер на следващия ден, когато Венера се усмихваше пленително на небосклона, а виолетови воали се стелеха в далечината, Учителя излезе от стаята си. Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката трева на поляната и се загубиха край боровата гора. „Звездата на Изгрева" вече сияеше на небето като ярка нощна лампа и осветяваше силуетите на две сестри, които се бяха спрели пред салона. Едната от тях слушаше с интерес възторжените слова на другата. - Направихме чудесна екскурзия! Времето беше слънчево, а въздухът ефирно лек и свеж. Учителя ни говори около час и каза изключително интересни неща. Записах си много мисли, които мога да ти прочета. Като каза това, тя извади бележника си и зачете:
към текста >>

166. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Днес е четвъртък и ние имаме за цел да се заредим с нови сили за работа. Беше четири часа сутринта, когато пред салона се чуха стъпки и силуетът на една стройна жена се открои в бледата светлина, която идваше от стаята на Учителя. Жената носеше раница на гърба и облекло, което бе изпитало суровия планински климат. Тя се загледа към осветения прозорец. Миг след това на балкона се появи Учителя. - Само Божията Любов е любов - каза тя и вдигна ръка за поздрав. Учителя отговори на поздрава и запита: - Къде са другите братя и сестри? - Скоро ще дойдат - отвърна тя - отдавна са будни и прозорците им светят. Учителя запали голямата външна лампа и освети пространството пред братския дом. През тази зима все още не сме ходили на планината и ето че днес ще бъдем през целия ден на Витоша на разходка с Учителя. Пред салона бе настанало оживление. Пристигналите, които бяха образували внушителна група, разговаряха оживено, но тихо. Някои от тях проверяваха съдържанието на раниците си. Скоро дойде и Учителя - с раница и термос, който даде на една сестра. - Всички тука ли са? - запита той. След като получи положителен отговор, Учителя прегледа състоянието на облеклото ни и явно остана доволен. Веднаж той каза: „Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха и три ябълки. Това ми е достатъчно. После, като стигнем на определеното място, сам ще си накладя огъня, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си
към текста >>

167. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителя е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя. През февруари една вечер тя запалва газената лампа в стаята и го чака. Учителя излиза навън в средата на двора и отправя погледа си към небето. Елена, която се е стремяла постоянно да го придружава застава далеч зад гърба му, за да не я вижда. Скоро той я повиква: „Еленке, ела тук! Сега е един велик момент за живота на Земята. Рекох, пуснах болшевиките на земята." После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя".
към текста >>

168. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посреща и съобщава, че е дошъл Михаил от
към текста >>

169. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителя иска от Йорданка Жекова да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва:
към текста >>

170. 5.7 Посещаване на Витоша с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва и тя се връща на Изгрева, без да стигне Ел Шадай. Едновременно с екскурзиите Учителя дава и златните правила за движение в планината: „В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организмът изхвърля чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода." (64) За тази цел по-късно по време на екскурзии се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя. На капака им има свирка, която засвирва щом водата заври, и всички спират да пият гореща вода. Учителя отбелязва, че най-важната цел на екскурзиите, които правим, е да се изпотяваме, да обновяваме и очистваме организма си от натрупаните отрови. Много екскурзии правят приятелите на Витоша с най-различни задачи — лични и общи. В тях влизат и задачите за посрещане на четирите важни дни на годината: настъпването на пролетта, лятото, есента и
към текста >>

171. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото. От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителя говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда, осми юли, той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят баща Крум Няголов. На 9 юли Учителя и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителя пътува в специална кола, а изгревчани се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителя я поглежда много сериозно
към текста >>

172. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

с кола един от най-добрите кардиолози. Той преглежда основно Учителя, преслушва сърцето му и се обръща към тримата си колеги: „Аз не знам какво е мнението ви за това болезнено състояние, в което се намира пациентът, но за мене господин Дънов страда от сърце." Това е един бавен процес, при който Великият Учител напуща земните условия. Лекарите измерват температурата на Учителя и като виждат, че е висока, му бият венозна инжекция за подсилване. След това правят млечен компрес на гърба. Вечерта, когато махат компреса и искат да сложат нов, Учителя казва: „Махнете тези заблуди." Той съзнателно заминава от този свят, но допусна братята и сестрите да направят всичко, което знаят от него за лекуване, за да не се укоряват след заминаването, че не са му помогнали. На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя. При прегледа той отчита, че пулсът е 67 и бие инжекция „Ултрасептил". Доктор Стефан Кадиев отива на гарата, понеже неговата военна част заминава на фронта. До сутринта остават лекарите Рада Борова и Дафина Петрова. Заедно с тях дежурни са Тодор Стоименов и Елена Андреева. На 27 декември, сряда, в 2 ч. сутринта при Учителя идват Борис Николов и Мария Тодорова. Учителя лежи на кревата и говори нещо. Борис Николов изважда тефтерчето си и започва да стенографира. Учителя разговаря на руски с някакви генерали, които му задават различни въпроси и той
към текста >>

173. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

се храни отделно от колегите си. Сутрин излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителя отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева. За голямо мое учудване, пред салона ме посрещна Учителя и лично той прибра чайниците." Учителя извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш!" Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю?" „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева. Обикновено зимно време, след беседа, братята и
към текста >>

174. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

гордост категорично отказва да ги вземе. Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене?" Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите. Учителя веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение
към текста >>

175. 7.54 Руси Събев - Светозар Няголов ( -2013)

купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта. Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси?" Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителя го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт. Бог обича всичките си деца и се грижи за тях. По-късно Руси Събев и Анка Динова си заминават в един ден. Учителя обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добружа без война на
към текста >>

176. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

човек, с бяла брада, облечен в бял костюм. Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек. Една топла вълна облива петимата приятели. Докато им говори тези неща, които се отнасят точно за техния живот, изпитват голямо вълнение и напрежение и мокрите дрехи на гърба им изсъхват. След това въведение възрастният човек започва беседата си. Накрая събранието завършва с песен и молитва. Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево. Те са развълнувани и дълбоко замислени. Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на
към текста >>

177. 7.75 Елена Казанлаклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя. През февруари една вечер тя запалва газената лампа в стаята и го чака. Учителя излиза навън в средата на двора и отправя погледа си към небето. Елена, която се е стремяла постоянно да го придружава застава далеч зад гърба му, за да не я вижда. Скоро той я повиква: „Еленке, ела тук! Сега е един велик момент за живота на Земята. Рекох, пуснах болшевиките на земята." После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако
към текста >>

178. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посреща и съобщава, че е дошъл Михаил от
към текста >>

179. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини, като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много цирукси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания. Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а
към текста >>

180. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната си система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама-трима по-здрави братя носеха на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка, която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица,
към текста >>

181. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134) „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49) „Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на
към текста >>

182. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

ако ни е писано да живеем. - Каквато е Божията Воля - отговори Константин. Гемията с голяма скорост се носеше към брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски. - Отвържете лодката от борда! - извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна скала. Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано. Бурето се търкулна и едва не удари Леонис в гърба. Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис. Младежите вдигнаха лодката по двама от двете страни и с голяма мъка я пуснаха във водата, а Леонис пое въжето в своите ръце. Така лодката беше задържана до потъващия вече корпус на гемията и всички влязоха в нея, макар с мъчителни усилия, тъй като вълните я мятаха на всички страни. Гемиджията остана последен, той извърна глава и погледна за последен път любимата си „Калиопа" и скочи в лодката. Лицето му беше обляно във вода. Може би той плачеше за своята любима и верна приятелка, но никой не можеше да познае сълзите по мокрото лице. Леонис загреба с всички сили и не минаха повече от двадесет минути и лодката спря в брега. Едно малко селце се мерна пред очите им, а до него и близо до мястото, където слязоха, беше устието на доста голяма река. По-късно те разбраха, че това беше Струма. Изморени, мокри, изтерзани от бурята, те паднаха на коравата земя, която
към текста >>

183. Петолевката - Георги Томалевски (1897-1988)

Минало му през ума да се върне обратно, но това изисквало доста дълго време. Да каже истината, той счел за доста унизително и неудобно след направената от него вече тържествена покана. От минута на минута състоянието му ставало все по-тревожно, а вече наближавали гостилницата. Отведнъж пред краката на тримата се белнала една петлевова монета. Учителят се спрял, посочил с пръст петолевката и казал тихичко на Т. А.: - Брат А., ето пари за обяда. Не се безпокой! Т. А. усетил, че от гърба му паднал тежък товар, а другото, което усетил още по-осезателно, е чувството на удивление, как Учителят схванал неговата неспокойна
към текста >>

184. Без лъжа - Георги Томалевски (1897-1988)

вратата и зачакал. След минутка-две Учителят се подал на вратата и Боян побързал да се похвали: - Учителю, имаме вече разрешение за кола. Учителят бил много сериозен, замислен и посрещнал съобщението много хладно. Поспрял за минутка поглед на Боян и най-после продумал: - На кола, взета с лъжа, не се качвам. - След това затворил вратата и се прибрал вътре. Брат Боян се върнал като попарен и казал унило: - Учителят не иска кола, взета с лъжа. Тежкият отговор като камък легнал върху гърба на Б. Н. Без да се колебае, той грабнал папката си и отново хукнал към агенцията. Без да се спира на гишето той отишъл направо при началника на агенцията. Началникът бил млад човек с униформа и с доста приветливо светло лице. - Нашият Учител пожела да иде на Мусала, господин началник. Ще ни бъде необходима кола до Чам Кория. Младият човек без колебание посегнал, взел листче от купчината на бюрото и написал: „Да!“ Церберът на гишето при тази навалица не познал, че това лице се явява втори път и въз основа на разрешението от началството си, написал му ново разрешение за кола. Този път брат Б. Н. просто летял към „Изгрева“, намерил Боян, подал разрешението и казал: - Ето разрешението без лъжа. Боян скочил и право горе при Учителя. - Учителю, ето разрешение без лъжа - казал той, когато Учителят се показал на вратата. Учителят се усмихнал и запитал: - В петък можем ли да тръгнем? Нямало други затруднения. Храна и дрехи приготвили набързо и в петък тръгнали. Това било последното изкачване на
към текста >>

185. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

извадени мелодии от струните на моята цигулка. Два пъти в седмицата ходех горе - зад боровата гора, да слушам Словото на Учителя. Когато се случеше да пропусна да отида или когато не свирех известно време с цигулката, чувствувах полъха на един упрек към мен от Ани, а вече и от другите деца, които научиха, че аз по такъв начин давам израз на своята скръб. В тия дни къщата беше някак неспокойна. Гредите на тавана пращяха по особен начин и гардеробите като че помръдваха сухите си гърбове. * Минаха години. Аз вече не можех да живея без словото на Учителя и без утехата и смисъла, който намирах в учението на Бялото Братство. Това, дето казват, че времето премахва скръбта, е невярно. Скръбта си остава. Това, което прави времето, е, че то те прави годен да понасяш и дори да обикнеш тази скръб, а и нещо още по-чудно - да повярваш, че е било крайно необходимо и неизбежно да промениш из основи порядъка на своя живот. Различни са пътищата към пробуждане на човешката душа. Един от тези пътища е страданието. [1] Дебел вълнен килим (б.
към текста >>

186. 57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

владеят хората, като ги отклоняват от Бога — Извора на Силата. Движението е сила. Любовта е сила. Светлината е сила. Истината е Велика Сила. Бъдете силни — не се поддавайте на крадеца на Силата, съмнения, егоизъм, корист и всички злини. Насилието е епохата на тъмните. Не си служи с него! Одумването, скандалите, споровете са отклонения от Истината — Божията сила. Фарове сред бурното море. Северната звезда. Когато застанеш с лице към север, надясно е изток, на ляво запад, на гърба ти е юг. Север е Истината. Трябваше да отида пет пъти в Норвегия, на север, за да получа посвещението за Истината. Вече бях през 1989 г. за първи път, 1996 г. — за последен. 10.11.1997
към текста >>

187. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж.. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Всъщност, мъжът и жената като принципи са във всеки човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е Дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжът, те да се стопят и да изчезнат. Учителят заговори за Адам и Ева. Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била сраснала на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах: — Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютната чистота на жената и мъжът, а те се женят? Учителят отговори, след кратко мълчание: — Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори). А в стомаха само, има няколко хиляди клетки. Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици. — Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове,
към текста >>

188. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

да не се преуморя и да не си разваля гласа. – Нищо няма да ти стане, ако се движиш, и ако се навеждаш и изправяш. Иначе ти ще затлъстееш! Ти си мий и чисти по малко! – Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да живеят заедно, в една къщичка. Гълъбчето беше излязло на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху нея и тя го пусна. Беше прегризала шийката и крачето му. Откакто гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега живеят заедно. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита: – Те без другарчета ли останаха? – Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха "аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза: – Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи. – Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни: – На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек. – Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа? – Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли. Гласът е също женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско. Например, светлината се движи с 300 000 км.
към текста >>

189. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

ти мръднат колата, не ща ти пари за тора.“ Облогът стана. Дойдоха и други селяни, и любопитни – коментират, преценяват, обзалагат се. Никой не вярва, че волчетата ще могат да мръднат колата. Тя се изгуби под тора, последната лопата Евтим едва можа да метне отгоре. От двора почваше баирче навън, към пътя. Евтим дойде при волчетата. Поглади ги, помилва ги, заговори им и като застана зад тях, опря рамо в колата и подвикна: „Хайде, Сивчо! Хайде, Живко!“ Волчетата опряха крака, гърбовете им се извиха като лъкове. „Хайде, Сивчо!“ Двете волчета се сляха в едно, напрегнаха всички сили – колата мръдна! Още едно усилие – краката им се разтрепераха, но преодоляха. И колата бавно тръгна напред. Волчетата изкараха баира и колата излезе на пътя. Но и тук не беше лесно. Даде се малък отдих. Евтим ги милваше, говореше им, а те гледаха с благодарни, влажни бадемови очи. Обърнали ли сте внимание какви хубави очи имат волчетата, и колко са изразителни? Намери се тук един търговец, който присъстваше отначало още, дойде при Евтим и му казва: – Давам ти 300 000 лева за волчетата. Евтим отговаря: – Не ги продавам. Търговецът добавя: – Давам ти 400 000 лева. – Не ги продавам. Хайде, Сивчо! Като крепяха тежкия товар, волчетата вървяха бавно. Народът беше във възторг, насърчаваше ги. Събра се голяма тълпа. Достигнаха двора на Евтима. Тук трябваше особено усилие, за да се вкара колата вътре. Най-после волчетата спряха в двора. Те едва си отдишваха. Евтим ги милваше и им говореше.
към текста >>

190. ТОШКАТА - Борис Николов

стотина. Застанах на височината отвън и гледам в двора. Имаше какви ли не породи! Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие – кучетата предчувстваха какво ги очаква. Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше. Застанало беше на хълмчето всред двора – стройно, мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в самата му поза имаше напрежение, решителност и буйна непримиримост. Изведнъж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с един още по-прекрасен скок се прехвърли на оградата, а оттам – навън. Скокът беше несравним! И между кучетата има характери и темпераменти. Приближих се до вратата, да потърся пазача и да откупя Тошката. Жал ми беше за всички кучета – знаех каква участ ги очаква. Пазачът го нямаше. Вратата не беше заключена, а само подлостена отвън. Отворих я и бързо се отдалечих. Кучетата не чакаха покана – като пъстър поток те се устремиха навън и всяко отиде по своя път. Вечерта Тошката си беше вкъщи. Как се е ориентирал? Как е намерил толкова отдалечената къща, когато е бил откаран, както ми казаха, със затворена кола? Наистина животните имат безпогрешно чувство за ориентиране. Веднъж бяхме се изгубили в Рила. Припадна мъгла, свечеряваше се – на една крачка не можеш да видиш нищо. Изгубихме пътеката, която и без това слабо се виждаше. Опитахме се да вървим, но се натъквахме или на скали, или на пропасти. Изглеждаше, че ще трябва нощта да се прекара тук, без огън, а
към текста >>

191. РОЗИТЕ - Борис Николов

бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните. С розите си тя се чувстваше по-добре. Грижеше се за тях по цял ден, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора с аромат и носеха на всички радост. Това струваше повече от баните, защото Любовта носи здраве. Доброто разположение – то е именно
към текста >>

192. ЯБЪЛКАТА - Борис Николов

дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него. Известно време ще стоиш така съсредоточен и като се свържеш с Големия Живот, ще почувстваш приток на сили. Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми, нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото.“ Братът се навежда, изчиства тревата и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората. Отива в къщи, взема инструмент, връща се и освобождава дървото. „След като освободих дървото, казва той, почувствах и аз облекчение и една малка радост.“ Наистина, ние имаме много опитности и знаем, че Животът е Един; и когато човек изпълни повелението на Тихия глас, изпитва една малка
към текста >>

193. МРАВКИТЕ - Борис Николов

на една пейка се греех на лятното слънце. Полегнал бях, за да ми грее гърба. Като се вглеждах по земята, видях мравки, които мъкнеха динени семки. Семките бяха дребни и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята. Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките. Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно, в мравуняка имаше различни специалисти и всеки си знаеше работата. Разумността неизменно върви с живота – където и да го срещнем, в каквато и първична форма да е
към текста >>

194. ЙОСИФ - Борис Николов

в този Божи храм, възхитен и благодарен. Една сутрин той чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да ги намери – бяха тримата. Когато излезе пред тях, не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално. Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора. Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше. Той съблече бавно расото, метна го на дървото. Беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол; в очите му припламваха опасни пламъчета. Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото. (Улф беше обучен да лови хора.) Йосиф ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола. Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе
към текста >>

195. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която
към текста >>

196. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на
към текста >>

197. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените.
към текста >>

198. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната
към текста >>

199. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

благословен! „Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов) Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим. Можем да променим единствено себе си. Оттам и трябва да започнем. Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина. Същата, която някои посветени в езотеричното познание наричат „Гласът на безмълвието“. Тя няма равна на себе си по степента на своята красноречивост. Без думи, дори без звук тя казва всичко. Който успее да проникне в нея, чува гласа на Всевишния. Следователно, да постигнеш вътрешен мир, означава да слушаш във всеки един миг гласа на Божественото у себе си. Вътрешният мир не подлежи на рационално обяснение. Той не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по Пътя към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели. Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо
към текста >>

200. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

се отношението към мълчанието на човека, който се стреми да върви по духовния Път? Ако да – по какъв начин? Всички сме срещали хора, чиито души са в процес на пробуждане. Те са повярвали в една Истина, превърнали са я в свой факел през тъмните дебри на света, в който живеем, и смело се устремяват напред. Какъв прекрасен порив! В рамките на своето проглеждане за действителните стойности в живота те започват да натрупват и духовни опитности. И това е съвсем закономерно следствие от загърбването на старото и постепенното усвояване на новото. Закономерно ли е обаче тези опитности да бъдат споделяни? И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо вдъхновение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна. И тъй като искат и всички останали да се докоснат до тяхното щастие, разказват на всеки, който им отдели време и внимание да ги изслуша, какво означава да тръгнеш по духовния Път и какви небивали чудеса го съпътстват. Нищо лошо няма в това, разбира се. Но проблемът е, че пътят може да свърши дотук – до мястото на неовладяното желание да споделиш радостта си с ближния. Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата. Без гръмки фрази и фанфари, без фойерверки и прочувствени тиради,
към текста >>

201. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му
към текста >>

202. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

да бъдат щастливи, а да се учат. Той набляга върху начина, по който всеки човек използва своята свободна воля, като доразвива и допълва разсъжденията си по следния начин: „Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Ето защо ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после – окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, за някого – нещастие. За едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си. Не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.“ Този, който спазва законите на Бога и ги е превърнал в частица от най-съкровеното си „аз“, наричаме „окултен ученик“. Целенасочен в задълженията си, хладнокръвен и точен при изпитанията, с постоянна будност на
към текста >>

203. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл. Много хора се плашат от внушения и казват: „Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора." Действително те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да е нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро и кое зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използуват разумно. Ние не трябва да избягваме злото, но
към текста >>

204. Общуване с природата - Павел Желязков

и чуждите ментални влияния отслабват. Ако този процес, дирижиран от агентите на антиприродата, продължи, броят на неврастениците ще расте прогресивно. Излез в парка или иди на екскурзия във високата планината. Там те очаква един разумен и уравновесен свят, с който можеш да влезеш в общение, да се разтовариш от всичко негативно и да заредиш организма си с енергия. Като слезеш в града от високите върхове на планината, не бързай да се прибереш у дома. Както си, с раницата на гърба, иди на гости у някой добър приятел, за да обмениш с него даровете на планината. Това ще те обогати духовно и възроди морално. Как да се избавим от отрицателните си състояния, от тревогите и безпокойствата? Има много прости и ефикасни методи, които Учителя ни е дал. Сутрин, когато си в парка или в планината, общувай с тревите, с цветята и дърветата. Поговори им и ще ги почувстваш по близки на душата си. Те винаги откликват на благата дума, на милия поглед. Спри се при едно дърво, погали ствола му и ще чуеш глас на благодарност за тази ласка в шепота на листата или в лекия полъх на свежест, който слиза от устремилите се към небесата върхари. После обиколи дървото и продължи тихо да му нашепваш. Кажи му: „Оставям ти моето безпокойствие, дай ми от твоето спокойствие." Благодари му и отмини. Ако посетиш по този начин тридесет борови дървета, ще се почувстваш обновен и ще забравиш тревогите си. Ако пък застанеш край планинския поток и се заслушаш в гласа му, ще изпиташ благодатното му
към текста >>

205. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено. След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?" Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен
към текста >>

206. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

отиват, виждат, че строежът е запален и изгорял, защото попът на селото насъскал селяните и те изгорили хижата. Крум ми каза, че когато отишли при Учителя да му съобщят това, той много строго казал: „Така стана по-добре, иначе щеше да бъде свърталище на ловци.“ Крум ми показа мястото, откъдето са тръгвали групите за Рила. Камионите пристигали накрая на село Говедарци много рано сутринта. От лагера на Седемте езера слизали няколко от учениците на Учителя със само вари на гърба, пълни с топла вода или чай. Крум бил между тях. Те помагали на групите да се качат пеш от Говедарци до езерата. Имало и деца, и възрастни. Един от тях вървял отпред като водач, един по средата и един последен, като пазели хората да не се загубят по пътя. По това време той не бил маркиран. Когато групата пристигала в лагера, Учителят питал Крум: „Е, има ли още някой? “ При тези думи и грижа на Учителя, казваше Крум, не е възможно да не работиш усърдно, да помогнеш на всички да се качат на рилския лагер. Как изглежда братският живот на Рила през очите на една американка - Берадин Крил-Джозелин, е описано на с. 144. Веднъж, когато са се връщали от Рила, Крум бил студент и нямал пари да си плати за камиона до София. Той помага да се натовари багажът, скрива се и гледа как камионът тръгва. Крум решава да се върне пеш до София. Учителят обаче спира камиона и веднага изпраща да доведат Крум и той да пътува с тях. Завръщане от Рила На път за София Пред Крум Въжаров са стенографките Елена
към текста >>

207. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре."[135] За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек?“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се
към текста >>

208. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на неразположение и болести. Непрекъснато и често боледува, но има известен устой и няма фатален край. Това трае докъм 25 - 26 годишна възраст, след което човек укрепва и е устойчив по отношение на своето здраве. Сатурн има отношение в човешкото тяло към кожата, костите, коленете зъбите и ушите. При лоши аспекти те (или някои от тях) са засегнати. Такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често имат счупване на кости, сакатост в ръцете, краката, гърбица, коленете им понякога са деформирани или в по-напреднала възраст се деформират, имат шипове там или в другите стави. Имат също отслабване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота с потиснатост и песимизъм. По-нисшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и с усърдие към доносничество. При добри аспекти имаме човек, който обича и държи за реда и порядъка. Има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва. В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко. Той няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приеме като храна, поради което има по-слабо тяло, мускулите му са в ограничен размер - мускули за работа, но не и за красота. В отношенията си с хората е коректен и изпълнителен. Може да бъде научен и търпелив работник, дълбоко и с постоянство да изучава и да изследва всеки въпрос, поставен
към текста >>

209. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства. Носът е едър, като при някои типове горната част (костта на носа)с добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове. При други случаи долната част е по- добре развита и е месеста, показваща човек, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с
към текста >>

210. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. За голямо съжаление не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата. Както за другите Планети, така и за Сатурн, Саабей е определил, че за създаването и оформянето й са взели участие небесните образувания в Зодиакалното съзвездие КОЗИРОГ. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния Екватор и може да се наблюдава най-добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но, общо взето, те са много слаби. И тук, както и при другите случаи,
към текста >>

211. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла и се показала безжизнена и безлюдна земя. Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора. Всемогъщият разбрал желанието им и чрез свой пратеник им наредил да слизат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлил Девкалион, се превърнали в стройни, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли новите хора на Земята- новото. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите Небесни образувания, новото общество от звезди и Планети - новата галактика. Затова съзвездието на Уран Водолей е толкова силно със своето влияние за създаването и стремежа към новото. Известно е, че оста, около която Земята се върти, се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхнина, сочейки в продължение на около 2150 години със своята ос към едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя епохи и ери в историята от живота на Земята и човешкия род Тези големи периоди не са така строго определени за годината на своето
към текста >>

212. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ще рече Лъчезарната. Тази планета излъчвала устойчиви силови течения от най-красиво естество, създавала и зараждала в Природата на Земята, в живите форми и в човека най-красивите и възвишени чувства, които, които ние определяме с понятието Любов в най-чистия и безкористен смисъл. За създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ДЕВА, на което Саабей и древните звездобройци са дали образа на красива девойка с крила на гърба си, която държи на гърба си житни класове, на върха на които ярко грее Слънце-гигант С п и к а. На това съзвездие е даден най-красивият от всички останали образи на Зодиакалните съзвездия. Звездата Спика е от първа величина с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта й е осем хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Девойката с криле и житни класове в ръце, на върха на които грее яркото слънце Спика, лети и е навсякъде, където има нужда да се нахрани и помогне безкористно на всеки, който има нужда. В съзвездие Дева има много интересни Небесни образувания. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 95 звезди, най-ярката от които, както отбелязахме, е Спика. Между тях има много променливи със своя блясък звезди, което говори, че са Слънца с Планети около тях. Има също и двойни звезди, което не е нищо друго, освен високоорганизирани Слънчеви системи (спътниците на централното Слънце са също Слънца). Най-важното е, че в това съзвездие има галактики,
към текста >>

213. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

с една ясно изразена заобленост, показва пасивност (фиг. 42 а). Много заострен нос говори за човек с критичен ум (фиг. 42 б). Такива хора са винаги недоволни и песимистично настроени. Те са също и предпазливи. Когато човек издребнява в идеите си, носът в основата си горе е тесен. Колкото основата на носа е по-широка там, толкова този човек е с по-широки и по-големи идеи. Носът на истинолюбивия и интелигентен човек е дълъг, прав, с една слаба, едва забележима извивка на линията по гърбицата му; изобщо колкото един човек е по- разумен, с по-добри морални качества, толкова носът му е по-правилен (фиг. 42 в). Най-малката повреда на носа, някаква пъпка или лишеи, върху него се отразява неблагоприятно на човешката интелигентност. Носът може да се раздели на три части, на три дяла. Първият дял е от корена на носа до края на носната кост (фиг. 43), вторият дял е централната част и е от края на носната кост до началото на заобления връх, а третият дял е последната част, която включва върха на носа и неговите криле. Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача. Такъв нос е имал полярният изследовател Амундсен. Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било. Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра
към текста >>

214. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

дланта си. В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента. Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили безкористно своята дейност и своя живот за благото на човечеството, са придружавали учението си с меки жестове и открити длани. Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях. Този жест е бил характерен за Наполеон. Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено. Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура. Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами. Ако ръцете са отворени и се клатушкат свободно, това показва нерешителност, изобщо колебливи движения. Нормалното затваряне на ръцете показва решителност. Неспокойните ръце показват емоционалната природа у човека. Когато ръцете неспокойно дърпат копчета или това-онова, показва нервност. Ръце,
към текста >>

215. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

която при елементарните типове не се съобразява с нищо. Брадата е четвъртита, издадена напред, което говори за упоритост и жажда да изпъкне и да изпревари другите. Такава брада хармонира със силно развита долна челюст, със силно развити дъвкателни мускули. Изобщо характерното в Марсовото лице са веждите, носът, челюстите, стиснатите устни, четвъртитата брада. Шията е къса, дебела, мускулеста и червена. Кожата на тялото е здрава, твърда, червена. Гърдите са широки. Раменете и гърбът са силни, мускулести. Краката имат добре изразени мускули и в повечето случаи са закривени. В качествата на Марсовия тип господствува енергията: при нисшите типове - бруталност, склонност към кавги и спорове, изобщо груба, налагаща се суровост. При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели. Гласът им е силен, с метален оттенък. Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове). Голямата им енергия ги подтиква към плътска любов и те я приемат като дълг и необходимост, която трябва набързо да се задоволи. Недоверчиви по
към текста >>

216. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

черти на този тип в това разнообразие са общи. Затова, когато ще разглеждаме Юпитеров тип, ще трябва да се подхожда много внимателно и задълбочено за определяне на качествата и способностите в даден човек, определен като Юпитеров. Тези типове имат голям или среден ръст, добре сложена фигура, но всички те са пълнички, с тлъстини и с меки мускули по тялото си. Кожата им е светла, със свежа боя и добър тен. Шията е пропорционална с тялото. Раменете са големи, месести. Гърбът е силен и дебел. Ръцете и краката също са дебели, но с меки мускули и окосмени. С напредване на възрастта са склонни към затлъстяване, а също и към окапване на космите по главата. Лесно се потят, особено по главата и челото. Главата е сравнително голяма, заоблена. Косата в горната част на главата е обикновено окапала, поради това, че са „артрици". Останалата коса, отстрани над и около ушите, е мека и къдрава. Челото е голямо, даващо израз на интелигентност, и е слабо набръчкано с тънки черти. Веждите са извити дъгообразно, обилно окосмени, спокойни, без да показват особена енергия. Очите са големи, отворени, влажни, по цвят сини или светлокафяви. При висшите типове са искрени, честни, с бащински полъх от тях. При елементарните типове очите изразяват желанието да използуват, да те подхлъзнат и измамят на едро. Носът е едър,заоблен и месест на края. При интелигентните типове е с нормална и красива дебелина и с широко отворени ноздри. При примитивните тази месестост на носа е груба,
към текста >>

217. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

сухо,с доста окосменост. Кожата им е матова, жълтеникава. Костите по тялото са ясно изразени. Гърдите са тесни, сухи, космати; раменете - високи, костеливи, без мускули. Ръцете.са сухи, космати, слаби; дланите и пръстите са костеливи, с тънка кожа отгоре, без подкожни тлъстини. Пръстите са обикновено лопатовидни. Палецът е силен, голям с добре изразени възли между фалангите. Краката на младини са слаби, а на старини - мършави. Вените по краката са изпъкнали, фигурата е, общо взето, прегърбена. Те преживяват обикновено нещастни случаи със счупване на кости. Затова между тях се срещат ревматици, сакати, куци, прегърбени, гърбави. Глухотата е също Сатурново влияние. Тези типове ясно се открояват, лесно се познават и не може да се сбъркат с други. Освен това лесно дават израз на своето състояние. Психиката им е активна, познава се какво мислят, от какво страдат, защото почти винаги имат някаква грижа и страдания. Това те носят, написано с едри букви по цялата си външност, в печалният си образ и ъгловатост на своите линии, в разочарованието, което винаги вее от тяхното лице. Лицето на Сатурновите типове е правоъгълно. Челото издава добра интелигентност, разширено и изпъкнало в горната си част до косата, където се намират мозъчните центрове за разсъдък, които карат човек да търси причините и последствията за всяко събитие и явление. Челото изобщо прилича на трапец с голямата си основа в горната си част. Характерно за Сатурновите типове е, че косата по главата е черна, твърда,
към текста >>

218. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

винаги дават отпечатък от своята индивидуалност, независимо от обществото, в което са потопени. Когато дланта и пръстите са отпуснати, меки, елегантни и приятни при ръкостискане, говорят за човек, които обича спокойствието, удобствата, лесното и лекото в живота. Такъв човек е щедър, любезен към всички. Месеста длан с добре оформено платно показва щедър и либерален дарител. Но много месестите ръце са белег на силно влечение към ядене, пиене и чувствени наслади. Куха, суха и малко изгърбена длан показва злополучие, неуспех в живота, пречки, мизерия и загуба на материални ценности. Костеливите ръце показват ревност, скъперничество, злоба, пестеливост, завист, изобщо - отрицателното Сатурново влияние. Тесните ръце показват склонност и успех във всичко отвлечено, било в интелектуално, било в емоционално направление. Изобщо - те са хора предимно на чувствата и имат малко отношение към практичните дела в живота. Всяка възбуда те приемат много бурно и преувеличено я отразяват към околните. Твърде тесните ръце показват липса на въображение, непохватност и неработоспособност. Много тесни, твърди и тънки ръце показват егоизъм. скъперничество и стремеж към тиранство. Тесните ръце, изобщо тесните форми по нея (ръката), са признак на една ограниченост на съзнанието. Животът на такива хора е ограничен в тесен кръг, липсва им замах, проявяват ограниченост около своята личност - израз на егоизъм. Тези хора живеят по повелята на своите чувства. Те са сантиментални, романтични, весели
към текста >>

219. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

издути, то такива пръсти се определят като възлести. Възли на пръстите са само тези, които по природа са се образували, а не от болестни състояния. Възлите между първата и втората фаланги се наричат възли на мисълта. Те определят човека на ясната философска мисъл. Такива хора в нищо не вярват, докато не проверят и изпитат всичко, до което се докоснат. Човек с такива възли по-задълбочено разглежда всеки един въпрос, с който се сблъска. Ако тези възли изпъкват предимно по гърба на пръстите, а не отстрани, тогава имаме човек с изобретателска, гениална мисъл. При заострени краища на пръстите тези възли означават хора оптимисти. При квадратни краища на пръстите показват честен и справедлив човек. При лопатовидни пръстите показват любов към задълбочената, осмислена работа и неуморимост. Възлите между втората и третата фаланги са възли на независимостта. Те определят човека с независим, самостоятелен характер, неподдаващ се на влияния от други в своите решения. Възлите между третата фаланга и дланта, които ясно изпъкват, когато ръката е свита в юмрук, показват практично осъществяване на всяка поставена задача. Те говорят за склонност към ред, организираност в изпълнение на задачите и устрем за придобиване на материални дела. Изобщо когато една идея, цел или възприятие проникне в мозъка на човек с възлести пръсти, те лесно не отминават, не се заличават, а остават там трайни, като се подлагат на обработка и се подхвърлят на строг анализ и задълбочено обмисляне. При
към текста >>

220. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7. Около него, в кръг на столчетата с усмихнати лица и трепкащи сърца седяха децата. Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си. Тържеството започна. Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец. Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето. Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи
към текста >>

221. Добър ден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

се нареждат в кръг. Избира се едно дете, което обикаля кръга отвън, докосва по гърба някое от другарчетата си и продължава да тича. Докоснатото дете тича в обратна посока и щом се срещнат, ръкуват се, казват си „добър ден“ и продължават да тичат. Което дете първо успее да застане на свободното място, спира, а второто продължава да тича, за да докосне друго
към текста >>

222. Пази предмета. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

застават в кръг, с ръце на гърба. Пред всяко дете има по някакъв предмет, поставен на земята. В средата на кръга се избира едно дете, което при даден знак тича около децата и иска да вземе някой от предметите. Всяко дете, до което се доближава средното, кляка и с ръце запазва предмета си. Щом средното дете отмине, играчът се изправя и слага ръцете си на гърба. Играта продължава, докато средното дете съумее да вземе няколко от предметите. Децата на взетите предмети излизат от играта, а средното дете се сменя с
към текста >>

223. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ? — Лястовица Ас. Разцветников Редом моми зеленокоси във реката газят боси, леко се навеждат, мълком се оглеждат. Идва свет ден в ранна пролет, хората се в църква молят и отнасят, пременени, от косите им зелени, — от косите що децата режат скришом край реката и със ноожченцата малки правят си от тях пищялки. Върбови клони Ас. Разцветников Тънка, дълга дългуша, няма корем, ни гуша, няма ръце ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из тревата тя бяга, и сърдило съска също като гъска! Змия Ас Разцветников Тя
към текста >>

224. Слова на Блажения - Николай Райнов

твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на
към текста >>

225. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

хора на изкуството могатъ да бъдатъ търпеливи. Разбира се, когато говоримъ за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподаватъ въ университети, и на които се плаща за това. Истински ученъ е оня, който работи идейно, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение. Такъвъ ученъ е роденъ отъ гениална майка и гениаленъ баща, задъ които седи цѣла редица поколѣния отъ гениални хора. Не две, не три или дори четири поколѣния — задъ гърба на истински гениалния човѣкъ трѣбва да седатъ десятки поколѣния, стотици и хиляди прародители, които съ вървѣли въ божествения пътъ, въ пътя къмъ великото и красивото. Не идва ли единъ човѣкъ по такава линия, той не може да бъде нито ученъ, нито гениаленъ, нито светия въ истински смисълъ на думата. А мнозина съвременни хора мислятъ, че достатъчно е да се покаятъ, за да станатъ чисти, свети хора. Както пъкъ други мислятъ, че като свършатъ нѣкакъвъ факултетъ и напишатъ нѣколко съчинения по известенъ въпросъ, могатъ вече да минатъ за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засѣгаме схващанията на съвременвитѣ хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде
към текста >>

226. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж. пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си грамаден опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите“, за щастливите или злощастни „съвпадения“ и т. н. Думата „случайност“, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред“, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума, става реч за неговото
към текста >>

227. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията. При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва. Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм. Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша! Велико изкуство е да ходи. Зад всичките тия процеси се крие една дълга история, записана в летописите на космоса и в самите органи на човешкото тяло. Зад всичките тия действия работят магични сили, на които човек отново става господар, след като превъзмогне автоматизма на тяхното извършване и ги обхване в сферата на своята разумна
към текста >>

228. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат
към текста >>

229. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено
към текста >>

230. Действие второ. - Велко Петрушев

чаровните гърди на чародейките. Той не трябва да напуща моята земя. Аз се влюбих в него и той е продължение на моя живот. Но какво да се прави с този странен велможа? Той се чувствува така горд и смел! По лицето му се движат светящи облаци. Очите му са сякаш огнища, в които всичко изгаря — стопява се. В мишците му прозира могъща мирова сила. Той е готов с един замах да порази моята вековна власт. Аз се страхувам от него! Явление трето Така отчаян, паднал духом 3емон, прегърбен, се движи нервно из алеитe на градината. В този момент силен глас го стресва.Това бе Арияна — царицата на нощта. А р и я н а. Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе? Кой е наранил така смело твоята несъкрушима воля, та си паднал духом? Има ли некой още по-силен от властта на 3емон? Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините. Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта. Знай, аз съм хаос и злоба на деня. И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите. Д всеки мой агент, рицар и чародейка, които са се уплашили и паднали духом от факлите на светящите, ще бъдат проклети и ще лазят, като червеи в пръста. 3 е м о н . Тук е дошел странен жрец — слънчев Бог, който търси Девора. Той ме порази със своя огнен поглед и срази устоите на волята ми! А р и я н а. Не се страхувай, 3емон , ти си силен. Иди, намери този бунтовник и сражавай се с него. Забий отровното острие на
към текста >>

231. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм. Проблемът обаче е там, че приливът на християнската книжовност, който се надига веднага след независимостта на България, отново спада, отново бавно започва да се забатачва. Конят с развятата грива, с който е препуснал да помага на духовността на българина в небесата на божественото, сега е впрегнат в герана за напояването на баклата на селското църковно бахчеванджийство. И ето го при сестра му Мария във Варна. * * * Къщата на сестра му е близо до Варненската гара. На стръмното оттатък главната улица покрай линията за София. Уютна, чиста махала. В подножието й е една от градските джамии. Тя също е малка и скромна, но спретната - долу сред дюкянчетата и сладкарничките на главната улица. Не можах да установя, коя точно е била къщата на сестра му, въпреки че й знаех уличния номер. България не ти е Венеция от преди хиляда години, че номерата на къщите по улиците и
към текста >>

232. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като
към текста >>

233. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

пари да направите здание за нашия спиритически кръжок, но и зная, че и моите няма да ви дадат. Както и да е, те от друго място ще дойдат. Сега аз ще ти дам един приятелски съвет. Колкото повече те говорят толкова повече благодари на себе си. В това е изкуството на живота. Ако пазиш това правило, всичките ти работи ще се оправят. Защото, който те товари, той ще те разтовари; и ако Господ те товари бъди благодарен, защото щом усети, че ти не можеш да носиш, той ще те разтовари, така щото гърбът ти няма да се строши, не бой се. Мене ме радва, че виждам моята приятелка Анастасия помежду вас тази година. Искам ти да не се обезсърчаваш понеже си останала сама. Ний тук се срещаме с вашия доктор. Той е още по-малко бебе отколкото мене. Но не тъжете за него. Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли?
към текста >>

234. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината. Богато населена е била. Бранили са я отсам и от там траки, българи, кръстоносци (Сен Бьоф, Орландо...). Когато София става столица на турските владения в Европа и турци. В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например. Ако е много широко за стена - правили са верига от отбранителни редути. Най-високата част на софийския изток е преградена с такива редути от мястото на сегашната ж.п. гара до Лозенец. Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут. Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на
към текста >>

235. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство. Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа. Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство. Тате живееше там, когато най-напред дойде в града. Не ми хареса. Всички бяха толкова съвършени! Знаех го от писмото, което тате ми беше изпратил. „Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама). Лиляна (това беше сестра ми, по-малката) ми каза за него. Но тя ми писа и лоши новини че обичаш да викаш и да се биеш (така беше писал тате, но нему вярвах, защото Лиляна не беше някой, дето обажда). Ако това е вярно, ще ме е страх да идваш в София, защото хазаинът ми не обича много шум. Трябва да станеш добро момче...“ Какво ме интересуваше поканата на този хазаин! И не бях добро момче. Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени
към текста >>

236. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата. Точно тук по склоновете нарядко са накацали къщите на Мърчаевци. Една от тях е на брат Темелко, който приютява Учителя и настанява наоколо братята, които го довеждат и са се нагърбили да се грижат за него. И пак ще цитирам един от учениците, които го придружават: „Учителят създаде тук малък свят, над който небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“ Два дена вали сняг. Със снега тук е малко по-друго. Всичко изчезва под дебелата му покривка. Къщурките едвам се виждат. Учениците разчистват пътеките. Прибират се за обяд. Надошли са гости. Стенографките, тези които като Боев записват всяка дума на Учителя, също са тук. И записват: Телескопичен блик Питат ме: Къде е Бог ? Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог Великото Разумно Начало е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си. Той ви милва. Бог ви се изявява чрез слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Когато сме самостоятелни и силни, в тази сила е
към текста >>

237. И така ... - Атанас Славов

е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно
към текста >>

238. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

бараки? Не. изглеждаше така. От сутрин до вечер на крепостната стена над пристанището се събираха любопитни да гледат дали подивялата стихия няма да събори скелите. Константин също бе тук на сутринта след пристигането си да чака, докато дойде вуйчо му за молебена. Хората около него мълчаха. Мълчеше и той. Какво имаше да се казва? Бодната маса - черна, събрана на такива огромни вълни, че едва-едва, бавно-бавно се надигаха и растяха, докато доближаваха и бучаха издълбоко, и рошеха гърбове, като ставаха високи, защото вятърът не ги щадеше, и когато дъното започнеше да подрязва корена им, губеха равновесие, бавно килваха, разфучаваше се бяла бясна пяна отгоре им като на исполински пощръклял кон и така както се разпадаха, но още огромни като баири от черна вода, те стигаха трите скели, проснати навътре в залива, да поемат идващите лодки и кораби и се блъскаха в тях с цяло тяло, като че удряше небесният даул за края на света; болно скърцане, пяна възбог, стичане на реки и водопади пред и зад и връз скелето, и когато то се покажеше още веднъж оцеляло, тиха въздишка на облекчение полазваше по гърбовете на зяпачите, и... ето че идваше следващата водна планина. Три дни така! Или повече - ту по-страшно, ту по-леко - тълпата горе на крепостта не намаляваше. Къде бе попаднал? Къде само го бе довел вуйчо му Йоргаки, който ето че се задаваше и търсеше с поглед къде се е изтъпанил племенникът му? Нея сутрин малко по-нататък над табията Йени Дуня, дето щеше да е молебенът, сред
към текста >>

239. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога. Нека всеки си има свой път. Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни. Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на църква. Хубаво,
към текста >>

240. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И сводовете на подземията под тях, в тунелите на които могат да се разминат две каруци! И по мостовете на Варненските джедета! Даже в развалините на тези древни български столици струи такава мощ, че те смазва. Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже. Защо не се запитаме ние? Дето все приказваме за ангарията под турците, таксите под гърците и какво ли не, а кога сме ги приказвали такива за крепостите, дето ние, българите, сме ги дигнали из този край преди повече от хиляда години. Ами Конникът на Мадарските скали с кучето, змията и тигъра? Колко вратове на каменари са се счупили, като са падали от скелето, доде го изчукат? Как тъй Айни, като реди стихове за варненската крепост, че е славен и хубав строеж, изкарваме го лъжец, защото си било жива ангария и мъчене на раята, за да стане; и затуй да не смееш да обелиш зъб, че
към текста >>

241. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

повтаря заученото, колкото и да е хубаво и правилно. И не беше достатъчно. Или пък може би беше достатъчно? Не беше сигурен... Не беше и това, че е недоволен от учителите си. Напротив. Той виждаше по-добре от всички колко по-високо стоят те от обкръжението си. Обикновените, залисани в ежедневието си прилежни ученици и отрудени граждани не забелязваха разликата. Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше. И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях? Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот. А какво знаеше самият той?
към текста >>

242. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи. Таунсенд смяташе, че студентът му се нагърбва с ненужно тежка задача. За да се напише подобна историческа теза, трябваше да се прочете огромна литература, при това нея я имаше подръка в бостънските библиотеки и не можеше да се прескочи. Просто трябваше да се чете много! Съветваше Дънов да се захване с нещо по-ограничено по обхват, което все пак щеше да му позволи да покаже възможностите си и да получи научното си звание. Така нравеха всички. Петър обаче бе упорит. Искаше сам да разчепка проблема в работата си и сам да научи нещо. Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на
към текста >>

243. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си го отвоюваш нужното уединение, и да си го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те брани този ведър, широкогърбест исполин - поп Константин - баща ти!
към текста >>

244. 27 март [сряда], 1923 г. - София - Георги Христов

крачка назад. II Издигане ръцете напред, обтегнати. Залюля- ват се силно надолу и напред два пъти и подскачане напред с десен крак и ръцете остават пак обтегнати. По същия начин и назад. III Издигане ръцете напред, отнасяне ръцете надясно с десния крак и главата наляво. Същото става и с левия крак. По същия начин се прави и назад. IV Издигане десния крак напред и ръката нагоре с приклякане, но ръката се снема до коляното. V Издигане дясната ръка напред с дланта надолу, а лявата - турена на гърба с отворена длан навън. Концентрираме мисълта само по минута върху: палеца, показалеца, средния, безименния и кутрето и обратно до палеца. След това става обливане от главата надолу - три пъти. На Витоша Добрата молитва Четиво: Ев. От Йоана, 12 Молитва на Духа Пътят на живота I Коринтяном, 10:10 I Коринтяном, 7:7 Евреем, 10:10 Ефесяном, 3: 3, 4 и 5 Сега ще се стараете да намерите онова вътрешно единство за изпълнение Волята Божия. Досега сте дохождали при мен и сте ме питали: „Тъй не може ли?“, аз ви казвам: „Може“. А отсега ще ви казвам: „Тъй не може, а тъй може“. Вие мислите, че аз може да ви кажа нещо, което не е по силите ви. Божият план е строго определен, той е, който може всичко да направи. Ние като реализираме Неговата Воля, Той ще бъде доволен, както един баща, който има синове послушни. Аз ви проповядвам едно Учение и вие, ако не го изпълните, аз не се радвам. Като имаме Божественото знание, препятствията лесно се надделяват. Щом приложим Волята Божия, тя ще проникне навсякъде.
към текста >>

245. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

започнати сякаш още от първите дни на творението. Чудесни дни! Кога синята метличина ме е гледана така измежду синорите и кога друг път моето сърце е ликувало? Кой съм аз, откъде идвам, накъде искам да вървя? Понякога лежа върху топлата пръст на разкопаната бразда. Полето е така просторно и небето така високо, струва ми се, че вися в небесното пространство. Едно малко човешко тяло, едно бедно самотно дете на земята, виснало между два свята. Усещам топлите буци пръст на гърба си. О, това е моята майка Земя. Колко горести, колко сълзи видях аз на нея. Познавам безкрайно тъжния поглед, който излъчват нейните тъмни ириси. Над мен, върху фона на небесната синевина, бляскат някакви бели точици. Дали това не е дъжд от праната, която храни Земята. Сърцето ми се научи тихо да ликува. Радва се това горко човешко сърце и тупка до браздата на широката нива. „Защо се радва моето сърце?” - питам се. А то, окъпано в талазите на една небесна ласка, продължава да тупа. След като си отпочина, ставам. Опирам се на лактите и гледам напред в ширината. После ставам и отново мотиката разбива буците пръст. Браздите се редят една след друга, като че огромна ръка чертае тъмни черти по нивата. Туп, туп, туп - чува се отнякъде. Поглеждам встрани. Наблизо друг от нашите разбива коравата пръст. В далечината се извива път. Той е като лъкатушна черта, сякаш огромна ръка го е написала с креда. Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине. „Кой ли ще
към текста >>

246. Кръстю Тулешков - Георги Христов

или да напусна това място (дом, събрание или каквото и да е друго) и да се спасявам, или да избухна в безпричинен смях, който ще озадачи хората и ще развали всичко. И досега не мога да открия причините за този заразителен смях. Вероятно затова, защото и той се бореше срещу него или защото се смееше по особен начин - така, без глас, със свити устни. Смехът у Кръстю иде винаги по един и същи начин. Отначало лицето му се зачервява силно, очите му ме поглеждат бързо и малко изплашено, а гърбът му почва да подскача като похлупак на котел, в който ври, клокочи нещо ужасно заканително, готово да разруши всяка преграда. Трябва да се отбележи непременно и това, че Кръстю по начало е крайно стеснителен човек. Той се стеснява при всички случаи и пред всички хора. Една вътрешна импулсивна воля е възпрепятствана да се прояви. Тази стеснителност е като един бент, който спира водите на вътрешния му живот. Но колкото повече усилия прави Кръстю да мине незабелязано, толкова по-шумно привлича вниманието върху себе си, тъй като стеснителността понякога прави човека по-несръчен и той извършва неща, които се забелязват от всички. Да разкажа следният случай. Един ден през време на училищния стаж (ние стажувахме с Кръстю в една и съща гимназия) той искаше да мине бързо край една дама, която влизаше в залата, където се четяха лекции. Тя носеше в ръцете си един куп тетрадки. За да не го спре и заговори бъбривата дама - учителка в същото училище - Кръстю се понаведе надолу като биче, което е
към текста >>

247. Георги Томалевски - Георги Христов

към града, простили сме се с двора на Ачларската комуна. Вървим пеш. Хълмовете и долинките блестят с предобедната светлина на августовския ден. Движим се като бродяги по дългите прашни друмища. Сега обаче нямаме бради. Преди да тръгнем, ги обръснахме. Над земята трепти мараня. Дочуват се познатите провиквания на щурците. Над широката равнина, над невисоките ридове, върху жълтеникавата ивица на пътя летният ден се чувства като топла милувка. Ние крачим с мисълта, че сме оставили зад гърба си тежък, но хубав труд. Малката горчивина от постъпката на Жечо изчезва. Ние знаем колко трудно се преустройва една закостеняла в собствеността човешка душа. Разбрахме колко е трудно за един селянин по време на работа, макар и не най- важната, да даде конете си за пренасянето на болен човек. Обути сме в сандалите, които ни направи Борис, защото единствените сандали, които ни купи Жечо от карнобатския панаир, са във вързопите ни. Тях не бива да разваляме. С тях ще се явим на събора в Търново. В Карнобат се отбиваме при наши близки приятели. Семейството на двете сестри Мара и Фанчето Савови ни приема топло и братски. Ние разказваме, че сме тръгнали за Търново, но нашите мисли са все още в Ачларе при братята - при Коста, който оставихме болен и за когото предупредихме, че ще пристигне наскоро в Карнобат, откъдето ще бъде изпратен или за Търново, или за София. Това ще се реши във връзка с неговото състояние. След обяд, към седем часа, ние сме вече във влака. Моите и Кръстювите пари стигат,
към текста >>

248. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване, отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зигзагова линия отгоре върху гърба и. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето.“ Веднага и друг извика: „И при мене има змия.“ Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката, като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви
към текста >>

249. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

дни из Стара планина. Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един
към текста >>

250. На работа в София като каруцар - Георги Христов

в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби - 1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно
към текста >>

251. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров: баща - Стефан, майка - Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново, където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе
към текста >>

НАГОРЕ

2.2157728672028